---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 34

Днес, 25.09.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Добър ден, колеги. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Дневният ред за днес е:
Обсъждане на Доклада за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г., № 830-00-18 от 30.05.2008 г., внесен от Висшия съдебен съвет.
В заседанието на комисията участват представители на Висшия съдебен съвет - г-жа Анелия Мингова, представляваща Висшия съдебен съвет; г-н Борис Велчев, главен прокурор и заместник - прокурори от Прокуратурата; г-н Бойко Найденов, директор на Националната следствена служба; г-жа Ана Караиванова, главен инспектор на Инспектората; от Министерството на правосъдието – заместник- министър Бойко Рашков и от Министерството на вътрешните работи – г-жа Соня Янкулова, заместник-министър. Т.е. налице са ръководителите на всички институции, които имат пряко отношение към темата.
В началото давам думата на г-жа Радка Петрова, която ще представи доклада на Висшия съдебен съвет.
Съгласно процедурните правила, които приехме при предишно подобно обсъждане, след това ще предоставя думата на г-н Борис Велчев. След това ще има дискусия.
Радка Петрова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
На вашето внимание е Доклад за прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2007 г., изготвен от Главния прокурор, на основание чл. 141 от Закона за съдебната власт.
На основание чл. 23, т. 1 от Правилника за организацията на дейността на Висшия съдебен съвет на свое заседание Съветът прие доклада и изрази своето становище по него, което ви е изпратено заедно с доклада.
На днешното обсъждане Висшият съдебен съвет изразява своето становище в подкрепа на това, което ви е дадено предварително. Считаме, че докладът е изготвен в съответствие с взетото от Висшия съдебен съвет решение, с което е определен обхвата и структурата на годишния доклад за дейността на Прокуратурата и на разследващите органи. Той е съобразен и с взетото от Народното събрание решение на заседанието му на 08.11.2007 г. за приемане на доклада по прилагането на закона и дейността на Прокуратурата и разследващите органи през 2006 г. и предложените в тази връзка констатации и препоръки, съдържащи се в Становището на Комисията по правни въпроси на Народното събрание.
Информацията в доклада предава в обобщен вид докладите на Върховната касационна и Върховната административна прокуратури.
Структурирането е представено в 9 раздела по основни дейности, направления и приоритети, както са посочени в доклада, като е обхванато състоянието, динамиката и структурата на престъпността. В него са посочени мерките, предприети от Главния прокурор по наблюдение на преписки и досъдебни производства на специален надзор, които се отнасят за престъпления, представляващи значим държавен и обществен интерес и с оглед на субектите, лица с имунитет и такива, заемащи висши държавни длъжности.
В раздел “Съдебен надзор” е посочено 3% намаление на разгледаните дела от съда, а на осъдените и санкционирани лица – с 10% намаление.
Анализирани са и причините за върнатите от съда дела и оправдателните присъди.
Наказателните производства, образувани за някои категории тежки престъпления и такива със значим обществен интерес са намерили достойно място в доклада, анализирани са в детайли. Делата, образувани за особено тежки престъпления и такива със значим обществен интерес представляват незначителен дял от общия дял на новообразувани дела е посочено в доклада за 2007 г. – 4.35%. От тях най-висок процент е процентът на образуваните дела, внесени в съда съответно за незаконен трафик на наркотици, данъчни престъпления, организирана престъпност и корупция.
Отделено е достатъчно внимание на дейността по административния надзор за законност. Посочено е, че прокурорите са участвали задължително по закон от 9931 касационни административни производства и е посочено в колко съдебни заседания са участвали задължително.
От раздела за международно сътрудничество и евроинтеграция е видно, че общият брой на молбите за правна помощ, постъпили в прокуратурата на Република България през 2007 г. е 2110 броя и че всички съдебни поръчки от компетентност на Върховната касационна прокуратура са изпълнени в срок до 6 месеца. Екстрадирани са били общо 5 лица от Република България за страни извън Европейския съюз. Предадени от Република България за Европейския съюз са 93 лица.
Отчетена е дейността на отдел “Инспекторат” към Върховната касационна прокуратура, като са посочени извършените проверки от този отдел и колко от тях са констатирали нарушение на закона и колко от колегите са предадени за наказание във Висшия съдебен съвет в неговата дисциплинарна комисия.
Посочено е, че е реорганизирана информационната дейност на Прокуратурата на Република България. Информационните технологии все по-успешно се използват в дейността им. Унифицираната информационна система е внедрена през 2006 г. в прокуратурите от апелативен район София и Върховна касационна прокуратура, а през 2007 г. в апелативните прокуратури Варна и Велико Търново. Предстои изграждането и пускането в действие в другите апелативни райони.
Като цяло в доклада са очертани приоритетите и проблемните области в дейността на прокуратурата и са разработени механизмите за тяхното преодоляване. Те са посочени като цели:
- повишаване ефективността на прокурорските функции;
- ефективен контрол върху прокурорската работа от по-горната по степен прокуратура;
- квалификация, подбор и обучение на кадрите;
- професионални свободи, гаранции и етични правила;
- издигане на принципа на отговорност при изпълнение на служебни задължения;
- посочени са проблемите откъм финансов ресурс и материално обезпечение.
Като цяло може да се обобщи, че посочените в доклада резултати се дължат на комплексни и взаимно свързани причини, тъй като дейността на прокуратурата се извършва при спазване на съответната нормативна рамка и се явява функция от ефективността при изпълнение задълженията на други органи, ангажирани в противодействие с престъпността.
В доклада са посочени предложения за законодателни промени, които висшият съдебен съвет счита за основателни и неотложни и необходими.
В Наказателно процесуалния кодекс – за преодоляване на процесуалния формализъм на досъдебната фаза на наказателния процес и привеждането й в съответствие с прокламирания принцип за подготвителния характер на досъдебното производство; диференциране на процесуалните правила в зависимост от тежестта и сложността на престъпленията, намиране на разумно законодателно решение за използване капацитета на следствието.
В Наказателния кодекс – въвеждане на диференциация на престъпленията, съобразно обществената опасност и наказуемостта им.
Като цяло от изложеното в доклада може да се направи извод, че през 2007 г. прокуратурата на Република България е работила в условията на голяма натовареност поради значителни промени в законодателството през 2006 г. и наложилите се структурни реформи във връзка с разследването.
Видно е, че ръководството на прокуратурата води отговорна и последователна политика за решителни дисциплиниращи мерки за много по-ефективна и в съответствие с обществените очаквания дейност през настоящата година.
Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Има думата главния прокурор Борис Велчев. Заповядайте, г-н Велчев.

Борис Велчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Драги колеги, мисля че като цяло прокуратурата е осигурила относителна бързина и ефективност на дейността.
Не мога да не подчертая още в началото, че са прекратени по давност 275 хил. дела и ние сега трябва да поемем отговорност за години бездействие на прокурори, следователи и служители на МВР. Нямаме никакъв изход. Вероятно е и отчетът за следващата година да бъде подобен, но това е цената да изчистим системата от дълго прикриваните цифри на неуспеха и да излезем на чисто.
Все пак докладът позволява да изолираме цифрите за делата, прекратени поради годините бездействие и да погледнем реалното състояние на нещата. Само не можем да калкулираме огромния труд на стотици прокурори, които трябваше да идентифицират, опишат и мотивирано прекратят над четвърт милион дела. Този огромен труд неминуемо се отрази на качеството и същността по останалите дела. Проблемът става още по-тежък, когато калкулираме и усилията на прокурорите да спасят всяко едно от тези дела основно чрез промяна на квалификацията, която да удължи давностните срокове.
Намалената, макар и с малко, разкриваемост и увеличаването на приложното поле на чл. 78а от Наказателния кодекс са двата фактора, които обуславят намалението с 3% на разгледаните от съда дела и съответстващото му намаление на броя на осъдените. Все пак тази цифра, според мен, не е тревожна. Не е тревожен и незначителния ръст на оправданите лица – от 4.06% на 4.46%. В една правова държава не може да няма оправдани лица и фактът, че цифрата на оправданите е под 5% едва ли може да бъде истински тревожна. Малък ръст бележат (2%) върнатите от съда дела. Значително намаление се констатира само в прилагането на чл. 78а от Наказателния кодекс, но това е поради законодателното стесняване на приложното му поле.
Не може на този фон да не отбележим, че за миналата година в резултат на действието на прокуратурата са получили наказание по закон над 50 хил. души, от които почти 12 хил. лишаване от свобода. Дори като отчета върнатите дела и оправдателните присъди и над 90% от всички предадени на съд са били осъдени. Има ръст на обвинителните актове и на споразуменията с по 3%. В срок са решени всички преписки в прокуратурата или по-точно 97% от тях. Все пак да знаете, че в този период прокурорите са работили по 380 хил. преписки и са наблюдавали около половин милион дела, от които, разбира се, известните вече прекратени по давност. Прокурорите са участвали в около 120 хил. съдебни заседания в цялата страна, привели са в изпълнение над 33 хил. присъди. Над 80% от всички преписки и сигнали, постъпили в прокуратурата са решени в едномесечен срок. Останалите извън разрешения срок дела в края на 2007 г. са над 2 пъти по-малко от съответния брой през 2006 г. В края на отчетния период при прокурор за решаване са останали само 2.5% досъдебни производства от общия брой решавани дела.
Струва ми се, че трябва да се даде положителна оценка на резултатите от административния надзор за законност – 6% повече преписки са решили прокурорите от Върховната административна прокуратура. От териториалните прокуратури са проверени около 55 хил. административни актове и прокурорите са участвали в близо 35 хил. административни дела. За съжаление, принуден съм да кажа, голяма част от тях уви формално.
Не буди загриженост, струва ми се, и работата по международната правна помощ. Прокурорите от страната са изпратили в чужбина над 1700 поръчки. На свой ред нашите компетентни органи са изпълнили в срок всички 333 молби, отправени до България. Натрупва се практика по прилагането на европейската заповед за арест, като за периода са били предадени в страни членки на Европейския съюз 93 лица.
Като цяло положителни резултати дава и инспекторската дейност в Прокуратурата. Бяха извършени две комплексни проверки на апелативните прокуратури в София и Бургас. Контролните звена в апелативните прокуратури също извършиха редица проверки в подчинените им окръжни и районни прокуратури. Предложени са били за наказание 22 прокурори и 3 военни следователи.
Продължава внедряването на унифицираната информационна система. Засега тя действа във Върховната прокуратура, Касационната прокуратура и апелативните прокуратури в София, Велико Търново и Варна. Вече на сайта на ВКП гражданите имат възможността да следят онлайн движението на делата, които ги засягат.
Много причини могат да се търсят за някои частично влошени резултати. Тук можем да отбележим, че най-големите прокуратури в страната – Софийската районна и Софийската градска прокуратура, работят с повече от 25% незает щат поради сложните процедури по назначаване. Продължават да бъдат изключително тежки условията, в които работят прокурорите и основно тези в Софийската районна прокуратура. Впрочем, съгласно нормите за проектиране на административни сгради недостигът на работна площ в прокуратурите в страната доближава надвишава 12 хил. кв. м.
На работата на прокурора се отразяват и проблемите с недокомплекта на дознанието, необходимостта от допълнителна квалификация на дознателите. Има какво да се направи и по квалификацията на прокурорите.
Не сработват механизмите за решаването на делата по реда на бързото и неотложно производство, което на свой ред води до увеличаване на броя на делата, разглеждани и решавани по общия ред. Формалният наказателен процес, невъзможността специалните разузнавателни средства да бъдат единствено доказателство, както и преди всичко фактът че се подхожда с еднаква мяра при разследването на всички престъпления – и тежките, и леките, също пречи на срочната работа.
Продължавам да твърдя, че е необходимо да се диференцират процесуалните правила в зависимост от тежестта и сложността на престъпленията. Още един повод да отбележа необходимостта от нов Наказателен кодекс, възможно диференциране на престъпните деяния на престъпления и простъпки.
Продължава да стои нерешен проблема със следствените органи, които към момента бездействат практически. Законодателното закрепване на съвместните екипи по някои категории тежки дела, при което разследващите и оперативните органи да са и административно подчинени на прокурора, според нас, също ще бъде положително решение. Твърде обременително е участието на прокуратурата по административни дела, което, според нас, изисква преразглеждане на необходимостта от такова участие по някои категории дела. Добре би било да се преценят давностните срокове за дисциплинарни наказания за накърняване престижа на съдебната власт, както и да се въведе проверка на кандидатите за магистрати и по Закона за защита на класифицираната информация преди назначаването.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Горните резултати като цяло изглеждат положителни. Те обаче не могат да скрият тягостното впечатление, което понякога се създава, че прокуратурата работи бързо и ефективно само по огромния брой лесни и не особено значителни дела. Не си позволявам да деля делата на важни и маловажни, защото всъщност маловажни дела няма. За пострадалия от престъплението неговото дело е най-важно дори, когато то обективно не е от особен обществен интерес. Не може обаче да се отрече, че определен кръг дела занимават общественото внимание повече от други. Именно те са критерият, по който често пъти се правят и обобщаващи и понякога и несправедливи оценки. Но това, което е несправедливо за нас, може да се окаже напълно справедливо за обществото. Никой не се интересува, убеден съм в това, от нашите проблеми, при какви условия работим, каква е координацията с разследващите органи, разкриват ли се престъпленията, колко са натоварени дознателите. Възможно ли е един софийски прокурор едновременно да упражнява контрол върху няколко десетки в Софийската градска прокуратура и няколко стотни дела в Софийската районна прокуратура. Хората искат от нас резултати не само по делата, които пряко ги засягат, а и по всички дела и са прави.
Неизбежно е прокуратурата да бъде критикувана. Огромната част от досъдебното производство е тайна за обществото и поражда всякакви спекулации. Всичко, което засяга човешки права и се прави тайно и понякога без съдебен контрол поражда съмнение. Всеки може да подозира прокурора, че неоснователно е прекратил едно дело, прикривайки престъпника или преследвайки някаква политическа цел. Опитът ни учи, че дистанционният контрол от по-горе стоящия прокурор, макар и необходим, също не буди необходимото доверие. Централизацията на прокуратурата поражда съмнения, че едва ли не всички решения се взимат от ръководството на прокуратурата, което разбира се е нереално и абсурдно. Но такива подозрения има. Колкото и да сме открити, когато едно дело се прекрати или се постанови отказ за образуване на досъдебно производство, пораждат се съмнения. А и степента на откритост в прокуратурата има своите предели и откритостта завършва там, откъдето започва следствената тайна. Никой в прокуратурата няма интерес от подклаждането на подобни съмнения. Всеки прокурор трябва да поеме кръста на собствената си отговорност и няма това как да стане иначе, освен чрез съдебен контрол. Наистина при определени условия и сега има съдебен контрол върху прокурорския акт, с който се прекратява едно наказателно производство. Но никой няма задължението да отнесе непременно този акт до съда.
Актовете на прокурора, с които той отказва да образува досъдебно производство, подлежат само на прокурорски инстанционен контрол, а не и на съдебен. При наличната централизация в прокуратурата само независимият съдебен контрол ще даде окончателни гаранции за справедливост и обективност. Давам си сметка, че подобна идея не е еднозначна по своето съдържание и значително ще натовари съдебните органи, ако бъде реализирана законодателно. Вероятно тя би наложила и значително увеличаване на броя на съдиите у нас. Мисля си обаче, че не бива да има съображения, включително и финансови, които биха оправдали постоянното генериране на съмнения в правораздаването по наказателни дела, ако все пак е възможно да бъде въведен максимален тотален, да не кажа съдебен контрол върху прокурорската дейност.
Накрая искам да засегна и един принципен въпрос, ако позволите. Наистина законодателството трябва да бъде постоянно усъвършенствано, за да се пригоди към променящата се престъпност. Има разпоредби в НПК, които многократно сме посочвали, че ни пречат. Има текстове в Наказателния кодекс. Например, чл. 306 от Наказателния кодекс за лицата, които искат да докладват за корупционно престъпление, които правят борбата с корупцията изключително трудна. Струва ми се неоправдано обвинението и присъдата да не могат да почиват само върху доказателства, събрани със СРС, ако те са законни, особено в случаите на организирана престъпност и корупция, в които често други доказателства просто няма как да се съберат. Но това трябва да бъде казано просто и ясно. Няма такава законодателна пречка, която да оправдае неубедителните резултати в противодействието на корупцията и на организираната престъпност.
Разбира се, основната версия остава разкриваемостта на тези престъпления. Нямаме сигнал за корупция, който не см проверили. В много случаи сме образовали производства. Там, където сме установили, че няма достатъчно данни, сме постановили отказ. Ако имаше съдебен контрол върху тези откази, сега нямаше да има и съмнение върху прокуратурата. Но че резултатите не са убедителни е факт.
Не можем да не признаем и друго. Въз основа на една съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и на главния прокурор от началото на годината беше изградена нова организация на работата по противодействието на организираната престъпност. За няколко месеца бяха внесени обвинителни актове срещу ръководителите и членовете на над 30 организирани престъпни групи в страната. Казвам тази цифра не за друго, а за да подчертая принципния въпрос, че законодателството и сега позволява да си свършим работата. Остава да го направим. Благодаря ви. На ваше разположение съм за въпрос.



Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Главен прокурор за това встъпление, което не повтаря съдържанието на обстойния доклад и самото то предполага към аналитична дискусия.
Разполагате с проект на становище, в което се съдържа обобщена информация от доклада с възможни констатации и препоръки. Имате думата за изказвания.
Искам да попитам представителите на отделните институции дали биха желали в началото да споделят нещо, което засяга тяхната дейност или пък в хода на дискусията да направят това. Предоставям думата на тези, които желаят да се изкажат. Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Аз ще започна с хубавите неща.
Безспорно тази година имаме един аналитичен доклад, сбит, концентриран, отправен към хора, които знаят какво да четат, той дава ясна представа за сериозния мениджмънт, така бих се изразила, за сериозната работа, която е извършена по намиране на мястото, където прокуратурата е сега и за посоките, които очертава. Т.е. в този доклад ние виждаме, че ръководството на Главна прокуратура знае добре къде се намира и знае по какъв път върви. Т.е. направена е точна диагноза на състоянието. Това е видно. Работено е с много голямо напрежение и същевременно са отсети важните от неважните неща.
Този доклад показва огромното напрежение, на което са били подложени колегите прокурори и огромния по обем човешки труд, който е вложен. Това е видно от броя на преписките, които са решени, от срочността, с която са решени, което показва, че очакванията на обществото и натискът най-вече на обществото върху прокуратурата до голяма степен е прихванато и работата е свършена.
Зад цифрите обаче се крият много недостатъци, които трудно бихме могли да отправим точно и ясно само към прокуратурата, а по-скоро към нас, като законодателна власт. Защото това, което се вижда е, че голяма част от труда, който кипи, е труд в празното пространство, защото няма срещу него продукт, който обществото очаква да получи и това не е вина на прокуратурата. Огромният брой преписки, които се съсредоточават и разглеждат от прокуратурата и накрая е изводът, че само 24% от тях всъщност имат годни материали, по които да се образува досъдебно производство, показва, че прокуратурата наистина е залята с преписки, голямата част от които не би трябвало да имат този адресат и отново се връщаме на въпроса за много формалния досъдебен процес и затова че контролните институции на входа не са си свършили работата, поради което гражданите са отправили своите очаквания, своите жалби и претенции към единствения орган, който са видели годен в този момент. Голям ресурс, от който не може да излезе резултат, защото 24% - това е годният материал, който е дал възможност да се образуват досъдебни производства.
Другото, което може да се види зад цифрите е, че няма как на този етап обществото да е удовлетворено, защото като сложим цифрата на спрените дела и цифрата на прекратените производства, ние получаваме една сума над 1 милион. Като се върнем на броя на прекратените и спрени дела миналата година, разбира се, това е натрупване в годините, виждаме, че едно огромно количество граждани – над милион граждани, всъщност не са получили правосъдие или най-малкото не са получили решаване на въпроса си така както са очаквали. Прекратените по давност, спрените дела – това е едно огромно количество. Разбира се, бедата не е в прокуратурата, тя се е опитала в края на краищата да изчисти “авгиевите обори” и да стъпи на твърда основа, от която оттук нататък да преследва резултати, но за обществото този резултат е факт.
Другото, което можем да кажем, че ефективността до голяма степен се предполага от начина, по който е работила полицията, от това, което е разкрила, защото структурата на престъпленията така както е очертана – 40% транспортни престъпления, и 37% престъпления срещу собствеността, показват, че всъщност са разкрити тези деяния, които са най-лесни за разкриване. Няма как едно пътно- транспортно произшествие да не стане елемент на досъдебно производство или пък заловени крадци, вероятно не най-сериозните, по тях са образувани 77% от делата, които са били предмет на прокуратурата, което подсказва, че тежките престъпления – грабежи, престъпления срещу личността, включително многото убийства и поръчкови от тях, все още няма ресурс за разкриване от страна на органите на МВР, поради което те не присъстват като процент от образувани досъдебни производства, от които да се очаква присъда.
Мисля, че няколко цифри показват крещящата необходимост от реформа на наказателното производство. Това е броят на незабавните производства, броят на прекратеното производство, а разбира се и огромния брой преписки, по които е работено и които всъщност са показали негодност по тях да се образува досъдебно производство. Това показва, че докато ние не разделим в Наказателния кодекс престъпленията на сериозни такива, които предполагат сериозно разследване и сериозно участие на прокуратурата в лицето на наблюдаващия прокурор, и отделно дребни нарушения, които притесняват гражданите, които да вървят по една бърза и не толкова формална писта, ние няма да виждаме резултат такъв, какъвто обществото очаква.
Изцяло се солидаризирам с вижданията на прокуратурата за законодателни промени – предложенията, които те са направили, защото огромният труд, цифрите, които са посочени, неминуемо водят до този извод, че трябва изцяло да се направи нов Наказателен кодекс, където да има ясно разграничение на делата на простъпки и на престъпления в зависимост от тяхната степен на обществена опасност и трудност за разкриване, създаване на един много облекчен, лесен и не толкова формален процес с ясното съзнаване, че все пак това е една подготвителна фаза за по-леките деяния, за да се съсредоточат те в съда.
На плоскостта на това, за което говоря, не мога да не обърна внимание, че над 10% от делата са върнати от стадия на съдебното производство за доразследване, което отново показва, че има може би и на законодателно и на институционално ниво недостатъчно разбиране затова, че съдебната фаза е основната и постъпил веднъж актът, той трябва да бъде разгледан и гражданинът да получи правосъдие, а връщането за доразследване едва ли допринася за изчистване на казуса и за подобряване качеството на наказателното правосъдие.
Това е в общи линии. Пак казвам, колегите заслужават адмирации затова, че са намерили верния тон, верния път, наясно са къде се намират, наясно са с целта, която преследват.
Неудовлетворителни от обществена гледна точка са резултатите. Няма как и ние като политици и законодатели да получим висока оценка, няма как да я получи и прокуратурата, защото над 1 милион постъпили сигнали, хората не са дочакали по тях нито акта, който да е краен, нито пък справедливост, нито удовлетвореност, поради което аз мисля, че до края на настоящето Народно събрание ние трябва да имаме готовност за една концепция накъде отиваме въобще като държава в областта на наказателната репресия. Мисля, че предложенията, които са направени в тази посока, са ценни и ние трябва да ги споделим. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Николова.
Колеги, предлагам ви изказванията да бъдат концентрирани, не повече от 5 минути, в които да може да се открои важното, евентуалните предложения, за да могат всички, които желаят, да вземат отношение.
Г-н Шопов, заповядайте.
Павел Шопов:
Колеги, когато се четат докладите в Народното събрание и на Прокуратурата, и на Върховния касационен съд, и на Върховния административен съд аз винаги излизам с една теза и ще продължа да излизам с нея. Тя е основна теза в демократичното общество и в прехода, в който се намираме, защото ние считаме, че още не сме преодолели прехода, за деполитизацията на съдебната система. Всички си спомняте, че съм излизал с персонални изявления срещу г-н Велчев в тази връзка, срещу г-жа Караиванова, г-жа Мингова и искам да ви заявя, че в това няма нищо лично. Моите уважения към вас тримата, включително и към председателя на Върховния административен съд и всички колеги, които оглавяват тези важни институции. Но това е така, защото аз се надявам все пак като мине време да се преодолее тази номенклатурна и стара тоталитарна практика. Защото просто това е така с оглед на вашите личности.
Относно работата, която вършите и специално по отношение на прокуратурата ние имаме своите положителни оценки, както имаме и своите критики. Така че едното няма нищо общо с другото. Тези думи ще прозвучат, защото това е част от усъвършенстване на политическата система на държавата и привеждането конституционно към правилата, които са фиксирани в основния закон.
Ние считаме, че въпреки статистиката, която ни се дава, този отчет, който е подробен и който заслужава свето внимание и положителна оценка, проблемите и слабостите на прокуратурата са, че липсват все още въпреки отчетено, макар и с половин уста, на знакови много сериозни дела, бих ги нарекъл удари спрямо престъпността и организираната престъпност. В това отношение полето е бих казал безкрайно. Тук има място за много дълбока оран. И да се оправдава прокуратурата с липсата на нормативна база или за невъзможност според закона да осъществи тази основна своя функция е несъстоятелно.
Аз като народен представител искам да ви заявя, като не искам да бъда драматичен с думата, която ще използвам, обществото иска възмездие. Това е очакването. Това са думите и очакванията на всички български граждани, защото това, което беше сътворено в годините на прехода е ужасно. Самият председател на БСП скоро заяви от трибуната, значи той е съгласен с констатациите, за 30 млрд. евро, макар че го адресира до едно бивше правителство – бивш министър председател, за 3 млрд. евро. Т.е. има въпиеща корупция, има място за търсене на отговорност на безброй хора и то от горните етажи. И тук най-големите попадения до момента, най-значимите са шефа на Булгартабак. Там е гюбре, което разровиш ли го, не само той, но няма смисъл да коментираме.
Другото е, което снощи чухме, един заместник областен управител. Недейте считайте, че това е голяма плячка. Тук се касае до депутати, министри от отделни правителства, областни управители, кметове, магистрати. И докато прокуратурата не влезе в тази си истинска роля, ще си играем на дребно и ще си четем доклади, подобни на този.
Вашият мандат, г-н Велчев, е тръгнал към преполовяване. Ние от Атака бяхме първите, които влязохме във Вашия кабинет да се срещнем, възлагайки ви огромна роля и надежди, си спомням пунктуално три неща, за които говорихме. Чистка в прокуратурата. Вие се съгласихте тогава, че трябва да бъде направена, но като гледам в Пловдив е същата политико- червено, синя, жълта и каква ли не мафия отгоре до долу. Аз говоря за Пловдив, защото знам кой-кой е в Пловдив. Тогава споменахме конкретни имена, конкретни лица – нищо не е мръднало. Т.е. ако съдим по Пловдив и другаде не съм чул да има някакво движение. В Пловдив една ваша дежурна прокурорка пред очите ми в продължение на 2 часа прави неща, които меко могат да се нарекат “прокурорски”, предвид съобщаването с МВР, пред очите ми станаха неща, които просто са потресаващи в моето съзнание като съдия от кариерата и като юрист. Но това е между другото. Няма да се занимаваме с дежурната прокурорка.
Вторият въпрос говорихме тогава и Вие сам споделихте, че имате предвид знаково, имате намерение и амбиция, дори едва ли не малко като мечта, дори аз съм се смял малко на това – може ли един главен прокурор са има толкова малка и ниска мечта. Мечтата беше да се ударят определени незаконни строежи и ставаше дума за два строежа по Черноморието. Преди месец или два минах и през единия и през другия и те си стоят там и явно няма сила, която да ги отстрани.
Стана въпрос за още няколко неща, които са може би конфиденциални и за които няма да поставям въпросите.
Но не се ли направят опити за завръщане на заграбеното в степен, в която може – имаше 20 и няколко санкционни органа в България, но Прокуратурата е над всички тях. Тя е царска воля, тя е безспорно първата, най-важната роля. Не даде ли Прокуратурата тон за санкции и за търсене на отговорност, за контрол по един драстичен и радикален начин, другите няма да се задействат. Прокуратурата даде ли обаче тон затова, ще се задвижат и другите. В тази връзка прокуратурата има и едно друго значение.
Да не превишавам драстично времето, което ми е определено, благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Шопов. Г-жа Хитова има кратка реплика. След това г-жа Балева.
Диана Хитова:
Съвсем кратка. Позволете ми да изразя своето несъгласие с г-н Шопов, който счита, че обществото не е удовлетворено в своите претенции за възмездие спрямо прокуратурата. Считам, че не е правилно причините да се търсят единствено в прокуратурата. Обществото трябва да приеме своята вина и своите ангажименти, включително и политическата класа, включително и парламента, които съзнателно, продължително през годините лишаваха прокуратурата от инструментариум за адекватно действие. Като започнем от прословутия чл. 27 в ГПК, с който прокуратурата беше лишена от възможността да предявява искове и досега продължава да е лишена от тази възможност. Като минем през различните неудачни промени в НПК. Като минем през новия НПК. Като минем през нашия личен принос със Закона за съдебната власт, когато лишихме прокуратурата от възможността да осъществява дейност по разрешаване на случаите за самоуправства - един много работещ институт в стария Закон за съдебната власт, който сега съвсем неоснователно ние го ликвидирахме и закрихме. И като преминем през всички ненужни намеси на съда в досъдебното производство, като разпити на свидетели, на обвиняеми, на разрешения за различни процесуални действия и т.н. Считам, че за всички тези неща трябва да поемем ангажимента заедно да ги изчистим, да ги отстраним и да помогнем за по-нататъшни адекватни действия и да помогнем в дейността на прокуратурата. Смятам, че с това, с което тя разполага действията й са напълно адекватни и успешни. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-жа Дончева за реплика.
Татяна Дончева:
Г-н Шопов, понякога шаканираме с процесуалния инструментариум.
Но държа за тази зала да заявя, че нямаме нищо общо с изявленията на колегата, който току-що го направи, защото това означава да ревизираме цялата политика – наказателна и наказателно-процесуална, от 1989 г. досега. Не мисля, че някой колега, седящ около тази маса, към която и да е политическа сила да принадлежи, ще се присъедини към тезите, които чухме - нито за разпит на свидетели, нито за функции на прокуратурата в процеса, нито за чл. 27 от ГПК. Да, има отделни гласове, които са на обратно мнение, но да не месим личното мнение с наказателна процесуално и материално правна политика, правена в продължение на 20 години. Няма такова разбиране.
Нито ще започнем да ревизираме Европейската конвенция за правата на човека и да питаме кой защо въведе разпити на свидетели от съд и дали това е намеса на съд в досъдебно.
Янаки Стоилов:
Г-н Шопов, ще отговорите ли? (Не.) Г-жа Балева има думата.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Г-н Велчев,
Колеги, гости, аз първо ще споделя удовлетвореността си от доклада, което ми дава основание и за по-нататъшните изводи за бъдещата работа на прокуратурата.
Основните достойнства плюс това, което каза колежката Николова са в още две насоки. Не само че прокуратурата знае и е наясно какво трябва да направи, но и как да го направи. Ако сте обърнали внимание, подготвена е и инструкция за работата по досъдебното производство най-общо казано. Единствено забавянето на предложените промени в парламента не са довели до реализирането на работата по тази инструкция.
Другото нещо, което мен лично много ме удовлетворява, че в доклада на прокуратурата не се прехвърля вината върху други институции. Констатациите и изводите, но изводи само по отношение на прокуратурата, което безспорно е едно достойнство.
Разбира се, прокуратурата може би не отговаря в най-пълна степен на очакванията на обществото, но както беше споменато и в изложението на г-н Главния прокурор, прокуратурата дълго време ще носи тегобата и последиците от забатачените дела. От прекратените общо производства над 8000 производства са прекратени поради изтичане на давността срещу известен извършител. Оставям настрана с неизвестен извършител. Нарушен е основният принцип за неотвратимост на наказанието най-вече. Но с някои разпоредби относно сроковете за налага на дисциплинарни санкции, няма да конкретизирам и да посочвам конкретни примери, знаете ги всички, прокуратурата пък реално е лишена от възможността за търсене на дисциплинарна отговорност от тези, които са довели до това състояние и тези последици да ги носи сегашният състав на прокуратурата.
Нещо ме притесни по отношение на протестите. Поне според мен, малък брой уважени протести, от разгледаните, което би могло да доведе до извода, че ролята на наблюдаващия прокурор по време на досъдебното производство и по време на съдебния процес не е била достатъчна, за да може да бъде убеден съда. Защото обикновено протестите се пускат при неудовлетвореност от наказанието, дали ще е оправдателна присъда, дали ще е ниска санкция. Имаше определен период, в който това се приемаше като положително качество. Аз не го възприемам така, защото не е само бройката да трупаш – има основание, няма основание, когато не си удовлетворен от постановената присъда. Би могло да се направи един анализ от съответните ръководители на по-ниско ниво по отношение на протестите – причини, какви са били исканията и защо не са били удовлетворени.
По отношение на предложените промени в законодателството. Напълно споделям почти всичко, защото някъде има алтернативни предложения, за които ще кажа.
На първо място, ние наистина се нуждаем изцяло от нов Наказателен кодекс, а не кърпеж на отделни текстове. Възникнаха нови престъпления, има мъртви текстове които фигурират, но те не се прилагат, защото няма обективни предпоставки за тях.
По отношение на опростяване, без да се засегнат правата на гражданите, и не само за незабавните и бързите производства, а чл. 61. От самото начало се знае. Непълнолетен, но трябва да въртиш цялата тромава машина с всички правила, които са. Чл. 78а, когато не се касае за деяния, извършени при употреба на алкохол. Безсмислено е това въртене на празна шайба, най-грубо да го кажа, и натоварване на този апарат като резултатът е ясен почти в самото начало.
Моето лично мнение е, че е наложително при предстоящите промени на НПК следва да бъде взето предвид становището на прокуратурата за даване на възможност за обжалване на съдебното определение за връщане на делото за допълнително разследване.
По отношение на административните прокурори. Лично аз възприемам алтернативното предложение, което е направено, за редуциране дейността на прокуратурата (намесата и в тези случаи) за сметка на увеличаване изискванията към отговорността на специализираните контролни органи. Има толкова много контролни органи. Това, от една страна, няма да налага увеличаване на щата на прокуратурата с административни прокурори, от друга страна, ще осигури възможност и капацитет за работа на прокуратурата по основната й дейност във връзка с престъпленията, включително и тежките престъпления.
Приемам доклада. Ще го подкрепя. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Виждам желание за изказване от г-н Българинов, г-жа Масева, г-жа Антонова и г-жа Мая Манолова, след което ще чуем заключенията по поставените въпроси. Заповядайте, г-н Българинов.
Борислав Българинов:
Уважаеми гости,
Уважаеми колеги, аз ще бъда много кратък за разлика от колегите, които говориха преди мен. Но ще вляза в техния тон и ще похваля и аз доклада на прокуратурата. Може би това е най-добрият доклад, който Висшият съдебен съвет внася в парламента. Така че от година на година се оказва, че това е добра идея и вече като практика се налага в парламента.
Няколко са нещата, които искам да споделя с представителите на прокуратурата
На първо място, аз смятам, че отчитането на разкриваемостта от Министерството на вътрешните работи не отговоря реално на това, което се извършва. Така че тук има представител на Министерството на вътрешните работи в лицето на заместник-министър Янкулова, мисля че трябва да се регулира това нещо. Виждате, че 97% от преписките са приключени. От тях 24% са решени положително. Значи в МВР отчитат 100% разкриваемост, а в прокуратурата само 24% от тях. А като видим и следващите данни, че 10% от всички тези са решени и внесени в съда, можем да говорим за разкриваемост. Мисля, че трябва да влезем в едни нови отношения и да показваме на обществото какви са реалните данни. И не само проблемите, които съществуват в МВР, а и в прокуратурата и на много други места, трябва да се извадят наяве, за да могат да бъдат решени по някакъв начин.
Аз имам една забележка към прокуратурата за тези преписки, които са решени, защо прокуратурата се занимава с толкова много случаи, които не са от нейната компетентност. Едва ли не всеки един случай, всяко едно изречение, в което са спомене думата “престъпление”, се иска прокуратурата да започва проверки, да образува дела, да поддържа обвинение и т.н. Аз смятам, че трябва да се преодолее този момент, трябва да бъдем по-категорични и този натиск от страна не само на полиция, на следствие, изобщо на общество и на политици, трябва да заемете една малко по-сериозна позиция и да се образуват преписки само във връзка с данни, че са извършени престъпни деяния.
Другото, което прави сериозно впечатление, са многото върнати дела от страна на съда. Може би там е проблемът, че се внасят в съда дела с обвинителни актове, които не са доказани по категоричен начин, това според мен, кореспондира и с оправдателните присъди и с протестите, които са издадени от прокуратурата.
Другото, което мен ме озадачава, е работата с Комисията по Закона за отнемане в полза на държавата на имущества, придобити по престъпен начин. В данните, които се сочат, има издадени 16 съдебни акта, от които няма нито едно с постановено решение. И тук ние не следва ли да си зададем въпроса тази комисия, създадена за определени хора ли е или да върши някаква работа, защото това, което върши тя, го върши прокуратурата и го върши много по-добре.
И не на последно място, направи ми впечатление споменатото за наказателните производства, свързани с престъпления със значим обществен интерес. Докога най-после ще говорим, че срещу народни представители и срещу магистрати има образувани дела и тези дела няма да са в съда. Приключете ги. Защото голяма част от тези дела, аз съм се запознал с тях, участвал съм в много комисии, те не са с някаква правна или фактическа сложност. Лично за мен, е по-добре да се отървете от тях, да ги изпратите в съда и съдът е този, който ще се произнесе за вината.
Това в общи линии са нещата, които ми направиха впечатление.
Благодаря за това, че това което е представено, сравнено с другите цифри, говори за реални факти.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Българинов. Има думата г-жа Масева. След това г-жа Антонова.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми гости, с риск да разочаровам хората, които са доволни от доклада, според мен, докладът няма този ефект и стойност, която очаквахме, особено след дебата миналата година пак в тази комисия. Липсват много неща, които според нас бяха важни – анализа, изводите и критичността на доклада в посока, която да доведе и до подобряване на законодателството, и до подобряване на процедурите и работата в българската прокуратура.
Това, което на пръв поглед прави веднага впечатление, че не се отича ръст в тежките дела, че не се споменава нито едно число, нито един процент, че точно резултатността е слабото място в работата на прокуратурата. Има много високи числа, които сочат решени преписки – 91% от 356 000 общо постъпили, но в края на краищата досъдебно производство само 24 производства, а в съда само 10, което уважаеми г-н Главен прокурор, е истинската оценка за дейността. Когато една прокуратура е успяла в съда да внесе само 10% от преписки, по които е влаган труд, работило се е и може би те са некачествено, но няма нито една дума затова – оценка на дейността, свързана с дейността на останалите правораздавателни органи. “Къде е заровено кучето”, къде е проблематиката? За Народното събрание това са изключително важни неща.
Не искам да се спирам на дребни статистики, това че понякога сборът от числата не отговаря на общия сбор – примерно общо постъпилите в териториалните и Върховна касационна прокуратура е по-малък с близо 10000 от числото, което сочите за общо постъпили. И това, че по-голяма част от преписките са прекратени и са спрени, според нас като позиция не означава труд хвърлен на вятъра. Това е все пак един преглед, едно усилие, но това е всъщност ОТК на работата на прокуратурата. Няма значение дали е миналогодишната или тазгодишната. В България се случва нещо, което е недопустимо - над 70% от преписките са прекратени. Прави впечатление високия процент на тези с неизвестен извършител. Тук правилно беше отбелязано, че известният извършител е една тенденция и тревожен факт, но неизвестният също, което дава все пак някаква индикация за дейността на Министерството на вътрешните работи, на дознанието, на следствието.
Структура и динамика е първа точка във вашия отчетен доклад, обаче няма нито динамика, нито структура. Лишено от съдържание. Това е нещо изключително важно, нещо от което могат да се правят много изводи. Структура и динамика, общ брой на криминалните престъпления, общ брой на икономическите престъпления. Обаче номенклатурата на престъпността, освен двете числа за престъпления против собствеността и транспортните – традиционните тривиалните, няма други данни по видовете престъпления в Наказателния кодекс, от който ние да направим заключение и то сравнителен анализ с предходни години каква е динамиката, какво е развитието. Няма извод затова кои са архаичните текстове в Наказателния кодекс. Ако е въпрос на концепция и на по-далечно бъдеще изграждането на новия наказателен процес, явно че до края на този мандат тази идея няма да бъде осъществена, то е важно някои от текстовете на Наказателния кодекс, които са неприложими според практикуващите юристи, да бъдат споделени тук и трябваше да намерят място в този доклад.
Нещо, което ме смущава много, е информационната система. Аз и миналата година дадох оценка и подчертах, че това е изключително важен проблем. Прокуратурата от този доклад добива впечатление и дано да не съм права, че копае в собствената си градина, създава унифицирана информационна система през 2007 г. още в две апелативни области. Но мисля, че задачата на прокуратурата е много по-голяма. Задачата, която е поставена пред българската магистратура беше, да се изгради единна информационна система заедно с всички правоохранителни и правораздавателни органи. Това не може да не ни тревожи нас, не може да не тревожи и прокуратурата. Няма данни затова какви са по-нататъшните ви планове, какви са по-нататъшните намерения.
През 2007 г., това е конкретен въпрос към Вас, сте получили допълнително чрез актуализация от бюджета над 10 млн. лв. За какво са били похарчени тези средства, каква инвестиция представляват те?
Много е трудно да направим съпоставка между данните от МВР за броя образувани преписки и данните, които вие представяте тук, защото МВР към момента, поне в сайтовете си няма актуална информация. Това, което обаче ми прави впечатление, е отново едно разминаване. Комисията “Кушлев” през 2007 г. отчете над 90 образувани съдебни производства, докато в този доклад вие твърдите, че те са само 9. Има нещо, което куца и ако няма информация, ако няма точни данни, никой не може да прави изводи. Аз имам чувството, че тук сме в един лабиринт от проценти и многочислови изрази, които не можем да съпоставяме, не можем ад идентифицираме като проблем. Тази оскъдност, според мен, трябва да бъде елиминирана в следващите ви доклади.
Има практики, които нас ни интересуват много: нововъведения в НПК, институтът на наблюдаващия прокурор. Министърът на вътрешните работи на заседание на Вътрешната комисия каза, че сега основната функция по разследването е на прокуратурата. Честно да ви кажа, че аз бях много изненадана, защото не е такава идеята на Наказателно-процесуалния кодекс. Обаче всъщност вие за първи път се отчитате като прокуратура, която и разследва. По колко от преписките прокурорите са извършвали непосредствени действия по разследването. Това е много важно – дали работи института, дали не работи. Наблюдаващия прокурор. Би било хубаво тук пред нас като законодателен орган да ни кажете какво върши той. Интересно би било. Един наблюдава – как си го представяте, защото ние си го представяхме по някакъв начин, когато го вписвахме като промяна в Наказателно-процесуалния кодекс.
Предлагате неща, с които аз съм съгласна, макар че те не носят конкретна информация. Диференцираност на престъпленията какво означава според вас, според българската прокуратура, защото може да значи много неща.
Накрая искам да ви кажа, че докладът разкрива една много тревожна тенденция: липсата на резултатност по мега делата, малък брой на внесените в съда дела в съответствие с разглежданите преписки, продължаване на практиката прекратяване по давност, отново практика с многочислени преписки срещу неизвестен извършител и ще бъда доволна, ако отговорите поне на някои от моите въпроси. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря на г-жа Масева. Изказването беше конкретно и постави редица проблеми. Искам все пак да ви напомня, че се разбрахме до 5 минути да са изказванията. Реплика на г-жа Балева.
Надка Балева:
По отношение на бъдещата работа на прокуратурата в доклада е посочено, че приемат стратегия за дейността на прокуратурата за периода 2007-2009 г. и план за действие за изпълнение на тази стратегия.
Докладът съдържа и специален раздел ІV “Приоритети за дейността на прокуратурата на Република България”, така че не приемам критичната бележка в тази насока.
Елиана Масева:
Каква критична бележка? Аз нещо конкретно казах, че не са конкретни предложенията. Знаем какво е стратегия и знаем какво е да промениш Наказателния кодекс в посока диференциране. Какво значи това?
Янаки Стоилов:
Има думата г-жа Антонова. След това г-жа Манолова.
Надя Антонова:
Ще се опитам да спазя регламента и да говоря по-малко от 5 минути. Затова няма да повтарям всичко добро, което се каза за доклада на Върховната касационна прокуратура. Бих искала само да кажа, че одобрявам в значителна степен вятъра, който вее там. Може би трябва да се отворят по-широко прозорците. Пожелавам по-добър резултат от това широко отваряне на прозорците, за разлика от дамата, която цитирам. Тя не се похвали с добър резултат.
Аз смятам, че този доклад е необходим. Този доклад показва нов стандарт на отношение между двете власти – законодателна и съдебна власт, в частност прокуратурата. Мисля, че трябва да се говори открито за постиженията на всеки магистрат, за всеки прокурор, съдия и т.н. В това отношение аз забелязвам, че Главният прокурор не налага табу и не показва свръхчувствителност и не се чувства засегнат в своята независимост.
Г-н Главен прокурор, аз бих си позволила да поставя няколко проблемни въпроса и на прокуратурата и на наказателното правораздаване и ако ги смесвам двете неща, то е защото аз само прокурор не съм била в практиката си.
На първо място, проблемът с политизацията на съдебната власт, според мен, не е така остър, както се постави от моя уважаван състудент Павел Шопов. Аз мисля, че процесът “политизацията в магистратурата” не стои така остро за разлика от онези години – 1991 г. есента, 1992 г., когато една политическа сила спечели изборите с малко и завинаги и уволняваха магистрати по факс. Проблемът всъщност на магистратурата за неправилното и неточното приложение на закона не се корени в политическите им убеждения. Аз твърдя, че магистратите не са нито жълти, нито сини, нито червени. Една малка част от тях са зелени.
Г-н Главен прокурор, във вашия доклад аз бих искала да намеря отражение на вашите конкретни претенции за изменение на НПК. Заявявам, че ще подкрепя всяко изменение на НПК, което е насочено към обективно, всестранно и пълно досъдебно производство и разбира се, такова изменение, такъв механизъм, който ще пречи на магистратите да проявяват избирателно своето суверенно право на преценка на доказателствата.
Трябва да помислим също така възможно ли е, когато на един прокурор му се отмени постановлението за прекратяване и се върне преписката, като се върне делото, пак ли при същия прокурор трябва да дойде и пр. такива щекотливи дребни неща, но те всъщност минират.
Да подкрепям идеята за нов Наказателен кодекс, обаче след като направим нужните статистики, проучвания и анализ, които ще ни позволят да направим концепция за наказателната политика в България. А просто нов НК да правим заради новия НПК сам разбирате, че е безплодна работа.
Какво ще допринесе прокуратурата в изработването на новата наказателно правна политика, обективирана в една стратегия.
Второ, г-н Главен прокурор, Комисията “Кушлев”? Сигурно следите дебата. Част от политиците твърдят, че работата, която прави Комисията “Кушлев” трябва да се прави от прокуратурата. Т.е. налагане на обезпечения върху имущества, придобити от престъпна дейност и разбира се, реализирането по съдебен ред на отнемането в полза на държавата на тези имущества. Смятате ли Вие, че това твърдение намира опора в Конституцията и Вашето мнение по въпроса.
Следващ въпрос.
Г-н Главен прокурор, във Вашия доклад аз не можах да забележа справки как са натоварени отделните районни, окръжни и апелативни прокуратури по брой дела и по видове престъпления. На мен ми се струва, че в някои прокуратури прокурорите внасят обвинителни актове, които могат да се изброят на едната ми ръка.
Второ, в някои прокуратури, за съжаление и окръжни прокуратури, са забравили да внасят обвинителни актове по чл. 282 и следващите, по чл. 219, по чл. 301 – подкупите, и че се работи и се внасят обвинителни актове за ПТП, тъй като няма накъде. Тялото лежи на осевата линия и няма как да не се внесе производство. Много е важно, защото има прокуратури, в които действително много се работи, а в другите ситуацията е обратна.
Що се касае до върнатите дела на прокуратурата. Бих искала да чуя на какво основание са върнати тези дела на прокуратурата от съда. Може ли да твърдим, че понякога това връщане на делата от съда на прокуратурата е и по причини на законодателството или неговото неточно прилагане. Буквално колко от делата съдилищата ги връщат от разпоредително заседание и от съдебно заседание. Да видим това разпоредително заседание работи ли в този наказателен процес или не работи.
Последно, дисциплинарната процедура. Законът за съдебната власт даде възможност на прекия ръководител да налага определени дисциплинарни наказания. Работи ли тази норма на Закона за съдебната власт в прокуратурата в частност. Колко наказания са наложили преките ръководители на прокурорите и за какъв вид дисциплинарни нарушения. Дали само за нарушаване на обществения ред, тъй като някой прокурор се изпуснал и карал на няколко промила или наказанията са наложени за престъпления по служба при изпълнение на функциите си като прокурор.
Също така какъв вид наказания са наложени. Проявява ли се съсловна привързаност между прокуратурата и колко дисциплинарни производства срещу прокурори има във Висшия съдебен съвет.
Моля ви всичко онова, което смятате за необходимо да ни кажете за подобряване на дисциплинарната процедура – давностни срокове и пр. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Манолова и след това г-н Казак.
Мая Манолова:
Повечето от нещата, които исках да кажа, вече бяха казани. Затова ще се опитам да бъда кратка.
На първо място, на колегите, които изразиха своите критични хвалебствия относно пълнотата и аналитичността на представения доклад, искам да кажа, че това, което е цитира е просто едно резюме от доклада на прокуратурата, а самият доклад е на повече от 200 страници и там има достатъчно данни за тези, които са имали търпението да ги прочетат, както за структурата и динамиката на престъпността, така и разкритите престъпления, така и за всичко това, което беше цитирано и от колегата Масева и от колегата Антонова. Т.е. всеки, който има търпение и желанието да прочете подробния доклад на Прокуратурата, отговорите на всички зададени въпроси се съдържат в него.
От друга страна, докладът и данните са едно, дейността на прокуратурата е друго, а впечатленията на хората са нещо трето. В тази връзка аз бих се съгласила с това, че всеки гражданин съди за дейността на прокуратурата съобразно това как се решават неговите преписки и неговите проблеми. Но за тези, които за щастие нямат вземане -даване с прокуратурата по принцип впечатленията, мненията и настроенията на хората се формират от две неща: на първо място, какви са резултатите по знаковите дела, за тези, които са поставени на вниманието на обществеността и на второ място, как прокуратурата представя своята дейност.
И не защото Татяна Дончева я няма и да беше тук бих казала, че моето мнение е различно от нейното за опитите на прокуратурата да бъде по-открита, да информира своевременно за едни или други свои стъпки, включително и по дела, които представляват обществен интерес, включително изнасяйки данни за съществуващи проблеми, включително и шокът, който предизвика в обществото данните затова колко са прекратените поради изтекла давност дела. Според мен, този опит на прокуратурата да бъде по-прозрачна трябва да бъде приветстван. Разбира се, че вие сте си поставили ясно разграничителната линия, че откритостта би следвало да приключва там, където започва следствената тайна.
Впечатлението от опитите да се представят и по медиите, изобщо публично какви проблеми има прокуратурата, защо се бавят едни или други дела, трябва да бъдат приветствани, защото това е единственият начин хората да разберат, че прокуратурата работи и всъщност какви са проблемите, което стоят пред нея.
Аз също така не бих се съгласила с драматичността, с която бяха интерпретирани някои данни. Например, за справка бих дала само примера за това, че само 10% от преписките, които са представени пред прокуратурата влизат с обвинителен акт в съда. Това е много нормално предвид модата, която през последните години се породи у българските граждани да отнасят всеки свой проблем до прокуратурата. И също така модата, която беше създадена, всякакви проблеми, основно на политиците, на различни политически партии, на различни институции да се съобщават пряко на главния прокурор. Едва ли ви е приятно да изслушвате всяка една политическа сила, като започнем от Атака и свършим може би до всички присъстващи около тази маса. И тук да става предмет на анализ на Правната комисия какво сте казали преди две години, когато за първи път Атака е дошла при Вас, какво сте казали миналата година. Според мен, политиците трябва да си дадем сметка, че не е кабинетът на Главния прокурор мястото където да си споделяме личните мнения и впечатления от едно и друго. Има си процедури. Ако някой си наблюдаващ прокурор, или дежурен прокурор не си е свършил работата, най-вече колегата Шопов, който е магистрат от кариерата, както той твърди, знае какъв е редът, да си подаде сигнал и да си търси правата или правата на други граждани, по съответния ред. Т.е. правилата не са различни за нас, понеже сме в парламента и за другите граждани.
Освен това, аз по-скоро бих приветствала това, че прокуратурата не се подаде на този натиск да се явява арбитър в решаването на всякакви спорове, които се отнасят до нея, включително по гражданско правни, по фирмени и по всякакви други. Това, което е за внасяне в съд, се внася в съда, това, което е адресирано просто така до прокуратурата, защото това сега е на мода или защото се счита, че така ще се получи по-бързо решение, естествено следва да бъде прекратено.
Аз със задоволство бих казала, че освен че отговаря на изискванията на закона този доклад на прокуратурата, той е отчел и мненията и становищата, които бяха отправени от Правната комисия при анализа на предния доклад и тук се съдържа всичко това, което ние искахме да чуем и да видим, включително и с конкретни законодателни предложения, включително е хубаво и това, че за първи път виждаме, че Прокуратурата има и приоритети в своята дейност. Определено тук има моделно казано мениджмънт, но ръководството има неща, които поставя на преден план и други ,които счита за не толкова съществени. В тази връзка аз бих искала да задам въпрос.
Всеки знае, че структурата на разкриване на престъпление предполага взаимодействие на различни органи, включително контролни, които в България не са малко. В началото на тази година в рамките на различни дебати стана дума затова, че е необходимо повече взаимодействие на прокуратурата не само с МВР, за което се информирахме че е на едно добро ниво, но и с данъчните органи, с митническите органи, с ДАНС.
Бих искала да чуя отговор на въпроса идеята, която съществуваше за създаване на звено, което да работи по организираната престъпност, по прането на пари и по-сериозните престъпления, по корупцията във високите етажи на властта и за което следваше да бъде създадена съответната структура с тези органи, дали вече е факт. По принцип считате ли, че това е една ефективна форма, която би подобрила като краен резултат работата на прокуратурата.
Бих искала да добавя и нещо към това, което се съдържа в доклада. Според мен, би следвало, още повече в рамките на мониторинга, който се прави за прилагането на НПК и по други проблеми, в следващия доклад да има анализ за съдебната практика, в случая за конкретната прокурорска практика за случаите в които едни или други текстове се прилагат различно и за предложения, освен по-глобални, че имаме нужда от нова наказателна политика, от нов НК и промени в НПК, повече конкретика затова кои текстове се прилагат различно и какво е мнението по принцип за уеднаквяването на съдебната практика в наказателното производство.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Манолова. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми колеги народни представители,
Ще бъда пределно кратък. Чухме основна част от коментарите и бележките по представения ни доклад. Аз искам да засегна един по-специфичен въпрос, който ми се струва, че заслужава особено внимание не само в рамките на обсъжданията по този доклад, а и във всеобщ план, най-вече за предстоящите обсъждания на подготвените от Министерството на правосъдието промени в НПК и евентуално нов Наказателен кодекс.
Не е тайна за никого, че в близкото минало от страна на прокуратурата и най-вече на Главния прокурор са правене не едно и две изказвания във връзка с ролята, която има в днешно време следствието в България. Не е тайна, че констатациите, които се правят затова, че следствието е незаслужено ощетено по отношение на правомощия, че не се използва неговият ресурс, неговият капацитет, включително кадрови, включително и интелектуален. Тук в резюмето на доклада четем едно изречение, което е показателно:
“Увеличен е броят на върнатите от съда на прокуратурата дела с 12% спрямо 2006 г. и 9.5% спрямо 2005 г.”
Има ясна тенденция на увеличаване на броя на върнатите дела от съда. Аз виждам една от основните причини затова увеличение не толкова в качеството на работата на прокуратурата, колкото в качеството на работата на досъдебната фаза на производството, което, за съжаление,се концентрира изключително и само в дознанието.
Искам да помоля г-н Главния прокурор още един път да заяви пред нашата комисия какви са неговите виждания за бъдещето на досъдебното производство, къде вижда той ролята и мястото на следствието.
Наскоро четох интервю на г-н Бойко Рашков, което беше озаглавено, може би от журналиста, за съжаление никой не се застъпи в България за следствието и затова то остана в това състояние. Аз винаги съм се застъпвал и съм бил против тази тенденция, която се установи на абсолютно лишаване на следствието от компетентност и обезсмисляне на неговото съществуване и фактите са налице.
Сега при проблемите, които предстоят в НПК и специално анонсираните промени в Наказателния кодекс, които предвиждат разграничаване по видове престъпления, виждате ли Вие възможност точно при това разграничаване да се дефинират престъпления, по които да се дадат специфични правомощия на следствието да разследва и най-вече в екипността на работата на досъдебното производство, която все повече се утвърждава. Не считате ли, че е възможно и следователите да оглавят някои от тези екипи, за да разтоварят така наречените наблюдаващи прокурори, които ми се струва, че са много натоварени в настоящия момент с оглед на тяхната бройка като абсолютна величина. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Сотиров и след това г-жа Иванова.
Иван Сотиров:
Г-н Главен прокурор,
Уважаеми колеги, аз ще бъда кратък, защото доста неща се казаха.
Моето мнение е, че надали тук е мястото, където трябва да обсъждаме медийната политика на прокуратурата. Аз мисля, че в това отношение г-н Велчев стои добре медийно, но това по същество не решава големия проблем, защото не тук трябва да бъде дебата и не мисля, че е в компетентността на парламента ние да приемаме и да разглеждаме стратегии за дейността на прокуратурата. Това си е работа изцяло в компетентността на прокуратурата. А по-скоро да бъде анализиран отчета за дейността и резултатите на прокуратурата и да се постави въпроса за приоритетите в дейността на прокуратурата, защото действително това, което се спомена, че години наред се занимаваме основно с разкритие на кокошкарски истории – залавяне на доктори с по 100 лв., след като действително обществото се нуждае от справедливост. Г-н Шопов каза “възмездие”, аз мисля, че нашето общество се нуждае от справедливост и действително се очакват сериозни действия и разкритие на престъпления на най-високо ниво. Защото хората надали ще бъдат удовлетворени и от тези акции, които се проведоха с ниво заместник областен управител и т.н. и дай боже да не се окаже, че това е връщане на заем, а не е взимане на подкуп, както се оказва в много такива случаи.
Затова мисля, че действително дейността трябва да се концентрира не върху стратегии и анализи, защото не само последните 20 години, а доста десетилетия и петилетки се приемаха стратегии, правеха се пленуми и т.н. това е мания на партиите и на цялото ни общество да се приемат стратегии и програми и накрая резултатите да стават все по-зле. Според мен, действително нещата трябва да се концентрират върху много ясни приоритети и ако от страна на прокуратурата във връзка с реализиране на нейните компетентности, се установи че има проблеми в законодателството, там ние да акцентираме къде могат да бъдат реализирани конкретни законодателни промени, за да не бъде възпрепятствана прокуратурата. Това е нашата отговорност и нашата функция като парламент и там би трябвало да бъде нашата полза.
И накрая за партньорството между отделните власти. Аз мисля, че това е един от големите проблеми. Големият проблем е, че някъде властите работят толкова добре, че са се слели в една организирана престъпна група, както много хора се жалват, особено по регионите в страната: кмет, шеф на полиция, шеф на прокуратурата, шеф на съда не просто работят добре, те са като една организирана група, която малтретира хората и хората са в отчаяние. Аз имам конкретни примери, но сега няма да занимавам колегите. На този въпрос трябва да се намери решение, защото това е масов проблем в цялата страна.
Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Сотиров. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми колеги,
Аз ще си позволя съвсем накратко да върна вашето внимание към проблема с огромната, ужасяваща цифра на прекратените по давност производства. Това значи преведено на прост език, че години наред никой не ги е пипнал. Ако не ме лъже паметта, в рамките на вашия мандат, може би само преди една година, имаше първа вълна на такива прекратени производствата и цифрата беше също толкова ужасяваща. Това значи близо, ако не и повече, от половин милион преписки.
В тази връзка мисля, че тези цифри по никакъв начин не се връзват с 29 дисциплинарно наказани прокурори, очевидно не всички за такива прегрешения. В тази връзка моля да споделите какво разбирате Вие под термина “отговорност на кадрите в прокуратурата”, който е посочен като един от приоритетите. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Иванова. Към края сме на дискусията.
Уважаеми народни представители, магистрати, смятам, че резюмирайки дискусията, ние трябва да отбележим, че въпреки осъществения напредък в противодействието на престъпността и корупцията, все още няма осезаем прелом в това направление. Смятам, че докладът на прокуратурата и това, което тук беше изведено като най-важно, потвърждава взаимно оценките, които се правят и необходимостта от решителни последователни действия, като се използват всички нормативни, организационни и професионални средства в това отношение.
Аз бих искал да повдигна няколко въпроса и ако мога да си позволя и някои препоръки в тази насока, без да повтарям това, което се каза.
В доклада се отчита намаляване на регистрираната престъпност, но не се дава отговор на прокуратурата каква според нея е причината затова. Защото едната причина може да бъде намаляване на престъпността. Но аз се опасявам, че осезаемо намаляване няма и трябва да се търсят допълнителните причини. Защото недоверието на гражданите остава високо в способността на разследващите органи, на наказващите да стигнат до ефективни резултати и мисля, че е добре да се ангажира Съветът за криминологически изследвания, който наистина да разкрие по-дълбоките пластове какво става в реалния свят на престъпността. Тъй като там наистина съществуват много фактори, които не окуражават в достатъчна степен винаги засегнатите да търсят по-нататък резултат.
Друг проблем, който мисля, че засяга в голяма степен МВР и всички разследващи органи, е все още недостатъчния капацитет за разследване на финансовите измами. Т.е. престъпността в България претърпя изменения. От нейния брутален характер, който тя имаше през 90-те години с всички нови форми, които станаха характерни за прехода, включително част от участниците в тази дейност вече много по-перфидно са се вписали в икономическата и административната среда и там са най-големите щети, там даже е концентрирана, ако мога да я нарека “престъпността по високите етажи”. Но докато не се създаде капацитет за разследване именно на финансовите механизми за това взаимодействие, което изисква понякога по-продължителен период, където могат да се разкрият зависимостите между бизнес, администрация, политика, включително и участие понякога на магистрати, няма да се разсече този възел. Въпросът ми е споделя ли се такава оценка и предприемат ли се някакви действия в това направление.
Освен това, ако го продължим, предстои и вече е актуален въпросът с усвояването на средства от бюджета – българския и европейския. Без да отслабваме вниманието си към престъпността на най-високите етажи, мисля че не трябва да пренебрегваме подобни схеми, които могат да се осъществяват на местно ниво, защото голяма част от европейските средства предстои да се усвояват на местно ниво. Тук вече бяха изтъкнати причини. Ние там също нямаме някакъв осезаем напредък, за да могат да се видят тези финансови и други взаимоотношения и злоупотреби, които възникват на редица места.
По отношение на участието на прокуратурата за нарушения ,които в много случаи имат характера на престъпления, в търговските отношения. Вярно е, че прокуратурата не трябва да се занимава, да бъде обременявана с действия, които излизат извън предмета на нейната дейност, но струва ми се, че се подценяват големите измами, които съществуват с прехвърляне на дялове и акции в търговски дружества и подобни машинации, за които неминуемо има сигнали и част от тях мисля, че ако сериозно се разследват, ще се стигне до случаи на престъпления, защото те ощетяват множество хора и имат значителен финансов ефект.
С актуализиращата се тема за използването на специалните разузнавателни средства имам въпрос. Мислите ли, че е целесъобразно прокуратурата да се ангажира освен да го нарека в процесуалното използване на тези средства, в предпроцесуалната фаза, защото това заема един значителен дял, а там като чели контролът е недостатъчен. Какво мислите по този въпрос?
Това са въпросите и редица други, които колегите поставиха. Мисля, че сега можем да чуем отговорите на главния прокурор и да приключим на този етап обсъждането.
Заповядайте, г-н Велчев.
Борис Велчев:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Трудно е да обобщя в ход въпросите и направените препоръки от десет народни представители. Една част от тях се препокриват. Надявам се на разбиране, че не съм отговорил на всеки конкретно във всеки един пункт, който той е поставил. Но ще се постарая да го направя, доколкото успях да запиша.
Уважаема г-жо Николова, абсолютно сте права и аз искам да ви благодаря, че Вие поставяте този въпрос, за необходимостта да се направи една оценка на дейността на контролната система в страната. Казвам това, защото всички сме заинтересовани от това да има повече държавност и ако погрешно си мислим, че единственият начин да се решат проблемите на държавата чрез средствата на наказателната репресия и единствената отговорност е наказателната, правим много голяма грешка. Много е важно това, което Вие казахте. Действително не зная кой е парламентарният инструмент затова, но един такъв анализ може би си струва да направи Върховната административна прокуратура. Защото откровено казано в България има 24 контролни органа със специфични правомощия. Плюс тях има един куп инспекторати в министерства и агенции. Крайният брой във всички случаи става над 30. И като направим една кратка сметка колко пъти сме сезирани от контролните органи, виждаме че тази цифра е неудовлетворителна. Т.е. активното активизиране на контролната система първо, ще свали напрежение от прокуратурата и второ, ще позволи действително да се постигне повече справедливост. Защото, повтарям, наказателната репресия не може да бъде единствения инструмент на справедливост.
Уважаеми г-н Шопов, аз Ви благодаря затова, което казахте и Вие сте абсолютно прав. Аз Ви благодаря съвсем искрено. Защото онова, което е основния упрек към нас като Прокуратура и не само към нас, и към органите на МВР, и към следствието вероятно, това е, че липсват удари, липсва действително онзи катарзис, който да покаже, че в България е възможно хора, които са били недосегаеми години наред, да бъдат изправени пред закона. Иска ми се да намеря начин да се оправдая. Не го намирам. Абсолютно сте прав, че трябва възмездие. Дано да не си мислите, че това не е и наша политика и наша позиция. Абсолютно си давам сметка за отговорността затова, което ще кажа след малко и за значението, което то има. Ако ние не сме в състояние в близките месеци да демонстрираме такъв прелом, което г-н Стоилов правилно отчете, че липсва.
Да взема един повод от противодействието на организираната престъпност. Трябва да сме готови да си понесем отговорността и аз го казвам съвършено отчетливо и ясно със съзнанието затова, което говоря. Казвам това и със съзнанието, че ние имаме и капацитета, и желанието и се надявам усилията ни да се увенчаят с успех – да демонстрираме резултати, които ще убедят и българското общество, че е възможен прелом.
За незаконните строежи, за които се говори. За съжаление, за тези два хотела (спомням си, че стана дума навремето) не срещнахме разбиране. Върховният административен съд не потвърди актовете на съответните контролни институции за събарянето на тези хотели. Но не сме се отказали и ще търсим други възможности.
Уважаема г-жо Балева, давността и многото прекратени дела кореспондира и с част от това, което г-жа Иванова и други колеги казаха. Искам само да кажа, че някои от тези дела са от 70-те години. Сами разбирате, че не става дума за масив, създал се през последните няколко години. Става въпрос за масив, създал се през последните 20-30 години. От тази гледна точка много е трудно, г-жо Манолова, да отговоря и на въпроса какви мерки сме взели за дисциплинарната отговорност на хората, които носят отговорност за тези дела. Взели сме такива мерки. Направихме няколко много внимателни инспекторски проверки и честно да ви призная, самите ние не сме удовлетворени от резултатите, но те не можеха да бъдат други. През тези 20-30 години от така наречените “прекратени по давност дела” понякога са работили много прокурори, следователи, дознатели, сменяли са се през годините. Огромната част от тези хора въобще не са работа в системата. А тези, които са на работа в системата, възможността ни да ги накажем е ограничена от двугодишния срок. И ако давността е настъпила преди повече от две години, сама разбирате каква е реалната възможност да потърсим отговорност на колегите, допуснали подобен тип поведение и бездействие в рамките на онова, което прокуратурата може.
Много държа да кажа нещо на г-жа Балева по повод протестите, тъй като този въпрос е много важен. Абсолютно сте права, трябва анализ на тези сравнително малък брой уважени протести. Много държа да изразя една принципна позиция на прокуратурата, която продължавам да отстоявам там, където мога. Няма задължителен протест. Омръзна ни от тази абсолютно формална, рутинна, автоматична практика – не ни харесва какво се е случило, пускаме протест, но как да сме убедени, че този протест е неоснователен само, защото да не си помисли ръководството, че прокурорът не е бил достатъчно ангажиран. Няма да си го помисли ръководството. Аз мисля, че е крайно време да започнем да уважаваме малко повече и съда. Когато видим, че мотивите са излезли след срока за протеста, когато от хода на производството стане ясно какви са мотивите на съда, можем спокойно да се въздържим от подаване на протеста, ако това е предварително обречено. Така че ще насърчаваме тази политика.
Уважаеми г-н Българинов, изключително сериозен въпрос поставихте, свързан с разкриваемостта и уеднаквяването на критериите между нас и органите на МВР. Тези критерии са проблем. Ние трябва да си ги уеднаквим. И други колеги поставиха този въпрос. Има разминаване в статистиката и това разминаване се дължи на някакви технически фактори. Според мен, няма причини ние с МВР да имаме различни цифри. А ако трябва да бъдем съвсем честни, цифрите в този доклад са подадени от МВР. Ние не сме си ги измислили. Ние просто сме отчели дейността на разследващите органи – на следствието и на МВР, което контролира дознанието, във вида в който те са ги подали. Но че е необходимо да съгласуваме допълнително критериите при уеднаквяването на тези цифри и аз го знаех в момента на внасянето на доклада, но за съжаление това е така.
Върнатите дела. Много колеги поставиха този въпрос и съм длъжен да взема отношение по него. Аз съм съгласен с г-жа Дончева, която направи една кратка бележка. Трябва да помислим затова дали правилният подход е наистина правото на прокурора да обжалва определението. Дали това няма да забави процеса. Не е безспорно това твърдение. Ние в своя доклад сме изразили и такова виждане. Но то не е в никакъв случай абсолютно. И аз съм много по-склонен да мисля в контекста на онова, което г-жа Николова имаше предвид като каза, че досъдебното производство е подготвителна фаза на процеса и има много въпроси, които могат да се решат и в съдебното производство, без това да означава, че заради прехвърлянето на отговорността в съда, можем ад си позволим да неглижираме качеството на досъдебното производство. Но очевидно до едно мнение по този въпрос няма да стигнем. А какви са мотивите за върнатите дела. Принципно никога не търся мотивите в съда. Предпочитам да кажа, че щом съдът го е върнал, значи е имало защо просто защото всеки друг би могъл да си позволи да коментира съда, но не и прокуратурата.
Комисията “Кушлев” беше поставена от г-н Българинов и други колеги също поставиха този въпрос. Има някакво като чели препокриване на функциите, но то е привидно. Привидно е процедурата, по която прокуратурата би могла да действа по отношение на обезпечените от нея активи на обвинените лица, когато наказанието, което се предвижда, е глоба или конфискация и възможностите на комисията “Кушлев”, които са много по-големи. Аз не зная има или няма основание съществуването на комисията “Кушлев”. Това е до голяма степен политически въпрос. На мен ми е симпатична идеята затова да има някакъв орган, който в допълнение към усилията на прокуратурата и без да дублира нейните функции, би могъл да търси и по-радикални способи за конфискация на имущество. Ако трябва да бъда съвсем честен, съзнавайки, че това няма да звучи добре, аз си задавам следния въпрос: Констатирали сме, че е започнало наказателно разследване срещу едно лице. Наред с това, че ние веднага уведомяваме комисията “Кушлев” и тя започва своята процедура. Установява комисията “Кушлев”, че има значително разминаване в имуществото на лицето, което е правомерно придобито и което е налично. Очевидно, наличното е придобито с някакви други средства, различни от тези, които са декларирани. Ние прекратяваме нашето производство, защото няма достатъчно доказателства за конкретното обвинение. Нима това променя факта, че това лице притежава имущество, което няма законово основание. Т.е. задължителната обвързване на едното с другото - да чакаме присъдата на наказателния съд, за да започне другото производство, това ми се струва неправилно. Разбира се, това е въпрос на парламента. Не е въпрос на прокуратурата.
Уважаема г-жо Масева, много ми е неудобно да кажа, Вие имате претенции към доклада и сигурно с основание. Аз напълно разбирам необходимостта от повече анализ, но се надявам и вие да потвърдите, че сме положили не малко усилия в сравнение с предишния си доклад този да бъде на по-добро ниво. Това за нас е нова практика. Ние го правим втора година. Разбирам вашата критичност, приемам я, сигурно тя е основателна, но ви моля и за вашето разбиране, за съжаление не можем от първите една-две години да уцелим онзи стандарт на аналитичност и експониране на проблемите, който всички очакват от нас. Приемам Вашата бележка абсолютно самокритично. Уверявам ви, че ще положим много усилия следващият доклад да бъде много по-аналитичен от този. Може би по-следващият ще бъде още по-добре. Уви, не може да стане набързо.
Вие поставихте редица въпроси. Ще си позволя да припомня някои от тях: няма ръст в тежките дела – абсолютно сте права, няма ръст в тежките дела. Как да не се съглася с тази ваша констатация. Много ни боли и нас. И нас ни се иска да има разкрити тежки престъпления и наказани виновниците за тяхното извършване. Много ни се иска тази обща потребност на хората, на българските граждани от справедливост, този дефицит за справедливост, за който и г-н Сотиров говори, да се появи в дейността на прокуратурата. За съжаление, сме в много голям дълг. Отлично го разбирам и ако трябва да бъда откровен с вас, аз даже се учудвам, че нямаше по-критичен тон на тази тема, тъй като тази е болезнената тема за прокуратурата.
Защо само 10% от всички преписки влизат с обвинителен акт в съда? Много причини има затова. Но не всички обаче се дължат на това, че прокурорите са прикрили някого, уверявам ви. В прокуратурата влизат такива удивителни неща, че просто ми е неудобно да коментирам. Ние поемаме в себе си очакванията на гражданите да компенсираме бездействието на над общо 30 контролни институции. Огромната част от тези преписки, които обаче са много обременителни, защото трябва да се отговори на гражданина, трябва да се посочат основанията, на базата на което се прави отказ и т.н., огромната част от тези преписки не касаят дейността на прокуратурата. И ние трудно можем да намерим истинската статистика – по колко от преписките има истински данни за извършено престъпление и колко процента от тези истински преписки, по които е внесен обвинителен акт. Аз правя тази бележка, съзнавайки, че това е трудна статистика, но в следващия доклад ще се опитаме да направим някаква такава статистика, въпреки че не зная доколко ще е възможно.
Много хора се обръщат към нас по всякакви въпроси: и по гражданско правни спорове, и по всякакви други. Не искам да го коментирам, защото има абсурдни неща.
Що се отнася до това, че ние трябва да подобрим начина на представяне на структурата и динамиката на престъпността, вероятно в по-широкия вариант на доклада ще може да ги видите тези цифри. Но че не намерихме най-добрия начин да ги експонираме добре, признавам, Вие сте права.
Що се отнася до информационната система и единната система за противодействие на престъпността, за съжаление, тук упрекът не ви е основателен. Не мога да го приема. Ние правим това, което зависи от нас. Уви, въпреки усилията и аз съм свидетел на тези усилия на министър Тачева, все още работата по единната система за противодействие на престъпността, не е напреднала в нужната степен. Това налага ние да компенсираме. Като няма обща единна система, поне да изградим наша унифицирана система, за да имаме поне вътрешно ведомствена информация. Но тази информация не е само вътрешно ведомствена. Тази година за пръв път гражданите имат възможността, макар и само в отделни апелативни райони, ще разширяваме тази възможност, да проверят хода на преписките, които са завели. Т.е. опитваме се да изградим такава система, която да обслужва не само нашите вътрешни информационни нужди, но частично, поетапно да бъде отворена и към гражданите.
Последният въпрос за разследването от прокурори и въобще ролята на разследващия прокурор. Ние с министър Миков не е непременно задължително да имаме еднаква позиция. Аз твърдя, че прокуратурата носи отговорност за досъдебната фаза, но, че тя не може да стане основен разследващ орган. Първо, защото това за мен не е разумът нито на закона, нито фактически е възможно. Действително миналата година са разследвани от прокурори малък брой дела – 7500. Това е порядъкът. На фона на общия брой това никак не е много. Но продължавам да твърдя разследването от прокурори ще продължава да бъде изключение. Ние нито можем, нито пък искаме да имаме такава абсурдна амбиция да заменим всички разследващи органи. Мисля, че това не е правилно.
Опивайки се да обобщя онова, което зададохте въпроси за диференцираността на престъпленията, просто ще кажа собствената си позиция. Да, достатъчно общо говорим, че трябва да се разделят престъпленията на престъпления и простъпки и за едните да се запази специалният формален ред по НПК, за тежките престъпления, за които това е оправдано, а за другите да има някакъв облекчен ред за наказване на простъпки, който да позволи да не работи системата с едни и същи усилия по тежките и по леките дела. Аз нямам в момента конкретна рецепта, но мога да дам веднага една идея кои да бъдат критериите за тези разделения. Според мен, те се намират в чл. 78а от Наказателния кодекс в момента. Не твърдя, че това е правилният критерий, но той е един възможен критерий. А оттук нататък е въпрос на законодателно усъвършенстване да се види дали чл. 78а основателно е предвиден да се прилага в момента за достатъчен брой или за правилните престъпления. Не зная. Това е въпрос на законодателна преценка. Но аз например не виждам никакъв смисъл и г-жа Антонова беше съвършено права, когато каза: Започва едно производство. Още с квалификацията ние знаем, че ще се приложи чл. 78а и то ще завърши с глоба. И го въртим това производство по всички правила на досъдебното производство, съзнавайки, че ефектът от него е предопределен и го правим защото просто нямаме друга алтернатива. Законът не ни позволява да търсим някаква наша си преценка.
Уважаема г-жо Антонова, ако позволите, нашите виждания – ние се стараем да нямаме някакви изолирани или как да кажа, ведомствени виждания, нашата идея е да търсим общо позиции с други органи, които имат основни функции в наказателния процес и се стараем да търсим такива решения, които да бъдат консултирани с МВР. В момента и аз мисля, че г-н Рашков ще потвърди, Министерството на правосъдието много сериозно е поело отговорността да обобщи всички наши претенции и на МВР, а може би и на други институции. Ние изцяло разчитаме това, което те ще предложат, да отразява онова, което ние сме подали към тях като идеи за законодателна промяна.
Ако ми позволите да пропусна идеята за “Кушлев” и за върнатите дела, тъй като за съжаление няма какво да добавя. Искам обаче да използвам един повод – онова, което вие казахте, и на всяка цена да аргументирам. Не еднаквата натовареност на прокурорите. Един ключов въпрос. Той е ключов в една особена среда. В тази среда прокурорите в държавата живеят и работят при едни много комфортни условия. В друга част, каквато е София, прокурорите работят в едни ужасяващи условия. За съжаление София се превърна от град в един феномен. Тук се концентрира една значителна част от населението на България, тук е концентрирана тежката престъпност, тук е концентриран най-големият общ брой престъпления. Същевременно с тази престъпност в София ние трябва да се справим с един много ограничен брой прокурори, който за съжаление не е достатъчен на фона на минималната натовареност на други прокурори по страната. Но нека да кажа защо извеждам този акцент от вашето изказване. Защото то кореспондира с това, което казва и г-н Сотиров и г-н Янаки Стоилов. Много ми се иска да има формула за ротация на прокурори. И не само ротация, а ще бъде и някаква превенция за това срастване по места. Идеята ми е и много бих искал Народното събрание да приеме едно виждане, че ротацията на магистрати да бъде условие за техния кариерен растеж. Не можем да ги задължим, но да им кажем, че ако искат да растат в кариерата, да бъдат така добри, да направят това. това е една от предпоставките да изолираме това срастване, което по места е много силно и не може да бъде друго по места и няма как да бъде друго. Трябва да бъдем реалисти. Очевидно на този много сериозен проблем трябва да намерим по-адекватно решение.
Това е в контекста и на по-големия проблем – да направим така, че да можем да разпределим прокурорите в страната не според утвърденото щатно разписание, след което те стават несменяеми в града, в който работят, а според нуждите на прокуратурата. И ако в София ни трябват два пъти повече прокурори, отколкото имаме, по-добре е да ги вземем оттам откъдето можем, да създадем мотиви за колегите от провинцията да дойдат в София, тъй като това никак не е лесно.
Що се отнася до дисциплинарните процедури, г-жо Антонова, и колко наказания са наложени на прокурорите, в момента не съм подготвен да кажа, тъй като тази статистика се води от Висшия съдебен съвет. Поемам ангажимента да ви изпратим специална информация.
Онова, което каза г-жа Манолова, частично се препокрива с онова, което беше коментирано и от други народни представители, извеждам един акцент от нейните думи. Хубаво е да има анализ на прокурорската практика, г-жо Манолова. Вие сте съвършено права и аз взимам това като много сериозна препоръка. Даже ще отида една стъпка по-напред – не просто да има анализ, но да има и отчет на това как сме я унифицирали. Не н е лесно в това отношение.
Що се отнася до това, което г-н Казак каза. То главно засягаше следствието и въобще разследващите органи в страната, включително и препоръките, които имаме към разследващата полиция. Аз съм привърженик на това следствието да намери достойно място. Ние просто не можем да си позволим друго. Какви категории дела ще му дадат на следствието е въпрос на законодателна преценка. Аз разбирам отлично, че ние се намираме в едно особено положение. Всъщност следствието заема специфично място с оглед поетите европейски ангажименти. Отлично разбирам и това. Но също така разбирам, че въпросът е прагматичен. Абсолютно съм убеден, че няма да има никаква особено драматична реакция от страна на Европейския съюз, ако ние дадем правомощия на следствието и това обективно доведе до по-голямо качество в наказателното производство. Следователно, за мен няма съмнение, ние трябва да натоварим следователите с работа. Какви точно престъпления ще им бъде възложено да разследват, разбира се, е въпрос на законодателна преценка.
Но, ако позволите, да взема повод и от онова, което г-н Стоилов каза, изключително тежка е финансовата и икономическа престъпност. Тя е много динамична. Хората, които я осъществяват са много опитни и ние изоставаме, значително изоставаме макар че се опитваме със семинари и други форми на обучение да компенсираме това изоставане. Все пак си мисля, че ще бъде добре, ако следователите приемайки априори че това са опитни професионалисти с висше юридическо образование и с не малък опит една голяма част от тях, ако следователите се натоварят точно с тази престъпност, за да може техният опит да бъде максимално оползотворен.
Но много ми се иска, г-н Казак, да кажа нещо, което също ми се струва важно. Това не бива да означава някакво преразглеждане на идеята за разследваща полиция. Бъдещето очевидно е в разследващата полиция. И аз схващам решаването на проблема за следствието като един прагматичен проблем, който трябва да се решава в контекста на по-големия проблем – укрепването на капацитета на разследващата полиция. Надявам се последните промени в Закона за МВР да създават такива предпоставки.
Уважаеми г-н Сотиров, как да оспоря, че има огромен дефицит на справедливост. Вие го знаете, и аз го знам, всички го знаем. Да поема само от името на прокуратурата отговорност за този дефицит, ми се струва, че ще бъде несправедливо. Ние също обаче имаме своето място в създаването на този дефицит. Вие сте абсолютно прав – приоритетите са важни. Ние не можем да си позволим да пренебрегнем нито една форма на престъпност. Защото пак се връщам на онова, с което започнах. Българският гражданин, дори и засегнат от леко престъпление, смята, че то е най-важното за него и е абсолютно прав. За него това е най-важното. Но ние като институция, без да пренебрегваме работата по многобройните сравнително маловажни дела, трябва да имаме своите приоритети. И аз пак повтарям. За мен не може да има друг приоритет, освен прелом и това, което каза г-н Стоилов беше абсолютно прав, прелом липсва в противодействието на организираната престъпност. Дали ще успеем да го постигнем не зная, опитваме се, полагаме всички усилия и сме готови да си понесем отговорността, ако не успеем. При това говоря не в някаква далечна хипотетична перспектива, а говоря с някакъв разумен хоризонт от близките месеци.
Надявам се, г-жо Иванова, да отговорих и на Вашия въпрос за възможността да потърсим дисциплинарна отговорност на хората, допуснали прекратяването на този огромен брой дела. Длъжен съм да кажа, че миналата година отчетът ни включваше доста смущаващи цифри за прекратените дела. Тази година са повече. От онова, което знаем като прогноза, допускам че следващият ни доклад няма да бъде много по-различен. Но да с затваряме очите пред този проблем, ми се струва още по-неправилно. Очевидно е, че трябва да преглътнем това че има огромен брой дела, които трябва да бъдат идентифицирани, по които трябва да бъдат написани – само си замислете, тази година над четвърт милион постановления за прекратяване са написани. Само количеството хартия си представете какво е! Да не говорим за усилията и труда на прокурорите, които трябва да го направят. Няма как. Трябва да свърши този процес. И аз се надявам текущата година и отчета за нея да е последната с такива подобни цифри. Онова, което трябва да направим, е да не допуснем да се възпроизвежда тази дейност. Не зная доколко успяваме, но се стараем.
Уважаеми г-н Стоилов, накрая онова, което Вие казахте, ще търсим начин. Напълно съм съгласен с Вас, още повече, че и други колеги поставиха този въпрос, да уеднаквим критериите с МВР по отношение на статистиката. Нямаме основание да имаме различни критерии. Аз съм дълбоко убеден, че няма рефлекс ръководството на МВР да манипулира статистика и у нас няма такъв рефлекс. Очевидно е, че трябва да седнем и да помислим за едни разумно обосновани критерии, които да не позволяват да се търси разминаване в цифрите.
Накрая, взимам последен повод от това, което казахте за СРС. Днес тази тема е актуална. Тя е актуална житейски днес. За съжаление, виждам че сме изправени пред някакъв зараждащ се нов скандал с всички основания.
Мисля си, уважаеми г-н Стоилов, че не само трябва да има повече прокурорски контрол върху използването на така наречените “оперативни СРС” извън наказателния процес. Но трябва да помислим дали към специалните разузнавателни средства да не добавим и други. Аз мисля, че и вие ще се съгласите с мен, сигурно никой от нас не иска да го подслушват без основание и това е разбираемо. Но със същата доза нетърпимост трябва да посрещнем и това да ни вземат разпечатка от телефона без основание. Откъде накъде, защо ще го правят. Аргументът, че законът не го забранява, е абсурден аргумент. Какво значи законът не го забранява? Може да не го забранява наистина, но то трябва да се прави при определени материални предпоставки, които са разумни. И ако някой е излязъл извън тези материални предпоставки и си е позволил не просто на народен представител, на български гражданин ей така от любопитство да му вземе разпечатка от телефона, това е явление, на което трябва да се реагира много остро.
Ако позволите да обобщя, уважаеми г-н Стоилов, онова, което Вие казахте. Аз съм затова да има засилен прокурорски надзор върху използването на специални разузнавателни средства, включително и в оперативната фаза, не само в досъдебното производство.
И накрая, уважаеми дами и господа, ако позволите само още едно-две изречения, съзнавайки че сигурно ви отегчих с дългото си изказване. Аз ви моля още един път да преоцените онова, което си позволих да анонсирам пред вас в встъпителните си думи.
Позволете да бъдат свалени неоснователни съмнения от прокуратурата. Въведете съдебен контрол. Знам колко е страшно това на пръв поглед. Въведете съдебен контрол върху тези прокурорски актове, които сега не подлежат на съдебен контрол. Прекратяванията да бъдат задължително отнасяни до съд. Върху отказите. Съзнавам, че това е обемна работа, но нека да поставим тези неща на везните и да преценим кое е по-важно. Аз лично нямам съображения да се притеснявам от каквото и да било, тъй като знам какво се случва в прокуратурата. Иска ми се да има гаранции, че и другите го възприемат по този начин. Още веднъж обръщам внимание върху този акцент. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Благодаря на представителите на Висшия съдебен съвет, на представителите на институциите на изпълнителната власт и специално за изчерпателните отговори на Главния прокурор.
Мисля, че това, което чухме, може да убеди всички присъствали на заседанието за действителните намерения и усилия на прокуратурата да засили своите действия в противодействието на престъпността и корупцията. Това може да ни дава увереност, включително чрез нашето взаимодействие и изпълнението на нашите функции за по-голям напредък в тази област.
Сега ще подложа на гласуване представения доклад заедно с препоръките, които се съдържат в проектостановището, тъй като по тях не бяха направени коментари и възражения. Мисля, че с едно гласуване можем да приключим заседанието. По-нататък този въпрос да бъде предоставен на вниманието на цялото Народно събрание.
Тези, които приемат представения доклад, включително и становището с изразените в него препоръки, моля да гласуват. Десет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Двама “въздържали се”.
С десет гласа “за”, един “против” и двама “въздържали се” се приема становището на Комисията.
Благодаря на гостите и на всички участници в заседанието.
Закривам заседанието.



Председател:
Янаки Стоилов



Стенограф-протоколчик: