П Р О Т О К О Л
№ 29

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси

П Р О Т О К О Л
№ 29

На 28 ноември 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Второ четене на обобщен Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 753-02-45, внесен от Захари Георгиев и Министерски съвет на 8 юни 2007 г. – продължение.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,25 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, откривам заседанието на Бюджетната комисия.
Предложението за днес е за единствена точка - Второ четене на обобщен Законопроекта за изменение и допълнеине на Закона за данък върху добавената стойност, № 753-02-45, внесен от народния представител Захари Георгиев и Министерски съвет на 8 юни 2007 г. – продължение.
Това е продължение на една дискусия, която е започнала преди доста време и не е завършена. Ще помоля вносителите накратко да ни припомнят кои са спорните въпроси и кои са основните акценти във внесения законопроект, за да можем да продължим с дискусията по-нататък.
Заповядайте, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Втората част на законопроекта обхваща няколко групи проблеми.
Първата група от тях засега е най-противоречива като мнения, които се изразяват и е свързана с режима на работа в свободните безмитни зони. Мнението, което отстояват експертите от наша страна е свързано преди всичко с това, че още в първата година на членството ни в Европейския съюз настъпиха сериозни проблеми по отношение на данъчните измами. Общият размер на разминавания по системата, които имаме, достигна малко повече от 400 млн. евро по отношение на вътрешнообщностни доставки и придобивания. Режимът на свободните безмитни зони е уреден по принцип в директивите и в нашето законодателство. В нашия случай това става с указ.
Мисля, че основният проблем, който възниква, и тълкуването, което правят вносителите на това предложение е свързано със стремеж и желание свободната безмитна зона да се тълкува като някаква специфична зона, която не влиза в общата данъчна територия, което не е така. Свободните безмитни зони в България, в съответствие с всички норми, които нашата страна изпълнява, са в единната данъчна територия на Европейския съюз.
Това е единият проблем. Молбата и предложението, което правим, е предложенията на народния представител Захари Георгиев за свободните безмитни зони да не бъдат приети.
Другите текстове, които може би създават проблеми, са предложението, което имаме за Агенцията за държавни вземания да се прередят приоритетите и разноските да излязат на първо място, за да може Агенцията за държавни вземания при реализирането на продажби, които извършва, да получи разходите, които са извършвани с тези разноски, тъй като тя няма предвидени такива средства по бюджета.
Мисля, че останалите текстове в законопроекта не създават проблеми. Ако добре си спомням, имаше едно предложение на народния представител Милен Велчев. Става дума за данък добавена стойност за адвокатите – това да влезе като действие от 1 януари 2008 г. Реално погледнато данъкът добавена стойност е дължим, независимо от решението на Конституционния съд, тъй като става дума за независима икономическа дейност, която се реализира. В този смисъл той е влязъл в сила от 1 януари 2007 г. с членството ни в Европейския съюз.
Това е, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Искам да припомня на уважаемите народни представители дълго проточилата се история. Всъщност законопроектът, който аз съм внесъл и който е приет на първо четене, е от месец февруари тази година. Той касае два от параграфите в сборния законопроект, който разглеждаме в момента. Това са два законопроекта. Пак повтарям, че законопроектът е приет на първо четене. При гледането в Бюджетната комисия преди няколко месеца беше потърсено отлагане, въпреки че практически едно гласуване беше направено и беше приет текстът на второ четене. Но се потърси отлагане, за да се даде възможност Министерството на финансите да обоснове позицията си по неприемането на тези два параграфа.
Тези два параграфа на практика търсят начин да се възстанови работата на свободните зони в България – шест на брой, създадени преди около 20 години с Указ № 2242. Дори искам да припомня, че те са създадени с цел насърчаване на производството на стоки и износа им с цел подобряване на търговския баланс на Републиката.
По мое лично мнение и по мнението на специалистите, занимаващи се с тази част от икономиката на страната, външнотърговският ни баланс в момента никак не е в цветущо положение, което само по себе си е своеобразно доказателство, че този указ, въпреки че не е станал закон впоследствие, не е изчерпал своето съдържание като предназначение.
Бих си позволил да кажа, че само в пет от шестте свободни зони, за съжаление нямам данни за Свиленградската, през 2006 г. обемът на изнесените, на експортираните стоки от тези пет зони е в размер на около 1 млрд. и 200 млн. лв. Може дори да са и повече от 200 млн.
Не можах да разбера позицията, изразена от заместник-министъра, че има някакво разминаване от 400 млн. евро. Не стана ясно. Ако може да се доизясните.
Практически, ако остане да действа Законът за данък върху добавената стойност във вида, в който е по отношение на тези два параграфа. Практиката показа вече почти 11 месеца, че експортът от тези пет зони е почти близко до нулата. Без съмнение празно място в пространството няма, започват да се наместват износителите в другите съседни на България зони. Но най-същественото в случая е, че Министерството на финансите използва аргумент, който не е състоятелен.
Истина е, че ако в Договора за присъединяване бяхме изключили територията на свободните зони от данъчната територия на Република България, този въпрос въобще нямаше да бъде спорен в момента, тогава щеше да бъде решен парекселанс. Но истината е, че доста от останалите страни членки, в това число от предишни присъединявания към Европейския съюз, са решили този въпрос на основата на наличните директиви и регламенти. Има документи, които много лесно може да осветлят всекиго как да се получи охраняването на интересите на фиска във всяка една държава – нещо, което го правят както ви казах по различен начин за този тип зони, каквито са българските, различни страни. И най-близко до подходящо решение за България е този режим в Чехия.
Опасението, че оттам лесно биха се изнасяли стоки или изчезнали отвътре стоки и ДДС-то от тях не би се появило във фиска, е много по-неоснователно, отколкото, ако тези зони се превърнат в едни данъчни или митнически складове, какъвто всъщност би бил техният път в бъдеще.
Бих искал да кажа, че не бива никой да оставя с впечатлението, че аз лично търся начин да защитя тези пет немалки предприятия, в голямата си част с държавна собственост. Не, това не е моята цел, защото те са все пак пет фирми с оборот може би няколкостотин милиона. Даже по-малко е техният личен оборот.
По отношение на необходимостта на българския производител и износител, без съмнение зоните са потребно нещо. Иначе през тях не би се реализирал този оборот. Някой ще ми каже: реализира се, защото там вътре се преоформят документите. Вероятно преоформянето на документите в зоните не е нарушение на закон, за да става то. Или, ако някой иска вътре да не може да се преоформят документите, не е невъзможно да внесе такова предложение в изменение на нормативната база. Но все повече европейски производители и доставчици за производства в страната ползват безмитните зони за доставка на стоки, в това число на суровини, без да се заплащат всички тези сборове, които са на фиска, и периодичното им освобождаване и ползване в различни производства в страната.
Като елементарен пример бих могъл да ви кажа, че това се отнася както за суровините за парфюмерия и козметика, фармация, печатарски бизнес и т.н., така и за някои други производства от типа на електрониката.
Така че, уважаеми господин председател, аз мисля, че мотивите, които се изтъкват до този момент от Министерството на финансите за нежеланието за възстановяването на функционирането на зоните по отношение на българските производители и търговци и тези от Европейската общност, защото това не се отнася за тези от трети други страни, извън тези от общността, там нещата са си така, както са си били досега. Излиза, че ние ощетяваме в кавички собствените си производители, доставчици и търговци, и тези от Общността. Мисля, че това не е нормално. Абсолютно е възможно и законосъобразно привеждането в този режим.
Трябва да припомня, че и Комисията по европейските въпроси още тогава даде положително становище и заключение. Такъв е и отговорът, който има от Европейската комисия, поискан от Комисията по европейските въпроси на българския парламент.
Всъщност по-големият аргумент е, че българските производители настояват това да стане. Господин председател, Вие знаете, че десетки са писмата, които удостоверяват това. Мисля, че тук имаше представител на Търговско-промишлената камара. Това не е искане само на Асоциацията на свободните зони.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Захари Георгиев ни вкара в конкретната дискусия по един от предложените членове за промяна. Моята идея беше отначало да си припомним за какво става дума. Предлагам да проведем тази дискусия, когато стигнем до текста, който конкретно коментира този въпрос. Това, за което говорим, е в § 4.
Тъй като сме на второ четене, трябва да минаваме текстовете един по един и да ги гласуваме.
В чл. 22 предложението на господин Георгиев е да се създаде нова ал. 5, като Работната група подкрепя по принцип предложението и предлага създаването на § 2.
Има ли колеги, някакъв коментар по предложението на Работната група за § 2? Не виждам.
Който подкрепя този текст, моля да гласува.
За – 13, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
Параграф 4 господин Захари Георгиев току-що коментира.
Има ли други становища и мнения по въпроса за свободните зони?
Господин Чернев.
ГЕОРГИ ЧЕРНЕВ: Благодаря за предоставената възможност.
Както стана ясно от експозето на господин Захари Георгиев, Софийската камара, заедно с Българската търговско-промишлена палат, Българската стопанска камара и над 30 фирми, които оперират в зоните, са подкрепили това предложение. По този въпрос от миналата година по това време се води дебат, включително пропуснах да кажа, че и от Синдикатите го подкрепиха, защото един от аргументите е, че около 600 работни места се загубиха в тези зони. Имаше дискусия и със синдикатите.
Аз съм представител от едната страна на работодателите, виждам, че зад мен има и представител на Синдикатите, твърдо заставаме зад предложението на народния представител Захари Георгиев.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Госпожа Шопова.
ПЕТЯ ШОПОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми народни представители, тъй като миналия път говорих много, искам само да напомня, че текстовете са изцяло хармонизирани с европейското законодателство, с директива 112 от 2006 г. и с Регламент 2913 от 1992 г. Тоест, юридически пречки няма.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Ще си позволя все пак да споделя едно разсъждение.
Господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Пред нас буди недоумение мнението на синдикатите по отношение на данък върху добавената стойност. Аз разбирам, че става дума за защита на работни места, но става дума за създаване на предпоставки за сериозни отклонения и неплащане на данъци.
По отношение на режима, който присъства, другото, което е необяснимо е, че този режим продължава да се урежда с един Указ 2242 от 1989 г. Ако толкова беше значим проблемът, кои са причините досега да не бъдат уредени законодателно и да не бъдат адаптирани към сега действащите норми при условието на Република България като член на Европейския съюз. И защо не потърсим впоследствие решение на всички тези норми с един нов Закон за изменение и допълнение, който да урежда изцяло режима на действие в свободните безмитни зони. Многократно Указ 2242 е променян. Имало е най-различни режими, включително и на полицейско и митническо придружаване на стоките при излизане от свободни безмитни зони. В част от случаите, в които се предлагат подобни решения смятаме, че се отваря една сериозна вратичка за данъчни измами.
Ние поддържаме становището си тези текстове да не бъдат приемани.
И една уговорка, че най-малко Министерството на финансите има желание да се убиват данъкоплатците. Нямаме такива намерения.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Репликата ми, господин Желев, е в следната посока. Кой е трябвало да направи предложение за превръщането на указа в закон? След като той е вършил работа и като такъв и в продължение на близо 20 години е вършил тази работа, кого да обвиняваме, че някой не го е направил закон?
Има и нещо друго, именно в свободните зони, които са териториално охраняеми, е много по-малка вероятността при наличието на един добър данъчен контрол, да стават каквито и да е злоупотреби вътре, още повече, че вътре има присъствен митнически контрол. Така че всяка една друга форма на съществуване е много по-лесна за злоупотреби и контрол.
Двадесет години нямаше това съмнение. Изведнъж, влизайки в общността, вместо да продължим да стимулираме собствените си производители и търговци в тази тежка конкурентна среда, много по-тежка отколкото преди, ние сега решаваме да кажем: „Стоп, дотук! Отивайте в Турция, отивайте в Македония, отивайте в други съседни страни, но не и тук. Оскъпявайте си транспортните разходи, увеличавайте себестойността на стоките си, правете ги по-експортно нерентабилни.” Това казваме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли аз да задам няколко въпроса, за да изясня своята позиция?
Първият ми въпрос, който зададох на колегите от Министерството на финансите и онзи ден, е има ли формални изисквания или формални претенции от страна на директивите на Европейския съюз, които да ни задължават да направим това, което правим със свободните зони. Отговорът, който аз имам, е, че няма такова директно формално изискване.
Вторият ми въпрос, тъй като тук се изтъкна аргументът за неплащане на данъци, има ли случаи на неплащане на данъци, които са по някакъв начин свързани със съществуването на зоните до 2006 г. или няма такива случаи? Ако няма, какъв е аргументът или логиката да очакваме, че те точно отсега нататък ще започнат да се случват?
Третият въпрос, тъй като е много голяма разликата в числата, колегата Георгиев твърди за 1 млрд. и 400 млн. лв., а вие ми дадохте вчера една справка, която говори за съвсем дребни суми, пренебрежими суми, все пак къде е истината? Защото аз имам една справка от Министерството на икономиката и енергетиката, която е за износ над 500 млн. долара. Все пак да уточним за какво става дума. Ако става дума за 1 млн., за 2 млн., за 5 млн., според мен няма логика да си създаваме излишни административни проблеми с регулирането на този въпрос. Но, ако става дума действително за 500-600 млн. долара, може би трябва малко да поразсъждаваме по тази тема.
Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
На първия въпрос, който поставяте – има ли формално изискване режимът на зоните да бъде променен, да, има формално изискване. С присъединяването ни ние възприемаме, че територията на Общността е митническата и данъчна територия, с изключение на договорените дерогации. Примерно Хамбург е изключен от територията на Общността, Атон и т.н. Но случаят с нашите свободни зони не е такъв.
Това, което ние много пъти си го обясняваме, но може би трябва да го припомним. Направление „свободна зона” продължава да съществува за чуждестранни стоки, но то не се отнася за общностните стоки. Статут на общностни стоки на Европейския съюз не ползва това направление. Това също е една промяна, която е в резултат на нашето присъединяване към Европейския съюз и тя се отнася за всички държави членки.
Колко е справедливо едни стоки да ползват направление „свободна зона”, митнически режим с отложено плащане и т.н., а други не – е въпрос на общностна уредба, който ние въобще не можем да коментираме. До миналата година свободните зони бяха изключени от данъчната територия на страната. Ето тук говорим за този износ, който не можем ние да разберем какъв е. Когато миналата година (2006 г.) се въвежда една стока на територията на свободната зона, тя се счита за изнесена. И тогава сме говорили за износ. Сега обаче няма такава опция изобщо да се случи. Българският износител като такъв, производител или просто търговец, няма значение, субект, който нещо прави, примерно производителят, той изнася, защото говорим за стимулиране на износа, но този износ няма нищо общо с въвеждането на свободната зона. Когато говорим за стимулиране на износа, изнася, има си износна митническа декларация и си тегли данъчния кредит в ускорени срокове.
Според мен данни в момента за износ към свободните зони няма, защото няма такова понятие износ към свободните стоки. Има едни стоки, които са чуждестранни, те не са износ, те са направление свободна зона, стоят там – добре. Другите стоки нито се внасят, нито се изнасят. Това е съвсем нормална територия на страната, територия на общността. И това е абсолютно задължително. Оттук няма абсолютно никакво мърдане. Няма възможност за договаряне на дерогации, въобще няма коментар по този въпрос.
Зоните от 2006 г. абсолютно не са сравними с това, което е в момента. И въобще не е ставало въпрос за злоупотреби, защото е проверявано. Въвежда се в зоната, това е износ, не е данъчна територия на страната и оттук нататък въобще не можем да сравняваме това, което е в момента.
Другото, на което исках да обърна внимание е, че текстът, както е предложен в § 4, няма опция да се смята за износ. Митнически не е възможно да се смята за износ. Трябва да има физическо напускане на територията на общността. И това е единствената възможност да се сметне за износ. Така че това дали ще го запишем или не, то не се смята за износ.
Другото, което аз виждам „разполагането на стоката е потвърдено с писмено решение на митническото учреждение”. Това се контролира от органите на НАП и не знам дали господин Георгиев, като е предложил това, са коментирали експертно, че докато това не е възложено като митнически контрол, въпреки че това изначално не е коректно, но ако решим, че митничарите ще го контролират, трябва да има една система, която да бъде цялостна и адекватна. Това, което ние правим в момента, е да оставим контрола на администрацията на НАП. И имаме, примерно, едни нулеви ставки, за които дали някой си е задавал въпроса, че всеки, който извърши някаква доставка и мине оборот от 50 хил. лв., той трябва да се регистрира за целите на нашето ДДС. И тъй като повечето не са местни лица, трябва да имат акредитирани представители и редица други чудеса. Това е един цял режим, който не е шега и не може да се реши с това. Абсолютно не е такъв случаят.
Ние месеци наред се опитваме да обясним, че става въпрос за една друга концепция, коренно различна концепция. И всъщност не я подкрепяме поради това, че абсолютно не е ясна ползата от нея, мащаба от нея и т.н. Но става въпрос за концепция, която не е отразена тук.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Има неща, които не са съвсем така.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще ти дам думата, разбира се, но нека да чуем и другите колеги.
ПЕТЯ ШОПОВА: Аз съжалявам, че трябва отново да връщаме дискусията, тъй като при първо четене бяха казани тези аргументи, но категорично не мога да се съглася с госпожа Елкова, че в Общността липсва такава регламентация. Имаме становище на Комисията по европейските въпроси, в което е описано, че има такива 52 зони контролен тип 1, шест от които са в България. При подписването на договора, както каза господин Желев, подписвайки Договора с общността, ние сме присъединили нашите зони със съответната нормативна база, която според мен е санирана от Конституцията, но която може да се промени, и зоните съществуват като такива, ползвайки цялото европейско законодателство.
При това Директива 112 от 2006 г., в чл. 156 казва, че държавите членки могат да освободят от плащане на ДДС следните стоки... и е указано „доставка на стоки, предназначени да бъдат разместени в свободни зони или свободни складове”.
И другият въпрос, по който тя пледира винаги и по който аз възразявам не лично, а чрез регламента на Европейската общност № 2913 от 1992 г., чл. 166 казва така: „Свободните зони и свободните складове са части от територията на Общността или места върху нея, в които” – за чуждестранните стоки пропускаме – „местните стоки могат да ползват мерките, прилагани при износ на стоки, ако това е разпоредено в съответните норми на Общността”. Така и правят държавите членки.
Що се отнася до важния въпрос за подзаконовата нормативна база, господин Георгиев не е безотговорен човек, освен това голям екип работи включително с подкрепящите организации, госпожа Порязова посети свободна зона Острава и сме подготвили вариант на подзаконова нормативна база, свързана тъкмо с това – каква е ролята на митническите органи по тези разрешения, какъв е механизмът. Цялата тази разработка, която ние направихме, беше предоставена на господин Григоров, като представител на митниците през месец юни и смятам, че митническата администрация, общувайки със своите колеги, е наясно какво се прави в Чехия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
МАРГАРИТА ПОРЯЗОВА: Бих искала да кажа, че не е чак толкова сложна цялата тази документация и нормативните документи, които трябва да се подготвят, както се опитва да обясни госпожа Елкова, тъй като всяка една страна – членка на Европейския съюз, е намерила начин да стимулира износителите си по някакъв начин. И свободните зони са на практика един доказан инструмент за стимулиране на износа. Всяка трета стока в света минава през свободна зона. Ние се опитваме тук излишно да предадем някаква сложност на нещата. Всяка една страна си е намерила начин. За тази цел ние посетихме такава свободна зона в Република Чехия, в гр. Острава, които са намерили начин, като спазват европейските нормативни разпоредби, да освободят от плащане на ДДС износителите си в трети страни и по този начин да стимулират този износ към трети страни, за да могат да се преоформят тези стоки и товари в свободните зони.
Механизмът е описан. Даже по два начина са го направили в Република Чехия. Не е необходимо ние да го откриваме, спокойно можем да ползваме тяхната практика. Няма нормативни пречки.
Специално за тези злоупотреби, които се опитват да говорят тук, да вменят и според мен да се манипулира тук общественото мнение, няма такова нещо. Че евентуално би могло – не смятам, че евентуално би могло, тъй като този контрол, който го има в зоните и който е регламентиран в кодекса на Общността, Митническият кодекс, който е задължителен и се прилага във всяка една страна – членка на Европейския съюз, там го пише изрично и член по член е указано как точно се осъществява този контрол, че са оградени и охраняеми, с денонощна охрана, да не говорим със съвременните средства на охраняване, камери за видеоконтрол, денонощно видеонаблюдение и т.н., с които е изключено някакво транспортно средство да влезе или да излезе непроверено. Просто не съм съгласна с начина, по който се опитват тук да вменят, че едва ли не предпоставката за злоупотреба и за изчезване на ДДС и невнасяне в бюджет аса единствено освобождаването на режима за свободните зони.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че са малко попресилени опасенията на Министерството на финансите по отношение на свободните зони. В момента това, което имаме в свободните зони, трябва да признаем, че облагодетелства в много голяма степен вносителите, а не износителите. И ми се струва, че предложението на колегата Георгиев в тази посока е именно към решаване на проблема.
А що се касае до контрола, мисля, че и сега действащата нормативна уредба дава възможност на митническите органи да осъществяват абсолютен контрол по отношение на всяка една стока, която влиза или излиза извън зоната.
В заключение искам да кажа, че аз ще подкрепя предложението на господин Георгиев.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Господин председател, аз искам да заявя, защото това е въпрос, който дискутираме не за първи път, че ще гласувам „против” § 4, тъй като след малко трябва да тръгна. Искам да се брои моят глас, че гласувам „против”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, против свободните зони?
НЕНО ДИМОВ: Да. Аз искам тези свободни зони да бъдат закрити. Защото смятам, че това, което се случва в тези свободни зони, е меко казано нещо, което е по-добре да се случва в цялата държава и всички да хвърляме конфети. Между другото хора, които говорят тук, трябва ясно да заявят конфликта си на интереси, който имат в момента. Това е казано и в правилника. Това са свободни зони, в които в края на краищата има сериозен начин да се източват средства. И аз мисля, че Министерството на финансите има много основателни причини да се притеснява.
И може би за втори път тази година, и надявам се за последен, ще подкрепя Министерството на финансите. (Оживление)
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате думата.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, въпросът е важен. Няма позиция, която да облекчава бизнеса. Знаете, че аз и колегите от СДС защитаваме всякакви възможности бизнесът в България да бъде облекчен. Ситуацията в България в момента е такава, че аргументите, които казаха и колегите от Министерството на финансите, са сериозни.
Каква е идеята със свободните зони? И в момента, ако стоката идва извън Европейския съюз в свободната зона, там се преработва и се изнася извън Европейския съюз, не се плаща ДДС. Хипотезата, която предлага господни Георгиев, касае ситуация, в която стоката идва от Европейския съюз, обект е на преработка и остава в Европейския съюз, тоест в България или друга страна – членка на Европейския съюз. По директива няма проблем това да се случи, тоест няма законово ограничение, което да пречи това да се случи. Въпросът е точно кого и как насърчаваме по този начин? Тоест, какви икономически ефекти очакваме? И дали контролът може да бъде ефективен в една такава ситуация?
Ние подходихме отговорно към въпроса. Благодарение на това, че беше отложен толкова време, проверихме и практиката и смятаме, че не може да се гарантира контрол, ако се приеме, че стоки, които са от Европейския съюз, влизат в такъв режим на облагане.
И пак повтарям. Често са ме обвинявали мен и колегите от СДС, че сме заставали зад какви ли не предложения, които подпомагат бизнеса. Обаче в тази ситуация смятаме, че проблемите на контрола ще бъдат толкова големи, че не можем да си позволим да подкрепим предложението.
Благодаря за вниманието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други желаещи да вземат отношение по темата? – Не виждам.
Колеги, тъй като въпросът очевидно предизвиква различни становища в членовете на комисията, аз ще ви предложа да гласуваме по този текст. Разбира се, ще си кажа и моето мнение.
Честно си признавам, аз не се чувствам достатъчно убеден защо трябва да премахнем свободните зони. Слушах внимателно аргументите на Министерството на финансите, просто не мога да се убедя. Но не искам да смятате, че това е някакво политическо решение. Затова моля колегите народни представители да гласуват така, както всеки един от тях сметне за добре по този въпрос.
Аргументите очевидно са ясни в едната посока. Опасенията са, че чрез тези зони ще се източва ДДС, че стоките ще се деманипулират и после ще се връщат като реекспорт в страната. От друга страна, опасенията на вносителите са, че по този начин лишаваме България от една възможност за износ на стоки, и то сериозна възможност. Аз помолих колегите да ми донесат писмата на повече от 30 фирми. Някои от тях познавам лично като фирми и като продукция и нямам основание да ги подозирам в неясни подбуди, макар че може би има и такива.
Затова предлагам, който е съгласен с предложението на народния представител Захари Георгиев да се възстанови статутът на свободните зони в България такъв, какъвто е бил до края на 2006 г., моля да гласува.
За – 5, против – 5, въздържали се – 4.
Предложението не се приема.
Работната група предлага да се създаде § 6, в който да се направят съответните изменения. Този текст е във връзка със следващо предложение на народния представител Захари Георгиев, което работната група подкрепя по принцип.
Имате думата по това предложение.
Който го подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 7 Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
Няма смисъл да го гласуваме, при положение, че текстът за свободните зони отпадна.
Има предложение от народния представител Захари Георгиев – думите „5 дни” се заменят с „15 дни”, като Работната група подкрепя предложението.
Заповядайте, господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Господин председател, този законопроект доста време престоя неразгледан, а ние с господин Попвасилев имахме предложение тези протоколи въобще да отпаднат. Тук се надяваме да чуем една добра аргументация от страна на Министерството на финансите защо трябва да има протокол, който буквално дублира съдържанието на фактурите? Това е допълнителна бюрократична тежест за бизнеса. Защо се прави това нещо? В повечето европейски страни няма такова нещо.
Ние бяхме предложили да отпадне, вие удължавате срока. Но защо го няма нашето предложение? Това е въпросът, който задавам.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Този разговор, доколкото имам спомен, го водихме преди месеци на работна група, защото протоколът е начин за документиране. Вече нямам спомен, но бяхме извадили някаква практика кой къде и как си документира. Няма изискване да става по някакъв определен начин.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Има фактури.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Не винаги имате фактура.
Защо нямате предложение за отпадане на протокола? Вероятно защото не сте го направили. Формално няма предложение. Сега това е, че протоколът се изготвя в петдневен срок. А предложението на господин Георгиев е срокът от 5-дневен да стане 15-дневен. Това е облекчаващо за лицето. Ние сме съгласни.
По формално внесеното предложение това е, което мога да ви кажа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, получихте ли достатъчно информация?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Госпожо Елкова, ние пак ще предложим да отпадне. Не е ясно по какви пътища нашите предложение не е попаднало в този редакционен вариант. Вероятно вината не е Ваша, но имайте предвид, отсега ви казвам, че същата група депутати ще предложим този протокол да отпадне. Не намираме смисъл в съществуването на излишна бюрокрация и попълването на протоколи, които буквално повтарят съдържанието на фактурите. Смятаме, че хората могат да се занимават по-добре да си гледат бизнеса, отколкото да се занимават с подобни дейности.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други колеги, които желаят думата?
РОСЕН ИВАНОВ: Само да допълня госпожа Елкова.
Господин Димитров, разбирам, че желаете да облекчите бизнеса, но искам да обърна внимание, че за някои случаи наистина няма фактури и няма как да се начисли ДДС. Типичен пример, са сделките на марж. Когато туристическите фирми облагат своите клиенти на марж, няма как да начислят ДДС, ако няма такъв протокол. Даваме просто пример в момента, че има случаи, в които няма как с фактура да стане облагането. Облагането на марж е един такъв пример. Вътрешното движение на стоки също няма как да има фактура, защото една компания не може сама на себе си да издава фактури. И освен всичко друго, издаването на този протокол позволява последващата електронна обработка на информацията. Нещо, което не е възможно да се случи, ако се използва фактура от чуждестранно лице.
Благодаря.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека тогава, когато има фактура, да няма задължителен протокол. Това не е ли решение? Добре, вие казвате, че протокол ви е необходим тогава, когато няма фактури. Добре, когато има фактури, да няма протокол. Това решение не ви ли се струва приемливо? То съответства и на логиката, която вие предложихте. Точно такъв текст ние ще предложим между първо и второ четене на поредната промяна на Закона за ДДС, май вече е четвърта за последните две години.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли някой, който да има възражения по текста, който се подкрепя от Работната група? – Не виждам.
Който подкрепя текста на Работната група, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Комисията подкрепя предложението.
Заключителни разпоредби.
По текста на § 28 има предложения от народния представител Милен Велчев, от народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, от народния представител Мартин Димитров и група народни представители, и предложение от народния представител Надя Антонова.
Работната група не подкрепя предложението на народния представител Милен Велчев, подкрепя по принцип предложението по т. 1 на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова, и не подкрепя предложението им по т. 2-6, не подкрепя предложението на народния представител Мартин Димитров и група народни представители, и подкрепя по принцип предложението на народния представител Надя Антонова по т. 2, 3 и 6 и не го подкрепя по т. 1 и 5.
В крайна сметка Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за § 28 и предлага редакцията, която всички вие виждате.
Госпожо Елкова, имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Съвсем техническо, няма т. 6 в това, което подкрепя Работната група. Говоря за § 28. Надя Антонова не прави предложение по т. 6. И не подкрепя предложението й по т. 1, 4 и 5.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Може ли да чуя становището на Работната група за моето предложение?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата за становище по предложението на народния представител Милен Велчев.
Предложението е в чл. 17, ал. 4 се създава изречение трето: „Указанията на изпълнителният директор на Националната агенция за приходите до нейните органи и служители за единното прилагане и разясняване на данъчното и осигурителното законодателно не са задължителни и не пораждат права и задължения за трети лица”.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Какъв е проблемът по принцип?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Указанията никога не са били задължителни. Проблемът е само, че казваме, че водата е вода. Просто това не е предмет на уредба на закона. Те не са задължителни. Никога не са били задължителни. И това си се следва от естеството на указанията.
И, господин Велчев, ако позволите, аз допускам, че ако това нещо се запише, може да стане още един проблем – да започнем да се питаме, като от днес се наложи да го запишем, какво е било до вчера. И да попаднем в една въртележка на едни спорове, от които не знам дали тълкуването ще бъде еднозначно.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Добре, оттеглям го.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, успяхме да намерим някакво компромисно решение по отношение удължаване на срока на ревизиите. Той беше удължен само за вътрешнообщностни придобивания. Бих си позволил една редакционна корекция, която се надявам Министерството на финансите ще приемат.
Ще прочета предложението на Работната група за създавана не нова ал. 3 в чл. 114:
„(3) Когато през ревизирания период са извършени по смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност вътрешнообщностни доставки, вътрешнообщностни придобивания или доставки с място на изпълнение на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, срокът по ал. 1 е до 6 месеца, а срокът по ал. 2 е до 2 месеца”.
Само че не става ясно от кого са извършени. Предлагаме да бъде записано „от ревизираното лице”, тъй като сегашният запис позволява едно широко тълкуване, според което може администрацията случайно да реши, че става въпрос за доставки, извършени от доставчици или от клиенти на ревизираното лице, което би довело до известни усложнения. И се надявам да приемете тази редакция.
И по ал. 4, където не е прието нашето предложение, тук за съжаление имаме пример, в който Министерството на финансите първо въвежда принципа на мълчаливо съгласие и след това една година по-късно го заменя с мълчалив отказ. Доста сериозна промяна в отношението на Министерството на финансите към тази процедура. Обезпокоителен обрат. Още повече, че принципът на мълчаливо съгласие е по-пазарния и по-демократичният. Ние този дебат го водихме и преди с някои представители на Министерството на финансите. Подобни обрати някак си доста сериозно обърква хората и не би трябвало да се допускат. Усложняват и средата за бизнес в България.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз искам да чуя становището по точката за мълчаливото съгласие, несъгласие и отказ.
МАРИЯ МУРГИНА: Господин председател, моля ви да дадем думата на господин Вълчовски. Той е експерт в Националната агенция за приходите, дирекция „СИДДО” – Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ПЛАМЕН ВЪЛЧОВСКИ: По отношение на мълчаливото съгласие това, което искам да изтъкна е, че общият принцип в ДОПК е принципът на мълчаливия отказ. Единствено в тази процедура напълно изкуствено се въведе мълчаливото съгласие, което за нас от гледна точка на органа, който контролира прилагането на спогодбите за избягването на двойното данъчно облагане, това е непонятно.
Мога да ви кажа много примери от ДОПК, в които е налице мълчалив отказ, но никъде няма мълчаливо съгласие към момента.
МАРИЯ КАПОН: Това беше наше предложение – да има мълчаливо съгласие. Ние го направихме.
ПЛАМЕН ВЪЛЧОВСКИ: Тук става въпрос за това, че се обръща принципът. Ако в крайна сметка се реши да се приложи мълчаливото съгласие и това остане все пак като промяната, която в тази година е настъпила, а се премахнат останалите промени, които касаят стабилизирането на становището като административен акт и неговата промяна единствено по реда на ч. 133 и възможността за обжалване, това все пак ще е някаква крачка напред. Тоест, мълчаливото съгласие само по себе си не е толкова голям проблем, колкото в светлината и в съвкупността на всички останали промени, които са налице в момента. Ако това е единственият вариант за промени.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Попвасилев.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Аз искам да обърна внимание на колегите върху един друг факт, че наред с промяната от мълчаливо съгласие на мълчалив отказ, има промяна в самата процедура. Забележете, колеги, че след като имате мълчаливо съгласие, или пък имате отказ за прилагане на СИДДО, самото обжалване може да стане само при ревизионен акт. Ревизионният акт може да е след извършването на ревизия и може да е след една година. А дотогава са ви написали нещо, което вие нито можете да обжалвате, нито пък можете да предприемете някакви действия, които да защитят интересите на лицето.
ПЛАМЕН ВЪЛЧОВСКИ: Действително тази промяна всъщност е връщане на старото положение, което действаше до миналата година. Но в момента, при сега действащата регулация, аз лично мога да ви изброя шест производства, в които е възможно да се обжалва едно и също нещо. Това са три производства при платеца и три производства по отчетите на дохода. Аз не знам някъде другаде да се натрупват толкова производства, в които е възможно да бъде обжалвано едно и също нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Досега се оплаквахме, че това не е административен акт и не може да бъде обжалвано, сега изведнъж се оказва, че е прекалено много обжалвано.
ПЛАМЕН ВЪЛЧОВСКИ: Да, в момента е възможно в шест производства да се обжалва това нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Я ни обяснете цялата процедура, по която става реализацията на споразуменията за двойното данъчно облагане.
ПЛАМЕН ВЪЛЧОВСКИ: Аз като българско дружество плащам авторски възнаграждения на дружество, което е регистрирано, примерно в Холандия. Подава се искане за прилагане на спогодбата. Подава се това искане и се издава становище за липса на основание. В момента това нещо подлежи на обжалване. То безспорно е административен акт. И затова по-рано изрично беше предвиден един текст, че не подлежи на обжалване. Тук е възможно да се обжалва в този случай. Възможно е да се обжалва, ако след становището за липса на основание, бъде внесен данък и бъде подадено искане за възстановяване и прихващане. Там е възможно искането за основанието и прихващането при определени обстоятелства да е от двете лица – и от платеца, и от получателя на дохода. Зависи от конкретните обстоятелства. Възможно е да се обжалва и в ревизията – както от платеца, така и от получателя на дохода. Тъй като независимо от исканията за възстановяване и прихващане, е възможно да се стигне и до ревизия впоследствие. Този въпрос е възможно да се обжалва и там включително.
Като искам да направя едно уточнение – искането за възстановяване и прихващане може да не касае целия размер на данъка, например. Възможно е да касае 5% от общата сума на данъка. Зависи колко е внесен. Тоест, материалният интерес да е значително малък. И за този материален интерес да има възможност за такова обжалване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е, което ни предлагате в момента да направим?
ПЛАМЕН ВЪЛЧОВСКИ: Не, това, което предлагаме, е да не се обжалва самото становище. Тоест, да отпадне възможността за обжалване на самото становище, да остане възможността за обжалване в останалите производства.
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: Ами, ако ревизионният акт се направи след две години, какво правим тогава?
ПЛАМЕН ВЪЛЧОВСКИ: Какво означава след две години?
ЯСЕН ПОПВАСИЛЕВ: След две години можеш да обжалваш.
ПЛАМЕН ВЪЛЧОВСКИ: Да, възможно е действително да се проточи производството и две години. Това също е факт. Но общият принцип така или иначе за обжалване за всички останали данъкоплатци е обжалването именно при издаването на ревизионен акт. За тях също е възможно производството да продължи толкова дълго.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се опитвам да вникна в тази материя, но ми се струва, че изведнъж много рязко връщаме топката обратно. Вчера това, което говорихме с министър Орешарски беше да възстановим възможността за обжалване, но да запазим режима на мълчаливо съгласие. Снощи Работната група явно е минала в някакъв друг режим на работа и малко си е попревишила правата.
РОСЕН ИВАНОВ: Аз мисля, че режимът на мълчаливо съгласие може да остане. В случая това не е същественият проблем. В този смисъл Министерството на финансите и НАП нямат възражения да се запази принципът на мълчаливо съгласие, в смисъл лицето, подавайки искането, ако в 60-дневен срок не получи отказ, значи е получило съгласие.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имаме ли разбиране по този въпрос?
Колеги, с тази промяна, за която говорихме сега, има ли други коментари по § 28?
Имате думата.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз бих искала да обърна внимание на предложенията за изменение на § 28 от т. 5 до т. 14. С тези предложени изменения се цели да се усъвършенства процедурата по събиране на държавните вземания. И това изменение е в ДОПК. Аз твърдя, че като цяло тези предложения на представителя на вносителя са добри и са насочени към повишаване на събираемостта, включително и чрез ефективна и ефикасна процедура за това. Но, колеги, аз имам и някои съображения, както е прието да се казва.
Става дума за т. 5. В т. 5 се изменя ал. 5 но смисълът е следният. Сменя се редът за погасяване на публичните задължения – разноски, главница и лихви.
МАРИЯ КАПОН: За стотен път.
НАДЯ АНТОНОВА: Права е Капон, че това предложение и още едно-две, са внасяни в Бюджетна комисия не казвам за стотен път, но за четвърти-пети път се внасят и никога не са получавали подкрепа от Бюджетната комисия, впоследствие от пленарната зала.
Аз не съм против да се смени този режим длъжникът да плаща първо разноските и после главницата и лихвите, обаче тези разноски трябва да бъдат лимитирани по размер, както се прави с вещите лица в съда. Там също си има наредба колко по размер могат да бъдат разноските на вещите лица. При вас има специфика – пазачи, други, трети разноски имате. Молбата ми е по нормативен ред да бъдат лимитирани тези разноски, за да не стане така, че сумите, събрани от принудително изпълнение да отидат и да се плащат по разноски.
Наблюдаваме такива случаи в едни други органи, които осъществяват принудително изпълнение и мисля, че държавата не бива да си позволява това – сумата от дълга да отива за плащане на пазачи или за вещо лице и т.н.
Затова аз предлагам тук един текст, като нямам никакви претенции нито за систематичното място на това, което предлагам, нямам никакви претенции, че изразът е гладък, но важен е смисълът. Предложението е към т. 5 да се добави изразът „Размерът на разноските се определя нормативно в 15-дневен срок от влизане в сила на настоящия закон”.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво значи нормативно?
НАДЯ АНТОНОВА: Това значи, примерно с наредба на Министерството на финансите. Това значи. С подзаконов нормативен акт. Или с някакъв техен вътрешен акт. Както искат. Но въпросът е да бъдат лимитирани, да се знае. Едно вещо лице, да кажем строителен инженер, който ще изчисли стойността на определена сграда, към която е насочено принудителното изпълнение, че този инженер ще вземе 100 лв. Както е в съда.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Досега няма ли някакъв норматив за разноските.
НАДЯ АНТОНОВА: Няма.
По-нататък, по т. 12 на § 28 се въвежда едно изменение, с което се допълват хипотезите кога се прави нов търг за публична продан. В предложението се казва: „Нов търг се провежда и когато не е подадено предложение или предлаганата цена е по-ниска от началната”. Дотук добре. Обаче продължава: „или са нарушени други условия за провеждане на търга”. Аз съм скептична по отношение на този втори израз „или са нарушени други условия за провеждане на търга”. Не ми се ще това да съществува и предлагам да отпадне. Тъй като си има ред за обжалване. Когато е нарушен законът при провеждане на търга, чл. 266 от ДОПК казва – обжалваш. Има си ред на обжалване, има си основания. Това, първо.
Второ, кой ще преценява кои други условия за провеждане на търга са нарушени и кои са тези условия. Не е нормативно ясно.
В края на краищата на нас в България проблемът ни е прилагането на закона, а не неговото съдържание. И за да няма затруднения по прилагането на закона, аз предлагам този израз „или са нарушени други условия за провеждане на търга” да отпадне.
И накрая по т. 14. Това е пак едно от предложенията, които вносителят ни прави за пореден път. Тук идеята е да се промени подсъдността. Когато се осъществяват действия по събиране на публични задължения, длъжниците имат право да обжалват тези действия на публичния изпълнител и това е ясно и навсякъде е така. До момента тези длъжници можеха да подават жалби по местонахождението на публичния изпълнител. Примерно във Видин. Имотът ми е във Видин, във Видин искат да ми продадат апартамента, примерно n-тия ми апартамент за глоби, които имам към КАТ. И ако не съм доволна, аз трябваше да обжалвам там, в този град, където е публичният изпълнител, осъществяващ принудителното изпълнение. Сега обаче се предлага централизирано обжалване. Тоест, всички обжалвания да текат пред изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания. Помислете си какво се случва. Това означава, че длъжниците никога няма да се доберат до правосъдие и този директор на Агенцията по държавни вземания ще бъде претоварен от жалби, няма да може да ги гледа, ще ни внесат друго предложение да бъде разтоварен чрез делегация... Затова аз предлагам т. 14 да отпадне.
Колегите го знаят този спор, ние сме го водили, знаем си аргументите, знаем си позициите. Според мен никой не е изненадан.
Това е моето мнение по въпроса.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм от Агенцията за държавни вземания.
По първия въпрос, относно предложението ни за промяна на реда за погасяване на публичното вземане, само искам да кажа, че това не е промяна на реда по принцип. Това е само в случаите на производството по принудително изпълнение, а не по принцип. Разпоредбата на ал. 1 си остава във вида, в който е.
По отношение на разноските. Разноските винаги са били лимитирани в Агенцията за държавни вземания. Това е с вътрешен акт на изпълнителния директор. Даже и в момента са актуализирани от лятото на 2007 г. Нося го, на разположение е.
Това, което можем да кажем защо искаме разноските да се погасяват първи при удовлетворяване на задължението? Да илюстрираме какъв е размерът на разноските. Проблемът тук е по отношение на бюджета на агенцията. По принцип разноските трябва да се поемат от длъжника и те да са за сметка на неговото имущество. Твърде често обаче на длъжниците имуществото е крайно недостатъчно да се погаси както задължението – главницата, лихвите и разноските. Тези разноски така или иначе трябва да бъдат предварително авансирани от Агенцията за държавни вземания, за да върви производството. Защото нито пазачът, нито оценителят ще извърши своята работа, ако не му бъде платено навреме.
Агенцията за държавни вземания няма предвиден механизъм тези разноски да бъдат предвидени в бюджета, тъй като по закон те са за сметка на длъжника.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Надя, съгласна ли си с тези аргументи, които чу?
НАДЯ АНТОНОВА: Съгласна съм, но не дотам. Виждам заповедта на изпълнителния директор, но тя няма задължителен характер, доколкото аз разбирам.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Тя има задължителен характер по отношение на публичните изпълнители. По подобие на указанията, които издава всеки вътрешен акт.
НАДЯ АНТОНОВА: Задължително действие по аналогия.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Има инспекторат, който контролира изпълнението на законовите и вътрешнонормативни актове.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз си оставам на моето мнение. Не съм против.
ПЕТЯ ИВАНОВА: В подкрепа на това, че винаги е имало лимитиране на разноските.
НАДЯ АНТОНОВА: За първи път го чувам, въпреки че дискусията е стара. И за първи път виждам това. Което сигурно е моя вина – аз трябва да знам какво става в Деловодството на Агенцията по държавни вземания.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Мога да Ви дам и други писма от 2002 и от 2004 г.
По отношение на предложението по т. 12, изменението на чл. 254 за новия търг. Това е разпоредба, която и в момента съществува. Това е чл. 250 от ДОПК – точно в този вид, в който тук е изписана. И е относима в случаите, когато търгът е явен. Така или иначе до този момент винаги Агенцията за държавни вземания по аналогия прилага разпоредбата на чл. 250, но считаме с оглед процедурно изчистване, да си намери своето място и при тайния търг. Защото процедурите са идентични, разликата е само в начина на отправяне на предложението.
А другите условия са по самата процедура на търга. Това е самата процедура, която е изписана и в явния, и в тайния търг в закона.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: След като го има в един закон, защо е необходимо да го пишем във втори?
ПЕТЯ ИВАНОВА: Има го в същия закон, но се отнася за явния търг. А ние искаме да позиционираме тази разпоредба и в регламентацията на тайния търг с оглед яснота при процедурата и да не бъдем евентуално оборими. Така или иначе има празнота. Става така, че при тайния търг не би могло да бъде извършен нов търг.
Това е разпоредба, която съществува и в ГПК.
По отношение на обжалването и изменение на местната подсъдност, тук не става въпрос за произнасяне на изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания, а съдебното обжалване на неговото вече произнасяне. Агенцията за държавни вземания няма аналог, както НАП – регионалните директори да имат правомощия да се произнасят. Агенцията за държавни вземания, съгласно самия ДОПК, единственият контролен административен орган е изпълнителният директор. И принципът в административното производство, а и в общия исков ред, е да се обжалва по местонахождение на административния орган. А административният орган е изпълнителният директор на АДВ. И тази разпоредба преди измененията, тоест преди новия ДОПК, по стария ДПК беше точно така – обжалваше се по седалището на органа. Такива са и разпоредбите в самия ДОПК по отношение на административния контрол.
Тук не става въпрос даже и за обезпечителните мерки. Обезпечителните мерки продължават по местонахождение на публичния изпълнител, защото там актът, който се жали, е на публичния изпълнител по место.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Антонова, какво приемате и какво не, за да вървим нататък?
НАДЯ АНТОНОВА: Аз предлагам т. 14 да отпадне, защото по този начин ние затлачваме цялото принудително изпълнение и всички дела ще се стоварят в Софийски градски съд. Ако сте готови да поемете този риск, аз не съм И пак ще бъдат виновни депутатите, че са сменили подсъдността.
Колежката формално юридически е права. Изхождайки по аналогия от общите принципи на административния процес е така. Формално юридически от общите принципи прави аналогия. Но практически ще се задръсти Софийски градски съд с дела и няма да можете да събирате една стотинка.
ПЕТЯ ИВАНОВА: И сега е така. В момента производствата текат по стария ДПК.
НАДЯ АНТОНОВА: Не искам да изпадаме тук в разни схоластични спорове и да отегчаваме колегите с нашата прекрасна юридическа професия. Но позволете ми да знам какво става.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Много ви моля, дайте да видим как подхождаме законодателно към този процес.
Аз, честно казано, не виждам как някой ще обжалва решение на шефа на АДВ в някои от другите съдилища в България, а не в София.
НАДЯ АНТОНОВА: Той ще обжалва на съответния публичен изпълнител и си върви в съответния окръжен съд.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Няма такова нещо. Ще се обжалва актът на изпълнителния директор, а не действието на публичния изпълнител. Процедурата не е по ГПК.
НАДЯ АНТОНОВА: Аз си казах своето мнение. Тази година я водим две години и половина. Моето мнение е т. 14 да отпадне. Оттук нататък всеки си остава на неговото становище.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По т. 14 ще гласуваме.
По другите предложения какво е становището?
НАДЯ АНТОНОВА: По т. 11 накрая изразът „или са нарушени други условия аз провеждане на търга” да отпадне.
И да отпадне т. 13 в редакцията на Работната група.
ПЕТЯ ИВАНОВА: В предложението на Работната група се губи една точка. Това е т. 6 от предложението на вносителя.
Това е с оглед на техническата грешка, която уточнихме в началото. Губи се една точка.
НАДЯ АНТОНОВА: Във варианта на вносителя по § 28 има една т. 6. Тази промяна по моя преценка е добра, хубаво е да я приемем, но тя не е намерила отражение във варианта на Работната група.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Твоето предложение е било да отпадне тази точка. И то е прието от Работната група.
НАДЯ АНТОНОВА: В моето предложение има техническа грешка.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Последно т. 6 по вносител остава ли?
НАДЯ АНТОНОВА: Да си остане по вносител. Да се включи във варианта на Работната група и да го гласуваме. Тук наказателните постановления някои са в полза на общината, някои са в полза на републиканския бюджет. По ДОПК сме им създали различен режим.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Вносителите приемат ли предложенията на госпожа Антонова за отпадане?
ПЕТЯ ИВАНОВА: Не, ние поддържаме т. 14 и т. 12 в нейната редакция.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Преминаваме към гласуване.
Първо, народният представител Милен Велчев оттегли предложението си, затова няма да го подлагаме на гласуване.
Предложението на народните представители Мария Капон и Елеонора Николова също няма да го гласуваме, тъй като те приемат текста, който се предлага.
По два от текстовете на предложението на народния представител Надя Антонова и текстовете на Работната група, ще ви предложа да ги гласуваме поотделно.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако позволите, господин председател, т. 5 по СИДДО да бъде гласувана отделно, защото в нея се казва, че независимо, че е приложен принципът на мълчаливо съгласие, може да има последващ контрол, което означава нестабилност на акта.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Естествено, че може да има.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Нека да се гласува отделно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще стигнем и дотам.
Нека да изчистим двата въпроса, свързани с предложението на госпожа Антонова.
Подлагам на гласуване т. 11 с предложението на госпожа Антонова текстът „или са нарушени други условия за провеждане на търга” да отпадне.
Който е съгласен с предложението на госпожа Антонова, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
Следващото предложение е т. 13 на Работната група, която става т. 14, да отпадне. Това е промяната в чл. 268, ал. 1, където думите „по местонахождението на публичния изпълнител, чието действие се обжалва” се заменят с „по седалището на решаващия орган”. Предложението е цялата точка да отпадне.
Само един въпрос. Ще има ли нещо фатално, като резултат от това наше...
ПЕТЯ ИВАНОВА: Няма действия на публичния изпълнител, които се обжалват. Обжалва се акт на изпълнителния директор. Не действия на публичния изпълнител. Публичният изпълнител е извършил закононарушение и обжалва пред изпълнителния директор на Агенцията за държавни вземания. Той със свое решение постановява, примерно, потвърждава изпълнителните действия. Оттук нататък длъжникът може да жали още веднъж.
Разпоредбата на чл. 268 касае съдебното обжалване. Какво се жали? Жали се актът на изпълнителния директор, а не действията на публичния изпълнител. Това е. Тази разпоредба така, както седи, няма никаква логика. Няма акт в този случай – по чл. 268 да се жали на публичния изпълнител. Актът е на изпълнителния директор. И това е второинстанционно производство по контрол. Вече съдебно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Антонова, оттегляте ли предложението си?
НАДЯ АНТОНОВА: Не, не го оттеглям.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, държите точката да отпадне?
НАДЯ АНТОНОВА: Да, държа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не разбирам юридическата казуистика, но при положение, че няма нещо, което да прави публичният изпълнител, както казват колегите, ние какво ще обжалваме?
НАДЯ АНТОНОВА: Аз вече казах своето мнение.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Делото е по седалището на решаващия орган.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Досегашният текст е бил следният: „В случаите по чл. 267, длъжникът или взискателят може да обжалва решението пред Административния съд по нахождението на публичния изпълнител, чиито действия се обжалват в 7-дневен срок от съобщението”. Това е вашият текст.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Не е нашият текст, господин председател. Извинете, че Ви прекъсвам. Това изменение беше не предложение на вносителя, когато се приемаше ДОПК. Това беше между двете четения и то в пленарна зала изменение по предложение на депутати. Точно защото се получи някакво объркване. И по АПК, и по принципите на гражданския процес, обжалването върви по седалището на органа, който се е произнесъл.
МАРИЯ КАПОН: И цялата държава идва в София.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Не става въпрос за цялата държава. Става въпрос за действия на изпълнителния директор. Изпълнителният директор ще ходи до Каспичан?
МАРИЯ КАПОН: Ние искахме да избегнем точно това.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Господин председател, тъй като наистина този дебат сме го водили многократно досега, ако в НАП това става по териториалните дирекции и няма проблем, защото директорът има териториални служби, проблемът за АДВ е, че има само един директор, който е в София. И цялата страна трябва да се жали тук. Въпросът е да има текст, в който да може срещу изпълнителният директор решението да се обжалва и по местонахождението. Поради тази причина искахме да остане процедурата в административния съд по места. Това беше цялата работа.
Ако трябва да променим текст, който да може да бъде вързан с Административния съд, трябва да стане.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, въпросът не е хората от страната да идват в София, а Агенцията да ходи от София в страната.
МАРИЯ КАПОН: Юристите на агенцията ще ходят.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Да не забравяме, че производството приключва до този съд. Тоест, няма възможност да се обжалва пред Върховен съд. Това значи не мога да ви опиша колко съдилища и колко разнородна практика по един и същи въпрос ще има.
МАРИЯ КАПОН: О, не! Не.
ПЕТЯ ИВАНОВА: Нещо, пред което, между другото, администрацията винаги се изправя.
Освен това искам да ви кажа, че до приемането на новия ДОПК през 2006 г. от 2000 до 2006 г. практиката вървеше съобразно правилата на административното производство, тоест обжалваше се пред Административния съд в София. Сега също производствата се решават тук, защото продължава по стария ДПК. Почти още нямаме нови производства по новия ДОПК, за да видим каква ще е практиката.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, който подкрепя предложението на народния представител Надя Антонова да отпадне т. 13 по предложението на Работната група, или т. 14 по предложението на вносителя, моля да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – няма.
Текстът отпада.
Господин Димитров, какво беше Вашето предложение?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Ако може допълнително обяснение за последващия контрол?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
РОСЕН ИВАНОВ: Проблемът е точно същият, какъвто е с актовете за прихващане и връщане, за които вие приехте, че може да има последващ контрол. Става въпрос, че това становище за липса или за наличие за основание за прилагане на СИДДО се издава въз основа на една абсолютно формална проверка, въз основа на документите, представени от данъкоплатеца. Не се изследват изцяло фактите и обстоятелствата, които са от значение за случая, не се извършва обмен на информация с институции в България, още по-малко институции от другите държави, с които България е договорила СИДДО.
Така че логиката е точно същата. Това е формална проверка, изследват се ограничен кръг факти и обстоятелства. И естествено би трябвало администрацията да има възможността да си направи една нормална ревизия и да провери абсолютно всичко, което е свързано с тази сделка. Не забравяйте, че специално когато се говори за спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, винаги става въпрос за отношение между България и някаква друга държава. Една част от фактическия състав се осъществява на чужда територия и абсолютно не е възможно в рамките на 60 дни, в рамките на една формална проверка да се направи качествена проверка на производството.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, в т. 3, буква „б” – „или непроизнасянето в срок по ал. 1” се заличава, на практика отпада, тъй като запазваме принципа на мълчаливото съгласие. И т. 4 и 5 остават, както са.
ПЕТЯ ИВАНОВА: И точка 6 се добавя.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, точка 6, която отпадна, се връща в текста.
Така ли е?
РОСЕН ИВАНОВ: За да се запази принципът на мълчаливото съгласие, трябва да отпаден буква „а”. Тоест, в ал. 2 думата „наличие” се заменя с „липса”. Това нещо трябва да отпадне. И в ал. 2 – непроизнасянето на срока се смята за наличие на обстоятелства. Това остава така, както искаше господин Димитров.
В ал. 3, според нас трябва да си остане предложението за промяна такова, каквото е направено.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, прочетете ни ал. 2 и ал. 3 заедно, за да видим какво се получава.
РОСЕН ИВАНОВ: Алинея 2 на чл. 141: Органите по приходите издават становище за липса, когато еди-какво си се е случило. Второто изречение е това, което е важното: „Непроизнасянето в срока по ал. 1 се смята за становище за наличие на основание за прилагане на спогодбата”. Това е принципът на мълчаливото съгласие, който се иска.
Алинея 3: От момента на издаване на становище за наличие на основание, или непроизнасянето в горния срок, който коментирахме току-що, се смятат за изпълнени изискванията... Това отпада ли?
ПЛАМЕН ВЪЛЧОВСКИ: Фактът, че ще отпадне или непроизнасянето не означава, че няма да има наличие на съгласие, според нас. Това е първото.
Второто, непроизнасянето го има както в изречение първо, така и в изречение второ, като в изречение второ касае ревизията и смислово се получава така, че може да се ограничи срокът на ревизията до 60 дни, благодарение на тази ал. 3.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, предлагам ви с колегите от комисията да намерите текстовете, които отговарят на този принцип, за който се договаряме – запазва се мълчаливото съгласие, запазват се възможностите за последващ контрол и това, което е нататък за обжалването, както сме се договорили.
Да гласуваме целия § 28 с всички изменения.
Който е за това, което обсъдихме и гласувахме по § 28, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграфът е приет.
По § 29 няма предложения от народни представители.
Имате ли бележки по него? – Няма.
Който е за, моля да гласува.

За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 30 също няма предложения от народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
По § 31 няма предложения от народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Работната група предлага да отпадне § 32.
Има ли някакво друго предложение? – Няма.
Който е за отпадането на § 32, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Параграф 32 отпада.
По § 33 няма предложения от народни представители.
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Господин Милен Велчев си оттегли предложението.
Работната група предлага да се създаде нов параграф със следното съдържание:
„Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”, с изключение на § 33, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.”
Който е за, моля да гласува.
За – 9, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,00 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова