П Р О Т О К О Л
№ 7

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси


П Р О Т О К О Л
№ 7

На 8 април 2008 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Изслушване на представители на Министерството на финансите и Агенция „Митници”, относно употребата на бандероли за спиртни напитки, количеството бандероли, излезли от Централния склад на Министерството на финансите и анализ на количеството употребени и върнати бандероли.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, предлагам да започваме.
Темата на днешното заседание е изслушване на представители на Министерството на финансите и Агенция „Митници”, относно употребата на бандероли за спиртни напитки, количеството бандероли, излезли от Централния склад на Министерството на финансите и анализ на количеството употребени и върнати бандероли. Това е една тема, която нашумя напоследък в публичното пространство и във връзка с някои от информациите, възникнали около скандала в Министерството на вътрешните работи.
Поканили сме заместник-министъра на финансите Кирил Желев, директорът на Агенция „Митници” Асен Асенов, и господин Борислав Борисов – също от Агенция „Митници”.
МАРИЯ КАПОН: Господин Желев, дали нямате цифрите, за да ги има всеки пред себе си? Добре е да ги получим.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не са ги подготвили, за да ги раздадат.
МАРИЯ КАПОН: Можем и в момента да ги копираме. Да имаме част от материалите в писмен вид.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Аз ще помоля да уточним кои материали ще ви бъдат необходими, тъй като, госпожо Капон, Вие имате питане към министъра на финансите и ще получите същите цифри.
МАРИЯ КАПОН: Добре.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата, господин Желев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря Ви.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Приходите от акцизи през 2007 г. възлизат на 3 млрд. и 300 млн. лв. и представляват 5,9% от брутния вътрешен продукт, или 6,9% от крайното потребление. Заложените в Закона за държавния бюджет приходи за 2007 г. са преизпълнени с 4,5%.
Нарастването на акцизите през 2007 г. е резултат от увеличение на акцизните ставки – 9% и на акцизните стоки – 21%. Можете да имате предвид какъв е ефектът в резултат на промяна в акцизната ставка.
Акцизите се формират главно от две групи стоки, които имат 92% дял в общия размер. Това са горива – 51%, тютюневи изделия – 41%, и още 8%, в които основно е акцизът, отчетен на касова основа и на начислена основа за алкохолни напитки.
Можем да дадем и другата цифра, в която 2,7% са от алкохол, 2,6% са от пивото, други – 3,5% (фармацевтична промишленост и т.н.).
И сега конкретно на въпросите, свързани с бандеролите за спиртни напитки. За целите на анализа взехме периода 2003 – 2007 г. Причините да се ориентираме към този период от време са деформациите, които са се получавали в резултат на презапасявания и допълнителна мотивация на търговците дотолкова, доколкото настъпват сериозни промени в акцизната ставка. 2003 г. всъщност е годината, която е относително неутрална и от 2004 г. имаме промени както в акцизните ставки, така и имаме определени периоди, в които се сменя и бандеролът. Затова сме обхванали целия период от 2003 до 2007 г.
Ще си позволя да припомня, че до средата на 2006 г. Националната агенция за приходите събираше акциза, а впоследствие, с приемането на Закона за акциза и данъчните складове, той премина към Агенция „Митници” от 1 юли 2006 г.
За 2003 г. от отдел „Контрол върху отпечатванията на ценни книжа” в Министерството на финансите са предадени на Националната агенция за приходите 53 млн. 589 хил. 700 броя бандероли.
За 2004 г. – 112 млн. 949 хил. и 600 броя бандероли.
За 2005 г. – 59 млн. 983 хил. и 600 броя бандероли.
За 2006 г. – 24 млн. 918 хил. броя бандероли.
И за 2007 г. – 47 млн. 401 хил. и 200 броя бандероли.
Броят на представените на търговските дружества бандероли за периода 2003 – 2007 г. по години е както следва:
За 2003 г. – 57 млн. 146 хил. и 919 броя бандероли.
За 2004 г. – 98 млн. 725 хил. и 517 броя бандероли.
За 2005 г. – 58 млн. 441 хил. и 646 броя бандероли.
За 2006 г. – 25 млн. 241 хил. и 743 броя бандероли.
За 2007 г. – 42 млн. 554 хил. и 400 броя бандероли.
Разликата между предадените на компетентните агенции и предоставените на търговките дружества бандероли се дължи както на обстоятелството, че моментът на получаването на бандеролите в съответните агенции и моментът на предоставянето им на търговските дружества могат да попаднат в различни календарни години (има презапасяване в част от случаите), така и на случаите на заявени и неполучени от търговците бандероли, тъй като търговците заплащат стойността на изработката и след освобождаването на стоката за потребление, заплащат и акциза.
За целите на анализа следва да се отчита и количеството чист алкохол, предназначено за реализация на вътрешния пазар, за което е начислен акциз през съответната данъчна година.
За 2003 г. – 10 млн. и 600 хил. литра чист алкохол.
За 2004 г. – 20 млн. и 800 хил. литра чист алкохол.
За 2005 г. – 12 млн. и 700 хил. литра чист алкохол.
За 2006 г. – 5 млн. и 900 хил. литра чист алкохол.
И за 2007 г. – 10 млн. и 600 хил. литра чист алкохол.
Освен това следва да се има предвид и ставката на акциза за алкохола и алкохолните напитки през съответните години. Става дума за взаимовръзка между три величини.
За 2003 г. ставката е 500 лв. за 100 литра чист алкохол, което на практика означава 5 ст. за алкохолен градус.
За 2004 г. ставката е също 500 лв. за хектолитър, 5 ст. за алкохолен градус.
За 2005 г. акцизната ставка е 750 лв. за хектолитър чист алкохол, 7,5 ст. за алкохолен градус.
За 2006 г. ставката е 1100 лв. за хектолитър чист алкохол, 11 ст. за алкохолен градус.
За 2007 г., достигнали сме минималните нива, също е 1100 лв., както и сега.
През анализирания период са били в употреба три различни образци на бандероли, като нови образци са въвеждани от 1 януари 2004 г. и от 1 януари 2007 г. Във всички тези години (2004 и 1007 г.), в които е въвеждан преходен период, е даван преходен период от не по-малко от шест месеца за реализация на алкохолните напитки, облепени със стария бандерол.
Анализът на всички тези данни дава възможност да направим следните изводи:
Броят на бандеролите е индикатор за анализ на обложените с акциз алкохолни напитки, но следва да се има предвид, че през отделните години зависи от използваните различни видове вместимости, както и от различния алкохолен градус на потребяваните напитки.
Налице е голяма вариация на количествата бандероли и на количествата чист алкохол, породени от редица фактори. Основният от тези фактори е промяната в ставките на акциза с цел достигане на минималните нива – 550 евро на хектолитър чист алкохол, съгласно поетите от страната ни ангажименти.
През 2004 и 2005 г. се проявява ясна тенденция, особено ако се погледнат данните от последното тримесечие на тези години, на комулативно презапасяване с бандероли от страна на търговските дружества, продължило до достигане на ниво на акцизната ставка от 1100 лв. на хектолитър, 11 ст. на литър чист алкохол от началото на 2006 г.
Затова си позволихме, тъй като се получава деформация по отношение на данните за 2004, 2005 и 2006 г. да споделим с вас данните за 2003 г. В този смисъл данните за 2004, 2005 и 2006 г. са повлияни от процеса на комулативно презапасяване, поради което не е коректно да анализираме индивидуално, а по-скоро като функция от факторите, оказали влияние през този период. Разбира се, отчитаме и факта, че точно в 2006 г. контролът и събирането на акциза преминава от Националната агенция за приходите към Агенция „Митници”.
След присъединяването на страната към Европейския съюз публично известна е дългосрочната стабилност на акцизната ставка, в резултат на което количествата обложен чист алкохол през 2007 г. са идентични с нивата от 2003 г., като се отчита обстоятелството, че през 2003 и 2004 г. ставката е непроменена. Поради което може да се приеме, че 2003 г. не е била повлияна от процеса на презапасяване.
За да отговорим обаче максимално коректно на темата, която ни ми е поставена, бих искал да ви запозная с някои статистически данни за резултатите от контролната дейност на Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” през този период.
През 2004 г. от Националната агенция за приходите са съставени 983 броя акта, от които 494 са за установяване на административно нарушение по Закона за акцизите. Предметът на нарушение са 51 хил. 885 броя бутилки със спиртни напитки.
През 2005 г. – 945 акта за алкохол с предмет на нарушение 67 хил. 904 бутилки със спиртни напитки.
През 2006 г. от НАП и Агенция „Митници” са съставени 472 броя акта за административни нарушения по Закона за акцизите, като предмет на нарушение са 9 хил. 233 броя бутилирани спиртни напитки, 8 хил. 348 литра с високоалкохолни напитки – спирт и дестилати, 32 хил. 535 литра вино и 299 хил. 717 броя неистински или подправени бандероли, както и с изтекъл срок на валидност.
През 2007 г. от Агенция „Митници” са съставени 545 броя актове за административни нарушения по Закона за акцизите и данъчните складове, като предмет на нарушение са 3 млн. 159 хил. 927 литра етилов алкохол, 6 хил. 280 литра междинни продукти, 2 млн. 174 хил. и 203 литра вино, 19 хил. и 60 броя вместимости бутилирани вина, 67 хил. 534 броя бутилирани алкохолни напитки, облепени с неистински бандерол, с бандероли с изтекъл срок на валидност, или необлепени с акцизен бандерол, 2 хил. 345 броя акцизни бандероли, предназначени за повторна употреба, и 8 м. и 20 см. холограмна лента за изработка на неистински бандероли.
На база изложените данни относно констатираните нарушения се налага изводът, че в търговската мрежа се разпространяват и алкохолни напитки, необложени с акциз, съгласно установения ред. С цел ограничаване на това явление са предприети постоянни мерки за повишаване на ефективността на контролните действия, като включително и по-миналата седмица, съвместно с Главна прокуратура, Министерството на вътрешните работи, Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” бяха извършени контролни проверки.
Създаден е механизъм за обмен на информация между Националната агенция за приходите и Агенция „Митници” относно констатирани нередности и нарушения при проверка и ревизии, като механизмът обхваща и обмен на информация за вътрешнообщностните доставки и придобивания на акцизни стоки, за да можем да установяваме евентуални нарушения, свързани със заплащане на дължимия данък върху добавената стойност.
Създаден е механизъм за обмен на информация с Министерството на икономиката и енергетиката и Агенция „Митници” по отношение на регистрираните производители на етилов алкохол и данните за техните производствени инсталации, прилаганите технологии, както и за подадените от тях декларации.
Изграден е механизъм за сътрудничество с представителни асоциации на производители, вносители и търговци на алкохолни напитки. Провеждат се регулярни срещи с оглед обмен на информация и идентифициране на проблемни области и набелязване на конкретни мерки.
Подписано е и се прилага споразумение за сътрудничество между Агенция „Митници” и Националната лозаро-винарска камара. Подготвяме споразумение за сътрудничество между Агенция „Митници” и Изпълнителна агенция по лозята и виното.
Изготвени са и се реализират годишни планове за проверки и ревизии на отделни икономически оператори, провеждат се специализирани операции с органите на МВР под надзора на Прокуратурата.
Засилва се сътрудничеството със съответните администрации на държавите – членки на Европейския съюз, и страните, съседни на България.
Бих си позволил да споделя и отговора на още един въпрос, който вероятно ще възникне. Става дума за последната част на темата – върнати бандероли.
Броят на бандеролите, върнати за 2007 г. е 913 хил. 251.
Възстановеният акциз е 1 млн. 598 хил. 216 лв.
Тук има една специфика, че предвид настъпили промени в законодателството ние отчитаме едно друго вътрешно движение, при което част от върнатите бандероли са в резултат на това, че веднъж е бил заплатен акциз за суровината спирт и затова разделяме спирта и бандеролите, които стоят срещу него, тъй като от тях е произведена продукция и тя е обложена.
От спирт възстановеният акциз е 1 млн. 182 хил. 153 лв.
Реално върнати суми за бандероли са 416 хил. и 53 лв.
Бих могъл, ако представлява интерес, да споделя как се движат и опаковките и количествата, и броят на бандеролите, тъй като те се влияят по същия начин. Присъства трайна тенденция на увеличаване грамажа на опаковките, и разбира се трайна тенденция на обединяване на опаковките около определения алкохол на градусите.
На първо място са бутилките със 700 грама вместимост, 40 градуса алкохол. Бандеролите за тях са:
В 2004 г. – 25 млн., процент към дяла – 22%.
В 2005 г. нараства на 24,5%.
В 2006 г. – 25,3%.
В 2007 г. относителният дял на тези вместимости 700 грама при 40-градусов алкохол, е 26,6%.
Веднага след това са опаковка 200 грама при 40 градуса алкохол. Обратната тенденция – на намаляване. Относителният дял – 15,3% в 2004 г. Намалението за 2007 г. – относителният дял на 200-грамовите опаковки е 9,6%.
Може би, господин председател, да спра дотук, тъй като твърде много цифри бяха поднесени за анализа, да изслушаме въпросите и да отговорим на тях.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, господин заместник-министър.
Колеги, имате думата за въпроси.
Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин Желев. Ще Ви помоля да ме поправите, ако някъде съм сгрешила при записването на информацията.
Исках да чуя малко повече и за горивата и за бандеролите за цигарите, но може би това ще направим във втората част.
Може ли да ми припомните в коя година престана да има бандерол на виното?
АСЕН АСЕНОВ: В края на 2002 г. От 2003 г. вече няма. Заради това в анализа го няма.
МАРИЯ КАПОН: Това е причината. Исках да го уточним. Това за мен беше много важно. Защото, като се говори за количество бандероли, трябва да е ясно, че преди това имаше бандерол, дори и 0 да е акцизът на виното. И като говорим за някакви бройки, те са безсмислени във вида, в който ги говорим.
За мен тази информация, която вие дадохте, е изключително важна, за да могат да се правят паралели. Защото не мисля, че в момента тук сме опозиция и мнозинство, тук стоим от една страна на барикадата и това е балансът на фиска и приходната част.
Що се отнася до въпросите, които аз имам, видно по логиката на алкохола, ако гледаме количеството чист алкохол, минаваме през 10 млн., 20 млн., 12 млн., 5,9 млн. и 10 млн. Значи в 2006 г. се получава някакъв срив, който категорично няма как да компенсираме с 2004 г. и логиката, че някой се презапасява. В 2005 г. от 750 лв. в 2006 г. акцизът се качва на 1100 лв. на 100 литра. Изведнъж този спад не може да се компенсира с 2004 г., когато е имало 500 лв. на 100 литра акциз, защото компенсирането дори и с презапасяването, което може да има за 6 месеца. Искам да уточним вариантите, за да мога да задам въпросите. Тоест, компенсирането на тези 5,9 за мен е близо 50%, ако приемем, че средното е 10-12 млн., 5,9 е рязък спад през 2006 г.
Искам да задам въпрос, който за някои колеги може да се струва малко страничен, и той е за казаните. За мен е много важно, за да мога да разстеля пазара, да разбера първо от Агенция „Митници” какво количество акциз събрахме заради тези казани, заради които ни побърка и българската преса, и всичко останало, как слагаме акциз на ракията, която се вари в казаните. И колко всъщност беше събрано от този акциз? За мен е много важно да знам категоричните данни. Защото няма какво да си крием главата, голяма част от алкохола минава през тези казани.
Не говорим за домашната ракия, това са две различни неща. Като ще вадим картофа, трябва да го извадим целия.
От друга страна, вторият ми въпрос е по повод проверките, които се правят – как проверявате в мрежата, при положение, че капсулите на част от алкохола, покрива бандерола. След малко ще ви покажа нагледно какво имам предвид. За мен е изключително лоша практика. Ако ние допускаме покриването както на холограмата, така и на номера, това не дава възможност за контрол и превенция отвън. В тази зала не можем да се борим директно с организираната престъпност, ако има такава, но това, което можем да направим, е да правим превенции. Поправете ме, но ако си спомням правилно, когато акцизите не бяха още в Агенция „Митници”, проверките в повечето случаи се правят в търговската мрежа без знанието на търговеца. Това означава синя лампа, лупа, всичко възможно. Тази капсула аз лично не мога да си представя как може да се провери в търговската мрежа. След малко ще получите такава, купена току-що от ОМV с фактурата. Изпратих шофьора да купи от първото ОМV няколко бутилки. Защото според мен се спекулира изключително много само в една посока, ако щете дори към един производител. Не смятам, че това е коректно. Ние трябва да създадем превенция и да разберем каква е причината, поради която това е направено.
Доколкото разбирам, и тук въпросът ми е към Министерството на финансите и към господин Желев, има наредба, която сама по себе си го е позволила.
Ето и бутилката. За мен е важно Агенция „Митници” да ми каже какъв е начинът, по който се проверява. За да няма спекула, искам да кажа, че има коректно поставени бандероли, в които може да се вижда част от него. Но за мен, както и да го поставиш, това може да се случи само при един добър бандерол. Ето и пример за такъв. (Оживление) Можете да видите, че с малко повече желание може да се види номера, може да се види холограмата. Това е нормалната част на капсулата.
А сега искам да се опитаме заедно да отворим другата бутилка. Аз няколко месеца правя този експеримент, за да ви покажа, че няма никакъв шанс, дори когато отворим бутилката, да видите бандерола. Поради начина, по който е сложен. До такава степен е залепен. Давам го като пример, защото за мен това означава, че няма как да се прави проверката.
РЕПЛИКА: Бандеролът истински ли е?
МАРИЯ КАПОН: Сигурно е истински. Тук нямам съмнение. Ние говорим за превенция. Нека да сме наясно. Друго няма как да направим. Поне аз нямам претенциите да мога да правя друго.
Затова моят втори въпрос беше как се правят проверките? Откога е наредбата, защото законово това не е разрешено? И защо тази наредба продължава да действа? Ако има някаква причина, извинете, че не знам.
Между другото, мога да поставя частично същия въпрос и за цигарите. Не искам да го фиксираме, защото има кутии, които по същия този начин бандеролът не може да бъде отличен, заради вида станиол опаковка, който е по тях. Така че не искам да се фиксираме върху едно или друго.
Какво е вашето становище?
Аз ще имам и към министъра допълнително въпроси, но смятам, че това засега изчерпва първоначалните ми въпроси.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз имам един въпрос.
Вие казахте количествата и броят на издадените бандероли по години, предадени от Министерството на финансите на съответната агенция, после от съответната агенция на съответните търговски дружества, и после количествата алкохол, върху които е събран акциз. Нали така?
Можете ли да ми кажете тези количества бандероли, които са продадени на дружествата, на какви количества алкохол отговарят? Има ли разминавания между количествата алкохол, които са по бандероли, и количествата алкохол, които са обложени после?
Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Аз също имам един въпрос, господин Желев.
Вие дадохте структурата на приходите от акцизи за 2007 г. – 51% горива, 41% тютюневи изделия и 8% алкохолни напитки.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Други – 8%. В тях влизат 2,7% алкохол.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Значи по-малко от 8% са алкохолните напитки.
Имате ли данни за тази структура няколко години назад? Всички данни, които дадохте, се отнасят за периода 2003-2007 г., а тази структура я дадохте само за 2007 г. Има ли някакви съществени промени в тази структура през този период? Примерно, каква е структурата през 2003 г., в началото на периода, който сте си избрали за анализ.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: Ако може и аз да задам един въпрос, господин председател, за да може да се отговори заедно?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
НИКОЛАЙ КЪНЧЕВ: По данни на различни неправителствени организации в последните години – 2006, 2007 и началото на тази година, се увеличава все повече продажбата на вносния алкохол, на различните вносни марки. Дори се твърди, че някои от тях, като например „Собиески” доминират в средния ценови сегмент. А в същото време се получава намаление на акциза. Или бъркам?
Безспорен факт е, че се увеличава продажбата, по различни причини, най-вече за сметка на родното производство и заради намалението на цената във връзка с урегулирането на акцизните ставки, а може би и чисто пазарни елементи, в които сега нито ни е работа, нито искаме да навлизаме – маркетинг, налагане на марки и т.н. Това не е наша работа. Но фактът си е факт.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има ли други въпроси?
МАРИЯ КАПОН: Още един въпрос, господин председател, защото е свързан с въпроса на колегата.
Всъщност, има ли справка какъв процент от алкохола е внос и какъв процент е местно производство? Мисля, че въпросът на колегата е коректен.
И има ли тенденция на падането на едното към качването на другото? Едва ли някой може да го знае по-добре от Агенция „Митници”?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата да отговорите на зададените въпроси.
АСЕН АСЕНОВ: Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Ще започна по хронологията на зададените въпроси.
Първо, ако ми позволите, да направя един коментар във връзка с Вашата забележка за спада на количествата през 2006 г. Вие изразихте мнение за невъзможността това да е повлияно от презапасяване.
Нашето опасение, когато анализирахме нещата през 2007 г., тоест преди да имаме данните за 2007 г., беше идентично и много близко до това, което Вие мислите, защото ние видяхме тенденциите по години и това беше първият сигнал, след който в средата на 2007 г. започнаха срещи с търговския сектор, с Националната лозаро-винарска камара, за да си изясняваме ситуацията на този пазар. Защото самите ние - Агенция „Митници”, също се учим в рамките на тази 2007 г. През 2006 г. изцяло се трансформира законодателството и административните усилия бяха насочени към това как целият бранш да заработи безрисково и да се трансферира от условията на единия закон в условията на другия закон. Знаете, че на практика предстоеше периода на лицензиране, тоест, всеки един търговец трябваше да получи лиценз за данъчен склад. Това беше философията на новия закон. От дебатите, които бяха проведени тук, в Бюджетната комисия, идеята беше да имаме генерална репетиция от шест месеца в национални условия преди членството на България в Европейския съюз тогава, когато вече излизахме на международната сцена, свързани с движението на тези стоки. И затова на практика в тази му част законът влезе в сила по-рано – от 1 януари 2006 г.
Всъщност, за да отговоря на въпроса за ставката, единствено в този период от време нашите експерти ме убедиха, ние и вчера разсъждавахме много надълбоко по този въпроси, единствено в тези период от време има две тенденции. Едната тенденция, ще се види и от информацията, която господин Желев ви предостави, ставката в 2004 г. е 500 лв. за хектолитър, в 2005 г. е 750 лв. за хектолитър, а в 2006 г. вече е 1100 лв. за хектолитър. С други думи, през 2004 г. вие веднъж сте се запасили. След това вие знаете, че през 2006 г. идва още една по-висока ставка, и вие искате, от една страна, онова количество, което сте запасили в първата година при 500 лв. за хектолитър, през следващата година отново да вкарате някакви допълнителни количества като ресурс, защото знаете, че през следващата година има още едно увеличение, тоест още едно стъпало. За първи път тогава, в този период от време е ясна визията кое е европейското ниво. И то е 1100. В мига, в който това става ясно и на публиката, и на търговския сектор, който следи този процес, и е съвсем нормално, за да обслужи и него, на практика нивата на алкохол се връщат в нивата на 2003 г.
С други думи ние трябва да разглеждаме периода 2004, 2005 и 2006 г. като един обобщен период, повлиян от тази тенденция за промяна на ставките. И ние сме убедени, че това е така.
Ще споделя и още нещо, което коментирахме на експертно ниво – той е повлиян в известна степен и през 2007 г. (ние не споменаваме това), защото реалното използване на стария вид бандероли, въпреки че влиза в сила новия вид бандероли от 1 януари 2007 г., старият вид бандероли може да се използва още минимум шест месеца.
МАРИЯ КАПОН: Минимум или максимум?
АСЕН АСЕНОВ: Шест месеца, а в конкретния случай по наредбата са шест плюс три, значи до месец септември 2007 г. се използват реално.
МАРИЯ КАПОН: Защо плюс три?
АСЕН АСЕНОВ: Заради презапасените количества, които не можеха да бъдат реализирани на този пазар. Навсякъде в различни среди този въпрос се поставяше – количества, количества, които са запасени.
На втория въпрос, във връзка със сумите, които са постъпили от казани, най-общо казано, въпреки че ние ги водим по друг начин, имаме статистика за това, искам да кажа, че данъчните складове на страната, които имат отношение с алкохола, тоест за етилов алкохол, са 133 броя. А специализираните малки обекти за дестилиране, които са се лицензирали, това е терминът, който използва Законът за акцизите и данъчните складове, са 1453 броя. От информацията, която ние сме подготвили, това, което искам да кажа, и да направя връзката с приходите, е, че първите десет търговски дружества по статистиката аз 2007 г., заплащат 80,6% от целия акциз на територията на страната.
МАРИЯ КАПОН: От тези 133 данъчни склада?
АСЕН АСЕНОВ: Аз казвам, че на територията на страната има 133 данъчни склада и 1453 специализирани малки обекта за дестилиране. С други думи това са потенциалните платци на някакъв вид акциз.
И сега се опитвам да дам информация, за да разберете относителния дял на играчите, без естествено да кажа кои са, защото нямам това право. Давам обобщена информация. Но първите десет търговски дружества мога да кажа, че са данъчни складове, това не е някаква тайна, заплащат 80,6% от акциза. При първите 50 търговски дружества, от 11-ата до 50-ата, като се сумират ще се види точно колко е, са 17,5%. С други думи, общо първите 50 биха платили 98,1%. И останалите до 1100 търговски дружества, заплащат 1,9% от акциза. Така бих отговорил на тази статистика. Тоест, минимална част е тази, която е заплатена от останалите, извън тази десетка. Включително и от тях.
Как правим проверката? Аз се ангажирам, ако ми имате доверие, да Ви направя специално на тези две бутилки точен анализ от лабораторията. Извън общите проверки, които се правят с тези уреди, за които Вие казахте, ние разполагаме и аз каня, който би се поинтересувал конкретно да види, по Програма ФАР спечелихме един проект и доставихме един уред, който смея да твърдя, е мерцедеса в тази посока. Поне така твърдят нашите експерти. И той се намира в нашата Централна химическа лаборатория. Малко хора знаят за това и той работи на база на сравнителен анализ. Зададени са мостри образци от бандеролите, които са в употреба и за всяка една бутилка като се махне капсулата уредът позволява от това, което се вижда на бандерола, да направи сравнителния анализ с онова, което е като образец. И аз съм готов да покажа това. Разбира се след това ще Ви ги върна, защото не се налага те да се отварят.
Безспорно сте права в едно – това, което Вие сте забелязали, в голяма степен затруднява самата проверка. От друга страна обаче аз искам да Ви цитирам и текста на закона, който в чл. 64, ал. 4 казва: „Бандеролът се поставя върху потребителската опаковка по начин, който да гарантира, че употребата на стоката е невъзможно, без неговото унищожаване чрез разкъсване”. Това е волята на законодателя.
Сигурно има и по-добри механизми за да се намери баланс. Ние също забелязахме този проблем. В момента работим и с френски колеги, те ни дадоха идеята за една капсула, която да се слага допълнително. Имаме някаква визия, но все още работим по нов вариант. Имаме някакъв работен модел. Готови сме за всякакъв съвет и идея, която, ако ни се предложи, да я обсъждаме. Оказа се, че не е толкова прост въпросът, за да бъде решен директно с еднозначно решение. Но сме готови да приемем всякакъв съвет в тази посока.
Дали количествата кореспондират? Да, разбира се, че кореспондират, като тук има и екстраполация на цифри, защото през различните периоди от време е различен принципът на облагане. През 2003 г. е бил алкохолен градус, сега го приравняваме на ставката, която е, но като цяло нашите колеги са взели базата данни от колегите от НАП до средата на 2006 г., добавили са към еня базата данни от 1 юли 2006 г. до края на 2007 г. и приравняват, за да можем да поднесем тази информация в една мерна единица, милиони литри чист алкохол. Като принцип това е съпоставката между едното и другото.
И тук трябва да кажа още нещо, за да стане съвсем ясна картината на възстановяванията. Това, което господин Желев сподели с вас, е за възстановяването през 2007 г. Незначително количество за 1,5 млн. лв. само по отношение на акциза, но във връзка с бандероли за спирт или спиртни напитки. Но имайте предвид още нещо, което не би следвало да остава скрито, но то не касае алкохолния бранш като играчи. Реално от онова, което е събрано, за 2007 г. са възстановени около 16 млн., но вече използвани във фармацевтичната индустрия и в хранително-вкусовата индустрия. Защото знаете, че те закупуват спирт със заплащане на акциз, но ние искаме да го извадим от дебата за алкохолните напитки. А там има друг процес, който тече. Тоест, от това, което бруто се събира като акциз, има и възстановяване за фармацевтичната индустрия и това са предимно фармацевтичните дружества на територията на страната.
На въпроса на господин Имамов. По отношение на структурата на вземанията, не разполагам с точните цифри, но се ангажирам да ви ги изпратя, ако е необходимо, в годините назад няма принципна разлика. Около 90 на сто от акциза на територията на страната, който е заплащан през годините, е от горива и тютюневи изделия.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: За 2006 г. имате ли при вас данните за структурата на акцизната ставка?
АСЕН АСЕНОВ: Идентична е. Същата е като тази. И не само за 2006 г., а и за 2005 и 2004 г. Около 90%. Гарантирам това. Разбира се, ангажирам се да Ви изпратя като точни цифри в годините назад. Структурата на акцизната ставка е идентична.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Асенов, извинявайте, че Ви прекъсвам, но трудно може структурата да бъде идентична при положение, че едната година сме обложили 20,8 млн. литра, а другата година сме обложили 5,9 млн. литра.
При такова съотношение 1 към 4, според мен може да е запазена пропорцията в някакъв смисъл, но не може да бъде идентична. Трудно може да бъде идентична.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Може ли да изясните следната ситуация? Вие казвате, че структурата почти не се променя, а в същото време начисления акциз върху алкохола за 2006 и 2007 г. разликата е драстична, два пъти по-голяма – от 5 млн. 900 хил. на 10 млн.
И на следващо място, ставката в 2006 и 2007 г. е една и съща. Този фактор не влияе. На какво се дължи този факт?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Той каза, че до септември месец е продавано със старите бандероли.
АСЕН АСЕНОВ: До 15 септември 2007 г. на практика онова, което се реализира в търговската мрежа, е реализация на стари стоки, които са заплатени със стари бандероли. Зад които стои платен акциз в стария му размер.
МАРИЯ КАПОН: За да си позволи да ползва стария бандерол до септември, това означава, че като разбере в ноември или декември, че по-рано ще се качи акциза (нали помните, че качихме акциза предварително на по-високата ставка), това означава, че ноември и декември знаете ли какво бълване на стока е било?
Как го изравняваме 2006 с 2004 г.? През една година как става това изравняване? Аз или от математика не разбирам, или от нещо друго. Съжалявам, че пак задавам този въпрос, но той е същия като на господин Имамов. Можем да ги смятаме две последователни години, но да се изравняват през година – това не мога да разбера.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Изравняват се 2005 и 2006 г.
АСЕН АСЕНОВ: Абсолютно вярно. И остатъчни количества от 2004 г., и 2005 г., и 2006 г. се реализират чак до септември 2007 г. А презапасяването е защото ви затискат две тенденции. Вие сте взели бандероли при 500 лв. ставка...
МАРИЯ КАПОН: Нали тези бандероли важат до септември.
АСЕН АСЕНОВ: Вие пропуснахте нещо съществено от това, което сподели господин Желев, че промяната на ставката не води до промяна на бандерола. За целия този период от време има само две смени на бандерола. Едната е на 1 януари 2004 г., а другата е на 1 януари 2007 г. Като стария бандерол, който е въведен на 1 януари 2004 г. действа до септември 2007 г.
МАРИЯ КАПОН: Извинявайте, къде е била държавата?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Вижте, ние все пак измерваме през бандероли, а не през потребление. Опитахме се и през статистически данни да измерим потребление. Но ако съберем целия този период, в който един-единствен бандерол без промяна в 2004 г., 2005 и 2006 г. – 20 млн. + 12 млн. + 6 млн., и ги разделим средно претеглено на 3, като имаме предвид увеличението на запасите почти се изравняват. Но аз не смятам, че 2006 г. държавата България не е имала проблеми във връзка с този преходен период.
МАРИЯ КАПОН: Имало е проблеми.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Да, мисля, че е имала проблем.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А имате ли наистина данни по консумацията на алкохол по статистиката или от потребителската мрежа и има ли съответствие между тези числа, които Вие ни казвате, и това, което директно е консумирано?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Опитахме се да измерим съответствието през потреблението на населението и в зависимост от това превърнахме литрите чист алкохол в приравнена единица, защото трябва да правим анализа при определени допускания. Приравнихме го към 40 градуса.
При това положение 10 млн. и 600 хил. литра чист алкохол, приравнен към 40 градуса, става около 25 млн. литра.
За съжаление, статистиката не дава продадения алкохол в заведенията, които са ресторанти. Остават ни около 9 млн. литра, които не можем при никакви допускания да отчетем и премерим през този вид потребление на статистиката. Тя съвсем коректно за статистически цели е изчислила това, защото продажбите са отчетени.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
А как върви функционирането между Националната агенция за приходите и Агенция „Митници”? Задавам този въпрос, понеже говорим за потребление.
Надяваме се, че в държавата до голяма степен има касови апарати, има фискална памет, има проверки цяло лято навсякъде. Някой правил ли е този анализ? Аз съм маркетолог и си представям как вземаш пет различни точки на страната, пет заведения, пет различни видове вериги магазини. За да правиш крива на потреблението, трябва да извадиш някаква статистика. Съответно през потреблението, но не на око, а през фактурираните количества, да се стигне до статистика. Тя може да е анонимна. Но такава статистика държавата дава ли си труда да прави?
Преди да ми отговорите, ще си позволя един коментар. Проблемът, колеги, не е в никой отвън. Проблемът, когато говорим за фиска, е вътре при нас. От това, което чувам тук, си давам сметката, че проблемът е у нас – проблем законодателен, проблем в наредби, проблем във врати, които се отварят и които вие каквото и да направите, на главата си да застанете, няма как да бъдат затворени, ако не се правят правилно. Тоест, превенцията е нарушена.
Според мен ролята на Министерството на финансите не е само да гледа приходната част и да играе ролята на счетоводител, а да вижда тенденции, да прави политики. А правенето на политики е и това.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате ли други конкретни проблеми по темата?
МАРИЯ КАПОН: Имам въпроси за горивата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Горивата са извън темата. Не сме ги включили в заданието, което сме им дали. За горивата ще говорим следващия път.
Заповядайте, господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Още един въпрос по отношение на вноса. Има драстична разлика между 2006 и 2007 г. Например, през 2006 г. акцизът от внос е 511 млн. лв., а в 2007 г. е 57 млн. лв. Зная какво ще ми кажете. Дали тази драстична разлика се дължи само на вътрешнообщностните доставки?
АСЕН АСЕНОВ: Да.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Това е основната причина?
АСЕН АСЕНОВ: Абсолютно. И то е съвсем логично. Вие сам си отговорихте.
Всъщност онова, което е било внос, да речем голямото шотландско уиски, водка „Финландия” е било внос през 2006 г. И с това отговарям за съотношенията, защото въпросът не е коректен да дам съотношение внос с 2007 г. Аз мога да ви дам точни, екзактни до литър данни за вноса от трети страни, защото те минават през нашата информационна система, но след 2007 г. това вече не е внос. И ако вие под това разбирате внос, то е вътреобщностно придобиване. И то се включва в рамките на общото движение, в рамките на страните – членки на Европейския съюз. И то се изравнява като третиране с местното производство. Няма никаква разлика за това и то е включено в закона като такъв потребител. Един вносител на водка „Финландия” също открива данъчен склад, докарва стоката, облепва я, или я облепва при производителя и тя е на равна нога с местния производител.
И всъщност това е отговорът на въпроса на господин Имамов. Това е основната разлика.
От трети страни останаха най-популярно някое канадско уиски, американско уиски, малко руска водка и съвсем символични количества ракия, която се внася от Турция. Останалото е вътреобщностно придобиване и местно производство.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: И пак за целите на анализа на въпроса на господин Имамов ще кажа, че се опитахме и в голяма степен успяхме да изчистим нещата, като ги премерихме през още един косвен показател, в това число и акциза – през принципа на начислена основа и през касово изпълнение. И това се потвърди по същия начин заради анализа.
АСЕН АСЕНОВ: Как се координираме с колегите от НАП? В много направления. Ние регламентирахме нашите взаимоотношения на база на инструкция за взаимодействие в различни области и в различни направления на дейност – както по отношение на акцизите, където те ни съдействат с информация, с която разполагат вследствие на преките им компетенции по отношение на данъка върху добавената стойност. И обратно, ние към тях по отношение на другия въпрос, по който ние сме компетентни – акцизите.
Събирането на статистическа информация обаче, като анализ, можем да я събираме, но на база на източници, с които разполагаме. Тоест, всички източници в Министерството на финансите, които ние можем да ползваме, бяха използвани, за да могат да се дадат източниците, с които ние разполагаме. Ако има други източници, за които някой да каже: Ето това са източниците, от които бихме могли да правим на национално ниво, готови сме да ги използваме. Но кои са те?
Извадихме и се опитахме да видим каква е тенденцията за съотношението. Ние не го споменахме, но също прави впечатление съотношението бира – спиртни напитки. Видно е, че от 2000 г. потреблението на бира, ако това е така наистина, е било 8,7 литра, в 2001 г. – 8,6 литра на глава от населението, в 2002 г. – 8,5 литра, в 2003 г. – 10 литра, а в 2006 г. – 14,4 литра. С други думи, върви тенденция на увеличаване на потреблението на бира. Оттам забелязваме това и през фиска, защото виждаме, че пивото и алкохолните напитки дават почти равен дял във фискално естество. Очевидно това в известна степен се потвърждава. Виждаме и по обемите.
МАРИЯ КАПОН: А може ли това да означава, че понеже чуждестранни фабрики купиха голяма част от заводите, всичко се фактурира? Можем ли да правим такъв анализ?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров, имате думата.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, съжалявам за закъснението, но имаше заседание на Правната комисия, където решавахме проблемите на търговската регистрация. Дано сме ги решили. Но ми разказаха накратко за становището на Министерството на финансите и във връзка с това имам няколко уточняващи въпроса.
НА първо място, понеже основната идея на Министерството на финансите и на Агенция „Митници” е, че флуктоациите в събраните акцизи се дължат на презапасяване, можете ли да ни кажете кои са фирмите, които основно са се презапасили с бандероли.
Ако кажете, че не можете да ми отговорите на този въпрос като фирми, ще ви задам въпроса по друг начин – дали има фирми, които са поискали повече бандероли от производствения им капацитет?
И следващият свързан въпрос е каква е частта на вносния спрямо местния алкохол по отношение на събраните акцизи за последните 3-4 години?
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Имате думата.
АСЕН АСЕНОВ: По отношение на първия въпрос, който задавате, ние не бихме могли да дадем поименно всяко едно търговско дружество какви бандероли има, въпреки че разполагаме с такава информация по търговски дружества през години. Но самият факт, че на практика всички търговски дружества се презапасяват с увеличените обеми, води до общия брой. Щом нараства общият брой като число, на практика нараства и числото на съответните търговски дружества. Като, разбира се, най-големият дял е на водещите производители в страната. Приемете за първите десет дружества, които са обществено популярни като най-големи производители на алкохол на страната. И това е и съотношението през всички тези години, които са досега.
Мога да дам и процентен дял, разполагаме с такава информация по отношение на платените акцизи, но вие преценете доколко е коректно това да се направи. Можа да кажа какъв дял има първото дружество, второто дружество какъв дял има...
МАРТИН ДИМИТРОВ: Можете да ги представите в писмен вид на председателя на комисията, ние ще ги погледнем.
АСЕН АСЕНОВ: Като процентен дял от заплатените акцизи за всяка година, така ли?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Точно така.
АСЕН АСЕНОВ: Добре. Като процентен дял от заплатените акцизи по търговски дружества за коя година?
МАРТИН ДИМИТРОВ: За последните три години.
МАРИЯ КАПОН: От 2003 до 2007 г., както сте ни дали и останалите данни.
АСЕН АСЕНОВ: Добре.
МАРТИН ДИМИТРОВ: А съотношението местно производство и внос като събрани акцизи как се променя през последните години?
АСЕН АСЕНОВ: Аз направих това уточнение. Ще ви дам точни данни. И също поемам ангажимент да ги изпратя през информационната система за съотношението внос – местно производство, обобщени данни. Като искам да направя уточнението, господин Димитров, че за 2007 г. мога да ви дам отново внос, но под внос ще разбирате внос от трети страни, а не вътреобщностното придобиване. Тоест, 2007 г. ще бъде специфична като цифра.
МАРИЯ КАПОН: Въпросът на моя колега, на който Вие не отговорихте, а той беше основателен, е дали има презапасяване спрямо количеството и капацитета? Тоест, ако през декември една фабрика няма капацитета да използва точно толкова много, дали водите тази статистика? Това беше въпросът му. И дали някои от тях не варят в казани? Заради лошия контрол на казаните. Защото е видно, че от 1453 казани (извинете ме, че ги наричам така), от тях беше видно, че 1,9% от приходната част влиза в общия акциз.
АСЕН АСЕНОВ: Да, но не само от тях. И те са там.
МАРИЯ КАПОН: Тоест, те са голяма възможност като бройка за създаване на сив сектор. Говорим за превенция. Винаги се връщайте на думите ми превенция. Тоест, ако някой се презапасява повече с бандероли и не може в производственото си количество да държи такова количество, което да бутилира декември, нали за това говорим, защото е влезнало в търговската мрежа презапасяване, това означава, че част от тези казани могат да бъдат предварително използвани за това да има количество в обръщение. И дали правите този анализ между производствена мощност и бройката бандероли на база на това, че вие знаете кога са закупени и поръчани.
ЕВГЕНИЙ ИВАНОВ: Ако междувременно са влезли нови мощности?
МАРИЯ КАПОН: Говорим за контрол.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека да чуем отговора.
Нека все пак да концентрираме свободата на допусканията си в някакви рамки на степен на достоверност. Извинявайте, но не мога да си представя, че n-тата фабрика отива и събира 10 казана да й произвеждат ракията, за да им сложи бандеролите през декември не знам коя година. Това ми се вижда прекалено екзотично.
Имате думата.
АСЕН АСЕНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Първо, искам да напомня, че ние се опитваме да следим този процес реално от 2007 г. и имаме вече представа за производствените мощности, които са на територията на страната, през лицензирането, след въвеждането на Закона за акцизите и данъчните складове. За да може да бъде лицензиран един данъчен склад и един производител, ние вече разполагаме с предварителна информация за производствените мощности на съответния данъчен склад.
Нашият интерес в производствените мощности е съсредоточен при големите производители, които по обясними причини имат най-големи производствени мощности. Но имаме поглед, разбира се, и върху останалите.
Как е било през 2004 г. в момента ми е трудно да отговоря. Предполагам, че и колегите от Националната агенция за приходите са имали същия поглед върху проблемите, но трябва да отчитаме и разликата в законодателството. Сега с влизането в сила на Закона за акцизите и данъчните складове, законодателството презюмира това лицензиране и подаване на такава предварителна информация. Извършват се проверки на място дали информацията, която е подадена от лицето, съответства на действителното положение в съответното промишлено предприятие.
Ще си позволя да кажа нещо, което правим за нашите анализи. Не го приемайте като напълно потвърдена информация, но ние анализът на риска го подреждаме на три нива. Няма да издам някаква тайна, ако кажа, че го подреждаме на три нива по причините, поради които вие изложихте. Едното ниво безспорно са големите производители и вносители, или придобиващи такива стоки, тоест, които имат най-голям относителен дял в приходите, защото всъщност там е концентрацията от гледна точка на акциза. Последният сегмент вие образно го наричате казани, но това са малки обекти за дестилиране. Опитахме се, когато поехме, да съсредоточим усилия, необходим е много административен капацитет там, но според мен тези, които са за лично потребление, те са под погледа ни, но количествата не са такива, че да са кой знае колко интересни. Но съществува, според нашите анализи, един среден сегмент. Погледнете количествата. Не знам дали ви направи впечатление от това, което сподели с Вас господин Желев, за 2007 г. на констатирани от нас нарушения. Имаме констатирани нарушения, ако съберете милионите литри, за повече от 4 млн. литра концентрати. Ако осредните вината, разделите на 3 или на 4, ще видите, че ние имаме констатации за нарушение на 4 млн. литра. Това си е значително количество. И всички те са от така наречените казани, но това според нас е един среден сегмент, който съществува като производствени мощности на нелегално производство в страната на отделни места...
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Прощавайте, какви са нарушенията за тези 4 млн. литра? Без бандероли ли са?
АСЕН АСЕНОВ: В 2007 г. нарушенията са 545, които са констатирани от нас и те са от всякакъв характер. Един от големите случаи, няма да казвам имена, нарушение на чл. 113, това е невключване в материалната отчетност, производство извън данъчен склад, необлепени с акцизен бандерол еди-колко си бутилки. Друг тип нарушения са превоз на бутилки без бандерол – 7 хиляди и кусур бутилки, 6 хиляди и еди-колко си държани извън нормата в извънданъчен склад. Различни типове от гамата на административнонаказателните разпоредби. Във всеки един от тези случаи ние имаме констатации и съставен акт за митническо нарушение. През целия спектър.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест, при 10 млн. и 600 хил. литра официално платени акцизи, вие сте констатирали още 4 млн. с нарушение.
АСЕН АСЕНОВ: Точно така.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това на практика са 40%.
АСЕН АСЕНОВ: Процентът не е верен, защото 10,6 млн. е чист алкохол, което е около 26,5 – 27 млн. литра при 40 градуса алкохол.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тоест около 20% са установените нарушения.
АСЕН АСЕНОВ: Всякакъв вид нарушения през 2007 г. Тоест, ние употребихме целия си ресурс да се съсредоточим в този среден сегмент, където виждаме, че има производствени мощности, които бълват алкохол. Това е истината.
МАРИЯ КАПОН: Тоест, това са казаните.
АСЕН АСЕНОВ: Казаните за селско производство са друго нещо.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това, което казахте, ми се струва, че може отново да отвори дискусията.
Има ли други въпроси?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Още един въпрос.
За коя година злоупотребите са 20%? И как върви този процент в последните 3-4 години? Тоест процент на разкрити нарушения спрямо общото производство на алкохол?
АСЕН АСЕНОВ: Това е за 2007 г.
МАРТИН ДИМИТРОВ: А за миналите години какъв е процентът? Можете ли да кажете?
Тоест, интересуват ме няколко неща – дали с нарастването на размера на акциза през последните години, нарастват и нарушенията. Това е логично да се случва. И ако това е така, в каква степен?
АСЕН АСЕНОВ: В материала на господин Желев се съдържат данни за констатираните нарушения от 2003 г. до 2007 г. включително. И това, което аз цитирах, е за 2007 г., тъй като в 2007 г. е компетенцията при нас на Агенция „Митници”, а останалите данни се съдържат в данните, дадени от господин Желев.
МАРИЯ КАПОН: Понеже говорим за три сегмента, което казахте, единият сегмент са големите мощности, които са на светло. Вторият сегмент, крайният сегмент, бяха домашната употреба, която я махаме, защото тя ще съществува и тя не е страшна. Но този междинен сегмент аз искам да си го представя. Опишете ми го по начина, по който можете, защото аз искам да разбера как точно изглежда този сегмент на пазара и как изглежда той в производствена база?
АСЕН АСЕНОВ: Ако искате, ще Ви изпратя на е-мейл, който ми дадете, или по друг начин, и фотографии, защото имаме заснети от един-два случая. Всъщност това са производствени инсталации с по-сериозни производствени мощности, които не са лицензирани и които нашите колеги при проверките установяват, че произвеждат алкохол.
Всички складове не са се лицензирали, но бълват, произвеждат алкохол.
Другите случаи са на дистрибуторски складове, в които очевидно е произведен някакъв алкохол, защото след това като видим, че те са с установен фалшив бандерол, те са произведени отнякъде, но в дистрибуторските складове ги откриваме. Примерно – 7 хиляди, 10 хиляди.
МАРИЯ КАПОН: Но нали имат някакво име.
АСЕН АСЕНОВ: Разбира се, че има, но вие не можете да установите дали този алкохол е произведен от производителя, или от някой, който би искал да се възползва от търговската марка на този производител. Аз етикета мога да установя дали е фалшив или не е фалшив и ние правим това, но ние не можем да кажем, или е изключително трудно да се каже дали този алкохол е произведен в съответната фабрика или някъде на друго място, извън тази фабрика.
МАРИЯ КАПОН: А по фактурите на дистрибуторската мрежа? Нали все пак има някакъв контрол. В момента, в който вие в един склад намирате 7 хиляди бутилки, или 3 хиляди бутилки, в крайна сметка има някой, който е виновен. Аз си го представям може би малко по-просто, но за да влезе в склада на господин Мечев нещо, то трябва да влезе с фактура, трябва да има някакви ордери, от някъде го взимаме. Тоест, някой трябва да прави тази операция след това, да разбере как стига дотам, те не са дошли от небето. Колко такива разследвания има? Може би правилният въпрос не е към Вас, но Вие няма как да не участвате като крайната част на тази операция, за да ми кажете това.
АСЕН АСЕНОВ: Във всеки един такъв по-значителен случай, ако констатираме такова нещо, имаме данни за извършено престъпление. А при извършено престъпление оттам нататък се образува съответно производство.
Имаме случаи, при които за по-малки количества, отказва се да се образува дознание, говорим за малките количества, тогава отиваме на административно нарушение и ние налагаме съответните глоби и събираме акциз. Но това са малките количества. Иначе в по-големите случаи, когато не представлява административно нарушение, в тези случаи имаме данни за извършено престъпление и тогава редът е друг.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: А има ли доказани престъпления? Съдебни дела и осъдени?
АСЕН АСЕНОВ: Производства има от тези проверки, които са през 2007 г. Докъде са стигнали на съдебна фаза ми е трудно да кажа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Асенов, това, което казахте, е прекалено сериозно, за да го пропуснем. Ако 20% от алкохола в България констатирано с проверки е незаконен, защото това е нещото, което Вие казахте, и ние за тези 20% констатирани нарушения нямаме нито една присъда, наказано лице, отнет лиценз на фирма или каквото и да било друго, очевидно някъде в схемата на контрола се къса връзката. И няма как да не констатираме това при положение, че фактите с атака, както Вие казвате. Аза приемам, че те са такива. Няма друга фактология, която да каже, че не е точно така.
МАРИЯ КАПОН: Господин Асенов, ако днес трябваше да бъдете на моето място, кое е първото нещо, което ще промените в закона? Кое ще направите като поправка, така че вашата работа да стане по-ефективна и да има по-добър фиск? Наредба ли ще промените, за да не съществува 6 + 3? Ще кажете ли, че капсулите задължително трябва да са прозрачни? Кое е първото нещо, което ще направите. За мен това е много важно. Ние трябва да работим в тандем, ако трябва държавата да е държава.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще споделите ли, господин Асенов?
АСЕН АСЕНОВ: Ако е необходимо, има различни експертни решения по различни въпроси, които могат да бъдат направени. Дали това са най-верните експертни решения е едно. Но това, което ние можем да направим, е да дадем предложение пред вас по различни теми от Закона за акцизите и данъчните складове, включително и тази, при бъдещата му промяна през тази година за 2008 г. вие да ги прецените.
Едното от нещата, върху които според мен трябва да се съсредоточим и ние работим, е именно минимизиране по някакъв начин, но нямам готовата формула и да кажа: ето това е най-вярното решение, но минимизиране на явлението от използване на фалшиви бандероли. Ако това успеем да решим по някакъв начин, да го ограничим, аз си мисля, че би се постигнал значителен успех. Дали решението е техническо, дали решението е следствие на някакъв друг механизъм по отношение на управлението на системата на бандеролиране като цяло, или е комплекс от двете – това е в посоката на стоките.
И аз пак искам да кажа, че за нас по-тежките проблеми от констатациите, които имаме, с фалшиви бандероли при системата за бандеролиране, са с алкохолните напитки, отколкото с цигарите. С цигарите е много по-сложно и ние там нямаме някакъв тежък проблем в тази посока. Той или е с бандерол, или е без бандерол.
МАРИЯ КАПОН: Тоест, фалшивите бандероли са основният проблем.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Извинявайте, господин Асенов, обаче усещам един много голям проблем, на който Вие не отговорихте пред тази комисия. Вие казвате, че искате да решите този проблем, обаче при 20% от търгувания алкохол има констатирани различни нарушения и не казвате досега кой е бил санкциониран.
Добрата практика е и вие имате интереса да покажете, че при тези нарушения се взимат мерки, има санкции, има осъдени лица. Пред тази комисия Вие не давате примери за хора. Като информационна кампания е важно да правите това и да кажете: Не го правете, не използвайте фалшиви бандероли, защото вижте колко души са в затвора и вижте на колко души им отнехме лиценза заради тази работа и им наложихме глоби.
Хубаво е да ни дадете тези данни. Ако в момента ги нямате като готовност, можете да изпратите писмо до Бюджетната комисия, да намерите друг начин на комуникации. С удоволствие ще се запознаем с него, защото това е важният начин – как давате в момента сигнал към нарушителите. Какво им казвате? Да, представете си, утре без всякакво съмнение ще излезе в медиите, журналистите ще напишат: При 20% от търгувания алкохол в България са отчетени нарушения. Обаче не казвате какви санкции са били наложени на тези хора, включително по съдебен ред. И дори да не Ви влиза в правомощията, Вие трябва да проверите дали има доведени докрай дела, както с основание Ви попитаха колеги, и какви присъди са наложени. И това да бъде съобщено на обществото пак чрез тези медии, за да е ясно защо това не трябва да се прави. Ние затова правим това обсъждане и затова госпожа Капон Ви зададе въпроса. Ако няма наложени присъди това означава за колегите в тази комисия и за целия парламент, че вероятно има проблеми и със законите в България, че трябва да ги променим по най-бързия начин, за да не продължават нещата да стоят така. Тази информация трябва да ни дадете.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, искам да благодарим на заместник-министър Желев и на колегите от Агенция „Митници”. Надявам се, че информацията, която ни предоставиха устно, ще ни я предоставят и писмено и тя ще бъде на разположение на членовете на комисията. Договорихме се също така да ни изпратите още няколко данни – по вноса, по платените акцизи от фирмите и информация за това какъв все пак е резултатът от констатираните нарушения и направените проверки по тях. Докъде са стигнали? Разбира се, ако имате такава информация. Вие сте я процедирали донякъде.
Ще бъде добре, господин Асенов, на базата на опита, който имате от година и половина управление на тези процеси, да ни дадете своето виждане за необходимите промени от гледна точка на законодателното уреждане на тази материя, така че да си спестим подобни коментари.
Като заключение аз мога да кажа, че е добре все пак, че стигнахме до тези 4 млн. литра, които са с някакви нарушения, защото иначе моят коментар щеше да бъде, че според мен има още нещо, което не доизказваме, тъй като в 2003 г., когато платеният акциз на практика е равен на този, който е платен в 2007 г., едва ли е най-добрата година от гледна точка на събираемост на акцизите в България. Затова със сигурност има още какво да се прави и има какво да се работи и от вас, и от другите структури, които са ангажирани с цялата тази работа. Затова молбата ми е да поразсъждавате и на едно следващо заседание на комисията да видим вече какви са възможните и необходими мерки с оглед намаляване на този процент.
Още веднъж благодаря за участието.
Затваряме временно темата, като ще я отворим тогава, когато имаме готовност да я продължим.

Колеги, имаме да гледаме два законопроекта. Единият е за банката за развитие, който е готов от доста време. Другият утре ще гледаме на работна група – за безмитните магазини от 14 часа. Ще помоля колегите, които имат направени предложения, да присъстват на заседание на работната група. Има предложения, които касаят преходни срокове, в които да се приключи този процес. Има предложения, които касаят възможността на безмитните магазини и бензиностанции да продължат да работят като митни такива. Трябва да изчистим тези въпроси, за да знаем какво точно правим.
Предложението е в петък да направим заседание на комисията, на която да разгледаме и двата законопроекта.
Тъй като заседанието на парламента е предвидено от 11 часа, бихме могли да направим заседанието от 9 часа в зала „Изток”.
Благодаря ви за участието, колеги.

(Закрито в 16,20 часа)


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова