---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


К О М И С И Я П О П Р А В Н И В Ъ П Р О С И



Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Обсъждане на второ четене на законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 602-01-109, внесен от Министерския съвет.
ПРОЕКТ ВТОРО ЧЕТЕНЕ


З А К О Н

ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ЧУЖДЕНЦИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(Обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г. и бр. 30 и 82 от 2006 г.)


Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона

§ 1. Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.
(2) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е гражданин на държава - членка на Европейския съюз, на държава - страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(3) Чужденец по смисъла на ал. 1 е и лице, което не се разглежда като гражданин на нито една държава в съответствие с нейното законодателство и притежава официален документ, удостоверяващ това обстоятелство.
(4) Условията и редът, при които гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, могат да влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ДВ, бр. 80 от 2006 г.).”

Предложение на Надка Балева
По §1 Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.
(2) Този закон се прилага и по отношение на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава – членка на Европейския съюз или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария.”
(3) Условията и редът, при които гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1:
“§ 1. Член 1 се изменя така:
“Чл. 1. (1) Този закон определя условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат Република България.
(2) Този закон се прилага и по отношение на членовете на семейството на български гражданин, които не са граждани на държава – членка на Европейския съюз или на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария.”
(3) Условията и редът, при които гражданите на други държави-членки на Европейския съюз и членовете на техните семейства, както и гражданите на държави - страни по Споразумението за Европейско икономическо пространство, и на Конфедерация Швейцария и членовете на техните семейства, влизат, пребивават и напускат Република България, се определят със Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства.”

§ 2. Член 2 се отменя.

Предложение на Надка Балева
По § 2. Вместо да се отмени, чл. 2 се изменя така:
“Чл.2 (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин или е без гражданство.
(2) Членове на семейството на български гражданин са лицата, които живеят с него в едно жилище и са:
1. съпруг;
2. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т.1, които не са навършили двадесет и една години и не са сключили брак;
3. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т.1, които са навършили двадесет и една годишна възраст, но нямат собствени доходи, поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях;
4. възходящи, включително и възходящи само на лицето по т.1, които са на издръжка на българския гражданин или на лицето по т.1,
5. други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване и сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 2:
“§ 2. Член 2 се изменя така:
“Чл.2 (1) Чужденец по смисъла на този закон е всяко лице, което не е български гражданин или не е гражданин на друга държава – членка на Европейския съюз, на държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или на Конфедерация Швейцария.
(2) Членове на семейството на български гражданин са лицата, които живеят с него в едно жилище и са:
1. съпруг;
2. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т.1, които не са навършили двадесет и една години и не са сключили брак;
3. низходящи, включително когато са низходящи само на лицето по т.1, които са навършили двадесет и една годишна възраст, но нямат собствени доходи, поради това, че не са в състояние да осигуряват сами издръжката си или сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях;
4. възходящи, включително и възходящи само на лицето по т.1, които са на издръжка на българския гражданин или на лицето по т.1,
5. други членове на неговото домакинство, които са били изцяло на негова издръжка в държавата по произхода им или в държавата на обичайното им пребиваване и сериозни здравословни причини налагат българският гражданин да полага лично грижи за тях.”


§ 3. Член 3 се изменя така:
“Чл. 3. (1) Чужденците, които пребивават в Република България:
1. са длъжни да спазват Конституцията, законите и установения в страната правов ред и да уважават достойнството на българския народ;
2. имат права и задължения според българските закони и международните договори, по които Република България е страна, с изключение на тези, за които се изисква българско гражданство;
3. носят гражданска, административна и наказателна отговорност, доколкото в специален закон или в международен договор, по които Република България е страна, не е предвидено друго.
(2) Чужденец, спрямо когото е взета мярка за неотклонение задържане под стража, има право при спазване разпоредбите на международните договори, по които Република България е страна, да установи контакт с дипломатическото или консулското представителство на държавата, която защитава неговите интереси.”

Предложение на Надка Балева
По § 3.
1. Чл.3, ал.1 (действаща) да не се променя.
2. чл. 3, ал.2 се изменя така:
“(2) По отношение на чужденци, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България, които се ползват с имунитет и привилегии, се прилагат общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и международните договори, по които Република България е страна.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 3:
“§ 3. Член 3, ал.2 се изменя така:
“(2) По отношение на чужденци, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България, които се ползват с имунитет и привилегии, се прилагат общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и международните договори, по които Република България е страна.”

§ 4. Създава се чл. 3а:
“Чл. 3а. По отношение на чужденци, които са акредитирани като членове на чуждестранни дипломатически и консулски представителства, както и на представителства на международни организации в Република България, които се ползват с имунитет и привилегии, се прилагат общоприетите норми на международното дипломатическо и консулско право и международните договори, по които Република България е страна.”

Предложение на Надка Балева
По § 4. § 4 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага § 4 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в § 3.

§ 5. Членове 4 - 6 се отменят.

Предложение на Надка Балева
По § 5. Да се отмени само чл. 5

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5, който става § 4:
“§ 4. Член 5 се отменя.”


§ 6. Наименованието на глава втора се изменя така:
“Влизане и летищен транзит”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 6, който става § 5.

§ 7. Членове 8 и 9 се изменят така:
“Чл. 8. Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или друг документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква.
Чл. 9. Визата е разрешение за влизане и пребиваване, за транзитно преминаване през територията на Република България или за летищен транзит.”

Предложение на Надка Балева
По § 7.
1. В чл.8 се създават ал. 2 и 3:
“(2) Не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в международен договор, по който Република България е страна или в акт на Министерския съвет.
(3) Не се изисква виза и когато чужденецът притежава карта за продължително или за постоянно пребиваване в Република България и основанията за издаването й не са отпаднали.”
2. Да се създаде чл.8а:
“Чл. 8а (1) Чужденец, който е член на семейството на български гражданин, влиза на територията на Република България с паспорт и виза, когато такава се изисква. Визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.
(2) Виза не се изисква, когато чужденец – член на семейството на български гражданин, притежава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Съюза, издадена в:
1. Република България, ако основанията за издаването й не са отпаднали.
2. друга държава-членка, ако придружава или се присъединява към българския гражданин.
(3) Когато при влизане на територията на Република България член на семейството на български гражданин се позовава на това си качество, но не представи документ по ал. 2, органите за граничен паспортен контрол му предоставят разумен срок да ги получи или да удостовери чрез други документи, че е член на семейството на български гражданин.
(4) В случаите по ал. 3 органите за граничен паспортен контрол извършват подробна проверка на личните обстоятелства и не допускат влизане на лице, което не е представило документ по ал. 2, или не е удостоверило надлежно с други документи, че е член на семейството на български гражданин. Отказът да бъде допуснат да влезе се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”
3. Член 9 се изменя така:
“Чл. 9. Визата е разрешение за влизане и пребиваване, за транзитно преминаване през територията на Република България или за летищен транзит.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7, който става § 6:
“ § 6. Член 8 се изменя така:
“Чл. 8. Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава се изисква.
(2) Не се изисква виза, когато това е предвидено в Регламент (ЕО) № 539/2001 на Съвета, в международен договор, по който Република България е страна или в акт на Министерския съвет.
(3) Не се изисква виза и когато чужденецът притежава карта за продължително или за постоянно пребиваване в Република България и основанията за издаването й не са отпаднали.”

Комисията предлага да се създаде нов § 7 със следната редакция:
“§ 7. Създава се чл.8а:
“Чл. 8а (1) Чужденец, който е член на семейството на български гражданин, влиза на територията на Република България с паспорт и виза, когато такава се изисква. Визата се издава при условия и по ред, определени от Министерския съвет, без заплащане на такси за обработването на документите и издаването на визата.
(2) Виза не се изисква, когато чужденец – член на семейството на български гражданин, притежава карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз, издадена в:
1. Република България, ако основанията за издаването й не са отпаднали.
2. друга държава-членка, ако придружава или се присъединява към българския гражданин.
(3) Когато при влизане на територията на Република България член на семейството на български гражданин се позовава на това си качество, но не представи документ по ал. 2, органите за граничен контрол му предоставят разумен срок да ги получи или да удостовери чрез други документи, че е член на семейството на български гражданин.
(4) В случаите по ал. 3 органите за граничен контрол извършват подробна проверка на личните обстоятелства и не допускат влизане на лице, което не е представило документ по ал. 2, или не е удостоверило надлежно с други документи, че е член на семейството на български гражданин. Отказът да се допусне влизане на лицето в Република България се мотивира и подлежи на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.”

Комисията предлага да се създаде нов § 8 със следната редакция:
“§ 8. Член 9 се изменя така:
“Чл. 9. Визата е разрешение за влизане и пребиваване, за транзитно преминаване през територията на Република България или за летищен транзит.”

§ 8. Създават се чл. 9а - 9е:
“Чл. 9а. (1) Видът на визата се определя от целта, за която се издава.
(2) Видовете визи са:
1. за летищен транзит (виза вид “А”);
2. за транзитно преминаване (виза вид “B”);
3. за краткосрочно пребиваване (виза вид “C”);
4. за дългосрочно пребиваване (виза вид “D”).
(3) При подаване на заявление за виза от лицето, кандидатстващо за виза, се събират лични данни, включително биометрични характеристики.
(4) Биометричните характеристики могат да бъдат използвани само за проверка на действителната самоличност и за разпознаване или установяване на самоличност във връзка с подаването на заявление за виза или в рамките на граничния паспортно-визов контрол или административния контрол на чужденците.
Чл. 9б. (1). Виза се издава под формата на единен визов стикер по образец на Европейския съюз и е валидна само с документа за пътуване, в който или към който е положена.
(2) Данните, нанесени във визовия стикер, не могат да бъдат коригирани.
Чл. 9в. (1). Визовият стикер се полага в редовен паспорт или друг документ за пътуване, признат от Република България.
(2) Когато чужденецът притежава документ за пътуване, който не е признат от Република България, визовият стикер се полага върху единна бланка за поставяне на виза по образец на Европейския съюз, утвърдена с акт на Министерския съвет.
(3) Министерството на вътрешните работи поддържа и актуализира списък на документите за пътуване, издавани от държави, от международни организации и от други субекти на международното публично право, в които може да бъде положен визов стикер, съгласувано с Министерството на външните работи и с Министерството на транспорта.
(4) Условията и редът за отпечатване, полагане, анулиране, съхраняване и унищожаване на визовите стикери и бланките за поставяне на виза се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 9г. (1) Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България.
(2) Република България и друга държава - членка на Европейския съюз, могат да сключат двустранен договор за представителство за приемане на заявления и издаване на визи.
Чл. 9д. По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, органите за граничен паспортен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове могат съгласувано с Министерството на външните работи да издават еднократни визи за транзитно преминаване със срок до 5 дни и за краткосрочно пребиваване със срок до 15 дни.
Чл. 9е. Условията и редът, по който се издават визите и се определя визовият режим, се определят с акт на Министерския съвет.”

Предложение на Надка Балева
По § 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.9а се правят следните изменения
а) В ал.3 и 4 думите “биометрични характеристики” се заменя с “ биометрични данни”;
б) В ал.4 думите “граничния паспортно-визов контрол” се заменят с “граничния контрол”.
2. В чл.9б се правят следните изменения:
а) В ал.1 думите “документа за пътуване” се заменят с “редовния документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ”;
б) В ал.2 думата “коригирани” се заменя с “променяни”.
3. В чл.9в се правят следните изменения:
а) В ал.1 след думата “документ” се добавя ”за задгранично”;
б) В ал.2 думите “документ за пътуване” се заменят с “редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ”;
в) Алинея 3 се изменя така:
“(3) Министерството на вътрешните работи съгласувано с Министерството на външните работи и с Министерството на транспорта поддържа и актуализира списък на документите за задгранично пътуване, издавани от държави, от международни организации и от други субекти на международното публично право, в които може да бъде положен визов стикер и дават право на чужденеца да влиза на територията на Република България.”.
4. В чл.9д думите “граничен паспортен контрол” се заменят с “граничен контрол”.
5. Чл.9е се изменя така:
“Чл. 9е. Редът за издаване на визите и за определяне на визовият режим, се определят с акт на Министерския съвет.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 8, който става § 9:
“§ 9. Създават се чл. 9а - 9е:
“Чл. 9а. (1) Видът на визата се определя от целта, за която се издава.
(2) Видовете визи са:
1. за летищен транзит (виза вид “А”);
2. за транзитно преминаване (виза вид “B”);
3. за краткосрочно пребиваване (виза вид “C”);
4. за дългосрочно пребиваване (виза вид “D”).
(3) При подаване на заявление за виза от лицето, кандидатстващо за виза, се събират лични данни, включително и биометрични данни.
(4) Биометричните данни могат да бъдат използвани само за проверка на действителната самоличност и за разпознаване или установяване на самоличност във връзка с подаването на заявление за виза или в рамките на граничния контрол или административния контрол на чужденците.
Чл. 9б. (1). Виза се издава под формата на единен визов стикер по образец на Европейския съюз и е валидна само с редовния документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, в който или към който е положена.
(2) Данните, нанесени във визовия стикер, не могат да бъдат променяни.
Чл. 9в. (1). Визовият стикер се полага в редовен паспорт или друг документ за задгранично пътуване, признат от Република България.
(2) Когато чужденецът притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, който не е признат от Република България, визовият стикер се полага върху единна бланка за поставяне на виза по образец на Европейския съюз, утвърдена с акт на Министерския съвет.
(3) Министерството на вътрешните работи съгласувано с Министерството на външните работи и с Министерството на транспорта поддържа и актуализира списък на документите за задгранично пътуване, издавани от държави, от международни организации и от други субекти на международното публично право, в които може да бъде положен визов стикер и дават право на чужденеца да влиза на територията на Република България.
(4) Условията и редът за отпечатване, полагане, анулиране, съхраняване и унищожаване на визовите стикери и бланките за поставяне на виза се определят с акт на Министерския съвет.
Чл. 9г. (1) Визите се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България.
(2) Република България и друга държава - членка на Европейския съюз, могат да сключат двустранен договор за представителство за приемане на заявления и издаване на визи.
Чл. 9д. По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, органите за граничен контрол на граничните контролно-пропускателни пунктове, съгласувано с Министерството на външните работи, могат да издават еднократни визи за транзитно преминаване със срок 36 часа и за краткосрочно пребиваване със срок до 15 дни.
Чл. 9е. Редът за издаване на визите и за определяне на визовият режим, се определят с акт на Министерския съвет.”

§ 9. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите “е поставил” се добавя ”или може да постави”;
2. Точка 7 се изменя така:
“7. е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или подправени документи, подправена виза или разрешение за пребиваване;”.
3. Създава се т. 16:
“16. когато не кандидатства за виза с редовен паспорт или друг документ за пътуване.”

Предложение на Надка Балева
По § 9 се правят следните изменения:
1. Член 10, ал.1, т.7 се формулира така:
“7. е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване;”.
2. Чл.10, ал.1, т. 16 се формулира така:
“16. когато кандидатства за виза с нередовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 9, който става § 10:
“§ 10. В чл. 10, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 1 след думите “е поставил” се добавя ”или може да постави”;
2. Точка 7 се изменя така:
“7. е направил опит да влезе в страната или да премине през нея чрез използване на неистински или преправени документи, виза или разрешение за пребиваване;”.
3. Създава се т. 16:
“16. когато кандидатства за виза с нередовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ.”

§ 10. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В основния текст след думите “издаване на виза” се добавя “или влизане в страната”.
2. В т. 3 думата “ще увреди” се заменя с “може да навреди”.
3. Създават се т. 9 и 10:
“9. когато пребиваването на чужденеца може да се превърне във финансова тежест за социалната система на Република България;
10. когато е представил документ с невярно съдържание и/или е декларирал неверни данни.”

Предложение на Надка Балева
По § 10 се правят следните изменения:
В чл.11, т.9 да се формулира така:
“9. когато чужденецът няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 10, който става § 11:
“§ 11. В чл. 11 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т.1 след думите “издаване на виза” се добавя “или влизане в страната”.
2. В т. 3 думата “ще увреди” се заменя с “може да навреди”.
3. Създават се т. 9 и 10:
“9. когато чужденецът няма достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;
10. когато е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни.”

§ 11. Създава се чл. 11а:
“Чл. 11а. Отказът за издаване на виза не се мотивира.”

Предложение на Надка Балева
§ 11 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 11 да отпадне.

§ 12. Членове 12 - 17 се изменят така:
“Чл. 12. (1) Виза за летищен транзит се издава на чужденец, който пристига с въздухоплавателно средство от една държава и пребивава в международната транзитна зона на летище на територията на Република България с цел да продължи пътуването си с първия следващ полет за друга държава.
(2) Чужденец, пътуващ с виза за летищен транзит, се счита за недопуснат на територията на Република България.“
Чл. 13. (1) Виза за транзитно преминаване се издава на чужденец, който влиза в Република България от една държава на път за друга държава и напуска територията й.
(2) Визата за транзитно преминаване дава право на чужденеца на едно, две или, по изключение, на няколко транзитни преминавания, всяко от които за срок до 5 дни и може да бъде със срок на валидност до 12 месеца.
(3) Общата продължителност на пребиваването на територията на Република България с виза за транзитно преминаване не може да надхвърля 90 дни в рамките на 6 месеца.
Чл. 14. (1) Виза за краткосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза еднократно, двукратно или многократно на територията на Република България за общ срок на пребиваване до 90 дни в рамките на 6 месеца считано от датата на първото влизане.
(2) Многократната виза за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до една година, а в изключителни случаи и до 5 години.
Чл. 14а. Виза за транзитно преминаване и за краткосрочно пребиваване не се изисква:
1. по силата на разпоредбите на Регламент (ЕО) 539/2001 на Съвета на Европейския съюз;
2. по силата на влязъл в сила международен договор, по който Република България е страна, или на акт на Министерския съвет;
3. когато чужденецът има разрешение за продължително или постоянно пребиваване в Република България.
Чл. 15. (1) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни се издава на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в Република България.
(2) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година и с право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена на чужденци, които извършват научни изследвания или са студенти по програми за обучение до една учебна година, специализанти или стажанти, чужденци, командировани от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги, както и на чужденци, командировани от чуждестранен работодател за реализацията на инвестиции, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
(3) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане в рамките на срока на нейната валидност.
(4) Визата за дългосрочно пребиваване се анулира при издаване на разрешение за пребиваване от органите за административен контрол на чужденците.
Чл. 16. (1) Притежаването на виза не може да бъде единствено основание за влизане и пребиваване в Република България.
(2) Органите за граничен паспортен контрол могат да не допуснат чужденец, притежаващ виза, при липса на някое от законоустановените основания за влизане в Република България.
(3) На чужденец, на когото е отказано влизане, органите за граничен паспортен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Образецът на формуляра се утвърждава с акт на Министерския съвет.
(4) Органите за граничен паспортен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания или срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
(5) В случаите по ал. 4 незабавно се уведомява Министерството на външните работи.
(6) Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания или срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.
Чл. 17. (1) Чужденците влизат в Република България и напускат територията й само през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или в международен договор.
(2) Чужденец, който притежава повече от един документ за пътуване и самоличност или пренася такива документи на друго лице, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен паспортен контрол.
(3) Органите за граничен паспортен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да снемат биометрични характеристики по чл. 9а, ал. 3 с цел автоматизирана проверка или за установяване самоличността на чужденците.
(4) Органите за граничен паспортен контрол полагат щемпели в документите за пътуване на чужденците при всяко влизане и при напускане на Република България.”

Предложение на Надка Балева
По § 12 се правят следните изменения:
1. В Член 13:
А) ал.1 да се формулира така:
“(1) Виза за транзитно преминаване се издава на чужденец, който влиза в Република България и напуска територията й на път от една държава за друга държава. “
б) В ал.2 думите “до 5 дни” де се заменят с “36 часа”.
2. Чл.14а да отпадне.
3. В чл.15, ал.3 след думата “влизане” се добавя ”на територията на Република България”.
4.. В чл.16
а) Ал.2 да се формулира така:
“(2) Органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл.10, 11 или чл.19.”
б) В ал.4 думата “паспортен” и думите “при условия и” се заличават. Създава се изречение второ:
“В тези случаи незабавно се уведомява Министерството на външните работи.”
в) ал.6 става ал.5 и в нея думите “при условия и” се заличават.
5 Член 17
а) Ал.2 да се формулира така:
“(2) Чужденец, който притежава повече от един личен документ за задгранично пътуване и самоличност или пренася такива документи на друго лице, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен контрол.”
б) Ал.3 и 4 (действащи) да се запазят.
“(3) Чужденец, който притежава повече от едно гражданство, е длъжен да декларира пред органите за граничен контрол гражданството, на което ще се позовава при пребиваването си в страната, и да удостовери това с редовен документ за задгранично пътуване на държавата, чието гражданство е декларирал.
(4) Чужденец, притежаващ повече от един редовен документ за задгранично пътуване, е длъжен да напусне страната с документа, с който е влязъл.”
в) Ал.6 (ал.4 по вносител) да се формулира така:
“ (6) Органите за граничен контрол полагат щемпели в документа за задгранично пътуване на чужденците или заместващия го документ при всяко влизане и при напускане на Република България, с изключение на случаите, когато чужденецът е член на семейството на български гражданин и представи карта за пребиваване по чл.8а, ал.2.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 12:
§ 12. Членове 12 - 17 се изменят така:
“Чл. 12. (1) Виза за летищен транзит се издава на чужденец, който пристига с въздухоплавателно средство от една държава и пребивава в международната транзитна зона на летище на територията на Република България с цел да продължи пътуването си с първия следващ полет за друга държава.
(2) Чужденец, пътуващ с виза за летищен транзит, се смята за недопуснат на територията на Република България.“
Чл. 13. (1) Виза за транзитно преминаване се издава на чужденец, който влиза в Република България и напуска територията й на път от една държава за друга държава.
(2) Визата за транзитно преминаване дава право на чужденеца на едно, две или, по изключение, на няколко транзитни преминавания, всяко от които за срок 36 часа и може да бъде със срок на валидност до 12 месеца.
(3) Общата продължителност на пребиваването на територията на Република България с виза за транзитно преминаване не може да надхвърля 90 дни в рамките на 6 месеца.
Чл. 14. (1) Виза за краткосрочно пребиваване се издава на чужденец, който влиза еднократно, двукратно или многократно на територията на Република България за общ срок на пребиваване до 90 дни в рамките на 6 месеца, считано от датата на първото влизане.
(2) Многократната виза за краткосрочно пребиваване може да бъде със срок на валидност до една година, а в изключителни случаи и до 5 години.
Чл. 15. (1) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до 6 месеца и с право на пребиваване до 180 дни се издава на чужденец, който желае да се установи продължително или постоянно в Република България.
(2) Виза за дългосрочно пребиваване със срок на валидност до една година и с право на пребиваване до 360 дни може да бъде издадена на чужденци, които извършват научни изследвания или са студенти по програми за обучение до една учебна година, специализанти или стажанти, чужденци, командировани от чуждестранен работодател за изпълнение на конкретни задачи, свързани с контрола и координацията по изпълнението на договор за туристически услуги, както и на чужденци, командировани от чуждестранен работодател за осъществяване на инвестиции, сертифицирани по реда на Закона за насърчаване на инвестициите.
(3) Визата за дългосрочно пребиваване дава право на многократно влизане на територията на Република България в рамките на срока на нейната валидност.
(4) Визата за дългосрочно пребиваване се анулира при издаване на разрешение за пребиваване от органите за административен контрол на чужденците.
Чл. 16. (1) Притежаването на виза не може да бъде единствено основание за влизане и пребиваване в Република България.
(2) Органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл.10, 11 или чл.19.
(3) На чужденец, на когото е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Образецът на формуляра се утвърждава с акт на Министерския съвет.
(4) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания или срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по ред, определен с акт на Министерския съвет. В тези случаи незабавно се уведомява Министерството на външните работи.
(5) Министерството на външните работи и дипломатическите и консулските представителства могат да анулират издадена виза, да намалят броя на разрешените влизания или срока на пребиваване при неизпълнение на изискванията на този закон и по ред, определен с акт на Министерския съвет.
Чл. 17. (1) Чужденците влизат в Република България и напускат територията й само през граничните контролно-пропускателни пунктове, които са определени с акт на Министерския съвет или в международен договор.
(2) Чужденец, който притежава повече от един личен документ за задгранично пътуване и самоличност или пренася такива документи на друго лице, е длъжен да ги обяви пред органите за граничен контрол.
(3) Чужденец, който притежава повече от едно гражданство, е длъжен да декларира пред органите за граничен контрол гражданството, на което ще се позовава при пребиваването си в Република България, и да удостовери това с редовен документ за задгранично пътуване на държавата, чието гражданство е декларирал.
(4) Чужденец, притежаващ повече от един редовен документ за задгранично пътуване, е длъжен да напусне страната с документа, с който е влязъл.
(5) Органите за граничен контрол и службите за административен контрол на чужденците могат да снемат биометрични данни с цел автоматизирана проверка или за установяване самоличността на чужденците.
(6) Органите за граничен контрол полагат щемпели в документа за задгранично пътуване на чужденците или заместващия го документ при всяко влизане и при напускане на Република България, с изключение на случаите, когато чужденецът е член на семейството на български гражданин и представи карта за пребиваване по чл.8а, ал.2.”

§ 13. В чл. 18 ал. 3 се изменя така:
“(3) Чужденците, които преминават транзитно през територията на Република България, не попълват адресни карти.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 13.

§ 14. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването трябва да притежава:
1. редовен паспорт или друг документ за пътуване, както и виза, когато такава е необходима;
2. достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в страната на постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;
3. медицинска застраховка и други застраховки, определени с акт на Министерския съвет;
4. покана, когато такава се изисква, по образец, утвърден с акт на Министерския съвет;
5. други документи, доказващи целта на пътуване.
(2) Размерът на финансовите средства по ал. 1, т. 2, както и минималните застрахователни суми по ал. 1, т. 3 се определят с акт на Министерския съвет.”


Предложение на Надка Балева
По § 14. В чл. 19
1. В ал.1,
а) т. 1 се формулира така:
“1. редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима;”
б) Точки 3, 4 и 5 се формулират така:
“3. медицинска застраховка и други застраховки,
4. покана по образец, когато такава се изисква;
5. други документи, доказващи целта на пътуване.”
2. Алинея 2 се формулира така:
“(2) Размерът на финансовите средства по ал. 1, т. 2, минималните застрахователни суми по ал. 1, т. 3, образецът на поканата и документите по ал.1, т.5 се определят с акт на Министерския съвет.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 14:
“§ 14. Член 19 се изменя така:
“Чл. 19. (1) Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейната територия, в зависимост от целта на пътуването, трябва да притежава:
1. редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ го документ, както и виза, когато такава е необходима;
2. достатъчно средства за осигуряване на издръжката си според продължителността и условията на престоя в Република България, както и за завръщане в държавата по постоянното си пребиваване или за преминаване през Република България;
3. медицинска застраховка и други застраховки,
4. покана по образец, когато такава се изисква;
5. други документи, доказващи целта на пътуване.
(2) Размерът на финансовите средства по ал. 1, т. 2, минималните застрахователни суми по ал. 1, т. 3, образецът на поканата и документите по ал.1, т.5 се определят с акт на Министерския съвет.”

§ 15. В чл. 20 ал. 1 се изменя така:
“(1) Превозвач, който превозва по суша, по въздух или по вода до и/или от Република България чужденци, преди да извърши услугата, е длъжен да установи:
1. редовността на документа за пътуване на чужденеца и наличието на българска виза, когато такава е необходима;
2. наличието на визи за държавата/държавите, които лицата искат да посетят или през които искат да преминат, ако такива са необходими, в случаите на летищен транзит или транзитно преминаване през територията на Република България.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 15.

Комисията предлага да се създаде нов § 16 със следната редакция:
“§ 16. В чл.21, ал.3 думите “органите за граничен паспортно визов контрол” се заменят с “органите на граничен контрол”.


§ 16. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думите “по чл. 9, ал. 3” се заменят с “по чл. 9а, ал. 2”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, службите за административен контрол на чужденците могат да продължат срока на пребиваване на чужденец над разрешения с визата срок при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.”

Предложение на Надка Балева
По § 16. В чл.22, ал.2 думите “при условията и” се заличават, а думите “с акт на Министерския съвет” се заменят с “с правилника за прилагане на закона.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 16, който става § 17:
“§ 17. В чл. 22 се правят следните изменения:
1. В ал. 1, т. 1 думите “по чл. 9, ал. 3” се заменят с “по чл. 9а, ал. 2”.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) По изключение, когато това се налага от държавния интерес или от извънредни обстоятелства, службите за административен контрол на чужденците могат да продължат срока на пребиваване на чужденец над разрешения с визата срок по ред, определен с правилника за прилагане на закона.”

§ 17. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Основният текст се изменя така:
“(1) Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и:”
2. В т. 5 думите “с български гражданин или” се заличават.
3. В т. 7 думите “или на български гражданин” се заличават.
4. Точка 16 се изменя така:
“16. желаят да извършват дейност с нестопанска или идеална цел след разрешение от Министерството на правосъдието при условия и по ред, определени с наредба на министъра на правосъдието, съгласувано с министъра на вътрешните работи.”
5. Създава се т. 17:
“17. са лица, получили статут на специална закрила съгласно чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора.”

Предложение на Надка Балева
По § 17 В чл. 24, ал. 1,
1. В т. 14 думите “чл.18, ал.2” се заменят с “чл.22, ал.3”
2. Създава се т. 18 със следното съдържание:
“18. са членове на семейството на български гражданин по чл.2,ал.2.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17, който става § 18:
§ 17. В чл. 24, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Текстът преди т.1 се изменя така:
“Разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл.15, ал.1 и:”
2. В т. 5 думите “с български гражданин или” се заличават.
3. В т. 14 думите “чл.18, ал.2” се заменят с “чл.22, ал.3”
4. Създават се т. 17 и 18:
“17. са лица, получили статут на специална закрила съгласно чл. 25 от Закона за борба с трафика на хора;
18. са членове на семейството на български гражданин по чл.2,ал.2.”

§ 18. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите “с български гражданин или” се заличават.
2. В т. 3 думите “на български гражданин или” се заличават.
3. В т. 5 думите “не се зачита” се заменят със “се отчита само половината от времето на пребиваване”.

Предложение на Надка Балева
По § 18. В чл. 25:
1. В т. 2 думите “две години” се заменят с “пет години”, а думите “с български гражданин или” се заличават.
2. В т. 5 думите “като срокът за пребиваване, разрешен по чл.24, ал.1, т.3 не се зачита” се заменят със “като в случаите по чл.24, ал.1, т.3 се отчита само половината от времето на пребиваване”.
3. Създава се т.9:
“9. членове на семейството на български граждани, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 18, който става § 19:
“§ 19. В чл. 25 се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 2 думите “две години” се заменят с “пет години”, а думите “с български гражданин или” се заличават.
2. В т. 3 думите “на български гражданин или” се заличават.
3. В т. 5 думите “като срокът за пребиваване, разрешен по чл.24, ал.1, т.3 не се зачита” се заменят със “като в случаите по чл.24, ал.1, т.3 се отчита само половината от времето на пребиваване”.
4. Създава се т.9:
“9. членове на семейството на български граждани, ако са пребивавали непрекъснато на територията на Република България през последните пет години.”

§ 19. Член 27 се изменя така:
“Чл. 27. (1) На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства.
(2) Срокът за пребиваване на чужденците може да бъде продължен най-много до 6 месеца преди изтичането на валидността на националните документи за пътуване.”

Предложение на Надка Балева
По § 19. Чл.27, ал.2 по вносител да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19, който става § 20:
“§ 20. Член 27, ал.1 се изменя така:
“(1) На чужденците, влезли в страната на едно основание, не се продължават сроковете за пребиваване на друго основание, с изключение на случаите, когато държавният интерес налага това и при извънредни обстоятелства.”

§ 20. В чл. 31, ал. 1 т. 5 се отменя.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 20, който става § 21.

§ 21. Създава се глава трета “а”:
“Глава трета “а”
Дългосрочно пребиваване на чужденци, получили разрешение за пребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз

“Чл. 33а. (1) Чужденец, притежаващ разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз, може да влезе без виза и да получи право на пребиваване за повече от 3 месеца на територията на Република България:
1. ако е работник, служител или самостоятелно заето лице в Република България;
2. с цел обучение, включително професионално обучение в лицензирано учебно заведение.
(2) В срок до 3 месеца от влизането си на територията на Република България получилият разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз, чужденец, подава заявление за издаване на разрешение за пребиваване на територията на Република България пред службите за административен контрол на чужденците.
(3) Условията и редът за осъществяването на дейностите по ал. 1 се уреждат с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България съгласно Директива 2003/109/ЕО.

Чл. 33б. (1) Когато чужденецът, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка на Европейския съюз, упражни своето право на пребиваване в Република България и има вече създадено семейство, членовете на неговото семейство имат право да го придружат или да се присъединят към него.
(2) В случай на полигамен брак, когато чужденецът вече има брачен партньор, живеещ съвместно с него на територията на друга държава – членка на Европейския съюз, не се разрешава събирането на семейството с друг брачен партньор на територията на Република България в съответствие с Директива 2003/86/ЕО.
(3) Условията и редът за осъществяването на правата по ал. 1 се уреждат с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България съгласно Директива 2003/109/ЕО.”

Предложение на Надка Балева
По § 21 Глава трета “а” да включва чл.33а-33з със следното съдържание:
“§ 21. Създава се глава трета “а”:
“Глава трета “а”
Дългосрочно пребиваване на чужденци, получили разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз
Чл. 33а. (1) Чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка, може да получи в Република България разрешение за дългосрочно пребиваване:
1. ако е работник, служител, или самостоятелно заето лице в Република България;
2. с цел обучение, включително професионално обучение, в учебно заведение.
(2) Разрешение за дългосрочно пребиваване се издава на чужденеца по ал.1, ако отговаря на условията по чл.24, ал.2 и:
1. има разрешение за работа в Република България - ако е работник или служител;
2. документи, че има разрешение за извършване на дейност на свободна практика и разполага с необходимите финансови средства за упражняване на стопанска дейност - ако е самостоятелно заето лице;
3. удостоверение от учебното заведение, че е приет за обучение за съответната учебната година - ако пребиваването е с цел обучение.
Чл.33б (1) В срок до един месец от влизането му на територията на Република България, чужденецът по чл.33а, ал.1 подава пред службите за административен контрол на чужденците заявление за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на Република България.
(2) Заявлението се разглежда в срок до 4 месеца от датата на подаването му.
(3) Когато към заявлението не са приложени документите по чл.33а, ал.2 или случаят представлява фактическа сложност срокът може да се удължи с не повече от три месеца. В тези случаи органите за административен контрол на чужденците уведомяват незабавно чужденеца за това.
(4) Редът за разглеждане на заявлението се урежда в правилника за прилагане на този закон.
Чл.33в (1) Разрешението за дългосрочно пребиваване се издава за срок от пет години.
(2) Разрешението се подновява по молба на чужденеца от службите за административен контрол на чужденци след изтичане на срока му.
Чл.33г (1) Когато чужденецът по чл.33а, ал.1 има разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България и има семейство, създадено в държавата – членка, която е издала разрешението му за дългосрочно пребиваване, членовете на неговото семейство имат право да го придружат или да се присъединят към него.
(2) За получаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството, те представят в териториалната служба за административен контрол на чужденците:
1. редовен документ за задгранично пътуване;
2. документите по чл. 24, ал.2;
3. своето разрешение за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване в другата държава -членка;
4. доказателство, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на дългосрочно пребиваващ чужденец в другата държава-членка.
(3) Срокът на пребиваване на членовете на семейството се определя от срока на пребиваване на чужденеца по чл.33а, ал.1.
(4) Когато семейството не е създадено при условията на ал.1 по отношение на членовете на семейството на чужденеца по чл.33а, ал.1 се прилагат общите правила за влизане и пребиваване на чужденци в Република България.
Чл.33д Службите за административен контрол на чужденците уведомяват другата държава-членка за предоставеното право на дългосрочно пребиваване на чужденеца по чл.33а, ал.1.
Чл. 33е (1) Службите за административен контрол на чужденците отказват разрешение за дългосрочно пребиване на чужденец по чл.33а, ал.1 или на членовете на неговото семейство, когато:
1. не отговаря на условията за получаване на право на дългосрочно пребиваване, определени в този раздел;
2. на основанията по чл.10 или 11;
3. чужденецът или членовете на неговото семейство не пребивават на територията на Република България на законно основание.
(2) Разрешение за дългосрочно пребиване на чужденец по чл.33а, ал.1 или на членовете на неговото семейство се отнема, когато са отпаднали основанията за пребиваването им и в случаите по чл.26, ал.2.
(3) Отказът или отнемането на правото на дългосрочно пребиваване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл.33ж (1) Когато са налице основанията за отказ на разрешение за дългосрочно пребиваване органите на Министерството на вътрешните работи връщат незабавно и без формалности чужденеца по чл.33а, ал.1 или членовете на неговото семейство в държавата – членка на Европейския съюз, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.
(2) В случаите по ал.1 органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка.
Чл.33з (1) Когато чужденецът по чл.33а, ал.1 или членовете на неговото семейство представляват сериозна заплаха за обществената сигурност и ред органите на Министерството на вътрешните работи могат ги да експулсират от територията на Европейския съюз и преди те да са получили право на дългосрочно пребиваване в Република България, след съгласуване с компетентните органи на другата държава-членка.
(2) При експулсирането се отчита продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, както и наличието на връзка с държавата на пребиваване или липсата на връзка с държавата по произход на лицето.
(3) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава – членка за изпълнението на решението за експулсиране.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 21, който става § 22:
“§ 22. Създава се глава трета “а”:
“Глава трета “а”
Дългосрочно пребиваване на чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава – членка на Европейския съюз
Чл. 33а. (1) Чужденец, получил разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава - членка, може да получи в Република България разрешение за дългосрочно пребиваване:
1. ако е работник, служител, или самостоятелно заето лице в Република България;
2. с цел обучение, включително професионално обучение, в учебно заведение.
(2) Разрешение за дългосрочно пребиваване се издава на чужденеца по ал.1, ако отговаря на условията по чл.24, ал.2 и представи:
1. разрешение за работа в Република България - ако е работник или служител;
2. документи, че има разрешение за извършване на дейност на свободна практика и разполага с необходимите финансови средства за упражняване на стопанска дейност - ако е самостоятелно заето лице;
3. удостоверение от учебното заведение, че е приет за обучение за съответната учебната година - ако пребиваването е с цел обучение.
Чл.33б (1) В срок до един месец от влизането му на територията на Република България, чужденецът по чл.33а, ал.1 подава пред службите за административен контрол на чужденците заявление за издаване на разрешение за дългосрочно пребиваване на територията на Република България.
(2) Заявлението се разглежда в срок до 4 месеца от датата на подаването му.
(3) Когато към заявлението не са приложени документите по чл.33а, ал.2 или случаят представлява фактическа сложност срокът може да се удължи с не повече от три месеца. В тези случаи органите за административен контрол на чужденците уведомяват незабавно чужденеца за това.
(4) Редът за разглеждане на заявлението се урежда в правилника за прилагане на този закон.
Чл.33в (1) Разрешението за дългосрочно пребиваване се издава за срок от пет години.
(2) Разрешението се подновява по молба на чужденеца от службите за административен контрол на чужденци след изтичане на срока му.
Чл.33г (1) Когато чужденецът по чл.33а, ал.1 има разрешение за дългосрочно пребиваване в Република България и има семейство, създадено в държавата – членка, която е издала разрешението му за дългосрочно пребиваване, членовете на неговото семейство имат право да го придружат или да се присъединят към него.
(2) За получаване на разрешение за пребиваване на членовете на семейството, те представят в териториалната служба за административен контрол на чужденците:
1. редовен документ за задгранично пътуване;
2. документите по чл. 24, ал.2;
3. своето разрешение за дългосрочно пребиваване или разрешение за пребиваване в другата държава -членка;
4. доказателство, че са пребивавали в качеството си на членове на семейството на дългосрочно пребиваващ чужденец в другата държава-членка.
(3) Срокът на пребиваване на членовете на семейството се определя от срока на пребиваване на чужденеца по чл.33а, ал.1.
(4) Когато семейството не е създадено при условията на ал.1 по отношение на членовете на семейството на чужденеца по чл.33а, ал.1 се прилагат общите правила за влизане и пребиваване на чужденци в Република България.
Чл.33д Службите за административен контрол на чужденците уведомяват другата държава-членка за предоставеното право на дългосрочно пребиваване на чужденеца по чл.33а, ал.1.
Чл. 33е (1) Службите за административен контрол на чужденците отказват разрешение за дългосрочно пребиване на чужденец по чл.33а, ал.1 или на членовете на неговото семейство, когато:
1. не отговаря на условията за получаване на право на дългосрочно пребиваване, определени в този раздел;
2. на основанията по чл.10 или 11;
3. чужденецът или членовете на неговото семейство не пребивават на територията на Република България на законно основание.
(2) Разрешение за дългосрочно пребиване на чужденец по чл.33а, ал.1 или на членовете на неговото семейство се отнема, когато са отпаднали основанията за пребиваването им и в случаите по чл.26, ал.2.
(3) Отказът или отнемането на правото на дългосрочно пребиваване подлежат на оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл.33ж (1) Когато са налице основанията за отказ на разрешение за дългосрочно пребиваване органите на Министерството на вътрешните работи връщат незабавно и без формалности чужденеца по чл.33а, ал.1 или членовете на неговото семейство в държавата – членка на Европейския съюз, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.
(2) В случаите по ал.1 органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава - членка.
Чл.33з (1) Когато чужденецът по чл.33а, ал.1 или членовете на неговото семейство представляват сериозна заплаха за обществената сигурност и ред органите на Министерството на вътрешните работи могат ги да експулсират от територията на Европейския съюз и преди те да са получили право на дългосрочно пребиваване в Република България, след съгласуване с компетентните органи на другата държава-членка, в която те имат разрешение за дългосрочно пребиваване.
(2) При експулсирането се отчита продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, както и наличието на връзка с държавата на пребиваване или липсата на връзка с държавата по произход на лицето.
(3) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава – членка за изпълнението на решението за експулсиране.”

Предложение на Надка Балева
Да се създаде § 21а със следното съдържание:
“§ 21а. В чл.40 се създава ал.3
“(3) Препис от влязлата в сила заповед за отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България се изпраща на общината по постоянния му адрес за отбелязване в регистъра на населението.”

Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 23 със следната редакция:
“§ 23. В чл.40 се създава ал.3
“(3) Препис от влязлата в сила заповед за отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец в Република България се изпраща на общината по постоянния му адрес за отбелязване в регистъра на населението.”

§ 22. Създават се чл. 42б-42ж:
“Чл. 42б. Експулсира се чужденец, пребиваващ на територията на Република България, за когото е издадено решение за експулсиране от компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, в съответствие с Директива 2001/40/ЕО на Съвета.
Чл. 42в. Принудителната административна мярка се изпълнява след получаване на необходимите документи от органите, издали решението за експулсиране, потвърждаващи самоличността на чужденеца и обстоятелствата, че съответното решение е в сила и подлежи на изпълнение.
Чл. 42г. Принудителната мярка по чл. 42б не се изпълнява, когато в специален закон или международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.
Чл. 42д. След изпълнение на мярката по чл. 42б органите, осъществили експулсирането, уведомяват за това компетентните органи, издали решението за експулсиране.
Чл. 42е. Обработването на лични данни се извършва само за нуждите на експулсирането и при спазване на Закона за защита на личните данни, Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28 януари 1981 г. за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни, както и международни договори в тази област, по които Република България е страна.
Чл. 42ж. Принудителната административна мярка по чл. 42б се изпълнява от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на вътрешните работи.”

Предложение на Надка Балева
По § 22.
1. Създават се нови чл.42а-42ж със следното съдържание
“Чл. 42а. Експулсира се и чужденец, пребиваващ на територията на Република България, за когото е издадено решение за експулсиране от компетентните органи на друга държава-членка на Европейския съюз. “
Чл. 42б. (1) Експулсирането по чл. 42а се изпълнява, когато решението за експулсиране не е отменено или временно спряно за изпълнение от държавата-членка, която го е издала и когато:
1. чужденецът представлява сериозна и реална заплаха за обществения ред или за националната сигурност поради това, че:
а) по отношение на него има влязла в сила присъда за престъпление, за което е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година;
б) има достатъчно данни, че е извършил тежко престъпление или има достатъчно данни за неговото намерение да извърши такова престъпление на територията на държава-членка.
2. решението за експулсиране на чужденеца е на основание, че той не спазва изискванията на законодателството за влизане и пребиваване на чужденци в държавата-членка, която го е издала.
(2) В случаите по ал.1, т.1, когато чужденецът има разрешение за пребиваване в Република България се прилага и чл.42, ал.2.
Чл. 42в. (1) Експулсирането по чл.42а се изпълнява след получаване от компетентните органи на държавата-членка, която е издала решението за експулсиране, на решението за експулсиране, потвърждение, че не е отменено или временно спряно за изпълнение, както и на документи, потвърждаващи самоличността на чужденеца.
(2) Изпълнението на решение за експулсиране, издадено от компетентните органи на друга държава-членка може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 42г. Експулсирането по чл. 42а не се изпълнява, когато в специален закон или международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.
Чл. 42д. Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи, издали решението за експулсиране за неговото изпълнение или за наличие на основание за неизпълнението му.
Чл. 42е. Когато експулсирането не може да се осъществи за сметка на чужденеца, който се експулсира, органите на Министерството на вътрешните работи, уведомяват компетентните органи на другата държава-членка, издала решението за експулсиране, за направените разходи във връзка с неговото изпълнение. Редът за уведомяването се урежда в правилника за прилагане на този закон.
Чл.42ж Органите на Министерството на вътрешните работи на основанията по чл.42б, ал.1 могат да издадат заповед за експулсиране и да искат изпълнението й от компетентните органи на държавата-членка по отношение на чужденец, който се намира на нейната територията.”
2. Досегашният чл.42а става чл.42з.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22, който става § 24:
“§ 24. Създава се нов чл. 42а:
Чл. 42а. Експулсира се и чужденец, пребиваващ на територията на Република България, за когото е издадено решение за експулсиране от компетентните органи на друга държава-членка на Европейския съюз.”

Комисията предлага да се създаде нов § 25 със следната редакция:
“§ 25. Създават се чл.42б – 42ж.
Чл. 42б. (1) Експулсирането по чл. 42а се изпълнява, когато решението за експулсиране не е отменено или временно спряно за изпълнение от държавата-членка, която го е издала и когато:
1. чужденецът представлява сериозна и реална заплаха за обществения ред или за националната сигурност поради това, че:
а) по отношение на него има влязла в сила присъда за престъпление, за което е наложено наказание лишаване от свобода не по-малко от една година;
б) има достатъчно данни, че е извършил тежко престъпление или има достатъчно данни за неговото намерение да извърши такова престъпление на територията на държава-членка.
2. решението за експулсиране на чужденеца е на основание, че той не спазва изискванията на законодателството за влизане и пребиваване на чужденци в държавата-членка, която го е издала.
(2) В случаите по ал.1, т.1, когато чужденецът има разрешение за пребиваване в Република България се прилага и чл.42, ал.2.
Чл. 42в. (1) Експулсирането по чл.42а се изпълнява след получаване от компетентните органи на държавата-членка, която е издала решението за експулсиране, на решението за експулсиране, потвърждение, че не е отменено или временно спряно за изпълнение, както и на документи, потвърждаващи самоличността на чужденеца.
(2) Изпълнението на решение за експулсиране, издадено от компетентните органи на друга държава-членка може да се оспори по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Чл. 42г. Експулсирането по чл. 42а не се изпълнява, когато в специален закон или международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.
Чл. 42д. Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава-членка, издали решението за експулсиране, за неговото изпълнение или за наличие на основание за неизпълнението му.
Чл. 42е. Когато експулсирането не може да се осъществи за сметка на чужденеца, който се експулсира, органите на Министерството на вътрешните работи, уведомяват компетентните органи на другата държава-членка, издали решението за експулсиране, за направените разходи във връзка с неговото изпълнение. Редът за уведомяването се урежда в правилника за прилагане на този закон.
Чл. 42ж Органите на Министерството на вътрешните работи на основанията по чл.42б, ал.1 могат да издадат заповед за експулсиране и да искат изпълнението й от компетентните органи на другата държава-членка по отношение на чужденец, който се намира на нейната територията. “

Комисията предлага да се създаде нов § 26 със следната редакция:
“§ 26. Досегашният чл.42а става чл.42з.”

§ 23. Създава се чл. 43а:
“Чл. 43а. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие на компетентните органи на друга държава - членка на Европейския съюз, в случай на подадена молба за транзит на чужденец по въздух през територията на Република България, в съответствие с Директива 2003/110/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. за помощ в случаите на транзит за целите на извеждане извън територията на страната по въздух.
(2) Условията и редът за осъществяването на дейностите по ал. 1 се уреждат с Правилника за прилагане на Закона за чужденците в Република България.”

Предложение на Надка Балева
По § 23 Предложеният чл.43а да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага § 23 да отпадне, тъй като е поставен на систематичното му място в § 29.

§ 24. В чл. 44 ал. 1 се изменя така:
”(1) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директорите на национални служби, директорите на главни дирекции и директора на дирекция ”Миграция” на Министерството на вътрешните работи.”

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 24, който става § 27:
“§ 27. В чл. 44 се правят следните изменения:
1. Алинея 1 се изменя така:
”(1) Принудителните административни мерки се налагат със заповед на директорите на национални служби, директорите на главни дирекции и директора на дирекция ”Миграция” на Министерството на вътрешните работи.”
2. В ал.3 думите “органите за граничен паспортно-визов контрол” се заменят с “органите на граничен контрол”.

§ 25. Член 45 се изменя така:
“Чл. 45. (1) Разноските, свързани с пребиваването и извеждането от Република България на чужденец, влязъл в страната по покана от физическо или юридическо лице, за когото се установи, че не отговаря на законовите изисквания за пребиваване на чужденците в Република България, са за сметка на домакина.
(2) В случаите по ал. 1 разноските за престоя и извеждането на чужденеца от страната се събират от Агенцията за държавни вземания по реда, предвиден в Закона за събиране на държавните вземания.”

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 25, който става § 28.


§ 26. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “като обжалването по административен ред се извършва пред министъра на вътрешните работи, а по съдебен ред - пред съответния окръжен съд” се заличават.
2. В ал. 2 т. 3 се заличава.
3. Създават се ал. 5 и 6:
“(5) При налагане на принудителни административни мерки се отчита продължителността на пребиваване на чужденеца на територията на Република България, възрастта, здравословното състояние, семейното положение, социалната интеграция, както и наличието на връзка с държавата на пребиваване или липсата на връзка с държавата по произход на лицата.
(6) Препис от влезлите в сила заповеди по чл. 44, ал. 1 за отнемане правото на постоянно пребиваване на чужденец се изпраща на общината по постоянния му адрес за отбелязване в регистъра на населението.”

Предложение на Надка Балева
По § 26:
1. В чл. 46, ал. 2 да придобие следната редакция:
«(2) При съдебното обжалване на:
1. заповедите за отнемане на правото на пребиваване в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т.1;
2. заповедите за налагане на забрана за влизане в Република България поради наличието на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1;
съдът проверява само дали са спазени компетентността и редът на налагане на принудителни административни мерки.»
2. В чл.46, ал.5 и 6 по вносителя да отпаднат.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 26, който става § 29:
“ § 29. В чл. 46 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите “като обжалването по административен ред се извършва пред министъра на вътрешните работи, а по съдебен ред - пред съответния окръжен съд” се заличават.
2. Алинея 2 се изменя така:
“(2) Заповедите за:
1. отнемане на правото на пребиваване в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т.1;
2. налагане на забрана за влизане в Република България на основанията по чл. 10, ал. 1, т. 1 и
3. експулсиране
подлежат на обжалване пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно.”


Предложение на Надка Балева
Създава се § 26а:
“§26а. В глава пета се създават раздел Іа с чл.47а-47в и раздел Іб с чл.47г-47к със следното съдържание:
Раздел Іа
“Искане за оказване на съдействие в случаите на транзит за целите на извеждане на чужденец извън територията на Република България по въздух, отправено от органите на Министерството на вътрешните работи до компетентните органи на друга държава-членка на Европейския съюз”

Чл. 47а (1) Органите на Министерството на вътрешните работи могат да поискат с писмена молба съдействие от компетентните органи на друга държава-членка, в случаите на транзит за целите на извеждане на чужденец извън територията на Република България по въздух при невъзможност да се използва директен полет до държавата, която е крайна цел на пътуването.
(2) Транзит по въздуха не може да се иска, когато се налага смяна на летището на територията на държавата – членка, до която е отправена молбата за оказване на съдействие.
Чл. 47б. (1) Молбата се изпраща на компетентните органи на държавата–членка, чието съдействие се иска, незабавно, но не по-късно от два дни преди датата на транзита.
(2) Транзит въздуха през територията на друга държава-членка се осъществява след получаване на разрешението на компетентните й органи.
(3) В случай, че компетентните органи на държавата – членка, до които е отправена молбата, не отговорят в срока по в ал. 1, действията по транзита могат да започнат след като органите на Министерството на вътрешните работи уведомят компетентните органи на държавата – членка, за осъществяването на транзита.
Чл. 47в. (1) Чужденецът се приема незабавно на територията на Република България, когато :
1. разрешението за транзита по въздуха през територията на другата държава-членка е отказано или оттеглено;
2. чужденецът е влязъл без разрешение на територията на държавата–членка, през която се осъществява транзита;
3. не се е осъществило отвеждането на чужденеца за транзита през друга държава-членка или в държавата, крайна цел на пътуването, или не се е осъществило качването му на полета за връзка;
4. транзита по въздух не може да осъществи по други причини.
(2) Разходите, свързани с връщането на чужденеца, са за сметка на Република България.

Раздел Іб
Оказване на съдействие на компетентните органи на друга държава-членка в случаите на транзит на чужденец по въздух през територията на Република България

Чл. 47г Органите на Министерството на вътрешните работи могат да окажат съдействие на компетентните органи на друга държава-членка за транзит на чужденец по въздух през територията на Република България при подадена писмена молба.
Чл. 47д. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава-членка, които са отправили молбата за транзит, за решението за осъществяване на транзита, както и за възможността за предприемане на някоя от мерките по чл. 47ж в срок от два дни от получаването на молбата.
(2) В изключителни случаи, срокът по ал.1 може се удължи най-много с два дни. Необходимостта от удължаването на срока се мотивира.
(3) Ако органите на Министерството на вътрешните работи не уведомят компетентните органи на другата държава - членка, отправили молбата за транзит, за решението за осъществяване на транзита, в срока по ал.1 или 2, действията по транзита могат да започнат след съобщение от компетентните органи на другата държава – членка.
Чл. 47е. (1) При осъществяване на транзита през територията на Република България чужденецът може да се придружава от лица, които са оправомощени за това по законодателството на държавата – членка, чиито компетентни органи са поискали съдействие за транзитно преминаване.
(2) Лицата, които придружават чужденеца, имат право да оказват съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване на бягство на чужденеца, причиняване на самонаранявания, вреди на трети лица или щети на чуждо имущество.
(3) Лицата, които придружават чужденеца, са длъжни да:
1. предприемат необходимите действия за предотвратяване на обстоятелствата по ал.2, в случаите когато не е възможно органите на Министерството на вътрешните работи да осъществят правомощията си. В тези случаи, лицата, които придружават чужденеца са длъжни да спазват законите на Република България.
2. представят документи си за самоличност, както и разрешението за транзитно преминаване или съобщението по чл. 43д, ал. 3 при поискване от органи на Министерството на вътрешните работи.
(4) Лицата, които придружават чужденеца, не могат да носят оръжие и униформа.
Чл. 47ж. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие за осъществяване на транзита чрез прилагането на една или няколко от средните мерки:
1. приемане на чужденеца от борда на самолета и придружаването му в пределите на зоната за сигурност на летището на транзит;
2. оказване на спешна медицинска помощ на чужденеца и при нужда на лицата, които го придружават;
3. осигуряване на храна за чужденеца и при нужда на лицата, които го придружават;
4. получаване, съхранение и препредаване на пътни документи;
5. уведомяване на компетентните органи, отправили молбата за транзит за точното време и място на заминаване на чужденеца от територията на Република България, в случаите когато чужденецът не се придружава от лица, оправомощени за това;
6. уведомяване на компетентните органи, отправили молбата за транзит, за възникнали сериозни инциденти по време на транзита на чужденеца.
(2) В рамките на възможностите и при спазване на приложимите международни правила, органите на Министерството на вътрешните работи взимат всички необходими мерки за оказване на съдействие от кацането и отварянето на вратите на самолета до отпътуването на чужденеца от Република България, след предварителни консултации с компетентните органи на държавата –членка, отправили молбата за транзит, с изключение на случаите по ал. 1, т.2.
(3) В случай, че осъществяването на транзита се окаже невъзможно и се налага обратното приемане на чужденеца от държавата – членка, чийто компетентни органи са отправили молбата, органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие за това.
Чл.47з Органите на Министерството на вътрешните работи взимат всички необходими мерки за осъществяване на транзита във възможно най-кратък срок, но не повече от двадесет и четири часа.
Чл.47и (1) Разходите по оказване на съдействие за транзит на чужденец по въздух през територията на Република България са за сметка на държавата - членка, чиито компетентни органи са подали молбата за това.
(2) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят информация на компетентните органи на държава-членка за разходите по ал.1.
Чл. 47к. (1) Съдействието за осъществяването на транзита по чл. 47г може да се откаже, когато:
1. чужденецът е обвинен в извършване на престъпление по българското законодателство или по отношение на него има влязла в сила присъда, която подлежи на изпълнение в Република България;
2. чужденецът представлява заплаха за обществената сигурност и ред, общественото здраве или отношенията на Република България с други държави или международни организации;
3. не е възможен транзит през други държави до държавата - крайна цел на пътуването или не е възможно приемането на чужденеца в държавата - крайна цел на пътуването;
4. се налага смяна на летище на територията на Република България;
5. съдействието за транзит по въздуха не може да бъде оказано на определената дата по други причина. В тези случаи органите на Министерство на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава-членка, подали молбата, за най-близката възможна дата за осъществяване на транзита.
(2) Органите на Министерство на вътрешните работи могат да откажат съдействие за транзит по чл.47г, в случай че основанията за отказ по ал. 1 бъдат узнати след като е дадено съгласие за осъществяване на транзита.
(3) Органите на Министерство на вътрешните работи уведомят незабавно компетентните органи на другата държава-членка, които са отправили молбата за транзит, за отказа да бъде осъществен транзита и мотивите за това.”

Комисията подкрепя предложението и предлага да се създаде нов § 30 със следната редакция:
“§ 30. В глава пета се създават раздел Іа с чл.47а-47в и раздел Іб с чл.47г-47и:
Раздел Іа
“Искане за оказване на съдействие в случаите на транзит за целите на извеждане на чужденец извън територията на Република България по въздух, отправено от органите на Министерството на вътрешните работи до компетентните органи на друга държава-членка на Европейския съюз”

Чл. 47а (1) Органите на Министерството на вътрешните работи могат да поискат с писмена молба съдействие от компетентните органи на друга държава-членка, в случаите на транзит за целите на извеждане на чужденец извън територията на Република България по въздух при невъзможност да се използва директен полет до държавата, която е крайна цел на пътуването.
(2) Транзит по въздуха не може да се иска, когато се налага смяна на летището на територията на другата държава – членка, до която е отправена молбата за оказване на съдействие.
Чл. 47б. (1) Молбата се изпраща на компетентните органи на другата държава–членка, чието съдействие се иска, незабавно, но не по-късно от два дни преди датата на транзита.
(2) Транзит въздуха през територията на друга държава-членка се осъществява след получаване на разрешението на компетентните й органи.
(3) В случай, че компетентните органи на другата държава – членка, до които е отправена молбата, не отговорят в срока по в ал. 1, действията по транзита могат да започнат след като органите на Министерството на вътрешните работи уведомят компетентните й органи за осъществяването на транзита.
Чл. 47в. (1) Чужденецът се приема незабавно на територията на Република България, когато :
1. разрешението за транзита по въздуха през територията на другата държава-членка е отказано или оттеглено;
2. чужденецът е влязъл без разрешение на територията на другата държава–членка, през която се осъществява транзита;
3. не се е осъществило отвеждането на чужденеца за транзита през друга държава-членка или в държавата, крайна цел на пътуването, или не се е осъществило качването му на полета за връзка;
4. транзита по въздух не може да осъществи по други причини.
(2) Разходите, свързани с връщането на чужденеца, са за сметка на Република България.

Раздел Іб
Оказване на съдействие на компетентните органи на друга държава-членка на Европейския съюз в случаите на транзит на чужденец по въздух през територията на Република България

Чл. 47г Органите на Министерството на вътрешните работи могат да окажат съдействие на компетентните органи на друга държава-членка за транзит на чужденец по въздух през територията на Република България при подадена писмена молба.
Чл. 47д (1) Органите на Министерството на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава-членка, които са отправили молбата за транзит, за решението за осъществяване на транзита, както и за възможността за предприемане на някоя от мерките по чл. 47ж в срок от два дни от получаването на молбата.
(2) В изключителни случаи, срокът по ал.1 може се удължи най-много с два дни. Необходимостта от удължаването на срока се мотивира.
(3) Ако органите на Министерството на вътрешните работи не уведомят компетентните органи на другата държава - членка, отправили молбата за транзит, за решението за осъществяване на транзита, в срока по ал.1 или 2, действията по транзита могат да започнат след съобщение от компетентните органи на другата държава – членка.
Чл. 47е. (1) При осъществяване на транзита през територията на Република България чужденецът може да се придружава от лица, които са оправомощени за това по законодателството на другата държава – членка, чиито компетентни органи са поискали съдействие за транзит.
(2) Лицата, които придружават чужденеца, имат право да оказват съдействие на органите на Министерството на вътрешните работи за предотвратяване на бягство на чужденеца, причиняване на самонаранявания, вреди на трети лица или щети на чуждо имущество.
(3) Лицата, които придружават чужденеца, са длъжни да:
1. предприемат необходимите действия за предотвратяване на обстоятелствата по ал.2, в случаите когато не е възможно органите на Министерството на вътрешните работи да осъществят правомощията си. В тези случаи, лицата, които придружават чужденеца са длъжни да спазват законите на Република България.
2. представят документи си за самоличност, както и разрешението за транзит или съобщението по чл. 43д, ал. 3 при поискване от органите на Министерството на вътрешните работи.
(4) Лицата, които придружават чужденеца, не могат да носят оръжие и униформа.
Чл. 47ж. (1) Органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие за осъществяване на транзита чрез прилагането на една или няколко от средните мерки:
1. приемане на чужденеца от борда на самолета и придружаването му в пределите на зоната за сигурност на летището на транзит;
2. оказване на спешна медицинска помощ на чужденеца и при нужда на лицата, които го придружават;
3. осигуряване на храна за чужденеца и при нужда на лицата, които го придружават;
4. получаване, съхранение и препредаване на пътни документи;
5. уведомяване на компетентните органи, отправили молбата за транзит за точното време и място на заминаване на чужденеца от територията на Република България, в случаите когато чужденецът не се придружава от лица, оправомощени за това;
6. уведомяване на компетентните органи, отправили молбата за транзит, за възникнали сериозни инциденти по време на транзита на чужденеца.
(2) В рамките на възможностите и при спазване на приложимите международни правила, органите на Министерството на вътрешните работи взимат всички необходими мерки за оказване на съдействие от кацането и отварянето на вратите на самолета до отпътуването на чужденеца от Република България, след предварителни консултации с компетентните органи на другата държава–членка, отправили молбата за транзит, с изключение на случаите по ал. 1, т.2.
(3) В случай, че осъществяването на транзита се окаже невъзможно и се налага обратното приемане на чужденеца от другата държава – членка, чийто компетентни органи са отправили молбата, органите на Министерството на вътрешните работи оказват съдействие за това.
Чл.47з Органите на Министерството на вътрешните работи взимат всички необходими мерки за осъществяване на транзита във възможно най-кратък срок, но не повече от двадесет и четири часа.
Чл.47и (1) Разходите по оказване на съдействие за транзит на чужденец по въздух през територията на Република България са за сметка на другата държава - членка, чиито компетентни органи са подали молбата за това.
(2) Органите на Министерството на вътрешните работи предоставят информация на компетентните органи на другата държава-членка за разходите по ал.1.
Чл. 47к. (1) Съдействието за осъществяването на транзита по чл. 47г може да се откаже, когато:
1. чужденецът е обвинен в извършване на престъпление по българското законодателство или по отношение на него има влязла в сила присъда, която подлежи на изпълнение в Република България;
2. чужденецът представлява заплаха за обществената сигурност и ред, общественото здраве или отношенията на Република България с други държави или международни организации;
3. не е възможен транзит през други държави до държавата - крайна цел на пътуването или не е възможно приемането на чужденеца в държавата - крайна цел на пътуването;
4. се налага смяна на летище на територията на Република България;
5. съдействието за транзит по въздуха не може да бъде оказано на определената дата по други причина. В тези случаи органите на Министерство на вътрешните работи уведомяват компетентните органи на другата държава-членка, подали молбата, за най-близката възможна дата за осъществяване на транзита.
(2) Органите на Министерство на вътрешните работи могат да откажат съдействие за транзит по чл.47г, в случай че основанията за отказ по ал. 1 бъдат узнати след като е дадено съгласие за осъществяване на транзита.
(3) Органите на Министерство на вътрешните работи уведомят незабавно компетентните органи на другата държава-членка, които са отправили молбата за транзит, за отказа да бъде осъществен транзита и мотивите за това.”

§ 27. В чл. 49, ал. 1, т. 4 думите “по чл. 17, ал. 2, 3 и 4” се заменят с
“по чл. 17, ал. 2”.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 27, който става § 31.

§ 28. Член 51 се изменя така:
“Чл. 51. (1) Превозвач, който не изпълни задълженията си по чл.20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 6000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице.
(2) Общата сума на глобите или имуществените санкции по ал. 1 за всяко отделно нарушение, независимо от броя на превозваните лица, не може да надвишава 1 000 000 лв.”
Предложение на Надка Балева
По § 28 Член 51 ал.2 по вносител да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 28, който става § 32:
“§ 32. Член 51 се изменя така:
“Чл. 51. (1) Превозвач, който не изпълни задълженията си по чл.20, се наказва с глоба или с имуществена санкция в размер от 6000 до 10 000 лв. за всяко превозвано лице.”

§ 29. В чл. 54, ал. 4 се създава т. 24:
“24. биометрични характеристики (снимки и 10 пръстови отпечатъка).”

Предложение на Надка Балева
По § 29
В чл. 54, ал. 4 се правят следните изменения:
1. Създава се нова т. 23:
“23. биометрични данни (снимки и 10 пръстови отпечатъка).”
2. Досегашната т.23 става т.24.”

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 29, който става § 33:
“§ 33. В чл. 54, ал. 4 се правят следните изменения:
1. Създава се нова т. 23:
“23. биометрични данни (снимки и 10 пръстови отпечатъка).”
2. Досегашната т.23 става т.24.”

§ 30. В § 1 от Допълнителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
1. В т. 3 думите “редовен документ за задгранично пътуване или друг заместващ документ” се заменят с “редовен паспорт или друг документ за пътуване”.
2. Точка 7 се отменя.
3. Създава се т. 12:
“12. ”Извънредни обстоятелства" са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати.”

Предложение на Надка Балева
По § 30
1. Точка 1 по вносител да отпадне.
2. Точка 2 по вносител да отпадне, а досегашната т.7 да се формулира така:
“7. ”Извънредни обстоятелства" са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати.”
3. Точка 3 по вносител да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 30, който става § 34:
“§ 34. В § 1 от Допълнителните разпоредби т.7 се изменя така:
“7. ”Извънредни обстоятелства" са стихийни и природни бедствия, аварии, катастрофи, грабежи и обстоятелства, довели до прилагането на неотложна медицинска помощ, както и други събития, настъпили не по волята на чужденеца, които той не е могъл да предвиди или предотврати.”


ЗАКЛЮЧИТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ
§ 31. В Закона за българските документи за самоличност
(обн., ДВ. бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г. и бр. 30 от 2006 г.) чл. 15 и чл. 59, ал. 1, т. 8 се отменят.

Предложение на Надка Балева
По § 31 Текстът на вносителя да придобие следната редакция:
“§ 31. В Закона за българските документи за самоличност
(обн., ДВ. бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г. и бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.14 се създава т.2а:
“2а карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз”.
2. чл. 15 се отменя.
3. В чл. 59, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) създават се т.2а и 2б:
“2а. карта за продължително пребиваващ член на семейството на гражданин на Европейския съюз – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до пет години;
2б. карта за постоянно пребиваващ член на семейството на гражданин на Европейския съюз – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до десет години.”
б) точка 8 се отменя.
4. “18. “Временен документ за пътуване” е този, който е издаден по реда, определен в българското законодателство и дава право на лицето да се завърне в държавата, чийто гражданин е, в държавата на обичайното му местопребиваване или, по изключение, в друга държава, не съдържа преправки, зачертавания, добавки, положените печати са ясни, срокът му на валидност не е изтекъл и данните в него позволяват потвърждаване на самоличността.”
Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 31, който става § 35:
“§ 35. В Закона за българските документи за самоличност
(обн., ДВ. бр. 93 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 53, 67, 70 и 113 от 1999 г., бр. 108 от 2000 г., бр. 42 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 29 и 63 от 2003 г., бр. 96, 103 и 111 от 2004 г., бр. 43, 71, 86, 88 и 105 от 2005 г. и бр. 30 от 2006 г.) се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл.14 се създава т.2а:
“2а карта за пребиваване на член на семейството на гражданин на Европейския съюз”.
2. чл. 15 се отменя.
3. В чл. 59, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
а) създават се т.2а и 2б:
“2а. карта за продължително пребиваващ член на семейството на гражданин на Европейския съюз – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до пет години;
2б. карта за постоянно пребиваващ член на семейството на гражданин на Европейския съюз – издава се от органите на Министерството на вътрешните работи със срок на валидност до десет години.”
б) точка 8 се отменя.
4. “18. “Временен документ за пътуване” е този, който е издаден по реда, определен в българското законодателство и дава право на лицето да се завърне в държавата, чийто гражданин е, в държавата на обичайното му местопребиваване или, по изключение, в друга държава, не съдържа преправки, зачертавания, добавки, положените печати са ясни, срокът му на валидност не е изтекъл и данните в него позволяват потвърждаване на самоличността.”

§ 32. Този закон въвежда изискванията на Директива 2003/110/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. за помощ в случаите на транзит за целите на извеждане извън територията на страната по въздух, Директива 2003/109/ЕО на Съвета от 25 ноември 2003 г. относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни, Директива на Съвета 2003/86/ЕО от 22 септември 2003 г. за правото на събиране на семейството, Директива 2001/51/ЕО на Съвета от 28 юни 2001 г. за допълнение на разпоредбите на чл. 26 от Конвенцията за прилагане на Шенгенското споразумение от 14 юни 1985, Директива на Съвета 2001/40/ЕО от 28 май 2001 г. за взаимното признаване на решения за експулсиране на граждани на трети страни.

Комисията подкрепя текста на вносителя за § 32, който става § 36.

§ 33. Законът влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Предложение на Надка Балева
§ 33 се изменя така:
“§ 33. Този закон влиза в сила от..............................................”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 33 да отпадне.


ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:

(Янаки Стоилов)