---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ


№ 953-03-8/3.2.09 г.


Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Законопроект за изменение на Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, № 854-01-125, внесен от Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин на 28.10.2008 г. и Законопроект за амнистията, № 802-01-90, внесен на 26.11.2008 г. от Министерския съвет

На заседание, проведено на 29 януари 2009 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за изменение на Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, № 854-01-125, внесен от Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин на 28.10.2008 г. и Законопроект за амнистията, № 802-01-90, внесен на 26.11.2008 г. от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Върховна касационна прокуратура - Христо Манчев, заместник главен прокурор и Николай Георгиев; от Министерството на правосъдието - Петър Василев, директор на Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” и Юлия Меранзова, държавен експерт.
Законопроектът за изменение на Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, № 854-01-125, внесен от Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин, бе представен от Ахмед Юсеин.
С него се предлага лицата, реперсирани във връзка с насилствената промяна на имената им преди 1 януари 1984 г. да получат също политическа и гражданска реабилитация. В мотивите се посочва, че такава насилствена промяна е имало в периоди преди тази дата - 1976 г., 1980-1982 г. Изменението на закона от 1990 г. се предлага, за да се премахне различното третиране на лицата във връзка с насилствената промяна на имената им в зависимост от различните периоди, в които е правена. Предложението се обосновава и с изменението на разпоредбата на § 1а от Закона за гражданската регистрация (ДВ, бр. 48 от 2007 г.), в която е заличен ограничителния период “от 1 януари 1984 г.”.
Законопроект за амнистията, № 802-01-90, внесен на 26.11.2008 г. от Министерски съвет, бе представен от Петър Василев. В мотивите се посочва, че целта на предложения законопроект е да облекчи съдебната система от дела за престъпления, които завършват обикновено с административно наказание, а също така и да се разтоварят частично органите по изпълнение на наказанията. Освен това по правило всяка амнистия има и определено стимулиращо въздействие върху осъдените лица.
Съгласно чл. 1 от законопроекта се амнистират, като се освобождават от наказателна отговорност и от последиците на осъждането, лицата, извършили престъпления, за които се предвижда наказание до 3 години (за умишлените) и 5 години (за непредпазливите) лишаване от свобода или друго по-леко наказание. Броят на тези лица е около 3000, но следва да се има предвид, че за тези престъпления, след като се проведе досъдебно и евентуално съдебно производство, обикновено се издава присъда, с която се налага глоба от 1000 до 5000 лв. по чл. 78а от НК. В мотивите към законопроекта се посочва, че по този начин съдебната система ще се разтовари, но нарушенията няма да останат ненаказани. За да се защитят икономическите интереси на държавата, се предвижда глобите, наложени с влезли в сила присъди, за които е издаден изпълнителен лист, да се събират. Прекратяват се наказателните производства, но не и изпълнителните дела.
С разпоредбата, съгласно която в полза на държавата се отнемат иззети вещи или парични суми, за които това е предвидено в специален закон или притежаването им е забранено, се въвежда гаранция срещу възможността за неоснователно обогатяване с предмети, представляващи особени ценности.
В чл. 2 от законопроекта се предлага да се освободят от изтърпяване на остатъка от наказанието (съответно с остатък от наказанието до една година, до 3 месеца и до 3 години) три категории лишени от свобода. Този текст ще се прилага само по отношение на осъдени, които към влизането в сила на закона изтърпяват наказание.
В чл. 3 от законопроекта се предвижда да се освободят от изтърпяване на наложени наказания определени категории осъдени. В ал. 1 се урежда положението на осъдени при условията на чл. 26 от НК, в сила от 1997 до 2002 г. Тази норма предвиждаше, че лицата, извършили престъпления при условията на опасен рецидив или повторност, ще изтърпяват всяко наложено им наказание поотделно. С изменението на НК от 2002 г. се направи опит да се облекчи положението на тези „рецидивисти”, който се оказа неуспешен. В резултат на това в затворите има осъдени с по 50 и повече години лишаване от свобода и други, които за същите престъпления са осъдени за по няколко години. С тази алинея се предлага решение на въпроса с тези несъразмерни наказания.
Чл. 4 урежда аналогичен проблем на този от предходната разпоредба. За едни и същи престъпления по чл. 354а, 354б и 354в от НК до
12 октомври 2006 г. се предвиждаха наказания лишаване от свобода до
15 или 20 години, а след 2006 г. – лишаване от свобода до 8 години, до
12 години и други. В мотивите се посочва, че тези големи разлики не са справедливи и е необходимо да се премахнат. В някои чужди наказателни закони съществуват текстове, които задължават съда в тези случаи да намали наложените наказания до новия максимален размер, като това се предлага в чл. 4.
В чл. 5 се предлага лишените от свобода, които са изтърпели фактически 15 или повече години, да се освобождават от изтърпяване на 5 г. от остатъка на наказанието лишаване от свобода, а лишените от свобода, които са изтърпели фактически от 10 до
15 г., да се освобождават от изтърпяване на 2 г. от остатъка на наказанието лишаване от свобода. В този случай става дума за лица, които са изтърпели наказание в календарни месеци и години, без да се взема предвид намалението от зачитане на работни дни.
Чл. 6 предвижда освобождаването от изтърпяване на наказания по чл. 2, 3 и 4 да не заличава последиците на осъждането.
С Допълнителната разпоредба се възлага на районния съд решаването на затруднения и съмнения във връзка с прилагането на закона. Предлага се компетентен да е районният съд по местоизпълнение на наказанието, а не съдът, постановил присъдата. Целта е да се осигури бързина и да се спестят излишни средства.
В § 3 от Заключителните разпоредби на законопроекта се възлага изпълнението на закона на министъра на правосъдието и главния прокурор.

В обсъждането на законопроектите участие взеха народните представители Надя Антонова, Елеонора Николова, Надка Балева, Диана Хитова, Христо Бисеров и Янаки Стоилов, които поставиха някои дискусионни въпроси във връзка с тях.
В дискусията се застъпиха две противоположни становища. Едното, че амнистията е необходима и след като не е проеждана такава през последните години, тя следва да се направи. Другото, че в сегашните условия на повишена криминогенност на обществото и без селекция на престъпните състави, тя е необоснована. От една страна стоят аргументите за преодоляване на голяма несъразмерност в наказанията, налагани за едни и същи престъпления през различни периоди от време. От друга страна не се показва ясна наказателна политика, а единствено се предлага намаляване на остатъка от срока за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.
Изказаха се становища за наличието на текстове в законопроекта, които смесват институтите на амнистията и помилването, което засяга компетентността на Народното събрание и Президента; за изключване на възможността да се амнистират извършителите на определени престъпления; за нуждата от внимателно прецизиране на текстовете с оглед последиците от приемането на законопректа; за обвързването на освобождаването от изтърпяване на остатъка на наказанието с примерното поведение на лишения от свобода и други.
По законопроекта за изменение на Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания се обърна внимание, че не е придружен с финансова обосновка и в мотивите не е предоставена статистика за лицата, които следва да получат съответните обезщетения.
От името на Върховна касационна прокуратура Христо Манчев подкрепи законопроекта на Министерски съвет, като представи статистика за съставите на престъпленията по НК, извършителите на които ще бъдат амнистирани по чл. 1 от законопроекта – 337 разпоредби за умишлени деяния и 52 разпоредби за непредпазливи.
От името на вносителя на законопроекта г-н Петър Василев отговори на поставените въпроси. Той обърна внимание, че броят на лицата, които изтърпяват наказание в момента и ще бъдат амнистирани при приемане на законопректа е над 3000. Той заяви, че не се очаква съществена промяна в криминогенната обстановка след тази амнистия и че с приемането на законопроекта ще се реши проблема с лишените от свобода, извършили едно и също престъпление, но получили наказания, които показват съществени несправеливи разлики при определянето им поради непоследователната законодателна политика.

В края на дискусията Комисията по правните въпроси:
1. С 8 гласа “за” и 3 “въздържал се” подкрепи предложения законопроект за изменение на Закона за амнистията и за освобождаване от изтърпяване на наложени наказания, № 854-01-125, внесен от Касим Дал, Георги Пинчев и Ахмед Юсеин на 28.10.2008 г.
2. С 6 гласа “за”, 3 “против” и 3 “въздържал се” не подкрепи предложения законопроект за амнистията, № 802-01-90, внесен на 26.11.2008 г. от Министерския съвет.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:

(Янаки Стоилов)