---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ


№ 653-03-78/2.10.06 г.


Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 654-01-124, внесен на 23.08.2006 г. от народните представители Евтим Костадинов Костадинов и Георги Владимиров Юруков.

На заседания, проведени на 31 август и 20 септември 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 654-01-124, внесен на 23.08.2006 г. от народните представители Евтим Костадинов и Георги Юруков.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова и Димитър Бонгалов, заместник-министри, от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, Камен Пенков, Цонко Киров, заместник-министри, Красимир Ципов – Дирекция “Международна дейност”, Искра Лазова, Веселин Стойчев – заместник-директор на Главна дирекция “Полиция”, Красимир Колев – юрисконсулт на Дирекция “Оперативно-техническо издирване”, от Главна прокуратура – Валери Първанов, заместник-главен прокурор, от Националната следствена служба – Пламен Стоилов, от Военноапелативния съд – Веселин Пенгезов – председател, от Върховния касационен съд – Ружена Керанова – съдия.
От името на вносителите законопроектът беше представен от народния представител Георги Юруков.
Предлаганите изменения и допълнения на Наказателно-процесуалния кодекс са резултат от провеждането на професионални обсъждания на кодекса и съчетават оценката на практиката по прилагането му и отправените от Европейската комисия препоръки в областта на досъдебното производство, които се съдържат в мониторинговия доклад от 16 май 2006 г.
Приложението на Наказателно-процесуалния кодекс в четиримесечния срок от влизането му в сила до момента очерта необходимостта от изменения и допълнения в няколко насоки, чрез които да се разрешат проблеми, пред които е изправена Национална служба “Полиция” в дейността по разследването. Те могат да се обособят най-общо в следните групи:
- Относно кръга на служителите, които могат да извършват дейност по разследване. Чл.52 от Наказателно-процесуалния кодекс предвижда, че всички досъдебни производства следва да се водят от дознатели, които са служители на Министерството на вътрешните работи назначени на длъжност “дознател”. С тази норма се изключи съществувалата по Наказателно-процесуалния кодекс от 1974 г. (отменен) възможност дейност по разследването да се извършва от полицейски служители, определени със заповед на министъра на вътрешните работи. Така делата, по които действия по разследването се извършваха от служители с функции по разследването, а именно тези срещу неизвестен извършител, както и неотложните действия по другите дела, се възлагат на ограничен брой лица – само назначените на длъжност “дознател” – и повишават прекомерно натовареността им. Това законово изискване наложи дознателите да се включат предимно в дежурните групи, които извършват посещения на местопрестъплението, което пречи на изпълнението на процесуалните им задължения по възложените им досъдебни производства. Допълнителен аргумент в тази посока е и значителното увеличение на видовете престъпления, за които досъдебното производство се осъществява от служители на Министерството на вътрешните работи. Поради това на изложеното, представеният проект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс предлага в чл.52, ал.2 да се добави, че дейност по разследването могат да извършват и служители с полицейски правомощия, на които със заповед на министъра на вътрешните работи са възложени такива функции.
- Относно възможността лицата, които са извършили дейност по разследване в досъдебното производство да бъдат разпитвани като свидетели в съдебната фаза. Съществуващата в момента уредба не допуска това, но в съответствие с отправената критика в тази посока в мониторинговия доклад, законопроектът предлага в чл.118, ал.1 да се създаде точка 4 и да се преодолее тази забрана.
- Относно режима на специалните разузнавателни средства като способ за доказване в наказателното производство. Законопроектът предвижда допълване на органите, които могат да искат разрешение за използването им като предлага допълнение в чл.173, ал.1, което е в съответствие с режима по Закона за специалните разузнавателни средства. Изричното посочване в норма на Наказателно-процесуалния кодекс, че искане могат да правят и органите по чл.13 от Закона за специалните разузнавателни средства преодолява създадения в практиката проблем съдът да не приема като годно доказателствено средство веществените доказателствени средства, изготвени по предвидения в специалния закон ред, в които се съдържа информация за извършване на престъпления, на основание, че искането не е било направено от прокурор за конкретното наказателно производство, както предвижда процесуалният закон.
Съществени проблеми предизвиква и процесуалният статут на служителя под прикритие. Действащата уредба в Наказателно-процесуалния кодекс необосновано разширява кръга на лицата, които получават информация за лицето, което изпълнява такива функции. За да се гарантира сигурността му и ефективността на дейността му, законопроектът предвижда в рамките на наказателното производство да се разпитва неговият ръководител, а не самото лице, което е действало като служител под прикритие.
- Относно сроковете за провеждане на досъдебното производство. В доклада на експертите от Европейската комисия, установените в чл.234 от Наказателно-процесуалния кодекс срокове са определени като крайно недостатъчни.Специално внимание е обърнато на ал.7, която изключва възможността доказателства, които са събрани след изтичане на срока за разследване да се ползват в съдебното производство. Експертите смятат, че така се препятства качественото разследване на случаи, свързани с организираната престъпност, както и тези с фактическа и правна сложност. Предвид на тези аргументи законопроектът предлага отмяната на ал.7 на чл.234.
- Относно подсъдността на престъпления, извършени от служители в Министерството на вътрешните работи. Систематичният анализ на нормите в Наказателно-процесуалния кодекс, които уреждат този въпрос показва съществуването на различни режими за различните категории служители в Министерството на вътрешните работи. Като запазва съществувалото положение от предходния процесуален закон, чл.396, ал.1, т.5 определя компетентност на военно следствие или дознание за престъпления, извършени при или по повод службата на гражданските лица в Министерството на вътрешните работи, което влиза в противоречие с извършената девоенизация с новия Закон за Министерството на вътрешните работи. Във връзка с това е направеното в проекта предложение от цитираната разпоредба да отпаднат думите “в Министерството на вътрешните работи”. Предвид на единния статус на всички служители, се предлага заличаването на думата “държавни” в чл.194, ал.1, т.2, което означава, че за престъпления, извършени от всички служители – както държавни, така и лица, работещи по трудово правоотношение – досъдебното производство да се провежда от следователи.
В подкрепа на предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс се изказа Румен Андреев, заместник-министър на вътрешните работи. Той подчерта, че при прилагането на процесуалния закон се констатират някои проблеми във връзка с определени текстове от него. В същата насока са и направените препоръки по време на последните две партньорски проверки. От особена важност за провеждането на ефективно досъдебно производство е Министерството на вътрешните работи да разполага с достатъчен брой служители, които да имат правомощието да водят разследване. Съществуващото в момента законово изискване функциите по разследване да се осъществяват от служители, които са назначени на длъжност „дознател”, значително затруднява дознателите, защото те са много малко с оглед броя на делата, които водят. Поради това на министъра на вътрешните работи следва да се предостави възможност със заповед да определя кои служители да осъществяват разследване, както и на какви условия следва да отговарят те, за да не се стигне до опорочаване на действията по разследване. Министерството на вътрешните работи има изработени критерии в тази насока, тъй като предлаганото изменение в чл.52, ал.2 всъщност е връщане към разрешение, което съществуваше в отменения Наказателно-процесуален кодекс.
От съществено значение за разследването, особено на дела с фактическа и правна сложност, е използването на информация, която е събрана чрез специални разузнавателни средства по реда на Закона за специалните разузнавателни средства преди образуването на наказателното производство. Според заместник-министър Андреев сегашната уредба в Наказателно-процесуалния кодекс не допуска такава възможност. Преодоляването на този проблем се постига чрез направеното предложение да се предостави правомощие на органите по чл.13 от Закона за специалните разузнавателни средства да искат използването им.
В хода на обсъждането на законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс народните представители поставиха следните дискусионни въпроси:
- Народните представители Филип Димитров, Христо Бисеров, Елиана Масева и Татяна Дончева обърнаха внимание, че въпросът за предоставянето на правомощието на министъра на вътрешните работи да определя със заповед служителите, които имат функции по разследване, вече е бил предмет на обстойна дискусия в процеса на приемането на Наказателно-процесуалния кодекс. Възприетото тогава решение само назначените на длъжност „дознател” да могат да извършват разследване намери логичното си доразвитие в Закона за Министерството на вътрешните работи, където са определени изискванията, на които следва да отговарят тези лица и са регламентирани отношенията им с административните им ръководители и наблюдаващия прокурор. Според тези народни представители възобновяването на дискусията в тази й част не е продиктувано от конкретно проявили се практически проблеми.
В подкрепа на направеното предложение за изменение на чл.52, ал.2 се изказаха народните представители Надка Балева, Мая Манолова и Александър Арабаджиев. Янаки Стоилов обоснова тезата, че е необходимо и други служители на Министерството на вътрешните работи, а не само дознателите, да извършват неотложни действия по разследването – оглед на местопроизшествието и свързаните с него претърсване и изземване и разпит на очевидци. Целесъобразно е също така, действия по разследване на дела срещу неизвестен извършител да се провеждат не само от назначени на длъжност „дознател”, а и от определени със заповед на министъра други служители на Министерството на вътрешните работи. По този начин не се пренебрегва принципа, че разследването се води от дознатели, но се преодолява рязкото разграничение между оперативна и разследваща дейност. Освен това такава промяна би осигурила съсредоточаване на дознателите върху същинската дейност по доказване на извършени престъпления. В подкрепа на същата теза се изказа и Ана Караиванова, заместник-министър на правосъдието.
- По предложението разследващият орган, който съставя протокола за действието по разследването в досъдебната фаза да се разпитва като свидетел в съдебната фаза възражения изразиха Надка Балева, Татяна Дончева и Борислав Ралчев. Подобно разрешение е в съществено противоречие с цялостната концепция на доказването в българския наказателен процес. Протоколите за извършените действия по разследването са доказателствени средства. Разследващият орган е длъжен да отрази при съставянето им всичко, което се е случило в хода на провеждането на съответното действие. Допускането му за разпит като свидетел в съдебната фаза не дава отговор на въпроса какво да прави съда, ако възникне противоречие между отразеното в протокола и свидетелските му показания, което би обезсилило доказателствената сила на протокола. Борислав Ралчев обърна внимание и на факта, че и в момента чл.118, ал.2 от Наказателно-процесуалния кодекс допуска възможност да се разпитват служителите на Министерството на вътрешните работи, които са присъствали при извършването на действие по разследването.
- Според народните представители Надка Балева, Татяна Дончева и Филип Димитров предложението вместо служителят под прикритие в наказателното производство да се разпитва неговият ръководител е в противоречие с принципа на непосредственост като основен принцип на наказателното производство. Съдът следва да получава информация относно фактите и обстоятелствата, предмет на доказване в наказателното производство, непосредствено от лицата, които са ги възприели. Заместването на служителя под прикритие с неговия ръководител е в пряка връзка и с въпроса кой от тях ще носи наказателната отговорност за лъжесвидетелстване, в случаите, когато е затаена истина или потвърдена неистина в свидетелските показания. И по действащата в момента уредба няма пречка ръководителят на служителя под прикритие да се разпитва в наказателното производство. Правилата, по отношение на които се иска промяна, са насочени към осигуряване на максимална защита на лицето, което е под прикритие, като се задължава съдът да го разпитва винаги по правилата на защитен свидетел и да не разкрива самоличността му. Възраженията на народните представители се подкрепиха и от Ружена Керанова – съдия във Върховния касационен съд.
- Според заместник-главният прокурор Валери Първанов забраната за ползване в съда на доказателства, които са събрани извън срока за провеждане на досъдебното производство създава значителни пречки при разследване на престъпления, за които се изисква изпълнение на съдебни поръчки от други държави, тъй като тази дейност трае около шест месеца. Според него така се препятства и разследването на дела с особена фактическа и правна сложност, за които единствено възможен вариант е удължаването на срока им за разследване от главния прокурор. На изложените аргументи народните представители Филип Димитров, Татяна Дончева и Борислав Ралчев възразиха, че забраната е предназначена да стимулира разследващите органи да извършват дейността си в установените от кодекса срокове, които имат задължителен характер, а когато се налага – да поискат удължаването им по предвидения ред и форма. Това е един от начините да се постигне бързина на разследването и да се пресече порочната практика за провеждане на досъдебни производства в продължение на години, дори и за престъпления, при които това е неоправдано от гледна точка на фактическите обстоятелства.

В края на дискусията Комисията по правните въпроси с 5 гласа “за” и 3 “против” подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 654-01-124, внесен на 23.08.2006 г. от народните представители Евтим Костадинов Костадинов и Георги Владимиров Юруков и предлага на народните представители да го приемат по принцип.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА :
(Янаки Стоилов)