---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-21, внесен на 06.02.2007 г. от Владимир Кузов, № 754-01-24, внесен на 08.02.2007 г. от Владимир Кузов, №754-01-60, внесен на 23-03-2007 г. от Митко Димитров, Георги Димитров и Борислав Ноев, № 754-01-68, внесен на 24-04.2007 г. от Волен Сидеров, № 754-01-78, внесен на 06.06.2007 г. от Павел Шопов, Станислав Станилов и Митко Димитров, № 754-01-105, внесен на 11.07.2007 г. от Йордан Мирчев и група народни представители и №754-01-127, внесен на 19.09.2007 г. от Филип Димитров.

На заседание, проведено на 26 септември 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
На заседанието присъстваха: от Министерството на правосъдието - Ана Караиванова, заместник-министър и Юлия Меранзова, експерт, от Министерството на вътрешните работи – Алекси Стратиев, началник на КАТ, от Главна прокуратура - Петър Раймундов, от Върховния касационен съд - Блага Иванова, съдия.
Народният представител Владимир Кузов представи внесените от него законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс. И двата законопроекта се отнасят към военните престъпления. С първия от тях се предлага отмяна на текстовете при военните престъпления, които са свързани с наборната военна служба. Основание за това е предстоящото в началото на 2008 г. отпадане на наборната военна служба, което произтича от измененията в Конституцията. Вторият законопроект предлага намаляване на наказанията за други военни престъпления, което произтича от факта на професионализиране на армията. Предвид на това, според г-н Кузов, наказателната политика следва да е по-либерална по отношение на лицата, които ще упражняват тази дейност.
Народният представител Митко Димитров представи внесеният от него и група народни представители законопроект за изменение на Наказателния кодекс, който предлага декриминализация на престъплението срещу интелектуалната собственост, което е формулирано в чл.172а. Според вносителите съществуването на такова основание за наказателна отговорност поставя в опасност лицата, които като крайни потребители ползват обекти на авторски права, получени от интеренет. С оглед начина на предоставяне на обектите - предимно музика и филми, в глобалната мрежа, такива потребители нямат възможността да се осведомят дали правата на автора на произведението са защитени или не.
Народният представител Йордан Мирчев представи законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от него и група народни представители. Той обърна внимание, че законопроектът предлага, условно, две групи изменения и допълнения. В § 2 е формулиран състав на престъпление, свързано с нарушаване на реда за дейности със защитени услуги, които са предмет на уредба от Закона за електронните съобщения. Задължението за формулиране на такъв състав на престъпление произтича от актовете на Европейския съюз в областта на електронните съобщения и които вече са въведени в българското законодателство с едноименния закон.
По-голямата част от предложенията в законопроекта са свързани с пътнотранспортните престъпления. Макар повечето от тях да се осъществяват при форма на вина непредпазливост, последиците, които пораждат са особено тежки - значителни имуществени вреди, лишаване от живот или причиняване на физически увреждания с траен характер на едно или повече лица. С особено висока степен на обществена опасност са случаите, когато водачите на превозни средства ги управляват след употреба на алкохол или наркотични вещества. Поради това вносителите предлагат в чл.78а, ал.6 да се посочи и престъплението по чл.343б, за да се забрани освобождаването от наказателна отговорност на лицата, които управляват моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда. Съществен превантивен ефект би се постигнал и ако с изрична норма в Особената част на Наказателния кодекс се допусне възможността за отнемане в полза на държавата на моторните превозни средства, чрез които е извършено пътнотранспортно престъпление и което принадлежи на водача. Според вносителите, това се налага с оглед правилата на чл.53 от Наказателния кодекс, уреждащи института на отнемането в полза на държавата на предмета или средството на престъплението, като друго форма на държавна принуда, която се налага на дееца наред с наказанието. Висока степен на обществена опасност проявяват и случаите когато моторното превозно средство се управлява от лице, което няма правоспособност за тази дейност. Поради това се предлагат състави, които да криминализират такова поведение. Народният представител Павел Шопов представи внесения от него и група народни представители законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, който предлага криминализирането на предлагането на дар или облага, за да се упражни конституционното право на глас в избори, както и получаването на дар или облага, за да се упражни правото на глас. Според вносителите явления от този вид уронват демокрацията и правата и свободите на гражданите.
Народният представител Филип Димитров представи внесеният от него законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, който предлага създаването на основание за наказателна отговорност в случаите на историческа измама. Предлаганите състави инкриминират отричането, оправдаването или омаловажаването на определени исторически факти от периода на І-та и ІІ-та световни войни и студената война, както и последиците от тези исторически събития. Най-общо това са исторически факти, свързани с изтреблението на хора от определени етнически общности. Наказателната отговорност е обвързана и с притежавано особено качество на субекта - учител, преподавател или лектор по конкретен повод, тъй като тези лице имат пряко отношение към формирането на познанието, мирогледа и ценностната система на децата и младежите. Поради това законопроектът предлага престъпленията, съставляващи историческа измама систематично да се поставят в главата "Престъпления против брака, семейството и младежта".

В хода на обсъждането на законопроектите народните представители се обединиха около становището, че предлаганите изменения и допълнения в Наказателния кодекс са ненужни и не са израз на последователност в наказателната политика на Република България. Наказателният кодекс претърпя два пъти изменения и допълнения за изминалата една година, като последните от тях са направени преди по-малко от 6 месеца. Според тях фрагментарността на поправките води до нарушаване на баланса между степента на обществена опасност на отделните престъпления и създава сериозни затруднения за правоприлагащите органи. В подкрепа на изложените аргументи се изказаха и заместник - министъра на правосъдието Ана Караиванова, Петър Раймундов от Главна прокуратура и Блага Иванова, съдия във Върховния касационен съд. Г-жа Караиванова акцентира и на факта, че към министъра на правосъдието е създаден специален консултативен орган, който има за задача да систематизира приоритетите в наказателната политика на страната.
Народните представители Яни Янев и Янаки Стоилов обърнаха внимание, че някои от съдържащите се в законопроектите предложения са свързани с текстове, които бяха предмет на задълбочено обсъждане и коригирани в необходимата посока в процеса на тези две последователни изменения. Предвид на това несъстоятелно е да се направи декриминализация на престъплението срещу интелектуалната собственост по чл.172а, което предлага законопроектът на Митко Димитров и група народни представители, тъй като действащата редакция на текста е резултат от засилените мерки за защита на авторските права, които Република България е длъжна да прилага като държава-членка на Европейския съюз. Поради това преди окончателното му приемане през м. Октомври 2006 г. текстът се съгласува и с Европейската комисия. Със Закона за изменение и допълнение на Наказателния кодекс (ДВ бр.35/2007 г.) се отменят и текстовете на престъпленията, свързани с наборната военна служба, каквото предложение се съдържа в единия от законопроектите на народния представител Владимир Кузов, която отмяна влиза в сила от 1 януари 2008 г., което прави предложенията безпредметни.
Предложението за криминализиране на предлагане на дар или неследваща се имотна облага, което се съдържа в законопроекта на Павел Шопов и група народни представители, има действаща уредба в Наказателния кодекс, поради което направеното предложение в тази част също е безпредметно. Според Янаки Стоилов достатъчна степен на обществена опасност има и поведението по искане на дар или облага, да се упражни правото на глас. Тя се повишава с провеждането на всеки следващ избор, тъй като практиката показва съществено завишаване на стойността на предлаганата и получаваната облага.
Във връзка със законопроекта внесен от народния представител Волен Сидеров и законопроекта внесен от народния представител Филип Димитров Янаки Стоилов изрази мнение, че с предложения от такова естество се прави опит със средствата на наказателното право да се даде задължителен отговор на исторически въпроси. Поради това не би следвало истинността им да се утвърждава чрез създаване на основание за наказателна отговорност.
По предложените от Йордан Мирчев и група народни представители изменения и допълнения на Наказателния кодекс във връзка с пътнотранспортните престъпления Янаки Стоилов, Надка Балева, Борислав Ралчев и Татяна Дончева обърнаха внимание, че в тях се съдържат предложения, които биха породили съществена отрицателна реакция в обществото. Според тях е несъстоятелно завишаването на промилите концентрация на алкохол в кръвта от 1,2 на хиляда на 1,5 на хиляда в състава на престъплението по чл.343б от Наказателния кодекс с аргумента, че така ще се постигне съществено разтоварване на дознателския апарат от случаи, които според правилата на медицината не съставляват тежка форма на алкохолно опиване. Ролята на нормата в Наказателния кодекс е да има превантивна функция по отношение на лица, които управляват моторно превозно средство след употреба на алкохол. Според народните представители подкрепа на промяна от рода на предлаганата основателно ще предизвика негативна обществена реакция срещу Народното събрание, тъй като ще се създаде по-благоприятна за дееца норма в рамките на висящите наказателни производства по този текст. Не могат да се приемат за основателни и аргументите за необходимостта в чл.78, ал.6 от Наказателния кодекс да се посочи изрично, че не се освобождава от наказателна отговорност лице, по отношение на което е образувано досъдебно производство по чл.343б, както се предлага в §1 от законопроекта, тъй като не е налице обективния признак “пияно състояние” в състава на това престъпление. Формулировката на забраната по чл.78а, ал.6 за случаите на престъпление, извършено в пияно състояние е възприета въз основа на константната съдебна практика за определянето на съдържанието на понятието, която е основана и на Постановление на Пленума на Върховния съд №1/1983 г.

В края на дискусията Комисията по правните въпроси:
1. с 0 гласа “за”, 8 “против” и 3 “въздържал се” не подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-21, внесен на 06.02.2007 г. от Владимир Кузов и предлага на народните представители да го отхвърлят;
2. с 0 гласа “за”, 5 “против” и 5 “въздържал се” не подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-24, внесен на 08.02.2007 г. от Владимир Кузов и предлага на народните представители да го отхвърлят.
3. От името на вносителите Митко Димитров оттегли законопроектът за изменение и допълнение на Наказателния кодекс №754-01-60, внесен на 23.03.2007 г. от Митко Димитров, Георги Димитров и Борислав Ноев.
4. С 1 глас “за, 3 “против” и 6 “въздържал се” не подкрепи законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-68, внесен на 24.04.2007 г. от Волен Сидеров и предлага на народните представители да го отхвърлят.
5. С 3 гласа “за”, 1 “против” и 3 “въздържал се” не подкрепи законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-78, внесен на 06.06.2007 г. от Павел Шопов, Станислав Станилов и Митко Димитров и предлага на народните представители да го отхвърлят.
6. По законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс № 754-01-105, внесен на 11.07.2007 г. от Йордан Мирчев и група народни представители с 1 глас “за, 9 “против” и 1 “въздържал се” на подкрепи § 1 от законопроекта и предлага на народните представители да го отхвърлят, с 11 гласа “за”, 0 “против” и 5 “въздържал се” подкрепи § 2 от законопроекта и предлага на народните представители да го приемат, а с 0 гласа “за”, 12 “против” и 1 “въздържал се” не подкрепи §3-5 от законопроекта и предлага на народните представители да го отхвърлят.
7. С 2 гласа “за”, 2 “против” и 5 “въздържал се” не подкрепи законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс №754-01-127, внесен на 19.09.2007 г. от Филип Димитров и предлага на народните представители да го отхвърлят.


ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА :
(Янаки Стоилов)