---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ



Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Рамковата позиция на Министерски съвет по т. 18 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.) – Регламент относно статута на европейското частно дружество, № 803-01-78/29.10.08 г. и рамковите позиции на Министерски съвет по т. 15 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.) – Решение за бъдещето на Евроюст и на Европейската правна мрежа по криминални въпроси, № 803-01-78/29.10.08 г., внесени от Министерския съвет.


На заседание, проведено на 11 декември 2008 г., Комисията по правни въпроси разгледа Рамкови позиции на Министерски съвет по т. 15 и т. 18 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2008 г.) - Регламент относно статута на европейското частно дружество и Решение на Съвета за бъдещето на Евроюст и на Европейската правна мрежа по криминални въпроси, 803-01-78, внесени на 29.10.2008 г.
На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието – Нели Маданска, главен инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието по Закона за съдебната власт, Борислав Петков, началник отдел в дирекция “Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” и Александра Аврамова, експерт.

1. Рамковата позиция на Република България за предложението на Европейската комисия за Регламент на Съвета относно Европейското частно дружество бе представена от Нели Маданска.
Предложението на Европейската комисия за Регламент на Съвета относно Европейското частно дружество е представено на Европейския парламент и Съвета на 26 юни 2008 г. Целта на предложения акт е да се определят условията за създаването на компании под формата на Европейско частно дружеството.
Настоящото предложение е част от пакет мерки, целящи да подкрепят малките и средни предприятия, да се улесни дейността им на Единния пазар и като последица от това да се подобрят пазарните им резултати. С проекта на регламент се предлага създаването на нова европейска правна форма, чрез която да се увеличи конкурентноспособността на малките и средни предприятия чрез улесняване на учредяването и функционирането им на Единния пазар. Предложението на Европейската Комисия се отнася към дружествата, които осъществяват трансгранична дейност и трябва да създават представителства в различни правни форми във всяка държава-членка, в която искат да извършват дейност. Цели се също така да се намалят разходите, свързани със учредяването и извършване на дейност, произтичащи от различията между националните законодателства на държавите - членки.
Европейското частно дружество представлява дружество с ограничена отговорност, което има правосубектност и дялов капитал. Проектът на Регламент предвижда изрични разпоредби относно статута му. То може да бъде създадено в съответствие с разпоредбите на регламента, може да бъде създадено и чрез преобразуване, разделяне или сливане на съществуващи дружества. Проектът на акт не урежда специална регистрационна процедура, но съдържа изисквания, които правят учредяването му по-лесно и по-евтино, например искането за учредяване да може да се прави и чрез електронни средства; предвижда се да съществува изричен списък на документи, които могат да се изискват от държавите-членки за регистрация, както и се предвижда да съществува изискване за еднократна проверка за законосъобразност.
В изразената позиция се посочва, че Република България по принцип подкрепя предложението на Комисията и има като цяло положително отношение към предоставените от него законодателни решения.
Република България подържа становището, че предложенията, които проектът за регламент съдържа, а именно липсата на изискване за презграничен елемент при учредяване на дружеството; изискването за минимален капитал в размер на 1 евро; допускането на възможността седалището по месторегистрация да не съвпада с действителното седалище на дружеството; участието на работници или служители в управлението на дружеството са съобразени с целите на документа и съответстват на общите тенденции в развитието на европейското дружествено право.
Република България определя като проблемни въпроси в проекта за регламент постигането на равновесие между договорната свобода, разглеждана като възможност за уреждане правното положение на дружеството в устройствения му акт, правната сигурност, която се осигурява чрез императивната нормативна уредба, и създаването на такъв режим за новото дружество, който да бъде възможно най-уеднаквен в различните държави в Европейския съюз.
Проектът за регламент следва да бъде в състояние да предложи на европейските предприятия една жизнеспособна, приложима и предпочитана в практиката, дружествена форма.
Изразената позиция от Република България по предложение за регламент на Съвета относно Европейското частно дружество е съобразена с интересите на България в областта и може да бъде подкрепена.

2. Рамковата позиция на Република България за проекта на решение на Съвета относно укрепването на Евроюст бе представена от Борислав Петков.
Проектът за решение на Съвета относно укрепване на Евроюст, е съвместна инициатива на група от 14 държави-членки (Белгия, Чехия, Естония, Испания, Франция, Италия, Люксембург, Нидерландия, Австрия, Полша, Португалия, Словения, Словакия и Швеция), с която се изменя и допълва Решението на Съвета 2002/187/ПВР от 28 февруари 2002 с оглед укрепване и засилване ролята на Евроюст, най-вече в борбата с тежката организирана престъпност.
Евроюст е получил положителната оценка за дейността си след петгодишното си функциониране, но е констатирана също така нуждата от разширяване на функциите му и от укрепване на неговата оперативна ефективност.
В проекта на Решение е предвидено увеличаване на националното представителство в рамките на Евроюст чрез изрични разпоредби за посочването на допълнителни лица, които да подпомагат националния член, както и за задължителното определяне на заместник или помощник.
Една от основните промени е свързана със създаването на звено за спешна координация в рамките на Евроюст, за да му се предостави възможност за намеса при спешни случаи. Чрез новосъздаденото звено Евроюст ще може постоянно да оказва подкрепа на националните органи при възникване спешни ситуации, например при искане за съдебно сътрудничество, което трябва да бъде изпълнено в няколко държави-членки.
Предвиждат се още разпоредби относно изясняването на отношенията между Евроюст и Европейската съдебна мрежа, чрез по-ясното разделение на функциите между двете институции. От особена важност се явява разширяването на намесата на Евроюст, когато действа като колегиален орган, както и въвеждането на равностойни съдебни правомощия на националните членове.
Предлага се също така създаването на Система за национална координация във всяка държава-членка с цел създаване на връзка на национално равнище между Евроюст, Европейската съдебна мрежа и различните европейски мрежи, както и улесняване на подаването на сведения относно криминални разследвания в Евроюст. С предложените изменения се облекчава процесът на обмен на информация и се разширява възможността за набиране на информация.
Разширява се и възможността на Евроюст да си сътрудничи с трети страни, като му дава възможност да командирова магистрати за връзка в трети държави и да да координира изпълнението на исканията за съдебно сътрудничество, отправени от трета държава.
В изразена позиция на Република България с оглед приемането на Решение на Съвета за укрепване на Евроюст и за изменение на Решение 2002/187/ПВР, се посочва, че Република България досега е подкрепяла всички инициативи за предприемане на мерки за консолидиране и подобряване функциите на Евроюст, с оглед постигане на по-голяма оперативност и създаване на предпоставки националните членове да изпълняват по-активна и ефективна роля за улесняване на сътрудничеството и координацията най-вече при тежките транснационални разследвания. Отчитайки водещата роля на Евроюст като основен фактор в борбата срещу тежката престъпност, България приветства взимането на по-нататъшни мерки за повишаване оперативните възможности на Евроюст като цяло и в тясно сътрудничество с компетентните националните органи.
Република България подкрепя Проекта на решение на Съвета, защото напълно отговаря на приоритетите й за активно участие в международното сътрудничество за борба с организираната трансгранична престъпност и тероризма.
Предложеният акт ще улесни допълнително започналия процес на все по-тясно международно сътрудничество между правосъдните органи на държавите с оглед противодействие срещу престъпността, при надлежно гарантиране спазването на правата на човека.
Органите на съдебната власт, които ще прилагат бъдещото решение, имат достатъчно опит и добри практики на сътрудничество със съответните компетентни органи в другите държави – членки, за да не изпитват затруднения при изпълнение на ангажиментите по новото рамково решение.
Приемането и прилагането на акта на Европейския съюз няма да доведе до допълнителни финансови ангажименти за българската страна.

Предложението за Решение на Съвета за укрепване на Евроюст ще гарантира повишаване капацитета му с оглед засилване сътрудничеството между държавите-членки в борбата срещу организираната престъпност. Проектът на решение съответства на принципа на субсидиарността.
Представената рамкова позиция, съгласно която България подкрепя като цяло предложението, е съобразена с националния интерес и с политиката, водена в тази област, поради което може да бъде подкрепена.

3. Рамковата позиция на Република България за проекта на решение на Съвета за Европейската съдебна мрежа по наказателно-правни въпроси бе представена от Борислав Петков.
Проектът на Решение за Европейската съдебна мрежа по наказателно-правни въпроси представлява съвместна инициатива на Словения, Франция, Чехия, Швеция, Испания, Белгия, Полша, Италия, Люксембург, Нидерландия, Словакия, Естония, Австрия и Португалия. Решението ще отмени разпоредбите на Съвместно действие 98/428/ПВР от 29 юни 1998 г, поради необходимостта от приемане на нов правен инструмент, предвид развитието в областта на съдебното и полицейско сътрудничество.
Цели се засилване на ролята и способностите на Европейската съдебна мрежа в съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, утвърждаване на текущата практика, както и уреждане на състава й, като се отделя специално внимание на националните кореспонденти и на секретариата на мрежата.
Предвижда се също Евроюст и Европейската съдебна мрежа да запазват привилегировани отношения помежду си, основани на консултации и взаимно допълване. Двете структури запазват своята специфика, като по този начин се подобряват взаимоотношенията им и се избягва дублирането на органи и припокриване на едни и същи дейности.
В позицията на Република България се посочва, че Европейската съдебна мрежа като орган, подпомагащ международното сътрудничество по наказателни дела, досега е подкрепяла всички инициативи за предприемане на мерки за консолидиране и подобряване функциите й, което е основната цел на настоящото Решение.
Република България подкрепя напълно одобреният текст на Решение за европейската съдебна мрежа по наказателно-правни въпроси, защото напълно отговаря на приоритетите на Република България за активно участие в международното сътрудничество за борба с всички форми на престъпност.
Органите на съдебната власт, които ще прилагат бъдещото рамково решение, имат достатъчно опит и добри практики на сътрудничество със съответните компетентни органи в другите държави – членки, за да не изпитват затруднения при изпълнение на ангажиментите по новото решение.
Приемането и прилагането на акта на Европейския съюз, няма да доведе до допълнителни финансови ангажименти за българската страна.
С приемането на предложения акт за Европейската съдебна мрежа се постига засилване на ролята и способностите на мрежата в рамките на съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси. Предложението съответства на принципа на субсидиарността. Представената рамкова позиция е съобразена с националния интерес и с политиката, водена в тази област, поради което може да бъде подкрепена.

В края на дискусията народните представители от Комисията по правни въпроси се обединиха около становището, че рамковите позиции по проектите на актове следва да внасят от Министерски съвет в Народното събрание в сроковете, предвидени в чл. 97б, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание с оглед навременното упражняване на функциите на парламентарно наблюдение и контрол, както и да се внася допълнителна информация относно самите проекти на актове.

Предвид изразените позиции и с оглед характера на проектите на актове, Министерският съвет, след приемането им, следва да изготви становище за необходимостта от промени в българското законодателство, както и да подготви съответните предложения за законодателни промени в рамките на разумните срокове, необходими за тяхното приемане от Народното събрание.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

(Янаки Стоилов)