---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




П Р О Т О К О Л
№ 25

Днес, 26.06.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на регионалното развитие и благоустройството –Калин Рогачев, заместник министър и Теодор Илиев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Яни Янев, заместник председател на Комисията по правни въпроси.
Яни Янев:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По поръка на председателя г-н Янаки Стоилов, поради неговото отсъствие от страната, ме помоли да водя днешното заседание на Комисията. Имаме минимално необходимия брой регистрирани членове, за да започнем работата. Днес в дневен ред има две точки:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 854-01-72 от 16.06.2008 г., внесен от Минчо Спасов и група народни представители.
2. Обсъждане на второ четене на част трета на Законопроекта за управление на етажната собственост, № 702-0157 от 12.11.2007 г., внесен от Министерския съвет – продължение.

По точка първа
Никой от вносителите не е тук, за да представи законопроекта. Затова моето предложение, ако няма принципни възражения след като го обсъдим и ако няма въпроси, които да бъдат зададени към вносителите, да преминем към неговото гласуване. Ако има въпроси, ще го отложим за следващия път със връзка с евентуална конкретизация и изясняване на идеята.
Екатерина Михайлова:
Аз имам въпроси, но те са към вносителите.
Кабелните оператори поставиха въпроса, че за да могат да извършват това като дейност, е свързано с допълнително оборудване, разходи за техника, с която трябва да бъдат снабдени. Това са въпроси, по които бих искала да попитам, преди да дам някакви предложения. Опасявам се да не правим текстове, които практически не произвеждат ефект или пък натоварваме сериозно финансово бизнеса и то малкия бизнес. За големите това не е проблем, но има малки оператори. Ако е възможно повече информация да ни дадат, за да можем да оформим позициите си.
Яни Янев:
В такъв случай очевидно е, че трябва да отложим разглеждането на тази точка от дневния ред, за да се обсъди в присъствието на вносителите и най-вече в присъствието на основния идеолог – колегата Минчо Спасов.
Има ли възражения да бъде отложена за следващия път? Няма. Отлага се обсъждането на тази точка за следващо заседание на Правна комисия.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, внесен от Министерския съвет – продължение.
Колеги, с нас е заместник-министър Рогачев и експерт от Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Колеги, предполагам, че всички разполагате с екземпляр от проекта на доклад на Правната комисия за второ четене.
На предишното обсъждане стигнахме до чл. 43. Сега продължаваме оттам насетне. Минахме общите въпроси, минахме въпросите относно управлението на етажна собственост от общо събрание. Сега сме в текстовете за управление на етажната собственост от сдружение, създадено като юридическо лице. Т.е. новата част от материята.
По чл. 43. Имаме предложение от колегата Диана Хитова, което по принцип се възприема.
Има предложение от колегата Спасов, което не се подкрепя. За тези, които не са присъствали на предни заседания, ще обясня, че той като цяло въвежда логиката на жилищна кооперация и във връзка с тази логика са всички негови предложения, които очевидно не съответстват на общата логика в законопроекта и затова предложенията на колегата Спасов по принцип са отхвърлени.
Има предложение от народния представител Димитър Абаджиев. Мотивите поради които предлагаме да не се приеме, е, че тези текстове, които предлага колегата, са от компетенциите на общото събрание и те са включени като такива по принцип в компетенциите на общото събрание.
Предложения от народния представител Ненко Темелков, които по принцип са включени на систематичното им място.
Това което виждате като предложение от Надя Антонова и от моя страна, това са предложенията от работната група, съставена във връзка с работата по законопроекта. Моля да обърнете внимание на окончателния вариант на текста на чл. 43, на който систематичното място в общата логика на законопроекта е чл. 34.
Има ли коментари и възражения по окончателния вариант на текста на чл. 43, който става чл. 34. Ако няма други предложения или коментари, който е съгласен с този вариант на текста, моля да гласува. Против и въздържали се няма. Текстът се приема.
Предложението на народния представител Светослав Спасов за чл. 43а, но пак пояснявам, че логиката на това, което предлага колегата, е свързано с жилищно строителните кооперации и не е в общия контекст на този законопроект, поради което ви предлагаме да не бъде подкрепено.
Следващото предложение е на народния представител Димитър Абаджиев, което предлагаме комисията да подкрепи и този текст да намери своето систематично място в чл. 44. Това е за публичния регистър.
Следващото предложение е на народния представител Диана Хитова, което също по принцип е подкрепено. Предлагаме да се подкрепи и да намери своето систематично място в чл. 35 на законопроекта.
Следващото предложение е на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, което също е подкрепено по принцип и се отразява на систематичното място в чл. 35.
Поредно предложение на колегата Спасов за замяна на сдружението с жилищна кооперация, което по разбираеми съображения сме отхвърлили до момента.
Следващото предложение е на колегата Антонова и мое, което е израз на работата на работната група. Моля да обърнете внимание на окончателното предложение на текста, което да бъде подкрепено от комисията на чл. 44, който става чл. 35 – за контролен съвет и контрольори (с.6 и 7от доклада).
По-добре да стане “членове”.
Г-н Рогачев, по текстовете, ако имате Ваши съображения, съвсем спокойно може да взимате думата във всеки един момент, като прецените за необходимо.
Колеги, има възражения по предложения текст в редакцията на комисията, който предлагаме да бъде по чл. 44, който става чл. 35. Коментари? Ако няма други предложения, възражения или становища, който е съгласен с този вариант на текста на чл. 44, който става чл. 35, моля да гласува. Благодаря ви. Против и въздържали се? Няма. Текстът се приема.
Чл. 45. Изпълнение и контрол на решенията на органите на сдружението.
Има предложение на колегата Спасов, което е в същия дух на тези преди това.
Предложение на работната група, които са олицетворение от предложенията на Антонова и Янев, да отпадне текст, тъй като той е намерил своето систематично място в чл. 38.
По чл. 45 по вносител няма друга идея освен да отпадне, тъй като намира своето систематично място на друго място в законопроекта.
Възражение по това предложение има ли? Няма. Да го гласуваме. Който е за отпадането на чл. 45 с оглед намиране на своето систематично място в чл. 38, моля да гласува. Благодаря ви. Против и въздържали се няма. Предложението се приема.
Продължаваме с чл. 46 по вносител. “Прехвърляне на членството в сдружението.” По този текст има предложение на колегата Спасов, което е в контекста на досегашните за жилищна кооперация. Предлагаме да не се подкрепи.
Има предложение на народния представител Ненко Темелков. Предлагаме на комисията да не бъде подкрепено.
Предложението на работната група по законопроекта е този текст като цяло да се отмени с оглед отразяването на този текст в систематичното място в чл. 30, който ние вече сме приели.
И тук още малко пояснения с оглед на спецификата на сдружението. В предходните текстове възприехме логиката затова, че членството в етажната собственост, когато е регистрирано сдружение като юридическо лице възниква с прехвърлянето на собствеността върху конкретния имот. И с оглед на това, че не би следвало да оставим в риск съществуването на сдружението от волята на един отделен член на сдружението, въведохме ограничението да не може да се напуска по собствена воля. Или напускането на един от членовете на сдружението да не може да прекрати самото сдружение.
Г-н Рогачев , понеже това е доразвитие на идеите на първоначалния законопроект, но малко по-различно от идеите на вносителя, т.е. направихме членството в сдружението задължително, за да се съхранява сдружението. Дали вносителят подкрепя тази идея. (По принцип да.)
Умувахме върху това. Знам че имаше възражения още при предварителните обсъждания затова, че бихме нарушили конституционното право на сдружаване, което е право, а не е задължение. Но считаме, че тук, когато някой купува жилище в кооперация, която има сдружение, той приемайки правилата на тази кооперация, изразява своя избор да придобие жилище със съответните условия.
Борислав Ралчев:
Като купя апартамента, какво като има сдружение.
Яни Янев:
Когато в една кооперация има създадено сдружение и в това сдружение членуват всички собственици, идеята е, че този човек, който купува, трябва да е наясно, че в тази етажна собственост има сдружение,
Борислав Ралчев:
Нотариусът какво ще пише?
Яни Янев:
Това ще бъде със съответните удостоверения.
Първо, регистърът, където са регистрирани сдруженията е публичен. И елементът от нотариалната сделка ще бъде представянето на удостоверението, че за тази кооперация има сдружение.
Елиана Масева:
Не е редно това.
Яни Янев:
Как да не е редно. В противен случай, ако от една сграда едно лице не желае да бъде член на сдружението, практически се обезсмислят всички останали възможности на законопроекта по отношение на ремонтиране на сградата, на саниране на сградата и т.н.
Борислав Ралчев:
Не можем да поставяме условие при придобиване на собственост с условия, свързани с някакви сдружения. Това не е съсобственост. Като не е съсобственост, тогава какво правим.
Яни Янев:
Колега Ралчев, като си купувате кола, имате ли условия за употреба на вещта. Или когато си купите пералня имате ли условия за употреба на веща. И вие сте в етажна собственост и има условия за употреба. И условието за употреба на жилищната етажната собственост са правилата на етажната собственост. Това е.
Борислав Ралчев:
Какво е съотношението на правилата на етажната собственост с правото на собственост. Това е въпросът.
Калин Рогачев:
Говорим само за членствени правоотношения, а не по принцип за отношения в режим на етажна собственост. Говорим само за членствени правоотношения. Той ако не ще, пак ще стане собственик, само че няма да бъде в формата на сдружаване.
Яни Янев:
Тогава трябва да се развали сдружението.
Борислав Ралчев:
Моял да ми поясните.Ако не приема да бъда член на сдружението, какво става? Няма да си купя ли?
Яни Янев:
Нашето предложение е да не можете да си купите. Това е правото на избор.
Борислав Ралчев:
Е как ще стане това? Това е ограничение на правото на собственост.
Ян Янев:
Това е правото на избор. Всяка вещ има специфика на нейната употреба. И жилище, находящо се в сграда на етажна собственост, в която всички собственици са решили, че те ще бъдат в сдружение, това е условието за употребата на това жилище.
Борислав Ралчев:
В правото има постулати, които са вечни. Правото на собственост може да бъде ограничено така, така и така. Тук едно сдружение ще ти ограничава правото да си купиш.
Яни Янев:
Не. Ще отидеш да си купиш в кооперация, която няма сдружение.
Борислав Ралчев:
Как ще стане тази работа. Кое е по-важното, правилата на една кооперация и нейното сдружение или правото на собственост.



Яни Янев:
Това е въпрос на правото на избор. Когато си купувате някаква вещ, има ли правила за употреба на тази вещ. Всяка вещ си има правила на употреба.
Борислав Ралчев:
Никъде няма такова нещо. Вътрешни правила да ограничават правото на собственост. Никакви такива измишльотини не могат да бъдат приети.
Яни Янев:
В противен случай се бламира логиката на целия законопроект по отношение на възможността, чрез сдружение да се извършват онези действия, заради които главно се разработва този проект. Защото в противен случай ако не е задължително членуването в това дружество, всеки който го напусне всъщност би развалил дружеството, защото то няма да може да изпълни функциите си за онова, което казваме – да бъде санирана сградата, да бъдат извършени основни ремонти в сградата и т.н.
Борислав Ралчев:
Това са съвсем различни неща. Едното е свързано с ползването, с необходимостта от ремонти, които са въпрос на правила и другото с правото да ме изключиш. Ако апартаментът е на принудително изгонени, какво ще правим. Какво правим с вашето сдружение?
Яни Янев:
Излиза на публична продан. (Сдружението ли?) Не сдружението, а апартаментът.
Калин Рогачев:
Какво правим в случаите, когато е кредиторът не иска да го вземе, защото не е съгласен с условията. Какво правим тогава?
Яни Янев:
Ще измислим решение затова.
Идеята за създаване на сдружението беше, за да се създаде механизъм, при който да има възможност
Борислав Ралчев:
Защо искате заради едно сдружение да нарушите цялото право.
Яни Янев:
Не е така. Ще ви дам пример. Направено е сдружението. Всички са съгласни да се направи сдружението. Сдружението влиза във взаимоотношения, печели проект. Получава средства по проекта. Започва санирането на сградата. И в един момент един от собствениците казва: Майната му на вашето сдружение и излиза. Какво правим оттук насетне със задълженията, които са поети до момента.
Борислав Ралчев:
Не може да подчинявате на режима на една кооперация режима на собствеността, който класически и от римско време най-малко. Какви са тези измишльотини, аз не знам.
Яни Янев:
Добре, няма сдружение. Аз поставям един по-прост въпрос. Считате ли за необходимо новият собственик, който влиза в една жилищна сграда, която има правилник за вътрешния ред на сградата, считате ли за необходимо този собственик да признае правилата за вътрешния ред на сградата.
Борислав Ралчев:
Зависи какъв характер имат правилата.
Яни Янев:
Как така. Ние живеем 100 човека в една сграда. Имаме приет правилник. Нямаме сдружение. Има общо събрание. Пристига един нов собственик и казва: Пикая ви на правилата! Какво правим оттам насетне.
Диана Хитова:
Бих искала да поставя и обратния вариант. Ако сдружението не желае да приеме този нов собственик.
Иглика Иванова:
Колеги, нека да не объркваме нещата. Ако има някой да се бори за правото на собственост това бях аз с една абсурдна идея да отнемаме жилищата на хората.
Тук става въпрос за друго. Никой не ви закача правото на собственост върху вашия апартамент по никакъв начин. Тук говорим за ред за управление и ползване на общите части. Там няма как този ред да бъде подчинен на правата, на интересите на всеки отделен собственик. Тук става въпрос за нещо подобно на съсобствена вещ и как тя се управлява. Тук става въпрос не за вашия апартамент, а за общите части. Насочено е към управлението и поддържането на общите части, а не към вашето жилище.
Вие може тотално да не сте съгласни с правилника за вътрешния ред, който ще приеме общото събрание, но се подчинявате. И ако не го изпълните съответно има процедура, санкции и т.н. Това е начин на употребление.


Яни Янев:
Понеже този текст, който повдигнах и поясних каква е логиката на следващото предложение, той е приет на предно заседание на комисията. Съжалявам, че колегите не са били, за да си изложат възраженията там. Този дебат, който го възпроизвеждаме в момента, ще върви в пленарна зала и там или ще се приеме, или няма да се приеме.
Заповядайте, г-н Рогачев.
Калин Рогачев:
Аз не виждам какъв е проблема. Само да не бъркам текста.
Чл. 30. “При промяна на собствеността върху самостоятелен обект членството в сдружението се прехвърля на новия собственик.”
Нали е така? (Да, така е.)
Какъв е проблемът. Тук става въпрос за една презумпция, че купувачът приема, ако съществува някакво сдружение, и има някакви членски правоотношения. След три дена ако реши, че това не му е изгодно, пуска декларация, че се отказва и напуска.
Яни Янев:
Във варианта, който ни беше предложен от Министерския съвет, се казваше, че всеки един, напускайки сдружението всъщност води до прекратяване на самото сдружение щом не участва и един дори от членовете на етажната собственост. Това всъщност обезсмисля сдружението. Логиката на това сдружението да съществува и затова променяме цялата тази материя, за да се създаде възможността на тези сгради, в които има сдружение, да си осъществят дейностите по повод на санирането на сградите, основните ремонти и т.н. Когато това нещо се бламира от един човек дори, който казва: аз не желая и не приемам правилата на сдружението, ние фактически лишаваме от възможността това да не заработи и да остане един кух законопроект. Това се прави, защото бенефициент неформален субект не може да бъде на тези средства. Той трябва да е юридическо лице. Няма как да кандидатства юридическото лице на етажната собственост, което всъщност не представлява цялата етажна собственост. А действията по повод на този проект трябва да се изпълнят от цялата етажна собственост. Коя е формулата, при която ние сме 10 собственика на етажната собственост – 5 са в сдружението и 5 не са в сдружението, как ще изпълним действията по ремонта и санирането.
Ако имаме две форми на управление на етажната собственост – чрез сдружение или чрез общо събрание, питаме се кое е мнозинството. Затова логиката изглежда неприятна, но в крайна сметка, за да може да се проведе закона никой никого за нищо не ограничава. Когато си купувам жилище в етажна собственост, в която има създадено сдружение, аз приемам да си купя жилището при тези условия. (Не.) Е как не. В противен случай вие бламирате интересите на всички останали собственици в тази сграда.
Имаме ли проблем със старите сгради в България? Имаме ли проблем с панелките? Имаме ли проблем с падащи панели? Затова ние трябва да предложим варианти, с които хората да могат да решат този въпрос. Когато в една сграда общото събрание със 100% съгласие е решило да възникне сдружението, за да им реши проблема, решаването на проблемите върви по този начин. Ако тази сграда няма воля за създаване на сдружение, тя остава при условията на управление на общо събрание. Т.е. има възможност за избор. И никъде тук не е нарушено демократично право.
Елиана Масева:
Ако мислят, че това е неизгодно един-двама да се откажат, но изначално ние да ги караме да стават членове и да приемем, че с придобиването на собственост се реализира и членствено правоотношение, не е правилно.
Яни Янев:
Разберете, че в онзи момент, в който са стартирали нещата и стане промяна със собствеността и ако новите собственици не желаят по някакви причини да участват в сдружението, ние бламираме това, което се е случвало до този момент. Това не е редно. Тук не става въпрос за наши пари и бъркане в джоба. Ние бламираме парите, които ще получават някои операции от Европейския съюз.
Калин Рогачев:
Не само, че няма да може да го завърши, но ще трябва да върне и парите, които досега е взел.
Елиана Масева:
Защо?
Калин Рогачев:
Защото е така по правилата на ЕС. Всички трябва да са съгласни. Да речем една етажна собственост взима 80 хил. евро. Усвоила е 60 хил. евро. Идва някой и се разпада етажната собственост. В този момент Европейската комисия не само, че няма да дофинансира, но ще иска и връщане на парите. Ца тях проектът няма да е изпълнен.
Елиана Масева:
Какви са тия правила?

Калин Рогачев:
Ей такива са правилата.
Елиана Масева:
Изискването по програмите за усвояване на средства е 100% да участват. Има го написано? (Да.) Не знам да са стигнали до тази подробност. Донесете нещо. Дайте да видим.
Калин Рогачев:
Тогава да го отложим този въпрос. Но той е така.
Яни Янев:
Ние умуваме колеги как да стане, когато една процедура е стартирала, да няма механизъм някой да я бламира, да я провокира и това ще бъде заради един човек ще бъдат провалени интересите на десет други.
Калин Рогачев:
Не само това, а ще трябва да бръкнат в джобовете си и да върнат парите, които са усвоени до този момент.
Яни Янев:
Отрицателният обществен интерес в тези случаи е много по-тежък, отколкото това, че ние му казваме, че щом е купил жилище в сграда, в която има сдружение на етажните собственици и всички участват в него, щом купуваш, приемаш правата на тази собственост.
Калин Рогачев:
Другият вариант е да се направи една преходна и заключителна разпоредба, че в процес, когато се усвояват средства, нямаш право за еди-какво си. Или може да се откаже членство.
Яни Янев:
За това може да се мисли, че ако е в процедура, защото главният проблем, който би възникнал, ако вече има средства, които се усвояват, да се бламира съществуването на сдружението по този начин.
Калин Рогачев:
Разберете, не само че няма да ги получат докрай, но ще трябва и да ги върнат.
Елиана Масева:
Въпросът е да спазим някакъв принцип.
Калин Рогачев:
Когато е в процедура по европейски фондове, да няма право да се прекрати членственото правоотношение. Или пък да се ограничи членството за периода, в който се усвояват тези средства.


Павел Шопов:
Не може ли да се вмени правоприемствено от праводателят му. Ако той е участвал в сдружението, оттам нататък и придобилият собствеността да продължи членството. Този въпрос се решава на базата на правоприемственост, че този, който е купил може да се откаже всъщност е правоприемник на оня собственик, който се е съгласил да бъде член на сдружението.
Калин Рогачев:
Ама фондът няма правоотношения с физически лица. Има със сдружението като цяло.
Елиана Масева:
При наследяване има същия проблем. Наследникът наследява ли правоотношенията.
Яни Янев:
Колеги, приемете логиката, че когато аз си избирам веща, я избирам с всички позитиви и негативи, които носи тази вещ – че е на еди-кой си етаж, че комшията до мен има кучета или гледа змии, че кварталът ми е еди-кой и че тази вещ се управлява по реда на едно сдружение, което съществува към момента.
Елиана Масева:
По реда на правилата. Доброволно мога да изразя воля да се сдружавам.
Яни Янев:
С факта на избора. В един блок, който има 10 входа, в един вход има сдружение и си купувам жилище в съседния вход, където няма сдружение. Когато ти имаш правото на избора, защо да не си вземеш във входа, където няма сдружение. И това право на избор е, че щом ти приемеш, че тук сдружение и купуваш жилище, което участва в етажна собственост със сдружение, кой те кара насила. Значи ти приемаш да влезеш в това сдружение. Нека да го кажем изрично, за да няма илюзии, защото противното, ако оставим тази материя нерегламентирана, означава да бламираме усилията на всички останали хора, които правят нещо в това сдружение.
Струва ми се, че когато имаме защита на обществен интерес и евентуалната воля на един човек да бламира усилията на много други хора, превеса в правата трябва да бъде по отношение на тези, които биха претърпели повече благополучия, отколкото това да кажем, че щом като купуваш жилище в сграда и си избрал да го купиш това жилище и знаеш, че то е в етажната собственост със сдружение, приемаш правата на сдружението. Не виждам какви конституционни права ще му нарушим. Той прави избора с целия конгломерат от неща.
Калин Рогачев:
Само един въпрос искам да задам.
Г-жо Масева, според Вас, когато закупувате един апартамент по отношение на общите части, това не е ли принудителна съсобственост. По отношение а общите части е принудителна съсобственост. Принудителна съсобственост е по отношение на общите части. Така или иначе вие влизате в едни правоотношения. Според вас, с какво точно се различават правоотношенията в обикновената етажна собственост и в сдружението. Единствено само членството. Нищо друго. Това е абсолютно чисто формална разлика. Даже може да се окаже така, че с вътрешния правилник са сложени много по-лоши условия отколкото в едно сдружение.
Според вас, ако вляза в една обикновена данъчна общност и за мен правилникът е много по-зле като условие, аз мога ли да кажа нещо против този правилник. Не. Какво ще кажа.
Елиана Масева:
Тук става въпрос за сдружаване, което според българската Конституция е доброволно.
Яни Янев:
Колеги, този текст е приет на предходни заседания на комисията и вече оспорването на текста може да бъде направено при дебатите в парламентарната зала.
Аз предлагам да продължим с текстовете нататък, за да можем все пак да приемем някой и друг текст.
Вече повече от половин час коментираме по този въпрос. Не бягаме от дебата и по никакъв начин не сме ограничили дебата. Даже противно на всякаква логика се върнахме към неща, които вече са изяснени.
По чл. 47. Прекратяване на сдружението. (с.8)
Има предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Комисията по принцип подкрепя предложението, което е отразено на систематичното му място в чл. 37.
Следващото предложение е на Светослав Спасов. По съображения вече изложени пред комисията, предлагаме да не бъде подкрепено това предложение.
Следващото предложение е на Ненко Темелков, което предлагаме да бъде по принцип подкрепено. Всъщност то намира своето систематично място в чл. 36.
Последното предложение по този текст е на представителите на работната група, което предлагаме да бъде подкрепено по принцип от комисията и да намери своето систематично място в чл. 36.
Накрая виждате окончателния вариант на чл. 37, който ще стане чл. 36 в окончателната редакция. “Прекратяване на сдружението.”
Колеги, моля да видите текста на чл. 39, с. 9.
Калин Рогачев:
Един ако напусне, проектът няма да покрие цялата сграда.
Яни Янев:
Т.е. ефектът от санирането не може да се постигне.
Калин Рогачев:
А отделно юридическо лице не може да получи средства.
Яни Янев:
Нашето предложение, което направихме в работна група и го обсъдихме, защото в противен случай всички останали варианти, особено в ход на изпълнение на проект, ние бламираме интересите на всички останали хора, които в продължение на година-две –три вървят в една посока и в един момент се появява един собственик, който по разни причини казва: Мен не ме интересува какво правите, аз съм добре и така. И проектът приключва. Не дай си Боже да има усвоени пари. Това е едно много тежко действие спрямо интересите на всички останали собственици.
И аз съм съгласен, че можем да отидем на една конкретна разпоредба, че не може да се напуска или който влезе, придобие собственост по някакъв начин в ход на изпълнение на проекта, прави задължително членство докато приключи проекта, за да не бъде всеобщо. В другите състояния възможно е да остане един човек да бламира съществуването на сдружението. Обаче когато в хода на изпълнение на проекта, там да заложим един ограничен период от време да не може нежеланието на един човек да бламира проекта на цялата сграда. Това мисля, че е логично в хода на разсъжденията, които сме имали. Аргументите са, че когато започне да се изпълнява такъв проект, членството е задължително. Ако ние оставим друга правна уредба, всъщност създаваме условия във всеки един момент някой по някаква причина, дали на разваляне на добросъседски отношения или нещо друго да се случи, или появата на един нов човек, който не е в контекста на взаимоотношенията, възникнали до момента в рамките на етажната собственост, да бламира това, което правят всички останали за едно дългогодишно усилие. Вие знаете много добре, че за да отидем да кандидатстваме, първо трябва да го има сдружението, второ, да сме проектирали, трето, да сме кандидатствали, да са ни одобрили проекта, да сме започнали усвояването и това е в продължение на 2-3 години и в един момент идва някой в края на работата и казва: Гледайте си работата. Става прекалено голяма цената на свободата на сдружаване, на цената на индивидуалната ни воля да се сдружаваме срещу всички останали неблагополучия, които биха могли да възникнат в такива случаи. Затова подреждаме нещата в тази логика.
Трябва много ясно и точно да се фиксира периода, в който ограничаваме правата.
Продължаваме нататък.
Погледнете текста на чл. 36 в последния вариант, който даваме като предложение на комисията.
Нашата идея беше, когато се отива към прекратяване на сдружението, да бъде по решение на общото събрание на сдружението. Да не може индивидуалната воля на един от членовете да бламира съществуването на сдружението. Така беше и по първоначалния проект, предложен от вносителите. Но все пак преценяваме, че за да се изпълни логиката като на закона, това не трябва да го допускаме. За общото събрание винаги си остава възможността то да направи прекратяването. Това си е негова възможност. И тук логиката ще бъде съвсем естествено, след като е изпълнена целта на съществуване на сдружението, извършени са нещата, които е трябвало да се свършат, събират се хората и решават да прекратяват сдружението.
По време на изпълнението на проект и с решение на общото събрание не може да се прекратява сдружението.
Ако няма други възражения по чл. 36 с допълненията, които казахме за ограниченията за прекратяване на сдружението по време на изпълнението на проект, което ще бъде формулирано със специален текст, аз предлагам да гласуваме чл. 36.
Заповядайте, г-н Рогачев.
Калин Рогачев:
В процеса на проекта е хубаво. Но след това има и гаранционни срокове, които ще бъдат дадени към сдружението.
Яни Янев:
Начален срок е от решението за отпускането на средствата до изтичането на гаранционния срок за извършените дейности.
Красимир Ципов: експерт
По-добрият момент е стартирането на усвояването на средствата. Реално промените тогава ще възникнат.

Теодор Илиев:
На практика авансовите плащания са много лимитирани. Основното се плаща след реализацията на проекта.
Яни Янев:
Добре е да бъде от одобряването на проекта.
Калин Рогачев:
Началният момент да е от вземането на решението. И крайният момент е до изтичането на съответните гаранционни срокове.
Красимир Ципов: експерт
Според мен, реалните проблеми ще възникнат след като са усвоени средства. Започне усвояването на средствата и в един момент някой решава, че трябва да напусне това сдружение, да се прекрати съответно членството и промените ще възникнат тогава, защото всички останали ще трябва да връщат парите.
Яни Янев:
Според мен , не знам дали трябва да обхванем процеса на проектирането, защото той е един предварителен процес. Той във всички случаи е в риска на собствениците.
Реплика: Проектирането влиза в цялостния проект.
Яни Янев:
Но това са неща, които във всички случаи членовете на етажната собственост и на сдружението правят на собствен риск, защото те могат да си направят всякакъв проект, но дали ще им го одобрят е отделен въпрос.
Ако не съществува сдружението, те няма да могат да кандидатстват. Т.е. опасността да се случи нещо е от момента, в който бъде одобрен проекта. Стигаме до въпроса за финансирането на проекта. Всичко онова, което се е случило до момента, ако някой развали сдружението не е толкова фатално, защото те тези пари ги вадят от джоба си и ги харчат. Те имат възможност да си решат взаимоотношенията по отношение на взаимни отношения, дал и не дал пари и т.н. Опасността става когато се одобри проекта и започне неговото финансиране. Тогава бламирането на юридическото лице е най-опасното до изпълнението на проекта и до ползването на правата от гаранционните срокове, защото именно от този момент ползването на чуждите пари създава много негативи за всички останали. До този момент няма ползване на европейски пари или на пари от националния бюджет.


Калин Рогачев:
Да го напишем така: “От момента на одобряване на съответния проект от финансираща институция.”
Яни Янев:
Всички допълнения, които се направиха, следващия път ще ги погледнем в редакционен аспект.
По чл. 37. Ликвидация. Във всички случаи правилата на ликвидация сме препратили към Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Защото все пак трябва да има някаква процедура, към която да препратим, за да не изписваме изцяло нова процедура.
По нататък отиваме към текстовете, което са предложения на работната група. Това са текстовете от чл. 47б до чл. 47ж. В този смисъл предложението е да бъде създадена изцяло нов раздел.
“Изпълнение и контрол на актовете на общото събрание и на управителния съвет (управителя).”
Текстовете, които са на работната група всъщност се инкорпорират вътре в това предложение. Всъщност това е целият Раздел ІV – от чл. 38 до чл. 43. (с. 11 и 12).
Колеги, вижте чл. 39 – поражда ли възражения във вашите мисли – предварителното изпълнение.
Става въпрос за спешните случаи за извършване на ремонти.
Ако няма възражения по целия раздел “Изпълнение и контрол на актовете на общото събрание и на управителния съвет (управителя).”
Приемаме ли го?
Елиана Масева:
Ако е нецелесъобразен актът на управителния съвет, не може да се обжалва.
Яни Янев:
В рамките на процеса ще се доказва кое е целесъобразно и кое не е целесъобразно.
Колеги, има ли други възражения по чл.38 до чл. 43.
Красимир Ципов: експерт
Г-н Рогачев, понеже по вносител сте предложили жалба и обжалване, а ние сме ползвали терминологията на действащия правилник за управление и надзор на етажната собственост – “молба за отмяна”.
Яни Янев:
Аз не възразявам да включим и преценката за целесъобразност, но ще направим страшни процеси. Особено за етажната собственост ще бъде страхотно да се доказва целесъобразност. Примерно, целесъобразност е дали да възложат на външна фирма да управлява етажната собственост или управител, избран от тях. Това е един от елементите, който може да бъде подложен на преценка за целесъобразност.
Колеги, за днес приключваме с чл. 43.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.



Председателстващ:
(Яни Янев)


Стенограф-протоколчик: