П Р О Т О К О Л
№ 34

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси




П Р О Т О К О Л
№ 34

На 13 декември 2007 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2008 – второ четене – продължение.
2. Обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност – второ четене.
3. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Хашемитско кралство Йордания за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци на доходите, № 702-02-50, внесен от Министерски съвет на 04 декември 2007 г.
3. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Изменение № 2 на Финансов договор FI № 1.7769 между Република България и Европейската инвестиционна банка (проект „България – защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси”), № 702-02-51, внесен от Министерски съвет на 04 декември 2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 15,05 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Предлагам да дадем думата на господин Кънев да ни информира за работата на Подкомисията за контрол на обществените разходи.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Колеги, преди да започнем по дневния ред, знаете, че Подкомисията по контрол на публичния сектор проведе свое заседание преди около седмица. На всички ви е раздадено едно писмо, където има някои съображения на Подкомисията по проектобюджета на парламента за 2008 г. Това е направено по искане на председателя на парламента с едно писмо от 15 ноември 2007 г., където той иска подкомисията да приеме отчета за изпълнението на бюджета на парламента за 2007 г. и да си даде препоръките за бюджета за 2008 г. Темата е доста дискутируема, деликатна, касае се до някои виждания и предложения за създаване на работни групи и комисии към Бюджетната комисия, защото ние сме част от Бюджетната комисия.
Предлагаме в средата и края на месец януари да направим едно отделно заседание на тази тема. Ясен Попвасилев предложи заседанието да бъде изнесено, тъй като темите са деликатни – свързани са със заплати, намаляване броя на комисиите. Трябва да има политическо решение за всичко това. Ние само го предлагаме, а оттам нататък политиците да се съобразяват какво правят.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли някакви въпроси към господин Кънев? – Няма.

Колеги преминаваме към първа точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2008 – ВТОРО ЧЕТЕНЕ – ПРОДЪЛЖЕНИЕ.
Предлагам да започнем с това, което вчера предизвика най-голям смут. Става дума за предложението по чл. 1, ал. 1, внесено от народния представител Румен Овчаров, което не беше подкрепено от комисията и което предизвика доста голям хаос в по-нататъшната ни работа.
След консултации между Министерството на финансите и партиите от управляващата коалиция аз ще ви предложа да прегласуваме този текст, за да можем да продължим нататък.
Колеги, моля, който е съгласен комисията да подкрепи текста, внесен от народния представител Румен Овчаров по чл. 1, ал. 1, моля да гласува.
За – 13, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението е прието.
Продължаваме нататък, тъй като няколко от текстовете, които са свързани с това предложение, ние вчера не ги гласувахме.
Такова е предложението на народните представители по чл. 1, ал. 2, направено от народните представители Йордан Цонев, Георги Божинов и Милен Велчев.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на тримата народни представители, да гласуват.
За – 14, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението се приема.
И съответно предложението на народния представител Румен Овчаров, което е по същия текст за разпределението на приходите.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – 4, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
По чл. 1, ал. 4 трябва да гласуваме окончателната редакция на Работната група, която подкрепя текста на вносителя.
Има ли някакви коментари?
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Само една процедура.
В текстовете, които вчера бяха раздадени, не са направени никакви промени, така ли?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Точно така.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Просто ги гласуваме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Да, тъй като вчера не ги гласувахме.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Става дума, че по тях няма никаква корекция.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма.
Моля, който подкрепя окончателния текст на чл. 1, да гласува.
За – 13, против – 4, въздържали се – 2.
По чл. 6, ал. 1 има предложение на народния представител Румен Овчаров, което касае приходната и разходната част на Министерството на държавната политика при бедствия и аварии.
Има ли някакви коментари по текста? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – 4, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване окончателната редакция на текста на чл. 6.
Който е за, моля да гласува.
За – 14, против – 4, въздържали се – 2.
Окончателната редакция за чл. 6 се подкрепя.
Следва предложението на народните представители Цонев, Божинов и Милен Велчев за целевата субсидия за капиталови разходи за екологични обекти за 2008 г.
Има ли някакви коментари?
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – 4, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
Има и аналогично предложение на народния представител Румен Овчаров.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – 4, въздържали се – 2.
Предложението е прието.
Подлагам на гласуване окончателния текст на чл. 10.
Който е за, моля да гласува.
За – 13, против – 6, въздържали се – няма.
Приема се.
Остава да уточним два въпроса.
Единият въпрос е свързан с предложението на народния представител Милен Велчев за § 96 по отношение на Закона за търговския регистър.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Яз смятам, че този текст е необходим, но преди да кажа това бързам да призная, че не съм юрист, който разбира от Закона за Търговския регистър. От Министерството на правосъдието лично министъра стои зад този текст, тъй като тяхното мнение е, че в случай, че тази поправка не бъде направена, ще възникне непредсказуем хаос с промяната на регистрацията на фирмите.
В частност става дума за следното. Ако в момента се дублират по някакви причини имената на две фирми, то сегашният закон изисква те да бъдат променени, в случай, че се дублират. И това създава голямо неудобство за фирмите. Потенциален източник е на множество съдебни спорове.
Предложението на Министерството на правосъдието е те да бъдат пререгистрирани с досегашните си имена, като ще продължат да се различават по идентификационния код и своето седалище, адрес на управление.
Така че, ако сте съгласни, колеги, моля ви за вашата подкрепа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата, колеги.
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Тук всъщност същественият проблем е в срока от два месеца. И за мен това е най-същественият проблем, защото на практика блокирате една фирма за два месеца. Представете си, че тази фирма трябва да тегли кредит, примерно, защото е неотложно, бърза, трябват й документи. Вие чакате два месеца да се получи съответно възражение, но след два месеца може вече да е късно тази фирма да реализира своята дейност. Може да й се провали договор по този начин.
От тази гледна точка за мен по-същественото са двата месеца. Аз дори разбрах, че имаше някакво тире и окръжния съд след името.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Това е една от възможностите. Но варианта, който е склонно да възприеме Министерството на правосъдието, е да се запази съществуващото име, като проблемът с дублиращите се имена се решава чрез различни идентификационни кодове.
НЕНО ДИМОВ: Да, защото на практика идентификационния код е този, който има смисъл. ЕГН-то е това, което ни различава, а не имената.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: И двете са важни.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, искам да ви кажа няколко думи по този въпрос.
Има няколко много тежки проблема.
Първият проблем е, че въобще мястото на промените на Закона за търговския регистър не е в Закона за държавния бюджет. Чисто систематично погледнато не би трябвало да бъде тук.
Вторият проблем е, че има много силна съпротива от всички юристи, включително от председателя на Комисията по правни въпроси, и от всички останали юристи, с които сме разполагали, включително и председателя на нашата парламентарна група. Стигнали са до някакви други равнища, на които възразяват против този начин на решаване на този въпрос.
Въобще има много голяма съпротива против този текст.
Логиката общо взето е такава. Може би това ще създаде проблем, но нека да видим наистина ли създава проблеми. И ако трябва да се прави някаква промяна, да се направи тогава, отколкото отново да блокираме работата по създаването на Търговския регистър. Тъй като подозрението е, че правейки тази промяна, на практика отново ще хвърлим Търговския регистър в някакво не много ясно бъдеще.
Разбирам цялата сложност на ситуацията. Разбирам и опасенията, че могат да възникнат тук или там някакви проблеми, но нека все пак да стартираме най-после този процес, да видим ще можем ли да го стартираме и едва тогава да правим промени. А не още преди да сме видели какви са негативите, да се опитваме да бягаме пред вятъра и отново да не правим тази промяна, която всички твърдим, че е толкова важна.
Тъй като предложението така или иначе е направено и очевидно господин Велчев не иска да го оттегли, сигурно ще трябва да го подложим на гласуване.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Нека да го подложим на гласуване, за да имаме още няколко дни време да го обсъдим. Ако е такъв проблем, в залата можем да го оттеглим.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Аз искам да се обърна накратко към колегите и да кажа, че по разпореждане на председателя на Народното събрание преди около половин година от гледна точка на това как стартира Агенцията по вписванията и какви са нейните административни проблеми, тогава министър на правосъдието беше още господин Петканов, Комисията по държавната администрация се запозна с тези проблеми, за които става дума. И основният въпрос беше как ще се произнесе Правната комисия. Тоест, от административна гледна точка това, което беше въпрос на капацитет и прочее, за което говореше заместник-министър Караиванова, решенията бяха горе-долу ясни.
Затова аз също смятам, че без мнение на Правната комисия по въпроса за Търговския регистър, през Закона за бюджета, освен систематичното място, за което Вие казвате, господин Овчаров, не е редно изобщо да се внася като предложение за залата. Това е принципното ми мнение. И то се базира на доста дългото обсъждане в присъствието на министъра на правосъдието и заместник-министъра преди шест месеца в Комисията по държавната администрация.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин Методиев.
Други колеги желаят ли да вземат отношение?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Аз ще подкрепя това предложение, защото Търговският регистър се отлага за трети път. В момента се търси повод да бъде отложен за четвърти път за много неясно бъдеще.
Изваждането на търговската регистрация извън съда е ключова реформа за България. Тя няма да мине без сътресения. Начинът на първоначалното започване е да се запазят сегашните имена с различен идентификационен номер. Но при всички положения най-важното е от 1 януари 2008 г. да започне да работи. Колеги, година и половина мина вече. Няма закъде повече да отлагаме. Ако ни е за първи път да нарушаваме систематичното място на закони, това се е случвало стотици, хиляди път, десетки хиляди пъти може би. Важното е дали решаваме така принципен въпрос и правим реформа в България. Ситуацията е точно такава.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Това е тема, която е много важна. Ние се опитваме сега да я вкараме в Закона за бюджета, за да спасим положението от 1 януари. Юристите са категорично против. В същото време това е тема, която касае двете комисии – Икономическа и Бюджетна. Почти няма фирма в България, която да няма поне десет братовчеди и много от тях нямат някакви „94, „2000”, „Ню”, „Имидж” и т.н. И си представете, когато отидеш в регистъра за актуална справка и ти кажат: чакай два месеца да направим проучването”. За това говорим.
Аз ви предлагам, за да не създаваме хаос, нека на първото заседание на Бюджетната комисия, още около 15-16 януари, да извикаме – имаме право да го направим – и да ни докладват какво става с Търговския регистър. Ако трябва да вземаме някакви решения и да променяме незабавно тези два месеца. Има опасност да настане невероятен хаос. Може и да не настане. Не знам.
Това е моето предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на народния представител Милен Велчев в ал. 6 на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за търговския регистър се изменя така:
„(6) При регистрация по реда на ал. 1, търговецът се вписва с досегашната си фирма.”
Който подкрепя предложението, моля да гласува.
За – 7, против – няма, въздържали се – 12.
Предложението не се приема.
Колеги, в Преходните и заключителни разпоредби остана един тест, който вчера отложихме – за касовите плащания, произтичащи от придобиване и освобождаване на държавния резерв, се отразяват в разходната част на бюджета на нетна основа.
Моля народните представители, които подкрепят този текст, да гласуват.
За – 13, против – 7, въздържали се – няма.
Вчера пропуснахме да гласуваме един текст на Министерството на културата в Приложение № 2, тъй като в бързината решихме, че става дума за текст, който е свързан с преразпределението на тези 80 млн. лв., а става дума за текст, който е свързан с вътрешно преразпределение към Министерството на културата.
Става дума за предложението на народния представител Нина Чилова по приложение № 2 към чл. 6, ал. 3, т. 9.
Има ли коментари по това предложение? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 20, против – няма, въздържали се – няма.
Приема се.
Колеги, раздадено ви е приложение № 8 със списъка на обектите, където ще бъдат изразходвани голяма част от тези средства. Това, което толкова много искаше опозицията, сега го има в наличност.
Който подкрепя това приложение, моля да гласува.
За – 13, против – 6, въздържали се – 1.
Приложението се приема.
Господин Цонев, моля да предложите текста за допълнителния параграф.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Ще кажа съдържанието на допълнителния параграф, който е във връзка с приетия § 54 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет, където фактически ние даваме вече възможност на министерствата, които продават собственост, да могат да я инвестират тази собственост в добиване на дълготрайни активи. Досега този процес, изразено фигуративно, беше запушен, поради простата причина, че министерствата не бяха заинтересовани да продават, тъй като приходите отиваха в държавния бюджет. Сега това е възможно. Доколкото разбрах, причината е в начина на отчитане, променен от Евростат.
Във връзка с този § 54 искаме да ускорим с една промяна в Закона за държавната собственост, по-скоро да оптимизираме процеса на тази продажба със следните текстове:
„§ ... В Закона за държавната собственост се създават чл. 46б:
„Чл. 46б. (1) Имоти публична държавна собственост, които са предоставени за управление на министри и ръководители на други ведомства или на техни териториални административни звена и са придобили качество на имоти, частна държавна собственост, се обявяват за такива с решение на Министерския съвет по предложение на съответния министър.
(2) В случаите по ал. 1 областният управител по местонахождение на имота дава становище по целесъобразност в 14-дневен срок от изискването му. Отрицателното становище и липсата на такова не е пречка за продължаване на процедурата по ал. 1.”
Тук е новото, защото до този момент, ако областният управител не даде такова разрешение, министърът не може да придвижи процедурата в Министерския съвет, където само там се взема решението по закона. Сега областният управител дава становище, но ако не даде или е отрицателно процедурата може да продължи, като се взема предвид неговото становище.
„(3) Областният управител по местонахождение на имота издава и вписва актове за държавна собственост в 14-дневен срок от издаване на решението на Министерския съвет.”
Той и сега го вписва, но нямаше срок.
Това е предложението, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли коментари по този въпрос?
Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Аз имам два въпроса към господин Цонев.
Първият въпрос е защо след като и да го издаде, и да не го издаде, и дори да е отрицателно, това не променя нещата, защо трябва да го има този текст?
И второ, не е ли по-добре да минем към варианта на мълчаливо съгласие – тоест, ако не издаде, да се приеме, че се е съгласил?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Обмисляхме го, господин Димов. Защото, когато взема Министерският съвет решението си, трябва да има и становището на областния управител и да се съобрази с него. Може мотивите, поради които не е съгласен, Министерският съвет да ги уважи. Обикновено мотивите имат някакво социално звучение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И местно звучение.
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Добре е да го има това становище, но то да не спира процедурата. Само това е промяната.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Други мнения?
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Аз ще подкрепя това предложение за 14-дневния срок, което е много добро, защото имаме един невероятен случай, подобен случай с областния управител на Бургас, където има решение на Министерския съвет за преотстъпване на пристанищата Ахтопол, Царево и Приморско от публична държавна в публична общинска собственост. Той не е против това, има решение на правителството, но вече четвърти месец не го прави. Няма срок.
Затова ви моля да подкрепите този текст.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други становища?
ЙОРДАН ЦОНЕВ: Имам и още едно предложение, преди да го гласуваме.
Господин председател, Вие си спомняте, че имахме такъв дебат в Съвета на коалицията. То е в ал. 2 на гласувания § 54, където инвестирането на придобитите средства от продажба от министрите, тук е казано, че става с разрешение на министъра на финансите, а точният текст е министърът на финансите може да разреши допълнителни бюджетни кредити на тези министри с тези пари, решението да бъде: „Министърът на финансите, след решение на Министерския съвет може да разреши...”. Тоест, Министерският съвет да има санкцията по разпределението на тези средства.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, има ли други становища? – Няма.
Моля, който е съгласен с предложението на народния представител Йордан Цонев за тези промени, да гласува.
За – 15, против – 6, въздържали се – няма.
Предложението за двете промени се приема.
С това приключихме със Законопроекта за държавния бюджет за 2008 г.

Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред – ВТОРО ЧЕТЕНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪК ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Колеги, има ли някакви коментари по наименованието на закона – Закон за изменение и допълнение на закона за данък върху добавената стойност? – Няма.
По § 1, 2, 3, 4 и 5 няма предложения от народни представители. Работната група подкрепя текстовете на вносителя.
Има ли някакви коментари по тези параграфи? – Няма.
Моля, народните представители, които подкрепят текстовете на петте параграфа, да гласуват.
За – 15, против – няма, въздържали се – 4.
Текстовете се приемат.
По § 6 има предложение на народния представител Мария Капон, което не е подкрепено от Работната група.
МАРИЯ КАПОН: Оттеглям го.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
По § 6, 7 и 8 няма предложения от народни представители.
Има ли коментари по тези три параграфа? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – 1.
Параграфите са приети.
Има предложение от народния представител Милен Велчев за създаване на нов параграф със следното съдържание:
„В чл. 39 се създава т. 7:
„7. услуги, оказвани надлежно от оправомощени органи...”.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Аз мисля, че няма нужда да го четем. Госпожа Каменова ще може да обясни какво сме имали предвид
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Благодаря за дадената възможност.
Аз съм финансов и заместник-генерален директор на Български червен кръст. Става дума за предложението, което е направено в § 8 и касае чл. 39 и чл. 41.
Искам да кажа, че с тези предложения не се предвижда създаването на нови хипотези в закона, а се цели доизясняване, прецизиране на някои текстове и да се избегне свободното тълкуване на закона впоследствие. Никъде в закона и изобщо в българското законодателство не намерихме легално определение на понятието хуманитарна дейност. Това затруднява нашата организация. Предполагам, че и в бъдеще данъчните власти, които ще идват на проверки, ще бъдат затруднени.
Именно във връзка с това са направени и предложенията. И аз моля уважаемите народни представители да подкрепят това предложение, още повече, че в предишния текст на закона планинското спасяване беше освободена доставка и беше записано в текста на закона.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колегите от Министерството на финансите вчера ми прочетоха един текст, който много ясно дефинира какво е това хуманитарна дейност и как там са включени всички дейности и по планинското, и по водното, и всякакви други видове спасявания.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Само, ако ми позволите да кажа, че ние сме запитали Министерството на финансите и Националната агенция за приходите още преди два месеца и половина, може би три. Изпратили сме запитване до тях, но към днешна дата нямаме отговор. Може би те имат някакво тълкуване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека да чуем колегите от Министерството на финансите.
РОСЕН ИВАНОВ: Най-напред искам да уверя Българския червен кръст, че отговорът е готов и те ще го получат. В него се казва, че хуманитарната дейност, която извършва Българският червен кръст попада в усвоените доставки по т. 6. Поне според нашите разбирания.
Това обаче, което нас ни притеснява от въвеждането в закона на подобни разпоредби, е най-вече следното нещо. Използваното понятие „хуманитарна дейност” е използвано точно в същия вид в Директива 112. Европейският съд много пъти се е произнасял, че тълкуванията, които се правят на директивата, са автономни и ги прави точно този Европейски съд, и държавите членки нямат право да въвеждат някакви тълкувания, които са различни от това, което е казано от Съда. В този смисъл приемането на подобни разпоредби, без много внимателно проучване на практиката на този съд, според нас не е препоръчително. Не знам дали е възможно да въведем подобни разпоредби преди да сме видели изобщо за какво става дума в практиката на Съда на Европейската общност.
Второ, според нас не се налага въвеждането на подобни разпоредби, тъй като е ясно, че хуманитарната дейност на Българския червен кръст е освободена доставка.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Откъде е ясно? Това ни кажете – откъде е ясно, че е освободена доставка?
РОСЕН ИВАНОВ: Защото хуманитарната дейност на Българския червен кръст е регламентирана в закона, който регламентира дейността на Българския червен кръст. Там ясно е посочено какви дейности извършва Българският червен кръст, какви функции са му възложени. И именно тези дейности, които са му възложени със закона, са част от неговата хуманитарна дейност. За нас това е очевидно и ясно. И да се преповтарят едни и същи неща в различни закони, просто не знаем какво го налага.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, откъде идва вашият проблем? Не са ви освободени дейностите, облагат ви с ДДС ли, какво става?
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Проблемът идва оттам, че ние искаме да сме абсолютно сигурни и спокойни, че в рамките на хуманитарната дейност се включват всичките услуги, които ние оказваме на българското население по отношение на обучението по първа долекарска помощ, планинско, водно спасяване и т.н.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ще помоля пак да прочетете онзи текст, който ми прочетохте вчера.
Второ, ще помоля колегите от Червения кръст и колегата Милен Велчев да не включваме в тази хуманитарна дейност и предоставянето на учебници и учебни помагала. Защото тук започваме по друг начин да дерогираме Закона за данък върху добавената стойност.
МИЛЕН ВЕЛЧЕВ: Но това е част от задължителното обучение, създадено по силата на нормативен акт. Не говорим за някакви други учебници, а говорим за освободена доставка. Задължителното обучение е освободена доставка.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека кажат и колегите.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: По стария текст на закона и учебниците и помагалата бяха освободени.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: По старите текстове имаше много различни неща.
РОСЕН ИВАНОВ: Ако позволите, да ви прочетем нашата формулировка, която сме използвали и в отговора, който ще получи Българският червен кръст.
В Закона за Българския червен кръст, като част от дейностите, които той извършва за постигане на своите цели, са изброени повишаване на здравната култура на страните, обучението на населението за оказване на първа помощ, предотвратяване и оказване на помощ при нещастни случаи в планините и водните площи, подготовка и квалификация на кадри за неговата дейност и т.н.
Както в самия закон, така и в Устава на Българския червен кръст, е посочено, че организира и извършва планинското спасяване чрез Планинската спасителна служба, участва във водноспасителната дейност, организира обучението на водноспасителни кадри и т.н., и т.н.
Всичко това са неща, които в самия Закон за Българския червен кръст и в неговия Устав са регламентирани като част от неговата хуманитарна дейност, която е насочена към благото на населението. И ние не виждаме някакъв проблем и как би било възможно някой да твърди, че това е облагаема доставка или нещо подобно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз се притеснявам да не стане така...
ЙОРДАН ЦОНЕВ: ... че най-големият издател в страната да стане Червеният кръст.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не само това, господин Цонев.
Тук изброяваме само „свързани с тях доставки на стоки и услуги по предотвратяване и оказване на помощ при нещастни случаи в планините и водните площи”. И след това е обучението. Да не стане така, че като напишем тези неща в закона, нищо друго...
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Така ще стане.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: В момента колегите ви предлагат едно значително по-разширено тълкуване на това що е то хуманитарна помощ и кои са освободените от ДДС дейности. Вие предлагате един значително по-тесен вариант, с който, според мен, вместо да изпишете вежди, ще извадите очи.
Аз мога да подложа на гласуване този текст и колегите едва ли ще възразят, но при положение, че вече го има и е ясно, защо трябва да го включваме?
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Господин Овчаров, ние сега разбираме за този подготвен отговор към Българския червен кръст. Аз от името на организацията мога да кажа, че това напълно ни удовлетворява. Единствено остава притеснението това тълкувание дали ще има сила и за следващите периоди и кога ще го получим. Защото не сме го получили.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще ви предоставим стенограмата. Тя има достатъчна сила.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Червеният кръст, ако предпочита да е под формата на указание, може да е под формата на указание.
Аз също така искам да кажа, че при нас не е поставян въпросът допреди тези два месеца, за които става дума. И аз изобщо не мога да разбера как така през октомври у вас възниква някакво съмнение, че тъй като това нещо го няма изрично записано в закона, и вие в един момент станахте несигурни? Срещи не са правени.
Аз искам да ви кажа, че на нас през ум не ни е минавало, че това е някаква независима икономическа дейност, извършвана от Червения кръст, която е облагаема.
Това е някакъв проблем, появил се от нищото.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз ви предлагам да не го разискваме този въпрос. Поемаме гаранция със заместник-председателя господин Велчев, че това указание още до края на другата седмица ще го имате при вас. И то ви решава въпроса.
ВАСИЛКА КАМЕНОВА: Благодаря Ви, че ме изслушахте.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Следва предложението на народните представители Теодора Дренска и Нина Чилова. Този въпрос вече е решен.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Да, затова го оттеглям. То вече е прието.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Следва предложението на народните представители Понева, Паница и Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Поддържам предложението.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Работната група обаче не го подкрепя. (Оживление)
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Щях да се изненадам, ако го подкрепяше.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Васил Методиев и група народни представители за намаляване на определени данъци, да гласува.
За – 5.
Предложението не се приема.
Следва предложението на народния представител Нено Димов, което също не е подкрепено от комисията.
Който подкрепя предложението, моля да гласува.
За – 1.
Предложението не се приема.
По § 9 няма предложения от народни представители.
Има ли коментари? – Не виждам.
Моля, който подкрепя текста на вносителя, да гласува.
За – 13, против – 2, въздържали се – няма.
Текстът е приет.
По § 10 има предложение от народния представител Нено Димов, което не е подкрепено от Работната група.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува.
За – 5.
Предложението не се приема.
Има ли коментари по текста на вносителя за § 10? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 12, против – 2, въздържали се – 1.
Текстът е приет.
Моля народните представители, които подкрепят текста на вносителя за § 11 да гласуват.
За – 12, против – 2, въздържали се – 3.
Приема се.
По § 12 има предложение от народния представител Милен Велчев, което не е подкрепено от Работната група.
Има ли някакви коментари?
МАРИЯ КАПОН: Каква е целта за тези фактури? Нека да получим някакво разяснение поне от Министерството на финансите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека да чуем обяснението на министерството.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Всъщност, госпожо Капон, ние молим за разяснение. (Оживление) От какво е инспирирано това предложение при положение, че срокът за издаване на фактура е такъв от 1994 г.
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: В момента в закона има два срока. Единият е петдневен и касае голяма част от доставките, които се извършват. Другият касае вътреобщностно придобиване, където се издават протоколи.
Понеже има направено предложение един от сроковете, който е 5-дневен, да стане 15-дневен, по принцип в Европейския съюз издаването на данъчен документ се извършва на 15-о и на 30-о число в масовия случай. В другия случай те се издават в данъчния период, в който е настъпило данъчното събитие.
В сегашния Закон за ДДС ползването на данъчен кредит не е обвързано с датата, на която се издава данъчния документ. Затова е предвидена само административна санкция. Тоест, ако аз не издам фактурата в 5-дневния срок, лицето, което е получател на тази фактура, има право да изтегли данъчния кредит, след като тя се издаде в периода, но съответно има предвидена административна санкция за този, който не я е издал. Тоест, това не влияе върху данъчния кредит и след това декларирането.
При положение, че вече сме вътре в Европейския съюз, от една страна, би било добре да се уеднаквят сроковете и те да бъдат еднакви с тези, които съществуват в европейските държави. Или да си останат 5-те дни, които са характерни основно за България.
Това е разликата в двата вида предложени текстове.
Като, ако се приеме 15-дневният срок за издаване, считано от датата на настъпване на събитието, бих дал следния пример. На 30-о число се извършва прехвърляне на стока, или има авансово плащане, срокът, на който аз трябва да издам данъчния документ, става 15-о число следващия месец. Декларацията се подава до 14-о число следващия месец, което не е много добре от гледна точка на фиска.
В този смисъл по-добрият вариант е или да се мине към европейската система – на 15-о и на 30-о число се издават всички фактури за двата периода, или 15 дни, но не по-късно от 5 дни след изтичане на данъчния период. За да може да се декларират в същата декларация, с която в момента се декларират данъчните събития и да няма изменение по отношение на разчитането с бюджета, тоест да няма фискален ефект.
Това са общо взето предложенията на вносителя и на Милен Велчев.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: На нас, първо, не са ни известни някакви унифицирани срокове, които да касаят Европейския съюз.
После това, за което говорим, е фактури, които са за сделки вътре в страната. Както казах, това е срок, който е от 1994 г. насам. За вътреобщностните доставки придобивания си имаме друг срок, който е в чл. 113, ал. 5 и той урежда вътреобщностната търговия, което обаче няма връзка с това, за което говори господин Кацарчев.
Другото е, че ако сега тръгнем нещо да сменяме, със сигурност ще създадем някакъв хаос. В интерес на истината ние не сме чували и някакви оплаквания. Не знам дали има нещо при колегите от НАП, но при нас такъв проблем не е поставян. Ако сега променим срок, който съществува в този вид, откакто съществува първият Закон за ДДС, със сигурност ще предизвикаме масово недоумение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, аз нямам убеденост, че трябва да направим тази промяна.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Искам само да добавя, че темата е деликатна, защото преди години имахме срок 3 дни за издаване на фактура. След това стана 5 дни. Проблем дали ще са 5 или 15 дни за бизнеса няма. Друг е въпросът, ако това е някаква европейска норма и трябва да влезем в уеднаквяване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Както стана ясно – не е.
Моля народните представители, които подкрепят предложението на народния представител Милен Велчев за този текст на § 12, да гласуват.
За – 1.
Предложението не се приема.
Има предложение за отпадането на § 12.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – 1, въздържали се – няма.
Отпадането на текста се подкрепя.
По § 13 и 14 няма предложения от народни представители.
Има ли някакви коментари по тях? – Няма.
Който е за, моля да гласува.
За – 11, против – 4, въздържали се – 1.
Тестовете се подкрепят.
По § 15 има ли някакви съображения? Кой вариант подкрепяме?
Госпожо Елкова, заповядайте.
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: Господин председател, министър Близнаков в едно официално становище на Министерството на отбраната ни дават като редакция точно това, което сме написали, че думите „въоръжените сили” се заменят с „командвания/щабове на НАТО или от въоръжените сили”. Мотивът е, че в съответствие с протокола за статута на международните щабове, създадени в съответствие със Северноатлантическия договор, ратифициран със закон, приет на 14.07.2004 г. от Народното събрание.
Не можем да ви кажем каква е разликата, доколко има някаква опасност. От министерството това са ни казали.
Иначе проблемът е в това, че страните, които са членки, ратифицирали Северноатлантическия договор са освободени, но самите щабове на НАТО не ползват освобождаване, тъй като изрично не фигурират.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Последно вторият вариант ли да приемем?
ЛЮДМИЛА ЕЛКОВА: По същество аз не виждам разлика между двата. Това са ни казали от Министерството на отбраната.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Ако е вярно това, което каза госпожа Елкова, че имат писмо от Министерството на отбраната, в което им се казва, че има командвания, нормалната логика води към следното, че има върховно командване, има командвания, които явно се създават ад хок за конкретни случаи, и има щабове. Тоест, те са кумулативно няколко вида институции. И ако ние търсим пълнота, би трябвало вероятно да стане дума както за върховното командване, така и за командвания, създавани ад хок, така и за щабове.
Затова редакцията е да се случат върховното командване и командвания/щабове.
ТЕОДОРА ДРЕНСКА: Нали от Министерството на отбраната са ни изпратили писмо.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имаме становище на Министерството на отбраната, те са компетентната институция по този въпрос. Предлагам ви да се обединим около това становище и да не правим редакции.
Моля народните представители, които подкрепят текста на вносителя за § 15, който става § 14 във втория му вариант, да гласуват.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Тестът се подкрепя.
По § 16 Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя, като предлага редакция на т. 2.
Има ли някакви коментари? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 16, против – няма, въздържали се – няма.
Текстът се подкрепя.
По § 17 и 18 няма предложения от народни представители.
Който ги подкрепя, моля да гласува.
За – 14, против – няма, въздържали се – 2.
Текстовете са приети.
С това приключваме и с измененията в Закона за ДДС.

По трета точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА СПОГОДБАТА МЕЖДУ ПРАВИТЕЛСТВОТО НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ПРАВИТЕЛСТВОТО НА ХАШЕМИТСКО КРАЛСТВО ЙОРДАНИЯ ЗА ИЗБЯГВАНЕ НА ДВОЙНОТО ДАНЪЧНО ОБЛАГАНЕ И ПРЕДОТВРАТЯВАНЕ ОТКЛОНЕНИЕТО ОТ ОБЛАГАНЕ С ДАНЪЦИ НА ДОХОДИТЕ.
Заповядайте, господин Вълчовски, да представите законопроекта.
ПЛАМЕН ВЪЛЧОВСКИ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Представеният пред вас документ е Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Хашемитското кралство Йордания. Спогодбата е подписана на 9 ноември 2006 г.
Настоящият документ има обичайната за този род документи цел – да регулира правомощията на двете договарящи държави в облагането на лица, местни за тези държави, и доходи, произтичащи от едната или от другата държава. Целта в допълнение е да се намали общата данъчна тежест за фирми, съответно физически лица на България и на Йордания при взаимоотношенията между България и Йордания и това да стимулира икономическите отношения между нашите две държави.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, има ли някакви становища по този законопроект за ратифициране на спогодбата? – Не виждам.
Който подкрепя предложения законопроект, моля да гласува.
За – 12, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.

По четвърта точка от дневния ред - ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РАТИФИЦИРАНЕ НА ИЗМЕНЕНИЕ № 2 НА ФИНАНСОВ ДОГОВОР FI № 1.7769 МЕЖДУ РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ И ЕВРОПЕЙСКАТА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА (ПРОЕКТ „БЪЛГАРИЯ – ЗАЩИТА НА РЕЧНИТЕ И МОРСКИТЕ БРЕГОВЕ ОТ ЕРОЗИЯТА И АБРАЗИЯТА НА ВОДАТА И СВЪРЗАНИТЕ С ТЯХ СВЛАЧИЩНИ ПРОЦЕСИ”)
Заповядайте, господин Михалевски, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ДИМЧО МИХАЛЕВСКИ: Господин председател, дами и господа народни представители! Тази ратификация вече е преминала през всички етапи, стигаме до финалния етап за нейното приемане.
Само ще ви напомня, че проектите вече са в много напреднала фаза на изпълнение. Голяма част от тях – над 90% ще бъдат завършени в рамките на следващата 2008 г. Удължаваме срока на финансовото споразумение без всякакви други промени по него.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли някакви коментари? – Няма.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува.
За – 12, против – 1, въздържали се – няма.
Приема се.
С това приключваме с дневния ред за днешното заседание.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 17,05 часа)

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ
Стенограф:
Н. Иванова