Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Парламентарни комисии
Комисия по правни въпроси
Комисия по правни въпроси
07/11/2007


    ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
    КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ



    Д О К Л А Д
    на Комисията по правни въпроси


    ОТНОСНО: Изслушване и обсъждане на предложенията за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет



    На заседания, проведени на 17, 18, 23 октомври 2007 г. и на 7 ноември 2007 г., Комисията по правни въпроси прие правила и проведе изслушване и обсъждане на предложения за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
    На заседанията присъстваха от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, Ана Караиванова, заместник-министър и Сабрие Сапунджиева, заместник-министър, от Върховния администрати-вен съд – Константин Пенчев, председател; от Висшия съдебен съвет - Георги Шопов.
    За осигуряване на обективност и прозрачност на изслушването, Комисията по правни въпроси прие Процедурни правила за неговото провеждане. Според тях, Комисията проведе изслушването последователно на кандидатите за главен инспектор и кандидатите за инспектори, в поредност, определена по азбучен ред според собствените им имена. В него участваха кандидатите, предложенията, за които са направени в срока по § 7, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт и които отговарят на условията на чл. 42, ал. 2 и 3 от същия закон. На две заседания се изслушаха 1 кандидат за главен инспектор и 17 кандидати за инспектори, както следва: Ана Караиванова- кандидат за главен инспектор и кандидатите за инспектори в Инспектората към ВСС - Александър Мумджиев, Анета Соколова, Анита Михайлова, Васил Петров, Виолета Млеканова, Донка Димитрова, Елка Пенчева, Кръстьо Яначков, Мария Кузманова, Милка Варнова – Итова, Минчо Спасов, Незабравка Стоева, Олга Керелска, Петър Михайлов, Светлин Стефанов, Светлина Йолчева и Ясен Тодоров.

    Представянето на всеки кандидат включва представяне от вносителя на предложението за него и лично представяне на кандидата, в което се допълват данни от професионалната му биография. Всеки от кандидатите разполагаше с възможност да представи вижданията си за дейността на Инспектората.
    От приложените биографични данни на кандидатите и представянето им от вносителите на предложенията за тях е видно, че 12 от кандидатите за инспектори отговарят на изискването по чл. 42, ал. 4 от Закона за съдебната власт в рамките на общия юридически стаж да имат най – малко 8 години стаж като съдии, прокурори или следователи в звена на съдебната власт на нива окръжен или апелативен съд, върховни съдилища или съответните им прокуратури, както и в окръжна или Националната следствена служба.
    В изложението си г-жа Ана Караиванова в качеството на кандидат за главен инспектор, акцентира върху намерението си организацията на дейността на Инспектората да се създаде в кратки срокове. Според нея времето да края на годината дава възможност да се постави стабилна основа за работата на Инспектората чрез приемането на правилника за дейността му, провеждането на необходимите конкурси за експерти, изграждането на администрация и материално осигуряване на този орган.
    В изложенията на кандидатите, включително и на кандидатът за главен инспектор, се поставиха следните важни въпроси:
    - Повечето от кандидатите посочиха като съществен недостатък в работата на съдебната власт бавността на производствата. Според тях неспазването на предвидените в процесуалните закони срокове в много случаи се дължи не само на натовареност с дела, но и на недобра организация на работата и ниска взискателност. Правомощието на Инспектората към Висшия съдебен съвет да проверява реда за образуването, движението и приключването на делата позволява да се повлияе положително за преодоляването на този проблем. Съчетаването на това правомощие с предоставената от закона възможност при констатирани нарушения Инспекторатът да сигнализира административните ръководители и Висшия съдебен съвет за предприемане на необходимите мерки по отношение на съдиите, прокурорите и следователите, които са допуснали нарушения, ще доведе до подобряване на цялостната дейност на органите на съдебната власт и повишаване на доверието на гражданите към тях.
    - Като не по-малко съществен проблем в работата на органите на съдебната власт кандидатите посочиха и противоречивата съдебна практика не само в рамките на отделните инстанции, но дори и в рамките на един и същи орган на съдебната власт. Според тях ролята на Инспектората за решаването на този проблем може да се прояви в упражняването на правомощието му по анализ на свършените дела и иницииране на постановяване на тълкувателно решение за уеднаквяването на практиката. Кандидатите подчертаха, че тази дейност на Инспектората няма да засегне независимостта на магистратите, тъй като тя не обхваща проверка на правилността и законосъобразността на постановените актове.
    - В изложенията на по-голяма част от кандидатите се отдели внимание и на необходимостта от ефективно и тясно взаимодействие на Инспектората с Висшия съдебен съвет и административните ръководители на всички нива в органите на съдебната власт. Необходимо е също добро взаимодействие с министъра на правосъдието, особено в случаите, когато забавянето на работата в съда, прокуратурата и следствието е поради лоши материални условия – недостиг на сгради, техника и други.
    Според приетите Процедурни правила след представянето на отделния кандидат народните представители - членове на Комисията по правни въпроси имаха възможност да поставят въпроси. Наред с конкретните въпроси към отделните кандидати, за да се осигури равнопоставеност между кандидатите и сравнимост на техните отговори бяха поставени няколко общи въпроса в следните насоки:
    - Каква според тях е ролята на Инспектората към Висшия съдебен съвет за повишаването на прозрачността и отговорността на съдебната власт и какви конкретни действия би следвало да се предприемат по отношение на съдии, прокурори и следователи, за които има сигнали, че злоупотребяват с правомощията си на магистрати.
    - Смятат ли, че в съдебната система има корупция и при кои нейни органи тя е повече разпространена.
    - По отношение на кандидатите адвокати, се постави и допълнителен въпрос какво поведение биха имали в случаите, когато по отношение на тях в качеството им на инспектори има опит за оказване на въздействие от страна на техни настоящи, особено корпоративни клиенти.
    На всеки от кандидатите се предостави възможност за отговор на поставените му въпроси. По общите за кандидатите въпроси дадените отговори могат да се обобщят в следните насоки:
    - Законът за съдебната власт определя правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет изчерпателно и дейността му по отношение на сигналите за злоупотреба с правомощия от страна на магистрати би следвало да се изразят в активност за своевременно уведомяване на административните ръководители на органите на съдебната власт на съответното ниво и Висшия съдебен съвет за направените от инспекторите констатации. Сама по себе си дейността на Инспектората няма да може да постигне желания ефект, ако не е последвана от решителни действия от страна на административните ръководители и Висшия съдебен съвет, които имат правомощия за осъществяване на дисциплинарната отговорност на магистратите. Само по този начин - чрез съвместните усилия – може да се постигне повишаване на доверието на гражданите към съдебната власт и нейните органи.
    - Наличието на прояви на корупция в съдебната власт се признава от част от кандидатите, но то винаги се нуждае от конкретни доказателства. Почти всички кандидати заявиха, че ако в качеството си на инспектори получат сигнали с такива данни, не биха се колебали да сезират с тях компетентните органи – Висш съдебен съвет, прокуратура, за да бъдат проучени и при доказването им да се реализира отговорност по отношение на съответния съдия, прокурор или следовател.
    - Кандидатите за инспектори, които към момента на провеждане на изслушването практикуват адвокатска професия, декларираха, че не биха позволили каквато и да е намеса от страна на техни досегашни клиенти в дейността им като инспектори.

    В обсъждането на кандидатурите за главен инспектор и инспектори и за начина на тяхното определяне участие взеха народните представители Четин Казак, Иглика Иванова, Борислав Ралчев, Елеонора Николова, Елиана Масева, Борислав Българинов и Янаки Стоилов.
    Според Елеонора Николова при обсъждането на кандидатите за инспектори следва да се има предвид, че измежду тях съдиите са показали задълбочено познаване на правомощията на Инспектората към Висшия съдебен съвет, което показва сериозното им отношение към бъдещата му работа. Тя изрази подкрепата си за кандидатурите на Виолета Млеканова и Кръстьо Яначков, които според нея са показали много добро познаване на работата на съда, което се дължи на дългогодишната им професионална кариера. Елеонора Николова подкрепи и кандидатурата на Анита Михайлова с аргумента, че в хода на изслушването е показала сериозното си отношение към дейността и проблемите на съдебната власт.
    В хода на дискусията народните представители обсъдиха въпроса за необходимостта от въвеждане на допълнителни критерии за преценка на кандидатурите при окончателния избор на инспекторите. Иглика Иванова предложи при формирането на становищата по конкретните предложения да се имат предвид и органите и сферите на съдебната власт, в които се е развила професионалната кариера на конкретния кандидат, както и неговата възраст. Според нея кандидатите, които са работили както в следствието, така и в прокуратурата и съда, познават работата на всяко едно от звената и биха отговаряли в най – голяма степен на идеята на закона за членове на Инспектората. Според Борислав Ралчев и Елеонора Николова смяната на попрището не е добър белег за стабилен професионализъм. Елеонора Николова допълни, че работата като съдия дава възможност за формиране на мнение и за работата на прокурорите и следователите, както и на адвокатите. Борислав Ралчев обърна внимание, че с оглед предвиденото в Закона за съдебната власт правомощие на Инспектората да анализира и обобщава делата, които са приключени с влязъл в сила съдебен акт, както и приключените преписки и дела на прокурорите и следователите, от съществено значение за инспекторите е способността им в хода на проверката да установят онези факти и обстоятелства, които са предизвикали противоречива съдебна практика.
    Според Елиана Масева като допълнителен критерий може да се въведе само изискването кандидатите да не са били сътрудници на Държавна сигурност. Янаки Стоилов отбеляза, че Законът за съдебната власт не поставя това изискване по отношение на кандидатите и изрази мнение, че такива въпроси е трябвало да се поставят в рамките на изслушването, а не в стадия на финализиране на процедурата по избора. Според него при формиране на становище по отделните кандидатури, освен тяхната професионална биография, следва да се имат предвид отговорите, които кандидатите са дали на поставените им въпроси в хода на изслушването – относно проявите на корупция в органите на съдебната власт, възможността за противодействие на външен натиск и показаната воля да се реагира на сигналите за нарушения в съдебната власт.

    Според народните представители от Комисията по правни въпроси с оглед изискванията на чл. 46 от Закона за съдебната власт Народното събрание следва да проведе поотделно избор за главен инспектор и за инспектори. В обсъждането на процедурата за избор се поставиха следните дискусионни въпроси:
    1. Относно поредността при изготвянето на списъка на кандидатите се обсъдиха предложения за подреждането им по поредността на внасяне на предложенията, продължителността на професионалния им стаж или по азбучен ред.
    След проведеното гласуване с 8 гласа “за”, 0 “против” и 2 “въздържал се” Комисията по правни въпроси прие предложението подреждането на списъка и гласуването на кандидатите да е по азбучен ред.
    2. Относно съобразяването с изискването на закона поне половината от инспекторите да имат специализиран стаж като магистрати.
    След проведеното гласуване с 7 гласа “за”, 2 “против” и 2 “въздържал се” Комисията по правни въпроси прие предложението да се проведе гласуване на всички кандидатури, а за избрани да се смятат кандидатите, които са получили най-много гласове при спазване на изискването по чл. 132а, ал. 3 от Конституцията за необходимото мнозинство.

    Въз основа на проведеното гласуване Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следната процедура за провеждане на избора за главен инспектор и инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет:
    1. Избор на главен инспектор, съгласно чл. 132а, ал. 2 от Конституцията.
    2. Избор на 5 инспектори, които отговарят и на изискването по чл.42, ал.4 от Закона за съдебната власт. Списъкът на кандидатите, които отговарят на това изискване, се подрежда по азбучен ред. За избрани се смятат кандидатите, които са получили най-много гласове при спазване на изискването по чл. 132а, ал. 3 от Конституцията за необходимото мнозинство.
    3. Избор на 5 инспектори, които отговарят на общите изисквания по чл.42, ал.3 от Закона за съдебната власт по списък, подреден по азбучен ред, който включва както кандидатите, които не са били избрани по т.2, така и кандидатите, които отговарят само на общите изисквания по чл. 42, ал.3. За избрани се смятат кандидатите, които са получили най-много гласове при спазване на изискването по чл. 132а, ал. 3 от Конституцията за необходимото мнозинство.




    ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
    КОМИСИЯТА:
    (Янаки Стоилов)


    Форма за търсене
    Ключова дума