---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси
________________________________________________________________


П Р О Т О К О Л
№ 28

Днес, 05.07.2008 г., събота, от 9:30 часа, гр.Хисаря се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси съвместно с Министерството на правосъдието за обсъждане на проекта на Семеен кодекс, внесен от Министерския съвет.
От Министерството на правосъдието участие в обсъждането взеха: Миглена Тачева, министър, Илонка Райчинова, заместник-министър, Виктория Нешева и Стела Здравкова, експерти и проф. Цанка Цанкова от Консултативния съвет по законодателството към Народното събрание.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, продължаваме обсъждането по темите, които обявихме за днес.
Първата от тях да бъде за “Имуществените отношения между съпрузите.”
Може да продължим и с някои от въпросите за издръжката, които останаха незавършени, след което ще поговорим за осиновяванията.
За имуществените отношения. Специално за проблемите за брачния договор, които възникват, можете да изразите мнение и да поставите допълнителни въпроси.
Миглана Тачева:
Ако искате само да припомня имуществените режими.
Новото е брачният договор и изваждането на влоговете от съпружеската имуществена общност.
Народният представител Надя Антонова е казала, че няма мотивировки за изваждане на влоговете. А за брачните договори е изказала съмнение, че те ще допринесат за трайно уреждане на отношенията между съпрузите, както и че трябва да се уреди защитата на третите лица при обявяване на такъв договор за нищожен. Да се има предвид, че брачният договор е една от възможностите за уреждане на имуществените отношения между съпрузите. То всъщност не е задължително, а въпрос на решение на двамата съпрузи.
За влоговете в законопроекта е запазено правилото при развод, когато са застрашени интересите на семейството всеки от съпрузите, който е съдействал за придобиване на личното имущество на другия съпруг, има право да претендира да му се определи част от стойността на това лично имущество.
Защитата на третите лица е осигурена в законопроекта с отделните хипотези на чл. 28. Нямало е друг дебат по брачните договори.
Реплика: какъв е въпросът сега?
Янаки Стоилов:
Въпросът е дали има някакви възражения към този начин на уреждане на имуществените режими.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз съм си отбелязал чл. 21.
С две думи искам да кажа, че това е много добре направен режим. Аз лично висока оценка му давам, защото за първи път се преодолява това, което беше основната слабост – императивно да се определя двама души, като се оженят, на кого какво е. Какво значи това? Тук има пълната свобода. Искаш общност – да, искаш разделност – разделност. Не ти харесва нищо от двете, правиш брачен договор. Така че пълна свобода.
“Чл. 21. При сделка между единия и двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.”
Виж чл. 10, ал. 2, накрая “В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения, в акта се вписва законов режим на общност”.
Тук има едно дублиране, което е излишно. То си е казано още в чл. 10, ал. 2, че когато нищо не е вписано, това е режим на общност.
Миглена Тачева:
Ако си избрал, трябва да има вписан режим. Това е в чл. 10
А тук е по отношение на трети лица. Да е ясно на третите лица, че ако няма вписан режим, ще се прилага законовият режим на общност.
Проф. Огнян Герджиков:
В ал. 2 на чл. 10 е записано: “В случаите, когато не е избран режим на имуществени отношения, в акта се вписва законов режим на общност”.
Реплика: Г-жа Тачена говори за третите лица.
Теодора Дренска:
Да, но излиза, че винаги се вписва. Противоречат си двете. От чл. 10, ал. 2 излиза, че винаги.
Миглена Тачева:
Проф. Цанкова или г-жа Нешева, има ли необходимост да вписваме законовия режим. Не е ли въпросът да впишем само различния от законовия и тогава да си остане разпоредбата на чл. 21.
Виктория Нешева:
Няма пречка двата текста да съществуват.
Проф. Огнян Герджиков:
Вярно е, че няма пречка. Ако има някакъв пропуск.
Миглена Тачева:
Защото се казва, ако в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения. Кога е тази ситуация, след като тук казваме, че се вписва и законовият режим.
Виктория Нешева:
Може да не е вписан. Допуснат е пропуск.

Яни Янев:
Идеята за вписване във всички случаи е от гледна точка на по-голяма сигурност в гражданския оборот. Ако има отклонение и отклонението не е вписано, ние прилагаме правилата на семейната имуществена общност, с което да не могат да се злепоставят интересите на трети лица. Затова трябва да се помисли в крайна сметка режимът да е обявен от гледна точка на по-голяма гаранция на гражданския оборот, независимо от това дали е разделно, общност или брачен договор.
Камелия Касабова:
Другите във всички случаи се обявяват. Единствено семейната имуществена общност не се обявява и се презюмира.
Янаки Стоилов:
Нека да изясним въпроса затова какво да се вписва в акта за брак, какво да се вписва в регистъра. Не е ли по-просто, когато не са избрали режим, да действа презумпцията и в акта като нищо не пише, се прилага имуществената общност. Няма защо да се отклонява самата процедура на сключване на брак. А може би в регистъра да бъдат вписани изрично един от трите режима. Там където няма нищо вписано, в регистъра се записва...
Камелия Касабова:
Така или иначе се прави служебно вписване в регистъра. (Именно.)
Миглена Тачева:
В удостоверението за сключен граждански брак се отразява избраният режим на имуществени отношения, а когато не е избран, се записва законовият, което е в регистъра, а не в самото удостоверение.
Янаки Стоилов:
Няма нужда да обременяваме брачните свидетелства, ако 70% от случаите нямат изрично отбелязване.
Миглена Тачева:
Ако отидеш да прехвърляш имот, нотариусът как ще разбере. Това умувахме. (Трябва да се направи справка в регистъра.) Ако я има тази справка. Но винаги се иска удостоверението за граждански брак при една сделка, за да се увериш имотът дали е съпружеска имуществена общност и затова така го записахме.
Надка Балева:
Ако няма запис, е в общия режим, законовия.


Камелия Касабова:
Нотариусът може да си направи справка в електронния регистър, когато осъществява тази сделка.
Янаки Стоилов:
Няма нужда от презумпция. Винаги казваме, че избира режим.
Камелия Касабова:
Хора, които не са добре запознати, как да си впишат режима. Миглена Тачева:
Да оставим тогава като идея да се вписва само избрания режим, а ако няма избран, важи презумпцията.
Янаки Стоилов:
Като не пише нищо в брачното свидетелство, в регистъра се вписва имуществена общност.
Миглена Тачева:
Брачните договори последно това ли решихте, да останат в агенцията.
Виктория Нешева:
Аз пуснах на четирима от членовете на работната група предложение да няма регистър, а да се представя актът за сключване на брак при всяка сделка.
Миглена Тачева:
Регистър е добре да има, но защо да не се води от общината, която като сключи гражданския брак, ще го има вкарано това и ще впише режима на общността. Защо да водим нов регистър при агенцията. Прави се централен регистър въз основа на уведомление от общината. Кога ще се уведоми общината, кога ще направиш план.
Надка Балева:
Бракът може да е сключен в друга община.
Проф. Цанка Цанкова:
Именно, точно защото имаме свобода на сключването на брака.
Миглена Тачева:
Това за агенцията малко ме притеснява. Вярно е, че трябва да има централен и електронен регистър.
Надя Антонова:
Какво пречи режимът на имуществените отношения да бъде вписан и в самото удостоверение за сключване на граждански брак.
Миглена Тачева:
Така ще бъде, но трябва да имаме и електронен централен регистър, за да може с едно натискане на копчето аз да видя този имот, където идват да го прехвърлят дали е останал на теб, ако има брачен договор, дали е фифти-фифти, дали има съгласие на съпруга.
Яни Янев:
Цялата информация от брачния договор трябва да е вътре, включително с поименно изброените имоти, придобити по време на брака.
Миглена Тачева:
Въпросът е да кажем ще имами ли съдържанието на брачните договори в Агенцията за вписване и коя информация по силата на Закона за търговски регистър е публична. Дали не влизаме в лични данни.
Теодора Дренска:
Напротив, ако правиш сделка, правиш справка в Агенцията по вписванията за всичко и как ще разбереш, че този имот е моя собственост, а не на мъжа ми.
Миглена Тачева:
Брачните договори ще бъдат публични всъщност, относително публични, само за нотариуса.
Надка Балева:
В чл. 20, ал. 4 казва, че е и за трети лица.
Необходимо ли е третите лица да знаят кой какво се е договорил. Това са лични отношения.
Миглена Тачева:
Брачните договори трябва да останат в агенцията. (Задължително.) Режимът може да е в ЕСГРАОН централно, обаче брачните договори трябва да останат.
Яни Янев:
Оттук нататък ще се наложи да има нещо и в нотариалните производства, когато се купуват имоти по време на брак в самия нотариален акт да има отразяване по какъв начин, когато го купуват съпрузите, дали са в състоянието на общност или в състоянието на разделност.
Миглена Тачева:
Както се договорят страните.
Проф. Огнян Герджиков:
Може да е на твое име и пак да е общо.
Яни Янев:
Аз отивам и си купувам имот и го пиша на мое име.
Миглена Тачева:
Да, но презумпцията е и на двамата.
Янаки Стоилов:
До тук се установи, че няма възражения срещу брачния договор, няма възражения срещу това, той да урежда само имуществени отношения между съпрузите. Въпросът е по технологията, която изисква освен регистрирането на избрания режим, и вписването на брачния договор в агенцията.
Нещо друго има ли по тази материя.?
Миглена Тачева:
Да се запише, че в декларацията трябва да има вписан режим.
Янаки Стоилов:
Алгоритъмът ще бъде такъв. Отиват лицата да сключат брак и преди длъжностното лице да извърши ритуала, то ще им е задало въпроси кой от трите режима избират, или дали избират нещо. Ако са избрали разделност или брачен договор, това се вписва. Остава да обсъдим въпроса, ако е общият режим, дали трябва да се вписва в удостоверението. Ако са казали, че не се интересуват от тази тема, може и нищо да не се вписва, но в регистъра трябва да бъдат отразени и трите вида отношения помежду им. Вписва се договорът, ако го има, и в Агенцията по вписванията.
Миглена Тачева:
Дали ще бъде вписване или регистрация на договора? Ние сме писали регистрация.
Виктория Нешева:
То е вписване, ако се уреждат имуществени отношения, свързани с имоти, ще се впише и в имотния регистър. (чл. 40, ал. 3 - чете)
Искам да попитам за декларацията. Нали се издават удостоверения от регистъра.
Миглена Тачева:
Не, тази декларация, която е при нотариусите за семейно и имотно състояние. Защо намеси имотния регистър.
Въпросът е дали ще извършим регистрация на брачния договор или ще го впишем в регистъра.
Агенцията по вписванията не регистрира, тя вписва.
Янаки Стоилов:
Има ли други въпроси? Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
Да видим чл. 45 – исковете от трети лица.
“Чл. 45. Трети лица не могат да предявяват във връзка с брачния договор исковете по чл. 134 и 135 от Закона за задълженията и договорите, както и иска по чл. 30 от Закона за наследството.”
“Кредиторът защитава интереса на своя длъжник.”
Как да го разбираме това. (Буквално.) Буквално е най-лесно. Но ми се струва, че буквалният прочит не дава добър отговор. Какво излиза? Сключва се един брачен договор по време на брака. Аз съм кредитор на проф. Герджиков и понеже той има няколко апартамента, аз решавам да си насоча принудителното изпълнение към един от апартаментите. На другия ден обаче той сключва брачен договор и се превръща в съпружеска имуществена общност. Какво правим?
Проф. Огнян Герджиков:
Сделката след това което се направи, не може да се противопостави. Т.е. моят брачен договор щом е сключен след твоето действие, не може да се противопостави.
Миглена Тачева:
Този имот, ако не е вписан в брачния договор, ще бъде законовият режим и ще имат право да насочиш срещу 50%.
Янаки Стоилов:
Защо не се включи един принцип, макар че той произтича от общите, но тук може да се запише, че брачни договори, сключени с цел да увредят. (Общо несъгласие. Не!)
Проф. Цанка Цанкова:
При сегашния режим дали е приложим чл. 134 и 135. Съобразно интереса се поддържаше едно или друго становище. Групата се обедини около това виждане. Защото не може трети лица да се намесват в отношенията между съпрузите. Това е от една страна. Второ, една последваща сделка между съпрузите не може да обезсмисли принципите.
Проф. Огнян Герджиков:
Това е принцип. Този принцип не се нарушава.
Надя Антонова:
Професоре, аз искам да има такова тълкуване, но много се съмнявам, че това е така. Излиза, че ние игнорираме правото на собственост. Вашата съпруга е станала собственик на ¾ от апартамента.
Миглена Тачева:
Ще има ли съд, който да признае този договор.
Надя Антонова:
Защо така? Договорът важи между страните.
Проф. Цанка Цанкова:
Има защитна норма. Има и още един текст, който казва, че промените не се отразяват върху отношенията.
Янаки Стоилов:
Нямаше ли някъде текст, ще промените в имуществените отношения не могат да засягат трети лица. (Общо отговор – Има.)
Проф. Огнян Герджиков:
“Чл. 41, ал. 3. Във всички случаи с договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключване на договора.”
Янаки Стоилов:
Добре. Приключваме с тази дискусия.
Надя Антонова:
Тогава защо го пишем този текст на чл. 45.
Проф. Цанка Цанкова:
Защото в практиката е имало много спорове. И за да се ликвидира всякакво съмнение относно приложимостта на тези два текста на ЗЗД е написано изрично.
Миглена Тачева:
Защото това е обратната хипотеза за третите лица.
Проф. Цанка Цанкова:
И да падне, ще остане принципа. Но по-добре е да остане.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз съм да остане.
Янаки Стоилов:
По тази тема има ли още въпроси?
Надя Антонова:
Имаме облигационен договор. Аз съм дала 20 хил. лв. на едно лице. Падежът настъпва на 1 март. Давайки заема, аз много добре знам, че той им гараж, има два апартамента и знам, че мога да си събера парите. Моето право на вземане възниква на падежа.
Янаки Стоилов:
Не, то възниква от момента на сключване на договора.
Проф. Огнян Герджиков:
Правото не възниква на падежа. Правото възниква в момента на сключване на договора, освен ако не е нещо друго.
Надя Антонова:
Договор за заем. На падежа става изискуем. Като не ми се плати доброволно, ми възниква новото право за принудително изпълнение.
Янаки Стоилов:
Може да се предяви към имуществото, което е към момента на договора.


Надя Антонова:
Да речем, че аз така съм си удостоверила вземането, че пристъпваме към принудително изпълнение примерно на падежа и ми възниква и правото на иск, ако искът ми е уважен и възниква и правото на принудително изпълнение. При всички случаи това право на принудително изпълнение възниква след брачния договор.
Янаки Стоилов:
Тогава брачният договор не може да се противопостави, защото ще се предяви към имуществото, което е съществувало към момента на сключване на договора.
Надка Балева:
Нали ал. 3 изрично казва, че правата, които са придобити преди сключването.
Надка Балева:
Питам аз сега като моето право на принудително изпълнение възниква след падежа и след брачния договор на моя длъжник, как да реагирам аз.
Правата са различни и възникват по различно време.
Проф. Огнян Герджиков:
Изобщо не може да се поставя в такава ситуация. С договора не могат да се засягат права, придобити от трети лица преди сключване на договора.
Надя Антонова:
Аз ви давам пример, че моето право възниква след сключване на брачния договор.
Янаки Стоилов:
То е производство. То не е самостоятелно право.
Проф. Огнян Герджиков:
Гледа се основното право.
Реплика: “Във връзка” се маха.
Янаки Стоилов:
По-скоро по съдържанието на брачния договор, а не във връзка.
Проф. Цанка Цанкова:
Чл. 134 – да упражни право на длъжника.
Диана Хитова:
Става въпрос за имуществени отношения, независимо че произходът им е от брачни отношения.
Миглена Тачева:
Не можеш вместо длъжника да упражниш искове на имоти, включени в брачни договори.
Янаки Стоилов:
По чл. 45 редакцията да се обмисли. При наличието на чл. 41, ал. 3 този текст може и да отпадне или поне да се изясни, че не може да се атакува съдържанието на брачния договор, а не че не могат да се упражнят правата.
Миглена Тачева:
Не може трето лице да обявява недействителност на договор, който е сключен между други две страни.
Янаки Стоилов:
Текстът на чл. 45 се нуждае от уточнение. Помислете го. Принципът е даден в чл. 41, ал. 3 и съобразно с него трябва да се види как точно да бъде съдържанието.
Надя Антонова:
Понеже брачният договор е договор и се подчинява на правилата на всички договори и ако договорът бъде обявен за нищожен и ако тази нищожност е изначална с обратна сила, какво правим с правата на третите лица.
Проф. Огнян Герджиков:
Както е при всички случаи.
Надя Антонова:
Винаги може да бъде манипулиран един брачен договор, за да се запази имуществото. Те са като особени отношения.
Янаки Стоилов:
Този въпрос наистина може да има много фактически последствия, че нищожността на брачния договор да се отрази върху трети лица принципът, че те не могат да предизвикат правния ефект от действията на този нищожен договор, може би не е толкова еднозначен при отношенията, които възникват в последствие с третите лица, особено ако има добросъвестност от тяхна страна.
Диана Хитова:
Може би трябва да запишем, че действа режима на семейна имуществена общност. Някаква уредба трябва да има.
Миглена Тачева:
Проф. Цанкова, молбата ми е да помислим и да коментираме, но не сега по чл. 45. Да не бъде “във връзка”, а да бъде “по отношение”. Но всъщност трябва ли да го имаме този текст. Какво ни дава, но не сега.



Янаки Стоилов:
Вие поставихте въпроса за нищожността на брачния договор не от гледна точка на отношенията между съпрузите, а от гледна точка на ефекта върху другото лице. Третите лица не ги устройва това дали ще важи режима на общност или на нещо друго, ако те са придобили нещо.
Проф. Огнян Герджиков:
Тогава си влиза екс-леге режим на общност и все едно че е било общност и всички последици.
Надя Антонова:
Това не променя нещата, проф. Герджиков.
Миглена Тачева:
Няма нужда да е написано.
Янаки Стоилов:
Можем вече да прекратим дискусията по брачния договор.
Има ли нужда от обсъждане прекратяването на брака. Няма нужда от дискусия темата по прекратяването на брака.
Проф. Цанка Цанкова:
Моля ви само за няколко минути внимание.
Известно ви е, че сега дори когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, може да се осъществяват сделки със съгласието на другия и с решение на съда. С оглед на това, ако няма съгласие, няма и разрешение на съда, приема се, че сделката е нищожна. Тази уредба се отличава много от уредбата, когато семейното жилище и изобщо всеки имот, е съпружеска имуществена общност и единият съпруг се разпореди без да участва другия. В този втори случай ние казваме, че сделката проявява действие, ако в 6-месечен срок от узнаването, другият съпруг не оспорва. И тук непрекъснато във всичките години се поставя този въпрос.
Защо, когато при съпружеската имуществена общност се действа, може да се консолидира сделката и да се прояви ...., а когато жилището е лична собственост на съпруга, стигаме до нищожност. Този въпрос много се е обсъждал. Навремето, когато се е приемал вторият Семеен кодекс, даже се е лансирала идеята да няма никаква санкция. Да се изисква еди-какво си да се направи, но ако се наруши редът, това да не се отразява върху действието на сделката. Много се спори в работната група.
Янаки Стоилов:
Вие сте дали решение в ал. 2, че може да се потвърди тази сделка.

Проф. Цанка Цанкова:
Но има нещо, което трябва да се обсъди. Дали вие сте съгласни така, дали да приложим единен режим за чл. 27, ал. 2. дали не трябва да се ограничи до “от узнаването за разпореждането”. Защото “но не по-късно от една година от извършването му” вече просто обръща нещата. И при последното разискване в работната група се замислихме върху това. Да остане открита възможността за потвърждаване не само до една година от извършването.
Обръщам ви внимание поначало съгласни ли сте с една такава уредба принципно и второ, ако сте съгласни, струва ми се, че последната част на текста на ал. 2 трябва да отпадне. Винаги да може да потвърди.
Проф. Огнян Герджиков:
Това е принцип в правото.
Янаки Стоилов:
След като това не променя отношенията с трети лица, защо да не го потвърди когато и да е.
Надя Антонова:
В този шестмесечен срок не се ли изискваше изрично потвърждаване от съпруга.
Проф. Цанка Цанкова:
Тук е дадена специална норма за случая на семейно жилище.
Надка Балева:
Но ако той не потвърди това елиминира ли на какъвто и да е срок. Една такава продължаваща несигурност. Защото в предишния вариант беше: Има право да предяви иск. Тук го игнорираме това и казваме: Може да потвърди. Ако не потвърди.
Проф. Огнян Герджиков:
Не произвежда действие.
Надка Балева:
А интересите на третото лице?
Проф. Цанка Цанкова:
При разискванията се каза, че винаги може да се провокира съпруга третото лице, което има интерес да поиска, даже да изрази воля, да каже: потвърждаваш ли или не и в зависимост от становището на съпруга.
Надка Балева:
Ако е при лична среща, как ще докажем узнаването. Много се размиваме в тези текстове.

Янаки Стоилов:
Ал. 2 какво ни дава.
Миглена Тачева:
Казваме, ако няма съгласие, става с разрешение на съда.
Проф. Цанка Цанкова:
Да остане такова, каквото е положението сега. Да се приеме, че сделката е нищожна и на тази нищожност може да се позове и след години всеки и това е опасното.
Миглена Тачева:
Да дадем на съда и той да санира и пак да го извърши през призмата на непълнолетие на деца. Не само да дава разрешение, които са съгласие, но и ако е извършено в отклонение, пак съда да бъде. Да не даваме възможност единият съпруг да потвърждава сделката.
Надка Балева:
Това протакане във времето с предложението за отпадане на последния срок. При нищожност какво става. Чия собственост остава този имот.
Янаки Стоилов:
Не трябва ли да отидем към другата форма – да определим начин, който съпругът е дал съгласие, да предяви иска и да развали сделката.
Защо не направим общ режим по чл. 25, ал. 4 и чл. 27.
Проф. Цанка Цанкова:
Така го предлагаме на вашето внимание. Да не бъде санкцията по-силна, когато има разпореждане със семейното жилище лична собственост, а да бъде същото положение, както при общото. Защото недвижимият имот може да бъде и жилище.
Янаки Стоилов:
А там да слагаме ли едногодишен срок или пак да отпадне.
Проф. Цанка Цанкова:
Ама там заинтересованият съпруг предявява иска.
И ако уеднаквим режима и семейното жилище лична собственост по изключение го отнесем под режима на общите вещи, да смятам, че ще имаме едно по-добро, по-балансирано решение.
Надка Балева:
Какво правим, ако не потвърди?
Проф. Цанка Цанкова:
Той няма да потвърди, а ще си предяви иска, за да установи, че не е участвал при сделката.
Янаки Стоилов:
Ако не потвърди сделката си съществува.
Надка Балева:
Има срок, има погасителна давност на правото му на иск.
Проф. Цанка Цанкова:
Срокът е преклузивен. Това не е толкова важно.
Янаки Стоилов:
Може да се мисли в посока на уеднаквяване на двата режима за семейното жилище и за общото жилище.
Миглена Тачева:
Ако семейното жилище е собственост на единия, малко трудно е да го приравним.
Янаки Стоилов:
Ал.1 на чл. 27 ще си остане. Въпросът е само по отношение на ал. 2 – да се преработи.
Миглена Тачева:
Принципът е да има съгласие на другия съпруг. Ако липсва, го дава разрешението районният съдия. Защо да изпадаме в хипотеза, ако не е взел от районния съдия, да санира. Защо да санира? Дават се две опции: първата, основната да има съгласие и като няма, районният съд го съобразява с ненавършилите пълнолетие деца.
Янаки Стоилов:
В много случаи съпругът е склонен да се примири с тази сделка и няма защо да се усложняват нещата.
Надка Балева:
Ще се съгласи, ако си получи отделно цената.
Янаки Стоилов:
Като не е съгласен, ще се води делото. Въпросът е поставен и може би ще се намери решението
Преминаваме към осиновяването. Глава осма.
Миглена Тачева:
В Комисията по труда и социалната политика са казали, че при осиновяванията на братя и сестри да се създадат условия да не се разделят братя и сестри. (Чл. 81 (2)) Мисля, че разписахме текстове. Има братя и сестри от различни родители родени. Децата не се познават, не са живели заедно и не можем да задължим на всяка цена да осиновяват братя и сестри.
Асоциацията на акредитираните организации предлагат в чл. 86 родителите да могат да посочват лице, което да осинови детето им след тяхната смърт.
Да не се дава право на приемно семейство да осиновява дете, без да бъде включено в регистъра за осиновяване.
Защото сега, ако си приемно семейство и вземеш едно дете, заобикаляш закона и обикновено така се вписват за приемни семейства и взимат конкретни деца, а не по силата на регистъра.
Янаки Стоилов:
Какво лошо има в това. Какво лошо, че той се привързва и взима едно дете.
Миглена Тачева:
Да се ускори процедурата за осиновяване, като в регистъра на деца за пълно осиновяване се вписват деца, настанени извън семейството още след издаването на заповед на дирекция “Социално подпомагане” без да се чака съдебно решение. Това малко???
Както и включване на дете в регистъра въз основа на лични данни при невъзможност да се събере необходимата информация по служебен път.
Също така се предлага родителят да може да оттегли съгласието си за осиновяване не до първото заседание, а до депозиране на писмено съгласие за осиновяване от страна на осиновяващия.
Това е само от Комисията по труда и социалната политика. В другите комисии не е имало предложения.
Виктория Нешева:
Не съм описала всички предложения от Асоциацията за акредитираните организации, но ако има интерес могат да се видят.
Специално във връзка с починали родители за първи път постави този въпрос Мария Георгиева от Софийски градски съд. След като беше готов кодекса, тя от практиката намира, че може да се допусне това, да могат родителите да казват при тяхна смърт кой да осинови детето им, ако той желае. Тя го постави за първи път и сега го виждам и тук в предложенията.
Надка Балева:
Това какво значи. Завещаване на детето.
Янаки Стоилов:
Няма нищо лошо в това. Обикновено детето се познава с този човек.
Миглена Тачева:
Ние дадохме възможност, като записахме “и близки” с оглед на интереса на детето.
Проф. Цанка Цанкова:
Това е житейска хипотеза. Правно значение ще има този акт, писмо или завещание. (Ако може да се докаже тази воля.) Волята ще се докаже. Но на общо основание ще се образува едно производство, щом е в интерес на детето, ако той е желаещ и кандидатства.
Янаки Стоилов:
Въпросът е той да има това предимство.
Миглена Тачева:
Трябва да го има написано, за да може съдът да го преценява.
Стела Здравкова:
Трябва обаче този човек да не е изключен от оценките и от цялата система по регистъра.
Янаки Стоилов:
Той трябва да отговаря на изискванията.
Проф. Цанка Цанкова:
Защо тогава ще пишем това изключение. То ще бъде едно доказателство.
Янаки Стоилов:
Да търсим всички възможности за облекчаване на осиновяването. Това да бъде едно предимство. Той трябва да си отговаря на изискванията на закона. Той трябва да бъде привилегирован в този смисъл, независимо дали го е имало в регистъра.
Стела Здравкова:
Ако не отговаря на условията.
Янаки Стоилов:
Ако не отговаря на условията, няма да участва.
Стела Здравкова:
Може да са минали 10-15 години откакто е определен този човек, а нещата се променят с дни.
Янаки Стоилов:
Това ще се прецени в конкретното производство.
Проф. Цанка Цанкова:
Как го разбирам аз. Когато има такъв случай дали посоченият от родителя човек, ще го включим в регистъра за кандидатите.
Миглена Тачева:
Не, няма да го включваме, защото той тогава влиза в друга група.
Проф. Цанка Цанкова:
Всъщност създаваме привилегия.
Миглена Тачева:
Можем да го впишем само ако отговаря на условията.
Стела Здравкова:
Ние сме направили една категория от хора, които не се вписват в регистъра, а биха могли да осиновяват.
Янаки Стоилов:
Имаше и още един случай, с който ме занимаваха. Когато има три отказа направени и се пуска за външно осиновяване. Но междувременно още преди да изчерпат тази процедура, независимо от отказите, се намира лице, което е готово в България да осинови това дете. Може би и тук трябва да се даде по-голяма гъвкавост. В който и момент да е, стига процедурата да не е напреднала, да може да се осинови тук. Плюс това детето има и някакъв физически дефект, независимо от това се появява човек, който иска да го осинови. Защо да бъде пращано някъде си.
Стела Здравкова:
По принцип в момента практиката е такава. Децата постъпват при нас при неуспешно национално осиновяване. Никъде в закона не пише, че продължаваме да работим паралелно с колегите, но ние продължаваме. Сега в проекта е написано изрично, че изпращането на досието при нас за международно осиновяване не изключва възможността това осиновяване да стане национално.
Миглена Тачева:
Да кажем ли, че превес има националното.
Стела Здравкова:
Превес има националното по принцип.
Янаки Стоилов:
Защо толкова сложно е направено. При нас и без това няма голямо количество осиновявания, защо със самото заявление на лицето, че иска да осинови някой, не се вписва в регистъра.
Стела Здравкова:
Без обучение, нещата не стават добре. Всеки кандидат трябва да бъде проучен и обучаван. Децата, които се осиновяват са проблемни, а хората не са подготвени да посрещнат това. Примерно, детето си биело главата в стената. Естествено, че ще си я удря. Това е симптома на институцията. Това са деца със съвсем различни потребности. Те много по-бавно и много по-трудно се развиват. А ние нямаме тази готовност. Ние просто имаме други разбирания. Всеки иска да има своето си дете, да прилича на него, да е добро, да е умно. Това просто не може да се постигне като ефект. И още при първата трудност кандидатите се отказват. И установяваме всъщност, че обучението на хората липсва в България. Така че това е необходимост.



Надка Балева:
Това, което въведохме комисията да определи кое дете на кого да даде, тя преценява, а не този, който желае да осинови да прецени. Това също е проблем. И ако откажеш това, което ти предлагат, трябва наново да чакаш.
Янаки Стоилов:
Аз съм против този режим. Защо трябва да се създаде някакво влечение от страна на тези хора, те емоционално да решат все пак какво да направят.
Говорим затова, че този бюрократизиран режим вместо да улеснява, затруднява осиновяването. Едни хора, ако не са готови да отидат на курсове за осиновяване, излиза че те автоматично трябва да се откажат да осиновяват деца.
Миглена Тачева:
Курсът не е задължително условия, за да осиновиш.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да се мисли за едно опростяване на нещата.
Стела Здравкова:
Нещата не са сложни.
Янаки Стоилов:
Те са нещо като процедура за обществени поръчки. Затова и злоупотребите са повече, защото най-апетитната част в сферата на правосъдието са осиновяванията. Това е от години.
Миглена Тачева:
Министерството на правосъдието няма нищо общо с националните осиновявания. Има една процедура, която не може да се прескочи. Трябва да си минал етапа на национално и ако няма регистър, ако няма вписани в регистъра деца, ние няма как да предлагаме деца. Колко деца имаме вписани в момента в регистъра?
Стела Здравкова:
В момента има 1030, от които 400 или 500 са осиновени вече отдавна.
Миглена Тачева:
И от тях колко са с такива увреждания, които посмъртно никой не ги иска.
Стела Здравкова:
Много, над 400 може би.



Миглена Тачева:
Да помислим за националното законодателство можем ли да облекчим нещата така, но като изпълним европейски изисквания. Въпреки че ние обсъждаме да се промени тази процедура. В Европа не са склонни към това, което правим ние. Казват, че това е много тежък режим – комисия, регистри, но все още не се променят нещата
Стела Здравкова:
Европа работи по принцип за унифициране въобще в рамките на Европа на единни правила за осиновяване, но това се говори от няколко години.
Янаки Стоилов:
Ние да мислим за нашето законодателство. Кой желае да осинови да бъде вписан в регистъра. Има домове. Дори понякога даден човек може да прояви активност, да отиде да се запознае с тези деца.
Миглена Тачева:
Не могат да си избират.
Янаки Стоилов:
Как някой ще осинови дете без да го е видял.
Надка Балева:
Преценява комисията кое дете за кого е подходящо.
Янаки Стоилов:
Аз съм против това.
Миглена Тачева:
Нека Стела да ни каже, за да не говорим всички едновременно и наизуст.
Стела Здравкова:
Съветът прави преценката и се опитва да на пасне детето, което е на дневен ред. В момента, в който обаче предложението стигне до кандидат осиновителя, той не е длъжен да го приеме. Той може да го откаже.
Надка Балева:
И се връща на последно място в листата на чакащите.
Стела Здравкова:
На този кандидат осиновител никой не е длъжен да му удовлетвори желанието, защото в световен мащаб няма право на родителство. Той просто е един потенциален осиновител и ние в момента работим за децата, а не за него. Това не можем да го разберем ние. Това е цялата философия на нещата.


Янаки Стоилов:
Този режим на бюрократизиране на осиновяването, според мен, ще ограничава случаите поне за децата, които имат шансове за осиновяване.
Диана Хитова:
Казали са ми, че е медицински факт, че децата в момента, в който ги изоставят в болницата започват неистово да плачат и това продължава няколко дни. По някакъв неизвестен начин те усещат, че са изоставени. Според мен, може би трябва да се насочат към нещо друго. Не да се търси осиновители за родени вече деца, а да се търсят осиновители за още неродени деца, за да се дава възможност на тези осиновители да присъстват на раждането на детето и от момента на раждането да го взимат.
Миглена Тачева:
За националното законодателство освен това, което направихме е, че оставено дете и шест месеца не потърсено от майката, го вписваме в регистъра. Ако тя не е съгласна, тя да си води делото. Това нещо ако се направи, ще е добре.
Стела Здравкова:
Другото, което сме направили, е за децата, които предварително има съгласие за осиновяване и чиито родители са неизвестни, също няма да чакаме настаняването им в дома по съдебен ред, а веднага ги вписваме. Това са категория деца, за които имаме супер облекчаващ режим, според мен.
Янаки Стоилов:
Как да направим така, че без да се изкористяват нещата, родителите да имат малко по-голяма възможност да бъдат активна страна в този процес на осиновяването, а не просто в някакъв алгоритъм да участват.
Миглена Тачева:
Имаш право след това да отидеш да го видиш детето, да го вземеш, да прецениш дали това е детето, което искаш. Който има интерес да си вземе детето, става бързо.
Стела Здравкова:
Няма кандидат, на който да му бъде отказано вписване. Нека да си има проучване. То много бързо се случва.
Теодора Дренска:
Колко трае една такава процедура по проучване и след това докато го осиновиш, колко се чака.

Стела Здравкова:
Три месеца за проучване, като се провеждат няколко срещи.
Надка Балева:
Може и да не дочакаш. Три месеца само за да те одобрят, че си годен да осиновиш и бъдеш включен в списъка.
Миглена Тачева:
След две години изпадаш от списъка за регистрация. Така че не чакаш докато си жив.
Стела Здравкова:
Въобще не е сигурно, че ще има такива деца, които вие сте посочили, че искате да осиновите.
Разширихме много и кръга на лицата, които могат да осиновяват.
Янаки Стоилов:
Защо не се даде право на едно семейство, в което детето е престояло половин или една година в приемно семейство, да не може да го осинови. (Дава се.) Защото всъщност приемното семейство може да бъде избягване на този сложен бюрократичен път. А ти си показал, че достатъчно дълго време си гледал едно дете, към което имаш предпочитания и го осиновяваш.
Стела Здравкова:
Категорично сме го оставили. Попечители и настойници също така.
Янаки Стоилов:
А как се определят децата в приемни семейства.
Проф. Цанка Цанкова:
Там е по-либерален режима. От две години нагоре. Бебе не могат да взимат. Трябва детето да бъде с такова здравословно състояние, аз го харесвам и ставам приемен родител. И вече има тази възможност след това да го осиновя.
Янаки Стоилов:
Ако там е по-либерален режима, можем да градираме нещата от приемно семейство към осиновяване. Ние трябва да стимулираме повече приемни семейства и повече осиновявания.
Миглена Тачева:
Примерно 6 месеца си живял с това дете и казваш: Да, това е детето, което ще осиновя. А иначе оставаш приемна и няма да го осиновиш. Можеш да кажеш, че не искаш и нека някой друг да го осинови. Има резон в това.


Янаки Стоилов:
Да, това е пътят. Повече приемни семейства по-лесно осиновяване.
Проф. Цанка Цанкова:
Това е европейският модел на осиновяване.
Янаки Стоилов:
Да мислим в тази посока.
Надка Балева:
Искам да поставя някои въпроси по съдебната процедура.
Чл. 96., ал. 1, последно изречение: “Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.”
Посочени са лицата по чл. 94 и чл. 95.
Чл. 97 казва: “Родителят може да оттегли пред дирекция “Социално подпомагане” предварително даденото си съгласие.
Първи аспект. Това предполага правото му, че може, задължение към съда да го призове. Защото ако той не е призован, той не може да се възползва от предоставената му в чл. 97 възможност.
Второ, разумно ли е даването на тази възможност да оттегли съгласието си до първото заседание в производството по осиновяване пред съда. Това може да става 10 години след като той е дал съгласие.
Проф. Цанка Цанкова:
Но той не е осиновител още.
Надка Балева:
Говоря за родителя. (Това е най-късният момент, в който може.) Защо? Тя преди 10 години се е отказала от детето. Нотариално заверена декларация. Изведнъж тя се явява.
Проф. Цанка Цанкова:
Когато е дадено предварително съгласие не се призовава родителя.
Надка Балева:
В чл. 96 пише “може”, а в чл. 97 изрично казва “той може да оттегли”.
Проф. Цанка Цанкова:
Ама чрез дирекция “Социално подпомагане”. Той молбата си там я подава. И те установяват. И това е краният момент.
Миглена Тачева:
Поначало казваме ли му, че има образувано дело.
Реплика: Не му се казва.
Надка Балева:
Не може да не му се каже.
Проф. Цанка Цанкова:
Когато детето е изоставено с предварителна декларация за пълно осиновяване родителят не дава в производството съгласие. Той го е дал вече. Съгласие дава управителят на заведението, където се намира детето.
Надка Балева:
Чл. 96 казва, че съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица по чл. 94. По чл. 94, ал. 11, т. 2 са родителите на осиновявания. Може, ако прецени.
А чл. 97, ал. 1 “Родителят може да оттегли пред дирекция “Социално подпомагане” предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване до първото заседание в производството по осиновяване.”
Стела Здравкова:
Това сме го направили, защото все пак има единични случаи, в които родителите са размислили и тръгват обратно по веригата.
Надка Балева:
И ние единичните случаи ги въвеждаме в норма.
Продължавам. Вижте чл. 103. Обжалване на решението.
На навършилия 14 години му предоставяме право да обжалва решението по искане за осиновяване.
Проф. Цанка Цанкова:
Винаги е било така. Той дава съгласие. Навършилият 14 години дава съгласие да бъде осиновен. И така е било винаги по нашето законодателство.
Надка Балева:
14 годишният да оспорва решението?!
Миглена Тачева:
Дава съгласие, но досега нямаше възможност да разсиновява или да оспорва.
Проф. Цанка Цанкова:
Имаше право да обжалва. Децата по чл. 54 а, б, и г.
Янаки Стоилов:
Той на какво основание може да оспорва решението.
Проф. Цанка Цанкова:
Осиновяващият, родителите и детето могат да обжалват. Може да протестира и прокурора.
Янаки Стоилов:
Коя може да е хипотезата, когато той е дал съгласие, което е условие за осиновяването и след това да каже: Аз не искам да бъде осиновен.
Проф. Цанка Цанкова:
Въпросът е правото на обжалване. Може да има някакъв друг дефект решението. Чл. 271 на стария ГПК от 1952 г. предвижда ,че непълнолетните водят самостоятелно исковете за гражданско състояние. Нищо ново тук не е казано.
Надка Балева:
И последен въпрос. Чл. 110.
“Чл. 110. Навършилият четиринадесет години осиновен има право да получи информация за произхода си от дирекция “Социално подпомагане”.
Което означава, че той е осиновен пред 14 години. Значи не му е искано съгласие. Той не е знаел. Научава по някакъв начин. Кого ползва тази разпоредба. Делата са при закрити заседания. Тайна на осиновяванията. Знаем какво означава това за тази възраст.
Проф. Цанка Цанкова:
Какво искате. Изобщо да не му се разреши, като стане пълнолетен.
Надка Балева:
Кого ползва това.
Стела Здравкова:
В момента в действащия Семеен кодекс право има само навършилия пълнолетие осиновен. Атакуваха ни текста. Задължително е за навършилия пълнолетие, ако желае, може да получи такава информация.
Надка Балева:
Пубертета е от 14 до 17 години.
Янаки Стоилов:
Ще предложите този текст да падне.
Въпросът е друг. Като излезем от юридическите клишета, житейски какво може да налага това дете, при положение, че има родители, да се интересува, т.е. непременно да разбере кои са му родителите.
Миглена Тачева:
Да се влюби в сестра си.
Стела Здравкова:
Примерно. Обикновено поради здравословни причини – трансплантации и други.
Надка Балева:
Къде са интересите на родителите осиновители.

Миглена Тачева:
Нямаш интерес на родителите. Имаш интерес на детето.
Проф. Цанка Цанкова:
Осиновяващият не трябва да чака детето му на 14 години случайно да разбере, че е осиновено, а още в крехката възраст педагози, психолози по подходящ начин му се съобщава, че е осиновено.
Янаки Стоилов:
Ние можем да преобразуваме текста, като кажем, че навършилия пълнолетие е осиновен и осиновителите имат право да получат информация за родителите.
Стела Здравкова:
Нека да бъде на 16 години, примерно, и пак да сложим “ ако важни причини налагат това”.
И нещо друго искам да кажа. Тайната на осиновяването, която ние сме схващали години наред, не е оная тайна, която трябва да схващаме. Истинската тайна е между осиновителя и родителя, а не толкова до това, че аз съм осиновител по принцип и между мен и детето да няма яснота, както в момента го интерпретираме. Смисълът на тайната е съвсем друг – да няма контакт между осиновителя и родителя преди и докато стане осиновяването на детето.
Янаки Стоилов:
То има и друга логика. Понякога осиновителят се интересува от родителя, за да може да предположи какво ще стане с това дете.
Засега приключваме с тази деликатна материя, като нашата препоръка е наистина да се помисли още по отношение на опростяване на възможностите за осиновяване и по-тясна връзка между приемно семейство и осиновяването.
Иглика Иванова:
Чл. 99, ал. 2 – за състава на съвета по осиновяване. Всички други са включени освен хората, които имат най-добра представа какво е детето – представител на институцията, в която се отглежда до този момент детето.
Стела Здравкова:
Цялото досие на детето е там. Дали директорът на дума ще присъства на това заседание или не, няма значение.
Янаки Стоилов:
Добре е да присъства. Може да има въпроси към него. Принципно домовете имат функции само да отглеждат и възпитават децата.

Иглика Иванова:
Той няма да взима решение. Той е един от тези 7-8 човека.
Проф. Цанка Цанкова:
Да може да докладва, ако го извика съвета.
Янаки Стоилов:
Тогава защо да не предвидим той да участва в съвета без право на глас.
Стела Здравкова:
В правилниците на съвета по принцип е записано, че на заседанията могат да се канят и други специалисти в зависимост от темите, които се обсъждат.
Янаки Стоилов:
Връщам се към въпроса за различните институции. Ние имаме Агенция за закрила на детето. В същото време тя не присъства тук. Защо да не се предадат тези въпроси на Агенцията за закрила на детето и да паднат тези съвети. Има цяла институция, която може да се занимава с тези неща.
Проф. Огнян Герджиков:
Това е разумна идея.
Миглена Тачева:
Защото трябва да се създадат и регионални структури.
Проф. Цанка Цанкова:
Създадоха отдели “Закрила на детето” към общините. Да бъдат към агенцията, а не към дирекция “Социално подпомагане”.
Миглена Тачева:
Дайте да не натоварваме с нови функции хората. Агенцията за закрила на детето се явява по делата.
Янаки Стоилов:
Нека да се помисли. Защото тя се явява много спорадично.
Проф. Цанка Цанкова:
Аз участвах в групата, която изработи едни текстовете. След това са променени от Министерството на правосъдието. Търсени са най-добрите решения.
Миглена Тачева:
Вие не участвахте ли до края в работата по текстовете.
Проф. Цанка Цанкова:
До края не, но взеха становище. Но смея да кажа, че сме се стремили да отделим внимание на всички международни актове и специално на Конвенцията за международното осиновяване. Даже и някои неща, които не ни харесват, просто няма как да не бъдат включени. Това е политиката не само по осиновяването, а въобще детето е центърът, важно е неговото положение, неговите права – всичко обслужва детето. Затова и осиновителят и родителят остават на заден план.
Искам да кажа нещо съвсем конкретно във връзка с тези съвети.
Първо, имаше упрек, че те не работят регулярно, поради което се бавят осиновяванията. В тази връзка се препоръча да има възнаграждения за заседанията. Доколкото знам се е отказало от финансите. Няма да коментирам това. Но вижте какво се получава. Според мен, това показва също неефективност и субективност при вземането на решенията. Вижте чл. 99. Светът се състои от 5 души. Той може да заседава, ако има кворум 2/3. Изчислете кворума на 5 души. Взема решение с мнозинство от присъстващите. Какво се оказва, че този съвет взема решение с двама души или с трима, с решение на съответната регионална дирекция, комуто са предоставени цялата документация от юридическото лице той и още двама могат да решат съдбата на детето в една или друга посока.
Според мен, като се има предвид малкият брой членове на съвета, би следвало и за да няма спорове 2.5 или 3, ще бъде точно ако пише: Кворум има, ако присъстват трима членове или четирима. Поне четирима трябва да присъстват на това заседание, за да бъде ясно това положение.
Янаки Стоилов: По-добре с бройки.
Проф. Цанка Цанкова:
Издава се правилник за дейността на съвета по ал. 1. Добре, ще се създаде правилник, но най-важното е да се осигури ритмично заседаване и разглеждане на процедури, за да не се цака с месеци. Три процедури да има – заседава съветът, пет процедури да има, заседава съветът, а не да се чака да се натрупат, да има ваканционен период и т.н.
Янаки Стоилов:
Проф. Цанкова, при наличие на Агенция за закрила на детето какво се занимава Министерството на труда. Вярно е, че логиката е дирекциите “Социално подпомагане” са там и това ги свързва.
Проф. Цанка Цанкова:
Има агенция “Социално подпомагане”. (Тя е към МТСП.) Аз не мога да взема отношение по този въпрос. Но когато навремето се работи Закона за закрила на детето и са създали Агенцията за закрила на детето, се казваше , че тя ще се занимава с всички тези въпроси. Поне такава беше идеята, но оттогава са минали много години, изменени са нещата. Доколкото аз знам Агенцията не участва в дейността – нито в предварителната дейност, нито в съветите, нито в съда при извършване на осиновяването. Защото и докладът, който се представя в съда, е от социален работник. По всички спорове във връзка с положението на децата или когато участва детето в една процедура по чл. 15 на Закона за закрила на детето, социалният работник от дирекция “Социално подпомагане” изготвя доклада.
Янаки Стоилов:
Тогава управленската логика беше Агенцията за закрила на детето да е изпълнителна агенция към министерството. А се оказва, че всеки си действа в своя посока.
Миглена Тачева:
Въпросът е да махнем кворума 2/3
Яни Янев:
Да се направи този съвет от 7 човека, за да има логика в това нещо. Да се включи представител на Агенцията за закрила на детето и още един човек.
Реплика: Те нямат регионални структури.
Миглена Тачева:
По-добре е да бъдат платени тези заседания, защото това в крайна сметка е извън задълженията на тези хора. Примерно, юрист, определен от областния управител. Това е дейност извън основните им задължения.
Виктория Нешева:
Във финансовата обосновка казахме, че ще бъде за сметка на бюджета на министерството от средствата, които се отпускат. Става въпрос з международните осиновявания. От Министерството на труда и социалната политика искаха бюджетът за осигури средства за да им се заплаща. Но тъй като финансите не разрешават, се получи това.
Янаки Стоилов:
Други въпроси има ли по осиновяването.
Надка Балева:
За прекратяването по взаимно съгласие, ако са навършили пълнолетие се променя подсъдността. Отива в районния съд, а досега бяха в окръжния всички.
Проф. Цанка Цанкова:
По взаимно съгласие винаги е било в районния, защото е било охранително производство.



Надка Балева:
Не е било в районния. Водила съм дело като адвокат. В окръжния съд е. Навършили пълнолетие и двамата, в окръжния съд е молбата и окръжният съд се произнася.
Миглена Тачева:
Осиновяванията винаги са били в районен съд.
Надка Балева:
Промени се законът и от районен съд допускане на осиновяване отидоха в окръжен съд. Преди отидоха в окръжен съд и сега си остават в окръжен съд. И при последната Н-ти промяна и прекратяването на осиновяването по съгласие на осиновен и осиновител, ако и двамата са пълнолетни, се гледаха в окръжния съд, а сега слизат в районния съд.
Янаки Стоилов:
Други въпроси има ли по осиновяването? Заповядайте, г-жо Райчинова.
Илонка Райчинова.
Във връзка с чл. 117, ал. 1. чужд или български гражданин с обичайно пребиваване в чужбина може да осинови дете ... , ако е вписан в регистъра по чл. 119, ал. 1, т. 2. В чл. 118, ал. 7, т. 2 е предвидено за децата със специални нужди да могат да бъдат сключвани договори между централни органи на отделни държави по Хагската конвенция, за да могат да се подготвят кандидат осиновители за такива деца, т.е. малко по-различен режим да е.
Янаки Стоилов:
За по-трудни деца или деца с повече проблеми.
Илонка Райчинова:
Аз бих казала за неосиновяеми деца. Това са последни мерки, които могат да се приложат за тях.
Срещах се с няколко централни органа и акредитирани организации от Щатите , Канада, Италия, Швеция – всички твърдят, че нито една държава няма да може да подпише договора, както ние сме посочили по чл. 39, т. 2 от Хагската конвенция, защото е прекалено високо нивото и няма да има възможност държавата да проведе такава процедура. С всички останали държави всъщност сключват директно договори, бе за да са по този текст. Няма пречка по конвенцията да бъдат сключени, но няма да е на толкова високо ниво между Р. България примерно и Канада. Понеже няма да може да стане, предложението ми е да махнем от т. 2 текста “по чл. 39, т. 2 от Хагската конвенция”, за да свалим нивото и да е възможно това да се случи.

Янаки Стоилов:
Няма пречка на ниво министерства да бъде сключен договор.
Яни Янев:
Колеги, кой всъщност акредитира организациите, защото тук не е записано.
Илонка Райчинова:
Има текстове за акредитация много. Има наредба за акредитацията.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви.
Преминаваме към последния въпрос и други. Ако смятате, че някой проблем, който е важен, не е бил обсъден, а заслужава внимание по целия законопроект, може да ги постави по теми, които не сме обсъждали, включително и в преходния режим.
Проф. Цанка Цанкова:
Въпросите за лицензирането. Забавя се лицензирането, но не мога в момента да намеря текстовете.
Надка Балева:
Има едно понятие “семейно жилище”. Значи ли, че трябва да са кумулативно дадени допълнителни разпоредби (с. 70,§ 3.)
“§ 3. “Семейно жилище” ... е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и общите им ненавършили пълнолетие деца...
Янаки Стоилов:
В момента се говори по различни теми. Да завършим с организациите и тогава да продължим с въпроса на г-жа Балева.
Проф. Цанка Цанкова:
За лицензирането. “Заварените по.... както следва:
Издадените със срок, изтичащ в периода 1.12.2007 г. 30.06.2008 г. са продължени до 2011, 2012 и 2013 г.
В Консултативния съвет имаше много бележки. Тези неща се нуждаят от премисляне, защото сега сме 2008 г. без нищо да се прави, но примерно до 2013 г. удължаваме срока за лицензиране в една от хипотезите.
Миглена Тачева:
Увеличаваме срока. Досега беше 2 години, а с новия Семеен кодекс увеличаваме срока на 5 години.
Илонка Райчинова:
И в момента текат процедури, по които ще ги акредитираме. Ако влезе Семейният кодекс от догодина и ние не му дадем този шанс, той ще бъде в процедура в рамките на една година два пъти.
Проф. Цанка Цанкова:
На някои им е изтекъл срока за лицензиране, въпреки това не са правени постъпки.
Янаки Стоилов:
На тези, на които им е изтекъл срока, трябва да подадат искане за прелицензиране.
Илонка Райчинова:
Може би е добре тези текстове да ги обсъдим преди края, за да се ориентираме във времето.
Миглена Тачева:
Съразмерно на годините, да го напишем до 5 години и няма да фиксираме година.
Янаки Стоилов:
Това ще го огледате допълнително.
По допълнителните разпоредби.
Надка Балева:
Параграф 3. От това, което е записано в § 3 за понятието “семейно жилище” е жилището, което е обитавано от двамата съпрузи и общите им ненавършили пълнолетие деца, и е посочена данъчна декларация.
Престава ли жилището да бъде семейно, ако децата са настанени в училище с пансион или в един период се отглеждат от бабата и дядото в друго жилище.
Янаки Стоилов:
Ясно, може да се смекчи, като се каже и се ползва от ненавършилите пълнолетие деца.
Проф. Цанка Цанкова:
Не е дадено определение изобщо за “семейно жилище”, а е само хипотезата по смисъла на чл. 27.
Надка Балева:
Децата са навършили пълнолетие.
Реплика: Това е друго семейство.
Иглика Иванова:
Семейството не е само когато има деца.
Янаки Стоилов:
Техният въпрос е, че когато децата навършат пълнолетие, съпругът не може да се ползва от привилегията, защото вече тези деца не обитават жилището.


Миглена Тачева:
Къде е интересът на детето и къде е разрешението на районния съдия.
Надка Балева:
Ако нямат деца, жилището не е ли семейно.
Проф. Цанка Цанкова:
Беше казано, “ако не е във вреда” – съдът ще разреши сделката, ако не е във вреда на децата.
Реплика: Ако нямат деца?
Проф. Цанка Цанкова:
Значи няма да намери приложение поначало чл. 27.
Янаки Стоилов:
Въпросът е ние искаме ли тази защита да я дадем само в случаите, когато семейството има деца. (Да.)
Надка Балева:
Аз не мога да се съглася с това. Чл. 27 не е в раздела, който се отнася до децата, а той е във връзка със семейството. Тогава з какви интереси само на децата говорим.
Теодора Дренска:
Чл. 27 е за семейно жилище лична собственост.
Янаки Стоилов:
Ако трябва да мислим за някаква друга защита на съпруга, когато вече децата са пълнолетни или няма деца, то тогава, ако другият съпруг няма жилище, тогава да въведем някаква специална норма. (Не, не!)
Във връзка със семейното жилище. Ако някои иска да разпрострат защитата за семейното жилище и за съпруга такова предложение може да се направи. Въпросът беше повдигнат, но да не го разискваме повече сега.
Проф. Цанка Цанкова:
Тук се говори за сделка, която собственикът съпруг ще извърши.
Иглика Иванова:
Понятието “семейно жилище” се употребява много в закона, но тук се дава определение само за една хипотеза. Става въпрос, че в момента под понятието “семейно жилище” ние разбираме различни неща. Това определение е по смисъла на чл. 27.
Миглена Тачева:
Може би ако се членува – “Семейното жилище” по смисъла на чл. 27.....
Проф. Огнян Герджиков:
Това е добра идея.
Проф. Цанка Цанкова:
Никой не можа да даде определение за “семейно жилище” за всички хипотези и по всички критерии. След като затова бяха правени опити, се реши да се запише само по смисъла на чл. 27. Просто е опит да се реши един практически проблем.
Илонка Райчинова:
Аз искам само да споделя една идея, която се поддържа от акредитираните организации с оглед бързината на осиновяванията национални, а оттам и международни.
Поддържах изрично, че в момента ние сме уредили хипотезата, в която ако детето е изоставено или с изрични декларации от двамата родители за осиновяване, то се настанява с административен акт в дома и в 6 месечен срок, ако не бъде потърсено, те губят права за осиновяване.
Те казват. Тази хипотеза е добра, но тя е проблемът в реалния живот. Тези деца лесно стигат до осиновяване и се осиновяват. Проблемът е с онези деца, за които родителите не дават декларации за осиновяване, не могат да бъдат намерени родителите и затова трябва да се намери съответно решение.
Янаки Стоилов:
Всяко дете, за което родителите не се грижат, независимо от тяхното съгласие, оставено за отглеждане, примерно след 6 месеца или след една година трябва да могат да бъдат осиновявани.
Илонка Райчинова:
В момента настаняването става със съдебно решение, когато децата не са в тази изрична хипотеза. Тези дела се бавят с години, защото не могат да намерят и да връчат съобщенията за делата или родителят отива и демонстрира временно заявление, че ще грижи. Взима го от дома, връща го.
Тяхното предложение е да помислим варианта тези 6 месеца, дори и д се мине през съдебно решение, да важат същите правила и да можем да превърнем родителят, който не се грижи, той да бъде гонещ оттук нататък, ако иска той да си гони съдебната процедура и да доказва, че иска да задържи детето.
Янаки Стоилов:
Добре. Нямаме възражение да се помисли. Предложете решение. Възприемаме идеята. Ние приемаме по принцип сближаването на двата режима – дори и да не е дадено съгласие, когато детето реално не се отглежда от родителите.

Миглена Тачева:
Може ли да получим информация за случаите, при които не може да се намери родителя, не се знае кой е. За международните осиновявания, които се гледат в градски съд, трябва ли да ги гледат или не. Защото имаме минали през съвет 15-20 деца, а съдът трябва да образува дело в 7 дневен срок от постъпване, а те отказват да ни приемат документите, защото не могат да го насрочат в 7 дневен срок и ние така губим време. Тези дела задължени ли са да ги гледат, или да го запишем изрично.
Илонка Райчинова:
Трябва да измислим някакъв механизъм за сроковете по осиновяване. Защото примерно сега не могат да се осиновят две чернокожи деца със стартирала процедура през м. декември. Никой не насрочва, отлага без причина.
Янаки Стоилов:
Колеги, с това дискусиите завършиха.
Преди да завършим и заседанието, ви предлагам още отсега да се ориентираме, формално ще го гласуваме в Комисията, към предложение за създаване на работна група след приемане на първо четене на проекта за Семеен кодекс. Проф. Герджиков да бъде ръководител на тази група. От различните парламентарни групи по един или двама души да бъдат привлечени хора, които постоянно ще се занимават с тематиката до оформяне на предложенията в Комисията за второ четене. Ние сме готови да включим от Агенцията или Асоциацията по осиновяванията представители – един или двама, които да участват. От министерството също ще дадете хора, които са в течение на тези въпроси и които биха могли да се заменят в зависимост от случаите. Така ще бъдат оформени предложенията за второ четене и прегледани, докато докладът влезе в Комисията.
С това можем да завършим. Благодаря ви за активното участие.
Благодаря специално на министър Тачева, която беше инициатор на това обсъждане. Във ваше лице благодаря и на целия екип. Дано това обсъждане да е допринесло за изясняване на редица от дискусионните въпроси.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: