---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
________________________________________________________________
№ 653-03-83/10.10.06 г.

Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство № 602-01-56/12.07.2006 г., внесен от Министерския съвет; законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 554-01-91/08.122005 г., внесен от Станчо Тодоров и законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 654-01-10/26.01.2006 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители

На редовно заседание, проведено на 05.10.2006 г., Комисията по правни въпроси обсъди законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство № 602-01-56/12.07.2006 г., внесен от Министерския съвет; законопроект за допълнение на Закона за българското гражданство, № 554-01-91/08.122005 г., внесен от Станчо Тодоров и законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 654-01-10/26.01.2006 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители

На заседанието присъстваха народните представители Станчо Тодоров и Бойко Ватев; г-жа Ана Караиванова, заместник-министър на правосъдието; г-н Стефан Николов, главен секретар на Агенцията за българите в чужбина; г-н Михаил Балабанов, заместник-председател на Държавната агенция за младежта и спорта, г-жа Елена Чернева, председател на Консултативния съвет към председателя на Държавната агенция за младежта и спорта, г-н Захари Захариев, член на Консултативния съвет към председателя на Държавната агенция за младежта и спорта.

Народният представител Станчо Тодоров изложи целите и мотивите на внесения от него законопроект. Г-н Тодоров посочи, че всяко лице от български произход, което е придобило българско гражданство по силата на Наредбата за поданството в освободените през 1941 година земи, приета през 1942 година на основание на чл. 1 от Закона за бързо уреждане на въпроси в освободените земи, както и неговите низходящи са запазили досега българското си гражданство.Това следва от разпоредбата чл. 25 от Конституцията на Република България, съгласно който “български гражданин е всеки, на който поне единият родител е български гражданин”.
Според г-н Тодоров този текст не е ограничен по време и се прилага за всички лица от български произход, получили българско гражданство, респективно гражданство по Наредбата за българското гражданство в освободените през 1941 година земи, приета през 1942 година, както и на техните низходящи.
Наред с това Законът за българското поданство от 1940 година и законите за българското гражданство от 1948, 1968 и 1998 година също предвиждат придобиването на българско гражданство, ако един или двамата родители са български граждани и българи по произход. Това означава, че българското законодателство и действащата Конституция не отменят българското гражданство на лицата от новоосвободените земи, които са го придобили през 1942 година, респективно на техните низходящи. Според вносителя за българските граждани, лишени неоснователно от българското им гражданство по време на тоталитарния режим, каквито са например изселените български евреи, въпросът за признаване на българското им гражданство е решен. Трябва обаче да се реши законодателно въпросът за гражданството на лица от български произход, които не по свое желание са останали извън българската територия. Редът за придобиването му, съгласно вътрешните наредби на министерството на правосъдието е усложнен и противоречи на Конституцията и на Закона за българското гражданство.
Народният представител Бойко Ватев представи мотивите на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 654-01-10/26.01.2006 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители.
Според г-н Ватев Законът за българското гражданство не посочва как се доказва български произход на лица, кандидатстващи за българско гражданство. Поради това към настоящия момент доказването на българския произход се извършва на основание решение на Съвета по гражданство към Държавната агенция за българите в чужбина към Министерския съвет. Този начин за доказване на българския произход създава много трудности. За да бъдат преодолени законопроектът за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство инкорпорира способите за доказване на българско гражданство, съдържащи се в Закона за българите в чужбина.
Законопроектът предвижда документите на лица, кандидатстващи за българско гражданство да могат да се подават лично, по пощата и чрез изрично упълномощено по нотариален ред лице или чрез дипломатическо или консулско представителство на Република България в чужбина. Установени са и императивни срокове за произнасяне по постъпили молби за получаване на българско гражданство по произход.
От името на Министерски съвет зам.–министърът на правосъдието г-жа Ана Караиванова представи внесения от правителството законопроект. Този законопроект се отнася до една специална хипотеза – за спортистите, които желаят да придобият българско гражданство чрез предложение на съответния министър. Промяната се отнася до чл.30, в който се създава ал.2. Тя предвижда, че предложение за придобиване на гражданство се прави от органа на изпълнителната власт, който ръководи осъществяването на държавната политика в областта на спорта.

В последвалата дискусия участие взеха народните представители Яни Янев, Филип Димитров, Александър Арабаджиев, Бойко Ватев, Станчо Тодоров, зам.министър Ана Караиванова и г-н Стефан Николов, главен секретар на Агенцията за българите в чужбина.
Г-жа Караиванова посочи, че Министерството на правосъдието има основни възражения по внесените законопроекти на Станчо Тодоров и на Кр.Каракачанов и група народни представители. Тя подчерта, че законопроектът на народния представител Станчо Тодоров противоречи на тълкувателно решение № 12 от 1996 г. на Конституционния съд, което постановява, че нормите на Конституцията важат само занапред. Освен това, визираната в законопроекта Наредба за поданството в освободените през 1941 г. земи е противоречала и тогава на чл. 4 от Търновската конституция, недопускащ двойно гражданство, докато лицата, попадащи под действието на тази наредба не са били освободени от дотогавашното си гражданство. Следва да се има предвид, че Наредбата за поданството на освободените през 1941 година земи е изрично отменена със Закона за отменяне на законите, наредбите и правилниците, отнасящи се до заетите през 1941 година земи.
По отношение на законопроекта, внесен от народния представител Кр.Каракачанов и група народни представители се отправи критика, че с него се дублират разпоредби, съществуващи в Закона за българите в чужбина, които се прилагат и за хипотезите предвидени в Закона за българското гражданство.
Г-н Ст.Николов, главен секретар на Агенцията за българите в чужбина подкрепи становището на Министерство на правосъдието по отношение на внесените законопроекти от народни представители, като изчерпателно описа масови опити за користно придобиване на българско гражданство от лица с недоказан български произход. Същевременно той очерта опасностите, до които може да доведе евентуална практика за издаване на документи, удостоверяващи български произход от организации на българи в чужбина. Понастоящем Агенцията за българите в чужбина се ползва в експертните си оценки за български произход от становища на такива организации, но те не са задължителни за нея.
Участващите в дискусията народни представители посочиха, че българското законодателство предвижда два способа за придобиване на българско гражданство: чрез натурализация и чрез доказване на български произход. Макар че в голямата си част направените законодателни предложения имат благородни мотиви, тяхното приемане би довело до прекомерно разширяване на кръга от хора, които могат бързо да придобият българско гражданство и още по-бързо да напуснат България или въобще да не влязат в нея. Гражданството е правнополитическа връзка между държавата и индивида. Предлаганите два законопроекта от народни представители, освен формалните си правни несъвършенства, не водят до установяване на такава връзка, а до използване на института за цели, нямащи нищо общо с българското гражданство.

След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси с пет гласа “против” и четири “въздържали се” не подкрепя на първо гласуване законопроекта за допълнение на Закона за българското гражданство, № 554-01-91/08.122005 г., внесен от Станчо Тодоров и предлага на народните представители да не го приемат.
С десет гласа «въздържали се» Комисията по правни въпроси не подкрепя на първо гласуване законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 654-01-10/26.01.2006 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители и предлага на народните представители да не го приемат.
С десет гласа «за» Комисията по правни въпроси подкрепя законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 602-01-56/12.07.2006 г., внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Янаки Стоилов)