П Р О Т О К О Л
№ 5

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 5

На 26 март 2008 г., сряда, се проведе извънредно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Обсъждане на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2004 година, № 502-03-1, внесен от Министерски съвет на 20.07.2005 г.
2. Обсъждане на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2005 година, № 602-03-17, внесен от Министерски съвет на 3.07.2006 г.
3. Обсъждане на отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2006 година, № 702-03-20, внесен от Министерски съвет на 10.7.2007 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, имаме необходимия кворум, откривам заседанието на комисията.
Колеги, от ръководството ви предлагаме да се докладват наведнъж трите отчета и да направим дебата заедно.
Има ли възражения? – Няма.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Само едно предложение.
Уважаеми колеги, спомняте си, че миналия път Бюджетната комисия завърши с идеята да организираме изслушване и дебати с определени лица. Стана ясно, че господин Овчаров, като председател е отворен за подобни предложения.
Във връзка с това, колеги, аз, заедно с Нено Димов и Ясен Попвасилев, предлагаме изслушване и дебат с Йордан Христосков и темата да бъде „Намаляване на осигурителната тежест – различните възможности”. Примерно, една трета от нея да бъде поета от държавата. Знаете, че началото на годината не е особено натоварено и имаме възможност да организираме подобна среща.
Официално правя предложение за подобна среща.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря за предложението.

Доктор Райнов, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Дами и господа народни представители, благодаря за това, че ни разрешавате да обобщим трите отчета в едно, което от друга гледна точка ни позволява да покажем тенденциите в Националната здравноосигурителна каса.
Структура на приходите по изпълнение на бюджета на Националната здравноосигурителна каса по години.
Структурата е относително стабилна. През 2004 г. общият размер на събраните приходи възлиза на 883 млн. лв., през 2005 г. – 971 млн. лв., през 2006 г. достига 1 млрд. 65 млн. лв. Като през 2005 г. се постави началото, през 2006 г. продължи проверката на здравноосигурителния статус на лицата, паралелно с редица действия в посока оптимизиране на равнището на събираемост на приходите. Всички си спомняте, че първите проблеми със здравно неосигурени възникнаха именно в 2005 г. в резултат на тези мерки.
Структура на разходите при изпълнение на Националната здравноосигурителна каса по години.
Структурата илюстрира две положителни тенденции. Първата е на нарастване на здравните разходи и оперативния резерв на НЗОК от 96,8 на сто през 2004 г. на 97,9 на сто през 2006 г. В абсолютни стойности това е 1 млрд. 289 млн. лв., което отразява разширяване на поетите пакети от дейности, гарантирани с бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
Втората тенденция е на значително ограничаване на административните разходи от 3,2 на сто през 2004 г. в абсолютни стойности това е 28 млн. лв. до 2,1 на сто през 2006 г., което в абсолютна цифра е 28,1.
Структурата на разходите по първична извънболнична медицинска помощ, специализирана извънболнична медицинска помощ, медикодиагностична дейност и болнична помощ.
Структурата на разходите за основните видове медицинска помощ - първична, специализирана извънболнична, медико-диагностична и болнична, се променя в полза на болничната помощ поради разширяване обхвата на финансираните дейности. С разширяване на болничната помощ нейните дялове нарастват до 54,3 на сто за 2006 година (327,8 млн. лв.), при 38,4 на сто през 2004 година (700,6 млн. лв.), а разходите за Първичната извънболнична медицинска помощ, специализирана извънболнична медицинска помощ и медикодиагностична дейност - се понижават като процент от здравните разходи от 27,4 на сто през 2004 година (233,7 млн. лв.), на 24,3 на сто през 2005 г. (252,3 млн. лв.) и през 2006 година достигат 20,0 на сто (257,9 млн. лв.). Разходите за лекарства от 245,7 млн. лв. през 2004 година или 28,8 на сто, в общата структура, се променят както следва: на 23,6 на сто през 2005 година (244,9 млн. лв.) и 20,9 на сто през 2006 година (270,0 млн. лв.).
Изплатени средства по видове дейности за периода 2004 – 2006 г.
Всички основни видове здравни разходи на Националната здравноосигурителна каса нарастват през периода 2004 – 2006 година. С най-висок темп нарастват разходите за болнична помощ, които се увеличават с 33 на сто, на второ място са разходите за специализирана извънболнична помощ, които нарастват с 18 на сто, след това са разходите за медикодиагностична дейност, които се увеличават с 8 на сто и накрая - разходите за първична извънболнична медицинска помощ, които нарастват с 3 на сто.
Първична извънболнична медицинска помощ.
Броят общопрактикуващи лекари работещи по договор с Националната здравноосигурителна каса варира слабо от 5350 за 2004 година, на 5279 за 2005 година, до 5158 през 2006 година. Последните години показват намаляващ интерес на лекарите да работят в първичната извънболнична медицинска помощ, което би трябвало да се наблюдава и да се вземат съответните мерки за недопускане на дефицит на този вид лекари.
Броят обслужвани лица от един лекар в първичната извънболнична медицинска помощ намалява от 1444 за 2004 година до 1 287 лица за 2006 година, което може да се оцени като позитивна тенденция на осигуряване на повече време за пациентите и подобрено качество.
Специализирана извънболнична медицинска помощ.
Броят на лекарите работещи в лечебни заведения за специализирана извънболнична медицинска помощ нараства с 8,4 на сто от 7635 през 2004 г. на 8277 през 2006 година, което илюстрира предпочитанията на лекарите.
Дневната натовареност на лекарите специалисти с прегледи платени от НЗОК е много ниска през целия период и даже се понижава от 6,1 прегледа за 2004 година на 5 прегледа през 2006 година, което се дължи на нарастване на броя на лекарите.
Медикодиагностична дейност.
Увеличението на средствата се обяснява с включването на по-големи обеми за високотехнологични изследвания, както и с възможността за профилактични изследвания на рискови контингенти и др.
Болнична помощ.
През 2006 година Националната здравноосигурителна каса става единен източник за финансирането на дейността на лечебните заведения за болнична помощ и обхваща 7 700 диагнози групирани в 299 клинични пътеки. Заплатено е болничното лечение на повече от един милион и двеста хиляди души за 2006 година. Средната стойност на един случай лекуван по клинична пътека нараства от 469 лв. до 571 лв. за 2006 година.
Разходи за лекарства.
Разходите за лекарства, диетични храни и медицински изделия нарастват в абсолютно изражение от 246 млн. лева през 2004 година, на 270 млн. лв. през 2006 година. Изразени в относителен дял, от общите разходи за здравни плащания, те постепенно намаляват своята тежест - от 28,8 на сто през 2004 година на 20,9 на сто през 2006 година, като се доближават до дела им в други страни членки на Европейския съюз.
Заключение.
Бюджетът се планира и изразходва при строго съблюдаване на принципите за единство на приходи и разходи, универсалност на бюджета, времеви интервал и специфичност на разходите, съобразно конкретната задача. Гарантирана е прозрачност на всички бюджетни процедури и на отчитане на изпълнението на бюджета.
Приходите главно от здравноосигурителни вноски нарастват почти два пъти за периода, като приходите и доходи от собственост намаляват, а приходите от глоби, санкции и наказателни лихви остават на едно и също ниво в началото и края на разглежданият период.
Разходите за здравни плащания нарастват с по-висок темп от приходите, което се дължи на поетите по-големи отговорности от организацията. Постепенно Националната здравноосигурителна каса обхваща почти цялата първична, специализирана и болнична медицинска дейност, като от 2006 година Националната здравноосигурителна каса е единен платец за болнична помощ.
Пакетът от услуги на Националната здравноосигурителна каса покрива национални здравни приоритети, социално значими заболявания. Националната здравноосигурителна каса насочва средствата преимуществено към по-скъпи и тежки диагнози, към приоритетни контингенти като деца, бременни, лица в по-висок риск, хронично болни и др.
Значително е подобрен достъпа на здравно осигурените лица до системата на първичната, специализираната и болничната медицинска помощ като са налице достатъчно лекари, сключили договор с Националната здравноосигурителна каса и предлагащи тези видове медицинска помощ.
Намалява броят на обслужваните лица от един общопрактикуващ лекар. Осигурени са и са разпределени по по-справедлив начин повече направления за специалист и средства за медикодиагностични изследвания. Отделени са средства за стимулиране работата на общопрактикуващи лекари и дентални лекари в населени места с неблагоприятни условия на работа. Предвидени са и са изразходени повече средства за работа на лекарите с хронично болните. Специално внимание се отделя на работата на лекарите с приоритетни контингенти по програмите „Детско здравеопазване” и „Майчино здравеопазване”, както и за ежегодните профилактични прегледи на деца и възрастни. Дадена е възможност на децата и бременните да бъдат наблюдавани и да извършват профилактичните си прегледи при специалист.
Усъвършенствана е системата за отчитане на изписаните и отпуснати лекарствени продукти чрез подобрен контрол върху цените и чрез засилване на контрола върху разпределението и отпускане на лекарствата.
Повишени са изискванията на финансовия и медицински контрол реализиран от НЗОК и РЗОК всички видове лечебни заведения и договорни партньори. Резултатите показват по-малък брой нарушения на договореностите.
През 2006 година Националната здравноосигурителна каса приключи финансовата година без актуализация на бюджета.
В заключение, Националната здравноосигурителна каса е изразходвала събраните средства при съблюдаване на принципите на равнопоставеност за всички осигурени лица, подобряване на достъпа до медицинска, високотехнологична и по-качествена помощ, справедливост, прозрачност и финансова устойчивост.
Това е, което бих могъл да кажа накратко. Заедно с мен е и д-р Тодорова – директор на Националната здравноосигурителна каса, и сме готови да отговорим на всички конкретни въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви, д-р Райнов.
Имате думата господин Ананиев.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ АНАНИЕВ: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз мисля, че изложението на д-р Райнов обхвана изцяло всички показатели, които формират бюджета на Националната здравноосигурителна каса през тези три години. Аз бих искал да кажа няколко изречения.
Изпълнението на тригодишния бюджет на Националната здравноосигурителна каса показва трайна тенденция към увеличаване на приходите, което, от една страна, се дължи на приетите от вас закони, с които се създаде по-добра реализация по отношение на събирането. От друга страна обаче бих искал да кажа, че и самата Национална здравноосигурителна каса подобри значително своя капацитет, съвместно с Националния осигурителен институт и Националната агенция за приходите в добра координация по отношение събираемостта на приходите.
Безспорно това даде основание през 2004 и 2005 г. да се направи актуализация на бюджета на Националната здравноосигурителна каса, без да се разчита на допълнително финансиране от държавния бюджет, а на базата на собствения ресурс, който тя беше събрала от преизпълнението на приходите.
Последно бих искал да кажа, че през трите години се забелязва трайна тенденция за намаляване на дефицита, който е гласуван с бюджета на Националната здравноосигурителна каса, като най-значително намаление на този дефицит е от 2005 г., където от 111 млн. лв. накрая отчетът показа 99 млн. лв. Същата тенденция има и в другите години, което показва, че Националната здравноосигурителна каса е изпълнила своите задължения и независимо от това тя е увеличила резерва си, който стои в Българската народна банка.
Считам, че контролните функции, които изпълнява Националната здравноосигурителна каса по отношение на здравноосигурителните плащания се подобряват с всяка измината година. Това се вижда и през трите години. В резултат на това е и по-ефективното, по-целесъобразното изразходване на средствата е налице. Поради което, като представител на Министерството на финансите и като председател на Касата през двете години – 2004 и 2005 г., предлагам да подкрепите предложените отчети.
Все пак да не забравяме обществения статут и отговорната дейност, която изпълнява Националната здравноосигурителна каса.
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: И аз Ви благодаря, господин Ананиев.
Да чуем и становището на Сметната палата.
Заповядайте.
ДИМИТРИНКА ДАМЯНОВА: Уважаеми господин председател, дами и господа! В съответствие с правомощията, дадени на Сметната палата със Закона за Сметната палата, ние сме осъществили одит и на трите отчета за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса. Мога да кажа, че са изпълнени законово определените процедури по съставянето, приемането и представянето на отчета в парламента.
Отчетът е структуриран в съответствие с приетия Закон за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответните години. От Националната агенция за приходите и Националната здравноосигурителна каса са създали добра организация за повишаване събираемостта на приходите, което отчете и д-р Райнов.
Отчетените разходи за здравноосигурителни плащания са в съответствие с договорените в Националния рамков договор. Те са изразходвани по предназначение и в рамките на одобрения бюджет.
Сметната палата е констатирала, че са спазени принципите за законосъобразност и целесъобразност при извършване на разходите по бюджетите за съответните три години.
Формираният резерв по бюджета в съответствие със Закона за здравното осигуряване е планиран и изразходван законосъобразно, отчетен е правилно и в съответствие с извършените разходи.
Мога да кажа, че през 2006 г. е реализирана икономия на разходите за първична извънболнична медицинска помощ и са спазени законовите изисквания да не се прехвърлят лекарствени средства за домашно лечение, което е записано в Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса.
От органите на управление на Националната здравноосигурителна каса – Управителен, контролен съвет, директор на Касата, са създадени условия за изпълнение, вярно и точно отчитане на разходите по бюджета.
Считам, че вашата комисия може да подкрепи приемането на отчетите за изпълнението на бюджета на Националната здравноосигурителна каса за трите години.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате думата.
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Уважаеми колеги, благодаря за вашия доклад. Въпросът е, че смисълът от тези доклади е тяхното приемане да се случва веднага след годината, която е изтекла.
Въпросът, който конкретно искам да ви задам, е следният. Проблемът, който виждаме и в медиите всяка седмица е за злоупотреби с пари на Здравната каса. Какви контролни механизми сте разработили за този период? Как смятате, че се подобрява контролът и дали вече има резултати? И какво смятате да прилагате оттук нататък. Това ме вълнува лично мен, а смятам, че и част от колегите. Дали има вече добре работеща контролна система, която да не позволява на едно легло да се водят петима пациента и други възможни подобни злоупотреби?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Заповядайте, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз имам два въпроса, които са частично свързани. Използвам случая, че колегите са тук.
Единият въпрос е: има ли намерение Министерството на здравеопазване и взето ли е вашето становище на база на дейността, за намаление на легловата база под претекст европейска практика? Това, което се вижда във визията за националната карта, като се влезне в сайта на Министерството на здравеопазването.
И второ, мисля, че въпросът днес касае всички колеги, тъй като в залата имаше тежка дискусия относно така наречената потребителска такса. Тъй като аз за себе си искам да имам обективния отговор. Разбирам становището на лекарите, че това е регулатор, обаче аз не смятам, че нашата роля на политици е да правим регулации. За какви пари става въпрос? Колко са милионите – 3, 4, 5 , 6, ако тя бъде намалена, или изобщо премахната? Общо колко са? И каква е сумата на резерва? Тъй като заместник-министър Ананиев каза, че резервът се е увеличил през годините.
Няма ли възможност, примерно, от резерва тази потребителска такса да бъде покрита? Ще кажа съвсем директно нещата. Говорих и с мой колега от Народното събрание и стана въпрос за това, че в крайна сметка ние сме длъжни и да узаконим тези средства, и да ги извадим на светло. Тук нямаме различни интереси – как получават лекарите тези средства? Аз лично не мога да го кажа от опит, но знам, че много рядко се получава такава бележка. И тук не е въпросът за това дали някой събира 40-50 лв. на ден или за какво е. Но днес след вика, който се получи в залата, аз лично не мога за себе си да взема становище. За каква сума става въпрос и как да гласувам аз за това да бъде ли намалена или изобщо да бъде премахната потребителската такса и тя да бъде поета от резерва? Защото, ако става въпрос за 3, 4 или 5 млн. лв., мисля, че е несериозна тази дискусия. Днес изхарчихме повече пари да я водим в залата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо Капон.
Господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Чухме, че средствата в годините 2004-2006 г. са се увеличавали, средствата за лекарство като процент са намалявани, но като сума са се увеличавали. Моят въпрос е през тези години броят на пътеките, които са заплащани от Касата, как са се движили?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли други въпроси?
Господин Йовков.
ЙОВКО ЙОВКОВ: Аз си спомням, че когато започна да функционира Здравноосигурителната каса едно от големите притеснения на всички беше бъдещето й и възможността й да финансира потребностите на хората, дали средствата, които се набират, ще бъдат достатъчни. Този момент доста дълго време се въртеше в публичното пространство, като дори имаше резерв от Световната банка. Няколкостотин хиляди евро, които бяха като гаранция резерв за бъдещето.
Какво е виждането на ръководството в момента по този проблем в дългосрочна перспектива? Съществуват ли някакви опасности под някаква причина, под някаква форма да се наруши някакъв баланс, който евентуално би довел до нежелателни последици.
И второто нещо – как се развиват средствата през годините. Къде е по-сериозен разходът – в доболничната или в болничната помощ?
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Има ли други въпроси? – Не виждам.
Имате думата за отговор.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Аз ще се опитам да отговоря, след това ще дам думата и на д-р Тодорова.
Колкото до отчетите, защо чак сега ги гледаме, признавам, че ние също сме изненадани защо чак сега се гледат. По Закона за здравното осигуряване отчетът на Касата за 2004 г. е гледан в 2005 г., приема се от Управителния съвет на Касата, след това се внася за разглеждане в Общото събрание, в събранието на представителите. И след това се внася чрез министъра на здравеопазването чрез Министерския съвет в Народното събрание. И през трите години своевременно са приемани отчетите от Управителния съвет, от събранието на представителите и своевременно са представяни чрез министъра на здравеопазването и Министерския съвет в българския парламент. Не мога да дам отговор защо чак сега гледаме тези неща.
Вие сте напълно прав и това е една от тенденциите, точно това е идеята – когато има такъв отчет, да се види какви са тенденциите и какви контролни механизми могат да се заложат при изразходването на средствата.
За контрола малко по-подробно ще се спре д-р Тодорова.
Колкото до въпроса на госпожа Капон, това, което сте гледали на сайта на Министерството на здравеопазването е проектът на Национална здравна карта. То все още е проект и затова стои. Ние, като Националната здравноосигурителна каса нямаме отношение към него.
Само ви припомням, че ние сме платец, ние сме Националната здравноосигурителна каса, която купува услуга от колегите от болничната помощ. Ние не можем да провеждаме политика чрез нашите действия, въпреки че напоследък търпим обвинения и за това.
Колкото за потребителската такса, Вашият въпрос е напълно уместен, аз днес също бях на заседанието. Наистина тя има някакъв лимитиращ, ограничаващ, възпиращ от прекомерна употреба ефект, но само при джипитата, защото оттам нататък, когато пациентът отиде при специалиста, той отива с талон, той вече е минал през джипито и отива с талон. Тоест, там вече ограничаващ ефект, регулиращ ефект таксата няма. Както лично моето мнение е, че няма регулиращ ефект и таксата, която е в болничната помощ. Човек не отива в болницата ей така, защото му е скимнало, той отива там, защото има нужда.
Вие напълно правилно задавате въпроса колко е сумата, която се събира от тези потребителски такси. Признавам, че ние сме затруднени да кажем колко е сумата, защото Касата плаща на джипитата така наречената капитационна такса. Но това, което те събират като потребителска такса, тя е такса посещение, тя би трябвало да си се отчита, но не към нас, а към данъчните с касовата бележка от касовия апарат. Признавам, че това е много труден контрол от нас. Ние нямаме физическата възможност, а и нямаме право да застанем до всеки договорен партньор, до касовия му апарат и да следим това нещо. Това е взаимоотношение между него и пациента. Той не подлежи на проверка от Касата.
Министър Ананиев ме подсеща, че това не са приходи на Касата, това са частни приходи на джипито.
Това е много щекотлив проблем, защото това автоматично означава, че джипитата трябва да отидат да се отчитат на друго място да се отчитат. И как ще се отчитат? С касовите бележки, естествено. Наистина това трябва по някакъв начин да се извади на светло, не го обичам този термин, защото върху тези пари, върху тези техни постъпления те утре трябва да дължат и съответните данъци.
Имаше въпрос как върви броят на пътеките в болничната помощ. Мисля, че го споменахме. В 2004 г. клиничните пътеки, за които е плащала Касата, бяха 40. В 2006 г. те вече станаха 299. Това обуславя и нарастването на болничната помощ.
Спирам дотук. Може би доктор Тодорова малко по-подробно ще обясни за контролните механизми, които Касата прилага и които с всяка една година се опитваме да подобрим.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря Ви.
Госпожо Тодорова, имате думата.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Уважаеми дами и господа народни представители, преди да започна за контрола, искам да допълня още нещо за потребителската такса. В Закона за здравното осигуряване има доста групи пациенти, които са освободени от потребителска такса. Наистина това е огромен процент. И това точно хронично болните. Обикновено това са хората над 60 години. Това са всички групи заболявания, които водят до трудоустрояване и инвалидизация.
Защо е трудно да се намери механизъм за възстановяване на тази такса? Защото общопрактикуващите лекари, като се има предвид, че парите, които получават като капитационно заплащане, амбулаторният лист, който те попълват на пациента, не идва в Касата. Безсмислено е да се събира тази информация. И в амбулаторния лист не се съдържа информация. Единствено от заболяването може да се съди дали то е освободено или не от потребителска такса. Така че аз лично не виждам механизъм, по който тази такса да бъде възстановена след това.
Когато работех в Дирекция „Извънболнична помощ”, имахме една съвместна методика за контрол между Касата и Националната агенция за приходите. Агенцията се съгласи един-единствен път да прави проверка с нас точно по касовите апарати и бончетата. Това са на 5000 договора, които ежемесечно би трябвало да събират касови бележки. Тогава таксата беше 1 лв. и колегите от НАП казаха: „С вашите левчета ни побъркахте”. Това беше реакцията.
Продължавам за контрола. Аз лично разделям контрола на две части – контрол при входа на системата и контрол при изхода на системата. При изхода на системата сме ние – Касата. Когато вратата на системата е широко отворена, каквото и да правим на изхода, не можем да удържим контрола в 100%. Защото ние проверяваме дейност, която вече е отчетена в Касата, която носи финансова щета. Ние нямаме право да проверяваме и да санкцонираме преди това. Ние имаме междинен одит, в който нашите лекари контрольори могат да влязат в болницата и да видят в деня какво се прави. И те могат да установят единствено, че половината от пациентите ги няма.
След това те изработват един доклад и тези пациенти може да бъда засечени дали са отчетени в системата. И тогава можем да кажем дали има щета. Ако тези пациенти обаче, както липсват в този ден в болницата не се отчетат, Касата не е в състояние да санкционира. Това е един от основните проблеми. Това е, което ние наблюдаваме – пациентът се води на болнично лечение, а си е вкъщи. Това е проблем, с който ние не можем да се справим.
По отношение на контрола, ние сме разработили наша методика за контрол, която е съобразена изключително с правомощията, които имаме. Веднага искам да отбележа, че ние сме много често атакувани в съда и ако не са издържани нашите проверки, те падат. Така че ние не можем да си позволим да контролираме нещо, извън правомощията на Касата. Нашите лекари, колкото и добри експерти да са, не могат да се бъркат в лечебнодиагностичния процес на лекаря. Аз не мога да държа сметка защо кардиологът лекува с това лекарство, а не с друго.
Ние имаме разписан един алгоритъм, който е система за качество в болничната помощ и нашите контрольори следят този алгоритъм. И по този алгоритъм ние определяме санкции. Най-тежката санкция е прекратяване на договора. Това става, когато твърдо сме доказали, че дейността не е извършена, а е отчетена.
Напоследък доста интензивно работим с прокуратурата и Икономическа полиция, но не мога да кажа, че резултатът е кой знае колко осезателен, защото те твърдят, че щетата е твърде малка, за да заведат дело и да се развие процесът по-нататък. И не е от обществен интерес.
Контролът на Касата се разделя също на две части. Ние имаме предварителен контрол, когато нашите договорни партньори пристигат за отчет. Това е чисто технически контрол, който сега с въвеждането на интегрираната система се усъвършенства още повече. При нас всички дейности са кодирани и зад всеки код стоят пари. Така че, когато чуем, че някой е санкциониран за това, че е сбъркана цифрата, да, така е. Защото зад тази цифра стоят няколко хиляди лева. И този процес ще се задълбочава още повече сега, от 1 юли, когато влезе интегрираната информационна система, защото тогава информацията директно от нашите договорни партньори ще пристига в Централно управление и ние ще виждаме на всеки пациент какви процедури са извършени. Работим вече върху електронно досие на пациента. От 1 януари 2009 г. смятаме да въведем електронни европейски карти. Засега те са само Европейска карта, която дава информация за осигуреността на пациента, докато в електронната система ще има информация и за неговото здравословно състояние.
Следващият вид контрол е последващият контрол на място. Там, където влизат икономистите и където влизат лекарите. Лекарят си гледа своята част. Тази година със Закона за бюджета на Касата имаме възможност вече цялата счетоводна документация да бъде прегледана от Касата. Това, което се наблюдава напоследък в болниците, това е, че болниците си разлепиха едни ценоразписи, в които пише „избор на екип”. Този избор на екип, който си стои съвсем безнаказано на вратите на болниците, никой от нас не знае какво означава. Какво означава избор на екип, след като в договора на съответната болница са посочени всички лекари, които имат право да работят с Касата и които отчитат дейност. Това са точно тези хора, които избираме. И в Закона за здравното осигуряване е написано „свободен избор на пациента”. Свободен избор! Свободният избор обаче в някои от болниците струва пари. Но това е извън нашите правомощия. Защото тук се набъркват нормативни документи, които се бият помежду си.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Извинявайте, но какво значи извън вашите пълномощия? В чии пълномощия е?
РУМЯНА ТОДОРОВА: Всичко, което е извън рамковия договор, извън това, което е разписано между Касата и договорния партньор, Касата няма право да го проверява и да го санкционира. Може само да сигнализира.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ако вие не можете, трябва да го може принципала или министерството.
РУМЯНА ТОДОРОВА: Продължавам по-нататък. Разработена е методика между Касата и министерството и от тази година Касата ще влиза на проверки, заедно с министерството, които ще поемат своята част от ангажимента.
Изключително много разчитаме на информационната система. Много упорито се работи. Не го казвам проста така. Говоря повече от откровено. От 1 юли системата трябва да влезе в сила, защото това е начинът, по който ние ще получаваме директна информация.
Това е в общи линии по контрола.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря, госпожо Тодорова.
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Много набързо с Мария Капон направихме една сметка по големия дебат за единия лев. Данъчните са абсолютно прави като казват, че за тях това не е интересна тема, защото чисто фискално, по най-елементарната сметка, ако едно джипи приема по 25 човека на ден, ако вземе по 2 лв., ако на нито един от тях не издаде фискален бон, се касае за 6 млн. лв. данъци годишно, които те скриват. Така че тази тема, ако ние не можем да администрираме събирането на тази такса, по-добре да я премахнем, да я освободим. Това е въпрос на политическа воля и решение. Но тогава излиза другия голям проблем – няма ли да се струпат всички пред лекарските кабинети да си мерят кръвното.
По тази тема – толкова. Предлагам да не навлизаме в тази дискусия.
Що се касае въобще за лекарите, аз съм категоричен, че управия няма. Историята там е отчайваща. Пет години по-лошо от Здравната каса за лекарите нямаше. Сега в момента, в който решихме да демонополизираме здравния модел, да вкараме частни каси, всички легнаха: „Моля ви се, недейте, по-хубаво от здравната каса ням, не щем частни фондове”. Ето това са нашите лекари. Това е истината.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Какво предлагате?
ПЕТЪР КЪНЕВ: Да преминем към гласуване и да прекратим процедурата.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димов.
НЕНО ДИМОВ: Благодаря Ви, господин председател.
Между другото, искам да се съглася с госпожа Капон и господин Кънев – абсурдно е НАП да проверява подобно нещо, защото не можем да платим заплатите им от това, което ще съберат.
Искам обаче да направя кратко изказване, защото, без да съм с претенции за периода, който разглеждаме, не бих могъл да приема отчетите от тези три години, защото виждам колко лошо се стопанисват парите тази година. След като се стопанисват лошо тази година, би трябвало да са се стопанисвали лошо и през тези три години. (Оживление)
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Интересна логика.
НЕНО ДИМОВ: Когато правиш нещо лошо в момента, защо да си го правил добре преди?
Аз бях много шокиран от това, което се изнесе по повод избора на банки за обслужване на Касата. Това, че се дават равен брой точки по това дали банката ще даде 10% възвращаемост, което е примерно от порядъка на 180 млн. лв. и същият брой точки се дава, ако банката предоставя автомобили. Това е пълно безобразие. Въобще как сте го измислили не знам. Аз, ако бях министър, щях да съм ви уволнил досега.
От тази гледна точка аз не мога да подкрепя отчета на бюджета, защото той по никакъв начин не ми казва какъв е контролът и какво са направили вътре в Касата, за да правят от парите пари, че да може да се додаде в тази система. Това за мен е темата на разговора днес. Нищо не е направено в тази посока.
Контрол имало на изхода, но контрол вътре в Касата няма. По никакъв начин те не се контролират, защото така им е изгодно и това е нормално. Това е наша работа – да ги контролираме. Не е тяхна работа.
От тази гледна точка, господин председателю, може би е добре да направим такъв разговор, когато не сме достатъчно натоварени – как управляват в Касата парите, които им даваме ние като данъкоплатци. И за чия изгода ги управляват – за тяхна изгода или за наша изгода?
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря на господин Димов.
Вече се разбрахме, че комисията ще осъществява и другата си форма на парламентарна дейност. Аз ви помолих до края на миналата седмица тези идеи да бъдат формулирани в писмен вид.
Имате ли някакъв коментар по това, което каза господин Димов?
Заповядайте, господин Райнов.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЕМИЛ РАЙНОВ: Бих добавил само две думи, че понякога се бърка функцията на Касата. Касата не е банка. В Касата не стоят тези 1 млрд. и 600 млн. лв. Там всеки месец колкото получим фактурирана дейност от изпълнителите, толкова предаваме към Министерството на финансите и си взимаме от парите и ги плащаме. В Касата реални пари не стоят. Така че не приемам определението, че не сме си свършили работата и от парите не правим пари и не ги увеличаваме. Касата не е банка, за да се умножават парите.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Госпожо Антонова, заповядайте.
НАДЯ АНТОНОВА: Благодаря Ви, господин председател.
Аз съм склонна да приема за вярно това, което каза д-р Тодорова във връзка със затрудненията по контрола, който имат. И във връзка с техните в известна степен ограничени правомощия. Разбирам и знам професионално, че много от вашите актове се обжалват в съда и съдът е прецизен. Така трябва да бъде.
Мислите ли вие, че законите, които действат в момента, създават затруднения на Здравноосигурителната каса и разбира се на Министерството на здравеопазването за осъществяване на текущия контрол и на последващия контрол? И ако мислите, че има законови причини за това, склонни ли сте да обмислите и да ни предложите известни изменения в закона, за да се отприщи този процес по контрола.
И второ нещо, което искам да кажа, което е по-скоро мнение. Да, тези шест милиона лв. данъци, които лекарите в доболничната помощ не плащат поради липса на контрол, са нещо малко от гледна точка на фиска, но тук, господин заместник-министър, проблемът е принципен. Не е добре сивите доходи да продължават да сивеят, макар да говорим за такава светла дейност като здравеопазването.
Господин заместник-министър на финансите, аз си мисля, че приходната администрация никак няма да е затруднена да прави тези проверки, защото лекарите си подават годишна данъчна декларация и подлежат на ревизия. Това не означава всеки ден да му гледат касовия апарат. И аз като адвокат по данъчни дела съм наясно, че това е въпрос на елементарна проверка. Може ли да се помисли по този въпрос, включително и чрез законодателни решения?
Благодаря.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, предлагам ви темата за потребителската такса да не я обсъждаме сега. Още повече, че аз бих приел позицията, че тя няма бюджетно значение. Но има много сериозно възпитателно значение. И ако има някакъв смисъл в този механизъм, който сега се предлага с единия лев, той е точно този, че тези лекари, за да получат 1,20 или 1,50 лв., ако продължи да расте минималната работна заплата, те ще трябва да отчетат това левче, което са получили. Тоест, ще трябва да има документ. Този никакъв бюджетен ефект ще има доста голям изсветляващ ефект.
Аз имах вчера среща с Районната лекарска колегия – София, която е 1/3 от всички лекари в страната. И не мисля, че сред лекарите това е чак толкова неприемливо. Тях ги притеснява дали те ще могат да си получат парите, които сега получават. Данъкът вече е толкова нисък, че 10-те процента на практика не ги засягат.
Тоест, въпросът може да намери разумно решение. И днешният дебат в пленарната зала до голяма степен е отново политизиране на един въпрос, който има нормално и разумно решение. Но ви предлагам да се съсредоточим върху темата, която сега обсъждаме - върху трите отчета.
Въпросът, който постави народния представител Надя Антонова обаче е много важен. Ние сме готови и аз мисля, че и опозицията е ни помогне в това отношение, ще ни подкрепи – дайте да видим какво е необходим ода се прави по отношение на този контрол, какво ви пречи, къде ви пречи? Това може да бъде една от темите, които да разискваме на отделно заседание на комисията под формата на така наречения парламентарен контрол. Не мисля, че който и да било от народните представители ще има някакви възражения по реализирането на идеи в тази насока.
Има ли още някой, който да вземе отношение по трите бюджета? – Няма.
Колеги, който е съгласен с приемането на трите бюджета, моля да гласува.
За – 8, против – 3, въздържали се – няма.
Отчетите са приети.
Благодаря на колегите от Здравната каса, Министерството на финансите и Сметната палата за участието им в днешното заседание.

По втора точка от дневния ред – РАЗНИ.
Колеги, при мен е постъпила молба от народния представител Петър Кънев – председател на Подкомисията по отчетност на публичния сектор към Комисията по бюджет и финанси, който, поради своята заетост в работни групи към Министерския съвет, ръководител на групата за приятелство България – Русия, председател на ПАЧИС, задължения, които явно го претоварват, има желание да бъде освободен от функцията си на председател на тази подкомисия.
Не зная дали бихме могли сега да обсъждаме този въпрос.
МАРИЯ КАПОН: Би трябвало да го обсъдим, защото една година тази комисия не работеше. Има технологични проблеми, има и технически проблеми. Затова е хубаво да го обсъдим.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Има концептуални проблеми.
МАРИЯ КАПОН: Тази комисия винаги е била на опозицията. Ние го направихме като подкомисия. Във всички нормални държави Бюджетната комисия е дадена на опозицията, или поне бюджетния контрол. Въпреки че мнозинството пак може да си има мнозинство. Това се прави, за да има наистина концептуално желание да се рови и да се прави нещо, така че да има ефект за законодателството, което ще минава пред комисията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Аз преди едно заседание ви предложих цялата комисия да се занимава с ровене.
МАРИЯ КАПОН: Аз се извинявам, бях в командировка и не съм била на това заседание.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма да спирам желанието ви да ровите, стига да го изразите достатъчно коректно и по съответния начин. Но в момента ви предлагам да не променяме статуквото. Сигурно няма да стигнем до консенсус и до разбирателство.
Затова ви предлагам да освободим господин Кънев като председател на подкомисията. Да освободим също така народния представител Йовко Йовков като член на тази подкомисия. И да изберем народния представител Надя Антонова за член и председател на подкомисията. Като господин Кънев остава член на подкомисията.
Имате думата, госпожо Капон.
МАРИЯ КАПОН: Благодаря Ви, господин председател.
Аз мисля, че поне в рамките на Бюджетната комисия би трябвало да се разберем какво искаме да постигнем с тази комисия. Аз мисля, че ние нямаме разлики и не би трябвало да имаме разлики. И ако има добра практика от тази комисия, тя ще остане за следващ парламент. Въпросът е какво искаме да направим?
Първоначално, когато сме си говорили, идеята е била да има по един докладчик за дадена тема. В момента имаме уникалния шанс като Народно събрание и като парламентаристи да си изземам ролята, която си е реално наша. Знаете, че в момента вървят скандали по фондовете. Аз съм много далеч от мисълта, че тези скандали се дължат само на проблеми в процедури в националния фонд или по програмите.
НАДЯ АНТОНОВА: Към Комисията по европейските въпроси има такава подкомисия.
МАРИЯ КАПОН: Може да има, но нека да видим тази подкомисия от страна на бюджета. Има съфинансиране, има процедури. Примерно, Фонд „Гора”, който правим в Закона за горите. Това е един пример – да създадем процедури как да работи този фонд, какво да прави. Тоест, тема по тема да се видят. Примерно, един народен представител се занимава с една тема, взима двама експерти и прави доклад по тази тема. Друг народен представител – по друга тема. Докладът да бъде експертен, а не политически. След което да видим има ли проблеми в законодателството. Тоест, подкомисията да направи изводи къде трябва да бъдат направени промените и какви да са тези промени.
И на заседание на всеки два или три месеца да се разглеждат тези доклади. Аз ви казвам, че в момента както с Фонд „Земеделие”, така с Национален фонд можем да играем много сериозна роля и то най-вече заради страната ни.
Сигурна съм, че злоупотреби могат да се намерят навсякъде. Въпросът обаче е, че след като има спиране на плащания, те са заради друга глава, те са заради „Правосъдие и вътрешен ред”. Заради докладите на Европейската комисия. Защото, както се казва, морковът е изяден, пръчката е счупена.
С нашите доклади ние трябва да можем да кажем: тук и тук има злоупотреби, това и това трябва да се промени и взимаме категоричното становище. Говорим за контрол. А контролът е свързан както с нашия бюджет, така и с всяка една от язвите. В рамките на три месеца могат да се извадят седем доклада, като се разпределят на членовете на подкомисията.
Примерно, по въпроса с акцизите. Онзи ден си мислех кой ще ми каже точната бройка на бандеролите. Ако си говорим експертно, бандеролът на виното е с нулев акциз. Има различни разфасовки. Така не се смята. Не можеш да кажеш: 30 млн., 50 млн., 100 млн. Сигурен съм, че има злоупотреби, няма проблем в това. Но въпросът е наистина да се види от тези бандероли при каква разфасовка какво се е променило. Тоест, кривите да се видят. И една подкомисия може да каже: Ние смятаме, че тази, тази и тази мярка трябва да бъдат въведени и това е нашата работа – контрола.
И не мисля, да ме извини господин Кънев, че трябва да чакаме докладите на Сметната палата. Да, докладите на Сметната палата могат да бъдат много полезни. Този, който е докладчик по една тема, е нормално да отиде до Сметната палата, да си проведе разговорите. Тогава можем да изработим нещата.
Това е моята логика за работата на тази подкомисия. Ако тази подкомисия ще е просто един формален орган, аз няма какво да си губя времето. Честно ви го казвам. Както не е започнала да работи, по-добре да я закриваме. Това е моето усещане за това какво трябва да прави подкомисията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Не възразявам да дискутираме този въпрос, но в момента го правим малко импровизирано.
Предложението, което направих, е свързано чисто формално със структурирането на подкомисията и създаването на условия тя да работи, а не тя да не работи. Затова ви предлагам всички тези идеи, ако искате следващата седмица, след заседанието на комисията, ще се събере Подкомисията по отчетност на публичния сектор, за да направим един разговор по това какво виждаме, как го виждаме и с какво започваме да работим. Защото сега ми се струва, че започваме да импровизираме.
В много голяма степен споделям това, което казвате. Така че няма да има проблем. Няма да видите в мое лице съпротива или нежелание за участие. Но да го направим разумно и както би следвало да бъде работещо.
Затова, ако не възразявате, да направим тези промени сега и да поразсъждаваме следващия път по тази тема. Да направим и някакъв план с какво започваме, за да се види, че тази комисия започва да работи. Предполагам, че и новият председател на подкомисията няма да бъде против такова решение.
Ако не възразявате, да гласуваме промените.
Една по една ли да ги гласуваме, или ан блок?
РЕПЛИКА: Заедно.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Който е за направеното предложение за промени в подкомисията, моля да гласува.
За – 11, против – няма, въздържали се – няма.
Предложенията се приемат.
Благодаря ви за участието, колеги.
Закривам заседанието на комисията.

(Закрито в 15,45 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова