---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
_____________________________________________________________________
№ 753-03-10/20.02.07 г.
ДОКЛАД
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроект за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. и придружаващите я актове, № 702-02-5, внесен от Министерския съвет на 29.01. 2007г.

На заседанието проведено на 15 февруари 2007 г. Комисията по правни въпроси разгледа Законопроект за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980г. и придружаващите я актове, № 702-02-5, внесен от Министерския съвет на 29.01. 2007г.
На заседанието присъстваха от Министерство на правосъдието – Димитър Бонгалов, заместник-министър и Екатерина Стоянова, експерт в дирекция “Международна дейност”.
От името на вносителя законопроектът беше представен от заместник-министъра Димитър Бонгалов.
В Приложение І към Акта относно условията за присъединяване на Република България и Румъния и промени в учредителните договори на Европейския съюз, се съдържа списък на конвенциите и протоколите, по които България и Румъния стават страни при присъединяването. Сред тях е Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. /Римска конвенция/, както и придружаващите я актове.
Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 година от деветте държави-членки на ЕИО, е в сила от 1 април 1991 година.
Всички новоприети държави-членки на ЕС са се присъединили към Конвенцията, като за тази цел са сключени четири Конвенции за присъединяване. Едновременно с подписването й от Австрия, Финландия и Швеция е съставена консолидирана версия, публикувана в Официален вестник през 1998 г. След присъединяването към нея на десетте страни от Източна Европа, е публикувана в Официален вестник нова консолидирана версия през 2005 г.
Конвенцията урежда принципа на избор на приложимото право към договорните отношения с международен елемент при стълкновение на закони /чл.1, ал.1/. Извън приложното й поле остават: въпросите, свързани с гражданското състояние и дееспособността на физическите лица; договорните задължения, отнасящи се до завещанията и наследствата; правото на собственост, възникващо при брачните отношения; правата и задълженията, произтичащи от семейни, родствени и брачни отношения; задълженията по менителници, чекове, записи на заповед и други ценни книги; споразуменията за арбитраж; въпроси относно правото на търговските дружества и други юридически лица; застрахователните договори, които покриват рискове на територията на държавите- членки и др. Презастрахователните договори попадат в приложното поле на Конвенцията /чл.1, ал. 2-4/.
Член 3 закрепва принципа на автономия на волята при избор на приложимото право, съгласно който страните по договора могат с общо споразумение да изберат приложимото право по отношение на целия или на част от договора, както и компетентния съд в случай на спор. Ако страните не са посочили изрично приложимото право, договорът се урежда от правото на държавата, с която той има най-тясна връзка /чл.4/.
Относно правата на потребителите при доставка на стоки и услуги на дадено лице, Конвенцията въвежда защита на по- слабата страна по договорното правоотношение. Тези договори се уреждат от правото на държавата, в която е обичайното местопребиваване на потребителя, освен ако страните не са избрали друго приложимо право /чл. 5/.
По отношение на индивидуалните трудови договори, както и при потребителските договори, разпоредбата на чл.6 предвижда специална стълкновителна защита на по-слабата страна по договорното отношение. Когато няма избор на приложимо право, трудовият договор се урежда от правото на държавата, в която работникът обичайно полага своя труд.
Римската конвенция съдържа стълкновителни разпоредби, отнасящи се до действителността на договора, прехвърляне на вземане, суброгация, доказателствата, действие във времето /чл.9-чл.17/.
Член 22 от Конвенцията предвижда възможност за държавите-членки на ЕС да формулират резерви при подписването, ратифицирането, приемането или одобрението й. Резерви е възможно да бъдат направени само във връзка с чл. 7, ал. 1 и чл. 10, ал. 1(е). Никоя от държавите - страни по Конвенцията не е формулирала резерви по тези разпоредби.
Присъединяването на държавите към нея се осъществява посредством ратификация /чл. 28, ал.2 от Конвенцията/.
Конвенцията има действие за период от 10 години, което се удължава чрез мълчаливо съгласие на страните за нов петгодишен период /чл.30/.
През 1988 г. са подписани два протокола относно тълкуването на Конвенцията от Европейския съд – Първи протокол от 19 декември 1988 г. за тълкуването от Съда на Европейските общности на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г и Втори Протокол от 19 декември 1988 г., предоставящ на Съда на Европейските общности определени правомощия за тълкуване на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения.
Съгласно разпоредбата на чл. 2(a) от Първия протокол, всяка новоприсъединяваща се към Протокола държава следва да посочи компетентни национални съдилища, които могат да поискат от Съда на Европейските общности да се произнесе предварително по повдигнат по висящо дело пред съответния национален съд въпрос относно тълкуването на разпоредбите на Римската конвенция, на Първия и Втория Протокол, както и на конвенциите за присъединяване към тях. В тази връзка е предложено Република България да направи декларация, с която определя Върховния касационен съд и Върховния административен съд за компетентни съдилища по чл.2(a) от Първия протокол. Съгласно чл. 2(b) от Първия протокол всеки съд, който се произнася като въззивна инстанция по даден спор също може да поиска от Съда на ЕО да се произнесе с преюдициално заключение по тълкуването на разпоредбите на Римската конвенция и придружаващите я актове.
По силата на Втория протокол Съдът на Европейските общности е компетентен да тълкува разпоредбите на Римската конвенция и преди влизането й в сила по отношение на всички държави-членки на ЕИО.
Всяка нова държава-членка на Общността, подписала Конвенцията следва да се присъедини и към Протоколите за тълкуване на Конвенцията от Съда на Европейските общности.
В тази връзка, се предлага Република България да направи декларация за сътрудничество със Съда на ЕО за обмен на информация относно съдебни решения. Същата декларация е направена през 2005 г. и от 10-те новоприсъединили се към ЕС държави.
В заключение следва да се отбележи, че в глава десета от Кодекса на международното частно право /ДВ, бр.42 от 17.05.2005 г./ са регламентирани договорните отношения с международен елемент. Разпоредбите на тази глава са изцяло хармонизирани с Римската конвенция от 1980 г. Следователно присъединяването на Република България към Конвенцията няма да доведе до необходимост от промени във вътрешното ни законодателство.
Народният представител Огнян Герджиков обърна внимание, че при превода на такива актове като Конвенцията трябва да се използва терминологията, която българското право е възприело, а не да се превежда буквално. Според народния представител Янаки Стоилов такива несъответствия могат да предизвикват затруднения в прилагането на нормативните актове, тъй като се налага чрез тълкуване да се установява на кой институт на българското право съответства използвания в превода термин.
Янаки Стоилов постави въпроса защо като компетентен органи освен Върховният касационен съд е посочен и Върховният административен съд след като става дума за гражданско правна материя. Освен това постави и въпроса ясно ли е съдържанието на използвания критерий “при значимост” и кой ще преценява неговото наличие, за да се отнесе въпроса към съответните европейски органи. От името на вносителя Екатерина Стоянова отговори, че компетентността на Върховния административен съд се предлага поради това, че в други държави – членки на Европейския съюз, напр. Чехия, Литва, Полша, също предвиждат такава компетентност на административните си съдилища. А преценката за значимостта на въпроса може да направи съдът, който разглежда делото, когато прецени, че се налага да отправи запитване по него до Съда на европейските общности.
След проведеното гласуване Комисията по правни въпроси единодушно подкрепи Законопроект за ратифициране на Конвенцията за приложимото право към договорните задължения, открита за подписване в Рим на 19 юни 1980 г. и придружаващите я актове, № 702-02-5, внесен от Министерския съвет на 29.01. 2007 г.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Янаки Стоилов)