---

Р Е П У Б Л И К А Б Ъ Л Г А Р И Я
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ


К О М И С И Я П О П Р А В Н И В Ъ П Р О С И



Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Обсъждане на второ четене на Законопроекта за съдебната власт, № 702-01-15, внесен на 11.04.2007 г. от Министерския съвет.


ПРОЕКТ ВТОРО ЧЕТЕНЕ
ЧАСТ ПЪРВА

З А К О Н

ЗА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ

Предложение на Тодор Батилов
В наименованието на проектозакона да се добави след “Закон” “за устройството” и да се чете “Закон за устройството на съдебната власт”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на закона.

Глава първа
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава първа.

Раздел I
Предмет и обхват

Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаването на раздел І и предлага да отпадне.

Чл. 1. Този закон урежда принципите на дейността на съдебната власт в Република България, устройството и организацията на работата на съдебната система, взаимодействието между органите на съдебната власт, както и взаимодействието между съдебната и изпълнителната власт.


Предложение на Стоян Проданов
Нова редакция на чл.1
“Чл.1 Този закон урежда принципите на дейността, устройството и организацията на работа на органите на съдебната власт и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.1:
“Чл.1 Този закон урежда устройството и принципите на дейността на органите на съдебната система и взаимодействието помежду им, както и взаимодействието между органите на съдебната власт и органите на законодателната и на изпълнителната власт.”

Чл. 2. (1) Съдебната власт защитава правата и законните интереси на гражданите, организациите и държавата и осигурява раздаването на правосъдие в Република България.
(2) Правосъдието се осъществява в името на народа.

Предложение на Стоян Проданов
По чл. 2:
1. В ал.1 думите “и осигурява раздаването на правосъдие в Република България” се заличават.
2. Нова редакция на ал.2
“(2) Правосъдието се осъществява от съдилищата, в името на народа.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Тодор Батилов
Чл. 2 ал.2 се изменя и да се чете:
“(2) Органите на съдебната власт защитават правата и законните интереси на гражданите, юридическите лица и държавата и осъществяват правосъдието в Република България.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.2 да отпадне, тъй като повтаря чл.117, ал.1 и чл.118 от Конституцията.

Чл. 3. (1) Съдилищата в Република България са районни, окръжни, административни, военни, апелативни, Върховен административен съд и Върховен касационен съд.
(2) Със закон могат да се създават и специализирани съдилища.
(3) Създаването на извънредни съдилища не се допуска.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.3 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в глава V “Съдилища”.

Чл. 4. Структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата.

Предложение на Стоян Проданов
По чл.4 във връзка с чл.166, ал.1. Щом структурата на прокуратурата е в съответствие с тази на съдилищата, би следвало да има и административно-окръжни прокуратури, тъй като има административни съдилища – гл.V, раздел V, но в чл.166, ал.1 не се предвижда прокуратура, съответстваща на административните съдилища.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл.4 и предлага да отпадне, тъй като повтаря чл.126, ал.1 от Конституцията.

Чл. 5. Следствените органи са единна структура, състояща се от Национална следствена служба и окръжни следствени отдели в съответните окръжни съдебни райони. Висшият съдебен съвет може да създава и закрива окръжни следствени отдели.

Предложение на Тодор Батилов
Чл.5 се изменя и допълва и да се чете: “Чл. 5. Следствените органи са Националната следствена служба, Окръжните следствени служби в районите на съответните окръжни съдилища и следователите.”

Комисията предлага чл.5 да отпадне и да се постави на систематичното му място в глава VІІІ “Следствени органи”. На същото систематично място следва да се обсъди предложението на народния представител.

Раздел II
Основни принципи

Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаването на раздел ІІ и предлага да отпадне.

Чл. 6. (1) Органите на съдебната власт при своята дейност се ръководят единствено от Конституцията и законите на страната.
(2) Съдилищата осъществяват контрол за законност на актове и действия на административните органи.
(3) Производството по делата осигурява установяването на истината.
(4) Актовете на правораздаването се мотивират.

Предложение на Тодор Батилов
Чл. 6 се изменя и допълва:
1. “Чл. 6 ал.1 “Органите на съдебната власт основават своята дейност на Конституцията и законите на Република България.”
2. ал.3 се заличава
3. ал.4 става ал.3

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.6, който става чл.2:
“Чл.2. Органите на съдебната власт, при осъществяване на дейността си се ръководят от принципите, установени в Конституцията и този закон.”

Чл. 7. (1) Съдебната власт е независима.
(2) При осъществяване на своите функции съдиите, прокурорите и следователите, както и съдебните заседатели са независими и се подчиняват само на закона.
(3) Когато прецени, че законът противоречи на Конституцията, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите уведомяват главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционният съд.

Предложение на Стоян Проданов
За чл.7, ал.3 във връзка с чл. 146, ал.2 и раздел ІХ от гл.V
В чл.7, ал.3 след думата “съдът” да се добавят думите “прилага Конституцията по конкретно дело и”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Тодор Батилов
Чл. 7 се изменя и допълва:
1. Ал.1 се заличава.
2. Ал. 2 се изменя: “(2) Органите на съдебната власт и съдебните заседатели при осъществяване на своите функции се подчиняват само на закона”
3. Ал.3 се изменя “(3) Когато при правораздаването съдията или съдебният състав обосновано преценят, че закона противоречи на Конституцията, уведомяват Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорът или следователят Главния прокурор, за да бъде сезиран Конституционния съд.”

Комисията не подкрепя предложението по т.2.
Комисията подкрепя предложението по т.1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т.3, което е отразено на систематичното му място в чл.15.


Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.7, който става чл.3:
“Чл.3. При постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.”

Чл. 8. Съдиите, прокурорите и следователите, докато упражняват професията си, не могат да членуват в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършват политическа дейност.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 8 след думите “политически цели” се поставя запетая и се добавя “както”.

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл.207, ал.1, т.7.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 8 преди думите “политически партии” да се добави и забрана за членуване в тайни общества;
да се добави изискване кандидатът за заемане длъжност в съдебната система да не е бил обявяван в несъстоятелност

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл.207, ал.1, т.7.

Предложение на Тодор Батилов
Чл. 8 се допълва и изменя:
“Чл. 8 (1) Съдия, прокурор и следовател не може да членува в политическа партия или друга организация с политически цели нито да извършва политическа дейност.
(2) Съдия, прокурор и следовател не може членува в юридически лица с нестопанска цел или в други общности, които са несъвместими с неговия статут.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл.207, ал.1, т.7.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.8 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл.207, ал.1, т.7.

Чл. 9. (1) Органите на съдебна власт осъществяват функциите си самостоятелно.
(2) Никой не може да се намесва в работата на органите на съдебната власт.
(3) По-горна инстанция извършва инстанционен контрол върху актовете на по-долна инстанция само в случаите и по реда, предвидени със закон.

Предложение на Тодор Батилов
Чл. 9 се изменя и допълва така:
1. “Чл. 9 Органите на съдебната власт осъществяват функциите си самостоятелно, всяка намеса е недопустима.”
2. Ал.2 се заличава.
3. Ал.3 става ал.2 и се изменя така: ”Инстанционният контрол върху актовете на съответния орган на съдебната власт се извършва само по реда и в предвидените от закона случаи.”

Комисията не подкрепя предложението по т.1.
Комисията подкрепя предложението по т.2.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т.3, което е отразено в чл.12, ал.1.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.9 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл.11, ал.1.

Чл. 10. (1) Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.
(2) В своите действия и при постановяване на своите актове съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства.
(3) Един и същ съдия не може да участва в разглеждане на дело в различните инстанции на производството.

Предложение на Тодор Батилов
Чл. 10 ал.3 се заличава или изменя така: “(3) Съдията не може да участвува в разглеждане на делото в различни инстанции.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл.12, ал.2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.10, който става чл.4:
“Чл.4. Органите на съдебната власт изпълняват функциите си безпристрастно.”

Чл. 11. (1) Гражданите и организациите имат право да се информират за работата на съдебната власт.
(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност в действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.
(3) Органите на съдебната власт взаимодействат с органите на законодателната и изпълнителната власт с оглед по-пълна защита на правата на гражданите и организациите и противодействие срещу престъпността.

Предложение на Стоян Проданов
В чл.11, ал.3 думите “по-пълна защита на правата” се заменят с думите “защита на правата и законните интереси”.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Тодор Батилов
1. Чл.11 ал.1 се изменя така: “Чл.11 (1) Гражданите и юридическите лица имат право да бъдат информирани за работата на органите на съдебната власт при съблюдаване на съдебната и следствената тайна.
2. Ал.3 се отменя или изменя “ (3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с другите власти за всестранна и пълна защита правата на гражданите и юридическите лица и реализиране наказателната политика на държавата.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.11, който става чл.5:
“Чл.5. (1) Гражданите и юридическите лица имат право да се информират за работата на съдебната власт.
(2) Органите на съдебната власт са длъжни да осигуряват откритост, достъпност и прозрачност на действията си по реда на този закон и на процесуалните закони.
(3) Органите на съдебната власт осъществяват взаимодействие с органите на законодателната и изпълнителната власт за всестранна и пълна защита на правата на гражданите и юридическите лица и реализиране на наказателната политика на държавата.”


Комисията предлага да се създаде нов чл.6 със следната редакция:
“Чл.6. При осъществяване на дейността си съдиите, прокурорите и следователите са политически неутрални.”

Чл. 12. (1) Съдиите, прокурорите и следователите са несменяеми при условията, посочени в закона.
(2) Съдиите, прокурорите и следователите не могат да бъдат призовавани на военен сбор или учения.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.12, ал.2 се заличава.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Надя Антонова
В чл. 12 се правят следните промени:
В чл.12 ал.2 отпада.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.12 да отпадне, тъй като условията за несменяемост на съдии, прокурори и следователи са определени в чл.129, ал.3, изр.1 от Конституцията.

Чл. 13. (1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд, установен по предвидения в закона ред.
(2) Гражданите и организациите имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.
(3) Гражданите и организациите имат право на защита във всички стадии на процеса.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
1. Чл.13, ал.2 се изменя както следва:
“Гражданите и организациите имат право на адвокатска защита във всички стадии на процеса.”
2. Чл.13, ал.3 се изменя както следва:
“В определените от закона случаи гражданите имат право на финансирана от държавата правна помощ с цел гарантиране на равен достъп до правосъдие.”

Комисията не подкрепя предложението по т.1.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т.2.

Предложение на Тодор Батилов
1. Чл. 13 се изменя и допълва така: “Чл. 13 (1) Гражданите и юридическите лица имат право на справедлив процес от независим и обективен съд, проведен по реда и в срок предвиден в процесуалния закон.”
2. В ал.2 и ал.3 думата “организациите” се заменя с “юридическите лица”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.13, който става чл.7:
“Чл. 7. (1) Всеки има право на справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен съд.
(2) Гражданите и юридическите лица имат право на съдебна защита, която не може да им бъде отказана.
(3) При условия и по ред, определени със закон гражданите могат да получат правна помощ, която се финансира от държавата.”

Чл. 14. (1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички.
(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт не се допускат дискриминация, привилегии и ограничения на правата, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.
(3) Органите на съдебната власт осигуряват равенство и реални условия за състезателност на страните в правораздавателния процес.
(4) В случай че участник в производство пред орган на съдебната власт е глухоням, глух, ням или сляп, му се назначава тълковник.

Предложение на Надя Антонова
В чл. 14 се правят следните промени:
В чл.14 ал.4 отпада.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.14, ал.4 да отпадне.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Стоян Проданов
В чл.14, ал.2 думите “при осъществяване на функциите на съдебната власт, както и”, “образование” и “политическа принадлежност” да отпаднат.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.14, ал.3 се изменя както следва:
“Органите на съдебната власт осигуряват равенство и реални условия за състезателност на страните в съдебния процес.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Тодор Батилов
Чл.14 се изменя и допълва:
1. “Чл.14 (1) Органите на съдебната власт осъществяват правосъдие еднакво и точно спрямо всички лица.
(2) При осъществяване на функциите на органите на съдебната власт, както и при назначаване,атестиране, повишаване, понижаване, преместване или уволнение на съдия, прокурор и следовател се спазва равенството пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние”
2. Ал. 4 се заличава или се изменя така: “(4) При осъществяване на правосъдието на глухо, нямо или незрящо лице се осигурява тълковник.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.14, който става чл.8:
“Чл.8. (1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят.
(2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.”


Чл. 15. Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават съобразно закона и в определен от него срок всяко подадено до тях искане.

Предложение на Янаки Стоилов
Чл.15 се отменя.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.15 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл.12.

Чл. 16. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор.
(2) Случайният подбор се извършва съобразно поредността на постъпването на делата и преписките чрез електронно разпределение или, по изключение, по друг начин, определен в правилниците по чл. 338, ал. 1 и 3.

Предложение на Надя Антонова
В чл. 16, ал. 2, се заличава изразът "или по изключение, по друг начин, определен в правилниците по чл.338 ал.1 и 3".

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.16, който става чл.9:
“Чл.9. (1) Разпределението на делата и преписките в органите на съдебната власт се извършва на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение съобразно поредността на постъпването им.
(2) Принципът на случайния подбор при разпределението на делата в съдилищата се прилага в рамките на колегиите или отделенията, а в прокуратурата – в рамките на отделите.”

Чл. 17. (1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно.
(3) Влезлите в сила съдебни актове могат да бъдат отменени само в предвидените със закон случаи.

Предложение на Янаки Стоилов
Чл.17 се отменя.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл.17 да отпадне, тъй като е поставен на систематичното му място в чл.10.

Чл. 18. (1) Производствата пред органите на съдебна власт се водят на български език.
(2) Лицата, които не владеят български език, могат да се ползват от родния си или от друг, посочен от тях, език. В тези случаи се назначава преводач.

Предложение на Янаки Стоилов
Чл.18 се отменя.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Надя Антонова
В чл. 18 се правят следните промени:
В чл.18 ал.2 отпада.

Комисията подкрепя предложението.

Предложение на Тодор Батилов
Чл.18 става чл. 15а ,чл.15, 16 и 17 стават съответно чл.16, чл.17 и чл.18

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.18 да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл.13.


Предложение на Янаки Стоилов
В глава І се създава раздел ІІІ
“Раздел ІІІ
Общи процесуални правила
Чл.18а (1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно.
(3) Влезлите в сила съдебни актове могат да бъдат отменени само в предвидените със закон случаи.
Чл.18б (1) По-горната инстанция извършава контрол на актовете на по-долната инстанция само в случаите и по реда, предвидени в закон.
(2) Един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции.
Чл.18в (1) Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават съобразно закона всяко подадено до тях искане.
(2) Сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят към осъществяване на правомощия на съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях.
Чл.18г (1) Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език.
(2) Участник в производството, който не владее български език може да се ползва от родния си или друг език, посочен от него. В тези случаи се назначава преводач като разноските за това по наказателни дела от общ характер и административни дела за предоставяне на статут на чужденец са за сметка на съда.
(3) На участник в производството, който е глухоням, глух, ням или сляп се назначава тълковник.
Чл.18д (1) Протоколите се изготвят на български език.
(2) В случаите, когато думи или изрази на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създадат нови чл.10 - 15:
“Чл.10. (1) Съдебното производство по граждански и наказателни дела е триинстанционно - първоинстанционно, въззивно и касационно, освен ако в закон е предвидено друго.
(2) Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно - първоинстанционно и касационно.
(3) Влезлите в сила съдебни актове се отменят само в предвидените със закон случаи.
Чл.11. (1) По-горната инстанция извършава контрол на актовете на по-долната инстанция само в случаите и по реда, предвидени в закон.
(2) Един и същ съдия не може да участва в разглеждането на делото в различни инстанции.
Чл.12. (1) Органите на съдебната власт са длъжни да разглеждат и разрешават в съответствие със закона всяко подадено до тях искане.
(2) Сроковете, определени в процесуалните закони, които се отнасят към осъществяване на правомощия на съдии, прокурори и следователи, са задължителни за тях, но не засягат правата на страните в процеса.
Чл.13. Производствата пред органите на съдебната власт се водят на български език.
Чл.14. (1) Протоколите се изготвят на български език.
(2) В случаите, когато думи или изрази на чужд език имат особено значение за делото, може да се позволи вписването им в протокола.
Чл.15. Когато прецени, че закон противоречи на Конституцията на Република България, съдът уведомява Върховния касационен съд или Върховния административен съд, а прокурорите и следователите – главния прокурор.”


Глава втора
ВИСШ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава втора.

Раздел І
Статут и състав

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел І да се измени така:
“РАЗДЕЛ І
Правно положение и състав на Висшия съдебен съвет.”

Чл. 19. (1) Висшият съдебен съвет е орган на съдебната власт, който осигурява нейната независимост. Висшият съдебен съвет определя състава и организацията на работата на съдебната власт и осъществява ръководство и контрол върху нейната дейност.
(2) Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище София.
(3) Висшият съдебен съвет има кръгъл печат с изображение на герба на Република България и с изписани думите “Република България. Висш съдебен съвет”.

Предложение на Стоян Проданов
Чл.19, ал.1 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.


Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.19, ал.1 се изменя както следва:
“Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган на съдебната власт, който осигурява нейната независимост и отговаря за състоянието и организацията на дейността на съдебната власт, както и за взаимодействието и с всички други органи на държавната власт. Висшият съдебен съвет осъществява общо ръководство и контрол върху нейната дейност, осъществява финансовата и кадровата политика.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на Мая Манолова
Чл.19, ал.1 се изменя така:
“(1) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 19 (1) се премахват думите: „осигурява нейната независимост”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Тодор Батилов
Чл.19 се изменя и допълва:
“(1) Висшият съдебен съвет е орган на съдебната власт, който осъществява назначенията, атестирането, повишенията, пониженията, преместванията и уволненията на съдиите, прокурорите и следователите, както и извън процесуалното ръководство и контрол върху дейността им.”
“(4) Народното събрание избира единадесет членове от съдии,прокурори, следователи, адвокати, хабилитирани лица по право и други юристи с висока професионална и морална репутация.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.19, който става чл.16:
“Чл.16. (1) Висшият съдебен съвет е постоянно действащ орган, който представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост. Той определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи.
(2) Висшият съдебен съвет е юридическо лице със седалище София. Той се представлява от един от изборните му членове, определен с решение на Висшия съдебен съвет.
(3) Висшият съдебен съвет има кръгъл печат с изображение на герба на Република България и с изписани думите “Република България. Висш съдебен съвет.”

Чл. 20. (1) Висшият съдебен съвет се състои от 25 членове - по право и избирани от Народното събрание и от органите на съдебната власт.
(2) Членове на Висшия съдебен съвет по право са председателят на Върховния касационен съд, председателят на Върховния административен съд и главният прокурор.
(3) За членове на Висшия съдебен съвет, които не са негови членове по право, се избират 22 юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко 15 години юридически стаж.
(4) Народното събрание избира 11 членове измежду съдии, прокурори и следователи, хабилитирани научни работници по право, адвокати и изтъкнати юристи в страната.
(5) Органите на съдебната власт избират от своя състав 11 членове, като съдиите избират шестима, прокурорите – четирима, и следователите - един от своя състав.
(6) Всички членове на Висшия съдебен съвет имат равни права и задължения.

Предложение на Минчо Спасов
1. В чл. 20 (1) да отпадне съюзът „и” след „по право” (граматически).
2. В чл. 20 се добавя ал.6 със следния текст:
„(6) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични. Висшият съдебен съвет може да вземе решение за закрито заседание само в случаите, когато е застрашена националната сигурност”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Създава се нов чл.20а:
“(1) От изборните членове Висшият съдебен съвет избира председател на Висшия съдебен съвет.
(2) Председателят на Висшия съдебен съвет:
1. ръководи заседанията на Висшия съдебен съвет, когато министърът на правосъдието отсъства;
2. координира работата на постоянните и временните комисии на Висшия съдебен съвет;
3. представлява Висшия съдебен съвет пред трети лица.
(3) Правомощията на председателя на Висшия съдебен съвет в негово отсъствие за всеки конкретен случай се изпълняват от определен от него с писмена заповед изборен член на Висшия съдебен съвет.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Мая Манолова
Създава се чл.20а:
“Чл.20а Висшият съдебен съвет с решение определя един от изборните членове, който го да представлява.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е инкорпорирано в чл.16, ал.2.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.20, който става чл.17:
“Чл. 17. (1) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет измежду съдии, прокурори, следователи, хабилитирани учени по правни науки, адвокати или други юристи.
(2) Органите на съдебната власт избират от своя състав членовете на Висшия съдебен съвет, като съдиите избират шестима, прокурорите – четирима, и следователите – един.”

Чл. 21. (1) Член на Висшия съдебен съвет не може:
1. да бъде народен представител, кмет или общински съветник;
2. да заема изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;
3. да упражнява търговска дейност като едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите и в контролни органи на търговски дружества и кооперации;
4. да членува в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършва политическа дейност;
5. да бъде член на синдикални организации извън системата на съдебната власт;
6. да е осъждан за извършено престъпление.
(2) В случай че в едномесечен срок от избора член на Висшия съдебен съвет не освободи длъжността или не преустанови дейността по ал. 1, той се освобождава на основание чл. 32, ал. 1, т. 6.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
1. Чл.21, ал.1 се изменя както следва:
“Изборен член на Висшия съдебен съвет, докато заема тази длъжност, не може:”
2. Чл.21, ал.1, т.2 се изменя както следва:
“2. да заема изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи, както и в органи на съдебната власт;”
3. Чл.21, ал.1 се създава нова т.4 със следното съдържание:
“4. да извършва адвокатска дейност;”
4. В чл.21, ал.1 се създава нова т.5 със следното съдържание:
“5. да извършва услуги по граждански договор с държавни, обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност, подготовка на нормативни актове, както и за упражняване на авторски права.”
4. В чл.21 се създава нова ал.3 както следва:
“(3) При преустановяване на длъжността изборните членове на Висшия съдебен съвет се възстановяват на заеманата длъжност, като времето прекарано като член на Висшия съдебен съвет се зачита за стаж по чл.190, ал.1-7.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, като т.4 от него е отразена на систематичното й място в чл.28.

Предложение на Мая Манолова
В чл. 21, ал. 1, т. 4 след думите „политически цели” се поставя запетая и се добавя „както”.

Комисията подкрепя по принцип предложението.



Предложение на Минчо Спасов
В чл. 21 ал. 1 т. 4 преди „политически партии” се добавя и забрана за членуване в тайни общества.
да се добави изискване кандидатът за заемане длъжност в съдебната система да не е бил обявяван в несъстоятелност

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на Надя Антонова
В 21 се правят следните промени:
В чл.21 ал.2 добива следната редакция"
чл.21 ал.2 " Мандатът на член на Висшия съдебен съвет, който заема длъжност по ал.1 се прекратява с влизане сила на решението за избирането му."

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Тодор Батилов
Чл.21 се изменя и допълва
1. Ал.1 т.3 ”3. да е едноличен търговец, собственик на капитал или съдружник в търговско дружество, управител или член на ръководен и контролен орган на търговско дружество или кооперация”
2. Нова т.6 “ т. 6 да членува в юридически лица с нестопанска цел или в други общности, които са несъвместими с неговия статут.”
3. Т.6 става т.7 и се допълва и изменя така: “ т.6 да е осъждан за умишлено престъпление, независимо дали е реабилитиран или амнистиран.”
4. Нова т.8 “да не съпруг или съпруга, роднина по права линия, по съребрена линия до шеста степен включително или по сватовство до четвърта степен включително на друг член на ВСС или на министъра на правосъдието или е във фактическо съжителство на съпружески начала с някой от тях“

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.21, който става чл.18:
“Чл.18. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет не може да:
1. е народен представител, кмет или общински съветник;
2. заема длъжност в държавни или общински органи;
3. упражнява търговска дейност или е съдружник, управител или участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват стопанска дейност;
4. получава възнаграждения за извършване на дейности по договор или по служебно правоотношение с държавни или обществени организации, търговски дружества, кооперации, юридически лица с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права;
5. упражнява свободна професия или друга платена професионална дейност;
6. членува в политически партии или коалиции, в организации с политически цели, да извършва политическа дейност, както и да членува в организации или да извършва дейности, които засягат независимостта му;
7. членува в синдикални организации извън системата на съдебната власт;
8. е осъждан за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, както и да е освобождаван от наказателна отговорност за умишлено престъпление;
9. е съпруг, роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен или по сватовство – до трета степен включително или във фактическо съпружеско съжителство с друг член на Висшия съдебен съвет, с административен ръководител на орган на съдебната власт или с министъра на правосъдието.
(2) Изборен член се освобождава от Висшия съдебен съвет ако в едномесечен срок от избора не освободи длъжността или не преустанови дейността по ал. 1.”


Раздел ІІ
Избор на членове на Висшия съдебен съвет.
Мандат и предсрочно прекратяване на мандата

Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаването на раздел ІІ и предлага да отпадне.

Чл. 22. Народното събрание и органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет до един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.22, който става чл.19.

Чл. 23. (1) Изборът на член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите и прокурорите се провежда на отделни делегатски събрания на съдиите и прокурорите при представителство един делегат на 10 души. При остатък по-малък от 5 души делегат не се избира.
(2) Изборът на член на Висшия съдебен съвет от квотата на следователите се провежда на общо събрание, в което участват всички следователи в Република България.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.23, който става чл.20.

Чл. 24. (1) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища и апелативните прокуратури избират делегати на отделни събрания.
(2) Съдиите от административните съдилища избират делегати на отделно събрание.
(3) Съдиите и прокурорите от района на съответния окръжен съд избират делегати на отделни събрания.
(4) Съдиите от военните съдилища избират делегати на общо събрание.
(5) Прокурорите и следователите от военните прокуратури избират делегати на общи събрания.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
В чл.24, ал.1 се заличават думите “Върховен административен съд” и текстът добива следната редакция:
“(1) Върховният касационен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища и апелативните прокуратури избират делегати на отделни събрания.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.24, който става чл.21:
“Чл. 21. (1) Върховният касационен съд, Върховният административен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища, апелативните прокуратури и административните съдилища избират делегати на отделни събрания.
(2) Съдиите и прокурорите от района на съответния окръжен съд избират делегати на отделни събрания.
(3) Съдиите от военните съдилища избират делегати на общо събрание от всички военни съдилища.
(4) Прокурорите и следователите от военните прокуратури избират делегати на общо събрание на всички военни прокурори и военни следователи.”

Чл. 25. (1) Събранията за избор на делегати се свикват с писмена покана от ръководителя на съответния орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждане.
(2) В случай че събранието не се свика от лицата по ал. 1 в 7-дневен срок от възникване на законно основание, председателстващият Висшия съдебен съвет определя датата, мястото и часа на провеждане.
(3) Общото събрание се провежда, когато на него присъстват повече от половината лица, които имат право да участват.
(4) Делегатите се избират с обикновено мнозинство от присъстващите при тайно гласуване. След произвеждането на избора протоколите от събранието и решенията за избор на делегати се изпращат незабавно на Висшия съдебен съвет за включване в списъка за участие в общото делегатско събрание.

Предложение на Надя Антонова
В чл.25 се правят следните промени:
В чл.25 ал.3 се добавя изречение второ със следното съдържание:
чл.25 ал.3 " При липса на кворум събранието се провежда един час по - късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъствуват една трета от имащите право да участвуват."

Комисията подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.25, който става чл.22:
“Чл. 22. (1) Събранието за избор на делегати се свиква с писмена покана от ръководителя на съответния орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет до два месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждането му.
(2) Когато събранието не се свика от лицата по ал. 1 в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал.1, министърът на правосъдието определя датата, мястото и часа на провеждане.
(3) Събранието за избор на делегати се провежда, когато на него присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по - късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от лицата, които имат право да участвуват.
(4) Делегатите се избират с обикновено мнозинство от присъстващите с тайно гласуване. След провеждането на избора протоколът с решението за избор на делегати се изпраща незабавно на Висшия съдебен съвет за включване на избраните лица в списъка за участие в общото делегатско събрание.”

Чл. 26. (1) Общите делегатски събрания на съдиите и прокурорите се свикват съответно от председателя на Върховния касационен съд, от председателя на Върховния административен съд и от главния прокурор. Те са законни, когато присъстват най-малко две трети от избраните делегати.
(2) Общото събрание на следователите се свиква от директора на Националната следствена служба. То е законно, когато присъстват най-малко две трети от всички следователи.

Предложение на Надя Антонова
В чл.26 ал.1 се правят следните промени:
1.В чл.26 ал.1 след думите " главния прокурор" се добавя израза " в срок от 7 дни след приключване на действията по чл.25 ал.4."
2.създава се нова ал.4 със следното съдържание:
" Общото събрание се провежда, когато на него присъствуват повече от половината лица,които имат право да участвуват.При липса на кворум събранието се провежда един час по - късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъствуват една трета от имащите право да участвуват."

Комисията не подкрепя предложението по т.2.
Комисията подкрепя по принцип предложението по т.1

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.26, който става чл.23:
“Чл.23. (1) Общото делегатско събрание на съдиите се свиква съвместно от председателя на Върховния касационен съд и председателя на Върховния административен съд.
(2) Общото делегатско събрание на прокурорите се свиква от главния прокурор.
(3) Общото събрание на следователите се свиква от директора на Националната следствена служба.
(4) Събранията по ал.1 и 2 се свикват в 14-дневен срок от провеждането на съответните събрания за избор на делегати.
(5) Събранията по ал.1-3 се провеждат, ако на тях присъстват две трети от избраните делегати или всички следователи.”

Чл. 27. (1) Общите събрания избират членове на Висшия съдебен съвет с обикновено мнозинство от броя на участващите при тайно гласуване.
(2) Когато при първото гласуване не е избран член от съответната квота с необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при следващо гласуване не се избере кандидат с необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези предложени за членове, получили най-много гласове.

Предложение на Стоян Проданов
По чл.27, ал.1. Според чл.26, ал.1 има две отделни делегатски събрания на съдиите – едното се свиква от председателя на ВКС, а другото – от председателя на ВАС. Чл.27, ал.1 не разпределя шестте места за съдиите във ВСС между двете делегатски събрания. Каквото и да е разпределението между двете делегатски събрания – по равно или не, то трябва да се уреди в закона.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.27, който става чл.24:
“Чл. 24. (1) Общите делегатски събрания избират членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване и с обикновено мнозинство от броя на присъстващите.
(2) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.”

Чл. 28. (1) Организационно-техническата подготовка на събранията се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.
(2) Разходите по провеждането на събранията са за сметка на бюджета на Висшия съдебен съвет.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.28, ал.1 се изменя както следва:
“(1) Организационно – техническата подготовка се извършва от администрацията на Висшия съдебен съвет.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.28, който става чл.25.

Чл. 29. (1) Законосъобразността на избора на член на Висшия съдебен съвет, избран от органите на съдебната власт, може да се оспорва пред Върховния административен съд с жалба, подписана от една пета от делегатите, съответно от членовете на общото събрание, или от кандидат, който има правен интерес.
(2) Жалбата се подава в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от избора.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.29, който става чл.26:
“Чл. 26. (1) Законосъобразността на избора на член на Висшия съдебен съвет, избран от органите на съдебната власт, може да се оспорва пред Върховния административен съд с жалба, подписана от една пета от делегатите, съответно от членовете на общото събрание, или от кандидат, който има правен интерес.
(2) Жалбата се подава в 3-дневен срок от обявяването на резултатите от избора.
(3) Върховният административен съд в петчленен състав се произнася с решение в 7-дневен срок от постъпване на жалбата. Решението е окончателно.
(4) Висшият съдебен съвет насрочва нов избор до един месец от влизане в сила на решението за обявяване незаконосъобразността на избора.”

Чл. 30. (1) Върховният административен съд в петчленен състав се произнася с решение в 7-дневен срок от постъпване на жалбата. Решението е окончателно.
(2) Висшият съдебен съвет насрочва нов избор не по-късно от един месец от влизане в сила на решението за обявяване незаконосъобразността на избора.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.30 и предлага да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл.26.

Чл. 31. (1) Мандатът на изборните членове на Висшия съдебен съвет е 5 години. Те не могат да бъдат преизбирани в два последователни мандата.
(2) Мандатът на член по право се прекратява от деня на изтичане на мандата на заеманата длъжност.
(3) При прекратяване на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет на негово място се избира друг от съответната квота, който довършва мандата.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага чл.31 да отпадне.

Чл. 32. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет преди изтичане на мандата му се освобождава при:
1. подаване на оставка;
2. влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълнява задълженията си за повече от една година;
4. дисциплинарно освобождаване от длъжност;
5. лишаване от право да упражнява юридическа професия или дейност;
6. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 21, ал. 1.
(2) Изборен член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се освобождава с решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от две трети от общия брой на всички членове. Процедурата за освобождаване започва по искане на не по-малко от една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(3) Изборен член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание се освобождава с решение на Народното събрание, прието с мнозинство повече от половината от народните представители. Процедурата за освобождаване започва по искане на не по-малко от една четвърт от народните представители.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.32, ал.3, изречение първо след думите “половината от” да се добави “присъстващите”. Изречение второ да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Надя Антонова
В чл.32 ал.1 т.3 се правят следните промени:
1.В чл.32 ал.1 т.3 изразът " една година" се заменя с израза " шест месеца".
2. В чл.32 ал.2 след думата " освобождава" се добавя израза " на осн.чл.32 т.3".
3.В чл.32 ал.3 след думата" освобождава" се добавя израза" на осн.чл.32 т.3"
4. В чл.32 се създава нова ал.4 със следното съдържание:
"В случаите извън чл.32 т.3 членовете на Висшия съдебен съвет се освобождават с влизане сила на актовете по чл.32 т.2,т.4 и т.5 , в случая по чл.32 ал.1 т.6 мандатът на член на ВСС се прекратява с възникване правото за заемана на длъжността или дейността по чл.21 ал.1."

Предложението по т.1 и 2 е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението по т.3 и 4.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.32, който става чл.27:
“Чл.27. (1) Изборен член на Висшия съдебен съвет се освобождава преди изтичане на мандата му на основанията по чл.130, ал.8 от Конституцията, както и при установяване на несъвместимост с длъжностите или дейностите по чл.19, ал.1.
(2) В случаите по чл.130, ал.8, т.1 от Конституцията Висшият съдебен съвет обявява оставката на изборен член на първото си заседание след подаването й.
(3) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл.130, ал.8, т.2-4 от Конституцията или при установяване на несъвместимост на член на Висшия съдебен съвет, избран от органите на съдебната власт, започва по искане на една пета от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(4) Процедурата за предсрочно освобождаване на основанията по чл.130, ал.8, т.2-4 от Конституцията или при установяване на несъвместимост на изборен член на Висшия съдебен съвет, избран от Народното събрание започва по искане на една четвърт от народните представители.
(5) Решението на Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване на негов член се постановява в едномесечен срок от постъпване на искането по ал.2 или 3 и се приема с мнозинство повече от две трети от общия брой на всички членове. ”

Комисията предлага да се създаде нов чл.28 със следната редакция:
“Чл.28. В едномесечен срок от изтичане на мандата или предсрочното му прекратяване на основание чл.130, ал.8, т.1 от Конституцията, изборният член на Висшия съдебен съвет се възстановява на длъжността, която е заемал преди избора, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл.190, ал.1-7.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.29 със следната редакция:
“Чл.29. Възнаграждението на изборен член на Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на народен представител.”




Раздел ІІІ
Правомощия на Висшия съдебен съвет

Комисията не подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ.

Комисията предлага наименованието на раздел ІІІ, който става раздел ІІ да се измени така:
“Раздел ІІ
Дейност и организация на Висшия съдебен съвет”

Чл. 33. (1) Висшият съдебен съвет има следните правомощия:
1. обсъжда и приема предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт, представя го в Министерството на финансите за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България за съответната година и контролира изпълнението на бюджета;
2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища – съгласувано с министъра на отбраната;
3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи;
4. назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите;
5. организира и провежда конкурсите по чл. 199 и 200;
6. определя броя на административните ръководители и на техните заместници за съответните органи на съдебната власт;
7. назначава и освобождава административните ръководители и техните заместници в органите на съдебната власт с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
8. предлага на Президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
9. избира и освобождава директора на Националната следствена служба;
10. чрез Националния институт на правосъдието ръководи и организира квалификацията на съдиите, прокурорите и следователите съвместно с министъра на правосъдието;
11. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;
12. проверява степента на натовареност на съдиите, прокурорите и следователите;
13. проверява правилното и точното прилагане на установените критерии за атестиране на съдиите, прокурорите и следователите, както и на административните ръководители;
14. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите;
15. утвърждава правила за професионална етика, приети от съответните съсловни организации на съдиите, прокурорите и следователите;
16. налага дисциплинарни наказания на съдиите, прокурорите и следователите, с изключение на забележка и порицание, както и дисциплинарни наказания на административните ръководители и техните заместници;
17. изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурите и от Националната следствена служба;
18. определя обхвата и структурата на годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;
19. изслушва, приема и внася в Народното събрание не по-късно от 31 май годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор за прилагането на закона и за дейността на съдилищата, прокуратурата и разследващите органи;
20. създава и поддържа, включително в електронна форма, публичен регистър, в който вписва всички свои решения заедно с мотивите към тях;
21. одобрява автоматизирани информационни системи, които обслужват дейностите в съдебната власт;
22. приема решение за предложение пред Народното събрание за освобождаване на главния инспектор или на инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет;
23. организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество.
(2) При решаване на въпросите по ал. 1, т. 3, 11 и 16 се изисква и становището на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, а по отношение на прокурорите - и становището на главния прокурор. Председателстващият Висшия съдебен съвет може да изразява мнение по всички въпроси по ал. 1.
(3) Висшият съдебен съвет приема правилник за организацията на работата си и за неговата администрация.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
1. В чл.33, ал.1 се създават нови точки както следва:
“1. обсъжда и приема стратегии и планове за развитие на съдебната система;
2. обсъжда и приема всяка година основни насоки за дейността си;
3. приема правилник за дейността си;”
Досегашната т.1 става т.5.
Създават се нови т.5 и 6 както следва:
“5. изготвя бюджетни прогнози в съответствие с развитието на съдебната система за следващите 3 години и организира обществени обсъждания на прогнозите;
6. взима решения относно управлението на бюджета на съдебната власт и възлага на министъра на правосъдието с решение за всеки конкретен случай управлението на имуществото на съдебната власт;”
Останалите точки от 2 до 23 се преномерират като става точки от 7 до 28.
В чл.33, точка 13 става т.18 и се изменя както следва:
“18. разработва, прилага и проверява за правилното и точно прилагане на критериите за атестиране на съдиите, прокурорите и следователите, както и на административните ръководители;”
В чл.33, точка 21 става т.26 и се изменя както следва:
“26. одобрява автоматизирани информационни системи, които обслужват дейностите в съдебната власт и осигурява системна интеграция и оперативна съвместимост на автоматизираните информационни системи в съдебната власт;”
В чл.33 се създава нова т.29 както следва:
“29. определя възнагражденията на изборните членове на Висшия съдебен съвет.”
2. В чл.33, ал.2 се изменя както следва:
(2) При решаване на въпросите по ал.1 се изисква становището на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт, а по отношение на прокурорите – и становището на главния прокурор. Председателствуващият Висшия съдебен съвет може да изразява мнение по всички въпроси по ал.1.”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на Мая Манолова
В чл.33, ал.2 след думите “ал.1, т.3” се добавя “4”, а след думите “по отношение на прокурорите” се добавя “и военните следователи”.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на Минчо Спасов
1. В чл. 33 ал. 1 т. 2 се добавя „Предлага на Министъра на правосъдието” и текстът добива следния вид:
“Предлага на Министъра на правосъдието броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища, а на военните съдилища – съгласувано с министъра на отбраната;
2. В чл. 33 ал. 1 т. 3 след „определя” да се добави „изготвя критериите за определяне и предлага на министъра на правосъдието да определи” и текстът добива следния вид:
„определя, изготвя критериите за определяне и предлага на министъра на правосъдието да определи броя на съдиите, прокурорите и следователите по селища, прокуратури и следствени органи;”
3. В чл. 33 ал. 1 т. 4 се добавя „в ранг” и текстът добива следния вид:
„назначава, повишава в ранг, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите”;
4. В чл. 33 ал. 1 т. 6 да отпадне.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Надя Антонова
В чл.33 ал.1 се правят следните промени:
1.В чл.33 ал.1 т.4 след думата "повишава" се добавя думата" понижава".
2. В чл.33 ал.1 т.12 накрая се добавя израза " както и отменените актове от горната инстанция."
3.В чл.33 ал.1 т.16 изразът "с изключение на забележка и порицание".

Предложението по т.1 е оттеглено.
Комисията не подкрепя предложението по т.3.
Комисията подкрепя предложението по т.2, което е отразено на систематичното му място в Глава Х “Статут на съдии, прокурори и следователи”.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.33, който става чл.30:
“Чл.30. (1) За осъществяване на правомощията си, определени в Конституцията, Висшият съдебен съвет извършва следните дейности:
1. обсъжда проекта на бюджет на съдебната власт, предложен от министъра на правосъдието, внася го в Министерския съвет за включване в проекта на Закон за държавния бюджет на Република България и контролира изпълнението му;
2. определя броя, съдебните райони и седалищата на районните, окръжните, административните и апелативните съдилища по предложение на министъра на правосъдието, а на военните съдилища – съгласувано с министъра на отбраната;
3. определя броя на съдиите, прокурорите и следователите по съдилища, прокуратури и следствени органи;
4. организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности;
5. определя броя на административните ръководители и на техните заместници за съответните органи на съдебната власт и ги назначава и освобождава, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
6. предлага на президента на Република България за назначаване и освобождаване председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор;
7. избира и освобождава директора на Националната следствена служба;
8. определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите;
9. проверява степента на натовареност на органите на съдебната власт;
10. извършва атестиране на съдиите, прокурорите, следователите и на административните ръководители;
11. води и съхранява кадровите дела на съдиите, прокурорите и следователите;
12. утвърждава правила за професионална етика, приети от съсловните организации на съдиите, прокурорите и следователите;
13. изисква и обобщава на всеки 6 месеца информация от съдилищата, прокуратурите и от Националната следствена служба за тяхната дейност;
14. изготвя и внася в Народното събрание до 31 май обобщен годишен доклад за своята дейност и дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет, както и годишните доклади на Върховния касационен съд, на Върховния административен съд и на главния прокурор;
15. създава и поддържа електронен публичен регистър на всички свои решения и мотивите към тях;
16. одобрява автоматизираните информационни системи, необходими за дейностите в съдебната власт и осигурява системната интеграция и оперативната им съвместимост;
17. организира, ръководи и контролира участието на съдии, прокурори и следователи в международното правно сътрудничество, включително участието им в националната съдебна мрежа.
(2) При осъществяване на дейностите по ал.1 Висшият съдебен съвет изисква становище на административните ръководители на съответните органи на съдебната власт, а когато те се отнасят за прокурорите и военните следователи – на главния прокурор.
(3) Дейността на Висшия съдебен съвет се подпомага от администрация. Числеността на администрацията не може да надвишава трикратния брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(4) Висшият съдебен съвет приема правилник за организацията на дейността на администрацията си.”


Чл. 34. (1) Висшият съдебен съвет е длъжен да дава становища на Министерския съвет и на народните представители по проекти на закони, които се отнасят до съдебната власт.
(2) Становището на Висшия съдебен съвет по проекти на закони на Министерския съвет се предоставя по реда, определен в Устройствения правилник на Министерския съвет и на неговата администрация.
(3) Становището на Висшия съдебен съвет по проекти на закони на народни представители се предоставя по реда, определен в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.34, който става чл.31:
“Чл.31. Висшият съдебен съвет дава становища на Министерския съвет и на Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до съдебната власт.


Раздел ІV
Заседания на Висшия съдебен съвет

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Раздел ІV придобива ново наименование:
“Функциониране на Висшия съдебен съвет”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаването на раздел ІV и предлага да отпадне.

Чл. 35. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, който не участва в гласуването.
(2) Председателстващият Висшия съдебен съвет организира и ръководи провеждането на заседанията.
(3) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от член по право на Висшия съдебен съвет. В тези случаи на заседанието може да присъства определен от министъра заместник-министър.
(4) В случаите по ал. 3 министърът на правосъдието уведомява предварително заместващия го, за да организира провеждането на заседанието.
(5) В случай че от заседание на Висшия съдебен съвет освен министърът на правосъдието отсъстват и всички членове по право, заседанието се председателства от член на Висшия съдебен съвет по старшинство съгласно чл. 232.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.35 се изменя както следва:
“(1) Висшият съдебен съвет приема своите актове на заседания. Заседанията на Висшия съдебен съвет се председателстват от министъра на правосъдието, който не участва в гласуването.
(2) Председателят на Висшия съдебен съвет организира провеждането на заседанията.
(3) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват от Председателя на Висшия съдебен съвет. В тези случаи на заседанията може да присъства определен от министъра заместник-министър.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.35, който става чл.32:
“Чл. 32. (1) Министърът на правосъдието организира и ръководи провеждането на заседанията на Висшия съдебен съвет.
(2) Когато министърът на правосъдието отсъства, заседанията се председателстват последователно от член по право на Висшия съдебен съвет.
(3) В случаите по ал. 2 министърът на правосъдието уведомява предварително заместващия го, за да организира провеждането на заседанието. В тези случаи на заседанието може да присъства определен от министъра заместник-министър.
(4) В случай че от заседание на Висшия съдебен съвет отсъстват всички членове по право, заседанието се председателства от член на Висшия съдебен съвет по старшинство.

Чл. 36. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия най-малко веднъж в месеца по негова инициатива или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.
(2) Заседанията се провеждат по предварително обявен проект на дневен ред, като членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане, за дневния ред и за материалите за заседанието 3 дни предварително.
(3) Допълнения в дневния ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от половината от присъстващите.
(4) Решенията се приемат, ако присъстват най-малко две трети от членовете на Висшия съдебен съвет, с мнозинство повече от половината от присъстващите, с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изисква друго. При определяне на списъчния състав на присъстващите не се вземат предвид членовете, които се намират по служба в чужбина или отсъстват поради болест. По този ред могат да се приспадат до една шеста от общия брой на членовете на Висшия съдебен съвет.
(5) Решенията за назначаване, повишаване, понижаване, преместване и освобождаване от длъжност на съдии, прокурори и следователи, както и предложенията, които Висшият съдебен съвет прави по чл. 197, ал. 2, се приемат с тайно гласуване.
(6) За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се считат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се считат съображенията на вносителя на предложението.
(7) За участие в заседание член на Висшия съдебен съвет получава възнаграждение, ако е присъствал на цялото заседание.
(8) Заседанията на Висшия съдебен съвет са публични с изключение на случаите по чл. 33, ал. 1, т. 16.


Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
1. Чл.36, ал.1 се изменя както следва:
“(1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се провеждат ежеседмично по ред, определен в Правилника за дейността на Висшия съдебен съвет. Извънредно заседание се свиква от министъра на правосъдието или от председателя на Висшия съдебен съвет по тяхна инициатива или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет.”
2. Чл.36, ал.4 се изменя както следва:
“(4) Решенията се приемат, ако присъстват повече от половината от всички членове на Висшия съдебен съвет, с мнозинство повече от половината от присъстващите, с явно гласуване, освен ако Конституцията или законът изискват друго.”
3. Създава се нова ал.5
“(5) Членовете по право на Висшия съдебен съвет могат да упълномощят писмено свой заместник, който да ги представлява по време на заседанията.”
4. Останалите алинеи се преномерират.

Комисията не подкрепя предложението по т.3 и т.4
Комисията подкрепя по принцип предложението по т.1 и т.2.

Предложение на Мая Манолова
Чл.36, ал.1 се изменя така:
“Чл.36 (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия най-малко един път в седмицата.”
Ал.4 се изменя така:
“(4) Заседанието се провежда ако присъстват повече от половината от членовете на Висшия съдебен съвет.
Създава се нова ал.5
“(5) Решенията се приемат с мнозинство половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет и с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изискват друго.”
Ал.5, 6, 7, 8 стават съответно 6,7, 8 и 9.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.36, ал.6 в края на изречение първо се добавят думите “ако има такива”.

Комисията подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл.34, ал.3.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 36 ал. 5 след „повишаване” се добавя „ в ранг”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.36, който става чл.33:
“Чл.33. (1) Заседанията на Висшия съдебен съвет се свикват от председателстващия най-малко един път в седмицата.
(2) Членовете на Висшия съдебен съвет се уведомяват за датата на провеждане и за дневния ред три дни предварително, като им се предоставят и писмените материалите за заседанието.
(3) Допълнения в предварително обявения дневен ред могат да се правят в деня на заседанието по решение на Висшия съдебен съвет, прието с мнозинство повече от половината от присъстващите.”


Комисията предлага да се създаде нов чл.34 със следната редакция:
“Чл.34. (1) Заседание на Висшия съдебен съвет се провежда ако присъстват повече от половината от членовете му.
(2) Решенията се приемат с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на Висшия съдебен съвет и с явно гласуване, освен когато Конституцията или законът изискват друго.
(3) За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, прието с тайно гласуване, с което не се приема направено предложение, се смятат изказаните от членовете на Висшия съдебен съвет отрицателни становища, ако има такива. За мотиви на решение на Висшия съдебен съвет, с което се приема направено предложение, се смятат съображенията на вносителя на предложението.”

Чл. 37. Член на Висшия съдебен съвет няма право да участва в гласуването на решение, което се отнася лично до него или до негов съпруг или роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен и по сватовство до трета степен.

Комисията подкрепя текста на вносителя за чл.37, който става чл.35.

Чл. 38. (1) Заинтересуваното лице може да обжалва решение на Висшия съдебен съвет пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението, като жалбата против решението не спира изпълнението, освен ако съдът реши друго.
(2) Върховният административен съд разглежда делото в петчленен състав в едномесечен срок, като решението му е окончателно.

Предложение на Мая Манолова
Чл.38 се изменя така:
“Чл.38 (1) Заинтересованите лица могат да обжалват решенията на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
(2) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда заедно с административната преписка.
(3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

Комисията подкрепя предложението.

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.38, който става чл.36:
“Чл.36. (1) Заинтересованите лица могат да оспорват решенията на Висшия съдебен съвет в 14-дневен срок от съобщаването им. Жалбата не спира изпълнението на решението, освен ако съдът постанови друго.
(2) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд в едномесечен срок от постъпването й в съда заедно с административната преписка.
(3) Решението на тричленния състав на Върховния административен съд подлежи на касационно обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.”


Раздел V
Комисии на Висшия съдебен съвет
Комисията не подкрепя текста на вносителя за създаване на раздел V и предлага да отпадне.

Чл. 39. (1) Висшият съдебен съвет избира от своя състав Комисия за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите, Комисия за контрол, както и други постоянни комисии, които подпомагат дейността му. В комисиите могат да участват представители на министъра на правосъдието без право на глас.
(2) Всяка постоянна комисия се състои от трима до 7 членове, които са членове на Висшия съдебен съвет. Членовете на всяка постоянна комисия се избират за срок една година. Членовете могат да бъдат преизбирани.
(3) Членовете на Висшия съдебен съвет могат да участват в повече от една комисия с изключение на членовете на Комисията за контрол.
(4) Постоянните комисии, техните функции и организацията на работата им се определят с правилника по чл. 33, ал. 3.
(5) При необходимост Висшият съдебен съвет може с решение да създава временни комисии за изпълнение на конкретни задачи, произтичащи от негови правомощия. С решението се определят техният състав, ръководител и ред за осъществяване на дейността им.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
1. Чл.39, ал.1 се изменя както следва:
“(1) Висшият съдебен съвет избира от своя състав постоянни комисии по:
1. кадрова политика и развитие на човешките ресурси;
2. бюджет, финанси и имущество на съдебната система;
3. контрола;
4. информационните технологии;
5. администрацията на съдебната власт;
6. международната дейност;
7. дисциплинарната дейност.”
2. Алинея 2 се изменя както следва:
“(2) Всяка постоянна комисия се състои от трима до седем членове, които са членове на Висшия съдебен съвет. Членове на всяка постоянна комисия се избират за срока на мандата си.”
3. Създава се нова ал.3:
“(3) Висшият съдебен съвет избира председател на всяка постоянна комисия. Председателите на постоянните комисии осъществяват организацията и ръководството на комисията.”
4. Следващите алинеи се преномерират.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.39, който става чл.37:
“Чл.37. (1) Висшият съдебен съвет избира от своя състав постоянна комисия по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, както и други постоянни комисии, които подпомагат дейността му.
(2) Съставът на постоянните комисии, както и правомощията им, с изключение на правомощията на комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи, се определят с решение на Висшия съдебен съвет.
(3) При необходимост Висшият съдебен съвет може с решение да създава временни комисии за изпълнение на конкретни задачи, във връзка с неговите правомощия.”

Чл. 40. (1) Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите подпомага дейността на Висшия съдебен съвет при осъществяване на правомощията му за:
1. определяне броя на съдиите, прокурорите и следователите;
2. назначаване на съдии, прокурори и следователи, както и освобождаването им от длъжност;
3. определяне броя на административните ръководители и на техните заместници;
4. назначаване и освобождаване на административни ръководители и на техни заместници с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба;
5. придобиване статут на несменяемост;
6. повишаване в ранг или в длъжност;
7. периодично атестиране.
(2) Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите се подпомага от помощни атестационни комисии.
(3) Помощните атестационни комисии се създават във всички органи на съдебната власт. Всяка комисия се състои от трима съдии, прокурори или следователи, определени от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт по ред, определен с наредбата по чл. 45, ал. 3.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
В чл.40, ал.2 се изменя както следва:
“(2) Комисията по кадровата политика и развитието на човешките ресурси се подпомага от помощни атестационни комисии.”

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл.39, ал.2.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 40 ал. 1 т. 1 и 3 се добавя „изготвяне предложенията за броя”

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.40, който става чл.38:
“Чл.38. Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи прави предложения до Висшия съдебен съвет за:
1. броя на съдиите, прокурорите, следователите, както и на административните ръководители и на техните заместници;
2. назначаване, повишаване в ранг или в длъжност и освобождаване на съдии, прокурори и следователи;
3. назначаване и освобождаване на административните ръководители и на техните заместници, с изключение на председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд, главния прокурор и директора на Националната следствена служба.
4. решения за придобиване статут на несменяемост на съдии, прокурори и следователи.


Комисията предлага да се създаде нов чл.39 със следната редакция:
“Чл.39. (1) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи провежда атестирането на съдиите, прокурорите и следователите.
(2) За осъществяване на правомощието си по ал.1 Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи се подпомага от помощни атестационни комисии.
(3) Помощните атестационни комисии се създават във всички органи на съдебната власт. Всяка комисия се състои от трима съдии, прокурори или следователи, определени от административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.


Комисията предлага чл.41 – 45 да отпаднат, тъй като систематичното им място е в Глава Х, като самостоятелен раздел “Атестация на съдии, прокурори и следователи”. Предложенията на народните представители по тях следва да се обсъдят на същото систематично място.

Чл. 41. (1) Атестиране се провежда:
1. при придобиване статут на несменяемост;
2. при повишаване в ранг или в длъжност;
3. на всеки 5 години от последното атестиране до навършване на
60-годишна възраст (периодично атестиране);
4. при назначаване на административен ръководител.
(2) При преместване на съдия, прокурор и следовател на същата длъжност в района на един и същ окръжен съд атестиране не се провежда.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 41 ал. 1 т. 2 да се премахне „или в длъжност”.

Комисията предлага чл.41 да отпадне, тъй като систематичното му място е в Глава Х.

Чл. 42. (1) При провеждане на атестирането Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите взема предвид следните критерии:
1. брой, вид, сложност и тежест на разглежданите преписки и дела;
2. спазване на сроковете;
3. брой потвърдени и отменени актове и основанията за това;
4. резултатите от проверките на Инспектората към Висшия съдебен съвет и на Комисията за контрол;
5. поощрения и наказания през периода, за който се извършва атестирането;
6. участие в квалификационни курсове и програми, в научни конференции и други;
7. спазване правилата за професионална етика на съдиите, прокурорите и следователите.
(2) Атестирането се извършва по критериите по ал. 1, като се отчитат и специфичните показатели за съдии, прокурори и следователи.
(3) При извършване на атестиране на съдии, прокурори и следователи се вземат предвид и критериите:
1. правни знания и професионални умения;
2. аналитично мислене;
3. способност за вземане на решение;
4. надеждност и отношение към работата;
5. способност за устно и писмено изразяване;
6. способност за справяне с натовареност в работата.
(4) Административните ръководители освен по критериите по ал. 1 се оценяват и съобразно критерии за оценка на пригодността за заемане на ръководна длъжност, посочени в наредбата по чл. 45, ал. 3.
(5) При отрицателна атестация в случаите на повишаване в ранг или в длъжност или при периодично атестиране ново атестиране може да се извърши след изтичане на две години.

Предложение на Стоян Проданов
Чл.42, ал.3, т.3 и т.4 да отпаднат.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.42, ал.1 се изменя както следва:
“(1) При провеждане на атестирането Комисията по кадровата политика и развитие на човешките ресурси взема предвид следните критерии: “.

Предложение на Любен Корнезов
Чл.42, ал.1, т.6 да има следното съдържание: “Научни и научно-популярни публикации”

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 42 ал. 5 да се премахне „или в длъжност”

Предложение на Тодор Батилов
Чл. 42 ал. се изменя и допълва:
1. В ал.1 и навсякъде другаде се изменя наименованието на “Комисията за предложенията и оценяването качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите” с “Комисия по статута на съдиите, прокурорите и следователите” или “Комисия по атестациите” или “Комисия по кадровите предложения”
2. “ (2) За атестирането на съдиите, прокурорите и следователите Висшият съдебен съвет утвърждава критерии и методология, които са предложени: за съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд; за прокурорите от главния прокурор и за следователите от директора на Националната следствена служба.”
3. Ал.3 се заличава или изменя и да се чете:
“(3) 1. теоретични знания и практически умения. 2. дълг и отговорност
3. професионална и морална репутация (или професионален и морален авторитет”

Комисията предлага чл.42 да отпадне, тъй като систематичното му място е в Глава Х.

Чл. 43. (1) Предложения пред Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите във връзка с осъществяване правомощията на Висшия съдебен съвет по
чл. 40, ал. 1 се правят от заинтересувания съдия, прокурор или следовател.
(2) Предложения могат да правят и не по-малко от една пета от общия брой членове на Висшия съдебен съвет.
(3) Предложения се правят и от съответния административен ръководител, както следва:
1. от председателя на Върховния касационен съд:
а) за заместниците му, за председателите на отделения и за съдиите от този съд;
б) за председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд;
2. от председателя на Върховния административен съд - за заместниците му, за председателите на отделения и за съдиите от този съд, както и за председателите на административните съдилища;
3. от главния прокурор:
а) за заместниците му от Върховната касационна прокуратура и от Върховната административна прокуратура, за завеждащите отдели и за прокурорите от тези прокуратури;
б) за районните, окръжните, военно-окръжните и апелативните прокурори и за военно-апелативния прокурор;
4. от апелативните прокурори и военно-апелативния прокурор - за заместниците им и за прокурорите от апелативните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура;
5. от военно-окръжните прокурори - за заместниците им, за прокурорите от военно-окръжните прокуратури и за военните следователи;
6. от окръжните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от окръжните прокуратури;
7. от районните прокурори - за заместниците им и за прокурорите от районните прокуратури;
8. от председателите на апелативните съдилища и на военно-апелативния съд:
а) за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
б) за председателите на съответните окръжни и военни съдилища;
9. от председателите на административните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
10. от председателите на военните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
11. от председателите на окръжните съдилища:
а) за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
б) за председателите на районните съдилища от района на съответния окръжен съд;
12. от председателите на районните съдилища - за заместниците им и за съдиите от тези съдилища;
13. от директора на Националната следствена служба:
а) за заместниците му, за ръководителите на централни следствени отдели и за следователите от Националната следствена служба;
б) за ръководителите на окръжните следствени отдели;
14. от ръководителите на окръжните следствени отдели - за заместниците им и за следователите от тези отдели чрез директора на Националната следствена служба.
(4) Предложения за избор и за освобождаване на директор на Националната следствена служба могат да правят не по-малко от една пета от общия брой членове на Висшия съдебен съвет и министърът на правосъдието.
(5) Министърът на правосъдието може да дава становища по предложенията до Висшия съдебен съвет, както и да прави предложения за освобождаване на съдия, прокурор и следовател на основанията по чл. 129, ал. 3, т. 1, 3, 4 и 5 от Конституцията.
(6) Предложения за атестиране по чл. 41, ал. 1, т. 3 може да прави и главният инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
Чл.43, ал.1 се изменя както следва:
“(1) Предложения пред Комисията по кадровата политика и развитие на човешките ресурси във връзка с осъществяване правомощията на Висшия съдебен съвет по чл.40, ал.1 се правят от заинтересования съдия, прокурор или следовател.”

Предложение на Илко Димитров
Чл.43, ал.3, т.11 става т.9, а сегашните т.9 и т.10 стават съответно т.10 и т.11.

Предложение на Тодор Батилов
Чл. 43 ал.1 вместо думата “заинтересувания” да се чете “заинтересования”

Комисията предлага чл.43 да отпадне, тъй като систематичното му място е в Глава Х.

Чл. 44. Комисията за предложенията и оценяване качеството на работата на съдиите, прокурорите и следователите обсъжда предложенията и ги внася за разглеждане от Висшия съдебен съвет с мотивирано писмено становище по всяко предложение.

Комисията предлага чл.44 да отпадне, тъй като систематичното му място е в Глава Х.

Чл. 45. (1) Решенията по направените предложения се приемат с мнозинство от повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване на следващото му заседание.
(2) В случаите на предложение за назначаване на административен ръководител и негов заместник, когато никой от кандидатите не получи необходимото мнозинство, изборът продължава за двамата кандидати, получили най-много гласове.
(3) Редът за извършване на атестирането, както и съставът, функциите и организацията на работата на помощните атестационни комисии се определят с наредба на Висшия съдебен съвет.

Комисията предлага чл.45 да отпадне, тъй като систематичното му място е в Глава Х.

Чл. 46. (1) Комисията за контрол подпомага дейността на Висшия съдебен съвет при осъществяване на правомощията му по:
1. проверка на степента на натовареност на съдиите, прокурорите и следователите;
2. проверка на правилното и точното прилагане на установените критерии за атестиране на съдиите, прокурорите и следователите, както и на административните ръководители;
3. проверка за спазване на правилата за професионална етика.
(2) За извършване на проверките по ал. 1 Висшият съдебен съвет създава ревизионни комисии към апелативните съдилища и апелативните прокуратури, както и към Националната следствена служба. Съставът, функциите и организацията на работата на ревизионните комисии се уреждат с правилника по чл. 33, ал. 3.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл.46 и предлага да отпадне.

Чл. 47. (1) Комисията за контрол внася за разглеждане във Висшия съдебен съвет резултатите от извършените проверки със становище и предложения.
(2) Решенията по направените предложения се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой на всички членове на Висшия съдебен съвет.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл.47 и предлага да отпадне.


Глава трета
ИНСПЕКТОРАТ КЪМ ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Глава трета.

Раздел І
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на раздел І.

Чл. 48. (1) Към Висшия съдебен съвет се създава инспекторат, който проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите при осъществяване на техните функции.
(2) Инспекторатът е орган на съдебната власт, който е независим при осъществяване на своята дейност.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.48, ал.1 след думите “на техните” се добавя думата “правораздавателни”.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 48 ал. 1 се прави редакция и добива следния вид:
„Към Висшия съдебен съвет се създава инспекторат, който проверява органите на съдебната власт за правилното изпълнение на задълженията им, без да засяга правото им на вътрешно убеждение при решаване на делата”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.49, който става чл.40:
“Чл.40. Дейността на Инспектората се основава на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.”

Чл. 49. (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет действа служебно, по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително съдии, прокурори и следователи.
(2) Инспекторатът осъществява своята дейност чрез проверки по сигнали и въз основа на годишна програма.
(3) Инспекторатът представя годишен доклад за резултатите от дейността си пред Народното събрание не по-късно от 30 април.
(4) Инспекторатът в края на всяко 6-месечие предоставя на министъра на правосъдието информация за резултатите от извършени проверки, както и за констатирана неправилна или противоречива съдебна практика.

Предложение на Елеонора Николова, Димитър Абаджиев и Мария Капон
В чл.49 се създава нова ал.3 както следва:
“(3) Инспекторатът ежемесечно предоставя на Висшия съдебен съвет информация за резултатите от извършените проверки, както и за констатираната неправилна или противоречива съдебна практика.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.49, ал.4 думите “неправилна или” се заличават.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя, който е отразен на систематичното му място в чл.57.
Комисията предлага да се създаде нов чл.41 със следната редакция:
“Чл.41. Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е юридическо лице със седалище София.”

Чл. 50. Дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет се основава на принципите на законосъобразност, обективност, ефективност, публичност и прозрачност.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за чл.50 и предлага да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл.40.
Предложение на Янаки Стоилов
В глава ІІІ, раздел І се изменя така:

“Раздел І
Общи положения
Чл.48 (1) Инспекторатът е орган към Висшия съдебен съвет, който проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга тяхната независимост
(2) Дейността на Инспектората се основава на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.
Чл.49 (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е юридическо лице със седалище София.
(2) Бюджетът на Инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е инкорпорирано в чл.40 и чл.41.


Раздел ІІ
Статут и състав на Инспектората към Висшия съдебен съвет

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на раздел ІІ да се измени така:
“Раздел ІІ
Избор и предсрочно прекратяване на мандата на главния инспектор и на инспекторите”

Чл. 51. (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет е юридическо лице със седалище София.
(2) Бюджетът на инспектората се приема от Народното събрание в рамките на бюджета на съдебната власт.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.51 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл.41.

Чл. 52. (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет се състои от главен инспектор и 10 инспектори. Главният инспектор и инспекторите са независими при осъществяване на своите функции и се подчиняват само на закона.
(2) В своята дейност инспекторатът се подпомага от администрация.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.52 да отпадне, тъй като е поставен на систематичното му място в чл.55.

Предложение на Янаки Стоилов
В глава ІІІ, раздел ІІ се изменя така:
"Раздел ІІ
Състав, мандат, избор и предсрочно прекратяване на мандата на членовете на Инспектората
Чл.50 (1) Инспекторатът се състои от главен инспектор и 10 инспектори, избрани от Народното събрание.
(2) Мандатът на главния инспектор е 5 години, а на инспекторите - 4 години.
(3) Членовете на Инспектората могат да бъдат избирани повторно, но не и за два последователни мандата.
Чл.51 (1) За членове на Инспектората се избират юристи с високи професионални и нравствени качества.
(2) За главен инспектор се избира лице, което има и най-малко 15 години юридически стаж.
(3) За инспектори се избират лица, които имат и не по-малко от 12 години юридически стаж, като за пет от инспекторите се изискват и не по-малко от 8 години като съдия, прокурор или следовател.
Чл.52 Член на Инспектората не може да:
1. е народен представител, кмет или общински съветник;
2. заема длъжност в държавни или общински органи;
3. упражнява търговска дейност или е съдружник, управител или участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите или в контролни органи на търговски дружества, кооперации или юридически лица с нестопанска цел;
4. получава възнаграждения за извършване на дейности по договор или служебно правоотношение с държавни или обществени организации, търговски дружества, кооперации, юридически лица с нестопанска цел, физически лица или еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност или за упражняване на авторски права;
5. упражнява свободна професия;
6. членува в политически партии, организации, движения или коалиции с политически цели и да извършва политическа дейност;
7. членува в синдикални организации извън системата на съдебната власт;
8. е осъждано за извършено престъпление, дори и да е реабилитирано.
Чл.53. (1) Предложения за членове на Инспектората могат да правят:
1. 1/10 от народните представители, като един народен представител не може да прави повече от две предложния;
2. общо събрание на съдиите, прокуратурите и следователите от всеки съдебен район на апелативен съд.
(2) Всеки от субектите по ал.1 може да направи не повече от две предложения за членове на Инспектората.
(3) Предложенията се внасят в Народното събрание не по-рано от три месеца и не по-късно от два месеца преди изтичането на мандата на главния инспектор или инспекторите.
Чл.54 (1) Предложенията за членове на Инспектората се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
(2) Специализираната постоянна комисия провежда изслушване само на предложените кандидати, които отговарят на изискванията на закона и внася в Народното събрание доклад, който обобщава резултатите от него.
Чл.55 Народното събрание избира поотделно членовете на Инспектората, включително и главния инспектор с мнозинство две трети от народните представители.
Чл.56 (1) Членовете на Инспектората встъпват в длъжност в деня на изтичане на мандата на лицата, на чието място са избрани.
(2) Членовете на Инспектората освобождават длъжностите и прекратяват дейностите, които са несъвместими с изискванията по чл.52 преди встъпването им в длъжност, за което уведомяват специализираната комисия на Народното събрание.
Чл.57 (1) Членовете на Инспектората се освобождават от длъжност преди изтичането на мандата им при:
1. подаване на оставка;
2. влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
4. лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
6. неизпълнение на задължението по чл. 56, ал.2.
(2) В случаите по ал.1, т.2-6 предложение за освобождаване на член на Инспектората могат да правят не по-малко от една пета от народните представители или Висшият съдебен съвет.
Чл.58 При освобождаване на член на Инспектората на основание по чл.57, ал.1 Народното събрание избира нов член, който довършва мандата.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създаде нов чл.42 със следната редакция:
“Чл.42. (1) За главен инспектор и инспектори се избират юристи с високи професионални и нравствени качества.
(2) За главен инспектор се избира лице, което има и най-малко 15 години юридически стаж.
(3) За инспектори се избират лица, които имат и не по-малко от 12 години юридически стаж.
(4) За пет от инспекторите в рамките на стажа по ал.3 се изискват и не по-малко от 8 години като съдия в окръжен или апелативен съд, Върховен касационен съд или Върховен административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, Върховна касационна прокуратура или Върховна административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или окръжен следствен отдел.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.43 със следната редакция:
“Чл.43. Главен инспектор и инспектори не могат да са лица, по отношение на които са налице основанията по чл.18, ал.1.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.44 – отложен.

Комисията предлага да се създаде нов чл.45 със следната редакция:
“Чл.45. (1) Предложенията за главен инспектор и инспектори се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
(2) Специализираната постоянна комисия провежда изслушване само на предложените кандидати, които отговарят на изискванията на закона и внася в Народното събрание доклад, който обобщава резултатите от него.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.46 със следната редакция:
“Чл.46. Народното събрание избира поотделно главния инспектор и инспекторите с мнозинство две трети от народните представители.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.47 със следната редакция:
“Чл.47. (1) Главният инспектор и инспекторите встъпват в длъжност в деня на изтичане на мандата на лицата, на чието място са избрани.
(2) Главният инспектор и инспекторите освобождават длъжностите и прекратяват дейностите, които са несъвместими с изискванията по чл.18, ал.1 преди встъпването им в длъжност, за което уведомяват специализираната комисия на Народното събрание.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.48 със следната редакция:
“Чл.48. (1) Главният инспектор и инспекторите се освобождават от длъжност преди изтичането на мандата им при:
1. подаване на оставка;
2. влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от шест месеца;
4. лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
6. неизпълнение на задължението по чл. 47, ал.2.
(2) В случаите по ал.1, т.2 - 6 предложение за освобождаване на главния инспектор или инспекторите могат да правят не по-малко от една пета от народните представители или Висшият съдебен съвет.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.49 със следната редакция:
“Чл.49. При освобождаване на основание по чл.48, ал.1 на главния инспектор или на инспектор Народното събрание избира на негово място нов главен инспектор или инспектор, който довършва мандата. “

Комисията предлага да се създаде нов чл.50 със следната редакция:
“Чл.50. При изтичане на мандата или при предсрочното му прекратяване на основание чл.48, ал.1, т.1, главният инспектор и инспекторите се възстановяват на длъжностите, които са заемали преди избора.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.51 със следната редакция:
“Чл.51. (1) Възнаграждението на главния инспектор е равно на възнаграждението на председател на отделение във Върховния касационен съд.
(2) Възнаграждението на инспекторите е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.52 със следната редакция:
“Чл. 52. Времето, прослужено като главен инспектор или инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 190, ал. 1-5.

Комисията предлага да се създаде нов чл.53 със следната редакция:
“Чл. 53. За главния инспектор и инспекторите се прилагат глава ХVІІ и чл. 346 - 350. “


Раздел ІІІ
Избор на главен инспектор и на инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет. Мандат и предсрочно прекратяване на мандата

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за наименованието на раздел ІІІ и предлага да отпадне, тъй като е инкорпориран в раздел ІІ.

Чл. 53. (1) Главният инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет се избира от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок 5 години.
(2) Инспекторите се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители за срок 4 години.
(3) Главният инспектор и инспекторите могат да бъдат избирани повторно, но не за два последователни мандата.

Комисията не подкрепя текста на вносителя за чл.53 и предлага да отпадне.

Чл. 54. За главен инспектор и за инспектори от Инспектората към Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат не по-малко от 15 години юридически стаж - за главния инспектор, и 12 години - за инспекторите.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.54 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл.42.

Чл. 55. Главният инспектор и инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет не може:
1. да бъде народен представител, кмет или общински съветник;
2. да заема изборна или назначаема длъжност в държавни, общински или стопански органи;
3. да упражнява търговска дейност като едноличен търговец, неограничено отговорен съдружник, да бъде управител или да участва в надзорни, управителни съвети или съвети на директорите и в контролни органи на търговски дружества и кооперации;
4. да извършва услуги по граждански договор: с държавни и обществени организации, търговски дружества, кооперации, физически лица и еднолични търговци, с изключение на научна и преподавателска дейност, участие в подготовка на проекти на нормативни актове, както и за упражняване на авторски права;
5. да членува в политически партии или организации, движения или коалиции с политически цели и да извършва политическа дейност;
6. да бъде член на синдикални организации извън системата на съдебната власт;
7. да е осъждан за извършено престъпление.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 55 т.5 да се добави: да членува в тайни организации

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.55 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл.48.

Чл. 56. (1) Народното събрание избира главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет два месеца преди изтичането на мандата на действащия главен инспектор.
(2) В едномесечен срок от избирането му главният инспектор представя на Народното събрание примерни подходящи кандидатури за инспектори. При избора на инспектори Народното събрание отчита необходимостта от извършване на проверките в различни органи на съдебната власт - съдилища, прокуратури и следствени органи.
(3) Избраните по ал. 1 и 2 главен инспектор и инспектори встъпват в длъжност в деня на изтичането на мандата на лицата, на чието място са избрани. Те освобождават заеманите длъжности и прекратяват дейностите, които са несъвместими с тяхното правно положение, до деня на встъпването им в длъжност.

Предложение на Любен Корнезов
1. Чл.56, ал.1 да има следното съдържание: “Народното събрание избира главен инспектор и инспектори два месеца преди изтичането на мандата им.”
2. Ал.2 да отпадне.
3. Ал.3 (която става ал.2) думите “по ал.1 и 2” да отпаднат.

Комисията подкрепя по принцип предложението, което е отразено на систематичното му място в чл.44.

Предложение на Минчо Спасов
В чл. 56 ал.2 се добавя „може да предлага”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.56 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл.44.

Чл. 57. (1) Главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет преди изтичането на мандата им се освобождават от Народното събрание при:
1. подаване на оставка;
2. влизане в сила на съдебен акт за извършено престъпление;
3. трайна фактическа невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от една година;
4. лишаване от право да упражняват юридическа професия или дейност;
5. тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт;
6. несъвместимост с длъжности и дейности по чл. 55.
(2) Главният инспектор и инспекторите се освобождават с решение на Народното събрание, прието с мнозинство повече от две трети от народните представители. Процедурата за освобождаване започва по предложение на Висшия съдебен съвет или на не по-малко от една четвърт от народните представители.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.57, ал.2 да има следното съдържание: “Главният инспектор и инспекторите се освобождават с решение на Народното събрание.”

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Янаки Стоилов
В глава ІІІ, раздел ІІІ се отменя, тъй като е инкорпориран в раздел ІІ.

Комисията подкрепя предложението.

РАЗДЕЛ ІV
Дейност на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Права и задължения на главния инспектор и на инспекторите

Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага наименованието на раздел ІV, който става раздел ІІІ, да се измени така:
“Раздел ІІІ
Правомощия на Инспектората”

Чл. 58. (1) Инспекторатът към Висшия съдебен съвет:
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи;
2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;
3. анализира и обобщава свършените дела и актовете на съдиите, прокурорите и следователите;
4. при неправилна или противоречива съдебна практика, констатирана при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за постановяване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
5. отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт;
6. изготвя и представя на Народното събрание годишна програма за своята дейност;
7. обсъжда предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт в частта му относно бюджетната сметка на инспектората и го представя на Висшия съдебен съвет;
8. представя на Народното събрание годишен доклад за резултатите от своята дейност;
9. разработва стратегии и политики за осъществяване на своята дейност в съответствие с международните стандарти;
10. предоставя публично информация за своята дейност.
(2) Инспекторатът приема правилник за организацията на работата си, както и за структурата, състава и функциите на неговата администрация.

Предложение на Любен Корнезов
В чл.58, ал.1, т.4 думите “неправилна или” се заличават.

Комисията не подкрепя предложението.

Предложение на Минчо Спасов
1. В чл. 58 ал. 1 т. 1 да отпадне поради дублиране с чл. 69 се замества с „проверява съдиите, прокурорите и следователите за правилното изпълнение на задълженията им, без да се намесва в правото им да вземат решение по вътрешно убеждение.”
2. В чл. 58 ал. 1 т. 4 да се премахне „неправилна”.

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.58, който става чл.54:
“Чл.54. (1) Инспекторатът:
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи;
2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;
3. анализира и обобщава свършените дела и влезлите в сила актове на съдиите, прокурорите и следователите по тях;
4. при противоречива съдебна практика, констатирана при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за постановяване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
5. при неправилна практика, констатирана при осъществяване на дейността по т.3, сигнализира административния ръководител на съответния орган на съдебната власт и Висшия съдебен съвет;
6. прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт;
7. отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт;
8. изготвя и представя на Висшия съдебен съвет годишна програма и отчет за своята дейност;
9. обсъжда предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт в частта му относно бюджетната сметка на Инспектората и го представя на Висшия съдебен съвет;
10. ежегодно предоставя публично информация за своята дейност и публикува отчета за дейността си на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет.
(2) Инспекторатът приема решения с обикновено мнозинство, а решенията по ал.1, т.7 - 9 – с мнозинство не по-малко от 8 гласа, включително на главния инспектор.”

Чл. 59. Инспекторатът приема решения по чл. 58, ал. 1, т. 5–9 и ал. 2 с не по-малко от 8 гласа от всички инспектори, включително главният инспектор.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.59 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл.54, ал.2.

Комисията предлага да се създаде нов чл.55 – отложен.

Чл. 60. (1) Главният инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет осъществява общо организационно и методическо ръководство на дейността на инспектората, като:
1. представлява инспектората и определя кой от инспекторите го замества при негово отсъствие;
2. разпорежда се със средствата по бюджетната сметка;
3. осъществява контрол върху дейността на инспекторите;
4. анализира информацията, необходима за правилното планиране и управление на дейността;
5. популяризира контролната дейност на инспектората;
6. сключва и прекратява трудовите договори със служителите от администрацията на инспектората;
7. издава заповеди в рамките на предоставените му правомощия;
8. отговаря за повишаване квалификацията на инспекторите и администрацията на инспектората.
(2) Главният инспектор участва в заседанията на Висшия съдебен съвет без право на глас.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.60 да отпадне, тъй като е поставен на систематичното му място в нов чл.60.

Чл. 61. (1) Дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет се осъществява чрез извършване на проверки.
(2) Проверка се възлага от главния инспектор, като се определят: обект на проверката, цели и задачи на проверката, нейният обхват, времетраене на проверката, срокът за изготвяне на акта за резултатите от проверката, проверяващ инспектор и поименният състав на проверяващия екип от администрацията на инспектората.
(3) Проверката завършва с констатации и препоръки, които се предоставят на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт.
(4) Административният ръководител е длъжен да предприеме мерки за изпълнение на направените в акта препоръки и в определения срок да уведоми главния инспектор за изпълнението на препоръките.
(5) При необходимост във връзка с направена проверка инспекторатът уведомява компетентните органи за предприемане на съответни действия.
(6) Информация за извършените проверки се публикува на страницата на инспектората в интернет.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.61, който става чл.56:
“Чл.56. (1) Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма или по сигнали.
(2) Проверката се извършва от главния инспектор или инспектор, който се подпомага от експерти.
(3) Главният инспектор определя със заповед реда за извършване на проверките.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.57 със следната редакция:
“Чл.57. (1) Проверките, предвидени в годишната програма, се извършват от определени чрез жребий екипи, който включват проверяващият по чл.56, ал.2 и експертите, които го подпомагат. Жребият се провежда от главния инспектор в присъствието на всички инспектори непосредствено след определянето на годишната програма .
(2) За проверките по сигнали проверяващият по чл.56, ал.2 и двама експерти, които го подпомагат, се определят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение според поредността на постъпване на сигналите.”

Комисията предлага да се създаде нов чл.58 със следната редакция:
“Чл.58. (1) Извършването на проверка се възлага със заповед на главния инспектор, която съдържа:
1. органът на съдебната власт, съдията, прокурорът или следователят, които ще се проверява, задачите и срока за извършване на проверката;
2. името на проверяващият по чл.57, ал.2;
3. поименният състав на експертите, които го подпомагат;
4. срок за съставяне на акта с резултатите от проверката;
(2) В акта за резултатите от проверката се съдържат констатациите от извършената проверка и при необходимост, препоръки и срок за изпълнението им.
(3) Актът за резултатите от проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Те могат в 7- дневен срок от връчването му да направят възражения и да ги представят на главния инспектор.
(4) Административният ръководител уведомява главния инспектор за изпълнението на препоръките, ако има такива, в срока, определен в акта за резултатите от проверката.

Чл. 62. Ръководителите на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на главния инспектор и на инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет при изпълнение на функциите им и да им осигуряват достъп до съответните материали.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.62, който става чл.59:
“Чл. 59. Административните ръководители на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на главния инспектор и на инспекторите при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до необходимите за осъществяването им материали.


Чл. 63. (1) Главният инспектор и инспекторите от Инспектората към Висшия съдебен съвет имат всички права по трудово правоотношение освен тези, които противоречат или са несъвместими с правното им положение.
(2) Главният инспектор и инспекторите имат и правата по чл. 346– 350.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.63 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл.53.

Чл. 64. (1) Възнаграждението на главния инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет се приравнява на възнаграждението на председател на отделение във Върховния касационен съд.
(2) Възнаграждението на инспекторите се приравнява на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.

Предложение на Любен Корнезов
1. В чл.64, ал.1 думите “на председател на отделение във Върховния касационен съд” да отпаднат, като на тяхно място се добавят думите “на народен представител”.
2. Ал.2 да има следното съдържание: Възнаграждението на инспекторите е 90 % от това на Главния инспектор.”

Комисията не подкрепя предложението.

Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага чл.64 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл.51.

Чл. 65. Времето, прослужено като главен инспектор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 190,
ал. 1–5.

Комисията подкрепя текста на вносителя и предлага чл.65 да отпадне, тъй като е инкорпориран в чл.52.


Предложение на Янаки Стоилов
В глава ІІІ, раздел ІV става раздел ІІІ и се изменя така:
“Раздел ІІІ
Правомощия на Инспектората
Чл.58. Инспекторатът:
1. проверява организацията на административната дейност на съдилищата, прокуратурите и следствените органи;
2. проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в установените срокове;
3. анализира и обобщава свършените дела и влезлите в сила актовете на съдиите, прокурорите и следователите по тях;
4. при неправилна или противоречива съдебна практика, констатирана при осъществяване на дейността по т. 3, сигнализира компетентните органи за отправяне на искане за постановяване на тълкувателни решения и тълкувателни постановления;
5. прави предложения за налагане на дисциплинарни наказания на съдии, прокурори, следователи и административни ръководители на органите на съдебната власт;
6. отправя сигнали, предложения и доклади до други държавни органи, включително до компетентните органи на съдебната власт;
7. изготвя и представя на Висшия съдебен съвет годишна програма и отчет за своята дейност;
8. обсъжда предложения от министъра на правосъдието проект на бюджет на съдебната власт в частта му относно бюджетната сметка на инспектората и го представя на Висшия съдебен съвет;
9. ежегодно предоставя публично информация за своята дейност и публикува отчета за дейността си на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет.
Чл.59 (1) При осъществяване на дейността си Инспекторатът се подпомага от администрация на Висшия съдебен съвет.
(2) Главният инспектор назначава до 22 експерти, които имат най-малко 8 години юридически стаж и отговарят на изискванията по чл.52.
Чл.60 Инспекторатът действа служебно или по инициатива на граждани, юридически лица или държавни органи, включително съдии, прокурори и следователи.
Чл.61 (1) Инспекторатът осъществява дейността си чрез проверки, предвидени в годишната му програма или по сигнали.
(2) Проверката се извършва от член на Инспектората, който се подпомага от експерти.
(3) Главният инспектор определя със заповед реда за извършване на проверките.
Чл.62 (1) Проверките, предвидени в годишната програма, се извършват от определени чрез жребий екипи, който включват проверяващият член на Инспектората и експертите, които го подпомагат. Жребият се провежда от главния инспектор в присъствието на всички инспектори непосредствено след определянето на годишната програма .
(2) За проверките по сигнали проверяващият член на Инспектората, както и двама експерти, които го подпомагат се определят на принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение според поредността на постъпване на сигналите.
Чл.63 (1) Извършването на проверка се възлага със заповед на главния инспектор, която съдържа:
1. органът на съдебната власт, съдията, прокурорът или следователят, които ще се проверява, задачите и срока за извършване на проверката;
2. името на проверяващият член на Инспектората;
3. поименният състав на експертите, които го подпомагат;
4. срок за съставяне на акта с резултатите от проверката;
(2) В акта за резултатите от проверката се съдържат констатациите от извършената проверка и при необходимост, препоръки и срок за изпълнението им.
(3) Актът за резултатите от проверката се предоставя на проверявания съдия, прокурор или следовател, както и на административния ръководител на съответния орган на съдебната власт. Те могат в 7- дневен срок от връчването му да направят възражения и да ги представят на главния инспектор.
(4) Административният ръководител уведомява главния инспектор за изпълнението на препоръките, ако има такива, в срока, определен в акта за резултатите от проверката.
Чл. 64. Административните ръководители на органите на съдебната власт са длъжни да оказват съдействие на главния инспектор и на инспекторите при изпълнение на правомощията им и да им осигуряват достъп до необходимите за осъществяването им материали.
Чл. 65. (1) Главният инспектор осъществява и общо организационно и методическо ръководство на дейността на инспектората, като:
1. представлява Инспектората и определя кой от инспекторите го замества при негово отсъствие;
2. се разпорежда със средствата по бюджетната сметка;
3. осъществява контрол върху дейността на инспекторите;
4. организира издаването на бюлетин за резултатите от проверките, който се публикува на страницата на Висшия съдебен съвет в Интернет;
5. сключва и прекратява трудовите договори с експертите и служителите от администрацията на инспектората;
7. организира повишаване квалификацията на инспекторите и администрацията на инспектората.
(2) Главният инспектор участва в заседанията на Висшия съдебен съвет, но не участва в гласуването.
Чл. 66. (1) Възнаграждението на главния инспектор от Инспектората към Висшия съдебен съвет е равно на възнаграждението на председател на отделение във Върховния касационен съд.
(2) Възнаграждението на инспекторите е равно на възнаграждението на съдия във Върховния касационен съд.
Чл. 67. За членовете на Инспектората се прилагат глава ХVІІ и чл. 346- 350.
Чл. 68. Времето, прослужено като главен инспектор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 190, ал. 1-5.

Комисията подкрепя по принцип предложението.

Комисията предлага да се създаде нов чл.60 със следната редакция:
“Чл. 60. (1) Главният инспектор осъществява и общо организационно и методическо ръководство на дейността на Инспектората, като:
1. представлява Инспектората и определя кой от инспекторите го замества при негово отсъствие;
2. се разпорежда със средствата по бюджетната сметка на Инспектората;
3. осъществява контрол върху дейността на инспекторите;
4. организира издаването на бюлетин за резултатите от проверките, който се публикува на страницата на Висшия съдебен съвет в интернет;
5. сключва и прекратява трудовите договори с експертите и служителите от администрацията на инспектората;
7. организира повишаване квалификацията на инспекторите и администрацията на инспектората.
(2) Главният инспектор участва в заседанията на Висшия съдебен съвет, но не участва в гласуването.”

Следва продължение !
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(ЯНАКИ СТОИЛОВ)