П Р О Т О К О Л
№ 3

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси



П Р О Т О К О Л
№ 3

На 28 февруари 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на законопроект за Българската банка за развитие, № 802-01-28, внесен от Министерски съвет на 18 февруари 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за регионалното развитие, № 802-01-4, внесен от Министерски съвет на 17 януари 2008 г.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност, № 754-01-164, внесен от Минчо Христов и Стела Банкова на 29 ноември 2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,40 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.

Днешният дневен ред включва три точки:
1. Представяне и обсъждане на законопроект за Българската банка за развитие.
2. Представяне и обсъждане на законопроект за регионалното развитие.
3. Представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за данък върху добавената стойност.

По първа точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА БЪЛГАРСКАТА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ.
По първа точка сме поканили госпожа Нина Радева – заместник-министър на икономиката и енергетика, господин Атанас Кацарчев и госпожа Таня Милева от Министерството на финансите, както и госпожа Нели Кордовска и госпожа Калинка Димитрова – от Българската народна банка.
Госпожо Радева, заповядайте да докладвате законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Представеният ви законопроект заслужава сериозно внимание, тъй като е един законопроект, който предполага на българския банков пазар да се появи нов тип банка, която ще разшири кръга от банкови услуги, които неизбежно трябва да съществуват, така че банковата система да бъде по-активен двигател за развитие и на българската икономика.
От друга страна, смятам, че Банката за развитие би могла да изиграе, ако се реализира концепцията на закона, и изключително важна роля в развитието на небанковия финансов сектор със специфичните инструменти, които тя може да подкрепи с ресурса, с който разполага.
Законът регламентира Банката за развитие да се изгради на база на трансформирането на Насърчителна банка в Банка за развитие. Делът на българската държава в капитала на бъдещата банка за развитие не може да е по-малък от 51%. Наред с това в проекта на закон се постановява, че могат да бъдат привличани в качеството си на акционери в Българската банка за развитие международни финансови институции като Европейската инвестиционна банка, Европейския инвестиционен фонд и други банки за развитие от страните – членки на Европейския съюз.
Предметът на дейност е изведен на база на консултации с водещи банки за развитие в Европейския съюз и следва най-добрите практики, познати в Европа в това отношение. Предвижда се банката да извършва всички дейности по финансиране, предоставяне на гаранции с цел осигуряване на обезпечение, както и капиталова подкрепа за фондове и схеми за микро кредитиране, работещи в подкрепа на малките и средни предприятия.
Законопроектът поставя акцент върху дейностите в сферата на предекспортното и експортното финансиране. Предвижда се Българската банка за развитие да е финансова група, тоест да бъдат създадени като нейни дъщерни дружества Национален гаранционен фонд и фонд за рисков капитал. Понастоящем средствата за капитализиране на Националния гаранционен фонд са на разположение в Насърчителна банка в размер на 10 млн. лв. целево финансиране и увеличаване на капитала за миналата година, като се очаква за тази година да имаме трансфер в същия размер.
Бъдещата банка за развитие остава под надзора на БНБ, като от гледна точка на банковата практика и регулации нейната дейност не получава преференциално третиране. Единственото изключение е по отношение на размера на дяловото й участие във финансови институции, което предвид постановеното създаване на две дъщерни дружества с минимално участие на капитала от 51% е неизбежно отклонение от нормативния ред.
Законопроектът предвижда предоставянето на държавна гаранция по част от пасивите на бъдещата банка, в това число кредитни линии и облигационни заеми с оригинален срок на погасяване над една година. Следва да се отбележи, че предоставянето на държавна гаранция за Българската банка за развитие следва общия законов и нормативен ред.
С други думи, законопроектът не предвижда отклонение от Закона за държавния дълг на Република България и държавните гаранции за Българската банка за развитие нямат автоматичен и безусловен характер. Това е съществена отлика от останалите банки за развитие в Европейския съюз.
Съгласно законопроекта бъдещата банка получава статут на финансова институция по смисъла на чл. 44 от Регламента на Европейския съюз № 1083 от 2006 г. във връзка с чл. 18 на Директива 18/2004 на Европейския парламент. Този статут ще позволи на банката да е активен участник в процеса на структуриране и реализация на проекти, финансирани със средствата от структурните фондове на Европейския съюз.
Законопроектът предвижда в рамките на една година от приемането му да бъде извършено прехвърляне на средствата и задачите, възложени в момента по Програма „Гаранционен фонд за микро кредитиране към Министерството на труда и социалната политика”. Мярката цели повишаване на ефективността на програмата чрез замяна на дадените като обезпечение парични средства към момента с банкови гаранции на банката за развитие.
В заключение следва да бъде отбелязано, че законопроектът стриктно следва европейската практика по отношение на възложените задачи на банките за развитие. Отликите в сравнение с известната ни нормативна уредба в Европейския съюз са по отношение на обхвата и обема на предоставянето на преференции за една банка на развитие. В смисъл, че нашата банка получава много по-малко преференции от тези, които по същество са база за развитие на останалите европейски банки за развитие.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Някой друг от представителите на вносителите иска ли думата? – Не виждам.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, господин Мустафов.
ЕЛКЕР МУСТАФОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Какъв размер ще достигне капиталът на новата банка след вноската, която предвиждате от 50 милиона?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: В момента имаме директна трансформация на Насърчителна банка в Банката за развитие. Така че само капиталът на Насърчителна банка е всъщност учредителният капитал в Банката за развитие.
ЕЛКЕР МУСТАФОВ: Колко е той в момента?
АТАНАС КАЦАРЧЕВ: 50 милиона.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Може ли да обясните на мен и на народните представители как ще стане тази трансформация на средствата, които предвиждахме по Програма „Конкурентоспособност” с този гаранционен фонд, който трябваше да бъде под управлението на Европейския инвестиционен фонд? Как точно ще се впише тази работа в банката? Защото възникват въпроси и като че ли не е достатъчно ясно.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: Бих искала да подчертая, че няма директна връзка между ресурсите, с които се учредяват гаранционните фондове в рамките на Насърчителна банка като основа за бъдещата банка за развитие, и гаранционните инструменти, които ще се създадат със средства от Програма „Конкурентоспособност”. По-скоро връзката е индиректна, тъй като в общата концепция за създаване на холдингов фонд с пари от Програма „Конкурентоспособност” е включена регистрацията на дружество със специална цел, което ще се мениджира от Европейския инвестиционен фонд и в него дялово участие може да има Банката за развитие. Все още не е установено какъв ще бъде този процентен дял. Но по същество средствата, които Програма „Конкурентоспособност” ще отпусне за създаване на пазар на гаранционни инструменти за микро кредитиране, за венчерно кредитиране и обикновени гаранции ще бъдат обособени в рамките на този фонд. И накрая на периода – едва в 2013 г., ако Банката за развитие наистина е акционер в дружеството със специална цел, което ще се регистрира, тя ще получи този портфейл на фонда, който ще се създаде по Програма „Джерами” с пари от Програма „Конкурентоспособност.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре, но след като не го записваме сега в закона, после ще можем ли да го направим така? Как банката ще получи тези средства?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР НИНА РАДЕВА: То няма директно отношение към закона, но ще бъде договорено в споразумителните договори между управляващия орган Министерството на икономиката и енергетиката, Европейския инвестиционен фонд и евентуално Насърчителна банка като акционер в бъдещото дружество със специална цел. Тоест, в друг формат договорни отношения ще бъде уредено това. Но за момента това не се третира в закона и мисля, че няма нужда, тъй като това ще бъде въпрос на друг тип договорености.
В момента не мога да се ангажирам с конкретен процент на участие, тъй като това не е договорено с Европейския инвестиционен фонд. Но тази връзка и участие на бъдещата банка за развитие в това дружество със специална цел за мен е от изключително значение, тъй като това ще позволи на Насърчителна банка да има директно отношение към опита, който ще се реализира в България при управление на гаранционни инструменти. И в края на бюджетния период 2013 г. да стане една естествена приемственост и на портфейла, и на специфичното ноу-хау, което ще се усвоява през тези години.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли мнения, становища? – Не виждам.
Моля, който е съгласен с предложения законопроект, да гласува.
За – 9, против – 1, въздържали се – 3.
Законопроектът се подкрепя.
Благодаря ви за участието.

Преминаваме към втора точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА РЕГИОНАЛНОТО РАЗВИТИЕ.
По тази точка ще участват: госпожа Искра Михайлова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството, господин Валери Найденов – директор на дирекция „Регионална политика и системи за управление”, и госпожа Иринка Шопова – началник на отдел „Регионално развитие и интегрирана система за планиране”.
Заповядайте, госпожо Михайлова, да представите законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ИСКРА МИХАЙЛОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа, представеният проект на нов Закон за регионално развитие е мотивиран от необходимостта за актуализиране и адаптиране на националното законодателство в областта на регионалното развитие към новите условия, свързани с пълноправното членство на България в Европейския съюз от 1 януари 2007 г.
България е една от страните – членки на Европейския съюз, която има собствено национално законодателство за регионално развитие. Първият Закон за регионално развитие е приет през 1999 г. Той претърпя допълнения през 2004 г. и сега на вниманието на Народното събрание предлагаме нов законопроект, който е във връзка с това, че България е пълноправен член на Европейския съюз и отразява промените в общата кохезионна политика на Европейския съюз – политиката за регионално развитие.
Предложените промени в законодателната рамка за регионално развитие са извършени на основата на анализа и изводите от натрупания досега опит в тази област и в съответствие с реформата на кохезионната политика и приетото законодателство на Европейския съюз за периода 2007 – 2013 г. Действието на националния закон – Закона за регионалното развитие на България от 1999 г. досега, показа предимства, показа и някои недостатъци на законодателната рамка и необходимите промени, които се наложиха, бяха в такъв обем, че точно затова ние внасяме нов законопроект за Закон за регионалното развитие.
Освен това, промените, настъпили в кохезионната политика на Европейския съюз, особено за новия планов период – 2007-2013 г., показаха, че страните, които имат собствено национално законодателство за регионално развитие, трябва да пристъпят към промени и корекции в законите, за да могат да постигнат баланс и прозрачност.
По-важните промени, които се предлагат с проекта за нов Закон за регионално развитие, се отнасят до актуализация и прецизиране на целите на закона в съответствие с новата стратегическа ориентация на кохезионната политика на Европейския съюз, съгласуване на процеса на стратегическо планиране с процеса на програмиране на интервенциите от структурните фондове, създаване на по-ясни правила и опростяване на взаимовръзките между документите за стратегическо планиране, ефективно планиране на ресурсите за устойчиво интегрирано регионално и местно развитие, оптимизиране на структурата и функциите на органите, които участват в процеса на регионално развитие, създаване на механизъм за регионална координация и партньорство при изпълнение на оперативните програми, въвеждане на единна информационна система за наблюдение резултатите от интервенциите в резултат на кохезионната политика, и обединяване на подзаконовата нормативна уредба към сега действащия закон в един общ правилник, което цели опростяване.
Това в най-общи линии са мотивите за предлагането на нов Закон за регионално развитие. Уважаемите членове на комисията са получили материали с по-подробна презентация на предложения проект за нов Закон за регионално развитие. Ако имате въпроси, готова съм да отговоря.
Искам само да напомня, че законопроектът е разглеждан във водещата Комисия по местно самоуправление и регионална политика, където получи одобрение да бъде внесен на първо четене в Народното събрание. Със същия краен резултат законопроектът беше разглеждан в постоянната Комисия по европейските въпроси, в Комисията по политика при бедствия и аварии и в Икономическата комисия. И това са предложенията на комисиите дотук – да бъде внесе за първо четене в пленарната зала.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли въпроси?
Заповядайте, господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Ние разгледахме законопроекта в Комисията по местното самоуправление и благоустройството и смятам, че след приемането на Националния план и съответно на областните планове за развитие, общинските планове и районите за планиране, мисля, че ако се намери една много сериозна схема за взаимодействие и не се повтаря това, което беше досега, тъй като от опит ние правихме общински планове за развитие, оттам отиваха в областния съвет за развитие, оттам в регионалния съвет и в крайна сметка общините губеха връзката за това какво в крайна сметка ще влезе в Националния план за развитие.
Според мен така, както е казано тук, че трябва да бъде определена Националната стратегия и Националния план в съответните региони и райони за планиране, следва ли се тази технология и тази процедура за развитие по-нататък, би могло да се получи някакво общо, относително съответствие между различните региони. И във връзка с това този проект мисля, че предлага такава схема на взаимодействие и затова аз лично ще го подкрепя.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли други въпроси или мнения? – Не виждам.
Преминаваме към гласуване.
Който подкрепя законопроекта, моля да гласува.
За – 9, против – 3, въздържали се – 1.
Законопроектът се подкрепя.
Благодаря на колегите от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.

Преминаваме към трета точка от дневния ред – ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДАНЪКА ВЪРХУ ДОБАВЕНАТА СТОЙНОСТ.
Законопроектът е внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова на 29 ноември 2007 г.
От страна на Министерството на финансите присъстват заместник-министър Кирил Желев и госпожа Людмила Елкова.
Господин Христов, заповядайте да представите законопроекта.
МИНЧО ХРИСТОВ: Колеги, знаете, че още на 21 март 2007 г. сме внесли предложение, когато се разглеждаше въпросния закон за отмяна на ДДС върху лекарствата и средствата за инвалиди. На 29 ноември, пак миналата година, внесохме подобен закон. Направихме леко отстъпление и фиксирахме ставката на 1%, а не както е сега 20%. Мотивите, предполагам сте ги чели, те са кратки и ясни. Все пак, да ги напомня с две изречения напомня на някои колеги, които може би не са ги чели.
Благодаря е страната в Европейския съюз с най-скъпи лекарства. Ние имахме разискване в Комисията за борба с корупцията и там тези факти бяха установени. Няма да коментирам тежката социална ситуация в България за редица социални групи. Като основен аргумент пред вас, уважаеми колеги, изтъквам, че една голяма част от страните – членки на Европейския съюз, имат диференцирана ставка за лекарствата и лекарствените средства. Някои от страните се доближават до 0%. Ако ние сме решени да водим проевропейска политика или политика, която отговаря на стандартите на Европейския съюз, би трябвало този законопроект да бъде гласуван незабавно и единодушно от вашата комисия. Искрено се надявам това да стане сега.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря и аз.
Господин Кузов, заповядайте.
ВЛАДИМИР КУЗОВ: Благодаря Ви, господин председател.
В огромна степен споделям мнението на господин Христов относно занижаването на данъчната ставка за помощните средства на инвалидите – това, което мисля, че бяхме на крачка да го направим миналата година. Но на крачка. Може би не успяхме да направим крачката. Сега не е лошо да се опитаме да направим поне една миша стъпка в тази посока.
Относно лекарствата опасенията, че ще злоупотребяват вносителите на лекарства и ще укриват други средства под формата на лекарства, не е наша работа да се грижим за дейността и на новосформираната Агенция „Национална сигурност”, която можем да впрегнем и с това.
Така че подкрепям искането на господин Христов и трябва да се потърси една по-балансирана формула, която е и в политическа изгода относно Социалистическата партия.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Желев, какво е мнението на Министерството на финансите?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Понеже и на последното заседание аз изнесох всички аргументи, които бяха във връзка с това, ние продължаваме да поддържаме единно становище и неутралност на данъчното облагане по отношение на данъчната политика, която се реализира в България. Моля да се има предвид, че стремежът ни е да имаме относително и сравнително едни от най-ниските данъчни ставки, като изключение прави данък добавена стойност, който е 20%. Само ще припомня цифрата, че за 2008 г. от данък добавена стойност в приходната част на бюджета трябва да се съберат 8 млрд. и 110 млн. лв.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Иванов.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, аз съвсем не съм убеден, че една такава мярка в посока на намаляване на данък добавена стойност ще постигне целта, която очевидно преследва нашият колега, защото механизмът на ценообразуване на включва само данък добавена стойност и ние знаем това.
И следващият аргумент е, че всъщност една такава политика ще отключи поредица от искания в посока на намаляване на също така не по-важни стоки, които са необходими. Предполагам, ще се съгласите, че и детските учебници, и книгите – това е следващата стъпка, която може би ни очаква.
Ако няма други съображения, предлагам да гласуваме.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Христов, имате думата.
МИНЧО ХРИСТОВ: Длъжен съм да отговоря.
Уважаеми колеги, вие знаете, че една голяма група от стоки са освободени от ДДС – вносът на яхти, самолети, кораби, партийните финанси. Има диференцирана ставка за туристическите услуги и т.н.
Вие знаете, че лекарствата са един особен продукт, който касае здравето и живота на много български граждани. След като огромната част от страните – членки на Европейския съюз, са решили да въведат такава ставка и провеждат такава политика, мисля, че и ние също би трябвало да провеждаме такава политика, а не само да смъкваме данъците на богатите.
Мисля, колеги, че това е едно разумно предложение. Една голяма група от хора в българския парламент заговориха за намаляване на ДДС върху лекарствата, включително и ваши колеги на партийни събрания, господин Овчаров.
Призовавам ви, колеги, да гласувате по съвест, да оставите криворазбраните партийни дисциплини и да направим нещо полезно за гражданите.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, който подкрепя законопроекта, внесен от народните представители Минчо Христов и Стела Банкова, моля да гласува.
За – 3, против – 4, въздържали се – 6.
Законопроектът не се приема.
Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15,20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова