---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 33

Днес, 18.09.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват народните представители: Петър Берон, Йордан Величков, Станчо Тодоров, Минчо Христов, Стела Банкова, Иван Сотиров, Петър Манолов, Петя Гегова, Илко Димитров и Яне Янев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Добър ден, колеги. Преди да открия заседанието да ви уведомя, че на 25 и 26 септември в Бургас ще се проведат Дни на медиацията, във връзка с което се организира българо-германска конференция, за която има програма. Ако някои от вас проявяват интерес да участват от името на комисията, това може да бъде осигурено.
Откривам заседанието на комисията при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за политическите партии:
- № 754-01-65 от 18.04.2007 г., внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова;
- № 754-01-98 от 05.07.2007 г., внесен от Йордан Величков и група народни представители;
- № 754-01-160 от 22.11.2007 г., внесен от Станчо Тодоров и група народни представители;
- № 754-01-166 от 05.12.2007 г., внесен от Йордан Бакалов и група народни представители;
- № 854-01-98 от 01.08.2008 г., внесен от Ангел Найденов и група народни представители;
- № 854-01-99 от 06.08.2008 г., внесен от Иглика Иванова;
- № 854-01-100 от 08.09.2008 г., внесен от Яне Янев;
- № 854-01-101 от 10.09.2008 г., внесен от Марина Дикова и група народни представители.
Ще дам възможност на вносителите накратко да представят законопроектите, като открояват същественото и различното от другите законопроекти, за да се ориентираме по-нататък в дискусията и при тяхното гласуване.
По първия законопроект – заповядайте г-н Христов. Вие сте вносител заедно със Стела Банкова.
Минчо Христов:
Благодаря, г-н Председател.
Без съмнение нашият законопроект, освен че е внесен преди повече от година и половина, наистина е по-различен от всички останали. Той предлага да отпадне партийната субсидия, която държавата плаща на партиите.
Мотивите , с които сме внесли този законопроект, са следните.
Колеги, една партия трябва да функционира на базата на определени принципи и определени идеи, а не на парични постъпления. Партията може да се издържа от членски внос, от средства, които се събират между самите членове, ако те споделят в достатъчна степен тези идеи и тези принципи. Получава се на практика следното.
Партии, които са влезли с определен процент, не искам умишлено да не споменавам цифри и имена, но партиите, които са влезли с определен процент, днес имат съвсем друг процент, десетки пъти по-нисък. Редно ли е тези партии да получават в продължение на 4 години тези огромни суми. Редно ли е държавата, при всички тези социални проблеми, които има обществото да финансира политическите партии с десетки милиони левове годишно. Това е основният проблем.
Някои ще каже, че държавната субсидия ще намали корупцията сред политическите партии, тайното финансиране и т.н. Аз мисля, че тези аргументи са просто смешни, защото всеки един разумен човек може да види десетките милиони, които се изсипват във всяка една кампания и отчетите, които се дават. Между едното и другото няма никаква съпоставимост и никакво реално отношение. Така че аргументите от типа на този, който споменах, мисля че са несъстоятелни.
Втората точка от нашето предложение е следната.
В сега действащия закон има една “вратичка” – политическите партии да преотдават помещенията, където се помещават. Знаете, че наемът, който те плащат на държавата е изключително нисък, смешно нисък, докато те преотдават тези помещения за ресторанти, кафенета. В кръга на шегата, нямам информация да има публични домове в такива помещения, но не бих учудил ако и това излезе в медиите. Затова нашето конкретно предложение е да отпадне един израз. Ще ви прочета члена, за който говоря.
“Предоставените помещения на политически партии не могат да се преотдават под наем, да се преотстъпват за ползване, както и да се ползват съвместно по договор с трети лица”, забележете, добавено е едно изречение, което обезсмисля целия текст – “освен, когато подпомага дейността на партията и се запазва основното им предназначение.”
Сами разбирате, че това е един текст, който буквално обезсмисля целия член, който ви прочетох, тъй като партиите отдали помещенията за кафенета и ресторанти, в същото време продължават да си правят партийните събрания там, т.е. запазва се предназначението на самото помещение. Мисля, че не е редно да се прави това, което се прави от повечето политически партии. Затова сме предложили да отпадне и тази възможност да се източват държавни средства.
Това е накратко нашето предложение. Мисля, че то е добре аргументирано, логически и полезно за държавата –тези десетки, десетки милиони левове, които се прахосват сега за партийни субсидии, могат да бъдат използвани за далеч по-полезни неща от българската държава, имам предвид в социалната сфера.
Янаки Стоилов:
Следващия законопроект е на Йордан Величков и група народни представители. Заповядайте, г-н Величков.
Йордан Величков:
Не исках да занимавам комисията с този проект за поправка на Закона за политическите партии, но ние просто сме принудени. Тъй като по сега действащия закон се оказа, че четири партии са лишени от всякакви субсидии в продължение на година и това, че в същото време част от тях са ощетени с неколкостотин хиляди лева, поради това че едно единствено лице, наш колега и присъстващ реши да си прави телевизия, хвърли стотици хиляди да си прави собствена телевизия, като каза, че му се полагат, тъй като той е мандатоносител с още един. Аз нямам думи как да определя едно такова поведение на колега депутат, на избраник на парламента.
Съжалявам, че поставям въпроса, но част от тези партии единствените средства, които те имат, са субсидиите. И аз в никакъв случай тук не мога да приема предложението на колегите Минчо Христов и Стела Банкова, тъй като всеки финансира нещо, което му служи. Партиите са направени да служат на държавата и да участват в нейното управление. Ако тя не плаща, друг ще плаща и те ще служат на други. Това е повече от ясно. Нещата не търпят никакво отлагане. Става дума за пари, което никак не е приятно. Но когато едно лице иска да вземе субсидията, която се полага на 20 депутата, повече това е нетърпимо. Затова сме предложили именно текст, който дава право при липса на коалиционно споразумение, каквото в случая не се желае да се подпише като казва: “Дайте 80% за мен, а за вас останалите”. Как така? Ти си една партия, един човек, един депутат, а ние сме четири партии – 20 депутати. Как я виждаш тази работа? Това бяха разговори, опити, включително търсене на съдействие от колегите от другите парламентарни групи да внушат на този колега, че не може по този начин, но така и не успяхме. Съжалявам, че трябва да се занимаваме с нещо, което най-малко трябва да бъде работа на днешното ваше заседание и на нашия парламент в залата.
Предложението е да се даде право на партии, които са учредени преди изборите, т.е. да не се дава право на партии, които след това се създават, техните депутати с персонална декларация да определят на коя политическа сила да се превеждат полагаемите се субсидии на всеки депутат. Затова става дума. Т.е. не засяга тези, които си имат коалиции и имат перфектни отношения, които добре са сработили тези отношения. Това се касае именно за такива като нас, при които нежеланието на един човек, алчността на един човек лишава една значителна част от депутатите и четири партии от каквито и да било средства. Затова аз и колегите поддържаме този текст. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Величков. Има още един законопроект, внесен освен от Вас и от Станчо Тодоров и други народни представители, но той е почти същият, а дори и със сбъркано заглавие. Не знам дали не го оттегляте, за да не се занимаваме с него. (Да.) Нали може да се каже, че се оттегля следващия законопроект? (Да.) Само че това ще го заявите в залата, тъй като има повече вносители.
Следващият законопроект е на Йордан Бакалов и група народни представители. Заповядайте, г-н Сотиров.
Иван Сотиров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз мисля, че предложението е ясно. Нашето предложение е свързано с това, което смятам, че всички имаме воля да направим – да се гарантира по-голяма прозрачност. В този смисъл предлагаме всяка политическа партия, която получава държавна субсидия, е длъжна да приеме свой бюджет за съответната година, който публикува в интернет страницата си в срок до 31 януари и отчет за изпълнението на бюджета за предходната година в срок до 31 март. Това е свързано и с обстоятелството, че държавата субсидира дейността на политическите партии. В този смисъл е редно, както всички институции и организации, които получават субсидия от републиканския бюджет и с оглед на характера на политическата дейност и желанието тя да бъде максимално прозрачна и публична и да се направи една стъпка в пресичане на нерегламентираното финансиране, да бъде приета една такава разпоредба в Закона за политическите партии.
Това е нашето предложение. Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Сотиров. Следващият законопроект е внесен от Ангел Найденов и група народни представители. Г-жо Манолова, заповядайте да представите законопроекта.
Мая Манолова:
Имайки предвид изключително негативните тенденции, които касаят функционирането на политическата система и които най-общо могат да бъдат формулирани с кризата в политическото представителство, с все по-ниското доверие в политическите партии, с откровената им подмяна със субекти от неясен произход и със съмнителни мотиви, предлагаме настоящия ЗИД на Закона за политическите партии.
Повод за изключително сериозен размисъл дадоха проведените частични избори през миналата година в Сандански и в Казанлък, като един любопитните факти, който искам да представя на вашето внимание, че изборите в Казанлък бяха спечелени от една коалиция, в която участваха Народняшката партия и Радикалдемократическата партия, т.е. става дума за откровена покупка на фирмени регистрации на партии, за подмяна на политическите партии като основни субекти, върху които би следвало да бъде изграден политическия модел и да функционира политическата система.
Ние от Коалиция за България изхождаме от разбирането, че промените трябва да бъдат насочени към стабилизирането на политическите партии, които са фундамент на функционирането на демокрацията и затова предлагаме един законопроект за изменение на Закона за политическите партии, който касае няколко основни теми:
На първо място проблема с регистрацията и функционирането на политическите партии.
На второ място, финансирането на политическите партии, създаването на публичен регистър на всички партии, публично огласяване на социологическите агенции и на PR агенциите, които работят с различните партии, а също така и условията, при които ще се заличават политически партии.
Предполагам, че всички участници в това заседание си дават ясна сметка, че самият факт, че в България днес функционират повече от 300 партии не е нормален и говори за едно обезличаване на партиите и за функционирането под формата на партии на различни формирования. Затова ние предлагаме по-конкретно изискванията, които съществуват при регистрацията на една политическа партия да важат през целия период на нейното функциониране, което означава 5 хил. членове, които са необходими за регистрация на една политическа партия, да бъдат налични във всеки един момент от нейното функциониране.
А за запазване на демократичността на партиите като политически субекти, за все пак осуетяване на възможността да бъдат купувани партии, да бъде проследявано функционирането на партиите, по-специално свикването на висшите ръководни органи на всяка политическа партия, като неналичието на членски състав в размер на 5 хил. души и непровеждането на два последователни висши органа на партията да бъде основание за заличаване на партията.
Също така като един критерий за сериозност на една политическа партия приемаме наличието на териториални структури. Нашето предложение е да има ангажимент една политическа партия да има структури в поне от половината от общините в страната.
Изключително важен е въпросът с финансирането на политическите партии. Тук нашите предложения са в посока прозрачност и яснота за начина, по който се финансират политическите партии, като предлагаме забрана на финансирането от юридически лица, като изхождаме от разбирането, че фирмите и другите юридически лица естествено нямат политическа воля, нямат политически пристрастия и затова е нормално партиите да бъдат финансирани само от физически лица, като добавката е да има една ясна декларация за произхода на средствата на физическите лица, която декларация да бъде оповестявана в публичния регистър, който ще следва да има всяка една политическа партия и по който начин ще става ясно това по какъв начин е била финансирана партията, от кои физически лица и какъв е произходът на средствата. Цифрата, която ние сме предложили като таван на дарението в рамките на една календарна година от едно физическо лице 30 хил. лв., като разбира се тя подлежи на дебат и на обсъждане. Тук нашето виждане е, че не трябва да залитаме в прекалено популистки ограничения за финансирането на политическите партии, които след това да бъдат нарушавани. Нека да се запишат реални изисквания, които да могат да бъдат спазвани. Защото не е толкова голяма бедата с колко пари се финансира една политическа партия, по-голяма е бедата и опасението по какъв начин се финансира и дали финансирането е прозрачно, публично и подлежи на обществен контрол. Затова ние считаме, че е необходимо също така да се повиши размерът на държавното финансиране, защото това е една конкретна стъпка към осигуряване на прозрачност на финансите, към намаляване и изобщо изчезване на черните каси и влиянието на политическите партии от икономически субекти.
Предлагаме всяка една политическа партия да поддържа свой публичен регистър, в който освен членския състав, освен наличието на териториални структури и информация за провеждането на висшите форуми на партията, да съдържа пълна справка с имуществото на политическата партия, с финансирането, със средствата, които е получила и с техния произход.
В този регистър ще бъдат включени и списък на социологическите агенции, на другите PR и рекламни агенции, които работят с тази политическа партия за яснота на обществото и на хората за тези проблеми.
Предлагаме към заличаване на партиите да се пристъпва в случаите, в които една партия има сериозни нарушения във финансирането, когато не е представила в срок своите финансови отчети или в случаите, в които не отговаря на изискванията за регистрация на една политическа партия, а именно членският състав й е паднал под 5 хиляди души, няма териториални структури на територията на страната и най-вече като най-обективен измерител затова какво е реалното влияние на една политическа партия, когато в два последователни избора е получила резултат по-нисък от 1% от гласовете, като не важи за новосформирани партии.
И за да не останат само пожелателни тези предложения, и за да не се една или две години отново ще има 400 регистрирани партии, една огромна част от които партии фантоми, предлагаме в преходните разпоредби да се впише едно задължение за прокуратурата до края на тази година или в зависимост от срока, в който се приеме този закон, да бъде направен един преглед затова дали партиите отговарят на изискванията на закона. По отношение на тези, за които това не е налице, да бъдат направени съответни искания пред Софийски градски съд за тяхното заличаване.
Разбира се, този законопроект, тъй като има подобни предложения и в някои други, следва да бъде коментиран и в крайна сметка да се стигне до най-приемливите решения.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Следващият законопроект е на г-жа Иглика Иванова.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, нашият законопроект е насочен главно в две посоки. Едната е за премахване на кухите структури, на така наречените “партии фантоми”, които съществуват с години само на книга, съществуват де юре, но не и де факто, което е довело до абсурдната ситуация регистрираните партии в България да надвишават цифрата 400, а може и да е прехвърлила вече, не са ми съвсем актуални данните. Практиката сочи, че съществуват партии, чиято последна промяна в регистрацията датира от 1993-94 г., което идва да рече, че повече от 10 години тези партии на практика не съществуват. В разговор на четири очи представители на подобни структури са споделяли, че те вече не са в състояние да съберат дори ръководните си органи, за да вземат решение да се саморазпуснат. При това положение е абсурд те да продължават да бъдат в регистъра, защото някои хора с малко по-нисък праг на задръжки от морално естество си позволяват да търгуват тези регистрации по избори, което считаме за явление абсолютно недопустимо. Очевидно там трябва да се сложи някакъв ред и тези партии да бъдат прекратени и де факто.
Все в посока на липса на морал, доколкото тази функция държавата е предоставила на съдебна регистрация и съдебен контрол, очевидно че трябва да се намеси и законодателя, има лица, които без никакви колебания се вписват като представляващи на две и повече политически партии. Ако си дадете труда да погледнете регистрациите им, съответните ръководни органи са в състав “copy paste” (едно и също). На пръв поглед това опира само до морала на тези хора, но това е на пръв поглед. Защото тези хитреци на дребно, ползвайки двете регистрации си позволяват по време на предизборна кампания да ползват, примерно два пъти телевизионно време. Доста е непочтено не само към тях самите, не само към техните симпатизанти, но и към всички други. Явно трябва да се сложи ред в тези неща. Очевидно е, че законодателят трябва да го направи, след като други механизми не действат.
По отношение нае представителството на политическите партии. Тази мода, която битува през последните години, обикновено пред местни избори десетки партии се регистрират, едни местни образувания, считайки поне по наименованието им, са със съвсем тесни местни интереси на определен град или на определен регион, те се регистрират кой знае защо като политически партии и би трябвало да се стремят и към представителство и в парламента и т.н. Много е интересно чии интереси защитават тези хора. При всички случаи това се разминава поне с нашите разбирания за политическа партия. Те имат, разбира се, своето право на сдружаване и в други форми, с което могат да защитават интересите на един доста ограничен кръг от хора, могат да постигнат своите интереси, в това няма нищо лошо, но не и буквално казано, маскирайки се като политически партии.
Втората посока на нашите предложения са за известно подобряване на уредбата на финансирането на политическите партии. Ние също считаме, че възможността да бъдат финансирани от юридически лица би поставило партиите в много по-голяма зависимост и то като правило от субекти със спорен, съмнителен произход на капиталите, затова предлагаме това да отпадне.
Този, според нас, заобикалящ законовите разпоредби текст за “фондонабиращи мероприятия” също предлагаме да отпадне. Защото това е една форма на дарение и няма защо да си говорим за неща, за които всички знаем, че не са верни.
При положение, че се ограничават източниците на финансиране, считаме за логично и нормално да бъде увеличена държавната субсидия.
Понеже практиката сочи, че задълженията, които партиите имат по закон остават в сферата на добрите пожелания, включително и прокуратурата не се трогва от това, че има някакви срокове и някакви задължения по законите, затова предлагаме да има срок, в който да бъде извършена ревизия на съществуващите регистрации и съответно да се поиска заличаване за тези, които са престанали да съществуват. Не е тайна, не мога да ви кажа точната цифра, но има доста политически партии, които не изпълниха задължението си да приведат своите устави в съответствие със закона към датата юни месец 2006 г. Тези партии продължават да съществуват. Участват в избори с пълна сила, тъй като всъщност са извън закона. Ето защо ние предлагаме един разумен срок – нито много кратък, нито много дълъг, за да може тези субекти да отминат в историята ,където всъщност сами са се изпратили. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Иванова. Следващият законопроект е внесен от г-н Яне Янев. Той не присъства тук. Ще бъде обсъждан, без да бъде представен.
Последният от наличните законопроекти е внесен от Марина Дикова и група народни представители. Ще бъде представен от г-н Яни Янев. Заповядайте.
Яни Янев:
Благодаря, г-н Председател.
Колеги, естествено е, че част от идеите, които ще предложа на вашето внимание съвпадат с част от това, което вече беше представено. Все пак има специфика и ще се спра на нея.
Главният акцент в предложението на НДСВ са именно по посока развитие на финансирането на политическите партии и прозрачността на процеса в тяхното функциониране.
На първо място, основната идея, заложена в законопроекта са две ограничения:
Първата от тях е пълната забрана за финансиране на политическите партии от юридически лица. Ние доразвиваме тази теза, като ограничаваме и възможността що се касае до физическите лица да извършват дарения в полза на политическите партии в рамките на сумата от 100 лв. – лично годишно 100 лв. Защото ограничаването на плащането на суми от юридически лица сами разбирате, че много лесно би могло да се прехвърли, тъй като тези, които са благодетели на политическите партии, не са самите юридически лица, а хората, които работят в тях. Това са конкретни бизнесмени, конкретни личности, които разполагат не само чрез фирмите си, а и лично те разполагат с достатъчно средства, така че дали ще го направят чрез фирма или лично, това общо взето няма голяма граница. Затова ако ние искаме наистина да направим прозрачно финансирането на политическите партии и да се спре върху тях да се въздейства от лица, не занимаващи се с политика, затова и нашето предложение е максималното дарение от физическо лице да бъде в рамките на 100 лв. годишно. Разбира се, тази наша идея кореспондира с идеята за увеличаване на държавната субсидия, която ние предлагаме да се увеличи в рамките на 5 на сто от минималната работна заплата.
Също така във всички случаи да бъдат ограничени, да бъдат отстранени възможностите за различни видове фондонабиращи мероприятия, които организират партиите и които са отново прикрита форма или форма, под която могат да се създават условия за въздействие върху тяхното функциониране от лица, които не се занимават пряко с политическа дейност.
На следващо място, предлагаме по отношение на политическите партии, за които се констатира на базата на декларациите, които се подават пред Сметната палата и проверките, които извършва Сметната палата върху начина на финансирането и отчетите на политическите партии и ако тя констатира двукратно нарушение на финансирането на политическите партии, това да бъде основание Сметната палата да не издава удостоверение за участие на съответната политическа партия в следващите парламентарни избори. Именно в процеса на развитието на прозрачността на финансирането на политическите партии нашето предложение е и самите политически партии да работят с единна сметка, която се оповестява публично за приходите и разходите. Аз бих доразвил идеята, което ще го направя между първо и второ четене, когато влизаме в избори да има нарочна сметка, от която да се вижда откъде идват средствата за провеждането на изборите и какво точно се харчи за изборите. Така или иначе ние отчитаме тези средства пред Сметната палата затова с какво сме финансирали изборите си. Допълнението е не само да бъдат отчетени средствата за финансиране на изборите пред Сметната палата и тя да извърши съответната проверка, а и тези данни да бъдат изнесени в публичното пространство от самата политическа партия.
Не на последно място ще кажа, че допълнителното, което предлагаме с нашия законопроект и което не се среща в тези на колегите, е прозрачността на наличното имущество на партиите. Предлагаме освен декларациите за финансирането на партията, политическите партии да подадат декларации за притежаваното от тях недвижимо имущество, моторни превозни средства, както и за наетите от тях помещения. Естествено, че при промяна на тези обстоятелства, трябва да се подават допълнителни декларации.
Последното, което предлагаме на вашето внимание, са ограниченията за участие на конюнктурно възникналите политически сили, за което говориха и колеги преди мен. Именно поради това, че за всички е ясно, че когато една политическа се създава само с цел и непосредствено преди провеждане на избори, очевидно е, че тя не разчита на своя наложен имидж в публичното пространство, очевидно е, че тя не разчита на това да е ясна нейната политическа платформа, а тя разчита на други аргументи, за които всички не сме съгласни да се прилагат и които много бързо въздействат в рамките на един такъв процес. Нашето предложение е политическа партия, която на предходни парламентарни избори не е доказала 0.5% самостоятелно присъствие в българския политически живот, да не може да ,участва в местни избори. Това предложение е преходните и заключителните разпоредби и участие в коалиция 1%. Различието от направените досега предложения в тази насока е, че ние предлагаме това да се прилага при еднократно участие и постигане специално за коалициите на 1%, защото на всеки следващ избор тази политическа партия може да се явява с различна коалиция и никога този 1% от общите резултати на коалицията да не бъде пречка за нейно участие в следващи избори.
Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев. Откривам дискусията по законопроектите. Тъй като днес заседаваме в условията на свръх представителност - с около 30 народни представители и достатъчно много наблюдаващи, ще ви моля за внимателно изслушване, за кратки, тезисни изказвания, в които да се откроят становищата по основните въпроси, които поставят законопроектите.
Заповядайте, г-жо Банкова.
Стела Банкова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Допълнителна мотивация към предложението, което сме направили с Минчо Христов.
Искам да обърна внимание, че в рамките на 40-то Народно събрание това увеличение на партийната субсидия е второ. Миналата година удвоихме партийната субсидия. Сега отново има предложение да се удвои. А някои предложения искат и малко повече от удвояване.
Бих искала само да попитам в коя сфера за 4 години в 40-то Народно събрание ние успяхме да удвоим пенсии, заплати или в коя сфера в бюджета успяхме да удвоим бюджета на образованието, в социалната сфера и т.н.
Искам още нещо да кажа. В официално писмо до финансовия министър г-н Орешарски сме заявили, че не сме получавали и не желаем под никаква форма да получаваме пари от така наречената партийна субсидия, защото продължавам да бъда убедена, че човек може да работи и без тези пари, за които става дума тук. Още повече, че по време на избори един плакат струва един български хляб.
Това е, което искам да ви кажа. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Чернев.
Павел Чернев:
Уважаеми колеги и гости,
Намирам духа на така предложените изменения всички до едно за добър, но имам една сериозна забележка.
Забележката ми е към законопроекта, представен от г-н Яни Янев и към законопроекта, представен от Ангел Найденов и група народни представители. Промените като цяло са положителни. Аз ги подкрепям. Но сериозно забележка отправям, това може би е за второ четене, но отсега започвам дебат, за поставянето на ценза за задължителен изборен резултат, обуславящ съществуването на една партия. До този момент изтъкнатите мотиви от вас, на мен ми звучаха по-скоро като едва ли не вменяване на презумпция за виновност затова, че има малки партии. Нека да отграничим нещата. Ние в момента правим закон анти Темелков, анти Народняшката земеделска партия. Сега ние правим закон, който ограничава едно основно демократично право на хората в едно свободно общество да се сдружават под политически знаменател. Поставя се ценз за съществуването на политически формации колкото и малки да биха били те, които все пак изразяват някакво политическо и обществено тежнение на група граждани. Аз считам това за недемократично. Това не е демокрация. Това е порязване, погасяване на свободната инициатива и създаване на ценз (на изискване), което е администриране на политиката. За мен това е опасно. Не влагам нищо лично, най-малкото нападателно. В случая това е опасно завръщане към чл. 1.
В полза на това ще кажа, че обществените настроения в България не са срещу малките партии, или срещу големите. Те са срещу цялата политическа система. Махането на малките партии, които нито ползват държавна субсидия, нито имат отношение към извършени сериозно управленчески грешки, които имаме досега, но насочването на целия фокус на обществено внимание върху тях и ерго решихме проблема. Няма да реши проблема с политическата система. Вакуумът на недоверие ще продължи. Затова считам, че трябва да разсъждаваме на второ четене специално върху това изискване за 1% или да се приложи по-гъвкава система за цензуриране на партиите фантоми, на партиите едно решение в един джоб, от наистина малките партии. Съгласявам се, че има партии от 1993 г., които едва кретат и наистина не могат да се съберат. Но може би критерият трябва да бъде друг. Защото поставянето на изискване под 1% поставя на опасност други съществуващи и функциониращи, макар и на доста ниско ниво форми на политическо сдружаване, които имат всичките параметри на една политическа партия.
Не на последно място по този начин ние едва ли не ограничаваме възможността една малка партия, следствие на дългогодишен свой политически живот и следствие на все пак някакъв вид политическо помъдряване, един ден да стане истинска партия, да въведе добър политически продуктв обществото.
Подкрепям на първо четене.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жа Балева. След това г-жа Михайлова и г-н Илко Димитров.
Надка Балева:
Уважаеми колеги, явно загрижеността в по-голямата част от внесените законопроекти за разширяване прозрачността на финансирането на партиите и оттам до ограничаване до минимум користните подбуди, корупцията в политическите среди.
В повечето законопроекти по принцип са едни и същи предложенията. Разликата е в размера, до който може да прави дарение едно физическо лице. Това е въпрос, който подлежи на обсъждане между първо и второ четене и определяне на една разумна сума.
Приемам ограниченията, които се налагат, като не споделям становището, че това ограничава правото на хората да се сдружават в партии. Защото в една партия дали само при последния избор, дали при няколко последователно е събрала изключително малко гласове, явно че тя няма никакво тежнение. А това рефлектира и върху друго. Защото регистрацията на такива партии означава и държавни разходи за изготвяне да бюлетини и за всички представители, които са регистрирани за участие.
Възприемам и направеното предложение от колегите Величков, Берон и другите, защото действително практиката е много по-многообразна отколкото строгата формулировка на един закон. Оказа се, че и в такива случаи, когато настъпят реални промени, трябва да бъдат уредени със закон, а не междуличностни отношения, молби откази и други неща, които са и неприятни, и неетични най-вече.
Във всички случаи обаче не мога да подкрепя внесения законопроект от колегите Минчо Христов и Стела Банкова. Моля да бъда извинена, уважавам ги като колеги, но това е чист популизъм. Това дава възможност на всякакви други плащания. Дали вие ще получите или не сумата, която ви се полага, е ваше лично право. Но вие не представлявате партия. Вие представлявате само себе си. А говорим за финансиране на партии, които са ангажирани в обществено политическия живот. Този законопроект няма да го подкрепя.
Лично за себе си, няма да подкрепя и внесения законопроект от колегата Бакалов и група народни представители, защото той просто е безсмислен. В закона са предвидени достатъчно разпоредби за финансов отчет за предходната година, който се внася в Сметната палата и то финансов отчет, заверен от одитор. Така че изготвянето на бюджет, според моето скромно мнение, не води до никаква промяна.
В заключение, не подкрепям законопроектите, внесени от колегите Минчо Христов и Йордан Бакалов и подкрепям всички останали законопроекти, които са предмет на нашето внимание на днешното заседание.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Има думата г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Това, което си задавам като въпрос, докато преглеждам всички законопроекти, като някои от тях са противоречащи си като логика, така че е абсурдно да подкрепи човек всички. Защото в едните има отказ от държавна субсидия, а в други – увеличаване на държавната субсидия, но си задавах въпроса, който според мен е най-важният, дали ще въведем някакъв ред и дали ще укрепим политическата система. Защото смисълът на промяната в Закона за политическите партии е да бъде в посока, която да утвърди партиите и да ги укрепи и оттам, когато отидем на избори, да участват реални политически субекти. В мен има съмнение, че тези законопроекти могат да постигнат този ефект и затова не бих могла с лека ръка да кажа, че ще подкрепя всичко, което е предложено. По-скоро съм в областта на въздържането, защото има добри идеи, но има и идеи, които наистина поставят много въпроси. Аз по-скоро ще кажа най-общо какво ми се вижда добро и открива нови въпрос, които ако тръгнем да ги уреждаме законодателно, то трябва много сериозно да бъдат обсъдени, преди да се вземат окончателни решения.
Хубаво е да има по-голяма публичност. Добре и това, което се предлага в един от законопроектите – да има публичност и за имуществата, и за наетите под наем имущества от партиите, защото там сигурно ще излязат доста интересни неща.
От друга страна, хубаво е да има и срокове, в които прокуратурата да си свърши работата. Защото искам да напомня, отдавна в Закона за политическите партии не функциониращи с политически живот и явяващи се на избори партии трябваше да бъдат в процедура на заличаване. И тук проблемът не е на законодателя. Проблемът е в това, че прокуратурата не си е свършила работата, а ние сега започваме да слагаме в закона още хиляди други причини, заради които да закрием партии. А всъщност това, което е трябвало да вършат до този момент и не функциониращите партии не са изчистени в Софийски градски съд.
По-скоро струва ми се, че трябва да мислим как може през законодателно решение да има контрол затова, което е предписано и то да бъде реализирано, а не да правим нови неща. Защото например залагаме да бъдат заличени партии, в които членовете са по-малко от 5000 души, питам се как ще стане това. Дайте да си го представим практически. Ние всички членуваме в партии и тук колкото е на шега, толкова е истинско, има конфликт на интереси на всеки един от нас при гледането на този закон, защото всеки го гледа през призмата на политическата сила, в която е и другите, които познава и предстоящите избори, които идват. Кой ще проверява дали ги има или ги няма?
Или кой ще проверява дали партия не е провеждала по устава си заседание на националните органи повече от два последователни пъти?
Тук има текстове, за които аз лично не знам каква е била логиката на вносителя. Всяко заседание на партийно ръководство ли по новия чл. 19а, ще носим в районния съд. Защото ако е това, то е доста безумна работа – всяка седмица ще тичаме до съда.
Второ, партията фантом много лесно ще може да представя фалшиви документи, защото партията фантом няма как да я проследим. Съществуващата партия, която е видима пред очите на всички, е лесно проследима и лесно контролирана провежда ли заседания, конгреси, внася ли си документите. Т.е. тук има текстове, които най-малкото създават двусмислие или логиката е била друга, но не е добре разписано. Защото ако логиката е друга, нека това да бъде ясно казано.
И още нещо, което искам да отбележа по повод финансовите въпроси. Защото в законопроектите като чели има една нишка или поне в няколко от тях. Увеличаване на държавна субсидия за сметка на ограничаване на даренията. Да ви кажа честно аз не съм сигурна, че като забраним на юридическите лица да правят дарение, че ще пресечем възможностите на финансово влияние върху партията. Много лесно един бизнесмен, който е имал специални интереси и иска в една партия да има определено влияние, би могъл да намери подставени лица, които да направят това дарение. Логиката за 100 лв., т.е. свалянето, за да им бъде по-трудно. От друга страна, 100 лв. наистина е прекалено нисък праг. Това означава, пак ще кажа през конфликта на интереси, аз всеки път когато отивам в партийната си организация и им оставям 100 лв. и те си ги осчетоводяват, те не ги взимат, за да ги харчат, аз получавам след това документ. След това моето име може да го видите и в документите на Сметната палата, че съм правила дарение на партията. Това означава, че не мога да помогна дори аз, която съм депутат, член на ръководството на партията си с дарения, които е съвсем нормално да правя. Така че толкова нисък праг е много малък. От друга страна, когато го вдигнем, това означава , че ако някой иска да злоупотреби, може да го прави.
За мен по-големият проблем е и той е свързан със Закона за изборите, и там трябва да бъдат ограниченията, а не в Закона за политическите партии, как да ограничим това, за което говорят колегите – на местни избори да нямаме подмяна на партии, купуване на партии. Това може да стане в законите за изборите и ние там имаме конкретни предложения. Ограниченията, които важат за партиите за явяване на парламентарни избори или на президентски, които са подписка, които са сума, която трябва да бъде внесена за депозит, да се отнася и за участие на партии на местни избори при регистрацията си в Централната избирателна комисия. И само тези партии, които докажат реалното си съществуване, защото всички сме събирали подписи и знаем, че не е много лесно да събереш 20 хил. подписа. Ако е партия фантом ще има проблем събирането на тези 20 хил. подписа. Някои могат да го направят, но са малко и затова виждаме на парламентарни и президентски избори, че е значително ограничен кръгът на участниците и нямаме това, което се случи на местните избори. Може да пренесем този модел и за местните избори и по този начин ще предотвратим “море, небе,облак”, които се явиха на съответните местни избори.
Най-общо в тази посока като възражения са нещата, които бих искала да кажа и затова казвам, че не съм сигурна, че ще произведем ефекта, който е нужен.
И още две съвсем конкретни бележки бих искала да кажа.
В законопроекта на колегите Ангел Найденов и групата колеги, промяната, която се прави в § 4, също е нещо крайно. Защото логиката на промяната така, както е дадена, е всъщност ограничаване на възможността по завещание да се получават определени имущества или суми, т.е. завещание до 30 000 лв. Тук сме в колизия със Закона за наследството. Искам да обърна внимание на това, защото може да е била друга логиката на вносителите, но от друга страна, защо ме ограничавате, ако аз искам да си завещая имуществото на партията. Нека в рамките на запазената част на наследниците, както е по Закона за наследствата. В Закона за партиите да слагаме ограничения за завещания, наистина малко отиваме в другата крайност, която няма да реши нищо. Това не е проблемът с политическите партии – как ад уреждаме завещанията.
И още нещо. Публичен регистър, трите имена, адреса на членовете на партията. Колеги, от БСП, в един момент едни са управляващи, в друг момент са опозиция. Всичките години сме видели безобразия от партийни активисти, когато са власт, и един списък с трите имена и адресите на партийните членове, особено по места мога да си представя какво може да произведе. Нека заради големите теми да не създаваме излишни напрежения, тревоги и неприятности на членската си маса по места.
С тези бележки искам да кажа, че е хубаво да реформираме нещата, но да видим дали ще възпроизведат ефект и затова имам сериозни резерви за част от текстовете, които са предложени.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Димитров и след това г-н Българинов.
Илко Димитров:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
От името на колегите от Нова българска демокрация изразяваме някои принципни забележки, които считаме, че са от особена важност що се касае до философията на представените законопроекти, които в голямата си част се доближават.
Ние считаме категорично за политическо лицемерие слагането на какъвто и да е таван за каквито и да е дарения, както от физически, така и от юридически лица. Знаем как се манипулират документи. Така че ние сме категорични в посока на следното разположение и съотношение на дарение-контрол. Нито сме категорично против таван както на финансиране на партии на предизборна кампания, така и на таван за физически и юридически лица, за драстичен контрол затова откъде произтичат тези източници и какви са носителите на тези дарения и проследяване на характера на тези суми.
Считаме също така, подкрепяйки това, което г-жа Михайлова каза, за несъстоятелно акцента който се дава на увеличаване на зависимостта на партиите от държавата. Защото увеличаването на процента на държавната субсидия това означава увеличаване на зависимостта на политическите партии от държавата. Нека да си припомним, че политическите партии са доброволни сдружения и по никакъв начин те не трябва да зависят по такъв начин от държавата. Нека да припомня, че държавната субсидия е социалдемократическа идея, която е възникнала през 50-те години в Германия и Норвегия и до известна степен се подкрепя от подобни виждания. Така че ние трябва да изберем две философии: едната е активна гражданска позиция по поддържане на политически образувания или акцент върху държавата, която да си отглежда своите политически образувания, които да манипулира и да си разполага според своите нужди така, както си намери за добре. В този смисъл ние сме против всички тавани и ограничения на финансиране на кампании.
Разбира се, сме против отказа от финансиране от юридически лица. Колежката Михайлова каза своето съображение. Аз също считам, че е несъстоятелно да се изключват юридически лица, а да се приема от държавата – най-големият корпоративен играч – държавата.
Ние предлагаме комплекс от мерки, които ще направят ефективен контрола от всички възможни органи, които са включени в системата за проследяване на произхода на парите. Като например някои от предложенията са свързани с въвеждането на унифициран програмен продукт, както съществува това в САЩ и Канада, задължение за въвеждане на единна банкова сметка, финансови отчети 10 дена преди изборите и 30 дена след това, и листове на всички дарители с точните суми затова какви суми са дарили.
Пак казвам, ние считаме, че е политическо лицемерие да се слага какъвто и да е таван, защото знаем, че ние сме изключително изобретателни в намирането на средства за лъжа на публичните институции затова откъде и как се намират пари. Но за изключително тежък, стриктен и безупречен контрол, включително увеличаване капацитета на Сметната палата, който капацитет тя в момента не притежава, за да се види наистина реално откъде произтичат тези средства, кой точно и с какъв облик на своето кралско поведение финансира коя политическа формация – една картина, която наистина ще даде много повече истинност, честност и откритост в този политически живот, от която ние се нуждаем. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
Съвсем накратко искам да кажа, че тези закони са необходими, тъй като очевидно има проблем в политическия живот и практикуването на политиката. Като има проблем, трябва да има закон, за да може да го реши.
Аз мисля обаче, че не би трябвало да смесваме теорията на лъжата и теорията за лицемерието, когато обсъждаме нашите законопроекти за политическите партии, защото тук трябва на първо място да разговаряме през призмата на конфликта на интереси и е твърде сериозно да употребяваме такива тежки думи, включително изразът, че държавата е най-големият корпоративен играч. Тъй като доколкото аз си спомням, точно ясната позиция беше, че държавата е лош стопанин и не бива да участва в управлението, което се прави 20 години. И накрая след толкова приватизация и не знам си какво още раздържавяване, да твърдим, че държавата е корпоративен играч, твърде се разминава с моите представи. Аз мисля, че като изключим държавата като субсидиращ субект политическите партии, оставяме едно празно пространство, в което като субсидиращи политическите партии ще дойдат търговците. Пускаме “търговците в храма”, ако някого не дразни тази аналогия с Библията.
И тук е големият въпрос. Има ли бизнесът място в политическите партии? Ние от левицата казваме всички не. И другата теза е: Бизнесът си е бизнес и той има право на политическо представителство, което да го осребрява в своя полза. Аз съм категорично против тази теза.
Затова е добре политическите партии да бъдат субсидирани от държавата в по-висока степен. Защото ако държавата не прави това, ще го прави някой друг. И този някой друг ще го прави в личен корпоративен интерес.
По отношение на нашия законопроект на Коалиция за България с вносител Ангел Найденов и група народни представители, разбира се, той като всяко човешко творение не е съвършен. Но аз бих искала да го подкрепим на първо четене и оттук нататък да се запретнем и да направим това, което е необходимо, за да стане един работещ законопроект.
От изказващите се преди мен, които твърде негативно се отнесоха към нашия законопроект, не успях да чуя работещи варианти. Как бихме могли политическият живот да го направим по-чист, включително отървавайки го от политически партии, които се занимават само с търговия на името си. Бих искала да чуя от опонентите ни работещи варианти, ако нашият вариант не е. Дайте ги. Но аз не чувам такова нещо. Надявам се, че в дебата, който е открит и с оглед на тази загриженост, която проличава, да се чуят работещи варианти.
В заключение, аз бих искала да кажа, че аз ще подкрепя законопроектите с вносители: Ангел Найденов и група народни представители, Йордан Величков и група народни представители и Марина Дикова и група народни представители и законопроекта с вносител Иглика Иванова.
По отношение на останалите законопроекти, аз оценявам идеите, които се влагат и усърдието, което е положено, но не съвпадат с моите разбирания за промените в политическия живот и ще гласувам “въздържала се”.
Моля да ме извините, но трябва да отида на заседанието на другата комисия.
Илко Димитров:
За разлика от вас, аз мисля, че търговците не са мръсна дума. Ние просто искаме да знаем техните имена и откъде имат парите. Това е чистата игра, а не да замижаваме и да казваме тези и тези са лоши. Всички хора са добри. Въпросът е откъде имат парите. Въпросът е какви пари имат.
Надя Антонова:
Колега Димитров, тази реплика по отношение на търговците, не я отправяте към мен. Вие репликирате Библията, тъй като тя не пуска търговците в храма.
А що се отнася до търговците, разбира се, че не са лоши тези, които са извън 30% сива икономика. Аз не казвам, че те са лоши. Аз просто казвам, че бизнесът трябва да прави бизнес, политиците да правят политика и ако обичат да не зависят един от друг. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Последователно имат думата г-н Българинов, г-н Янев, г-н Сотиров. Видях още няколко заявки, които ще ги обявя по-късно.
Борислав Българинов:
Ще започна с това, че гледаме законопроекти, които са за политическите партии, а не НК или НПК, защото чувам от левицата неща, като купуване на регистрации, купуване на гласове, които не виждам по някакъв начин да са доказани и това да е мотивирало БСП, за да може да внесе този законопроект. Ако това е била целта, дайте да направим списък от тези 400 партии кои да останат и кои да отидат в съда и да се закрият сами.
Аз мисля, че голяма част от предложенията, които са направени в законопроектите може би трябва да намерят своята идея в един нов закон. Смятам, че днес тук не трябваше да разглеждаме Закона за политическите партии, а Законът за избор на народни представители. Защото аз знам, че има направени предложения, които не са внесени за разглеждане. Така че аз смятам, че ние прескачаме нещо, което е много по-важно. И това, което каза преди малко г-жа Михайлова, голяма част от предложените идеи на всички колеги, може би трябва да залегнат там.
Аз съм съгласен, че трябва да има държавна субсидия, че трябва да бъде субсидирана партията от други лица, че трябва да има някакво териториално покритие на партиите върху цялата страна и т.н., но не съм съгласен с това, което се предлага да има някакви ограничения, някакъв праг на процентите на последните избори кой какво е получил. Защото знаем какво гласи Конституцията. Мисля, че беше чл. 42, че всеки има право да избира. По този начин, по който искаме да ограничим дадена партия – нищо че има 1% получен, има си симпатизанти, които искат да гласуват за нея. Нека да не ограничаваме хората да гласуват за определени партии или да се сдружават към определени партии. Аз смятам това за неудачно да заляга в настоящите законопроекти или може би това ще бъде един нов законопроект между първо и второ четене.
Другото, което ми направи силно впечатление, едва ли не с тези промени, които се иска да бъдат извършени, ни ще трябва едва ли не на всяко събрание или конференция или събиране на ръководните органи на определени политически партии да назначаваме прокурор, който да следи за законността на проведените събрания или може както е модерно в момента, да пращаме служители на ДАНС. Знам, че има държави, в които се провежда така и ако трябва да го направим така, да го направим.
Прокуратурата да я занимаваме с това тя да иска закриване на партии и да следи за извършени събрания, конференции и пр., това е крайно неудачно. Тези идеи, които са залегнали, смятам че са противоконституционни и не бива да намерят място в тия законопроекти.
Дайте да се съсредоточим върху нашата си работа, а не да измисляме някакви норми, разни форми на контрол затова, че днес някой е управляващ, а утре някой друг ще бъде управляващ. Нека да си създадем една принципна основа за контрол на политическите партии върху регистрацията им, териториалното разпределение и т.н.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Българинов. Г-н Янев и след това г-н Сотиров. Ще има и още три-четири изказвания, с което можем да приключим дискусията и да вземем решение. След това ще обвя и другата поредица от желаещи да се изкажат. Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Г-н Председател,
Колеги, в духа на започналата дискусия очевидно се очертават няколко спорни момента.
Първият от тях е до каква степен да бъдат допустими даренията, до каква степен да бъде разбера на държавната субсидия?
Ще разширя допълнително тезите за принципното разбиране, което изложих пред вас и от което ние изходихме, когато съставяхме нашия проект, в следните насоки:
На първо място, ограничаването на даренията. Не е въпросът затова дали и по какъв начин ще излязат на светло парите на тези, които ще даряват и те да могат неограничено да дават средства. Аз питам тези, които твърдят, че не трябва да има горна граница на дарението и даренията от физически лица да бъдат на значителна сума, могат ли да гарантират, че тези, които правят тези дарения, те са за Слава Богу и че те са за развитието на българската демокрация. Ще могат ли да гарантират по някакъв начин, че тези, които са дарители на значителни суми всъщност не го правят това, за да купуват политическото си влияние после. Това е големият проблем, на който ние трябва да си отговорим. Ясно е, че този който дава 100 или 200 хиляди лева или един милион, той просто не ги дава за българската демокрация. Той ги дава за свой личен интерес и затова да намери един рупор в бъдещото Народно събрание в една конкретна политическа сила, която ще защитава неговите политически интереси. Това трябва да си го кажем едно към едно. Затова не е въпрос на лицемерие дали ще слагаме някакво ограничение, а да погледнем другата гледна точка на същия този процес и поради тази причина казваме: Свеждаме до почти нулева възможност за влияние чрез дарение да се влияе върху дейността на политическите партии.
Второ, по отношение на държавната субсидия. На първо място ще кажем: Държавата не е нечия собственост и ние не трябва тук да говорим за държавата като едно нещо извън нас самите. Всъщност държавата я формират политическите партии чрез тяхното политическо представителство и органите, които функционират пак на базата на представители, излъчени от отделните политически партии. Така че държавата не е някакво трето лице в този процес. Когато държавата, т.е. ние които формираме държавата – функционирането на политическите партии и целият български народ, които олицетворяват, сме решили на този етап, че е добре, с оглед укрепването на демократичните процеси, да не се купува политическото влияние, а обратно, да се гарантира равнопоставеност на участниците в политическия процес. Даването на държавната субсидия не е поставено от никакви други условия, освен единственото условие да имаш 1% представителство на последните парламентарни избори. Това е единственото условие. Ако кажете, че и това е много, можем да помислим. Да слезем на 0.5%, примерно. Но в никакъв случай тук държавата, предоставяйки средствата, тя не поставя никакви други условия. Обективен критерий – колкото го имаш доверието, толкова получаваш субсидия. Няма никакви други условия,1 които сме абсолютно убедени, че биха били поставени в случаите на дарение в значителни размери.
На следващо място – ограничението 0.5% или 1% на представителство – за текстовете, които повечето колеги предлагаме с оглед на представителството на следващите местни избори. Този въпрос може да го разискваме тук, а можем и да не го разискваме тук, защото това би могло да бъде елемент на Закона за избор на кметове и общински съветници. Но въпреки че той не е актуален към настоящия момент, важното е ако има политическа воля да се каже какво ще стане на следващите местни избори, да го заявим още от сега. И поради тази причина разнопосочните предложения не в процентите, а и в подходите – дали да бъдат само проценти, дали да се доказва организационна структура, дали да се доказва и документално функционирането на партията. Според мен, всички останали механизми – документалното доказване на функционирането на партията, наличието на териториални структури, това са неща, които подлежат на манипулиране, измисляне, съставяне на структури. Затова, според мен, най-обективният критерий, ако решим тази политика да я провеждаме, е да изхождаме от резултатите от изборите. Всичко останало по някакъв начин би могло да се нагласи по някой от двата законопроекта.
По законопроекта на колегите Величков – Тодоров.
Колеги, в първата част съм съгласен, че това е проблем на Закона за политическите партии. Но без да влизам в подробности, ще кажа, че с втората част от законопроекта ви не съм съгласен. От тази гледна точка, ако трябва да има обединен законопроект, или каквото и да било, колебая се между “за” и “въздържал се”, специално за вашия законопроект. Конкретно първите два текста ги приемам, а по вторите два съм категорично против тях.
По отношение законопроекта на колегата Бакалов за бюджета.
Колега Сотиров, чудесна е идеята, но не за годишен бюджет. Ако я трансформирате в бюджет за изборите, с две ръце я подкрепям. Всяка политическа сила преди изборите да си покаже бюджета за изборите. И след изборите да видим какво става с отчета. Това е нещо, което ще доведе до прозрачност. А годишният бюджет ми се струва, че може би ще доведе до затрудняване на функционирането на политическите сили. Такъв един принцип бих казал, че възприемам.
В този смисъл, колеги, разглеждайки резултатите от това, което казах, тъй като ще ми се наложи и на мен да изляза, гласувам “против” законопроекта на Минчо Христов и Стела Банкова.
Законопроектът на Величков – Тодоров, ще го подкрепя и за всички останали законопроекти гласувам “за”.
В законопроекта на колегата Янев, адаша, в него има добри идеи и си струва да бъдат подкрепени. Благодаря.
Елеонора Николова:
Реплика на г-н Янев правя.
Аз съм изненадана от това, че през Закона за политическите партии ние определяме рамките на свободата на българските граждани. Можем ли да кажем, че 100 лв. е таванът, което едно физическо лице може да дари. Катя направи правилния аналог и много хора, особено депутати, помагат на организациите си, които не могат да си платят тока и дават и по 100 и по 200 лв. месечно от заплатите си, защото това е доброто.
Всички предложения, които са направени, в посока да се ограничават таваните на юридическите лица и на физическите лица, които даряват пари, са против волята на определения човек да се сдружава, да дава толкова колкото смята, че може да даде. Защото независимо от закона, който имаме, ако някой от вас е чел партньорските доклади по правосъдие и вътрешни работи, напредък в корупцията, там се споменава една партия, чиито отчет драстично се разминава със средствата, които са декларирани за местните избори поотделно по места, което показва, че какъвто и закон да пишем при положение, че нямаме ясен механизъм за проследяване на средствата, които се набират и на едно равнение между отчетите на партията и на това, което се случва със структурите й и по места, никъде няма да отидем. Това всъщност е големият проблем на осветляването на парите.
Аз мисля, че е много добър проекта на Йордан Бакалов и група народни представители. Ще гласувам “за”, защото това е държавна субсидия. След като е държавна субсидия, съвсем нормално е гражданите да знаят как партията ще се разпореди с това, което излиза от техните джобове.
Смятам, че е добър законопроекта на Величков с оглед на проблема – те влязоха като партия, и там не е решен въпроса от Закона за политическите партии. Ще гласувам “за”.
Ще гласувам “за” тези два законопроекта и “въздържал се” - за всички останали.
Борислав Българинов:
Не е ли по-добре, колега Янев, тази държавна субсидия, за която говорите и другата, която ще отиде в нечий джоб, да бъде обявена и да се знае от кого е пристигнала. По-добре да има възможност за субсидия на партии и от други лица, отколкото дадени средства да отиват само в нечий джоб на партията. Нека да се знае, нека да има прозрачност. Защо само държавна субсидия?
Яни Янев:
По темата “прозрачност” нямаме разминаване. Ако се приеме, че трябва да има дарения на по-висока стойност, естествено е, че трябва да бъдат прозрачни, какъвто е механизмът сега, колеги. Забележете 2006 г. промените, които направихме, преди приемането ни в Европейския съюз. Те бяха в развитието на системата за прозрачността, включително и на юридическите лица, които са неправителствени организации и т.н. Няма да се връщам на тази тема.
Конкретно за случая. Казваме 100. Приемете го за предизвикателство не за друго, а защото драстично скача държавната субсидия и тогава, г-жо Михайлова, няма да ви се налага на Вас и на Елеонора Николова, нито на нас за поддържането на ежедневния живот на клубовете всеки път да даваме по 100 лв. Това е разликата. Аз нямам нищо против. Ние го правим непрекъснато. Това се оформя със съответните документи за дарение към партията, но затова е различието. След като вдигаме драстично държавната субсидия, трябва да видим по някакъв начин да ограничим другото, което води до неблагоприятните последици.
Що се касае до бюджета на партията, която получава държавна субсидия. Колеги, не могат да се правят два бюджета. Защото е ясно, че когато една политическа партия получава субсидия от държавата и ние допускаме, независимо от ограниченията за размера на даренията, някакви други пари да влязат, той не може да бъде бюджет само за парите, които се получават от държавната субсидия и да имаме друг бюджет за други пари. Т.е. трябва да има един годишен бюджет. Затова е другият контрол – Сметната палата. Този контрол с декларациите пред Сметната палата е само за политическите партии, които получават държавната субсидия. Контролът го има.
Янаки Стоилов:
Виждам, че желанията за изказвания се увеличават, а за пряко участие в гласуването намаляват. Получих доста заявления затова кой как ще гласува. Аз ще дам думата на всички, които искат да говорят, но да не стане така, че всеки декларира някаква своя позиция и отива да върши някакви други не по-малко важни действия.
Г-н Сотиров, г-н Осман, г-жа Хитова, г-жа Иванова, г-н Шопов, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Моят въпрос е към всички.
ГЕРБ ще го допуснете ли да участва в изборите?
Янаки Стоилов:
Той попада ли в някои от ограниченията? Но още не са проверявани условията.
Иван Сотиров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз мисля, че ще дам частичен отговор на това, което пита г-н Ралчев.
Действително има много хубави предложения във всички законопроекти, но в общи линии като гледам някои от предложенията, ако така нещата се приемат, действително можем да направим един списък на партиите, които по този закон ще останат, защото действително има неща, които са абсурдни и противоречат на общи демократични конституционни принципи. Аз мисля, че въпреки тези предложения, ГЕРБ ще остане в списъка.
Ако не искаме действително със Закона за политическите партии да се развие една политическа куртоазия и да кажем: “Не сме от тях како Сеийке.” Или как големите корпорации да закрият малките корпорации,защото явно с този закон ще се реши въпроса само за някои малки партии, които изкачат само на местни избори, но големите корпорации, които се задават, за да не обидя някой от тук присъстващите, като например партия “Лидер”, която набира скорост с г-н Ковачки, няма да попадне под ударите на този закон. Те ще отговорят на всички критерии.
За мен е изключително важно, аз съм съгласен с репликата към нашето предложение на г-н Янев, такъв беше и замисълът, да не се правят отчети след като вече са направени некоректни плащания или приходи, а да има предварително бюджет, с което да има прозрачност и след това да бъдат затруднени партии, които правят отчети и бюджети като една стакмистика, която да отбие номер и да оформи неща, които не са редни. Аз съм съвносител, ще говоря с колегите, но аз приемам това като предложение.
Има много хубави предложения почти във всички законопроекти, няма да ги изброявам, в посока на това да се гарантират две основни неща: има доста интересни предложения по отношение на прозрачността. Но нека да си кажем следното. Колкото и да вдигнем държавната субсидия, това само по себе си няма да реши проблема. Защото проблемът с финансирането на политическите партии ще го има дотогава, докато има толкова голям сив сектор и сива икономика в България и докато няма прозрачност, гарантирана в други закони. Защото с този закон този проблем няма да го решим колкото и да се вдигне държавната субсидия при такъв корупционен натиск от страна на сивата икономика с никакви ограничения. Дали ще бъде 100 лв. или 500 лв. винаги ще се заобиколи този закон и ще се намери начин парите от сивата икономика да влязат в политическата сфера. Така че там радикалното решение трябва да се търси другаде, тъй като това, което тук правим, ще бъде в голяма степен палиативно решение на въпроса.
Аз обаче адмирирам всички предложения, които са в посока да се осигури със закона нещо, което досега го няма и което е голям проблем. Не толкова да се делят партиите на малки и големи и как да се разчисти терена от малките политически субекти. А да се гарантира със закона номинално в устав в процедурите на всяка партия демократичност, защото големият проблем е, че в България е пълно с партии, които не отговарят на елементарни изисквания за вътрешно партийна демокрация. Когато нямаме нормално функционираща демокрация в самите партии, не можем да искаме модела в държавата да бъде по-различен. И това за мен е един голям проблем. Има много предложения.
Естествено, за не мога да адмирирам предложение като това всички членове на партиите да бъдат публикувани, но за начина, по който функционират партиите, за ръководните им органи на всички нива, затова действително да има гаранции, че провеждат пълноценен политически живот, че се събират – да има публичност на техните решения, протоколи, защото една партия трябва да има публичност в цялата си дейност, а не само във финансирането, а и в начина, по който води политическия си живот. Защото в България има много партии, които действително никой, освен лидера и малка група около него, не знае какви са ръководните органи на партията, кой откъде е и как се назначава. Това е един голям проблем за демократичния процес в страната. И действително ако можем със закона да въведем механизми, които да гарантират демократичното устройство и принципи на една партия, това ще бъде много добре и аз мисля, че ще даде положителни резултати като цяло върху политическия живот в страната.
Г-н Янев, не мога да приема, че Сметната палата след като дори за нарушение на Конституцията Софийски градски съд може да закрие политическа партия, че може затова, че са нарушени финансовите правила, Сметната палата да вземе такова решение. Трябва да е общ механизмът. Или някак си не е ясно. Вашите предложения могат да се прецизират. Но все пак при повторно нарушение Сметната палата едва ли не закрива политическа партия. Там мисля, че нещата трябва да се пипнат. Трябва да има рестрикция, но да си е общ редът.
За регионалните структури се каза. Всеки може да фабрикува регионални общински структури. Това съществува в сегашната практика. С такива изисквания въпросът, който искаме да решим, няма да бъде решен.
Ако се вкарва ограничение, аз съм затова действително да има критерии, а не членска маса и фиктивни структури, а реално резултати, това може да бъде въведено оттук нататък. Не може отсега да кажем на една партия: Вие не сте се явявали два пъти самостоятелно или не сте покрили 0.5%, закриваме ви. Може оттук нататък. Дори за мен е препоръчително да се въведе, че партия, която на национални избори не е получила 0.5%, не може да участват на местни избори, за да не възникват такива местни партии и конфигурации, които ясно с какво се занимават и как възникват.
Действително трябва да се прецени въпроса, когато се явяват партии в коалиции, тъй като един от големите проблеми е, че в българското законодателство няма освен предизборните коалиции, които се реализират, не е регламентиран въпросът изобщо с коалициите. Ние от самото начало на демократичния процес в България имаме Закон за политическите партии проблемът с коалициите е висящи точно там се създават възможности за изкривяване на картината и действително да се прецизира въпроса с коалициите.
Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Сотиров. Г-н Осман и след това г-жа Хитова.
Ремзи Осман:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Г-н Янев каза, че даренията се правят от личен интерес за политическите партии. Мисля, че това не е сериозно, колеги. Не бива народни представители да коментираме, ако в определени партии, примерно някой иска да прави дарение и го прави заради личен интерес, е несериозно и най-малко в моята партия. Всеки, който прави скромното дарение, го прави по убеждение. Но аз знам, че предприемачи и обикновени граждани правят дарение и то открито, с ясното съзнание за няколко партии в България, които желаят да се развива демокрацията в България. Дали за леви партии или за десни партии, но съвсем открито го правят. Не върви наистина да обвиняваме гражданите, когато правят дарения. Може да не се харесва на определени политически сили, но това е друг въпрос, но не бива да ги поставяме под общ знаменател. По тази логика ние не бива да обсъждаме такива законопроекти. Мисля, че и г-н Българинов преди малко го каза.
Във връзка с финансирането на партиите. Но ще трябва да спрем след 20 години с популизма, колеги. Ако държавата се оттегли, както някои колеги предлагат, то това е смешно. Демокрацията не означава ей така да затворим – един плакат колко струвал? По тази логика дайте да закрием и Министерския съвет, да закрием парламента и да дойде военна диктатура, да няма партии. Това е най-евтино. Това ли трябва да стане в България. Не е сериозно да се обсъждат такива неща. Може би има една практика в нашия парламент, че допускаме за разглеждане включително и проекти, които противоречат на основни демократични начала.
Аз мисля, предложенията на колегите от БСП и НДСВ мисля, че са близки. Дали ще бъдат 5-6% от минималната заплата. Това е начинът ние да стимулираме да има повече прозрачност във финансирането на партиите. Демокрацията означава и цена. Няма нищо, което да няма цена.
Това, което предлагат колегите Бакалов и Сотиров, за годишен бюджет. Аз не виждам как може да се направи. За мен е много по-важен въпросът и мисля, че го има и в двата проекта на колегите от БСП и НДСВ и в проекта на Иглика – удостоверението от Сметната палата. И Българинов тук е мястото във връзка с допустимостта. В Закона за изборите там отделно ще го гледаме. Но тъй като в Сметната палата за тези партии, които са получили държавна субсидия, трябва да се отчетат, да не получават тези партии съответното удостоверение, за да могат да се регистрират за участие в изборите. Не говорим за закриване на партията. Говорим за възможността да участва в изборите. Това е контролът.
Обръщам се към колегите, които са предложили изобщо да няма държавна субсидия, в тази посока да се помисли – да се увеличи контролът по линия на Сметната палата или на други органи, за да знае обществото, че неговите пари не отиват на вятъра. По някакъв начин държавната система трябва да се крепи.
Продължавам с финансирането. За даренията. Не е сериозно до 100 лв. лично дарение. Защо карате хората да заобикалят. Говорим за прозрачност. Да, увеличава се държавната субсидия, но ваш активист иска да направи 200 лв. дарение. Защо трябва да му забраните на човека. Има такива хора. Във всички партии имаме активисти, които са готови нещо скромно да дадат и този човек няма никакъв личен интерес. Това е и идеята – за което говори и г-жа Екатерина Михайлова. Стремим се да изчистим политическото пространство, но не така по изкуствен начин, а по един естествен път.
Тук се постави въпроса за заличаване на партии. Големият въпрос е дали да бъде 1% или 0.5%. Трябва да се помисли. Примерно, ако 5 млн. избиратели са отишли да гласуват, 50 000 не са никак много. Трябва да се помисли дали 0.5 или 1%. Една партия трябва да тръгне. Може да тръгне с 10 000 гласа. Може би по-важно е структури в национален мащаб, колкото и да изглеждат фиктивни.
Във връзка с разпределението на субсидиите. Аз не съм специалист. Затруднен съм. Това е резултат от 20 годишния преход. След 20 години ние да спорим по какъв начин това разпределение трябва да стане. Сигурно се нуждае от изчистване на материята. Аз съм затруднен, но съм убеден, че между първо и второ четене и това ще се изчисти.
Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-жо Хитова, заповядайте. След това г-жа Иванова и г-н Янев.
Диана Хитова:
Колеги, искам да споделя опасенията си. Според мен, два от законопроектите могат да създадат условия за възникване на корупция.
Това са законопроектите на г-жа Банкова и на г-н Христов и на г-н Величков.
По отношение на първия законопроект вече достатъчно се говори. Но мисля, че след като се забранява държавното субсидиране, при положение, че една политическа партия трябва да се издържа само от членски внос и от дарения, очевидно е, че тези суми са недостатъчни за нейното финансиране и може много лесно да се насочи към нерегламентирано финансиране.
По отношение втория законопроект. Разбирам много добре проблемите, които са предизвикали неговото внасяне, но мисля, че не е този начина, по който те трябва да бъдат разрешени. Считам, че този законопроект може да създаде условия за партийна миграция, при която причините за мигрирането няма да бъдат чисто политически, а могат да бъдат и чисто меркантилни. Представям си, че не един и не двама депутати могат да търсят своя купувач сред други политически сили, след като в зависимост от това към коя политическа сила те ще декларират принадлежност, това ще води до получаване на съответна държавна субсидия. Считам че тези опасности трябва да бъдат избегнати.
По отношение на останалите законопроекти смятам, че те съдържат много рационални предложения и ще ги подкрепя. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Хитова. Г-жа Иванова и след това г-н Яне Янев и г-н Бисеров.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, аз не бих подкрепила проекта на колегите Христов и Банкова. Очевидно, за да предложат, техният опит като членове на политическа партия е повече от скромен. Идеите са прекрасно нещо, но с тях не можете да си платите телефоните. Всяка уважаваща себе си партия, всяка нормална партия такива каквито искаме да имаме, има структури, комуникира се с тях, държи офиси, плаща консумативи. Всичко това струва пари.
По отношение на проектите на колегите Величков, Берон и други. Колеги, аз съм принципен противник на политическото номадство и затова не бих подкрепила вашия законопроект. Още повече като гледам т. 3, мисля, че нищо не разбирам.
“При липса на декларация за принадлежност, субсидията се разпределя на партията към която независимите представители декларират принадлежност.”
За мен това е нонсенс.
Що се отнася до съществения момент в един-два законопроекта за поставяне съществуването на политическите партии в зависимост от постигнатите изборни резултати. Аз мисля, че не можем да подкрепим такова нещо, защото тези от нас, които са представители на политически партии с по-дългогодишна история са пределно наясно, че в историята и в развитието на всяка партия има върхове, има и спадове. И от една конюнктура моментна – два последователни избора, не забравяйте, че те могат да бъдат и през два месеца. Фактът, че вашата партия в момента е в някаква криза, в някакъв застой, не значи, че тя трябва да бъде заличена. Ето защо и в нашия законопроект сме предложили други критерии, които считаме, че са обективни, които много лесно могат да бъдат установени и то по съществуващите правила за регистрация. Това са партии без структури, това са партии без организационен живот. Като искам да подчертая, че в нашия вариант не провеждането на заседания на “върховните органи”. По принцип това е конгрес. Но по принцип не във всяка партия този форум носи наименованието “конгрес”, затова съм предпочела термина “върховен орган”. Ако по вашия устав средно може би е на 4 години, и вие не проведете 8 години такъв форум, за какъв организационен живот говорим и за каква партия. Ясно е, че тя е престанала от само себе си да съществува.
И естествено и много категорично несъответствието на партията с изискванията на закона. Какъвто е случаят с пререгистрацията, която трябваше да стане юни 2006 г. Законът поставя определени условия, дава нормален срок за пререгистрация, определената партия не го е спазила, тя е извън закона.
Освен това, който друг освен прокуратурата. Мен поне са ме учили, че една от функциите на прокуратурата е да следи за спазване на законността, контрол за законност. Кой друг? Съдът служебно ми се струва, че не е приемливо. Надзор за законност мисля, че все пак е работа на прокуратурата. Още повече, ако си спомняте, това производство по регистрация на политическите партии и промените в тях като страна участва прокуратурата. Какво прави прокуратурата освен да контролира дали съответното искане отговаря на законността. Просто няма друг орган, който да сезира съда в случай, че се установи несъответствие със законите. Аз мисля, че това е контрол за законност. Можем да дадем и друга формулировка, но просто това е органът, който трябва да го направи.
Затова аз с изключение на тези два законопроекта, за които изказах възраженията си, другите законопроекти ще ги подкрепя.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Янев.
Яне Янев:
Аз съжалявам, че закъснях и нямах възможност да представя моя законопроект. Възможни са два подхода: единият е да искаме радикално да променим сега действащото законодателство, касаещи дейността и функционирането на политическите партии и да унифицираме тази дейност с европейското законодателство. Защото в нито една европейска държава няма такава вакханалия по отношение на съществуването на политически партии и тяхното насипно състояние.
Другият подход е просто да отчетем пред обществото, че едва ли не за пореден път е променен закона за политическите партии, а всъщност промените да бъдат само козметични и да не доведат до желаните резултати.
Във всички случаи няма как една политическа партия да докаже, че реално съществува, ако не се приемат част от поправките на повечето законопроекти. Странно е защо толкова години в България няма регистрация на общинско ниво. Затова се получават тези рецидиви, които наблюдавахме през годините – в последния момент идва, дава пълномощно на някой, той се явява и става първа политическа сила без тази партия никога, по никакъв повод гражданите да са я чували и дори че съществува на територията на една или друга община.
Разбира се, има и много други възможности, които да унифицират нашето законодателство с европейското, но затова се изисква по-дълъг период от време и дори се изисква изцяло нов Закон за политическите партии, който да е унифициран с европейските. Защото там законите са доста подробни. Това изглежда няма как да се случи сега. Считам, че е наложително час по-скоро ад бъде приет Закона за политическите партии, по възможност още следващата седмица, за може до края на месец октомври да мине на второ четене, за да се започне изборното законодателство. В противен случай, ако не е приет Закона за политическите партии, е безсмислено да се работи по Закона за изборите. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев. Г-н Шопов, заповядайте.
Павел Шопов:
Хронологически това е третото преобразуване и третата голяма промяна на законодателството в Закона за политическите партии след първия закон 1990 г. Много скоро, 4 години след предишното, но то е към по-добро. Това е сложна материя и няма да бъде последно и ще продължи.
Хубавото е, че за първи път много сериозно се поставя въпроса, че политическите партии са важни обществени образувания, основа на демократичното общество и на демократичния начин на живот. За първи път почти всички законопроекти имат разпоредби,които гарантират, че политическите партии са тези особени образувания, на които трябва да се отдаде особена роля, включително и с новите критерии, които се въвеждат за съществуването на политическите партии.
За първи път на пръв поглед има една рестрикция, но тя е необходима рестрикция.
Аз искам да се спра специално на въпроса относно финансирането. Не говоря за фалшивата и популистка идея да не се финансират политическите партии. Това изобщо не е тема на моето изказване. Политическите партии трябва да се финансират по един разумен и целеви начин, за да осъществяват тази основна функция в демократичното общество.
Думата ми е за начина, по който се разпределя субсидията, била тя по-голяма или по-малка или в среден размер, както се възприеме, разбира се. Дотук проблемите, които са възниквали във връзка с финансирането – всъщност това финансиране се въведе от 37-то народно събрание за първи път, и от тогава досега съществуват много тежки проблеми. Спомняте си в 39-то Народно събрание какви конфликти имаше относно разпределението по отношение на субектите, имащи право на тази държавна субсидия.
Във всички случаи трябва да се държи сметка за даденостите, които възникват при сложните превъплъщения, които неминуемо възникват в още по-сложния политически мир между влезлите в Народното събрание партии, предвид после да се държи сметка на откъсналите се части от депутати или възникнали други политически партии. В никакъв случай на това не трябва да се гледа по един извънреден начин. Тук бяха изказани съображения за резерви от г-жа Хитова и от Иглика също относно политическото номадство. Не това ще спре политическото номадство. Това може да бъде аргумент за политическо номадство. Там причините за цепене, късане, делене на части, на групи и понякога по-големи групи отколкото е майката политическа партия, са много по-дълбоки.
Но така или иначе тези промени са факт и трябва нормативната уредба да бъде достатъчно гъвкава, за да държи сметка за тези промени, да следва тези промени и да разпределя субсидията според ново настъпилите обстоятелства.
В предишния вариант – до 1996 г., до едно криминално изменение с 24 души в залата, в отсъствие на представители на цели политически сили, внесено тогава от определени депутати, но обърнало се и срещу тях това предложение, настъпи пълен хаос в начина на разпределение на държавната субсидия до едно абсолютно напълно извратено разпределение по един начин, който меко казано е не недопустим, той е недостоен, той е грозен, той е просто отвратителен. Защото нормативната уредба направи така, че да отпаднат някои от хипотезите, според които можеше да се разпределя субсидията. Всички сте наясно, че става въпрос за разпределение на субсидията по отношение на политическа партия “Атака”. Тогава може би щеше да бъде намерена формула, ако не беше това изменение и сега нямаше да съществуват всички тези проблеми, които възникнаха. Но те така или иначе съществуват.
Има огромна група от независими народни представители, които създадоха свои партии, които се пренесоха и преминаха в други политически партии. Този повик хайде да уважим субектите участвали в изборите и оттам нататък да се учреди всяка една промяна. Той не е демократичен. Той не отговаря на действителността, той не отговаря на реалностите. Оттам възникват напрежения, които вече сме в края на този парламент и ще видите, че ще възникнат по отношение на други формации. Те съществуват и всъщност има непрекъснати търкания и непрекъснати неприятности между депутати, стари парламентарни групи, старите коалиции – не всичко излиза на повърхността, защото в дадения момент по един недостоен начин се правят сделки и се решават част от проблемите. Но това не е начин за уреждането на тези отношения.
Законопроектът, внесен от Йордан Величков, е път към уреждането на този въпрос, защото дава една по-голяма гъвкавост и въвежда различни хипотези при настъпили обстоятелства след деня на изборите. Но не е най-доброто. Аз разговарях с него и аз мисля, че той е съгласен. Затова след първо четене или дори при подготовка на компилирания законопроект, защото така ще бъде направено, зависи какъв подход ще бъде приложен, този въпрос трябва да бъде решен първоначално в един общ груб вид, като се допитат до патилите и препатилите, защото кореспонденцията с министъра на финансите и със Сметната палата, със съда при воденето на дела и изобщо, опитът ни е толкова голям, че бихме могли да имаме доста сериозен принос. Това може да се направи и го иска, уверявам ви, министърът на финансите на управляващата коалиция, който сигурно има бели коси от този казус.
В тази връзка, аз пледирам затова.
Янаки Стоилов:
Ако се приеме повече от един законопроект, ще бъдат обединени текстовете. Там където има различни разрешения по един и същи въпрос, могат да се предложат като размери и различни от предлаганите, но по останалите текстове ние ще заимстваме това, което се съдържа по някои от законопроектите, а между първото и второто четене могат да се направят предложения, които да променят съдържанието.
Благодаря Ви, г-н Шопов. Г-н Бисеров има думата.
Христо Бисеров:
Колеги,
Г-жо Балева, взимам думата заради Вас.
Искам да ви обърна внимание на един въпрос. Това е темата за заличаването на партиите. Да бъдем внимателни, когато вкарваме законови разпоредби. Никъде Конституцията не прогласява задължение на партиите да участват в избори. Никъде! Самият Закон за политическите парти казва:
“Политическите партии съдействат за формиране и изразяване на политическата воля на гражданите чрез избори или по други демократични начини.”
Алтернативно дадено. Т.е. една политическа партия може да съществува, без да участва в избори и ние не можем да я закриваме само заради това, че не участва в избори, и още по-малко пък заради това, че не получава определен брой гласове на избори. Аз не искам да бъда категоричен в тази своя позиция, защото темата не е толкова лесна за преценка, но ви призовавам да бъде много внимателни в това отношение да не правим текстове, които в стремежа си да нормализираме политическото пространство в страната, някак си не са в синхрон с Конституцията.
Аз знам, че ние можем да променим цитирания текст в Закона за политическите партии, но в Конституцията е казано, че “гражданите могат свободно да се сдружават.”
Това обаче не ни пречи да въвеждаме ограничения на партиите, примерно да не участват в местни избори, ако на национално ниво те не са присъствали. Нека си присъстват в медиите, да развиват тези, да участват, да пропагандират, но като не могат на национални избори да се представят по начин, който законът изисква, няма да участват и в местни избори. И дотам да спрем, а не да заличаваме партиите толкова лесно. Макар че ¾ от тях си заслужават. Н в края на краищата в рамките на Конституцията трябва да ги спазваме. На това исках да обърна внимание – да внимаваме да не прехвърляме границата. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Аз съвсем кратко ще ангажирам вашето внимание преди да преминем към гласуването.
Смятам, че има потребност от промяна в Закона за политическите партии и партиите разполагат с два главни инструмента, за да въздействат върху обществото и да постигат своите цели. Едното е тяхната политика и правила на вътрешната организация и другият инструмент е промяната на законодателството, което урежда собствения им режим.
Това, което трябва да се разбере от всички нас е, че без първия инструмент вторият не може да произведе значително действие. Следователно едните действия са в чисто политическата и организационната дейност на партиите, а само част от тях, даже бих казал по-малката, зависи от законодателната уредба. Мисля, че това трябва да се разбере и в обществото, за да не създаваме прекалени очаквания, че каквито и да са промените в законодателството за политическите партии, сами по себе си могат да реформират политическата система и състоянието на самите партии. Оттук нататък е важно какви промени ще бъдат направени.
Аз споделям тези предложения, които са в насока да се ограничат даренията само по отношение на физически лица по изтъкнатите вече мотиви. Но това не трябва да стига до крайност, така че тези дарения да имат символичен характер. Те трябва да са в посока на намаляване на зависимостта на партиите от няколко големи дарители, но в същото време трябва да остават възможности и на хора, които са съпричастни към дейността на партиите, да могат да правят своя влог. Ще ви дам за пример, че според вътрешните правила на БСП хората, които заемат публични длъжности, трябва да дават членски внос, който е 10% от основното възнаграждение. В това няма нищо нередно, тъй като те до голяма степен упражняват тази си дейност именно заради подкрепата, която са получили от партиите.
По другите въпроси – затова как да се осигури представителност на партиите. Според мен, ние трябва да въвеждаме критерии, които са публично измерими. Навлизането в прекомерни изисквания за вътрешната организация на партиите, първо, трудно може да подлежи на проверка и на второ място, то ни кара да стесним спектъра на видовете политически партии. Ще ви дам пример. Има страни, в които са познати почти само електоралните партии. Те нямат организации в истинския смисъл на думата, освен по време на изборни кампании. Тогава такъв тип партии в България не трябва да съществуват, ако въведем редица изисквания за численост, териториални структури и пр. Но това не значи непременно, че партиите губят представителност. Затова, ако трябва да избираме, според мен трябва да се въведе критерия – затова, че една партия все пак води политически живот. Това може да бъде изискването за определен период, да речем не по-дълъг от 5 години, партията да провежда национален форум, което най-малкото би изисквало да се потвърди подкрепата за ръководството, което тя има. Това се регистрира в съда. Трябва текстовете да бъдат практически приложими. Ако се установи, че партията не е провеждала такъв форум, тогава тя трябва да бъде заличена. Защото не може да има партия, която по никакъв начин не води политически живот, поне през някакъв продължителен период от време.
И това, което повдигна като въпрос г-н Бисеров. Вярно е, че са дискусионни въпросите за процентите за политическа подкрепа. Ако трябва да избираме и такива методи във вече прекомерно затлаченото поле на множество съществуващи или почти без влияние партии, аз бих предпочел някакъв минимален процент пред брой структури, защото ако една партия получава обществена подкрепа не е работа на законодателството да се занимава каква е нейната вътрешна организация. Макар че и това е вярно, че може да има партии, които имат за цел да въздействат върху по-малко хора и да си поставят някакви по-далечни исторически цели. Те могат да кажат: За нас властта не е самоцел. Ние искаме след 15-20 години тези наши идеи да бъдат възприети от мнозинството от гражданите. Има такива исторически примери. Но мисля, че в българските условия остава актуална тезата да се мисли за някакъв тип проверка на влиянието на партиите и то може да стане и по другия начин, за който се каза, ако искате да ограничим въобще съществуването на партии на общинско и регионално ниво. Т.е. в България да има само национални партии. И това може би е по-оздравително. Тогава те няма да могат да участват във всички тези игри, в които в момента са се включили успешно.
От тази гледна мисля, че в част от законопроектите има идеи, които трябва да бъдат обсъждани и по-нататък. След гласуването да се прецени кои от законопроектите ще получат подкрепа и работата по тях трябва да продължи, без да се смятат за затворени дори и някои от предложенията, които са подкрепени или пък за напълно неприемливи други, които могат да не бъдат подкрепени сега.
Има ли други изказвания? Няма. Да пристъпим към гласуване. В гласуването ще отчетем и гласовете на хората, които участваха в заседанието и заявиха своите позиции, защото има заседания и на други комисии.
Ще гласуваме по реда на постъпването на законопроектите.
Първият от законопроектите е на Минчо Христо и на Стела Банкова.
Които подкрепят този законопроект, моля да гласуват. Един глас “за”. Против? Петнадесет гласа “против”. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Не се приема законопроектът.
Ако искате с едно изречение да обясните вота си, г-н Чернев.
Павел Чернев:
Гласувах “за” заради моралния заряд, който носи техния законопроект, в който съм сигурен поради личните качества на вносителите.
Съгласявам се с изтъкнатите аргументи от колегите. Наистина практиката сочи друго, но същевременно одобрявам намеренията.
Янаки Стоилов:
По следващия законопроект на Йордан Величков и група народни представители. Които са “за”, моля да гласуват. Дванадесет гласа “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Шест “въздържали се”. Приема се законопроектът.
По законопроекта на Станчо Тодоров. Не получава подкрепа в комисията. Но той може да бъде оттеглен, за да не регистрираме тази позиция.
По законопроекта на Йордан Бакалов и група народни представители. Които го подкрепят, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема законопроектът.
По законопроекта на Ангел Найденов и група народни представители. Които са “за”, моля да гласуват. Тринадесет гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Пет “въздържали се”.
Законопроектът се приема.
По законопроекта на Иглика Иванова. Който е “за”, моля да гласува. Седем гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Единадесет гласа “въздържали се”. Не се приема законопроектът.
По законопроекта на Яне Янев. Който е “за” този законопроект, моля да гласува. Осем гласа “за”. Които са против? Три гласа “против”. Въздържали се? Девет “въздържали се”.
С осем гласа “за”, три “против” и девет “въздържали се” законопроектът не се приема.
По законопроекта на Марина Дикова и група народни представители. Който го подкрепя, моля да гласува. Десет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Девет “въздържали се”. Резултатът е 10 на 10. Не се приема законопроектът.
Приемат се два законопроекта, което в рамките на материята не изключва да бъдат направени редица от предложенията.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: