Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
09/11/2006


    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
    ______________________________________________________________

    653-03-89/14.11.06
    ДОКЛАД

    на Комисията по правни въпроси

    Относно: Законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 602-01-93/31.10.2006 г., внесен от Министерския съвет.

    На редовно заседание, проведено на 09.11. 2005 г. Комисията по правни въпроси разгледа законопроект за държавния бюджет на Република България за 2007 г., № 602-01-93/31.10.2006 г., внесен от Министерския съвет, в частта му относно проекта на бюджет на съдебната власт за 2007 г.
    На заседанието присъстваха: от Министерството на финансите – Кирил Ананиев, заместник-министър; от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник-министър; от Висшия съдебен съвет - Андрей Икономов, председател на комисия “Бюджет и финанси” на Висшия съдебен съвет и председател на отделение при Върховния административен съд; от Върховна касационна прокуратура Валери Първанов; от Националната следствена служба – Румен Георгиев, заместник-директор.
    Становището на Министерския съвет бе представено от заместник – министър Кирил Ананиев, а проекта за бюджет на съдебната власт, изготвен от Висшия съдебен съвет (ВСС) – от г-н Андрей Икономов.
    От името на Министерския съвет заместник-министър Кирил Ананиев даде общата характеристика на бюджета. Той отбеляза, че предложените в становището на Министерския съвет параметри и разпоредби, засягащи бюджета на съдебната власт за 2007 г., отчитат необходимостта от продължаване на реформата в българската съдебна система при съобразяване с новите предизвикателства, свързани с членството на Република България в Европейския съюз. Консолидираната фискална програма за 2007 г. е разработена при минимално ниво на излишък, за да се гарантира запазване на макроикономическата стабилност, и да се запази делът на публичните разходи в БВП. С оглед на тези критерии предложеният от ВСС проект се отклонява от нивата на приходите и разходите по другите бюджетни системи и би довел до влошаване на размера на консолидираната фискална програма със 190,0 млн.лв. или с 0,4 % от БВП, като води до намаляване на планирания излишък от 0,8 % от БВП на 0,4 % от БВП.
    По отношение на отделни разходни пера и разликите, които се очертават между проекта за бюджет на ВСС за 2007 г. и становището на Министерския съвет, заместник - министър Ананиев посочи основните разлики:
    - По приходите предложението на ВСС е 39,0 млн.лв., в. т.ч.: „Съдебни такси” – 36,0 млн.лв., докато в становището на Министерския съвет се предвиждат 50,5 млн.лв. (разлика от 11,5 млн.лв.) Предложеното от ВСС намаление на приходите спрямо Закона за държавния бюджет на Република България (ЗДБРБ) за 2006 г. се мотивира с ограничените по нормативен ред възможности на съдебната власт да получи приходи от дейността по вписванията на търговски дружества. Регистрацията по Закона за търговския регистър от средата на годината ще се извършва от Агенцията по вписванията към министъра на правосъдието. Оценката на Министерския съвет за постъпленията на съдебната власт от собствени приходи е направена на база очакваното изпълнение на приходната част на бюджета на съдебната власт през 2006 г. – в рамките на 60,0 млн.лв., като същевременно е отразена промяната по отношение регистрацията по Закона за търговския регистър.
    По отношение на разходите на органите за съдебната власт г-н Ананиев посочи, че общо предвидените разходи са в размер на 597 891, 600 лв. В становището на Министерския съвет за 2007 г. не са включени капиталови разходи. Средствата за тях са предвидени по проекта на бюджет на Министерството на правосъдието. В съответствие с направената през 2006 г. промяна в Конституцията на Република България, в частта за съдебната власт, се предвижда имуществото на съдебната власт да бъде управлявано от министъра на правосъдието. Ето защо предвидените за нуждите на съдебната власт средства за капиталови разходи в размер на 32,6 млн.лв. са включени в проекта на бюджет на Министерството на правосъдието, с което се осигурява абсолютно увеличение от 12,6 млн. лв. или ръст от 63.0% на инвестициите в съдебната власт спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2006 г.
    За сравнение в проекта на ВСС са включени 167,1 млн.лв. средства за капиталови разходи, което в абсолютна сума е увеличение със 147,1 млн.лв. или ръст над 7 пъти спрямо одобрените разходи за 2006 г. от 20,0 млн.лв. Предвидените от ВСС средства са за подобряване на инфраструктурата и сигурността в съдебната система и усъвършенстване на информационните технологии в работата на съдебната власт.
    По отношение на текущите разходи бе посочено, че Висшият съдебен съвет предлага текущи разходи по бюджета на съдебната власт за 2007 г. в размер на 358,0 млн.лв., които са със 105.1 млн.лв. повече спрямо одобрените със ЗДБРБ за 2006 г. (252.9 млн.лв.).
    Средствата за текущи разходи в становището на МС са 314,4 млн.лв. или ръст от 24.3%. Специално по отношение на предвижданите средства за заплати могат да се посочат следните разлики: в предложението на ВСС – 198,3 млн.лв., съответно в становището на МС – 184,6 млн.лв. или разлика от 13,7 млн.лв. В проекта на ВСС разходите за заплати са разчетени за 14 545 средногодишни щатни бройки (увеличение с 2510 средногодишни щатни бройки спрямо планираните 12 035 щатни бройки през 2006 г.), в които е отчетена необходимостта от кадрово осигуряване на дейността на органите на съдебната власт.
    Г-н Ананиев посочи, че в становището на МС средствата за заплати са изчислени при отразяване на възприетата за 2007 г. политика по доходите за цялата бюджетна сфера (индексация на средните заплати с 10%) и численост от 13 527 щатни бройки. Числеността за 2007 година е завишена, спрямо планираните средногодишни щатни бройки за 2006 година (11 530 щатни бройки) с 1 997 щатни бройки. От тях 1 242 са за създаването на новите административни съдилища и 755 са във връзка с промените в ГПК.
    При така определените от ВСС параметри: приходи 39,0 млн.лв. и разходи 526,2 млн.лв., бюджетната субсидия възлиза на 487,2 млн.лв., при което е налице абсолютно увеличение от 261,7 млн.лв. спрямо утвърдената със ЗДБРБ за 2006 г. субсидия (225,5 млн.лв.).
    В становището си Министерския съвет включва субсидия от централния бюджет в размер на 264,5 млн.лв. В сравнение с утвърдената със ЗДБРБ за 2006 г. субсидия е осигурено увеличение от 39,0 млн.лв., или ръст от 17.3%. Заедно със субсидията за капиталови разходи (предвидена по бюджета на Министерството на правосъдието) субсидията от централния бюджет за съдебната власт нараства спрямо тази за 2006 г. със 71,6 млн. лв. или ръст от 31.7%.
    В заключение заместник - министър Ананиев изтъкна, че становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт за 2007 г. като цяло отчита основните икономически тенденции и потребности на съдебната власт, които са удовлетворени съобразно с макропараметрите на бюджета на страната за 2007 г.
    От името на Висшия съдебен съвет г-н Андрей Икономов посочи, че структурата, общият размер, отделните разходни и приходни пера на проекта за бюджет на съдебната власт на ВСС за 2007 г. отчитат общото състояние на съдебната система, структурните и кадрови промени, които се извършват в нея в изпълнение на съдебната реформа, както и задачите, решавани в хода на присъединяване на страната към Европейския съюз. Според г-н Икономов растящият брой съдебни дела, голямата натовареност на магистратите, незадоволителното състояние на материалната и информационна база предопределят основните параметри на проекта за бюджет, представен от ВСС. Същевременно бе посочено, че за първи път проектът за бюджет на съдебната власт, изготвен от ВСС и становището на Министерския съвет по него са относително близки по повечето основни параметри.
    Разликите се отнасят към предвижданите средства за работни заплати, с оглед исканото увеличение на щатните бройки, заети в системата на органите на съдебната власт. Според ВСС възнагражденията на магистратите се движат в определени от закона граници: долната граница се равнява на 2 пъти средно статистическия размер на заетите в бюджетната сфера, а горната – 90%, като за председателите на върховните съдилища, главния прокурор и директора на Националната следствена служба – 90% от заплатата на председателя на Конституционния съд. Г-н Икономов изтъкна, че предвижданите средства за работни заплати от 198,3 млн.лв. не са самоцел, а отразяват необходимостта от кадрово осигуряване на правораздаването в контекста на нормативните промени в ГПК, НПК и АПК. Акцентирано бе, че понастоящем в съдебната власт има 12 121 щатни бройки, като от тях са заети 11 330 и се очертава финансов дефицит заради изплащане на възнагражденията за още незаетите 791 места.
    Наред с това трябва да бъдат предвидени допълнителни бюджетни средства за създаване и функциониране на регионални административни прокуратури, които следва да се създадат с оглед създаването на система от административни съдилища от 2007 г. Такива звена не са предвидени, което според него е в разрез с разпоредбите на Конституцията, определяща че структурата на прокуратурата следва тази на съдилищата.
    Проектът на ВСС предвижда 167,1 млн.лв. средства за капиталови разходи, което в абсолютна сума е увеличение със 147,1 млн.лв. или ръст над 7 пъти спрямо одобрените разходи за 2006 г. от 20,0 млн.лв. Изтъкнато бе, че дори тези средства са недостатъчни с оглед нуждите на съдебната власт за реконструкция, обновявяне или строеж на нова материално-техническа база. Като пример бе посочено, че само за нуждите на Софийския районен съд и районна прокуратура за изграждане на новата им сграда са необходими повече от 32, 5 млн. лв., т.е. предвижданите в становището на Министерския съвет средства по това разходно перо няма да са в състояние да покрият нуждите дори само на едно звено от структурата на съдебната власт.
    По отношение на собствените приходи на съдебната власт бе изтъкнато, че предложението на ВСС е за 39,0 млн.лв., в. т.ч. „Съдебни такси” – 36,0 млн.лв. Това занижение на приходното перо бе обосновано с извеждане на търговския регистър от системата на съдебната власт, като бе подчертано, че регистърните такси са формирали повече от 40% от собствените приходи на съдебната власт.
    От името на Върховната касационна прокуратура г-н Валери Първанов очерта финансовите и кадрови проблеми, които стоят пред системата на прокуратурата в страната. Той изтъкна, че прокуратурата работи в условията на сериозен материално-технически и финансов дефицит. Липсата на необходимото информационно, финансово и кадрово осигуряване, включително с помощен административен персонал, силно затруднява работата на прокурорите. Г-н Първанов изтъкна като слабост на обсъжданата бюджетна програма и това, че тя не предвижда средства за създаване на административни прокуратури, съгласно изискванията на Конституцията.
    От името на Министерство на правосъдието заместник - министър Сабрие Сапунджиева представи основните параметри, размер и структура на бюджета на министерството, които имат отношение към бюджета на съдебната власт. Тя заяви, че разходите на министерството са организирани на проектен принцип, като изрично изтъкна, че са предвидени достатъчно средства за обезщетяване на пострадали от престъпления лица, както и за осигуряване финансирането на правната помощ.
    В последвалата дискусия участие взеха народните представители Татяна Дончева, Мая Манолова, Четин Казак, Яни Янев, Янаки Стоилов. Те изразиха разбиране за проблемите на съдебната власт, но заедно с това посочиха, че съществуващата практика за администриране на нейните разходи не са особено удачни, на която отчасти са дължат постоянните дефицити в системата.
    Като проблемни по отношение бюджетирането на органите на съдебната власт се очертаха следните въпроси:
    - бюджетните средства за финансиране на капиталовите разходи на самия ВСС като административен орган на съдебната власт не са предвидени отделно от останалите органи в съдебната власт;
    - подчертано бе, че съгласно Конституцията средствата за капиталови разходи на съдебната власт са предвидени в бюджета на Министерството на правосъдието. Между първо и второ четене следва да се потърсят възможности за увеличаване на средствата за строителство и ремонт на съдебни сгради;
    - необосновани са исканията за завишаване на средствата за работна заплата и други възнаграждения, мотивирани с приемането на новите процесуални кодекси и специално с предстоящото приемане на нов ГПК. Не бе дадено задоволително обяснение с какво точно тези промени налагат увеличаване на щатните бройки в съдебната система, каквото увеличение се предвижда в проекта на ВСС;
    - не бе предоставена информация защо след като и сега има незаети щатове в съдебната власт, не се обявяват конкурси за свободните места (това не се отнася за конкурсите за съдии в административните съдилища);
    - проблемът за възнагражденията (основни, за класове и рангове) в съдебната система следва да се отнесе към въпроса за съотношението на възнагражденията в цялата бюджетна сфера, за начина на определянето им и за контрола върху тях. Липсва достатъчно прозрачност при формиране на разходите на съдебната власт, специално при разходване на средствата за работна заплата и за допълнителни възнаграждения;
    - необходимо е да се въведат ясни критерии за разпределяне на щатовете за административни длъжности между различните органи на съдебната власт – съд, прокуратура и следствие.
    След проведената дискусия Комисията по правни въпроси с 15 гласа “въздържали се“ не подкрепи законопроекта за държавния бюджет в частта за съдебната власт, предложен от Висшия съдебен съвет.
    С 13 гласа “за” Комисията по принцип подкрепи становището на Министерския съвет по проекта за бюджет на съдебната власт.

    ПРЕДСЕДАТЕЛ
    НА КОМИСИЯТА:

    (Янаки Стоилов)
    Форма за търсене
    Ключова дума