---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 32

Днес, 11.09.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на вътрешните работи – Михаил Миков, министър; от Министерството на правосъдието – Борислав Петков, началник на отдел “Международна правна помощ”, Наташа Босева, директор на Централния регистър на особените залози и Мария Колева; от Министерството на външните работи - Бояна Трифонова, експерт и Яна Драганова, парламентарен секретар.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, всеки момент ще започне заседанието. Преди това да ви уведомя за покана от министър Тачева във връзка с изготвена концепция “Проект на закон за нормативните актове”, която ще се обсъжда на конференция, провеждана на 19 септември 2008 г. от 09:30 до 13:00 часа в хотел “Шератон”, зала “Средец”. Отправено е писмо до мен като председател на комисията с покана за участие. Ако проявявате интерес към тази тема, можем да посочим конкретни участници на ниво членове на комисията и експерти. Ако имате готовност, аз ще предам информацията.
Има и програма за конференцията, която включва и други участници. Допускам, че ако се дадат имената на народни представители, желаещи да участват, тази програма подлежи на допълване. Ако смятате да изразите някакви становища, кажете. Добре, заявяват желание за участие г-жа Елиана Масева и г-жа Екатерина Михайлова.
Може да помислите до края на заседанието и ако има и други желаещи, ще го отразим.
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, № 802-02-29 от 03.09.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него, № 802-02-27 от 25.07.2008 г., внесен от Министерския съвет.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози, № 802-01-62 от 07.08.2008 г., внесен от Министерския съвет.
4. Обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право, № 802-02-28 от 26.08.2008 г., внесен от Министерския съвет.

По първа точка - Законопроект за ратифициране на Конвенцията за полицейско сътрудничество в Югоизточна Европа, внесен от Министерския съвет, давам думата на министър Миков, да представи законопроекта.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Няколко думи. Конвенцията е подписана през 2006 г. България е участвала в изработването на конвенцията в пред присъединителния период - преди 2007 г., преди влизането ни в Европейския съюз. Участвала е активно в изработването на този документ на база на най-добрите решения в Шенгенското пространство, които дават една много по-голяма възможност за полицейско сътрудничество, включително проследяване на чужда територия, използване на данни от чужди полицейски служби.
Страните членове на конвенцията очертават и нашите интереси в тази посока – Албания, Босна и Херцеговина, Република Македония, Република Молдова, Румъния, Сърбия и Черна гора.
След влизането ни в Европейския съюз имам някакво политическо разколебаване в очакване да влезем в шенгенското пространство, където наистина механизмите за такъв тип полицейско сътрудничество са много по-големи. Аз определено смятам, че до влизането – до 2011 г. в шенгенското пространство, един такъв документ, подробно разписан, даващ по-големи възможности за оперативно полицейско сътрудничество е необходимо, особено в югоизточните Балкани, където националната престъпност никога не е в рамките само на една държава. Затова предложението на Министерския съвет е да отидем към ратификация, съответно депозиране в депозитара в Тирана и да направим опит за практическа реализация на възможностите по тази конвенция най-вече със Сърбия, Черна гора, с Молдова, с Албания.
Има проявен интерес извън Югоизточните Балкани като Унгария и Австрия за евентуално присъединяване към тази конвенция, доколкото те оценяват, че борбата с транснационалната престъпност в Югоизточна Европа, в частност на Балканите, трябва да има по-силни и практически механизми за полицейско и правно сътрудничество.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Ако имате въпроси и изказвания, заповядайте. Няма.
Предлагам тези, които подкрепят ратификацията, да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приема.
По втора точка - Обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте да се представите и накратко да представите законопроекта.
Борислав Петков:
Аз към началник на отдел “Международна правна помощ” в Министерството на правосъдието.
Ще представя проекта на Закон за ратифициране на Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки - от една страна, и Конфедерация Швейцария - от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси.
Споразумението за сътрудничество между Европейската общност и Конфедерация Швейцария за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси е сключено през 2004 г. Основна цел на споразумението е да разшири обхвата на оказването на административна и взаимно правна помощ за превенция за разкриване, преследване и ограничаване на измамите и незаконна дейност по отношение на финансовите интереси на държавите от Европейския съюз и Конфедерация Швейцария. Предвижда се обмен на информация, доказателствени материали, съвместни операции и други форми на сътрудничество.
В обхвата на споразумението попада административната и наказателната превенция, разкриването, разследването, съдебното преследване и наказване на измамите, засягащи финансовите интереси на договарящите се страни по отношение на търговия със стоки в нарушение на митническото и земеделското законодателство; търговия в нарушение на данъчното законодателство; отпускане или задържането на средства от бюджета на договарящите се страни и използването им за цели, различни от тези, за които са били първоначално отпуснати.
Съгласно изискванията на чл. 11 от споразумението следва да се посочат едно или повече централни звена от държавите членки, които да обработват исканията за административна помощ и да възлагат на компетентните административни органи да оказват исканото съдействие. В тази връзка е предлаганият проект на закон.
Същевременно законопроектът определя Върховна касационна прокуратура и Министерството на правосъдието като централни органи за получаване и изпращане на молби за правна помощ по административни производства.
В заключение. Предлаганият проект на Закон за ратифициране на споразумението за сътрудничество е в съответствие със задължението на Република България, произтичащо от пълноправното й членство в Европейския съюз. Споразумението е в интерес на България, тъй като то би осигурило една по-благоприятна среда на сътрудничество на европейско равнище в областта на борбата с измамите и защита на финансовите интереси. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Имате ли въпроси, становища?
Г-н Чернев, заповядайте.
Павел Чернев:
Интересува ме чл. 3 – при незначителни нарушения се определят задължения, които не надхвърлят 25 хил. евро.
И още един пасаж, който гласи: “Замолената страна може да откаже сътрудничество, ако счита, че има вероятност изпълнението на искането да засегне нейния суверенитет, сигурност” – дотук добре, “обществен ред”.
Може ли някакво разяснение по този абзац.
Първият въпрос е защо е такъв размера и втория специално за “обществен ред” е много разширително.
Борислав Петков:
По повод на размера на сумата. Това е споразумение, прието 2004 г. и България тогава не е могла да вземе никакво отношение по въпроса за размера. Ние просто сега трябва да се присъединим.
По втория въпрос. Това е една разпоредба, която фигурира във всички международни правни актове в сферата на правно сътрудничество – има подобна разпоредба и в Конвенция от 2000 г., втори допълнителен протокол към Конвенцията за взаимопомощ по наказателно правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Други въпроси и становища? Няма.
Които подкрепят предложения Закон за ратификация с уточняващите декларации към него, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се приемат.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за особените залози, внесен от Министерския съвет.
Ще бъде представен от Министерството на правосъдието. Заповядайте.
Наташа Босева:
Казвам се Наташа Босева и съм директор на Централния регистър на особените залози към Министерството правосъдието.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
С предлаганите изменения и допълнения на Закона за особените залози се създават условия за усъвършенстване на националния електронен регистър за особените залози, първият електронен регистър в Република България, както и се подобрява нормативната уредба на отношенията при финансиране срещу обезпечение, по-точно в частта й относно изпълнението върху заложеното имущество.
Със законопроекта се предлага създаването на нормативна уредба за предоставянето на административните услуги, които се извършват от регистъра на особените залози по електронен път, осигуряването на пряк достъп до публичната информация в регистъра и възможността за подаване на заявления за вписване по електронен път ще оптимизира и ще подобри изключително много административното обслужване.
Към настоящия момент вече се работи по надграждане на специализирания софтуер на регистъра с модул за уеб базирано приложение, което ще позволи извършването на онлайн справките в регистъра, както и подаването на заявленията.
Разширява се възможността за финансиране на регистъра и осигуряване на необходимите средства именно във връзка с това усъвършенстване на информационната система на регистъра. Към настоящия момент в Централния регистър е налице парадокс. Регистърът е ефективен в техническия смисъл на думата, т.е. поставената и преследвана цел се постига с много ниски разходи. Тази ефективност е благодарение на обстоятелството, че още при създаването на регистъра със Закона за особените залози през 1997 г., още тогава регистърът е създаден като електронен и уреден в закона като електронен. По този повод казах, че това е първият електронен регистър в Република България. Още тогава са стандартизирани, унифицирани всички заявления и процедури по вписването, създаден е уникален код за всички залогодатели и участници в регистъра и единствено на това се дължи добрата ефективност, която и към момента реализираме. Обаче, обемът на работата за 10 години нарасна изключително много. Няма търговски кредит в републиката от търговец, от търговските банки, както и между фирмените кредити, които да не се обезпечават с особен залог. Последните две години и особено тази година изключително много залози се вписват и от най-различни европейски банки, при които залогодателят е българско или местно лице. Обезпечението с особен залог, особено за страните, където няма такъв регистър, е изключително важно и особено радостно за заложните кредитори. Обемът е нараснал 5 пъти откакто е създаден регистърът. Стойността на самите обезпечения се определя от заложния кредитор, който заявява този залог. Такава справка не позволява регистъра.
Справките и удостоверенията, които издаваме, са нормативно регламентирани, т.е. те се генерират от системата. Но при един кредит от 160 млн. евро обезпечението, което е при нас – ние вписваме само движими вещи и вземания, съвкупност от движими вещи и вземания. Другите обезпечения с оглед предмета на обезпечението се вписват в Служба по вписванията, Безналични такси и в Централния депозитар.
Янаки Стоилов:
Такава справка фигурира ли при вас. (Да.) Значи вие може да имате една обща представа за това.
Наташа Босева:
Сумарно такава справка системата не прави.

Янаки Стоилов:
Вие можете да си я направите. Всъщност това би трябвало да го искат Министерството на финансите и Министерството на икономиката, защото това не е правен въпрос, но е част от едни големи финансови масиви и дават отражение върху икономиката и финансовата система.
Наташа Босева:
Не съм си поставяла за цел, но мога да ви кажа ориентировъчно, че на ден се вписват не по-малко от 300-350 залога.
Янаки Стоилов:
Таксата процент ли е от размера на залога?
Наташа Босева:
Не! Таксата е проста, фиксирана е в тарифа. Таксите са променяни за последен път 2003 г. Едно вписване дали ще е 20 млн. евро или 2 млн. евро – днес аз лично съм прегледала по-сложни от правна гледна точка вписвания по процедурата, те варираха от 2 млн. евро до 20 млн. евро, таксата е една и съща. Т.е. тя е 40 лв.
С всичко това обосновавам сериозното допълнение в закона за отчисление на 25% от приходите, които събира регистъра. За справка мога да кажа, че 2007 г. бюджетът на регистъра е 300 хил. лв., а приходите събрани са 3 200 000 лв. Всички знаем, че административната услуга трябва да включи само разходите за предоставянето й. В този смисъл в никакъв случай не бих казала, че се реализира някаква печалба. Напротив, необходими са ни средства да усъвършенстваме регистъра.
Янаки Стоилов:
Ако не възразявате, в представянето по-свободно да давате уточняващи отговори. Колко души са ангажирани в регистъра на особените залози.
Наташа Босева:
Тяхната численост при създаването 1997 г. е 35, 2001 г. направихме 10% съкращение. Сега сме 31 души, в т.ч. директор, главен секретар – стават 29, в т.ч. 5 души обща администрация, която е крайно оптимална, и остават 24 души, които са специализираната администрация, от които имаме само 7 структурни звена в страната. В тези 7 структурни звена работи по един служител, като те са разположени в съдебни сгради и не обслужват само една област, примерно не само Варна, а и Търговище и там, където няма бюра.
Янаки Стоилов:
Какви са средните брутни възнаграждения?
Наташа Босева:
Средната заплата до 1 април т.г. беше 430 лв. Един главен експерт- длъжностно лице по вписванията и то един, не случайно казвам един, защото това е една от най-старите служители и взима 500 лв. основна заплата. От 1 април за първи път в историята на регистъра за първи път беше увеличена средната брутна заплата извън 10% увеличение, което сме имали всяка година. Сега средната брутна заплата е 524 лв. Аз съм в регистъра от 8 години и затова мога да ви отговоря на всеки един въпрос. Много болезнено изживявам това, което се случва. Работата е отговорна и извънредно много, въпреки че ние не осъществяваме контрол за законосъобразност, както търговския регистър. В никакъв случай не правя паралел. Но вписването в Регистъра на особените залози е с много сериозни правни последици. Всички знаете като колеги и проверката, която се извършва, не е чисто механично, колкото и да стандартизирано и унифицирано всичко, защото едно невписване или пропуск или пропуск да се сканира част от заложеното имущество, значи че то вече го няма в обезщетението.
Затова с оглед и материално стимулиране на служителите, въпреки че в мотивите не считаме, че по този начин ще се наруши установения ред за определяне на основното възнаграждение на служителите по държавно и по трудово правоотношение, но наистина без сериозна мотивация трудно се работи. Напуснаха през последните две години при щатна численост 31, са напуснали 22, т.е. смени се съставът. В началото всички колеги бяха с магистърска степен. Те отидоха на работа в държавната администрация, тъй като бяха работили при нас вече 3-4 години и това беше една добра атестация за тях. Защото при много работа и с много документи и с клиенти, не можеш да не работиш, защото пред вратата има 100 души, не можеш да си неучтив, защото добре работим с нашите потребители и това беше една добра атестация. Те отидоха в държавната администрация в държавни агенции, две от момичетата са в Брюксел, защото работата при нас им харесваше, но не ги удовлетворяваше заплащането. Доста колеги отидоха в системата на Министерството на правосъдието. Тази година са напуснали 7 души, 6 от които са длъжностни лица по регистрацията. Четирима от тях отидоха да работят в електронни регистри, защото имат опита, въпреки че софтуерите са различни, но имат опит да работят със специализиран софтуер.
Във връзка с § 23 от Закона за държавния бюджет за 2008 г. и изпълнението на изискванията и разпоредбите на параграфа, аз нямах възможност да извърша съкращението. Получих писмото, но е невъзможно да го изпълня.
И още една подробност. Регистърът е централизиран. В началото концепцията е била, защото е създаден с помощта и дарение на Световната банка и Американската агенция за международно развитие, както е Търговския регистър – 28 бюра в цялата страна с достъп до базата данни. Обаче с оглед сигурност и с оглед на това, че тук ще се осъществява непосредствения контрол за вписванията като първи електронен регистър, той е централизиран. Т.е. всичко се извършва само тук от 14 души. Бюрата са едни фронтофиси. Примерно, в Смолян, където има 14 клона на търговски банки, няма местно регистърно бюро. Много сериозен е проблемът с числеността. Нямахме възможност сега да извършим това съкращение, което води до това, че няма да можем да увеличим възнагражденията по чл. 11 от 175 постановление на МС. Не че ще са много големи на база 400 лв. заплата с 8 или 10, или 5% - в зависимост от атестацията, а повечето служители са нови и нямат и оценки за атестация, но все пак е някакво увеличение.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за представянето. Колегите ако имат въпроси, становища да ги чуете и след това ще отговорите.
Г-жо Антонова, заповядайте.
Надя Антонова:
Аз имам един кратък въпрос. Виждам, че в промените на закона се очертават и промени в статута на регистъра или поне така са мотивирани тези изменения в чл. 22 и възпроизвеждане във второстепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Какво променя практически, а и юридически, предлаганите изменения на чл. 22 от Закона за особените залози.
Наташа Босева:
Не, нищо не променя. Просто изписахме коректно текста и уточнява, че сме второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към министъра на правосъдието, а не към министерството.
Надя Антонова:
А има ли някой от Министерството на правосъдието, който да представи тяхното становище по тези изменения. Аз виждам кой е вносител, но доколкото си спомням имаше една съгласувателна процедура и Министерството на правосъдието няма как да не е страна в тази процедура и питам има ли някой, който да представи становището на Министерството на правосъдието.
Янаки Стоилов:
Г-жа Антонова по заобиколен начин казва, че вие сте страната изпълнител, а Министерството на правосъдието тъждествено ли становище има, тъй като вие сте инициатор. Предполагам, че след като Министерството на правосъдието е вносител в Министерския съвет, че това е така. Но все пак ако има някакви нюанси в разбиранията и вижданията, да ги чуем.
Христо Бисеров:
Имам един въпрос към колежката. Той звучи така: Да не би да сте вкарали закона само заради § 3? Да не се окаже, че всички неща са уточняващи, а само § 3 е съществено изменение. Ние един път се занимавахме с такива текстове и аз се изкушавам да попитам тези 25% като абсолютна сума какво представляват.
Мария Колева:
Сигурна съм, че във финансовата обосновка са изчислени. В момента не разполагам с нея, но ви отговарям веднага и директно на въпроса. Не е заради § 3.
Янаки Стоилов:
Основното вдъхновение на законопроекта е от § 3. Това се разбира. И то се разбира от това, че дейността общо взето върви ритмично, но при все по-голямо напрежение от страна на изпълнителите. Тази формула вече беше приложена по отношение на служителите в Търговския регистър. Сега този опит се пренася тук. Това има своята аналогия. Ние сме по-откровени при разшифроване на идеите.
Други становища?
Валентин Милтенов:
Какво мисли Министерството на правосъдието за поставените проблеми, тъй като виждам, че и таксите са смешни, съставът е недостатъчен. Каква визия имате за следващия бюджет. Аз мисля, че е недопустимо за една страна да вижда как се мъчат 30-на служители в една институция или 20 служители. Министерството на правосъдието трябва да има ясна визия и да каже от какво имат нужда и за което биха искали нашата подкрепа за новия бюджет.
Янаки Стоилов:
Вашият въпрос може би подсказва друг начин на решаване на проблема. Дали не е по-добре да се завишат в определена степен таксите, които биха могли да решат и въпроса, който тук се поставя като допълнително връщане на тези средства. Това са различни финансови пътища за решаване на един и същи проблем.
Наташа Босева:
Предполагам, че размерът на тези 3 200 000 лв., които до месец август са вече 2 500 000 лв., което значи, че до края на годината приходът ще бъде същия и малко по-висок от предишната година, при реализиране на прекия достъп до регистъра, и електронните справки, и електронните удостоверения – всичко това ще намалее. Защото сега няма такава възможност и колкото и да са символични таксите, всяка банка преди да отпусне кредита, иска удостоверение.
Аз съм написала в изложението си, но мога с две думи да кажа. Всяка търговска банка проверява в регистъра и взима удостоверение изрично, а не справка от регистъра, за вписванията по партидата на съответното лице. Месец-месец и половина трае подготовката на кредитното досие. Естествено през този месец в електронния регистър може да се случи всичко. Преди вписването правим устна справка и непосредствено след вписването с оглед вътрешните правила на всяка една търговска банка издаваме удостоверение, защото там се прави досие на всеки кредитоискател и при проверката трябва да има удостоверение преди кредита, удостоверение непосредствено след кредита, в който заложният кредитор да се види, че това заложено имущество го няма никъде другаде в предходните. Тези електронни справки и пряк достъп ще намалее, защото те ще могат да си извършат справката по време на проучване на кредита, ще могат да извършат справката с пряк достъп преди вписването и ще остане, ако решат че това е нужно с оглед на техните вътрешни правила, само едно удостоверение. Така че тези приходи ще намалеят.
Янаки Стоилов:
Т.е. вие ще получавате само веднъж такса за издаване на удостоверението, а не за няколкото справки, които сега отделно се заплащат.
Наташа Босева:
Да. Електронното вписване също ще е с по-малка такса, а не такава каквато е сега – 40 лв.
От друга страна, ние вкарахме този текст, че всеки има право на свободен и безплатен достъп до регистъра”, защото е логично на всеки редовен данъкоплатец държавата да осигури този безплатен достъп до тази публична информация, защото регистърът е публичен. Всеки може да дойде и да вземе в момента справка за всяко едно лице, както и електронните образи на всички документи, които са представени по съответно вписване.

Янаки Стоилов:
Без вашето удостоверение това може ли да служи като официално доказателство при последващ спор, ако вие не сте издали удостоверение, независимо, че той разполага с публичната информация от регистъра. То това е интересното, за да се прецени доказателствената тежест на тази информация.
Наташа Босева:
Аз считам, че единствено удостоверението е официално доказателство и официален удостоверителен документ. Както и към настоящия момент ние в изпълнение на Закона за електронното управление и Закона за търговския регистър престанахме и не изискваме никакви удостоверения за актуално съдебно състояние, което изисквахме, за да знаем какво вкарваме в регистъра. Сега правим справка в електронния регистър.
Яни Янев:
Няколко уточняващи въпроси и мнения.
Тъй като вие сте второстепенен разпоредител на бюджетни кредити, всъщност приходите, които постъпват в регистъра директно заминават в Министерството на правосъдието. Нищо не остава при вас.
Наташа Босева:
В републиканския бюджет.
Яни Янев:
Всъщност как чисто процедурно тези 25 на сто ще постъпват като собствени приходи в бюджета на Централния регистър на особените залози. Те няма да са разписани в Закона за бюджета. Аз не знам от чисто счетоводна гледна точка как точно ще се случи това нещо. Те са резултатна величина от общите приходи. Това означава, че накрая на годината, когато се видят общите приходи на регистъра, тогава се заделят 25% или от всяка отделна такса, ще се заделят 25%, които остават при вас. Това не ми е ясно процедурно точно как ще се получи. Това не е работа на законопроекта, но трябва да се осмисли.
Това го поставям и от друга гледна точка. Наистина въпросът за развитието на материалната база на една институция, не може да бъде решавано със закона. Защото приемайки закона, това означава всяка година по този начин да се случват нещата, независимо какъв е приходът. Вие непрекъснато не можете да си купувате и всяка година да си обновявате материалната база. Това не са малко пари. Ако изходим от 25% от 3 200 000 лв. са близо 700 000 лв. Ако ви паднат приходите на 2 млн. лв., 25% са 500 000 лв. Ежегодно колко са институциите в България, при условие, че бюджетът досега ви е 300 000 лв. годишно и всяка година при паднал приход на 2 млн. лв. получавате по 500 000 лв., които трябва да ги използвате 90% за материална база и част от тях ще отиват и за материално стимулиране. Това не ми се връзва в логиката на поведение, за да бъде законно. За мен това по-ясно би било, ако там, където е бюджетът на Министерството на правосъдието, вашият бюджет е на отделен ред. Докато другият подход не е много изчистен.
Янаки Стоилов:
Малко средновековен – така наречените служби “Приход”, т.е. отстъпва се някаква власт, от която упражняващите властта заделят приходи и другият над тях не се интересува. Като продажба на власт е това и организация на администрацията. Това е връщане към един модел, който е изживян поне в Европа някъде преди около стотина години.
Яни Янев:
Разсъждавах на глас, за да разберете, че трябва да има нюанси. Като принципен подход за управление на бюджетни средства като чели не е най-добрият по начина, по който се предлага.
Янаки Стоилов:
Понеже ние навлизаме и в чужда компетентност, макар че е гранична, тя е и наша, но колегите, които са в Комисията по бюджет и финанси, мисля, че тази дискусия е с много по-широк обхват и те трябва да я проведат още преди навлизането в параметрите на бюджета за следващата година, за да има някакво общо становище как ще се решават безспорно утежняващите се в някои случаи финансови проблеми на възлови държавни структури. Дали това ще бъде наистина някаква политика, която се обосновава програмно или конкретно по институции и бюджетът ще търси къде да сложи повече средства и къде да намали, или ние законодателно – всеки ръководител на ведомство, всеки министър ще търси някакви вътрешни механизми, с отчисления, които правят трудно управляема цялата система. Мисля, че там е мястото. Ние сме тръгнали към решаването спорадично и частично на тези въпроси, а не като една бюджетна политика. Това не е, пак казвам, наша задача. Наша е задачата да го видим като хора, които имат задължението да видят как е организирана държавната структура. А в другата комисия трябва да се види как тя ще функционира, с какви материални ресурси.
Г-жо Антонова, заповядайте.


Надя Антонова:
Г-н Председател, аз съм съгласна и с двете страни и с излаганите от тях съображения. Това ми напомня донякъде за Швейк в смисъл, че войната вървеше добре и за двете страни, докато не се намесиха генералните щабове. В нашия случай, според мен войната върви добре и за двете страни, защото те наистина са прави. Вярно е, че заплатите са ниски и вярно е, че трябва да бъдат поощрявани хората. Няма спор по този въпрос по редица съображения, които са известни на всички.
Вярно е също така, че предложението за § 3 не се вписва в една обща политика, че се работи казуистично и на парче - всичко това е вярно. Вярно е и другото, че около 25 или 30 държавни институции по същия начин се финансиран. Този неправилен подход е толкова масов, че започвам да се чудя кое е правилото, и кое е изключението. Естествено не отпада възможността да се обсъди в Комисията по бюджет и финанси един единен подход по този въпрос и аз ще направя каквото е възможно в Бюджетната комисия да обсъдим този въпрос. Но ако се противопоставим на § 3 във вида, в който се поднася, означава тези хора да ги поставим в едно особено и неблагоприятно положение спрямо другите колеги от държавната администрация, които както споменах поне 25 ведомства се финансират по този начин. Въпросът е да изработим един общ подход и дано успеем да го направим с бюджета за догодина. Но § 3 аз ще го подкрепя в този вид, както и останалата част от законопроекта.
Смутена съм малко от съдържанието на § 1. В мотивите се твърди, че се променя статута. Тук се каза, че предложението за § 1 не променя статута. На мен ми се струва, че ако Централният регистър на особените залози престане да бъде към Министерството на правосъдието, наистина става дума за нов статут, без да говорим за тези бюджетни зависимости. Става дума, доколкото аз схващам, че Централният регистър на особените залози пак го правим някакъв независим орган, което не е лошо, а може би е похвалително. Но трябва да си дадем сметка, че ако Централният регистър на особените залози престане да бъде към Министерството на правосъдието, това означава дейността на този регистър да не подлежи на парламентарен контрол, който може да се извърши чрез министъра на правосъдието, тъй като директорът се назначава от самия министър. Т.е. цялата структура е такава, че не се избира изцяло или частично от парламента, не е към министър и това означава липса на парламентарен контрол. И като решим да има или да няма възможност за парламентарен контрол върху централния регистър е добре да си дадем сметка, че посоката е друга. Ние изменихме Конституцията, за да има публичност и отчетност на съдебната власт и на Висшия съдебен съвет. Това е вече едно изменение в друга посока, не казвам добра или лоша, казвам различна. Затова ми се ще да си останат текстовете така както са, за да има възможност и за публичност и за прозрачност в работата на регистъра, което не го казвам с лошо чувства. Аргументът ми е, че този статут, който ще се постигне според мен, ако приемем исканото от вас изменение по § 1, ще постигнем статута на Агенцията по вписванията. Министърът на правосъдието трябва да го прекръстим на министър на затворите и когато има проблеми в агенцията по вписванията, тогава министърът ще каже: Извинявайте, вие направихте един независим орган. Министерството на правосъдието е една пощенска кутия, по чиито бюджет пристигат някакви средства и автоматично заминават другаде. Затова бих предложила да поразсъждаваме необходим ли ни е този параграф 1 от гледна точка на тенденцията за публичност, прозрачност, откритост в работата на институциите.
Наташа Босева:
Аз съм съгласна с Вас.
Надя Антонова:
Аз подкрепям законопроекта, г-н Председател. Гласувам “за”. И ако излизам, то е с молба да ме извините, понеже отивам на Бюджетна комисия.
Наташа Босева:
Благодаря ви. Аз съм съгласна с Вас. В никакъв случай. От името на работната група си позволявам да кажа, която беше под председателството на г-жа Сабрие Сапунджиева, с участието на г-н Белазелков, Стефан Кючуков, Елена Петкова, които са всъщност авторите на закона, че не е имало такава мисъл и такъв мотив. Може би неточно сме формулирали това, но искахме да подчертаем това, че е второстепенен разпоредител към министъра на правосъдието, а не към министерството.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Няма. Доста подробно се разисква този кратък законопроект, но понеже засяга принципни въпроси и е една важна материя, затова проведохме и тази дискусия.
Сега можем да пристъпим към одобряване на законопроекта. Тези, които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се подкрепя по принцип законопроекта за първо четене.
Благодаря ви.
По четвърта точка - Обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право, внесен от Министерския съвет.
Заповядайте, представителите на Министерството на външните работи като автори на законопроекта, накратко да го представят.
Яна Драганова:
От Министерството на външните работи присъстват експерта по темата Бояна Трифонова и Яна Драганова, парламентарен секретар. Ще дам думата на експерта да представи законопроекта.
Бояна Трифонова: експерт от МВнР
Предложението е за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право.
На първо място искам да кажа, че България е подкрепила създаването на Международния трибунал по морско право още с акта на подписване на Конвенцията на ООН по морско право от 1982 г.
В Конвенцията по морско право на ООН има Приложение 6, което урежда статута на Международния трибунал по морско право. Съгласно чл. 10 от този статут от приложението членовете на международния трибунал имат определени привилегии и имунитети. Същите се предоставят и на помещенията, съответно и на превозните средства, ползвани от международния трибунал.
Международният трибунал по морско право е юридическо лице със седалище Хамбург. В него участват на изборен принцип 20 съдии. Ние имаме представител. Проф. Александър Янков е нашият представител в организацията.
Споразумението на привилегиите и имунитетите е прието през 1997 г. и влиза в сила 2001 г. именно след като бъде ратифицирано от 10 страни. То все още е открито за подписване. До момента е ратифицирано от 36 държави, сред които 17 държави членове на Европейския съюз. Ратифицирайки това споразумение се продължава подкрепата на България за присъединяване към проблемите на морското право в международен аспект.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Имате ли въпроси и становища? Няма.
Вие към нас имате ли въпроси? Няма.
Във водещата комисия също е обсъден законопроекта.
Моля тези, които подкрепят Законопроекта за ратифициране на Споразумението за привилегиите и имунитетите на Международния трибунал по морско право, да гласуват. Благодаря ви. Против и въздържали се няма. Приема се.
Благодаря ви.
Поради изчерпване на дневния ред, завършваме заседанието. До другата седмица. Благодаря ви.


Председател:
(Янаки Стоилов)




Стенограф-протоколчик: