---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси

П Р О Т О К О Л
№ 27

Днес, 04.07.2008 г., петък, от 16:00 часа, гр.Хисаря се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси съвместно с Министерството на правосъдието.
От Министерството на правосъдието участие в обсъждането взеха: Миглена Тачева, министър, Илонка Райчинова, заместник-министър, Виктория Нешева и Стела Здравкова, експерти и проф. Цанка Цанкова от Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, аз ви предлагам да започнем заседанието, което организираме съвместно с Министерството на правосъдието, за обсъждане на проекта на Семеен кодекс, внесен от Министерския съвет.
До няколко минути ще пристигне министър Тачева. Но нека да започнем. Тя след това ще се включи с презентацията, която смята да направи.
Ние имахме възможност вече на предишно заседание да разискваме основните проблеми на проекта за нов Семеен кодекс. Смятам, че ще бъде полезно това продължение тук в малко по-свободна обстановка и повече време.
Предлагам ви това заседание да продължи около 2 часа. Утре, съгласно програмата, ще направим преди обяд заседание, с което да приключим.
Може би и вие ще подскажете, дали да се спрем на отделните институти и да ги разглеждаме, за да не говорим всички и за всичко. Да се поставят дискусионните въпроси, за да се чуят различните мнения и евентуално някои допълнителни проучвания, ако трябва да се направят, и анализи. Предполагам, че след това допълнение, което ще направим в нашето становище след дискусията, през следващите седмици ще може за първо четене да мине и в пленарна залата този законопроект, за да можем след ваканцията да пристъпим към работната фаза за финалното му обсъждане.
Приемате ли да действаме така? (Да.)
Необходимо ли е да отделяме внимание на всяка една от главите. Да речем, да обсъждаме въпроси като принципи, сключване на брак или можем да ги сметнем, че са стандартни решения, които няма нужда специално да бъдат разисквани.
По личните отношения между съпрузите имате ли нещо да допълните?
Първата дискусионна тема е за фактическото съпружеско съжителство. Само няколко изречения в началото ще кажа, за да не смятаме този въпрос за предрешен, въпреки че е твърде вероятен като окончателна позиция.
Ние можем да правим известни предположения, но нямаме проучване, което да ни дава емпиричен материал какви ще са фактическите последици от признаването на фактическото съпружеско съжителство. Какво имам предвид?
Вероятно е да очакваме, от една страна, че с признаването на фактическото съпружеско съжителство, ще имаме определен брой регистрирани съжителства. Но какъв процент ще бъдат те от всички съжителства, на мен ми е трудно да предположа. Т.е. дали това ще бъдат значителен брой , или незначителен брой съжителства, които ще преминат в тази категория.
От друга страна, ще има и ефект на намаляване на брачността. Не трябва да изпускаме от внимание, че някакво, макар и малко намаление на количествата на браковете ще има като резултат, ако някои предпочетат по-лесния режим на регистрираното фактическо съжителство. За мен е интересно да можем да калкулираме дали броят на регистрираните фактически съжителства значително ще превишава броя на намалените брачни съжителства. Ако такъв ефект се постигне, мисля че това би бил най-добрият аргумент за полезността от този, да го наречем “междинен” институт между класическия брак и простото съжителство. Това не знам някъде да е правено в български условия и сигурно е добре, може би в съкратени срокове, да поискаме Министерството на правосъдието и даже някои от хората, които се занимават с представителни проучвания, да могат да ни отговорят на този въпрос, за да може той да бъде аргумент и пред обществото. Защото ние имаме едно категорично отрицателно становище от Светия синод и от други изповедания, което е разбираемо. Мисля, че те и не биха могли да поддържат друга позиция.
Но и в обществото има различни мнения. Трудно ми е да ги систематизирам. Може би има широка подкрепа за признаване на това съжителство, но ние трябва да можем да дадем и повече аргументи за него, освен това, че то се прилага в редица страни.
Също интересно е да видим какви са тенденциите в другите страни. Защото имаше една голяма вълна през 60-те и 70-те години в Западна Европа на една по-голяма разкрепостеност в личните отношения и като чели известен консервативен ренесанс в редица от тези страни по отношение на семейните отношения. Това също е интересно, за да не се окажем ние някак пак извън основното течение.
Това са въпроси, които надхвърлят юридическата проблематика, но доколкото въпросът за официалното фактическо съжителство е нещо като въпрос за смъртното наказание, той не е толкова правен, колкото социален проблем. Той може да има правна уредба, но в крайна сметка отношението към него не е въпрос на юридическа позиция, а на някакво обществено отношение.
Добре дошли, министър Тачева. Ще ви дам думата.
Решихме дискусията да я водим по основни институти, които са повече или по-малко дискусионни, за да не дублираме проведеното заседание, в което се обсъждаха панорамно всички въпроси от различните народни представители.
Ако искате Вие да направите едно по-общо встъпление, макар и кратко, и после да преминем към дискусия по институти. Така хората ще могат да вземат отношение повече от един път там, където смятат, че имат аргументи и искат да изразят становище.
Предоставям думата на министър Тачева.
Миглена Тачева:
Това, което ще предложа съвсем накратко, е да се върнем малко към онези принципи – нормативната уредба на новите институти, и след това да започнем коментар така, както предложи председателя Стоилов по отношение на тези институти, които са спорни и по които имаме включително и становище на Българската православна църква. Днес нося едно становище от тях, което е малко по-широко от това, което имате. И по другите институти, по които имаме предложения и най-различни становища.
Ще започна с мотивите, които са написани като основание за приемане на законопроекта: промяната на икономическите и социалните отношения; частната собственост; свободната стопанска инициатива; свободата на сдружаване; признатите основни права на гражданите.
През изминалия период въз основа на Конституцията от 1991 г. се извършиха и съществени изменения в законодателството, като цялостно се обновява гражданското законодателство. Бяха ратифицирани от Република България важни за семейните отношения международни актове: Конвенция за защита правата на човека и основните свободи; Конвенция за правата на детето; Конвенция за защита на децата и сътрудничеството в областта на международните осиновявания; Европейската конвенция за признаване изпълнението на решение за упражняване на родителски права и възстановяване упражняването на родителските права.
За принципите на Семейния кодекс. Няма голяма разлика между тези по стария Семеен кодекс и тези, които сега са въздигнати: закрила на брака и на семейството от държавата и обществото; равноправие на мъжа и жената; доброволност на брачния съюз; закрила на децата; равенство на родените в брака, извън брака и на осиновените деца; зачитане на личността в семейството и уважение, грижа и подкрепа на членовете на семейството.
Два са въведените нови институти: фактическото съпружеско съжителство и брачния договор.
За първи път нашето семейно право предлага да уреди фактическото съпружеско съжителство между мъж и жена. Защото знаете, че имаше искания и от неправителствени организации. (между другото тече и дело за дискриминация по отношение на тези текстове от организацията “Джемини” в Комисията за защита срещу дискриминацията.)
Фактическото съпружеско съжителство има правно значение в предвидените от закона случаи. Предлага се регистрирано и нерегистрирано фактическо съжителство. Това за нас е важно във връзка с презумпцията за бащинство, което е изведено от чл. 66 и издръжката между партньорите в чл. 158.
Ще ви кажа няколко думи за срещата на заместник министър Райчинова със Светия синод. В голямата си част те са против въвеждане на този институт. Една малко част от тях са склонни това да бъде въведено, като бъде премахната думата “съпружеско” и да остане “фактическо съжителство”.
В становището, което днес получих, е тяхното оспорване на това гражданският и църковният брак да бъдат равно поставени и да се даде възможност този, който иска да сключи църковен брак да бъде признат на гражданския брак – нещо, което за мен ми се струва, поне на първо четене, че противоречи на Конституцията. В момента нямам текста на Конституцията, но мисля, че това може да бъде един мотив. Но следващата седмица аз ще направя среща и с Патриарха и с всички членове на Светия синод, за да се опитаме да доближим позициите, защото иначе няма да стоят добре нещата.
Янаки Стоилов:
Църквата прави едно друго смесване. Те не разграничават брак и семейство, а това е все пак важна разлика. Те смятат, че семейството възниква само въз основа на брак.
Миглена Тачева:
Другото, което можем да въведем като теза е, че ние с единственото основание да въведем този институт, е да уредим положението на родените деца. Защото те са сега повече от 50%. Статистиката сме извадили от доклад за младежта. Повече от 50% от децата, които се раждат , са от такова съжителство. Факт е обаче, че 60% от децата, родени от такова съжителство, всъщност бащите ги припознават. Остават само 20%.
Проф. Цанка Цанкова:
Тези 50%, които са вън от брак, част от тях се припознават.
Миглена Тачева:
60% от тях се припознават и 20% не се припознават. Ако не съм разбрала точно, имаме доклада и ще го уточним. Ако е обратно съотношението, това е един достатъчен аргумент, който ние ще кажем.
Проф. Цанка Цанкова:
Общо взето около 30% остават с неустановен произход.
Миглена Тачева:
И другото, което можем да противопоставим е, че все пак църквата е отделена от държавата и няма как да дадем равнопоставеност на църковния и на гражданския брак. Може би трябва още да усъвършенстваме и според мен в текста на закона, режима на регистриране. Аз прочетох вашето становище. След като от закона не става ясно, че като си в брак, значи не можеш да регистрираш фактическо съжителство, значи текстът не е разписан както трябва. Трябва да се разпише в закона максимално добре процедура – ако си на едно място регистриран, кой ще направи регистъра, кой има отговорност, от кога влиза регистъра. Защото примерно на мен ми поставиха въпроса: Мога ли да се регистрирам във Варна и да живея с някой и да се регистрирам в София и да живея с някой друг. Как ще има такава комуникация между регистрите. Очевидно е, че трябва да има национален регистър. Това го нямаме в закона.
Янаки Стоилов:
Ал. 3 ограничава две фактически съжителства.
Проф. Цанка Цанкова:
В Закона за гражданската регистрация.
Миглена Тачева:
Ние се опитваме поне от 10 години да имаме достъп до ЕСГРАОН, да ги дадем на бюрата за съдимост, за да може като напишеш ЕГН, да му излиза веднага майка, баща и къде е роден, за да можеш да направиш тази справка. Не съумяваме да го направим това нещо. Направете си сметка, на общинско ниво, защото там ще се водят регистрите, със сигурност няма да се случи.
Надка Балева:
А сложната процедура за регистриране на това съжителство дали ще бъде възприета и дали ще се прилага тази институция, след като много по-лесно е да встъпят в брак.
Янаки Стоилов:
По-трудно е да прекратя брака.
Миглена Тачева:
Това също ще го коментираме.
Янаки Стоилов:
Колеги, нека да оставим министър Тачева да завърши представянето, защото така се впускаме в дискусия по първата тема.
Миглена Тачева:
Друг нов институт е трите режима на имуществени отношения. Всъщност трите режима не са нови. Нов е договорният режим. Това също е по някакъв начин неприемливо. Светият синод казва, а и вчера Патриархът каза, че обръщаме брака в сделка, а къде остава любовта и т.н.
По нов начин и с много нови разрешения са уредени отношенията между родителите и ненавършилите пълнолетие деца.
В главата за издръжка най-съществено изменение е отпадането на предвидения досега минимален и максимален размер на издръжката.
Съществено са променени и разпоредбите относно настойничеството и попечителството.
Предвидени са изменения в други закони, налагащи се от новите положения в регламентация на семейните отношения, предвидено е vacation legist от 6 месеца, според нас достатъчно дълъг период, за да се осигури подготовката на въвеждане на нови институти и ще видим кога в крайна сметка ще излезе Семейният кодекс от парламента. Тогава, според мен, е по-добре да вземем решение кога ще влезе в сила. Ако примерно излезе на 1 декември очевидно е, че от 1 януари няма да можем да се справим с регистрите и с всички други неща. Това ще рече от средата на годината. Но дали ще бъде целесъобразно от средата на годината да започне или направо да кажем м. януари 2010 г.
Янаки Стоилов:
Ако не започне да действа, може да се отмени. Така че ще трябва да започне да действа.
Миглена Тачева:
Проектът е обсъден от Комисията по правни въпроси, от Комисията по правата на човека и вероизповеданията и от Комисията по труда и социалната политика.
Написано е, че проектът за нов Семеен кодекс е подкрепен с мнозинство от народните представители в тези комисии.
Извадили сме изказаните становища по новите институти.
По отношение на фактическото съпружеско съжителство от Комисията по правата на човека и вероизповеданията се колебаят за тази уредба и я отричат, поради това че ще се подкопаят устоите на брачната институция.
Това е становището на народния представител Николай Михайлов.
“Бяха изказани опасения, че тази доста свободна форма във всички случаи води до тежки травми и до непълноценност у децата, което води до тежки последици при тяхното развитие след това в годините.”
Това е становището на Иван Сотиров.
Аз бих му опонирала, че е по-добре тази травма, отколкото травмата от “Дома”.
Бяха направени и предложения за въвеждане на изрична забрана за регистриране на фактическото съпружеско съжителство при сключен брак. Това е предложението на Камелия Касабова, което е свързано и с колизията на презумпциите за бащинство (Хасан Адемов).
Цитирам Янаки Стоилов – “да се включи в уредбата на правните последици при наличие на брак фактическо съпружеско съжителство.”
Камелия Касабова казва: “Да се даде възможност партньорите по регистрирано фактическо съпружеско съжителство да може със споразумение да уредят не само издръжката, но и други имуществени отношения.”
Мая Манолова предлага да се разпише по-ясно процедурата по регистрацията и заличаването, както и последиците.
Както каза проф. Герджиков: “Има три възможности: да си затворим очите, че такова съжителство съществува, да го забраним или да го уредим.”
Аз съм по-скоро за третото с всички други регламенти и процедури, които трябва да разпишем. Не трябва да пренебрегваме, че такива съжителства съществуват и техният брой непрекъснато расте, независимо, че в момента няма изрична нормативна уредба и че повече от половината родени деца са от такива съжителства. Именно затова най-важната цел е правна последица от въвеждането на този институт да бъдат уредени правата на децата, родени по време на такова съжителство, когато е регистрирано. Целта е детето да има установен произход от бащата още при раждането му, а не установен в един по-късен момент чрез припознаване или по исков ред. Най-важното е да бъде ясно тези деца кого ще наследяват, кой е длъжен да оказва необходимата грижа за тях, кой им дължи издръжка, кой дължи отговорност за техните действия и за тяхното възпитание. Това са изключително важни въпроси. Става дума за реална отговорност на двамата, желаещи да живеят по този начин. Това не е в противоречие на нито една конвенция, не е в противоречие и с правата на човека и още по-малко с правата на детето.
В такъв правен аспект ние разглеждаме проблема от тази точка.
Като аргумент в полза на това трябва да кажем, че имаме действащи редица закони, в които без досега да се е протестирало, е уреден въпросът с последиците, свързани с фактическото съпружеско съжителство. Един от тях е при деклариране от лицата, заемащи висши държавни длъжности на имуществото – не само своето, не само на съпрузите и децата, но и на лицата, които живеят в съпружеско съжителство. Това и сега съществува в закона.
Във всички контролни механизми, които са заложени в много закони, ще видим че и Народното събрание и обществото е дало потвърждение, че това е институт, който важи за данъчни и за финансови цели и е признат. Сега е малко необяснимо да не го признаваме, когато той е в интерес на детето. Няма го в Семейния кодекс, след като го имаме поне в два закона.
Реплики: Има го и в други закони.
Миглена Тачева:
Ще ги извадим всички, за да може това да ни бъде също мотив.
Няма никакви преференции, никакви други правни последици за фактическото съпружеско съжителство, освен отговорностите към децата. И дума не може да става, че се урежда нещо, което би поставило хората, живеещи в такава фактическа съпружеска общност в по-добра или по-привилегирована среда. Това е само една от възможностите и е въпрос на избор. Регистрацията няма да създаде това съжителство, а тя по-скоро ще го удостовери. Защото имаше възражения затова, че ние с този закон ще направим повече двойките, които живеят така. Ние няма да го създадем. Просто регистрацията ще удостовери това и ще облекчи онези 20% от децата.
В Народното събрание са постъпили становища от Светия синод, от Епископската конференция на католическата църква в България, Главното мюфтийство, Обединените евангелистки църкви в България, които не подкрепят регламентацията на фактическото съпружеско съжителство.
Има предложение за допускане на фактическото съпружеско съжителство и между лица от един и същ пол – не само да го признаем, но и да допуснем от един и същ пол. За да не се допуска дискриминация от страна не друг пол, в Комисията за защита от дискриминация е постъпила жалба от сдружение “Българска гей организация “Джеми”.
За имуществените режими.
Янаки Стоилов:
Нека да спрем дотук. По-добре тази дискусия да я изчерпим и тогава да преминем по-нататък и с представянето и с обсъждането.
Имате думата по въпроса за признаване на правно значение на фактическото съпружеско съжителство.
Това, което казах преди да дойдете, г-жо Министър, накратко ще го повторя.
Може би е добре да се направи едно експресно представително проучване. В нашите възможности е да поискаме това от Националния център за изучаване на общественото мнение. Да се включат няколко въпроса, да речем сред граждани, дали по принцип приемат или не това нещо.
Друг въпрос. Ако вие имате възможност да сключите брак или фактическо съпружеско съжителство, кое бихте избрали, за да можем да се ориентираме дали чрез този институт ще увеличим значително броя на официалните съжителства, които ще се регистрират от множеството фактически и в каква степен биха се намалили сега сключваните бракове. Защото това са двата ориентира, за да знаем точно какво ще очакваме, тъй като ние разсъждаваме хипотетично, а добре и да имаме някаква основа от гледна точка на обществените нагласи по този въпрос.
Камелия Касабова:
Аз изразявам съмнение, че ще бъде много адекватно едно такова социологическо проучване, при положение, че между колеги юристи не се разбират последиците при положение, че са чели Семейния кодекс, не разбират какви са последиците от фактическото съжителство и какъв е неговият правен смисъл. На хората без да е представен Семейния кодекс, без подробно да им е обяснен, те могат да отговорят с “Да” или “Не”. Това ще бъде като “За” или “Против” Европейската конституция.
Янаки Стоилов:
Ако има контролен въпрос, че основната цел на това съжителство е да изясни произхода на децата, хората ще се ориентират какво да отговарят.
Имате думата за изказвания.
Диана Хитова:
Искам да попитам какво ще стане с пречките за сключване на брак при фактическото съжителство - родствената връзка, заболяванията, които са пречки за сключване на брак.
Янки Стоилов:
Въпросът по друг начин има своето значение. Ще се допусне ли официално регистриране на съжителство, което противоречи на някои от пречките за брак. Иначе те могат да си живеят. Но ще се признае ли те да се заявят официално.
Миглена Тачева:
Можем да го разпишем така, ако всички сте съгласни, че когато отиваш да правиш регистрация за фактическо съжителство, трябва да отговаряш на определени изисквания. Очевидно, че баща и дъщеря не могат.
Надка Балева:
И това проучване с въпроса възприемате ли брака или съжителството, би трябвало да се конкретизира, че това съжителство трябва да бъде регистрирано, за което ще се представят необходимите документи, за да отговаря то действително на отношението към този проблем.
Диана Хитова:
Стига да няма законови пречки при наличие на заболявания, родствени връзки, за да го позволим. И по този начин всъщност ще се заобикалят.
Проф. Цанка Цанкова:
Ще ме извините, ако се намесвам неудачно, тъй като дискусията е между вас, които ще поемете отговорността за едно или друго решение. Но за да изясним нещата предварително, като информация, ще кажа следното.
Каза се, че фактическото съпружеско съжителство и сега съществува. Съществува в масата случаи между млади хора, но и не само между млади.
На второ място, съществува между хора, които не са в брак и нямат намерение да сключват брак и хора, които в момента не сключват брак поради ред причини, имат някакви съображения, но с намерение в бъдеще да сключат брак.
Има и случаи в обществото, може би това е погрешното и ограничава разбирането ни за последиците, като се каже за фактическо съжителство се разбира, че някой живее на съпружески начала, въпреки че е в брак. Той не си е прекратил брака, а има извън брачна трайна връзка. И това е фактическо съжителство. И отрицателното ни отношение към този вид фактическо съжителство рефлектира върху другите случаи, в които няма никакво нарушение на никакви не само правни (защото правни норми тук не се нарушават) но и наши разбирания за нравственост, за ролята на брака, за семейството и пр.
Фактическото съжителство съществува и ще продължава да съществува такова каквото обществото го построи и го разбира.
Ние какво предлагаме. Вън от този факт, който не е юридически, в определени случаи да има правно значение – да стане юридически факт.
И най-важният случай това е да се установи произхода на децата, родени във фактическо съжителство. Но много важно е да имаме едно знание за съществуването на факта, че Х и У са живели заедно като съпрузи с оглед на произхода на децата. На нас ни е необходимо едно доказателство и това доказателство ще ни даде регистрацията. Не всички фактически съжителства ще се регистрират. Този, който пожелае да регистрира съжителството, всъщност няма да създаде семейство, както при брака, той ще си продължава да е във фактическо съжителство, но ще могат да възникнат някои правни последици.
Първо, произхода на децата и аз съм извадила от проекта за Семейния кодекс още 8 случая, при които изобщо фактическото съжителство ще има правно значение, независимо дали е регистрирано или не е регистрирано.
Понеже тези въпроси се поставят многократно, примерно, намира се в брак, а отива да си регистрира съжителството. Ние го приемаме като факт, че той е в брак нормален и въпреки това си има извън брачна връзка и няма регистрация. Ако отиде да я регистрира обаче, казваме: Не, не може затова защото ще се руши семейството или брака. Това е страничното, социалното.
Но да разсъждаваме разумно. Човек, който е в брак, ще отиде ли да регистрира извънбрачната си връзка? Няма. Най-малкото няма. Няма пречка да се ограничи тази официална констатация, че има фактическо съжителство, като се каже, че могат да регистрират съжителството само тези, които отговарят на условията за сключване на брак.
Но вие помислете дали тогава не се отива по линията на приравняване към брака (упрекът който се отправя), на изместване на брака и пр. Това е опасното. Фактически целта е само да се каже: Да, ние живеем заедно. Нищо повече.
Признава ли го семейното право фактическото съжителство?
Аз бих опонирала така на църквата между многото аргументи.
Отворете сега действащия Семеен кодекс. Отворете стария. Отворете Закона за лицата и семейството, където се урежда брака и развода. И какво е било предвидено, когато се забранява (сега чл. 99, ал. 4), където се казва:
“Ако ищецът е виновен, съдът не допуска развода, ако другият съпруг не желае прекратяване на брака. Но ако особени обстоятелства, важни причини налагат това, може. И практиката вземете от ЗЛС до сега, какво приема за важна причина?
Извън брачна връзка, бременност на приятелката и раждането на дете. Това не е ли парекселанс признаване на правно значение. Не е изрично казано.Обаче това е трайната практика. И чл. 99, ал. 4 и сега си съществува.
И това, което иска да постигне прелюбодееца, защото тук имаме брак, какво прави? Развод. Но ние казваме. Не, няма да ти дадем развод. Ти ще живееш в този брак за наказание. И какво? Кой побеждава?
Мисълта ми е, че тези неща съществуват и фактически ние нещо ново социално не внасяме. Хората го знаят, хората го практикуват, в бракоразводните дела се обсъжда. Просто някак си като чели искаме да предадем много по-голяма тежест на фактическото съжителство, отколкото то има и сега и ще има и когато започне, ако се приеме, това вписване.
И нещо, което и миналия път при обсъждането казах и с това приключвам.
Казано е “в предвидени от закона случаи има значение”. И тези случаи винаги ще бъдат “номерус клаузус” и винаги ще има едно ограничение, една внимателна преценка, преди всичко социална. А социален ефект ще има. Ще има социален ефект не само защото ще се установи произхода на децата, а защото и социалните програми ще вземат предвид тези обстоятелства на съвместно съжителство и то независимо, както и сега го взимат предвид, дали е регистрирано или не е регистрирано.
Като вариант може да се мисли и за нещо друго. Аз не бих го подкрепила за себе си. Нека да остане само фактическо съпружеско съжителство в предвидения от закона случай. (чл. 13.) Да няма регистриране. Няма да има регистриране, няма да възникват тези формални въпроси. Обаче целта е да уредим положението на децата. Това е което виждам. По-сигурно е да имаме регистриране на съжителството и тогава да действа презумпцията за бащинство, отколкото в другите случаи. Въпреки че пак с оглед на възраженията на църквата, която казва “законно родени и незаконно родени деца” “родените само в брака”. Обаче църквата какво е приемала. И родените по време на брака 180 дни след сключването му. Това какво означава? Че има предбрачна връзка и че е заченато детето преди сключването на брака. Така че трябва да разглеждаме нещата в цялостното им развитие. Благодаря.
Иглика Иванова:
Аз вече изразих моето становище. То е крайно отрицателно. Мисля, че ще създадем повече проблеми по този начин. Все пак законът трябва да изразява някаква държавна политика в тази област. И тук въпросът е каква е политиката.
Да се омаловажи брака, да се игнорира и да тръгнем към регистриране на всякакви екзотични съжителства, защото това просто отваря вратата за такива неща. Или наистина този принцип, който май все още е записан, че държава защитава, насърчава или как беше, брака и семейството.
Въпросът е за принцип. Каква политика? Към какво е насочено това? Дали държавата ще се дръпне от регулирането с тези пречки за сключване на брак и т.н. или оставяме всичко на свободна воля. Защото един аргумент “ама така е в живота” аз лично не го приемам. В живота се случва какво ли не. Всичко това ли полека-лека ще регламентираме?
В мига, в който приемем нещо такова, на дневен ред ще бъде узаконяването на хомосексуалните бракове. Веднага ще извадят една статистика колко са тези хора и понеже това се случва, нямаме аргумент да го откажем.
Следващата стъпка ще бъдат шведските тройки. Случва се. Статистика, толкова и толкова хора. И това ли ще узаконим. И всякакви такива други екзотики.
От друга гледна точка разсъждаваме. Какво кара хората, най-вече младите, да не сключват брак.
Първо, не искат формалности. Не искат да ходят да подават молби, да представят документи и т.н. Сега на практика ние им предлагаме същото. Пак трябва да ходят някъде, да се подписват, да подават молби, т.е. тук разлика няма. Особено ако отидем към това, което според мен е очевидно. Или даваме легална възможност да се заобиколят изискванията на закона, т.е. да се спазват пречките за брак, или трябва да уеднаквим на практика двата режима, което е безсмислено.
Другото, което ги спира, е разводът. Само ако ви каже приятелят ви, че се е развеждал три години – адвокати, свидетели, инстанции и всеки го е страх от развода и бяга.
Сега в някаква степен, и даже доста облекчаваме процедурата на разводите. Оттам нататък какво ще накара една такава двойка да отиде и да се регистрира. Този, който е съвестният, казва: Да, това дете е мое. В момента, в който разбере, че половинката му е бременна, ще отиде и ще признае детето. Няма да чака и да се роди. А който не е, и в брак, и т.н. дори и да е негово, пак ще го изостави, пак няма да се грижи за него и т.н. Т.е. този проблем не го решаваме.
Това, което каза Янаки Стоилов. Държавите, които преди нас възприеха този либерален режим, там вече фактите сочат, че има вече отлив обратно към сключване на официални бракове. Без претенции за някаква тенденция, но много от тези двойки, които у нас сега живеят на съпружески начала, след като се роди дете и то обикновено много скоро след като се роди дете, отиват и сключват брак. Детето е шафер на сватбата. Те не са против брака като такъв и като чели има някакъв страх.
И другото, който иска формалности, отива и се подписва, който не иска няма да отиде и фактическо съжителство да регистрира.
И когато майката няма такава регистрация, тя се води самотна майка. По ред закони има бонуси, предимства или привилегии. Какво ще я накара да ги загуби. За какво тя ще отиде да се регистрира, за да загуби тези предимства? Най-малкото децата с предимство в детската градина ги приемат. За какво да отиде да се подпише. Като последица майката губи. Т.е. няма го мотива. Аз лично не го виждам.
Струва ми се, че повече проблеми възникват. Пак влизаме в някакви регистрации.
Според мен има някакъв резон в искането на вероизповеданията да им се разреши тяхната регистрация да има сила на гражданската. Защото, ако имате една двойка вярващи хора, за тях ангажимента, чувството на общност, на създаване на семейство, на отношения когато застанат пред съответния свещеник, много по-обвързващо е, отколкото някакъв анонимен чиновник на трето ниво.
Утре някой ще каже. Как ще ходя в общината да си губя времето. Дайте онлайн ще се регистрирам. Съвсем обезсмисляме нещата и ги лишаваме от всякаква емоция. Не е сделка. Въпросът е спорен, но да не го правим като подаване на молба за регистрация на МПС. Все пак малко по-различно естество отношения се уреждат. Фактът, че подаваш някакви документи, че изчакваш някакъв период от време, все пак ти дава възможност да преосмисляш още веднъж.
Да не говорим за прекратяване. Съжалявам, че ще се повторя, но ще го кажа. Сега, когато тръгне развод, и двамата знаят че се развеждат. Докато това прекратяване на фактическо съжителство единият няма да разбере или ще разбере след време, случайно.
Когато имаме прекратяване на брак, съдът все пак това споразумение или решението, което ще постанови задължен е по закон да съблюдава интересите на детето и няма да утвърди споразумението, ако то не отговаря на интересите на детето. А при прекратяване на фактическото съжителство какви интереси има на детето. Изобщо няма такова нещо. Той или тя просто става и си отива.
Реплика: Така е и при брака.
Иглика Иванова:
Все пак има една процедура, при която има намесата на съда, който макар и в някаква малка и формална степен дава защита на интересите на детето. Докато при прекратено фактическо съжителство, за да постигнете същия резултат – минимална издръжка и т.н., пак влизате в съда. В един момент липсващият съпруг все пак ще се появи, докато в другия случай той просто се отървава, с едно подписче се отървава от всякакви ангажименти.
Реплика: Той продължава да бъде родител. Цялата Глава 7 важи за него.
Проф. Цанка Цанкова:
При уреждане на взаимоотношенията между родители и деца нито една дума няма “съпруг”, “брак”. Така че дали са в брак или не, по един и същи начин се процедира. И да има и да няма брак по един и същи начин се определя режим за издръжка, къде да живее детето, кой да упражнява родителски права. Никъде законът не говори за родители, брак или извън брак.
Янаки Стоилов:
Аз се радвам, че чухме две пристрастени становища противоположни.
Иглика Иванова:
Ако може само да довърша.
Тази конструкция на практика не дава защита на детето. Фактът на биологическото родителство, независимо как е доказан, включително и с исково производство за доказване на бащинство, създава тези взаимоотношения – с и без брак, регистрирано и нерегистрирано, фактът на биологическата връзка е важно.
Камелия Касабова:
Предпочита се да се води иск за бащинство с кръвни проби и всичко останало, за да се докаже.
Янаки Стоилов:
Чухме основните аргументи, които безусловно поддържат и отричат официалното признаване на фактическото съпружеско съжителство. В очертаването на тези противоположни мнения, нека да продължим дискусията. Заповядайте, проф. Герджиков.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз първо искам да поздравя Министерството на правосъдието и екипа, който е работил този кодекс. Няколко пъти съм имал повод да кажа, че това е наистина законопроект такъв, какъвто трябва да се внася в Народното събрание. От тази гледна точка се присъединявам изцяло към всичко казано положително.
Съвсем естествено е нещо ново да срещне съпротивата на старото. Би било страшно изненадващо, ако всички едновременно кажем: Прекрасно, въвеждаме това съжителство. Как не сме се сетили досега?
Очевидно ще има съпротива. Не може да бъде друго. Това си е закон диалектически. Както диалектически закон е и самото развитие на брака. Нали всички сме наясно, че той не е възникнал като граждански брак. Възникнал е като фактическо съжителство. Впоследствие държавата се намесва и го институционализира. От доста години насам обаче се вижда обратният процес. Вижда се едно намаляване на брачността в световен мащаб и най-вече в развитите страни. Като компенсаторен механизъм затова в много развити държави с развити демокрации се наблюдава този ерзац или сурогат, както искате го наречете, да се признае това съжителство, за да се приравнят някои от последиците на брака.
Казвате за 20% става дума. Но тези 20% са над 15 хил. деца на година. Защото аз доколкото знам на година се раждат в България около 86 хил. деца. 20% от тях са над 15 хиляди, ако правилно смятам. 15 хиляди всяка година. От всички родени деца 20% нямат установен произход. Разбира се, че това не може да бъде панацея и всички 15 хиляди изведнъж да се окажат на следващия ден с установен произход, защото всички ще бъдат с регистрирано съжителство. Това никой не си го представя. Но все пак отваряме една много сериозна врата това да стане. Самият факт, че в Европейския съюз от 26 държави извън нас, 14 са въвели този институт, а доколкото знам две имат подобни проекти да се въведе, показва една добре изразена тенденция.
Аз искам да направя едно предложение, т.е. две предложения: едното е чисто терминологично, а другото е свръх революционно
Чисто терминологичното е свързано с това дали да го наричаме “фактическо съпружеско съжителство” или да го наричаме по-простичко, по-кратко “фактически брак”. В Германия е така – фактически брак. По-лесно се запомня, по-лесно се възпроизвежда и смятам, че по същество изразява същото.
Янаки Стоилов:
Съпротивата на организациите, които са против, ще стане двойно по-силна.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз не настоявам на това. Просто го подхвърлям като идея.
Янаки Стоилов:
Може да се мисли по формулировката. Има варианти.
Проф. Цанка Цанкова:
Примерно, две сестри живеят заедно, фактически съжителстват. Значи трябва да има нещо определящо. Кажем ли “фактическо съжителство” откриваме възможността да са еднополови. Трябва да има някакъв белег. Затова “съпружеско” го нарекохме.


Янаки Стоилов:
Тогава “фактическо” може да се замести с “регистрирано съпружеско съжителство”.
Проф. Цанка Цанкова:
В нито един законопроект не се говори за регистрирано съжителство.
Янаки Стоилов:
Нека сега проф. Герджиков да продължи.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз не държа кой знае колко много, а просто го подхвърлям като идея. Ако се възприеме, хубаво, ако не се възприеме, още по-хубаво.
Напоследък много мисля и въпреки, че е изключително екзотично и в първия момент вероятно няма изобщо да се възприеме, но поне да имате за размисъл тези два дена, които ще сме тук, е следното мое екзотично и революционно предложение.
Не би ли могло това фактическо съпружеско съжителство да бъде освен регистрирано и нерегистрирано – регистрирано по съответния ред по Закона за гражданската регистрация, да признаем такова съжителство и за тези, които са сключили църковен брак. Това го няма в закона. Това го има само в Устава на Българската православна църква, но те не го спазват. Това изискване за последователност съществува понастоящем само в Устава на православната ни църква.
Проф. Цанка Цанкова:
Има го и в Семейния кодекс, но сега в проекта го няма.
Проф. Огнян Герджиков:
В проекта го няма. Затова говоря. Църквата тук ще бъде поставена в много особена ситуация.
Янаки Стоилов:
Но така десетки вероизповедания ще искат да бъдат приравнени и в Страсбург е следващото дело.
Проф. Огнян Герджиков:
Тези, които са мюсюлмани по съответния ред ще си го сключват. Казваме, религиозният брак е форма за такова съжителство.
Аз се радвам, че още в самото начало възбудих не само интерес, но с позитивен при вкус, което много ме прави щастлив.
Стела Здравкова:
Аз и г-жа Райчинова присъствахме на разговора в Светия синод. Ние се опитахме да ги убедим, че допустимостта на регистрирано фактическо съпружеско съжителство би могло да отвори вратата за повече църковни бракове и това беше един от нашите аргументи. Много млади двойки точно това ще направят. Те желаят да сключват църковен брак, но не го правят, защото нямат желание да сключват граждански, който е предпоставка за църковен. Те се позамислиха малко, но в крайна сметка не възприеха тази наша “кукичка”, ако можем така да го кажем. Така че не знам дали биха се съгласили.
Миглена Тачева:
Те искат да е обърнато. Когато говорите в посока да дадем възможност на регистриралите фактическо съпружество да имат право да сключат църковен брак, тогава църквата го приема като идея, че те едва ли не узаконяват това съжителство. А през призмата да приравним, както каза проф. Герджиков, е различно.
Проф. Огнян Герджиков:
Това е форма, която създава съпружеско съжителство.
Камелия Касабова:
Църковен брак с презумпцията да го регистрираш.
Миглена Тачева:
Църквата не прави регистрация. Няма такъв регистър.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да се задължи църквата да изпраща информация.
Миглена Тачева:
Добре, като идея го разбрахме. Ще го помислим. Така предложена идеята е по-добра от това, което е в сегашния текст.
Янаки Стоилов:
На вероизповеданията да се възложат държавни функции.
Надя Антонова:
Колко вероизповедания има регистрирани в тази държава? (Какво лошо?) Нищо лошо. Само е по-сложно.
Миглена Тачева:
Ние не можем да ги задължим да правят регистър, защото те са отделно от държавата.
Янаки Стоилов:
При нас е много либерален режима и на всеки, който се откаже, ще тича в Страсбург.
Колеги, чухте изказванията. Даже проблемите се усложниха, а не се опростиха. Продължаваме дискусията.
Има думата г-жа Балева да поставя въпроси на останалите и на себе си.
Надка Балева:
Становище, по това, което вече поставиха неофициално.
Какво става с ограниченията, които са при сключването на брака и каквито въобще не се предвиждат при регистрацията на фактическото съпружеско съжителство. Защото, ако ние усложним процедурата на регистрация, тогава режимът става не уведомителен, - уведомявам общината, че живея, а става разрешителен, което води до ограничаване.
Янаки Стоилов:
Аз ще дам пример за регистриране на двама непълнолетни на 15 години. Т.е. значението на съжителството има и обществено значение. Обществото не може да толерира съжителства, от които настъпват обществено вредни последици.
Г-жа Николова иска думата. Заповядайте.
Елеонора Николова:
На мен много ми харесва определението, което проф. Герджиков даде за фактически брак. Защото хората точно по този начин го изживяват.
Искам да ви кажа, че има много голяма връзка между неглижирането на държавата, между слабостта на държавата и нежеланието на хората да свържат с нея свои лични интимни неща. Оттам произтича и нежеланието да отидат да направят брак. Това трябва да го отчитаме, защото те го възприемат като вид някаква държавна намеса. Много по-лесно биха направили тази регистрация пред църковен орган, независимо какво вероизповедание има, отколкото пред длъжностно лице. Защото в съзнанието на младите хора длъжностното лице не се приема и се отхвърля. Затова аз мисля, че църквата и вероизповеданията биха поели този модел, ако ние кажем, че сключването на църковен брак по обратен аргумент се приема от закона като фактически брак.
Янаки Стоилов:
И вероизповеданията трябва да подават информация.
Елеонора Николова:
Те трябва да бъдат задължени в момента, в който се направи такъв църковен ритуал, да уведомяват регистъра, който е официален.
По този начин ние даваме много голяма свобода.
За да приключа, искам да ви дам един пример от едно мое посещение в една фабрика. На седем млади мъже зададох въпроса как живеят. Това беше едно своеобразно допитване. От тези 7 мъже само един имаше брак. Имаше един, който живееше фактически и имаше дете, което беше припознал. Останалите 5 млади мъже живееха фактически и не смятаха и не виждаха никаква причина да отидат да го регистрират. Но може би всички те и най-вече жените биха искали да видят един религиозен обред, което е наситено с много повече емоция, отколкото заставането пред един чиновник.
Така че, ако тръгнем по този път, който г-н Герджиков сочи, да дадем възможност да регистрират своето съжителство по религиозния обред, ще бъде много силен.
Янаки Стоилов:
Г-жа Тачева въведе и още един вариант. Не знам дали го чухте. Аз само го съобщавам. Да направим всички фактически съжителства официални, регистрирани. Аз не знам дали това е възможно и необходимо, но това е другата посока на разсъжденията.
Сега г-н Янев има думата.
Яни Янев:
Колеги, все пак ние влязохме в този голям дебат дали да уреждаме или не фактическо съжителство с основната цел да приравним статута на децата, родени в брак и при условията на фактическо съжителство. Т.е. ние искаме да няма разлика, т.е. да не бъдат ощетени по някакъв начин децата, родени при условията на фактическо съжителство. Този принцип го разглеждаме още на първата страница, че всички деца, родени в брак и извън брак, и този принцип е ясен. Тогава проблемът не е толкова в регламентирането на фактическото съжителство, а колкото регламентирането именно на тази равнопоставеност на децата. Т.е. ако ние не допускам в никакъв друг нормативен акт, едно дете, което е родено в брак и едно дете, което е родено извън брак, т.е. самотна майка неговите родители да имат повече или по-малко преференции или привилегии. В момента изборът на това да не се живее в брак е затова, че ние признаваме статута на самотна майка и тя получава едни привилегии. Всъщност, когато детето е малолетно и непълнолетно, неговото равенство спрямо останалите деца, родени в брак и осиновените се изразява чрез онова, което родителите му получават и могат да му предоставят.
Искам да ви предложа да обърнем философията и нещата ще се облекчат. Ако ние в другото законодателство, което имаме, не създаваме тази неравнопоставеност по отношение на родителите така че децата да бъдат ощетени или неощетени от този факт, тогава ние няма да имаме толкова тежък проблем с признаването на фактическото съжителство. Това е просто смяна на гледната точка. Ние в момента заради това, че сме допуснали това неблагополучие за децата, родени извън брак, практически искаме да създадем фактическо съжителство. Защото аз, слушайки всички разсъждения, моите уважения към проф. Цанкова, искам да кажа да видим в крайна сметка едно дете, родено в брак и едно дете, родено извън брак в какво те се различават в тяхното правно състояние, с изключение на един единствен случай, че ако бащата не е пожелал да го припознае детето, то ще има неясен баща. Аз друго на този етап не виждам.
Проф. Цанка Цанкова:
Първо името му!
Надка Балева:
Г-жо Професор, законът позволява да не се казва Ценкин, а да се казва Цанков.
Миглена Тачева:
Мъжът от който съм забременяла е починал. Какво се случва с мен? Самотна майка ли съм или не съм? (Зависи.) А ако той е бил женен?
Янаки Стоилов:
Моля да изслушаме г-н Янев. Той развива един друг възглед. Аз подозирам, че той ерозира института на фактическото съжителство, тъй като не го заявява, казвайки че съществуват други причини в законодателството, които ни тласкат към едно семейно правно решение.
Яни Янев:
Защото целта на занятието ни е да защитим интересите на децата. В конкретния случай ние отидохме в дебата какво става с родителите, как се уреждат техните взаимоотношения, ще се църковно бракуват или няма, а всъщност изпуснахме главната цел на дебата, заради който ние създаваме този институт.
Янаки Стоилов:
И който Вие го оспорвате.
Яни Янев:
Аз не го оспорвам. Аз признавам състоянието на фактическото съжителство като нещо, което реално се случва в живота. Но смисълът да търсим в неговото законово уреждане ние изведохме, ние тръгнахме от идеята, че трябва да уредим състоянието на децата при това положение. Затова казвам да видим какво е състоянието на тези деца, с какво се различава значително, какво те губят или печелят спрямо останалите деца.
Миглена Тачева:
Че баща ми е известен. Това е състоянието.
Яни Янев:
Добре. Това състояние “баща ми е известен” ще остане и без признаването на фактическото съжителство. (Не.)
Янаки Стоилов:
Да, но ние все още нямаме отговора какво ще се случи, ако тези съжителства станат официални. Ние все още отказваме да попитаме и да разберем приблизително какъв ще е ефектът от това.
Яни Янев:
Независимо от регистрираното съжителство в пространството ще остане и нерегистрирано съжителство. Нали ще остане в пространството, когато майката е преживяла с някого и не знае от кого точно е забременяла.
Колеги, аз приключвам, но искам да ви предложа и другата гледна точка по този въпрос, като подход към решаване на въпроса.
Това, което ме притеснява във връзка с идеята за признаването на църковния брак е това, че имаме наистина много църкви. Практически, ако при тях се води някакъв регистър, и ако това не се доведе до една централизирана информация на това, е възможно днес да си сключа брак в източноправославна църква, утре си правя фактическо съжителство в католическа църква, в един по следващ ден в арменската и т.н. И това не е беда. Но ако информацията за това състояние е централизирана, ще се знае. Мен ме притеснява само това, че приемайки тази формула, ние по някакъв начин трябва да проведем преговори с всички официални вероизповедания в България те ще приемат ли в крайна сметка този режим, който се създава. Това е правен режим, който те трябва да го възпроизведат в своите църковни устави. Трябва да го приемат като правило за поведение на тях самите си.
Миглена Тачева:
И кажем: Сключил си църковен брак. Признаваме ти, че имаш фактическо съжителство.
Камелия Касабова:
Не го правим брак.
Янаки Стоилов:
Дискусията се усложни до неимоверност. Заповядайте.
Диана Хитова:
Искам да попитам, ако някой знае. При сключване на църковен брак, ако няма сключен граждански брак, църквата прави ли някаква проверка за пречки за този брак.
Миглена Тачева:
При сега действащия закон трябва да покажеш удостоверение за граждански брак, за да сключиш църковен. Ние сега го премахваме. Сега искаме в няколко дневен срок след сключване на църковния брак да отидат да се регистрират в общината. Можем да направим това.
Янаки Стоилов:
Има хора, които още не са се изказали по тази тема. Има ли някакви допълнителни аргументи или разсъждения, без да се приема безусловно или отхвърля този институт, да се намерят някои разрешения, които да намалят неговите недостатъци. Някои такива предложения се направиха.
Иглика Иванова:
Аз продължавам да питам какво става с пречките за сключване на брак. Брат и сестра с различни фамилии как ще познаят това, когато отиват да регистрират фактическо съжителство.
Янаки Стоилов:
Привържениците на фактическото съжителство се отказват от това да се поставят пречки за неговата регистрация.
Иглика Иванова:
Това е и законово недопустимо, т.е. не могат да сключат брак и морално укоримо, включително и православната църква със сигурност. Въпросът е, че когато ние на такава двойка дадем възможности да съществува законово, това значи, че ние казваме: Ето ви легалния начин да заобиколите закона. Ние ги насърчаваме да го правят и им даваме правна възможност.
Янаки Стоилов:
На декларативно ниво това може да се каже, че фактическо съпружеско съжителство могат да сключват само лица, които отговарят на условията за сключване на брак.
Иглика Иванова:
Това е абсурд. Това вече не трябва да го правим.
Янаки Стоилов:
Друг е въпросът дали може да се контролира.
Проф. Цанка Цанкова:
Не е регламентирано фактическото съжителство. Семейният кодекс мълчи по този въпрос. Отваряме ДОПК, новият Закон за конфликта на интереси и виждаме, че пише за фактическото съжителство. Двама първи братовчеди, които са на съответните висши държавни длъжности живеят фактически. Трябва да декларират и единия и другия имущество. Как ще отговорят на този въпрос. Ще носят ли отговорност или няма да носят отговорност по закона. Ще кажем как могат да живеят двама първи братовчеди. Х еди-къде си работи. У еди-къде си работи. Те са в такава родствена връзка, но трябва официално да дадат декларация. И тази декларация е публична.
Иглика Иванова:
Има конфликт на интереси с еди-кой си, защото ми е първи братовчед, това ще заявя, а не защото живея фактически с него.
Проф. Цанка Цанкова:
Едното е за конфликта на интереси, а другото е да декларираш и си задължен да декларираш.
Г-жо Министър, много се злоупотребява с пречките за брак. Вие можете да направите една статистика години наред колко броя дела има за унищожаване на брака поради нарушаване на пречките за брак. Годишно има до десетина случаи. И забележете, тази пречка, която се нарушава най-често, е здравословното състояние, където в проекта, ако се приеме такъв какъвто е предложен сега, по нов се разглежда тази пречка, че може да се унищожи брака само ако не е информиран другия съпруг. Просто е смекчена забраната.
Но вие можете да направите такава статистика, за да се види има ли значим социален проблем да сключват толкова много бракове в двубрачие, толкова много случаи на родство.
Реплика:
Но те са го направили при наличието на забрана, а сега им се дава възможност.
Янаки Стоилов:
Има желание за изказване г-жа Дренска. Нека да я чуем.
Теодора Дренска:
Аз гледам текста, който се отнася до ограниченията за сключване на брак. (Чл. 7) Не може ли при фактическото съжителство да се направи една декларация. Като отиваш там просто попълваш декларация, че тия пречки не са налице за теб. И в Наказателния кодекс да се криминализира деянието. Просто да се декларира при регистрацията. При регистрацията да се попълва декларация, че тези пречки не са налице.
Янаки Стоилов:
За да избегнем заобикалянето на брака чрез фактическото съжителство. Отпада аргумента, че фактическото съжителство е форма за заобикаляне на брака, когато той не може да бъде сключен. Добре.
Други становища? Може би тази дискусия ще се пренесе и в парламентарните групи, неизбежно.


Проф. Огнян Герджиков:
Имахме среща с “Джемини”. В интерес на истината те са агресивни. Ясно е защо са агресивни. Искат да бъдат признати колкото се може повече и да им се радваме всички.
Има едно социологическо проучване, което посочва, че само 8.5% от анкетираните защитават тази идея. Това е прекалено малък процент – под 10%. Така че ням такава обществена нагласа. След 50 години може да е различно. Към днешната дата обаче е така. Такъв проблем за мен не съществува, който трябва да намери законодателно решение в позитивен смисъл. За разлика от фактическия брак, където половината са така.
Камелия Касабова:
Само 8% не подкрепят. Останалите подкрепят.
Миглена Тачева:
Те искат да признаем брака. Бракът все пак се сключва, за да се родят деца. Това е презумпцията. От тяхното съжителство никога не могат да се родят деца.
Янаки Стоилов:
Колеги, има ли други изказвания по въпроса за регистриране на фактическото съпружеско съжителство. Виждам че няма други изказвания.
Експертите ще извадят аргументите “за” и “против”, за да са по-ясно налице представени в дискусията, която водихме. Те ще послужат да потърсим окончателните решения по този въпрос.
На този етап дискусията по този институт можем да я прекратим.
Камелия Касабова:
Искам към проф. Цанкова да се обърна, за да поразсъждаваме по тази тема. Защото въпросът, който се поставя, освен пречките за брак, освен последиците, много често се поставя въпросът как се уреждат имуществените отношения. Защото в съзнанието на хората едва ли не брачният договор като институт би могъл да се приравни и да се приложи за фактическото съжителство. Безспорно не може в този проект. Но има един текст в проекта, в който се казва, че партньорите от фактическото съжителство си дължат издръжка, ако има изрично споразумение помежду им затова. Не бихме ли могли в този текст да разширим малко хипотезата и да кажем, че освен издръжката и други имуществени отношения, за да бъде ясно на хората, че могат да уредят с договор имуществените отношения.
Реплика: Не се ли приравнява на брачния договор.

Камелия Касабова:
Не се приравнява. Брачният договор е със строго описано съдържание, формализиран – въобще не се приравнява на брачния договор. Те могат като две физически лица, просто съсобственост.
Проф. Цанка Цанкова:
Още преди няколко години аз написах нещо по този въпрос – за споразумение между партньори във фактическо съжителство, без изобщо да се третира въпроса, че ще се узаконява, институционализира и пр. Смятам, че като всеки гражданско правен субект могат да си сключат всякакви споразумение. Но вън от това може да се сключи едно споразумение в качеството им на партньори. И тази идея за издръжката почива на това разбиране. Но може да се разшири и няма, според мен, никакъв проблем това да се развие – уреждащо имуществените отношения. Това ще е положително. То е споразумение. Това е една възможност да бъде уреден с по-широко съдържание.
Камелия Касабова:
Не говорим за брачен договор, за гражданско правен договор.
Миглена Тачева:
Дори и тези, които са отишли при кмета да сключат брак, да отидат и там да го разтрогнат, вместо да чакат от три до 10 години да върви делото им в съда.
Проф. Цанка Цанкова:
Няма никаква пречка и аз подкрепям тази идея.
Янаки Стоилов:
Има още един въпрос, който не виждам да е решен в Преходните и заключителните разпоредби.
Приемайки регистрирането на фактическото съпружеско съжителство, това ще рефлектира в много отношения в областта на социалното подпомагане и осигуряване. Това не виждам никъде да е отразено. Говорим, че няма никъде връзка с преходните и заключителните разпоредби между фактическото съпружеско съжителство, което е регистрирано и отраженията му върху условията за социално подпомагане. А това са най-широкия спектър от имуществени отношения между лицата и държавата. То трябва също да бъде зачетено.
Проф. Цанка Цанкова:
Много правилно. Но в момента, когато работихме проекта, тогава Министерството по социалната политика не взе отношение по тези въпроси.
Янаки Стоилов:
Там е основният масив от отношения. Става дума дали лицето има право на социално подпомагане, какви интеграционни добавки, подпомагане, енергийни помощи и т.н. А друг е въпросът, че тук произтичат някои привилегии за нерегистрираното съжителство, защото двете лица могат поотделно да ползват едно и също. Като се регистрират те ще бъдат изчислявани вече на общата база на едно домакинство. Това е една много широка сфера от финансови отношения, които имат отношение към бюджета и те са на десетки милиони левове. Това е една празнота и ако се приеме, трябва да бъде развит този въпрос.
Иглика Иванова:
Това е аргумент в посоката, в която аз разсъждавах. Какво ще ги мотивира тези хора да отидат да се регистрират, след като ще изгубят ред привилегии.
Проф. Цанка Цанкова:
Когато има двама родители, защо държавата ще плаща.
Янаки Стоилов:
Тогава можем да предвидим, че когато детето има двама родители, режимът на ползването на определени неща е общ. Той не може да бъде различен. Ако е една майка, която няма установен съпруг, тя ще ползва допълнително подпомагане. Но, ако има двама установени родители, те трябва да ползват общ режим.
Нека да се поиска от Министерството на труда и социалната политика или да се постави в дебата.
Миглена Тачева:
Може ли нашият експерт Стела Здравкова да каже.
Стела Здравкова:
Докладът, който беше одобрен от Министерския съвет вчера всъщност предвижда до края на годината Министерството на труда и социалната политика заедно с .... да предвидят включително и пакет от финансови, кредитни, социални и всякакви други мерки в подкрепа на децата и отговорното родителство, включително и тогава, когато семейството си отглежда като цяло детето, да има преференции пред онези, които изоставят децата си.
Мисля, че можем да се опитаме да синхронизираме идеите, които тук в момента се дискутират.
Янаки Стоилов:
Засега предлагам да приключим дискусията по фактическото съпружеско съжителство.
Искате ли да преминем към темата “Отношения между родители и деца”, която е по-близка до тази и да не се връщаме към тях, а утре да обсъдим за имуществените отношения.
Преминаваме към Глава девета.
Аз имам само една принципна препоръка по Глава девета. Да не превръщаме децата в нещо като надзорен съвет по отношение на родителите за начина, по който те се отглеждат и възпитават. Мисля, че това ще има един отрицателен ефект върху формирането на определени качества в децата.
Надка Балева:
Имам една молба. Да се върнем към Глава шеста. Произхода.
Янаки Стоилов:
Добре, ако има въпроси, нека да й отделим внимание, защото аз мислех, че там няма дискусионни въпроси.
Първо по Глава шеста. Заповядайте, г-жо Балева.
Надка Балева:
Оспорване на бащинство.
По предложение за чл. 64, ал. 4.
“Навършило четиринадесет години дете може да оспори бащинството до изтичане на една година от пълнолетието си.”
Това означава, че пълнолетният до една година от пълнолетието си, може да оспори бащинството си, а не 14 годишното.
Проф. Цанка Цанкова:
Идеята е, че след 14 години може да оспорва, но не по-късно от една година.
Проф. Огнян Герджиков:
Редакционно е сбъркано много.
Надка Балева:
“Чл. 67, ал. 2. Припознаване може да се извърши и от непълнолетен родител.”
Не е ли все пак по-добре да въведем да е навършил 16 години. Защото 16 години е условието за встъпване в брак.
“Чл. 73, ал. 2. Детето има право лично да предяви иск за установяване на произход от бащата до три години от навършване на пълнолетието и когато искът, предявен от майката, като негов законен представител, не е бил уважен.”
Проф. Цанка Цанкова:
“Като негов законен представител” трябва да отпадне от текста.


Миглена Тачева:
Ако майката е водила от нейно име като законен представител, би трябвало това да важи и за детето.
Проф. Цанка Цанкова:
Когато майката е водила от свое име и се отхвърли иска, правото на детето не е определено и то може да се ограничава.
Надка Балева:
Лично мен ме притеснява чл. 70 с правото на активна процесуална легитимация на дирекция “Социално подпомагане”. Записано е, че “припознаването може да бъде оспорено от дирекция “Социално подпомагане” по мястото на раждане на детето чрез иск, предявен в едногодишен срок от узнаването.”
Кое е основание да дадем това право на дирекция “Социално подпомагане”.
Проф. Цанка Цанкова:
Работната група се опита да смекчи една наредба, която малко недомислена през 2003 г. беше приета. Винаги припознаването е било личен акт на лице, което признава детето за свое. Правото да оспорват имат майката и детето. Дадено е право и на лица с правен интерес по действащия Семеен кодекс да оспорват по исков път. През 2003 г. се въведе едно усложнение с цел да не се заобикаля осиновяването. Но до какво се стигна.
Длъжностно лице по гражданско състояние, когато се направи едно заявление за припознаване, изпраща съобщение на дирекция “Социално подпомагане” в седемдневен срок, която трябва да вземе отношение по направеното припознаване.
В чл. 38, (но да не греша члена) е предвидено, че може да се оспорва припознаването от прокурора и от Агенция “Социално подпомагане” при това без да е сложен дори и едногодишния срок, който се отнася за третите лица с правен интерес.
Явно е, че това никак не е в интерес на децата и че може 20 години след това агенцията да предяви един иск и да събори произхода.
И когато се умуваше за тази уредба дали да даваме право на лица с правен интерес, а ней-често това са наследниците - когато почине припозналия и се постави въпроса за наследяване и детето се явява наследник, започват споровете, дали да се признава такова право на оспорване или не и се прие в крайна сметка, (аз съм против изобщо намесата на дирекция “Социално подпомагане”) че би могло да се оспорва от дирекция “Социално подпомагане”, но в един кратък срок. Дирекция “Социално подпомагане” би могла да оспори в едногодишен срок от узнаването. Като се има предвид, че тя ще узнае непосредствено след като е извършено припознаването, значи след година-година и половина да се ликвидира този въпрос.
Надка Балева:
Какъв правен интерес има дирекцията?
Проф. Цанка Цанкова:
Ще ви кажа един случай от съдебната практика, с който ме запознаха.
Социалният работник в един провинциален град, извършено е припознаване, казва: Да, ама той не е бащата на детето. И оспорва. Назначава се експертиза и не знам какъв е резултатът от експертизата, но ако е отрицателен, би могло да се оспори припознаването.
Янаки Стоилов:
Този текст може да отпадне.
Проф. Цанка Цанкова:
Аз бих подкрепила да отпадне този текст.
Надка Балева:
Припознаването защитава интересите на детето.
Янаки Стоилов:
Има ли още въпроси по главата за произхода? Има ли други въпроси и предложения по тази глава.
Миглена Тачева:
От Държавната агенция за национална сигурност са предложили да запазим сегашната редакция на чл. 38 по Семейния кодекс и пълномощията на прокурора да оспорва извършените припознавания във връзка с тази търговия с деца. За прокурора има общо, но агенцията да я махнем.
Янаки Стоилов:
За прокурора е друго основанието, че той иска да не се използва припознаването привидно. За прокурора е друго. Той да остане, защото там са други основанията – да не се злоупотребява с института на припознаването. Докато за агенцията и социалното подпомагане няма такъв мотив.
Миглена Тачева:
За прокурора текста е махнат.
Янаки Стоилов:
Тогава да направим следното. Да отпадне дирекция “Социално подпомагане”, а да се запази правото на прокурора да атакува припознаването.

Проф. Цанка Цанкова:
Но трябва да се предвиди все пак някакъв срок.
Янаки Стоилов:
Нека това да го помислим за второто четене. Вместо сегашният чл. 70 да се види текста за прокурора, може би видоизменен, той да се включи като орган, който да оспорва припознаването. Защото той вече го оспорва от името на обществото, а не на някаква администрация.
Друго нещо по Глава шеста има ли?
Преминаваме към Глава девета. С нея ще завършим работата за днес.
Утре да започнем с осиновяването и след това имуществото.
Миглена Тачева:
Предлагам да започнем с имуществените въпроси, а след това осиновяването, за да присъства и г-жа Райчинова.
Янаки Стоилов:
Добре. Сега продължаваме с Глава девета. “Отношения между родители и деца”.
Миглена Тачева:
По Глава девета. “Отношения между родители и деца” има мнение на народния представител Иглика Иванова, че с проекта се дават много права на децата при разногласия с родителите.
Янаки Стоилов изказва съмнение, че на този етап от развитието си, те не могат да ги упражняват реално в свой интерес.
Бих посочила, че става дума за непълнолетни деца, чиито права и сега са уредени в Закона за лицата и семейството, в Гражданския процесуален кодекс, в Закона за крила и детето. Детето има право да действа чрез дирекция “Социално подпомагане”.
Янаки Стоилов:
Тези закони са много спорни – за домашното насилие, за закрила на детето.
Надка Балева:
Имам няколко въпроса, които съм си отбелязала тук.
“Чл. 134. (1) Родителските права и задължения се упражняват само в интерес на детето от двамата родители заедно и поотделно. Когато родителят е действал сам, той е длъжен незабавно да информира другия родител.”
Янаки Стоилов:
“Само” говорихме да отпадне. В повечето случай няма конфликт между интересите на родителите и детето.

Надка Балева:
Второто изречение е едно пожелание. Кой ще контролира това незабавно. Колко лева си дал на детето за дневни. Какви последици има неуведомяването.
Аз предлагам второто изречение да отпадне.
Янаки Стоилов:
Ние можем да го смекчим. “Когато родителят е действал сам, той информира другия родител.” Нека все пак те да разменят информация в една по мека форма това е едно указание.
Надка Балева:
“Чл. 139, ал. 1. Дядо и баба или други близки могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Същото право има и детето.”
Дядото и бабата – да. И досега съществуваше. Кажете ми обаче “другите близки” до каква степен могат да предявят съдебен иск. Никъде не е казано родственици. “И други близки” – съседката е привързана към детето и иска режим на лични контакти.
Проф. Цанка Цанкова:
Има следния случай. Пет години втората майка, която не е осиновила детето, го гледа. Умира родителят на детето. Няма друг родител. Никой от роднините не желае да се занимава с детето. Година-две след това тя се грижи за детето. След време се влошават отношенията. Тази жена, към която детето е привързано, е близка.
Янаки Стоилов:
Аргумент да остане текста. Добре.
Проф. Цанка Цанкова:
Не мога да си спомня по коя конвенция работихме, за да включим близки. Има точно указание от Европейския съюз, но не мога да си спомня акта, който ни дадохте и там пишеше така. В националните законодателства се препоръчва да се внесе уредба на отношенията на детето с негови близки, като преценката е оставена на националния законодател колко близки. Така че това е новото.
Надка Балева:
Оставено е на националния законодател да прецени колко близки. А ние тук не даваме такава преценка.
Янаки Стоилов:
Понякога близкият е извън кръга на роднините.
Проф. Цанка Цанкова:
Теоретично поне е изяснено понятието “близки”.
Янаки Стоилов:
Чл. 134, ал. 3 – детето чрез дирекция “Социално подпомагане” може да се обърне към съда.
Камелия Касабова:
Прекалено е. Дайте да го махнем.
Янаки Стоилов:
Можем да го оставим, но в случаите на някакво насилие.
Миглена Тачева:
Този текст е от Закона за закрила на детето. В Закона за домашното насилие също го има.
Камелия Касабова:
Да се махне оттук.
Миглена Тачева:
Този текст да отпадне.
Надка Балева:
Текстът на чл. 140 е страшно пожелателен.
“Чл. 140. Детето има право да изразява мнение по всички въпроси, които го засягат. Родителят изслушва, информира и съветва детето. Възгледите, желанията и становищата му се отчитат от родителя в съответствие с неговите възраст, зрялост и интереси.”
Проф. Цанка Цанкова:
Правата на детето, включително и в семейството се уреждат в Закона за закрила на детето.
Яни Янев:
Законът е за закрила на детето. Това означава, че той регламентира обстоятелства, когато интересите на децата са застрашени. И ние можем да кажем в случаите, когато интересите на децата са застрашени, се прилага оня закон и толкоз.
Янаки Стоилов:
Чл. 140 ще трябва да бъде преправен в един по-принципен начин.
Яни Янев:
И да стане препращаща норма.
Янки Стоилов:
Аз схващам Закона за закрила на детето като един квалифициран начин при застрашаване интересите на детето да има ред. А тук ние говорим за общия ред.
Камелия Касабова:
Трябваше да се създаде Агенция за закрила на детето и затова направихме специален закон.

Миглена Тачева:
Вчера с решението на Министерския съвет, с което одобрихме доклада на работната група, която много дълго работи по цялата законодателна рамка и всички законови и подзаконови норми, които са свързани с децата, първата точка от решението на МС е, че възлага на Николай Василев да направи анализ за всички структури, които са ангажирани с децата и да даде предложение дали ще се закриват, ще се откриват ли, правомощия на Държавната агенция за социално подпомагане и затова можем през призмата на това, което ще излезе, да съобразим и тук нещата. Този анализ трябва да е готов до 1 септември. Николай Василев каза, че иска да му дадат политическо решение, защото никой не иска да закрива една агенция. Премиерът каза, ако е необходимо да се дадат повече правомощия, но да е ясно кой ще изпълнява. Няма само да се предписва, а някой трябва да изпълнява всички тези 150 акта, които са свързани със здравни грижи, образование, деца в риск , всички осиновявания и т.н.
Затова сега на този текст можем да си сложим една въпросителна и до м. септември да се изяснят нещата.
Янаки Стоилов:
Аз подкрепям това. Защото ние имаме цяла институция – Агенция за закрила на детето, която никъде я няма с нейните функции. Трябва да видим тя ще съществува ли. Ако съществува, тя трябва да има освен надзорни функции и някакви отговорности. Нека да се помисли. Ако агенцията ще съществува, тя да се появи като орган с някакви задължения. Ние имаме само служби “Социално подпомагане”. Може би там има и ведомствена ревност кой къде е.
Този преглед е добре да се направи, за да видим вече как той се вписва в тялото на законопроекта. Чакаме резултата до 1 септември.
Надка Балева:
“Чл. 142, ал. 2. Доходите от имуществото на детето, които не са необходими за негови нужди, могат да се използват за задоволяване потребности на семейството.”
Добре звучи. Какви са последиците, ако те не се използват и кой ще прецени този въпрос. Примерно, жилището се води на детето и е отдадено под наем. Районният съдия отива само, ако средствата са по влогова сметка. А ако са в наличност?
Миглена Тачева:
Нищо не можеш да направиш и с този и без този текст.


Яни Янев:
Тук не се казва, че тези пари се взимат и се харчат ей така. Защото е ясно, че в другия случай, когато имаме влогове на детето, трябва да имаш съответното съгласие от съда. Никой не ти разрешава тези пари, които са от имуществото да не ги вкарваш в негов влог. Нормалната логика на тълкуването на закона е, че парите си отиват по влога на детето, и когато имаш нужда нещо да покриеш, отиваш и взимаш разрешение от съда.
Надка Балева:
Никъде няма задължение да се внасят на влог.
Въпросът е за “преценката на семейството”.
Миглена Тачева:
Да оставим пак преценката на съда и да махнем този текст.
Надка Балева:
Не може съдията да се занимава всеки месец.
Миглена Тачева:
Дежурният съдия ще се занимава, разбира се.
Надка Балева:
Какво се има предвид по ал. 4.
“Дарение, отказ от права, даване на заем и обезпечаване на чужди задължения от ненавършило пълнолетие дете са нищожни.”
Янаки Стоилов:
Това е добре.
Проф. Цанка Цанкова:
Двата Семейни кодекса точно това предвиждат и не сме го променили. В теорията се спори, но това са теоретични спорове.
Янаки Стоилов:
Тази вечер завършваме дотук.
Утре ще обсъдим три въпроса: Имуществени отношения между родителите. Издръжката. Осиновяването. Това са трите важни теми.
Иглика Иванова:
По отношение на издръжката ще поставя въпроса за размера. Ние трябва да имаме минимум, за да гарантираме получаване на издръжката. Неплащането на издръжката в много случаи може действително да застрашава отглеждането на детето. Майката съди за издръжка и в крайна сметка е според нуждите и възможностите. Изпълнително дело, проверяват се всички имоти.
Миглена Тачева:
По тъжба на пострадалия. Частно е.
Реплика: Частно-публичен.

Янаки Стоилов:
Това, че е така, какво пречи.
Проф. Цанка Цанкова:
По слаба закрила дава за детето.
Янаки Стоилов:
Става дума, че в повечето случаи прокурорът ще го сезира този, който е засегнат. Родителят, който гледа детето е заинтересован.
Миглена Тачева:
Ако се извади по чл. 183 колко преписки са? Трябва да извадим статистика, за да видим какво е положението.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че по тези дела прокуратурата не работи като цяло.
Янаки Стоилов:
Защо не работи. Тя ако не работи, не е причината в закона.
Реплика: Защото не може да го намери.
Янаки Стоилов:
Как не може прокуратурата да го намери.
Иглика Иванова:
Делата за издръжка не мърдат с години. А това са средства за съществуване.
Янаки Стоилов:
Вие не правите разграничение между вида на престъплението и процедурата, по която се води производството. То е от така наречения частно публичен характер. Родителят, който издържа детето, дава сигнал до прокурора и той образува производството. А как се движи?
Миглена Тачева:
Но пак прокурорът поддържа обвинението. Дали ще има сигнал или ще отиде циганката да каже: Не ми плаща Асан парите. И той ще образува на базата на това обвинителен акт с общ характер, или ще образува и ще поддържа, същото е.
Янаки Стоилов:
Той 90% по сигнал на засегнатия образува производство.
Надка Балева:
Иначе как прокурорът да проследи кой плаща и кой не плаща издръжката.
Янаки Стоилов:
Значи не е в наказателната уредба проблемът. Идеята беше да не се вкарва в затвора, за да може да плаща издръжката.


Иглика Иванова:
Става въпрос за средства за съществуване. С пробация кого ще стимулирате да плаща. Кого ще заплашите с пробация, за да го накарате да плаща.
Миглена Тачева:
Ако дадеш глоба, взимаш от парите на детето, ако сложиш пробация?
Иглика Иванова:
Значи трябва да помислим нещо.
Янаки Стоилов:
Те са кумулативни – глоба до 500 лв. и пробация.
Миглена Тачева:
Глоба не би трябвало въобще да има. 500 лв. е за десет месеца издръжката на детето.
Иглика Иванова:
Трябва да има наказание, което все пак малко да стресне извършителя. Защото иначе той ще ходи да се подписва всеки ден и пак няма да плати издръжката.
Миглена Тачева:
Няма да се подписва, а ще ходи да боядисва пейки и да копае градинки. Или какво?
Иглика Иванова:
Трябва да има нещо, което наистина да е насочено към ????
Миглена Тачева:
Ти отваряш нов дебат дали пробацията е вид наказание или трябва да е алтернатива на наказанието.
Янаки Стоилов:
Друго можем да направим. Лицата, които са осъдени да плащат издръжка, за да не стигаме до наказателния ред, задължително те трябва по някакъв начин да регистрират свой адрес или място, където превеждат средствата, т.е. още преди да стигне до наказателното преследване, те да бъдат лесно откриваеми. Защото сега проблемът е, че другият човек, който има нужда от средствата, той не може да открие родителя, който дължи средствата. Може би в Семейния кодекс трябва да предвидим задължение той да регистрира някакъв адрес, ако не е сметка, за да не усложняваме, но да има някакъв начин да бъде лесно откриваем. Както беше преди. Всеки имаше място на месторабота и нямаше проблем да му удържат средствата.


Миглена Тачева:
Тогава да махнем издръжката. Където е за съдебното решение, да сложим квалифициран състав за издръжката.
Яни Янев:
Може да бъде обвързано. Като има възможност и въпреки това не плаща, да отиде в тежки квалификации.
Иглика Иванова:
Какво значи да нямаш възможност? Това не може да бъде условие. Трябва да плащаш можеш не можеш.
Миглена Тачева:
Всеки ще се постави в невъзможност.
Проф. Цанка Цанкова:
Родителят се освобождава сами при обективна невъзможност.
Може да запишем в Преходните и заключителните разпоредби да се обмисли промяна на НК или на НПК.
Миглена Тачева:
Трябва да видим колко дела имаме образувани, а не да се люшкаме. Коя година е променен този текст? (2004 г.) За четири години би трябвало да има статистика, от която да видим какво е положението, как ги движи прокуратурата, какви срокове има.
Иглика Иванова:
По отношение на издръжката аз пак ще поставя въпроса за размера й.
Колеги, аз наистина си мисля, че поставянето на максималния размер е нещо, което трябва да се приветства. Но продължавам да твърдя, че ние трябва да имаме минимум, за да гарантираме издръжката.
Янаки Стоилов:
Може би някакъв минимален размер като процент или като абсолютна стойност.
Проф. Цанка Цанкова:
Общият режим за издръжките според нуждите и възможностите.
Янаки Стоилов:
Нека да възстановим някакъв минимален критерий, който не може да бъде по-нисък.
Миглена Тачева:
Не с минимална работна заплата. Дайте нещо друго. Нека да е число.

Янаки Стоилов:
Трябва да е процент примерно от минималната заплата.
Проф. Цанка Цанкова:
Нали излезе специално разпореждане, че не може в никой нормативен акт да се борави с такава терминология – съобразно минималната работна заплата. С постановление на Министерски съвет се махна минимална работна заплата и се сложиха твърди цифри. Махна се съотношението с минимална работна заплата.
Миглена Тачева:
Мисля, че минимума беше 30 лв. Ако сложим някакво число, това означава, че ако има деноминация или нещо такова, ще променяме закона.
Янаки Стоилов:
Нека да възстановим минимален праг.
И друго предлагам, което го няма и то не кореспондира на желанието, което се казва, че пълнолетните деца дължат грижа за възрастните си родители. Трябва да сложим един текст, че когато родителите нямат достатъчно средства да се издържат пак по някакъв критерий да могат да получават средства от навършилите пълнолетие деца. Така ще намалим случаите на социално подпомагане. Защото сега има много случаи на бедни родители и богати деца.
Проф. Цанка Цанкова:
Това е казано в чл. 80. Децата са на второ място. Това е по старото.
Янаки Стоилов:
Говоря за сегашния текст.
Проф. Цанка Цанкова:
Пак е същото. Чл. 152. от деца, от съпруг се дължи издръжка или от бивш съпруг. Обикновено до бивш съпруг не се стига. И остават децата. Децата на общо основание си дължат издръжка. Друг е въпросът, че родителите не търсят издръжка от децата си.
Иглика Иванова:
Аз изказах съображения, че редовете на задължените и на имащите право на издръжка лица подлежи на обсъждане и на промяна. Защото нормално житейски обикновено родител дължи на дете. Тук родителите се явяват трети ред. Може би си струва да се помисли за обратното. А ако става въпрос за възрастен човек, той явно не може да търси от своите родители, защото тях ги няма.


Проф. Цанка Цанкова:
Има деца, които не са навършили пълнолетие. Специален текст има за тези деца и за тази издръжка, за която вие говорите и искате да има минимум и пр. А когато в чл. 152 се определят редовете, се имат предвид пълнолетни деца.
Янаки Стоилов:
Тук ще трябва да прецизираме. Защото в едната глава, когато говорим за отношения родители деца, там се използва терминът дете по смисъла на конвенцията за непълнолетно лице. А тук е използвано в общ смисъл. Може би трябва да ги разграничим тези неща. Когато говорим за дете в непълнолетния смисъл си е дете. Ако е другият, да го уточним за какви деца става дума.
Иглика Иванова:
По отношение на реда на лицата, които имат право на издръжка. Децата на първо място съм съгласна. Бившият съпруг да бъде в ред преди родителите, според мен, е просто неприемливо, независимо, че е временно, при определени условия и т.н. Ако имаме конкуренция между такъв бивш съпруг, който е в нужда и родители, кое е моралното? Този, който е бил три месеца съпруг, защото няма никакви други критерии – бивш съпруг, изпаднал в нужда, но аз дължа на родителите си много повече, отколкото на този човек.
Янаки Стоилов:
Трябва да ги изтеглим бившите съпрузи. Може би само да остане специалния текст, кога бившият съпруг има право и въобще да не е в редовете. Т.е. той винаги има право, когато попада в тази категория.
Иглика Иванова:
И още нещо. Говоря за чл. 155, ал. 5. “Непълнолетният има право самостоятелно да иска и да получава издръжка.”
Вкарваме се в някакви абсурди.
Янаки Стоилов:
Това е добре. Да не се стимулира оставянето на децата извън семейството.
Надка Балева:
“Непълнолетният има право самостоятелно да иска и да получава издръжка.”
Янаки Стоилов:
Аз говоря за ал. 3.



Проф. Цанка Цанкова:
Има даже други права непълнолетният. Сега е написано в ГПК – исковете за гражданско състояние, всичките производства. Непълнолетните имат право да предявяват искове самостоятелно.
Иглика Иванова:
Тук се разминаваме, според мен, с идеята за издръжката изобщо. Издръжката се дава за нуждите на това дете: консумативи, дрехи, учебниците и т.н. Когато то получи издръжката, бъдете сигурни, че не това му е в главата. Ще си купи нещо модно, нещо интересно, ще почерпи приятелите си и като се прибере вкъщи от тази издръжка няма да има нищо.
Янаки Стоилов:
Ние може би трябва да конкретизираме и да кажем, че непълнолетните по принцип живеят в семейството. Когато се налага в случаи, че те учат някъде другаде, трябва да се предвиди родителите да дават някаква издръжка. Но не да се смята, че детето където и да се намира и каквото и да прави, някой трябва да му осигурява парите.
Надка Балева:
Как може непълнолетния на 14 години и два месеца сам в съда да заведе иск за издръжка.
Реплика: Може да заведе иск за произход.
Янаки Стоилов:
Нека да се доразвият текстовете. Ако кажем, че непълнолетните деца по принцип живеят в семейството, когато те се налага да живеят извън семейството, родителите им осигуряват необходимата издръжка. И ако не са го направили, едва тогава непълнолетният да може да търси тези средства. Защото, ако той си е в дома, ако е част от семейството, той на практика няма какво да търси от родителите си.
Проф. Цанка Цанкова:
Когато всичко е наред, няма да се отиде до съд. Но когато родителите са разведени, майката не желае да получава издръжка.
Янаки Стоилов:
Коя е тази жена, която не желае издръжка. Значи има достатъчно пари.
Миглена Тачева:
Има такива, които не търсят.
Проф. Цанка Цанкова:
По съображения най-различни може една майка да не иска издръжка. Детето дали пък няма да има право то да си предяви иска за издръжка.
Миглена Тачева:
Самостоятелно, без съгласието на майката. Защото сега може да го направи със съгласието на майката.
Проф. Цанка Цанкова:
Предвижда се без съгласието на майката.
Янаки Стоилов:
Нека да се помисли, да се ограничи това право.
Проф. Цанка Цанкова:
На непълнолетните се дават много повече права да действат без съгласието на майката.
Янаки Стоилов:
Излиза, че един непълнолетен на 15 години казва: Аз напускам дома. Няма да живея с вас. На мен ми трябват средства за наем, за други разходи.
Проф. Цанка Цанкова:
Не може да каже това нещо, защото има текст, че е длъжен да живее при родителите си.
Надка Балева:
Давам пример. Бащата оставя жилището, не е поискал дялове. Майката има моралния ангажимент и казва: Аз няма да плащам наем, няма да търся жилище, не търси издръжка, защото съпругът и е осигурил жилище. Тя си издържа детето. Но ако детето предяви иск и иска издръжка.
Миглена Тачева:
Съдът ще откаже, когато тя изложи тези съображения.
Проф. Цанка Цанкова:
То не е нуждаещо се в тази хипотеза.
Янаки Стоилов:
Ал. 5 е много обща така. Трябва да се конкретизира.
Миглена Тачева:
Отказ от издръжка не пред съда. Съдът може да постанови отказ. Може да откаже да увеличи, може да направи всичко. Отказ от издръжка не е за съда.
Надка Балева:
При всички случаи родителите по ал. 2 дължат издръжка.
“(2) Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.”
Чл. 156 е за пълнолетните, които учат.

Миглена Тачева:
“Чл. 154. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.”
Янаки Стоилов:
Да речем, че при развода родителят е оставил едно голямо жилище на детето, чиято стойност многократно надхвърля средствата за издръжка, той каква друга издръжка ще дължи.
Иглика Иванова: Дължи!
Янаки Стоилов:
Каква е логиката. Той му оставя едно тристайно жилище, в което да живее цял живот, каква друга издръжка ще търси.
Надка Балева:
Няма такова нещо. Вижте ал. 2.
Миглена Тачева:
15 годишното има вече определена издръжка. Писали сме такива решения. Защото неговите доходи може да са по-големи от тези на родителя.
Надка Балева:
Ако не са имали брак. Стигаме пак до фактическото съжителство. Нямат брак. Не се разглежда в съда и не се определя издръжка.
Миглена Тачева:
Те ако нямат брак, не могат да се разведат.
Янаки Стоилов:
Нека да се обмисли тази тема. Аз ви предлагам да помислим малко по-радикално. В някои случаи може да е окаже по-изгодно съдът да му определи издръжка. Пак давам пример. Развеждат се родителите и родителят, при който детето не живее, детето е на 15-16 години, той остава голямо имущество на самото дете. Каква издръжка да му определят. Те са си решили въпроса. Майката казва: “Ти ще живееш при мен. Аз ще ти давам средствата. Баща ти е оставил това имущество. То е за 15 години напред да се издържаш.”
Защо да гоним този човек да издържа детето, като той е оставил имущество, от което детето може да се издържа и като пълнолетно. А ние тук казваме: задължително трябва да се дава издръжка. Ние можем да направим така, че уреждайки имуществените отношения между бившите съпрузи и детето, да не се налага постоянно те да се гонят за издръжки.


Проф. Цанка Цанкова:
Не може. Защото това е право на детето, а не право на единия родител.
Янаки Стоилов:
За мен е абсурдно. Родителят оставя имущество за 150 хиляди лв. на детето, а ние казваме че трябва да определим 50 лв. да му дава всеки месец.
Миглена Тачева:
Задължително трябва да се определи издръжка. Тухла не се яде, се казва в съдебната зала.
Янаки Стоилов:
Много формалистичен е този подход.
Проф. Цанка Цанкова:
Детето не може да осребри това жилище.
Янаки Стоилов:
Може да го продаде.
Миглена Тачева:
Винаги трябва да има издръжка, ако ще да имаш имот замък за милиони лева.
Яни Янев:
Прехвърлянето на имота на детето става със запазено право на ползване на единия или другия родител. (Не е лошо.) Не е лошо, но те решават имуществените отношения по между си, за да не се делят, а иначе въпросът за издръжката остава.
Янаки Стоилов:
Това, че детето остава при единия родител и това, че те имуществено са осигурени вероятно идеята е била родителят, при който живее, да го издържа.
Колеги, по въпросите за издръжката останаха много открити въпроси. Затова ви предлагам по тях да мислите допълнително, тъй като не знам дали и утре ще ги изчерпим. Ако може утре да завършим темата с издръжката. Ще преминем и към имуществените отношения. Също така и осиновяванията, включително с всички спорове, “тъмни страни” на процеса и т.н.
Остава сега да решим въпроса утре в колко часа да започне заседанието. Доколкото чувам повечето гласове са за 9:30 часа.
Уточняваме - утре в 9:30 започва заседанието.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: