---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред
Комисия по правни въпроси


П Р О Т О К О Л
№ 38

Днес, 23.10.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе съвместно заседание на Комисията по правни въпроси и Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Бойко Рашков, заместник-министър и Юлия Митева; от Министерството на вътрешните работи – Соня Янкулова, заместник-министър; от Висшия съдебен съвет – Стефан Петров, Радка Петрова, Пламен Стоилов и Мая Кипринска; от Главна прокуратура – Валери Първанов и Николай Георгиев; от Върховния касационен съд – Румен Ненков, заместник председател; от Висшия адвокатски съвет - Ина Лулчева, и от Национална следствена служба – Бойко Найденов, директор и Румен Георгиев.
Към протокола се прилагат списъците на присъстващите членове на комисиите.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми госпожи и господа,
Откривам заседанието на двете комисии – по правни въпроси и по вътрешна сигурност и обществен ред. Предлагам ви в обявения дневен ред да направим разместване и да проведем заседанието при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 802-01-10 от 12.02.2008 г., внесен от Министерския съвет; № 854-01-47 от 15.05.2008 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон; № 854-01051 от 21.05.2008 г., внесен от Димитър Абаджиев; № 854-01-78 от 03.07.2008 г., внесен от Елеонора Николова, Антоанела Понева и Мария Капон; № 854-01-105 от 17.09.2008 г., внесен от Борислав Българинов и група народни представители и № 802-01-75 от 14.10.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Приемане на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-98 от 05.07.2007 г., внесен от Йордан Величков и група народни представители; № 854-01-98 от 01.08.2008 г., внесен от Ангел Найденов и група народни представители и № 854-01-101 от 10.09.2008 г., внесен от Марина Дикова и група народни представители.
По втора точка само Правната комисия ще приеме общия проект, тъй като там има някои алтернативни решения, от които трябва да се избере варианта, който ще се предложи в законопроекта, по който ще се правят предложенията за второ четене.
Надявам се, че приемате този начин на работа. Няма възражения.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Давам възможност на вносителите на законопроектите по реда на тяхното внасяне да бъдат представени. Кой желае думата? Има няколко законопроекта, внесени от Елеонора Николова, от Димитър Абаджиев, втори от Елеонора Николова, Антоанела Понева и Мария Капон, от Борислав Българинов и от Министерския съвет.
Да участват в обсъждането сме поканили представители на ръководствата на Министерството на правосъдието, на Министерството на вътрешните работи, Върховния касационен съд, Главна прокуратура, Националната следствена служба, Висшия съдебен съвет и Националния съвет на адвокатурата. Т.е. всички институции, които имат пряко или косвено отношение към обсъжданата материя и могат да изразят свои принципни становища.
Предлагам представянията да се съсредоточат върху най-важното, което съдържат законопроектите. Изказванията по възможност да бъдат до 5 минути, защото предполагат, че ще са много на брой и реплики да се правят в краен случай при отчетливо разминаване в позициите.
Заповядайте, г-н Българинов, да представите вашия законопроект.
Борислав Българинов:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Аз съм внесъл заедно с някои мои колеги предложение за промяна на чл. 194 от Наказателно-процесуалния кодекс, който касае определяне правомощията на дознателите. Няма да повтарям мотивите, които са написани. Всички в тази зала предполагам, че са се запознали с тях, защото в малка или голяма степен боравят с този законопроект. Ще спомена само, че предвид приемането на новия Закон за Министерството на вътрешните работи, а впоследствие и Закона за изменение и допълнение на същия закон, се стигна до това, че дознателите получиха възможност, обособени в една отделна дирекция да разследват голям брой дела. Това им беше дадено предвид приемането на Наказателно-процесуалния кодекс. В тази връзка се оказа, че една част висши магистрати в случая следователите останаха без необходимата работа и няма закон, който да урежда кои дела точно те трябва да разследват.
На следващо място, тези следователи могат в една голяма степен да запълнят празнината – празнина чисто практическа, чисто юридическа, която съществува в Министерството на вътрешните работи, а именно недостатъчния брой дознатели, които все още не са назначени, разбира се по вина на Министерството на вътрешните работи.
На следващо място, дознателите са с малък практически опит, дори бих казал и житейски опит, и това в голяма степен не може да не определя тяхната практическа работа.
Като прибавим и това, че навсякъде се казва, че Европейският съюз иска следователите в България да бъдат заличени, да няма такива и в крайна сметка да бъдат сведени до минимум техните правомощия, но в лична среща с представители на Венецианската комисия, а ако погледнем и последния доклад от юли месец 2008 г. ще видим, че там категорично е заявено, че България трябва да изясни ролите и отговорностите на участниците в досъдебната фаза. Необходимо е да бъде изяснена ролята на разследващите магистрати и техните правомощия при специалните разследвания. Тъй като около или над 500 следователи са останали, имат необходимия практически опит и могат да извършват тези специални разследвания, в тази връзка аз формулирам какви правомощия по разследването могат да им бъдат дадени. Разбира се, това което съм предложил е в по-широк мащаб и може между първо и второ четене да бъдат съкратени или разширени техните правомощия. Това е въпрос на коментар, на аргументации и смятам, че в залата има много народни представители, които в предния си бит са работили като магистрати или са работили в тази система и смятам, че биха подкрепили идеята на следователите да бъдат дадени правомощия за това, което те могат да извършват. Това не са допълнителни правомощия, а това, което те могат да извършват и е съобразено с процента, ако грубо така мога да кажа, който Европейският съюз ни отпуска за следователи.
Смятам, че има разумни хора и този потенциал от 560 следователи би трябвало да бъде използван.
Благодаря ви. Аз не изчитам мотивите, а казах с няколко думи фактите, които съществуват и смятам, че много колеги от тази зала ще се изкажат и ще добавят и допълнителни аргументи за и против моето предложение. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Българинов. От вносителите други ще представят ли законопроектите? Ако няма желание за представяне, можем да пристъпим направо към обсъждането им.
Г-н Рашков, г-жо Янкулова, вие желаете ли да представите законопроекта на правителството. Не настояваме, но да изясним, защото вече виждам, че има заявки от народните представители за изказвания.
Бойко Рашков:
Г-н Председател,
Уважаеми народни представители и колеги,
Една голяма част от законопроект е плод от дейността на една работна група, която беше на Министерството на правосъдието.
Бих споменал само основните моменти, които са известни публично, тъй като се направи необходимото затова. Част от проекта всъщност е следствие на промените, които настъпиха в някои други нормативни актове.
На първо място са промените в Закона за Министерството на вътрешните работи, което наложи текстовете, касаещи разследващите органи да бъдат съобразени.
На второ място бих посочил текстовете, касаещи специалните разузнавателни средства, които също така трябваше да бъдат приведени в съответствие с проекта, който тече в момента. Какво ще се получи в крайна сметка е въпрос, който ще реши парламентът, но смятаме, че сме положили усилия те да са в необходимото съответствие.
Положиха се усилия и във връзка с някои от процедурите, които предизвикват сериозен интерес в обществото във връзка с така нареченото “съкратено съдебно следствие” в първоинстанционното производство. За съжаление, по мое мнение в проекта се постигнаха не онези резултати, които се очакваха с оглед оценката на самопризнанието като основен елемент в това производство – нещо върху което съсредоточава целия институт. Изразявам лично мнение, че тук в парламента този въпрос ще бъде дебатиран сериозно, за да може да се стигне до едно решение, което да съответства на този институт в по-голяма степен, тъй като очевидно практиката показа, че той не отговаря нито на обществените очаквания, нито на някои елементарни правни принципи.
Проектът, разбира се, съдържа и множество други изменения, които са съобразени с Конвенцията срещу престъпленията, свързани със сексуална експлоатация на деца. Искам да подчертая, че тази конвенция подлежи на ратификация от нашата страна, поне в Министерството на правосъдието се извърши доста сериозна работа и е направен анализ на нашето вътрешно действащо законодателство. Предложени са съответни промени в различни нормативни актове, част от които са споменати и в сега предложения за разглеждане от парламента проект за промени в НПК.
Тъй като доста се коментира в публичното пространство относно философията на тези промени в смисъл, че тъй като законът действа от около две и половина години, изразяват се публично становища, че тези промени не са необходими, че законът, който действа в момента е перфектен, но в практиката и от мониторинга, който Министерството на правосъдието проведе чрез работна група, в която участваха представители на различни институции, се оказва, че не е така. Има някои недостатъци, които смятам, че трябва да бъдат отразени в промените, които сега са предложени и парламентът мисля, че може да ги приеме спокойно.
Някои от промените, които се предлагат, имат чисто редакционен характер. На тях не смятам да обръщам внимание. Те са просто наложителни.
Има един въпрос, който мисля, че заслужава внимание в дебата, който вероятно ще се състои или при второто четене на проекта, който касае разпореждането с веществени доказателства във висящите производства. Този въпрос беше доста бурно разискван в работната група в Министерството на правосъдието, а вероятно и тук ще възникнат някои спорове. Идеята, която се влага, е да се реши един проблем, който съществува в момента и който за голямо съжаление има давност около 15-20 години. Със съществуващата процедура в НПК очевидно този проблем не може да се реши.
И още нещо, което струва ми се заслужава внимание и което като да убягва от вниманието на обществеността, е въпросът с използването на видеоконференцията. До настоящия момент в нашата страна видеоконференцията е допустима само тогава, когато се налага извършването на действия, свързани с лице, намиращо се извън страната. Смятаме, че няма никаква пречка видеоконференцията да бъде използвана и при провеждането на разпити в страната. В определени случаи по такъв начин процесът би се улеснил и поевтинил.
Не смятам, че трябва да засягам конкретни въпроси, което не може да бъде предмет на първо четене. Завърших. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Рашков. В момента не виждам някой друг от вносителите, който да представи законопроект. Преминаваме към изказвания. Виждам желание за изказване от г-жа Балева, г-н Чернев.
Борислав Българинов:
Имам въпрос към вносителите на правителствения законопроект.
Янаки Стоилов:
Вносителите сигурно ще се наложи да отговарят на доста въпроси и не само на зададени въпроси, но и на изразени мнения, така че ще имате възможност да поставите въпроса си. Заповядайте, г-жо Балева.
Надка Балева:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Безспорно всички законопроекти имат своите достойнства. Няма да ги коментирам детайлно, за да не губим време, тъй като предполагам, че много колеги ще искат да вземат отношение.
Наред с положителните страни на законопроектите ще си позволя да ви представя моите несъгласия с част от направените предложения.
Кои неща са притеснителни от моята скромна гледна точка?
На първо място, промените, които се предлагат на чл. 52 в законопроекта на Министерския съвет. Става въпрос за това кои са разследващи органи. Предлага ни се нещо, което отдавна се настояваше от Министерството на вътрешните работи, разследващи функции да могат да бъдат възлагани на служители със заповед на министъра на вътрешните работи. С последните промени в Закона за МВР мисля, че направихме доста голям компромис, когато приехме, че могат да назначават на длъжност “разследващ полицай” (това е нов термин) и служители, които са без юридическо образование при условие, че те преминат курс на обучение. Плюс това сега ни се предлага да бъдат определени и нови със заповед, и то по отношение на служители, които реално са на други длъжности и които са на друго подчинение. Те имат друго качество служебно. Аз не мисля, че това е приемливо като в същото време следователите, които са високо квалифицирани кадри, реално бездействат и получават заплати, което няма да коментирам какво е. Всъщност по този начин ние ги деквалифицираме. А възлагаме на хора, които нямат юридическа подготовка. Мисля, че това би дошло малко в повечко по отношение на разследващите органи и в никакъв случай няма да допринесе за подобряване на тяхната работа.
В тази връзка, заявявайки възражението си по това предложение на Министерския съвет, заявявам че ще подкрепя и законопроекта, внесен от колегата Българинов. Разбира се, между първо и второ четене могат да бъдат прецизирани текстовете, по които могат да водят разследването колегите следователи.
На второ място, предложението на колежките Николова и Капон за промени в чл. 271, ал. 2, т. 3., когато отсъства защитника, редовно упълномощен, съдът да назначи служебен защитник.
Колеги, добра идея, ако я анализираме от гледна точка на това, че най-зле здравословно са адвокатите в България, имайки предвид отлагането на делата. Но това е в грубо противоречие с чл. 94, ал. 4 от НПК, промяна в който текст не се предлага. В чл. 94 изрично е казано: “Назначеният защитник се отстранява от наказателното производство, ако обвиняемият упълномощи друг защитник.” С назначаването на служебен защитник, на когото да се изплащат възнаграждения. Вярно е, че ще бъде присъдено в тежест на подсъдимия, но това не решава нещата. В повечето случаи това са несъбираеми вземания. Това не лиша редовно упълномощения защитник да обжалва, да реагира, затова защото тук една своеобразна форма – договор за поръчка с оглед на изпълнителя – на кого има доверие подсъдимия. Не можем да си позволим тази волност, мотивирайки да намалим отлагането на дела поради отсъствия на защитниците, да приемем тази разпоредба.
На следващо място, по отношение на съкратените производства. Аз приемам направеното предложение в законопроекта на Министерския съвет, че във всички случаи, когато са налице основания, да се прилага тази процедура. Това действително ще уеднакви практиката и няма да се стига до тези драстични противоречия, които имаме предвид – един съдия приема, че ще приеме съкратената процедура, друг съдия, че няма да я приеме. Но това не е достатъчно затова защото никъде не се предлагат промени в кои случаи самопризнанията ще ги приемем като обстоятелство, което ще доведе до налагане на санкция при условията на чл. 55 и без да са налице многобройните изключителни обстоятелства.
Не мога да приема, че при положение, че е заловен на местопрестъплението и той прави самопризнания, той няма друг избор, че той трябва да се ползва от тази процедура. Или когато разиграва разследващите органи и прокуратурата през цялото време на досъдебното производство и притиснат от категоричните доказателства, които са събрани, изведнъж каже: “Виноват!” Значи решете този проблем. Струва ми се, че в тази насока, приемайки предложението на Министерския съвет, трябва да продължим и по-нататък – в кои случаи се прилага тази процедура. Защото така както е разписано, струва ми се, че има опасност да обезсмислим споразумението. Защото, ако откаже прокурорът да приеме споразумението, което се предлага от защитата, той отива на варианта съкратена процедура и е в много по-изгодна позиция, отколкото при споразумение. Теоретично, а и не само теоретично, и това може да се получи.
И още един въпрос, за който аз честно казано не намерих основателни мотиви, макар че формално и такива може да има, с предложенията, които се правят, на практика ние довеждаме колегите от военните прокуратури и съдилища до състоянието, в което се намират сега следователите. А колко престъпления ще произведе 30 хилядната ни армия, за да останат само в тяхна компетентност тези престъпления. Има и друг момент, по Конституция уви, те съществуват, не могат да бъдат закрити. Значи тези хора продължават, както следователите, да стоят на щат и да не работят. И в същото време казваме пренатоварени са полицейските разследващи, но независимо от това ще им прехвърлим на тях и тези престъпления.
Кажете как по местоизвършване на престъпността служител в РПУ, разследващ полицай, ще разследва служител – гражданско лице ли ще бъде, което му е колега в същото РПУ, при положение че има там и на двойно подчинение, не само дирекция “Разследваща полиция”, но и административния ръководител на това управление. Това са проблеми най-общо казано, които будят едно смущение.
Ще подкрепя законопроекта и на Министерския съвет, защото има и много рационални неща в него, с тези забележки за доизчистване между първо и второ четене. Благодаря ви. Приключих.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Балева. Г-н Чернев, заповядайте.

Павел Чернев:
Господа Председатели,
Уважаеми колеги,
Ще бъда кратък след подробното изказване на колегата Балева. Съществено нови виждания не мога да споделя. Това, което искам обаче като общо мнение да изразя пред вас е, че още когато приемахме новия НПК от пленарна трибуна заявих, че постъпваме така че съсипваме едно работещо звено от нашата правосъдна система по искане на евробюрократи. Фактът, че в последвалите отчети, в последвалите оплаквания от системата на МВР за неподготвеност, за неорганизираност, за липсата на материална база за системата на дознанието, на финала ние се изправихме пред същата хипотеза – МВР да си прави своя национална следствена служба. Т.е. кръгът се затвори.
Абсолютно подкрепям предложението на колегата Българинов.
Също така по отношение предложението на Министерския съвет за изменения бих искал да обърна внимание върху предложения § 38 със следното допълнение към колегата Балева, наистина става дума макар и за де военизирани структури от апарата от държавната администрация, но в крайна сметка за военни престъпления по смисъла на Наказателния кодекс. В момента за особен статут, за по-голяма бързина и ефективност при тези наказателни производства тук трябва да надделее и в никакъв случай да не се изземва подсъдността на военните съдилища и прокуратури този вид престъпления. Те са родово подсъдни, ако не греша. Тук нарушаваме и един принципна родовата подсъдност, така че със сигурност в тази част не подкрепям законопроекта на Министерския съвет.
В заключение следствието трябва да се върне на терена на наказателното производство. В това съм категоричен. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Българинов, заповядайте.
Борислав Българинов:
Въпросът ми е за следното. Виждам в мотивите на Министерския съвет записано, че “целта на промените в чл. 52 от НПК е да се приведе в съответствие със Закона за Министерството на вътрешните работи и да се осигури възможност като разследващи органи да действат и служители на Министерството на вътрешните работи с полицейски правомощия ...”.
Кажете по какъв начин вие привеждате НПК, чл. 52 в съответствие със Закона за Министерството на вътрешните работи, за да продължа по-нататък.
Янаки Стоилов:
Това е конкретен въпрос, г-н Рашков и ако желаете, можете да отговорите сега, тъй като г-н Българинов го постави, за да си развие тезата си.
Бойко Рашков:
В Закона за МВР се предвиждат две категории – едните ще бъдат с не юридическо образование, а другите ще бъдат с юридическо образование. Тези, които ще са с юридическо образование ще заемат по-високите длъжности по промените, които настъпиха сега в Закона за МВР. Другите, които ще имат възможност за първа и втора степен, ще осъществяват разследване и ще имат функции, възложени от министъра на вътрешните работи. Не можем да не съобразим в НПК това. Вероятно има предвид колегата Българинов онова, което се направи в преходните разпоредби в Закона за МВР. Защо не го кажете направо какво имате предвид? Да не се изпитваме тук. сега
Борислав Българинов:
Аз искам да чуя мотивите за включване на т. 3 в чл. 52, ал. 1.
Янаки Стоилов:
Въпросът е, че НПК разширява кръга на лицата, които ще се занимават с разследване спрямо Закона за МВР.
Бойко Рашков:
Разбирам това. Обърнете внимание на европейския доклад, където се дават препоръки за разширяване на кръга на разследващите органи. Ако става дума за мотив, ето ви мотив, който ви изтъквам веднага.
Борислав Българинов:
Уважаеми колеги, аз се запознах с всички внесени законопроекти.
Виждам, че има два законопроекта на Министерския съвет: единият, където трябва да се добави Държавна агенция “Национална сигурност”, аз го подкрепям. В този законопроект, който в няколко момента, според мен, е доста скандален, защото иска да промени цялата философия на Наказателно-процесуалния кодекс, това е на първо място текстът, който преди малко цитирах аз – чл. 52, ал. 1, т. 3. Този текст по никакъв начин не кореспондира със Закона за Министерството на вътрешните работи. Борбата на колегите от Вътрешната комисия, разбира се впоследствие от всички народни представители в зала, ние се борихме срещу една група от хора, която не знам по какъв начин искаше да включи това в Закона за Министерството на вътрешните работи. И с голямо мнозинство всъщност това нещо не се прие.
В тази връзка беше създадена една дирекция в Министерството на вътрешните работи, която я кръстихме “Досъдебно производство” и в която има разследващи полицаи. Разследващите полицаи вече си имат правомощия и разследващите полицаи могат да бъдат хора, които не са с юридическо образование, което аз не възприемам и към настоящия момент. Следва ли да включваме и такава категория служители на Министерство на вътрешните работи. Мога да заявя на всички тук, че сегашното ръководство на Министерството на вътрешните работи ни представи справка, че има достатъчно на брой кандидати и то с юридическо образование, които искат да станат разследващи полицаи, но това в една или друга степен не се получаваше в даден момент. Да се надяваме, че с това ръководство нещата малко ще потръгнат. В този смисъл аз смятам, че вносителите трябва да оттеглят този си текст, защото той е скандален. Не бива с това предложение да вкарваме хора, които нямат необходимите правомощия да извършват следствени действия или действия по разследването, както се предлага в момента. Защото ние имаме добрия пример в годините, когато всеки полицай беше разследващ и събираше доказателства и в крайна сметка аз тогава като прокурор се чудех как да прекратявам дела или нещо друго, за да изляза от ситуация.
На следващо място забележката по законопроекта на Министерския съвет е, че в § 8, където се иска близките да представляват лицето, тук се включва да имат юридическо образование, не смятам, че това е необходимо.
Другото скандално в този законопроект е § 10, чл. 94, ал. 1, т. 2. В нея се казва, че се назначава служебен защитник и в случаите по новата т. 3а. Лично за мен това е нарушение на конституционните права на българите. Това е нарушаване на правото на защита, защото не може при положение, че ти имаш упълномощен защитник, да ти се назначава друг, с който в една или друга степен не можеш да споделиш с него всички неща по процеса и в една или друга степен този човек може да не защитава добре правата ти. Това за мен не е уместно и не следва да бъде приемано.
Друга забележка по този законопроект е относно постановленията, които се издават да не бъдат обжалвани пред наблюдаващия прокурор, а пред разследващия орган. (Параграф 25)
Другото скандално в този законопроект е това, с което се дава възможност за нови срокове за разследване на делата. Това е във връзка с прекратяването, спирането и възобновяването на производствата. Аз виждам тук, че и при спиране, и при прекратяване, и при възобновяване впоследствие, разбира се, на тези дела сроковете започват да текат все едно е образувано ново производство. Ние си намираме една добра вратичка, с което да се спре едно производство и след това да започнем пак да го разследваме за годините, с които сме свикнали. За мен това е неприемливо.
Другото неприемливо по законопроектите е предложението на колежката Елеонора Николова относно служебния защитник, на първо място и на второ място, за съкратеното производство. Лично мое мнение , а и на голяма част от магистратите споделят мнението, че това е един от институтите, който беше приет в нашето процесуално право, който в голяма степен разтовари съдии, прокурори и най-вече съдиите. Това че някои съдии не знаят да го прилагат си е техен проблем. Това че не смеят да понесат някаква отговорност за това, за което са назначени на работа, си е техен проблем. Все пак съкратеното производство се използва, защото подсъдимият знае, че ще му бъде наложено наказание под минимума. В тази връзка промяната може да се определи наказание. Говоря, че в един момент съдът може да определи наказание, което да не е под минимума. И в тази връзка смятам, че няма логика това предложение, защото се променя логиката на самия институт на съкратеното производство.
В тази връзка заявявам, че ще подкрепя законопроектите, които са внесени от Министерския съвет, от колегата Димитър Абаджиев и разбира се, този, който аз съм предложил.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Българинов. Има думата г-н Бисеров, след това г-н Абаджиев и след това г-жа Николова.
Христо Бисеров:
Колеги, моето изказване е от рода на изказването на колежката Балева. И за да вляза в изказването, ще започна със следното.
Аз възразявам срещу опитите и практиката, която съществува не само в това Народно събрание, въпроси по които българският законодателен орган по някакъв начин се е произнесъл негативно, дава ясни знаци, че определени тези и разбирания не ги възприема, отново и отново да бъдем атакувани, и да ни бъдат предлагани по нов начин. Казвайки това, визирам закона на Министерския съвет. Там има няколко неща, за които вече стана въпрос, по които ние не само че сме се произнесли негативно, а и принудихме нашите колеги, които бяха инициатори на такъв тип инициативи, да ги оттеглят – нещо, което се случва много рядко, колеги от мнозинството. Ще припомня един законопроект на колегите Костадинов и Юруков, който те внесоха преди две години и който законопроект се занимаваше с разследващите полицаи, със СРС-тата, събрани извън процеса, с дознателите без юридическо образование, с военните съдилища и други неща, които ние ги отклонихме и сега отново ни занимавате с тези теми без да давате нови аргументи.
Да започнем от разследващия полицай – нещо, което ние отклонихме съвсем скоро при обсъждането на Закона за МВР. Когато новият министър на МВР поиска тази фигура на разследващия полицай, която сега давате в т. 3, ние постигнахме едно разбирателство, че няма да има такива разследващи полицаи. Сега вие, няколко месеца след това, отново искате да има разследващ полицай. Защо? Защо ни карате отново да се произнасяме негативно по въпрос, по който го сторихме преди два месеца.
И не само това. Веднага го навързвате с така наречения “акт на първото действие” (§ 23). Променяте чл. 212 като изхвърляте една фраза “свързаните с него”. Първото действие по разследването е когато има оглед и свързаните с него действие претърсване и изземване. Като махаме този израз всяко нещо става първо действие. Като има разследващ полицай, като има § 22, който казва, че органът по разследването, считайки се за длъжен да приеме всяко действие на друг орган преди него, излиза, че само милиционери ще се занимават с предварителното производство. Като го навържем със събирането на СРС, което може да се събира извън процеса, тогава няма нужда от следователи, няма нужда от дознатели. Е може да има малко прокурори, все пак. Трябва да има наблюдаващ прокурор.
Казвам ги всички тези неща, за да припомня, че това са теми, с които ние сме се занимавали, които сме отказали да ги приемем. Вие разчитате, че ние не помним ли или не знам какво.
По въпроса за военните съдилища. Аз не мога да приема полицията да разследва полицай и да ги съди, да ги разследва. Подкрепям изказването на колежката Балева в тази посока.
По въпроса за СРС-тата. Това че събраните СРС извън процедурата, извън искането от прокурора щели да могат да се ползват само за тежки престъпления не е достатъчно. Аз бих обсъждал и бих се съгласил да става въпрос само за специални разузнавателни средства, поискани от наблюдаващ прокурор по едно дело и ако се разкрие организирана група там в рамките на процеса, ако се натрупат доказателства и за други лица – да, а при всяко искане на всеки полицейски орган да го превръщаме в законно доказателствено средство, аз мисля, че отиваме твърде далеч колкото и да е правилна тезата за организираната престъпност.
По въпроса за служебния защитник също не приемам, че служебният защитник по някакъв начин може да подмени правото на подсъдимия да си избира своя защитник.
Половината закон не го приемам и се питам как да гласувам.
По въпроса за следователите. Това също е тема, с която сме се занимавали. Но аз наистина смятам, че по-правилното е да подкрепим законопроекта на г-н Българинов и след това да го свием, да намерим баланса там, където му е мястото.
Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Абаджиев, г-жа Николова, г-н Стоилов и г-н Ралчев. Г-жа Диана Хитова също иска думата.
Заповядайте, г-н Абаджиев.
Димитър Абаджиев:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Уважаеми колеги, няколко думи по внесения от мен законопроект на 21 май. Той се състои от един параграф и е свързан с института на споразумението , който по принцип е работещ и доведе до ускоряване на процеса. Става въпрос за чл. 381, ал. 2, в който се изключват тежките престъпления, които имат висока степен на обществена опасност от приложението на този институт. В това изключение не са включени транспортните престъпления. Очевидно законодателят е имал предвид, че това са престъпления, които са свързани с непредпазливост. Но аз считам и предложението ми е свързано с един от квалифицираните състави – чл. 343, ал. 3, когато деянието е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества. Считам, че специално в този случай престъплението по чл. 343 е с висока степен на обществена опасност и също трябва да бъде част от изключенията на приложението на института на споразумението.
Имаше няколко случая, измежду които и случая Стависки, които имаха висока степен на обществена нетърпимост, особено в моя избирателен район – Великотърновския, от който е една от жертвите на това престъпление, независимо,че в конкретното дело той не се прилага. По този повод се проведе дискусия и в тази връзка аз внесох това предложение. Считам, че то е обосновано и основателно. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Бихте ли отговорили само на един въпрос, като не се връщаме подробно към темата. Предложението звучи привлекателно, но се питам ако го приемем дали то ще постигне целения ефект. Защото ако тръгнат по линия на съкратеното производство, те могат да минат под минимума, и тогава въпреки тази разпоредба няма ли по друг начин да се заобиколи, без споразумение и отново да се постигнат резултати, които не се смятат за оправдание.
Димитър Абаджиев:
Имате основание. Може би трябва да се разшири идеята и с изменение на други норми. Но поне по отношение на споразумението, аз считам, че това е един от начините, по които може да се постигне този ефект. Въпрос на преценка е дали не трябва да се променят и други текстове. Но считам, че наистина в този случай степента на обществена опасност е достатъчно висока, за да ограничим тези възможности.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Предложенията, които внесох заедно с други колеги са две.
Едното е хипотезата на чл. 271, ал. 2, т. 3, когато на съдебно заседание делото се отлага поради отсъствие на защитник, когато защитата е задължителна. В този случай аз предлагам при отлагане на делото съдът задължително да назначи служебен защитник. Бързам да кажа, че тази практика е въведена в Русенския окръжен съд и без да има такъв текст, защото той не противоречи на сегашната уредба. Но записана изрично, създава изключително дисциплиниращ момент да има такава разпоредба, защото в следващото съдебно заседание подсъдимият е този, който много силно се тревожи дали защитникът му ще се яви или дали двамата предварително да разпределят кой да получи болничния лист. Делото се отлага, защото защитата е задължителна, защото човекът се явил с адвокатско пълномощно. Отлага се делото. Следващия път, ако твоят защитник се яви, ангажиран от подсъдимия, делото се продължава. Но ако отново не се яви, може делото да продължи – има време задължителната защита да се запознае с делото между двете заседания и съдебното заседание да продължи. Вярно е, че винаги ще има нещо, което ще дразни или аргументи в една или друга посока, но аз ви казвам, че има изключително дисциплиниращ елемент. Просто се случва така, че адвокатите за следващото съдебно заседание оздравяват.
По отношение на по-спорните текстове във връзка със съкратеното производство и с това дали може да се даде възможност на съда да преценява дали да приеме едно искане за съкратено производство или не. Аз веднага бързам да се съглася с многото аргументи в посока на това, че съкратеното производство работи, че то ще изчисти съдилищата от натоварване, че около 40 % от делата, които бяха залежали се разчистиха, че това в някакви случаи подобрява и дисциплината на самите подсъдими, защото съзнавайки, че са изправени до стената и приемайки съкратено производство настъпва по-бързо ефекта на неизменността на наказанието, на налагането на такова наказание.
Аз съм от избирателен район, в който моите съграждани са ме помолили да направим усилия този текст да бъде с една уговорка съдът да е този, който да преценява дали да се проведе съкратен процес. Защото случаят Стависки е ясен, но ние имахме двама журналисти, които починаха в рамките на два месеца поради груба лекарска небрежност или по-скоро отказ да се изпълни лекарски дълг и те бяха наказани с глоба, възползвайки се именно от съкратеното производство. Пак казвам, че въпросът е дискусионен. Съгласна съм, че това е институт, който е познат в много други държави. Съгласна съм и с хубавата фраза, която г-н Румен Ненков много често повтаря, че когато общественото мнение влезе в съда, съдът трябва да излезе оттам. Но аз искам да кажа, че общественото мнение е чувство за справедливост и е нещо, което трябва да влезе при законодателя.
Ако нашата съдебна система беше във фаза да разследва престъпленията, бързо и срочно да ги предава на съд и чувство за справедливост на гражданите да е удовлетворено, може би едно такова предложение би било неуместно. Но за една ситуация, когато подсъдимите много трудно стигат до съд, когато дефицитът за справедливост е много висок, гражданите болезнено реагират и тогава когато все пак подсъдимите се предадени на съд, а след това излязат оттам или с условна присъда или със наказание, несвързано с лишаване от свобода, пораженията които търпим като общество са по-високи от това да отчетем, че имаме свършени в срок дела.
По отношение на правителствения законопроект, аз съм изненадана от това, че този законопроект излезе от Министерството на правосъдието в един вид, а след това явно в общата работна група с МВР претърпя изменения. Защото аз държа пред себе си текста на чл. 52, т. 3, която е удовлетворителна. Там е казано: “служители с полицейски правомощия, на които със заповед на министъра на вътрешните работи е възложено провеждане на разследване само когато завършва с първоначални неотложни действия по чл. 212, ал. 2”.
Ако това можем да го преглътнем, има уговорката, че само неотложни действия по чл. 212 въобще не може да бъде прието като гледна точка на юристи, разбира се , съчетано с промяната на чл. 212, както правилно забеляза и г-н Бисеров, когато свързаните с огледа на местопроизшествие изземване, претърсване, обиск всъщност става ясно, че всяко едно действие, което полицай извърши, слага началото на досъдебно производство. Навсякъде може да се извърши оглед, навсякъде може да се извърши претърсване и изземване. И след като това е извадено от контекста на посещение на местопрестъпление, възможността всеки служител от МВР, независимо от това какво образование и квалификация има, да извършва досъдебно производство, явно е, че е неограничена.
Това са ми бележките досежно този текст.
Искам да взема отношение по един хубав опит да се разчисти МВР от натоварените леки автомобили от 5 и 10 години, стоящи на съхранение, а дори и повече. В чл. 111 е направен опит, но според мен не е годен опит. Защото вие казвате, че “моторните превозни средства, които са предмет на престъплението, се връщат на правоимащия от прокурора незабавно след като бъдат огледани, подробно описани в съответен протокол, фотографирани и идентифицирани.”
Думата “правоимащия” ще ви изправи пред огромния спор. Нека да си представим, че повечето от тези коли са плод на застрахователна измама. Значи правоимащият е някъде в Германия. Той си е получил застрахователната полица. Подал е сигнал след като е получил тази полица. Вероятно е получил е нещо по веригата затова, че колата му е тръгнала на пътува на изток и вие казвате, че ще върнете колата на правоимащия. Няма как да я върнем на правоимащия. Може би ако запишем “да се върне на лицето, от което е иззета”.
Реплика: Ако е крадена?
Елеонора Николова:
Ако е кражба, говорим за 53. Ако е кражба говорим, че това е средство или предмет на престъпление. Ние тук говорим за веществено доказателство, което не е свързано с предмета на престъплението.
Аз пак казвам, че няма да се разчисти автопарка на МВР, защото думата “правоимащ” ще ви спъне. Аз се съгласявам, че това е нужна норма, но казвам само дали думата “правоимащ” да не се замени с друг термин. Защото когато се каже думата “правоимащ” трябва да се установява собственост, а не е работа по отношение на веществено доказателство има си гражданско процесуален ред за установяване на собствеността. Пак ще се препънете. Това исках да кажа.
В общи линии е това. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Стоилов, имате думата.
Пламен Стоилов:
Г-н Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Коле3ги, смятам, че съм длъжен да взема думата, тъй като съм представител на следствието във Висшия съдебен съвет. Може би се изразих неточно. Аз съм член на Висшия съдебен съвет, избран от следователите в страната.
Моето изказване ще се конкретизира единствено по въпроса за съдбата на следствието. Зная, че този проблем вече е банализиран, многократно повтарян в общественото пространство, многократно обсъждан. Този въпрос е преминал през различни перипетии с променливост в аргументите. Но така или иначе в този момент и това е решаващият момент, в който аз мисля, че може да се стигне до крайното полезно за обществото решение.
Когато се позоваваме на аргументи за запазване на следствието, ние преди всичко се позоваваме на Конституцията. Даже бях обвинен, че ние следователите вече сме се зомбирали на тема Конституцията и на тема Решение № 3 на Конституционния съд. Ние нямаме друг изход, нямаме на какво друго да се позовем. Аз смятам, че нашият аргумент не е един от най-слабите. Ние си нямаме Европейски съюз, на който да се позоваваме и посредством който да оборваме своите опоненти. Ние си нямаме и вестник, в който да лансираме твърдения, без да може противната страна по някакъв начин да реагира. За това ние се позоваваме на Конституцията. А действително Конституцията в чл. 128 казва кои са разследващите органи.
От своя страна Решение № 3 на Конституционния съд също казва, че всяка промяна и закриване на звена в съдебната система би представлявало промяна във формата на управление и това може да бъде извършено чрез промени в Конституцията от ново Велико Народно събрание. Аз не виждам как тези два факта могат да бъдат прескочени, заобиколени или грубо игнорирани. За това ние ще продължим да се позоваваме на конституцията в нашите аргументи.
Много често се изтъква това, че Европейският съюз е за закриване на следствието. Това е един мит, бих казал и една лъжа. Никога Европейският съюз конкретно директно не е поискал закриване на следствието. На Европейския съюз е обещано, че правомощията на следствието ще бъдат ограничени. Новият НПК направи нещо много повече от това. Той привидно даде фиктивни текстове на следствието, но фактически го лиши от всякакви функции. По тази причина в момента следователите нямат работа не защото са им дадени ограничени правомощия, а защото фактически не са им дадени никакви правомощия. И когато ние подкрепяме законопроекта на г-н Българинов, ние не искаме разширяване правомощията на следствието. Това е неточно. Ние искаме на следствието да бъдат дадени някакви правомощия така че следователите да работят.
Що се касае до Европейския съюз, ще ви прочета само един пасаж от доклада на Европейската комисия, в който се казва следното:
“Би било целесъобразно да се изяснят следователските функции в закон и да се спре с използването на практиката на делегиране на следователски правомощия.”
Освен това, има и категорично становище на Венецианската комисия, където е посочено, че Венецианската комисия не възразява срещу следователите като такива.
Не на последно място искам да изтъкна и прагматичните аргументи. Днес в страната има 560 следователи, които действително не работят. В същото време имаме разследващи полицаи, някои от които и то доста вече, имат по над 500 досъдебни производства в момента действащи. При това положение къде е смисълът, къде е общественият интерес следователите да стоят без работа, разследващите полицаи да бъдат претоварени, а досъдебното производство, уверявам ви, само след една година го чака тежка криза и блокаж., ако нещата продължат така.
Какво искаме ние? Ние искаме да ни се даде работа – да разследваме по-тежките престъпления затова защото това ще облекчи и дознанието и разследващите полицаи. Това е, което искаме – ние искаме работа.
В един от най-четените вестници беше лансирано становище, че следователите не искат да работят и в ултимативен тон беше казано, че ако не желаят да работят, ще има съкращение. Не! Това не е истина. Това е грубо изопачаване на действителността. Следователите искат да работят, но не там, където ги е запратила някаква политическа конюнктура, а там където ги е изпратила Конституцията. Това единствено искат следователите. За това аз ще ви помоля да подкрепите законопроекта, внесен от народния представител Борислав Българинов. Завърших.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
С риск да повторя някои от тезите, които колегите изразиха, ще взема отношение.
Когато говорим за разследваща полиция, трябва да знаем за какво става въпрос. Нямам нищо против, но да въведем целия институт отначало докрай с всички останали органи, които да контролират полицая. Крайно време е да разберем, че от двете системи – българската, и от полицейското разследване, не можем да ги омесим и да направим нещо годно, което да издържа. Това не може да стане. Нямам нищо против да преработим целия НПК, да въведем това разследване, да сложим съдиите следователи, но такива каквито са във всички държави, които имат такъв вид разследване. Имаме сравнителни материали и знаем в коя държава кой и как одобрява актовете на съответния полицай, защото иначе, ще използвам вашите думи, колега, ще последват “трагични последици”.
Аз съм съгласен с колегата Бисеров, че като чели малко не се уважаваме като институции. Вече 4-5 години и особено последните две ни се пробутват едни и същи неща по разни начини – чрез колеги, чрез хора, които не са юристи, чрез хора, които са юристи, но не са практикуващи и ние трябва да бъдем аборигени и да глътнем всичко това без да мислим. Така просто не е почтено.
Не може само преди един месец да префасонираме с компромис, както каза колежката Балева, въпроса за разследващия полицай, да приемем един правен абсурд с една чисто професионална дейност да се занимават хора, които нямат надеждните професионални знания, да ги обучим в ПУЦ по “съкратеното производство” и те да станат годни да извършват тежките разследвания. Няма да стане тази работа. Последиците ще дойдат много скоро. Нещо повече. “Къде е заровено кучето?” Извинявайте за този израз, но аз съм човек практик. Направо ще ви го кажа. Сравнете това, което каза г-н Бисеров – чл. 212, вижте защо се маха половин изречение и ще видите, че се отваря вратата в т. 3 полицията да разследва от А до Я всичко.
Защото минете и на чл. 203 и вижте, че на този, на който ще му дойде делото после, там където му е мястото, той с една резолюция да каже: “Приемам всичко, което полицаят Иван извърши” и процесът ще свърши. И като дойде после до съда и съдът го върне, ще стане лошия път и ще започнем да умуваме върху известната фраза: “Ние ги хващаме, вие ги пускате!” Кой е по-виновен в тази цялата система.
Не може така! Така просто не може! Трябва да се разбере, че НПК е този закон, който гарантира законността и трябва да има стриктни и ясни правила и те да бъдат последователни. А някой да си упорства, защото иска да си има частна полиция. И аз искам частна полиция, но никой не ми я дава, да си назнача полицаи. Вулгарно се изразявам, но истината е тази.
Какво означава министърът на вътрешните работи да си назначи полицаи? Как ще ги назначи? По очите ли ще ги гледа? Те нямат образование и т.н. Това са прости работи, които са нонсенс за една правна система, особено тази правна система, която има претенциите да бъде демократична.
На мен ми се струва, че е непочтено по отношение на институцията Народно събрание по този начин да бъдат поднасяни нещата. Вярно е, че и Народното събрание си няма вестници, но тези неща вървят. Сега примерно вече има агитации Министерството на финансите да си има полиция. Такива щения винаги е имало. Всеки си иска полиция. Горските си искаха и т.н. Всички си искат и не е лошо и аз да си имам полиция, да си я назнача и т.н.
Отлагането на делата е голям проблем. Съдиите са лоши, адвокатите са още по-лоши. Така е. Не съм адвокат на всички адвокати, но проблемът с отлагането на делата аз бих предложил една проста рецепта. Пет документа, които са доказано фалшиви, чл. 316 за адвоката, който го ползва и според мен, проблемът ще свърши. Вярно е, че е трудно, вярно е, че някой, който трябва да уличи колегата си в престъпление, много трудно става, но е много по-лесно това да стане, защото е по-резонно, отколкото да прекрояваме цял един НПК само и само да преодолеем един проблем. И оттук нататък започнахме да пипаме и самата защита в две направления.
Първо, родителите, съпрузите и т.н.са в правото на защитници не защото имат или нямат юридическо образование. Защото ако и съпругата ми има юридическо образование и аз съм в кауша, тя работата е ясна. А защото в края на краищата адвокатската професия е intuit persona. Който е бил на тази банка знае, че много често най-големите адвокати не са приемани, но трябва да имат доверие в тази личност точно защото е intuit persona.
Сега искам да ви кажа нещо от практиката. В последно време има адвокати, които са служебни адвокати и са в пряка услуга на обвинението. Твърдя го. Знам пред кого се намирам, знам пред кого говоря. Има дежурни. И сега вижте какво стана в този закон. Хванахме пет текста: пране на пари и т.н. Знаем ги. Те са значими текстове. Имаш един назначен адвокат. Идва този, който вече е оторизиран. Той се отстранява и този служебният, който е в услугата в този статус, в който се намира, продължава процеса. Какво става с адвокатската професия? Е няма да стане тази работа! Тя не може да стане! Човекът, който не може обективно да участва в процеса, процесът ще се отложи. А ако има хора, които манкират, ще си понесат санкцията на закона, която се отнася и за адвокати, и за всички останали. И понеже не смеем да пипнем в тази част, сега правим едни правни каламбури. Само за пет текста, понеже те били обществено значими, трябва да правим едно абсолютно флагрантно нарушение на правото на защита. Това е абсолютно недопустимо.
СРС-тата. Въпросът е концептуален. СРС-тата са един институт, който се предлага като ограничена мярка, това е записано и в самия закон, който ограничава правата на личността (32 е 34 от Конституцията и т.н) – известна тема. Тя щом се ограничава, трябва да бъде подчинена на правила. Тези правила трябва да бъдат стриктно изписани. И досега логиката е следната. Имаме един случай. Трябва да бъде обслужен по този ред и се обслужва този случай по този ред. И понеже Иван Иванов е направил нещо, осъдихме го за нещо, но другото виси. Аз разбирам, че проблемът е значим, но ние не можем да прехвърлим цялата дейност, свързана със следствието само за да обслужим конюнктурни интереси. Защото следствието разполага освен със слушалки, които може да ползва и с други средства, които в края на краищата трябва да бъдат на въоръжение. И сега какво ще стане? В крайна сметка имаме едно СРС. Днес се появява по отношение на обвиняемия Иван, и там протича Драган. Колко време ще го държим. Нали имаме правила, които в закона, който вчера гледахме, доста прилично ги регламентирахме.
Второ, какво става с онова заявление към съда, в което казваме: Защото СРС не е нормално процесуално средство, а изключение и то се прилага само тогава (знаем какво пише в закона) и всичко това остава на заден план, защото е протекла една слушалка. Нека да помислим малко, колеги, дали не навлизаме в една философия, която я отрича философията на самия закон и да потърсим едни по-реални средства, които могат да обслужат и тези нужди на съвременното наше общество и в неговото развитие каквото и да е то.
За военния съд само едно изречение. Имаше един период от време (1994-1995 г.) – при тази система на МВР, която е съвсем ясна, като трябва да кажем, че не е идеалната, при тези ясни доводи, свързани с това, че дознанието, не дай си Боже и полицая по чл. 52, т. 3 да разследва човека, който е в съседната стая, защото мога да ви кажа и съвсем смело мога да заявя, че провалът на дознанието като институция се извърши от професионалното ръководство на МВР. Категорично ви го казвам. Защото този закон НПК, никой закон не е съвършен, но когато се правеше, и в работна група и в първия вариант, се ползваше мнението на всички европейски институции и всичко беше одобрено. И тогава, когато имахме отлагателното условие – 15 дена преди 29 април 2006 г., професионалното ръководство на МВР дойде, се разбра, че те въобще нямат никакво намерение да го прилагат. В последствие, когато преди 2-3 месеца този въпрос се повдигна, се оказа, че те не са провери конкурси за 2007 и за 2008 г. Вървим по тази линия, защото това пряко и точно е отношение към това какво представлява разследването като институция и на какви правила почива и от кого трябва да бъде извършено. И ние не можем заради това, че искаме разследващият орган да не е подчинен директно на началника на полицията на съответното ниво, да бламираме цяла една система, свързана с правосъдието, за което толкова много плачем и патим. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Ще ви помоля да се придържаме към обявеното време. Съществени въпроси се поставят. Заповядайте, г-жо Хитова.
Диана Хитова:
Ще подкрепя законопроекта, внесен от г-н Българинов. Искрено се надявам, че с него този абсурд, който не знам защо толкова дълго продължи, този който може да свърши най-добре една работа, да бъде оставен без работа, да бъде приключен.
Веднага искам да свържа с изменението в чл. 396, което се предлага в законопроекта на Министерския съвет за изземване на компетентност от военните съдилища и прокуратури по отношение на служители на МВР и на ДАНС, с това предложение всъщност се подготвят нови 200 безработни, високо квалифицирани специалисти, работещи във военния съд и прокуратура. Като им изземат компетентността ще станат безработни. Считам, че това е неправилно, още повече, че то вече се е случвало на два пъти и е довеждало до единствения резултат досъдебното производство да боксува и нарицателния пример, за който спомена и г-н Ралчев – за година и половина две приключени дела. С липсата на военно качество това изменение не може да бъде обосновано, защото служителите в тези структури са организирани на почти същите принципи, на които е и армията – субординация, въоръженост, така че те могат да бъдат подсъдни на военните съдилища.
Също така считам, че е абсурдно разследващият полицай да разследва свой колега, още повече, че той може да се окаже в йерархична зависимост от него. Така че това предложение считам, че не е удачно, че то създава възможност да бъдат намерени други обстоятелства, които да се приемат като наличие на заинтересованост от органа на досъдебното производство и поради това смятам, че не трябва да бъде подкрепен законопроектът в тази негова част.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Хитова.
Нека сега да видим още колко изказвания ще бъдат направени.
Г-жа Петрова, г-жа Лулчева, г-н Ненков и г-н Найденов. С това общо взето приключваме след което ще пристъпим към вземане на решение. Заповядайте, г-жо Петрова.
Радка Петрова:
Ще започна със законопроекта, внесен от г-н Българинов за това, защото беше обсъждан в този му вариант и като предложение на Правната комисия към Висшия съдебен съвет във връзка със законопроекта на Министерството на правосъдието.
Присъединяваме се към становището, че терминът”разширяване функциите на следователите” не е правилен, тъй като всъщност по този начин ще се даде дреха на текста на чл. 194а от НПК, където случаите, които се проверяват от ДАНС на практика се разследват от прокуратурата, която пък може да делегира правомощията си на следователите – нещо, което е съвсем излишно. По този начин с този законопроект на практика се обличат в конкретни правни норми разпоредбите на това изменение. Така че изцяло подкрепяме този законопроект.
Във връзка с продължителния дебат за чл. 52, ал. 1, т. 3 от законопроекта на Министерството на правосъдието, аз може би ще наруша малко законодателния процес, но ще кажа само няколко думи.
Ако мога да използвам думата, която колегата Ралчев използва, “кучето е заровено”, обаче на друго място. Сигурно сега не е моментът да се дебатира това нещо, защото няма такъв законопроект, но аз бих помолила всички вас като законотворци да помислите за текста на чл. 212, ал. 2 от НПК. Защото ал. 1 казва, че досъдебно производство се образува с постановление на прокурора и аз считам, че до тук трябва да се спре. А втора алинея пресъздава текста на стария НПК, чл. 194, ал. 2, когато имаше предварителна проверка, която се извършваше от органите на МВР и по време на която се извършваха тези действия от обикновения полицай, който правеше протокол за оглед и свързаните с него и т.н. Този текст, така включен в НПК всъщност създава възможността от стария НПК да се образуват безкрайни досъдебни производства, включително и срещу неизвестни извършители, включително и за съвсем дребни деяния, заради които всички знаем, че държавната машина се върти, а това е един много скъпо струващ на данъкоплатците процес. Затова аз считам, че трябва да се намери форма този текст да се премахне и тогава няма да има конфликт във връзка с дейността на обикновения полицай, ако той по време на дежурство му се наложи да прави оглед на местопроизшествие, тези действия след това да се приобщят към едно бъдещо образувано досъдебно производство. Но прокурорът ще преценява дали да образува или да не образува досъдебно производство. Тогава няма да има такива дела, които след време, както каза на едно събиране тук главния прокурор, ще се намери друг главен прокурор, който да се срамува затова, че след 10 или 20 години отново се прекратяват толкова много дела, защото те са заложени точно в този текст – образуват се безсмислени дела. (Извинявам се за отклонението, но то беше във връзка с разпоредбата на чл. 52.)
Изцяло поддържам внесения законопроект от г-жа Елеонора Николова във връзка с разпоредбите на чл. 372, ал. 2 от НПК. Правната комисия на Висшия съдебен съвет не подкрепя внесеното предложение за чл. 370 от НПК, тъй като не само по този начин, каквито са мотивите на министерството, се обезсмисля тази форма на съкратено съдебно следствие. Считам, че с внесените изменения обществото само ще загуби. Тези две форми наистина са прекрасни за съдопроизводството, както споразуменията, така и съкратеното съдебно следствие, много разтовариха съдебната система. В този смисъл подкрепям и другия законопроект за текста на чл. 343 в тежката форма на ал. 3, но този аргумент, че ще се натовари откъм съкратено съдебно следствие няма да важи, ако се възприеме предложението в законопроекта на г-жа Елеонора Николова в чл. 373, ал. 2. Нека да дадем възможност на съда сам да преценява дали да приложи разпоредбата на чл. 55 или не. Защо трябва да му връзваме ръцете с тази императивна норма?
Аргументи за чл. 370 бяха изложени достатъчно много. Аз няма да ги излагам. Считам, че това, което се казва не е в обществен интерес. Преди малко се говореше, че в съдебната фаза за съда не трябва общественото мнение да влиза, считам, че в парламента и на досъдебното производство общественото мнение преди всичко е важно, защото в края на краищата тези институции работят заради общественото мнение и заради обществения интерес. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жо Лулчева, заповядайте.
Ина Лулчева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми дами и господа колеги,
Становището на адвокатурата във връзка с представените законопроекти първо ще си позволя да кажа във връзка с последното изложено схващане за съкратеното съдебно следствие. Считаме, че поставянето на думата “може” в диференцираната процедура, когато подсъдимият признава фактите, ще доведе до пълен провал на тази процедура, която в момента действително разтоварва съдебната система. Всички вие знаете по-добре от нас, които се осведомяваме за това от вестниците, че се отчита значително ускоряване на развитието и приключването на наказателните производства м последните две години. Това се дължи до голяма степен именно на прилагането на тази диференцирана процедура. Ако се премахне думата “може” и подсъдимият няма гаранция, че ще му бъде наложено наказание при условията на чл. 55, той никога няма да мине към процедура по признаване на фактите. Той ще изкара дългата триинстанционна процедура, когато вече след минаване на времето той пак ще получи правото да му бъде наложен чл. 55 при определяне на наказанието, тъй като и европейската практика и Върховния касационен съд на Република България е категоричен в момента, че дългият срок на развитие на делото е едно изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, което много често налага прилагането на чл. 55. Т.е. ще имаме същия резултат, но след много години и при един много скъп процес.
Това е нашето становище във връзка с проекта за прилагане на думата “може”.
Считаме, че са много добри предложенията на правителството за измененията в института на съкратеното съдебно следствие, особено що се касае до това, че се уточнява, че не може при повече от един подсъдим и при повече от едно деяние да има съкратено съдебно следствие, каквито случаи се приемаха в практиката.
Адвокатурата изразява становище срещу предложения законопроект от г-жа Николова и г-жа Капон във връзка с изменение на разпоредбата на чл. 271, ал. 2, т. 3, която предвижда при неявяване на защитник да се назначава служебен. На първо място, считаме, че това е невъзможно с оглед първото изречение на този текст, който предвижда отлагане на делото в този случай, ако защитникът не може да бъде заменен с друг. Законът казва, че той не може да бъде заменен с друг, а се предлага да му бъде назначен същевременно защитник.
Второ, считаме, че не би могло да се приеме и разрешението, което се предлага, разноските да се възлагат на подсъдимия, тъй като е безспорно, че НПК разпорежда въпросът за разноските да се реши от съда с присъдата и те никога не му се възлагат, ако той бъде оправдан.
Освен това, адвокатите тук са необходимите грешници. Аз твърдя, че няма изследване по делата, което да установява, че адвокатите и то защитниците адвокати, са причина за отлагане на делата. Аз ви гарантирам, че много дела се отлагат и поради неявяване на адвокатите, които участват в качеството им на довереници на представители на пострадалите. Никой не поставя въпроса – адвокатът може да боледува, когато е представител пострадалия, но когато е защитник, не може.
Също така, делата се отлагат много често поради нередовни процедури по призоваване. От личния ми опит мога да ви кажа, че последната седмица на мен са ми отложени три дела, поради това че прокурорът на шестата, респ. на осмата година от развитие на делото, точно когато всички заявихме, че искаме то да се приключи, се сети че му трябва някое ново доказателство. Много е неприятно за адвокатската професия да се твърди, че ние проваляме развитието на производството.
Упълномощена съм да заявя, че адвокатурата не желае нито един престъпник адвокат, който ползва фалшиви документи, да е адвокат и адмирираме всички случаи, в които бъдат образувани дела срещу адвокати, които отсъстват, ползвайки фалшиви документи. Нека прокуратурата да образува, призовавам и съдът, когато има съмнение, че адвокат шаканира делото, да сигнализира съответните съвети и те ще налагат наказания, но не да се изменя законът на базата на едни действително популярни обществени твърдения, че адвокатите са най-лошите, но без всякаква емпирика наистина.
Янаки Стоилов:
Съдът не е длъжен да уважи всяко искане за отлагане дори и при определени заболявания.
Ина Лулчева:
Разбира се. Говорим за обективни причини и за запазване правото на защита. Но аз твърдя, че не е масовият случай на болни адвокати, които да се явяват.
А що се отнася до законопроекта на г-н Абаджиев, с който се предлага да се изключи от обхвата на споразумението чл. 343, ал. 3, считаме че не следва да се подкрепя, тъй като сключването на споразумението е един вариант, при който присъдата веднага влиза в сила и лицето е наказано. Още повече при непредпазливи престъпления няма резон на всяка цена да се иска някой да лежи в затвора, след като затворът все пак е средство за превъзпитание, няма данни, че този човек не може да се превъзпита по друг начин.
При граждански иск веднага има възможност да се заведе дело, когато има споразумение. Това защитава по-добре и правата на пострадалия.
Що се отнася до проекта на г-н Българинов, адвокатурата приветства това упълномощаване, защото считаме, че възлагането на определени дела така както са посочени, които представляват и фактическа и правна сложност на компетентните лица, ще повиши качеството на процеса, респ. ще даде по-голяма защита както на пострадалите, така и на обвиняемите лица.
В този смисъл не споделяме предложението, направено от правителството, което многократно беше обсъдено вече за разследване от полицаи, назначавани със заповед, тъй като това ще понижи нивото на разследване и в крайна сметка ще доведе до ненаказаност. Резултатът ще бъде ненаказаност.
По отношение на правителствения проект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който е внесен по предложение на ДАНС и във връзка с правомощията на ДАНС, считаме, че в § 3, с който се предлага изменение на чл. 177, ал. 3 се прави едно изключително широко разширяване на използването на СРС, което е неоправдано, още повече извън наказателния процес и с оглед практическите данни, които са събрани, за много ниския процент използвани СРС-та в качеството им на веществени доказателствени средства в наказателното производство.
Освен това, трябва да се посочи, че § 3 от този законопроект е в противоречие с § 18 от големия законопроект на правителството, тъй като в § 3 правителството предлага специални разузнавателни средства извън процеса да се ползват във връзка с дейности, които са свързани със защита на националната сигурност, а в § 18 на другия проект се предлага да се използват за всички тежки престъпления. Тежките престъпления в Наказателния кодекс преобладават. Те са най-разнообразни с тези наказуеми над 5 години. За да не се спирам после на използването на СРС извън процеса, споделяме всички съображения, които бяха изказани срещу това разрешение.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Получава се, че адвокатските пледоарии са неограничени, а народните представители са в някакъв лимит. Това е характерно за двете дейности.
Ина Лулчева:
Г-н Председател, само още 3 минути, ако разрешите. Защото адвокатите не са неограничени, но нас ни обвиняват непрекъснато, че ние сме виновни и ние искаме да се защитим малко.
Искам да кажа само за нещо, което никой не обсъди, но адвокатурата има възражение срещу разпоредбата на § 5 от законопроекта на правителството, тъй като считаме, че се подменя цялата логика на закона и принципът на това как се определят мерките за неотклонение.
Предлага се в чл. 65, ал. 3 да се добави, че обвиняемият има право да подаде молба за изменение на мярката ново искане. Въпреки че съдът му е определил срок, в който да не подава, ако обвинението бъде изменено в по-леко. Ние сме срещу тази разпоредба, тъй като логиката на закона е и това е същността на разпоредбите на Европейската конвенция и практиката на Европейския съд, че никога една мярка за неотклонение не зависи от тежестта на обвинението, а зависи от наличието на доказателства дали има опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление. Ние считаме, че тежестта на обвинението не може да се внася изведнъж с една разпоредба, след като тя е изключена като главно основание при определяне на мярката за неотклонение и считаме, че ако има изменение на обвинението в по-леко, прокурорът може сам да измени мярката или ако се изменя квалификацията, тя се изменя автоматично.
И последно, г-н Ненков обеща, че ще ме защити за служебните защитници.
Аз искам да кажа едно конкретно предложение, което е във връзка с § 32, където се предлага да се разписват при закрити врати малолетен или непълнолетен свидетел, пострадал от престъпление. Ние предлагаме да бъде просто “непълнолетен или малолетен свидетел”, защото има много случаи, когато те не са пострадали, но са свидетели и по същия начин се притесняват.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-н Ненков, заповядайте.
Румен Ненков:
Първо се обръщам към вас, уважаеми колеги, с това обръщение, защото имаме едно и също образование. А юристите, трябва да служат, според мен, на истината и на правните принципи. Моята привилегия тук е, че съм само експерт и нямам избирателен район, така че ще говоря само това, което искам и не трябва да се съобразявам с така нареченото “обществено мнение”, което много често може да бъде манипулирано и много често може да не отговаря на истината.
Аз съм от тези 10 години при различни управления в кухнята на правенето на законите и виждам, че и този път не направихме някакво голямо изключение в начина, по който се подходи. Действително най-общо казано НПК не е нов закон, защото за две години за първи път броят на свършените дела от съдебната система е по-голям от броя на постъпилите дела, което означава, че чак такова лошо нещо не създадохте от 29 април преди две години. Това е човешко творение и не може да бъде идеално. Естествено е, че се налагат някои поправки. За това аз ви казвам: Подкрепете на първо четене законопроекта на правителството така както е представен. Този законопроект обаче трябва да има известни резерви и да имате предвид как са се развили нещата. Защото, както винаги, така и този път се постъпи – най-напред се прие един миш-маш от идеи – експертни, политически, на различни ведомства се умесват, прави се един законопроект. После идват някакви експерти, които го окастрят. После отива в МВР задължително, защото това е основният и движещ мотор на законодателните промени в наказателното право. Понеже правилно се забеляза, за съгласуване дойде един законопроект, в който нямаше поне две от предложенията от това, което е внесено в Народното събрание. По този въпрос ние се събрахме с Наказателна колегия и с проф. Груев, който е наказателно правник и изработихме едно съвсем кратко становище.
Първо, ние казахме, че макар и да не сме политици и въпрос по целесъобразност слабост на законопроекта е, че не решава въпроса с мястото и ролята на следствието. За това ние сме готови по принцип от сега да заявим, че подкрепяме като идея това, което колегата Българинов предлага.
Второ, ние третираме военния съд като един специализиран орган. Може да смените името на военния съд. Но аз смятам, че за МВР има нужда от специализиран орган, т.е. специализиран съд – нещо, което работи и действа, не бива да го разваляме. Това казахме на този етап.
Въздържахме се от чл. 52, ал. 1, т. 3, защото за нас е важно. Как ще се извършат процесуалните действия е повече политически въпрос от това кой ще ги извършва. То би имало значение във връзка с чл. 212. Ако отпадне т. 3 няма да има съществено значение във връзка с чл. 212, защото има случаи, когато неотложните процесуални действия не са свързани с огледа и не трябва да губим резултата от тях. До тук е ясно какво ни беше становището.
След това идват двете предложения на МВР: едното е един битов проблем, свързан с автомобилите, който може да бъде решен, но не по този начин, по който е предложено и нека да оставим това между първо и второ четене да видим как може да бъде решено; и другото е един абсолютен торлю гювеч от съвместяването на функции на служебен защитник с договорен защитник. Нека да не измисляме правото, нека да не измисляме принципите в правото. Аз имам право по европейските стандарти да си избера защитник. По-добре направете така, ако съм недобросъвестен адвокат, и ако не се появява, по-добре без защитник да се проведе процесуалното действие, ако има доказана недобросъвестност. Но “не прожектират този филм” да може адвокатът да е болен и ние да извършим процесуално действие със служебно назначен негов заместник.
Второ, искам да ви кажа, че проблемът е силно преувеличен, тъй като досега никой не е направил един анализ да види причините чисто емпирично дали действително причините са само в адвокатите, дали не са в съдиите, прокурорите.
Искам да кажа, че Европейската комисия само в едно нещо ни упрекна по отношение на съдебната власт и това е върнатите дела на прокуратурата. И с организационни мерки ще ги направи на 5% и ще отговорим на изискванията. Ние започнахме да работим в тази насока.
И за отлагането на делата – също организационни мерки, вместо да измисляме топлата вода. Ако въведем принципът на концентрацията, ако притискаме с по-бързо насрочване! Защо аз нямам проблем с отлагането на делата. Защото има концентрация – насрочва се след 20 дни, и се извършва процесуалното действие.
По допълнителните законопроекти. Болната тема по съкратените процедури. Искам да ви кажа, че благодарение на съкратените процедури се реши обществен проблем, а не се реши проблем на съда. От гледна точка на Върховния съд мен изобщо не ме интересува дали по съкратена процедура или по общия ред, за нас това не е важно – нито ще ни се ускори, нито ще ни се забави производството. В обществен интерес е производството да бъде бързо. Внуши се н хората, че една ли не всеки като направи едно самопризнание и отнася леката присъда. Кои са скандалните случаи аз не знам? Кажете вие кои са тези толкова скандални случаи. Емпирически да подходим. Г-н Абаджиев е направил един проект, за да се ограничи споразумението във връзка със случая Стависки. В случая Стависки няма споразумение. Не съм съдия и мога да си позволя да го кажа, въпреки че законът ми забранява да коментирам чужди дела. Пълни признания, млада възраст, принос към държавата и т.н., законът предвижда до 3 години минимум. Няма ли пак чл. 55 да му приложим след една, две или пет години, когато го гледаме. Проблемът там е дали условно или не и този въпрос се решава от съда – от колегите, които ще гледат това дело. Ние просто измислихме проблем.
Проблемът на съкратеното следствие следния. Той се решава само отчасти със законопроекта. Той се решава горе-долу с това, че се казва, че върховният съд ще го допълни. При какви условия трябва да се проведе, но не се казва другото – ако се счита, че бонусът е голям, намалете го. Има механизъм и ще го мислим между първо и второ четене да се намали бонусът, но не и да бъде с ножа. Защото ножът отваря думата и за корупция и унищожава производството. Защото ако отида на съкратено съдебно следствие, ще отида при ясен бонус.
Препоръчвам ви като експерт. Подкрепете на първо четене и много внимавайте на второ четене и се доверявайте само на истината и на правните принципи.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Ненков. Има думата г-н Найденов, с което приключваме дискусията. Аз ще направя кратко обобщение.
Бойко Найденов:
Уважаеми колеги, искам да ви благодаря за подкрепата, която оказвате на един законопроект, който за съжаление е подготвен от група депутати, а не от правителството. За щастие живеем в парламентарна република, а не в правителствена република, защото този законопроект ние го прилагаме в продължение на две години и това правителство просто не иска да разгледа проблема по същество. Не знам какви са причините. Благодаря за това, че вие разбирате същността на проблема. Не говорим за някакво нарушение на споразумения, които ние сме приели с Европейския съюз. Напротив, влизаме в рамките на това, което сме договорили с Европейския съюз.
Благодаря ви, колеги. Надявам се, че вие ще можете за защитите това и в парламентарната зала.
Янаки Стоилов:
Благодаря на г-н Найденов. Благодаря на колегите, които участваха в дискусията с изказвания, с присъствие и интереса към нея.
Аз също искам да ви призова да бъде подкрепен проекта на правителството. Говоря за най-новия. Тъй като мисля, че първият вече се е деактуализирал и въпросите са намерили актуално решение в последния проект.
Този проект съдържа, според мен, и както пролича от изказванията голям брой необходими промени. В същото време от него ще отпаднат някои разпоредби, което пролича и от дискусията, а други се налага да бъдат отново обсъдени, за да се намерят балансирани решения. Само два примера ще посоча.
По отношение на разследващата полиция трябва да обсъдим кой от вариантите да приемем: дали да се придаде валидност на определени първоначални действия или пък да се фиксират определени състави, където могат и извън разследващите полицаи някои други да извършват действия. Това и вносителите нека да преценят.
И другият за съкратеното производство. Тук се подсказа, може да се намери определен праг на съкратеното производство по отношение на санкцията да се слиза не по-ниско от следващото наказание, което да стимулира запазване на високото темпо, опростяването на процедурата без да се достига до обществено неприемливи резултати.
Няма да коментирам другите неща. Мисля, че могат да се намерят решения, които да повишат допълнително качествата на този проект.
Благодаря специално на представителите на съдебната власт, тъй като, според мен, г-н Ненков каза две много важни неща, които аз споделям. Едното е, че ние вече сме във фазата, в която организационните мерки и прилагането на законите може да доведе до много по-големи резултати, отколкото един прекалено голям масив от техните промени. Смятам това за положителен сигнал, след като той идва от съдебната власт и донякъде за сравнително добра оценка за законодателството, с което разполагаме и именно този общ стремеж да се намерят решения, които са правно мотивирани и които не са продиктувани от една или друга конюнктура. Защото, нека да припомня, това се отнася за народните представители, конюнктурата може също бързо да се промени, така че ние трябва да следваме една и съща линия на поведение и на промените, които сме започнали.
Благодаря ви. Сега в последователността на внасянето на законопроектите, ще ги подложа на гласуване.
Първият по ред е законопроектът на Министерския съвет, който е внесен преди няколко месеца и за който казах, че се покрива голяма част като материя с действащия. Има ли някой, който го подкрепя. Няма “за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет “въздържали се”. Законопроектът не се подкрепя. Материята се третира в по-новия вариант на законопроекта, внесен от Министерския съвет. Мисля, че има един параграф от стария проект, който може да бъде включен в срайния вариант на новия.
Вторият законопроект е на Елеонора Николова и Мария Капон. Той се отнася към служебния защитник. Които подкрепят този законопроект, моля да гласуват. Един “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Девет “въздържали се”. Не се приема законопроектът.
Третият законопроект е на Димитър Абаджиев относно споразумението при част от автотранспортните произшествия. Които са “за”, моля да гласуват. Три гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Дванадесет “въздържали се”. Не се приема.
Четвъртият законопроект е на Елеонора Николова, Антонела Понева и Мария Капон относно чл. 372, ал. 4 – по отношение на съкратеното производство и тази условност за неговото прилагане. Които са “за”, моля да гласуват. Един глас “за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет “въздържали се”. Не се приема законопроектът.
Петият законопроект е на Борислав Българинов. Които са “за”, моля да гласуват. Шестнадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Накрая законопроектът, който беше предмет на най-широко обсъждане, тъй като той обхваща най-много проблеми – на Министерския съвет. Които са “за” неговата подкрепа на първо четене, моля да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест “въздържали се”.
С единадесет гласа “за” и шест “въздържали се” законопроектът се приема.
Искам да помоля да се предадат писмени предложения от тези, които изразиха такива или биха ги формулирали.
Г-н Спасов заповядайте, за да проведе гласуването за |Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред.


Минчо Спасов:
Колегите от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, които излязоха преди малко, декларираха своята подкрепа за законопроекта на правителството. Само той е възложен и разпределен на нашата комисия. Шестима колеги изразиха подкрепата си. Моля, който от присъстващите тук членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред го подкрепя, да гласува. Девет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се законопроектът. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Спасов и на вашите колеги.
Комисията по правни въпроси продължава заседанието по втора точка от дневния ред - Приемане на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии.
Трябва да се произнесем по алтернативните предложения в обобщения законопроект, който подготвяме за политическите партии. Преминаваме направо към текстовете. Моля за внимание, за да уточним текстовете и да се придвижи законопроекта за предложения.
Предлагам да се ориентираме към един от двата варианта. Мисля, че имаме възможност, където става дума за количествено измерими предложения, да намираме и някакви междинни варианти, които може би се покриват и върху тях да се правят предложения.
По § 1 мисля, че става дума за обща разходна сметка. Т.е. вероятно като редакция трябва да се уточни. Иначе смисълът и на двата варианта е един и същи.
Мая Манолова:
Какво значи единна банкова сметка. От друга страна не може само с една сметка една партия. Може би всяко регионално звено да има една сметка.
Янаки Стоилов:
Защо са дадени два варианта. Просто са различни редакциите на два текста, които са относими един към друг. Каква редакция се предлага?
Иво Христов: експерт.
Позволили сме си да ги направим в два варианта, защото проблемът не е редакционен. Във вариант едно, това е условие за регистрация на политическа партия. Във вариант две, това е условие за функциониране на политическа партия. Въобще проблемът не е лексикален.
Янаки Стоилов:
Докато няма юридическо лице как ще бъде регистрирана сметката. Регистрацията е един последващ факт след учредяването.
Мая Манолова:
Инициативният комитет я регистрира.
Янаки Стоилов:
Да не излезе така, че партиите се регистрират главно за да съберат някакви пари. По-скоро след като вече има партия, тя трябва да регистрира сметка, по която да постъпват приходи и да прави разходи.
Екатерина Михайлова:
Защо трябва да е задължително, за да учредя една партия, да имам открита банкова сметка.
Янаки Стоилов:
Те може да нямат програма, но трябва да имат сметка.
Екатерина Михайлова:
За да може да се учреди една партия трябва да има програма, да има устав, да си избере ръководство и т.н. и след това да има банкова сметка.
Янаки Стоилов:
След като партията се учреди и регистрира, тя трябва да посочи такава сметка. Но трябва да се види къде да се разположи в номерацията и като редакция. Има ли готовност?
Мая Манолова:
Ясно е, че едното е условие за регистриране, а другото е да има една сметка за функциониране.
Янаки Стоилов:
Не можем ли към едно нещо да го сведем. Всяка партия след като съществува трябва да посочи сметка.
Мая Манолова:
Нека да стоят и двата вариант и на второ четене при гласуването ще се каже кой ще остане. Тук не правим сега второ четене.
Янаки Стоилов:
Има ли редакция?
Мая Манолова:
Другата редакция ще е за второ четене.
Янаки Стоилов:
В такъв случай смятате, че са съвместими двете предложения?
Аз зададох въпрос и не получих отговор. Ако една партия си е регистрирала сметка при своето учредяване, тази сметка ще продължи да съществува и докато функционира. Каква друга сметка ще регистрира?
Мая Манолова:
Може би се има предвид да е една сметка.
Янаки Стоилов:
Такова банково понятие “единна сметка” няма.
Надка Балева:
Да отпадне думичката “единна”.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам, че става дума за една банкова сметка.
Параграф 1 си остава с т. 10 и вариант ІІ става следващ параграф, който ако искате да бъде редакционно така “... ползват една банкова сметка...”. Остава в проекта като следващ параграф, а дискусията ще я водим при второ четене.
По § 2 няма бележки. По § 3 няма.
По § 4 има два варианта. Стигаме до размера на даренията, които могат да правят физическите лица. Между 30 хил. лв. и 100 лв. някакъв междинен вариант добре ли е да запишем? Съгласни ли сте да запишем 10 хил. лв. и ако някой иска да върви нагоре или надолу.
За 10 000 лв. няма възражения? Добре, записваме 10 000 лв.
Другите не са съвпадащи. Те трябва да бъдат добавени към § 4. Те се доизписват в съдържанието на § 4.
По § 5.
Мая Манолова:
По § 5 предлагам вариант ІІ. Вариант ІІ е по-удачен. Нека да остане той.
Янаки Стоилов:
Добре. Остава втория вариант като единствен.
Параграф 6 е изписан по друг начин. Защо? Той си остава като параграф? (Да.) Ако трябва да се запише съдебна регистрация, а не законна. Коригирайте го.
По § 7. Тук е за процента на държавната субсидия – 5 или 6%. Да оставим 5 на сто, така ли? Остава 5 на сто като база за предложения.
По § 8 няма.
Параграф 9. Остава така.
По § 10. Остава.
На § 11 има два варианта.
Мая Манолова:
Искам да ви обърна внимание с какво нашето предложение е по-добро. Първото предложение е по-добро, защото тук добавяме, че ще има декларация за произхода на средствата за парите на физическото лице.
Янаки Стоилов:
Оставяме за § 11 първия вариант.
Параграф 12. Тук в какво е разликата. Тук сте го повторили Мисля, че е едно и също.
Параграф 13.
Мая Манолова:
Тук е по-добре да направим компилация между двете. В двете точки да се включат и двете предложения.
Янаки Стоилов:
Имате ли готова редакция да я прочетете? Какво предлагате като редакция.
Мая Манолова:
При не представяне в срок на финансовите отчети и в случаите на нарушения по чл. 24 Сметната палата отказва да издаде удостоверение по ал. 1.
Янаки Стоилов:
Приемаме обобщен текст, като му уточните редакцията.
По § 14 няма предложения.
По § 15. Т. 7 остава, тъй като вариант ІІ се прие. Т. 2 остава.
Параграф 16. Няма бележки.
Моля още един път да огледате общия проект. Приехме съдържанието на текстовете.
Най-късно в началото на другата седмица ще се постараем да раздадем законопроекта за предложения. Нека да бъде в нормалния едноседмичен срок. След това може би е добре да се направи една малка работна група, като се поканят в нея представители от Сметната палата. След като изтече едноседмичния срок за предложения ще се работи в работната група, за да могат да се направят допълнителни предложения. Помислете за състава на работната група. Можем и в неофициален план да я консултираме, а може и на следващото заседание. Следващото заседание ще бъде в четвъртък, като допълнително ще уточним до вторник дневния ред.
Благодаря за участието. Закривам заседанието.

Председател на КПВ:
(Янаки Стоилов)
Стенограф-протоколчик: Председател на КВСОР:
(Минчо Спасов)