---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

№ 853-00-9/28.10.08 Г.

Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси и
Комисията по вътрешна сигурност и
обществен ред


ОТНОСНО: Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 802-01-10/12.02.2008 г., внесен от Министерския съвет; № 854-01-47/15.05.2008 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон; № 854-01-51/21.05.2008 г., внесен от Димитър Абаджиев; № 854-01-78/03.07.2008 г., внесен от Елеонора Николова, Антоанела Понева и Мария Капон; № 854-01-105/17.09.2008 г., внесен от Борислав Българинов и група народни представители и № 802-01-75/14.10.08 г., внесен от Министерския съвет

На съвместно заседание с Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, проведено на 23 октомври 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 802-01-10/12.02.2008 г., внесен от Министерския съвет; № 854-01-47/15.05.2008 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон; № 854-01-51/21.05.2008 г., внесен от Димитър Абаджиев; № 854-01-78/03.07.2008 г., внесен от Елеонора Николова, Антоанела Понева и Мария Капон; № 854-01-105/17.09.2008 г., внесен от Борислав Българинов и група народни представители и № 802-01-75/14.10.08 г., внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Висшия съдебен съвет - Радка Петрова, Стефан Петров, Пламен Стоилов и Мая Кипринска, членове; от Върховния касационен съд - Румен Ненков, заместник-председател; от Върховна касационна прокуратура - Валери Първанов, заместник - главен прокурор и Николай Георгиев; от Министерство на правосъдието - Бойко Рашков, заместник-министър и Юлия Митева, експерт; от Министерство на вътрешните работи - Соня Янкулова, заместник-министър; от Националната следствена служба - Бойко Найденов, директор и Румен Георгиев, заместник-директор и от Висшия адвокатски съвет – Ина Лулчева.
1. Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 802-01-10/12.02.2008 г., внесен от Министерския съвет, предлага промени, продиктувани от необходимостта от синхронизиране на някои норми на НПК със Закона за Държавна агенция “Национална сигурност” с оглед осигуряване на ефективното изпълнение на законовите задачи на агенцията. Предлагат се промени в чл. 132, ал. 3, в чл. 175 и създаване на нова ал. 3 в чл. 177 във връзка с даване на правомощия на ръководни органи на агенцията относно използването и прилагането на специални разузнавателни средства.
2. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 854-01-47/15.05.2008 г., внесен от народните представители Елеонора Николова и Мария Капон. Законопроектът бе представен от Елеонора Николова и предвижда изменение на чл. 271, ал. 2, т. 3 относно предоставяне правомощие на съда за назначаване на служебен защитник, ако защитникът не се яви за съдебното заседание и няма възможност да бъде заменен с друг, както и възлагане на подсъдимия да заплати определения от съда хонорар на назначения защитник.
3. Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 854-01-51/21.05.2008 г., внесен от народния представител Димитър Абаджиев, бе представен от вносителя и предвижда промени в чл. 381, ал. 2 относно решаване на делото със споразумение, чрез допълване на текста, че споразумение не се допуска при извършване на престъпление по чл. 343, ал. 3 от НК (при управление на превозно средство е причинена телесна повреда или смърт на повече от едно лице, деецът е избягал или е извършил деянието в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества).
4. Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 854-01-78/03.07.2008 г., внесен от народните представители Елеонора Николова, Антоанела Понева и Мария Капон, бе представен от Елеонора Николова и предлага промени в чл. 373, ал. 2 относно последиците от предварителното изслушване на страните. Прави се предложение при съкратеното съдебно следствие, когато подсъдимият признава фактите, изложени в обстоятелствена част на обвинителния акт, при определянето на наказанието да не се прилага задължително чл. 55 от НК.
5. Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 854-01-105/17.09.2008 г., внесен от Борислав Българинов и група народни представители, бе представен от Борислав Българинов. Законопроектът предвижда допълване на правомощията на следователите и определяне на компетентността на окръжните следствени служби и на Националната следствена служба. В действащия ЗСВ е постановено, че разследването от тези структурни звена на следствието се осъществява в случаите, предвидени в закон. Компетентността на окръжните следствени служби обаче не е уредена отделно от тази на Националната следствена служба.
6. Законопроектът за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 802-01-75/14.10.08 г., внесен от Министерския съвет, бе представен от Бойко Рашков и предвижда множество промени. Предложените изменения и допълнения имат за цел да прецизират разпоредбите на кодекса и да допринесат за повишаване на ефективността на наказателния процес. Законопроектът е съобразен с препоръките в мониторинговия доклад на Европейската комисия от 16 май 2006 г.; в докладите от партньорските проверки в областта на правосъдието и вътрешните работи и от Експертната мисия за сътрудничество и оценка; в Доклада относно напредъка на България по отношение на съпътстващите мерки от юни 2007 г., както и в Междинния доклад на Европейската комисия до Европейския парламент и Съвета от февруари 2008 г.
Чрез промяната на § 1 от законопроекта относно чл. 28, ал. 1, т. 2 се предвижда изрично, че при наказание лишаване от свобода за повече от пет години за съответното престъпление, съдът следва да заседава в състав от съдия и двама съдебни заседатели.
По § 3 от законопроекта се предвижда изменение на чл. 52 относно разследващите органи като се предлага към тях да се включат служители на МВР с полицейски правомощия, на които със заповед на министъра да се възлага провеждането на разследване. В мотивите е посочено, че целта на промяната е да се приведат разпоредбите в съответствие със Закона за МВР и да се осигури възможност служители на министерството с полицейски правомощия, определени със заповед на министъра да провеждат разследване.
Допълнението в чл. 65, ал. 6 дава право на обвиняемия или неговия защитник при изменение на обвинението в по - леко да не изчаква двумесечния срок, за да поиска отново от съда изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража.
В § 7 се предлага редът за отстраняване от длъжност на обвиняемия да се прилага и при налагане на забрана за упражняване на определена професия или да се извършва определена дейност, когато обвиняемият е привлечен за престъпление, свързано с тази професия или дейност и има достатъчно основания да се счита, че упражняването на професията или изпълняването на дейността ще създаде пречки за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Във връзка с това се предлага и допълнение в чл. 59, ал. 3 от НК, с което при определяне на наказанието лишаване от права ще се приспада наложената забрана по новата ал. 7 в чл. 69 от НПК.
В § 8 с допълнението на чл. 91, ал. 2 се въвежда изискване съпругът, възходящият или низходящият роднина на обвиняемия да имат юридическо образование, за да бъдат негови защитници.
По § 9 с измененията и допълненията на чл. 94 е предвидено назначаване на служебен защитник, когато делата са за престъпления със значим обществен интерес, които се наблюдават от прокуратурата и се отчитат пред Европейската комисия. Целта е да се ограничат случаите на отлагане на делата поради отсъствие на избрания защитник от обвиняемия, а във връзка с това предложение се предлага и промяна на Закона за правната помощ в § 47.
В мотивите към § 12 относно отнемането в полза на държавата на иззетите като веществени доказателствени средства предмети в едногодишен срок от завършване на наказателното производство, се посочва, че по този начин ще се преодолее порочната практика тези вещи да се държат години след приключване на производството без да са потърсени от собствениците им.
С допълването на разпоредбите на чл. 139 и 263 се създава нормативна възможност разпит чрез видеоконференция на свидетел да се проведе и когато той е в страната, а също така се дава възможност на съда да прецени провеждането на разпит на пострадало дете да стане при закрити врати.
Предлагат се изменения и допълнения в уредбата за използването на специалните разузнавателни средства, като към структурите, които ги прилагат се добавят тези на Държавната агенция “Национална сигурност”, създават се гаранции за ефективна защита на живота и здравето на служителя под прикритие чрез прекратяване на дейността му, ако възникне опасност за него или близките му, както и възможността да се използват на резултати, получени по реда на Закона за специалните разузнавателни средства, но само за доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2.
Чрез друга промяна на чл. 203 би се избегнало дублиране на функциите на различните разследващи органи, като при промяна на тяхната компетентност се запазва валидността на извършените действия по разследване и събраните доказателства, когато един разследващ орган бъде заменен с друг.
С предложенията по § 27 – 29 се предвижда да текат нови срокове за разследване, когато постановление на прокурора за спиране или прекратяване на наказателното производство бъдат отменени, както и когато е възобновено спряно производство. Предлага се също така при спиране на наказателното производство поради неразкриване на извършителя, прокурорът да изпраща делото на съответните органи на МВР или ДАНС за продължаване на издирването.
С допълнението по чл. 370 се допуска прилагането на съкратеното съдебно следствие при повече от един подсъдими, само ако са налице условията за прилагане на този институт за всички подсъдими. Предвижда се и промяна на подсъдността на военните съдилища по дела за престъпления, извършени от служители на МВР и ДАНС поради девоенизацията на тези служители.
Измененията в чл. 254, 421 и 423 прецизират уредбата относно задочното провеждане на наказателно производство и възможностите на задочно осъдения да иска възобновяване на производството освен по общия ред на чл. 422 и при наличието на определени условия.
В обсъждането на законопроектите участие взеха народните представители Борислав Българинов, Надка Балева, Павел Чернев, Христо Бисеров, Елеонора Николова, Борислав Ралчев, Диана Хитова и Янаки Стоилов. Становища изразиха и Радка Петрова, Румен Ненков, Ина Лулчева и Бойко Найденов.
Внесеният от Министерския съвет на 14 октомври 2008 г. законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс почти изцяло прави неактуален предишния правителствен законопроект, който се отнася само за дейността на ДАНС.
Повечето от народните представители изразиха подкрепа по принцип за значителна част от предложенията в законопроекта на Министерски съвет. В същото време се направиха възражения срещу няколко от разпоредбите по законопроекта: относно възможността в разследващите органи да се включат служители на МВР с полицейски правомощия, на които със заповед на министъра да се възлага провеждането на разследване; за задължителното участие на служебен защитник по определен кръг дела за престъпления, които се наблюдават от прокуратурата и се отчитат пред Европейската комисия; за предложенията във връзка със специалните разузнавателни средства и по-конкретно използването на резултати, получени по реда на Закона за специалните разузнавателни средства за доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2; за връзката между предложенията по чл. 52 и тези по чл. 203 за запазване на процесуалната валидност на действията по разследване, когато един разследващ орган бъде заменен с друг; за предложението по чл. 212 във връзка с образуването на досъдебното производство със съставянето на акта за първото действие по разследването; за предложените промени в текстовете на чл. 243-245 да текат нови срокове за разследване, когато постановление на прокурора за спиране или прекратяване на наказателното производство бъдат отменени, както и когато е възобновено спряно производство; за прилагането на институтите на споразумението и съкратеното съдебно следствие и намирането на правилния баланс при използването им в съдебното производство; за предложението делата за престъпления, извършени от служители на МВР и ДАНС да не са подсъдни на военен съд и други. Предложи се редица от тези разпоредби да отпаднат, а за други да се търсят балансирани и даващи реален ефект решения.
Народните представители от комисията се обединиха около становището за подкрепа на законопроекта, внесен от Борислав Българинов и група народни представители, като такава подкрепа бе изразена от представителите на Висшия съдебен съвет Пламен Стоилов и Радка Петрова, както и от директора на Националната следствена служба Бойко Найденов.
Радка Петрова от Висшия съдебен съвет направи бележки, подобни на тези, изразени от народните представители по законопроекта на Министерския съвет и подкрепи законопроекта на Елеонора Николова, Антонела Понева и Мария Капон и законопроекта на Димитър Абаджиев.
От името на адвокатурата Ина Лулчева изрази становище по внесените законопроекти, като направи бележки по дискусионните текстове от законопроекта на Министерски съвет. Тя, освен по отбелязаните по-горе въпроси, възрази и срещу предложението за допълнение в чл. 65, ал. 6, с което се дава право на обвиняемия или неговия защитник при изменение на обвинението в по - леко да не изчаква двумесечния срок, за да поиска отново от съда изменение на взетата мярка за неотклонение задържане под стража. Тя изтъкна, че предложението е в разрез с разпоредбите на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и практиката на Европейския съд в смисъл, че мярката за неотклонение не зависи от тежестта на обвинението, а зависи от наличието на доказателства дали има опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление. Според Ина Лулчева законопроектите на Елеонора Николова и Мария Капон и на Димитър Абаджиев не следва да се подкрепят.
От името на Върховния касационен съд Румен Ненков изрази принципно становище в подкрепа на законопроекта на Борислав Българинов и в защита на тезата военният съд да е компетентен по делата за престъпления, извършени от служители на МВР. По въпроса за задължителното участие на защитник той обърна внимание, че причините за отлагането на делата не са обстойно проучени и решенията трябва да са по-скоро от организационен характер, отколкото от законодателен. По въпроса за съкратеното съдебно следствие г-н Ненков изрази мнение, че следва да се подходи внимателно за намиране на съответните законодателни решения. Предстои също приемането на тълкуватeлно решение от Върховния касационен съд по въпроса.

В края на дискусията Комисията по правните въпроси:
1. С 15 гласа “въздържал се” и без гласове “за” и “против” не подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 802-01-10/12.02.2008 г., внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го отхвърлят.
2. С 1 глас “за”, 9 гласа “въздържал се” и 5 гласа “против” не подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс № 854-01-47/15.05.2008 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон и предлага на народните представители да го отхвърлят.
3. С 3 гласа “за”, 12 гласа “въздържал се” и 1 глас “против” не подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 854-01-51/21.05.2008 г., внесен от Димитър Абаджиев и предлага на народните представители да го отхвърлят.
4. С 1 глас “за” и 14 гласа “въздържал се” не подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 854-01-78/03.07.2008 г., внесен от Елеонора Николова, Антоанела Понева и Мария Капон и предлага на народните представители да го отхвърлят.
5. С 16 гласа “за” и без гласове “въздържал се” и “против” подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 854-01-105/17.09.2008 г., внесен от Борислав Българинов и група народни представители и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.
6. с 11 гласа “за” и 5 гласа “въздържал се” подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 802-01-75/14.10.08 г., внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.

Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред с 9 гласа “за”, без гласове “против” и 1 глас “въздържал се” подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 802-01-75/14.10.08 г., внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА
КОМИСИЯТА ПО ПО ВЪТРЕШНА СИГУРНОСТ И
ПРАВНИ ВЪПРОСИ: ОБЩЕСТВЕН РЕД:


(Янаки Стоилов) (Минчо Спасов)