---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
№753-03-77/15.10.07 г.




СТАНОВИЩЕ

на Комисията по правни въпроси


ОТНОСНО: Доклад на Прокуратурата на Република България по прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2006 г., № 711-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2007 г.



На заседание, проведено на 04 октомври 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа Доклад на Прокуратурата на Република България по прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2006 г., № 711-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 28.05.2007 г.
На заседанията присъстваха от Главна прокуратура – Борис Велчев, главен прокурор, Валери Първанов, заместник-главен прокурор, Асен Арсов и Мариана Борисова; от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър и Ана Караиванова, заместник-министър; от Министерството на вътрешните работи – Румен Андреев, заместник-министър; от Национална следствена служба – Свилен Турмаков, и.д. директор и Владимир Петров; от Генерална дирекция “Полиция” – Славчо Танчев, главен дознател.
Докладът беше представен от г-н Борис Велчев, който постави ударението върху някои от проблемите в Прокуратурата, които са част от анализа на данните в посочени в доклада.
През 2006 г. Прокуратурата е работила върху над 430 000 преписки, което показва значителен ръст от 15 % в сравнение с предходната година. Около 90% от тях са решени в рамките на годината и по 1/4 от преписките са постановени откази да се образуват досъдебни производства. При анализа прави впечатление, че по-малко са сигналите за самоуправства, като причини за това са ограничаването на тази функция на прокуратурата в новия Закон за съдебната власт и създадените механизми в гражданското и административното законодателство за отстраняване на самоуправствата. Г-н Велчев отбеляза, че не са постигнати добри резултати в срочното решаване на преписките, защото постоянна практика през годините е проверките по тях да се възлагат само на органите на МВР, а дейността по проверките често не е свързана пряко с техните функции. Така се е стигало до претоварването им, а поради това и до забавянето на работата по преписките. За преодоляване на този проблем със заповед на Главния прокурор са определени и други контролни органи - данъчни органи, митнически органи, органи на финансовия контрол, на строителния контрол, на хигиенните инспекции - на които могат да се възлагат такива проверки.
Досъдебните производства през 2006 г. са около 230 000. По новия НПК са образувани около 70% от всички производства, а новообразуваните дела за тежки престъпления са с 10% повече от 2005 година. Отчитат се сравнително малко случаи на решаване на делата по реда на бързите и незабавни производства, което се дължи на сравнително краткото време на прилагане на новия НПК и необходимостта неговите разпоредби да се изучат внимателно от прокурорите и да се приложат на практика.
Приключилите дела от дознатели бележат ръст от 17.5%. За следователите е налице известен спад, причина за който е променената им компетентност с новия НПК. По дела за организирани престъпни групи е налице увеличение от 5.2% на приключените дела, за трафик на наркотици увеличението е около 40%, а за данъчни престъпления – 70%. Обемът на неприключените дела е намалял с около 27%.
С постановление за прекратяване на досъдебното производство са решени около 1/4 от делата. Усилията на прокуратурата са насочени към установяване на практиката за прекратяване на досъдебни производства в случаите, когато въз основа на събраните доказателства по делото и вътрешното убеждение на прокурора не се налага производството да продължи.
Като сериозен проблем на прокуратурата през 2006 г., се отчита възникналата необходимост от прекратяването на голям брой дела поради това, че давността по тях е изтекла - около 12 000 дела. По някои от тях давността е настъпила преди много години. За първи път този показател е въведен в статистика на прокуратурата, а предвид на резултатите от него са предприети съответни санкционни и превантивни мерки. Санкционните мерки са реализация на дисциплинарна и наказателна отговорност по отношение на магистрати, които са допуснали прекратяване на дела по давност. Превантивна мярка, чрез която проблемът би могъл да намери съществено разрешение, е завършването на компютърната информационна система на прокуратурата. Така ще се следи движението на делата и административните ръководители ще имат инструмент, чрез който да осъществяват контрол за тяхното срочно приключване.
Проблем за прокуратурата е и връщането на дела от съда. През 2006 г. са върнати малко над 8% от делата, което е много съществен ръст в сравнение с броя на върнатите дела от 2005 г. Като причина за това се посочва желанието да се постигне бързина в работата, което явно оказва влияние върху качеството й. Поради това възниква необходимостта от засилен контрол върху качеството на прокурорския труд, в тясна връзка с който е и принципният въпрос за обучението на прокурорите.
Около 90% от предадените на съд лица през 2006 г. са осъдени, като от тях, напр. за членство в организирани престъпни групи са 243 лица, а за корупционни престъпления – 629 лица. Влезлите в сила оправдателни присъди са 3.6%.
Натовареността на прокуратурата, освен работата по 430 000 - те преписки, от които 230 000 досъдебни производства, включва и участието на прокурорите в съдебни заседания. За 2006 г. техният брой е 130 000, като отделна статистика се води за участия в административни производства по административни преписки.
Протестите през 2006 г. година са малко над 2 700. Все още не може да се преодолее установената през годините практика да се протестира всяка една оправдателна присъда, дори когато предварително е ясно, че протестът е неоправдан и води само до завъртане на машината на съдопроизводството на празни обороти.
Най-добрият показател на прокуратурата по отчета е привеждането в изпълнение на присъдите. За 2006 г. около 30 000 присъди са изпълнени и то всички в срок.
Наред с изнесените данни, следва да се имат предвид и няколко други проблеми, от решаването на които зависи ефективността на дейността й през тази и следващите години. Тези проблеми могат да се решат с вътрешни ресурси, но за преодоляването на друга част от тях прокуратурата има нужда от съдействието на изпълнителната власт и на Народното събрание.
Недостатъчно е развитието на международната дейност на прокуратурата, особено на фона на интернационализирането на престъпността. Създадени са нови европейски инструменти за противодействие на престъпността – напр. европейската заповед за арест, която на този етап, за съжаление, не се познава добре от прокурорите в страната. В тази насока са предприети съответни мерки.
Въведен е регистър на всички поръчки в съответния отдел на Върховната касационна прокуратура, изграждат се звена в апелативните прокуратури, които да контролират качеството на поръчките и които да гарантират, че тези поръчки, изпращани на нашите европейски партньори, а и в други страни, отговарят на изискванията на съответните ни партньори, за да се получават съответни отговори навреме. Основна причина по забавянето на работата по някои важни дела е именно на бавното изпълнение на съдебни пръчки в чужди държави, а част от причините за това бавно изпълнение е необходимостта по няколко пъти да се уточнява съдържанието на поръчката.
Прокуратурата се нуждае от допълнителна финансова осигуреност. Цялата международна дейност на прокуратурата през тази година, а в нея работят около 1 600 прокурори, е финансирана със 100 000 лв. Тази сума е крайно недостатъчна да се извърши ефективен международен обмен и сътрудничество, участие на прокурори в международни форуми, представителство на конференции или да се посещават страни с оглед на това да се водят разговори за ускоряване на съдебни поръчки и други. Недостиг на средства има и за закупуване на необходими движими вещи. Сградите, в които се осъществява дейността на прокуратурата са в много тежко състояние, а в някои райони на страната въобще няма сгради. Напр., най-голямата прокуратура в страната – Софийската районна прокуратура, в момента е разделена на пет места. Софийската градска прокуратура по всичко личи, ако не се вземат някакви спешни мерки, трябва да се раздели на три места. Тази неудобства създават трудности в работата и водят до ниска ефективност.
Критично е оценена работата на Върховната касационна прокуратура, защото тя функционираше формално. Преписките, по които е работено там са около 45 000. Намален е обхвата на така наречения специален отчет и сега той е сведен до много тесен кръг дела, по които е възможно прокурорите от Върховната касационна прокуратура с техния опит и знания да бъдат реални участници в процеса на разследване и да оказват методическа помощ.

При обсъждането на доклада становища изразиха народните представители Мая Манолова, Михаил Миков, Филип Димитров, Надка Балева, Елиана Масева, Четин Казак, Елеонора Николова, Христо Бисеров и Янаки Стоилов. Те се обединиха около становището, че доклада представя данните в тяхната цялост и без значение от това дали те водят до положителни или отрицателни констатации за дейността на прокуратурата. Прави впечатление, че там където причините за неудовлетворителните резултати се дължат на лошата организация на дейността, това е посочено изрично. Докладът не търси оправдание за резултатите в качеството на законодателството. Представените данни могат до голяма степен да дадат представа в кои структури има необходимост от промяна на организацията на работа. Това в най-голяма степен се отнася за апелативните райони София, Пловдив, Варна и Бургас.
- По структурата на доклада. Докладът съдържа данни, основани на докладите на апелативните прокуратури на територията на страната. Те могат да се групират в следните направления: данни за състоянието на престъпността като цяло и конкретни данни за приоритетните за прокуратурата категории престъпления и наказателни производства (организирана престъпност, прани на пари и др); данни, които дават информация за дейността на прокуратурата по осъществяването на конституционните й правомощия; данни за състоянието и организацията на международното сътрудничество в областта на правната помощ по наказателни дела, трансфери на наказателни производства и екстрадиции; данни за кадровото осигуряване на прокуратурата, натовареността на прокурорите, информационното и финансово-материалното й осигуряване и стратегия за развитие на прокуратурата. Тази структура, според Христо Бисеров, не отговаря изцяло на изискванията, които са заложени в чл.84, т.16 от Конституцията, защото в нея подчертано преобладава информация за дейността на прокуратурата, а почти липсва информация относно прилагането на закона. Михаил Миков акцентира върху факта, че докладът не съдържа констатации за нееднакво прилагане на закона, които са от съществено значение за Народното събрание и могат да послужат като основание за предприемане на законодателни промени в необходимите насоки. Борис Велчев увери народните представители, че при изготвяне на бъдещите доклади тези недостатъци ще се преодолеят, а по-продължителното прилагане на НПК би дало възможност да се направи анализ на дейността на прокуратурата.
- По състоянието, динамиката и структура на престъпността и приоритетните за прокуратурата направление по видове престъпления. В раздел І на доклада се обобщават данните за структурата на престъпността като цяло, но не се съдържат данни за общия брой на регистрираните престъпления. Използват се три категории – “криминални престъпления”, “особено тежки престъпления” и “установени икономически престъпления”. Формално (според съдържащото се в НК определение за “тежко престъпление”) към тази категория са отнасят както криминални, така и икономически престъпления, тъй като критерият в определението е видът и размерът на предвиденото наказание, а не видът на засегнатите обществени отношения. Така престъпленията, отчетени в регистрираните тежки, включват и двата вида други престъпления – криминални и икономически. Посочва се намаляване на регистрираните престъпления в срвн. с 2005 г. с 0,6%. Структуроопределящи все още са престъпленията против собствеността (64,7%), следвани от общоопасните престъпления (23,6%) и престъпления против личността (4,8%), а другите видове престъпления са 6,9%. По териториален признак най-висок е процентът на извършени престъпления на територията на Апелативна прокуратура София, следвана от Апелативна прокуратура – гр. Пловдив, Варна, Бургас и В.Търново.
В раздел ІV на доклада се посочва, че приоритетни в дейността на прокуратурата са противодействието на организираната престъпност и корупцията, трафика на хора, прането на пари, финансовите престъпления и престъпленията, свързани с наркотичните вещества. Налага се изводът, че престъпленията против собствеността и тези против личността, които на практика засягат голяма част от населението, не са приоритетни. Те придобиват такава характеристика, само ако се съотнасят към някое от приоритетните направления, обособени по друг критерии.
По отношение на разкриваемостта за 2006 г. се посочва, че тя е намаляла в сравнение с предходните години. За 2006 г. разкритите престъпления са 53,4% от регистрираните, за 2005 г. - 59, 9%, а за 2004 г. – 60, 9%. Най-малък процент на разкриваемост се посочва за престъпленията против собствеността – 42,5%, следваните от престъпленията против личността – 70% и общоопасните престъпления – 71,2%. Така посочените данни са обобщение на данните, които са предоставени от МВР за регистрираните криминални и установени икономически престъпления, както и по статистически данни на Прокуратурата въз основа на внесените прокурорски актове и осъдителни съдебни актове. Докладът не посочва критериите, по които данните се събират и обобщават, както и не съдържа данни за нерегистрираната престъпност. Елиана Масева обърна внимание, че така представените данни не кореспондират с данните, които представя Министерството на вътрешните работи.
Най-голям процент на внесените прокурорски актове се отчита за общоопасните престъпления – 38%, следвани от престъпленията против собствеността – 35,88 % и престъпленията против личността – 6,41%. Сравнителният анализ на тези данни с данните за разкриваемостта и данните за осъдените лица, показва, че за най-ниската разкриваемост (престъпленията против собствеността) са внесени най-много прокурорски актове и е най-голям процентът на санкционираните и осъдени лица (44,16%).
- За дейността по преписки. В доклада не се съдържа уточнение какво се включва във формулировката “преписки”. От анализа на текста се налага извода, че се има предвид всичко, по което работи прокуратурата – досъдебни производства и функциите й по ЗСВ.
При сравнителния анализ на данните за престъпността и тези за новообразуваните преписки се констатира, че АП София има най-голям процент новообразувани преписки (41%), следвана от АП Пловдив (19%). Направен е извод, че има увеличение на новообразуваните преписки в АП Бургас, Варна и Велико Търново, а намаляване в АП София и Пловдив, както и във Военно-апелативната прокуратура. Липсва обаче анализ на причините, които водят до нарастване на процента на престъпността на територията на тези АП, а намалява броя на новообразуваните преписки.
В срок са решени 90,5% от всички преписки. Нерешените преписки са 9,5 % от всичките, като от тях 42,9 % са просрочени. Като причина за неспазване на срока от страна на прокурорите, но само в определени случаи, се посочва голямата натовареност на наблюдаващите прокурори, поради което 50,3% от просрочените чакат произнасяне от прокурор. При инстанционните преписки се отчитат 22,8% на върнатите от горестоящия прокурор постановления, но не се посочват причините за това. Най-висок е процентът на върнатите в района на АП Варна – 30,4%, следвана от АП София – 24%.
- За досъдебното производство. От общия брой досъдебни производства - 19% са разследвани от следователи, а 75,4% - от дознатели. В изказванията си народните представители Михаил Миков и Елиана Масева обърнаха внимание, че в доклада не са посочени конкретни данни колко от делата се разследват от прокурор. Ако налагащият се от анализа на тези данни извод е, че от прокурор са разследвани оставащите 5,6 % от общия брой досъдебни производства, то това означава, че дейността на прокуратурата в тази насока следва да се активизира в значителна степен. Борис Велчев увери народните представители, че се предприемат необходимите мерки, като обърна внимание, че тази възможност е предоставена на прокурора с НПК, който е в сила от 29 април 2006 г. и периодът от време, през който е използвана е кратък.
В доклада се отчита, че от досъдебните производства по общия ред през 2006 г. са приключени 80,3% от всички образувани, което е по-малко с близо 12% в срвн. с 2005 г. и с близо 14% в срвн. с 2004 г. От делата, по които разследването е проведено от следователи са приключени 20, 68 % от всички приключени дела, като 15 055 от тях са приключени след изтичане на сроковете. По делата, по които разследването е проведено от дознатели - 78,84% от всички приключени дела, като 12 808 от тях са приключени след изтичане на сроковете. Заместник-министър Румен Андреев посочи, че дознанието е постигнало представените резултати с активната помощ на прокуратурата, която се отнася с необходимата сериозност към ръководната функция на прокурора в рамките на наказателното производство. Според Христо Бисеров представените данни за успеваемостта на дознателите не са реалистични, тъй като все още не е постигнато организационното им обособяване в рамките на МВР, което е основната гаранция за ефективността на дейността им. Самият доклад поставя на обсъждане и въпроса за разширяване на компетентността на следователите като предлага два подхода - чрез допълване на каталога от престъпления като се включат финансовите, данъчните, престъпленията, свързани с организираната престъпност и престъпленията, извършени от и срещу непълнолетни или чрез създаване на възможност за превъзлагане на дела от дознатели на следователи по преценка на прокурора. От името на Министерството на правосъдието заместник-министър Ана Караиванова изрази несъгласие по отношение на втория подход поради това, че той създава възможност за субективна преценка на прокурора.
От съдържащите се в доклада данни с най-висок процент на неприключили и просрочени дела са АП София, АП Бургас и АП Варна. Посочват се мерките, които са предприети за преодоляване на този проблем в АП Бургас и Варна, но липсват данни за мерките, които са предприети в АП София.
За 2006 г. се установява увеличение на броя на спрените производства – 76 670, от които 31 925 от тях са спрени след влизане в сила на НПК., за срвн. с 2005 г. – 65 986. От всички спрени производства тези срещу известен извършител са 3,8 %, като от тях 4,5 % са за АП София. Спрените дела от следователи в АП София, включително и от предходни години, са 34 894, като от тях 29 843 са срещу неизвестен извършител, т.е остатъка от 5 051 дела са срещу известен извършител, т.е 14, 47%. Спрените от дознатели са 219 083, като от тях срещу неизвестен са 212 596, т.е. срещу известен извършител са 6 487, т.е. 2,96%. Спрените дела в АП Пловдив, по които се провежда следствие са 39 424, от които срещу известен извършител са 3 081, т.е. 7,82%, а по които се провежда дознание са 150 349, от които срещу известен извършител 2 685, т.е 1,78 %. В доклада не се съдържат данни за причините за спиране на делата срещу известен извършител, с изключение за АП Пловдив, за която са посочени текстовете от НПК. Като причини за спиране на делата срещу неизвестен извършител се посочва липсата на осъществен контрол по ефективността на извършените оперативно-издирвателни мероприятия. Това от своя страна, според доклада, влече последващо прекратяване на тези производства поради изтекла давност. Според Надка Балева високият процент на спрени дела показва, че наблюдаващият прокурор не осъществява функциите си в пълен обем, поради което се стига до спирането. Борис Велчев уведоми народните представители, че се извършва инвентаризация и проверка за причините за спирането на делата.
В доклада се отчита, че общият брой дела, по които е повдигнато обвинение преди повече от 1/2 година (неприключили) е 4 858, което е с почти 50% по-малко при този вид дела в сравнение с 2005 и 2004 г. От тях 59,1% са такива, които се разследват от следователи и 49% са дела, които се разследват от дознатели. По териториален признак с най-висок процент на спрени дела е АП София – 53,3% от всички такива производства в страната, като от тях – 1632 на следствието и 957 на дознанието.
Във връзка с дейността на прокурора след приключване на разследването данните сочат, че най-много са просрочените дела са Софийската РП – 2 306, СГП – 1068, РП Перник – 114. Като причини за това се посочват обема и сложността на решаваните дела, както и голямата натовареност с участие в съдебни заседания. Констатирана е необходимостта от извършване на тематична проверка в СГП от АП София, тъй като и в предходния отчетен доклад тя е с най- висок процент решени дела извън срока.
Докладът отчита неефективност на работата по делата на специален отчет, която е наложила в рамките на 2006 г. да се преразгледат основанията, въз основа на които делата минават на такъв отчет. Като резултат от това обема на делата на специален отчет е съкратен, което според доклада, дава възможност за концентрация на усилията за осъществяване на действителен прокурорски надзор и ускорено разследване по тях. Основанията за специален отчет са посочени в заповед на Главния прокурор – дела по отношение на лица, които са задържани над два месеца, дела, срещу чужди граждани, дела разглеждани при условията на 368-369/НПК, дела, разследването по които е продължило над 6 месеца и др. За 2006 г. в страната са наблюдавани 22 283 дела на специален отчет в първоинстанционни прокуратури. Внесени са 4 612 прокурорски актове по тях, което е 20, 7% от всички наблюдавани дела на специален отчет. Осъдителни актове са постановени по 3 896 дела на специален отчет, което е 84, 5 % от внесените прокурорски актове.
През 2006 г. са изготвени 3 489 искания от прокурор за налагане на мярка “задържане под стража”. От тях са уважени 2 822, неуважени – 631 и 36 не са разгледани. Задържани са 3 086 лица, като за срочността на задържането в апелативни райони данните не могат да се анализират, тъй като са непълни.
- За съдебния надзор. От предоставените данни за наказателносъдебния надзор, видовете прокурорски актове по внесени в съда за 2006 г. са 51 070, които са по-малко в срвн. с 2005 г. – 51 414. Разпределени по видове те са:
- обвинителни актове – 29 035 (56,8% от всички внесени), а за 2005 – 30 180; 2004 – 30 267; (стр.64) На стр.65 се посочва, че внесените обвинителни актове са 29 611 - те се използват като база за определяне на процентите за решените дела.
- предложения за споразумение – 7 707 (15, 1 % от всички актове), а за 2005 – 8 094, 2004 – 7 596; Одобрени са 96% от внесените предложения за споразумения.
- предложения по чл.78а от НК – 14 328 (28, 1% от всички актове), а за 2005 – 13 140, 2004 – 11 690.
Намалението на споразуменията е обосновано с въведеното съкратено следствие пред първа инстанция, тъй като при него не се изисква възстановяване на имуществените вреди и се дава възможност за определяне на наказание под минимума, а това го прави по-благоприятно за дееца в сравнение с чл.78а от НК. Увеличаването на предложенията за освобождаване от наказателна отговорност по чл.78а от НК е обосновано с разширяването на приложното му поле с оглед размерите на наказанията. На стр.66 изрично се посочва като причина и големия брой престъпления по чл.343б (управление на МПС след употреба на алкохол) и престъпления по чл.325, ал.1 (хулиганство), които попадат в обсега та чл.78а/НК след промяната му от м.Април 2006 г.
По 90,3% от внесените прокурорски актове са постановени осъдителни и санкционни решения, за срвн. с 2005 г.когато са били 89,1%, а 2004 – 81,09%. Като причина за повишаването на процента се посочва обосноваността на актовете и ефективността на работата на прокурорите в съдебни заседания.
Предадени на съд са 63 476 лица за извършени 59 222 престъпления. От тях осъдени и санкционирани са 56 481 лица (88,9%).
- За върнатите от съда дела. Като основание за влошаването на работата на прокуратурата по показателя “дела, върнати от съда за доразследване” се посочва невъзможността прокурорите да връщат делата на разследващите органи, голямата им натовареност и липсата на процесуалната възможност за протестиране на връщането. Анализът на основанията за връщане, който се съдържа в доклада, показва, че това са допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство, които нарушават правото на защита – неточно формулирано обвинение, противоречия в обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, провеждане на действия по разследването без участие на защитник. Докладът отбелязва, че прокурорите не винаги приемат основанията, на които делото е върнато, но не могат да протестират акта на съда. Посочени са и примери на връщане поради неизпълнение на възможности, които са предоставени по НПК на самия съд – да измени обвинението в по-леко при настъпила законодателна промяна за това. Според Надка Балева повишаването на процента на върнатите дела е индикация за качеството на работа на прокуратурата. В допълнение Четин Казак посочи, че като причина за това следва да се отчита и законодателната промяна на компетентността на разследващите органи, която доведе до прехвърляне на значителна част от делата за разследване от дознатели. Борис Велчев увери народните представители, че обучението на прокурорите и повишаването на квалификацията им е приоритетно направление, залегнало в Стратегията за развитие на прокуратурата.
- За оправдателните присъди на първа инстанция. Като обобщени причини за повишаването на броя на оправдателните присъди се посочват събирането на нови доказателства и промяна на свидетелски показания в съдебно заседание, която води до промяна на приетите факти, неуважени доказателствени искания на прокурорите, невъзможност да се разпитат свидетели пред съдия в досъдебното производство и от там невъзможност да се прочетат показанията им в съда и др. С най-голям брой оправдателни присъди спрямо решените дела е СГП, заедно със СРП – 5,8% и ВАП – 7,3%. Оправдателните присъди по искане на прокурора са 22,82% от всички оправдателни присъди, като с най-голям брой искания е СГП – 324, като значителна част от тях са по чл.354а от НК (основен състав на престъпленията, свързани с наркотичните вещества) поради минималното количество на предмета, който обосновава малозначително деяние. Оправданите лица са 1 073. Според Надка Балева прокуратурата следва да насочи усилията си в посока за преодоляване и премахване на причините, които водят до постановяване на оправдателни присъди. Само тогава дейността на прокуратурата ще отговори на обществения интерес за реална реализация на наказателна отговорност срещу лицата, които са извършили престъпления.
- За дейността на прокуратурата по ЗАНН. Докладът съдържа данни за дейността на окръжните прокуратури по ЗАНН, според които за 2006 г. са образувани 48 преписки по молби за възобновяване на НАДХ, изготвени са 26 предложения. Според тези данни натовареността на прокурорите по административни дела не е голяма.
- За дейността на прокуратурата по граждански дела. Докладът отчита намаляване на предявените искове по граждански дела – за 2006 г. – 407 (277 в окръжните прокуратури и 130 в районните прокуратури) срещу 995 за 2005 г. Като основание за това се посочва намаляването на броя на исковете по ЗИД на ТЗ относно дружествата, които не са увеличили капитала си до установения минимум. На това основание са предявени 102 иска, в срвн. с 2005 г. 362. По други текстове в гражданските закони са предявени общо 236 иска, а други искове са 24. От общо 407 предявени иска не са разгледани 70 (производствата са висящи или чакат решение).
- За дейността по приоритетните направления. Докладът съдържа специален раздел относно приоритетните в дейността на прокуратурата направления, като паралелно се отчита дейността по тях на ниво АП и ниво ВКП. Съдържащите се в доклада данни не могат да се приемат за относително обективни и не могат да бъдат анализирани поради следните причини:
- Използването на понятието “организирана престъпност”, освен престъпление-то по чл.321 от НК, обхваща само част от престъпленията, при които НК е установил квалифициран състав, ако са извършени по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група. Няма аргументи защо извън обсега на това направление са останали напр. убийството, телесните повреди, кражбата и грабежа, при които също има такива квалифицирани състави.
- За използваното понятие “корупция” изрично се отбелязва, че то има по-широко работно съдържание, т.е. обхваща много повече състави освен подкупа. Посочва се, че каталогът на тези престъпления е определен през 2002 г. с указание на заместник-главен прокурор, което указание е било отменено от Главния прокурор. Предвид отмяната, докладът не съдържа информация как се определя съдържанието на понятието към момента на отчетния период, но се подчертава, че то продължава да има по-широк смисъл, т.е. всички престъпления, при които е налице злоупотреба с власт и/или нарушаване на служебни задължения с цел пряко или косвено извличане на каквато и да е противоправна или неследваща се облага или предимство. Ако във вътрешноведомствен акт не е указано конкретно кои са престъпленията, това означава, че остава в обсега на субективната преценка на прокурор дали едно престъпление е корупционно или не. Този факт от своя страна предизвиква по места разлика в статистика за тях.
- Част от съставите на престъпленията се включват в поне две направления, което означава че се отчита два пъти дейност, извършена веднъж (образувано производство, спряно, прекратено и т.н.) Напр. Трафикът на наркотици по чл.354а, ал.1 е част от съдържанието на направлението “организирана престъпност” и самостоятелното направление “престъпления, свързани с наркотични вещества”. От доклада не става ясно защо основният състав, а не квалифицирания на това престъпление се съотнася към организираната престъпност. Аналогично е положението по отношение на длъжностните присвоявания, които се съотнасят и към корупционните (стр.94) и към престъпленията, свързани със злоупотреба с фондовете на ЕС (стр.91).
Положителни моменти в тази част на доклада са отчетеното взаимодействие на прокуратурата със съответните специализирани звена в ЕС по отношение на престъпленията, които засягат финансовите интереси на общността; краткият анализ на причините, които затрудняват дейността по разследване на корупционните престъпления и мерките, които са предприети в тази насока; отчетеното увеличаване на образуваните дела по съответните направления.
- За административния надзор за законност. В доклада се съдържат данни, че са предприети необходимите мерки за осъществяване на административния надзор за законност от прокуратурата, които са в съответствие със ЗСВ и АПК. Те се изразяват в създаването към ВАП на нов отдел “Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите” и изготвяне на необходимите актове за уеднаквяване на изпълнението на възложените задачи във връзка с административния надзор за законност и са проведени съвещания, срещи и обучения, вкл. и с ръководители на контролни органи в централните органи на изпълнителната власт (МТСП, ДНСК при МРРБ, Главна инспекция по труда и др.).
Докладът отчита подобряване качеството на надзора поради предприетите мерки по кадровото осигуряване на окръжните прокуратури във връзка с влизането в сила на новия АПК. Поставеният в доклада въпрос за създаването на административни прокуратури е решен със създаването в ЗСВ на административните отдели в Окръжните прокуратури. Докладът отчита намаляване участието на прокурорите по първоинстанционни административни дела, насрочени в Окръжни съдилища. Като причини за това се посочват намаляване на броя на реституционните дела и делата по обществените поръчки по съответните региони. В същото време, обаче, се увеличават административните дела с участието на прокурор по ЗУТ, КСО и др. закони. Напр. голяма е натовареността на ОП Варна по административни дела, поради големият им брой, които са образувани преди влизането в сила на АПК и ще се довършват по стария ред. С най-голям обем дела с участие на прокурор е СГП, ОП Пловдив, Варна, Благоевград и Велико Търново. Докладът отчита увеличаване на участието на прокурори по касационни административни производства – за 2006 г. са 11 557, за сравнение с 2005 – 10 719 и 2004 г. – 9 535, но не съдържа информация относно времето, през което тези дела са висящи пред съответния съд. Най-голям брой дела се отчитат за ОП Варна, СГП и ОП Пловдив, Плевен и Велико Търново преимуществено по дела па ЗАНН. Докладът отчита, че по административните дела прокурорите участват в многобройни съдебни заседания, няма специализация за този вид дела и необходимостта от провеждане на специализирано обучение във връзка с АНП. Така предоставената информация е противоречива – изводът е, че делата намаляват, а се представят данни за увеличаване участието на прокурори по касационните производства. Предвид на това не може да се направи анализ и да се направят обективни изводи. Освен това в раздел ІV на доклада не се съдържат данни относно средната натовареност на прокурори по административни дела, с изключение на тези във ВАП.
- За контрола по изпълнението на наказанията. В доклада се констатира тенденция към увеличаване на неоснователно задържаните лица в затворите след изтичане на срока на наказанието. През 2006 – 107 лица, в сравнение с 2005 г. – 90 и 2004 г. – 68 лица. В Софийския затвор, напр. задържани до 10 дни след изтичане срока на наказанието – 34 случая, до 3 месеца – 26 случая, над 3 месеца – 24 случая. Като причина за това се посочва действия на затворническата администрация и прокурорите (не са конкретизирани), както и случаи, при които определеното общо наказание е по-малко от срока на предварителното задържане. Втората причина е съотносима към работата на съда във връзка със срока на разглеждане на делата и определяне на наказанията. Отчита се и засилване на контрола върху изпълнението на присъдите, повишаването на активността на прокурорите по тази дейност, но и недостатъчна ефективност. За 2006 г. МВР е задържало 863 лица, които са осъдени на лишаване от свобода, срещу 656 лица за 2005 г. Най-голям брой незадържани лица с осъдителни присъди се отчитат за София и по-големите градове. Като причини за неизпълнение на задължението за задържане на осъдени лица се посочват непредприемане на съответни действия по обявяване на осъдените за международно издирване, не са направени искания за екстрадиция, в случаите, когато има данни къде се намира лицето в чужбина. На ръководителите на съответните прокуратури е обърнато внимание за пропуските. Не се съдържат конкретни данни за дейността на прокурорите относно осъществяване на надзора за законност по отношение на местата за задържане и изтърпяване на наказание.
- За международното сътрудничество. През отчетения период е засилено и задълбочено международното сътрудничество и международната дейност. Създаден е нов отдел “Евроинтеграция и международна дейност” към дирекция “Международни връзки и протокол”. Активизирано е участието в конференции, семинари и срещи по въпросите на реализацията на двустранни проекти и проекти по програмите ФАР и МАТРА.Осъществени са множество срещи, прояви и участия в семинари във връзка с присъединяване на България към ЕС, засилен е обмена на опит и идеи за сътрудничество с аналогични структури в държави – членки на ЕС. В доклада са заложени приоритети в международната дейност и сътрудничество за следващия отчетен период. Подробно е изложено и анализирано участието на прокуратурата в редица проекти със Световната банка, Европейската комисия, както и проекти по програмите ФАР и МАТРА. Отчита се също така засилено международно правно сътрудничество във връзка с разследването на престъпления с международен елемент или такива, извършени от български граждани в чужбина. Обърнато е особено внимание на доброто взаимодействие с германски, австрийски, холандски, белгийски и други правоприлагащи органи. В доклада се отбелязва постигането на успехи и увеличаването на броя на реализирани трансфери наказателни производства, производства по екстрадиции и по трансфер на осъдени лица.
- За кадровото осигуряване на прокуратурата. От съдържащите се в доклада данни е видно, че от 2004 г. до 2006 г. щатните бройки в прокуратурата се увеличават ежегодно. От утвърдения щат за 2006 г. – 2787, в края на 2006 г. 1719 щатни бройки са за прокурори, срвн. с 2005 г. – 1281 щ.бр. 2004 г. – 1224 г. Само за периода м.януари – м. май 2006 г. щатните бройки за прокурори са се увеличили с 382 чрез преназначения на следователи. В кроя на 2006 г. е увеличен с 20 щ.бр. щатът та СГП. От всички щатни бройки за прокурори в страната към края на 2006 г. свободни са били 190, като в доклада изрично се посочва готовността за усвояването на 59 от тях още през 1-то тримесечие на 2007 г., тъй като е предстояло провеждането на конкурси за прокурори във ВКП (16), младши прокурори (42) и прокурор в АП Пловдив (1). На базата на данните за движението на младшите прокурори за периода 2005 – 2008 г. са направени искания до ВСС за увеличаване на щатните бройки за младши прокурори с 13 щ.бр. и за преразпределение на 29 свободни щ. бр. в районните прокуратури. Това означава, че прокуратурата на практика е приложила изискването на ЗСВ за планирането на местата за младши магистрати в съответствие с прогнозата за движението на кадрите в кариерата. Данни за правилно прилагана на ЗСВ в частта му относно статута на магистратите дава и статистиката за внесените предложения за назначаване на административни ръководители (11), заместници на административни ръководители (64), прокурори (415), повишаване в ранг (165), за придобиване на статут за несменяемост (95), освобождаване от длъжност (11) и др. Подробна статистика е представена относно средната натовареност на прокуратурата и на отделния прокурор. Посочва се, че реално през 2006 г. са работили средно 1196 прокурора. Не е ясно какво се влага във формулировката “реално работили”, но се налага извода, че 333 прокурора от назначените в страната в продължение на цялата година не работят без да се посочват причините за това (до приемането на новия ЗСВ прокурорите можеха да излизат в отпуск само през съдебната ваканция). Като се прибавят към това и 190 незаети щата се налага изводът, че прокуратурата работи с капацитет от около 70%.
Средната натовареност на 1 прокурор по данните в доклада е 545,5 наблюдавани преписки за годината. Обявеният брой на всички преписки в страната - 432 667, разделен на броя на реално работещите прокурори 1196 дава резултат от 361,76 преписки на един прокурор. Ако броят преписки се раздели на назначените прокурори -1529, то излиза, че средната им натовареност е 282,97 преписки. Предвид на това не става ясно на каква база е получен резултата в доклада за средната натовареност за преписки, а от там и за броя на решените от един прокурор.
Специален анализ е представен за натовареността на прокурорите от ВКП и ВАП. Според данните щатните бройки за прокурори във ВКП са 97, а средно заетите щатове са 79,33 прокурора, т.е заети са 81,88% от щатните бройки. Докладът не съдържа данни дали остатъка от щатните бройки е свободен. Всеки прокурор е работил средно по 561,21 преписки за 2006 г. 94,47 % от преписките във ВКП са решени, като за един прокурор решените преписки са около 95 %. Противоречиви са данните за преписките и делата на специален отчет във ВКП – 2 985 образувани преписки, а на същото място в доклада се посочва, че 1789 са взетите преписки и дела на специален отчет. Не става ясно дали първата цифра включва втората и на каква база са получени процентите за внесените прокурорски актове по тях – 48%.
Според данните във ВАП има 33 щатни бройки. Отчитат се реално работили 25 прокурори, които разпределени в два отдела – “Административно съдебен” – 21 прокурори (при щат 26 прокурори) и “Надзор за законност, защита на обществения интерес и правата на гражданите” – 4 прокурори. Докладът не съдържа данни дали остатъка от щатните бройки е свободен. Средната натовареност на 1 прокурор във ВАП е 33, 84 преписки за 2006 г. и участие в 37,28 съдебни заседания във ВАС. Установено е увеличение на натовареността за участие в съдебни заседания в срвн. с 2005 г., за която посочен по-малък брой на съдебните заседания във ВАС. Резултатът за средната натовареност е получен на базата на разделянето на общия брой преписки за годината – 846 на броя на реално работещите прокурори - 21. Заявява се очакване за увеличение на натовареността със съдебни заседания предвид предстоящото попълване на ВАС с нови съдии. Изрично се посочва, че от отдел “Административно-съдебен” на ВАП са били изготвени две становища по внесени предложения за тълкувателни решения на ВАС и се отбелязва забавянето на произнасянето с тълкувателните решения от ВАС по някои предложения на прокуратурата, които са внесени преди няколко години.
В хода на дискусията Четин Казак постави въпроса какви мерки са предприети за усвояване на свободните места в прокуратурата. В отговора си Главният прокурор Борис Велчев изтъкна като основна причина незадоволителните материални условия за работа в някои от прокуратурите.
С аргумента за подобряване на работата на прокурорите по деловодното обслужване, отчетност и архивиране се обосновава нарастването на щата на администрацията в прокуратурата. При утвърден щат в началото на 2006 г. от 1506 служители, в края на 2006 г. се отчитат 1672, 5 служители. (за срвн. с щата на прокурорите, посочен по-горе – 1719).
Като приоритети в кадровата политика докладът посочва качествения подбор на кадрите, усвояване на свободните щатни бройки за прокурори, своевременното планиране на броя на кадрите, планирането на формите на обучение, особено с оглед специализацията, създаване на периодичност на връзките между отделните органи – прокуратура и разследващи органи за обсъждане на проблемите при разследване на отделни видове престъпления с акцент на приоритетните направления и др.
- За дисциплинарната отговорност. За засилване на текущия и последващ контрол върху дейността на прокурорите и подобряване на работата им към ВКП са създадени два отдела – Административен и Инспекторат. Дейността по проверки по сигнали за извършени от магистрати дисциплинарни нарушения и престъпления се осъществява от отдел “Инспекторат”. За констатираните дисциплинарни нарушения отделът сигнализира административния ръководител или внася предложение във ВСС за налагане на дисциплинарно наказание. За 2006 г. в отдела са образувани 1 275 преписки, от които са решени 852. 54 са изпратени по компетентност на други отдели. Не са решени 423 преписки, като по 200 от тях все още не е приключила проверката, а по 223 предстои решаване по същество или допълнителна проверка.
След извършени проверки и ревизии са образувани 12 досъдебни производства срещу магистрати, за сравнение с периода 1999 – 2005 г. - 3 досъдебни производства.
Отделът е извършил и планови и тематични проверки на прокуратури в страната, вкл. цялостна ревизия на всички отдели във ВКП. Резултатите са обявени публично. За 3 магистрати във ВСС са внесени предложения за освобождаване от длъжност, образувани са 16 дисциплинарни производства срещу прокурори и се наложени 12 дисциплинарни наказания. Според народните представители Борислав Ралчев и Елеонора Николова прокуратурата следва да продължи работата си по реализация на отговорността срещу магистратите, които нарушават служебните си задължения, за да постигнат по-голяма ефективност в работата на останалите.
- За приложение на случайното разпределение на преписките и делата. Отчита се, че изискването за случайното разпределение е въведено за разпределението на новопостъпилите преписки и дела. Като проблем в тази област се посочва, че след тестването на територията на страната програмата, която е предоставена за внедряване от ВСС, не може да се адаптира изцяло към спецификите на дейността на прокуратурата с оглед различните направления. Поради това се прави извод в доклада, че е необходимо да се разработи специален модул към Унифицираната информационна система на прокуратурата.
- За кадровото осигуряване на разследващите органи. За 2006 г. броят на дознателите е 1469 по данни от доклада на директора на НС “Полиция”. От тях в Главните дирекции – 98 дознатели, а останалите са в териториалните дирекции. Най-голямата териториална дирекция – Столична – 255 дознатели. Те за разследвали 31 172 дела (срещу известен и срещу неизвестен извършител), т.е. средна натовареност е 122 дела на един дознател. В Плевен – 140 дела на 1 дознател, Видин – 138, Добрич – 137 и т.н. Тази статистика не кореспондира с данните за престъпността, посочени в раздел І, която отчита най-висок процент престъпления в София и други големи градове. Констатира се недостатъчност на дознателите и изрично се посочва текучеството на кадри в дознателския апарат (направена е констатация, че част от дознателите с юридическо образование, които са назначени за военни дознатели са работили преди това в МВР), което е станало причина за неравномерното натоварване и е компенсирано с командироване на дознатели. За преодоляване на проблема се посочва възможността за удължаване на срока за осъществяване на разследването от дознатели без юридическо образование, което е направено със ЗИД на ЗМВР през 2007 г. На няколко места в доклада се акцентира върху недостатъчната квалификация на дознателите, която оказва влияние върху разследването на дела за престъпления с фактическа и правна сложност. Тези твърдения не кореспондират с данните от статистиката относно броя на приключените досъдебни производства, която за дознанието е по-добра, отколкото при следствието.
Към края на 2006 г. при щат от 614 щатни бройки следователите са 569, от които 90 в Националната следствена служба. Отчита се, че в някои райони на страната е възникнала кадрова криза за следователи, т.е. няма кой да приключи висящите дела. Проблемът е преодолян с превъзлагане на дела на принципа на случайния подбор. Не са посочени районите, в които се е случило това, както и как се е запазила подсъдността при превъзлагането.
Като цяло се констатира, че на територията на страната е създадено добро взаимодействие между дознатели и прокурори, както и че дознателите изпълняват възложените им от НПК задължения за уведомяване на прокурора. За случаите на неизпълнение прокурорите са ползвали предоставената им възможност за сигнализиране на административния ръководител на дознателя за налагане на дисциплинарни наказания. В АП Пловдив има подадени 21 такива сигнала. Посочва, че в различните райони е възприета различна организация на работа, но навсякъде се провеждат работни срещи за анализ на мерките и подобряване на взаимодействието. Положителна крачка в тази посока е и създаването на екипи за разследване по места, в които активно участват прокурори и дознатели. За преодоляване на проблема с квалификацията административните ръководители на различни нива са създали организация за обучение и повишаване на квалификацията – семинари, курсове и т.н. Използва се и създаването на екипи, които включват и следователи.
- За материално-техническото осигуряване. По проблемите относно сградния фонд, предоставен на прокуратурата и ползването му, които се поставиха в изложението на Главния прокурор, заместник-министър Ана Караиванова увери, че са предвидени достатъчно средства за ремонти и закупуване на нови сгради.
- За информационното осигуряване. Докладът съдържа подробна информация относно организацията на дейността на прокуратурата по Унифицираната информационна система (УИС), но не съдържа такава относно внедряването и експлоатацията на Единната система за противодействие на престъпността. Отчита се недостига на компютърни специалисти по поддръжката на УИС, като причина за това се сочи ниското заплащане, което се предлага за длъжността. Подчертава се и проблема за ниската компютърна грамотност на прокурорите, което води до невъзможност да използват тази информационна система. Като мярка за преодоляването му е предвидено създаването на учебни зали във всяка АП с поне 10 компютъра и организиране на обучения за прокурори и служители. Изброени са групите въпроси, които се събира статистическа информация, но не се посочват критериите, по които тя се систематизира. Като проблеми в тази насока са изведени необходимостта от определяне на обхвата на информацията, формата и периодичността на събирането й и срокът на предоставянето й, необходимостта от определяне на реда за ползването й от потребители в прокуратурата по конкретен повод или при необходимост, актуализация на показателите за отчетност в съответствие с изискванията на ЕК и постигане на достоверност, точност и прецизност на събраните данни.
- Обобщени констатации, които се съдържат в доклада. Те се отнасят за проблеми, които са възникнали при приложението на НПК и са изведени от прокурорите.
1. Недостатъчна кадрова и материално-техническа осигуреност на дознанието. Създава се голяма натовареност на разследващите органи, а оттам и на наблюдаващите прокурори.
2. Недостатъчна квалификация на дознателите, особено за разследване на престъпления, свързани с организираната престъпност, прането на пари, данъчните и компютърните престъпления;
3. Недостиг на финансови средства за назначаване на експертизи, на преводачи и на служебни защитници при разследване от прокурори;
4. Възлагане на други задачи на дознателите от административните им ръководители, което демотивира разследващите органи;
5. Недостатъчна активност на прокурорите в случаите, когато се установи, че горестоящият ръководител в МВР дава указания на дознателите за извършване на действия по разследване или каквато и да е друга намеса в разследване. Практиката в тази насока следва да се обобщава от апелативните прокуратури и да се предоставя на Главния прокурор периодично;
6. При сравнително широкото приложение на института на съкратеното съдебно следствие и съответно на чл. 55 от НК се определят наказания, които не винаги съответстват на обществената опасност на деянията и не могат да изпълнят целите на наказанието. За прилагането на съкратеното съдебно следствие не се изисква възстановяване на щетите от престъплението, нито има ограничения за видовете престъпления, както е при споразумението. За разлика от споразумението, при приложението на съкратеното съдебно следствие не се изисква съгласието на прокурора.
- Предложения за законодателни промени
1. В случаите по чл. 212, ал. 2 (образуване на досъдебното производство със съставяне на акта за първото действие по разследването) да се даде възможност на прокурора, на който се докладва първото действие да прецени наличието или липсата на законовите предпоставки за образуване на наказателно производство и да може със свой акт да реши следва ли досъдебното производство да се смята образувано или не.
2. В чл. 243 от НПК “Прекратяване на наказателното производство” да се създаде нова алинея, даваща правомощия на прокурора да прекратява досъдебното производство на стадия на разследване, когато са налице основанията по чл. 24, ал. 1 от НПК или не са налице предпоставките за привличане на обвиняем.
3. Да се направи промяна на чл. 194 от НПК (разпределение на делата между следствие и дознание)
- да се разшири компетентността на следователите, като им предостави възможност да разследват наказателни дела за тежки икономически престъпления, престъпления, свързани с организирана престъпност, корупция, изпиране на пари, финансови, данъчни, компютърни, както и престъпления от и срещу непълнолетни.
- да се уреди на законово ниво разпределението на делата между НСлС и окръжните следствени служби, каквато уредба имаше в НПК (отм.)
- да се предвиди правомощие на наблюдаващия прокурор да възлага разследване на следовател за дела от компетентност на дознател, когато сложността на делото налага разследването да се извърши от лица с по-добра правна подготовка.
4. Проблеми във връзка с изпълнението на наказанието “пробация” – в доклада се прави констатация, че затрудненията при привеждане в изпълнение на съдебните актове, които налагат наказание “пробация” и при самото изпълнение се дължат на несъвършената законодателна уредба. Докладът не съдържа конкретно позоваване на норми от НК, които създават проблем във връзка с това наказание, нито предложения за законодателни промени.

От изказванията на народните представители в хода на обсъждането на доклада могат да се направят следните изводи:
Специализацията все повече се налага като принцип на организацията на разследването на тежки и сложни престъпления. Успешната й реализация зависи от конкретната кадрова осигуреност, за да се създаде възможност за обучение и повишаване на професионалната квалификация в конкретни области на теорията и практиката и обособяването на специализирани екипи и звена.
В доклада, с малки изключения, липсват данни относно предприетите мерки за преодоляването на проблемите в районите, за които се отчитат ниски нива по съществени показатели, както и данни за реализация на дисциплинарната отговорност на прокурорите в тях.
Представят се подробни статистически данни по съответните направления, но липсва цялостен техен анализ и изводи, които следват от тях. На отделни места са направени кратки обобщения на причините, които са предизвикали фактическото състояние, но те имат по-скоро характеристиката на констатация, отколкото на извод Напр. – незабавното производство като нова форма на провеждане на наказателното производство има ограничено приложение, защото предвиденият в НПК срок за провеждането му изисква максимална концентрация на разследващите органи и отлична организация, за да се приключи разследването;
Забелязва се наличие на съществени терминологични несъответствия, тъй като се използват различни формулировки при представянето на статистическите данни. При задълбочен прочит на съдържанието на доклада се налага извод, че всяка Апелативна прокуратура (АП) използва различни критерии, което затруднява съпоставката между различните категории статистически данни по райони, както и създава неяснота доколко обобщените данни са обективни. Напр. първи показател отчита броя на внесените прокурорски актове, след което при диференциацията се използват различни критерии при различните видове престъпления – по брой обвиняеми или по брой предадени на съд. Забелязва се и несъответствие между посочените общи проценти по различните критерии и процентите, които са посочени при детайлизацията.

След проведената дискусия Комисията по правни въпроси направи следните констатации и препоръки във връзка с дейността на Прокуратурата, както и във връзка с изготвянето на доклада на прокуратурата за прилагането на закона и дейността на разследващите органи през 2007 г. и следващите години:
1. Реформирането на дейността на прокуратурата, чието начало е поставено с прозрачното представяне на дейността й и признаването за съществуващи проблеми, да продължи с необходимата настойчивост и бързина.
2. Нововъведените практики, които дават положителни резултати – екипност на разследване, самостоятелни разследвания, провеждани от прокурори, и контрол върху дейността на разследващите органи да се прилагат от всички нива на прокуратурата и във всички райони в страната.
3. Да се представят данни и анализ за прилагането на закона в досъдебното производство.
4. Да се изработят единни критерии за представяне на статистическите данни, които да уеднаквят събирането им от различните нива на прокуратурата, както и от разследващите органи. При представянето им в доклада да се акцентира върху анализа на данните и изводите, които произтичат от тях.
5. Констатациите за установените проблеми в работата на отделните прокуратури да са съпроводени с описание на предприетите мерки за тяхното преодоляване и за конкретните резултати.
6. Да се представят обобщени данни относно резултатите от разследването като съотношение на преписките и делата на специален отчет, от една страна, в сравнение с общия брой преписки и дела, от друга страна.
7. Да се представи обобщена информация и анализ за средната продължителност на досъдебното производство по общия ред за престъпленията, които определят структурата на престъпността, както и за престъпленията по приоритетните за прокуратурата направления, както и изводи относно бързината на наказателното производство в тази фаза.

В края на дискусията Комисията по правни въпроси с 11 гласа “за”, 0 “против” и 2 “въздържал се” прие Доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2006 г. и предлага на Народното събрание проект на решение за приемането му.






ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Янаки Стоилов)









Проект!


РЕШЕНИЕ
за приемане на Доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2006 г.


Народното събрание на основание чл. 84, т. 16 от Конституцията на Република България и чл.75б, ал.5 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание


Р Е Ш И:

Приема доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2006 г.


Решението е прието от ХL Народно събрание на .................. 2007 г. и е подпечатано с официалния печат на Народното събрание.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ:
(Георги Пирински)