---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

№ 653-03-73/27.9.06


Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, № 602-02-40, внесен от Министерския съвет.

На редовно заседание, проведено на 20.09.2006г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, № 602-02-40, внесен от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Агенция “Митници” – Александър Раков, заместник директор, и Донка Костадинова, държавен експерт.
Законопроектът бе представен от г-н Александър Раков. Г-н Раков посочи, че Конвенцията за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, наречена Конвенция “Неапол-2” е част от законодателството на общността по Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, по-специално по частта “Митническо сътрудничество”. Тя представлява основната правна база в областта на митническото сътрудничество, явява се трети стълб, който се използва в борбата с измамата и формите на транснационален трафик в нарушение на националните и общностните митнически разпоредби.
Г-н Раков изтъкна, че Конвенция “Неапол-2” е включена в Приложение 1 към акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния към Европейския съюз, който съдържа списъка на конвенциите и протоколите, към които Република България и Румъния се присъединяват при присъединяването си към общността.
Конвенцията се основава на чл. К.3 от Договора за Европейския съюз и е подписана през декември 1997 г. в Брюксел от петнайсетте страни членки на Европейския съюз към тази дата и подлежи на приемане в съответствие с конституционните изисквания на всяка от тях. Тя е съставена на базата на Конвенцията за взаимопомощ между митническите администрации, подписана в Рим през м. септември 1967 г., която към настоящия момент се прилага само между страните-членки, които са подписали Конвенция “Неапол-2” и все още не са приключили процедурата за приемането й или са приключили тези процедури, но не са направили съответната декларация, която е предвидена в Конвенцията, за предварително прилагане.
Г-н Раков посочи, че към настоящия момент Италия е единствената страна от подписалите Конвенцията “Неапол-2” страни-членки, която все още не е приключила процедурата по ратифициране й, а от новите 10 страни-членки на Европейския съюз само Малта не е приключила националната си процедура по приемане.
По същество Конвенция “Неапол-2” урежда сътрудничеството между страните-членки на Европейския съюз с цел предотвратяване и разкриване на нарушения, както на националното митническо законодателство, така и нарушения на общностното митническо право.
За целите на прилагането на конвенцията под митническа администрация се разбира не само митническите органи на страната-членка, но и други органи, които разполагат със съответните правомощия по нейното прилагане.
Конвенцията регламентира няколко основни форми на взаимопомощ и сътрудничество, а именно помощ по искане на запитващата страна, непосредствена помощ и специални форми на сътрудничество.
Като основен момент, свързан с практическото прилагане на конвенцията се изтъква задължението всяка страна, която се присъединява към нея да определи национален координиращ орган – звено, според използваната терминология в конвенцията. То трябва да бъде в рамките на митническите органи на съответната страна и да отговаря за получаването на всички искания за взаимопомощ по реда на конвенцията, както и за координиране на тази взаимопомощ. Звеното също така отговаря и за сътрудничеството с другите национални органи във връзка с прилагането и изпълнението на разпоредбите на конвенцията.
Направеният подробен анализ на съответствието на разпоредбите на конвенцията с националното ни законодателство показва, че към настоящия момент специалните форми на сътрудничество, предвидени съответно в чл. 20 от конвенцията - Действащо преследване- чл. 21, Трансгранично наблюдение и чл. 23 Разследване под прикритие, не са разрешени съгласно националното ни законодателство и няма да могат да бъдат прилагани. Въпреки че съгласно чл. 30, ал. 1 от конвенцията не се разрешава формулиране на резерви, е предвидена възможност за всяка страна-членка да направи декларация при присъединяването си към конвенцията, че не се обвързва с прилагането именно на тези форми на специално сътрудничество.
В преговорната позиция по Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи” Република България вече е заявила, че ще се присъедини към Конвенция “Неапол-2”, като формулира резерви по отношение на специалните форми на сътрудничество. В тази връзка е и предложението в проекта на закон за декларация, че Република България не се обвързва с разпоредбите, регламентиращи това специално сътрудничество.
Разпоредбата на чл. 26, ал. 4 от Конвенцията предвижда възможност всяка страна-членка да направи декларация относно това дали приема юрисдикцията на съда на Европейските общности да издава превенциални заключения по спорове, възникнали при тълкуването на Конвенция “Неапол-2”, като определи дали това ще се отнася за всеки съд или само за съдилищата, чиито решения не подлежат на обжалване.
Като се отчита становището на Министерството на правосъдието, което е взето предвид при предварителното съгласуване на материала, се предлага в законопроекта България да излезе с декларация, с което да приеме юрисдикцията на съда на Европейските общност да издава такива превенциални заключения по искане на всеки съд в България във връзка с висящ при него процес, когато съответният съд счита, че такова заключение е необходимо, за да бъде постановено неговото решение.
По отношение на предвидената в чл. 32, ал. 4 от Конвенцията декларация за прилагане на Конвенция “Неапол-2” преди влизането й в сила, беше отбелязано, че такава декларация от всичките 25 страни-членки не са представили само Белгия, Гърция, Латвия, Люксембург и Словакия, а Италия и Малка, все още не са ратифицирали конвенцията.
Препоръките на Европейския съюз към страните, които предстои да приемат конвенцията, са да направят такава декларация при присъединяването си към нея, т.е. тя да се прилага преди влизането й в сила. В тази връзка е и предложението в законопроекта за ратификация, Република България да направи декларация по реда на чл. 32, ал. 4 от Конвенцията за прилагането й преди влизане в сила.
Представеният проект на ратификационен закон е свързан с процеса на присъединяване на Република България към Европейския съюз.
Според г-н Янаки Стоилов вносителите са направили опит да съобразят ратификацията и с изискванията на българското законодателство в частта, която засяга процедурите, отнасящи се към взаимодействието между митническите администрации.

След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроект за ратифициране на Конвенцията, съставена на основание член К.3 от Договора за Европейския съюз за взаимопомощ и сътрудничество между митническите администрации, № 602-02-40, внесен от Министерския съвет.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Янаки Стоилов)