---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ



Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-42, внесен на 13.09.2007 г. от Министерския съвет.


На заседание, проведено на 26 септември 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-42, внесен на 13.09.2007 г. от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Министерството на финансите – Атанас Кънчев, заместник – министър, от Агенцията за финансово разузнаване – Васил Киров, директор.
От името на вносителя законопроектът беше представен от г-н Атанас Кънчев.
Предложеният законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари е предназначен да синхронизира българското законодателство с Директива на Европейския парламент и на Съвета 2005/60/ЕО от 26 октомври 2005 г. за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм и с Директива 2006/70/ЕО на Комисията от 1 август 2006 г. относно установяване на мерки за прилагане на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета по отношение на определението “видни политически лица” и техническите критерии за процедурите по опростена проверка на потребителите и за изключения поради финансова дейност на случайна или много ограничена база. Срокът за транспонирането им е 15 декември 2007 г.
Българското законодателство е приведено в съответствие с препоръките на FATF с измененията и допълненията на Закона за мерките срещу изпирането на пори, приети през 2006 г. Настоящият законопроект отразява допълнителните разпоредби, които се съдържат в Директива 2005/60/ЕО и конкретизират препоръките на FATF.
Директивата предвижда мерките за предотвратяване на изпирането на пари да създадат превантивен механизъм, основан на анализа на риска за съответните задължени лица, клиенти, продукти и сделки. Предвид на това е разширен и кръгът на субектите, които имат задължение да прилагат превантивните мерки. Това налага предложеното допълнение в чл.3, ал.2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, с което в кръга на задължените лица да се включат и здравноосигурителните дружества.
Предложеното изменение в чл.4, ал.15 от законопроекта се отразяват изискванията по отношение на проверката на самоличността на клиента и на действителния собственик на клиента. По-ниският риск при някои ситуации е отразен в изключението от това правило, които се съдържат в Директивата, но законопроектът предлага да се въведат с правилника за прилагане на закона.
За да се избегнат затруднения в стопанската дейност и дублиране на мерките законопроектът предлага да се въведат в закона изключенията, които са предвидени в Директивата по отношение на задължението за идентификация. Предлаганата ал. 17 на чл. 4 предвижда това задължение да не се отнася за случаите, когато клиентът е държавен орган в Република България. Предлаганата ал. 18 на чл. 4 урежда условията, при които задължението за идентификация не се отнася и за случаите, когато клиентът е институция, която изпълнява властнически функции в съответствие с договора за Европейския съюз, Договорите за Общностите или вторичното законодателство на Общността. В насоката на дерогиране на задължението за идентификация е и освобождаването от него на банките в Република България, в случаите, когато банковата сметка е на нотариус или лице, което предоставя по занятие правни консултации и са изпълнени условията, предвидени в предложението за създаване на ал.19 в чл. 4. В съответствие с изискването на Директивата да не се прилагат изключенията от задължението за идентификация в определението от нея случаи е съдържащото се в законопроекта предложение за ал.20 на чл.4.
На базата на анализа на риска, извършена от българските институции, които отговарят за предотвратяване на изпирането на пари и финансирането на тероризма, законопроектът предвижда условията, при които Българската народна банка, кредитните институции по чл.3, ал.2, т.1 и лицата по чл.3, ал.2, т.2, 3 и 4 те могат да се позоват на предходна идентификация на клиента, която е извършена от кредитна институция.
Законопроектът предвижда и въвеждане на изискванията на чл.13, ал.3 от Директива 2005/60/ЕО по отношение на задължението за събиране на достатъчно информация за характера и дейността на финансовата институция – респондент и да оценява вътрешните й механизми за контрол срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма.
Законопроектът предвижда и създаването на уредба относно дерогиране на забраната да не се разкрива информация по чл.14, ал.1 от закона. Кръгът на лицата, за които тази забрана няма да важи е изчерпателно определен, както и условията, при които те ще мога да обменят информация помежду си.
В съответствие с Директива 2005/60/ЕО в Преходните и заключителните разпоредби на законопроекта се предвиждат и съответните изменения в Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
В хода на обсъждането на законопроекта се поставиха следните дискусионни въпроси:
- Народните представители Четин Казак и Борислав Ралчев обърнаха внимание, че законопроектът съдържа някои терминологични несъответствия, тъй като използва понятия, за които не се предлага законова дефиниция, а се предвижда уредбата им да се съдържа в Правилника за прилагане на закона. Такива са понятието “разширени мерки по отношение на продукти или сделки”, което се използва в § 5 от законопроекта и понятието “допълнителни мерки”, което се използва в § 2 от законопроекта. Като се има предвид, че предмет на закона е да уреди мерките срещу изпирането на пари, делегацията към уредба в подзаконов акт на някои от видовете мерки е неправилна. Наред с това законопроектът използва и понятието “кредитна институция”, чието законово определение се съдържа в Закона за кредитните институции, но използването му в този законопроект налага извода, че под кредитна институция се разбира само банка. Ако вносителят не влага това съдържание във формулировката “кредитна институция”, то това означава, че от облекчените условия по този законопроект, ще се ползват и дружествата за електронни пари. Така се стига до разширяване на обсега на субектите, които ползват облекчения режим, но подобно разрешение поражда в определена степен на несъответствие с духа на Директива 2005/60/ЕС.
- В предлаганата алинея 20 на чл. 4 вносителят използва понятието “опростени мерки”. В действащия закон такова понятие не се използва, а законопроектът не предлага негово законово определение. От предложената редакция на текста не става ясно дали чрез него се въвежда т.нар. “опростена комплексна проверка на клиента”, която е предмет на уредба в раздел II на Директива 2005/60/ЕС или вносителят урежда нещо различно от нея. Ако се цели уредба на опростената комплексна проверка, то в тази й аст Директива 2005/60/ЕС не е въведена напълно с предлагания законопроект.
- Предложението в § 3 за създаване на алинея 19 в чл. 4 освобождава само банките от задължението за идентификация на клиенти тогава, когато такава идентификация е била извършена от нотариуси или лица, извършващи по занятие правни консултации. Това разрешение, предложено от вносителя, не кореспондира с предвиденото в Директива 2005/60/ЕС относно освобождаването от идентификация, уредено в раздел II, т. 2 и чл. 15, където е дадена уредба на съвсем различни от предлаганата хипотези.
- § 6 на вносителя предлага да се създаде възможност част от субектите по чл. 3 от закона да могат да се позовават на предходна идентификация на клиента, извършена от кредитна институция и да не извършват самостоятелно такава идентификация. Ако този параграф въвежда чл. 15 от Директива 2005/60/ЕС (което не става ясно от начина по който е направено предложението), то кръгът на лицата, които ще могат да се ползват от тази възможност е разширен в сравнение с кръга на лицата, които директивата допуска да го направят. Директивата предвижда особени изисквания за обменните бюра и бюрата за трансфери и преводи на пари, а от проекта не става ясно дали тези изисквания са въведени.
- § 8 от законопроекта предвижда дерогиране на забраната да се уведомява клиента или третото лице за разкриване на информация, че са предоставени документи на Агенцията за финансово разузнаване или че е подаден сигнал до агенцията, както и за други действия по този закон, предприети от лицата по чл. 3, ал. 2 и 3. Предложените от вносителя редакции на ал.3-5 в чл.14 са неясни и от тях не може да се направи извод, че се въвеждат точно изискванията по чл.28 от Директива 2005/60/ЕС, който урежда тези хипотези.
Предвид на всички направени бележки се направи извод, че законопроектът следва да се прецизира не само правно технически, но и да се направи внимателно сравнение с оригиналния текст на Директивите, които се въвеждат, за да не се стигне до необосновано разширяване на кръга на лицата, които могат да ползват предвидените облекчения.
От името на вносителя г-н Васил Киров уточни, че законопроектът предлага уредбата относно разширените мерки за продуктите и стоките да се включи в Правилника за прилагане на закона, тъй като обсегът на тези продукти и стоки непрекъснато се променя, поради което, ако те са разписани в закона това ще налага непрекъснати промени в него. Според него, по-целесъобразно е да се използва значително по-облекченият ред за промяна в Правилника за прилагане на закона. Относно изброяването на допълнителните мерки, основанието за включването им в Правилника, а не в закона е, че те нямат характеристиката на ограничения и този факт дава възможност да се уредят на подзаконово ниво. Във връзка с използването на понятието “кредитна институция”, г-н Киров отбеляза, че законопроектът изцяло следва съдържанието на законовата дефиниция в Закона за кредитните институции. По отношение на предлаганите норми, които са с адресат само банките като вид кредитни институции, той подчерта, че в съответствие с предоставената от Директива 2005/60/ЕС възможност, някои от предлаганите мерки са предоставени само на тях и няма да се прилагат по отношение на другите адресати на закона. В заключение г-н Киров увери народните представители, че отговорите на другите поставени конкретни въпроси във връзка със съответствието на предлагания законопроект с Директива 2005/60/ЕС, ще се представят в хода на обсъждането на законопроекта във водещата Комисия по бюджет и финанси.

В края на дискусията Комисията по правните въпроси единодушно подкрепи предложения законопроект за изменение и допълнение на Закона за мерките срещу изпирането на пари, № 702-01-42, внесен на 13.09.2007 г. от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА :
(Янаки Стоилов)