---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
______________________________________________________________

№ 653-03-85/17.10.06



ДОКЛАД

на Комисията по правни въпроси



ОТНОСНО: Законопроект за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87/01.10.2006 г., внесен от Министерския съвет.


На редовно заседание, проведено на 12. 10. 2006г. Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87/01.10.2006 г., внесен от Министерския съвет. На заседанието присъстваха- от Министерството на правосъдието – Ана Караиванова, заместник-министър, Юлия Меранзова, Борислав Петков и Веселина Малева, от Върховния касационен съд – Вероника Имова.
От името на вносителите законопроектът бе представен от Ана Караиванова, заместник-министър в Министерството на правосъдието. Г-жа Караиванова изтъкна, че законопроектът е във връзка с предприсъединителните задължения на Република България към Европейския съюз, отбелязан в “жълтата зона” по Глава 24, а именно съдебното сътрудничество по гражданско-правни и наказателно-правни въпроси. Законопроектът допринася за привеждане на националното законодателство, свързано с тази тема в съответствие с европейските изисквания.
Освен това г-жа Караиванова подчерта, че Република България е страна по редица международни актове, които също предвиждат съществуването на специално законодателство за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления. Най-важните сред тези актове са Конвенцията на ООН срещу транснационалната организирана престъпност от 2000 г., Международната конвенция за борба срещу финансирането на тероризма от 1999 г., Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи от 1950 г. и Декларацията на ООН относно основните принципи на правосъдието, отнасящи се за жертвите на престъпленията и жертвите на злоупотреби с власт от 1985 г.
Със законопроекта се установява правния институт на компенсацията, който не е идентичен с отдавна приетия в българското законодателство институт на обезщетяване на пострадалите на деликтно основание. Политиката за компенсация, реализирана от държавата или от неправителствени организации е развита от 60-те години на ХХ век и се основава на идеята за обществения договор. Държавата определя за кои престъпления се установява компенсация и лимитира нейния размер. Компенсацията представлява финансова форма на подпомагане на пострадалите от престъпления.
Законопроектът за подпомагане има за цел да бъде призната и гарантирана защитата на правата и законните интереси на пострадалите от престъпления. Това следва да бъде осъществено с помощта на държавните органи, органите на местната власт, органите на съдебната власт, специализирани организации и гражданите.
Г-н Валентин Милтенов посочи, че законопроектът е един от тези, които трябва да съгласуват българското законодателство в тази област.
Г-н Милтенов изрази становище, че това е един от законопроектите, който следва да бъде приет. Също така г-н Милтенов подчерта, че е налице становище на Министерството на финансите по законопроекта, съгласно което са осигурени средства в проектобюджета за 2007 г. в размер на 1 млн. лв. за изпълнението на този закон/ако бъде приет/ за следващата година.
Г-жа Надка Балева посочи, че законопроектът трябва да бъде приет. Заедно с това г-жа Балева изтъкна и някои моменти, които се нуждаят от прецизиране.
Параграф 8 от Преходните и заключителни разпоредби предвижда влизане в сила на този закон от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз с изключение на членове 21-24, и § 5, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в “Държавен вестник”. Това са текстовете, които уреждат създаването на Националния съвет – органът, който ще прилага закона. Създаването на този орган е предвидено в тримесечен срок. По този начин се получава разминаване. Така законът ще влезе в сила, а няма да е конституиран органа, който да прилага закона.
По отношение на това какво трябва да съдържа решението за отпускане на компенсация – тъй като това е изпълнителен титул, само трите имена на лицето не са абсолютно достатъчни.
Според г-жа Ана Караиванова Законът влиза в сила от влизане в сила на договора за присъединяване към ЕС– 1 януари. Когато се е подготвял проекта датата още не е била известна, но сега вече може да се запише от 1януари 2007 г. Членовете за създаването на органа – чл. 21 – 24, влизат в сила от датата на обнародването. В тримесечен срок от влизането в сила ще се създаде Националният съвет. Необходимо е време да се извикат представители, да се формира институцията.
Според г-жа Елиана Масева такъв закон е наложителен. По отношение систематиката на закона г-жа Масева изрази неудовлетворение. Определени правни разрешения от законопроекта се нуждаят от разяснение- например постановката, че Националният съвет няма самостоятелна администрация, а се обслужва от администрацията на Министерския съвет. Освен това в отделна глава е описано подробно какво трябва да представят лицата, за да получат компенсация и чак в следващата глава се казва тези документи и молби към кого трябва да бъдат представени. Подредбата не дава прегледност и последователност на правните норми.
При положение, че Националния съвет се създава три месеца от влизането в сила на законопроекта, самият законопроект няма да има приложно поле, тъй като същинската дейност на този национален орган е дейността, която е предмет на самия законопроект. Голяма част от нормите имат по-скоро морален характер. Тези норми нямат правен характер.
В същото време се създава и експертна комисия като помощен орган към този Национален съвет. Тук законопроектът се нуждае от подобрение в посока на това, че тези два органа, както и подпомагащата администрация на Министерството на правосъдието трябва да разполагат със законови възможности за координация между тях.
Г-жа Масева като цяло изрази подкрепа на законопроекта.
Според г-жа Мая Манолова законопроектът е добър, има своя концепция и се отличава с добре подредена структура. Г-жа Манолова изтъкна, че това е един от последните задължителни законопроекти, с който приключва хармонизирането на българското законодателство по отношение на Глава 24 “Правосъдие и вътрешни работи”, така че е належащо да бъде приет до датата 1 януари 2007 г.
Г-жа Манолова подчерта, че Националният съвет е добра форма на орган, който да работи в тази сфера. За първи път някой от органите, които се създават, няма да набира собствена администрация. След като основна част от ангажиментите по реализиране на подпомагането има министъра на правосъдието, нормално е да се ползва неговата администрация. Относно влизането в сила на закона и създаването на Националния съвет, който ще координира дейността по подпомагане на жертвите от престъпления и осигуряването на съответна компенсация, няма противоречие, доколкото е посочена датата, когато законът влиза в сила и в тримесечен срок ще се създаде този орган. Освен Националния съвет, конкретни ангажименти в тази сфера имат и други органи, които изчерпателно са изброени. Това са МВР, службите за социално подпомагане и всички други, които от характер на своята дейност имат професионални и служебни ангажименти да работят с пострадалите от престъпления. Те ще трябва да изпълняват тези свои задължения от 1 януари 2007 г.
Г-жа Манолова подчерта, че като се вземат предвид неизбежните подобрения, които се правят между първо и второ четене, законопроектът е добър и може да бъде подкрепен на първо четене.
Г-жа Иглика Иванова постави въпроса дали тримесечният срок, даден за да могат съответните министри да посочат служители за участие в Националния съвет, не е твърде дълъг. Г-жа Иванова също така постави въпроса създадена ли е вече асоциация на организациите за подпомагане на пострадалите от престъпления.
Г-жа Надя Антонова посочи, че законопроектът е призван да запълни една празнота в българското право, че е необходим и полезен. Г-жа Антонова постави въпроса дали законопроектът изцяло съвпада със задълженията, които държавата ни е поела по тези международни актове, по които България е страна и са цитирани в мотивите. Г-жа Антонова постави въпроса на какво основание от кръга на субектите на подпомагане и компенсация се изключват пострадалите, които са претърпели неимуществени вреди, при положение, че се предвижда психологическа консултация и помощ.
Г-жа Ана Караиванова посочи, че законопроектът изцяло е съобразен с изискванията на съответните международни актове.
Според г-жа Вероника Имова законопроектът е много позитивна крачка в стремежа на всички европейски законодателства да обгрижват жертвите от престъпление. Българското законодателство дължеше много на обществото в тази насока. През последните години в процесуалния закон законодателят върна убеждението, че пострадалият е обгрижен в наказателния процес с последния НПК, който влезе в сила от 1 април т.г. Освен това концептуално законът възприема не принципа на обезщетяването, а принципа на компенсацията, т.е. държавата извършва един хуманен акт по отношение на жертвите от престъпленията или ако се използват категориите на гражданското право – един дарствен акт. Той е еднократен и има за цел единствено да подпомогне, а не да обезщети. Защото по пътя на обезщетяването пострадалият има други процесуални способи, както в наказателния, така и в гражданския процес. Тези способи не се конкурират и това е положителното в закона.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроекта за подпомагане и компенсация на пострадалите от престъпления, № 602-01-87/01.10.2006 г., внесен от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо четене.

ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:

(ЯНАКИ СТОИЛОВ)