Обсъждане на проект на Административнопроцесуален кодекс, № 502-01-12, внесен от Министерски съвет-второ четене, втора част

---

ПРОЕКТ
ЗА ВТОРО ГЛАСУВАНЕ!
ВТОРА ЧАСТ


Мълчалив отказ и мълчаливо съгласие
Чл. 58. (1) Непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ да се издаде актът.
(2) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчалив отказ възниква, независимо дали издаващият акта орган е бил сезиран с предложение.
(3) Когато по административен или по съдебен ред бъде отменен мълчалив отказ, смята се за отменен и изричният отказ, който е последвал преди решението за отмяна.
(4) Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие в случаите и при условията, предвидени в специални закони.

Предложение от н.п. К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я. Янев
В чл. 58 заглавието да стане ”Мълчаливо съгласие и мълчалив отказ” и той да се измени така:
”Чл. 58 (1). Непроизнасянето в срок се смята за мълчаливо съгласие да се издаде исканият акт, когато този акт е условие за законосъобразното извършване на определено действие.
(2) Мълчаливо съгласие не се прилага при лиценз, регистрация и всеки друг подобен акт, който е условие за законосъобразното извършването на определен предмет на дейност, както и за придобиване на правоспособност или друго правно качество.
(3) Когато производството е образувано в един орган и той следва да направи предложение до друг орган за издаването на акта, мълчаливо съгласие възниква, независимо дали издаващият орган е бил сезиран с предложение.
(4) Непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ в случаите и при условията, предвидени в специални закони.
(5) Мълчаливо съгласие е налице, когато административният орган не е изпратил до заявителя уведомление за отказ до изтичането на срока за произнасяне по чл. 57 или съответно в срока, установен в специален закон.
(6) Мълчаливото съгласие се доказва пред административния орган по ал. 4 с копие от заявлението за издаване на акта и поставен върху него входящ номер, удостоверяващ постъпването му в деловодството на административния орган. Мълчаливото съгласие може да се доказва и с всички други допустими от закона начини и средства.
(7) Когато е необходимо мълчаливото съгласие да бъде доказано пред друг орган, заинтересованото лице представя освен документа по ал. 5, изр. 1 и писмена декларация, че не е получило изричен отказ в срок от три дни след изтичане на срока по ал. 7.
(8) Когато е налице мълчаливо съгласие, искащият издаването на акта може да предприеме извършването на действието, за което този акт се отнася, при условие, че е уведомил за това съответния административен орган и той не се е произнесъл в 14-дневен срок, когато адресат на акта е лице, извършващо стопанска дейност и съответно 7-дневен срок в останалите случаи.
(9) При условията на мълчаливо съгласие административният орган може да спре с мотивирана заповед извършването или довършването на съответното действие само ако това води до съществено нарушение на закона. Спирането се прилага само до отстраняване на допуснатите нарушения. В този случай не може да бъде издаден изричен отказ.
(10) Съществено нарушение на закона по смисъла на ал. 8 е нарушение, което може да доведе до увреждане на националната сигурност или обществения ред в Република България, живота, здравето или други права на граждани и юридически лица или на околната среда.”

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 58


Форма на индивидуалния административен акт
Чл. 59. (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение.
(2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование на акта;
3. адресата на акта;
4. фактически и правни основания за издаване на акта;
5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
6. разпореждане относно разноските;
7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.
(3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия, бездействия или знаци, се издават само когато това е предвидено в закон.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 59, ал. 3 след думата “действия” се добавя “или”, а думите “или знаци” се заличават.
Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 59:
“Форма на индивидуалния административен акт
Чл. 59. (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение.
(2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа:
1. наименование на органа, който го издава;
2. наименование на акта;
3. адресат на акта;
4. фактически и правни основания за издаване на акта;
5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;
6. разпореждане относно разноските;
7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва;
8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или негов заместник.
(3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. ”

Предварително изпълнение
Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.
(2) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта.
(3) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.
(4) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в срок 3 дни от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
(5) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до разрешаването й.
(6) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановява се положението, съществувало преди изпълнението.
(7) Определението подлежи на обжалване по общия ред.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
В чл. 60, ал. 5 в изречение второ накрая се променя на “окончателното й
решаване.”
Комисията подкрепя предложението


Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 60 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 6 след думата “отменено” се добавя “административният орган”, а след думата “възстановява” думата “се” се заличава.
2. Ал.7 се изменя така:
“(7) Определението не подлежи на обжалване. ”

Комисията подкрепя предложението по т. 1 и не го подкрепя по т. 2

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 60:
“Предварително изпълнение
Чл. 60. (1) В административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В последния случай административният орган изисква съответната гаранция.
(2) Предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяването на акта.
(3) Повторно искане на страна по ал. 1 може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.
(4) Разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен.
(5) Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, като преписи от нея не се връчват на страните. Тя не спира допуснатото предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.
(6) Когато отмени обжалваното разпореждане, съдът решава въпроса по същество. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, административният орган възстановява положението, съществувало преди изпълнението.
(7) Определението на съда подлежи на обжалване. ”


Съобщаване
Чл. 61. (1) Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в срок 3 дни от издаването му на всички заинтересувани граждани и организации.
(2) Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила електронен адрес или факс.
(3) Когато адресът на някой от заинтересуваните лица не е известен или той не живее на посочения от него адрес, съобщението се оповестява на таблото за обявления, в интернет сайта на съответния орган или по друг обичаен начин.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
В чл. 61, ал. 3 да претърпи цялостна промяна, като се реципира уредбата на призоваването от ГПК, а именно призоваването да става чрез обнародвоне в Държавен вестник, когато заинетересованото лице не може да бъде намерено, за да му се връчи актът. При издаване на общи нормативни актове от местно значение е допустимо съобщаването да става единствено в местния печат вместо в Държавен вестник.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 61:
“Съобщаване
Чл. 61. (1) Административният акт, съответно отказът да се издаде акт, се съобщава в тридневен срок от издаването му на всички заинтересувани лица, включително и на тези, които не са участвали в производството.
(2) Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива.
(3) Когато адресът на някой от заинтересованите лица не е известен или той не е намерен на посочения от него адрес, съобщението се поставя на таблото за обявления, в Интернет сайта на съответния орган или се оповестява по друг обичаен начин.»
Поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване
Чл. 62. (1) Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересуваните лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
(2) Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
(3) Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като е изпълнен актът. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 62:

”Поправка на очевидна фактическа грешка, допълване и тълкуване
Чл. 62. (1) Преди изтичане на срока за обжалване административният орган може да отстрани допуснати непълноти в акта. За нанесените промени се съобщава на заинтересуваните лица. Решението за допълване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
(2) Очевидни фактически грешки, допуснати в административния акт, се поправят от органа, който го е издал, и след изтичане на срока за обжалване. За поправката на очевидни фактически грешки се съобщава на заинтересовените лица. Решението за поправянето подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.
(3) Органът, издал решението, по искане на страните изяснява писмено действителното му съдържание. Тълкуване не може да се иска, след като е изпълнен актът. Актът за тълкуване подлежи на обжалване по предвидения в този кодекс ред.”


Разпореждания по движение на производството
Чл. 63. В предвидените в този кодекс или в специален закон случаи административният орган издава разпореждания по движение на производството, които съдържат дата, подпис и име на издаващия.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вностиля и предлага следната редакция на чл. 63:

“Разпореждания по движение на производството
Чл. 63. Разпореждания по движение на производството се издават само в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. Разпорежданията съдържат име и означение на длъжността на издаващия, дата на издаване и подпис. “

Необжалваемост
Чл. 64. Производствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 64:

«Необжалваемост
Чл. 64. Административнопроизводствените действия на административния орган по издаване на акта не подлежат на самостоятелно обжалване, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.»


Раздел II
ОБЩИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела



Определение на общ административен акт
Чл. 65. Общи са административните актове с еднократно действие, с които се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица, както и отказите да се издадат такива актове.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 65
Уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт
Чл. 66. (1) Откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до представителни организации на заинтересуваните лица или по друг подходящ начин.
(2) Уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересуваните лица в производството.
(3) Уведомяването по ал. 1 за проекти на общи административни актове от компетентността на Министерския съвет се извършва от съответния министър - вносител на акта.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 66:

“Уведомяване за предстоящо издаване на общ административен акт
Чл. 66. (1) Откриването на производството по издаване на общия административен акт се оповестява публично чрез средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересуваните лица или по друг подходящ начин.
(2) Уведомяването по ал. 1 включва и основните съображения за издаването на акта, както и формите на участие на заинтересуваните лица в производството.
(3) Уведомяването по ал. 1 за проекти на общи административни актове от компетентността на Министерския съвет се извършва от съответния министър - вносител на акта. “
Представляване на заинтересуваните лица
Чл. 67. Организациите по чл. 66 могат да представляват заинтересуваните лица в производството по издаването и обжалването на административния акт.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 67
Право на достъп до информацията по преписката
Чл. 68. Доколкото в специален закон не е установено друго, заинтересуваните лица и техните представителни организации имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 68:
“Право на достъп до информацията по преписката
Чл. 68. Доколкото в специален закон не е установено друго, заинтересуваните лица и техните организации имат право на достъп до цялата информация, съдържаща се в преписката по издаване на общия административен акт. “


Форми на участие на заинтересуваните лица в производството
Чл. 69. (1) Административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 2, една или повече от следните форми на участие на заинтересуваните лица в производството по издаване на акта:
1. писмени предложения и възражения;
2. участие в консултативни органи, подпомагащи издаващия акта орган;
3. участие в заседания на издаващия акта орган, когато той е колективен;
4. обществено обсъждане.
(2) Административният орган осигурява на заинтересуваните лица възможност да осъществят правото си на участие в достатъчно разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.


Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 69:
“Форми на участие на заинтересуваните лица в производството
Чл. 69. (1) Административният орган определя и оповестява публично по реда, определен в чл. 66, ал. 1, една или повече от следните форми на участие на заинтересуваните лица в производството по издаване на акта:
1. писмени предложения и възражения;
2. участие в консултативни органи, подпомагащи органа, издаващ акта;
3. участие в заседания на органа, издаващ акта, когато той е колективен;
4. обществено обсъждане.
(2) Административният орган осигурява на заинтересуваните лица възможност да осъществят правото си на участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да бъде по-кратък от един месец от деня на уведомяването по чл. 66.”

Участие в производството на заинтересувани лица от чужди държави
Чл. 70. (1) Когато съществува вероятност административният акт да засегне права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица на територията на чужда държава, административната процедура за участие в производството по издаване на административния акт, уредена в този раздел, трябва да бъде достъпна за заинтересуваните лица в съответната държава при условията на взаимност.
(2) Административният орган осигурява при поискване на заинтересуваните лица в чуждата държава информацията по чл. 68.
(3) Уведомлението по чл. 66 се прави по същото време, когато се прави уведомяването и за българските граждани. То може да се направи пряко, чрез всички подходящи средства, при условие че разпоредбите или практиката на връзките между двете държави го позволяват, или чрез съответните власти на чуждата държава.
(4) Спогодбите за представителство, сключени между двете страни, се прилагат при представляването на заинтересуваните лица - граждани на чуждата държава.
(5) Заинтересуваните лица от чуждата държава могат да направят своите предложения и възражения или пряко, по правилата на този раздел. или чрез властите на чуждата държава.
(6) Административният орган може да осигури информацията по ал. 2 за заинтересуваните лица от чуждата държава на български език. Предложенията и възраженията могат да бъдат предоставяни и на чужд език.
(7) Заинтересуваните лица от чуждата държава се уведомяват за издаването на административния акт по реда на ал. 3.
(8) Възможностите за правна защита на заинтересуваните лица от чуждата държава и на българските граждани са едни и същи.


Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 70:

“Участие в производството на заинтересувани лица от съседна държава
Чл. 70. (1) Когато съществува вероятност административният акт да засегне права, свободи или законни интереси на неопределен брой лица на територията на съседна държава, административната процедура за участие в производството по издаване на административния акт, уредена в този раздел, трябва да бъде достъпна за заинтересуваните лица в съответната държава при условията на взаимност.
(2) Административният орган осигурява при поискване на заинтересуваните лица в съседната държава информацията по чл. 68.
(3) Уведомлението по чл. 66 се прави по същото време, когато се прави уведомяването и за българските граждани. То може да се направи пряко, чрез всички подходящи средства, при условие че разпоредбите или практиката на връзките между двете държави го позволяват, или чрез съответните власти на съседната държава.
(4) Спогодбите за представителство, сключени между двете страни, се прилагат при представляването на заинтересуваните лица - граждани на съседната държава.
(5) Заинтересуваните лица от съседната държава могат да направят своите предложения и възражения или пряко, по правилата на този раздел, или чрез властите на съседната държава.
(6) Административният орган може да осигури информацията по ал. 2 за заинтересуваните лица от съседната държава на български език. Предложенията и възраженията могат да бъдат предоставяни и на чужд език.
(7) Заинтересуваните лица от съседната държава се уведомяват за издаването на административния акт по реда на ал. 3.
(8) Възможностите за правна защита на заинтересуваните лица от съседната държава и на българските граждани са едни и същи.»
Обсъждане на предложенията и възраженията и издаване на акта
Чл. 71. Общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересуваните граждани и техните представителни организации.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 71:
“Обсъждане на предложенията и възраженията и издаване на акта
Чл. 71. Общият административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и възраженията на заинтересуваните граждани и техните организации.»


Съобщаване на акта
Чл. 72. (1) Съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомлението по чл. 66.
(2) Ако в производството са участвали чрез предложения, възражения или по друг начин отделни заинтересувани лица или представителни организации, на тях им се изпраща отделно съобщение за издаването на акта.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 72 :
“Съобщаване на акта
Чл. 72. (1) Съдържанието на общия административен акт се съобщава по реда, по който е направено уведомлението по чл. 66.
(2) Ако в производството са участвали чрез предложения, възражения или по друг начин отделни заинтересувани лица или организации, на тях им се изпраща отделно съобщение за издаването на акта.»


Общ административен акт, издаден в неотложни случаи
Чл. 73. Когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото на гражданите или за управление при кризи, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за уведомяване и участие на заинтересуваните лица в производството по издаване на акта. В тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват съображенията за издаването му.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 73


Субсидиарно прилагане на глава пета, раздел 1
Чл. 74. По неуредените с този раздел въпроси се прилага глава пета, раздел I.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 74:



“Субсидиарно прилагане
Чл. 74. По неуредените с този раздел въпроси се прилага глава пета, раздел I.”


Раздел III
НОРМАТИВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела



Определение на нормативен административен акт
Чл. 75. (1) Нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие.
(2) Нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен.
(3) Всеки нормативен административен акт има наименование, което сочи вида и автора на акта, и главния му предмет.
(4) Във всеки нормативен административен акт, с изключение на нормативните актове, с които се изменят, допълват или отменят други нормативни актове, се посочва правното основание за неговото издаване.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 75
Компетентен орган
Чл. 76. (1) Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.
(2) Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля.
(3) Общинските съвети издават нормативни административни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 76:
«Компетентен орган
Чл. 76. (1) Нормативни административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или закон органи.
(2) Компетентността да се издават нормативни административни актове не може да се прехвърля.
(3) Общинските съвети издават нормативни актове, с които уреждат съобразно нормативните актове от по-висока степен обществени отношения с местно значение.»


Проект на нормативен административен акт
Чл. 77. За всеки нормативен административен акт се изготвя проект.

Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 77 и предлага той да отпадне

Уведомяване за проект на нормативен административен акт
Чл. 78. (1) Компетентният орган изпраща проекта за мнение на съответните заинтересувани органи и организации, които представят становището си в писмена форма.
(2) Уведомяването за проекта на нормативен административен акт се извършва чрез публично оповестяване в средствата за масово осведомяване, чрез изпращането на проекта до представителни организации на заинтересуваните лица или по друг подходящ начин, като в срок не по-кратък от един месец те могат да представят предложения и възражения до съответния компетентен орган.
(3) Уведомяването по ал. 1 и 2 за проекти на нормативните административни актове от компетентността на Министерския съвет се извършва от съответния министър - вносител на акта.

Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 78 и предлага той да отпадне

Ред за издаване
Чл. 79. Компетентният орган издава нормативния административен акт, след като обсъди проекта заедно с представените становища, предложения и възражения.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 79, който става чл. 77
Удостоверяване и обнародване на актовете
Чл. 80. (1) Текстът на нормативния административен акт, както и приемането му по надлежния ред се удостоверяват:
1. при постановление на Министерски съвет - от министьр-председателя;
2. при другите нормативни актове - от органа, който ги е издал, а когато е колективен - от неговия председател.
(2) Нормативните административни актове се обнародват в "Държавен вестник".
(3) Нормативните административни актове на общинските съвети се разгласяват допълнително и по друг подходящ начин.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
В чл. 80 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2 накрая се добавят думите “ с изключение на тези на общинските съвети”;
2. В ал. 3 след думите “се разгласяват” изречението се променя както следва: “ чрез местните печатни издания.”

Комисията подкрепя предложението по принцип

Комисията подкрепя по приницп предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 80, който става чл. 78:
“Удостоверяване и обнародване на актовете
Чл. 78. (1) Текстът на нормативния административен акт, както и приемането му по надлежния ред се удостоверяват:
1. при постановление на Министерски съвет - от министьр-председателя;
2. при другите нормативни административне актове - от органа, който ги е издал, а когато е колективен - от неговия председател.
(2) Нормативните административни актове, освен тези на общинските съвети, се обнародват в "Държавен вестник".
(3) Нормативните административни актове на общинските съвети се разгласяват чрез местните печатни издания или по друг подходящ начин. “
Отмяна, изменение и допълване
Чл. 81. Нормативните административни актове се отменят, изменят и допълват с изрична разпоредба на последващ нормативен акт.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 81, който става чл. 79

Прилагане на Закона за нормативните актове
Чл. 82. По неуредените в този дял въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 82, който става чл. 80:
“Субсидиарно прилагане на Закона за нормативните актове
Чл. 80. По неуредените в този раздел въпроси се прилагат разпоредбите на Закона за нормативните актове. “


Глава шеста

ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ АКТОВЕ ПО АДМИНИСТРАТИВЕН РЕД
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава шеста

Оспорване пред по-горестоящ административен орган
Чл. 83. (1) Индивидуалните и общите административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган.
(2) По административен ред може да се оспори и съдържанието на документ.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 83, който става чл. 81
Изключения от обхвата на оспорването по административен ред
Чл. 84. (1) Не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актовете на:
1. председателя на Народното събрание;
2. Министерския съвет, министър-председателя, заместник министьр-председателите, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на Министерския съвет;
3. управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата;
4. Висшия съдебен съвет;
5. областните управители;
6. общинските съвети;
7. за които в специални закони е предвидено обжалване направо пред съд.
(2) Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 84, който става чл. 82:
«Изключения от обхвата на оспорването по административен ред
Чл. 82. (1) Не подлежат на оспорване по предвидения в този кодекс административен ред актовете:
1. на председателя на Народното събрание;
2. на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министьр-председателите, министрите и ръководителите на други ведомства и органи, непосредствено подчинени на Министерския съвет;
3. на управителя на Българската народна банка и председателя на Сметната палата;
4. на Висшия съдебен съвет;
5. на областните управители;
6. за които в специални закони е предвидено обжалване направо пред съд.
(2) Не подлежат на оспорване по административен ред актовете на органите, които нямат по-горестоящ административен орган.»

Субекти на оспорването
Чл. 85. (1) Жалба срещу административния акт могат да подават заинтересуваните лица.
(2) С жалбата може да се оспори както законосъобразността, така и целесъобразността на административния акт.
(3) Прокурорът може да подава протест само по отношение на законосъобразността на административния акт.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 85, който става чл. 83

Форма на жалбата и срок за оспорване
Чл. 86. (1) Жалбата и протестът се подават в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва в срок 14 дни от съобщаването му на заинтересуваните лица и организации.
(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие могат да се оспорят в срок един месец от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 86, който става чл. 84:
“Форма на жалбата и протеста. Срок за оспорване
Чл. 86. (1) Жалбата или протестът се подават в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересуваните лица и организации.
(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие могат да се оспорят в срок един месец от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.»


Съдържание на жалбата
Чл. 87. (1) Жалбата или протестът трябва да са написани на български език и да съдържат:
1. трите имена и настоящия адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса;
2. трите имена и личния номер за чужденец и настоящия му адрес или адреса, заявен в службите за административен контрол, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;
5. органа, до който се подава;
6. възраженията и тяхното основание;
7. искането;
8. подпис на подателя.
(2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават оплакванията в нея, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му.
(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са допустими пред органа, издал оспорения административен акт.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 87, който става чл. 85:
“Съдържание на жалбата и протеста
Чл. 85. (1) Жалбата или протестът трябва да са написани на български език и да съдържат:
1. трите имена и адреса, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса;
2. трите имена и личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
3. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице, изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
4. акта, който се оспорва, и органа, който го е издал;
5. органа, до който се подава;
6. възраженията и тяхното основание;
7. искането;
8. подпис на подателя.
(2) С жалбата или протеста може да се поиска събирането на доказателства, на които се основават исканията в тях, или да се вземат предвид факти и обстоятелства, които не са били съобразени от административния орган при издаването на акта или са настъпили след издаването му.
(3) В производството пред по-горестоящия административен орган могат да се събират всички доказателства, които са относими към искането и не са били представени пред органа, издал оспорения административен акт.»

Приложения
Чл. 88. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице, освен когато подлежи на вписване в съответния регистър;
3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава;
4. преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 88, който става чл. 86:
«Приложения
Чл. 86. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. пълномощно, когато жалбата се подава от пълномощник;
2. удостоверение за регистрацията и актуалното състояние на търговеца или юридическото лице;
3. документ за платена държавна такса, когато се дължи такава;
4.преписи от жалбата или протеста и писмените доказателства за останалите страни.»


Нередовност на жалбата или протеста
Чл. 89. (1) Ако жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 87 и 88, на подателите се изпраща съобщение за отстраняване на допуснатите нередовности в срок 7 дни от получаване на съобщението.
(2) Когато не е посочен адресът на подателя, уведомяването по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в сградата на административния орган в продължение на 7 дни.
(3) Ако подателят не отстрани нередовностите, жалбата или протестът заедно с приложенията се връщат, а при непълен адрес се оставят в общата канцелария на органа на разположение на подателя.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 89, който става чл. 87, като в ал. 1 думите «чл. 87 и 88» се заменят с «чл. 85 и 86»

Оставяне без разглеждане на жалбата или протеста
Чл. 90. (1) Жалбата или протестът се оставят без разглеждане:
1. когато са неподведомствени на по-горестоящия административен орган;
2. когато са подадени след срока по чл. 86;
3. когато подателят няма интерес от обжалването;
4. когато подателят писмено оттегли жалбата или протеста.
(2) В случаите по ал. 1 административното производство се прекратява от по-горестоящия административен орган.
(3) Актът за прекратяването може да се оспори с частна жалба или с протест пред съответния регионален административен съд в срок 7 дни от съобщаването му, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
В Чл. 90, ал. 1, т. 1 следва да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 90, ал. 3 думите “ регионален административен съд” се заменят с “ок-
ръжен съд”.

Комисията не е обсъдила предложението


Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага
следната редакиця на чл. 90, който става чл. 88:
“Оставяне без разглеждане на жалбата и протеста
Чл. 88. (1) Жалбата или протестът се оставят без разглеждане:
1. когато са неподведомствени на по-горестоящия административен орган;
2. когато са подадени след срока по чл. 84;
3. когато подателят няма интерес от обжалването;
4. когато подателят писмено оттегли жалбата или протеста.
(2) В случаите по ал. 1, т. 1 жалбата или протестът се препращат на компетентия орган, а в останалите случаи производството се прекратява от по-горестоящия административен орган.
(3) Актът за прекратяването може да се оспори с частна жалба или с протест пред съответния регионален административен съд в седмодневен срок от съобщаването му, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване.»


Възстановяване на срока
Чл. 91. (1) В случаите по чл. 90, ал. 1, т. 2 жалбоподателят в срок 7 дни от съобщаването на акта за прекратяване на производството може да поиска възстановяване на срока, ако пропускането му се дължи на особени непредвидени обстоятелства. Към искането се прилага и върнатата жалба.
(2) Искането се разглежда от административния орган, компетентен да разгледа жалбата.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 91, който става чл. 89, като в ал. 1 думите “чл. 90, ал. 1, т. 2” се заменят с “ чл. 88, ал. 1, т. 2“


Забрана за изпълнение на акта
Чл. 92. (1) Административните актове не се изпълняват, преди да са изтекли сроковете за тяхното оспорване, а при подадена жалба или протест - до решаването на спора от съответния орган.
(2) Това правило не се прилага:
1. когато всички заинтересувани страни писмено поискат предварително изпълнение на акта;
2. когато със закон или с разпореждане по чл. 60 е допуснато предварително изпълнение на акта.
(3) В случаите по ал. 2, т. 2 по-горестоящият административен орган по искане на оспорващия може да спре предварителното изпълнение, ако то не се налага от обществения интерес или би причинило непоправима вреда на засегнато лице.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 92, който става чл. 90

Преразглеждане на акта
Чл. 93. (1) В срок 7 дни, а когато органът е колективен - в срок 14 дни от получаване на жалбата или протеста, административният орган може да преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това заинтересуваните страни.
(2) Новият акт подлежи на оспорване по реда на този кодекс. В тези случаи не се допуска повторно преразглеждане на акта.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 93, който става чл. 91


Изпращане на преписката
Чл. 94. (1) Когато административният орган не намери основание за пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща жалбата или протеста заедно с цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган.
(2) Ако в срок 3 дни след изтичането на срока по чл. 93, ал. 1 цялата преписка не бъде изпратена на по-горестоящия административен орган, жалбоподателят може да изпрати препис от жалбата, а прокурорът - препис от протеста направо до по-горестоящия орган, който незабавно изисква преписката.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 94, който става чл. 92, като в ал. 2 думите «чл.93, ал.1» се заменят с «чл.91, ал.1»

Компетентен орган
Чл. 95. (1) Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт.
(2) Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината.
(3) Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител.
(4) Отказът на организацията да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 95, който става чл. 93:
“Компетентен орган
Чл. 93. (1) Компетентен да разгледа жалбата или протеста е непосредствено по-горестоящият административен орган, на който е подчинен органът, издал оспорения акт.
(2) Административните актове на кметовете на кметства и на райони се оспорват пред кмета на общината.
(3) Административните актове на специализираните изпълнителни органи на общината се обжалват пред кмета на общината.
(4) Административните актове на кметовете на общини се оспорват пред областния управител.
(5) Отказът на организацията да издаде административен акт може да се оспори пред съответния административен орган съобразно естеството на въпросите, във връзка с които е оспореният акт.»

Комисия за разглеждане на случая
Чл. 96. В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един юрист и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е външно за съответната администрация лице.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 96, който става чл. 94:
«Комисия за разглеждане на случая
Чл. 94. В сложни от фактическа или правна страна случаи компетентният да разгледа жалбата или протеста орган може да назначи комисия за проучване и разглеждане на случая. Комисията се състои най-малко от трима членове, от които един с юридическо образование и двама специалисти от съответната област, като поне един от специалистите е лице, което не работи в съответната администрация.»

Становище на комисията
Чл. 97. (1) В определен от компетентния да разгледа жалбата или протеста орган срок комисията разглежда преписката с възраженията по жалбата или протеста и приложените към нея писмени доказателства, събира нови доказателства, ако това е необходимо, и изготвя мотивирано писмено становище за законосъобразността и целесъобразността на оспорения административен акт.
(2) Становището се подписва от всички членове на комисията и се предоставя на административния орган.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 97, който става чл. 95:
“Становище на комисията
Чл. 95. (1) В определен от компетентния орган срок комисията разглежда преписката с възраженията по жалбата или протеста и приложените към нея писмени доказателства, събира нови доказателства, ако това е необходимо, и изготвя мотивирано писмено становище за законосъобразността и целесъобразността на оспорения административен акт.
(2) Становището се подписва от всички членове на комисията и се предоставя на административния орган.»

Изслушване
Чл. 98. Заинтересуваните лица могат да бъдат изслушани от компетентния да разглежда жалбата или протеста орган в разумен срок. За изслушването се съставя протокол.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 98, който става чл. 96

Произнасяне на компетентния орган
Чл. 99. (1) В срок две седмици от получаване на преписката, когато е едноличен, и в срок един месец, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или неправилен или отхвърля жалбата или протеста.
(2) Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган.
(3) Когато административният орган противозаконно е отказал да издаде документ, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган го задължава да извърши това, като му определя и срок за издаване на документа.
(4) Когато не възприеме становището на комисията, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган излага мотиви за това.
(5) Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на обжалване по съдебен ред.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 99, който става чл. 97:


“Произнасяне на компетентния орган
Чл. 97. (1) В двуседмичен срок от получаване на преписката, когато е едноличен, и в едномесечен срок, когато е колективен, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган се произнася с мотивирано решение, с което обявява оспорения акт за нищожен, отменя го изцяло или отчасти като незаконосъобразен или нецелесъобразен или отхвърля жалбата или протеста.
(2) Компетентният да разгледа жалбата или протеста орган решава въпроса по същество, освен ако исканият акт е от изричната компетентност на по-долустоящия орган.
(3) Когато административният орган противозаконно е отказал да издаде документ, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган го задължава да извърши това, като му определя и срок за издаване на документа.
(4) Когато не възприеме становището на комисията, компетентният да разгледа жалбата или протеста орган излага мотиви за това.
(5) Когато компетентният да разгледа жалбата или протеста орган не се произнесе в срока по ал. 1, законосъобразността на административния акт може да се оспори чрез административния орган, издал акта, пред съда, ако актът подлежи на обжалване по съдебен ред.»
Съобщаване на решението и обжалване
Чл. 100. (1) Решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган се съобщава незабавно на оспорващия и на другите заинтересувани лица.
(2) Когато въпросът е решен по същество, решението на компетентния да разгледа жалбата или протеста орган подлежи на оспорване за законосъобразност пред съда. Ако жалбата или протестът са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 100, който става чл. 98

Глава седма
ВЪЗОБНОВЯВАНЕ НА ПРОИЗВОДСТВА ПО ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава седма


Основания за възобновяване
Чл. 101. Влязъл в сила индивидуален или общ административен акт, който не е бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по административен ред - от органа, който го е издал, когато:
1. съществено е нарушено някое от изискванията за законосъобразността му;
2. се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от административния орган не са могли да бъдат известни на страната в административното производство;
3. по надлежния съдебен ред се установи престъпно деяние на страната, на нейния представител или на административния орган, когато е едноличен, или на член от състава му, когато е колективен, което е дало отражение върху решаването на въпроса - предмет на административното производство;
4. административният акт е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен;
5. същият административен орган по същия въпрос и на същото основание е издал по отношение на същите лица друг влязъл в сила административен акт, който му противоречи;
6. страната вследствие на нарушаването на административнопроизводствените правила е била лишена от възможността да участва в административното производство или не е била надлежно представлявана, както и когато тя не е могла да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани;
7. с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 101, който става чл. 99
Възобновяване, когато от акта не са придобити права
Чл. 102. (1) Когато поради отказ или друга причина от административния акт не са придобити права, въпросът може да бъде преразгледан от административния орган и без да са налице условията по чл.101.
(2) Искане за възобновяване на производството по ал. 1 може да се прави само веднъж.

Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 102 и предлага той да отпадне

Инициатива за възобновяването
Чл. 103. В случаите по чл. 101, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 101, т. 2 - 7 и по чл. 102-и по искане на страна в производството.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 103, ал. 1 думите “по инициатива на административния орган или” се заличават.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 103, който става чл. 100:
“Инициатива за възобновяването
Чл. 100. В случаите по чл. 99, т. 1 възобновяването на административното производство се извършва по инициатива на административния орган или по предложение на съответния прокурор или на омбудсмана, а в случаите по чл. 99, т. 2 - 7 и по искане на страна в производството.»


Искане за възобновяване от неучаствало в производството лице
Чл. 104. Възобновяване на административното производство може да поиска и лице, спрямо което административният акт има сила, макар и то да не е било страна в производството.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 104, който става чл. 101

Срок за образуване на производството за възобновяване
Чл. 105. (1) Възобновяването на производството по чл. 101, т. 1 може да се направи в едномесечен срок от влизането в сила на акта.
(2) Възобновяване на производство по чл. 101, т. 2 - 7 може да се направи в срок 3 месеца от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна или изменение на административния акт, но не по-късно от една година от възникване на основанието. Когато възникването на основанието предхожда издаването на административния акт, началният момент на срока за възобновяване е влизането в сила на акта.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 105, който става чл. 102, като навсякъде в него думите «чл.101» се заменят «с чл.99»

Производство по възобновяване
Чл. 106. (1) Административният орган конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт.
(2) Административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на глава шеста.
(3) Отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV.
(4) Ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на глава пета.
(5) В случая по чл. 101, т. 5 вторият по време административен акт се обезсилва.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага сладната редакция на чл. 106, който става чл. 103:
“Производство по възобновяване
Чл. 103. (1) Административният орган конституира служебно като страна в производството третите лица, придобили права от административния акт.
(2) Административният орган разглежда искането за възобновяване по реда на глава шеста.
(3) Отказът да се допусне възобновяване може да се оспорва по реда на глава десета, раздел IV.
(4) Ако искането за възобновяване е основателно, производството се възобновява по реда на глава пета.
(5) В случая по чл. 99, т. 5 незаконосъобразният административен акт се отменя.»

Оспорване на новия административен акт
Чл. 107. Издаденият при възобновяване на производството нов административен акт, съответно отказът да бъде издаден актът, могат да се оспорват по реда, установен в този кодекс.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 107, който става чл. 104
Зачитане правата на третите лица
Чл. 108. Отмяната или изменението на административния акт по реда на тази глава не може да засегне правата, придобити от трети добросъвестни лица.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 108, който става чл. 105
Оспорен пред съда административен акт
Чл. 109. Когато административният акт, съответно отказът да се издаде акт, е бил оспорен пред съда, за възобновяването се прилага глава четиринадесета.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 109, който става чл. 106


Глава осма
ПРЕДЛОЖЕНИЯ И СИГНАЛИ
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава осма
Раздел I
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела


Предмет и обхват
Чл. 110. (1) По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, отправени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.
(2) Тази глава не се прилага за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред.
(3) Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи.
(4) Сигнали могат да се отправят за злоупотреби и корупция, лошо стопанисване на държавно или общинско имущество или за други незаконни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.

Предложение от н.п. К. Касабова, А. Мингова, В. Милтенов и Я. Янев
В чл. 110, ал. 4 след думите «административни органи» се добавя «и длъжностни лица в съответните администрации».
Комисията подрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 110, който става чл. 107:
“Предмет и обхват
Чл. 107. (1) По реда на тази глава се разглеждат предложенията и сигналите, отправени до административни органи, както и до други органи, които осъществяват публичноправни функции.
(2) Тази глава не се прилага за предложенията и сигналите, за чието разглеждане и решаване в закон е предвиден друг ред.
(3) Предложения могат да се правят за усъвършенстване на организацията и дейността на органите по ал. 1 или за решаване на други въпроси в рамките на компетентността на тези органи.
(4) Сигнали могат да се отправят за злоупотреби с власт и корупция, лошо управление на държавно или общинско имущество или за други незаконни или нецелесъобразни действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица в съответните администрации, с които се засягат държавни или обществени интереси, права или законни интереси на други лица.


Принципи
Чл. 111. (1) Органите по чл. 110, ал. 1 са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове, обективно и законосъобразно.
(2) Никой не може да бъде преследван заради предложение или сигнал, подадени при условията и по реда на тази глава.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 111, който става чл. 108:
“Принципи
Чл. 108. (1) Органите по чл. 107, ал. 1 са длъжни да разглеждат и решават предложенията и сигналите в установените срокове, обективно и законосъобразно.
(2) Никой не може да бъде преследван само заради подаването на предложение или сигнал при условията и по реда на тази глава.»
Страни
Чл. 112. Всеки гражданин или организация, както и омбудсманът може да подава предложение или сигнал.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 112, който става чл. 109
Организация на работата с предложенията и сигналите
Чл. 113. (1) Организацията на работата с предложенията и сигналите се определя в устройствените правилници на органите по чл. 110, ал. 1.
(2) За цялостната работа с предложенията и сигналите отговарят органите по чл. 110, ал. 1. Организирането на работата може да бъде възложено на овластени от тях длъжностни лица.
(3) Органите по чл. 110, ал. 1 са длъжни да приемат граждани и представители на организации и да изслушват техните предложения и сигнали в определени и предварително оповестени дни и часове.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 113, който става чл. 110, като навсякъде в него думите «чл. 110» се заменят с «чл. 107»


Форма на предложенията и сигналите
Чл. 114. (1) Предложенията и сигналите могат да бъдат писмени или устни, да бъдат подадени лично или чрез упълномощен представител по телефон, телеграф, телекс, факс или електронна поща.
(2) Подадените по реда на ал. 1 предложения и сигнали се регистрират.
(3) Когато е необходимо предложението или сигналът да се подаде писмено или да отговаря на определени изисквания, на подателя се дават съответни разяснения.
(4) Не се образува производство по анонимни предложения или сигнали, както и по сигнали, отнасящи се до нарушения, извършени преди повече от две години.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 114, който става чл. 111


Препращане по компетентност
Чл. 115. Предложенията и сигналите, които са подадени до некомпетентен орган, се препращат не по-късно от 7 дни от постъпването им на компетентните органи, освен когато има данни, че въпросът вече е отнесен и до тях. За препращането се уведомява направилият предложението или сигнала.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 115, който става чл. 112


Ограничения
Чл. 116. Сигналите не могат да се решават от органите или от длъжностните лица, срещу чиито действия са подадени, освен когато те приемат, че са основателни, и ги уважат.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 116, който става чл. 113


Изясняване на случая
Чл. 117. (1) Решението по предложение или сигнал се взема, след като се изясни случаят и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните лица.
(2) Органите, до които са подадени предложения и сигнали, разясняват на подателите техните права и задължения.
(3) За установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използват всички начини и средства, които не са забранени от закона.
(4) Начинът и средствата за изясняване на случая се определят от органа, компетентен да постанови решението, освен ако друг нормативен акт предписва доказването да се извърши по определен начин или с определени средства.
(5) Организациите са длъжни да дадат исканите им документи, сведения, обяснения и мнения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението.
(6) Гражданите са длъжни да представят исканите им документи и да дават сведения, освен ако това може да увреди техните права или законни интереси или да накърни достойнството им.
(7) Когато исканията са незаконосъобразни или неоснователни, или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват мотивите за това.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 117, който ства чл. 114:
“Изясняване на случая
Чл. 114. (1) Решението по предложение или сигнал се взема, след като се изясни случаят и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересуваните лица.
(2) Органите, до които са подадени предложения и сигнали, разясняват на подателите техните права и задължения.
(3) За установяване на фактите и обстоятелствата могат да се използват всички средства, които не са забранени от закона.
(4) Средствата за изясняване на случая се определят от органа, компетентен да постанови решението, освен ако друг нормативен акт предписва доказването да се извърши по определен начин или с определени средства.
(5) Организациите са длъжни да дадат исканите им документи, сведения и обяснения в срока, определен от административния орган, компетентен да постанови решението.
(6) Гражданите са длъжни да представят исканите им документи и да дават сведения, освен ако това може да увреди техните права или законни интереси или да накърни достойнството им.
(7) Когато исканията са незаконосъобразни или неоснователни, или не могат да бъдат удовлетворени по обективни причини, се посочват мотивите за това.»


Изпълнение
Чл. 118. Органът, който е постановил решението, взема мерки за неговото изпълнение, като определя начина и срока за изпълнението.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 118, който става чл. 115
Прекратяване на производството
Чл. 119. Производството по предложенията и сигналите се прекратява с изпълнението на решението.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 119, който става чл. 116:
“Приключване на производството
Чл. 116. Производството по предложенията и сигналите приключва с изпълнението на решението.»


Раздел II
ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела

Компетентност
Чл. 120. (1) Предложенията се правят пред органите, компетентни да решат поставените в тях въпроси.
(2) Преписи от предложенията могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 120, който става чл. 117


Решение
Чл. 121. (1) Решение по предложението се взема най-късно два месеца след неговото постъпване и се съобщава в срок 7 дни на подателя.
(2) Когато е необходимо по-продължително проучване, срокът за вземане на решението може да се продължи от по-горестоящия орган до 6 месеца, за което се съобщава на подателя.
(3) Решението, постановено по направено предложение, не подлежи на обжалване.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 121, който става чл. 118

Раздел III
СИГНАЛИ
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела

Компетентност
Чл. 122. (1) Сигналите се подават до органите, които непосредствено ръководят и контролират органите и длъжностните лица, за чиито незаконосъобразни или нецелесъобразни действия се съобщава.
(2) По преценка на подателя сигналът може да се подаде и чрез органа, срещу чието действие е насочен.
(3) Преписи от сигналите могат да се изпращат и до по-горестоящи органи.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 122, който става чл. 119
Спиране на изпълнението
Чл. 123. Подаденият сигнал не спира изпълнението на оспорения акт или извършването на определена дейност, освен ако органът, компетентен да се произнесе, разпореди изпълнението да се спре до постановяване на решението.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 123, който става чл. 120
Срок за произнасяне
Чл. 124. Решението по сигнала се взема най-късно в срок два месеца от постъпването му. Когато особено важни причини налагат, срокът може да се продължи от по-горестоящия орган, но с не повече от един месец, за което се уведомява подателят.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 124, който става чл. 121
Решение
Чл. 125. (1) Когато уважи сигнала, органът взема незабавно мерки за отстраняване на допуснатото нарушение или нецелесъобразност, за което уведомява подателя и другите заинтересувани лица.
(2) Ако не признае основателността на сигнала, органът по чл. 122, ал. 2 в срок един месец от подаването му го изпраща заедно със своите обяснения на съответния по-горестоящ орган, за което уведомява подателя.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 125, който става чл. 122, като в него думите «чл.122» се заменят с «чл.119»


Съобщаване на решението
Чл. 126. (1) Решението по сигнала е писмено, мотивира се и се съобщава на подателя в срок 7 дни от постановяването му.
(2) Когато с решението се засягат права или законни интереси на други лица, то се съобщава и на тях.
(3) Когато сигналът е препратен до компетентния орган от народен представител, общински съветник, държавен орган, орган на местното самоуправление или средство за масова информация, за решението се уведомяват и те.
(4) При данни за извършено престъпление се уведомява незабавно съответният прокурор.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 126, който става чл. 123


Необжалваемост
Чл. 127. (1) Сигнали, подадени повторно по въпрос, по който има решение, не се разглеждат, освен ако са във връзка с изпълнение на решението или се основават на нови факти и обстоятелства.
(2) Решението, постановено по подаден сигнал, не подлежи на обжалване.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 127, който става чл. 124
Изпълнение
Чл. 128. (1) Решението по сигнала се изпълнява в срок един месец от постановяването му. По изключение, когато това се налага по особено важни причини, срокът може да бъде продължен от органа, който го е постановил, но с не повече от два месеца, за което се уведомява подателят.
(2) При изпълнение на решението по сигнала се премахват вредните последици, причинени от незаконосъобразните или нецелесъобразните действия. Когато това не е възможно, засегнатите лица се удовлетворяват по друг законен начин или им се разяснява редът, по който да постъпят.
(3) Органът, на когото е възложено изпълнението на решението по сигнала, уведомява за изпълнението органа, който е постановил решението.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 128, който става чл. 125




ДЯЛ ТРЕТИ
ПРОИЗВОДСТВА ПРЕД СЪД

Комисията подкрепя предложението на вностеля за наименованието на дял трети

Глава девета
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Комисията подкрепя предложението на вностеля за наименованието глава девета
Започване на производствата
Чл. 129. Съдебните производства започват по искане на заинтересувано лице или на прокурора в определените от този кодекс или друг закон случаи.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 129, който става чл. 126
Забрана за отказ от правосъдие
Чл. 130. (1) Съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат съобразно закона в разумен срок всяко подадено до тях искане.
(2) Съдилищата не могат да откажат правосъдие под предлог, че няма правна норма, въз основа на която да решат искането.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 130, ал.1 думите “разумен срок” се заменят с “предвидения срок”, а след думата “искане” се добавя “при наличие на интерес”.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 130, който става чл. 127



Подведомственост
Чл. 131. (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания:
1. за издаване, изменение, отменяне или обявяване на нищожност на административни актове;
2. за обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;
3. за защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;
4. за защита срещу незаконно принудително изпълнение;
5. за обезщетения за вреди от незаконни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица;
6. за обезщетения за вреди от принудително изпълнение;
7. за обявяване на нищожност, обезсилване или отменяне на решения, постановени от административните съдилища;
8. за установяване неистинност на административни и съдебни актове по този кодекс.
(2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.
(3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 131 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “административните съдилища” се заменят с
“окръжните съдилища”;
2. В ал.1 т. 7 думите “административните съдилища” се заменят с
“от съда”.
3. В ал. 1, т. 8 думите “и съдебни” се заличават.

Комисията не е обсъдила предложенията по т. 1 и т. 2 и подкрепя предложението по т. 3

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 131, който става чл. 128:
“Подведомственост
Чл. 128. (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за:
1. издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове;
2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс;
3. защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията;
4. защита срещу незаконно принудително изпълнение;
5. обезщетения за вреди от незаконни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица;
6. обезщетения за вреди от принудително изпълнение;
7. обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища;
8. установяване неистинност на административни актове по този кодекс.
(2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита.
(3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго.»

Съединяване на жалби
Чл. 132. (1) Ако законосъобразността на административен акт или на отказ да бъде издаден административен акт е оспорена едновременно пред по-горестоящ административен орган и пред съд, жалбите се съединяват в едно общо производство, подведомствено на съда.
(2) Правилото по ал. 1 не се прилага, когато с жалбата до по-горестоящия административен орган е оспорена целесъобразността на административния акт. В този случай, ако има образувано и съдебно производство, то се спира до произнасянето на по-горестоящия административен орган.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 132, който става чл. 129
Спорове за подведомственост
Чл. 133. (1) Административният съд решава сам дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него или от друг орган извън системата на съдилищата.
(2) Никой друг орган няма право да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда.
(3) Въпросът, дали заведеното дело подлежи на разглеждане от административния съд или от друг орган извън системата на съдилищата, може да бъде повдигнат при всяко положение на делото и служебно от съда.
(4) Ако намери, че делото не му е подведомствено, съдът го изпраща на надлежния орган. Разпореждането или определението могат да се обжалват с частна жалба от страните и от органа, на който делото е изпратено.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 133, ал. 1 и ал. 3 думите “административния съд” се заменят със “Съдът”.

Комисията не е обсъдила предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 133, който става чл. 130

Двуинстанционност на производствата
Чл. 134. Съдебните производства по този кодекс са двуинстанционни, освен когато в него или в друг закон е установено друго.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 134, който става чл. 131



Родова подсъдност
Чл. 135. (1) На регионалните административни съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд.
(2) На Върховния административен съд са подсъдни:
1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети;
2. оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министьр-председателите и министрите;
3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет;
4. оспорванията срещу актове на Българската народна банка;
5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения;
6. частни жалби срещу определения и разпореждания;
7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела;
8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 135 думите “регионалните административни съдилища” се заменят с
“окръжните съдилища”.

Комисията не е обсъдила предложението


Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 135, който става чл. 132:
“Родова подсъдност
Чл. 132. (1) На регионалните административни съдилища са подсъдни всички административни дела с изключение на тези, подсъдни на Върховния административен съд.
(2) На Върховния административен съд са подсъдни:
1. оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети;
2. оспорванията срещу актовете на Министерския съвет, министър-председателя, заместник министьр-председателите и министрите;
3. оспорванията срещу решения на Висшия съдебен съвет;
4. оспорванията срещу актове на органите на Българската народна банка;
5. касационни жалби и протести срещу първоинстанционни съдебни решения;
6. частни жалби срещу определения и разпореждания;
7. молби за отменяне на влезли в сила съдебни актове по административни дела;
8. оспорванията срещу други актове, посочени в закон.»

Местна подсъдност
Чл. 136. (1) Делата се разглеждат от регионалния административен съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт, а когато то е в чужбина - от Софийския регионален административен съд.
(2) Исковете за обезщетения могат да бъдат предявени и пред съда по местоживеене на гражданина или по адреса на управление на юридическото лице, освен когато са съединени с оспорване по ал. 1.
(3) Когато компетентният съд е възпрепятстван да разгледа делото, Върховният административен съд постановява пренасянето му в съда по местоживеенето или адреса на управление на жалбоподателя, а ако те са в същия съдебен район - в най-близкия съседен регионален административен съд.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 136 се правят следните изменения и допълнения:
1.В ал.1 думите “регионалния административен съд” се заменят с
“окръжния съд”, а думите “Софийския регионален административен съд ” се заменят със “ Софийски градски съд”.
2. В ал. 3 думите “регионален административен съд” се заменят с
“окръжен съд”.

Комисията не е обсъдила предложението


Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 136, който става чл. 133:
«Местна подсъдност
Чл. 133. (1) Делата се разглеждат от регионалния административен съд, в района на който е седалището на органа, издал оспорения административен акт, а когато то е в чужбина - от Софийския регионален административен съд.
(2) Исковете за обезщетения могат да бъдат предявени и пред съда по адреса или седалището на жалбоподателя, освен когато са съединени с оспорване по ал. 1.
(3) Когато компетентният съд не е в състояние да разгледа делото, Върховният административен съд постановява пренасянето му в съседен регионален административен съд.»

Задължителност на подсъдността
Чл. 137. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица.
(2) Възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави до приключване на устните състезания пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл.137, ал.2 думите “до приключване на устните състезания“ се заменят с “най-късно в първото заседание”.

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 137, който става чл. 134:
“Задължителност на подсъдността
Чл. 134. (1) Определената от закона подсъдност не може да бъде изменяна по съгласие на участващите в делото лица.
(2) Възражение за местна неподсъдност на делото може да се прави най-късно в първото заседание пред първата инстанция и да се повдига служебно от съда. Едновременно с предявяване на възражението страната е длъжна да представи и доказателствата си.»


Спорове за подсъдност
Чл. 138. (1) Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита за висящо от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
(3) Споровете за подсъдност между регионални административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд - от негов петчленен състав.
(4) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.
(5) Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. З, съответно по ал. 4, за определяне на подсъдността.
(6) Когато административният съд, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. З или 4 в зависимост от положението на третия съд.
(7) Актовете, постановени по този член, не подлежат на обжалване.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 138 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3 думите “регионални административни съдилища” се
заменят с “окръжни съдилища”.
2. Ал. 4 се заличава.
3. В ал. 6 думите “административният съд” се заменят “ окръжният
съд”.
4. Ал. 5, 6 и 7 стават съответно 4, 5 и 6.

Комисията не е обсъдила предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 138, който става чл. 135:
“Спорове за подсъдност
Чл. 135. (1) Всеки съд решава сам дали заведеното пред него дело му е подсъдно.
(2) Ако намери, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото се счита за висящо от деня на завеждането му пред ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват силата си.
(3) Споровете за подсъдност между регионални административни съдилища се решават от Върховния административен съд, а ако в спора участва тричленен състав на Върховния административен съд - от негов петчленен състав.
(4) Споровете за подсъдност между общите и административните съдилища се решават от състав, включващ трима представители на Върховния касационен съд и двама представители на Върховния административен съд.
(5) Ако съдът, на който делото е изпратено, намери, че то не му е подсъдно, той го изпраща на съда по ал. 3, съответно по ал. 4, за определяне на подсъдността.
(6) Когато административният съд, на който делото е изпратено по реда на ал. 2, намери, че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал. 3 или 4 в зависимост от положението на третия съд.
(7) Определенията, постановени по спорове за подсъдност, не подлежат на обжалване.»


Задължително представителство
Чл. 139. (1) Когато в делото участват повече от 20 лица с еднакви интереси, които не са представени чрез пълномощник, съдът може да ги задължи в разумен срок да посочат общ пълномощник. Ако те не посочат такъв, той се назначава служебно от съда.
(2) Процесуалните действия на страната имат предимство пред тези на общия пълномощник.
(3) Представителната власт на служебно назначения общ пълномощник се прекратява с изявление на представлявания до него и до съда след отпадане на предпоставките по ал.1.
(4) Разноските за общия пълномощник се заплащат от съда и се понасят от административния орган съразмерно с уважената част от оспорването.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 139, ал.1 числото “20” се заменя с числото “10”.

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 139, който става чл. 136:
“Задължително представителство
Чл. 136. (1) Когато в делото участват повече от 10 лица с еднакви интереси, които не са представени чрез пълномощник, съдът може да ги задължи в разумен срок да посочат общ пълномощник измежду тях. Ако те не посочат такъв, общ процесуален представител се назначава служебно от съда.
(2) Процесуалните действия на страната имат предимство пред тези на общия пълномощник или представител.
(3) Представителната власт на служебно назначения общ представител се прекратява с изявление на представлявания до него и до съда след отпадане на предпоставките по ал.1.
(4) Разноските за общия представител се понасят от административния орган съобразно уважената част от оспорването.»


Призоваване
Чл. 140. (1) Страната се призовава на адреса, на който е била призована за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочила друг адрес.
(2) На страната могат да бъдат връчвани призовки и на посочен от нея електронен адрес. Те се считат за връчени с постъпването си в посочената информационна система и се удостоверяват с копие от електронния запис за това.
(3) Когато няма адреси по ал. 1 и 2, страната се призовава на настоящия си адрес, а при липса на такъв - на постоянния си адрес.
(4) Когато страната не е намерена на адреса по ал. 1, 2 и 3, както и втори път в някой от следващите 3 дни, в час, различен от първия, призовката се оставя в пощенската й кутия и се смята за връчена. Тези обстоятелства се удостоверяват от длъжностното лице по призоваването.
(5) Ако се налагат еднакви призовавания за повече от 20 лица, които нямат общ пълномощник, председателят на състава може да разпореди за следващите процесуални действия оповестяване чрез "Държавен вестник". Разпореждането се съобщава на страните.
(6) На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или понататъшният му ход е бил преграден.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл.140 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал.5 :
“(5) Когато лица, участващи в производството се представляват от общ пълномощник, призоваването може да бъде извършено чрез пълномощника.”
2. Досегашната ал. 5 става ал. 6, като в нея числото “20” се заменя с числото “10”, а изречение второ в нея се заличава.
3. Досегашната ал. 6 става ал. 7.

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 140, който става чл. 137:
“Призоваване
Чл. 137. (1) Страната се призовава на адреса, на който е била призована за последен път в производството пред административния орган, освен ако по делото е посочила друг адрес.
(2) На страната могат да бъдат връчвани призовки и на посочен от нея електронен адрес. Те се считат за връчени с постъпването си в посочената информационна система и се удостоверяват с копие от електронния запис за това.
(3) Когато няма адреси по ал. 1 и 2, страната се призовава на настоящия си адрес, а при липса на такъв - на постоянния си адрес.
(4) Лица с неизвестен адрес се призовават чрез "Държавен вестник" и производството продължава.
(5) Когато лица, участващи в производството се представляват от общ пълномощник или представител, призоваването може да бъде извършено чрез тях.
(6) Ако се налагат еднакви призовавания за повече от 10 лица, които нямат общ пълномощник или представител, председателят на състава може да разпореди за следващите процесуални действия оповестяване чрез "Държавен вестник". Разпореждането се съобщава на страните.
(7) На страните, призовани редовно, не се изпращат последващи призовки, освен ако делото е било отсрочено в закрито заседание или понататъшният му ход е бил преграден.»



Съобщения
Чл. 141. Доколкото друго не е предвидено в този кодекс, съдебните актове се съобщават на страните чрез изпращане на преписи от тях по реда на чл. 140.

Предложение на н.п. М. Манолова
Чл. 141 се изменя така:
“Чл. 141. По реда, посочен в чл. 140, се връчват съобщенията и другите книжа по делото, доколкото не е предвидено друго в този кодекс.”

Комисията подкрепя предложението по принцип

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 141, който става чл. 138:
“Съобщения
Чл. 138.(1) Доколкото друго не е предвидено в този кодекс, съдебните актове се съобщават на страните чрез изпращане на преписи от тях по реда на чл. 137.
(2) По същия ред се връчват и другите съобщения и книжа по делото.”


Отлагане на делото
Чл. 142. (1) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани.
(2) При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 142, ал. 1 се създава изречение второ: “В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца.”

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 142, който става чл. 139:
“Отлагане на делото
Чл. 139. (1) Съдът отлага делото, ако страната и пълномощникът й не могат да се явят поради препятствие, което страната не може да отстрани. В тези случаи следващото заседание се насрочва не по-късно от три месеца.
(2) При повторно искане от същата страна делото може да бъде отложено по изключение само на друго основание, ако с оглед на всички обстоятелства съдът прецени, че не е налице злоупотреба с право.»
Удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване
Чл. 143. (1) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.
(2) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на 6 месеца.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл.143 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “два месеца” се заменят с “един месец”.
2. В ал. 2 числото “6” се заменя с думите “два месеца”.

Предложението е оттеглено

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 143, който става чл. 140:
«Удължаване на сроковете за обжалване при нередовно съобщаване
Чл. 140. (1) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответният срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца.
(2) Когато в административния акт или в съобщението за неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца.»

Представяне на електронни документи
Чл. 144. Пред съда могат да бъдат представяни електронни документи, подписани с универсален електронен подпис, по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя за чл. 144, който става чл. 141
Преценка за съответствие с материалния закон
Чл. 145. Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 145, който става чл. 142:
«Преценка за съответствие с материалния закон
Чл. 142. (1) Съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му.
(2) Установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.”
Отговорност за разноски
Чл. 146. (1) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждение за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
(2) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт.
(3) Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятстващ, има право на разноски.
(4) Когато съдът отхвърли оспорването или оспорващият оттегли жалбата, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 146, който става чл. 143

Приложимост на Гражданския процесуален кодекс
Чл. 147. По неуредените в този дял случаи се прилага Гражданският процесуален кодекс.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 147, който става чл. 144:
“Субсидиарно прилагане на Гражданския процесуален кодекс
Чл. 144. По неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.»




Глава десета
ОСПОРВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ ПРЕД ПЪРВАТА
ИНСТАНЦИЯ

Комисията подкрепя предложенито на вносителя за наименованието на глава десета
Раздел I
ОСПОРВАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Комисията подкрепя предложенито на вносителя за наименованието на раздела

Предмет на оспорване
Чл. 148. (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.
(2) На оспорване подлежат:
1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт;
2. актът на по-горестоящия административен орган, с който е отменен или изменен актът по т. 1;
3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
(3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни свои части.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 148, който става чл. 145:
“Предмет на оспорване
Чл. 145. (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност.
(2) На оспорване подлежат:
1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт;
2. актът на по-горестоящия административен орган, с който е отменен или изменен актът по т. 1;
3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения.
(3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части.»

Основания за оспорване
Чл. 149. Основанията за оспорване на административните актове са:
1. липса на компетентност;
2. неспазване на установената форма;
З съществено нарушение на административнопроизводствени правила;
4. противоречие с материалноправни разпоредби;
5. несъответствие с целта на закона.

Комисията подкрепя на вносителя за чл. 149, който става чл. 146

Право на оспорване
Чл. 150. (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са непосредствено засегнати или застрашени от него или за които той поражда задължения.
(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл.15.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
В чл. 150, ал. 1 думата “непосредствено” се заличава.

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 150, който става чл. 147:
«Право на оспорване
Чл. 147. (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения.
(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по чл. 16.”


Изборност на ред за оспорване
Чл. 151. Административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в този кодекс или в специален закон е предвидено друго.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 151, който става чл. 148

Срокове за оспорване
Чл. 152. (1) Административните актове могат да се оспорят в срок 14 дни от съобщаването им.
(2) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие могат да се оспорят в срок един месец от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе.
(3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе.
(4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му.
(5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 152, който става чл. 149


Форма на оспорването
Чл. 153. (1) Жалбата и протестът се подават в писмена форма и трябва да съдържат:
1. посочване на съда;
2. името и точния адрес на жалбоподателя, а ако е гражданин - и неговия единен граждански номер, името и точния адрес на законния представител или пълномощник, ако има такива, съответно името и длъжността на прокурора;
3. означение на обжалвания административен акт;
4. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта;
5. в какво се състои искането;
6. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.
(2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи всички доказателства, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените от тях, с които разполага.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
В Чл. 153, ал. 2 да отпадне

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 153, който става чл. 150:
“Форма и съдържание на жалбата и протеста
Чл. 150. (1) Жалбата и протестът се подават в писмена форма и трябва да съдържат:
1. посочване на съда;
2. трите имена и адрес, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв - за българските граждани, съответно името и длъжността на прокурора, номера на телефона, факса или телекса;
3. трите имена и адрес, личния номер за чужденец и адреса, заявен в съответната администрация, телефон, факс и електронен адрес, ако има такъв;
4. фирмата на търговеца или наименованието на юридическото лице,
изписани и на български език, седалището и последния посочен в съответния регистър адрес на управление и електронния му адрес;
5. означение на обжалвания административен акт;
6. указание в какво се състои незаконосъобразността на акта;
7. в какво се състои искането;
8. подпис на лицето, което подава жалбата или протеста.
(2) В жалбата или протеста оспорващият е длъжен да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани, и да представи писмените от тях, с които разполага.»


Приложения
Чл. 154. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. съдебно удостоверение за съществуването и представителството на организация - жалбоподател, освен ако тя не подлежи на вписване в съдебен регистър;
2. пълномощното, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
4.преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 154, който става чл. 151:
“Приложения
Чл. 151. Към жалбата или протеста се прилагат:
1. удостоверение за съществуването и представителството на организация - жалбоподател;
2. пълномощното, когато жалбата се подава от пълномощник;
3. документ за платена държавна такса, ако такава се дължи;
4.преписи от жалбата или протеста, от писмените доказателства и от приложенията според броя на останалите страни.»

Подаване на оспорването
Чл. 155. (1) Жалбата или протестът се подават чрез органа, издал оспорвания акт.
(2) В срок 3 дни от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно с копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, като уведомява подателя за това.
(3) Към преписката органът е длъжен да приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовавани.
(4) Ако органът не изпълни задълженията си по ал. 1 - 3, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 155, който става чл. 152:
"Подаване на жалбата и протеста
Чл. 152. (1) Жалбата или протестът се подават чрез органа, издал оспорвания акт.
(2) В тридневен срок от изтичането на сроковете за оспорване от останалите лица органът изпраща жалбата или протеста заедно със заверено копие от цялата преписка по издаването на акта на съда, като уведомява подателя за това.
(3) Към преписката органът е длъжен да приложи списък на страните в производството по издаване на административния акт с посочване на адресите, на които те последно са били призовавани.
(4) Ако органът не изпълни задълженията си по ал. 1 - 3, съдът изисква преписката служебно въз основа на копие от жалбата или протеста.»
Страни
Чл. 156. (1) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, лицата, за които актът е благоприятстващ, както и тези, за които оспорен отказ да бъде издаден административен акт е благоприятстващ.
(2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган.
(3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, овластеният с нея орган може да встъпи в делото, за да му помага.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
В Чл. 156, ал. 1 накрая се добавя “както и всички заинтересувани лица. ”

Комисията подкрепя предложението по принцип


Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 156, който става чл. 153:
«Страни
Чл. 153. (1) Страни по делото са оспорващият, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица.
(2) Когато след издаване на административния акт органът бъде закрит, без да е посочен негов правоприемник, страна по делото е овластеният с компетентността да издава същите актове орган.
(3) Когато компетентността на административния орган по въпроса бъде отнета, съдът го заличава и конституира служебно като страна по делото компетентния орган.
(4) Определението по предходната алинея подлежи на обжалване с частна жалба.»


Конституиране на страните
Чл. 157. (1) Съдът конституира страните служебно.
(2) Когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 155, ал. З, съдът определя срок за изпълнението му. При неизпълнение съдът прилага чл. 311. Лицето с неизвестен адрес се призовава чрез "Държавен вестник" и производството продължава.
(3) На лицата, за които актът е благоприятстващ, не се изпращат последващи призовки, ако не са заявили, че ще участват в делото. Това следва да им се укаже с първото призоваване.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 157, който става чл. 154:
“Конституиране на страните
Чл. 154. (1) Съдът конституира страните служебно.
(2) Когато административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 152, ал. 3, съдът определя срок за изпълнението му. “
Оттегляне и отказ от оспорването
Чл. 158. (1) При всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти.
(2) Искането за обявяване на нищожност може да бъде оттеглено без съгласието на ответниците по жалбата до приключване на първото заседание по делото.
(3) Оттеглянето извън съдебно заседание се прави писмено с нотариална заверка на подписа.
(4) Предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен.


Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
В чл. 158, ал. 3 следва да отпадне текстът след писмено “...с нотариална заверка”.

Комисията подкрепя предложението по принцип

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 158, ал. 3 думите “писмено с нотариална заверка на подписа” се заменят с думите “с писмена молба”.

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 158, който става чл. 155:
«Оттегляне и отказ от оспорването
Чл. 155. (1) При всяко положение на делото оспорващият може да оттегли оспорването или да се откаже от него изцяло или отчасти.
(2) Искането за обявяване на нищожност може да бъде оттеглено без съгласието на ответниците по жалбата до приключване на първото заседание по делото.
(3) Оттеглянето и отказът от оспорването извън съдебно заседание се прави с писмена молба.
(4) Предварителен отказ от правото на оспорване е недействителен.»
Оттегляне на оспорения акт
Чл. 159. (1) При всяко положение на делото със съгласието на останалите ответници административният орган може да оттегли изцяло или частично оспорения акт или да издаде акта. чието издаване е отказал.
(2) За оттегляне на акта след първото по делото заседание е нужно съгласие и от оспорващия.
(3) Оттегленият акт може да бъде издаден повторно само при нови обстоятелства.
(4) Когато с оспорването е съединен и иск за обезщетение, производството по него продължава.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 159, който става чл. 156

Образуване на делото и определяне на съдия-докладчик
Чл. 160. (1) Председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело, което се предава на съдия-докладчик.
(2) Съдията-докладчик се определя съобразно поредността на постъпването на оспорванията в съда чрез електронно разпределяне или чрез друг начин за случайно разпределяне на делата, посочен в приети от съответния съд и разгласени публично вътрешни правила.
(3) Съдията-докладчик участва в състава на съда и не може да бъде сменен до приключване на делото в първата инстанция освен на основанията за отвод или при фактическа невъзможност да участва в делото.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 160, ал. 1 след думите “образуват административно дело” се добавя
“в срок един месец от постъпването на жалбата или протестът”.

Комисията подкрепя предложението по принцип

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 160, който става чл. 157:
«Образуване и насрочване на делото
Чл. 157. (1) Председателят на съда, негов заместник или председателят на отделението образуват административното дело, което се предава на съдия-докладчик. Съдията-докладчик насрочва делото в срок до два месеца от постъпването на жалбата в съда.
(2) Съдията-докладчик се определя съобразно поредността на постъпването на оспорванията в съда чрез електронно разпределяне или чрез друг начин за случайно разпределяне на делата, посочен в приети от съответния съд и разгласени публично вътрешни правила.»

Оставяне на оспорването без движение
Чл. 161. (1) Когато оспорването не отговаря на изискванията на чл. 153, ал. 1 и чл. 154, то се оставя без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.
(2) Когато адресите на оспорващия и на неговия представител не са посочени, съобщението по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в течение на 7 дни.
(3) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, оспорването се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик. По същия начин се постъпва и когато нередовностите на оспорването се забележат в течение на производството, като в този случай съдът прекратява делото.
(4) Поправеното оспорване се счита за редовно от деня на неговото подаване.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 161, който става чл. 158:
“Проверка на редовността на жалбата и протеста
Чл. 158. (1) Когато жалбата или протестът не отговарят на изискванията на чл. 150, ал. 1 и чл. 151, те се оставят без движение, като на оспорващия се изпраща съобщение да отстрани нередовностите в 7-дневен срок.
(2) Когато адресите на оспорващия и на неговия представител не са посочени, съобщението по ал. 1 се прави чрез поставяне на обявление на определеното за това място в съда в течение на 7 дни.
(3) Ако нередовностите не бъдат отстранени в срока по ал. 1, жалбата или протестът се оставя без разглеждане с разпореждане на съдията-докладчик. Когато нередовностите се открият в течение на производството, съдът прекратява делото.
(4) Поправеното оспорване се счита за редовно от деня на неговото подаване.»


Оставяне на оспорването без разглеждане
Чл. 162. Оспорването се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато:
1. актът не подлежи на оспорване;
2. оспорващият е неправосубектен;
3. оспореният административен акт не съществува или е оттеглен;
4. оспорващият няма правен интерес от оспорването;
5. оспорването е просрочено;
6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение;
7. по оспорването има висящо дело;
8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 162, който става чл. 159:
«Проверка на допустимостта на жалбата и протеста
Чл. 159. Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато:
1. актът не подлежи на оспорване;
2. оспорващият е неправосубектен;
3. оспореният административен акт е оттеглен;
4. оспорващият няма правен интерес от оспорването;
5. оспорването е просрочено;
6. по оспорването има влязло в сила съдебно решение;
7. има образувано дело пред същия съд, между същите страни, на същото основание;
8. оспорването бъде оттеглено или бъде извършен отказ от него.»

Обжалване на акта по допустимостта на оспорването
Чл. 163. (1) Разпореждането, с което оспорването се оставя без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежат на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването.
(2) Частната жалба в случая по чл. 162, т. 4 се разглежда в открито заседание.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл.163, ал.2 се изменя така:
“(2) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, а в случаите по чл.162, т. 4 и 5 – в открито съдебно заседание“.

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 163, който става чл. 160:
“Обжалване на акта по допустимостта на жалбата и протеста
Чл. 160. (1) Разпореждането, с което жалбата и протестът се оставят без разглеждане, или определението, с което делото се прекратява, подлежат на обжалване с частна жалба. Препис от нея не се представя, ако разпореждането е постановено преди връчването на препис от оспорването.
(2) Частните жалби се разглеждат в закрито заседание, а в случаите по чл. 159, т. 4 и 5 – в открито съдебно заседание.”
Възстановяване на срока за обжалване
Чл. 164. (1) В срок 7 дни от съобщението за оставяне на жалбата без разглеждане може да се поиска възстановяване на срока, ако пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства или на поведение на администрацията, въвело жалбоподателя в заблуждение. Искането може да бъде направено и с жалбата.
(2) В искането за възстановяване на срока се посочват всички доказателства, установяващи основанията по ал. 1.
(3) Определението, с което искането по ал. 1 е отхвърлено, може да се обжалва с частна жалба. Определението, с което искането по ал. 1 е уважено, се обжалва заедно с решението по делото.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 164, който става чл. 161

Съобщаване на акта от съда
Чл. 165. (1) Когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможност да защитят интересите си.
(2) Когато оспореният акт е благоприятстващ за лица по ал. 1, съдът ги конституира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага.
(3) Когато до приключването на устните състезания по първоначалната жалба постъпят жалби и от лица по ал. 1, жалбите се обединяват в едно производство за постановяване на общо решение.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за чл. 165, който става чл. 162:
“Съобщаване на акта от съда
Чл. 162. (1) Когато административният акт не е бил съобщен на всички засегнати лица, съдът им изпраща съобщение и продължава съдебното производство по жалбата, като осигурява на тези лица възможност да защитят интересите си.
(2) Когато оспореният акт е благоприятстващ за лица по ал. 1, съдът ги конституира служебно като страни и отлага делото, ако това се налага.
(3) Когато до началото на устните състезания по първоначалната жалба постъпят жалби и от лица по ал. 1, жалбите се обединяват в едно производство за постановяване на общо решение.»
Връчване на преписи от оспорването и отговор по него
Чл. 166. (1) Ако оспорването е допустимо, съдията-докладчик разпорежда преписи от него да бъдат изпратени на страните.
(2) В срок 14 дни от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Писмените доказателства, с които страната разполага, се прилагат към отговора.
(3) Когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези. които се съдържат в преписката, съдията-докладчик указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 166, ал. 2 числото “14” се заменя със “7”.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за чл. 166, който става чл. 163:
«Връчване на преписи от жалбата и протеста и отговор по тях
Чл. 163. (1) Ако жалбата или протеста са допустими, съдията-докладчик разпорежда преписи от тях да бъдат изпратени на страните.
(2) В 14-дневен срок от получаването на преписа всяка от страните може да представи писмен отговор и да посочи доказателства. Писмените доказателства, с които страната разполага, се прилагат към отговора.
(3) Когато за изясняването на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, съдията-докладчик указва на съответната страна необходимостта от тяхното събиране.»
Състав на регионалния административен съд
Чл. 167. (1) Регионалният административен съд разглежда делото в състав от един съдия.
(2) При фактическа или правна сложност на делото и по предложение на съдията-докладчик то може да се разгледа от тричленен състав, определен по реда на чл. 160, ал. 2. Извършените до този момент процесуални действия по делото запазват силата си.
(3) Най-късно до първото заседание по делото всяка от страните може да поиска то да бъде разгледано от тричленен състав поради фактическа или правна сложност. По това искане се произнася съдията-докладчик, който прави предложение по ал. 2 или отказва да направи такова предложение.
(4) Отказът по ал. 3 не подлежи на самостоятелно обжалване.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
В чл. 167, ал. 1 думите “един съдия” се заменят с “трима съдии”.

Комисията не подкрепя предложението

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 167 се правят следните изменения и допълнения:
1. Наименованието на чл. 167 се изменя така: “Състав на съда”;
2. Досегашната ал. 1 става чл. 167 и се изменя така:
“Чл. 167. Административното отделение на окръжния съд разглежда делото в състав от един съдия.”
3. Ал. 2, 3 и 4 се заличават.

Комисията не е обсъдила предложението по т. 1 и 2 и подкрепя
предложението по т. 3

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция за чл. 167, който става чл. 164:
“Състав на регионалния административен съд
Чл. 164. Регионалният административен съд разглежда делото в състав от един съдия.»



Състав на Върховния административен съд
Чл. 168. Върховният административен съд разглежда делото в състав от трима съдии.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 168, който става чл. 165

Определяне на тричленните състави
Чл. 169. Когато съдията-докладчик не участва в предварително определен постоянен тричленен състав, за останалите двама съдии се прилага чл. 160, ал. 2 и 3.

Комисията не подкрепя предложението на вносителя за чл. 169 и предлага той да отпадне
Спиране изпълнението на административния акт
Чл. 170. (1) Оспорването спира изпълнението на административния акт.
(2) При всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнение, допуснато с разпореждане, може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.
(3) Искането по ал. 2 се разглежда в открито заседание. Съдът се произнася незабавно с определение, което може да бъде обжалвано с частна жалба в срок 7 дни от обявяването му на заседанието.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 170 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал.1 след думата “акт” се добавят думите “ако в специален закон не е предвидено друго”.
2. В ал. 3 числото “7” се заменя с числото “3”.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 170, който става чл. 166
Допускане на предварително изпълнение от съда
Чл. 171. (1) При всяко положение на делото съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган.
(2) Когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен от него размер.
(3) Определението по искането подлежи на обжалване в срок 3 дни от съобщаването му. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановява се положението, съществувало преди изпълнението.
(4) Повторно искане пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 171, който става чл. 167:
«Допускане на предварително изпълнение от съда
Чл. 167. (1) При всяко положение на делото по искане на страна съдът може да допусне предварително изпълнение на административния акт при условията, при които то може да бъде допуснато от административния орган.
(2) Когато предварителното изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда, съдът може да го допусне под условие за внасяне на гаранция в определен от него размер.
(3) Определението по искането подлежи на обжалване в тридневен срок от съобщаването му. Ако предварителното изпълнение бъде отменено, възстановява се положението, съществувало преди изпълнението.
(4) Повторно искане пред съда може да се прави само въз основа на нови обстоятелства.»
Предмет на съдебната проверка
Чл. 172. (1) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 149.
(2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
(3) Алинея втора се прилага и в случаите, когато оспорването е направено след изтичането на срока по чл. 152, ал. 1 - 3.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 172, който става чл. 168:
«Предмет на съдебната проверка
Чл. 168. (1) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146.
(2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това.
(3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1-3.”
Съдебен контрол и оперативна самостоятелност
Чл. 173. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е спазил изискванията за законност на административните актове.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
Чл. 173 да отпадне

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 173, който става чл. 169:
“Съдебен контрол и оперативна самостоятелност
Чл. 169. При оспорване на административен акт, издаден при оперативна
самостоятелност, съдът проверява дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове.”


Тежест на доказване
Чл. 174. (1) Административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, следва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му.
(2) Когато се оспорва отказ за издаването на административен акт, оспорващият следва да установи, че са били налице условията за издаването му.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 174, който става чл. 170


Доказателства
Чл. 175. (1) Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита отново свидетелите и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
(2) По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно.
(3) Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.
(4) Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.
(5) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
В чл. 175, изречение второ отпада.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 175, който става чл. 171:
“Доказателства
Чл. 171. (1) Доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред административния орган, и вещите лица само ако намери за необходимо да ги изслуша непосредствено.
(2) По искане на страните съдът може да събира и нови доказателства, допустими по Гражданския процесуален кодекс. Вещи лица, оглед или освидетелстване той може да назначава и служебно.
(3) Страните са длъжни да съдействат за установяване на истината.
(4) Съдът е длъжен да съдейства на страните за отстраняване на формални грешки и неясноти в изявленията им и да им указва, че за някои обстоятелства от значение за делото не сочат доказателства.
(5) По исканията за доказателства съдът се произнася в закрито заседание. Разрешаването им може да стане и в първото заседание по делото, ако съдът намери, че е необходимо да изслуша и устните обяснения на страните по посочените от тях доказателства.»

Решение по делото
Чл. 176. (1) Съдът се произнася с решение в срок един месец от разглеждането на делото.
(2) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени, изцяло или отчасти да го измени или да отхвърли оспорването.
(3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна.
(4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 176, който става чл. 172:
“Решение по делото
Чл. 172. (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
(2) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването.
(3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна.
(4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички.»

Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт
Чл. 177. (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество.
(2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволяват решаването на въпроса по същество от съда, той изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
(3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му.
(4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 177, който става чл. 173:
“Правомощия на съда при нищожност или отмяна на административния акт
Чл. 173. (1) Когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество.
(2) Извън случаите по ал. 1, както и когато актът е нищожен поради некомпетентност или естеството му не позволява решаването на въпроса по същество, съдът изпраща преписката на съответния компетентен административен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.
(3) При незаконен отказ да се издаде документ съдът задължава административния орган да го издаде, без да дава указания по съдържанието му.
(4) При отказ на некомпетентен орган да издаде административен акт съдът обявява отказа за нищожен и изпраща делото като преписка на съответния компетентен орган.»
Предварително обезщетение
Чл. 178. Когато задължи органа да издаде административен акт или документ, съдът определя и разумен срок за това.

Предложение на н.п. М. Манолова
Наименованието на чл. 178 се изменя така: “Определяне на срока”

Комисията подкрепя предложението по принцип

Комисията подкрепя по принцип предложенето на вносителя и предлага следната радекция на чл. 178, който става чл. 174:
“Определяне на срок за изпълнение на съдебното решение
Чл. 174. Когато задължи органа да издаде административен акт или документ, съдът определя и разумен срок за това.»



Поправка на очевидна фактическа грешка
Чл. 179. (1) По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни очевидни неточности.
(2) Решението за поправката се постановява в закрито заседание и подлежи на обжалване по реда на самото решение. След влизането си в сила то се отбелязва върху поправеното решение и преписите.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 179, който става чл. 175

Постановяване на допълнително решение
Чл. 180. (1) Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото постановява допълнително решение.
(2) Допълнителното решение се постановява в закрито заседание, ако по оспорването са били проведени устни състезания, и с призоваване на страните - в останалите случаи. То подлежи на обжалване по реда на първоначалното решение.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл.180 се правят следните изменения и допълнения:
1. Ал.2 се изменя така:
“(2) Молбата за това може да се подаде в едномесечен срок от обявяване на решението.”
2. Създава се ал. 3 :
“(3) Съдът разглежда молбата в открито заседание с призоваване на страните и се произнася с допълнително решение, което подлежи на обжалване по реда на първоначалното решение. ”

Комисията подкрепя предложението по принцип

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 180, който става чл. 176:
“Постановяване на допълнително решение
Чл. 176. (1) Когато не се е произнесъл по цялото оспорване, съдът по свой почин или по искане на страна по делото, предявено в едномесечен срок, постановява допълнително решение.
(2) Съдът постановява допълнителното решение в открито заседание с призоваване на страните, което подлежи на оспорване по реда на първоначалното решение.»
Действие на съдебното решение
Чл. 181. (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.
(2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересуван може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.
(3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен.


Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 181, който става чл. 177:
“Действие на съдебното решение
Чл. 177. (1) Решението има сила за страните по делото. Ако оспореният акт бъде отменен или изменен, решението има действие по отношение на всички.
(2) Актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересуван може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви.
(3) Решението, с което е отхвърлено оспорване за отмяна на административен акт, е пречка за оспорването му като нищожен, както и за оспорването му на друго основание.»


Споразумение пред съда
Чл. 182. (1) Споразумение може да се сключи пред съда при всяко положение на делото при условията, при които може да бъде сключено в производството пред административния орган, дори и ако последният е отказал потвърждаването му.
(2) В споразумението задължително участват всички страни по делото.
(3) Отказът на съда да потвърди споразумението може да се обжалва с частна жалба, подадена съвместно от страните по него.
(4) С определението, с което потвърждава споразумението, съдът обезсилва административния акт и прекратява делото.
(5) Определението може да бъде обжалвано само от страна, неучаствала в споразумението. Ако то бъде отменено, разглеждането на делото продължава.
(6) Потвърденото споразумение има значението на влязло в сила съдебно решение.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 182, който става чл. 178
Раздел II
ОСПОРВАНЕ НА ОБЩИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ
Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела

Срокове за оспорване
Чл. 183. Общите административни актове могат да се оспорят с искане за отмяната им в срок един месец от съобщението за издаването им или в срок 14 дни от отделните съобщения до лицата, участвали в производството пред административния орган.
Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 183, който става чл. 179

Действие на оспорването
Чл. 184. (1) Оспорването не спира изпълнението на общия административен акт.
(2) Съдът може да спре изпълнението на основанията и по реда на чл. 170, ал. 2 и 3.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 184, който става чл. 180, като в ал. 2 думите «чл. 170, ал. 2 и 3» се заменят с «чл. 166, ал. 2 и 3»


Съобщение за оспорването
Чл. 185. (1) Ако оспорването е редовно, съдът го съобщава чрез обявление в "Държавен вестник", в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело.
(2) Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува на страницата на Върховния административен съд в интернет.
(3) На лицата, участвали в производството пред административния орган, се изпраща отделно съобщение.
(4) По реда на ал. 1 и 2 се съобщава и определението за спиране на делото.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 185 след думата “съдът” се добавя “ в срок един месец”.

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 185, който става чл. 181:
«Съобщение за оспорването
Чл. 181. (1) Ако оспорването е редовно, съдът в едномесечен срок го съобщава чрез обявление в "Държавен вестник", в което посочва оспорения административен акт или негова част и номера на образуваното дело.
(2) Копие от обявлението се поставя на определеното за това място в съда и се публикува на страницата на Върховния административен съд в Интернет.
(3) По реда на ал. 1 и 2 се съобщава и определението за спиране на делото.»


Страни
Чл. 186. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал общия административен акт.
(2) Лицата, за които оспореният акт е благоприятен, могат да встъпят като страни наред с административния орган до приключване на устните състезания при всяко положение на делото. Ако с процесуално действие страна, встъпила след първото заседание, стане причина за отлагане на делото, тя отговаря съгласно чл. 65, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 186, който става чл. 182:
“Страни
Чл. 182. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал общия административен акт.
(2) Лицата, за които оспореният акт е благоприятен, могат да встъпят като страни наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото. Ако с процесуално действие страна, встъпила след първото заседание, стане причина за отлагане на делото, тя отговаря съгласно чл. 65, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
(3) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Преписи от молбата за присъединяване или за встъпване се предоставят на насрещните страни.
(4) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба.»
Действие на решението
Чл. 187. Решението, с което оспореният акт е обявен за нищожен, отменен или изменен, има действие по отношение на всички.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 187, който става чл. 183

Приложимост на разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове
Чл. 188. По въпросите, неуредени в този раздел, се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове с изключение на чл. 158.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага сладната редакция на чл. 188, който става чл. 184:
«Субсидиарно прилагане
Чл. 184. По въпросите, неуредени в този раздел, се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове с изключение на чл. 155.”



Раздел III
ОСПОРВАНЕ НА НОРМАТИВНИ АДМИНИСТРАТИВНИ АКТОВЕ

Комисията не подкрепя предложението на вносителя и предлага следното наименование на раздела:
“Раздел III
ОСПОРВАНЕ НА ПОДЗАКОНОВИ НОРМАТИВНИ АКТОВЕ”
Предмет на оспорване
Чл. 189. (1) Нормативните административни актове могат да се оспорват пред съд.
(2) Нормативните административни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни свои разпоредби.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 189, който става чл. 185:
«Предмет на оспорване
Чл. 185. (1) Подзаконовите нормативни административни актове могат да се оспорват пред съд.
(2) Подзаконовите нормативни административни актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни свои разпоредби.»
Право на оспорване
Чл. 190. (1) Право да оспорват нормативния административен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 190, който става чл. 186:
«Право на оспорване
Чл. 186. (1) Право да оспорват подзаконови нормативни актове имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения.
(2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта.»
Безсрочност на оспорването
Чл. 191. (1) Нормативните административни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
(2) Последващо оспорване на същия нормативен административен акт е недопустимо.
Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 191, който става чл. 187:
«Безсрочност на оспорването
Чл. 187. (1) Подзаконовите нормативни актове могат да бъдат оспорени без ограничение във времето.
(2) Последващо оспорване на подзаконов нормативен акт на същото основание е недопустимо.»


Съобщение за оспорването
Чл. 192. Оспорването се съобщава по реда на чл. 185, ал. 1 и 2.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 192, който става чл. 188, като в него думите «чл. 185, ал. 1 и 2» се заменят с «чл. 181, ал. 1 и 2»
Страни
Чл. 193. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал нормативния административен акт.
(2) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до приключване на устните състезания, без да има право да иска повторение на извършени процесуални действия. Преписи от молбата за присъединяване или за встъпване се връчват на насрещните страни.
(3) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба.
(4) Лицата, които са се присъединили или са встъпили, отговарят по чл. 65 от Гражданския процесуален кодекс.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 193, който става чл. 189:
«Страни
Чл. 189. (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативния акт.
(2) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повторение на извършени процесуални действия. Преписи от молбата за присъединяване или за встъпване се връчват на насрещните страни.
(3) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба.
(4) Лицата, които са се присъединили или са встъпили, отговарят по чл. 65 от Гражданския процесуален кодекс.»
Действие на оспорването
Чл. 194. (1) Оспорването не спира действието на нормативния административен акт, освен ако съдът постанови друго.
(2) Определението на съда по ал. 1 за спиране действието на нормативния административен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 194, който става чл. 190:
“Действие на оспорването
Чл. 190. (1) Оспорването не спира действието на подзаконовия нормативен акт, освен ако съдът постанови друго.
(2) Определението на съда по ал. 1 за спиране действието на подзаконовия нормативен акт се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването.»


Подсъдност и състав на съда
Чл. 195. (1) Нормативните административни актове се обжалват пред Върховния административен съд, който разглежда делото в състав от петима съдии.
(2) Нормативните административни актове на общинските съвети се обжалват пред съответния регионален административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии.

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:
В чл. 195, ал. 2 отпада края изречението “който разглежда делото в състав от трима съдии”.

Комисията подкрепя предложението

Предложение на н.п. Анелия Мингова
В чл. 195, ал. 1 думата “петима” се заменя с “трима”.

Комисията подкрепя предложението


Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 195, ал. 2 думите “ регионален административен съд” се заменят с “окръжен съд”.

Комисията не е обсъдила предложението


Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 195, който става чл. 191:
“Подсъдност и състав на съда
Чл. 191. (1) Подзаконовите нормативни актове се оспорват пред Върховния административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии.
(2) Подзаконовите нормативните актове на общинските съвети се оспорват пред съответния регионален административен съд, който разглежда делото в състав от трима съдии.»
Участие на прокурора
Чл. 196. Участието на прокурора при разглеждане на делото е задължително.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлога следната редакция на чл. 196, който става чл. 192:
“Участие на прокурора
Чл. 196. Делото се разглежда с участието на прокурор.»

Решение по делото
Чл. 197. Съдът може да обяви нищожността на оспорения нормативен административен акт или на част от него, да го отмени изцяло или частично или да отхвърли оспорването.

Предложение на н.п. Анелия Мингова
В чл. 197 се създава ал. 2 със следното съдържание:
“(2) Съдебното решение има действие по отношение на всички.”

Комисията подкрепя предложението

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 197, който става чл. 193:

“Решение по делото
Чл. 193. (1) Съдът обявява нищожността на оспорения подзаконов нормативен акт или на част от него, отменя го изцяло или частично или отхвърля оспорването.
(2) Съдебното решение има действие по отношение на всички.”
Обнародване на съдебното решение
Чл. 198. Съдебното решение, с което се отменя нормативният административен акт и срещу което няма подадена в срок касационна жалба или тя е отхвърлена от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 198, който става чл. 194:
“Обнародване на съдебното решение
Чл. 194. Съдебното решение, с което се обявява нищожност или се отменя подзаконовият нормативен акт и срещу което няма подадени в срок касационна жалба или протест или те са отхвърлени от второинстанционния съд, се обнародва по начина, по който е бил обнародван актът, и влиза в сила от деня на обнародването му.»

Действие по време на решението за отменяне на акта
Чл. 199. Нормативният административен акт се счита за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 199, който става чл. 195:
“Действие на решението за отменяна на подзаконовия нормативен акт
Чл. 195. Подзаконовият нормативен акт се счита за отменен от деня на влизането в сила на съдебното решение.
(2) Правните последици, възникнали от подзаконов акт, който е обявен за нищожен или е отменен като унищожаем, се уреждат служебно от компетентния орган в срок, не по-дълъг от три месеца от влизането в сила на съдебното решение.»
Приложимост на разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове
Чл. 200. По въпросите, неуредени в този раздел, се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове с изключение на чл. 155, ал. З, чл. 177 и 182.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 200, който става чл. 196:
“Субсидиарно прилагане
Чл. 196. По въпросите, неуредени в този раздел, се прилагат разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове с изключение на чл. 152, ал. 3, чл. 173 и 178.”


Раздел IV
ОБЖАЛВАНЕ НА ОТКАЗ ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ИСКАНЕ ЗА ИЗДАВАНЕ НА АДМИНИСТРАТИВЕН АКТ

Предложение на н.п. Борислав Българинов, Стефан Софиянски и Красимир Каракачанов:

Раздел ІV, членове от 201 до 206, следва да отпадне

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на раздела
Право и срок за обжалване
Чл. 201. Изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален или общ административен акт може да се обжалва чрез него пред съда от лицето, направило искането, в срок 14 дни от съобщаването му.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 201 думите “за издаване” се заменят с “или да издаде”.

Комисията не подкрепя предложението

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 201, който става чл. 197
Връчване на преписи и изпращане на жалбата на съда
Чл. 202. (1) След като приеме жалбата, органът изпраща преписи на останалите страни в административното производство, които в срок 7 дни от получаването им могат да подадат възражения.
(2) След изтичането на срока по ал. 1 жалбата заедно с копие от административната преписка, становището на административния орган и възраженията се изпраща на съда.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 202, който става чл. 198


Разглеждане на жалбата
Чл. 203. Жалбата се разглежда в закрито заседание.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 203, който става чл. 199

Определение по жалбата
Чл. 204. (1) По жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него.
(2) Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 204 след думите “съдът се произнася с определение” се добавя “в срок един месец от постъпването й“.

Комисията подкрепя предложението по принцип

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 204, който става чл. 200:
“Определение по жалбата
Чл. 200. (1) В едномесечен срок от постъпването на жалбата съдът се произнася с определение, с което я отхвърля или отменя отказа, и изпраща преписката на компетентния административен орган за решаване на искането по същество, като срокът за произнасяне от органа тече от момента на постъпване на преписката при него.
(2) Определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство.»
Действие на определението
Чл. 205. По разрешения с него въпрос определението е задължително за административния орган и за лицата, участвали при обжалването.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 205, който става чл. 201

Обжалване на постановлението за спиране на административното производство
Чл. 206. По реда на този раздел се обжалва и актът за спиране на производството за издаване на административен акт.

Комисията подкрепя предложението на вносителя за чл. 207, който става чл. 202



Глава единадесета
ПРОИЗВОДСТВА ЗА ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Комисията подкрепя предложението на вносителя за наименованието на глава единадесета
Приложим закон
Чл. 207. (1) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
(2) По неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 207, който става чл. 203:
“Приложим закон
Чл. 203. (1) Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъоразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се разглеждат по реда на тази глава.
(2) По неуредените въпроси за имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица.»


Допустимост на иска
Чл. 208. (1) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
(2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание.
(3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт или от административен акт, по отношение на който административният и съдебният контрол са изключени, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
(4) Незаконността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 208, който става чл. 204:
“Допустимост на иска
Чл. 204. (1) Иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред.
(2) Искът може да се предяви и заедно с оспорването на административния акт до приключване на първото заседание по делото. Всички недостатъци на исковата молба трябва да бъдат отстранени най-късно в същото заседание.
(3) Когато вредите са причинени от нищожен или оттеглен административен акт, незаконосъобразността на акта се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетение.
(4) Незаконосъобразността на действието или бездействието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението.»
Ответник по иска
Чл. 209. Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, в състава на което е включен административният орган, от чийто незаконен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 209, който става чл. 205:
“Ответник по иска
Чл. 205. Искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.»



Отделяне на иска
Чл. 210. (1) По искане на страна и след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт.
(2) Разглеждането на отделения иск продължава в същия съд след влизането в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта.

Предложение на н.п. М. Манолова
В чл. 210, ал. 1 съюзът “и” се заменя с “или”.

Комисията подкрепя предложението


Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 210, който става чл. 206:
“Отделяне на иска
Чл. 206. (1) По искане на страна или след преценка на съда искът за обезщетение може да бъде отделен, ако разглеждането му ще затрудни производството по оспорване на административния акт.
(2) Разглеждането на отделения иск продължава в същия съд след влизането в сила на решението за обявяване на нищожност или за отмяна на акта.»3
Прекратяване на производството по съединения иск
Чл. 211. (1) Когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт или поради изричното изключване на съдебния контрол със закон.
(2) Производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение висящността на иска се възстановява.

Комисията подкрепя по принцип предложението на вносителя и предлага следната редакция на чл. 211, който става чл. 207:
«Прекратяване на производството по съединения иск
Чл. 207. (1) Когато производството по оспорването на административния акт бъде прекратено, прекратява се и производството по съединения с него иск, освен ако той е за обезщетение за вреди от нищожен административен акт или производството по оспорването е прекратено поради оттеглянето на административния акт.
(2) Производството по иска се прекратява и ако оспорването на административния акт бъде отхвърлено. При отмяна на съдебното решение производството се възстановява.
(3) При прекратяване на производството може да се постигне и споразумение за размера на обезщетението.»



СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ!



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
Янаки Стоилов