---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ

№ 853-03-33/1.4.08
Д О К Л А Д
на Комисията по правни въпроси

ОТНОСНО: Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, № 802-01-33, внесен на 24.03.2008 г. от Министерския съвет.

На заседание, проведено на 27 март 2007 г., Комисията по правни въпроси разгледа законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, № 802-01-33, внесен на 24.03.2008 г. от Министерския съвет.
На заседанието присъстваха от Министерството на правосъдието – Любомира Димитрова, началник на отдел “Международна правна помощ”, Юлия Меранзова, държавен експерт в дирекция “Съвет по законодател-ството” и Катя Попова, старши експерт в отдел “Международна правна помощ”.
Законопроектът беше представен от г-жа Любомира Димитрова.
Необходимостта от промените произтича от възникналите трудности в дейността на прокуратурата и съда в хода на едногодишното прилагане на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест. Като основна причина за тях се изтъкват съществуващи празноти и несъответствия със спецификата на проблема разпоредби в закона, към преодоляването на които е насочен предлагания законопроект. Той е подготвен от работна група на основата на обобщени предложения, които са направени при провеждането на множество специализирани дискусии по темата.
§ 1 от законопроекта предлага разширяване на уредбата относно начините за получаване на Европейските заповеди за арест и документите към тях. Целта е да се допусне законова възможност това да става и чрез електронна поща или факс, което значително ще улесни преките контакти между правосъдните органи на Република България и тези на издаващата държава членка на Европейския съюз. Така ще се постигне съответствие с действащата уредба, която допуска тези начини при изпращане на Европейска заповед за арест, която е издадена от български съд.
Втората група промени са свързани с основанията за отказ от изпълнение на Европейска заповед за арест в случаите, когато законът позволява българският съд да прецени дали да допусне или да откаже изпълнение. В тази насока законопроектът предлага отказът да се допуска само ако по отношение на същото лице има образувано наказателно производство в Република България преди да е получена заповедта. В случаите, когато лицето е български гражданин или живее или пребивава постоянно в Република България, се предлага българският съд да може да направи отказ от изпълнение на заповедта, когато наложеното наказание или мярка, изискваща задържане, да може да се изпълни в нашата страна. (§ 2 от законопроекта). Във връзка с втората хипотеза са предвидени и измененията в процедурата за изпълнение на наказанието, която се предлага да се осъществява по реда на чл.457 от Наказателно-процесуалния кодекс, но с компетентен съд окръжния съд по местонахождение на исканото лице.
Третата група промени се отнасят до сроковете относно задържането на лице, за което има издадена Европейска заповед за арест. Предлага се увеличаване на този срок от 24 часа на 72 часа. Като гаранция срещу евентуални злоупотреби с продължаването на срока се изтъква факта, че това удължаване може да стане само по разпореждане на съд или прокурор. С измененията на чл.43 се прецизират хипотезите, в които задържането под стража се извършва от съда служебно или по искане на прокурор.
Последната група предложения засягат събирането на информация от Върховната касационна прокуратура и Министерството на правосъдието за целите на статистиката относно броя на получените и издадени Европейски заповеди за арест, тяхното изпълнение или отказ от такова. Тази уредба е необходима с оглед на предстоящия мониторинг през есента на 2008 г. относно прилагането на Рамковото решение за Европейската заповед за арест.
В хода на обсъждането на законопроекта се поставиха следните дискусионни въпроси:
- Предлаганото увеличаване на срока на задържането от 24 часа на 72 часа, включително и на 96 часа по редакцията за промяна на чл.42, ал.2 не е достатъчно обосновано в мотивите на законопроекта. Проблемът, на който се търси законово разрешение, е продиктуван от досегашната практиката на съдилищата веднага щом се получи заповедта за арест да постановяват задържане, т.е. преди да е извършена проверка дали заповедта отговаря на изискванията по чл.36 и чл.37 от закона. Така се създава невъзможност в рамките на 24 часа, срокът за задържане, да се отстранят констатираните нередовности. По предложението на вносителя за нова редакция на чл.42, ал.3 (за срок на задържане от 96 часа), проблемът е, че в случаите, когато заповедта се получава от полицията по Шенгенската информационна система (ШИС) или чрез органите на Интерпол, законът не предвижда полицията да прави проверка дали заповедта отговаря на законовите изисквания. Тази проверка се извършва от прокуратурата.
- Безспорен е фактът, че съвременните средства за връзка – електронна поща, телекомуникационни системи и други такива, които позволяват по-голяма бързина, следва да се използват и за целите на прилагането на закона във връзка с получаването и изпращането на Европейски заповеди за арест. От предложената от вносителя редакция за чл.38а не става ясно при кои от изброените в него начини се спазва принципът за пряка връзка между българския съд и компетентните органи на издаващата държава и при кои тази връзка се опосредява от други държавни органи в страната. Това уточнение е от съществено значение с оглед на последващото развитие на производството. От него ще се определи дали съдът ще е органът, който ще преценява съответствието на издадената заповед и придружаващите я документи, ще разпорежда задържане на исканото лице и ще взима служебно мярката за задържане под стража или тези дейности ще се извършват от прокурора. В съответствие с тези аргументи би следвало да се прецезира редакцията на чл.42, ал.2 предложена от вносителя, за да се уточни при използването на кои начини за получаване на заповедта – чрез ШИС или телекомуникационната система на “Интерпол” – правомощието по задържане на исканото лице ще се осъществява от полицията и прокурора, който, от своя страна ще внесе впоследствие искане за налагане на мярка за неотклонение “задържане под стража”.
Направените бележки бяха принципно подкрепени от представителите на вносителя на законопроекта.
В края на дискусията Комисията по правните въпроси единодушно подкрепи предложения законопроекта за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест, № 802-01-33, внесен на 24.03.2008 г. от Министерския съвет и предлага на народните представители да го приемат на първо гласуване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ НА
КОМИСИЯТА:
(Янаки Стоилов)