---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси


853-03-27/18.3.08


Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-29 от 28.02.2008 г., внесен от Министерския съвет.

На редовно заседание, проведено на 12.03.2008 г. Комисията по правни въпроси обсъди Законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-29 от 28.02.2008 г., внесен от Министерския съвет.

На заседанието присъстваха: г-жа Миглена Тачева, министър на правосъдието, г-жа Даниела Белчина, г-н Красимир Войнов и г-жа Екатерина Стоянова, екперти в Министерство на правосъдието; г-жа Анелия Мингова – представляваща Висшия съдебен съвет; г-н Симеон Чаначев, заместник-председател на Върховния касационен съд и г-н Борислав Белазелков, съдия във Върховния касационен съд и г-н Иван Кондов от Министерството на финансите.

От името на вносителя г-жа Даниела Белчина от Министерство на правосъдието изложи основните цели и мотиви на законопроекта. По-съществените промени се свеждат до следното.
Със законопроекта се предлага освобождаване на държавата и нейните учреждения от заплащането на държавни такси независимо от вида и характера на спорното вземане, като по този начин ще бъдат спестени значителни разходи по консолидираната фискална програма.
Съдържанието на чл. 97, ал. 2 от ГПК се привежда в съответствие със Закона за правната помощ. Националното бюро за правна помощ е органът, който определя възнаграждението на назначения служебен адвокат в съответствие с Наредбата за заплащането на правната помощ.
С изменението на чл. 441, изречение второ се уточнява редът, по който се търси отговорността за вреди, причинени от държавния съдебен изпълнител - по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите.
С въвеждането на пропорционално данъчно облагане на доходите на физическите лица се изменят икономическите критерии и фактори за определяне размера на несеквестируемия доход по чл. 446, което налага да се актуализира сега действащата скала, каквото е направеното предложение за изменение на този текст.
Законопроектът съдържа разпоредба, предвиждаща отмяна на ал. 4 на чл. 448, тъй като в противоречие с принципа на кодификацията на престъпленията, въведен с Наказателния кодекс, е установен състав на престъпление извън Наказателния кодекс. В Наказателния кодекс не е предвиден състав на престъпление за непредставяне на декларация по чл. 448 от ГПК, отнасяща се до цялото имущество и всички доходи на длъжника. Предлага се промяна в чл. 570, която аналогично на чл. 466 от действащия ГПК, да уреди кой е носител на функцията по разпореждане на вписванията. Съгласно чл. 466 от ГПК, чл. 82 от Закона за кадастъра и имотния регистър и чл. 280, ал. 1 от Закона за съдебната власт вписванията, отбелязванията и заличаванията за имоти се извършват от съдията по вписванията.
При подготовката на предложения за уведомление (нотификация) до Европейската комисия по Регламент 2201/2003 на Съвета от 27 ноември 2003 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на решения по брачни дела, както и родителска отговорност и Регламент 44/2001 на Съвета от 22 декември 2000 г. относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела се установи, че липсва процесуална възможност за оспорване на съдебните решения по реда на касационното обжалване, така както е предвидено в чл. 34, съответно в чл. 44, от посочените регламенти. В този смисъл е предложеното изменение на чл. 623, ал. 5, с която се урежда обжалването на съдебното разпореждане.
За защита на правата на гражданите поради ограниченията, въведени от новия ГПК, които действат в първоинстанционното производство, се предлага промяна в § 2, ал.1 от Преходните и заключителните разпоредби, която предвижда, че първоинстанционните дела, образувани по искови молби, постъпили до влизането в сила на ГПК, ще се разглеждат по досегашния ред за разглеждане на делата от първата и въззивната инстанция. С новата ал. 5 се запълва празнота в ГПК относно регламентацията на висящите към момента на влизането му в сила съдебни производства, образувани по жалби против определенията или разпорежданията на председателя или на съдия от Върховния касационен съд за връщане на касационни жалби и по молби за отмяна на влезли в сила решения или определения на Върховния касационен съд.
Неясната редакция на § 4, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби на ГПК по отношение на регистрите по чл. 235, ал. 5 и чл. 489, ал. 4 от ГПК налага да бъде направено уточнение относно органа и акта, в който ще бъдат уредени тези регистри.
В новия ГПК не е уредено представителството по дела, които се отнасят до изпълнение и прекратяване на концесионни договори. Липсата на изрична правна норма, отнасяща се за представителството на държавата в тези случаи, поражда риска действията, които държавата следва да предприеме в своя защита, да са с недостатъчен ефект. Във връзка с това и с оглед на уредбата в чл. 31, ал. 1 възможност в закон да се предвиди нещо различно от въведеното със същата правна норма общо представителство на държавата се предлага в Закона за концесиите да се създаде глава единадесета „а”, която да се наименува “Представителство на държавата”.

В последвалата дискусия участие взеха народните представители Надя Антонова, Елеонора Николова, Огнян Герджиков, Мая Манолова, Екатерина Михайлова, Елиана Масева, Иглика Иванова, Христо Бисеров, Янаки Стоилов, а също г-жа Миглена Тачева, министър на правосъдието, г-жа Анелия Мингова – представляваща Висшия съдебен съвет, г-н Иван Кондов от Министерство на финансите, г-н Симеон Чаначев, заместник-председател на Върховния касационен съд и г-н Борислав Белазелков, съдия във Върховния касационен съд.
В дискусията се засегнаха две основни групи въпроси. Първата група се отнася до разясняване на предложените разпоредби на законопроекта. Втората група са предложения de lege ferenda в рамките на целите и обхвата на предложената законова промяна.
По отношение на първата група въпроси народните представители получиха допълнителни разяснения за целите и мотивите на законопроекта. Като цяло се констатирана, че това са промени с уточняващ и редакционен характер, без с тях да се засяга концепцията на приетия и влязъл в сила ГПК. Това са промени, които се преценяват като най-належащи и в повечето от случаите се отнасят до изясняване на значението на определени правни категории или до отстраняване на несъответствия в правната уредба. Такъв е случаят с нововъзникналите обстоятелства по § 5, с добавянето на въззивните производства в хипотезите, в които делата продължават по стария ред и др. Другата част от предложените промени в ГПК са продиктувани от необходимостта негови разпоредби да са синхронизирани с извършени промени в други закони – с прилагането на европейското право в гражданското съдопроизводство, с въвеждането на пропорционалния данък и определяне на тази база на несеквестируемото имущество на длъжника и др.
Народните представители и участващите в дискусията експерти направиха и други предложения, които могат да бъдат предмет на обсъждане на второ четене. Първият кръг предложения се отнасят до действащия чл. 104 от ГПК, свързан с родовата подсъдност. Тя се базира на принципа, че основен първоинстанционен съд е районният съд, а окръжният съд е първа инстанция само по изключение. В действителност, обаче, с действащата разпоредба на чл.104, т. 2, 3 и 4 окръжният съд се трансформира в основен първоинстанционен съд. Специално бе подчертано, че само окръжен съд ще разглежда като първа инстанция търговските дела. Мотивите за това са в особения характер на тези производства. Констатира се обаче, че за случаи с малък материален интерес трябва да се приложи цялата съдебна процедура, което няма да позволи използването на заповедното производство, водено пред районния съд. Поради това се направи предложение както гражданските, така и търговските дела до определена цена на иска да се разглеждат от районния съд.
По отношение на заварените от новия ГПК производства се изтъкна, че те следва да се довършат по стария процесуален ред. По същия ред следва да се довършат и всички производства, които са образувани не с искова молба и не по исков път. В този смисъл бе изказано становище, че не бива механично да се смесват двата режима: на първоинстанционното производство и на въззивната инстанция, от една страна и на касационната инстанция, от друга. Касационната инстанция е различна при новата уредба от принципите, които действат в първа и въззивна инстанция. В този смисъл тя слага повече препятствия пред нейното започване с наличието на специални условия за допустимост. Ето защо би трябвало да се даде възможност при постановените въззивни решения, преди да са влезли в сила, да може да се приложи новият режим на касация. Това трябва да стане не само по отношение на исковите производства, а при всички производства, които ще завършат по отменения ред във въззивната си фаза.
Поставен бе въпросът, че решенията на Върховния касационен съд не се оповестяват по електронен път, което би попречило на страните да се позовават на противоречива съдебна практика, а тя е едно от основанията за касационно обжалване.
След проведената дискусия и гласуване Комисията по правни въпроси реши с десет гласа “за”, два гласа “против” и два гласа “въздържали се” да предложи на народните представители да приемат на първо гласуване законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 802-01-29 от 28.02.2008 г., внесен от Министерския съвет.



ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА ПО
ПРАВНИ ВЪПРОСИ:
/Я.Стоилов/