П Р О Т О К О Л
№ 12

---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по бюджет и финанси





П Р О Т О К О Л
№ 12

На 12 юни 2008 г., четвъртък, се проведе редовно заседание на Комисията по бюджет и финанси.
Заседанието се проведе при следния

ДНЕВЕН РЕД:

1. Представяне и обсъждане на получените от Министерски съвет материали по т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) – Проект на Директива за модернизация на ДДС законодателството във връзка с облагане доставките на финансови и застрахователни услуги, № 803-01-35, внесени на 19 май 2008 г.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г., № 802-01-48, внесен от Министерски съвет на 09 юни 2008 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 854-01-63, внесен от Пламен Панайотов и група народни представители на 04 юни 2008 г.

Списъкът на присъствалите народни представители и списъкът на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 14,45 часа и ръководено от г-н Румен Овчаров – председател на комисията.

* * *

ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Уважаеми колеги, откривам заседанието на комисията.
Дневният ред включва три точки:
1. Представяне и обсъждане на получените от Министерски съвет материали по т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2007 г.) – Проект на Директива за модернизация на ДДС законодателството във връзка с облагане доставките на финансови и застрахователни услуги.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
3. Представяне и обсъждане на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове.
Има ли някакви въпроси или коментари по дневния ред? – Няма.
Дневният ред се приема.

Колеги, предлагам ви първо да обсъдим втора точка от дневния ред – ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЮДЖЕТА НА ДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВЕНО ОСИГУРЯВАНЕ ЗА 2008 Г.
По тази точка гости на заседанието са: господин Лазар Лазаров – заместник-министър на труда и социалната политика, господин Кирил Желев – заместник-министър на финансите, господин Йордан Христосков – управител на Националния осигурителен институт, госпожа Весела Начева – подуправител на Националния осигурителен институт, госпожа Христина Митрева – главен актюер на Националния осигурителен институт, госпожа Валентина Кръстева – главен директор на Главна дирекция „Пенсии”.
Господин Лазаров, имате думата да докладвате законопроекта.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛАЗАР ЛАЗАРОВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да представя пред вас Законопроект за изменение на Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г.
Основанието и мотивите да ви предложим този законопроект се съдържат в обстоятелството, че съгласно Кодекса за социално осигуряване, минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст се определя ежегодно в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.
В хода на процедурата по изготвянето на Законопроекта за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2008 г. данните, въз основа на които се предвиждаше осъвременяването на пенсиите от 1 юли, бяха следните: предвиждаше се нарастването на средния осигурителен доход да бъде 10,9%, а индексът на потребителските цени се предвиждаше да бъде 8,1%. След получаването на официалните окончателни данни за 2008 г. имаме изменение в нарастването на средния осигурителен доход, който нарасна с 12,3 на сто спрямо 2006 г. и също така средногодишната инфлация за 2007 г. е 8,4”. В резултат на това предвиденият в Кодекса за социално осигуряване механизъм, а именно осъвременяване 50% от индекса на нарастване на средния осигурителен доход и нарастването на инфлацията налага да бъдат направени промени, така че този процент на осъвременяване, който е 10,35% да бъде отразен в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
Това означава, че ние предлагаме цифрата 112,62 в чл. 9 да стане 113,49. Всъщност промяната е наложена от действащия регламент на Кодекса за социално осигуряване.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Колеги, имате ли някакви коментари или въпроси по този законопроект? – Не виждам.
Който е за, моля да гласува.
За – 15, против – няма, въздържали се – няма.
Законопроектът е приет.
Имайте предвид, че най-вероятно утре в пленарната зала ще мине на първо и на второ четене.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Няма ли да има предложения? Ние имаме предложение.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Ще го кажете утре. Залата ще реши.

Преминаваме към първа точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ПОЛУЧЕНИТЕ ОТ МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ МАТЕРИАЛИ ПО Т. 53 ОТ ГОДИШНАТА РАБОТНА ПРОГРАМА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ ПО ВЪПРОСИТЕ НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ (2007 Г.) – ПРОЕКТ НА ДИРЕКТИВА ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯ НА ДДС ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ВЪВ ВРЪЗКА С ОБЛАГАНЕ ДОСТАВКИТЕ НА ФИНАНСОВИ И ЗАСТРАХОВАТЕЛНИ УСЛУГИ.
Господин Желев, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Става дума за изградена рамкова позиция на българската държава. Последните разговори, които са водени, са на заседанието на Екофин от 6 юни. Въпросите са свързани с данъчното облагане по отношение на застрахователните и финансовите услуги.
Господин председател, предоставили сме материалите на Комисията по бюджет и финанси. Позицията на повечето от държавите все още не е изкристализирала. Има различни мнения. Процесът на преговори продължава да се развива.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колеги, имате ли някакви въпроси? – Не виждам.
Тази информация се приема само за сведение. Това е процедура, която тепърва ще въвеждаме и ще видим как ще работи. Просто трябва да се установи някакъв актуален режим на работа, защото иначе няма да може да стане реално работеща тази процедура.
Предлагам да го приемем за сведение. Надяваме се следващия път да има по-съдържателна дискусия.
Има ли против? – Няма.

По трета точка от дневния ред - ПРЕДСТАВЯНЕ И ОБСЪЖДАНЕ НА ЗАКОНОПРОЕКТ ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА АКЦИЗИТЕ И ДАНЪЧНИТЕ СКЛАДОВЕ.
Госпожо Шулева, имате думата да докладвате законопроекта.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Мисля, че за всички е ясно драстичното повишение на цените на петрола в доста по-голяма степен, отколкото разчетите по бюджет предвиждаха за тази година. Даже в пъти е по-голямо нарастването на петрола на световните пазари. Това, разбира се, доведе до сериозно увеличаване и на цените в България.
Знаете също така, че България все още не е достигнала минимално изискуемите ставки по отношение на акциза. И както от „Нефтохим” твърдят, че в България има най-ниската производствена цена, в един момент се оказва, че дизелът в България има по-висока цена, отколкото в Ирландия, Португалия, Испания, Гърция и няколко новоприсъединили се страни, които няма да цитирам. Това е един доста интересен парадокс, за който сезирахме Комисията по защита на конкуренцията. Разбира се, внесли сме една поправка на закона за самата комисия с оглед налагане на временни мерки, ако се констатира злоупотреба с монополно положение или картелиране, тъй като досега аз не съм чула някакво смислено обяснение на факта как се случи така, че при най-ниска производствена цена и най-ниски акцизи България има по-високи крайни цени.
Аз не съм човекът, който трябва да даде отговор на този въпрос. Разбира се, имам мнение по въпроса, но ще го чуете по-късно.
Мотив за внасянето на този законопроект е фактът, че всички сме свидетели за предсрочното повишаване на акцизите. България имаше преходен период от 2007 до 2010 г., в който преходен период е договорено определено повишение на акцизите. Имахме вариант това да стане постепенно всяка година пропорционално и вариантът, който всъщност беше предложен, първите две години авансово, един вид предварително да се повиши акцизът.
Нашето предложение е свързано с това да се върне нивото на ставката на акциза на нивото от 2007 г., като с това връщане на нивото на 2007 г., тъй като то покрива и това, което трябваше да бъде достигнато през 2008 г., няма противоречие с договореностите с Европейския съюз. Аз прочетох и становището на Комисията по евроинтеграция. Там също смятат, че няма противоречие с договореностите, които България има с Европейския съюз.
Смятаме, че това намаление на акциза, ако не доведе автоматически до понижаване на цената на крайните продукти, най-малкото ще компенсира задаващото се увеличение, което виждате, че всеки изминат ден има реакция на увеличението на цените на петрола и цените в България се повишават. Така че дори това намаление на акциза да не доведе до автоматично понижение на цените, най-малкото или ще спре, или ще забави последващо увеличение на цените. Смятаме, че ако от 1 юли тази година бъде въведено това изменение на закона, това ще се отрази сравнително благоприятно на цените на горивата.
Искам също така да кажа, че това ще доведе до 80 млн. лв. – условно наричам – загуба в бюджета. Също така ще има и евентуална загуба върху тази сума на ДДС, като за ДДС е спорно, тъй като така или иначе имаме увеличение от увеличените цени.
Разбира се, резерви по отношение на компенсация на това намаление на приходите в държавния бюджет следва да се търси в сериозния черен пазар, който съществува за горива. Мога да дам данни, ако се интересувате. Но това, което още сега искам да кажа, е, че това, което е предвидено в бюджета за акциз от горива в размер на 1 млрд. и 900 млн. лв. за цялата година, категорично не отговаря на цифрите, които са в редица други документи на правителството, като потребност на горива в страната. И това е значително по-ниско ниво на приходите, което е предвидено в държавния бюджет.
Въпросът е защо се планират по-ниски приходи от акциз от тези, които самата държава е определила като потребление в страната. Цитирам по памет документите на Държавния резерв, където са посочени среднодневните количества, примерно на безоловен бензин и газьол, където само от тези две горива, ако сметнем годишните количества и умножим по акциза, сумата излиза 2 млрд. и 100 млн. лв. Само от тези две горива, без никакви други горива акциз. Давам ви само един елементарен пример, за да си отговорим въпроса къде всъщност се губят парите от акцизите и дали това намаление с тази ставка, за която аз говоря, ще се отрази на бюджета.
В общи линии това е предложението. На разположение съм, ако имате въпроси.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Нека чуем становището на Министерството на финансите.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Благодаря.
Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Предложението за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове е изпълнимо по наша преценка засега само за 2008 г., доколкото от 1 януари акцизната ставка на безоловния бензин беше повишена с 50 лв. на 1000 литра. И ако измерим ефекта за връщане от 685 лв., както е предложението на уважаемите народни представители, на 635 лв., става дума за ефект от 5 ст. на литър от гледна точка само на акциза като влияние и още 1 ст. от данък добавена стойност. Общо 6 ст. е ефектът за безоловния бензин.
По отношение на газьола, използван като моторно гориво, при приемането на този Закон за изменение и допълнение, ефектът ще бъде 6,5 ст. на литър за газьол и заедно с ...
РЕПЛИКА: Малко ли са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Само давам коректно данните, за да можете вие да прецените при вземането на решение.
Ефектът от акциза е 6,5 ст. и още 1, 3 ст. от данък добавена стойност – общо 7,8 ст. Около 8 ст. ще бъде ефектът.
Поетите ангажименти, които има българската държава, по договореностите от 1 януари 2009 г. ние ще трябва да възстановим същите, дори малко по-високи нива.
Засега разсъжденията и разчетите, които са направени с изпреварващата ставка – запазени са 2009 и 2010 г. да няма повишение на акцизните ставки, тъй като в Европейската комисия в работни групи вървят дискусии за увеличаване на минималните акцизни ставки за общността като цяло.
Ефектът по отношение на бюджета се измерва на 87 млн. и 200 хил. лв.
За периода януари – май общият акциз, който е планиран в бюджета, е 3 млрд. 797 млн. за цялата 2008 г. За януари – май това са 1 млрд. 471 млн. и 200 хил. лв.
От горивата планираните приходи от акциз за 2008 г. са 2 млрд. и 32 млн. лв., от които акциз от продажбите на газьол са 1 млрд. и 282 млн. и 900 хил. лв., и безоловен бензин 509 млн. лв. Като от други горива ефектът, който измерваме за годината и който е планиран в Закона за държавния бюджет, са 240 млн. лв.
За периода януари – май изпълнението на приходите от акциз е 628 млн. и 800 хил. лв.
Благодаря ви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колко е като проценти?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Специално относителният дял на горивата от общия размер на акциза на годишна база е 53,5%. Изпълнението за периода януари – май е 56%.
ПЕТЪР КЪНЕВ: А общо 2 млрд. ли са?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Общо са 2 млрд. и 32 млн. лв.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: 820 млн. лв. няма как да бъдат 56% от 2 млрд. и нещо. По-малко са. Процентът е друг. Четиридесет и няколко.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: Общо събраният акциз за периода януари – май е 1 млрд. 471 млн. и 200 хил. лв. От горива това са 828 млн. и 800 хил. лв., което прави 56,3% от общия размер на акциза.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Колко е по план акцизът за горива за годината?
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР КИРИЛ ЖЕЛЕВ: По план акцизът за горива е 2 млрд. 32 млн. и 600 хил. лв.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Горе-долу се движим по график. Планът си върви.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Няма особено голямо преизпълнение. Даже може би имаме и недостиг в събираемостта.
Около 40% за 5 месеца на годината, съвсем не е преизпълнен. Според мен сме почти на ръба.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Има причини и искам те да отговорят защо е така.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Това е друга тема, ако трябва ще я обсъдим. Понеже Вие казахте, че едни страхотни увеличения и преизпълнения ще се получат, очевидно тези преизпълнения не се получават. Това уточняваме.
колеги, имате думата за въпроси и мнения.
Господин Кънев.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Мога да ви кажа, че този път всичко, което каза Лидия Шулева, е коректно и е точно така. Действително ние вървим в изпреварване с една година на акцизите.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Две години.
ПЕТЪР КЪНЕВ: И всички тези сметки са абсолютно точни.
Аз с удоволствие бих подкрепил законопроекта, ако някой може да ми гарантира едно нещо – че тези 5 ст. ще останат в шофьора на колата, а няма да останат в производителя. Аз даже не говоря за търговеца. Нещата така са вързани, че много малко остават при търговеца.
И тук основната тема е нещо, което госпожа Шулева зачекна и млъкна.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Аз ще продължа по въпроса.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Кое според Вас прави така, че най-скъпата производствена цена при най-ниска себестойност е българската? Това е основният въпрос.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Някой ще Ви отговори ли?
Господин Димитров.
МАРТИН ДИМИТРОВ: Вижте, колеги, при положение, че има покачване в световен мащаб на цените на петрола, акцизите в България да имат изпреварващо покачване на акцизните ставки е една недалновидна политика на сегашното правителство. Знам, че ви е много трудно да си признаете това, но това е една грешка, която беше допусната от вас. Намаляване на цената на дизела с осем стотинки си е важно и ще даде глътка въздух на българската икономика.
Така че ние с колегата Ясен Попвасилев категорично ще подкрепим законопроекта.
А колкото до монополните цени, господин Кънев, всички тук трябва да вземем мерки и Комисията за защита на конкуренцията да започне да работи, да взима решения. Ако трябва да променим и законодателството в тази насока. Наша е отговорността. Не можем да се държим като международни наблюдатели и да казваме: „Има монопол”. И заради това, че има монопол ние няма смисъл да променяме сега акцизните ставки, защото този монопол няма да намали цените.
Затова сме Бюджетна комисия, ако трябва да променим и законодателството, така че да се промени ситуацията.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Мечев.
МАРКО МЕЧЕВ: Искам да поставя един такъв въпрос. Ние при приемането на бюджета премахнахме акциза на кафето. Може ли някой да ми каже някъде да се е намалила цена на кафето.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Димитров ще отговорите ли?
МАРТИН ДИМИТРОВ: Колеги, понеже се спекулира много с тази тема, според мен е малко нелепо, но ситуацията е следната. Борсовата цена на кафето, господин Мечев, през цялото време се увеличава. С премахването на акциза увеличението в България е по-малко. Това е цялата работа. Пазарът на кафе е конкурентен. Там има много различни производители и продавачи в България.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Господин Имамов.
АЛИОСМАН ИМАМОВ: Господин председател, мисля, че в момента има един много сериозен международен проблем. Това е проблемът с много големите печалби на производителите на горива. Този въпрос се разглежда и от Европейския съюз. Една такава мярка увеличава още повече печалбата на производителите на горива. Дори се обмислят законови мерки, днес в пресата се появи информация за така наречения данък „Робин Худ”, тоест да се облагат допълнително печалбите на производителите на горива. Според мен тази мярка, която се предлага, е точно в обратната посока. Това няма да доведе до намаление на цените. В същото време ще увеличи и ще налее допълнително средства в тези, които произвеждат горива и които определят цените на потребител – там, където е големият проблем за голямата разлика между себестойността и продажната цена.
Аз няма да подкрепя този законопроект, господин председател.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Добре.
Заповядайте, госпожо Шулева.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Благодаря Ви, господин председател.
Действително въпросът е за злоупотреба на монополно положение, защото монополното положение само по себе си не е недопустимо, недопустима е злоупотребата с монополно положение. И точно във връзка с това Българска нова демокрация изпрати сигнал в Комисията по защита на конкуренцията, след което те започнаха разследване.
Проблемът е в това, че така, както е сега действащото законодателство, дори и да имат съмнения за злоупотреба с монополно положение, както обикновено е практиката за работа на комисията, те не могат да предприемат никакви мерки, защото директивата не е приложена докрай по отношение на самата Комисия по защита на конкуренцията. Ние внесохме вече промяна в закона, предполагам, че най-вероятно ще се гледа в Икономическата комисия. Правим предложение, с което комисията да има право да налага така наречените временни мерки, тоест временни принудителни мерки, които при констатация на съмнение – това, което вие всички изразихте, че това намаляване на акциза няма да доведе до именно такава злоупотреба с монополно положение, комисията може да наложи такава временна мярка и да поиска съответно спиране на подобни действия, които водят до злоупотреба с монополно положение.
Искрено се надявам тази поправка, която сме внесли в устройствения закон за Комисията по защита на конкуренцията да срещне бърза подкрепа, за да имат те точно тази възможност да предприемат мерки срещу злоупотреба с монополно положение, каквото най-вероятно, в отговор на господин Кънев, имаме в момента. Защото няма друго обяснение на това.
Естествено, че ако всички ние сме пасивни, да се изразя меко, по отношение на подобни действия и казваме, че намалението на акциза няма да доведе до намаление на цената, а ще се консумира от самия производител, и ние като Народно събрание, правителството и комисиите, които Народното събрание е излъчило, не е в състояние да контролират този процес, то тогава се обезсмисля цялата данъчна политика, обезсмислят се всички правила и закони в държавата, след като ние не можем да ги прилагаме нормално.
Така че този аргумент, че намаляването на акциза води незабавно до консумиране на тази разлика на производителя, не го намирам за състоятелен аргумент, защото при добре свършена работа това нещо не може да се случи. Както не би се случило в нито един производител в другите европейски държави, които също обсъждат или прилагат такива мерки. Мога да дам за пример Австрия, която също иска временно намаляване на акциза точно поради тази причина. Същите неща се говорят и във Франция, и в много други страни. Но за разлика от тях те вече имат едни установени ставки, докато България има изпреварващо въведени ставки, тоест ние имаме възможност за гъвкав подход.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Тези аргументи ги чухме. Няма нужда да ги повтаряте.
ЛИДИЯ ШУЛЕВА: Искам да кажа още нещо.
Действително в България проблемите с горивата са много по-сериозни и аз съм задала въпрос на министъра на финансите колко от бензиностанциите са фискализирани, на колко от бензиностанциите колонките са свързани с фискалните апарати? защото информацията, с която разполагам, показва, че един много голям процент от бензиностанциите не са свързани по този начин със системата, което показва, че там не се плащат нито ДДС, нито акцизи. И тогава няма защо да се чудим къде са парите, които трябва да прибира бюджетът.
И вместо да се чудим как да не намалим акциза, защото цената цяла да бъде такава, нека да си свършим работата – това, което е работа на правителството, да осъществи контрол върху тези бензиностанции, които не са фискализирани, и от които изтичат огромни пари.
И на второ място, да си види разликите във вноса и износа и всички тези документи, с временния внос и обработка на ишлеме, защото като засечете няколко цифри и на най-предубедения читател ще му стане ясно за какво става въпрос. В пъти разминаване на потоци.
Така че, ако искате действително да се видят резервите в този пазар, аз мисля, че Министерството на финансите има достатъчно механизми да направи това, а ние народните представители имаме простичкия пазарен механизъм да реагираме адекватно в ситуация, в която захранваме допълнително инфлацията, без да можем да направим каквото и да било в момента. Единствените неща, които можем да направим, са ефективни действия на комисията със съответната промяна на закона, за която споменах. Защото, ако тази промяна на закона не се приеме, комисията може да наложи такива мерки след приключване на цялото разследване и обжалването му. Един период от три години. И аз се питам на кого ще бъде нужно взимане на мерки против злоупотреба с монополно положение днес или картелиране днес след три години? На кого ще бъде нужно?
Така че, ако тези мерки се съчетаят, аз мисля, че една такава мярка ще има успех, каквито и негативни твърдения да има. Още повече, че ми съобщиха, че Комисията по евроинтеграция е подкрепила този закон.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Господин Методиев.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Понеже се зададе въпросът за това дали отпадането на тези увеличения, които са от 1 януари т.г., потребителите ще бъдат облагодетелствани по някакъв начин, тоест при тях ще отиде намалението, мисля, че имам някакъв конкретен отговор, позволих си да го споделя с колегите, с които седим наблизо.
Централната част на София, където аз живея и ходя всеки ден, беше непревземаема за пресичане на пешеходец от огромните опашки от Ректората до „Граф Игнатиев” и нагоре до НДК. В последните 20 дни се пресича много по-лесно. Кръстовищата не са напълнени от едното до другото кръстовище и е съвсем естествено при тази доста сериозна цена.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Ти сериозно ли говориш? И другите пътуваме с автомобили.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вижте, господин Кънев, аз съм със страшно уважение към Вашите интелектуални способности и моля да ме изслушате. Аз, за разлика от Вас, може би карам 37 години кола в София и имам претенция да знам какъв е трафикът. Освен това имам претенции, че съм един от добрите шофьори в София, защото нямам актове.
Предложението има смисъл, защото по естествен път хората намаляват потреблението. Това е нормално. Как ще платя 2,70 лв. за дизел при условие, че заплатата ми в университета е 580 лв.? Естествено, че ще намаля карането на колата си. Това е толкова просто, че няма какво да го защитаваме. И тези хора, които продават, не трябва да са толкова безумни и да продължават да не искат хората да купуват нафта от бензиностанциите. Нали има някакви правила, които функционират, независимо от политическите решения на институциите. Защото не сме държава, която е строго дирижирана и контролирана отвсякъде само от институции. Става дума за хора и пазар.
Опитах се да отговоря на поставения въпрос – има и друго явление, което в крайна сметка се наблюдава. Колко е голямо и как ще се развие аз не мога да прогнозирам, но смятам, че то е факт в момента. Затова аз ще гласувам в подкрепа на този законопроект.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря.
Тъй като доста поразгърнахме дискусията по всички болезнени въпроси в дадения момент, ви предлагам да се концентрираме все пак по съществото на предложението. Гласовете „за” се чуха.
За мен предложението е, първо, несвоевременно. Второ, то не би трябвало въобще да бъде разглеждано от гледна точка на Закона за устройство на държавния бюджет, тъй като подобни промени в средата на годината са недопустими по този закон.
Част от другите аргументи бяха изложени от заместник-министър Желев.
Искам само да подчертая, че неслучайно накарах да сметнем тези числа. Събираемостта на акциза към месец май е 41%. Тоест, съвсем не сме надхвърлили графика, който сме си заложили. И тези суми, които няма да бъдат събрани, ще бъдат директно недостиг в приходната част на бюджета.
Колеги, моля, който е съгласен със законопроекта, предложен от групата народни представители, който беше представен от госпожа Шулева, да гласува.
За – 5, против – 5, въздържали се – 4.
Законопроектът не се подкрепя.

Колеги, преди десетина дни разговарях с госпожа Мургина и с министъра на финансите и ги помолих да помислят по възможните мерки за изваждане на икономиката на светло, които могат да бъдат въведени в действие, включително и битовата сива икономика, която ние неоснователно сме забравили. Надявам се, че през следващата седмица ще имаме някаква информация, която ви предлагам да обсъдим първо на дискусионно равнище, без вземане на решение, да поканим и съответните неправителствени организации, за да видим можем ли в законодателен план да подпомогнем този процес.
Има и други идеи във връзка с контролните функции на комисията. Надявам се, че те ще бъдат представени в писмен вид в ръководството и ще ги придвижим нататък.
Госпожа Антонова ще ви информира за заседание на подкомисията.
НАДЯ АНТОНОВА: Колеги, постъпил е материал от главния секретар на Народното събрание, с който те предлагат примерна бюджетна процедура за съставяне бюджета на Народното събрание. И понеже това е в компетентността на нашата подкомисия, материалът е на разположение и другата сряда в 14,30 часа предлагам да направим заседание на подкомисията и да уточним бюджетните правила за Народното събрание.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Вероятно в сряда от 14,30 часа Комисията по въпросите на държавната администрация, на която аз съм председател, ще трябва да прави обобщения законопроект за конфликта на интереси. Това ще бъде доста тежка и трудна работа и няма да мога да напусна заседанието на комисията.
ПЕТЪР КЪНЕВ: Същият проблем ще имам и аз.
НАДЯ АНТОНОВА: Добре, нека да го направим от 16,30 часа.
ВЕСЕЛИН МЕТОДИЕВ: Това е по-добрият вариант.
НАДЯ АНТОНОВА: В такъв случай заседанието на подкомисията ще се проведе в сряда от 16,30 часа.
ПРЕДС. РУМЕН ОВЧАРОВ: Благодаря ви за участието.
Закривам заседанието.


(Закрито в 15,30 часа)



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Румен ОВЧАРОВ


Стенограф:
Н. Иванова