---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

Работен проект
30.10.08 Г.

ЗАКОН
ЗА ПРЯКО УЧАСТИЕ НА ГРАЖДАНИТЕ
В УПРАВЛЕНИЕТО

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.


Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава първа.

Предмет
Чл. 1. Този закон урежда условията, организацията и реда за пряко участие на гражданите на Република България при осъществяване на държавната и местната власт.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 1.

Принципи на прякото участие
Чл. 2. (1) Принципите на прякото участие на гражданите в управлението са :
1. свободно изразяване на волята;
2. общо, равно и пряко участие с тайно гласуване;
3. равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос;
4. равнопоставено представяне на алтернативните позиции.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 2:

Принципи на прякото участие
Чл. 2. Принципите на прякото участие на гражданите в управлението са :
1. свободно изразяване на волята;
2. общо, равно и пряко участие с тайно гласуване;
3. равен достъп до информация по поставения за решаване въпрос;
4. еднакви условия за представяне на различните становища..


Форми на прякото участие
Чл. 3. (1) Прякото участие се осъществява чрез:
1. референдум;
2. гражданска инициатива;
3. общо събрание на населението.
(2) Референдумът и гражданската инициатива могат да се произвеждат на национално и местно ниво, а общото събрание на населението – на местно ниво.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 3:

Форми на прякото участие
Чл. 3. (1) Прякото участие се осъществява чрез:
1. референдум;
2. гражданска инициатива;
3. общо събрание на населението.
(2) Референдумът може да се произвежда на национално и местно ниво.
(3) Гражданската инициатива и общото събрание може да се провеждат на национално и местно ниво.

Работната група предлага да се създаде нов чл. 4 със следната редакция:

Право на гласуване
Чл. 4. (1) Право да гласуват на национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума.
(2) Право да гласуват на местен референдум и на общо събрание на населението имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответните община, район, кметство, населено място, квартал през последните 6 месеца преди насрочването на референдума

Финансово осигуряване
Чл. 4. (1) Финансовите средства за произвеждане на национален референдум се осигуряват от държавния бюджет, а за произвеждане на местен референдум – от съответния общински бюджет.
(2) Всички книжа, заявления, жалби, удостоверения и други документи по този закон се освобождават от държавни и местни такси.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 4, който става чл. 5:

Финансово осигуряване
Чл. 5. (1) Финансовите средства за произвеждане на национален референдум се осигуряват от държавния бюджет, а за произвеждане на местен референдум – от съответния общински бюджет.
(2) Гражданската инициатива в частта на организиране на подписка се финансира от граждани и юридически лица.
(3) Всички документи по този закон се освобождават от държавни и местни такси.

Съдебен контрол
Чл. 5. (1) Спорове за съответствието на национален референдум с Конституцията се разглеждат от Конституционния съд до определяне на датата за произвеждане на референдума.
(2) Споровете за законосъобразността на резултатите от национален референдум, за законността на местен референдум и за неговите резултати се решават по съдебен редсе решават по съдебен ред.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 5, който става чл. 6:

Съдебен контрол
Чл. 6. (1) Спорове за конституционност на решението на Народното събрание за произвеждане на национален референдум могат да бъдат разглеждани от Конституционния съд до определяне на датата за неговото произвеждане.
(2) Споровете за законосъобразността на резултатите от национален референдум се решават от Върховния административен съд, а за законността на местен референдум и за неговите резултати _- от съответния административен съд.


Глава втора
РЕФЕРЕНДУМ

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава втора.

Раздел І
Провеждане на референдум

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на подразделението и предлага следната редакция:

Раздел І
Произвеждане на референдум

Право на гласуване
Чл. 6. (1) Право да гласуват на национален референдум имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен адрес на територията на страната към деня на насрочване на референдума.
(2) Право да гласуват на местен референдум и на общо събрание на населението имат гражданите на Република България с избирателни права, които имат постоянен или настоящ адрес, когато той е различен от постоянния, на територията на съответните община, район, кметство, населено място, квартал през последните 6 месеца преди насрочването на референдума.

Работната група предлага чл. 6 да отпадне, който е отразен на систематичното му място като чл. 4.
Комисии за произвеждане на референдум
Чл. 7. (1) Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за народни представители изпълнява функциите на Централна комисия за произвеждане на национален референдум. Районните избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители изпълняват функциите по организирането на национален референдум на територията на избирателните райони.
(2) Централната комисия за местните избори изпълнява функциите на Централна комисия за местните референдуми. Общинските избирателни комисии за произвеждане на местни избори изпълняват функциите по организирането на местен референдум на територията на общините.
(3) Районните и общинските избирателни комисии назначават секционни избирателни комисии в състав председател, секретар и до 5 члена; подпомагат и контролират тяхната дейност.
(4) Кметът на общината определя обхвата и номерата на секционните комисии и предлага техния състав след консултации с инициативния комитет и представители на парламентарно представените партии и коалиции, за което уведомява районната или общинската избирателна комисия.
(5) По предложение на кмета на общината секции, които се намират на един и същ адрес на гласуване, могат да се обединяват. В този случай броят на избирателите в една секция не може да превишава 2000.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 7:

Комисии
Чл. 7. (1) Централната избирателна комисия за произвеждане на избори за народни представители изпълнява функциите на Централна комисия за произвеждане на национален референдум. Районните избирателни комисии за произвеждане на избори за народни представители изпълняват функциите по организирането на национален референдум на територията на избирателните райони.
(2) Централната комисия за местните избори изпълнява функциите на Централна комисия за местните референдуми. Общинските избирателни комисии за произвеждане на местни избори изпълняват функциите по организирането на местен референдум на териториите на общините.
(3) Районните, съответно общинските избирателни комисии назначават секционни избирателни комисии в състав председател, секретар и до 5 члена; подпомагат и контролират тяхната дейност.
(4) Кметът на общината определя обхвата и номерата на избирателните секции и предлага състава на секционните комисии след консултации с инициативния комитет и представители на парламентарно представените партии и коалиции, за което уведомява районната или общинската избирателна комисия.

Списъци за произвеждане на референдум
Чл. 8. (1) Национален и местен референдум се произвеждат по актуализирани списъци, съответно за парламентарните и местните избори.
(2) За съставянето, промяната и обявяването на избирателните списъци се прилагат съответно Закона за избиране на народни представители и Закона за местните избори.
Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 8:

Списъци
Чл. 8. (1) Национален и местен референдум се произвеждат по актуализирани списъци за парламентарните, съответно местните избори.
(2) За съставянето, промяната и обявяването на избирателните списъци се прилагат съответно Законът за избиране на народни представители и Законът за местните избори.

Раздел ІІ
Национален референдум

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението.

Предмет
Чл. 9. (1) Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
(2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:
1. от компетенциите на Великото Народно събрание;
2. по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, както и чл. 91от Конституцията;
3. за размера на данъците, таксите и осигуровките;
4. на държавния бюджет;
5. на вътрешната организация и дейност на Народното събрание.
(3) Референдум по сключени от Република България международни договори може да се произвежда преди тяхната ратификация.
(4) При произвеждането на национален референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.
(5) Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание. То издава акт, когато това е необходимо за реализация на решението.
(6) Ако в срок до 3 месеца след обявяване на резултата от референдума, Народното събрание не приведе своя акт в съответствие с изразената от избирателите воля, този акт не се прилага в частта, която противоречи на решението на референдума.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 9:

Предмет
Чл. 9. (1) Национален референдум се произвежда на територията на Република България за пряко решаване от гражданите на въпроси с национално значение от компетентността на Народното събрание.
(2) Чрез национален референдум не могат да се решават въпроси:
1. от компетентността на Великото Народно събрание;
2. по чл. 84, т. 4, 6, 7, 8, 10, 12, 16 и 17, както и чл. 91 и 91а от Конституцията;
3. за размера на данъците, таксите и осигурителните вноски;
4. на държавния бюджет;
5. на вътрешната организация и дейност на Народното събрание.
(3) Референдум по сключени от Република България международни договори може да се произвежда преди тяхната ратификация.
(4) При произвеждането на национален референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.
(5) Решението, прието с национален референдум, не подлежи на последващо одобрение от Народното събрание. То издава акт, когато това е необходимо за изпълнение на решението.
(6) Ако в срок до 3 месеца след обявяване на резултата от референдума, Народното събрание не приведе свой акт в съответствие с изразената от избирателите воля, този акт не се прилага в частта, която противоречи на решението на референдума.

Предложение за произвеждане на национален референдум
Чл. 10. (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум се прави от:
1. не по-малко от 1/10 от народните представители;
2. Президента на Републиката;
3. Министерския съвет;
4. не по-малко от 1/10 от общинските съвети в страната;
5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 150 000 подписа;
(2) Национален референдум се произвежда задължително, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 350 000 български граждани с избирателни права.
(3) Председателят на Народното събрание организира създаването на публичен регистър, в който се завеждат предложенията за произвеждане на национален референдум и се регистрират инициативните комитети по ал.1, т. 4 и 5.
(4) В предложението за национален референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите отговарят с „да” или „не”. Въпросите се изписват на български език, ясно и с общоупотребими термини.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 10:

Предложение за произвеждане на национален референдум
Чл. 10. (1) Предложение до Народното събрание за произвеждане на национален референдум може да бъде направено от:
1. не по-малко от 1/5 от народните представители;
2. Президента на Републиката;
3. Министерския съвет;
4. не по-малко от 1/5 от общинските съвети в страната;
5. инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 000 подписа на граждани с избирателни права.
(2) Национален референдум се произвежда задължително, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 400 000 български граждани с избирателни права.
(3) Председателят на Народното събрание организира създаването и воденето на публичен регистър, в който се вписват предложенията за произвеждане на национален референдум и инициативните комитети по ал.1, т. 5, по ал. 2 и по чл. 11, ал. 2.
(4) В предложението за национален референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите отговарят с „да” или „не”. Въпросите се изписват на общоупотребим български език, кратко, точно и ясно.

Инициатива за произвеждане на национален референдум от общински съвети
Чл. 11. (1) Инициатива за произвеждане на национален референдум по чл. 10, ал. 1, т. 4 се организира по решение/я на общински съвет/и, в което се обосновава необходимостта от произвеждане на национален референдум и се формулира поставения за гласуване въпрос.
(2) Инициативният комитет се състои от 5 до 15 членове, избрани от съответните общински съвети.
(3) Инициативният комитет организира и координира подписката, като:
1. изпраща преписи от решението на общинския/те съвет/и по ал. 1 до другите общински съвети;
2. събира документите, необходими за внасяне на подписката в Народното
събрание;
3. уведомява писмено председателя на Народното събрание;
4. внася подписката в Народното събрание.
(4) Инициативата на общинските съвети трябва да съдържа:
1. предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, длъжност, адрес за контакт и подписи на членовете на инициативния комитет;
2. обосновка на предложението;
3. заверени копия от решенията на общинските съвети.
(5) Финансирането на дейността по организирането и събирането на подписката се извършва по предложение на инициативния комитет със средства от бюджета на Общинския/те съвет/и по ал.1 и от бюджетите на общинските съвети, приели решение за произвеждане на референдума.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 11:

Предложение за произвеждане на национален референдум от общинските съвети
Чл. 11. (1) Предложение за произвеждане на национален референдум по чл. 10, ал. 1, т. 4 се организира по решение на общинските съвети, в което се обосновава необходимостта от произвеждане на национален референдум и се формулира поставения за гласуване въпрос.
(2) Инициативният комитет се състои от 5 до 15 членове, избрани от съответните общински съвети.
(3) Инициативният комитет организира и координира подписката, като:
1. изпраща преписи от решението на общинските съвети по ал. 1 до другите общински съвети;
2. събира документите, необходими за внасяне на подписката в Народното
събрание;
3. уведомява писмено председателя на Народното събрание;
4. внася подписката в Народното събрание.
(4) Предложението на общинските съвети съдържа:
1. въпроса за гласуване, трите имена, длъжност, адрес за контакт и подписи на членовете на инициативния комитет;
2. мотиви на предложението;
3. заверени копия от решенията на общинските съвети.
(5) Финансирането на дейността по организирането и събирането на подписката се извършва по предложение на инициативния комитет със средства от бюджета на общинските съвети по ал. 1 и от бюджетите на общинските съвети, приели решение за произвеждане на референдума.

Инициатива за произвеждане на национален референдум от граждани
Чл. 12. (1) Инициатива за произвеждане на национален референдум по чл. 10, ал. 1, т. 5 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 5 до 15 членове.
(2) Инициативният комитет по ал. 1 организира и координира подписката, като:
1. подготвя бланките, върху които се събират подписите;
2. определя общодостъпни места, където ще се събират подписите, без това да възпрепятства използването им за обичайните дейности, като уведомява за това кмета на общината;
3. уведомява писмено председателя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос;
4. комплектова необходимите документи и внася подписката в Народното събрание.
(3) Бланката, на която се събират подписите, трябва да съдържа на всяка страница искането с въпроса/ въпросите за референдума. Всяка бланка е с пореден номер.
(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:
а) трите си имена;
б) ЕГН;
в) постоянен адрес;
г) подпис.
(5) На отделен ред в бланката се записва текст, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за референдума. В графа „забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
(6) Всеки гражданин може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон, вкл. и на място, различно от посоченото в неговия постоянен адрес.
(7) Подписката на инициативния комитет на гражданите трябва да съдържа:
1. предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, ЕГН, постоянен адрес и подписи на членовете на инициативния комитет и адрес за контакт с инициативния комитет;
2. обосновка на предложението;
3. бланките със събраните подписи на граждани.
(8) Ако в срок до 3 месеца от уведомяването по ал. 2, т. 3 подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на Народното събрание.
(9) Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата по предходната алинея или от 1 година от решението на Народното събрание, с което то отхвърля предложението.

Работната група подкрепя по прницип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 12:

Предложение за произвеждане на национален референдум от граждани
Чл. 12. (1) Национален референдум по чл. 10, ал. 1, т. 5 се организира чрез подписка от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 5 до 15 членове.
(2) Инициативният комитет по ал. 1 организира и координира подписката, като:
1. подготвя бланките, върху които се събират подписите;
2. определя общодостъпни места, където ще се събират подписите, без това да възпрепятства използването им за обичайните дейности, като уведомява за това кмета на общината;
3. уведомява писмено председателя на Народното събрание за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос;
4. комплектова необходимите документи и внася подписката в Народното събрание.
(3) Бланката, на която се събират подписите, трябва да съдържа на всяка страница искането с въпроса или въпросите за референдума. Всяка бланка е с пореден номер.
(4) Гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:
а) трите си имена;
б) единен граждански номер;
в) постоянен адрес;
г) подпис.
(5) На отделен ред в бланката отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за референдума. В графа „Забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с физически или зрителни увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
(6) Всеки гражданин може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон, включително и на място, различно от посоченото в неговия постоянен адрес.
(7) Подписката на инициативния комитет на гражданите трябва да съдържа:
1. предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, ЕГН, постоянен адрес и подписи на членовете на инициативния комитет и адрес за контакт с инициативния комитет;
2. мотиви на предложението;
3. бланките със събраните подписи на граждани.
(8) Ако в срок до 3 месеца от уведомяването по ал. 2, т. 3 подписката не бъде внесена в Народното събрание, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на Народното събрание, което се вписва в регистъра по чл. 10, ал. 3.
(9) Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата по предходната алинея или от 1 година от решението на Народното събрание, с което то отхвърля предложението.

Внасяне и обсъждане на подписката в Народното събрание
Чл. 13. (1) ) Подписката се внася в Народното събрание от инициативния комитет заедно с определените в чл. 11, ал. 4. или чл. 12, ал. 7 документи и се завежда в публичния регистър по чл.10, ал. 3.
(2) Народното събрание обсъжда подписката, когато тя отговаря на изискванията по чл. 10, 11 или 12.
(3) В случаи на установяване на нередности в подписката Председателят на Народното събрание уведомява инициативния комитет и определя едномесечен срок за тяхното отстраняване.
(4) Председателят на Народното събрание разпределя внесеното предложение за произвеждане на референдум в Народното събрание в 3-дневен срок от постъпването му, като определя водеща комисия, за което уведомява народните представители по реда, предвиден в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
(5) Постоянните комисии обсъждат предложението по ал. 1 не по-късно от 1 месец от разпределянето му и представят на Председателя на Народното събрание становищата си по него. Водещата комисия представя проект за решение на Народното събрание.
(6) Народното събрание не може да променя, съдържащия се в предложението въпрос.
(7) Проектът на решение съдържа:
а) одобряване на предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването;
б) мотивирано отхвърляне на предложението.
(8) Народното събрание приема решение по предложението за референдум на едно гласуване в срок до 3 месеца от внасянето на предложението по ал. 1 или ал. 3.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 13:

Внасяне и обсъждане на подписката в Народното събрание
Чл. 13. (1) ) Подписката се внася в Народното събрание от инициативния комитет заедно с определените в чл. 11, ал. 4. или чл. 12, ал. 7 документи и се вписва в регистъра по чл.10, ал. 3.
(2) Народното събрание обсъжда подписката, ако тя отговаря на изискванията по чл. 10, 11 или 12.
(3) При установяване на нередовности в подписката, Председателят на Народното събрание уведомява инициативния комитет и определя едномесечен срок за тяхното отстраняване.
(4) Постоянните комисии обсъждат предложението по ал. 1 не по-късно от 1 месец от разпределянето му и представят на Председателя на Народното събрание становищата си по него. Водещата комисия представя проект за решение на Народното събрание.
(5) Народното събрание не може да променя смисъла на съдържащия се в предложението въпрос или въпроси, както и тяхната поредност.
(6) Проектът на решение съдържа:
1. одобряване на предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването;
2. мотивирано отхвърляне на предложението.
(7) Народното събрание приема решение по предложението за референдум на едно гласуване в срок до 3 месеца от внасянето на предложението по ал. 1 или ал. 3.

Определяне на датата за гласуването
Чл. 14. (1) Президентът на Републиката в срок до 1 месец от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум определя датата на гласуването, която не може да е по-рано от 2 и по-късно от 3 месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание.
(2) Президентът определя датата за гласуването в един почивен ден.
(3) Сроковете за произвеждане на национален референдум по ал.1 не се прилагат, ако референдумът може да се произведе едновременно с произвеждането на избори за народни представители или за общински съветници и кметове. В тези случаи произвеждането на референдума не може да е по-рано от 1 месец от обнародване на решението на Народното събрание и по-късно от 6 месеца от регистриране на предложението по чл. 12 или 13.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 14:

Определяне на датата за гласуването
Чл. 14. (1) Президентът на Републиката в срок до 1 месец от обнародването на решението на Народното събрание за произвеждане на референдум определя датата на гласуването, която не може да е по-рано от 2 и по-късно от 3 месеца от датата на обнародване на решението на Народното събрание.
(2) Президентът определя датата за гласуването в един почивен ден.

Действия на Министерския съвет във връзка с произвеждането на референдума
Чл. 15. (1) Организационно-техническата подготовка на национален референдум се осъществява от Министерския съвет.
(2) Министерският съвет организира издаването на информационен лист, който съдържа:
а) точната формулировка на въпроса;
б) кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението на инициативния комитет. Министерският съвет може да представи свое становище по въпроса в същия обем;
в) информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 15:

Правомощия на Министерския съвет във връзка с произвеждането на референдума
Чл. 15. (1) Организационно-техническата подготовка на национален референдум се осъществява от Министерския съвет.
(2) Министерският съвет организира издаването на информационен лист, който съдържа:
1. точната формулировка на въпроса;
2. кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението за неговото произвеждане;
3. информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума.

Информационно-разяснителна кампания
Чл. 16. (1) За провеждане на информационно-разяснителна кампания се прилага съответно Законът за избиране на народни представители, като се гарантират еднакви възможности за представяне на различните становища по предмета на референдума.
(2) Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса или въпросите на референдума. Общините предоставят безвъзмездно на инициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви по въпроса/ въпросите на референдума.
(3) Информационно – разяснителната кампания започва 30 дни преди датата на произвеждане на референдума и приключва 24 часа преди него.

Бюлетини за референдума
Чл. 17. (1) Бюлетините за произвеждане на референдума са бели.
(2) Всяка бюлетина съдържа:
1. надпис "Национален референдум";
2. въпроса или въпросите, на който гласоподавателите трябва да отговорят и срещу който има две хоризонтално поставени оградени полета с надписи “да” и “не” в тях;
(3) Думите "да" и "не" се изписват с еднакъв едър шрифт.
(4) В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, всички въпроси се изписват в общата бюлетина, като поредността следва поредността в решението на Народното събрание. Въпросите се отделят един от друг с празен ред и плътна черна хоризонтална линия и срещу всеки въпрос хоризонтално са поставени оградените полета с надписи “да” и “не” в тях.



Гласуване
Чл. 18. (1) Всеки гражданин с избирателни права гласува, като поставя в избирателния плик бюлетината, на която е зачертан избраният от него отговор „да” или „не”, поставя бюлетината в плика, излиза от кабината и го пуска в избирателната кутия.
(2) В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, избирателят не е длъжен да отговори на всички въпроси.

Недействителност на бюлетината
Чл. 19. (1) Бюлетината е недействителна, когато:
1. е намерена в кутията без плик;
2. не е по образец;
3. е зачертана изцяло;
4. не е зачертан отговор или са зачертани и двата отговора на един въпрос.
(2) Зацапвания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна, ако може да се установи по недвусмислен начин волята на избирателя.

Отчитане на резултатите от секционната комисия
Чл. 20. (1) След приключване на гласуването секционната комисия отчита резултатите и съставя протокол, в който се посочват:
1. наименованието на района;
2. номерът на секцията;
3. часът на започване и часът на завършване на гласуването;
4. броят на гласоподавателите по избирателния списък;
5. броят на гласувалите гласоподаватели според подписите в избирателния списък;
6. броят на гласувалите според намерените в кутията пликове;
7. броят на действителните бюлетини с отговор „да”;
8. броят на действителните бюлетини с отговор „не”;
9. броят на недействителните бюлетини и празните пликове;
10. подадените заявления и жалби и взетите по тях решения.
(2) В случаите на гласували по повече от един въпрос за всеки въпрос се отбелязва броят на действителните бюлетини по т. 7 и 8.
(3) Протоколът се съставя в три екземпляра, два от които се изпращат на районната избирателна комисия, а третият, заедно с всички материали – на общинската администрация.
(4) Секционната комисия отчита резултатите от гласуването пред районната комисия в срок до 24 часа след приключване на гласуването.

Отчитане на резултатите от районната комисия
Чл. 21. (1) На основата на протоколите от секционните комисии районната комисия обобщава данните за района и ги отразява в протокол, в който се посочват наименованието на района и броят на:
1. секционните избирателни комисии;
2. секционните избирателни комисии, представили протоколи;
3. гласоподавателите в общината (района) според избирателните списъци;
4. броят на гласувалите избиратели според подписите в избирателния списък;
5 броят на гласувалите според намерените в кутията бюлетини;
6. общият брой на действителните бюлетини;
7. броят на действителните бюлетини с отговор „да”;
8. броят на действителните бюлетини с отговор „не”;
9. недействителните бюлетини и празните пликове;
10. подадените заявления, възражения, молби и взетите решения по тях.
(2) В случаите на гласували по повече от един въпрос за всеки въпрос се отбелязва броят на действителните бюлетини по т.7 и 8.
(3) Протоколът се съставя в два екземпляра, от които единият се изпраща на Централната комисия за произвеждане на национален референдум, а вторият остава в районната комисия.
(4) Районната комисия отчита резултатите от гласуването пред Централната комисия в срок до 48 часа от предаването на последния секционен протокол.


Отчитане и обявяване на резултатите от референдума
Чл. 22. Централната комисия за произвеждане на национален референдум обобщава данните за цялата страна и обявява резултатите от гласуването в срок до 3 дни след приключване на гласуването.

Приемане или отхвърляне на предложението – предмет на референдума
Чл. 23. (1) Предложението, предмет на референдума е прието, ако за него са гласували с „да” повече от половината от участвалите в референдума граждани с избирателни права.
(2) Ако предложението, предмет на референдума не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от 1 година от датата на произвеждането на референдума.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 23:
“Чл. 23. Предложението, предмет на рефендума, е прието, ако в гласуването са участвали не по-малко от 30 на сто от гласоподавателите и ако с “да” са гласували повече от половината от участвалите в референдума граждани с избирателни права.
(2) Ако предложението, предмет на референдума не е прието, национален референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от 1 година от датата на произвеждането на референдума. “

Оспорване на резултата от референдума
Чл. 24. Законността на резултатите от национален референдум може да се оспори от субектите по чл. 10, ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от обявяването им от Централната избирателна комисия пред 5-членен състав на Върховния административен съд, който се произнася в 14-дневен срок с решение, което е окончателно.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 24:
“Чл. 24. Законността на резултатите от национален референдум може да се оспори от субектите по чл. 10, ал. 1 и 2 в седем дневен срок от обявяването им от Централната избирателна комисия пред 3-членен състав на Върховния административен съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок. Решението на 3-членния състав може да се оспорва пред 5-членен състав на Върховния административен съд, който , който се произнася с решение в 14-дневен срок.”


Обнародване на решението, прието с национален референдум
Чл. 25. (1) Решението, прието чрез национален референдум, се обнародва в "Държавен вестник" от Председателя на Народното събрание в 3 дневен срок след получаването му от Централната избирателна комисия след изтичане на срока за обжалване или след влизане в сила на решението на Върховния административен съд по чл. 24.
(2) Решението, прието чрез национален референдум, влиза в сила в деня на обнародването му.


Раздел ІІІ
Местен референдум

Предмет
Чл. 26. (1) Местен референдум се произвежда в община, район, кметство, населено място или квартал за пряко решаване на въпроси от местно значение, които законът е предоставил в компетентност на органите на местно самоуправление.
(2) Чрез местен референдум не могат да се решават въпроси:
1. на общинския бюджет;
2. на вътрешната организация и дейност на общинския съвет;
3. относно размера на местните данъци и такси.
(3) При произвеждането на местен референдум може да се гласува по един или по няколко въпроса.
(4) Решението, прието с местен референдум, не подлежи на последващо одобрение от общинския съвет. Той издава акт, когато това е необходимо за неговата реализация.

Предложение за произвеждане на местен референдум
Чл. 27. (1) Местен референдум се произвежда по предложение на:
1. поне 1/5 от общинските съветници, но не по-малко от трима общински съветници;
2. кметът на общината, съответно кметът на кметството или района;
3. инициативен комитет с подписите на не по-малко от 1/20 от гласоподавателите, които имат постоянен адрес на територията на съответната община, район, кметство, населено място или квартал към момента на вписване на предложението в регистъра;
(2) Местен референдум се произвежда задължително, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 1/10 от гласоподавателите на съответната община, район, кметство, населено място или квартал.
(3) Ако в срок до 1 месец след обявяване на решение на Общинския съвет не по-малко от 1/10 от гласоподавателите с избирателни права на съответната община поискат чрез подписка да се произвежда референдум за одобряване на решението, кметът на общината определя датата на референдума, който трябва да се произведе в срок до 2 месеца от постъпване на искането.
(4) Предложението се адресира до председателя на общинския съвет, който в 3-дневен срок от постъпването му е длъжен да уведоми общинските съветници за него.
(5) Кметът на съответната община организира създаването на публичен регистър, в който се завеждат предложенията за произвеждане на местен референдум.
(6) В предложението за местен референдум се включват един или няколко въпроса, на които гражданите с избирателни права отговорят с „да” или „не”. Въпросите се изписват на общоупотребим български език, кракто, точно и ясно.

Инициатива за произвеждане на местен референдум чрез подписка
Чл. 28. (1) Инициативата за произвеждане на местен референдум по чл. 27, ал. 1, т. 3 се организира чрез подписка от инициативен комитет на гласоподаватели, състоящ се от 3 до 7 членове, вкл. председател.
(2) Инициативният комитет по ал. 1 организира подписката, като:
1.подготвя бланките, върху които се събират подписите;
2.определя общодостъпни места, където ще се събират подписите, без това да възпрепятства използването им за обичайното им предназначение и уведомява за това кмета на общината;
3.уведомява писмено председателя на Общинския съвет и кмета на общината за започването на подписката за референдум и за поставения за гласуване на референдума въпрос;
4.окомплектува необходимите документи и внася подписката в общинския съвет.
(3) Бланката, на която се събират подписите съдържа на всяка страница искането с въпроса или въпросите за референдума. Всяка бланка е с пореден номер.
(4) Гласоподавател, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката:
а) трите си имена;
б) ЕГН;
в) постоянен адрес;
г) подпис.
(5) На отделен ред в бланката се записва текст, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за референдума. В графа „Забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
(6) Всеки гласоподавател с постоянен адрес на територията на съответната община, район, населено място, кметство или квартал може да положи подписа си еднократно в подписката, организирана по реда на този закон.
(7) Подписката на инициативния комитет на гласоподавателите съдържа:
1. предложението за произвеждане на референдум с формулиране на въпроса за гласуване, трите имена, ЕГН, постоянен адрес и подписи на членовете на инициативния комитет и адрес за контакт с инициативния комитет;
2. мотиви на предложението;
3. бланките със събраните подписи на граждани.
(8) Ако в срок до 3 месеца от уведомяването на общинския съвет подписката не бъде внесена в него, процедурата по внасяне на предложение за референдум се прекратява от председателя на Общинския съвет.
(9) Нова подписка с предложение за референдум по същия въпрос може да бъде започната не по-рано от 6 месеца от прекратяване на процедурата по ал. 8 или от 1 година от решението на Общинския съвет, с което той отхвърля предложението.

Внасяне на подписката
Чл. 29. (1) Подписката се внася в Общинския съвет от инициативния комитет и се вписва в публичния регистър по чл. 27, ал. 4.
(2) В случаи на установени нередности в подписката Председателят на Общинския съвет уведомява инициативния комитет и определя едномесечен срок за тяхното отстраняване.
(3) Общинският съвет обсъжда подписката, когато тя отговаря на изискванията по чл. 27, 28 и 29.

Решение за произвеждане на местен референдум
Чл. 30. (1) В срок до 3 дни от постъпването на подписката председателят на общинския съвет уведомява за нея общинските съветници, определя водеща комисия за нейното обсъждане и насрочва заседание на общинския съвет в срок до 1 месец от постъпването й.
(2) Постоянните комисии и кметът са длъжни да обсъдят предложението и да представят становищата си не по- късно от 3 дни преди заседанието на общинския съвет. Те представят на председателя на общинския съвет проект за решение.
(3) Проектът за решение съдържа:
а) одобряване на предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването;
б) мотивирано отхвърляне на предложението.
(4) Общинският съвет определя дата за произвеждане на референдума не по-рано от 45 дни и не по-късно от 60 дни от решението за референдума.
(5) Общинският съвет определя датата за гласуването в един почивен ден. При постъпване на няколко предложения Общинският съвет определя обща дата за произвеждането на местен референдум.
(6) С решението на Общинския съвет по ал. 3 се утвърждават и образците от книжата за референдума.

Отхвърляне на предложението за произвеждане на местен референдум
Чл. 31. (1) Общинският съвет не може да променя смисъла на съдържащия се в предложението за произвеждане на местен референдум въпрос или въпроси, както и тяхната поредност. Ако общинският съвет установи, че въпросът е незаконосъобразен, с мотивирано решение отказва произвеждането на местен референдум.
(2) Общинският съвет може с мотивирано решение да не приеме предложението за произвеждане на референдум с изключение на случаите по чл. 27, ал. 2 при условие, че са налице изискванията по чл. 26, ал. 2.

Обжалване на отказа за произвеждане на местен референдум
Чл. 32. (1) Решението на общинския съвет, с което той се произнася по искането за произвеждане на местен референдум може да се обжалва от субектите по чл. 27, ал. 1, 2 и 3 или от съответния областен управител пред съответния административен съд в 7-дневен срок от обявяване на решението. Административният съд разглежда жалбата в 3-членен състав. Решението на административния съд е окончателно.
(2) В случай, че административният съд постанови решение, с което отменя отказа за произвеждане на референдум, Общинският съвет е длъжен да насрочи референдума в предвидените по чл.30, ал.4 срокове, които текат от обявяване на решението на съда.
(3) Ако в случая по ал.2 или по чл.27, ал.2 и 3 Общинският съвет не приеме решение за насрочване на референдум, инициативният комитет има право да поиска от Областния управител да насрочи референдум.
(4) В случаите по предходната алинея Областният управител изисква от председателя на Общинския съвет подписката, който трябва да я изпрати в 3 дневен срок от получаване на искането.

Организация и финансиране на референдума
Чл. 33. (1) В решението си за произвеждане на местен референдум общинският съвет одобрява разходите за организирането и финансирането от общинския бюджет за тази цел.
(2) Кметът и общинската администрация осъществяват организационно-техническата подготовка на местния референдум.

Информационна кампания
Чл. 34. (1) Информационната кампания започва 30 дни преди датата на произвеждане на референдума и приключва 24 часа преди него.
(2) Кметът организира отпечатването на информационен лист, който съдържа:
1. точната формулировка на въпроса;
2. кратка информация за мотивите на референдума въз основа на предложението на инициативния комитет.
3. информация за времето, мястото и реда за произвеждане на референдума.
(3) Откриването на кампанията започва с предоставяне на информационния лист по ал. 2, включително чрез средствата за масова информация и чрез разпространяване на обществено достъпни места. Всеки гражданин има право да получи информация за различните позиции по въпроса на референдума. Общините предоставят безвъзмездно на инициативния комитет и на застъпници на алтернативната позиция подходящи помещения за провеждане на обсъждания и други прояви по въпроса/ въпросите на референдума.

Правомощия на кмета
Чл. 35. Кметът на общината, района или кметството:
1. осигурява отпечатването на бюлетините и образците за протоколи;
2. осигурява снабдяването на секционните комисии с пликове, кутии, бюлетини, протоколи и кабини за тайно гласуване;
3. изпълнява всички други правомощия, предвидени в Закона за местните избори.

Бюлетини за гласуването
Чл. 36. (1) Бюлетините за произвеждане на референдума са бели.
(2) Всяка бюлетина съдържа:
1. надпис "Местен референдум" и наименованието на общината, района, кметството, населеното място или квартала, в които се произвежда;
2. въпроса или въпросите, на който избирателите трябва да отговорят, срещу който има две оградени полета и думите “да” и “не”, изписани с еднакъв едър шрифт.
(3) Ако референдумът се произвежда по повече от един въпрос, всички въпроси се изписват в общата бюлетина според поредността в решението на общинския съвет. Въпросите се отделят един от друг с празен ред и плътна черна хоризонтална линия и срещу всеки въпрос хоризонтално са поставени оградените полета с надписи “да” и “не” в тях.

Гласуване
Чл. 37. (1) Гласоподавателят гласува, като отбелязва квадратчето с избрания от него отговор “да” или “не”, поставя бюлетината в плика, излиза от кабината и го пуска в избирателната кутия.
(2) В случаите, в които референдумът се произвежда с повече от един въпрос, избирателят не е длъжен да отговори на всички въпроси.

Недействителност на бюлетината
Чл. 38. (1) Бюлетината е недействителна, когато:
1.е намерена в кутията без плик;
2. не е по образец;
3. е зачертана изцяло;
4. не е зачертан отговор или са зачертани и двата отговора на един въпрос.
(2) Зацапвания, механични и други повреди не правят бюлетината недействителна, ако може да се установи по недвусмислен начин волята на гласоподавателя.

Отчитане на резултатите от гласуването
Чл.39. (1) След приключване на гласуването секционната комисия отчита резултатите и съставя протокол, в който се посочват:
1. наименованието на общината, района, кметството, населеното място или квартала;
2. номерът на избирателната секция;
3. часът на започване и часът на завършване на гласуването;
4. броят на гласоподавателите по избирателния списък;
5. броят на гласувалите според подписите в избирателния списък;
6. броят на гласувалите според намерените в кутията бюлетини;
7. броят на действителните бюлетини с отговор „да”;
8. броят на действителните бюлетини с отговор „не”;
9. броят на недействителните бюлетини;
10. подадените заявления и жалби и взетите по тях решения.
(2) В случаите на гласували по повече от един въпрос за всеки въпрос се отбелязва броят на действителните бюлетини по т. 7 и 8.
(3) Протоколът се съставя в два екземпляра, единият от които единият се изпраща на общинската, съответно районната избирателна комисия, а вторият заедно с всички изборни материали - на кмета на общината.
(4) Секционната комисия отчита резултатите от гласуването пред общинската избирателна комисия в срок до 24 часа след приключване на гласуването.


Протокол на общинската комисия
Чл. 40. (1) Общинската комисия за референдумите, на основата на протоколите от секционните избирателни комисии, обобщава данните за общината, съответно района, кметството, населеното място или квартала и ги отразява в протокол, в който се посочват наименованието на общината, района, кметството, населеното място или квартала и броя на:
1. секционните избирателни комисии;
2. секционните избирателни комисии, представили протоколи;
3. избирателите в общината, района, кметството, населеното място или квартала според избирателния списък;
4. гласувалите според подписите в избирателния списък;
5. действителните бюлетини;
6. недействителните бюлетини;
7. подадените заявления жалби и взетите по тях решения.
(2) Протоколът на общинската комисия за референдумите се съставя в два екземпляра, от които единият заедно с всички материали по референдума се предава в общинския съвет, а вторият се изпраща на областния управител.
(3) Общинската комисия отчита резултатите от гласуването пред Централната комисия в срок до 48 часа от предаването на последния секционен протокол.

Обявяване на резултатите от референдума
Чл. 41. (1) Общинската комисия за референдумите обобщава данните от произведения референдум и обявява резултатите от гласуването.
(2) Предложението, предмет на референдума, е прието, ако за него са гласували с „да” повече от половината от участвалите в референдума избиратели.
(3) Ако предложението, предмет на референдума, не е прието, местен референдум по същия въпрос може да бъде иницииран не по-рано от 1 година от датата на произвеждането му.

Оспорване на резултатите от референдума
Чл. 42. (1) Законността на резултатите от местен референдум може да се оспори от субектите по чл. 27, ал. 1, 2 и 3 или от съответния Областен управител в 7-дневен срок от обявяването на резултатите от Общинската избирателна комисия пред съответния административен съд, който се произнася в 14-дневен срок.
(2) Решението на административния съд може да се обжалва в 7-дневен срок пред Върховния административен съд, който се произнася в 14-дневен срок и неговото решение е окончателно.

Обявяване на приетото с референдум решение
Чл. 43. (1) Решението, прието чрез местен референдум, се обявява в 3-дневен срок от председателя на Общинския съвет на официалната Интернет страница на общината, в един регионален вестник и в една регионална електронна медия след изтичане на сроковете за обжалване или след влизане в сила на решението на съда по чл. 42.
(2) Решението, прието чрез местен референдум, влиза в сила веднага след обявяването му.
(3) Изпълнението на решението, прието с местен референдум, се организира от кмета на общината, района или кметството.


Глава трета
ГРАЖДАНСКА ИНИЦИТИВА

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.

Национална гражданска инициатива
Чл. 44. (1) Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание и до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение.
(2) Националната гражданската инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на цялата страна.
(3) Предложенията, направени чрез национална гражданска инициатива, имат консултативен характер.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 44:
Национална гражданска инициатива
Чл. 44. (1) Чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение.
(2) Националната гражданската инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на цялата страна.

Организиране на национална гражданска инициатива
Чл. 45. (1) Националната гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права.
(2) Събранието на гражданите за организиране на национална гражданска инициатива:
1. одобрява съдържанието и текста на предложение до Народното събрание, за което да се събират подписи на граждани;
2. избира инициативен комитет от участващите в събранието лица, който се състои от 3 до 7 членове, вкл. председател;
3. одобрява бланката за събиране на подписите;
4. определя срока, реда и местата за събиране на подписите.
(3) За събранието на гражданите по ал. 2 се съставя протокол, към който се прилага списък с имената, постоянните адреси, ЕГН и подписи на участвалите в събранието граждани.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 45:
Организиране на национална гражданска инициатива
Чл. 45. (1) Националната гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права.
(2) Събранието:
1. одобрява предложението до Народното събрание, за което да се събират подписи на граждани;
2. избира инициативен комитет от участващите в събранието лица, който се състои от 3 до 7 членове, включително председател;
3. одобрява бланката за събиране на подписите;
4. определя срока, реда и местата за събиране на подписите.
(3) За събранието на гражданите по ал. 2 се съставя протокол, към който се прилага списък с имената, постоянните адреси, ЕГН и подписи на участвалите в събранието граждани.

Местна гражданска инициатива
Чл. 46. (1) Чрез местна гражданска инициатива гражданите правят предложения до Общинския съвет или до кмета на общината, на района или на кметството за решаване на въпроси от местно значение.
(2) Местната гражданската инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на съответната община, район, кметство, населено място или квартал.
(3) Предложенията, направени чрез местна гражданска инициатива, имат консултативен характер.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 46:
Местна гражданска инициатива
Чл. 46. (1) Чрез местна гражданска инициатива гражданите правят предложения до общинския съвет, кмета на общината, на района или на кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт за решаване на въпроси от местно значение.
(2) Местната гражданската инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на съответната община, район, кметство, населено място или квартал.

Организиране на местна гражданска инициатива
Чл. 47. (1) Местната гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права, с постоянен адрес на територията на съответната община, район, кметство, населено място или квартал.
(2) Събранието на лицата по ал. 1:
1. одобрява предложение до Общинския съвет, кмета на общината, района или кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт, за което да се събират подписи на избиратели;
2. избира инициативен комитет, който се състои от 3 до 5 членове, вкл. председател;
3. одобрява бланката за събиране на подписите;
4. определя реда и местата за събиране на подписите.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 47:
Организиране на местна гражданска инициатива
Чл. 47. (1) Местната гражданска инициатива се организира по решение на събрание на не по-малко от 50 граждани с избирателни права, с постоянен или настоящ адрес на територията на съответната община, район, кметство, населено място или квартал.
(2) Събранието:
1. одобрява предложение до общинския съвет, кмета на общината, района или кметството, или до областни или регионални органи на изпълнителната власт, за което да се събират подписи на избиратели;
2. избира инициативен комитет, който се състои от 3 до 5 членове, включително председател;
3. одобрява бланката за събиране на подписите;
4. определя срока, реда и местата за събиране на подписите.
(3) За събранието на гражданите по ал. 2 се съставя протокол, към който се прилага списък с имената, постоянните адреси, ЕГН и подписи на участвалите в събранието граждани.

Провеждане на подписка за гражданска инициатива
Чл. 48. (1) Провеждането на национална и на местна гражданска инициатива се извършва чрез подписка.
(2) Подписката се провежда в срок, определен от събранието по чл. 45, ал. 2, респ. чл.47 ал.2, но не по-дълъг от 3 месеца от провеждането на събранието за организирането на национална гражданската инициатива, и 2 месеца – за местната гражданска инициатива.
(3) Всеки гражданин с избирателни права може да положи подписа си еднократно в подписката, вкл. и на място, различно от посоченото в неговия постоянен адрес – за националната гражданска инициатива, а за местната гражданска инициатива – в съответствие със своя постоянен или настоящ адрес.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 48:
Провеждане на подписка за гражданска инициатива
Чл. 48. (1) Национална и местна гражданска инициатива се извършва чрез подписка.
(2) Подписката се провежда в срок, определен от събранието по чл. 45, ал. 2, респ. чл. 47 ал. 2, но не по-дълъг от 3 месеца от провеждането на събранието за организирането на национална гражданската инициатива, и 2 месеца – за местната гражданска инициатива.
(3) Всеки гражданин с избирателни права може да положи подписа си еднократно в подписката, включително и на място, различно от неговия постоянен адрес – за националната гражданска инициатива, а за местната гражданска инициатива – в съответствие с постоянния или настоящия му адрес.

Бланка за подписка
Чл. 49. (1) Бланката за подписката по чл. 45, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 съдържа на всеки лист:
1. наименованието на общината, района, кметството, населеното място или квартала, където се събират подписите;
2. предложението, което е обект на подписката;
3. всяка бланка съдържа пореден номер.
(2) В бланките гражданите с избирателни права вписват трите си имена, ЕГН, постоянен или настоящ адрес и полагат саморъчно подпис.
(3) На отделен ред в бланката се записва текст, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за гражданската инициатива. В графа „забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 49:
Подписка
Чл. 49. (1) Подписката съдържа:
1. одобреното предложение, което е обект на подписката;
2. протоколът по чл. 45, ал. 3 или чл. 47, ал. 3;
3. бланките със събраните подписи на граждани.
(2) Бланката за подписката по чл. 45, ал. 1 и чл. 47, ал. 1 съдържа на всеки лист:
1. наименованието на общината, района, кметството, населеното място или квартала, където се събират подписите;
2. пореден номер.
(3) В бланките гражданите с избирателни права вписват трите си имена, ЕГН, постоянен или настоящ адрес и полагат саморъчно подпис.
(4) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за гражданската инициатива. В графа „забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.

Информационна кампания
Чл. 50. (1) Инициативният комитет организира информационна кампания и обществени дискусии във връзка с предложението, по което се провежда подписката.
(2) Инициативният комитет предлага на гражданите да се включат в гражданската инициатива, като им разяснява целта и съдържанието на предложението при спазване на принципа на доброволност и зачитане на свободата на мнение.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 50:
Информационна кампания
Чл. 50. Инициативният комитет организира информационна кампания и обществени дискусии във връзка с предложението, по което се провежда подписката.

Внасяне на подписката
Чл. 51. (1) В срока по чл. 48, ал. 2 Инициативният комитет внася подписката в Народното събрание или в съответния орган на изпълнителната власт – за националната гражданска инициатива или в Общинския съвет, до кмета на общината, района или кметството, адресът на инициативата- за местната гражданска инициатива.
(2) Подписката е придружена от писмо с имената, ЕГН, постоянен или настоящ адрес и подписи на членовете на инициативния комитет и адрес за контакти.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 51:
Внасяне на подписката
Чл. 51. (1) В срока по чл. 48, ал. 2 инициативният комитет внася подписката в Народното събрание или в съответния орган на изпълнителната власт – за националната гражданска инициатива или в общинския съвет, до кмета на общината, района или кметството, или до областните или регионални органи на изпълнителната власт- за местната гражданска инициатива.
(2) Подписката е придружена от списък с имената, ЕГН, постоянен или настоящ адрес и подписи на членовете на инициативния комитет и адрес за контакти.

Задължение за разглеждане на подписката и за предоставяне на информация
Чл. 52. (1) Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в 3- месечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение, съответно и мерките за неговото изпълнение в официалните си страници в Интернет, в един национален ежедневник и по обществените електронните медии.
(2) Общинският съвет, кметът или органите на изпълнителната власт, до които е отправена местната гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в едномесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и предприетите мерки в официалната Интернет страница на общината и в един регионален вестник.
(3) Органите по ал. 1 и 2, до които е отправена гражданската инициатива, са длъжни в срока по ал. 1 писмено да уведомят инициативния комитет за своето решение, съответно и за мерките за неговото изпълнение.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 52:
Разглеждане на подписката и предоставяне на информация
Чл. 52. (1) Органите, до които е отправена подписката за национална гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в 3- месечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и мерките за неговото изпълнение в своите Интернет страници, в един национален ежедневник и по обществените електронни медии.
(2) Общинският съвет, кметът или органите на изпълнителната власт, до които е отправена местната гражданска инициатива, са длъжни да разгледат направените предложения и в едномесечен срок от връчването на подписката да обявят своето решение и предприетите мерки в Интернет страницата на общината и в един регионален вестник.
(3) Органите по ал. 1 и 2 са длъжни в срока по ал. 1 писмено да уведомят инициативния комитет за своето решение и за мерките за неговото изпълнение.

Финансиране на подписката
Чл. 53. Разходите във връзка с организирането на подписката се финансират от граждани и юридически лица, като за целта инициативният комитет открива специална набирателна сметка.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 53.

Глава четвърта
ОБЩО СЪБРАНИЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО

Работната група подкрепя текста на вносителя за наименование на подразделението.

Общо събрание на населението
Чл. 54. (1) Общо събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение за община, район, кметство, населено място или квартал на град.
(2) Общинският съвет, респ. кметът на общината са длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия в срок до 1 месец от приемане на решението на Общото събрание на населението, освен ако самото Общо събрание на населението не е посочило други по-дълги срокове.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 54:
Общо събрание на населението
Чл. 54. (1) Общо събрание на населението се провежда за решаване на въпроси от местно значение за община, район, кметство, населено място или квартал на град. Не могат да се решават въпроси, които са уредени със закон.
(2) Общинският съвет или кметът на общината са длъжни да издадат съответните актове за предприемане на необходимите действия в срок до 1 месец от приемане на решението на общото събрание на населението, освен ако самото общо събрание на населението не е определило по-дълъг срок.

Място на провеждане на общото събрание
Чл. 55. (1) Общо събрание на населението се провежда в общини, райони, кметства, населени места и квартали с население до 10 000 жители.
(2) В общини, райони, кметства, населени места и квартали с население над 1000 жители общото събрание може да се провежда по избирателни секции на няколко места в определен срок. В тези случаи за всяко отделно събрание се прилагат разпоредбите на тази глава.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 55.

Състав на общото събрание
Чл. 56. (1) Общото събрание се състои от всички граждани с избирателни права на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала, които имат постоянен или настоящ адрес в съответната община, район или кметство преди датата на насрочване на общото събрание.
(2) Кметът на общината, на района или на кметството изготвя и поддържа актуализирани списъците на избирателите от състава на общото събрание на населението по ал. 1.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 56:
Състав на общото събрание
Чл. 56. (1) Общото събрание се състои от всички гласоподаватели на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала, които имат постоянен или настоящ адрес в съответната община, район или кметство преди определената за събранието дата.
(2) Кметът на общината, на района или на кметството изготвя и поддържа актуализирани списъците на избирателите от състава на общото събрание по ал. 1.


Инициатива за свикване на общото събрание
Чл. 57. (1) Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината, района или кметството:
1. по собствена инициатива;
2. по решение на общинския съвет;
3. по искане на не по-малко от 1/50 от гражданите с избирателни права с постоянен или настоящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането.
(2) В случаите по ал. 1, т. 3 инициативата за свикване на общо събрание на населението се организира от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 3до 5 членове, вкл. председател, с подписка.
(3) На отделен ред в бланката се записва текст, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за общото събрание. В графа „забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
(4) Всеки гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката трите си имена, ЕГН, постоянен или настоящ адрес, подпис. Той може да положи подписа си еднократно в подписката.
(5) Инициативният комитет внася подписката при кмета, който в посочения в нея срок е длъжен да свика общото събрание на населението.
(6) Съобщението за свикването на общото събрание съдържа:
1. деня и часа на събранието;
2. мястото, където то ще се състои;
3. въпросите, които се предлагат за обсъждане.
(7) Съобщението се разгласява така, че да бъде узнато от гражданите, вкл. и чрез местния печат, като оповестяването трябва да бъде не по-късно от 15 дни преди насрочената дата за провеждане на събранието.

Работната група група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 57:
Инициатива за свикване на общото събрание
Чл. 57. (1) Общото събрание на населението се свиква от кмета на общината, района или кметството по:
1. негова инициатива;
2. решение на общинския съвет;
3. искане на не по-малко от 1/50, но не по-малко от 20 гласоподаватели с постоянен или настоящ адрес на територията на общината, района, кметството, населеното място или квартала към момента на формулиране на искането.
(2) В случаите по ал. 1, т. 3 инициативата с подписка за свикване на общо събрание на населението се организира от инициативен комитет на граждани, състоящ се от 3 до 5 членове, включително председател.
(3) На отделен ред в бланката се отбелязва, че личните данни няма да се използват за други цели, освен за общото събрание. В графа „забележки” се вписват и данните на придружителя, ако лицето е с увреждания и има нужда от помощ при изразяване на волята си.
(4) Всеки гражданин, който иска да подкрепи предложението, вписва в бланката трите си имена, ЕГН, постоянен или настоящ адрес, подпис. Той може да положи подписа си еднократно в подписката.
(5) Инициативният комитет внася подписката при кмета, който в посочения в нея срок е длъжен да свика общото събрание на населението.
(6) Съобщението за свикване на общото събрание съдържа:
1. деня и часа на събранието;
2. мястото на провеждане;
3. въпросите, които се предлагат за обсъждане.
(7) Съобщението се разгласява, като оповестяването трябва да бъде не по-късно от 15 дни преди насрочената дата за провеждане на събранието.

Провеждане на общото събрание
Чл. 58. (1) Общото събрание се провежда не по-рано от 15 дни и не по-късно от 1 месец след като бъде оповестено.
(2) Общото събрание се провежда в извънработно време.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 58.

Разходи
Чл. 59. Разходите по организацията на общото събрание на населението се покриват от общинския бюджет.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 59.

Кворум
Чл. 60. (1) Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват не по-малко от 1/4 избирателите в общината, района, кметството, населеното място или квартала.
(2) Когато в определения час не са се явили посоченият брой избиратели, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой обаче не може да бъде по-малък от 1/20 от всички избиратели.
(3) Решението се приема с гласовете на не по-малко от половината от присъствалите на събранието избиратели.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:
Кворум
Чл. 60. (1) Общото събрание на населението се смята за редовно, ако на него присъстват не по-малко от 1/4 от гласоподавателите в общината, района, кметството, населеното място или квартала.
(2) Когато в определения час не са се явили посоченият брой избиратели, събранието се отлага с един час, след което се провежда с онези, които присъстват. Техният брой обаче не може да бъде по-малък от 1/10 от всички гласоподаватели.
(3) Решението се приема с гласовете на не по-малко от половината от присъствалите на събранието гласоподаватели.

Гласуване
Чл. 61. (1) Общото събрание на населението се провежда от комисия от 3 до 5 члена, вкл. председател, избрани с мнозинство повече от половината от присъстващите избиратели.
(2) Гласуването в общото събрание е тайно, освен ако самото общо събрание не реши то да е явно. За отчитане на резултатите от явното гласуване събранието избира преброители.
(3) Комисията одобрява бюлетините за гласуването, когато то е тайно, и организира гласуването и определянето на резултата.
(4) Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите и се обявяват от председателя на комисията незабавно.

Работната група подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61:
Гласуване
Чл. 61. (1) Общото събрание на населението се провежда от комисия от 3 до 5 члена, включително председател, избрани с мнозинство повече от половината от присъстващите гласоподаватели.
(2) Гласуването в общото събрание е тайно, освен ако общото събрание не реши то да е явно. За отчитане на резултатите от явното гласуване събранието избира преброители.
(3) Комисията одобрява бюлетините за гласуването, когато то е тайно, и организира гласуването и определянето на резултата.
(4) Решенията на общото събрание се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите и се обявяват от председателя на комисията незабавно.

Протокол от общото събрание
Чл. 62. (1) Комисията изготвя протокол, в който се отразяват:
1. датата, часът на започването, часът на закриването и мястото на събранието;
2. въпросите, които се обсъждат;
3. резюме от изказаните предложения и мотиви към тях;
4. резултатите от гласуването и взетото решение.
(2) Протоколът се подписва от председателя на комисията и се съхранява в общинската или районна администрация или кметство.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 62.

Определяне на резултатите от гласуването
Чл. 63. (1) Когато общото събрание се провежда по избирателни секции, резултатите от гласуването в общината, района, кметството, населеното място или квартала се определят като сбор от резултатите от всяко отделно събрание от:
1. кмета на общината съвместно с председателите на всяко отделно събрание, когато общото събрание се провежда на територията на цялата община;
2. кмета на общината, съвместно с кметовете на райони и кметства, председателите на всяко отделно събрание, когато общото събрание се провежда на територията на района, кметството, населеното място или квартала.
(2) Решението на общото събрание се обявява от кмета на общината.
(3) На основата на решението на общото събрание в 7-дневен срок кметът издава заповед, в която конкретизира мерките за неговото изпълнение или внася предложение в общинския съвет за подготовка и приемане на съответно решение, правилник или наредба.

Работната група подкрепя текста на вносителя за чл. 63.

Обжалване
Чл. 64. (1) В случай, че кметът не предприеме действия за свикване на общо събрание в срока по чл. 58 се смята, че е налице мълчалив отказ. Той се обжалва пред административния съд, който се произнася с решение в 14-дневен срок за свикване на събранието.
(2) Законността на общото събрание и на неговите решения могат да се обжалват пред съответния административен съд от заинтересованите в 7-дневен срок от провеждането му. Съдът разглежда и решава спора в 14-дневен срок от провеждане на събранието и неговото решение е окончателно.

Работната група по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64:
Обжалване
Чл. 64. (1) Когато кметът не свика общо събрание в срока по чл. 58, мълчаливият отказ може да се обжалва в 7-дневен срок пред съответния административен съд. В 14-дневен срок от получаване на жалбата съдът в състав от трима съдии се произнася с окончателно решение.
(2) Законността на общото събрание и на неговите решения могат да се обжалват пред съответния административен съд в 7-дневен срок от провеждането му. Съдът в състав от трима съдии решава спора в 14-дневен срок от получаване на жалбата и неговото решение е окончателно.

ДОПЪЛНИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

§1. По смисъла на този закон:
„Квартал” е териториална единица в град, определена с решение на Общинския съвет.

ПРЕХОДНИ И ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

§ 2. По всички въпроси относно произвеждането на национален референдум, неуредени в този закон се прилагат съответно разпоредбите на Закона за избиране на народни представители, а по въпросите относно произвеждането на местен референдум - разпоредбите на Закона за местните избори.
§ 3. Този закон отменя Закона за допитване до народа (Обн., ДВ, бр. 100 от 1996 г., изм., бр. 69 от 1999 г..)
§ 4. В Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (обн., ДВ, бр......) в чл. 24, ал. 11 думите “чл. 48а от Закона за допитване до народа” се заменят с “чл. 57 от Закона за пряко участие на гражданите в управлението”.





ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
(Янаки Стоилов)