---

РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
К О М И С И Я П О П Р А В Н И В Ъ П Р О С И




Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Обсъждане на второ четене на проекта на Граждански процесуален кодекс, № 602-01-38/11.05.06 г., внесен от Министерския съвет.

ПРОЕКТ
ВТОРО ГЛАСУВАНЕ
ВТОРА ЧАСТ
П р о д ъ л ж е н и е


Част трета
ОСОБЕНИ ИСКОВИ ПРОИЗВОДСТВА

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на част трета.

КОМИСИЯТА предлага да се създаде нова глава двадесет и пета с наименование “Бързо производство” и членове 310-317:

"Глава двадесет и пета
Бързо производство”

Приложно поле
Чл. 310. По реда на тази глава се разглеждат искове:
1. за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето през което работникът е останал без работа поради уволнението и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи;
2. за опразване на наети и заети за послужванe помещения;
3. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското и сродните му права, Закона за патентите и полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и новите породи животни;
4. за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;

5. други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон.

Проверка на исковата молба
Чл. 311. (1) В деня на постъпване на исковата молба съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска.
(2) Съдът дава указания на ищеца да допълни, конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни.

Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 312. (1) В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това и след проверка на редовността му, съдът в закрито заседание:
1. насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;
2. изготвя писмен доклад по делото;
3. приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора;
4. произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
5. определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
(2) Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията.
(3) По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото, съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.

Последици от неизпълнение на указанията
Чл. 313. Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Съединяване на искове
Чл. 314. Ищецът може със становището си по доклада на съда, а ответникът с писмения отговор, да поиска съдът да се произнесе с решението си относно съществуването или несъществуването на едно оспорено правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото.
(2) По реда на това производство не може да се предявяват насрещни искове, да се привличат трети лица и да се предявяват искове срещу тях.
(3) По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат възражения за собственост и за извършени подобрения в имота.

Разглеждане на делото
Чл. 315. (1) В заседанието за разглеждане на делото, съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания.
(2) В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.

Срок за постановяване на съдебното решение
Чл. 316. Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.

Приложимост на правилата пред въззивния съд
Чл. 317. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.”



Глава двадесет и осма
Производство по брачни дела

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава двадесет и осма, която става глава двадесет и шеста.

Родова подсъдност
Чл. 315. Исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъществуването на брак между страните (брачни искове) са подсъдни на районния съд като първа инстанция.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 315, който става чл. 318:
“Брачни искове
Чл. 318. По реда на тази глава се разглеждат исковете за развод, за унищожаване на брака и за установяване на съществуването или несъщствуването на брак между страните.”

Специална дееспособност
Чл. 316. Непълнолетните и ограничено запретените съпрузи могат сами да предявяват брачни искове и да отговарят по тях.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 316, който става чл. 319.

Развод при бременност на съпругата
Чл. 317. (1) Съпругът не може да предяви иск за развод без съгласието на съпругата си, ако тя е бременна, и до навършване на
12-месечна възраст на детето.
(2) Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 317, ал. 1 отпада.
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 317, който става чл. 320:
“Развод при бременност на съпругата
Чл. 320. (1) Съпругът не може да предяви иск за развод без съгласието на съпругата си, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.
(2) Производството по брачен иск се спира по искане на съпругата, ако тя е бременна и до навършване на 12-месечна възраст на детето.”

Започване на производството
Чл. 318. (1) В първото заседание по делото по иск за развод страните се явяват лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.
(2) Първото заседание по делото се провежда при закрити врата.
(3) След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът напътва страните към процедура по медиация и препоръчва медиатор.
(4) Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация, делото се спира.
(5) Всяка от страните може да поиска възобновяването му в
6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява.
(6) Когато в процедурата по медиация бъде постигнато споразумение, в зависимост от съдържанието му делото или се прекратява, или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие. В последния случай чл. 317, ал. 1 не се прилага.
(7) Ако някоя от страните не изяви съгласие за процедура по медиация, разглеждането на делото продължава.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 318, ал. 6 изр. последно отпада.
В ал.7 накрая се добавя " с искания по доказателствата."
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 318, който става чл. 321:
“Разглеждане на делото
Чл. 321. (1) В първото заседание за разглеждане на делото по иск за развод страните трябва да се явят лично. При неявяване на ищеца без уважителни причини производството се прекратява.
(2) След разрешаването на предварителните въпроси и тези по редовността на исковата молба съдът е длъжен отново да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.
(3) Ако страните постигнат съгласие за започване на медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, делото се спира.
(4) Всяка от страните може да поиска възобновяване на производството по делото в 6-месечен срок. Ако такова искане не бъде направено, делото се прекратява.
(5) Когато се постигне споразумение, в зависимост от съдържанието му, делото или се прекратява или се преминава към производство за развод по взаимно съгласие. В последния случай чл. 320, ал. 1 не се прилага.
(6) Ако страните не постигнат съгласие за процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, разглеждането на делото продължава.”

Изчерпване на основанията
Чл. 319. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
(2) Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се отнасят и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.
(4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 319, който става чл. 322:
“Изчерпателност на основанията
Чл. 322. (1) При иск за развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, настъпили и станали известни на съпруга до приключване на устните състезания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
(2) Всички брачни искове могат да се съединяват помежду си. С тях задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се отнасят и за ответника относно исковете, които той е могъл да предяви.
(4) Не може да се предяви иск за унищожаване на брака поради нарушаване на условията за възраст по чл. 12 и поради заплашване по чл. 96, ал. 1, т. 2 от Семейния кодекс, след като искът за развод бъде отхвърлен.”

Привременни мерки
Чл. 320. (1) По молба на страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката и жилището на съпрузите и ползването от придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.
(2) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 320. се добавя нова ал. 2 със следното съдържание:
"/2/ По тази молба съдът се произнася в заседанието, в което е отправена молбата, освен ако не се налага да се събират допълнителни доказателства. В този случай ново заседание се насрочва в двуседмичен срок."
Ал. 2 става ал. 3
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 320, който става чл. 323:
“Привременни мерки
Чл. 323. (1) По молба на всяка от страните съдът, пред който е предявен искът за развод или за унищожаване на брака, определя привременни мерки относно издръжката, семейното жилище и ползването от придобитото през време на брака имущество, както и относно грижата за децата и тяхната издръжка.
(2) Определението по ал. 1 не подлежи на обжалване, но то може да бъде изменяно от същия съд.”

КОМИСИЯТА предлага да се създаде нов чл. 324:
“Решение по брачни искове
Чл. 324. По брачни искове не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска.”

Влизане в сила на решението за развод
Чл. 321. Решението за развод влиза в сила, макар и да е обжалвано само в частта му относно вината.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 321, който става чл. 325.

Фамилно име след развод
Чл. 322. В решението, с което се допуска разводът, съдът разрешава и въпроса за фамилното име, което съпрузите ще могат да носят за в бъдеще.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 322, който става чл. 326.

Продължаване на делото при смърт на ищеца
Чл. 323. (1) Когато съпругът-ищец умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или родители да заявят дали желаят да продължат делото. Същото важи и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен.
(2) Ако в дадения им срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той - при иск за унищожаване на брака - е бил добросъвестен.
(3) При продължаване на делото съдът се произнася само въз основа на посоченото от починалия съпруг виновно поведение на преживелия.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 323, който става чл. 327:
“Продължаване на делото при смърт на ищеца
Чл. 327. (1) Когато съпругът-ищец умре и искът за развод се основава на вината на преживелия го съпруг, съдът дава двуседмичен срок на призованите към наследяване низходящи или възходящи да заявят дали желаят да продължат делото. Това правило се прилага и при иск за унищожаване на брака, ако преживелият съпруг е бил недобросъвестен.
(2) Ако в дадения срок никой не заяви, че желае да продължи делото, то се прекратява. Делото се прекратява и ако искът за развод не се основава на вината на преживелия съпруг или ако той, при иск за унищожаване на брака, е бил добросъвестен.
(3) При продължаване на делото съдът се произнася само по посоченото от починалия съпруг като основание за прекратяване на брака виновно поведение на преживелия.”

Продължаване на делото при смърт на ответника
Чл. 324. При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 323 е възможно само ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 324, който става чл. 328:
“Продължаване на делото при смърт на ответника
Чл. 328. При смърт на ответника продължаването на делото от лицата по чл. 327 е възможно ако предявеният иск е във връзка с чл. 13 от Семейния кодекс и ищецът е недобросъвестна страна при сключване на брака.”

Разноски по делото
Чл. 325. (1) Съдебните разноски по брачните дела се възлагат върху виновния или недобросъвестния съпруг. Когато няма вина или недобросъвестност или когато и двамата съпрузи са виновни или недобросъвестни, разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили.
(2) При отхвърляне на иска за развод разноските се определят по реда на чл. 81. По този ред се определят разноските и при обжалване на решението.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 325, който става чл. 329, като в ал. 2 думите “чл. 81” се заменят с “чл. 78”.

Развод по взаимно съгласие
Чл. 326. (1) При искане за развод по взаимно съгласие председателят на съда призовава съпрузите на помирително заседание, на което те трябва да се явят лично.
(2) Ако съпрузите поддържат молбата си, председателят на съда съставя за това протокол и внася молбата за разглеждане в съдебно заседание.
(3) В случай че някой от съпрузите не се яви без уважителна причина на помирителното или съдебното заседание, делото се прекратява.
(4) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 326 се изменя и става:
(1) Съпрузите се явяват лично в съдебното заседание за развод по взаимно съгласие.
(2) В случай, че някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
(4) Разглеждането на молбата се отлага само, ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.
(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип предложението.

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 326, който става чл. 330.
“Развод по взаимно съгласие
Чл. 330. (1) При искане за развод по взаимно съгласие съпрузите се явяват лично в съдебното заседание.
(2) Когато някой от съпрузите не се яви без уважителна причина, делото се прекратява.
(3) След като се убеди, че съгласието на съпрузите да се разведат е сериозно и непоколебимо, и намери, че постигнатото споразумение по чл. 101 от Семейния кодекс не противоречи на закона и е в интерес на децата, съдът допуска развода и утвърждава споразумението с решение.
(4) Разглеждането на молбата се отлага само, ако е необходимо да се съберат допълнителни доказателства.
(5) Решението, с което се допуска разводът по взаимно съгласие, не подлежи на обжалване.”


Глава двадесет и девета
Производство по дела за гражданско състояние

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава двадесет и девета, която става глава двадесет и седма.

Приложима уредба
Чл. 327. (1) По реда на тази глава се разглеждат исковете за установяване или за оспорване на произход, както и исковете за отменяване на осиновяване.
(2) По исковете по ал. 1 се прилагат съответно чл. 323 и 324 относно продължаване на иска от наследниците на осиновителя за установяване на неговата основателност.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 327, който става чл. 331:
“Приложима уредба
Чл. 331. (1) По реда на тази глава се разглеждат исковете за установяване или за оспорване на произход, както и исковете за прекратяване на осиновяване.
(2) По исковете по ал. 1 се прилагат съответно чл. 319 и 327 относно продължаване на делото от наследниците на осиновителя за установяване на неговата основателност.”

Присъединяване на исковете за издръжка
Чл. 328. (1) С иска за установяване на бащинство или майчинство може да се съединява и иск за издръжка на детето, но привременна издръжка по тези дела не може да се присъжда.
(2) С иска за отменяне на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 328, който става чл. 332:
“Присъединяване на исковете за издръжка
Чл. 332. (1) С иска за установяване на бащинство или майчинство може да се съединява и иск за издръжка на детето, но привременна издръжка по тези дела не може да се присъжда.
(2) С иска за прекратяване на осиновяването може да се съедини иск за обезщетение на осиновения, който е допринесъл за увеличаване на имотното състояние на осиновителя. Този иск може да бъде предявен и като насрещен.”

Задължение за съдействие
Чл. 329. (1) Страните по дела за произход са длъжни да оказват съдействие при изготвяне на експертизата от вещото лице, назначено от съда. Задължението за съдействие отпада, ако е свързано със сериозна или продължителна опасност за живота или здравето им.
(2) Съдът се произнася по отказа за съдействие с определение, което подлежи на отделно обжалване. Когато отказът е правомерен, съдът назначава друг метод за изследване на произхода, който не е свързан с посочената опасност.
(3) За получаването на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност, съдът нарежда при необходимост прилагането на подходящи мерки за принуда.
(4) Ако доказателства не могат да бъдат осигурени по реда на ал. 1-3, съдът може да постанови вземането на необходимите послесмъртни проби освен в случаите, когато това е забранено със закон.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 329, който става чл. 333:
“Задължение за съдействие
Чл. 333. (1) Страните по дело за произход са длъжни да оказват съдействие при изготвяне на заключението от вещото лице, освен ако изследването е свързано със сериозна или продължителна опасност за живота или здравето им.
(2) Съдът се произнася по отказа за съдействие с определение, което подлежи на отделно обжалване. Когато отказът е правомерен, съдът определя друг метод за изследване на произхода, който не е свързан с посочената опасност.
(3) За получаване на проби посредством методи, при които не се накърнява телесната неприкосновеност, съдът нарежда при необходимост прилагането на подходящи мерки за принуда.
(4) Ако доказателства не могат да бъдат събрани по реда на ал. 1-3, съдът може да постанови вземането на необходимите послесмъртни проби освен в случаите, когато това е забранено със закон.”

КОМИСИЯТА предлага да се създаде нов чл. 334.
"Решение по иск за гражданско състояние
Чл. 334. По иск за гражданско състояние не се постановява неприсъствено решение и решение при признание на иска."

Прекратяване на производството при смърт на детето
Чл. 330. По дела за оспорване на бащинство производството се прекратява при смърт на детето.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 330, който става чл. 335.

Глава тридесета
Поставяне под запрещение

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тридесета, която става глава двадесет и осма.

Започване на производството
Чл. 331. (1) Поставяне на едно лице под пълно или ограничено запрещение може да бъде поискано с искова молба от съпруга, от близки роднини, от прокурора и от всеки, който има правен интерес от това.
(2) В производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 331. (1) думата "близки" се заменя с "роднини по права линия и до 4-та степен по съребрена линия включително".
(2) По производствата по ал. 1 участието на прокурора е задължително.

КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 331, който става чл. 336.

Лични впечатления от лицето
Чл. 332. (1) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и, ако се налага, се довежда принудително. Когато лицето е в болнично заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
(2) Ако след разпита съдът намери за необходимо, назначава на лицето по ал. 1 временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 332, който става чл. 337:
“Лични впечатления от лицето
Чл. 337. (1) Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано лично и, ако се налага, се довежда принудително. Когато лицето е в лечебно заведение и здравословното му състояние не позволява да бъде доведено лично в съдебно заседание, съдът е длъжен да придобие непосредствено впечатление за неговото състояние.
(2) Ако след разпита съдът намери за необходимо, назначава на лицето по ал. 1 временен попечител, който да се грижи за неговите лични и имуществени интереси.”

Разглеждане на иска
Чл. 333. (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.
(2) Ако лицето е в болнично заведение, съдът изисква от управата сведения за неговото състояние.
(3) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство.
(4) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените от него разноски във връзка с делото.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 333, който става чл. 338:
“Разглеждане на иска
Чл. 338. (1) Съдът се произнася по молбата след разпита на лицето, чието запрещение се иска, и на неговите близки. Ако това се окаже недостатъчно, съдът пристъпва към събиране на други доказателства и изслушване на вещи лица.
(2) Ако лицето е в лечебно заведение, съдът изисква сведения за неговото състояние.
(3) След като влезе в сила решението, с което лицето се поставя под запрещение, съдът съобщава за това на органа по настойничество и по попечителство, за да се учреди настойничество или попечителство.
(4) Ищецът няма право на разноски в производството за поставяне под запрещение. Ако искът бъде отхвърлен, ищецът дължи на ответника направените от него разноски във връзка с делото.”

КОМИСИЯТА предлага да се създаде нов чл. 339:
"Решение по иск за поставяне под запрещение
Чл. 339. По иск за поставяне под запрещение не се постановяват неприсъствено решение и решение при признание на иска."

Отмяна на запрещението
Чл. 334. (1) Производството по отменяне на запрещението е същото, както производството по допускането му.
(2) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничеството и по попечителството или от настойника.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 334, който става чл. 340:
“Отмяна на запрещението
Чл. 340. (1) Разпоредбите на тази глава се прилагат и за отмяна на запрещението.
(2) Отмяната на запрещението може да бъде поискана и от органа по настойничеството и по попечителството или от настойника.”


Глава тридесет и първа
Съдебна делба

КОМИСИЯТА подкрепя наименованието на вносителя за глава тридесет и първа, която става глава двадесет и девета.


Започване на производството
Чл. 335. (1) Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:
1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
3. преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
(2) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 335, който става чл. 341:
“Започване на производството
Чл. 341. (1) Сънаследник, който иска делба, подава до районния съд писмена молба, към която прилага:
1. удостоверение за смъртта на наследодателя и за неговите наследници;
2. удостоверение или други писмени доказателства за наследствените имоти;
3. преписи от молбата и приложенията за другите сънаследници.
(2) Всеки от останалите сънаследници може в първото заседание по делото да поиска с писмена молба да бъдат включени в наследствената маса и други имоти.”

Първо заседание
Чл. 336. В първото заседание всеки от сънаследниците може да възрази против правото на някой от тях да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената маса на някои имоти.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 336, който става чл. 342.

Преюдициални въпроси
Чл. 337. В производството за делба се разглеждат оспорвания на произход, на осиновявания, на завещания и на истинността на писмени доказателства, както и искания за намаляване на завещателни разпореждания и на дарения.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 337, който става чл. 343.

Решение по допускане на делбата
Чл. 338. (1) В решението, с което се допуска делба, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки сънаследник. Когато се допуска делба на движими вещи, съдът се произнася и по въпроса кой от съделителите ги държи.
(2) В решението по ал. 1 или по-късно, ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите срещу ползването.
(3) Определението по ал. 2 може да бъде изменено от същия съд. То може да се обжалва и с частна жалба.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 338 ал. 3, изр. второ след думата "то" се добавя "не".

КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 338, който става чл. 344.


Изключване на имоти от делбата
Чл. 339. Когато в наследството има имоти, които наследодателят е притежавал в съсобственост с трети лица, тези имоти се изключват от поделяемата маса, ако между наследниците, от една страна, и третите лица - от друга, не се извърши делба преди съставянето на разделителния протокол.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 339. думите "съставянето на разделителния протокол" се заменят с "постановяване на решението по допускане на делбата".
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 339, който става чл. 345.

Искания за сметки
Чл. 340. В първото заседание след допускане на делбата сънаследниците могат да предявят искания за сметки помежду си, като посочат и доказателствата си.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 340, който става чл. 346.

Разпределителен протокол
Чл. 341. Съдът съставя разделителния протокол въз основа на заключението на вещо лице при спазване правилата на Закона за наследството.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 341, който става чл. 347.

Изнасяне на публична продан
Чл. 342. Когато някой имот е неподеляем и не може да бъде поставен в един от дяловете, съдът постановява той да бъде изнесен на публична продан. Страните в делбата могат да участват при наддаването в публичната продан.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 342, който става чл. 348.

Възлагане на неподеляемо жилище
Чл. 343. (1) Ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
(2) Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.
(3) За вземанията за уравнение на дяловете заинтересуваните могат да впишат законна ипотека.
(4) Искането за възлагане може да се направи най-късно в първото заседание след влизането в сила на решението за допускане на делбата по чл. 338, ал. 1. Имотът се оценява по действителната му стойност.
(5) Когато уравнението е парично, то заедно със законната лихва следва да се изплати в 6-месечен срок от влизането в сила на решението за възлагане.
(6) Съделителят, в чийто дял е поставен имотът по реда на ал. 1 и 2, става негов собственик, след като изплати в срока по ал. 5 определеното парично уравнение заедно със законната лихва. Ако уравнението не бъде изплатено в този срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан. Имотът може да не бъде изнесен на публична продан и да се възложи на друг съделител, който отговаря на условията по ал. 2 и е направил искане за възлагане в срока по ал. 4, ако той заплати веднага цената, по която е оценен имотът при делбата, намалена със стойността на дела му в него. Получената сума се разпределя между останалите съделители съобразно с квотите им.

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 343, който става чл. 349, като в ал. 4 думите “чл. 338, ал. 1” се заменят с “чл. 344, ал. 1”.

Окончателен разделителен протокол
Чл. 344. След като състави проекта за разделителния протокол, съдът призовава страните, за да им го предяви и да изслуша възраженията им по него. След това той съставя и обявява окончателния разделителен протокол.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 344. след думата "съдът" текстът се изменя и става "го предявява на страните и изслушва възраженията им по него".
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 344, който става чл. 350.

Обжалване на решенията
Чл. 345. Решенията по чл. 340, 342, 343 и 344 подлежат на обжалване с обща жалба в срока за обжалване на най-късното решение.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 345, който става чл. 351 и в него думите “чл. 340, 342, 343 и 344” се заменят с “чл. 346, 348, 349 и 350”.

Теглене на жребий
Чл. 346. След като решението по разделителния протокол влезе в сила, съдът призовава страните за теглене на жребий.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 346, който става чл. 352.

Разпределяне на имотите
Чл. 347. Съдът може да извърши делбата, като разпредели наследствените имоти между съделителите, без да тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий се оказва невъзможно или много неудобно.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 347, който става чл. 353.

Изкупуване от съделител
Чл. 348. (1) Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 459.
(2) Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на ал. 1, извършва се нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан. Тя продължава 7 дни и се извършва по общите правила.
(3) Ако при проданта по ал. 2 никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача - трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 348, който става чл. 354:
“Изкупуване от съделител
Чл. 354. (1) Когато имотът се изнася на публична продан като неподеляем, всеки от съделителите в делбата може да го изкупи при условията на чл. 505, ал. 2.
(2) Ако няколко съделители желаят да изкупят имота при условията на ал. 1, се извършва нова продан само между тях при първоначална цена - предложената най-висока при първата продан. Тя продължава една седмица и се извършва по общите правила.
(3) Ако при проданта по ал. 2 никой от съделителите не изкупи имота, той се възлага на наддавача - трето лице на делбата, предложило най-високата цена при първата продан.”

Разноски по производството
Чл. 349. Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 81.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 349, който става чл. 355:
“Разноски по производството
Чл. 355. Страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по чл. 78.”


Глава тридесет и втора
Защита и възстановяване на нарушено владение

КОМИСИЯТА подкрепя наименованието на вносителя за глава тридесет и втора, която става глава тридесета.

Родова подсъдност
Чл. 350. Исковете за защита и за възстановяване на нарушено владение (чл. 75 и 76 от ЗС) са подсъдни на районния съд като първа инстанция.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 350, който става чл. 356.
“Родова подсъдност
Чл. 356. Исковете за защита и за възстановяване на нарушено владение и държане (чл. 75 и 76 от Закона за собствеността) са подсъдни на районния съд като първа инстанция.”

Установяване на факта на владението
Чл. 351. (1) По тези дела съдът проверява само факта на владението и на нарушението му.
(2) Документите, удостоверяващи правото на собственост, се вземат предвид само доколкото установяват факта на владението.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 351, който става чл. 357.

Проверка на законосъобразност
Чл. 352. Когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно - на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 352, който става чл. 358.
Проверка за законосъобразност
Чл. 358. Когато владението е отнето по нареждане или със съдействие на съдебен изпълнител или друг държавен орган, съдът проверява законосъобразността на нареждането, съответно - на извършените действия, независимо дали подлежат на обжалване и дали са обжалвани.

Недопустимост при предявен иск за собственост
Чл. 353. Лицето, което е предявило иск за собственост върху недвижим имот, не може да предяви иск за владение срещу същия ответник за същия имот, докато е висящо делото за собствеността, освен ако владението е отнето след предявяването на иска по насилствен или скрит начин.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 353, който става чл. 359.

Глоба за нарушителя
Чл. 354. Когато владението или държането е било отнето чрез насилие или по скрит начин (чл. 76 от ЗС), съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 1000 лв.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 354, който става чл. 360:
“Глоба за нарушителя
Чл. 360. Когато владението или държането е било отнето чрез насилие или по скрит начин (чл. 76 от Закона за собствеността), съдът може да наложи на нарушителя и глоба до 1000 лв.”

Предварително изпълнение
Чл. 355. Решението относно предаването на имота подлежи на предварително изпълнение и не може да бъде спряно.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 355, който става чл. 361.



Глава тридесет и трета
Производство за сключване на окончателен договор

КОМИСИЯТА подкрепя наименованието на вносителя за глава тридесет и трета, която става глава тридесет и първа.

Обявяване на договора за окончателен под условие
Чл. 356. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата.
(2) Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.356, който става чл. 362:
“Обявяване на договора за окончателен
при насрещно задължение
Чл. 362. (1) При иск по чл. 19, ал. 3 от Закона за задълженията и договорите, ако според предварителния договор ищецът трябва да изпълни свое насрещно задължение при сключването на окончателния договор, съдът постановява решение, което замества окончателния договор, при условие ищецът да изпълни задължението си. В този случай ищецът трябва да изпълни задължението си в двуседмичен срок от влизането в сила на решението, включително чрез прихващане на платените от него за сметка на ответника задължения към държавата.
(2) Ако в срока по ал. 1 ищецът не изпълни задължението си, първоинстанционният съд по искане на ответника обезсилва решението.”

Проверка на собствеността
Чл. 357. Когато се касае за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 357 думите "включително дали отчуждителят е собственик на имота" отпадат.
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 357, който става чл. 363:
“Проверка на собствеността
Чл. 363. Когато задължението е за прехвърляне на право на собственост върху имот, съдът проверява и дали са налице предпоставките за прехвърляне на собствеността по нотариален ред, включително дали отчуждителят е собственик на имота.”

Такси и разноски
Чл. 358. (1) С решението си съдът осъжда ищеца да заплати на държавата следващите се разноски по прехвърлянето на имота и нарежда да се впише възбрана върху имота до изплащането на тези разноски.
(2) Съдът не издава препис от решението, докато ищецът не докаже, че са заплатени разноските по прехвърлянето, данъците и други публични задължения на праводателя му към държавата и към общината по постоянния адрес на праводателя.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 358, ал. 2 думите "данъците и други публични задължения на праводателя му към държавата и към общината по постоянния адрес на праводателя" отпадат.

КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 358, който става чл. 364.


КОМИСИЯТА предлага да се създаде нова глава тридесет и втора с наименование “Производство по търговски спорове” и с членове 365-378:

"Глава тридесет и втора
Производство по търговски спорове

Приложима уредба
Чл. 365. По реда на тази глава окръжният съд разглежда като първа инстанция искове с предмет гражданско право или правно отношение, породено или отнасящо се до:
1. търговска сделка, включително сключването, тълкуването, действителността, изпълнението, неизпълнението или прекратяването й, последиците от прекратяването й, както и за попълване на празноти в търговска сделка или приспособяването й към нововъзникнали обстоятелства;
2. приватизационен договор, договор за обществена поръчка или договор за концесия;
3. участие в търговско дружество или в друго юридическо лице - търговец, както и за установяване недопустимост или нищожност на вписването и за несъществуване на обстоятелство, вписано в търговския регистър;
4. попълване масата на несъстоятелността, включително и установителните искове на кредиторите;
5. картелни споразумения, решения и съгласувани практики, концентрация на стопанска дейност, нелоялна конкуренция и злоупотреба с монополно или господстващо положение.

Приложения към исковата молба
Чл. 366. Към исковата молба за парично вземане страната е длъжна да представи справка, която съдържа необходимите изчисления за определяне на неговия размер.

Отговор на исковата молба
Чл. 367. (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в двуседмичен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права.
(2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа:
1. посочване на съда и номера на делото;
2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;
3. становище по допустимостта и основателността на иска;
4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът;
5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;
6. подпис на лицето, което подава отговора.
(3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи точно доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, както и да представи всички писмени доказателства, с които разполага.
(4) В срока за отговор ответникът може да предяви насрещен иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях.

Приложения към отговора на исковата молба
Чл. 368. Към отговора на исковата молба се представят преписи от отговора и от приложенията към него според броя на ищците.

Възражение за разглеждане по общия ред
Чл. 369. (1) Възражението, че спорът не подлежи на разглеждане по реда на тази глава, може да се направи само от ответника и най-късно с отговора на исковата молба или да се повдигне служебно от съда в същия срок.
(2) Срещу определението, че спорът подлежи на разглеждане по общия ред може да се подаде частна жалба.

Последици от неподаването на отговор
Чл. 370. Когато в установения срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не посочи доказателства или не представи писмени доказателства, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

Възражение за прихващане след срока за отговор
Чл. 371. Възражението за прихващане може да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение.

Допълнителна искова молба
Чл. 372. (1) След като приеме отговора, съдът изпраща препис от него заедно с приложенията на ищеца, който може в двуседмичен срок да подаде допълнителна искова молба.
(2) В допълнителната искова молба ищецът може да поясни и допълни първоначалната. В срока за допълнителна искова молба той може да измени предявения иск, да привлече трети лица и да предяви искове срещу тях, да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в отговора на исковата молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да посочи и представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с исковата молба.

Допълнителен отговор
Чл. 373. (1) След като приеме допълнителната искова молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, който може в двуседмичен срок да подаде отговор.
(2) В допълнителния отговор ответникът е длъжен да отговори на допълнителната искова молба. В срока за допълнителен отговор той може да поиска съдът да се произнесе със самото решение и относно съществуването или несъществуването на едно оспорено в допълнителната искова молба правоотношение, от което зависи изцяло или отчасти изходът на делото, както и да сочи и представя нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с отговора на исковата молба.

Подготовка на делото в закрито заседание
Чл. 374. (1) След като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните, съдът се произнася с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата. Съдът може да се произнесе по допускането на някои доказателства в открито заседание само ако намери, че е необходимо да се изслушат и устните обяснения на страните.
(2) Съдът насрочва делото в открито заседание, като изпраща на ищеца допълнителния отговор. Съдът съобщава на страните определението си по ал. 1. Той може да им съобщи и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Разглеждане на делото в открито заседание
Чл. 375. (1) В откритото заседание съдът прави устен доклад, дава указания на страните и им предоставя възможност за изложат становището си във връзка с доклада по делото и дадените указания, както и да предприемат желаните от тях процесуални действия, след което събира допуснатите доказателства и изслушва устните състезания.
(2) При фактическа и правна сложност на делото съдът може да определи срок за всяка от страните да представи писмена защита и реплика.

Разглеждане на делото в закрито заседание
Чл. 376. (1) Когато с размяната на книжа са представени всички доказателства и ако приеме, че не е необходимо изслушването на страните, съдът може да разгледа делото в закрито заседание, като предостави на страните възможност да представят писмени защити и реплики.
(2) Съдът разглежда и решава делото в закрито заседание, когато страните поискат това.
(3) Съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалване.

Приложимост на общите правила
Чл. 377. Доколкото няма особени правила за производството по търговски дела се прилагат общите правила за производството пред първата инстанция.

Приложимост на правилата пред въззивния съд
Чл. 378. Правилата на тази глава се прилагат съответно и за производството пред въззивния съд.”



КОМИСИЯТА предлага да се създаде нова глава тридесет и трета с наименование “Производство по колективни искове” и с членове 379-388:


"Глава тридесет и трета
Производство по колективни искове"


Колективни искове
Чл. 379. (1) Колективен иск може да бъде предявен от името на лица, увредени от едно нарушение, когато според характера на нарушението техният кръг не може да бъде определен точно, но е определяем.
(2) Лица, които претендират да са увредени от нарушение по ал. 1 или организация за защита на увредените лица или за защита срещу такива нарушения, могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за установяване на увреждащото действие или бездействие, неговата противоправност и вината.
(3) Лица, които претендират колективният им интерес да е увреден или застрашен от нарушение по ал. 1 или организация за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, могат да предявят от името на всички увредени иск срещу нарушителя за преустановяване на нарушението, за поправяне на последиците от нарушението на увредения колективен интерес или за обезщетение на вредите, причинени на този интерес.


Предявяване на колективен иск
Чл. 380. (1) Колективните искове се разглеждат от окръжния съд като първа инстанция по реда на тази глава.
(2) В исковата молба, отделно от обстоятелствата, на които се основава колективеният иск, се посочва кои обстоятелства определят кръга на увредените лица и начинът, по който се предлага да бъде разгласено предявяването на иска.
(3) Към исковата молба се представят доказателства за възможностите на ищеца сериозно и добросъвестно да защити увредения интерес, както и да понесе тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.

Проверка на условията за предявяване на
колективен иск
Чл. 381. (1) След проверката на допустимостта на предявения иск и редовността на исковата молба съдът служебно проверява възможностите на лицето или лицата, предявили иска, сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските.
(2) Съдът може да изслуша лицето или лицата, предявили иска в открито заседание.
(3) Съдът не допуска разглеждането на делото, ако никое от лицата, предявили иска не отговаря на условията по ал.1 и ако всички заедно не отговарят на тези условия.
(4) Определението на съда, с което не се допуска разглеждането на делото подлежи на обжалване с частна жалба.

Подготовка на делото за разглеждане
Чл. 382. (1) В открито заседание с призоваване на страните съдът изслушва становищата на страните по обстоятелствата, които определят кръга на увредените лица и начина за разгласяване на предявяването на иска.
(2) Съдът определя:
1. подходящ начин за разгласяване на предявяването на иска -колко съобщения, чрез кои медии и в продължение на колко време трябва да бъдат направени;
2. подходящ срок след разгласяването, в който увредените лица могат да заявят, че ще участват в процеса или ще осъществят защитата си самостоятелно.
(3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

Приемане на нови участници и изключване
от участие
Чл. 383. (1) В закрито заседание съдът:
1. приема за участие в процеса други увредени лица, организации за защита на увредените лица, на увредения колективен интерес или за защита срещу такива нарушения, които в определения срок са заявили искане за участие в процеса;
2. изключва увредените лица, които в определения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.
(2) Определението, с което се отказва включване на нови участници или изключване от участие подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) Съдът издава препис от определението за изключване на лицата, които в установения срок са заявили, че ще осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес.

Съглашение за доброволно уреждане на спора
Чл. 384. (1) Съдът напътва страните към спогодба и им разяснява предимствата на различните способи за доброволно уреждане на спора.
(2) Съдът одобрява постигнатата спогодба, споразумение, помирение или друго съглашение за частично или цялостно уреждане на спора, ако то не противоречи на закона и добрите нрави и ако чрез включените в него мерки може да бъде защитен в достатъчна степен увреденият интерес.
(3) Съглашението за уреждане на спора поражда действие след одобряването му от съда.

Мерки за защита на увредения интерес
Чл. 385. (1) Съдът може да осъди ответника да извърши определено действие, да не извършва определено действие или да заплати определена сума.
(2) По молба на ищеца съдът, пред който е предявен искът, може да определи подходящи привременни мерки за защита на увредения интерес. Определението може да бъде изменяно или отменяно от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск.
(3) Определението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1. Обжалването на определението не спира неговото изпълнение, освен ако съдът по жалбата постанови друго.
(4) При постановяване на решението съдът не е обвързан от посочените от ищеца мерки за защита. С оглед особеностите на случая и след като вземе предвид становището на ответника, съдът може да постанови други мерки, които осигуряват подходяща защита на увредения интерес.

Решение по колективния иск
Чл. 386. (1) Решението на съда има действие за нарушителя, лицето или лицата, предявили иска, както и по отношение на тези лица, които претендират да са увредени от установеното нарушение и не са заявили, че желаят да осъществят защитата си самостоятелно в отделен процес. Изключените лица могат да се ползват от решението, с което колективният иск е уважен.
(2) Към решението на съда се прилага списък на изключените лица.
(3) Решението подлежи на въззивно и на касационно обжалване, независимо от предпоставките за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1.
(4) Решението по колективен иск не може да бъде отменено по чл. 304.


Разпореждане с обезщетението
Чл. 387. (1) Съдът може да постанови обезщетението да бъде внесено по сметка на едно от лицата, предявили иска, по специална сметка на общо разпореждане на лицата, предявили иска или по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица.
(2) След постановяване на решението съдът може да задължи лицата, предявили иска, да прехвърлят обезщетението по специална сметка на общо разпореждане на увредените лица, като вземе подходящи мерки за обезпечаване изпълнението на това задължение.

Общо събрание и комитет на увредените лица
Чл. 388. (1) Първоинстанционният съд може да свика общо събрание на увредените лица, като разгласи поканата по начина, по който е разгласено предявяването на иска. Общото събрание на увредените лица се ръководи от съдията и може да приеме решения, ако се явят поне 6 увредени лица.
(2) Общото събрание на увредените лица избира комитет, който да се разпорежда със средствата по специалната сметка и може да вземе решение за действията, които възлага на комитета да извърши.”



ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
ОБЕЗПЕЧИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на част четвърта.



Глава тридесет и четвърта
Допускане на обезпечението

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и четвърта.

Обезпечение на предявен иск
Чл. 359. (1) Във всяко положение на делото до влизането в сила на решението ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.
(2) Обезпечение се допуска по всички видове искове.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 359, който става чл. 389:
“Обезпечение на предявен иск
Чл. 389. (1) Във всяко положение на делото до приключване на съдебното дирене във въззивното производство ищецът може да иска от съда, пред който делото е висящо, да допусне обезпечение на иска.
(2) Обезпечение се допуска по всички видове искове.”

Обезпечение на бъдещ иск
Чл. 360. (1) Обезпечение може да се иска от районния съдия по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение и преди предявяване на иска.
(2) В случая по ал. 1 съдията определя срок за предявяване на иска. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, районният съдия служебно отменя обезпечението.
(3) Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до районния съдия по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на обезпечение.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.360, който става чл. 390:
“Обезпечение на бъдещ иск
Чл. 390. (1) Обезпечение може да се иска и преди предявяване на иска от родово компетентния съд по постоянния адрес на ищеца или по местонахождението на имота, който ще служи за обезпечение.
(2) В случая по ал. 1 съдът определя срок за предявяване на иска, който не може да бъде по-дълъг от един месец. Ако не бъдат представени доказателства за предявяването на иск в определения срок, съдът служебно отменя обезпечението.
(3) Молбата за обезпечение на бъдещ иск чрез спиране на изпълнението се подава до родово компетентния съд по мястото на изпълнението. Спиране на изпълнението се допуска само срещу представяне на обезпечение.”

Предпоставки за допускане на обезпечението
Чл. 361. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и то:
1. ако искът е подкрепен с убедителни писмени доказателства, или
2. ако бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД.
(2) Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция и в случая по ал. 1, т. 1.
(3) Държавата и държавните учреждения се освобождават от представяне на гаранция.
(4) Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.361, който става чл. 391:
“Предпоставки за допускане на обезпечението
Чл. 391. (1) Обезпечение на иска се допуска, когато без него за ищеца ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по решението, и ако:
1. искът е подкрепен с писмени доказателства, или
2. бъде представена гаранция в определения от съда размер съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Съдът може да задължи ищеца да представи парична или имотна гаранция в определен от него размер и в случая по ал. 1, т. 1.
(3) Размерът на гаранцията се определя от размера на преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи, ако обезпечението е неоснователно.
(4) Държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения се освобождават от представяне на гаранция.
(5) Обезпечение на иска се допуска и когато делото бъде спряно.”

Обезпечение на иск за издръжка
Чл. 362. По искове за издръжка се допуска обезпечение и без да се спазват изискванията на чл. 361. В този случай съдът може и служебно да вземе мерки за обезпечение на иска.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 362, който става чл. 392 и в него думите “чл. 361” се заменят с “чл. 391”.

Недопустимост на обезпечението
Чл. 363. (1) Обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата и държавните учреждения не се допуска.
(2) Не се допуска обезпечение на паричен иск чрез налагане на запор върху вземания, върху които е недопустимо принудително изпълнение.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.363, който става чл. 393:
“Недопустимост на обезпечението
Чл. 393. (1) Обезпечение на иск за парично вземане срещу държавата, държавните учреждения и лечебните заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения не се допуска.
(2) Не се допуска обезпечение на иск за парично вземане чрез налагане на запор върху вземания, върху които не се допуска принудително изпълнение.”

Частично обезпечение на иска
Чл. 364. Съдът може да допусне обезпечение на иска за пълния му размер или само за онези части, които са подкрепени с достатъчно доказателства.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 364, който става чл. 394.

Допускане на обезпечението
Чл. 365. (1) В молбата за обезпечение трябва да се посочи обезпечителната мярка и цената на иска. На насрещната страна не се връчва препис от молбата.
(2) Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 365, който става чл. 395:
“Молба за допускане на обезпечението
Чл. 395. (1) В молбата за обезпечение се посочват обезпечителната мярка и цената на иска. На насрещната страна не се връчва препис от молбата.
(2) Молбата се разрешава в закрито заседание в деня на подаването й.
(3) Въз основа на определението, с което молбата се уважава съдът издава обезпечителна заповед. Когато е определена гаранция, съдът издава обезпечителната заповед след внасянето й.”

Обжалване
Чл. 366. (1) Определението на съда по обезпечение на иска може да бъде обжалвано с частна жалба в срок, който за молителя тече от съобщаването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка (от съдебния изпълнител, от съдията по вписванията или от съда в случаите по чл. 367, ал. 1, т. 3).
(2) Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 366. (1) се изменя и става: "Определението на съда по обезпечение на иска може да бъде обжалвано с частна жалба в срок, който тече:
1. За молителя - от съобщаването му;
2. За ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка - от съдебния изпълнител, от съдията по вписванията или от съда в случаите по чл. 367, ал. 1, т. 3;
3. За трето заинтересовано лице - от деня на узнаване за наложената обезпечителна мярка.
(2) Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба."
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.366, който става чл. 396:
“Обжалване
Чл. 396. (1) Определението на съда по обезпечение на иска може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок, който за молителя тече от връчването му, а за ответника - от деня, в който му е връчено съобщение за наложената обезпечителна мярка от съдебния изпълнител, от службата по вписванията или от съда в случаите по чл. 397, ал. 1, т. 3.
(2) Препис от частната жалба се връчва на насрещната страна за отговор в едноседмичен срок.
(3) Определението, с което се допуска обезпечението на иска, не може да бъде спряно поради обжалването му с частна жалба.”


Глава тридесет и пета
Обезпечителни мерки
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и пета.

Видове мерки
Чл. 367. (1) Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;
2. със запор на движими вещи и вземания на длъжника, и
3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на изпълнението.
(2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения на обща сума до размера на иска.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 367, който става чл. 397:
“Видове мерки
Чл. 397. (1) Обезпечението се извършва:
1. с налагане на възбрана върху недвижим имот;
2. за запор на движими вещи и вземания на длъжника;
3. чрез други подходящи мерки, определени от съда, включително чрез спиране на моторно превозно средство от движение и чрез спиране на изпълнението.
(2) Съдът може да допусне няколко вида обезпечения до размера на цената на иска по чл. 69, ал. 1. “

Заменяне на обезпечението
Чл. 368. (1) Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне заменянето на един вид обезпечение с друг.
(2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от ЗЗД. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост.
(3) В случаите по ал.1 и 2 запорът и възбраната се отменят.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 368, който става чл. 398:
“Замяна на обезпечението
Чл. 398. (1) Съдът може по искане на една от страните, след като уведоми другата страна и вземе предвид възраженията й, направени в тридневен срок от съобщението, да допусне замяна на един вид обезпечение с друг.
(2) При обезпечение на оценим в пари иск ответникът може винаги да замени без съгласието на другата страна допуснатото от съда обезпечение със залог в пари или в ценни книжа съгласно чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите. Това не се отнася до обезпечение на искове за собственост.
(3) В случаите по ал. 1 и 2 запорът и възбраната се отменят.”

Съгласие за обекта на обезпечението
Чл. 369. Ако искът се основава на договор, в който е посочен имотът, който ще служи за обезпечение, обезпечението се налага само върху този имот, освен ако той не е налице или ако междувременно е обременен с други тежести, които правят обезпечението недостатъчно.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 369, който става чл. 399.

Налагане на обезпечителната мярка
Чл. 370. (1) Налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по молба на ищеца въз основа на заповедта на съда съгласно чл. 406, ал. 1, чл. 407, ал. 1 и 2, чл. 462, 470, 471 и 472, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор на движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл. 423 - 430.
(2) Налагането на възбрана става чрез вписване на заповедта на съда по разпореждане на съответния съдия по вписванията по реда на вписванията. За извършеното вписване службата по вписванията съобщава на ответника.

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 370, който става чл. 400:
“Налагане на обезпечителната мярка
Чл. 400. (1) Налагането на запор се извършва незабавно от съдебния изпълнител по искане на молителя въз основа на обезпечителната заповед на съдасъгласно чл. 449, ал. 1, чл. 450, ал. 1 и 2, чл. 507, 515, 516 и 517, като на ответника се връчва съобщение вместо призовка за доброволно изпълнение. При запор на движима вещ съдебният изпълнител извършва опис, оценка и предаване на вещта за пазене съгласно чл. 465 - 472.
(2) Налагането на възбрана става чрез вписване на обезпечителната заповед на съда в нотариалните книги. Службата по вписванията съобщава на ответника за извършеното вписване.”

Действие на обезпечителната мярка
Чл. 371. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 408 - 410, чл. 413, ал. 1, чл. 463, чл. 464 и 467 - 469. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 392, ал. 4 и чл. 397.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 371, който става чл. 401:
“Действие на обезпечителната мярка
Чл. 401. Запорът и възбраната, наложени за обезпечение на иска, произвеждат действието, предвидено в чл. 451-453, чл. 456, ал. 1, чл. 508, чл. 509 и 512-514. Обезпеченият кредитор може да предяви срещу третото задължено лице иск за сумите или вещите, които то отказва да предаде доброволно. За случая се прилагат чл. 435, ал. 4 и чл. 440.”

Отменяне на обезпечението
Чл. 372. (1) Отменяне на обезпечението се постановява по молба на заинтересуваната страна. Препис от молбата се връчва на лицето, чието искане е обезпечено. Това лице може да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.
(2) Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която обезпечението е било допуснато, или че са налице условията по чл. 368, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 372. (1) думите "заинтересуваната страна" се заменят с "всяко заинтересовано лице".
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.372, който става чл. 402:
“Отмяна на обезпечението
Чл. 402. (1) Отмяна на обезпечението се постановява по молба на заинтересуваната страна. Препис от молбата се връчва на лицето, по чието искане е наложено обезпечението. То може да подаде възражения в тридневен срок от получаване на преписа.
(2) Съдът в закрито заседание отменя обезпечението, след като се увери, че вече не съществува причината, поради която е било допуснато, или че са налице условията по чл. 398, ал. 2. Определението на съда подлежи на обжалване с частна жалба.
(3) Вдигането на запора, заличаването на възбраната, както и отменянето на другите обезпечителни мерки става въз основа на влязлото в сила определение на съда.”

Обезщетение за вреди
Чл. 373. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
(2) В случаите по ал. 1, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересуваният трябва да подаде молба с препис за ответната страна. В 7-дневен срок от връчването на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.373, който става чл. 403:
“Обезщетение за вреди
Чл. 403. (1) Ако искът, по който е допуснато обезпечението, бъде отхвърлен или ако не бъде предявен в дадения на ищеца срок, или ако делото бъде прекратено, ответникът може да иска от ищеца да му заплати причинените вследствие на обезпечението вреди.
(2) В случаите по ал. 1, за да бъде освободена представената гаранция, заинтересуваният подава молба с препис за ответната страна. В едноседмичен срок от връчването на молбата ответникът може да подаде възражение против освобождаване на гаранцията и в едномесечен срок да предяви иск за причинените му вреди. Ако в тези срокове ответникът не подаде възражение и не предяви такъв иск, гаранцията се освобождава.”


ЧАСТ ПЕТА
ИЗПЪЛНИТЕЛНО ПРОИЗВОДСТВО

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на част пета.


ДЯЛ ПЪРВИ
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на дял първи.



Глава тридесет и шеста
Издаване на изпълнителен лист

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и шеста.


Подлежащи на принудително изпълнение актове
Чл. 374. Подлежат на принудително изпълнение:
1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, съдебноспогодителните протоколи и решенията, по които е допуснато предварително изпълнение;
2. решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
3. решенията на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България;
4. постановленията на административните органи, по които допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
5. документите и извлеченията от сметките, с които се установяват вземания на държавните учреждения и общините;
6. нотариалните актове, спогодбите и други договори с нотариална заверка на подписи относно съдържащите се в тях парични задължения и задължения за предаване вещи;
7. извлеченията от регистъра на особените залози за вписани договори за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената и договори за лизинг относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
8. други документи, въз основа на които законът допуска да се издава изпълнителен лист.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
Чл. 374, т. 8 отпада.

КОМИСИЯТА подкрепя предложението.

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.374, който става чл. 404:
“Изпълнителни основания
Чл. 404. Подлежат на принудително изпълнение:
1. влезлите в сила решения и определения на съдилищата, осъдителните решения на въззивните съдилища, заповедите за изпълнение, съдебно-спогодителните протоколи, решенията и заповедите за изпълнение, които подлежат или по които е допуснато предварително или незабавно изпълнение, както и решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела;
2. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, които подлежат на изпълнение на територията на Република България без нарочно производство;
3. решенията, актовете и съдебно-спогодителните протоколи на чуждестранните съдилища, както и решенията на чуждестранните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела, по които е допуснато изпълнение на територията на Република България.”

Производство по издаване на изпълнителен лист
Чл. 375. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба на молителя въз основа на някой от посочените в чл. 374 актове.
(2) Молбата се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, а относно решенията на арбитражните съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела - до Софийския градски съд; в случаите по чл. 374, т. 4 – до районния съд, в района на който е издадено постановлението, а в случаите по т. 5-8 - до районния съд по постоянния адрес на длъжника или местоизпълнението.
(3) Когато се иска принудително изпълнение на невлязло в сила осъдително решение на въззивен съд, молбата се подава до съда, постановил въззивното решение.
(4) В случаите по чл. 374, т. 4-8 препис от молбата се изпраща на длъжника, който в двуседмичен срок може да направи възражения по чл. 376, подкрепени с убедителни писмени доказателства.
(5) Молбата се разглежда в закрито заседание от съдия в съответния съд.
(6) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 375, който става чл. 405:
“Производство по издаване на изпълнителен лист
Чл. 405. (1) Изпълнителен лист се издава по писмена молба въз основа на някой от посочените в чл. 404 актове. Препис от молбата не се връчва на длъжника.
(2) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се подава до първоинстанционния съд, който е разглеждал делото, или до съда, който е издал заповедта за изпълнение, а когато актът подлежи на незабавно изпълнение – до съда, който е постановил решението или заповедта за изпълнение.
(3) Молбата въз основа на решенията на местните арбитражни съдилища и сключените пред тях спогодби по арбитражни дела се подават в Софийския градски съд.
(4) Съдът по допускането на изпълнението издава изпълнителен лист въз основа на актовете по чл. 404, т. 2 и 3. Изпълнителният лист, издаден въз основа на актовете по чл. 404, т. 3, не се предава на кредитора, докато решението по допускането на изпълнението не влезе в сила.
(5) За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист.
(6) Молбата въз основа на актовете по чл. 404, т. 1 се разглеждат в 7-дневен срок в закрито заседание от съдия в съответния съд.”

Възражение при извънсъдебно основание
Чл. 376. (1) Когато се иска издаване на изпълнителен лист въз основа на някой от актовете, посочени в чл. 374, т. 4-7, или въз основа на друг, предвиден в закона, несъдебен акт, длъжникът може да предяви възражения, подкрепени с убедителни писмени доказателства, че присъдената сума не се дължи, или да представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от ЗЗД.
(2) В случая по ал. 1 съдът спира производството.
(3) Определението на съда по възражението може да се обжалва в едноседмичен срок от деня на съобщаването.
КОМИСИЯТА предлага чл. 376 на вносителя да отпадне, тъй като систематичното му място е в заповедното производство.

Частично спиране
Чл. 377. (1) При няколко задължени лица обезпечението по чл. 376, ал. 1 служи само за лицето или за лицата, за които е представено.
(2) Когато възражението се отнася само за част от вземането, както и когато представеното обезпечение е частично, съдът спира производството по чл. 376, ал. 2 само за съответната част от вземането.
КОМИСИЯТА предлага чл. 377 на вносителя да отпадне, тъй като систематичното му място е в заповедното производство.

Иск за съществуване на вземането
Чл. 378. Когато съдът спре производството, кредиторът трябва да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок от деня, в който определението за спиране е влязло в сила. В противен случай производството за издаване на изпълнителен лист се прекратява.
КОМИСИЯТА предлага чл. 378 на вносителя да отпадне, тъй като систематичното му място е в заповедното производство.

Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
Чл. 379. (1) По молбата за издаване на изпълнителен лист съдията проверява дали актът е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.
(2) Когато според представения акт изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друг факт, изпълнението на задължението или настъпването на факта трябва да бъдат установени или с официален, или с изходящ от длъжника документ.
(3) За издаване на изпълнителния лист съдията прави надлежна бележка върху акта.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.379, който става чл. 406:
“Разпореждане за издаване на изпълнителен лист
Чл. 406. (1) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали актът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащото на изпълнение вземане срещу длъжника.
(2) В случаите по чл. 404 т. 2 и т. 3 съдът проверява и дали вземането може да бъде изпълнено със способите на българския закон. Когато това е невъзможно, той постановява заместващо изпълнение, което може да удовлетвори кредитора.
(3) За издаването на изпълнителния лист съдията прави надлежна бележка върху акта.
(4) В производството по издаване на изпълнителен лист се прилагат съответно чл. 259, 262 и 263.”

Обжалване на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист
Чл. 380. (1) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
(2) Жалбата може да се основава само на съображения, извлечени от актовете по чл. 374.
(3) Обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава не спира изпълнението.
(4) Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 287.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.380, който става чл. 407:

“Обжалване на разпореждането за издаване на
изпълнителен лист
Чл. 407. (1) Разпореждането, с което се уважава или отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчването на разпореждането, а за ответника – от връчването на поканата за доброволно изпълнение.
(2) Обжалването на разпореждането, с което молбата се уважава, не спира изпълнението.
(3) Когато изпълнителният лист е издаден при условията на чл. 406, ал. 2, разпореждането се обжалва по общия ред.”

Първообразен лист
Чл. 381. (1) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд.
(2) Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 381, който става чл. 408:
“Първообразен изпълнителен лист
Чл. 408. (1) Изпълнителният лист се издава в един екземпляр, подписан от съдия от съответния съд.
(2) Когато трябва да се предадат няколко отделни имота или когато решението е постановено в полза или срещу няколко лица, може да се издадат отделни изпълнителни листове, като се означи коя част от решението подлежи на изпълнение по всеки лист.”

Дубликат от изпълнителен лист
Чл. 382. (1) Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
(2) Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника.
(3) Освен на липсата на условията по ал. 1 длъжникът може да направи и възражения за погасяване на дълга.
(4) Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на такива основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.
(5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 382, който става чл. 409:
“Дубликат от изпълнителен лист
Чл. 409. (1) Ако първообразният изпълнителен лист бъде изгубен или унищожен, съдът, който го е издал, по писмена молба на молителя издава дубликат от него въз основа на акта, по който е издаден първообразът.
(2) Молбата се разглежда в открито заседание, след като се връчи препис от нея на длъжника.
(3) Длъжникът може да противопостави освен липсата на условията по ал. 1 и възражения за погасяване на дълга въз основа на обстоятелства, настъпили след установяване на съществуването му.
(4) Постановеното решение подлежи на обжалване по общия ред. След като то влезе в сила, длъжникът не може да оспорва съществуването на дълга на основания, които е могъл да предяви в производството по издаване на дубликата.
(5) Ако самият акт е бил изгубен или унищожен и няма възможност да бъде възстановено неговото съдържание чрез официални документи, молителят може да предяви иск за осъждане на длъжника.”

КОМИСИЯТА предлага да се създаде нова глава тридесет и седма с наименование "Заповедно производство” и членове 410-425:

“Глава тридесет и седма
Заповедно производство
Заявление за издаване на заповед за изпълнение
Чл. 410. (1) Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение:
1. за вземания за парични суми, или за заместими вещи, когато искът е подсъден на районния съд.
2. за предаването на движима вещ, която длъжникът е получил със задължение да я върне или е обременена със залог или е прехвърлена от длъжника със задължение да предаде владението, когато искът е подсъден на районния съд.
(2) Заявлението съдържа искане за издаване на изпълнителен лист и трябва да отговаря на изискванията на чл. 137, ал. 1 и 3 и чл. 138, т. 1 и 2.

Издаване на заповед за изпълнение
Чл. 411. (1) Заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес или по седалището на длъжника, или по местоизпълнението.
(2) Съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в тридневен срок, освен когато:
1. искането не отговаря на изискванията на чл. 410;
2. искането е в противоречие със закона или с добрите нрави;
3. длъжникът няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България;
4. длъжникът няма обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България.
(3) При уважаване на заявлението съдът издава заповед за изпълнение, препис от която се връчва на длъжника.

Съдържание на заповедта за изпълнение
Чл. 412. Заповедта за изпълнение съдържа:
1. означението “заповед за изпълнение”;
2. дата и място на постановяване;
3. посочване на съда и името на съдията, постановил заповедта;
4. трите имена и адресите на страните;
5. делото, по което се издава заповедта;
6. задължението, което длъжникът трябва да изпълни и разноските, които трябва да плати;
7. покана до длъжника да изпълни в двуседмичен срок от връчването на заповедта;
8. указание, че заповедта за изпълнение се обезсилва, ако бъде подадено възражение в същия срок;
9. указание, че ако длъжникът не направи възражения пред издалия заповедта съд или не изпълни, заповедта за изпълнение влиза в сила и ще се пристъпи към принудително изпълнение;
10. пределите на обжалване, пред кой съд и в какъв срок може да се обжалва;
11. подпис на съдията.
Обжалване
Чл. 413. (1) Заповедта за изпълнение не подлежи на обжалване от страните, освен в частта за разноските.
(2) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти заявлението, може да се обжалва от заявителя с частна жалба.
Възражение
Чл. 414. (1) Длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу част от нея. Обосноваване на възражението не се изисква.
(2) Възражението се прави в двуседмичен срок от връчването на заповедта, който не може да бъде продължаван.

Действие на възражението
Чл. 415. (1) Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
(2) Когато заявителят не представи доказателства, че е предявил иска в посочения срок, съдът обезсилва заповедта за изпълнение частично или изцяло, както и изпълнителния лист, издаден по чл. 418.

Влизане в сила на заповедта за изпълнение
Чл. 416. Когато възражение не е подадено в срок, или е оттеглено, заповедта за изпълнение влиза в сила. Въз основа на нея съдът издава изпълнителен лист и отбелязва това върху заповедта.

Заповед за изпълнение въз основа на документ
Чл. 417. Заявителят може да поиска издаване на заповед за изпълнение и когато вземането, независимо от неговата цена, се основава на:
1. акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища;
2. документ или извлечение от счетоводни книги, с които се установяват вземания на държавните учреждения, общините и банките;
3. нотариален акт, спогодба или друг договор, с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се в тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължения за предаване на определени вещи;
4. извлечение от регистъра на особените залози за вписано обезпечение и за започване на изпълнението – относно предаването на заложени вещи;
5. извлечение от регистъра на особените залози за вписан договор за продажба със запазване на собствеността до изплащане на цената или договор за лизинг - относно връщането на продадени или отдадени на лизинг вещи;
6. договор за залог или ипотечен акт по чл. 160 и чл. 173, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите;
7. влязъл в сила акт за установяване на частно държавно или общинско вземане, когато изпълнението му става по реда на този кодекс;
8. акт за начет;
9. запис на заповед, менителница или приравнена на тях друга ценна книга на заповед, както и облигация или купони по нея.

Незабавно изпълнение
Чл. 418. (1) Когато със заявлението е представен документ по чл. 417, на който се основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист.
(2) Изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. За издаването на изпълнителния лист съдът прави надлежна бележка върху представения документ и върху заповедта за изпълнение.
(3) Когато според представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от изпълнението на насрещно задължение или от настъпването на друго обстоятелство, изпълнението на задължението или настъпването на обстоятелството трябва да бъдат удостоверени с официален или с изхождащ от длъжника документ.
(4) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен лист, може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му.
(5) Заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист се връчва от съдебния изпълнител.

Обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение
Чл. 419. (1) Разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за изпълнение.
(2) Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение и може да се основе само на съображения, извлечени от актове по чл. 414, ал. 1.
(3) Обжалването на разпореждането за незабавно изпълнение не спира изпълнението.

Спиране на изпълнението
Чл. 420. (1) Възражението срещу заповедта за изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1-8, освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и 181 от Закона за задълженията и договорите.
(2) Когато в срока за възражение е направено искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, съдът, постановил незабавно изпълнение, може да го спре.
(3) Определението по искането за спиране може да се обжалва с частна жалба.

Частично спиране на изпълнението
Чл. 421. (1) При няколко задължени лица обезпечението по чл. 420, ал. 1 служи само за лицето или за лицата, за които е представено.
(2) Когато възражението се отнася само за част от вземането, както и когато представеното обезпечение е частично, съдът спира предварителното изпълнение само за съответната част от вземането.

Иск за съществуване на вземането
Чл. 422. (1) Искът за съществуване на вземането се счита предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срока по чл. 415, ал. 1.
(2) Предявяването на иск по ал. 1 не спира допуснатото незабавно изпълнение, освен в случаите по чл. 420.
(3) Ако искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява и се прилага чл. 257, ал. 3, изречение второ.

Отмяна поради невъзможност за оспорване
Чл. 423. (1) В едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да поиска от въззивния съд нейната отмяна, когато:
1. заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно;
2. заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България;
3. длъжникът не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства;
4. длъжникът не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
(2) Новото разглеждане на делото започва с указание по чл. 415, ал. 1, че заявителят може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.

Иск за оспорване на вземането
Чл. 424. (1) Длъжникът може да оспори вземането по исков ред, когато се намерят нововъзникнали, новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
(2) Искът може да бъде предявен в тримесечен срок от деня, в който на длъжника е станало известно новото обстоятелство или от деня, в който длъжникът е могъл да се снабди с новото писмено доказателство, но не по-късно от една година от погасяване на вземането.

Образци
Чл. 425. (1) Министърът на правосъдието издава наредба, с която утвърждава образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и другите книжа във връзка със заповедното производство.
(2) Когато заявителят не е използвал образец или е използвал неправилен образец, съдът в писменото си указание за отстраняване на нередовността прилага съответния образец.

Глава тридесет и седма
Започване, спиране и прекратяване на изпълнението

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименование на глава тридесет и седма, която става глава тридесет и осма.

Пристъпване към изпълнение
Чл. 383. (1) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересуваната страна на основание на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
(2) В молбата си взискателят е длъжен да укаже начина на изпълнението. Той може едновременно да посочи няколко начина, като в течение на производството може да посочва и други начини на изпълнение.
(3) Към молбата намират съответно приложение разпоредбите на чл. 139.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.383, който става чл. 426:
“Започване на изпълнението
Чл. 426. (1) Съдебният изпълнител пристъпва към изпълнение по молба на заинтересуваната страна на основание представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение.
(2) В молбата си взискателят посочва начина на изпълнението. Той може да посочи едновременно няколко начина. В течение на производството той може да посочва и други начини на изпълнение.
(3) Редовността на молбата по ал. 1 се проверява по чл. 129.
(4) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки и да изисква преписи от документи.”

Местна компетентност
Чл. 384. (1) Молбите за изпълнение се подават до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. движимите или недвижими вещи, върху които е насочено изпълнението;
2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се касае за изпълнение на такива задължения;
4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.
(2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своята постоянна адресна регистрация налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, макар и съобразно правилата по ал. 1 изпълнителните действия да подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.
(3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 384, който става чл. 427:
“Местна компетентност
Чл. 427. (1) Молбата за изпълнение се подава до съдебния изпълнител, в чийто район се намират:
1. движимите или недвижими вещи, върху които е насочено изпълнението;
2. постоянният адрес или седалището на третото задължено лице, когато изпълнението е насочено върху вземания на длъжника към него;
3. местоизпълнението на задълженията за действие или бездействие, когато се иска изпълнение на такива задължения;
4. постоянният или настоящият адрес на взискателя или длъжника - по избор на взискателя по вземане за издръжка.
(2) Взискателят може да поиска от съдебния изпълнител по своя постоянен адрес налагане на запор или възбрана върху вещи и вземания на длъжника, независимо от това че по правилата на ал. 1 изпълнителните действия подлежат на извършване от друг съдебен изпълнител. След налагане на запора или възбраната съдебният изпълнител препраща изпълнителното дело на надлежния съдебен изпълнител, който да извърши опис и продан на вещите.
(3) Когато изпълнението е насочено към парични вземания на длъжника от трето задължено лице с постоянен адрес или седалище в друг съдебен район, изпълнителното дело не се препраща.”

Покана за доброволно изпълнение
Чл. 385. (1) Когато пристъпва към изпълнение, съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в 7-дневен срок.
(2) Поканата по ал. 1 трябва да съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение по искания от взискателя начин. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.
(3) Ако длъжникът умре, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител трябва да изпрати на наследниците нова покана за доброволно изпълнение, преди да продължи действията си.
(4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, той праща на длъжника съобщение за това.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 385, който става чл. 428:
“Покана за доброволно изпълнение
Чл. 428. (1) Съдебният изпълнител е длъжен да покани длъжника да изпълни доброволно задължението си в двуседмичен срок. Когато пристъпва към изпълнение въз основа на заповед за изпълнение, съдебният изпълнител кани длъжника с връчването й, а когато заповедта е била връчена на длъжника, нов срок за доброволното й изпълнение не се дава.
(2) Поканата съдържа името и адреса на взискателя и предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В поканата се съобщават наложените запори и възбрани. Към поканата за доброволно изпълнение се прилага копие от подлежащия на изпълнение акт.
(3) При смърт на длъжника, след като е получил поканата за доброволно изпълнение, но преди да са извършени други изпълнителни действия, съдебният изпълнител преди да продължи действията си изпраща на наследниците нова покана за доброволно изпълнение.
(4) Когато съдебният изпълнител преминава от един начин на изпълнение към друг, изпраща на длъжника съобщения за наложения запор и възбрана.”

Субективни предели на изпълнителния лист
Чл. 386. (1) Наследниците и частните правоприемници на взискателя, както и поръчителят и солидарният съдлъжник, които са платили дълга, могат да искат изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно плащането от поръчителя или съдлъжника, се установява с писмени доказателства.
(2) Издаденият изпълнителен лист срещу наследодателя може да бъде изпълняван и върху имуществото на неговите наследници, освен ако те установят, че са се отказали от наследството или че са го приели по опис. Когато наследникът не е приел наследството, съдебният изпълнител определя срока по чл. 51 от Закона за наследството, като съобщава изявлението на наследника на съответния районен съдия, за да бъде надлежно вписано.
(3) Изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тая вещ.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя на чл. 386, който става чл. 429.

Особен представител на длъжника
Чл. 387. Районният съдия по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на съдебния изпълнител, ако той е установил с протокол, че адресът на длъжника е неизвестен, или има данни, че длъжникът се укрива.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.387, който става чл. 430:
“Особен представител на длъжника
Чл. 430. Районният съд по местоизпълнението назначава особен представител на длъжника по искане на взискателя, ако при пристъпването към изпълнение длъжникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес.”

Правомощия на съдебния изпълнител
Чл. 388. (1) Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.
(2) При нужда съдебният изпълнител може да иска съдействие от държавни органи, длъжностни лица и организации, които са длъжни да му го окажат. Органите на полицията са длъжни незабавно да окажат съдействие на съдебния изпълнител при възпрепятстване изпълнението на неговите функции.
(3) Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. данъчните, в службата на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 388, който става чл. 431:
“Правомощия на съдебния изпълнител
Чл. 431. (1) Съдебният изпълнител, ако това е необходимо за изпълнението, може да нареди да се отворят сгради на длъжника и да претърсва неговите вещи, жилище и други помещения.
(2) Съдебният изпълнител може да иска съдействие от органите на националната полиция или от кмета на общината, района или кметството, които са длъжни да му окажат съдействие.
(3) Съдебният изпълнител има право на достъп до информация в съдебните и административните служби, в т. ч. данъчните, в службата на Националния осигурителен институт, на Централния депозитар, на лицата, водещи регистър на държавни ценни книжа, на контролните органи по Закона за движението по пътищата и на други лица, които водят регистри за имущество или разполагат с данни и неговото имущество. Той може да прави справки и да получава сведения за длъжника, както и да иска копия и извлечения от документи.
(4) В случаите, когато личното присъствие на длъжника е необходимо и той не се явява въпреки, че е получил призовка за това, съдебният изпълнител може да нареди на органите на полицията неговото довеждане.
(5) При необходимост съдебният изпълнител може да поиска от органите на Министерство на вътрешните работи спиране от движение на моторно превозно средство, върху което е насочено изпълнение за срок до три месеца.

Спиране на изпълнението
Чл. 389. Изпълнителното производство се спира:
1. от съда в случаите по чл. 257, ал. 1 и 2, чл. 314, ал. 1, чл. 367, ал. 1, т. 3, чл. 395 и 479;
2. по искане на взискателя;
3. в случаите по чл. 240, ал. 1, т. 3 и 4, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление, и
4. в случаите по чл. 290, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд, и
5. в други случаи, предвидени в закона.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 389, който става чл. 432:
“Спиране на изпълнението
Чл. 432. Изпълнителното производство се спира:
1. от съда в случаите по чл. 245, ал. 1 и 2, чл. 309, ал. 1, чл. 397, ал. 1, т. 3, чл. 438 и 524;
2. по искане на взискателя;
3. в случаите по чл. 229, ал. 1, т. 3 и 4, с изключение на проданта на недвижим имот, за която е било вече направено обявление;
4. в случаите по чл. 282, ал. 2, както и когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд;
5. в други случаи, предвидени в закон.”

Прекратяване на изпълнението
Чл. 390. (1) Изпълнителното производство се прекратява:
1. когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, че сумата по изпълнителния лист е платена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е внесена за взискателя; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него; в противен случай тя се приема за истинска;
2. когато взискателят е поискал това писмено;
3. когато изпълнителният лист бъде обезсилен;
4. когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
5. когато посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
6. ако не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението;
7. когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 396 и 397;
8. когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, и когато заяви писмено, че длъжникът прави вноски срещу задължението си.
(2) Във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.
(3) Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.390, който става чл. 433:
“Прекратяване на изпълнението
Чл. 433. (1) Изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато:
1. длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или квитанция от пощенската станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство; ако длъжникът представи разписка с незаверен подпис на взискателя, последният при спор е длъжен да декларира писмено, че разписката не е издадена от него, в противен случай тя се приема за истинска;
2. взискателят е поискал това писмено;
3. изпълнителният лист бъде обезсилен;
4. с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;
5. посоченото от взискателя имущество не може да бъде продадено и не може да бъде намерено друго секвестируемо имущество;
6. не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението;
7. бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 или 440;
8. взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
(2) Във всички случаи по ал. 1 съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори, след като постановлението за прекратяване влезе в сила.
(3) Прекратяването на производството не засяга правата, които трети лица са придобили преди това въз основа на изпълнителните действия, както и редовността на извършеното от третото задължено лице плащане на съдебния изпълнител.”

Удостоверяване на изпълнителните действия
Чл. 391. За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител е длъжен да съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 391, който става чл. 434:
“Удостоверяване на изпълнителните действия
Чл. 434. За всяко предприето и извършено от него действие съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и мястото на извършването му, направените от страните искания и заявления, събраната сума и направените разноски по изпълнението.”


Глава тридесет и осма
Защита срещу изпълнението

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и осма, която става глава тридесет и девета.

Раздел I
Обжалване на действията на съдебния изпълнител
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за заглавието на Раздел І.

Подлежащи на обжалване действия
Чл. 392. (1) Взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение.
(2) Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо.
(3) Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, което е внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, който е участвал като наддавач, без да дължи задатък, поради това че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
(4) Трети лица могат да обжалват действията на съдебния изпълнител само когато той е насочил изпълнението върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се касае за движима вещ, се намират във владение на тези лица. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
(5) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от това трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, то може да предяви владелчески иск.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 392, който става чл. 435:
“Подлежащи на обжалване действия
Чл. 435. (1) Взискателят може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да извърши искано изпълнително действие, както и спирането и прекратяването на принудителното изпълнение.
(2) Длъжникът може да обжалва постановлението за глоба и насочването на изпълнението върху имущество, което счита за несеквестируемо, отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това че не е уведомен надлежно за изпълнението.
(3) Постановлението за възлагане може да се обжалва само от лице, внесло задатък до последния ден на проданта, и от взискател, участвал като наддавач, без да дължи задатък, както и от длъжника, поради това че наддаването при публичната продан не е извършено надлежно или имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
(4) Трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при налагане на запора или възбраната.
(5) Въвод във владение на недвижим имот може да се обжалва само от трето лице, което е било във владение на имота преди предявяване на иска, решението по който се изпълнява. Ако пропусне срока за обжалване, третото лице може да предяви владелчески иск.”

Производство по жалбата
Чл. 393. (1) Жалбите се подават чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от момента на узнаване на действието.
(2) Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на когото е образувано изпълнителното дело.
(3) Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело на окръжния съд, като дава и писмени обяснения по обжалваните действия.
(4) По отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 272 и 273.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 393, който става чл. 436:
“Подаване на жалбата
Чл. 436. (1) Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител до окръжния съд по мястото на изпълнението в едноседмичен срок от извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или ако е била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението. За третите лица срокът започва да тече от узнаване на действието.
(2) Препис от жалбата се връчва на другата страна, а когато жалбата е подадена от трето лице, преписи от нея се връчват на длъжника и на взискателя, по молба на когото е образувано изпълнителното дело.
(3) Страната, която е получила препис от жалбата, може в тридневен срок да подаде писмени възражения. След изтичането на този срок съдебният изпълнител изпраща на окръжния съд жалбата заедно с възраженията, ако има такива, и копие от изпълнителното дело, като излага мотиви по обжалваните действия.
(4) По отношение на жалбите се прилагат съответно разпоредбите на чл. 260, 261 и 262.”

Разглеждане на жалбите
Чл. 394. (1) Жалбите, подадени от страните, се разглеждат в закрито заседание, освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица.
(2) Подадените от трети лица жалби се разглеждат в открито заседание с призоваване на жалбоподателя, длъжника и взискателя, по молбата на когото е образувано изпълнителното дело.
(3) Съдът разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства.
(4) Съдът обявява решението с мотивите си най-късно в едномесечен срок от постъпване на жалбата в съда. Решението не подлежи на обжалване.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 394, който става чл. 437.

Спиране на изпълнението при обжалване
Чл. 395. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 395, който става чл. 438:
“Спиране на изпълнението при обжалване
Чл. 438. Подаването на жалбата не спира действията по изпълнението, но съдът може да постанови спирането. В този случай съдът незабавно изпраща на съдебния изпълнител препис от определението за спиране.”

Раздел II
Защита по исков ред

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІІ.

Оспорване на вземането
Чл. 396. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
(2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, когато изпълнението се осъществява по изпълнителен лист, издаден въз основа на предвидените в чл. 374, т. 1, 2 и 3 основания или на заповед за плащане.
(3) Когато изпълнението се осъществява въз основа на друг подлежащ на изпълнение акт, искът на длъжника може да се основава и на други факти.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 396, който става чл. 439:
“Оспорване на вземането
Чл. 439. (1) Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
(2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.”

Защита на трето лице
Чл. 397. (1) Всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не принадлежи на длъжника.
(2) Искът се предявява срещу взискателя и длъжника.
(3) Взискателят отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на трети лица чрез насочване на изпълнението върху имуществото, което им принадлежи.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя на чл. 397, който става чл. 440.

Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
Чл. 398. (1) Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от ЗЗД за вредите, причинени на длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговаря държавата.
(2) Длъжникът може да предяви иск за обезщетение на причинените му вреди от продажбата на движимо и недвижимо имущество, поради това че:
1. не е уведомен надлежно за насочването на изпълнението върху продаденото имущество;
2. продадената вещ е несеквестируема;
3. публичната продан не е била надлежно разгласена;
4. наддаването при публичната продан не е извършено надлежно;
5. имуществото не е възложено по най-високата предложена цена.
(3) Длъжникът може да предяви иск за обезщетение на причинените му вреди от продажбата на движима вещ в магазин, поради това че:
1. не е уведомен надлежно за насочването на изпълнението върху продаденото имущество;
2. продадената вещ е несеквестируема;
3. публичната продан не е била надлежно разгласена;
4. продажната цена е била под половината от пазарната;
(4) Длъжникът може също да предяви иск за обезщетение на причинените му вреди от отнемането на движима вещ или отстраняването му от имот, поради това че не е уведомен надлежно за изпълнението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 398, който става чл. 441:
“Отговорност на съдебния изпълнител за вреди
Чл. 441. Частният съдебен изпълнител отговаря при условията на чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за вредите, причинени на длъжника от процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. За същите вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител, отговаря държавата.”


ДЯЛ ВТОРИ
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА ПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на Дял втори.


Глава тридесет и девета
Общи правила

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава тридесет и девета, която става глава четиридесета.

Обект на изпълнението
Чл. 399. Взискателят може да насочи изпълнението върху който и да е имот на длъжника.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.399, който става чл. 442:
“Обект на изпълнението
Чл. 442. Взискателят може да насочи изпълнението върху всяка вещ или вземане на длъжника.”

Замяна на обекта на изпълнението
Чл. 400. Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друг имот или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител намери, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочения от длъжника имот.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 400, който става чл. 443:
“Замяна на обекта и начина на изпълнението
Чл. 443. Длъжникът може да предложи изпълнението да бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител намери, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да удовлетвори взискателя, той насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ или вземане.”

Несеквестируеми вещи
Чл. 401. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за 3 месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви с площ до 30 дка, а в Добруджа - до 50 дка, или ливади с площ до 50 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, 5 глави дребен добитък, 10 пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията на чл. 39, ал. 2 от ЗС;
8. предвидените в други закони вещи и права като неподлежащи на принудително изпълнение.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 401, който става чл. 444:
“Несеквестируеми вещи
Чл. 444. Изпълнението не може да бъде насочено върху следните вещи на длъжника - физическо лице:
1. вещи за обикновено употребление на длъжника и на неговото семейство, посочени в списък, приет от Министерския съвет;
2. необходимата храна на длъжника и неговото семейство за един месец, а за земеделските стопани - до нова реколта, или равностойността й в други земеделски произведения, ако няма такава;
3. необходимите горива за отопление, готвене и осветление за три месеца;
4. машините, инструментите, пособията и книгите, необходими лично на длъжника, упражняващ свободна професия, или на занаятчия за упражняване на неговото занятие;
5. земите на длъжника - земеделски стопанин: градини и лозя с площ общо до 5 дка или ниви или ливади с площ до 30 дка, и необходимите за воденето на стопанството машини и инвентар, както и торовете, средствата за растителна защита и семето за посев - за една година;
6. необходимите две глави работен добитък, една крава, пет глави дребен добитък, десет пчелни кошера и домашните птици, както и необходимата храна за изхранването им до нова реколта или до пускането на паша;
7. жилището на длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него; ако жилището надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, определени с наредба на Министерския съвет, надвишаващата част от него се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността;
8. предвидените в друг закон вещи и вземания като неподлежащи на принудително изпълнение.”

Отпадане на несеквестируемостта
Чл. 402. (1) От забраните по чл. 401 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
(2) От забраните по чл. 401, т. 5 и 7 не могат да се ползват:
1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;
2. длъжниците за случаи, предвидени в други разпоредби.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 402, който става чл. 445:
“Отпадане на несеквестируемостта
Чл. 445. (1) От забраните по чл. 444 не могат да се ползват длъжниците относно вещи, върху които е учреден залог или ипотека, когато взискател е заложният или ипотекарният кредитор.
(2) От забраните по чл. 444, т. 5 и 7 не могат да се ползват:
1. длъжниците по задължения за издръжка, за вреди от непозволено увреждане и от финансови начети;
2. длъжниците за случаи, предвидени със закон.”

Несеквестируем доход
Чл. 403. (1) Ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер е над минималното месечно трудово възнаграждение, може да се удържа само:
1. ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно - 1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа;
2. ако осъденото лице получава от 100 до 150 лв. месечно - 1/4 част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;
3. ако осъденото лице получава от 150 до 200 лв. месечно - 1/3 част, ако е без деца, и 1/4, ако е с деца, които то издържа;
4. ако осъденото лице получава от 200 до 250 лв. месечно - 1/2 част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;
5. ако осъденото лице получава над 250 лв. месечно - във всички случаи - 1/2 част.
(2) Месечното трудово възнаграждение по ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци.
(3) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(4) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 403.(1) точки 1-5 се изменят, както следва:
1. ако осъденото лице получава до 100 лв. месечно – 1/5 част, ако е без деца, и 1/6, ако е с деца, които то издържа – отпада;
2. ако осъденото лице получава от 200 до 300 лв. месечно – ¼ част, ако е без деца, и 1/5, ако е с деца, които то издържа;
3. ако осъденото лице получава от 300 до 400 лв. месечно – 1/3 част, ако е без деца, и ¼, ако е с деца, които то издържа;
4. ако осъденото лице получава от 400 до 500 лв. месечно – ½ част, ако е без деца, и 1/3, ако е с деца, които то издържа;
5. ако осъденото лице получава над 500 лв. месечно – във всички случаи – ½ част.
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 403, който става чл. 446:
“Несеквестируем доход
Чл. 446. (1) Ако изпълнението е насочено върху трудово възнаграждение или върху друго възнаграждение за труд, както и върху пенсия с размер над минималната работна заплата, може да се удържа, ако длъжникът има месечен доход:
1. до размера на минималната работна заплата – горницата над гарантирания минимален доход, ако е без деца, и ½ от тази горница, ако е с деца, които той издържа;
2. над размера на минималната работна заплата – тройният размер на дължимия данък по Закона за облагане доходите на физически лица, ако е без деца, и двойният размер на дължимия данък по Закона за облагане доходите на физически лица, ако е с деца, които той издържа.
(2) Ограниченията по ал. 1 и 2 не се отнасят до задължения за издръжка. В тези случаи присъдената сума за издръжка се удържа изцяло, а удръжките по ал. 1 за другите задължения на осъдения и за задължения за издръжка за минало време се правят върху остатъка от всичките му доходи.
(3) Върху вземания за издръжка не се допуска принудително изпълнение. Върху стипендии се допуска принудително изпълнение само за задължения за издръжка.”

Недействителност на отказа от защита
Чл. 404. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 401 и 403 е недействителен.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 404, който става чл. 447:
“Недействителност на отказ от закрила
Чл. 447. Всеки отказ на длъжника от закрилата по чл. 444 и 446 е недействителен.”

Задължение за деклариране на имуществото и доходите
Чл. 405. (1) Ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съдия и да декларира под страх от наказателна отговорност цялото си имущество и всичките си доходи. Липсата на достатъчно имущество се установява в протокол.
(2) По искане на съдебния изпълнител районният съдия насрочва заседание за явяване на длъжника и взискателя.
(3) Ако длъжникът не се яви, съдът постановява принудителното му довеждане.
(4) Ако длъжникът не представи декларация, той отговаря като за представяне на невярна декларация. Задължението за явяване и представяне на декларация и отговорността на неизпълнението на тези задължения се посочват в призовката до длъжника.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 405, който става чл. 448:
“Задължение за деклариране на имуществото и доходите
Чл. 448. (1) Ако у длъжника не бъде намерено секвестируемо имущество, продажбата на което да покрие разноските по изпълнението, той е длъжен да се яви пред районния съдия и да декларира под страх от наказателна отговорност цялото си имущество и всичките си доходи. Липсата на достатъчно имущество се установява в протокол.
(2) По искане на съдебния изпълнител районният съдия насрочва заседание за явяване на длъжника и взискателя.
(3) Ако длъжникът не се яви, съдът постановява принудителното му довеждане.
(4) Ако длъжникът не представи декларация, той отговаря като за представяне на невярна декларация. Задължението за явяване и представяне на декларация и отговорността за неизпълнението на тези задължения се посочват в призовката до длъжника.”

Едновременни действия с поканата за доброволно изпълнение
Чл. 406. (1) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Описът може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
(2) Когато изпълнението се насочва върху недвижим имот, едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която трябва да бъде посочен имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.406, който става чл. 449:
“Едновременни действия с поканата за
доброволно изпълнение
Чл. 449. (1) Когато изпълнението се насочва върху движима или недвижима вещ, в поканата за доброволно изпълнение се посочва и денят, в който ще се извърши описът. Той може да се извърши и в срока за доброволно изпълнение.
(2) Когато изпълнението се насочва върху имот едновременно с изпращането на поканата за доброволно изпълнение, в която се посочва имотът, съдебният изпълнител изпраща писмо до службата по вписванията за вписване на възбрана върху този имот.”

Запор върху движима вещ или вземане
Чл. 407. (1) Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.
(2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.
(3) Запорът върху вземането на длъжника се счита за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 462.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл.407, който става чл. 450:
“Запор върху движима вещ или вземане
Чл. 450. (1) Запор върху движима вещ се налага с описване на вещта от съдебния изпълнител.
(2) Запор върху движима вещ или вземане на длъжника може да бъде наложен и с получаване на съобщението за описа или запора, ако в него се посочи точно вещта или вземането, върху които се насочва изпълнението.
(3) Запорът върху вземането на длъжника се счита за наложен спрямо третото задължено лице от деня, в който му е връчено запорното съобщение съгласно чл. 507.”

Действие на запора и на възбраната по отношение на длъжника
Чл. 408. (1) От момента на налагане запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх на наказателна отговорност да изменява, поврежда или унищожава вещта.
(2) Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху недвижим имот и този имот е посочен в поканата.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 408, който става чл. 451:
“Действие на запора и на възбраната по
отношение на длъжника
Чл. 451. (1) От момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх на наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта.
(2) Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху имот и този имот е посочен в поканата.”

Действие на запора и на възбраната по отношение на взискателя
Чл. 409. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от ЗС.
(2) Когато изпълнението е насочено върху недвижим имот, недействителността важи само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.
(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 409, който става чл. 452:
“Действие на запора и на възбраната по отношение
на взискателя
Чл. 452. (1) Извършените от длъжника разпореждания със запорираната вещ или вземане след запора са недействителни спрямо взискателя и присъединилите се кредитори, освен ако третото лице - приобретател, може да се позове на чл. 78 от Закона за собствеността.
(2) Когато изпълнението е насочено върху имот, недействителността има действие само за извършените след вписването на възбраната разпореждания.
(3) Взискателят и присъединилите се кредитори могат да искат плащане от третото задължено лице въпреки плащането, което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение. Лицата от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него.”

Непротивопоставимост на невписаните актове
Чл. 410. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:
1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;
2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;
3. прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено след като третото задължено лице е получило запорното съобщение, и
4. отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща дата.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 410, който става чл. 453:
“Непротивопоставимост на невписаните актове
Чл. 453. На взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят:
1. прехвърлянето и учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната;
2. решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната;
3. прехвърлянето на вземане, съобщението за което е било направено след като третото задължено лице е получило запорното съобщение;
4. отчуждаването на движими вещи, владението на които не е било предадено на приобретателя преди налагане на запора, освен ако за отчуждаването има документ с достоверна предхождаща дата.”

Спиране на изпълнението по искане на длъжника
Чл. 411. (1) Ако до деня, предхождащ деня на проданта, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях, съдебният изпълнител спира изпълнението.
(2) Ако длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 411, който става чл. 454:
“Спиране на изпълнението по искане на длъжника
Чл. 454. (1) Съдебният изпълнител спира изпълнението, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот - до изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения, длъжникът - физическо лице, внесе 30 на сто от вземанията по предявените срещу него изпълнителни листове и се задължи писмено да внася на съдебния изпълнител всеки месец по 10 на сто от тях.
(2) Ако длъжникът не плати някоя от вноските по ал. 1, съдебният изпълнител по молба на всеки от взискателите продължава изпълнението, без длъжникът да може да иска ново спиране.
(3) Алинея 1 не се прилага, когато се продава заложена или ипотекирана вещ или вещ, включена в търговското предприятие на едноличния търговец.”

Постъпления по изпълнението
Чл. 412. (1) Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител.
(2) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.
(3) Когато взискателят не е посочил сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 412, който става чл. 455:
“Постъпления по изпълнението
Чл. 455. (1) Всички суми, постъпили по изпълнителното дело от длъжника, от третото задължено лице, от наддавачи и купувачи по проданта, както и от магазините или борсите, извършили проданта на движими вещи, се внасят по сметката на съдебния изпълнител.
(2) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.
(3) Когато взискателят и длъжникът не са посочили сметка за превод на постъпилите суми, те остават по сметката на съдебния изпълнител до поискване.”


Глава четиридесета
Присъединяване на взискатели и разпределение на
събраните суми

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното наименование на глава четиридесета, която става глава четиридесет и първа:

"Глава четиридесет и първа
Присъединяване на кредитори и разпределение
на събраните суми”

Присъединяване на кредитори
Чл. 413. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.
(2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която взискателят прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.
(3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 413, който става чл. 456:
“Присъединяване на кредитори
Чл. 456. (1) През всяко време на изпълнението, докато разпределението не е изготвено, в производството могат да се присъединят и други кредитори на същия длъжник.
(2) Присъединяването по ал. 1 става с писмена молба, към която кредиторът прилага изпълнителния си лист или удостоверение от съдебния изпълнител, че листът е приложен към друго изпълнително дело.
(3) Удостоверението съдържа указание за неудовлетворения остатък от вземането, включващ главница, лихви и разноски, и деня, към който е определен остатъкът. В този случай сумите по разпределението се превеждат по сметката на съдебния изпълнител, издал удостоверението, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.”

Участие в производството
Чл. 414. (1) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател.
(2) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.
(3) Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 414, който става чл. 457:
“Последици от присъединяването
Чл. 457. (1) Присъединилият се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има първоначалният взискател.
(2) Извършените до присъединяването изпълнителни действия ползват и присъединилия се взискател.
(3) Съобщенията и призоваванията се извършват само до първоначалния взискател.
(4) При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател. Присъединените взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото.”

Разпростиране на действието на съдебните решения
Чл. 415. При иск или жалба от трето лице срещу изпълнителните действия като страна се призовава първоначалният взискател. Присъединените взискатели могат да встъпят в делото като другари. Издаденото решение има сила и спрямо тях, макар и да не са встъпили в делото.
КОМИСИЯТА предлага чл. 415 на вносителя да отпадне, тъй като е отразен на систематичното му място в чл. 457, ал. 4.

Присъединяване на държавата
Чл. 416. Държавата се счита винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение на приходната администрация за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 416, който става чл. 458:
“Присъединяване на държавата
Чл. 458. Държавата се счита винаги за присъединен взискател за дължимите й от длъжника публични и други вземания, размерът на които е бил съобщен на съдебния изпълнител до извършване на разпределението. За тази цел съдебният изпълнител изпраща съобщение до Агенцията за държавни вземания и Националната агенция по приходите за всяко започнато от него изпълнение и за всяко разпределение.”

Присъединяване на кредитор с обезпечен иск
Чл. 417.(1) Кредиторът, в полза на когото е било допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се счита за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.
(2) Алинея 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 417, който става чл. 459:
“Присъединяване на кредитор с обезпечен иск
Чл. 459.(1) Кредиторът, в полза на когото е допуснато обезпечение чрез налагане на запор или възбрана, се счита за присъединен взискател, когато изпълнението е насочено върху предмета на обезпечението. Припадащата се на обезпечения кредитор сума се запазва по сметката на съдебния изпълнител и му се предава, след като представи изпълнителен лист. Тази сума се разпределя между останалите взискатели или се връща на длъжника, ако обезпечението бъде отменено.
(2) Алинея 1 се прилага и за ипотекарния и заложния кредитор, както и за кредитора с право на задържане.”

Разпределение
Чл. 418. Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползуват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 418, който става чл. 460:
“Разпределение
Чл. 460. Ако събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се ползват с право на предпочтително удовлетворение. Остатъкът се разпределя между другите вземания по съразмерност.”

Прихващане със суми по разпределението
Чл. 419. Взискателят, върху когото е възложен имотът, може да прихване от дължимата срещу стойността на имота сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 419, който става чл. 461:
“Прихващане със суми по разпределението
Чл. 461. Взискателят, на когото е възложена вещта, може да прихване от дължимата срещу стойността й сума такава част от вземането си, каквато му се пада по съразмерност.”

Предявяване на разпределението
Чл. 420. (1) Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от него ден.
(2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не се подаде жалба, то се счита за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по него на правоимащите.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 420, който става чл. 462:
“Предявяване на разпределението
Чл. 462. (1) Съдебният изпълнител предявява разпределението на длъжника и на всички взискатели, които се призовават за това в определен от съдебния изпълнител ден.
(2) Ако в тридневен срок от деня на предявяване на разпределението не се подаде жалба, то се счита за окончателно и съдебният изпълнител предава сумите по разпределението.”

Решение по разпределението
Чл. 421. (1) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който се произнася в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателите.
(2) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 283.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 421, който става чл. 463:
“Решение по разпределението
Чл. 463. (1) В случай че разпределението бъде обжалвано, делото заедно с жалбата се изпраща на окръжния съд, който я разглежда по реда на чл. 394, ал. 1.
(2) Решението на окръжния съд по разпределението подлежи на обжалване пред апелативния съд. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 274. Решението на апелативния съд не подлежи на обжалване.”

Оспорване на вземането на присъединен кредитор
Чл. 422. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг взискател, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за взискателя с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.
(2) В случая по чл. 396, ал. 3 искът може да бъде основан и на факти, които предхождат издаването на акта.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 422, който става чл. 464:
“Оспорване на вземането на присъединен кредитор
Чл. 464. (1) Когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг взискател, той трябва да предяви иск срещу него и длъжника. Предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за взискателя с оспореното вземане. Ако искът не бъде предявен в едномесечен срок от разпределението, сумата се предава на взискателя.
(2) Искът може да бъде основан и на факти, които предхождат приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.”


Глава четиридесет и първа
Изпълнение върху движими вещи
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четиридесет и първа, която става глава четиридесет и втора.


Раздел І
Опис, оценка и предаване за пазене
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел І.

Опис на движима вещ
Чл. 423. Съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако тя се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че тя принадлежи на друго лице.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 423, който става чл. 465:
“Опис на движима вещ
Чл. 465. Съдебният изпълнител описва посочената от взискателя вещ само ако се намира във владение на длъжника, освен ако от обстоятелствата е явно, че вещта принадлежи на друго лице.”

Опис на необрани насаждения
Чл. 424. Принудително изпълнение може да се насочи и върху необрани насаждения и плодове, които се описват не по-рано от два месеца преди обикновеното време за събирането им.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 424, който става чл. 466:
“Опис на необрани насаждения и плодове
Чл. 466. Принудително изпълнение може да се насочи и върху необрани насаждения и плодове, които се описват не по-рано от два месеца преди обичайното време за събирането им.”

Съдържание на описа на движима вещ
Чл. 425. (1) Описът трябва да съдържа:
1. посочване на изпълнителния лист;
2. мястото, където се извършва;
3. подробно описание на вещта;
4. оценката на вещта, и
5. евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описания имот.
(2) В описа трябва да се отбележи оставени ли са на длъжника имотите, върху които не се допуска принудително изпълнение.
(3) В описа се посочва също и мястото, и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се смята за уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.
(4) Описът се подписва от съдебния изпълнител.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 425, който става чл. 467:
“Съдържание на описа на движима вещ
Чл. 467. (1) Описът трябва да съдържа:
1. посочване на изпълнителния лист;
2. мястото, където се извършва;
3. подробно описание на вещта;
4. цената, по която вещта да се продаде в магазин;
5. евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ.
(2) В описа трябва да се отбележи оставени ли са на длъжника вещите, върху които не се допуска принудително изпълнение.
(3) В описа се посочва също мястото, и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се счита уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.
(4) Описът се подписва от съдебния изпълнител. Описът не се съобщава на страните.”

Определяне на цената на движима вещ
Чл. 426. (1) Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин, съответно - началната цена, от която ще започне наддаването при публична продан.
(2) При необходимост за определяне състоянието на вещта може да бъде привлечено вещо лице. То може да даде заключението си и устно, като това се отразява в протокола.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 426, който става чл. 468:
“Определяне на цената на движима вещ
Чл. 468. (1) Съдебният изпълнител определя цената, по която вещта да се продаде в магазин. Началната цена, от която да започне наддаването при явния търг с устно наддаване или публичната продан, е 50 на сто от продажната цена в магазина.
(2) При необходимост за определяне състоянието на вещта може да бъде назначено вещо лице. То може да даде заключението си и устно, което се отразява в протокола.”


Предаване за пазене на длъжника
Чл. 427. Описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника, ако не бъде пренесена за продажба в магазин. В този случай длъжникът може да се ползва от нея само ако ползването не намалява стойността й.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 427, който става чл. 469:
“Предаване за пазене на длъжника
Чл. 469. Описаната движима вещ може да бъде дадена за пазене на длъжника, ако не бъде пренесена за продажба в магазин. В този случай длъжникът може да се ползва от нея само ако това не намалява стойността й.”

Пазене на описаната вещ
Чл. 428. (1) Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител намери, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, който се назначава от съдебния изпълнител.
(2) Пазачът се избира с оглед на мястото, където се намира или където ще се съхранява вещта, и на нейното естество.
(3) Вещта се предава за пазене срещу подпис.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 428, който става чл. 470:
“Пазене на описаната вещ
Чл. 470. (1) Ако длъжникът откаже да приеме за пазене вещта или ако съдебният изпълнител намери, че тя не трябва да се остави у него, вещта се изземва от съдебния изпълнител и се дава за пазене на взискателя или на пазач, назначен от съдебния изпълнител.
(2) Пазачът се избира с оглед на личността му, както и на естеството на вещта, и на мястото, където тя се намира или ще се съхранява.
(3) Вещта се предава за пазене срещу подпис.”

Задължения на пазача
Чл. 429. (1) Пазачът е длъжен да пази вещта като добър стопанин и да дава сметка за приходите от нея и за разноските по пазенето й.
(2) Ако пазачът не изпълнява задълженията по ал. 1, съдебният изпълнител може да предаде за пазене вещта другиму.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 429, който става чл. 471.

Възнаграждение за пазенето
Чл. 430. На вещите лица и на пазача, когато той е трето лице, съдебният изпълнител определя възнаграждение, което се внася предварително от взискателя. Ако са нужни и разноски за пренасяне или пазене на вещта, те се внасят от взискателя предварително.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 430, който става чл. 472:
“Възнаграждение на вещото лице и пазача
Чл. 472. На вещото лице и на пазача, когато той е трето лице, съдебният изпълнител определя възнаграждение, което се внася предварително от взискателя. Ако са нужни и разноски за пренасяне или пазене на вещта, те се внасят от взискателя предварително.”


Раздел II
Продажба на движими вещи
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІІ.

Конкуренция при насочване на друго изпълнение
Чл. 431. (1) Продажбата на запорираната вещ се извършва от съдебния изпълнител, който я е описал.
(2) Ако към описаната вещ е насочено друго изпълнение, последващият взискател може да иска разрешение от районния съдия да бъде извършена продажба за изпълнение на неговото вземане. Такова разрешение се издава, ако след изтичането на един месец от насочването на изпълнението в районния съд не е регистриран протокол по чл. 434, ал. 3, съответно - по чл. 435, ал. 3.
(3) Описаната движима вещ се изземва за изпълнение въз основа на разрешението по ал. 2. Ако тя не бъде намерена у лицето, което я е приело за пазене, от него се събира равностойността й.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 431, който става чл. 473:
“Конкуренция при насочване на друго изпълнение
Чл. 473. (1) Продажбата на запорираната вещ се извършва от съдебния изпълнител, който я е описал.
(2) Ако към описаната вещ е насочено друго изпълнение, последващият взискател може да иска разрешение от районния съд да бъде извършена продан за изпълнение на неговото вземане. Разрешението се издава, ако след изтичането на един месец от насочването на изпълнението в районния съд не е регистриран протокол по чл. 477, ал. 3.
(3) Описаната движима вещ се изземва за изпълнение въз основа на разрешението по ал. 2.”

Продажба на движима вещ
Чл. 432. (1) Продажбата на движима вещ се извършва чрез магазин или борса.
(2) Ако вещта не може да се продаде в магазин на частния изпълнител, взискателят или длъжникът може да посочи магазин или борса, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба от магазина или борсата.
(3) За извършената продажба магазинът, съответно борсата, получава комисиона в размер 5 на сто от продажната цена, която се удържа при внасянето на получената сума.
(4) Вещи с оценка над 3000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства, както и вещите, които не може да се продадат на борса или в магазин, се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по този кодекс. Продажбата се обявява съгласно чл. 434, ал. 3. Съдебният изпълнител предава владението на вещта, след като бъде платена цената. В това производство се прилагат правилата на чл. 438 и 476.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 432, който става чл. 474:
“Продан на движима вещ
Чл. 474. (1) Проданта на движима вещ се извършва чрез магазин или борса, чрез явен търг с устно наддаване или по реда на публичната продан на имот.
(2) Длъжникът може да се съгласи вещта да бъде продадена по определената от съдебния изпълнител цена в магазин на частния съдебен изпълнител, или посочен от него магазин, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба в магазина.
(3) Ако вещта може да се продаде на борса, взискателят или длъжникът може да посочи борса, като представи писменото съгласие за приемане на вещта за продажба от борсата.
(4) Предаването на вещта се удостоверява с протокол, подписан от съдебния изпълнител и от управителя на борсата или магазина. За извършената продажба магазинът, съответно борсата, получава комисионна в размер 15 на сто от продажната цена, която се удържа при внасянето на получената сума.
(5) Вещи с оценка над 5000 лв., моторни превозни средства, кораби и въздухоплавателни средства се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3. Съдебният изпълнител предава владението на вещта след като бъде платена цената. В това производство се прилагат правилата на чл. 482 и 521.”

КОМИСИЯТА предлага да се създаде нов чл. 475:
“Продан на вещи, които подлежат на бърза развала
Чл. 475. Вещи, които подлежат на бърза развала и за опазването на които са необходими значителни разходи или специални условия се продават не по-късно от една седмица от описа.”

Продажба на необрани насаждения и плодове
Чл. 433. Не обрани насаждения и плодове се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продажба на недвижим имот по този кодекс. Продажбата трябва да завърши не по-рано от една седмица преди обикновеното време за събирането им.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 433, който става чл. 476:
“Продан на необрани насаждения и плодове
Чл. 476. Необрани насаждения и плодове се продават от съдебния изпълнител по реда на публичната продан на имот по този кодекс. Проданта трябва да завърши не по-рано от една седмица преди обичайното време за събирането им.”

Продажба в магазин
Чл. 434. (1) Вещта се пренася в магазина от длъжника, а ако той откаже да стори това - от взискателя. При съпротива на длъжника се прилага чл. 388, ал. 2.
(2) За предаването на вещта в магазина длъжникът или взискателят представя на съдебния изпълнител надлежна разписка.
(3) Съдебният изпълнител оповестява продажбата на вещта чрез обявления, които се поставят на съответните места в районния съд, в неговата канцелария и в местната община или кметство. Протоколът за поставяне на обявленията се регистрира в районния съд.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 434, който става чл. 477:
“Продан в магазин
Чл. 477. (1) Вещта се пренася в магазина от длъжника.
(2) За предаването на вещта в магазина длъжникът представя на съдебния изпълнител разписка.
(3) Съдебният изпълнител оповестява проданта на вещта чрез обявления, които се поставят на съответните места в районния съд, в неговата канцелария и в местната община или кметство. Протоколът за поставяне на обявленията се регистрира в районния съд.”

Продажба без пренасяне на вещта
Чл. 435. Когато пренасянето на вещта до магазин е свързано с неудобство за нейната продажба, съдебният изпълнител поставя в магазина на видно място обявление и осигурява възможност на желаещите да преглеждат вещта на мястото, където тя се намира. Освен това продажбата се обявява и съобразно чл. 434, ал. 3.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 435, който става чл. 478:
“Продан без пренасяне на вещта
Чл. 478. Когато пренасянето на вещта до магазин е свързано с неудобство за нейната продажба, съдебният изпълнител поставя в магазина на видно място обявление и осигурява възможност на желаещите да преглеждат вещта на мястото, където тя се намира. Проданта се обявява по реда на чл. 477, ал. 3.”
Плащане на цената
Чл. 436. Продажбата в магазин се извършва по цена, равна на оценката, като вещта се предава на купувача след изплащането на цената. Ако вещта се продаде на по-ниска от тази цена или се предаде на купувача преди плащането на цената, съдебният изпълнител събира продажната цена от продавача.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 436, който става чл. 479:
“Плащане на цената
Чл. 479. Проданта в магазин се извършва по определената цена. Вещта се предава на купувача след изплащането на цената. Ако вещта се продаде на по-ниска от определената цена или се предаде на купувача преди плащането на цената, съдебният изпълнител събира продажната цена от продавача.”

Нова продажба
Чл. 437. (1) Ако в продължение на 3 месеца от предаването на вещта в магазин или от обявяването на продажбата съгласно чл. 435 вещта не бъде продадена, тя се освобождава от запор и се връща на длъжника, освен ако взискателят в едноседмичен срок от изтичането на тримесечния срок поиска да се извърши нова продажба.
(2) Новата продажба се извършва по правилата за първата продажба. Тя започва не по-рано от две седмици след приключването на първата продажба при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продажба вещта не бъде продадена, тя се освобождава от запор и се връща на длъжника.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 437, който става чл. 480:
“Нова продан
Чл. 480. Ако в продължение на три месеца от предаването на вещта в магазин или от обявяването на проданта по реда на чл. 478 вещта не бъде продадена, тя се продава чрез явен търг с устно наддаване.”

КОМИСИЯТА предлага да се създаде нов чл. 481:
“Продан чрез явен търг с устно наддаване
Чл. 481. (1) Съдебният изпълнител извършва проданта чрез търг в определеното време пред сградата, в която се пазят описаните вещи или на друго място, определено по взаимно съгласие на страните. При липса на съгласие проданта се извършва на място, определено от съдебния изпълнител, като се насрочва не по-рано от една и не по-късно от три седмици от извършения опис.
(2) Проданта не се насрочва и описаните вещи се освобождават, ако взискателят в едноседмичен срок от описа не внесе разноските за извършването й.
(3) В деня на проданта, съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня и начина на разгласяването и уведомяването на страните.
(4) Търгът започва в определеното време и завършва след предлагането на последната описана вещ.
(5) За участие в търга не се внася задатък.
(6) Ако до един час, след определеното време, на проданта се явят наддавачи, съдебният изпълнител предлага вещите за продан последователно в избран от него ред.
(7) Всяка отделна вещ се предлага устно от съдебния изпълнител по определената начална цена за търга. Цената се обявява три пъти.
(8) Ако някой от надавачите даде знак, че приема цената, съдебният изпълнител предлага вещта на по-висока цена. Ако по-високата цена бъде приета от някой от наддавачите, съдебния изпълнител предлага още по-висока цена.
(9) Ако предлаганата най-висока цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява, че вещта е купена от наддавача, приел първи по-ниската обявена цена, отразява цената в протокола и предава вещта на наддавача срещу заплащане в брой. Ако обявеният от съдебния изпълнител купувач не плати незабавно в брои приетата цена, съдебният изпълнител го отстранява от по-нататъшно участие в търга.
(10) Ако не са се явили наддавачи или началната цена не бъде приета и след третото обявяване, съдебният изпълнител обявява проданта за нестанала, освобождава вещта и я предава на длъжника. Ако длъжникът не присъства, вещта се предава на пазача, а ако вещта не е била предадена за пазене, се оставя на мястото на проданта на разположение на длъжника.”

Стабилитет на продажбата
Чл. 438. (1). Извършената продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред.
(2) Купувачът на вещта става неин собственик независимо от това, дали вещта е принадлежала на длъжника.
(3) Предишният собственик има право да получи цената, ако тя не е изплатена, а ако тя е била изплатена, той има право да иска от взискателите и от длъжника това, което те са получили по разпределението.
(4) Ако взискателят е бил недобросъвестен, той отговаря пред собственика за причинените му вреди. Във всички случаи взискателят понася разноските по изпълнението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 438, който става чл. 482:
“Стабилитет на продажбата
Чл. 482. (1). Извършената продажба не може да бъде обжалвана или оспорвана по исков ред.
(2) Купувачът на вещта става неин собственик, независимо от това дали вещта е принадлежала на длъжника.
(3) Предишният собственик има право да получи цената, ако не е изплатена по разпределението. Ако тя е изплатена, той има право да иска от взискателите и от длъжника това, което те са получили по разпределението.
(4) Ако взискателят е недобросъвестен, той отговаря пред собственика за причинените му вреди. Във всички случаи взискателят понася разноските по изпълнението.”


Глава четиридесет и втора
Изпълнение върху недвижими вещи

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя наименование на глава четиридесет и втора, която става глава четиридесет и трета.


Опис на недвижим имот
Чл. 439. След изтичането на срока за доброволно изпълнение съдебният изпълнител пристъпва към опис на посочения в поканата възбранен имот. Описът се извършва само ако съдебният изпълнител се увери, че имотът е бил собственост на длъжника към деня на налагане възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, взема се предвид владението към деня на възбраната.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 439, който става чл. 483:
“Опис на имот
Чл. 483. Съдебният изпълнител описва посочения от взискателя имот, след като се увери, че той е бил собственост на длъжника към деня на налагане възбраната. Проверката на собствеността се извършва чрез справка в данъчните или нотариалните книги или по друг начин, включително чрез разпит на съседи. Когато няма сигурни данни за собствеността, се взема предвид владението към деня на възбраната.”

Съдържание на описа на недвижим имот
Чл. 440. При описа се спазват правилата на чл. 425, като в него се посочват и местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци. Сведения за тези тежести съдебният изпълнител изисква от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната и от съответната териториална данъчна служба.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 440, който става чл. 484:
“Съдържание на описа
Чл. 484. (1) Описът съдържа:
1. посочване на изпълнителния лист;
2. мястото, където се извършва;
3. местонахождението, границите на имота, наложените върху него ипотеки и възбрани, както и дължимите данъци.;
4. началната цена, от която да започне наддаването;
5. евентуалните възражения на страните и заявените от трети лица права върху описаната вещ.
(2) Сведения за тежестите съдебният изпълнител изисква от териториалната данъчна служба и от службата по вписванията едновременно с искането за вписване на възбраната.
(3) В описа се посочва също мястото, и времето за проданта на вещта, ако взискателят поиска това. В този случай длъжникът се счита уведомен за проданта независимо дали е присъствал на описа.
(4) Описът се подписва от съдебния изпълнител. Описът не се съобщава на страните.”

Определяне на началната цена за публична продажба
Чл. 441. Съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването при публична продажба, при спазване правилата на чл. 426.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 441, който става чл. 485:
“Определяне на началната цена за публична продан
Чл. 485. Съдебният изпълнител определя началната цена, от която ще започне наддаването при съответно приложение на чл. 468.”

Пазене на недвижим имот
Чл. 442. (1) Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на продажбата. Длъжникът трябва да управлява този имот като добър стопанин. Длъжникът получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.
(2) Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на трети лица да го преглеждат, съдебният изпълнител предава на друго лице управлението.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 442, ал. 2 думата “управлението” се заменя с “владението и пазенето”.
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 442, който става чл. 486:
“Пазене на недвижим имот
Чл. 486. (1) Имотът се оставя във владение на длъжника до извършване на продажбата. Длъжникът трябва да управлява имота като добър стопанин. Той получава имота по описа и е длъжен да го предаде в същото състояние, в което го е приел.
(2) Ако длъжникът не стопанисва добре имота или пречи на огледа от трети лица, съдебният изпълнител предава управлението на друго лице.”

Обявяване на продажбата
Чл. 443. (1) Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на 7 дни от описа да изготви обявление за продажбата, в което посочва: собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне продажбата, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши продажбата.
(2) Обявлението по ал. 1 се поставя на съответните места в канцеларията на частния изпълнител, в сградата на районния съд, в общината/кметството, съответно - в кметството по местонахождението на имота, както и на самия имот, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на продажбата.
(3) В деня по ал. 2 съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението. Протоколът се регистрира в районния съд.
(4) Съдебният изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може да бъде преглеждан от лицата, които желаят да го купят.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 443, който става чл. 487:
“Обявяване на проданта
Чл. 487. (1) Съдебният изпълнител е длъжен след изтичането на една седмица от описа да изготви обявление за проданта, в което посочва собственика на имота, описание на имота, ипотекиран ли е той и за каква сума, цената, от която ще започне проданта, и мястото и деня, в който ще започне и ще завърши проданта.
(2) Обявлението по ал. 1 се поставя на съответните места в канцеларията на частния съдебен изпълнител, в сградата на районния съд, в общината или кметството по местонахождението на имота, както и на самия имот, и то най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта.
(3) В деня по ал. 2 съдебният изпълнител съставя протокол, в който посочва деня на разгласяване на обявлението. Протоколът се регистрира в районния съд.
(4) Съдебният изпълнител определя времето, през което недвижимият имот може да бъде преглеждан от лицата, които желаят да го купят.”

Място на продажбата
Чл. 444. (1) Продажбата се извършва в сградата на районния съд. Тя продължава един месец и завършва в посочения в обявлението ден.
(2) Книжата за продажбата се държат в канцеларията на районния съд на разположение на всеки, който се интересува от имота.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 444, който става чл. 488:
“Място на проданта
Чл. 488. (1) Проданта се извършва в сградата на районния съд. Тя продължава един месец и завършва в посочения в обявлението ден.
(2) Книжата за проданта се държат в канцеларията на районния съд на разположение на всеки, който се интересува от имота.”

Наддавателни предложения
Чл. 445. (1) За участие в наддаването се внася задатък 10 на сто върху оценката. Взискателят не внася тоя задатък, ако вземането му надвишава този размер.
(2) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и с думи и подава предложението си заедно с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик.
(3) Наддавачът може да направи повече наддавателни предложения. Взискателят не внася задатък по всяко предложение, ако вземането му надвишава размера на сумата от необходимите задатъци според броя на подадените наддавателни предложения.
(4) Предложенията се подават в канцеларията на районния съд, което се отразява във входящия регистър.
(5) Продажбата приключва в края на работното време на последния ден.
(6) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продажба, както и предложения за цена под началната цена са недействителни.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 445, който става чл. 489:
“Наддавателни предложения
Чл. 489. (1) За участие в наддаването по сметка на съдебния изпълнител се внася задатък 10 на сто върху началната цена. Взискателят не внася задатък, ако вземането му надвишава неговия размер.
(2) Всеки наддавач посочва предложената от него цена с цифри и с думи и подава предложението си заедно с квитанцията за внесения задатък в запечатан плик. Наддавачът може да направи повече наддавателни предложения. Всяко наддавателно предложение се прави отделно.
(3) Взискателят не внася задатък по всяко предложение, ако вземането му надвишава размера на сумата от необходимите задатъци според броя на подадените наддавателни предложения.
(4) Предложенията се подават в канцеларията на районния съд, което се отразява във входящия регистър.
(5) Проданта приключва в края на работното време в последния ден.
(6) Наддавателни предложения от лица, които нямат право да вземат участие в публичната продан, както и предложения за цена под началната са недействителни.”

Лица без право да наддават
Чл. 446. (1) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от ЗЗД, нямат право да вземат участие в наддаването.
(2) Когато имотът е купен от лице, което е нямало право да наддава, продажбата е недействителна.
(3) В случая по ал. 2 внесената от купувача сума се задържа за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на продажба.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 446, който става чл. 490:
“Лица без право да наддават
Чл. 490. (1) Длъжникът, неговият законен представител, длъжностните лица от канцеларията на районния съд, служителите на съдебния изпълнител, както и лицата, посочени в чл. 185 от Закона за задълженията и договорите, нямат право да вземат участие в наддаването.
(2) Когато имотът е купен от лице, което не е имало право да наддава, проданта е недействителна.
(3) В случая по ал. 2 внесената от купувача сума се задържа за удовлетворение на вземанията по изпълнителното дело, а имотът по искане на който и да е от взискателите може отново да се изнесе на продан.”

КОМИСИЯТА предлага да се създаде нов чл. 491:
“Неизвършване на проданта при плащане на дълга
Чл. 491. Ако до изтичането на срока за подаване на писмените наддавателни предложения, длъжникът внесе всичко по предявените срещу него изпълнителни листове и разноските по изпълнителното дело, проданта не се извършва.”

Обявяване на купувач
Чл. 447. (1) В 9,00 ч. на следващия работен ден след изтичането на срока за подаване на наддавателни предложения съдебният изпълнител обявява на определеното място в сградата на районния съд постъпилите наддавателни предложения в присъствието на явилите се наддавачи, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от съдебния изпълнител чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от съдебния изпълнител в протокола, който се подписва от него.
(2) Ако при обявяването на купувача някой от явилите се наддавачи предложи устно цена по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола, като наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена.
(3) Купувачът трябва в срок 5 дни след приключване на продажбата да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 447, който става чл. 492:
“Обявяване на купувач
Чл. 492. (1) В началото на работния ден след изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения на определеното място в сградата на районния съд съдебният изпълнител, в присъствието на явилите се наддавачи, обявява постъпилите наддавателни предложения, за което съставя протокол. В протокола се вписват наддавачите и наддавателните предложения по реда на отварянето на пликовете. За купувач на имота се смята този наддавач, който е предложил най-висока цена. Ако най-високата цена е предложена от повече от един наддавач, купувачът се определя от съдебния изпълнител чрез жребий в присъствието на явилите се наддавачи. Обявяването на купувача се извършва от съдебния изпълнител в протокола, който се подписва от него.
(2) Ако при обявяването на купувача, някой от явилите се наддавачи устно предложи цена, по-висока с размера на един задатък, съдебният изпълнител отразява предложението в протокола и след като наддавачът го подпише, съдебният изпълнител пита три пъти има ли желаещи да предложат по-висока цена с размера на още един задатък. Ако постъпи предложение, то се отразява в протокола и наддавачът го подписва. След изчерпване на предложенията за купувач на имота се обявява този наддавач, който е предложил най-висока цена.
(3) Купувачът е длъжен в едноседмичен срок от приключване на проданта да внесе предложената от него цена, като приспадне внесения задатък.”

Следващ купувач
Чл. 448. Ако в този срок цената не бъде внесена:
1. внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите;
2. съдебният изпълнител поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и не си е изтеглил задатъка, да купи имота; ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач на имота; ако не се съгласи или ако не внесе цената в 5-дневен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител предлага имота на следващия по реда на предложените цени наддавач и постъпва така при нужда до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната оценка; наддавачът, който се е съгласил да купи имота и не внесе в срок предложената цена, отговаря съобразно т. 1.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 448, който става чл. 493:
“Следващ купувач
Чл. 493. Ако цената не бъде внесена в срока по чл. 492, ал. 3:
1. внесеният от наддавача задатък служи за удовлетворение на взискателите;
2. съдебният изпълнител поканва наддавача, който е предложил следващата най-висока цена и не си е изтеглил задатъка, да купи имота; ако този наддавач се съгласи, той се обявява за купувач на имота; ако не се съгласи или ако не внесе цената в едноседмичен срок от обявяването му за купувач, съдебният изпълнител предлага имота на следващия по реда на предложените цени наддавач и постъпва така до изчерпване на всички наддавачи, предложили цена, равна на началната; наддавачът, който се е съгласил да купи имота и не внесе в срок предложената цена, отговаря по т. 1.”

Нова продажба
Чл. 449. (1) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 448, т. 2, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продажба.
(2) Новата продажба се извършва по правилата за първата продажба. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продажба при цена, равна на 80 на сто от оценката. Ако и при тази продажба имотът не бъде продаден и в 7-дневен срок не бъде поискана нова оценка на имота, той се освобождава от изпълнение, като възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 449, който става чл. 494:
“Нова продан
Чл. 494. (1) Ако не са се явили наддавачи или не са били направени валидни наддавателни предложения, или ако купувачът не е внесъл цената и имотът не е бил възложен по реда на чл. 493, т. 2, взискателят има право в едноседмичен срок от съобщението да поиска да се извърши нова продан.
(2) Новата продан се извършва по правилата за първата продан. Тя започва не по-рано от един месец от приключването на първата продан при начална цена, равна на 80 на сто от началната цена по първата продан. Ако и при тази продан имотът не бъде продаден и в едноседмичен срок не бъде поискано определянето на нова начална цена, имотът се освобождава от изпълнение и възбраната се заличава по искане на съдебния изпълнител.”

Изплащане на цената от взискател
Чл. 450. Взискател, който е обявен за купувач на имота, трябва в 5-дневен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тая сума, той отговаря за вредите и за разноските по продажбата, а за имота се прилага чл. 449, ал. 2.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 450, който става чл. 495:
“Изплащане на цената от взискател
Чл. 495. Взискателят, обявен за купувач на имот, е длъжен в едноседмичен срок от разпределението да внесе сумата, необходима за изплащане на съразмерните части от вземанията на другите взискатели или сумата, с която цената надминава неговото вземане, когато няма други взискатели. Ако не внесе тази сума, той отговаря за вредите и за разноските по проданта, а за имота се прилага чл. 494, ал. 2.”

Постановление за възлагане
Чл. 451. (1) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 447 - 449, внесе своевременно дължимата сума, съдебният изпълнител с постановление му възлага имота.
(2) От деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Обаче правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.
(3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на
чл. 446 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 451, който става чл. 496:
“Постановление за възлагане
Чл. 496. (1) Когато лицето, обявено за купувач по реда на чл. 492 - 494, внесе в срок дължимата сума, съдебният изпълнител му възлага имота с постановление.
(2) От деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Правата, които трети лица са придобили върху имота, не могат да бъдат противопоставени на купувача, ако тези права не могат да се противопоставят на взискателите.
(3) Ако възлагането не бъде обжалвано, действителността на продажбата може да бъде оспорвана по исков ред само при нарушаване на чл. 490 и при невнасяне на цената. В последния случай купувачът може да отклони уважаването на иска, ако внесе дължимата сума заедно с лихвите, начислени от деня на обявяването му за купувач.”

Обявяване на новата продажба
Чл. 452. Ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна съгласно чл. 451, ал. 3, новата продажба се извършва след ново обявяване.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 452, който става чл. 497:
“Обявяване на новата продан
Чл. 497. Ако постановлението за възлагането бъде отменено или ако продажбата бъде обявена за недействителна по чл. 496, ал. 3, новата продан се извършва след ново обявяване”.

Въвод на купувача
Чл. 453. (1) Купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане, както и на удостоверение за платените такси за прехвърляне на имота и за извършеното вписване на същото постановление.
(2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. Това лице може да се брани само с иск за собственост.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 453, който става чл. 498:
“Въвод на купувача
Чл. 498. (1) Купувачът се въвежда във владение на имота от съдебния изпълнител въз основа на влязлото в сила постановление за възлагане. Купувачът представя удостоверения за платените такси за прехвърляне на имота и за вписване на постановлението за възлагане.
(2) Въводът се извършва срещу всяко лице, което се намира във владение на имота. То може да се брани само с иск за собственост.”

Връщане на даденото при съдебно отстранение
Чл. 454. (1) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки един от тях, както и от длъжника това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в продажбата. Освен това той има право да иска от общината и държавата връщане на платените от него такси по прехвърлянето.
(2) За връщането на сумите по ал. 1 районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверението по чл. 453, ал. 1, ако лицата, срещу които се издава листът, са били привлечени в делото, по което е било постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е била изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдебния изпълнител.
(3) Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в продажбата.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 454, който става чл. 499:
“Връщане на даденото при съдебно отстранение
Чл. 499. (1) Ако с влязло в сила решение бъде установено, че длъжникът не е бил собственик на продадения имот, купувачът може да иска внесената от него цена, ако тя още не е изплатена на взискателите, а ако е била изплатена, той може да иска от всеки от тях, както и от длъжника това, което е получил. И в двата случая купувачът има право на лихвите и разноските за своето участие в проданта. Той има право също да иска от общината и държавата връщане на платените такси по прехвърлянето.
(2) За връщането на сумите по ал. 1 районният съдия по местонахождението на имота издава изпълнителен лист въз основа на разпределението и на удостоверенията по чл. 498, ал. 1, ако лицата, срещу които се издава листът, са били привлечени в делото, по което е постановено решението. Ако внесената от купувача сума не е изплатена, тя му се връща с платежно нареждане на съдебния изпълнител.
(3) Когато имотът е бил възложен на взискател, той запазва вземането си срещу длъжника и има право да иска по реда на ал. 2 посочените в ал. 1 суми без разноските за своето участие в проданта.”

Продажба на съсобствен имот
Чл. 455. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху имот, който е съсобствен, за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.
(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 455, който става чл. 500:
“Продан на съсобствен имот
Чл. 500. (1) Когато изпълнението бъде насочено върху съсобствен имот за дълг на някой от съсобствениците, имотът се описва изцяло, но се продава само идеалната част на длъжника.
(2) Имотът може да бъде продаден и изцяло, ако останалите съсобственици се съгласят с това писмено.”

Продан на ипотекиран имот
Чл. 456. (1) При продажба на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдебният изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на описа и продажбата.
(2) В случаите по чл. 449 и 450 ипотекарният кредитор, ако пожелае, взема участие наравно с другите кредитори.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 456, който става чл. 501:
“Продан на ипотекиран имот
Чл. 501. (1) При продан на ипотекиран имот, която се извършва не по вземането на ипотекарния кредитор, съдебният изпълнител му изпраща съобщение за насрочването на описа и проданта.
(2) В случаите по чл. 494 и чл. 495 ипотекарният кредитор, може да участва наравно с другите кредитори.”


Глава четиридесет и трета
Изпълнение върху вещи в съпружеска общност

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четиридесет и трета, която става глава четиридесет и четвърта.

Насочване на изпълнението върху обща вещ
Чл. 457. (1) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът-недлъжник може да посочи имущество на съпруга-длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта в съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена.
(2) Когато съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е имуществена общност, прилага се чл. 400.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 457, който става чл. 502:
“Насочване на изпълнението върху обща вещ
Чл. 502. (1) Изпълнение на вземане срещу един от съпрузите може да бъде насочено върху вещ, която е съпружеска общност. Съпругът-недлъжник може да посочи имущество на съпруга длъжник, върху което да се насочи изпълнението. Ако посоченото имущество е налице и вземането може да се удовлетвори от него, след извършването на описа изпълнението по отношение на вещта съпружеска общност се спира и може да продължи, ако след осребряване на посоченото имущество вземането или част от него остане неудовлетворена.
(2) Когато съпрузите са съгласни изпълнението да бъде насочено върху определена от тях вещ, която е съпружеска общност, се прилага чл. 443.

Съобщаване на съпруга-недлъжник
Чл. 458. (1) Едновременно със запора или възбраната съдебният изпълнител е длъжен да уведоми съпруга-недлъжник, че върху вещта, която е в съпружеска общност, се насочва изпълнение.
(2) Съпругът-недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 457.
(3) Съпругът-недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както съпругът-длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.
(4) Съпругът-недлъжник може да участва и в наддаването при публичната продажба на вещта.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 458, който става чл. 503:
“Съобщаване на съпруга-недлъжник
Чл. 503. (1) Когато установи, че вещта, върху която се насочва изпълнение е съпружеска общност, съдебният изпълнител уведомява съпруга-недлъжник.
(2) Съпругът-недлъжник може да обжалва изпълнителните действия поради неспазване на чл. 502.
(3) Съпругът-недлъжник може да оспори вземането на същите основания и по същия ред, както съпругът-длъжник, както и да обжалва изпълнителните действия на същите основания като него.
(4) Съпругът-недлъжник може да участва и в наддаването при публичната продан на вещта.”

Продажба на обща вещ
Чл. 459. (1) Когато изпълнението е насочено върху движима вещ в съпружеска общност, след продажбата на вещта съдебният изпълнител изплаща половината от получената сума на съпруга-недлъжник, а с останалата сума постъпва съобразно чл. 412, ал. 2 и чл. 418 - 422.
(2) Ако изпълнението се насочи върху недвижим имот, прилага се чл. 456.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 459, който става чл. 504:
“Продан на обща вещ
Чл. 504. (1) Когато изпълнението е насочено върху вещ в съпружеска общност, след продажбата на вещта съдебният изпълнител изплаща половината от получената сума на съпруга-недлъжник, а за останалата сума прилага чл. 455, ал. 2 и чл. 460-464.
(2) Ако изпълнението се насочи върху имот, се прилага чл. 501.”

Предимство при възлагане
Чл. 460. Когато съпругът-недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 447, ал. 1 заяви, че желае да купи имота на най-високата предложена цена.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 460, който става чл. 505:
“Осуетяване на проданта и предимство при възлагане
Чл. 505. (1) Съпругът-недлъжник може да осуети проданта, ако до предаването на движимата вещ в магазин или борса, съответно преди началото на явния търг с устно наддаване, а за публичната продан на имот – до изтичането на срока за подаване на писмени наддавателни предложения внесе по сметка на съдебния изпълнител равностойността на дела на съпруга-длъжник от общата вещ, според определената цена за продажба в магазин, съответно от цената на имота.
(2) Когато съпругът-недлъжник участва в наддаването, той се обявява за купувач, ако при съставянето на протокола по чл. 492, ал. 1 заяви, че желае да купи имота по най-високата предложена цена.”



Равенство на дяловете

Чл. 461. В случаите по чл. 459 и 460 съпругът-недлъжник не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпругът-длъжник, както и взискателят не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга-длъжник е по-голям.

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 461, който става чл. 506:
“Равенство на дяловете
Чл. 506. В случаите по чл. 504 и 505 съпругът-недлъжник не може да противопоставя на взискателя, че поради приноса си в придобиване на вещта има право на по-голям дял, отколкото съпругът-длъжник. Взискателят не може да претендира, че на същото основание делът на съпруга-длъжник е по-голям.”



Глава четиридесет и четвърта
Изпълнение върху вземания на длъжника


КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четиридесет и четвърта, която става глава четиридесет и пета.

Запор на вземане
Чл. 462. (1) Запорното съобщение на третото задължено лице се изпраща едновременно с изпращане на поканата за доброволно изпълнение до длъжника.
(2) В запорното съобщение се забранява на третото задължено лице да предава дължимите от него суми или вещи на длъжника. Тези вещи трябва да бъдат посочени точно.
(3) От деня на получаване на запорното съобщение третото задължено лице има задълженията на пазач спрямо дължимите от него вещи или суми.

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 462, който става чл. 507.

Задължения на третото лице
Чл. 463. (1) В тридневен срок, считано от връчването на запорното съобщение, третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли вземането, върху което се налага запорът, за основателно, и готово ли е да го плати;
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане и
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.
(2) Поканата за даване на тези обяснения трябва да бъде направена в самото съобщение за налагане на запора.
(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то трябва да внесе дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или да му предаде вещите на длъжник.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 463, който става чл. 508:
“Задължения на третото лице
Чл. 508. (1) В тридневен срок от връчването на запорното съобщение, третото лице трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. признава ли за основателно вземането, върху което се налага запорът и готово ли е да го плати;
2. има ли претенции от други лица върху същото вземане;
3. наложен ли е запор и по други изпълнителни листове върху това вземане и по какви претенции.
(2) Поканата за даване на тези обяснения се съдържа в самото съобщение за налагане на запора.
(3) Ако третото лице не оспорва своето задължение, то внася дължимата от него сума по сметката на съдебния изпълнител или му предава запорираните вещи.”
Запор на обезпечено със залог или ипотека вземане
Чл. 464. (1) Ако запорираното вземане е обезпечено със залог, нарежда се на лицето, което държи заложената вещ, да не я предава на длъжника, а да я предаде на съдебния изпълнител, ако третото задължено лице признае дълга.
(2) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 464, който става чл. 509:
“Запор на обезпечено със залог или ипотека вземане
Чл. 509. (1) Ако запорираното вземане е обезпечено със залог на лицето, което държи заложената вещ, се нарежда да не я предава на длъжника, а да я предаде на съдебния изпълнител, ако третото задължено лице признае дълга.
(2) Ако запорираното вземане е обезпечено с ипотека, запорът се отбелязва в съответната книга в службата по вписванията.”

Възлагане за събиране или вместо плащане
Чл. 465. Запорираното вземане се предоставя на взискателя за събиране или, по негово искане, му се дава вместо плащане. Когато взискателите по изпълнителното дело са няколко, вземането се предоставя за събиране на взискателя, по молба на когото е образувано делото, а ако той не желае - на друг взискател, който направи искане за това.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 465, който става чл. 510.

Изпълнение върху предадените вещи
Чл. 466. Върху вещите, които третото задължено лице предава или които е било осъдено да предаде, изпълнението се извършва по реда на чл. 423 - 438.

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 466, който става чл. 511:
“Изпълнение върху предадените вещи
Чл. 511. Върху вещите, които третото задължено лице предава или които е било осъдено да предаде, изпълнението се извършва по реда на чл. 465 - 482.”

Запор върху трудово възнаграждение
Чл. 467. (1) Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа в същото учреждение или предприятие.
(2) Ако длъжникът премине на работа в друго учреждение или предприятие, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се счита за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до напускането.
(3) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.
(4) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната, съответно в трудовата, книжка на длъжника от лицето, което изплаща заплатата или трудовото възнаграждение. Когато длъжникът премине на работа в друго учреждение или при друг работодател, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, макар и да не е получено друго запорно съобщение.
(5) Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, който е наложил запора.
(6) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение длъжникът напусне местоработата си и в едномесечен срок не уведоми съдебния изпълнител за мястото на новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 467, който става чл. 512:
“Запор върху трудово възнаграждение
Чл. 512. (1) Запорът върху трудово възнаграждение се отнася не само за възнаграждението, посочено в запорното съобщение, но и за всяко друго възнаграждение на длъжника, получено срещу същата или друга работа при същия работодател или същото учреждение.
(2) Ако длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, запорното съобщение се препраща там от лицето, което първоначално го е получило, и се счита за изпратено от съдебния изпълнител. Третото задължено лице уведомява съдебния изпълнител за новото място на работа на длъжника и за размера на сумата, удържана до преминаването на другата работа.
(3) Лицето, което плати трудово възнаграждение на длъжника по изпълнението въпреки наложения запор, без да удържа сумата по запора, отговаря лично към взискателя за тази сума солидарно с третото задължено лице.
(4) Запорното съобщение по вземане за издръжка се вписва в служебната, или трудовата книжка на длъжника от лицето, което изплаща възнаграждението. Когато длъжникът премине на работа при друг работодател или в друго учреждение, удръжките от възнаграждението му продължават въз основа на това вписване, макар и да не е получено друго запорно съобщение.
(5) Вписването се заличава по нареждане на съдебния изпълнител, наложил запора.
(6) Ако след налагането на запора върху трудовото възнаграждение, трудовото или служебното правоотношение на длъжника бъде прекратено и в едномесечен срок не уведоми съдебния изпълнител за новата си работа, съдебният изпълнител му налага глоба до 200 лв.”

Отговорност на взискателя при събиране на вземането
Чл. 468. Взискателят, който забави събирането на предаденото му вземане, отговаря срещу длъжника по изпълнителния лист за вредите, които могат да произлязат от това.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 468, който става чл. 513:
“Отговорност на взискателя при събиране на вземането
Чл. 513. Взискателят, който забави събирането на предаденото му вземане, отговаря пред длъжника по изпълнителния лист за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от забавянето.”

Разноски по събиране на възложено вземане
Чл. 469. Разноските, които взискателят прави за събиране на предаденото му вземане, остават в негова тежест. Той е длъжен да дава на съдебния изпълнител точна сметка за събраните суми.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 469, който става чл. 514.

Изпълнение върху налични ценни книжа
Чл. 470. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдебния изпълнителя, който ги влага в банка.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. Запорът обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(3) След налагането на запора взискателят може да поиска:
1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
2. извършване на публична продан.
(4) Наличните ценни книжа се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продан на недвижим имот по този кодекс поотделно и/или в пакети. Съдебният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 470, който става чл. 515:
“Изпълнение върху налични ценни книжа
Чл. 515. (1) Налагането на запор върху налични ценни книжа става чрез опис и изземването им от съдебния изпълнителя, който ги влага в банка.
(2) При налагането на запор върху налични поименни акции или облигации съдебният изпълнител уведомява дружеството за това. Запорът има действие за дружеството от получаване на запорното съобщение. Запорът обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(3) След налагането на запора взискателят може да поиска:
1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
2. извършване на публична продан.
(4) Наличните ценни книжа се продават от съдебния изпълнител съобразно правилата за публична продан на имот по този кодекс поотделно и в пакети. Съдебният изпълнител прехвърля всяка ценна книга по надлежния за нея начин и я предава на купувача след влизането в сила на постановлението за възлагане. Когато ценната книга се прехвърля с джиро, редът на джирата не се прекъсва.”

Изпълнение върху безналични ценни книжа
Чл. 471. (1) Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.
(2) Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа.
(3) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(4) Централният депозитар и лицето, водещо регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в срока по чл. 463 да съобщят на съдебния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.
(5) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават на разпореждане на съдебния изпълнител.
(6) След налагането на запора взискателят може да поиска:
1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
2. извършване на публична продан.
(7) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин, като съдебният изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 471, който става чл. 516:
“Изпълнение върху безналични ценни книжа
Чл. 516. (1) Запор върху безналични ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Централния депозитар, като едновременно с това се уведомява дружеството. Централният депозитар уведомява незабавно съответния регулиран пазар за наложения запор.
(2) Запор върху държавни ценни книжа се налага чрез изпращане на запорно съобщение до лицето, което води регистър на държавни ценни книжа.
(3) Запорът има действие от момента на връчването на запорното съобщение и обхваща всички имуществени права по ценната книга.
(4) Централният депозитар и лицето, което води регистър на държавни ценни книжа, са длъжни в срока по чл. 508 да съобщят на съдебния изпълнител какви ценни книжа притежава длъжникът, наложени ли са други запори и по какви претенции.
(5) От получаване на запорното съобщение безналичните ценни книжа преминават в разпореждане на съдебния изпълнител.
(6) След налагането на запора взискателят може да поиска:
1. възлагане на вземането по ценната книга за събиране или вместо плащане;
2. извършване на публична продан.
(7) Безналичните ценни книжа се продават чрез банка по установения за тях начин. Съдебният изпълнител действа от свое име за сметка на длъжника.”

Изпълнение върху дял от търговско дружество
Чл. 472. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до окръжния съд по регистрацията на дружеството. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му в търговския регистър. Съдът по регистрацията уведомява дружеството за вписания запор.
(2) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на 6 месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.
(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на 3 месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството и това се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация от назначен от съда ликвидатор.
(4) Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 472. (1), изр. второ думата "Съдът" се заменя с "органът".
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 472, който става чл. 517:
“Изпълнение върху дял от търговско дружество
Чл. 517. (1) Запор върху дял от търговско дружество се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията. Запорът се вписва по реда за вписване на залог върху дял от търговско дружество и има действие от вписването му. Агенцията по вписванията уведомява дружеството за вписания запор.
(2) Когато изпълнението е насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител, като констатира изпълнението на условията по чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, връчва на дружеството и на останалите неограничено отговорни съдружници изявлението на взискателя за прекратяване на дружеството. След изтичането на 6 месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
(3) Когато изпълнението е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, съдебният изпълнител връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството. След изтичането на 3 месеца съдебният изпълнител овластява взискателя да предяви иск пред окръжния съд по седалището на дружеството за неговото прекратяване. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че дружеството е изплатило на взискателя припадащата се на съдружника длъжник част от имуществото, определена съгласно чл. 125, ал. 3 от Търговския закон, или че вземането на взискателя е удовлетворено. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството. Прекратяването се вписва служебно в търговския регистър, след което се извършва ликвидация.
(4) Когато изпълнението е насочено върху всички дялове в дружеството, искът за прекратяването му може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл. 96, ал. 1 от Търговския закон, без връчването на изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Съдът отхвърля иска, ако се установи, че вземането на взискателя е удовлетворено преди приключването на първото заседание по делото. Ако намери, че искът е основателен, съдът прекратява дружеството, и това се вписва служебно в търговския, след което се извършва ликвидация.”
Изпълнение върху общ влог
Чл. 473. Изпълнение за вземане срещу един от съпрузите може да се насочи и върху половината от паричен влог в съпружеска общност, като другата половина става личен влог на съпруга-недлъжник. Разпоредбите на чл. 458 и 461 се прилагат съответно и при това изпълнение.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 473, който става чл. 518:
“Изпълнение върху общ влог
Чл. 518. Изпълнение за вземане срещу един от съпрузите може да се насочи и върху половината от паричен влог в съпружеска общност. Другата половина става личен влог на съпруга-недлъжник. Разпоредбите на чл. 503 и 506 се прилагат съответно и при това изпълнение.”


Глава четиридесет и пета
Изпълнение срещу бюджетно субсидирани учреждения

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага наименованието на глава четиридесет и пета, която става глава четиридесет и шеста да се измени така:

“Глава четиридесет и шеста
Изпълнение срещу държавни учреждения, общини и бюджетно
субсидирани заведения”

Изпълнение срещу държавни учреждения
Чл. 474. (1) Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения.
(2) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение трябва да направи необходимото, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 474, който става чл. 519:
“Изпълнение срещу държавни учреждения
Чл. 519. (1) Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения.
(2) Паричните вземания срещу държавни учреждения се изплащат от предвидения за това кредит по бюджета им. За тази цел изпълнителният лист се предявява на финансовия орган на съответното учреждение. Ако няма кредит, висшестоящото учреждение предприема необходимите мерки, за да се предвиди такъв най-късно в следващия бюджет.”

Изпълнение срещу общини и бюджетно субсидирани заведения
Чл. 475. (1) Не се допуска изпълнение върху банковите сметки на общините, лечебните и другите бюджетно субсидирани заведения, по които постъпват бюджетните субсидии от републиканския и общинските бюджети.
(2) Изпълнението на парични вземания върху друго имущество – частна собственост на лицата по ал. 1, се извършва по правилата на този дял.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 475, който става чл. 520:
“Изпълнение срещу общини и бюджетно
субсидирани заведения
Чл. 520. (1) Не се допуска изпълнение върху средствата по банковите сметки на общините и другите бюджетно субсидирани заведения, постъпили като субсидия от републиканския бюджет.
(2) Изпълнението на парични вземания върху друго имущество – частна собственост на длъжниците по ал. 1, се извършва по правилата на този дял.”


ДЯЛ ТРЕТИ
ИЗПЪЛНЕНИЕ НА НЕПАРИЧНИ ВЗЕМАНИЯ
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименование на дял трети.



Глава четиридесет и шеста
Принудително отнемане на вещи

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четиридесет и шеста, която става глава четиридесет и седма.

Предаване на движима вещ
Чл. 476. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.
(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при нужда - и след разпит на свидетели и вещо лице.
(3) Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване. Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 476, който става чл. 521:
“Предаване на движима вещ
Чл. 521. (1) Присъдената движима вещ, която след поискване от съдебния изпълнител не е предадена доброволно от длъжника, се отнема принудително от него и се предава на взискателя.
(2) Ако вещта не се намира у длъжника или е развалена, от него се събира равностойността й. По същия начин се постъпва, когато се намери само част от вещта. Ако равностойността на вещта не е посочена в изпълнителния лист, тя се определя от съдебния изпълнител след изслушване на страните, а при нужда - и след разпит на свидетели и вещо лице.
(3) Постановлението за определяне на равностойността подлежи на обжалване по чл. 436. Обжалването на постановлението не спира събирането на равностойността, но съдът може да постанови спирането. Съдът разглежда жалбата в открито заседание с призоваване на длъжника и взискателя. Решението подлежи на обжалване пред апелативния съд, чието решение не подлежи на обжалване.”

Въвод във владение
Чл. 477. (1) Лицето, на което е присъден недвижим имот, се въвежда във владение на същия имот. Протоколът за въвода се написва от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително от него.
(2) Решенията по чл. 343 се изпълняват, след като се изплатят на другите съделители съответните части от стойността на имота.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 477, който става чл. 522:
“Въвод във владение
Чл. 522. (1) Лицето, на което е присъден имот, се въвежда във владение. Съдебният изпълнител насрочва ден и час за въвода и уведомява страните. Протоколът се изготвя от съдебния изпълнител на самото място. Ако длъжникът не напусне доброволно имота, той се отстранява принудително.
(2) Решенията по чл. 349 се изпълняват, след като се изплатят на другите съделители съответните части от стойността на имота.”

Въвод срещу трето лице
Чл. 478. (1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота, като с постановлението посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото.
(2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 478, който става чл. 523:
“Въвод срещу трето лице
Чл. 523. (1) Ако съдебният изпълнител намери присъдения недвижим имот във владение на трето лице и ако се увери, че това лице е придобило владението на имота след завеждане на делото, по което е издадено изпълняваното решение, той въвежда взискателя във владение на имота. В протокола съдебният изпълнител посочва начина, по който се е уверил, че третото лице е придобило владението след завеждането на делото.
(2) Ако третото лице заявява върху присъдения имот права, които изключват правата на взискателя, съдебният изпълнител отлага изпълнението и дава на третото лице тридневен срок да поиска от районния съд спиране на изпълнението.”

Спиране на въвода
Чл. 479. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я намери за уважителна, той спира изпълнението и дава на третото лице едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 479, който става чл. 524:
“Спиране на въвода
Чл. 524. С молбата за спирането третото лице трябва да представи писмени доказателства за претендираното от него право върху имота. Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на взискателя, длъжника и третото лице. Ако съдът я намери за основателна, той спира изпълнението и дава на третото лице едноседмичен срок да предяви иск в надлежния съд. Ако в дадения срок третото лице не предяви иск, по искане на взискателя спирането се отменя.”

Самоволно възвръщане на владението
Чл. 480. (1) Когато изваденото от владение лице по какъвто и да е начин самоволно си възвърне владението върху имота, съдебният изпълнител по искане на взискателя отново го изважда от него.
(2) Лицето по ал. 1 носи и наказателна отговорност по чл. 323, ал. 2 от Наказателния кодекс.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 480, който става чл. 525.


Глава четиридесет и седма
Изпълнение на определено действие
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четиридесет и седма, която става глава четиридесет и осма.


Изпълнение на задължение на заместимо действие
Чл. 481. (1) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го упълномощи да извърши действието за сметка на длъжника.
(2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 481, който става чл. 526:
“Изпълнение на задължение на заместимо действие
Чл. 526. (1) Когато длъжникът не изпълни едно действие, което е осъден да извърши и което действие може да бъде извършено от друго лице, взискателят може да иска от съдебния изпълнител да го оправомощи да извърши действието за сметка на длъжника.
(2) Взискателят може да поиска от съда длъжникът да бъде осъден да внесе предварително сумата, която е необходима за извършване на действието.”

Изпълнение на задължение за незаместимо действие
Чл. 482. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер.
(2) Правилото по ал. 1 не се прилага за задълженията на работници, произтичащи от трудов договор.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 482, който става чл. 527:
“Изпълнение на задължение за незаместимо действие и за бездействие
Чл. 527. (1) Когато действието не може да се извърши от друго лице, а зависи изключително от волята на длъжника, съдебният изпълнител по искане на взискателя принуждава длъжника да извърши действието, като му налага глоба до 200 лв. Ако и след това длъжникът не извърши действието, съдебният изпълнител му налага последователно нови глоби до същия размер.
(2) Правилото по ал. 1 не се прилага за задълженията на работници и служители, които произтичат от трудово или служебно правооотношение.
(3) Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.
(4) Действията на съдебния изпълнител по оправомощаването и по налагане на глобите подлежат на обжалване по реда на чл. 435-438.”

Изпълнение на задължение за бездействие
Чл. 483. Когато длъжникът върши противното на това, което с решението е задължен да върши или да търпи, съдебният изпълнител по искане на взискателя му налага за всяко нарушение на това задължение глоба до 400 лв.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 483, който е отразен на систематичното му място в чл. 527, ал. 3 и предлага да се създаде нов чл. 528 със следната редакция:
“Изпълнение на задължение за предаване на дете
Чл. 528. (1) Когато пристъпва към изпълнение на задължение за предаване на дете, както и на задължението за последващо връщане на детето, съдебният изпълнител кани длъжника да изпълни доброволно в определеното място и време. Поканата за доброволно изпълнение трябва да бъде връчена на длъжника по възможност две седмици, но не по-късно от една седмица преди определеното време за предаване на детето.
(2) В тридневен срок от връчването на поканата, длъжникът трябва да съобщи на съдебния изпълнител:
1. готов ли е да предаде детето в определеното място и време;
2. какви пречки за своевременното изпълнение на задължението съществуват;
3. в кое място и време е готов да предаде детето.
(3) За неизпълнение в срок на задължението по ал. 2 съдебният изпълнител налага на длъжника глоба по чл. 527, ал. 3 и при необходимост постановява принудителното му довеждане.
(4) Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция “Социално подпомагане” съдействие за отстраняване на пречките за своевременното изпълнение на задължението и за разясняване на длъжника, а при необходимост и на дететето, на предимствата на доброволното изпълнение и неблагоприятните последици от неизпълнението на съдебното решение. Съдебният изпълнител може да поиска от дирекция “Социално подпомагане” да предприеме подходящи мерки по чл. 23 от Закона за закрила на детето, а при необходимост – от органите на националната полиция – вземането на мерки по чл. 56 от Закона за Министерството на вътрешните работи.
(5) Ако длъжникът не изпълни доброволно, съдебният изпълнител, със съдействието на органите на националната полиция и кмета на общината, районна или кметството, отнема детето принудително и го предава на взискателя.”

Обжалване на действията
Чл. 484. Действията на съдебния изпълнител по упълномощаването и по налагане на глобите подлежат на обжалване пред районния съд по реда на чл. 392 - 395.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на чл. 484, който става чл. 529:
“Задържане при препятстване на изпълнението
Чл. 529. Ако длъжникът препятства изпълнението, полицейският орган го задържа и уведомява незабавно прокуратурата.”


ЧАСТ ШЕСТА
ОХРАНИТЕЛНИ ПРОИЗВОДСТВА
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименование на част шеста.



Глава четиридесет и осма
Общи правила

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименование на глава четиридесет и осма, която става глава четиридесет и девета.


Приложима уредба
Чл. 485. Предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на тази глава, доколкото за тях не са установени особени правила.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 485, който става чл. 530:
“Приложима уредба
Чл. 530. Предвидените в този и в други закони охранителни производства се уреждат от правилата на тази глава, доколкото не са установени особени правила.”

Подсъдност на молбата за съдействие
Чл. 486. (1) Охранителното производство започва с писмена молба от заинтересуваното лице.
(2) Молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. Ако молителите са няколко и имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 486, който става чл. 531:
“Подсъдност на молбата за съдействие
Чл. 531. (1) Охранителното производство започва с писмена молба от заинтересуваното лице.
(2) Молбата се подава до районния съд, в чийто район е постоянният адрес на молителя. Ако молителите имат различни постоянни адреси, тя се подава до съда по постоянния адрес на един от тях.”

Разглеждане на молбата
Чл. 487. Молбата се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът прецени, че за правилното решаване на делото е необходимо то да бъде разгледано в открито заседание.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 487, който става чл. 532:
“Разглеждане на молбата в закрито заседание
Чл. 532. Молбата се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът прецени, че за правилното решаване на делото е необходимо то да бъде разгледано в открито заседание.”

Служебна проверка
Чл. 488. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира доказателства и да взема предвид факти, не посочени от молителя.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 488, който става чл. 533.

Задължение за лично явяване и деклариране на обстоятелства
Чл. 489. Съдът може да постанови личното явяване на молителя. Той може да изисква молителят да потвърди с декларация истинността на изложените от него обстоятелства.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл.489, който става чл. 534:
“Лично явяване и деклариране на обстоятелства
Чл. 534. Съдът може да постанови личното явяване на молителя. Той може да изисква молителят да потвърди с декларация истинността на изложените от него обстоятелства.”

Други доказателства
Чл. 490. Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на националната полиция или на общините да съберат необходимите доказателства.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 490, който става чл. 535:
“Ползване на доказателства
Чл. 535. Съдът може да се основе и на свидетелски показания, дадени пред други органи, както и да възложи на друг съд или на органите на Националната полиция или на общините да съберат необходимите доказателства.”

Спиране на производството
Чл. 491. (1) Охранителното производство се спира:
1. когато има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт, или което е предмет на установяване с този акт;
2. когато по молбата за издаване на акта възникне гражданско правен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; в този случай съдът дава на молителя месечен срок за предявяване на иска; производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.
(2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и границите на чл. 303.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 491, който става чл. 536:
“Спиране на производството
Чл. 536. (1) Охранителното производство се спира когато:
1. има дело относно правоотношение, което е условие за издаване на искания акт или е предмет на установяване с този акт;
2. по молбата за издаване на акта възникне гражданскоправен спор между молителя и друго лице, което се противопоставя на молбата; в този случай съдът дава на молителя едномесечен срок за предявяване на иска; производството се прекратява, ако в срока искът не бъде предявен.
(2) Влязлото в сила решение по спора е задължително при разрешаване на охранителното производство при условията и в границите на чл. 298.”

Оспорване на охранителния акт
Чл. 492. (1) Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване.
(2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
(3) Прокурорът може да предяви иск за отменяне на издадения акт, когато той е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта.
ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 492, ал. 3 думата "може" отпада.
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 492, който става чл. 537:
“Оспорване на охранителния акт
Чл. 537. (1) Решението, с което молбата за издаване на искания акт се уважава, не подлежи на обжалване.
(2) Когато актът по ал. 1 засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от акта. При уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
(3) Прокурорът може да предяви иск за отменяне на издадения акт, когато е постановен в нарушение на закона. Искът се насочва срещу лицата, които се ползват от акта.”

Обжалване на отказ
Чл. 493. (1) Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в 7-дневен срок от съобщаване на решението на страната.
(2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 287.
(3) Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да бъде подадена повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 493, който става чл. 538:
“Обжалване на отказ
Чл. 538. (1) Отказът да се издаде актът подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването на решението на страната.
(2) Жалбата се подава чрез районния съд. Тя може да бъде основана и на нови факти и доказателства. Разглеждането на жалбата става по реда на чл. 278.
(3) Решението, с което молбата се отхвърля, не е пречка да се подаде повторно молба пред същия съд за издаване на същия акт.”

Прекратяване на производството
Чл. 494. (1) Охранителното производство се прекратява:
1. когато бъде оттеглена молбата за издаване на акта, или
2. когато молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.
(2) Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 494, който става чл. 539:
“Прекратяване на производството
Чл. 539. (1) Охранителното производство се прекратява когато:
1. бъде оттеглена молбата за издаване на акта;
2. молителят не бъде намерен на посочения от него адрес.
(2) Определението, с което се прекратява производството, подлежи на обжалване с частна жалба.”

Приложимост на правилата на исковото производство
Чл. 495. За охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 495, който става чл. 540:
“Приложимост на правилата на исковото производство
Чл. 540. За охранителните производства освен общите правила на този кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с изключение на чл. 297-226, чл. 228 и чл. 303-388.
Разноски
Чл. 496. Разноските по охранителните производства са за сметка на молителя.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 496, който става чл. 541.



Глава четиридесет и девета
Установяване на факти
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава четиридесет и девета, която става глава петдесета.

Приложно поле
Чл. 497. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да подаде молба до районния съд да установи факта, и когато това е необходимо - да разпореди да се състави съответният документ.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 497, който става чл. 542:
“Приложно поле
Чл. 542. Когато законът предвижда, че известен факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за гражданско състояние и др.), и такъв документ не е бил съставен и не може да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт, може да иска с молба до районния съд да установи факта, и когато това е необходимо - да разпореди да се състави съответният документ.”

Съдържание на молбата
Чл. 498. В молбата трябва да се посочи:
1. с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;
2. причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото възстановяване (причините трябва да бъдат доказани с официални документи), и
3. доказателствата за подлежащия на установяване факт.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 498, който става чл. 543:
“Съдържание на молбата
Чл. 543. В молбата се посочва:
1. с каква цел молителят иска да бъде установен съответният факт;
2. причините, поради които не е съставен документът или поради които е невъзможно неговото съставяне, за установяването на които се представят официални документи;
3. доказателствата за подлежащия на установяване факт.”

Разглеждане на молбата
Чл. 499. (1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, организациите и учрежденията, които са заинтересувани от установяване на факта. Освен тях се призовава и прокурорът.
(2) Заинтересувани се считат:
1. лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта - предмет на установяването;
2. организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят, и
3. организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използва постановеното от съда установяване.
(3) Ако заинтересувано лице по т. 1 не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересуваните организации или учреждения по
ал. 2, т. 3 могат да се представляват и от техните местни поделения.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 499, който става чл. 544:
“Разглеждане на молбата
Чл. 544. (1) Молбата се разглежда в открито заседание с призоваване на молителя и на лицата, които са заинтересувани от установяване на факта. Освен тях се призовава и прокурорът.
(2) Заинтересувани са:
1. лицата, чиито отношения с молителя зависят от факта - предмет на установяването;
2. организациите и учрежденията, които е трябвало да съставят документа или които не са в състояние да го възстановят;
3. организациите и учрежденията, пред които молителят иска да използва постановеното от съда установяване.
(3) Ако заинтересувано лице не е живо, призовават се неговите наследници. Заинтересуваните по ал. 2, т. 3 могат да се представляват и от техните местни поделения.”

Установяване на завършено образование
Чл. 500. (1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в някое учебно заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства още и със заключението на вещи лица относно подготовката на молителя.
(2) В случая по ал. 1 като заинтересувано учреждение по чл. 499, ал. 2, т. 2 се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 500, който става чл. 545:
“Установяване на завършено образование
Чл. 545. (1) Когато молителят иска да установи, че е получил образование в определено учебно заведение, съдът може да си послужи за установяване на този факт освен с другите доказателства, както и със заключение на вещи лица относно подготовката на молителя.
(2) В случая по ал. 1 като заинтересувано учреждение по чл. 544, ал. 2, т. 2 се призовава учреждението, под върховното ръководство на което се намира учебното заведение по ал. 1.”

Съдържание и действие на решението
Чл. 501. (1) В решението на съда трябва да се посочи установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които този факт е установен.
(2) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или учреждения по чл. 499, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 501, който става чл. 546:
“Съдържание и действие на решението
Чл. 546. (1) В решението на съда се посочва установеният от съда факт и доказателствата, въз основа на които е установен.
(2) Решението, с което съдът се произнася по молбата може да се обжалва по общия ред.
(3) Решението няма доказателствена сила спрямо тези заинтересувани лица, организации или учреждения по чл. 544, които не са били призовани да вземат участие в производството, ако те оспорват факта.”

Приложимост на производството за отстраняване на грешки
Чл. 502. По реда на тази глава и със същите последици могат да се поправят допуснати грешки в документите по чл. 497, когато законите не предвиждат друг ред за поправянето им.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 502, който става чл. 547:
“Приложимост на производството за
отстраняване на грешки
Чл. 547. По реда на тази глава и със същите последици може да се поправят грешки в документите по чл. 542, когато закон не предвижда друг ред за поправянето им.”

Установяване факти, настъпили в чужбина
Чл. 503. Когато фактите по чл. 497 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тази глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на чуждата държава, на територията на която фактът е настъпил. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от надлежните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да се занимаят с молбата на заинтересуваното лице или че няма възможност да се отправи такова искане.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 503, който става чл. 548:
“Установяване на факти, настъпили в чужбина
Чл. 548. Когато фактите по чл. 542 са настъпили в чужбина, тяхното установяване може да се иска по реда на тази глава само ако бъде доказано, че молителят не може да се снабди с необходимия му документ или със заместващото го удостоверяване от органите на държавата, на чиято територия е настъпил фактът. Доказването на тази пречка става с документи, издадени от надлежните органи на чуждата държава, или с удостоверение на Министерството на външните работи, че органите на чуждата държава са отказали да разгледат молбата на заинтересуваното лице или че няма възможност да се отправи такова искане.”


Глава петдесета
Обявяване на отсъствие или смърт

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава петдесета, която става глава петдесет и първа.

Подсъдност и съдържание на молбата
Чл. 504. (1) Молбата за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последния постоянен адрес на изчезналия, а при липса на такъв - по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.
(2) В молбата трябва да се посочат и предполагаемите наследници на отсъстващия и неговият пълномощник или законен представител, ако има такъв.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 504, който става чл. 549:
“Подсъдност и съдържание на молбата
Чл. 549. (1) Молбата за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице е подсъдна на районния съд по последния постоянен адрес на изчезналия, а при липса на такъв - по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването.
(2) В молбата се посочват и предполагаемите наследници на отсъстващия и неговия пълномощник или законен представител, ако има такива.”

Разглеждане на молбата
Чл. 505. (1) Съдът в закрито заседание постановява да се съберат сведения за отсъстващия от неговите близки, от общината, района или кметството, от националната полиция и от всяко друго подходящо място.
(2) Съдът изпраща извлечение от молбата на общината, района, съответно - до кметството по последното жилище на отсъстващия, за разгласяване. Това извлечение се връчва на лицата по чл. 504, ал. 2.
(3) Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като изслуша прокурора и лицата, посочени в чл. 504, ал. 2, както и другите заинтересувани.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 505, който става чл. 550:
“Разглеждане на молбата
Чл. 550. (1) В закрито заседание съдът постановява да се съберат сведения за отсъстващия от неговите близки, от общината, района или кметството, от Националната полиция и от всеки друг подходящ източник.
(2) Съдът изпраща за разгласяване извлечение от молбата до общината, района, или кметството по мястото, където лицето е живяло непосредствено преди изчезването. Извлечението се връчва на лицата по чл. 549, ал. 2.
(3) Съдът се произнася по молбата за обявяване на отсъствието или смъртта, след като изслуша прокурора и лицата, посочени в чл. 549, ал. 2, както и другите заинтересувани.”

Съставяне на акт за смърт
Чл. 506. Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смърт по последния постоянен адрес на лицето.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 506, който става чл. 551:
“Съставяне на акт за смърт
Чл. 551. Въз основа на решението, с което е обявена смъртта на едно лице, се съставя акт за смърт по последния постоянен адрес на лицето или по мястото, където е живяло непосредствено преди изчезването.”

Отмяна на решението
Чл. 507. (1) По молба на всеки заинтересуван или по искане на прокурора решението за обявяване на отсъствието или смъртта на едно лице може да бъде отменено или изменено, ако се установи, че отсъстващият е жив или че точната дата на неговата смърт е различна от тази, обявена от съда.
(2) Искът по ал. 1 се предявява срещу страната, която е искала обявяването на отсъствието или смъртта, и срещу лицата, които черпят права от съответния акт.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 507, който става чл. 552.


Глава петдесет и първа
Производство по открито наследство

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава петдесет и първа, която става глава петдесет и втора.

Местна компетентност
Чл. 508. (1) Имуществото, което е останало след смъртта на едно лице, се запечатва в установените от закона случаи от районния съдия в мястото, където е открито наследството или се намира имуществото.
(2) Районният съдия може да възложи на общината или кметството чрез свой орган да извърши запечатването.
(3) По искане на молителя запечатването може да бъде възложено и на съдебния изпълнител.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 508, който става чл. 553:
“Местна компетентност
Чл. 553. (1) Имуществото, което е останало след смъртта на едно лице, се запечатва в установените от закона случаи от районния съд по мястото, където е открито наследството или се намира имуществото.
(2) Районният съд може да възложи на общината или кметството чрез свой орган да извърши запечатването.
(3) По искане на молителя запечатването може да бъде възложено и на съдебния изпълнител.”

Легитимация
Чл. 509. Запечатване може да иска:
1. всеки, който претендира, че има право на наследство;
2. кредиторът, който има изпълнителен лист срещу починалия;
3. прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъстващи наследници.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 509, който става чл. 554:
“Упълномощени лица
Чл. 554. Запечатване може да иска:
1. всеки, който претендира, че има право на наследство;
2. кредиторът, който има изпълнителен лист срещу починалия;
3. прокурорът и кметът на общината, района или кметството, когато има отсъстващи наследници.”

Запечатване
Чл. 510. За запечатването се съставя протокол, в който се посочва датата, по чие нареждане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и др. и кратко описание на не запечатаните предмети. Този протокол се подписва от длъжностното лице и от присъстващите страни.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 510, който става чл. 555:
“Запечатване
Чл. 555. За запечатването се съставя протокол, в който се посочва датата, по чие нареждане е станало запечатването, означение на запечатаните помещения, каси, сандъци и други, и кратко описание на незапечатаните предмети. Протоколът се подписва от длъжностното лице и от присъстващите страни.”

Разпечатване
Чл. 511. (1) Всеки, който има право да иска запечатване, може да иска разпечатване и опис на имуществото.
(2) Разпечатването и описът се извършват от районния съдия. В случая се прилагат чл. 508, ал. 2 и 3.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 511, който става чл. 556:
“Разпечатване
Чл. 556. (1) Всеки, който има право да иска запечатване, може да иска разпечатване и опис на имуществото.
(2) Разпечатването и описът се извършват от районния съд, който може да възложи това по реда на чл. 553, ал. 2 и 3.”

Извършване на описа
Чл. 512. (1) В протокола за описа се описват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. За оценка на вещите може да бъде назначено вещо лице.
(2) При описа могат да присъстват наследниците на починалия и кредиторите.
(3) Може да се извърши опис и без да е направено запечатване.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 512, който става чл. 557:
“Извършване на описа
Чл. 557. (1) За описа се съставя протокол, в който се описват поотделно всички вещи по реда на разпечатването. За оценка на вещите може да бъде назначено вещо лице.
(2) При описа могат да присъстват наследниците на починалия и кредиторите.
(3) Описът може да се иизвърши и без да е направено запечатване.”

Предаване на вещите
Чл. 513. Описаните вещи се предават срещу подпис на наследниците или на някой от тях, а ако няма такива или те не желаят да ги приемат, вещите се предават за пазене на трето лице.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 513, който става чл. 558.

Уведомяване за описа
Чл. 514. Когато запечатването, разпечатването и описът се извършат от общината, района или кметството, протоколът се изпраща на районния съдия.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 514, който става чл. 559.


Глава петдесет и втора
Обезсилване на ценни книжа

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава петдесет и втора, която става глава петдесет и трета.

Предмет и предпоставки
Чл. 515. (1) Всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед (запис на заповед, менителница и др.) или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена.
(2) Не се допуска обезсилване на облигации и други ценни книжа, издавани по държавни заеми.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 515, който става чл. 560:
“Предмет и предпоставки
Чл. 560. Всяко лице, което има право върху ценна книга на заповед - запис на заповед, менителница и други, или върху ценна книга на приносител, може да иска обезсилването й, ако е лишено от владението върху нея въпреки волята му или ако ценната книга е унищожена.”

Съдържание на молбата
Чл. 516. В молбата си молителят трябва:
1. да възпроизведе ценната книга или да посочи всичко, което е необходимо, за да се определи нейната тъждественост;
2. да изложи обстоятелствата, при които е изгубена или унищожена ценната книга, както и обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея, и
3. да потвърди истинността на своите твърдения с изрична декларация в молбата.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 516, който става чл. 561:
“Съдържание на молбата
Чл. 561. В молбата си молителят трябва да:
1. възпроизведе ценната книга или да посочи всичко, което е необходимо, за да се определи нейната тъждественост;
2. изложи обстоятелствата, при които е изгубена или унищожена ценната книга, както и обстоятелствата, от които произтича правото му върху нея;
3. потвърди истинността на своите твърдения с изрична декларация в молбата.”

Заповед за неплащане
Чл. 517. (1) Ако молбата отговаря на изискванията по чл. 516, съдът в закрито заседание издава заповед, която трябва да съдържа:
1. означение на молителя;
2. покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до посочения в заповедта ден на заседанието на съда за произнасянето по обезсилването с предупреждение, че ако не стори това, ценната книга ще бъде обезсилена, и
3. нареждане до платеца да не извършва никакви плащания на приносителя на ценната книга.
(2) Заповедта се поставя на определеното за това място в съда и се обнародва в неофициалния раздел на “Държавен вестник”.
(3) Препис от заповедта се изпраща на платеца.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 517, който става чл. 562:
“Заповед за неплащане
Чл. 562. (1) Ако молбата отговаря на изискванията по чл. 561, съдът в закрито заседание издава заповед, която съдържа:
1. означение на молителя;
2. покана към държателя на ценната книга да заяви своите права най-късно до посочения в заповедта ден на заседанието на съда за произнасянето по обезсилването с предупреждение, че ако не стори това, ценната книга ще бъде обезсилена;
3. нареждане до платеца да не извършва никакви плащания на приносителя на ценната книга.
(2) Заповедта се поставя на определеното за това място в съда и се обнародва в неофициалния раздел на “Държавен вестник”.
(3) Препис от заповедта се изпраща на платеца.”

Заседание за обезсилване
Чл. 518. Денят на заседанието се определя, както следва:
1. ако се касае за ценна книга на заповед, до деня на заседанието трябва да са изтекли 45 дни от обнародването на заповедта по чл. 517, ал. 2 или от падежа на ценната книга - ако обнародването е извършено преди падежа;
2. ако се касае за ценна книга на приносител, по която са издадени лихвени купони, до деня на заседанието трябва да е изтекла една година от падежа на първия купон след обнародването на заповедта, и
3. ако се касае за ценна книга на приносител, по която не са издадени лихвени купони, до деня на заседанието трябва да е изтекла една година от падежа на ценната книга.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 518, който става чл. 563:
“Насрочване на заседание за обезсилване
Чл. 563. Заседанието за обезсилване на ценна книга се насрочва не по-рано от:
1. четиридесет и пет дни от обнародването на заповедта по чл. 562, ал. 2 или от падежа на ценната книга, ако обнародването е извършено преди падежа - за ценна книга на заповед;
2. една година от падежа на първия купон след обнародването на заповедта - за ценна книга на приносител, по която са издадени лихвени купони;
3. една година от падежа на ценната книга - за ценна книга на приносител, по която не са издадени лихвени купони.”

Оспорване на молбата
Чл. 519. (1) Лицето, което оспорва молбата за обезсилване, е длъжно да заяви това на съда най-късно в заседанието и да депозира ценната книга в съда или в банка до разрешаването на спора.
(2) В случая по ал. 1 съдът спира производството по обезсилването и дава едномесечен срок на молителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху ценната книга. Ако това доказателство не бъде представено, съдът прекратява производството по обезсилването.

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 519, който става чл. 564:
“Оспорване на молбата
Чл. 564. (1) Лицето, което оспорва молбата за обезсилване, е длъжно да заяви това най-късно в съдебното заседание и да депозира ценната книга в съда или в банка до разрешаването на спора.
(2) В случая по ал. 1 съдът спира производството по обезсилването и дава едномесечен срок на молителя да представи доказателства, че е предявил иск за установяване на правото си върху ценната книга. Съдът прекратява производството по обезсилването ако не се представят доказателства за предявяване на иск.”

Решение по обезсилването
Чл. 520. (1) Решението по обезсилването се постановява в открито заседание с призоваване на молителя.
(2) Решението, с което се отхвърля молбата за обезсилване, може да се обжалва по общия ред.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 520, който става чл. 565.

Осъществяване на правата по ценната книга
Чл. 521. След обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата по нея въз основа на решението за обезсилване. Въз основа на него той може да иска издаване на дубликат.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 521, който става чл. 566:
“Осъществяване на правата по ценната книга
Чл. 566. След обезсилване на ценната книга молителят осъществява правата си по нея въз основа на решението за обезсилване. Въз основа на него той може да иска издаване на дубликат на ценната книга.”

Права на притежателя на ценната книга
Чл. 522. Лицето, което притежава обезсилената ценна книга, макар и да не е предявило своевременно правата си върху нея, може да търси сумата по ценната книга от онзи, по молбата на когото е постановено обезсилването, ако той не е имал право да иска това.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 522, който става чл. 567:
“Права на притежателя на ценната книга
Чл. 567. Лицето, което притежава обезсилената ценна книга, независимо от това, че не е предявило своевременно правата си върху нея, може да търси сумата по ценната книга от лицето, по молбата на което е постановено обезсилването, ако това лице не е имало право да иска обезсилване.”

Отмяна на заповедта за не плащане
Чл. 523. Ако производството за обезсилване завърши, без да се издаде решение за обезсилване, заповедта за не плащане се отменя служебно от съда и се съобщава на платеца.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 523, който става чл. 568:
“Отмяна на заповедта за неплащане
Чл. 568. Ако производството за обезсилване завърши, без решение за обезсилване, заповедта за неплащане се отменя служебно от съда и се съобщава на платеца.”


Глава петдесет и трета
Нотариални производства

КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава петдесет и трета, която става глава петдесет и четвърта.

Раздел I
Общи правила
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел І.

Нотариални удостоверявания
Чл. 524. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:
1. правни сделки с нотариални актове;
2. удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;
3. нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;
4. приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа;
5. вписванията, отбелязванията и тяхното заличаване в случаите, предвидени от закона;
6. даване на справки по нотариалните книги и издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;
7. извършване на други нотариални действия, предвидени в други закони.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 524, който става чл. 569:
“Нотариални удостоверявания
Чл. 569. Нотариални са производствата, по реда на които се извършват:
1. правни сделки с нотариални актове;
2. удостоверяване на право на собственост върху недвижим имот, удостоверяване на датата, съдържанието или подписите на частни документи, както и на верността на преписи и извлечения от документи и книжа;
3. нотариални покани, протести, удостоверявания за явяване или за неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него;
4. приемане и връщане на предадени за съхранение документи и книжа;
5. вписвания, отбелязвания и тяхното заличаване в случаите, предвидени в закон;
6. даване на справки по нотариалните книги, включително по чл. 577, ал. 2;
7. издаване на удостоверения за наличие или липса на тежести;
8. извършване на други нотариални действия, предвидени в закон.”

Местна компетентност
Чл. 525. (1) Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и удостоверяване право на собственост върху такъв имот се извършват от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията относно недвижим имот се извършват по разпореждане на съдията по вписванията от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът.
(2) Другите нотариални действия, както и завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 525, който става чл. 570:
“Местна компетентност
Чл. 570. (1) Нотариалните актове за прехвърляне на собственост или за учредяване на вещно право върху недвижим имот и за удостоверяване право на собственост върху имот се извършват от нотариуса, в чийто район се намира имотът. Вписванията, отбелязванията и заличаванията за имот се извършват от службата по вписванията, в чийто район се намира имотът. Подлежащите на вписване, отбелязване и заличаване актове се представят в два или повече еднообразни екземпляра.
(2) Другите нотариални действия, както и завещанията могат да се извършват от всеки нотариус без оглед на връзката между района на неговото действие и нотариалното удостоверяване.”

Започване на нотариалното производство
Чл. 526. Нотариалните производства се започват с устна молба. Молбата трябва да бъде писмена само когато се иска извършване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху недвижим имот, удостоверяване право на собственост върху такъв имот и вписване, отбелязване и заличаване на вписване.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 526, който става чл. 571:
“Започване на нотариалното производство
Чл. 571. Нотариалните производства започват с устна молба. Молбата се подава в писмена форма само когато се иска извършване на нотариален акт за прехвърляне или учредяване на вещно право върху имот, удостоверяване право на собственост върху имот и вписване, отбелязване и заличаване на вписване.”

Страни и лица, участващи в нотариалното производство
Чл. 527. Страни по нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 527, който става чл. 572:
“Страни и участници в нотариалното
производство
Чл. 572. Страни в нотариалното производство са лицата, от чието име се иска извършване на нотариалното действие. Участващи в нотариалното производство са лицата, чието лично изявление нотариусът удостоверява.”

Място и време на нотариалните удостоверявания
Чл. 528. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район.
(2) Подлежащи на вписване нотариални действия се извършват само в канцеларията на нотариуса, и то през работно време.
(3) Другите нотариални действия могат да се извършват и вън от канцеларията и в неработно време, когато уважителни причини пречат за явяването на участващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавното извършване на нотариалното действие.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 528, който става чл. 573:
“Място и време на нотариалните удостоверявания
Чл. 573. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия извън своя район.
(2) Подлежащи на вписване нотариални действия се извършват само в канцеларията на нотариуса в работно време.
(3) Другите нотариални действия могат да се извършват и вън от канцеларията и в неработно време, когато уважителни причини пречат за явяването на участващите в удостоверяването лица в нотариалната канцелария или налагат незабавното извършване на нотариалното действие.”

Законосъобразност на нотариалните удостоверявания
Чл. 529. Не могат да се извършват нотариални действия относно противоречащи на закона или на добрите нрави сделки, документи или други действия.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 529, който става чл. 574.

Отвод на нотариуса
Чл. 530. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия, при които страна в нотариалното производство или участвуващо в него лице са: самият нотариус, неговият съпруг, роднините му по възходяща и низходяща линия, по съребрена линия - до четвърта степен, по сватовство - до първа степен, а така също и лицата, спрямо които нотариусът е настойник, осиновен или осиновител.
(2) Забраната по ал. 1 се отнася и за случаите, когато в сделката или документа се съдържа разпореждане в полза на някое от лицата по ал. 1.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 530, който става чл. 575:
“Отвод на нотариуса
Чл. 575. (1) Нотариусът не може да извършва нотариални действия, когато страна в нотариалното производство или участвуващо в него лице са самият нотариус, неговият съпруг, или лицето, с което живее при фактическо съпружеско съжителство, роднините му по възходяща и низходяща линия, по съребрена линия до четвърта степен, по сватовство до първа степен, а така също и лицата, спрямо които нотариусът е настойник, попечител, осиновен или осиновител или лице от приемно семейство.
(2) Забраната по ал. 1 се прилага и в случаите, когато в сделката или документа се съдържа разпореждане в полза на някое от лицата по ал. 1.”

Нищожни нотариални удостоверявания
Чл. 531. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 524, чл. 525, ал. 1, чл. 528, ал. 1, чл. 529 и 530), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 533, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 534, чл. 535, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 537, 538 и чл. 544, ал. 2.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 531, който става чл. 576:
“Нищожни нотариални удостоверявания
Чл. 576. Нотариалното действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569, чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица), чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2.”

Обжалване на отказ
Чл. 532. Отказите на нотариусите и на съдиите по вписванията да извършат нотариално действие могат да се обжалват пред окръжния съд в едноседмичен срок от отказа.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 532, който става чл. 577:
“Обжалване на отказ
Чл. 577. (1) Отказът да се извърши нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд.
(2) За отказите да се извърши вписване, отбелязване или заличаване се водят отделни книги.
(3) Когато съдът отмени отказа, вписването, отбелязването или заличаването се счита за извършено от момента на подаване на молбата за него.”


Раздел II
Особени правила
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за заглавието на раздел ІІ.

Форма на нотариалния акт
Чл. 533. (1) За извършване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят по образец, установен от министъра на правосъдието.
(2) Всички екземпляри на проекта трябва да бъдат изготвени чисто и четливо, да са написани на ръка с черно или синьо мастило или да са напечатани.
(3) Съдържащите се в проекта цифри трябва да бъдат написани и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места трябва да са зачертани.
(4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.
(5) Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност, издаден от надлежния държавен орган. По същия начин нотариусът удостоверява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето установява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 533. (1) думата "два" се заменя с "пет".
В ал.2 думите "изготвени чисто и четливо, да са написани на ръка с черно или синьо мастило или да са напечатани" се заменят с"напечатани чисто и четливо".
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 533, който става чл. 578:
“Форма на нотариалния акт
Чл. 578. (1) За извършване на нотариален акт се изготвя проект на акта в два или повече еднообразни екземпляра. Формата, видът и размерът на хартията, върху която се написва или напечатва проектът, се определят по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
(2) Всички екземпляри на проекта се изготвят чисто и четливо, написани на ръка с черно или синьо мастило или напечатани.
(3) Цифрите в проекта се пишат и с думи, когато се отнасят до съдържанието на сделката. Празните места се зачертават.
(4) Лицата или техните пълномощници, чиито изявления се съдържат в проекта, трябва да се явят лично пред нотариуса, който, преди да извърши акта, проверява самоличността, дееспособността и представителната власт на явилите се пред него лица.
(5) Самоличността на непознатите на нотариуса лица се установява с документ за самоличност. По същия начин нотариусът установява дали явилите се пред него лица са навършили пълнолетие. При липса на документ за самоличност лицето удостоверява самоличността си с двама свидетели с установена самоличност.”

Прочитане на нотариалния акт
Чл. 534. (1) Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, актът се подписва от тях пред нотариуса, а ако е вече подписан, те трябва да потвърдят пред него своите подписи.
(2) Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 200, като актът не се приподписва от свидетели.
(3) Когато се наложи да бъдат направени поправки, прибавки или съкращения в акта, се прави изрична бележка за това, която се подписва както самия акт.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 534, който става чл. 579:
“Извършване на нотариалния акт
Чл. 579. (1) Нотариусът прочита на участващите лица съдържанието на акта. Ако те го одобрят, изписват името си и полагат подписа си пред нотариуса, а ако актът вече е подписан, изписват пълното си име и потвърждават своите подписи.
(2) Когато някое от участващите лица не може да подпише поради неграмотност или недъгавост, прилага се чл. 189, като актът не се приподписва от свидетели.
(3) Когато се наложи да бъдат направени поправки, прибавки или съкращения в акта, се прави изрична бележка за това, която се подписва както самия акт.”

Съдържание на нотариалния акт
Чл. 535. Нотариалният акт трябва да съдържа:
1. годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа, и мястото на извършването му;
2. името на нотариуса, който го извършва;
3. името, бащиното име и фамилното име на лицата, участващи в производството;
4. съдържанието на акта;
5. кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 541, ал. 1, и
6. подпис на страните и на нотариуса.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 535, т. 3. след "фамилното име" се добавя "и ЕГН".
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 535, който става чл. 580:
“Съдържание на нотариалния акт
Чл. 580. Нотариалният акт съдържа:
1. годината, месеца, деня, а когато е необходимо - и часа, и мястото на извършването му;
2. името на нотариуса, който го извършва;
3. пълното име на лицата, участващи в производството;
4. съдържанието на акта;
5. кратко обозначение на документите, удостоверяващи наличността на изискванията по чл. 586, ал. 1;
6. подпис и изписано пълно име на страните или техни представители и подпис на нотариуса.”

Подреждане на нотариалния акт
Чл. 536. След извършване на акта единият екземпляр от него се подрежда в нарочна за това книга, а другите екземпляри, таксувани като преписи, се предават на участващите лица.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 536, който става чл. 581:
“Подреждане на нотариалния акт
Чл. 581. След извършване на акта и вписването му единият екземпляр от него се подрежда в нарочна за това книга, а другите екземпляри, таксувани като преписи, се предават на участващите лица.”

Преводач
Чл. 537. Когато някое от участващите лица не знае български език и езикът, с който си служи, е непознат на нотариуса, той назначава преводач.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 537, който става чл. 582:
“Преводач
Чл. 582. Когато някое от участващите лица не знае български език, нотариусът назначава преводач.”

Участие на глух, ням или неграмотен
Чл. 538. (1) Когато участващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва след прочитането на документа да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му.
(2) Когато лицата по ал. 1 са неграмотни, нотариусът назначава тълковник, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице.
(3) Нотариусът трябва да се удостовери по някакъв начин дали тълковникът и тези лица взаимно се разбират.
(4) В случаите по ал. 2 и 3 нотариусът прави съответна бележка в акта.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 538, който става чл. 583:
“Участие на глух, ням или неграмотен
Чл. 583. (1) Когато участващото лице е грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или глухонемият трябва след прочитането на документа да напише собственоръчно в него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му.
(2) Когато лицата по ал. 1 са неграмотни, нотариусът назначава тълковник, чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото лице. Нотариусът трябва да се увери, че тълковникът и тези лицата взаимно се разбират.
(3) В случаите по ал. 2 нотариусът прави съответна бележка в акта.”

Несъвместимост при свидетели, тълковници и преводачи
Чл. 539. Не могат да бъдат свидетели, тълковници и преводачи:
1. недееспособните;
2. неграмотните на български език;
3. тези, които се намират с лицата по чл. 527 или с нотариуса в някое от посочените в чл. 530 отношения; тълковникът може да бъде роднина на участващо в производството лице;
4. лицата, в полза на които се съдържа някакво разпореждане в акта;
5. слепите, глухите и немите, и
6. работещите в нотариалната кантора лица и служителите в службата по вписванията.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 539, който става чл. 584:
“Несъвместимост при свидетели,
тълковници и преводачи
Чл. 584. Не могат да бъдат свидетели, тълковници и преводачи:
1. недееспособните;
2. неграмотните на български език;
3. тези, които се намират с лицата по чл. 572 или с нотариуса в някое от посочените в чл. 575 отношения; тълковникът може да бъде роднина на участващо в производството лице;
4. лицата, в полза на които се съдържа някакво разпореждане в акта;
5. слепите, глухите и немите;
6. работещите в нотариалната кантора лица и служителите в службата по вписванията.”

Участие на свидетели, тълковници и преводачи
Чл. 540. (1) Свидетелите, тълковниците и преводачите дават обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса, съгласно чл. 181.
(2) Лицата по ал. 1 трябва да подпишат акта.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 540, който става чл. 585:
“Участие на свидетели, тълковници и преводачи
Чл. 585. (1) Свидетелите, тълковниците и преводачите дават обещание за истинността на това, което потвърждават пред нотариуса, съгласно чл. 170.
(2) Лицата по ал. 1 подписват акта.”

Проверка на собствеността
Чл. 541. (1) При извършването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът трябва да провери дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания, които законите поставят за сключване на тези сделки.
(2) Правото на собственост се удостоверява със съответните документи, а когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява в същото производство по реда на чл. 542, ал. 2.
(3) Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания.
(4) Когато документът за собственост на праводателя не е бил вписан, нотариалният акт не се извършва, докато този документ не бъде вписан.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 541, който става чл. 586:
“Проверка на собствеността
Чл. 586. (1) При извършването на нотариален акт, с който се прехвърля право на собственост или се учредява, прехвърля, изменя или прекратява друго вещно право върху недвижим имот, нотариусът проверява дали праводателят е собственик на имота и дали са налице особените изисквания, за извършване на сделката.
(2) Правото на собственост се удостоверява със съответните документи. Когато праводателят не разполага с такива документи, правото на собственост се проверява по реда на чл. 587, ал. 2.
(3) Нотариусът удостоверява в акта и извършването на проверката по ал. 1, като посочва документите, удостоверяващи правото на собственост, и другите изисквания.
(4) Когато документът за собственост на праводателя не е вписан, нотариалният акт не се извършва, докато този документ не бъде вписан.”

Обстоятелствена проверка
Чл. 542. (1) Когато собственикът на недвижим имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
(2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.
(3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 542, който става чл. 587:
“Констативен нотариален акт
Чл. 587. (1) Когато собственикът на имот няма документ за правото си, той може да се снабди с такъв, след като установи с надлежни писмени доказателства пред нотариуса своето право.
(2) Ако собственикът не разполага с такива доказателства или ако те не са достатъчни, нотариусът извършва обстоятелствена проверка за придобиване на собствеността по давност чрез разпит на трима свидетели, посочени от кмета на общината, района или кметството или от определено от него длъжностно лице, в чийто район се намира недвижимият имот. Свидетелите се посочват по указание на собственика и трябва по възможност да бъдат съседи на имота.
(3) Въз основа на доказателствата по ал. 1 и 2 нотариусът се произнася с мотивирано постановление. Ако с него правото на собственост се признава, нотариусът издава на молителя нотариален акт за собственост върху недвижимия имот.”

Съдържание на нотариалния акт за обстоятелствена проверка
Чл. 543. (1) Нотариалният акт по чл. 542 трябва да съдържа:
а) реквизитите по чл. 535, т. 1, 2, 5 и 6;
б) името, бащиното име и фамилното име на собственика;
в) точно описание на недвижимия имот с посочване на границите и местонахождението му.
(2) При издаване на нотариалния акт по ал. 1 не се спазват изискванията на чл. 533, ал. 4 и 5, чл. 534, 536, 537 и 538.

ПРЕДЛОЖЕНИЕ НА ИГЛИКА ИВАНОВА И ГЕОРГИ АНАСТАСОВ:
В чл. 543, 1, буква "б" след думите "фамилното име" се добавя " и ЕГН".
КОМИСИЯТА не подкрепя предложението.

КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 543, който става чл. 588:
“Съдържание на констативния нотариален акт
Чл. 588. (1) Констативният нотариален акт съдържа:
1. реквизитите по чл. 535, т. 1, 2, 5 и 6;
2. пълното име или наименованието на собственика;
3. точно описание на недвижимия имот с посочване на границите и местонахождението му.
(2) При издаване на констативен нотариален акт не се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, 581, 582 и 583.”

Удостоверяване на дата на представяне или съдържание на частен документ
Чл. 544. (1) Всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне пред нотариуса или пък неговото съдържание.
(2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа или да потвърдят вече сложените подписи. В случая се прилагат чл. 533, ал. 4 и 5, чл. 534, ал. 2 и чл. 536 - 538.
(3) Ако частният документ е на чужд език и не подлежи на вписване, прилага се съответно чл. 537.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следното съдържание за чл. 544, който става чл. 589:
“Представяне на частен документ за удостоверяване

Чл. 589. (1) Всяко лице може да представи на нотариуса частен документ, за да бъде удостоверена датата на неговото представяне пред нотариуса или неговото съдържание.
(2) При удостоверяване на подписа върху частен документ лицата, чиито подписи подлежат на удостоверяване, трябва да се явят лично пред нотариуса и пред него да подпишат документа и да потвърдят вече положените подписи. Когато документът ще се ползва за учредяване, променяне или прекратяване на права върху имот лицата трябва пред нотариуса да изпишат пълното си име и положат подписа си, а ако подписът е вече положен, да изпишат пълното си име и потвърдят подписа. При удостоверяване на подпис върху частен документ се прилагат чл. 578, ал. 4 и 5, чл. 579, ал. 2 и чл. 581-583.
(3) Ако частният документ е на чужд език и не подлежи на вписване, се прилага съответно чл. 582.”

Удостоверяване на дата, съдържание и подписи на частен документ
Чл. 545. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая, доколкото няма особени правила, нотариусът прилага чл. 535.
(2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в нарочен регистър за тези удостоверявания. При удостоверяване съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в нарочна книга.
(3) След удостоверяването частните документи се връщат на лицата, които са ги представили.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 545, който става чл. 590:
“Удостоверяване на дата, съдържание и
подписи на частен документ
Чл. 590. (1) Удостоверяването на датата, съдържанието и подписите на частен документ се извършва с надпис върху документа. В случая, се прилага чл. 580, доколкото няма особени правила.
(2) За извършеното удостоверяване на датата или подписите се прави бележка в нарочен регистър за тези удостоверявания. При удостоверяване съдържанието на документ молителят трябва да представи препис от документа. След удостоверяването преписът, надлежно заверен, се подрежда в нарочна книга.
(3) След удостоверяването частните документи се връщат на лицата, които са ги представили.”

Удостоверяване на препис от документ
Чл. 546. (1) При удостоверяване верността на препис от представени на нотариуса документи той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е имало в тях зачерквания, прибавки, поправки и други особености.
(2) В случая по ал. 1 се прилагат съответно чл. 544, ал. 1 и чл. 545.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 546, който става чл. 591:
“Удостоверяване на препис от документ
Чл. 591. (1) При удостоверяване верността на препис от представени на нотариуса документи той е длъжен да сравни преписа с първообраза и да отрази в удостоверяването от кого е бил представен документът, от който е снет преписът, а също така дали преписът е снет от оригиналния документ или от друг препис и дали не е имало в тях зачерквания, прибавки, поправки и други особености.
(2) В случая по ал. 1 се прилагат съответно чл. 589, ал. 1 и чл. 590.”

Нотариална покана
Чл. 547. (1) За връчване на нотариална покана молителят трябва да представи поканата в 3 еднообразни екземпляра. Нотариусът отбелязва върху всеки от тях, че поканата е била съобщена на лицето, до което се отнася, след което единият екземпляр от поканата се предава на лицето, от което поканата произхожда, а другият екземпляр се подрежда в нарочна книга при нотариуса.
(2) По реда на ал. 1 чрез нотариуса се извършват всякакви други съобщения, предупреждения и отговори във връзка с гражданскоправни отношения.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 547, който става чл. 592.

Констативен протокол
Чл. 548. При удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. За съставяне на констативния протокол, доколкото няма особени правила, нотариусът прилага чл. 535. Констативният протокол се съставя в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса, след което единият от екземплярите се подрежда в нарочна книга, а другият се предава на молителя, заверен като препис.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 548, който става чл. 593:
“Констативен протокол
Чл. 593. При удостоверявания за явяване или неявяване на лица пред нотариуса за извършване на действия пред него се съставя констативен протокол. По същия начин се удостоверява съгласието или несъгласието на явилите се лица за извършване на съответните действия. За съставяне на констативния протокол се прилага чл. 580 доколкото няма особени правила. Констативният протокол се съставя в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса. Единият от екземплярите се подрежда в нарочна книга, а другият се предава на молителя, заверен като препис.”

Съхранение на документи и книжа
Чл. 549. (1) При приемане за съхранение от нотариуса на документи и книжа се съставя приемателен протокол в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса, след което единият екземпляр се завежда в специален регистър, а другият се предава на молителя, заверен като препис.
(2) За връщане на предадените за съхранение документи и книжа се съставя предавателен протокол, който се подписва от молителя, съответно от неговите наследници или от нарочен пълномощник, след което се завежда в регистъра.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 549, който става чл. 594:
“Съхраняване на документи и книжа
Чл. 594. (1) При приемане за съхраняване от нотариуса на документи и книжа се съставя приемателен протокол в два еднообразни екземпляра, които се подписват от молителя и от нотариуса. Единият екземпляр се завежда в специален регистър, а другият се предава на молителя, заверен като препис.
(2) За връщане на предадените за съхранение документи и книжа се съставя предавателен протокол, който се подписва от молителя, съответно от неговите наследници или от нарочен пълномощник. Протоколът се завежда в регистъра.”


Глава петдесет и четвърта
Вписване на юридически лица
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за наименованието на глава петдесет и четвърта, която става глава петдесет и пета.

Приложно поле
Чл. 550. (1) По реда на тази глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица и обстоятелствата, които се отнасят до тях, когато със закон е предвидено вписване в регистър на съд.
(2) Регистрите се водят от окръжните съдилища.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 550, който става чл. 595:
“Приложно поле
Чл. 595. (1) По реда на тази глава се вписват образуването, преобразуването, обявяването в ликвидация и прекратяването на юридически лица и другите, подлежащи на вписване обстоятелства, когато закон предвижда вписване в съдебен регистър.
(2) Регистрите се водят от окръжните съдилища.”

Подлежащи на вписване обстоятелства
Чл. 551. (1) В регистрите се вписват:
1. видът, наименованието, седалището и адресът на юридическото лице;
2. предметът на дейност;
3. органите и лицата, които представляват юридическото лице, начинът на представляване, както и ликвидаторите;
4. други обстоятелства, предвидени в закон.
(2) Вписват се и промените в обстоятелствата, посочени в ал. 1.
(3) Вписването се обнародва в “Държавен вестник”, ако закон предвижда това.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 551, който става чл. 596.

Вписване
Чл. 552. Вписването се извършва въз основа на решение на съда, в района на който се намира седалището на юридическото лице. Решението съдържа обстоятелствата, които подлежат на вписване. Вписването има действие само за подлежащите на вписване обстоятелства.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 552, който става чл. 597.

Публичност на регистрите
Чл. 553. Регистрите и делата са общодостъпни и всеки може да иска справки или издаване на документ за вписано в регистрите обстоятелство.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 553, който става чл. 598.

Действие на вписването
Чл. 554. (1) Вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване - от датата на обнародването.
(2) Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува.
(3) Невписаните обстоятелства се считат несъществуващи за третите добросъвестни лица.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 554, който става чл. 599:
“Действие на вписването
Чл. 599. (1) Вписаното обстоятелство се счита известно на третите добросъвестни лица от деня на вписването, а това, което подлежи на обнародване - от датата на обнародването.
(2) Всяко добросъвестно лице може да се позове на вписването, дори ако вписаното обстоятелство не съществува.
(3) Невписаните обстоятелства се считат несъществуващи за третите добросъвестни лица.
(4) При различие между вписано и обнародвано обстоятелство, третите лица могат да се позовават на обнародваното обстоятелство, освен ако се установи че им е било известно вписаното обстоятелство.”

Легитимация
Чл. 555. Производството по вписване започва с писмено искане на:
1. оправомощено лице;
2. орган, овластен да образува, преобразува или прекратява юридическото лице;
3. ликвидатор.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 555, който става чл. 600.

Съдържание на искането
Чл. 556. (1) Искането трябва да съдържа:
1. името и адреса на лицето, направило искането;
2. вида, наименованието и седалището на юридическото лице;
3. обстоятелството, чието вписване се иска.
(2) Към искането се прилагат необходимите документи за подлежащите на вписване обстоятелства, както и образци от подписите на лицата, които представляват юридическото лице.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 556, който става чл. 601:
“Съдържание на искането
Чл. 601. (1) Искането съдържа:
1. името и адреса на лицето, направило искането;
2. вида, наименованието и седалището на юридическото лице;
3. обстоятелството, чието вписване се иска.
(2) Към искането се прилагат необходимите документи за подлежащите на вписване обстоятелства, както и образци от подписите на лицата, които представляват юридическото лице.
(3) Когато се вписва прекратяване на юридическо лице, което няма правоприемник, към искането се прилага удостоверенеието за предаване на разплащателните ведомости, издадени от териториалното поделение на Националния осигурителен институт.”

Производство по вписване
Чл. 557. (1) Искането за вписване се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да го разгледа в открито заседание.
(2) Съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване и се произнася с решение, което съобщава на молителя.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 557, който става чл. 602:
“Производство по вписване
Чл. 602. (1) Искането за вписване се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът прецени за необходимо да го разгледа в открито заседание, или това е предвидено в закон.
(2) Съдът проверява наличието на подлежащото на вписване обстоятелство и допустимостта на неговото вписване и се произнася с решение, което се връчва на молителя.”

Незабавно изпълнение
Чл. 558. Решението за вписване подлежи на незабавно изпълнение.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 558, който става чл. 603.

Заличаване на вписано обстоятелство
Чл. 559. Когато по исков ред се установи недопустимост или нищожност на вписването, както и несъществуване на вписано обстоятелство, съдът заличава вписването или съответното обстоятелство служебно, по искане на прокурора или на заинтересуваното лице.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 559, който става чл. 604.

Поправки в регистрите
Чл. 560. Поправки в регистрите се правят по искане на органите и лицата по чл. 555 или служебно от съда по реда на чл. 557.
КОМИСИЯТА подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция за чл. 560, който става чл. 605:
“Поправки в регистрите
Чл. 605. Поправки в регистрите се правят по искане на органите и лицата по чл. 600 или служебно от съда по реда на чл. 602.”

КОМИСИЯТА предлага да се създаде нов чл. 606:
“Обжалване на отказ
Чл. 606. Решението, с което е отказано вписване подлежи на обжалване с частна жалба пред апелативния съд.”

Наредба за водене и съхраняване на регистрите
Чл. 561. Министърът на правосъдието издава наредба за водене и съхраняване на регистрите за вписванията.
КОМИСИЯТА подкрепя текста на вносителя за чл. 561, който става чл. 607.

КОМИСИЯТА предлага да се създаде нова част седма със следното наименование:

"ЧАСТ СЕДМА
ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ОТНОСНО ПРОИЗВОДСТВОТО ПО ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА ПРИ ДЕЙСТВИЕ НА ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ"


КОМИСИЯТА предлага да се създаде глава петдесет и шеста:
“Глава петдесет и шеста
Сътрудничество в Европейския съюз в производството
по граждански дела”

КОМИСИЯТА предлага да се създаде раздел І с членове 608-613:
“Раздел І
Връчване по Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000

Връчване чрез дипломатически и консулски представителства
Чл. 608. Връчване по чл. 13.1. от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000, което трябва да се извърши в Република България, е допустимо, когато адресатът е гражданин на държавата-членка, която извършва връчването.

Връчване по пощата в друга държава членка
Чл. 609. (1) Връчване по чл. 14.1. от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000 в друга държава-членка се извършва по молба на страната с препоръчано писмо с обратна разписка. Връчването, отказът от приемане или обстоятелството, че адресатът не е намерен на адреса се удостоверява с обратна разписка.
(2) Адресат, който два пъти в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения адрес, се счита за редовно призован, ако лицето, поискало връчването, удостовери със справка адресната регистрация, седалището или адреса на управление на адресата.
(3) Страната може да поиска връчването да се извърши чрез куриер – пощенски оператор. В този случай разноските остават за нейна сметка.

Връчване по пощата в Република България
Чл. 610. (1) Връчване по чл. 14.1. от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000 в Република България се извършва с препоръчано писмо с обратна разписка.
(2) Документът, подлежащ на връчване в Република България, трябва да е съставен или придружен от превод на български или някой от официалните езици на предаващата държава-членка, ако адресатът е гражданин на тази държава.

Компетентни органи по чл. 2.1. и чл. 2.2. от Регламент
на Съвета (ЕО) № 1348/2000
Чл. 611. (1) Изпращащ орган при връчване в чужбина на съдебни съобщения и призовки е съдът, пред който делото е висящо.
(2) Изпращащ орган при връчване в чужбина на извънсъдебни документи е районният съд по настоящия или постоянния адрес на лицето, поискало връчването, или по неговото седалище, а за нотариално заверени документи - и районният съд, в чийто район действа нотариусът.
(3) Приемащ орган при връчване в Република България е районният съд, в чийто район трябва да се извърши връчването.
(4) Приемащият орган по чл. 7 от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000 извършва връчването чрез служител на съда или по пощата. Когато в населеното място, където трябва да се извърши връчването няма съдебно учреждение, връчването може да се извърши чрез общината или кметството.

Отказ от приемане на основание езика на документа
Чл. 612. (1) При връчване в чужбина срокът за обявяване на отказ на адресата да приеме документа по чл. 8.1 от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000 е две седмици и започва да тече от връчването на документа. Адресатът трябва да бъде уведомен за този срок от изпращащият орган.
(2) При връчване в Република България приемащият орган уведомява адресатът за правото му на отказ по чл. 8.1. от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000.
(3) Адресатът обявява отказа си по чл. 8.1. от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000 пред изпращащия чуждестранен орган, когато съобщението е връчено по пощата или пред приемащия орган, чрез който е връчено.

Връчване на документ от чужбина от друга
страна по спора
Чл. 613. В Република България не се допуска връчване по чл. 15.1. от Регламент на Съвета (ЕО) № 1348/2000.


КОМИСИЯТА предлага да се създаде раздел ІІ с членове 614-618:

“Раздел ІІ
Събиране на доказателства по Регламент на
Съвета (ЕО) № 1206/2001


Събиране на доказателства в държавите-членки
на Европейския съюз
Чл. 614. Когато събирането на доказателства трябва да се извърши по Регламент на Съвета (ЕО) № 1206/2001, съдът може да отправи искане за събирането им до компетентния орган на другата държава-членка или при условията на чл. 17 от Регламента да изиска непосредствено събиране на доказателствата.

Право на участие
Чл. 615. В рамките на приложното поле на Регламент на Съвета (ЕО) № 1206/2001 българският съд или упълномощен негов член може да присъства и да участва при събиране на доказателствата от съда на другата държава-членка.

Непосредствено събиране на доказателства
Чл. 616. (1) Непосредственото събиране на доказателства в друга държава-членка се извършва от членове на съда или от упълномощено от съда лице.
(2) Страните, техни представители и вещи лица могат да участват в това производство, доколкото това е разрешено от българското законодателство.

Компетентни органи по чл. 2.1. от Регламент
на Съвета (ЕО) № 1206/2001
Чл. 617. (1) Исканията за събиране на доказателства в Република България се отправят до районния съд, в чийто район ще се извършва събирането.
(2) Компетентен да разреши непосредствено събиране на доказателства в Република България е окръжният съд, в чийто район ще се извършва непосредственото събиране.

Език на исканията и съобщенията
Чл. 618. Исканията от друга държава-членка за събиране на доказателства и съобщенията по Регламент на Съвета (ЕО) № 1206/2001, трябва да са съставени на български език или да са придружени от превод на български език.


КОМИСИЯТА предлага да се създаде глава петдесет и седма:

“Глава петдесет и седма
Признаване и допускане на изпълнението на съдебни
решения и актове при действието на
Правото на Европейския съюз”



КОМИСИЯТА предлага да се създаде раздел І с членове 619-620:

“Раздел І
Удостоверения


Удостоверения за европейско изпълнително
основание за безспорно вземане
Чл. 619. (1) Удостоверението по Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕО) № 805/2004 се издава по писмена молба на страната от първоинстанционния съд, разгледал делото.
(2) Разпореждането, с което се уважава молбата за издаване на удостоверение, не подлежи на обжалване и не се съобщава на длъжника.
(3) Разпореждането, с което се отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на удостоверение, подлежи на обжалване с частна жалба, от която препис за връчване не се представя.
(4) По искане на длъжника съдът може да поправи или обезсили удостоверението на основание чл. 10 от Регламент на Европейския парламент и на Съвета № 805/2004.


Издаване на удостоверение за признаване или
допускане изпълнението на българско съдебно решение
Чл. 620. (1) Първоинстанционният съд, разгледал делото, издава по писмена молба на страната удостоверение за признаване или допускане на изпълнението на българско съдебно решение в друга държава членка, когато акт на Европейския съюз изисква това.
(2) Удостоверение по ал. 1 се издава от първоинстанционния съд по писмена молба на страната и когато признаване или допускане на изпълнението ще се иска в държава, която не е членка на Европейския съюз.


КОМИСИЯТА предлага да се създаде раздел ІІ с членове 621-624:


“Раздел ІІ
Производство по признаване и допускане на
изпълнението на решения и актове

Пряко признаване
Чл. 621. (1) Съдебно решение или друг акт се зачита от органа, пред който се предявява въз основа на препис, заверен от постановилия го съд и удостоверение за влизането му в сила, когато акт на Европейския съюз изисква това.
(2) Съдебните решения в обхвата на чл. 21.2 от Регламент на Съвета (ЕО) № 2201/2003 се признават от компетентните органи по регистрацията.

Признаване по съдебен ред
Чл. 622. (1) Заинтересованата страна може да поиска признаването на решението по реда на чл. 623 от окръжния съд по постоянния адрес на насрещната страна или по нейното седалище, а ако тя няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България – по своя постоянен адрес или седалище. Когато и заинтересованата страна няма постоянен адрес или седалище на територията на Република България искането се предявява пред Софийския градски съд.
(2) Решението се зачита и признава във основа на препис, заверен от постановилия го съд и удостоверение за влизането му в сила.
(3) Решението по признаването има значението на решение, постановено в исков процес.
(4) Когато изходът на делото зависи изцяло или отчасти от признаването на чуждестранно съдебно решение, постановено в държава членка на Европейския съюз, съдът, пред който е висящо делото, е компетентен по признаването.

Допускане на изпълнението
Чл. 623. (1) Молбата за допускане на изпълнението на съдебно решение или друг акт, постановен в друга държава-членка на Европейския съюз, се подава до окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението. Препис от молбата за връчване на длъжника не се представя.
(2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание. Той проверява условията за допускане на изпълнението само въз основа на копието от съдебното решение, удостоверението и техния превод на български език.
(3) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът определя срока за обжалването му от длъжника. Не се допуска предварително изпълнение на разпореждането, с което се уважава молбата.
(4) В разпореждането, с което се уважава молбата, съдът се произнася и по исканите привременни и обезпечителни мерки.
(5) Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд по реда на въззивното производство.
(6) Не се допуска предварително изпълнение на решението по жалбата, с което се уважава молбата.





Изпълнение въз основа на европейско
изпълнително основание
Чл. 624. Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на европейско изпълнително основание за безспорно вземане се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.


КОМИСИЯТА предлага да се създаде глава петдесет и осма с членове 625-627:

“Глава петдесет и осма
Изпълнение въз основа на Регламент на Европейския парламент и на Съвета (ЕО) № 1896/2006 г.


Компетентен орган за издаване на Европейска заповед
Чл. 625. (1) Молбата за издаване на европейска заповед за изпълнение се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.
(2) Когато не е изключена възможността за разглеждане на делото по исков ред, ответникът може най-късно с възражението да направи отвод за местна подсъдност.

Препращане на делото
Чл. 626. Когато възражението е подадено в срок, съдът указва на заявителя, който не е изключил възможността за разглеждане на делото по исков ред, да довнесе по сметка на родово и местно компетентния съд дължимата държавна такса. Съдът препраща служебно материалите по делото на родово и местно компетентния съд.

Изпълнение въз основа на Европейска заповед
Чл. 627. (1) Молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на Европейска заповед за изпълнение, издадена от друга държава-членка, се подава пред окръжния съд по постоянния адрес на длъжника, по неговото седалище или по местоизпълнението.
(2) Решението се обжалва по реда на чл. 623, ал. 5.

КОМИСИЯТА предлага да се създаде глава петдесет и девета с членове 628-633:

“Глава петдесет и девета
Преюдициални запитвания

Компетентност на националния съд
Чл. 628. Когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, е от значение за правилното решаване на делото, българският съд прави запитване до Съда на Европейските общности.

Отправяне на запитване
Чл. 629. (1) Запитването се отправя от съда, пред когото делото е висящо, служебно или по искане на страната.
(2) Съдът, чието решение подлежи на обжалване, може да не уважи искането на страната да се отправи преюдициално запитване за тълкуване на разпоредба или на акт. Определението не подлежи на обжалване.
(3) Съдът, чието решение не подлежи на обжалване, винаги отправя запитване за тълкуване, освен когато отговорът на въпроса произтича ясно и недвусмислено от предишно решение на Съда на Европейските общности или значението и смисълът на разпоредбата или акта са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.
(4) Съдът винаги отправя запитване, когато се постави въпрос за валидността на акт по чл. 628.
(5) Когато тълкуването на разпоредби от дял ІV „Визи, убежище, имиграция, и други политики, свързани със свободното движение на лица” от Договора за създаване на Европейските общности или тълкуването и валидността на актове, приети по силата на този дял от Договора, е от значение за правилното решаване на делото само съдът, чието решение не подлежи на обжалване, може да отправи запитване по чл. 628.

Съдържание на запитването
Чл. 630. (1) Запитването до Съда на Европейските общности съдържа описание на фактите по делото, приложимото национално право, точно позоваване на разпоредбата или акта, чието тълкуване или валидност е предмет на запитването, причините, поради които съдът счита, че исканото преюдициално заключение е от значение за правилното решаване на делото, както и формулировка на конкретното преюдициално запитване.
(2) Ако прецени, съдът може да изпрати и препис от делото.

Спиране и възобновяване на производството
пред националния съд
Чл. 631. (1) С отправянето на запитването съдът спира производството по делото. Определението не подлежи на обжалване.
(2) Производството по делото се възобновява след произнасянето на Съда на Европейските общности.

Обезпечителни и привременни мерки
Чл. 632. Съдът може да постанови подходящи обезпечителни и привременни мерки по искане на страните, докато производството по делото е спряно.

Действие на решението по преюдициалното запитване
Чл. 633. Решението на Съда на Европейските общности е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО ПРАВНИ
ВЪПРОСИ:
(ЯНАКИ СТОИЛОВ)