---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси







П Р О Т О К О Л
№ 35




Днес, 02.10.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на външните работи – Радион Попов, заместник-министър, Дарина Божкова, директор на дирекция “Имоти извън страната” и Николай Зашев; от Министерството на правосъдието – Илонка Райчинова, заместник-министър.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси, което ще премине съгласно следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроекта за ратифициране на Спогодбата между правителството на Република България и Преходното ислямско правителство на Афганистан за изменение на Спогодбата между правителството на Народна република България и правителството на Демократична република Афганистан за замяна на терени и сгради в София и Кабул от 03.12.1979 г., № 892-02-32 от 25.09.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Изслушване на информация от Миглена Тачева, министър на правосъдието, относно дейността на Търговския регистър.
По първа точка
Тъй като заместник-министър Попов се забавя, ако не възразяват колегите, представителите на Министерството на външните работи да представят накратко мотивите. Имате ли възражения, колеги? (Не.)
Заместник-министър Попов е в Комисията по външна политика, която е водеща по тази спогодба и всеки момент ще дойде.
Заповядайте да представите законопроекта.
Дарина Божкова: директор на дирекция “Имоти извън страната”
Тази процедура веднъж е внасяна. Започнала е процедурата за ратификация през 2004 г., но поради технически причини не е могла да бъде ратифицирана.
Става въпрос за една актуализация на подписана през 1979 г. спогодба, в която измененията са конкретно за размяна на имоти между двете държави – ние в Кабул, те в София. Всъщност във фактическо владение на терена, който сме предоставили в София, Афганистанската държава никога не е встъпила. Той е реституиран и е върнат на собствениците. Дълго време не са могли да получат съответни дипломатически имоти. След като е намерена след дълги преговори възможност им е предоставен терен с площ 3185 кв. м. и сграда с площ 1790 кв. м. в замяна на терен от 5 дка., който е реституиран в продължение на срок – оставащият срок от 99 години, който тече от 1979 г.
Всичко останало по спогодбата остава запазено.
Ние се позоваваме на чл. 8 на Спогодбата, който всъщност уговаря обезщетение при невъзможност да представим конкретния терен, залегнал в спогодбата от 1979 г.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Имате ли въпроси? Г-жа Балева. След това г-жа Масева.
Надка Балева:
Имам един уточняващ въпрос. Говорим за една спогодба между двете правителства от м. декември 1979 г., подписана 2004 г. Досега имало ли е някакво движение по тази спогодба и защо сега ще я одобряваме. Или не е имало, и ако не е имало, на какво ниво е.
Дарина Божкова:
Ние всъщност 1979 г. получаваме нашия терен в Кабул – постоянна сграда, и продължаваме да ползваме имота си по предназначение до настоящия момент.
Надка Балева:
Т.е. от тяхна страна задължението е изпълнено. Остава да бъде изпълнено от наша страна. (Точно така.) Благодаря ви.
Елиана Масева:
Имам два въпроса: Първият е във връзка с вашето представяне. Споменахте сграда, а в споразумението е “терен и сгради”. Ние предоставяме сгради. Разбирам, че не е една.
Дарина Божкова:
И апартаменти и затова е записано така.
Елиана Масева:
Апартаментите не са сгради.
Дарина Божкова:
Разбирам, но ние имаме сграда, построена от нас, която е наша собственост в Кабул. За реципрочност получаваме всъщност собственост и ние върху нашата сграда на база на тази спогодба. Защото тя не е съществувала, когато сме си разменили терените.
Елиана Масева:
Искате да кажете, че чл. 2 визира всъщност и сградите, които и ние имаме. Сега вие допълвате “и сгради”. Кое налага това? Тогава в спогодбата не е имало сгради.
Дарина Божкова:
Защото ние сме построили една голяма сграда. И тогава сме си разменили само терени.
Елиана Масева:
От каква необходимост ще предоставяме сега и сграда и ще променяме спогодбата – освен терен и сграда, като през 1979 г. в спогодбата е записано само терен.
Дарина Божкова:
Спогодбата от 1979 г. предвижда правото на всяка една от държавите да построи имот. Защото ако си разменим терени за дипломатически имоти, те са само като терени и не могат да ни служат. На базата на това ние сме започнали строителство и вече имаме съществуваща сграда, която ползваме по предназначение доста години.
А всъщност Афганистанската страна поради неизпълнение от българската държава дълги години сме им давали за ползване някакви апартаменти в качеството на обезщетение по чл. 8 от спогодбата ние предоставяме вече една сграда, защото сме загубили много дълго време по наша вина. Реално погледнато реституцията и невъзможността те да ползват терена си, всъщност в крайна сметка те са били обречени да бъдат на друго място.
Елиана Масева:
Първо ме тревожеше множественото число – “сгради” – значи става дума за сграда на българската страна и на афганистанската. Добре.
Откъде следва обаче, че ние действително трябва да предоставим терен със сграда. Тези три апартамента в Овча купел не са ли реципрочно изпълнение на задълженията.


Дарина Божкова:
След като българската държава притежава там един терен от 5400 кв. м. с една много по-голяма по застроена площ сграда в Кабул, няма никаква реципрочност да останат те в няколко апартамента в Овча купел.
Елиана Масева:
Но там ние сме построили сградата. На тях им даваме 3500 кв. м.
Дарина Божкова:
Г-жо Масева, има още 5 дка, закупени на преференциални цени. Всъщност собствеността на българската държана в Кабул е 10 дка.
Елиана Масева:
Но тя не е предмет на тази спогодба.
Дарина Божкова:
Общата сложност на нещата идват от това, че всъщност афганистанската държава никога не е имала нормална посолска сграда по наша вина. И всъщност това споразумение е постигнато 2004 г. и спогодбата е подписана тогава с оглед на това те също да имат поне равностойно дипломатическо представителство в София.
Янаки Стоилов:
Г-н Попов, заповядайте. Започна вече дискусия. Имаше въпроси по параметрите. Чухте вече последния отговор.
Други въпроси и становища има ли по спогодбата между двете правителства? Ако няма, ще поставя на гласуване законопроекта.
Тези, които подкрепят ратификацията на Спогодбата между правителството на Република България и Преходното ислямско правителство на Афганистан, моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се подкрепя.
Благодаря ви за участието.
По втора точка - Изслушване на информация от Миглена Тачева, министър на правосъдието, относно дейността на Търговския регистър.
Тук е заместник-министър Райчинова. Разбрах, че г-жа Тачева е още на заседание на Министерския съвет.
Предполагам, че вие имате възможност да направите представянето и ще очакваме тя да се включи.
Г-жо Райчинова, Вие можете да ни запознаете? (Да.) Предметът на това изслушване е, както и ние бяхме заявили след приемането на последните промени в Закона за търговския регистър в края на предишната сесия, които бяха обосновани от вносителите като крайно наложителни, за да се подобри организацията и да се преодолее изоставането в търговската регистрация. Мисля, че в началото на м. октомври е подходящо да ни запознаете със ситуацията до каква степен са постигнати тези цели и евентуално дали има някакви проблеми, които продължават да бъдат актуални към днешна дата.
Заповядайте, г-жо Райчинова.
Илонка Райчинова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз имам възможност да ви предоставя и по-подробен доклад затова, което сме направили като мерки и постигнати резултати. Имам възможност да направя и по-кратко резюме, след което да ми задавате въпроси. Така че който вариант ми кажете, това ще направя.
Янаки Стоилов:
Второто е по-добро и ще бъде предпочетено. Отделно можете да ни предоставите писмената информация в комисията на разположение.
Илонка Рйчинова:
Подготвена е подробна информация. Ще ви бъде предоставен за запознаване.
Бих искала да ви запозная с действията, които сме предприели и резултатите, които сме постигнали, като говорим за периода от приемането на измененията и допълненията в Закона за търговския регистър, които всъщност са факт благодарение на Правната комисия.
Веднага след обнародването на закона, в началото на м. юни със заповед бе обявен конкурс за попълване на щатния състав на длъжностните лица по регистрация. Интересен беше факта, че броят на подадените молби за заемане на тази длъжност в резултат на измененията, които направихме в закона, бяха 613 броя кандидати за 41 едно места. Конкурсът беше проведен. Назначени са 86 от всички 90 лица, предвидени лица по регистрация, които в периода от 1 до 8 август преминаха необходимото първоначално обучение и започнаха да извършват регистрации.
В резултат на дебатите, макар и да не беше приет закона, приехме текста, че услугите, когато са извършени от интернет да бъдат с по-ниски ставки. Всъщност мога да докладвам, че Министерството на правосъдието предложи изменение на тарифата на таксите, събирани от Агенцията по вписвания. Беше заложено 30% намаление на таксите в случаите, в които услугата се извършва по електронен път. В резултат на това бих искала да кажа, че броят на подадените по електронен път заявления преди измененията на тарифата и след измененията на тарифата се увеличи с 50%. Звучи грандиозно, но това означава 4% преди измененията и 6% от всички подадени. Знаете, че се въведе опцията за плащане на таксата по електронен път. Резултатът от всичко това е, че по наша допълнителна информация адвокатските дружества, които са известни с регистрация на много фирми, всички те вече са снабдени по собствено желание с електронен подпис и всъщност кореспонденцията с тях и Агенцията по вписвания се извършва приоритетно по този начин.
В резултат на измененията бяха изготвени, гласувани и приети съответните изменения в Устройствения правилник на Агенцията по вписвания с оглед качеството на длъжностните лица по регистрация, както и предприемане на необходимите мерки за обезпечаване сигурността на информацията, съхранявана от Агенцията по вписвания, конкретно Търговския регистър.
Бих могла да кажа, че сканирането, което е въпрос макар и не на преден план пред обществеността, той е ариергарда на проблема, това е сканирането на досиетата, които са от фирмените отделения. След дълго и мъчително обжалване на процедурата, Агенцията по вписвания спечели делото. Имаме подписан договор. Сканирането е в срок и с наваксано закъснение навсякъде в страната. В момента имаме все още малко забавяне, това не пречи на пререгистрацията. Имаме още малко забавяне в София поради забавеното предоставяне на работни места. Но това нещо със Софийски градски съд сме го изчистили. Има 20 работни места. Надявам се в много скоро време в София да наваксаме забавеното сканиране на фирмените дела с документи до датата на стартирането на Търговския регистър.
Докладват също, че навсякъде в офисите на Агенцията по вписванията в страната или в много малка близост до тях има отворени банкови гишета.
С оглед по-доброто и ефективно взаимодействие с другите държавни институции осигурихме възможност за предоставяне на данни от Търговския регистър в утвърдения формат съгласно Закона за електронното управление. Допълнителен централен офис е отворен и в Централното управление на Агенцията в София, което беше важно с оглед големия обем на работа в София.
Създаден беше Консултативен съвет, включващ представители на всички браншови организации, които имат интерес или проявиха интерес към проблемите и резултатите от работата на Търговския регистър. Този Консултативен съвет работи. Ще си позволя лична преценка, че след като нещата влязоха в каналния ред не получаваме вече никакво съдействие, загубиха интерес от участие в Консултативния съвет. Но така или иначе всички материали, всички нормативни актове, правила, които се разработват, се изпращат за съгласуване. Факт е обаче, чене получаваме вече никаква ответна реакция.
Важен момент, за който искам да докладвам, е по отношение на информационната системата на Търговския регистър. Системата работи, съгласно измененията на закона. Осигурено е подаване на заявления по електронен път. С цел гарантиране на данните, съдържащи се в търговския регистър, информацията се съхранява на две различни места, така че няма риск от погиване. Осигурена е 24 часова поддръжка на информационната система. Осигурена е резервна интернет връзка, което беше важно, за да не спира работата на Търговския регистър. Осигурено е и изключително важното резервно захранване посредством дизел генератори, за да предотврати спирането на работата на системата в случаите, в които има спиране на тока там, където се намират сървърите.
Бих искала да кажа нещо важно, според мен. Въведени са правила за отстраняване на допуснати грешки от деловодител или длъжностно лице по регистрация в Агенцията по вписванията. Има такива случаи. Тези правила са добри. Те водят и до отстраняване на грешката, без да се налага ново подаване на документи, както и в конкретния случай до възстановяване на такси, които са били платени, но е била допусната грешка и е постановен отказ по вина на служител на Агенцията по вписванията.
Към 1 октомври 2008 г. в Търговския регистър са подадени общо над 270 хиляди заявления. От тях 254 хиляди са на хартиен носител и над 16 хиляди по интернет. Над 130 хиляди бройки са за пререгистрации и над 39 хиляди за регистрацията на ново дружество.
Уважаеми господа народни представители, бих искала от името на министър Тачева да кажа, че от м. август всички вписвания в Търговския регистър се извършваха в законоустановения 14 дневен срок, а от 1 септември всички регистрации, независимо от това кой е подателят на заявлението и за какво се отнасят, се извършват в рамките на няколко часа, в рамките на един ден и това важи за цялата страна. Има едно единствено изключение за София. Това е понякога половин ден плюс тези няколко часа отиват за получаването между предварителен входящ номер и окончателен входящ номер. Но всичко се извършва рамките максимум, при всички усложнения ден - ден и половина работно време.
Независимо от това, което можахме да постигнем до този момент, аз искам да кажа, че Търговският регистър не е оставен оттук нататък да се развива сам. Създадена е работна група в Министерството на правосъдието, в която се обсъжда стратегията за по-нататъшното развитие на Търговския регистър. Т.е. за въвеждане на нови функционалности, за въвеждане на нови услуги – нови справки, информация, т.е. за максимално подобряване на условията.
И разбира се, продължават още две много важни мерки и по тях се работи, защото са важни. Това са обученията на кадрите, които освен че и до момента текат регулярно, предвиждаме и сме в процес на изграждане, бих го нарекла, ако не звучи претенциозно, на вътрешен контрол на длъжностните лица по регистрация. Това са десетте, които имат най-висока професионална подготовка, които правят анализ на всички откази така че да бъдат сведени до минимум неоснователните откази.
Освен това, вече са налице първи постановени съдебни решения от окръжните съдилища за обжалване действия на Агенцията, което означава, че ние сме предвидили и среща с тях, за да може практиката на съда да бъде своевременно изучавана и прилагана, така че да не се получават тези неща.
Последното нещо, за което бих искала да кажа, е, че всички възможности за корупция, колкото и дребна да е тя, затова някой да ти входира едно заявление, са избегнати. По моя преценка всички. Защото регистърът работи 7 дни по 24 часа 365 дни в годината. Имаме уникални входящи и изходящи номера, отчитащи подаването на документите до секунда, което е пряко свързано с публичността и достъпа до тази информация на всеки, който реши да отвори портала на Търговския регистър, т.е. ако се случи такова нарушение и някой го види и сигнализира, въпреки че ние имаме вътрешен контрол. До този момент нямаме такива случаи.
Но има случаи, за които ни сигнализират собственици на фирми или управители, които обаче касаят извършването на престъпление. Имам предвид подаване на заявления, смяна на собственост в дружества с фалшиви лични карти. Въпреки проверките, които се правят в Търговския регистър със системата за документи за българска самоличност, есграон и всички останали проверки, картата по своята същност не е фалшива. Аз говорих с министъра на вътрешните работи г-н Миков, търсим какво още можем да направим, но картата е истинска и ние получаваме обратна информация. Просто е сменена снимката и лицето се представя под това име. Това е нещо, за което на този етап не сме намерили механизъм, макар то да е извън контрола. Става дума за престъпление на търговския регистър, но въпреки това търсим решение на този въпрос – нещо, което ще се реши от само себе си от догодина с биометричните в личните карти, но до тогава това стои като проблем. Снимката е защитена, но г-н Миков ме увери, че изключително лесно било да се раздвои личната карта и на мястото на старата снимка да се постави друга и всъщност ние нямаме четци на лични карти. Ние сравняваме данните и индивидуализацията на ЕГН с регистъра. Разменяме информация с МВР за случаите, в които има обявени за изгубени или анулирани карти. Т.е. по тази линия имаме информация, но ако това е целенасочено и съзнателно извършено престъпление, и с оглед случващата се изключително бърза регистрация, т.е. лицата нямат контрол върху документите или имат за много кратко време върху документи, които още нямат партида и са процес на обработка, това се хваща трудно и такива случаи, за съжаление, има. Но решението на тези случаи не е само въпрос на Агенцията по вписванията и Министерството на правосъдието, макар да участваме в търсенето на решение.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Райчинова, за информацията и за значителната извършена работа.
Сега има възможност за въпроси, коментари. Но все пак да уточним състоянието към днешна дата. Към 1 октомври можем ли да кажем заявление с коя дата най-късно се регистрират. Аз не случайно задавам въпроса, тъй като от различни източници получаваме различна информация: от ръководителя на Търговския регистър преди няколко дни се каза, че закъснението във вписването е сведено до 10 дни; хора, които се занимават с тези регистрации казват, че общо взето за около седмица от подаването, те получават регистрацията; вие казахте, че тя вече почти в реално време се извършва с подаването. Тъй като това са все пак различни информации, нека и колегите да вземат отношение, ако те имат наблюдение върху тази дейност, или са се сблъскали с някакви проблеми, за да бъдем напълно наясно с фактологията. Безспорно има напредък, но дали той вече е в границите, които съответстват на въведените стандарти.
И още нещо. Имаше сигнали. Аз не мога да кажа, че те са доказани, но от различни източници има твърдения затова, че не винаги поредността на фактическото подаване на заявлението се спазва при получаване на регистрацията. Дали това става чрез избягване на официалното завеждане на някои заявления. Но добре разбирате, че би било твърде тревожно, ако се допуснат неща, които е имало преди в съдебната практика за такова пререждане на регистрации.
Това са два въпроса, по който трябва да съсредоточим вниманието си, без да са единствените.
Заповядайте, колеги. Може би е по-добре да се чуят и други въпроси и мнения и тогава да се коментират от г-жа Райчинова, защото може някои от тях да са съвпадащи.
Надка Балева:
Аз нямам конкретна информация за срока специално за Велико Търновския район, където се извършва регистрацията. Но в интерес на истината, което е доброто, нямам оплаквания.
Бих искала да попитам решен ли е кадровият въпрос, обезпечаването, който беше проблем в Агенцията при предишното изслушване. При проведения конкурс през лятото заеха ли се всички места.
Реплика:
Още в началото се каза, че са заети.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Аз искам да ви задам въпрос, провокиран от последната част на Вашето изказване за констатирани тревожни факти, свързани с опити за измами, престъпления и т.н. И не само опит, а действително извършени деяния с фалшиви лични карти. Споменахте, че има работна група в Министерството на правосъдието, която се занимава със задачата да търси варианти за усъвършенстване на системата на Търговския регистър. Какви са общо взето мерките, които предвиждате, за да се избегне опасността, особено сега, когато регистрацията е в реално време, електронно подаване на документи от страна на адвокатски фирми и т.н. Рискът от измами, от злоупотреби, от кражба на фирми или подмяна на собствеността на фирми чрез подобен род деяния, не е ли повишен след смяната на системата за търговската регистрация и какви мерки се предвиждат в тази област, за да се избегне тази опасност. Защото основната цел, поради която приехме тази реформа и преместихме търговския регистър от съдилищата в Агенцията по вписванията е именно бързина, сигурност, удобство за стопанските субекти. Да не би тя да бъде опорочена от повишена степен на злоупотреби, на престъпления и т.н. – нещо, което би създало доста напрежение сред търговските субекти и би предизвикало сериозно напрежение в цялата система. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Други въпроси. Г-жа Хитова.
Диана Хитова:
Аз направих справка в избирателния район, от който съм тук, в Сливен в Търговския регистър и това което изнесохте пред нас като информация всъщност ми е известно още от вчера, че няма вече проблеми в Търговския регистър откъм битово естество, по отношение на информационната система, по отношение на кадровия състав – всички проблеми са решени.
Единственото, което ми поставиха като въпрос, че когато вносител в Търговския регистър получи отказ поради непълно комплектоване на документите, които е подал и обжалва пред съда. Жалбата се уважава. Смущението всъщност беше дотолкова доколкото че най-вероятно на длъжностното лице това се счита като неправилно решение. Това, което искам да предложа е, да се отчита това не като недостатък в работата на длъжностното лице. Може би трябва да има отделна графа. Предполагам, че водите статистика за броя на отменените решения. Може би такава специална графа трябва да има, когато решението е отменено не по вина на длъжностното лице, а след попълване на документацията пред съда.
Янаки Стоилов:
Други въпроси? Няма. Заповядайте, г-жо Райчинова, да отговорите.
Илонка Райчинова:
Ще започна с отговорите по реда, по който бяха поставени въпросите.
За уточнение за сроковете. Аз се опитах да обясня. Очевидно недостатъчно ясно. В цялата страна, ако днес подадете заявлението с приложените към него документи, в рамките на днешния ден ще имате оповестяване на страницата на портала на Търговския регистър за вписването или за получения отказ. Единственото отклонение от това правило е в гр. София, където работят 30 деловодители в службата по вписвания конкретно за Търговския регистър, но подаваните на ден заявления са между 550-600, всички видове заявления включвам в тази бройка, като сме си позволили да направим едно разделяне на тези деловодители с някаква специализация с оглед по-голяма ефективност при обработката, 15 човека от тези 30 деловодители обработват заявленията за промени на обстоятелствата, пререгистраиця и нови фирми. Капацитета на един деловодител е между 20 и 25 заявления. Т.е. от момента на фактическото подаване и получаване на временен номер до получаване на окончателния входящ номер, в който има и секундата, в която се получава, минава в рамките на половин до един ден в дните, в които има повече заявления, може да стигне това време. Но и в София, както навсякъде в страната, от момента на получаване на окончателния входящ номер, до момента на излизане на оповестяване на вписването или отказа, минават няколко работни часа, дори не цял ден. Затова си позволих в доклада да кажа, че в София ефективното време, без да се интересуваме дали номерът е временен или входящ, ден – ден и половина, а за да сме точни, можем да кажем два дена, но не повече. Категоричен е по този въпрос отговорът ми.
Доколкото се получава информация, че поредността на получените вписвания не съответства на поредността на фактически подадените документи, това нещо има просто обяснение. Ние се опитахме да направим разяснителна кампания в медиите по този въпрос да направим, за да знаят хората, че не става дума за някакво вътрешно спомоществувателство на някой срещу определена сума. Ако си спомняте, имаше периоди, в който много дълъг беше срокът за вписване, тогава разделихме вписванията на три отделни опашки: акционерни дружества и актове на всякакви държавни органи; втората опашка беше чисто нови дружества, независимо от техния вид и третата беше пререгистрация с промяна на вписаните обстоятелства. Технологично всяка от тези опашки по реда на името на заявлението, примерно Г3 или Г10, извличаше от опашката тези, които са компетентни да разглеждат и по този начин се получаваше пререждане в номерата, но не и пререждане в редицата, касаеща акционерни дружества, не и пререждане в редицата, касаеща чисто нова регистрация на фирма, не и пререждане на редицата за пререгистрация плюс промяна на обстоятелствата. Това е нещото, което съвсем съзнателно човек от вън, ако не познава механизма, ще каже, че си правим, каквото си искаме.
Янаки Стоилов:
Не са постъпили оплаквания, които говорят за злоупотреби за това, че се изпреварват в рамките на едно дружество регистрации.
Илонка Райчинова:
Категорично нямаме жалби или оплаквания, или сигнали за едни същи тип вписвания на една опашка, че се прескачат номерата. Това е нещо, което категорично мога да заявя, защото съм го наблюдавала с очите си и съм искала да видя как се случва, защото на мен също ми изглеждаше много съмнително как се прескачат.
Янаки Стоилов:
Този проблем го имаше в съда, така че да не си правим илюзии, че те изведнъж ще изчезнат.
Илонка Райчинова:
Това нещо не може да бъде извършено без да притежавате кода за достъп до системата. Този код се притежава само от едно лице, работещо в Агенцията по вписванията и оттам се получава ежедневна информация дали някъде има промяна или не. Този факт се омаловажава от бързата регистрация, но той е принципен. Затова въпреки бързината държим сметка за реда.
Борислав Ралчев:
Извън това обстоятелство, което се съобщава за заплащането, какво друго се промени, за да се постигне това, което е сега в регистъра.
Илонка Райчинова:
Три неща, според мен, допринесоха. Първо, изменението на закона и изчистването на процедурите е безспорен факт. Второто нещо е постоянното обучение на хората, които работят вътре. И третото, за мен не на последно място, изключително здрава ръка управлява Търговския регистър. Под “здрава ръка” разбирайте целия екип.
Борислав Ралчев:
Има ли промяна в ръководството?
Илонка Райчинова:
Към настоящия момент няма промяна в ръководството. На следващо заседание може да докладвам друго.
Янаки Стоилов:
Г-жа Райчинова каза за назначенията на много нови хора предвид на променените условия за тези, които работят.
Илонка Райчинова:
Това, което с измененията в закона даде възможност за допълнително стимулиране, е много важен инструмент, защото много бързо хората според количеството и качеството на работата получават допълнителното си стимулиране. Тези които работят много, защото имаме с огромна разлика в капацитета между длъжностните лица, които работят много, получават много повече. Това е вътрешен стимул, който постави нещата на местата им.
По въпроса за деянията и престъпленията за кражбите на фирми. Това като краен резултат би могло да бъде постигнато по много различни начини. Аз мисля, че с измененията в закона бяха затворени много от “вратичките”, които позволяваха до този момент това да се случва, извън фалшификацията на лични карти и на други документи. Контролът, който въведе закона, мисля, че е достатъчен и ние нямаме оплаквания за никакви други нарушения, в смисъл престъпления ще ги нарека, защото те са такива, на случай на кражба на фирма извън използването на фалшива лична карта. Като казвам фалшива лична карта нямам предвид да сте си я изработили вкъщи, а имам предвид истинска, в която се подменя само снимката. Исках да кажа, че част от нея е истинска и при проверката, която се прави в полицията от всеки деловодител, тя казва: Да, наистина това лице притежава такава лична карта и той е с еди-кое си ЕГН. Т.е. ние имаме съвпадение на данните, защото част от картата съдържа истински данни и разликата е в самата снимка, която разлика не може да бъде установена от деловодителя, че лицето на снимката не е лицето на картата. До това са сведени, смея да твърдя на този етап, до обратната връзка, която държим с бизнеса възможностите за кражба на фирми.
И още нещо, което искам да кажа, че още по времето, когато стартира Търговския регистър, и до ден днешен поддържаме пряка връзка с Националната агенция по приходите и препращаме всички възможни сигнали или съмнения, които имаме за такива престъпления към прокуратурата. Смея да кажа, че дори в случаите с фалшиви карти, няма бързото съдействие от страна на прокуратурата, макар да няма спор, че тази карта не е истинска. В този смисъл силите на Агенцията по вписванията, в т.ч. и на Министерството на правосъдието и компетентността ние сме в състояние на експертна размяна на специалисти с Министерството на вътрешните работи и се опитваме да търсим съпътстващи механизми, които няма да го спрат, но поне някаква индикация да могат да ни дадат, и някакво съмнение да бъде изпитано, като размяна на информация за лични карти, които са обявени за изгубени или са анулирани. Не са малко случаите, в които лицето подава документи, че е загубило личната си карта или че е открадната, а след това си я намира някъде вкъщи и продължава да работи и в крайна сметка се получават две карти. Самото лице вече създава предпоставки за такива проблеми. Това е сериозен въпрос, но нямаме още решение до влизането на биометричните данни на личните карти, когато бихме купили четци и бихме на входа проверявали. Ако има предложения, сме готови да ги обсъдим. Нямаме друго предложение или поне работната група не е стигнала до други предложения за решение.
Ще продължа с отговора на въпроса в случаите, в които има неоснователни откази или основателни. В Агенцията се води строга статистика колко откази са направени, кой ги е направил, на какво основание и каква е съдбата им в съда след това.
Завърших доклада си с това, че в момента изграждаме едно ударно звено от най-знаещите от длъжностните лица по регистрацията – десетина човека, които правят анализ само на отказите за вписвания – на причините, оттам на последвалите съдебни решения, за да може това да бъде част от текущото обучение на длъжностните лица по регистрация, за да не се допускат неоснователни откази. Допускат се случаи, в които деловодителката, сканирайки, е пропуснала да сканира един документ, поради което длъжностното лице по регистрация прави отказ. Да, има такива случаи. Но затова изградихме вътрешни правила и система, по която в момента в който лицето сигнализира за този проблем, ние отстраняваме тази грешка без да го караме да прави нищо повече с вече платената такса. Ако е нещо много сериозно му връщаме таксата и той подава наново документите. Така нещата се изправят, но не се стига да обжалване и губене на време. Така че на ден регистрираме не по-малко от 200 чисто нови фирми, наред с всичко останало, което вършим.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Райчинова, за осезаемия напредък, който е постигнат в тези месеци.
Има ли някакви допълнителни въпроси. Няма.
Благодарим ви за участието.
Преди да приключим заседанието, г-жа Манолова иска накратко да привлече вашето внимание от името на работната група по Законопроекта за прякото участие на гражданите в управлението.
Заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги,
Неформално се явявам ръководител на работната група, която работи по предложения Законопроект аз пряко участие на гражданите в управлението за подготовката му за второ четене. В групата се включиха освен експерти от кръга на тези, които работят към Правната комисия, така и преподаватели от Софийския университет, представители на ЦИК и представители на всички обществени среди, които проявяват интерес към темата. От колегите депутати след проведеното първо работно заседание на тази група бяха поставени някои въпроси, които по тяхно настояване аз представям на Правната комисия с искане за решаване в една или друга посока.
Ще си позволя само да напомня, че от няколкото законопроекта за изменение и допълнение на Закона за допитването до гражданите и изцяло новия Законопроект аз пряко участие на гражданите в управлението, пленарната зала на първо четене подкрепи новия законопроект. Предложенията за изменения и допълнения бяха отхвърлени, което е правилно, тъй като, като законодателна техника не е възможно. Освен това към този законопроект не бяха направени никакви предложения за второ четене в предвидения затова срок. Така че целта на работната група, която оглавявам, е по скоро да прецизира в правно технически аспект текстовете и евентуално по някои възлови спорни въпроси да даде някакви предложения за решения доколкото това не противоречи на практиката в Правната комисия.
На заседанието на групата бяха поставени някои принципно нови въпроси, които няма как ние в работната група да им дадем едно или друго решение. Ще визирам някои от предложенията. Те касаят, например, задължителността на референдумите – референдумите да бъдат разделени на две групи: такива, които имат императивен характер, и такива, които са с консултативен характер, което е едно сериозно различие от първоначалната идея.
Надка Балева:
Става въпрос за резултатите от референдума, а не за провеждането му.
Мая Манолова:
За решението на референдума - какъв характер да имат решенията на референдумите - дали задължителен или консултативен, например.
Аз докладвам на Правната комисия, че има няколко такива въпроса, които работната група желае да бъдат разгледани в Правна комисия и ако това се възприеме като подход да бъдат информирани всички членове, да бъде включено евентуално в дневния ред на следващото заседание.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че тази процедура няма да е продуктивна, защото ние имаме приет по принцип законопроект. Ако ние правим в комисията по повод на приет законопроект второ първо четене, ние се връщаме по-назад оттам, докъдето е стигнало в пленарната зала. Няма и предложения, така че това означава вие да прецените къде дискусията е в рамките на приетите принципи, къде може да се усъвършенства правно технически проекта и къде по някои от предложените решения вие можете да направите модификации, които отразяват преобладаващото мнение в тази работна група, което да бъде на вниманието на членовете на комисията.
Сега вие поставихте един въпрос, който според мен е извън обхвата на законопроекта, защото законопроектът придава задължителност с решаващ характер на референдума. Поначало идеята да има консултативни референдуми означава да се извадят теми, които ще са с такъв характер. Но мисля, че това е извън предмета на приетия законопроект. Хората нямат доверие да участват в задължителните форми, а камо ли към някакви спомагателни. Добре разбирате в тези условия какви ще са отраженията на подобно решение.
Ако има някои теми, които смятате, че поначало не са уместни за референдум, например, за определяне на размери на данъци или нещо друго и които в много страни са предмет на допитване, а другаде са включени, само по изключение в такива случаи може нещо, което не бива да е предмет на императивност на решението, да бъде оставено като възможност за консултативно обсъждане с цялата спорна целесъобразност.
Според мен, има въпроси от гледна точка на начина на редактиране на въпроса, което беше чувствително. Връщам се към някои от поставените въпроси в хода на първото четене и тук и в пленарната зала, може да се обмисли да се създадат по някои от тях още допълнителни разпоредби. Или да речем по повдигнатата тема дали е необходимо някакъв минимален кворум на участието за валидност. Това са въпроси, които се вписват и могат да бъдат разисквани в работната група и ако вие стигнете до някакво общо виждане тук да бъде представено. Иначе аз не виждам, ако тези въпроси тук бъдат вкарани, с какво те ще променят различните мнения, които се формират. Ние преди да проведем тук обсъждането и гласуването по възможни предложения, по които да се правят от членовете на комисията в хода на второто четене, няма да имаме такъв резултат. Затова моят апел е вие в рамките на следващите две седмици да приключите работата и някъде в последните две заседания за месеца да можем това да го разискваме в комисията, както бяха оповестени намеренията, за да приключи тази работа на ниво комисия наред с всички други актуални теми, които ще имаме във връзка с дузината законопроекти, които са свързани с прегледа за напредъка на България в областта на правосъдието и във всички други области, свързани с европейските ангажименти.
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Аз приемам напълно този подход. Неформалният председател на работната група г-жа Мая Манолова каза, че има няколко теми, по които има различни мнения. Тя спомена само една от тях. Вие споменахте една от другите. Има още поне една, която е съществена – за предметния обхват на референдумите, прецизиране на формулираните теми, по които е допустимо или недопустимо да се провеждат референдуми, ролята на Конституционния съд в цялата тази процедура, обжалването на резултатите, форма за валидност на референдума, брой подписи и не на последно място необходимостта от наличието на задължително провеждан на референдум при наличието на определен минимален брой събрани подписи. Това са темите, по които аз не виждам какво толкова работната група може да постигне, освен по изчистване на предметния обхват, но има някои, по които ясно трябва да се каже, въвеждаме ли някакъв минимален кворум или оставяме сегашното предложение в законопроекта за липсата на всякакъв такъв. Предвиждаме ли задължително провеждане на референдума или не предвиждаме. В закона има мнение, че не трябва да има задължително провеждане на референдум, а че Народното събрание трябва да решава винаги дали да се проведе референдум. Нека да помислим и обсъдим още малко в работната група и след това да обсъждаме в комисията.
Янаки Стоилов:
Разполагате с такава възможност. Ако се стигне до определено мнение в работната група, тя може да го формулира и като текстове. Вие можете да представяте по отделните текстове основни гледища, които са били. Щеше да е по-добре, ако се изрази в някакви предложения, защото ние не разполагаме с текстове. Може би най-важен е въпросът за мярата така че да не се загубят идеите и принципите на законопроекта. Защото мисля, че не трябва в рамките на второто четене да се реализират основните идеи на един законопроект, а трябва да се подобри неговото съдържание и някои от тези въпроси, които безспорно за предметния обхват – те винаги могат да бъдат увеличавани или намалявани или уточнявани като съдържание.
Мая Манолова:
Благодаря ви. В сроковете ние ще се вместим, като спорните въпроси ще ви предложим във варианти и то тези спорни въпроси, които не променят първоначалните принципи на законопроекта.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, Вие искахте да поставите въпрос. Заповядайте.
Борислав Ралчев:
Защо законопроекти, които са от компетенциите на Правната комисия се разпределят в други комисии? Моята молба към Вас и към всички колеги е просто да се обърне внимание на това.
Янаки Стоилов:
Аз ще дам думата и на г-н Казак по този повод, но молбата ми е, ако взимате думата, да кажете по-ясно какво ние можем да поискаме или да поставим като проблем.
Каква е ситуацията към момента. По повечето от тези законопроекти ние сме били сезирани, но в качеството на “подпомагаща”, да я наречем, комисия. В повечето случаи, когато сме обсъждали такива законопроекти не като водеща комисия и някои от проблемите да са били поставяни, това има твърде малко въздействие върху хода на законодателния процес, защото това е едно становище за първо четене по принцип. То отива във водещата комисия, представя се на народните представители и няма общо взето механизъм при второто четене, който да регулира съдържанието на предложенията до каква степен те ще бъдат съобразени или не с такова становище. В други по редки случаи, както е например Законопроектът за конфликта на интереси, той въобще не е бил предмет на разглеждане тук. Движи се в Комисията по администрацията. Той безспорно засяга широк кръг правни проблеми.
При тази множественост на комисиите, повечето от които са законодателни, този проблем неизбежно ще възниква. Но ако вие имате предложение как да се намалят отрицателните ефекти от тази паралелна законодателна дейност по сфери, които имат подчертано правно значение, кажете какво ние можем да препоръчаме.
Четин Казак:
Аз също исках да засегна тази тема, тъй като аз съм разтревожен и то не от днес и не от вчера, че в това четиридесето Народно събрание, заради множествеността на парламентарните комисии, за което спомена и г-н Янаки Стоилов на една среща с една германска делегация, съществуват толкова много комисии, на които им се търси работа, търсят им се законопроекти и затова им се разпределят някои законопроекти като водеща комисия само и само да се каже, че и те са важни. Един красноречив пример в това отношение е Законът за конфликта на интереси, който според мен е толкова фундаментален и толкова съществен и засяга толкова съществена проблематика най-вече от правна гледна точка, от гледна точка на държавно управление, организация на държавното управление, на властта в страната, че на мен ми се струва, че абсолютно задължително беше този закон да бъде разпределен на Правната комисия, а не на Комисията по въпросите на държавната администрация, тъй като там освен чисто административни, се засягат и въпроси от политико-управленски характер, засяга се статут и права на висши държавни лица, като започнеш от президента, народните представители, министри и т.н.
Естествено вторият проблем – редица законопроекти засягат част от материята, която е чисто правна – правомощия на органи, които ги правят своеобразни юрисдикции, специализирани юрисдикции, както КЗК. Всичко това като лавина преминава покрай нас като Правна комисия и отива в комисии, за които смея да твърдя, че да с недотам висок правен капацитет, за да обхванат и изследват в дълбочина тази проблематика. Правната дирекция на Народното събрание прави неистови усилия, за да канализира нещата и да създаде нещо що-годе приемливо, но не винаги успява. В крайна сметка в пленарна зала влизат едни продукти от тези комисии, които за юристите от Правната комисия, когато се сблъскват с тях, вече е твърде късно.
Затова си позволявам да направя конкретно предложение от името на Правната комисия да се отправи писмо до Председателя на Народното събрание специално за тези законопроекти да минават задължително през Правната комисия. Щом засягат такава проблематика задължително да се разпределят за Правната комисия независимо от факта, че може би тематично са от ресора на някаква друга комисия, да се насочват към Правната комисия като водеща.
Янаки Стоилов:
Аз мога да поставя този въпрос пред Председателя на Народното събрание, като отчитам, че ние сме почти на финала на парламента, за да можем да постигнем някакъв прелом в това отношение.
Друго, трябва да преценим, защото аз се опасявам ние да не бъдем претрупани с повече работа от тази, която можем да извършим. Защото почти всяка седмица се внасят разни проекторешения за мораториуми и за какво ли не, всичко това се изсипва при нас. Така че има едно голямо и свободно творчество от най-различни посоки, тъй като всеки от народните представители е в правото си да привлича вниманието към някои теми, независимо от тяхната правна форма. Но мисля, че може да се направи една малко по-добра селекция и действително по законопроекти, които имат съществено въздействие и без да претендираме по някои от тях да сме водещи, поне да има възможност да им се обърне по-голямо внимание тук в комисията.
Г-н Милтенов иска думата.
Валентин Милтенов:
Уважаеми колеги, в този ред на мисли искам да допълня още едно важно нещо.
Вчера в пленарна зала се стигна до един правен абсурд. Беше включен в дневния ред Законопроекта за защита на конкуренцията. Ние бяхме предложили един Законопроект за изменение и допълнение. Беше включен и правителствения законопроект. Оказа се, че водещата комисия разгледа законопроектите и не се произнесе по нашия. Беше включен в програмата и се стигна до това, че има негоден документ, който да отвори заседанието по разглеждането на двата законопроекта.
Моята идея е да се обърне внимание да има някакво що-годе прилично спазване на разглеждането на внесените законопроекти, за да не се стига до абсурдна ситуация. И в този случай очевидно е, че нашият законопроект ще бъде отхвърлен, защото чисто по законодателна техника не следва да бъде приет. А в крайна сметка има произнасяне на друга комисия (Комисията по европейските въпроси), която казва, че това са абсолютно необходими условия, които ние предлагаме. Това е един европейски закон, а в крайна сметка се отхвърля. В крайна сметка се стига до абсурдни ситуации, което не е редно. Принципно да има спазване на сроковете и ако не трябва да се приема, да се отхвърля, за да не изпадаме в такива ситуации, защото това не е добър пример за българския парламент.
Янаки Стоилов:
Да не влизаме сега по същество. Благодаря ви. Ще имам предвид поставените въпроси.
Закривам заседанието.

Председател:
Янаки Стоилов



Стенограф-протоколчик: