---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 30

Днес, 17.07.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват още: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството –Стефан Хубанов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, № 702-0157 от 12.11.2007 г., внесен от Министерския съвет – продължение.
2. Определяне на работни групи по проекта на Семеен кодекс, № 802-01-37 от 01.04.2008 г., внесен от Министерския съвет и Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, № 854-01-12 от 07.02.2008 г., внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
3. Приоритетни въпроси за началото на следващата парламентарна сесия.
За следващата седмица, ако има спешни законопроекти, които постъпят, ще направим заседание в сряда. Само в този случай, за да приключим работата си в рамките на тази сесия.
По първа точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за управление на етажната собственост, внесен от Министерския съвет – продължение.
Предлагам на вашето внимание малък брой, но важни текстове, които сме обсъждали, за да приемем тяхната окончателна редакция.
В чл. 1 ще отделим предмета на закона от това, което е в другите алинеи, които се отнасят за кварталите с комплексно застрояване. По принцип ние приехме тази идея. Тук е представена нейната окончателна редакция.
По тези текстове имате ли някакви бележки.
Искам да ви припомня, че по тези три режима – нещо което го нямаше в законопроекта, тези които са с малък брой обособени жилища и съответно етажни собственици, си остават по реда на Закона за собствеността.
За другите квартали, които са с комплексно застрояване, предвиждаме ред.
И трети, за които макар и кратка уредба даваме на комплексите от затворен и полузатворен тип, тъй като там ще се прилага с някои особености режима на етажната собственост.
Така покриваме трите разновидности на жилищното застрояване.
Нека да гласуваме тези алинеи, които ще ги обособим в отделен член, а в чл. 1 ще остане само предмета на закона.
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приемат.
Продължаваме с текстовете на с. 2.
В т. 1 има една много важна дума на чл. 22, ал. 2 – това са изменения в Закона за устройство на територията, по една тема, която оживено се обсъжда. Текстът гласи:
“Чл. 22 (2) Площите между сградите при комплексното застрояване се устройват предимно като паркове и градини.”
Ние предлагаме думата “предимно” да се замени с “единствено”, за да се прекрати увеличаване на гъстотата на застрояването, нещо, което може да става и при сегашната уредба, но това вече зависи от твърде свободната преценка на тези, които разрешават. Мисля, че това трябва да го предложим на вниманието на народното събрание, без да претендираме непременно, че това трябва да е окончателното решение. Защото в Комисията по местно самоуправление има внесена промяна в Закона за устройство на територията, но доколкото съм запознат, тя е много по-ограничена – засяга само процедурата на оповестяване на промяната в предназначението. Това само по себе си е добро, но това е само една процедурна гаранция, а не е гаранция по отношение запазване на свободните площи.
Заповядайте, проф. Герджиков.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз имам едно предложение, подкрепяйки т. 1 просто да отпадне думата “предимно”. Като се каже че се използват за паркове и градини, значи се използват за паркове и градини. Какво друго може да значи.
Янаки Стоилов:
Или “само”.
Проф. Огнян Герджиков:
Защо “само”. Какво значи само! “... се използват за паркове и градини.” Затова се използват. Всичко, което не е паркове и градини не може да стане. Много простичко е.
Янаки Стоилов:
Това е малко като с табелите “Забранено” и “Строго забранено”. И някои неща, които не са строго забранени, не са изцяло забранени. Да не се смята, че е само указателно това нещо.
Г-жа Балева иска думата.
Надка Балева:
Тази разпоредба по отношение на ново комплексно застрояване ли ще важи или и за съществуващо такова. Какво ме притеснява?
При новото строителство задължително трябва да имат гаражи по броя на жилища какъв процент. Ако в междублоково пространство има възможност да се обособи и да се издаде разрешение за гаражно строителство. Ако ние въведем тази забрана, ние ги лишаваме от възможността да си решат въпроса, говоря за живеещите, и по-точно собствениците на жилищата, да си решат проблема с гаражите.
Янаки Стоилов:
Доколкото знам изискванията са гаражите да бъдат в самата сграда за новото строителство или под нивото, което отгоре също може да е за такава цел. Т.е. да не заемат тези площи.
Надка Балева:
Не случайно и попитах. Ако е за новото строителство, там има изисквания. Но за съществуващото строителство?
Янаки Стоилов:
Това би трябвало да се прилага и за съществуващото.
Искате да кажете да го разширим и да даваме възможност за строителство на гаражи освен зелени площи.
Диана Хитова:
Мисля, че все пак е правилно да избегнем всякакви изключения. Щом приемаме, че не трябва да има застрояване, да бъдем последователни и да не правим изключение, включително и за гаражи, тъй като остава възможността да си строят подземни гаражи под парковете и градините. Под териториите, които са отредени за паркове и градини, могат да се строят гаражи.
Мисля, че трябва да има уточняваща дума “само”.

Четин Казак:
Като не оспорвам идеята, искам да поставя един принципен въпрос. Откъде се появява това предложение? Има ли нещо общо въобще с предмета на Закона за етажната собственост.
Всички знаем как колега Минчо Христов всяка седмица внася предложения с идентично съдържание и ние всеки път го отхвърляме. Сега изведнъж ние тук в един закон, който няма нищо общо с тези неща, вкарваме нещо, което е прерогатив на друга комисия – Комисията по местно самоуправление и регионална политика. Не знам дали в момента имаме основание да се занимаваме с този въпрос.
Янаки Стоилов:
Мисля, че има известно процедурно основание, но тъй като проблемът е с голяма значимост, ние не оспорваме всеки друг да го реши. Но когато един проблем дълго не се решава, тогава според мен става дължимо в политически смисъл решението.
Ако Комисията по местно самоуправление междувременно в Закона за устройството на територията предложи сходно решение, ние можем да не поддържаме нашето решение, тъй като те ще вървят в близко време, вероятно в началото на следващата сесия. Така че аз нямам претенции да се приеме предложението на нашата комисия, но наличието на такова предложение в този законопроект, който е свързан със Закона за устройството на територията мисля, че има поне стимулиращо действия. Ако там се предложи едно по-широко решение, ние можем да не поддържаме това предложение.
Четин Казак:
Така наречените междублокови пространства могат да бъдат много различни по обхват. Аз например живея в един квартал, където доскоро имаше огромни, много широки междублокови пространства, които сега се застроиха. Сега стана прекомерно. Примерно в “Лагера” има само стари кооперации с много широки междублокови пространства и изведнъж там може да се случи такова застрояване.
Янаки Стоилов:
Ако искате да помислим, макар че не стоят на един и същи ред двете неща, аз съм съгласен, че в големите, а даже и в средните градове става все по-тежък проблема с паркирането. Но да се строят паркинги между блоковете също смятам аз неуместно. Но ние можем да предвидим, че се устройват като паркове и градини или паркоместа. Т.е. няма пречка да се предвидят паркоместа, защото тези автомобили не могат да бъдат поети само от прилежащите улици. Ако трябва да го запишем това нещо, но то няма да създаде свръх застрояване, защото като се правят нови блокове, ще намаляват още паркоместата и от този порочен кръг не може да се излезе.
Четин Казак:
Достатъчно подготвени ли сме сега да водим този дебат извън специализираната комисия. Това са неща, които са специализирани. Притеснението ми е затова, че ние отхвърляхме непрекъснато предложенията на Минчо Христов.
Янаки Стоилов:
Ние го отхвърляхме не затова, че проблемът не съществува, а заради това, че предлаганото решение не можеше да бъде постигнато по този начин.
Ако искате да включим този текст и ще се съобразим, ако Комисията по местно самоуправление и регионална политика предложи някакво комплексно решение, което смятаме за по-обосновано, ние не държим на нашия вариант.
Предлагам текст:
“Площите между сградите при комплексно застрояване се устройват само като паркове, градини или паркоместа.”
Реплика: А гаражи?
Янаки Стоилов:
Няма да има гаражи. Който иска гаражи, ще си наема или ще се строи под сградата. Какви гаражи?.
За заварени такива случаи да направим друга разпоредба, че това не засяга дадените вече разрешения. Със закона не бива да ревизираме там където тази процедура е извършена.
Надя Антонова:
Аз принципно поддържам идеята, защото смятам, че тези междублокови пространства трябва да обслужват живеещите в тези блокове, да направят живота им по-приятен, по-здравословен, но и по-удобен. Така както ще могат да се правят паркоместа, аз не виждам къде е пречката, който желае и доколко има техническа възможност и съобразно търговете на общината, да си построят хората гаражи. Тук е въпрос на приоритет. Дали ни е важно междублоковото пространство да гали окото на минаващите оттам, или на междублоковото пространство задачата му е да облекчава и улеснява живота на хората, които живеят там. Ако идеята е минувачите да се чувстват добре, минавайки покрай блоковете на хората, ще забраним паркирането, ще забраним гаражите и само японски вишни в цъфтеж ще садим. Но ако задачата е за тези хора, които цял живот живеят в този блок, да живеят удобно и здравословно, не виждам причина да им попречим да си направят паркинг или да си направят гараж.
Янаки Стоилов:
Аз разделям двете неща. Какво неудобно има в това да е паркинг. Но създаването на гаражи е нещо повече.
Надя Антонова:
Разбира се, въпросът е хората да живеят удобно. Като са решили да си направят гаражи, защо да не си направят. Ако целта ни е в междублоковото пространство да има въздух, красива гледна, зеленина забраняваме всичко и само водоскоци, зелени площи и японски вишни. А ако целта ни е живущите да живеят удобно, аз смятам малко по-хлабав режим с цел удобствата на тези граждани. Вместо цял живот да паркира на Н-тата пряка, може да си построи гараж, но като комплексно строителство, а не тук един гараж, и ей там – друг, а съобразно критериите на общината, която им отстъпва право на строеж. Това е моето мнение.
Диана Хитова:
В близкото минало всички сме свидетели на какво бяха превърнати гаражите. Тези гаражи моментално ще бъдат превърнати в магазинчета, в барчета и в не знам си какво и могат ад станат и многоетажни. Просто не трябва да допускаме.
Надя Антонова:
Първо, тази история с гаражите, които станаха магазини отдавна е отминала, защото има поне десетина годишна забрана за София, когато тези гаражи не могат да бъдат ползвани за нещо друго, освен за гаражи.
Янаки Стоилов:
Ние направихме така, че между блоковете могат да се обособят прилежащи площи, които включват паркинги и тези паркинги ще се ползват приоритетно от живеещите в блока, за да не се налага вие да паркирате някъде другаде, а някой от съседния блок да паркира пред вас.
Надя Антонова:
Пак казвам, при техническа възможност да се построят гаражи в това междублоково пространство и при желаещи, аз не виждам основателна причина тези хора да не си построят гаражи в междублоковото пространство и да ограничаваме на хората патримониума. Това не го разбирам.
Янаки Стоилов:
Разногласието е само в паркинги или гаражи.
Четин Казак:
При новото строителство строителите са задължени. При старите, всеки гараж заема място поне за две коли. Това е проблемът. Той намалява всъщност паркоместата. По-хубаво да се осигурят паркоместа, отколкото да се разрешава да се строят гаражи.
Надя Антонова:
Тази ваша философия аз не я разбирам. Аз нямам самочувствието да кажа на българина: “Ти понеже живееш в този блок, имаш право само на паркинг и нямаш право на гараж.” Аз тази философия я чувам, уважавам, но не я разбирам.
Янаки Стоилов:
Колеги преминаваме към гласуване.
По отношение на градини, паркове и паркоместа нямаше възражения.
Спорът е за гаражи. Ще го гласуваме и ако се приеме, ще го включим. Ако не се приеме, трябва да се включи текст, който да засяга преходния режим, че дадените разрешения остават в сила.
Подлагам на гласуване текста в кратката му редакция. Чета предлаганата редакция за чл. 22, ал. 2
“Площите между сградите при комплексно застрояване се устройват само като паркове, градини и паркинги.”
Гласуваме тази редакция. Които поддържат тази редакция, моля да гласува. Десет гласа “за”. Двама “въздържали се”.
Има предложение от г-жа Антонова да включим и гаражи.
Тези, които поддържат да се включат и”и гаражи”, моля да гласуват. Един “за”. Останалите са против и въздържали се.
Четин Казак:
А детските площадки?
Янаки Стоилов:
Детските площадки не попадат ли в рубриката “градини”. Необходимо ли е детски площадки изрично да запишем.
Реплика: Да, необходимо е.
Янаки Стоилов:
Тези, които са към “паркове и градини” да добавим и “детски площадки”, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приема.
Сега ще гласуваме текста, че дадените разрешения за построяване на гаражи запазват своето действие. Ще се уточни като редакция, ако се приеме.
Нека да гласуваме предложението, че дадените разрешения за строителство на гаражи, но имате предвид, че като запишем този текст в доклада ще се развихри бурна дейност сега да бъдат прокарани множество разрешения. Затова трябва да посочим някаква дата, която е днешна или близка до нея. Защото ако ние кажем от влизането на закона в сила, има един интервал от 3-4 месеца, пред който могат да се издадат стотици разрешения.
Надя Антонова:
Не е критерият строителното разрешение. Критерият е придобиването на право.
Янаки Стоилов:
До кой момент. Придобитите права на строеж до 31.07.2008 г. запазват своето действие.
Надя Антонова:
В такъв случай как решаваме следния дребен казус?
Междублоковото пространство има едно УПИ. Това УПИ по застроителния план на града се предвижда двуетажна сграда и по тази причина аз съм го купила. Давам пример със себе си. Аз съм си купила това УПИ 5 дена преди влизането в сила на този закон. Питам ви как се решава този казус. Аз съм си купила право на строеж, имам си право на собственост върху УПИ. Ще строя ли?
Реплика:
Може градинки и детски площадки.
Надя Антонова:
Значи освен “право на строеж”, трябва да кажем и “право на собственост”.
Надка Балева:
Нали говорим за междублоковите празни пространства.
Надя Антонова:
Междублоковото пространство може да бъде 2 дка.
Яни Янев:
Това масово се прави във връзка с реституираните имоти.
Янаки Стоилов:
Да не разсъждаваме на глас. Ще предложим най-сполучливата редакция и приемаме дата до 31.07.2008 г., като редакцията ще отразява запазването на всички придобити права, от които произтича строителството.
Красимир Ципов: експерт.
Съответното разрешение за строеж винаги е придружено с някакъв срок, в който трябва да започне самото строителство.


Янаки Стоилов:
Правото е придобито. Срокът за строителството е отделно. Въпросът е да е придобито правото, а не докога е реализиран.
Преминаваме към чл. 38, ал. 8, която се отнася само за новоизградените сгради. Това беше идеята за по-големите сгради да има едно помещение за общо ползване.
Надя Антонова:
Аз имам един въпрос към вносителите.
Уважаеми вносители на чл. 38, нова ал. 8, въпросът ми към вас е кое налага въвеждането на тази алинея. Кой проблем решаваме с тази алинея или отваряме нов проблем.
Янаки Стоилов:
Решаваме проблемите, които са в скоби, че тези хора обикновено няма къде да се съберат да проведат събрание, че нямат възможност да назначат портиер или пазач на сградата или да се поставят общи вещи.
Много проблеми могат да се решат.
Надя Антонова:
Доколкото разбирам това е един гражданско правен закон. Нали гражданско правна материя е тази.
Янаки Стоилов:
Не е чисто гражданско правна. Това е административно правна материя.
Надя Антонова:
Говорим за ЗУТ. Но важно е съществото. В този случай нека да си е ЗУТ, но това е една гражданско правна норма. Аз не разбирам каква е необходимостта и налага ли се да се вменява задължението на всеки от собствениците да си оскъпява строителството. Мой проблем е къде ще си слагам аз количката на внуците или велосипеда. Трябва да се има предвид, че строителството се оскъпява. И коя ни е целта? Да прибираме велосипедите, или хората да имат достъп до жилища.
Янаки Стоилов:
Ако гледаме само на най-евтиния начин, по който хората живеят, тогава да спрем контрола върху автомобилите, независимо какви газове изпускат, защото на него ще му е по-скъпо да го поддържа. А ние тук все пак въвеждаме норми от обществен ред. Защото живеенето в тези сгради не е само удобство на отделния собственик, а на съжителство, което прави възможно това, което и за собствениците и за останалите обитатели.


Надя Антонова:
Общото помещение за велосипеди и за детски колички и пр. могат да съществуват, само ако собствениците са съгласни на това.
Янаки Стоилов:
Ако не се въведат задължения, собствениците по собствен път няма да стигнат до много от тези неща.
Надя Антонова:
Г-н Председател, и това го разбирам, но моята философия е друга. Ако ние в нашия блок имаме нужда от портиер, ще го направим. Аз считам, че потребността на един човек от помещение за велосипеда му е първостепенно негово право. Той самият си преценява дали неговият велосипед има нужда от самостоятелно помещение. Ако законът задължава да се направи покрив на велосипеда, ми се струва пресилено.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да защитя този текст и дори и за боклука.
Членове сме на Европейския съюз. В държавите, членове на Европейския съюз, ако отидете ще видите, че почти на всички сгради, които са новопостроени и които отговарят на тези изисквания, защото има и стари сгради, в които това не е станало, навсякъде долу има помещение, което се използва като тип складово помещение. В него се държат големите кофи, в които хората си изсипват боклука. Когато става сметосъбирането, хората, които събират боклука си имат ключ от това помещение и по този начин кофите не седят на улицата. Защото къде ще си държа велосипеда, мотопеда и боклука е от значение не само за живеещите вътре в блока, а и за тези, които вървят по тротоара. Затова има и задължение и се глобяват, когато не си почистваш тротоара или пречиш на хората да преминават по тротоара. Защото аз не искам всеки ден да се сблъскам в чуждия мотопед или в чуждия велосипед или в нещо друго, което някой стоварва поради това, че няма къде въобще да го сложи, защото сградата е изградена по този начин. И ако искаме да отговарят сградите ни, които оттук нататък ще се стрят, на някакви нормални стандарти, които да улесняват и собствениците и наемателите и в т.ч. хората, които преминават покрай тази сграда, би трябвало да има предвиждане в застрояването. Дали аз искам или не искам, когато ще се строи тази сграда, трябва да има задължението към строителя, към инвеститора. Защото аз може да искам, но друг може да не иска. Но аз мога да си купя жилището, след като сградата е построена. Вярно е, че ще се оскъпи, но ще си направя сметката, че предпочитам по този начин да бъде сградата ми, в която ще си закупя жилище, за което ще и платя, за да имам това удобство – портиер, складово помещение или за събрание, което е по-малкия проблем, тъй като е по-рядко събитие.
Другото, което непрекъснато е част от ежедневието ни, вместо да се спъваме във вещи като влизаме във входовете, най-нормално е да има преди това едно помещение. И ги правят така, че вратата е вън от входа, за да се извършва това обслужване без да се зацапват помещенията.
Г.е. аз намирам голяма логика в този текст и приветствам, че ще се появи най-после в закон.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че се застъпиха и двете становища и не знам дали да продължим изказванията. Но ако имате бележки по редакцията, заповядайте.
Надка Балева:
Споделям напълно това, което каза г-жа Михайлова, поради което се отказвам от изказване.
Яни Янев:
Колеги, същият е въпроса с въвеждане на строителството на гаражите. Това не беше задължение, но се въведе, за да може да се реши въпроса с паркирането. Така че това не е далече от идеята. Тя е подобна идея.
Надя Антонова:
Едно такова помещение за 10 апартамента ще бъде най-малко 20 квадрата, което означава още 3 хил. евро върху цената на апартамента. Вижте какво правим с достъпността до жилища на семействата, включително и за младите семейства. И в крайна сметка пак ограничаваме хората, които нямат големи възможности. Ако достъпът до жилища е малък приоритет в сравнение с покрива на кофата за боклук и на велосипеда, о’кей – въпрос на приоритети. Аз мисля, че е по-важно младите семейства да имат жилища.
Янаки Стоилов:
Колеги, ясен е въпросът.
Подлагам на гласуване ал. 8, за да видим каква е степента на нейната подкрепа.Които са “за”, моля да гласуват. Тринадесет “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се.
По чл. 99а. Той е в Закона за гражданската регистрация затова колко хора могат да се регистрират на един адрес. Колко максимално?
Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Аз по принцип подкрепям идеята най-после да се въведе някакъв ред за регистрацията на лицата на даден адрес, тъй като не е тайна за никого, че са се наблюдавали и се наблюдават понякога много парадоксални случаи, когато няколко десетки човека се водят на един и същи адрес.
Мисля, че така както е написан текстът е малко неясен и не знам дали може да доведе до реално приложение, тъй като съдържа много неясни термини – “които обичайно могат да обитават”. Това “обичайно могат да обитават” е много неопределена. Предлагам да бъде заменено това определение с “който не надвишава повече от три пъти броя на помещенията.”
Янаки Стоилов:
Нека да поясня идеята и тогава да търсим редакцията. Идеята е, че има някакъв среден норматив за жилищна площ на едно лице. Той може да варира, но в някакви граници. В едно голямо жилище може да има доста повече хора, а в едно малко – много по-малко. Затова критерият не е броя на помещенията, а броят на хората съобразно жилищната площ, с която разполагат. Съобразно тази идея кажете редакцията как може да бъде подобрена.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, идеята наистина е добра, но аз твърде широко е понятието “обичайно могат да обитават”. За китайците примерно обичайното е много повече хора.
Янаки Стоилов:
В Шанхай има вече по 15 квадрата застроена площ на човек.
Надка Балева:
Освен това, колкото и шеговито да звучи, ние въведохме конкретни ограничения в квадратура за кучета, котки и прочие домашни любимци, а сега тук изведнъж имаме неопределеност с тази дума “обичайно”. Струва ми се, че критериите за ограничение могат да бъдат обвързани с критериите за жилищна площ да отдаване под наем, за да има все пак някаква определеност.
Янаки Стоилов:
За отдаване на държавни и общински жилища под наем?


Надка Балева:
Да. Какво значи броя на помещенията. Едно жилище примерно има мокро помещение, което се брои за помещение. Има и сервизно помещение, което не е критерий за жилищна площ.
Янаки Стоилов:
Да, но то не е жилищно помещение. Каква редакция предлагате? Има ли друга редакция?
Старали сме се да не бъде прекалено ограничителен режима. Може да има периоди, в които да се налага да се настанят и други хора, които с течение на месеци ще живеят.
Четин Казак:
Аз предлагам да обърнете внимание на моето предложение, което е много по-ясно и недвусмислено. Три пъти броят на помещенията. В двустаен апартамент не може да има повече от 6 човека.
Янаки Стоилов:
Тук идеята е следната. Ако даваме примера с едностайно жилище, обичайното обитаване на такова жилище е от двама или трима души. Няма по-голямо обичайно. В този случай те не могат да бъдат 8 или 9.
Четин Казак:
Имат ли информация службите, които регистрират гражданите, не само в общините по настоящ, в полицията - по постоянен, адресът в който декларираш ч живееш, те имат ли информация какъв е този апартамент.
Янаки Стоилов:
Вие забравяте, че предвидихме да се води книга на собствениците обитателите, които са над 15 дена на адреса, да се записват в тази книга. Следователно при домоуправителя няма да могат да се запишат, ако станат неизброимо число заявителите.
Четин Казак:
Задължително трябва да я има домовата книга.
Янаки Стоилов:
Тъй като аз не чух принципно да се възразява срещу текста. Ако има други идеи, тъй като това е една идея материализирана по не най-добрия начин, ако други предложения за редакция, нека да се направят, ще ги гласуваме. Формулирайте редакции, които държите да се гласуват. Да се води дискусия е безпредметно след като никой не оспорва необходимостта от такъв текст.
Моля ви за редакции. Ще ги гласуваме последователно.

Чети Казак:
Аз предлагам следната редакция:
“На един адрес със съгласието на собственик на жилищен обект могат да се регистрират такъв брой лица, който не надвишава повече от три пъти броя на жилищните помещения в него.”
Аз нарочно не исках да де споменава “жилищно”, защото понякога има многодетно семейство в малко жилище. Ако се води едностаен апартамент, повече от 3 човека не могат да се регистрират.
Янаки Стоилов:
Г-н Казак предложи една заместваща редакция. Има ли други предложения? Няма.
Гласуваме неговото предложение. Които са “за”, моля да гласуват.
Проф. Огнян Герджиков:
В едностайно жилище не може да има семейство с две деца. Аз съм собственик на жилищен обект и с моето съгласие едно семейство с две деца не може да живее под наем в едностайно жилище. В едностайния апартамент има едно жилищно помещение и там не може да живее четиричленно семейство.
Мая Манолова:
Текстът, който предлага комисията е по-добър.
Янаки Стоилов:
Аз ви казах, че текстът, който предлага комисията, е по-гъвкав и изисква разумно приложение. Той не е стриктен текст.
Надка Балева:
Той дава възможност на домоуправителя субективно той да преценява колко души.
Янаки Стоилов:
Как ще преценява, като има нормативи. Наредбите за жилищните нужди не са отпаднали, където се казва, че в едностаен апартамент живеят един или двама души. В двустайния живеят обикновено трима или четирима и т.н. И като ги умножите по три са достатъчно гъвкави.
Четин Казак:
Аз затова не исках да има определение “жилищно”, за да може по-гъвкаво да се броят помещенията. Защото едно едностайно жилище има три помещения – стая кухня и баня. Като се умножи по три става шест. А като ограничим “жилищно” какво се получава.
Янаки Стоилов:
Така остава да твърдим, че някой ще живее банята, друг - в тоалетната, и трети в стаята.
Регистрацията се прави в службите, защото това е Закон за гражданската регистрация. Те не могат ли да преценят.
Ще гласуваме сега предложения писмен текст. Ако не събере подкрепа, ще търсим друга редакция.
Който подкрепя чл. 99а в тази редакция, моля да гласува. Тринадесет гласа “за” и трима “въздържали се”.
Четин Казак:
Имам особено мнение. Една малка шега. Мисля, че с този текст вие саботирате усилията на министъра на труда и социалната политика да привлече работна ръка от Виетнам.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към § 10. Моля да ни кажат представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, ако смятаме, че този закон ще бъде приет някъде месеците септември-октомври, достатъчно ли е времето до Нова година, тъй като само министърът на регионалното развитие издава актовете по неговото приложение, за тези два-три месеца да се подготвят, за да може да влезе в сила от началото на 2009 г. Т.е. актовете, които се отнасят към този закон. Какви срокове да предвидим за тяхното подготвяне.
Стефан Хубанов.
Не по-малко от 6 месеца. Събраха се доста нормативни актове.
Янаки Стоилов:
В такъв случай ви предлагам 1 март. Тогава на практика ще бъдат 5 месеца и малко повече. По-добре да запишем дата, защото като кажем брой месеци, често се просрочват тези неща, а датата подканя към изпълнение на срока. Ще запишем срок 1 март 2009 г. за издаването, за да може да се прилага пълноценно законът.
Надка Балева:
Една редакционна бележка. “Министърът приема произтичащите от него”. Предлагам думата “приема” да се замени с “издава”. Той не приема, той издава.
Янаки Стоилов:
Правилно, “издава” и може би не “произтичащите”, а “предвидените” или вие имате предвид, че ще се наложи и в други наредби да направи промени. Добре, остава “издава произтичащите от него изменения и допълнения”.
Не е добра редакцията. Предлагам следната редакция:
“В срок до 1 март 2009 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството издава подзаконовите нормативни актове, които произтичат от приемането на този закон.”
В този смисъл да бъде редакцията.
С това приключваме с точка първа от дневния ред.
По втора точка - Определяне на работни групи по проекта на Семеен кодекс, внесен от Министерския съвет и Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от Янаки Стоилов и група народни представители.
Г-жо Михайлова, тъй като виждам, че напускате, имате ли ваши предложения - може да дадете по един човек за работната група по семейния кодекс и по Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, които работни групи ще започнат своята дейност някъде през м. септември.
Екатерина Михайлова:
Г-жа Масева в работната група по Семейния кодекс, а аз по Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението.
Янаки Стоилов:
Добре. За Семейния кодекс аз вече предложих и мисля, че това се възприе от Комисията, проф. Герджиков да бъде начело на работната група, ако се приеме по принцип проекта за Семеен кодекс.
В тази група от ДСБ вече се каза, че може да участва Елиана Масева, от БСП – Надя Антонова и Иглика Иванова.
Някой друг има ли желание за тази група? Няма.
Г-н Казак, кажете кой предлагате Вие?
Четин Казак:
За групата, която ще работи по Семейния кодекс предлагаме колегата Метин Сюлейманов.
Янаки Стоилов:
Други предложения от Комисията има ли?
От Министерството на правосъдието в работната група по Семейния кодекс ще участват Илонка Райчинова, заместник министър, Виктория Нешева и Стела Здравкова като експерти.
Предложени са и представители от адвокатите, които се занимават с осиновяванията – Милена Кузева, респ. Нели Ганчева, една от двете, които са членове на Управителния съвет на акредитираните организации за международни осиновявания. Казаха, че се занимават и с вътрешни осиновявания.
Ако имате предложения за други хора извън състава на Комисията, също може да ги предложите.
Ще участва и проф. Цанка Цанкова, тъй като тя е включена в тази работа още от самото начало на подготовката на семейния кодекс.
Засега други предложения за тази работна група няма.
В работната група по Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението ще се включим аз и г-н Янев.
Кой друг желае? Г-жа Елеонора Николова. Още г-жа Балева, г-жа Манолова. Други?
Четин Казак:
За председател на работната група по Законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението би трябвало да бъде някой друг, а не г-н Стоилов, тъй като той е вносител на законопроекта.
Янаки Стоилов:
Аз съм съгласен да бъде друг.
Надка Балева:
Вносителят е най-добре запознат с материята.
Четин Казак:
Той да си остане в работната група, но да не е председател.
Янаки Стоилов:
Аз съм съгласен да се определи председател на работната група и аз наистина мога да не участвам в нея. Даже предлагам сега да помислим кой да бъде председател. Г-жа Манолова може да бъде председател на работната група.
Мая Манолова:
Аз не споделям притеснението, че има някакъв проблем в това Янаки Стоилов да е председател на работната група. Той е най-добре запознат с темата. Ние останалите проявяваме интерес. Аз работя по изборното законодателство, интересувам се от темата.
Четин Казак:
Формално не звучи добре, не че има проблем. Някога вносител бил ли е председател на работната група.
Янаки Стоилов:
Приемаме Мая Манолова за председател на работната група.
От ДПС Четин Казак.
Вече казахме за Елеонора Николова, Екатерина Михайлова и Яни Янев.
Предлагам в тази работна група да се включат от секретарите на общините. Ще направят предложение, тъй като те имат отношение към организацията на местните референдуми.
Предлага се също и Ралица Негенцова, която е юрист-адвокат.
Може би ще се появят и други предложения от някои институции, но досега не са заявени такива.


Яни Янев:
Може би да се включи и някой от експертите на Министерството на държавната администрация и административната реформа, защото това министерство организира в национален мащаб всички такива прояви.
Янаки Стоилов:
Ако искате под условие да се разберем извън споменатите експерти от МДААР, ако те дадат, ще включим и от гражданския сектор, без да визираме организация, ако те могат да излъчат един или двама представители, които на взаимно заменяеми начала да участват, ще ги включим. Не казвам от коя организация. Но ако има някакво предложение от организациите, които се занимават с тази материя, ще го включим.
Има ли други предложения?
Четин Казак:
Предлагам да поканим по един представител от кабинета на министър-председателя и на президента.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е уместно предложението. Ще отправим едно писмо до президента и министър-председателя да включат по един представител от техните правни екипи.
Мисля, че изчерпихме потенциалният кръг на участниците.
Надя Антонова:
Ралица Негенцова в какво качество я каним?
Янаки Стоилов:
Като експерт.
Надя Антонова:
Добре е работната група да бъде балансирана. Защото както стана ясно на първото четене, мненията не съвпадат. В това няма лошо. Нека да не съвпадат. И понеже мненията не съвпадат, и понеже добрите неща се случват в дебат с изразяване на мнения и аргументи, добре е работната група да бъде балансирана. Не ми се ще работната група да бъде в състав, който нарушава баланса.
Янаки Стоилов:
Прави ли се отвод на кандидатурата на Ралица Негенцова, за да знам дали да го гласуваме.
Мая Манолова:
Кани се като член на ЦИК.


Янаки Стоилов:
Тя съчетава няколко качества – като човек, който дълго време работи по изборното законодателство, включително и по това, което се отнася до прякото участие и като член на Централната избирателна комисия. Така че съчетава няколко качества. Ако трябва и други юристи да включим, добре. Но ако има възражения?
Татяна Дончева:
Като не ни харесва нещо, ще го отхвърлим. Какъв е проблемът с нейното участие.
Надя Антонова:
Няма смисъл едно нещо да се прави с неистови усилия.
Аз предлагам Румяна Сидерова.
Татяна Дончева:
На мястото на кого?
Надя Антонова:
На мястото на Р. Негенцова.
Янаки Стоилов:
Нека да поканим и двете – и Ралица Негенцова и Румяна Сидерова. Ако има възражение, ще гласуваме да остане само един човек от тях. Но мисля, че е по-добре да поканим и двете, за да видим дали те ще се ангажират. Ако се ангажират и двете, още по-добре.
Г-жо Антонова, така приемате ли или да гласуваме алтернативно за тях.
Надя Антонова:
Аз приемам работната група да бъде при баланс на различните мнения и да бъде от депутати.
Аз ви казах състава да работната група и преценете дали е балансирана.
Определихме за ръководител на работната група Мая Манолова и за членове: Яни Янев, Четин Казак, Елеонора Николова, Екатерина Михайлова и Надка Балева.
Да бъдат поканени представители от Президентството и от Министерския съвет.
Освен това поименно стана дума за Ралица Негенцова, Румяна Сидерова и един представител на гражданските организации, който те ще си излъчат.
Надя Антонава:
В работната група да участват предимно политически лица, а не експерти.

Янаки Стоилов:
Законът е по политическа подкрепа по принцип. Дали той ще има същата или друга подкрепа, ще се разбере в комисията за второ четене. А работната група трябва да може да формулира алтернативно или еднозначно въпросите, които трябва да се доразвият. Защото имаше много повдигнати въпроси, основателно или не, в хода на дискусията. Така че, ако работната група ще развива същия политически дебат, аз не съм сигурен, че тя продуктивно ще се придвижи много по-напред от това, което вече имаме.
Колеги, има ли други предложения?
Четин Казак:
Имам предложение. Понеже този закон е фундаментален, той променя основни положения досега в организацията на държавното устройство и вземането на решение. Затова предлагам и един представител на Конституционния съд – проф. Емилия Друмева.
Янаки Стоилов:
Аз това го подкрепям като нейно експертно участие стига тя да приеме. Защото по този закон се повдигнаха дори и конституционни проблеми. Но не знам дали членовете на Конституционния съд биха се ангажирали. Аз съм готов да ги поканя, но не съм сигурен дали те биха приели такава покана който и да е от членовете на Конституционния съд.
Аз ще разговарям с тях и ако те са готови да приемат такава покана, ще я отправя.
При второто изброяване пропуснах да кажа за Националното сдружение на общините.
Надя Антонова:
Аз бих предложила работната група като седне да се занимава със закона и като съобрази мненията на депутатите, казани на първото четене, да направи някаква концепция затова как ще се изменя закона за второ четене. След като се избистрят концептуалните въпроси, да запознаят Правната комисия, която би могла да внесе някакви изменения в концепцията.
Янаки Стоилов:
Концепцията е приета. Да прави втора концепция работната група, ние възлагаме задача по-голяма от тази на народните представители. Приемам, ако в рамките на това ,което принципно е прието, те трябва примерно да решат въпроса за праг на валидност на референдума, можем да им кажем дали да мислят за такъв праг и да се уточни какъв да бъде той. По такива въпроси мисля, че е основателно, но не са повече от 3-4 тези проблеми. Но да правим второ първо четене мисля, че не се е случвало и няма да стане.
Аз смятам, че след като работната група се ориентира към определени решения, в цялост може междинно да представи на комисията по някои от най-дискусионните и възлови въпроси какво надделява. Това означава да изнесем дискусията за второ четене пред скоби и после да няма какво да правим в комисията.
Проф. Герджиков иска думата.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз си позволявам да взима думата при положение, че сме свършили с тази точка.
Току-що научих, че Комисията по защита от дискриминация, начело с Кемал Еюп е уважила жалбата на гей организацията “Джемини” затова, че е дискриминационно в проекта за Семеен кодекс се ограничава съжителството само между мъж и жена и можело да бъде и трябвало да бъде еди си как, така че ни чакат усложнения в материята.
Янаки Стоилов:
Ако ми позволите да обобщя за работните групи.
В тях има минимален брой хора, които работят от началото до края. Една значителна част са фигуранти. Налага се експертите да вършат сериозна работа, без да знаят докъде имат ясен мандат за тези неща. И както показва практиката, в комисията след това да се връщаме двукратно и трикратно към въпроси, които са били обсъждани и са оставени нерешени.
Аз ви препоръчвам в тези многобройни състави на работните групи, които излъчихме, да се свърши бързо и аргументирано работата и тогава да мислим какви баланси са постигнати или не са постигнати. Струва ми се, че отдадохме прекалено голяма тежест на нещо, което не знам какво ще бъде на практика като резултат от тяхната работа.
Преминаваме към трета точка - Приоритетни въпроси за началото на следващата парламентарна сесия.
Това е за ваше сведение. Разбира се, вие може да предложите и приоритети за първите два-три месеца от следващата парламентарна сесия.
Това, с което предстои да се занимаваме, е да разгледаме двата доклада за дейността на прокуратурата и прилагането на закона и респ. същото за Върховния касационен съд, чиито доклад постъпи преди няколко дни.
На разположение на народните представители е и доклада на Висшия съдебен съвет, който ние обсъждахме и по който имаме изразено становище. То може да се конкретизира в хода на пленарната дискусия.
Към тази рубрика, която засяга съдебната власт, добавям и вероятни изменения на НПК, които ще бъдат представени от правителството като последици от промените в Закона за Министерството на вътрешните работи.
Другото направление, ако бъде приет Семейния кодекс, да продължи работата в работните групи, респ. в Комисията.
Също работата по Законопроекта за прякото участие на гражданите в управлението по подобен начин.
Аз ви предлагам приоритети за първите два месеца от следващата сесия. Ще се появят и други теми, но сега ви запознавам с това, което ще правим в първите два месеца след ваканцията.
В този период е подходящо да направим и изслушване на министъра на правосъдието и на хората, които се занимават с търговската регистрация, за да видим дали има подобрение в областта на търговската регистрация, каквото се очакваше при промените в законодателството.
Освен това, мисля, че правителството ще внесе Законопроект за особените залози.
Вие може да предложите от това, което имаме като наличен законодателен материал, внесен в комисията или пък други въпроси.
Четин Казак:
Предлагам да се включи в тази графа, тъй като има вече няколко внесени законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс.
Янаки Стоилов:
Това, което ще направим, е още преди края на сесията, тъй като вече станаха няколко малки и разнопосочни предложения за промени в Наказателния кодекс, аз ще ги изпратя с едно придружително писмо до министъра правосъдието, към който има формирана работна група. След като чуем тяхното мнение и евентуално дали те готвят свой промени в Наказателния кодекс, тогава можем да им дадем ход. Към края на м. септември вероятно ще разполагаме със становището на Министерството на правосъдието.
Ще изпратим всичко, което е постъпило до момента.
Имате ли други теми? Г-н Казак.

Четин Казак:
Един принципен въпрос.
Струва ми се, че в това Народно събрание има огромен проблем във формирането на позицията на Народното събрание специално в проблематиката, свързана с НПК, досъдебно производство и т.н. Миналото Народно събрание имаше ясно съзнание коя комисия изразява политическата воля на Народното събрание. Това беше Правната комисия. Сега ние в Правната комисия ще се занимаваме с НПК, а в Комисията по вътрешна сигурност се занимават с организацията на досъдебното производство в МВР. Взимат се едни решения, които не се знаят тук. След това НПК идва при нас??!!.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че проблемът идва оттам, че трябваше да се внесат заедно Закона за МВР и промените в НПК. И тъй като това не стана, сега едното в някаква степен противопоставя другото, но това не зависи от нашата работа.
С това ние изчерпахме нашата работа. Приключваме засега. Благодаря ви за участието. За другата седмица, ако има някои належащи законопроекти, ще се видим.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: