---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ



Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Обсъждане на първо гласуване на проекти на закон за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-65 от 18.04.2007 г., внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова; № 754-01-98 от 05.07.2007 г., внесен от Йордан Величков и група народни представители; № 754-01-160 от 22.11.2007 г., внесен от Станчо Тодоров и група народни представители; № 754-01-166 от 05.12.2007 г., внесен от Йордан Бакалов и група народни представители; № 854-01-98 от 01.08.2008 г., внесен от Ангел Найденов и група народни представители; № 854-01-99 от 06.08.2008 г., внесен от Иглика Иванова; № 854-01-100 от 08.09.2008 г., внесен от Яне Янев; № 854-01-101 от 10.09.2008 г., внесен от Марина Дикова и група народни представители.


На редовно заседание, проведено на 18.09.2008 г., Комисията по правни въпроси обсъди проекти на закон за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-65 от 18.04.2007 г., внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова; № 754-01-98 от 05.07.2007 г., внесен от Йордан Величков и група народни представители; № 754-01-160 от 22.11.2007 г., внесен от Станчо Тодоров и група народни представители; № 754-01-166 от 05.12.2007 г., внесен от Йордан Бакалов и група народни представители; № 854-01-98 от 01.08.2008 г., внесен от Ангел Найденов и група народни представители; № 854-01-99 от 06.08.2008 г., внесен от Иглика Иванова; № 854-01-100 от 08.09.2008 г., внесен от Яне Янев; № 854-01-101 от 10.09.2008 г., внесен от Марина Дикова и група народни представители.
На заседанието присъстваха народните представители Петър Берон, Йордан Величков, Станчо Тодоров, Минчо Христов, Стела Банкова, Иван Сотиров, Петър Манолов, Петя Гегова, Илко Димитров и Яне Янев.
Народният представител Минчо Христов представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-65 от 18.04.2007 г., внесен от него и Стела Димитрова Ангелова-Банкова. Той посочи, че партиите трябва да функционират главно на базата на определени принципи и идеи, а не на парични постъпления. Партията може да се издържа от членски внос и от други средства, които се събират между самите членове. Партиите не следва да получават държавна субсидия, защото така се изразходват значителни суми, чието основно предназначение е да задоволяват социалните нужди на българските граждани. Г-н Христов обърна внимание, че сега действащият Закон за политическите партии дава възможност за злоупотреба с предоставяните помещения на политическите партии. Това е основният мотив проектът за закон да предвижда забрана за преотдаване под наем или ползване на такива помещения.
Народният представител Йордан Величков представи законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-98 от 05.07.2007 г., внесен от него и група народни представители. Предложението е да се даде право на партии, които са учредени преди парламентарни избори и имат избрани депутати, последните с персонална декларация да определят на коя политическа сила да се превеждат полагаемите им се субсидии. По този начин биха се избегнали редица възможности за злоупотреба, каквато практика съществува в настоящия момент. В заключение господин Величков заяви, че като съвносител на проект на закон за изменение и допълнение Закон за политическите партии, № 754-01-160 от 22.11.2007 г., внесен от Станчо Тодоров и група народни представители, законопроектът ще бъде оттеглен по реда на ПОДНС.
Народният представител Иван Сотиров запозна членовете на комисията със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-166 от 05.12.2007 г., внесен от Йордан Бакалов и група народни представители. Той посочи, че неговата основна цел е да се гарантира по-голяма прозрачност на партийните финанси. Всяка политическа партия, която получава държавна субсидия, е длъжна да приеме свой бюджет за съответната година, който да публикува в Интернет страницата си в срок до 31 януари и отчет за изпълнението на бюджета за предходната година в срок до 31 март. Това е свързано с обстоятелството, че държавата субсидира дейността на политическите партии. Те, както всички институции и организации, които получават субсидия от републиканския бюджет и с оглед на характера на политическата дейност и желанието тя да бъде максимално прозрачна и публична, трябва да обявяват своя бюджет. Това би намалило нерегламентираното финансиране на политическите партии.
Народният представител Мая Манолова представи мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 854-01-98 от 01.08.2008 г., внесен от Ангел Найденов и група народни представители, Тя посочи, че се наблюдават негативни тенденции, които засягат основите на политическата система. Те са свързани с цялостна криза на политическото представителство, с все по-ниското доверие в политическите партии, с откровената им подмяна от субекти с неясен произход.
Предложеният проект на закон третира няколко основни теми:
На първо място, проблемът с регистрацията и функционирането на политическите партии.
На второ място, финансирането на политическите партии, създаването на публичен регистър на всички партии, публично огласяване на социологическите агенции и на PR агенциите, които работят с различните партии и условията, при които ще се заличават политически партии.
По първия проблем проектът предвижда изискванията за регистрацията на политическа партия да важат за целия период на нейното функциониране, което означава 5 хил. членове. За запазване демократичността на партиите като политически субекти и за осуетяване на възможността да бъдат купувани партии, следва да бъде проследявано функционирането на партиите. За целта се предвижда контрол върху свикването на висшите ръководни органи на всяка политическа партия, като пропускането на две последователни заседания на висшите органи на партията да бъде основание за нейното заличаване. Същевременно законопроектът изисква всяка политическа партия да има структури в поне половината от общините в страната.
По въпроса за финансиране на политическите партии проектът цели повишаване на прозрачността и даване на яснота за начините, по които се финансират политическите партии. За целта се предлага забрана за финансиране от юридически лица, като партиите могат да се финансират само от физически лица. Предвижда се подаване на декларация за произхода на средствата, като тя ще се оповестява в публичния регистър, който следва да има всяка политическа партия. Предлага се максималният размер на дарението в рамките на една календарна година от едно физическо лице да бъде до 30 хил. лв. Заедно с това е необходимо да се повиши размерът на държавното финансиране. Това би осигурило прозрачност на финансите, намаляване и премахване на черните каси, както и намаляване на влиянието върху политическите партии от страна на икономически субекти.
Всяка политическа партия трябва да поддържа публичен регистър, в който освен членския състав, наличие на териториални структури и информация за провеждане на висшите форуми на партията, ще се съдържа пълна справка за имуществото на политическата партия, финансирането и средствата, които е получила, както и техният произход. В регистъра ще бъде включен и списък на социологическите агенции, на PR и рекламни агенции, които работят с политическата партия.
Законопроектът предвижда към заличаване на партиите да се пристъпва в случаите, в които са констатирани сериозни нарушения във финансирането, когато не са представени в срок финансовите отчети или в случаите, в които партията не отговаря на изискванията за регистрация, а именно членският състав й е паднал под 5 хиляди души, няма териториални структури на територията на страната и когато в два последователни избора е получила резултат по-нисък от 1% от гласовете, което не важи за новосформирани партии.
Законопроектът въвежда задължение за прокуратурата до края на 2008 г. да направи преглед дали съществуващите партии отговарят на изискванията на закона. По отношение на тези, които не отговарят на тези изисквания, следва да бъдат направени искания пред Софийски градски съд за тяхното заличаване
Госпожа Иванова резюмира мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 854-01-99 от 06.08.2008 г., внесен от нея. Тя изтъкна, че законопроектът е насочен главно в две насоки.
Едната е премахване на кухите структури на “партиите фантоми”, които съществуват само формално и някои от тях злоупотребяват със своя статут.
Втората насока е към подобряване уредбата на финансирането на политическите партии. Възможността те да се финансират от юридически лица поставя партиите в много голяма зависимост и то като правило от субекти със спорен, съмнителен произход на капиталите. Тази възможност трябва да отпадне. Същевременно след като се ограничават източниците на финансиране, трябва да бъде увеличена държавната субсидия.
Практиката сочи, че задълженията, които партиите имат по закон остават в сферата на добрите пожелания. Това се отнася и до прокуратурата, която също има отговорности в тази област. За целта законопроектът предвижда срок, в който да се извърши ревизия на съществуващите партийни регистрации и да се поиска заличаване на тези партии, които фактически са престанали да съществуват.
Народният представител Яни Янев изложи мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 854-01-101 от 10.09.2008 г., внесен от Марина Дикова и група народни представители. Той изтъкна, че главният акцент в законопроекта е развитието на уредбата на финансирането на политическите партии и прозрачността на тяхното функциониране.
Законопроектът съдържа две основни ограничения:
Първото е пълна забрана за финансиране на политическите партии от юридически лица. Същевременно се ограничава възможността физическите лица да извършват дарения в полза на политическите партии в рамките на сумата до 100 лв. годишно. Изрично се ограничават възможностите за различни видове фондонабиращи мероприятия, които организират партиите, защото чрез тях се създават условия за въздействие върху тяхното функциониране от лица, които не се занимават пряко с политическа дейност.
Законопроектът предвижда, че при констатирано от Сметната палата двукратно нарушение на начина на финансиране на политическите партии, това да бъде основание Сметната палата да не издава удостоверение за участие на съответната политическа партия в следващите парламентарни избори. В този аспект се предвижда задължение политическите партии да оперират с единна банкова сметка, която да се оповестява публично. Сметната палата трябва да контролира тази сметка, а данните да бъдат изнесени публично от политическата партия.
Законопроектът предвижда освен декларациите, съдържащи данни за финансирането им, политическите партии да подават декларации за притежаваното от тях недвижимо имущество, моторни превозни средства, както и за наетите от тях помещения. При промяна на тези обстоятелства, трябва да се подават допълнителни декларации.
По отношение на участие в избори, политическа партия, която на предходни парламентарни избори не е доказала 0.5% самостоятелно присъствие в българския политически живот, няма да може да участва в местни избори. По отношение на участие в коалиция този размер е 1%. Различието от другите предложения в тази насока е, че тази разпоредба ще се прилага при еднократно участие в коалиция, защото на всеки следващ избор политическата партия може да се явява в състава на различна коалиция и никога този 1% от общите резултати на коалицията няма да бъдат пречка за нейно участие в следващи избори.

В последвалата дискусия участие взеха народните представители Стела Банкова, Надка Балева, Екатерина Михайлова, Диана Хитова, Иглика Иванова, Елеонора Николова, Надя Антонова, Яни Янев, Яне Янев, Павел Шопов, Павел Чернев, Иван Сотиров, Борислав Българинов, Ремзи Осман, Илко Димитров, Христо Бисеров и Янаки Стоилов.
Бяха засегнати две основни групи въпроси. Първата група се отнася до функционирането и прекратяването на политически партии. Втората група въпроси са свързани с финансирането и прозрачността на дейността на политическите партии.
По отношение на първата група въпроси, бяха застъпени две основни, донякъде противоположни мнения.
Съгласно първото, част от предложенията имат за цел решаването на конюнктурни проблеми, включително елиминиране на малките политически партии. Предложенията, насочени към фиксиране на минимален постоянно действащ членски състав на партиите, изискването за наличието на определен брой териториални структури и някои други, бяха квалифицирани като опити по законодателен път да се ограничи конституционното право на сдружаване на българските граждани. Създаването на прекомерни изисквания за вътрешната организация на партиите трудно може да подлежи на проверка и освен това ограничава свободата на сдружаване. По-добре е да се поставят изисквания, които са обективно измерими и лесно приложими. За целта може да се въведе задължение през определен период партията да провежда национален форум, което най-малкото налага да се потвърди подкрепата за ръководството, което тя има. Ако се установи, че партията не е провеждала такъв форум, тогава тя трябва да бъде заличена, защото не бива да има партия, която по никакъв начин не води политически живот в продължителен период от време.
Едновременно с това бе изтъкнато, че проблемите на политическите партии далеч надхвърлят юридическата рамка на тяхната организация. Следователно изработването и приемането на адекватна юридическа уредба е само едно от средствата за решаването на тези проблеми.
Народните представители, които са внесли или изцяло подкрепят налагането на повече ограничения, от своя страна, посочиха, че с правото на сдружаване и с правото на участие в политическия живот, не може да се злоупотребява. Досегашната обществена практика у нас показва, че съществуват изключително сериозни проблеми, свързани с наличието на т.нар. партии – фантоми, които злоупотребяват системно със своя статут. Това от своя страна намалява доверието в политическите партии и понижава участието в избирателния процес. Следователно би трябвало по законодателен път да бъдат ограничени най-драстичните възможности за злоупотреба и за изкористяване на политическата воля на българските граждани.
По отношение на втората група въпроси, свързани с финансирането и прозрачността на политическите партии, отново бяха застъпени две различни становища. Според част от народните представители сега съществуващата правна уредба на финансирането и имуществото на политическите партии позволява извършването на значителни нарушения. Като такива бяха посочени възможностите за преотдаване на наетото от държавата или общините имущество, недостатъчната публичност на финансирането на политическите партии, злоупотребата с държавна субсидия от някои политически субекти, формалност при подаване на финансовите отчети или неподаването на такива. Същевременно възможността политическите партии да получават значително финансиране от физически и юридически лица, както и различните фондонабиращи мероприятия бяха квалифицирани като канали за проникване на сенчести интереси, поставяне под контрол на политическото представителство от тези интереси, мимикрирането на политическите партии и оттам – криза на политическото представителство.
Оттук бяха очертани и два различни подхода при законодателното решаване на този проблем.
Съгласно първия, с цел да бъде пресечена злоупотребата с финансирането и контрола от страна на трети лица, политическите партии следва да бъдат максимално ограничени във възможността за финансиране извън държавата и техни членове. Изходът бе посочен в увеличаване на държавната субсидия и очертаване на условията и начините на нейното получаване, разходване и отчитане, както и санкциите при извършване на нарушения в тази област.
Съгласно втория подход, не може да бъде поставена преграда между политическото представителство и финансирането на политическите партии. В този смисъл, споделящите този възглед посочиха, че изходът не е в елиминиране на възможностите за финансиране от страна на физически и юридически лица, а в засиления и ефективен контрол на този процес, съчетан с гъвкави форми на държавно финансиране на базата на показан електорален резултат. Поставянето на ударението единствено или предимно върху бюджетната субсидия, която получават политическите партии, може да доведе до поставянето им в пряка или косвена зависимост от държавата, респективно от управляващите политически сили.
В заключение бе изтъкнато, че в част от законопроектите има идеи, които трябва да се разглеждат и обсъждат и по-нататък, като работата по тях продължи, без да се смятат за изключени и предложения, които няма да се подкрепят при първото гласуване.





След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши:

1. С един глас “за”, петнадесет “против” и двама “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-65 от 18.04.2007 г., внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова;
2. С дванадесет гласа “за”, двама “против” и шест “въздържали се” предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-98 от 05.07.2007 г., внесен от Йордан Величков и група народни представители;
3. Със седем гласа “за”, три “против” и осем “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-166 от 05.12.2007 г., внесен от Йордан Бакалов и група народни представители;
4. С тринадесет гласа “за”, три “против” и пет “въздържали се” предлага на народните представители да приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 854-01-98 от 01.08.2008 г., внесен от Ангел Найденов и група народни представители;
5. Със седем гласа “за”, един “против” и единадесет “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 854-01-99 от 06.08.2008 г., внесен от Иглика Иванова;
6. С осем гласа “за”, три “против” и девет “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 854-01-100 от 08.09.2008 г., внесен от Яне Янев;
7. С десет гласа “за”, един “против” и девет “въздържали се” предлага на народните представители да не приемат на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 854-01-101 от 10.09.2008 г., внесен от Марина Дикова и група народни представители.




ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ:

/Янаки Стоилов/