---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 40

Днес, 05.11.2008 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват Миглена Тачева, министър на правосъдието и председателстващ Висшия съдебен съвет, от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС, членове на ВСС - Цони Цонев и Петър Стоянов; от Инспектората към ВСС – Ана Караиванова, главен инспектор, Елка Пенчева, Ясен Тодоров и Незабравка Стоева.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-117 от 30.10.2008 г., № 854-02-118 от 30.10.2008 г. и № 854-02-117 от 30.10.2008 г., внесени от Ангел Найденов, Пламен Моллов и Росен Владимиров, № 854-02-94 от 12.09.2008 г., внесен от Борислав Ралчев и група народни представители и № 854-02-95 от 12.09.2008 г., внесен от Елеонора Николова и група народни представители.
2. Изслушване на информация от г-жа Ана Караиванова, главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет, относно дейността на Инспектората.
Има минимално необходимия брой регистрирани членове на Комисията, за да започнем работата по дневния ред.
По първа точка - Обсъждане на проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, внесени от Ангел Найденов, Пламен Моллов и Росен Владимиров.
Съгласно днешното решение ние ще разгледаме въпросите за промяна в правилника, отнасящи се към създаването на комисии, респ. подкомисии за контрол върху специалните служби. Ще включим и предложението на г-жа Елеонора Николова и един въпрос, който е дискусионен, по отношение на парламентарния контрол за установяването на конфликт на интереси. Законът предвижда създаване на орган за парламентарен контрол. Това излиза извън обхвата на темата, която е зададена, но ако прецените, можем да я включим и обсъдим и този въпрос, тъй като в скоро време така или иначе трябва да се занимаваме с него. Но това зависи от вашата преценка.
Предоставям думата, тъй като не виждам някой от вносителите, който да представи проектите, да изразите отношение по същество за това, което се предлага. Заповядайте.
Можете общо да се изкажете по проектите: за подкомисията за парламентарен контрол върху Националната разузнавателна служба, за Комисията за контрол върху Държавна агенция “Национална сигурност” и евентуално по Комисията по въпросите за държавната администрация като подкомисия, която се занимава с повдигнати въпроси.
Г-жо Николова, аз обявих и едно ваше предложение, което не знам дали ще поддържате. То не е направено като проект за промяна в правилника, но се отнася към темата на останалите решения и за това аз го обявих.
Имате думата. Г-жа Масева.
Елиана Масева:
Колеги, преди да започнат разискванията, понеже по Правилника за организацията и дейността на Народното събрание има предложения, които са внесени отпреди повече от една година, като се изготви доклада и становището, ако то не е внесено до председателя, искам да попитам дали то ще бъде обобщено по всички предложения, които не са внесени в дневния ред на Народното събрание и не са разгледани или ще обхване само тези предложения, свързани с контрола по отношение на службите и по Закона за конфликт на интереси.
Янаки Стоилов:
Второто, тъй като съгласно приетия дневен ред за седмицата, ще се очаква становището по тези въпроси. Аз предлагам да не обсъждаме другите въпроси.
Елиана Масева:
Не да обсъждаме. Ние сме ги обсъждали. Има становище на Правната комисия и питам дали няма да се обобщят, защото така е редно. И днес повдигнахме този въпрос – когато се внасят поправки в Правилника, това е изискване на самия правилник, да се обобщят всички внесени проекти за изменение и допълнение и да се докладват. Но преустановявам с коментара, тъй като разбрах, че няма да има такива инициативи от Правната комисия.
По отношение на така представените и внесени законопроекти за изменение и допълнение.
Първо, възразяваме срещу това, че основната дейност на комисията, която се създава за контрол на Държавна агенция “Национална сигурност”, а именно осъществяването на контрол, ще бъде зависима от волята на Народното събрание, когато осъществява дейност, която считаме, че е основна и най-съществена, а именно осъществяването на контрол върху работата на държавната агенция. Защото излиза, че тази комисия ще проверява всичко друго, но не и това, за което има самоинициатива. Искането на съгласие от Народното събрание не се оправдава с мотивите, които вносителите са изписали, че малкият брой депутати, от които ще бъде съставена подкомисията ще допринесе за ограничаване на възможността за неправомерно използване на класифицираната информация. В съответствие с това било и предлаганото ограничаване на участие на други народни представители в работата на комисията.
Така че именно т. 3 създава възможност за много по-широк достъп до информация, отколкото достъпа на шест членната комисия. Предлагаме т. 3 да отпадне.
Освен това, по отношение на състава на комисията (ал. 5). Шест народни представители – трима представители на мнозинството и трима представители на опозицията. Считаме, че опозицията не може да се представлява само от трима представители, тъй като опозиционните партии в 40-то Народно събрание са 5. Освен това, към опозицията вие включвате и независимите народни представители. Самото название “независими” не означава, че те принадлежат към опозицията и не може така механично да бъдат считани като част от тримата представители на опозицията.
Освен това, възразяваме и по т. 4 на чл. 17 – комисията заседава само в своя основен състав. Не може да се ограничат народните представители от това си конституционно право да присъстват и да участват в заседанията на парламентарните комисии без право на глас. Считаме, че това е прекалено и че няма да допринесе с нищо за целите, които се цитират в мотивите.
Що се отнася до другата подкомисия, имаме възражение по принцип, че дейността за контрол на службите не бива да се разделя така механично – контрол на ДАНС и отделно контрол НРС и НСО. Това би създало редица затруднения в правенето на изводи, които би трябвало да доведат до подобряване на работата, тъй като дейността на тези тайни служби, според нас, е свързана.
По същия начин възразяваме и по това да не могат да присъстват други народни представители в заседанието на комисията. Възразяваме и по отношение на броя. И това, което се отнасяше за първата комисия по отношение контрола на ДАНС.
По предложението на Елеонора Николова. Считам, че това не е изменение и допълнение на правилника. Като решение е малко по-подробно със същите забележки по отношение на броя на народните представители – 9. Явно по-рано е внесено това предложение.
Най-близко до идеята ни за осъществяване на парламентарен контрол е решението, внесено от г-н Ралчев и група народни представители.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Масева. Г-н Българинов има думата.
Предлагам ви да се спирате само на въпроси, които са дискусионни.
Борислав Българинов:
Моите забележки са подобни на тези на колежката Масева. Това са нещата, които лично за мен създават пречка за създаването на самостоятелна парламентарна комисия. Нещо повече, не бива да се разделя така механично Държавна агенция “Национална сигурност” и от друга страна, НСО и НРС, защото те също са много важни институции, върху които трябва да се оказва един много сериозен ефикасен контрол. Смятам, че разделянето от една страна, ДАНС - комисия, и подкомисия за другите две институции няма да отговори на реалностите и това би опорочило контрола, който трябва да се осъществява върху тези служби.
Всичко това, както е предложено от колегите Найденов, Моллов и Владимиров смятам, че е нежелание от страна на управляващите за създаване на една сериозна комисия, която да може да осъществява ефикасен контрол върху дейността на ДАНС. Забележките ми са основно за това, че комисията заседава само в своя основен състав. Отгоре е цитирано “въз основа на Конституцията на Република България”, с което се иска това изменение. Това предложение, което се прави, за мен лично е нарушение на Конституцията и с това се ограничават конституционните права, които са дадени на народните представители да могат да участват във всички парламентарни комисии. С това се ограничава дейността им и се нарушава Конституцията.
Другото, което лично за мен е мотив, който мога да посоча, е относно т. 3 на законопроекта на колегите Найденов, Моллов и Владимиров относно решението за осъществяване на парламентарен контрол по отделни разработки да става с решение на Народното събрание. Нали се сещате, че Народното събрание щом му се предлага точна информация за какво става въпрос и то вземе решение, след това няма да получим необходимата информация, която трябва да се получи от тази комисия.
Тези са моите забележки по тази комисия.
Същите са бележките ми и относно създаването на подкомисията.
Аз лично смятам, че това, което се предлага от г-жа Елеонора Николова и група народни представители е приемливо, но лично за мен най-изчистени са тези, които се предлагат от г-н Ралчев и група народни представители. В тази връзка аз заявявам, че ще подкрепя по принцип предложенията на г-жа Елеонора Николова и група народни представители и на г-н Ралчев и група народни представители. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Действително нашето предложение за решение е за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Когато сме разсъждавали върху необходимостта да се състави такава комисия опорна точка за нас е бил текстът на закона, който препоръчва да има такава постоянна комисия. Сметнали сме за необходимо да предложим да има представител от всички парламентарни групи и представител на независимите депутати и поради това броят е 9 народни представители.
Още веднъж сме подчертали нашето виждане, че тази комисия трябва да бъде председателствана от депутат от опозицията.
В нашето предложение се крие и другото наше виждане за това, че употребата на СРС трябва да бъде под граждански контрол, т.е. да бъде под контрола на Народното събрание, поради което една от функциите на тази комисия е работата по начина по който се искат, ползват, съхраняват СРС, изготвят се веществени доказателства и те приключват законосъобразно със съответния отчет пред институцията, която го е разрешила.
В този смисъл предложението на колегата Ралчев и група народни представители е в същия дух и в същата насока и аз го подкрепям.
Солидаризирам се с казаното от г-жа Елиана Масева и Борислав Българинов за това, че предложенията, които внася г-н Ангел Найденов и Плавен Моллов и Росен Владимиров диаметрално се различават и излизат от контекста на преговорите, които бяха проведени между опозицията и между управляващите, между постигнатия временно консенсус по отношение на това, че трябва да има постоянна комисия. Всички отстъпления, които бяха направени, в края на краищата бяха унищожени с предложението в § 3 в чл. 17, т. 3 – “с решение на Народното събрание осъществява парламентарен контрол по отделни разработки по ред, определен от комисията.”, което всъщност иска да покаже, че макар управляващите да се съгласиха, че вече 10 месеца нарушават закона като не съставят комисия, каквато се изисква по закон, а това всъщност го направиха, демонстрирайки това решение за изменение и допълнение на правилника, съгласявайки се, че такава постоянна комисия е законово необходима и трябва да бъде съставена. Фактически и двете комисии, които се предлагат – постоянната комисия и подкомисията, са поставени в подчинено унизително положение всъщност да не могат да осъществяват сами този контрол, който би трябвало да бъде тяхна функция. Защото е ясно, че след като пленарна зала ще решава по кои преписки комисията да може да се сезира, това значи че тя е бутафорна. Тя е съставена, за да се спази буквата на закона, но не е и духът на закона.
Същото мога да кажа и по отношение на подкомисията, която се създава към Комисията по отбрана. Обстоятелството, че тя е подкомисия, че всички въпроси ще се решават в голямата комисия отново показва, че тя има подчинено, несамостоятелно значение, т.е. няма никакво значение. При това положение аз изразявам и отношението на независимите народни представители, че в бутафорни решения и в решения, които създават вид, че решават въпросите по същество, не го правят, няма как да участваме. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Дискусията очертава въпроси, по които може да се постигне съгласие – такива, които изглеждат твърде проблематични.
За представителството на управляващите и опозицията мисля, че това, което е предложено, е сполучливо, тъй като ако в случая възприемем принципа “парламентарна група – представител”, тогава се получава в днешната ситуация обратна пропорция. Тогава излиза, че опозицията трябва да има превес, а не да има паритет между представителите на мнозинството. Аритметичният принцип може да доведе до абсурдни ситуации, когато множество опозиционни групи да имат по един представител, а ако управляващите партии са една или две, те трябва да присъстват там само в това скромно представителство. Нали разбирате, че няма логика и за това тук се провежда по-скоро едно политическо разграничение, а не на основата на парламентарни групи. Иначе съм съгласен, че независимите не могат автоматично да бъдат причислявани към опозицията или към мнозинството. Може би са се ръководили от преобладаващата практика, че обикновено независимите са някакво предмостие към опозицията, напускайки една група или обратното. Но това не може да ги дефинира като част от едните или от другите. Мисля, че тези възражения са практически по-обосновани.
Разбирам, че най-много спорове предизвиква т. 3 на § 3. Но ако има някакви варианти, които се смятат за компромисни, може би трябва да ги чуем, за да разберем дали все пак може да се постигне решение в тази област.
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Принципите, които са заложени в тази материя най-точно се отразяват в двата законопроекта, внесени от г-жа Елеонора Николова и група народни представители и от мен и група народни представители. Аз моля всички да бъдат подкрепени именно те.
Защо не може да бъде подкрепен законопроекта в двата му варианта на управляващото мнозинство, защото е малко некоректен.
Аз много се мъчих да разбера как ще се запази голямата тайна, която беше в основата на съкращаване на състава на комисии, подкомисии или каквито и да са те, когато пленарна зала ще определя. Какво ще каже пленарна зала: “Във връзка с еди-кое си мероприятие, свързано с подслушването на журналистите или на адвокатите, даваме мандат да отидете да погледнете кой е Иван, Драган...”. Това са неща, които са малко?!! За това ние не можем да се съгласим. Аз изразявам недоумението си от това защо беше пропиляно толкова време да се водят така наречените “конструктивни разговори”, когато впоследствие с тези две изречения нещата се напълно обезсмислят. Ние не можем да участваме в едно такова мероприятие, където да играем ролята на един дори “прозрачен параван”. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Бисеров и след това г-н Янев.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, аз мисля, че Правната комисия не е мястото, където можем да разрешим такъв тежък политически въпрос, защото това е политически въпрос. Но Правната комисия е мястото, където можем да не го стопираме за търсенето на решение на този проблем – как да се сложат под парламентарен контрол службите за сигурност. Прави са колегите, че някои от нещата, които бяха казани на преговорите, не са точно така отразени. Например, т. 4 – за това не е ставало въпрос. Нормално е тези специализирани комисии, които работят със специализирана материя, по-добро е да работят със своя си състав, отколкото там да е място, където да могат да ходят и други.
Вярно е, че т. 3 може да бъде прередактирана, преработена.
В същото време вярно е, че комисиите могат да бъдат и в малко по-голям състав.
Т.е. ако искаме да излезем от ситуацията, аз ви предлагам да подкрепим всички 5 проекта. Аз заявявам, че гласувам за всички 5 проекта. Защото това ще го реши залата. Защото няма никакво значение залата кое решение ще гласува. Ако опозицията каже, че няма да участват в еди-кое си решение, залата няма да го гласува. Парламентарното мнозинство е достатъчно интелигентно, за да не гласува решение, което после няма да се изпълнява. Като дадем ход и на петте решения, ние даваме възможност разговорите по темата да продължат. Моята идея е, че нито едно от тези 5 решения няма да мине точно по този начин. Което и да мине, ще трябва по нещо да бъде пипнато.
Янаки Стоилов:
Тогава предлагам да завършим дискусията и да гласуваме.
Христо Бисеров:
Вие знаете, че по време на дебата често се раждат работни групи, които сглобяват нещо и накрая минава едно решение, независимо върху коя редакция.
По тази линия ще се блокира и решението за Комисията по контрол на интереси, което е друга тема, обаче и тя ще бъде закачена на тази. И за да не стопираме усилията, защото моето лично мнение е, че и управляващата коалиция, и опозицията има стремеж за намиране на политическа формула. Но тъй като сме в последната година от мандата, вероятността да се намери политическата формула е малка. Ако беше първата година от мандата, щеше да бъде друго. За това ви предлагам да ги пуснем и петте предложения, за да не сме ние процедурна пречка.
Янаки Стоилов:
Ние имаме два варианта. Аз разбирам това, което предлага г-н Бисеров и щеше да бъде добре, ако ние бяхме в условията на обсъждане на законопроект. Но ние по същество, подкрепяйки всички възможни варианти, това е равнозначно на това, че все едно не сме ги разглеждали. Защото Народното събрание все пак трябва да приеме някакъв текст, а не идеята за комисии. Но можем да постъпим по друг начин.
Ако искат ръководствата на парламентарните групи, чувайки тази дискусия, да преценят дали до утре могат да сближат някои от тези позиции и ние утре да гласуваме текст, който би се приел. Според мен, това можем да направим в момента. Но виждам, че има съществени разногласия.
Борислав Ралчев:
Те са принципни, за съжаление.
Янаки Стоилов:
Ако има някакво сближаване на позициите, до утре този въпрос можем да го отложим.
Елиана Масева:
Г-н Председателю, понеже казахте, че ще предадете становището на Правната комисия, искам да заявя, че имам пълномощия от парламентарната група на ДСБ, а имаме и консултации с всички други опозиционни партии, че при положение, че се приемат тези текстове, ние няма да участваме в подобна комисия за контрол, както по отношение на ДАНС, така и по отношение на НСО и НРС, а също така е под въпрос и комисията, която е подведена под същите принципи и уклони, за конфликта на интереси.
Янаки Стоилов:
Има ли нужда да продължаваме дискусията сега?
Борислав Ралчев:
Когато има начин да се реши нещо в политически или юридически аспект, за който говори г-н Бисеров, политическият аспект мина, юридическата част не може да поправи другото.
Парламентарният контрол просто няма тази функция да утвърждава това, което мнозинството има - машинката за гласуване. Тя си го прави. Тук имаме един друг подход, който или ще се спази като принцип или просто ще си ходим по този въпрос.
Янаки Стоилов:
Г-н Сотиров иска думата.
Иван Сотиров:
Искам да тръгна оттам, където свърши г-н Бисеров и да подкрепя принципно това предложение, което направи г-н Стоилов. Явно въпросът е политически, а ние тук нямаме чисто политически мандат, защото ние също имаме аналогичните аргументи, които бяха приведени от ДСБ и от другите колеги. Така че действително е по-добре това да го свалим от днешното заседание, което предложи г-н Стоилов, и да се вземе политическо решение по въпроса. Иначе ние сме във възможност да гласуваме чисто процедурно след като имаме ясна политическа оценка и мандат.
Искам да изтъкна две неща, които за мен са абсурдни като предложения след като това все пак ще се представи на ръководствата на парламентарните групи, когато се обсъжда този въпрос. От една страна, ние се разбрахме за паритет. Не коментирам това, което се каза за съотношението, примерно 5 на 5. Но въпросът е, че от една страна, ние приемаме принципа за паритет, има джентълменска договорка и изведнъж с т. 3, с която се приема Народното събрание – мнозинството, да реши въпроса, се обезсмисля този паритет в комисията, защото вече се нарушава балансът и се дава възможност по политическа целесъобразност да бъде десезирана комисията и тя да не може да разглежда един въпрос, което обезсмисля изобщо съществуването на паритет в тази комисия. Освен, че има бонус, председателят на комисията ще бъде от управляващите, второ, управляващите съществуват на база политическо споразумение докато опозицията ситуационно може да е обединена по някои въпроси, но между опозицията няма такъв синхрон, какъвто има в управлението. При това положение има още два бонуса. Така че не виждам аргументи в посоката, в която каза г-н Стоилов.
И още нещо. Има сериозно противоречие между т. 3 и т. 4. От една страна се казва, че народните представители не могат да участват в заседанието на комисията и същевременно целият парламент, всички народни представители ще трябва да се произнасят по конкретен случай. Тук има отсъствие и на елементарна логика. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Добре. Ще преценим дали утре да завършим тази дискусия, включително и с решение.
Сега ви предлагам да преминем към следващата точка от дневния ред и да поканим представителите на Висшия съдебен съвет.
Елиана Масева:
Няма ли да гласуваме сега?
Янаки Стоилов:
Аз ви предложих ако трябва, до утре да се изясни въпроса, дали може да се стигне до сближаване на позициите и дали можем да гласуваме нещо, което е по-скоро обединяващо, отколкото разделящо. Ако това не стане, можем да завършим сега процедурата.
Елеонора Николова:
Г-н Стоилов, аз имам различно от вашето решение. За да видим как ще се сближат позициите ни, това ще стане ясно с гласуване и ще бъде катализатор за това в каква посока вървим – дали в посоката, която е предложението на г-н Ангел Найденов или в посоката на предложението на останалите колеги. Така че нека да гласуваме.
Янаки Стоилов:
Като завършим изслушването на Инспектората към Висшия съдебен съвет съм готов да се върнем към тази тема, но се опасявам, че продължихме повече от необходимото.
Елиана Масева:
Нека да гласуваме.
Янаки Стоилов:
Вие държите да се отхвърлят проектите? (Да гласуваме.) Добре. Г-н Янев иска думата и след това ще преминем към гласуване.
Яни Янев:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, явно е, че има доста концептуално разминаване във виждането ни за начина по който трябва да се осъществява парламентарния контрол върху специалните служби. Аз се опасявам, че битуващото разбиране за това, че парламентарният контрол по отношение на специалните служби трябва да носи абсолютно идентичния белег на парламентарния контрол, който се упражнява върху всички останали държавни институции, върху които той се разпростира, ще ни изведе на плоскостта практически тези служби реално да не могат да си вършат работата и няма защо да имаме илюзии изобщо в тази насока.
Ако, колеги от опозицията, считате, че тази комисия ще може по всяко време да влиза във всяка една разработка на специалните служби, аз мисля, че това е абсурд. Защото парламентарният контрол върху дейността на службите не е за това той да се осъществява по начин, по който те да не могат да си вършат работата, а той да наблюдава до каква степен тези служби, вършейки си работата не нарушават основните граждански права. От тази гледна точка изключението да се пипа конкретна разработка ще касае само случаите, когато има сериозни основания да се счита, че има нарушение на гражданските права и в никакъв друг случай. Не можем да оставим 6 човека да решават в коя разработка ще влязат.
Второто, което не разбирате, колеги, Без да ви обиждам, но ми се струва, че по отношение на същината не е ясно. Съгласни ли сме, че тук става въпрос за един специализиран контрол и че този контрол е различен от другия вид парламентарен контрол. Ако ние затова не сме съгласни, няма въобще защо да говорим по тази тема. Ако считате, че парламентарният контрол върху специалните служби ще бъде като парламентарния контрол върху всяко едно от министерствата, просто ние сме на светлинни години позиции една от други и се опасявам, че няма да се сближим. Просто няма как. Ако ние не отчетем спецификата на тази дейност и начита, по който ще се осъществява контрола върху тази дейност, ако не го отчетем, просто сме на коренно различни плоскости и няма място да се сближаваме.
Второ, във всички случаи на вас трябва да ви е ясно, че докладите, които ще излизат в пленарна зала и тогава, когато ще се поставя въпроса за съгласие да се влезе в конкретна разработка, тук не става въпрос да се докладват подробности, а да се докладват основания на базата на които да се счита, че има сериозни нарушения на гражданските права, без да се споменават имена. Ще ви кажа как? Когато тази комисия контролира, примерно, дейността на ДАНС и упражнявайки контрола върху всички останали неща, за които не се изисква специално разрешение от Народното събрание за да влезе, тя съвсем спокойно може да стигне до данни, които дават основание да се счита, че има нарушение на гражданските права. Тя ще докладва тези обстоятелства и ще получи мандата да влезе в конкретната разработка. Докладите за разисквания по проверки на отделни разработки никога не са предмет на изслушване на основната информация в пленарни зали или на конгреси. Няма такъв случай. Оттам нататък въпросът за тайната, който поставяте, е точно въпроса за бройката на хората, които могат да бъдат в тези комисии.
Това, което предлагаме, е нещо, което е напълно разумно, нещо, което ще върши работа на парламента да си упражнява контрол, но в никакъв случай няма да води до нарушаване на основните функции на тези специални служби да изпълняват онова, за което са създадени. Опасенията ни са в обратната посока, че тогава когато се поставя въпроса за влизане в конкретни разработки, се решава само от комисията, е напълно възможно да имаме ексцес заради това, че ние все пак всички се доверяваме само на 6 или на 9 или на 10 човека, а не е нещо, което е много важно за националната сигурност и парламентът трябва да носи отговорността за цялото това нещо. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви г-н Янев. Преди да пристъпим към следващата точка от дневния ред, ще вземем решение по тази точка.
Имаме два варианта, съобразно с дискусията и представителството тук, или нищо да не приемем, или да приемем по принцип всичко, без да финализираме тази дискусия. Мисля, че са еднакво вероятни и двете неща.
Аз ви предлагам, ако искате, да приемем следното решение:
Комисията по правни въпроси е категорична в мнението, че е необходим парламентарен контрол върху дейността на съответните служби, които обсъждаме. Но комисията не постигна съгласие по всички от елементите, които засягат статута на такава комисия и затова предлага на Народното събрание след обсъждането на внесените проекти, да достигне до конкретната редакция, която урежда дейността на тези органи. Това е резултатът от дискусията и ще видите, че никакво друго решение няма да може да се приеме в този момент.
Елеонора Николова:
Г-н Стоилов, нали все пак ние не сме ОФ организация, а сме политически орган, който взима решение със “за”, “против” и “въздържал се”. И тъй като аз съм вносител, предлагам предложението, което съм направила заедно с група народни представители, да бъде гласувано.
Янаки Стоилов:
Макар че това не се отнася за правилника, ще го подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване всички предложения последователно.
Тези, които подкрепят предложението на г-жа Николова, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема това предложение.
Които подкрепят предложението на г-н Ралчев и група народни представители, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема.
Ако не възразявате, другите три проекта анблок да ги гласуваме.
Борислав Българинов:
Г-н Стоилов, г-н Бисеров каза, че ще гласува и за петте проекта.
Елеонора Николова:
Тогава са девет “за”, а не осем.
Янаки Стоилов:
Той е имал предвид, че и вие ще ги подкрепите.
Сега подлагам на гласуване проектите, внесени от Пламен Моллов, Ангел Найденов и Росен Владимиров. Двата проекта са по една и съща тема – за двете специални служби. Които подкрепят тези законопроекти, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Осем “против”. Не се приема.
Другият проект ще го оставим, тъй като той е извън тематиката.
Това, което в началото казах, се оправда – Комисията не подкрепя нито един от проектите.
Тъй като презумпцията, г-н Българинов, ако иска г-н Бисеров, нека да си реализира в пленарното заседание гласа. Неговата идея беше, че той би подкрепил проекта, ако се подкрепят всички, а не да се подкрепи вашия за сметка на другия. Така че аз тълкувам мисля правилно волята, но той е свободен да заяви в пленарна зала дали правилно е отразен неговия глас.
Борислав Българинов:
Да игнорираме тогава неговото гласуване.
Янаки Стоилов:
Той е заявил позиция. Защо да го игнорираме.
Борислав Българинов:
Той заяви позиция, че ще гласува за всички проекти.
Янаки Стоилов:
За всички, резюмирайки, че това ще бъде общата позиция.
А сега приключваме с тази точка. Утре ще го пипате него. Аз повече няма да тълкувам.
По втора точка – Изслушване на информация от г-жа Ана Караиванова, главен инспектор на Инспектората към Висшия съдебен съвет, относно дейността на Инспектората.
След изслушване на информацията ще разискваме по нея.
Г-жо Караиванова, заповядайте.
Ана Караиванова:
Благодаря ви.
Г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,
Аз мисля, че тази среща е полезна. Защото като гледам стенограмата от първото изслушване, което миналата година е било на 18 октомври. Добре е да отчетем пред вас какво сме извършили до този момент, какво сме обещавали, поне в мое лице, защото четейки стенограмата виждам, че аз повече съм обещавала. Ще споделя пред вас кои проблеми срещаме, за да видим как могат да се решат съвместно от всички органи.
Тук съм поканила инспекторите Елка Пенчева, Ясен Тодоров и Незабравка Стоева.
Искам да ви благодаря за добрия избор.
Аз не мисля да правя цялостен отчет на работата на Инспектората. Това е предвидено в закона и когато пишем общо доклада с Висшия съдебен съвет, ще дойде ред и на това.
Сега искам да заявя, че действително много работят инспекторите, а моите задължения минават и с доста представителни мероприятия и за това почти не ми остава време да върша същински проверки, но инспекторите работят много. Даже днес искаха да отидат на една внезапна проверка, но им казах, че оставам на тяхната воля да преценят дали ще имат време, защото обработват докладите и не са приключили всички проверки на място от годишната програма във Великотърновски апелативен район.
Раздадох един отчет в последния момент за м. Октомври, който правим по Плана за действие.
Г-жо Министър, на Вас ще го изпратим, на МВР. Това е ежемесечно отчитане. Така ще придобиете представа за един месец какво сме извършили и какво отчитаме по заложения механизъм за сътрудничество и взаимодействие.
Четейки стенограмата от миналата година, едно от твърденията ми е, че не виждам Инспектората като “тихо пристанище за големи заплати”. В никакъв случай не се оправда това опасение на някои. Инспекторите непрекъснато са по проверки, а когато са тук пишат сигналите си – по разни сигнали проверяват софийските съдилища. От друга страна, твърдяла съм, че не бива псевдоразбиране “колегиалност” да се замитат недостатъците по ДСР, за да не се развали добрия образ на съдебната система, тъй като носителите на недостатъци имат конкретни имена. Мисля, че ние доказахме на практика, че действаме по този начин. Може би не сме оборудвани все още технически и изоставихме малко техническата канцеларска работа, нямаме никакви електронни системи освен компютрите, но сме пуснали поръчка. Сега броим на ръка.
Вчера г-жа Мингова отчете, че Инспекторатът досега има 11 сигнала за дисциплинарни наказания. Подготвяме и още и то за тежки наказания за една проверка, която направихме в изпълнение на т. 1 от графика. Наблегнахме на внезапни проверки. Отидохме в един съд наблизо до София – съда в Костинброд. Направихме една цялостна проверка, защото имаше сигнал, отделни софийски съдилища проверявахме и оттам излезе една цяла верига. Надявам се, че прокуратурата ще продължи нашите усилия и ще ги събере всичките, защото и те са водили едно по едно отделни дела.
Това, което от моите обещания не съм изпълнила, то е да не воювам с други органи. Изглежда ми е много трудно. За това аз съм съгласна и смятам, че всички органи в държавата трябва да си сътрудничат. Защото те само заедно представляват цялата държава. И отново за онзи случай, който се разглежда от дисциплинарен състав, за житото на селяните от една кооперация в Белослатинско, което за малко да замине директно за корабите с помощта на съдебно решение, смятам, че беше успешно, защото обикновените трудови хора почувстваха съвместните усилия на цялата държавата, че държавата защити тях, трудовите хора, а не защитавайки правата на бандита, дали ще дойде с адвокат, дали е редовно призоват или не, да се размие отговорността му във времето и живото вече е заминало. Стремя се, полагам усилия, но очевидно те не винаги се оправдават.
Твърдях още от първия анализ на върнатите за доразследване дела, че това е нормалното. Всички вие сте запознати с конфликта, който избухна, когато се търсеха правописните грешки, а не същността. Твърдях, че това са нормални наслагвания на отношения, поскръцвания на два органа, които може би търсят начин да се покаже кой е по-големият, кой на кого е подчинен. Сега обаче, в резултат на този анализ, се правят съвещания в цялата страна и аз намирам, че това е една много полезна форма – да се анализира, да се види къде са недостатъците и да започне да се гледа на тях, защото не всеки магистрат правораздава сам за себе си. Надявам се, че това ще допринесе за съответните резултати.
Друго, което сме извършили, е по противоречивата практика. Досега имаме три сигнала за тълкувателни решения: един до Върховния касационен съд за съкратеното производство, с конкретни примери, събрани при проверките ни на място за различното му приложение; втори до Върховния административен съд за различното прилагане на таксите по реда на ЗАН, които някои събират, а други – не събират, за което получихме сигнали от някои юридически лица; третото беше за нееднаквото приложение на чл. 216, а се очаква и за чл. 217 - това са за повреждане и унищожаване на чуждо имущество, а другото е за злоупотреба с доверие, във връзка с преходната разпоредба – дали е частен характер, дали от общ характер във връзка с отделно решение на Върховния касационен съд, което чрез министър Тачева сигнализирахме; четвъртото го подготвям и до края на седмицата ще изпратим сигнала до съответния компетентен орган за издаване на тълкувателни решения по едни много сложни въпроси по Закона за концесиите. Г-жа Стоева подготвя основно сигнала.
Сигнализирахме и прокуратурата. Виждам, че съм посочила в изложението си, че няма формално да подхождаме по движението на делата за случаите, които нашумяха миналата година с предварителните обезпечения на искове чрез запориране на сметките на ДЗИ и на Фондовата борса. Инспекторатът в Министерството на правосъдието беше написал на единия ден образуване, на другия ден издадено, няма нарушение по движението на делото. Аз като заместваща министъра отказах да го подпиша и казах, че за мен това не е инспекторат. Нашият Инспекторат направи много задълбочена проверка по сигнала първо в Горна Оряховица. Счетохме, че там има данни за престъпление. Сега при плановите проверки продължават да изкачат безобразия, независимо граждански или наказателни съдии по професия пре3дишна, донасят сигналите и ще пишем отново допълнение до Главна прокуратура, защото понякога дългогодишни съдии, каквато например беше и заместник-министър Янкулова, която при посещението си се чуди, че може да има такива абсурди – един районен съдия да спре като обезпечителна мярка отменителното определение на Великотърновския окръжен съд и то районен съдия от друг съд и е понесъл тежкото наказание “забележка”, за което от административния ръководител.
За това аз смятам, че нашите инспектори и експертите към тях работят много напрегнато, задълбочено с мисълта, че следва да бъдат полезни на гражданите, на цялата държава за оздравяване на съдебната система и поставяне на едни действително професионални стандарти.
Поводът, за който все пак съм тук, е възникналото разногласие, добило гражданственост за заплатите на експертите. Ние не искахме заплати. Ние искахме да се включи нов ред в единния щатен класификатор на длъжностите в съдебната система. Защото така както включиха нови редове за “главния инспектор”, за “инспекторите”, понеже не фигурираха като такъв орган и “експертите” не бихме могли да ги приравним на обща администрация, каквито са съдебните администратори, главните секретари и т.н. Тогава възникна идеята да поискаме законодателна промяна в един текст, за да не бъдат демотивирани експертите, които по време на проверките са били много разтревожени от това, да не кажа демотивирани, с тревога че са започнали при обявен конкурс, при едно възнаграждение, дали ще трябва да връщат от заплати – нещо, което е невъзможно. Аз ще си понеса отговорността, ако някой смятат, че съм извършила престъпление.
Именно тук е мястото да кажем, че идеята на този орган е да сътрудничим с всички, и всички имаме задачата да работим именно с оглед на интересите на държавата, която я заплашва една не много приятна санкция, освен наложените финансови, предпазната клауза, да не допуснем това, защото ние не сме “слезли от дърветата” и ние имаме правна наука и то на много високо европейско равнище и ще бъде обидно за всички магистрати, които работят добре, за сметка на онези, които си позволяват някакви безобразия.
Аз може би прехвърлих времето, което не ми беше определено този път. Може би не бях достатъчно подредена в изказа си, но исках повече неща да кажа за кратко време. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Мисля, че тази информация дава възможност членовете на Комисията да коментират, да поставят въпроси. Вие очертахте, както предметните действия и резултати на Инспектората, така и проблеми около неговата собствена организация. Втората група въпроси мисля, че не трябва да преобладават. Хубаво е, че ги поставихте. Аз апелирам към членовете на Висшия съдебен съвет да се върнат към обсъждането на тази тема, а не ние чрез законопроект да я решаваме, тъй като утре при разногласия можем да спорим и в закона да фиксираме възнагражденията на техническия персонал, който подпомага Висшия съдебен съвет и респ. Инспектората. Мисля, че това са разпоредби, които не трябва да бъдат в закона. Аз очаквам да се намери положителното решение, за което апелирате, още когато обсъждаме бюджета за следващата година и да чуем и позициите на Висшия съдебен съвет. Защото когато ние приемахме Закона за съдебната власт, а и така се и прие, експертите заедно с инспекторите участват в проверките. Аз разбрах, че са възникнали спорове дали могат експертите да участват. Но такъв е записът на закона. Така че не могат да бъдат изолирани експертите от проверяващата дейност. От тях не можем да изискваме да извършат проверката, но те са част от тези проверяващи екипи. Мисля, че това е аргументът наистина техният статус да бъде подходящ за работата и отговорността, която извършват. Това е само като една бележка, по която се надявам дори и тук да постигнем общи виждания, за да се решат тези, бих ги нарекъл, съпътстващи проблеми.
Г-жо Тачева, заповядайте.
Миглена Тачева:
За да внесем яснота в този спор и да приемем, че той е приключил, действително има работни група, която пише промени на Закона за съдебната власт. И действително там спорихме много за това експертите какви експерти са: дали не са част от съдебната администрация и дали те трябва да получават различно възнаграждение от това, което е на съдебните служители. Аз смятам, че след като в крайна сметка законопроектът ще бъде законопроект на правителството, това е част от нашето становище и на голяма част от членовете на Висшия съдебен съвет, смятам че в Закона за съдебната власт трябва ясно да се приравни възнаграждението на експертите на съответните нива, като ще преценим какво е нивото на експертите. Защото това са различни хора от техническата администрация и тълкуването на закона е по този начин. За това предлагам по тази тема повече да не дискутираме. Смятам, че сме намерили практическото решение чрез промяна на Закона за съдебната власт, а след това ще бъдат изведени на отделен ред в класификатора.
Янаки Стоилов:
Въпросът да се актуализира още при обсъждането на бюджета за следващата година и с това може би трябва да намери и практическо решение, защото законовото решение е последващо.
Ана Караиванова:
Нямаме проблем.
Янаки Стоилов:
Аз знам, че вие нямате проблем, но има проблем да се изразходва законосъобразно този бюджет и за това тези редове трябва да бъдат по съответен начин предвидени при формирането на бюджета.
Г-жо Караиванова, тъй като давам думата на колегите за коментари и въпроси, искам още в началото да поставя един въпрос.
Вие проследявате ли интензивността на сигналите от различни съдебни райони, които също могат да са показателни, особено при тяхната проверка, къде възникват системни слабости и къде това са инцидентни прояви. Защото, както Вие самата загатнахте, в някои случаи става дума не за изолирани случаи, а за практики, които рецидивират. Освен това, при мен в Комисията се получават доста сигнали. Ние се стремим в някаква степен да ги преценяваме доколкото може, където има просто несъгласие със съдебни решения, да не ви обременяваме, но в други случаи разчитам, че, пращайки тези сигнали за проверка, също може да се изясни дали всичко е било както трябва в повдигнатите въпроси.
Освен това, бих искал да се коментира най-тънката и деликатната граница как, проверявайки по формални показатели, в някои случаи зад формалните показатели могат да се открият проблеми по същество. Не става дума в хода на производството, а там където може да се проникне в същината на акта и да се открият други мотиви за неговото постановяване или задаване.
Г-н Българинов, заповядайте.
Борислав Българинов:
Искам да задам два въпроса, но ако не са във вашата компетентност, може да не отговаряте.
Първият въпрос е правили ли сте анализ там където сте извършвали проверки къде е нисък процентът на прилагане на института на споразумението, говоря за наказателни дела, в кои съдебни райони е това и по кои текстове от Наказателния кодекс.
Вторият ми въпрос е при извършените от вас проверки установявали ли сте какви са причините за отлагането на делата и какъв е процентът на отложените дела поради заболяване на защитника.
Янаки Стоилов:
Благодаря за въпросите. Други въпроси и становища има ли? Няма. Заповядайте, г-жо Караиванова, да отговорите.
Ана Караиванова:
Не сме направили справка за кои райони имаме най-много сигнали. Имаме идеи по най-различни показатели да групираме. Днес подписах за малка обществена поръчка да ни правят информационна система. Броим на ръка, когато правим различни отчети. Ще направим и по този показател. Аз имам идеята да кажем и колко сигнала имаме от адвокати. Защото имаме много сигнали от адвокати, някои от които основателни. Те ни казват, че ние сме им последната надежда. Има различни безобразия и ние откриваме такива. Имаме и някои млади адвокати, които си мислят, че чрез нас ще си решат делото. И това искам да видя, защото за мен е много ценно, когато адвокат ни сигнализира. Те виждат много добре недостатъците. И това, че трябва много бързо да изпрати молба за възобновяване на делото, а го държи един месец и повече. И се наложи да изпратим на място проверка, за да се изпрати в същия ден по-нагоре.
Нямаме още информационни системи и затова не сме ги групирали.
Аз благодаря и за това, че вие сте една от първите комисии, която като види, че няма основание да ни се изпраща, го спирате още при вас. Не ползвате комисията за “пощенска кутия”, както се казва. Защото при нас пристигат преписки от Президентството, от Комисията по жалби, молби, петициите, от Комисията по корупцията и от много държавни органи. В някои от тях се вижда действително, че няма основание. На гражданите им прощавам, но на държавни институции – не. Благодаря ви още веднъж. Но всички сериозни сигнали ние ги проверяваме откъдето и да са получени.
По същество как ги проверяваме? Когато един съдия е разгледал дело, което не му е родово и подсъдно, то не е написано в правомощията, но експертите са достатъчно опитни да не го премълчават. Търсим на кой можем след като изложим тези безобразия на кой орган можем да го изпратим: било на прокуратурата, която би могла по-активна да бъде и основната й работа да не е насочена към нарушенията на пияните шофьори, където последните години бележи най-големи бройки, а да се заеме със сериозната престъпност. Такива бяха констатациите ни в Търговище, във Варна, които дадохме за дисциплинарно уволнение. Мисля, че това е ценното и това инспекторите го възприеха като стил, че не работят формално, а се стремят максимално да извлекат полезното взаимодействие във всичко, което проверяват и да го подадат на друг орган да си свърши работата. Тези проверки, за които се самосезирахме по Закона за отговорността на държавата веднъж при участието ми във Висшия съдебен съвет, където се гласуваха допълнителни суми на Прокуратурата, за да се разплати с тези, които са били, видяхме и там безобразия. Ние дадохме нашите констатации, изпратихме ги до ръководителите, някои възразяват, ще им отговорим достатъчно любезно. Изпратихме го и на Висшия съдебен съвет, както и проверката по САПАРД, за която очакваме от тях да набележат някакви мерки по тези по-общи организационни, да не се допускат и други такива недостатъци. Още повече, че една от преподавателките в НИП, една добра преподавателка и добра съдийка, която уважавам, от Градския съд каза: Дайте ги тези определения и ние да организираме практически курсове на наказателните съдии именно по тези слабости, които допускат и неправилно приложение. Аз казах, че това е прекрасно, и когато дойде, ще й ги предоставим.
Г-н Българинов, къде е нисък процентът? Това го правиха при плановите проверки. Върти ми се нещо някъде в Бургаския район, но не мога да кажа точно. Но моето становище е, че съдбата на наказателното производство, което винаги е било дело на държавата, не може да се поставя в зависимост от подсъдимия. Няма такава система. Но както го изтълкуват или както промените закона. Ще ви изпратим информация за Бургаския апелативен район, откъдето имаме информация в кои съдилища повече и в кои по-малко.
Какви са причините за отлагане на делата? Това също се прави по някои избрани дела при плановите проверки, които са много полезни, макар че много амбициозно поехме да апелативни района за една година и то в първата година от създаването ни, когато едновременно трябва да вървят всички организационни въпроси. Но искахме да имаме общ поглед. Догодина ще сменим начина на проверките. Прекалено много е натоварването сега. Въпреки че на мен ми се иска ако и догодина два апелативни района проверим, ще имаме един цялостен поглед.
Освен това проверяваме конкретно по така наречените “от особен обществен интерес”. Първото шестмесечие изпратихме информация по този списък. Голямата част бяха в София. Видяхме някои неща. Аз вече няколко пъти цитирам. По вестниците пише: “Делото се отложи заради болен адвокат”. Така че и това го има. Ще се срещнем с г-жа Доковска, за да видим какво констатираме ние и те съответно да вземат мерки. Това, което ми направи впечатление, по едно от делата за един прокурор от Софийска районна прокуратура, основният свидетел е прокурор. Три пъти той не се явява и съдът изпраща писма: къде е адресът, кой да го доведе, съдебната охрана. Той е от Градска прокуратура, 15 минути почивка, един телефон на г-н Налбантов и да го докарат веднага, на три спирки с трамвая е. Накрая го призовали. Трябва да се учат на дисциплина. Мисля, че ще намерим добър език с много от административните ръководители. Самите инспектори, които ходиха по планови проверки, установяват много добри взаимоотношения. Там където съдът и прокуратурата взаимодействат добре, резултатите са добри. Там където воюват, резултатите веднага се отразяват на работата.
Борислав Българинов:
Вие разбрахте това, което ви попитах, защото едва ли не се определи, че една цяла гилдия е причина за края на делата, а именно адвокатите. Така че в тази връзка ви зададох въпроса. Ако има такава информация, ще бъда много доволен да ни я предоставите, за да можем да видим дали е така.
Относно първия въпрос, мога да ви кажа конкретно, че в Хасковския съдебен район почти няма дела със споразумения по чл. 242 – това е за контрабанда. Направете си изводи за какво става въпрос.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев има думата.
Борислав Ралчев:
Моят въпрос е за следното. Имате ли взаимоотношение конкретно по поводи или по някои обобщени данни със съветите на адвокатските колегии и оказват ли ви те някакво съдействие или съпротива по който и да е въпрос. Защото виждате, че има вече предложения и по НПК в тази връзка. В аспект на Инспектората.

Миглена Тачева:
За Инспектората ще каже г-жа Караиванова. Но не само в аспект на Инспектората, ние имаме на базата на анализите, които правим сега на отложените дела по апелативни райони, информация колко дела са отложени, кой е виновен. Много малко са делата, които са отложени заради заболяване на адвокати. Сега няма да влизам в дебат за текста в НПК. Той влезе малко след Министерския съвет (на вносител). Аз не смятам, че този текст ще подобри наказателното правораздаване. Напротив, според мен, ще се забавят повече нещата, ако адвокатурата реши да противодейства на назначения служебен защитник. Във всеки един момент подсъдимият може да се откаже от договорения адвокат, а за служебния просто да не говорим. И тогава когато в Съвета правосъдие и вътрешни работи ние обсъждаме с колегите министри, когато става дума за задочно осъден и държавата му слага служебен защитник, държавата да гарантира личния контакт на този, който го няма със служебния защитник, за какво става дума в тази ситуация. Опитах се, коментирахме го няколко пъти, но текстът така или иначе се написа и тръгна.
По повод на споразумението. И това го има като статистика, не по Инспектората, а статистиката, която получава Висшия съдебен съвет за работата на конкретните съдилища: колко дела приключват със споразумение, колко дела приключват като съкратено следствие, колко дела са по чл. 78а. Близо 2/3 от делата, които вървят по съдилищата са по чл. 78а. И с тази процедура, която ние сега предложихме да не се предявява “на живот и смърт” обвинението, смятам, че ще излезе от прокуратурата и ще минават по-бързо нещата.
По текста за споразумението. И това има конкретно като текстове на базата на ония големи чаршафи, които всеки един съд прави в края на месеца като статистика.
На въпроса на колегата Ралчев. Ние имаме изключително добро взаимодействие с Висшия адвокатски съвет, с председателя на Висшия адвокатски съвет. Колегата Доковска направи вече две национални съвещания: един път на дисциплинарните състави, втори път – по обща идея с адвокатските съвети, които инициират дисциплинарните производства. Защото ако видите за последните години, голямата част дисциплинарните дела на адвокатите са заради неплащане на членски внос и много малко са тези за нарушение на етичните правила.
Когато направихме изнесените заседания говорихме с колегите съдиите да възобновят онази сигнална функция, когато едно дело се отлага по вина на адвокат, ще го кажа вина, въпреки по причина неявяване на адвокат, за да могат адвокатските съвети да изпълнят своите правомощия. Осъществили сме добра координация и смятам, че тя ще даде резултат и без този норми, които се предлагат.

Борислав Ралчев:
Да допълня малко въпроса си. Вие имате ли данни в някои определени райони дали едни и същи адвокати по наказателни дела многократно се назначават за служебни защитници. Имате ли такова впечатление или данни?
Миглена Тачева:
Има такава статистика в Националното бюро за правна помощ. Има регистър на служебните защитници.
Борислав Ралчев:
Не говоря за конструкцията на служебните защитници. А за адвоката “Х”, който в рамките на три месеца или пет месеца 10 пъти е назначаван.
Миглена Тачева:
Това става по предложение на адвокатския съвет за човека, който е ангажиран за осъществяване на правната помощ на съответния адвокатски съвет. Аз ще поискам такава информация.
Борислав Ралчев:
Дали минава това през адвокатския съвет.
Миглена Тачева:
Тази е разпоредбата на закона. Ако Вие имате някакви други конкретни практики, които са в конкретни съдилища, дайте ни ги, защото аз смятам, че Националното бюро за правна помощ в последните месеци работи много добре и там много скоро ще имаме и малко по-различни резултати.
Борислав Ралчев:
Дали имате впечатление за следното. Дали случайният принцип на разпределение на делата се прилага по отношение на мерките.
Ана Караиванова:
С г-жа Доковска се знаем от 30 години. Засега си говорим по телефона, но ще направим обща среща. Засега не ни е останало време затова, но ще намерим време и знам, че тя ще вземе принципно отношение, както и ние. Г-н Петров, който е инспектор сега, до миналата година е бил член на Висшия адвокатски съвет, така че няма да има проблем. Имаме такива данни. Аз уважавам адвокатската професия и оттам съм си вадила хляба, но уважавам само добросъвестните адвокати.
За фалшифицираните подписи и имотите. В Костинброд излезе един адвокат, който е избягал докато нашите служби са били на път. Там излизат страхотии. Актът, който се подготвя за проверката в Костинброд, близо 70% е един съдия. Разбира се че се проверява. За Горна Оряховица три пъти. Във варненския случай видяхме, че и случайният принцип се заобикаля по класически начин. Казаха ми го адвокати. 8 съдии – 8 молби. Едната попада при съдията, който трябва, 7 остават без уважение, за държавна такса.

Борислав Ралчев:
Вторият ми въпрос. Може ли да се провеждат заседания от какъвто и да е характер, в Дирекция на полицията. Би било любопитно да се получи мнение по този въпрос.
Янаки Стоилов:
Тъй като разговорът взе да става вече неформален.
Борислав Ралчев:
Моля да ми бъде позволено само още една минута време.
Янаки Стоилов:
Понеже стана вече на въпроси и отговори, и да не се отклоняваме от основната тема.
Борислав Ралчев:
Искам да кажа, че тези институции, които се създадоха последните няколко години, са изключително отговорни и като професионалисти, и като колеги и като статуса, който имаме, определено имаме много големи надежди към тези институции и знаем вашите трудности. Аз, който като чели най-отдавна помня от всички тук в залата, знам какъв авторитет имаше в края на краищата Инспектората и какво означаваше да съдиите, като се чуе, че са тръгнали от София. На мен ми се струва, че този авторитет вие ще го заслужите в много скоро време и ви пожелавам успех. Искам да ви уверя, че не сме адвокати на никого. Вчера си позволих в пленарна зала да кажа, че решението с отлаганите дела по повод на адвокатите може да намери решение по един елементарен способ, малко груб: Пет доктори и пет адвокати по чл. 316 там, където им е мястото.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев иска дума и г-жа Николова. Нека да чуем и техните становища и ако трябва коментар след това и мисля, че с това приключваме. Има ли други желаещи?
Яни Янев:
Г-жо Караиванова, част от темата, която исках да поставя на Вашето внимание, се зачекна преди малко.
Видимо от допълнителния доклад, който ни представихте, става ясно, че нарушенията във връзка с допускането на обезпеченията, а очевидно е, че има такива случаи с мерките за неотклонение, става на базата на това, че дежурните съдии не са на базата на случайния принцип. Очевидно е, че има проблем, а когато имаме проблем, трябва да търсим решение. Аз за това поставям въпроса. В този смисъл тази практика, примерно за тези хора ще има наказателни производства, но това не решава въпроса. Защото това, че по презумпция всички, които упражняват тази професия са добросъвестни и не може да се възприема, злоупотребата в тази насока ще рециклира някъде другаде в някой друг съд. Очевидно е, че се случвало, защото това е слабост.
Второ, направи ми впечатление, че има несъразмерност на наказанията, които се налагат. Тук в случая за Костинброд след 18 месечно забавяне се налага на прокурора “забележка”. Повече от ясно е, че тази работа е уговорена. Защото 18 месеца работата е уговорена отвсякъде. Тази “забележка” просто не си върши функцията. Като чели трябва да бъде нещо по-сериозно, защото това е повече от видимо, че логиката на поведението “съдия-изпълнител – прокурор” по някакъв начин се сглобява.
Елеонора Николова:
Уважаеми колеги, както знаете, винаги с внимание и с подкрепа се отнасяме към работата на Инспектората и на Висшия съдебен съвет. Това са нови институции, които по наше мнение действително заработиха с логиката, с която бяха създадени.
Аз съм смутена от твърдението, че вие можете да проверявате по два съдебни района на година.
Ана Караиванова:
Два апелативни района.
Елеонора Николова:
Това е нещо друго. Това значи, че вие много бързо ще придобиете представа за това какво се случва.
Аз съм удовлетворена от това, че вие отделяте специално внимание на причините за отлагане на делата. Виждам го за Сливен, за Ямбол, за Елхово, което ако ние го получим като справка, особено за дебата по изменението на НПК. Може би Министерството на правосъдието и Висшият съдебен съвет ще ни подпомогнат всеки с информацията, която има, за да може да стане един принципен дебат за това къде се коренят причините. Защото аз винаги съм смятала, че ако съдията си е на мястото, до отлагане на делата трудно ще се стигне. Въпрос на преценка е кое е по-страшно - да се отложи делото, защото го няма защитника или да се отложи делото, на което са призвани 50 свидетели, за да не можеш после да ги събереш още 10 пъти. Тук не е казано, няма дори и причина поради какъв ангажимент се отлагат делата. Това е по-страшно и по-демобилизиращо, отколкото един път да се разболее адвоката. Хубаво е тези неща в дебата, който правим в зала за съдилищата, ние да ги имаме и да ги дискутираме, защото през дебата в народното събрание много по-лесно те стигат до хората. Защото наистина напоследък се търси “необходимия грешник”, а не е справедливо да го посочиш само в лицето на една институция. За това тази информация ще бъде успешна.
Другото, което искам да кажа, е, че за нас е много важно да видим синхрона в работата на Инспектората и Висшия съдебен съвет, където се отнася до груби нарушения, нека да кажа направо престъпления. Може би този синхрон ще удовлетвори и обществото по някакъв начин, ако за тези неща, които са видимо престъпление, последват бързи присъди. Да стане ясно, че системата чрез тези много важни институции, които са създадени по закон, имат способността да се самосезират, за да не бъде тя под ударите на всички граждани, които се присъединяват, някак си много е лесно да се присъедини – всеки има някакъв неуспех в съдебната система, по които е бил страна, към упреците, които основателни или неоснователно се сипят. Моята молба е за спешната информация за причините за отлагането на делата, която да стигне до Правна комисия най-малко, за да бъде една добра подложка за нашата дискусия за измененията по НПК. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-жа Масева иска думата.
Елиана Масева:
Бих искала да попитам дали тази допълнителна информация и основната информация бихте могли да изпратите до административните ръководители в съдилищата. Изпратена ли е?
Ана Караиванова:
Изпращаме до проверяваните.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Стоянов.
Петър Стоянов:
Понеже г-н Янев спомена за дисциплинарната практика, бих искал да взема отношение. Аз съм председател на Комисията по дисциплинарните производства във Висшия съдебен съвет.
Накратко ще ви кажа, че за периода от 1 януари 2008 г. до 31 октомври 2008 г. във Висшия съдебен съвет, и в комисията са разгледани 112 дисциплинарни преписки. За сравнение през 2006 г., когато Висшият съдебен съвет по отменения вече Закон за съдебната власт налагаше абсолютно всички наказания, е имало образувани 16 дисциплинарни преписки. През 2007 г. са 27. Към настоящия момент – до 31 октомври 2008 г., във Висшия съдебен съвет са образувани 27 дисциплинарни производства. Става реч за този вид наказания, които са в правомощията на Висшия съдебен съвет. 11 от тези 27 са следствие на проверки, констатации и предложения на Инспектората, 12 са направени от административния ръководител, 3 има от петчленен състав на Висшия съдебен съвет и 1 по предложение на министъра на правосъдието.
Относно тежестта на налаганите наказания, днес Висшият съдебен съвет разгледа дисциплинарно производство, което бе преобразувано от дисциплинарна преписка. Касае се за съдия в Хасковския районен съд, чете условна присъда, не изменя мярката за неотклонение и човекът 4 месеца лежи в затвора, търпи наказание без присъда. Сложена е забележка. Дойде в комисията и в комисията решихме да го предложим да се преобразува в дисциплинарно производство и беше завъртяно. Имаме още 4 такива случая. Стараем се да бъдем точни в кантара, но понякога действително не може. Вие знаете какви са отношенията в малките магистратури и прокуратури и там, където са по 4-5 човека – всеки е срещу всеки. Получаваш сигнали, или заповеди. Налага се в този момент Висшият съдебен съвет да изслушва хората и да преценява и от тези 112 случая в 9 сме отменили или сме отказали да наложим наказание.
Ако имате въпроси, готов съм да отговоря. Анализът е публикуван на страницата на Висшия съдебен съвет за националната практика.
Допълнително днес сме изпратили писмо до Върховна касационна прокуратура с молба да ни изпратят всички наказателни производства, които са образувани срещу магистрати, на какъв етап са, по кои текстове са, за да можем евентуално и там да осъществим совите правомощия по закон. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Стоянов. Да приключваме, ако няма други изказвания. Г-жа Караиванова иска думата. Заповядайте.
Ана Караиванова:
Ще отговоря много кратко на поставените въпроси.
Г-жа Николова винаги е казвала добри неща, за което й благодаря. Това, от което ме е страх през цялото време, е да не се демотивират инспекторите в тяхната работа и да кажат: “Няма резултат от нашата работа. Я да го караме по-ага ля, ага ля.” За това държа да кажа, че те работят. Нямаме основания засега да се каже обратното.
Освен това, друга причина за отлагане на делата са вещите лица, експертите. Много голям проблем е и навсякъде това се констатира.
На въпроса на г-жа Масева за изпращане на докладите на всички съдилища. Нашите големи доклади, а не резюметата, ги изпратихме на Висшия съдебен съвет и смятам, че той е органът, който трябва да ги анализира и да даде указания за всички съдилища. Ние не излизаме от това, което сме констатирали, да го изпратим на ръководителите на съответните съдилища. Те съгласни или несъгласни, пратиха ни отговори - проведени са съвещания, набелязани са мерки, има заповеди.
Но анализите, които сме направили, сме ги дали на Висшия съдебен съвет. Те са разпределени на доста комисии и се надявам, че ще се погледне проблемно и ще се вземат мерки. Може във всички съдилища да се изпратят указания, които могат да се извлекат от констатираните недостатъци. Тогава ще бъде полезна работата на Инспектората.
Благодаря на всички.
Янаки Стоилов:
Смятам, че това обсъждане е полезно за общата работа.
Смятам, че и г-жа Мингова, като представляваща Висшия съдебен съвет, ще може по-нататък в техния анализ за дейността на Висшия съдебен съвет да включи проблеми, които тук се поставят и които засягат взаимодействието между двете институции от гледна точка на прилагането на закона и проверката. Ние пряка комуникация с Инспектората нямаме, както с Висшия съдебен съвет и мисля, че това допълнително заслужава внимание, а улеснява и членовете на Висшия съдебен съвет да получават необходимата информация.
Има ли още нещо, което бихме могли да коментираме сега? Няма.
Благодаря на всички, които участваха в дискусията и на тези, които докрай изслушаха отговорите.
Закривам заседанието. Желая ви приятна вечер.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: