---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

№ 653-03-79/03.10.06


Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 602-01-76/28.8.06 г., внесен от Министерски съвет.


На заседание, проведено на 28 септември 2006 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 602-01-76/28.08.06 г., внесен от Министерски съвет.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите Росен Иванов – директор на дирекция “Данъчна политика”, Людмила Елкова – дирекция “Данъчна политика”, Милена Димитрова, от Агенцията за държавни вземания - Петя Иванова.
Законопроектът беше представен от Людмила Елкова.
Предлаганите изменения и допълнения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс са свързани основно с присъединяването на Република България към Европейския съюз Те въвеждат изцяло принципите на няколко директиви, които са свързани с процедурите за взаимно сътрудничество и обмен на информация с другите държави – членки.
Първата процедура се отнася до взаимната помощ и обмен на информация с държавите – членки на Европейския съюз в областта на данъците върху доходите, имуществото и застрахователните премии. Законопроектът предвижда компетентен орган по тази процедура да е изпълнителният директор на Националната агенция по приходите, както и, че тя се осъществява при условията на реципрочност. Въвежда се възможността орган на друга държава – членка да присъства на данъчна ревизия на лице в Република България, както и да се ревизират едновременно, напр. Различни клонове на едно лице в различни държави – членки.
Втората процедура е предназначена да улесни координацията и сътрудничеството между държавите – членки на Европейския съюз при обмен на информация относно доходите от спестявания. Тя предвижда подаване на информация за доходи от спестявания, които са изплатени от местни лица на лица, които са местни за други държави – членки. Информацията се предоставя ежегодно от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите.
Третата процедура е свързана с взаимопомощ между държавите – членки на Европейския съюз при събирането на изчерпателно изброени публични вземания – данъци, мита и всички вземания, които имат характер на публични в Европейския съюз. Компетентен орган по тази процедура се предвижда да е министърът на финансите, а вземанията да се събират от Агенцията за държавни вземания въз основа на изпълнително основание, което е издадено в друга държава – членка. Предвижда се всички действия да могат да се обжалват по реда, предвиден в българското законодателство, както и приложимост на давностните срокове, които са установени в държавата – членка, която е направила искането към Република България.
Другите предлагани в законопроекта изменения и допълнения са с редакционен или технически характер, както и в посока към усъвършенстване на принудителното изпълнение.
В хода на обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Елиана Масева, Огнян Герджиков, Надя Антонова, Камелия Касабова и Янаки Стоилов. Те поставиха следните дискусионни въпроси:
- В § 16, § 24 и § 25 от законопроекта се предлага в рамките на производството по принудително изпълнение на публичните вземания последователността за погасяването им “главница, лихви, разноски” да се промени на “разноски, главница, лихви”. Според Янаки Стоилов предложението води до преместване на приоритета за събираемост на главницата, към събираемостта на разноските, което е необосновано. Не могат да се възприемат и мотивите на вносителя в подкрепа на предложението, че то е продиктувано от необходимостта от синхронизация на текстовете в частта относно принудителното изпълнение, както и от принципите възприети в гражданския изпълнителен процес и производството по несъстоятелност, тъй като принудителното изпълнение за събиране на държавни вземания е подчинено на принципа за защита на държавния интерес. С най-голяма значимост за държавата е да събере вземането си, а не да покрие разноските на Агенцията за държавни вземания, които са авансирани в производството, а още по малко тези на трети лица, които са участвали в това производство в някакво качество (оценители, пазачи, съдебни изпълнители и други).
- § 18 – 20 предвиждат промяна в условията и процедурата за разсрочване и отсрочване на задължителните осигурителните вноски. Предлага се да се въведе категорична забрана за разсрочване и отсрочване на вноските по допълнителното задължително пенсионно осигуряване, а по отношение на вноските към фондовете на държавното обществено осигуряване да се допуска разсрочване. Наред с това се заличава изискването да се иска съгласие на Националния осигурителен институт преди да се пристъпи към разсрочване или отсрочване. Според вносителите предложението е насочено към синхронизация на режима по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс с този предвиден в Кодекса за социално осигуряване. Не се посочиха аргументи кое налага диференциацията на правилата за постъпленията във фондовете за задължителното допълнително пенсионно осигуряване и тези към държавното обществено осигуряване. От така направеното предложение се налага изводът, че се търси механизъм за по-засилената защита, чрез забраната за разсрочване и отсрочване, на постъпленията във частните пенсионни фондове. Заличаването на изискването за съгласие на Националния осигурителен институт при разсрочване на задълженията към държавното обществено осигуряване би означавало да се пренебрегне основен принцип на правото, че кредиторът по вземането определя начина на погасяването му. Предвид на това не могат да намерят подкрепа аргументите на вносителя, че няма логика Националният осигурителен институт да дава съгласие за разсрочването, тъй като бюджетът му се гарантира от републиканския бюджет, а рестриктивната му политика при разсрочването на осигурителните вноски пречи на оперативността на работата по администрирането на този бюджет.
- В преходните и заключителните разпоредби на обсъждания законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се предлагат промени в редица закони, които по същество нe кореспондират с предмета на проекта. В § 36 и § 37 се внасят изменения в института на разкриване на банковата тайна и инвестиционната тайна чрез възлагане на задължение на банката, респективно инвестиционния посредник да информират изпълнителния директор на Националната агенция по приходите за доходите от спестявания на своите клиенти. Народният представител Камелия Касабова припомни, че с приемането на новия Закон за кредитните институции се създаде един прецизен ред за разкриване на банковата тайна, както и за предоставяне на информация от търговските банки. По време на обсъждането му Централната банка изрази категорично становище, че законът е изцяло хармонизиран, предвид на което предложението за допълнението му чрез преходни и заключителни разпоредби на този изменителен закон е нелогично. Сходен е проблемът и с предложението за допълнение на Закона за публичното предлагане на ценни книжа (§37 от този законопроект), тъй като в момента в Народното събрание се разглежда самостоятелен законопроект за изменение и допълнение на закона, в който подобен текст не се предвижда. Наред с това е спорно от юридическа гледна точка каква информация за доходи от спестявания може да даде инвестиционния посредник, при положение, че той не борави с такива.
- Особено впечатление прави и фактът, че с аргумент за “синхронизация с директиви” се предлагат текстове, които са насочени изключително към решаване на въпроси с материален характер, които са от значение за служителите на Националната агенция по приходите и на Агенцията за събиране на държавни вземания. В § 15 се предвижда размерът на възнаграждението на администрацията в рамките на производството по обжалване на ревизионния акт да се уеднакви с това за адвокат, т.е. със законоустановен минимум, а не максимум. В § 39 и § 30 се предвижда увеличаване на основата, върху която се определя процента на допълнителното материално стимулиране на служителите в Агенцията за събиране на държавни вземания и Националната агенция по приходите, както и завишаването на този процент за служителите на Агенцията за събиране на държавни вземания. За тези предложения вносителят не изложи аргументи.
С оглед на направените констатации и изводите от тях Комисията по правни въпроси препоръчва на водещата комисия в хода на обсъждането на второ гласуване на законопроекта за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да се отделят хармонизационните текстове от предложенията, които решават институционални интереси на Националната агенция по приходите и Агенцията за събиране на държавни вземания, които да се прецезират в необходимите рамки.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси с 11 гласа “за”, 0 “против” и 3 “въздържал се” подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, № 602-01-76/28.8.06 г., внесен от Министерски съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА :
(Янаки Стоилов)