---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ



Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Законопроект за амнистията, № 702-01-8, внесен на 02.02.2007 г. от Министерския съвет.


На заседание, проведено на 14 март 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта за амнистията, № 702-01-8, внесен на 02.02.2007 г. от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието – проф. Георги Петканов, министър, Димитър Бонгалов, заместник-министър, Ана Караиванова, заместник-министър и Юлия Меранзова, експерт; от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър и Георги Соколов, старши юрисконсулт; Валери Първанов, заместник главен прокурор и Владимир Петров от Национална следствена служба.
От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Георги Петканов.
Той изтъкна, че всяка една амнистия е политически акт. Практиката досега показва, че амнистия в Република България се дава по повод на значимо събитие, годишнина или някоя светла дата. От Девети септември 1944 г. до месец февруари 1991 г. в България има 16 амнистии, а от тогава досега, в продължение на 16 години, няма нито една. Последната е от началото на 1991 г., когато са амнистирани около 3 800 лица, като не малка част от тях са за политически престъпления.
Законопроектът за амнистия, който е подготвен и представен от Министерството на правосъдието, предлага даване на амнистия по повод на приемането на Република България за член на Европейския съюз, което е събитие с изключителна значимост. От амнистията ще се обхванат около 1 350 лица. Според министър Петканов, освобождаването им няма да повлияе на криминогенната обстановка в страната. Този извод се налага от проучвания във връзка с предходни закони за амнистия, след приемането на които не се регистрира увеличаване на извършените престъпления.
Предложеният законопроект за амнистията не предвижда опрощаване, тъй като няма индивидуализация на лицата, по отношение на които ще се прилага. В чл.1 се предлага амнистиране на две категории престъпления – умишлени, за които се предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години или друго по-леко наказание и непредпазливи, за които се предвижда наказание лишаване от свобода до 5 години или друго по-леко наказание. От обсега на амнистията се изключват изчерпателно изброените в чл.1, ал.3 престъпления, а по отношение на непълнолетните лица се предвижда в чл.1, ал.2, че ще се отчита наложеното наказание след извършената замяна по реда на чл.63 от Наказателния кодекс.
В чл.2 от законопроекта се урежда въпроса за връщане на отнетите вещи и имущества по наказателни производство за престъпленията по чл.1. Предвид на публично коментирания въпрос защо се предлага връщане на вещите и имуществото на лицата, от които са иззети, а не е написано изрично, че това са правоимащите, Министерството на правосъдието не възразява да се направи корекция на текста, с която да се избегне неправилното му тълкуване.
Член 3 от проекта допълва категориите лица, които се амнистират. В него се предлага амнистията да обхване още осъдените за умишлени престъпления за първи път, ако остатъкът от наказанието, което им остава да изтърпяват е до една година; рецидивистите, на които остатъкът от наказанието е до 3 месеца; непълнолетните лица, на които остатъкът от наказанието е до две години и майки, за които остатъкът от наказанието е до три и имат две или повече деца.
В заключение, министър Петканов обърна внимание, че при изготвянето на законопроекта е проучена законодателната практика в Република България от края на Втората световна война до 1991 г.
От името на Главния прокурор становище по законопроекта изрази г-н Валери Първанов. Според прокуратурата законопроектът за амнистия е необходим и навременен. Справедливо е държавата да прояви официален акт на хуманизъм чрез цялостно или частично освобождаване от наказателна отговорност на лицата, извършили престъпления, посочени в законопроекта или осъдени до влизане в сила на същия закон при установените в него условия. Тази амнистията е само освобождаваща -изцяло или отчасти - от наказателна отговорност, без да изключва обществената опасност на престъпленията по отношение на които се прилага. Освобождаването от наказателна отговорност не е универсално, т.е. за всички престъпления и за всички лица, а диференцирано с оглед степента на обществена опасност на конкретно извършените престъпления или с оглед на личната степен на обществена опасност на осъдените лица. Използваният подход е правилен, тъй като е проявление на установена законодателна практика и от предходни закони по същия предмет. Поради това по същество прокуратурата не възразява срещу законопроекта.
В представеното на Комисията по правни въпроси становище по законопроекта за амнистията се прави бележка само за това, че в Закона за амнистия следва да се посочи друг краен срок, до изтичане на който извършените престъпления се амнистират. Такава дата би могла да е 31 декември 2006 г. с оглед влизането в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., а не влизането на закона в сила. Това е необходимо, за да се изключи възможността определени лица, знаейки за приемането на закона, преднамерено да извършат престъпления, за които се предлага амнистия. Посочване на дата, която обхваща период преди обявяване на правителството намерение за подготовка и внасяне на този закон, изключва възможността за злоупотреба с амнистията.
От името на Министерството на вътрешните работи се изказа заместник - министър Румен Андреев. Той обърна внимание, че като подкрепя по принцип предложения законопроект, Министерството на вътрешните работи има възражение само във връзка с предвидената възможност за амнистиране на рецидивисти, които следва да се изключат от обсега на амнистията.
В обсъждането на законопроекта взеха участие народните представители Надка Балева, Елиана Масева, Надя Антонова, Елеонора Николова, Борислав Ралчев, Иглика Иванова, Христо Бисеров, Яни Янев, Мая Манолова, Янаки Стоилов и Павел Шопов. В хода на дискусията се очертаха следните основни групи въпроси:
По целесъобразността на предложения законопроект за амнистията.
Безспорен факт е, че амнистията е акт на висша държавна милост и е правомощие от изключителната компетентност на Народното събрание. Като институт на наказателното право тя е предназначена да са прилага, когато се прецени, че има необходимост от нея. Приемането на Република България за пълноправен член на Европейския съюз е значително събитие, което обосновава приемането на закон за амнистията. Народните представители Надка Балева, Борислав Ралчев, Христо Бисеров и Яни Янев се обединиха около становището, че държавата трябва да следи за баланса на интересите в обществото. От една страна, са интересите на пострадалите, но от друга – тези на лицата, които са извършили престъпления. Г-н Христо Бисеров допълни, че именно чрез отношението на държавата към втората категория лица – извършителите на престъпление – се проявява справедливостта на обществото към неговите членове. Г-н Яни Янев обърна внимание, че чрез амнистията ще се постигне намаляване на натовареността на правораздавателните органи, а това ще им даде възможност да се фокусират върху сериозния обществен проблем, какъвто представлява разследването на корупцията и тежките престъпления. Като допълнителни аргументи за навременността на приемането на закон за амнистията, г-жа Мая Манолова посочи и пренаселеността в местата за лишаване от свобода, която е в противоречие с европейските стандарти. Предвид на изложените аргументи, според цитираните народни представители, приемането на закона е своевременно и обосновано.
Народните представители Надя Антонова, Елиана Масева, Елеонора Николова и Павел Шопов изразиха становище, че приемането на закон за амнистията в този момент не е обществено оправдано. Г-жа Надя Антонова изтъкна, че посоченият основен мотив за приемането на страната ни в Европейския съюз е несъстоятелен, тъй като даването на амнистия в този момент би било в противоречие с очакваната от страната ни линия на наказателната политика. Като несъстоятелни, в частта им относно намаляване на натовареността на правораздавателните органи, определиха мотивите и г-жа Елеонора Николова и г-н Павел Шопов. Според Елеонора Николова, доверието на хората в ефективността на работата на правораздавателните органи отдавна е спаднало, като основна причина за това е голямата продължителност на наказателните производства. Павел Шопов обърна внимание, че причина за множеството дела е завишената криминогенна обстановка в страната. Елиана Масева и Иглика Иванова поставиха въпроса за липсата на анализ тенденциите на престъпността, според които да се определи съдържанието на законопроекта. Янаки Стоилов обобщи, че с най-голяма значимост е въпросът за обхвата на амнистията, за критериите, на които тя трябва да отговаря.
По съдържанието на законопроекта за амнистия.
Всички народни представители, които участваха в дискусията, споделят разбирането, че проектът следва да се преработи. Г-н Янаки Стоилов посочи, че всяка от разпоредбите в основното тяло на законопроекта предизвиква проблеми - концептуални или конкретни.
Обсегът на престъпленията по чл.1 от проекта изцяло покрива престъпленията по отношение на които се прилага чл.78а от Наказателния кодекс – освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. Този институт на наказателното право претърпя две изменения в рамките на близо една година. Г-н Янаки Стоилов припомни, че след значителното разширяване на приложното поле на чл.78а, което стана с приемането на новия Наказателно-процесуален кодекс, се стигна до ограничаване на приложението му с последните изменения на Наказателния кодекс, защото в приложното му поле попаднаха престъпления, за които не е обществено оправдано да се стига до освобождаване от наказателна отговорност. Наред с това в чл.78а, ал.1 от Наказателния кодекс се предвиждат и други условия, за да се приложи той – деецът да не е бил осъждан, да не е прилаган вече по отношение на него, както и да са възстановени причинените имуществени вреди. Поради това амнистията следва да се обвърже с изискването за обезщетяване на причинените вреди. По този начин, както смята и Елеонора Николова, ще се постигне справедливост по отношение на пострадалите. Мая Манолова обърна внимание, че се създава наслагване на облекчителни режими – първоначално разширяване на приложното поле на чл.78а и последващо амнистиране на същите престъпления. В подкрепа на този извод е и предложението по чл.1, ал.2 от проекта, според който амнистията ще обхване и непълнолетните, но след като вече е извършен замяната на наказанията по реда на чл.63 от Наказателния кодекс. От особено значение е и фактът, който изтъкна Елиана Масева, че амнистията заличава и последиците от осъждането, т.е. тя е с много по-широк обхват.
Според народните представители Надя Антонова, Надка Балева, Христо Бисеров и Елеонора Николова, не е ясен критерият при формулирането на чл.3 от проекта. В т.2 от него се използва понятието “рецидивисти”, но липсва уточнение какво съдържание се влага в него – по смисъла на Наказателния кодекс или по смисъла на Закона за изпълнение на наказанията. В т.4 на същия член се предлага амнистия за майки с две или повече деца, но не се предвижда като условие те да полагат грижи за тях. С тази обща формулировка, според народните представители, може да се стигне до парадокса да се амнистират жени, само поради обективния факт, че имат повече деца.
Народният представител Надя Антонова обърна внимание, че предложената редакция на чл.4 от проекта на закона за амнистията по същество е специален давностен срок за погасяване на изпълнението на наказанието глоба. Народният представител Янаки Стоилов посочи, че липсват аргументи защо държавата не е предприела необходимите действия за събирането на глобите и какво налага да се въвежда допълнителен критерий за давност при наказанието глоба, наред с давностните срокове, които са определени в Наказателния кодекс.
В отговор на поставените въпроси и на някои от направените възражения в заключение се изказаха зам.-министрите Ана Караиванова и Димитър Бонгалов, които обосноваха подкрепа за законопроекта.

Комисията по правните въпроси с 9 гласа “за”, 4 “против” и 3 “въздържал се” подкрепи предложения законопроект за амнистията № 702-01-8, внесен на 02.02.2007 г. от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА :
(Янаки Стоилов)