---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси






П Р О Т О К О Л
№ 42





Днес, 13.11.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, Татяна Трифонова и Сашка Андреева; от Министерството на финансите – Кирил Ананиев, заместник-министър и Стела Бояджиева; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС, Иван Колев, член на ВСС и Маргарита Радкова, експерт.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, имаме необходимия брой регистрирани членове на Комисията. Започваме заседанието със следния дневен ред:
Обсъждане на първо четене на Законопроекта за държавния бюджет на Република България за 2009 г., № 802-01-82 от 31.10.2008 г., внесен от Министерския съвет относно бюджета на съдебната власт.
В заседанието ще участват представители на Висшия съдебен съвет, на Министерството на финансите и Министерството на правосъдието. Тук са г-жа Мингова, г-н Колев, и г-жа Тачева. Всеки момент ще дойде и заместник-министъра на финансите – г-н Ананиев.
Г-н Колев, Вие ли ще започнете с представянето на вашия проект. След това ще чуем и другите, които имат отношение към съставянето и прилагането на бюджета.
Иван Колев:
Благодаря ви. Ние сме ви представили нашия проект. Както винаги има голямо разминаване с проекта на Министерския съвет. Сложени са ни големи приходи и с тези приходи разминаването е доста голямо. Ние си поддържаме нашия проект.
В интерес на истината искам да кажа, че за първи път, за което благодаря на г-н Ананиев, той се вслуша в нашите искания, в нашите съображения и се съобрази поне вътрешното разпределение на средствата, които са предвидени за съдебната власт от Министерството на финансите (по техния проект) разпределението беше направено както пожелахме. Всичко сме подготвили.
Проектът за бюджет е изготвен по програми и политики на съдебната власт и изцяло е съобразен с приоритетите, залегнали в Стратегията за реформа на българската съдебна система, приета с Решение № 260 на Министерския съвет от 2003 г.
Разчетите са изготвени на база на консолидираните данни от органите на съдебната власт, разработени при минимални разчети, необходими за нормалното им функциониране.
По приходите. Ние сме заложили 53 000 000 лв. Тук се разминаваме значително с проектобюджета на Министерския съвет. Смятаме, че не е реален – 86 000 000 лв., който те предвиждат, да бъдат приходите, защото откакто влече Тарифа № 1 от 1 март 2008 г. приходите спаднаха спрямо 2007 г. с около 4.5% за 2008 г.
По разходите. При разработването на разходната част на бюджета е предвидено оптимално финансово осигуряване на основното политики, заложени в актуализираната стратегия.
Политиките в компетентностите и отговорностите на Висшия съдебен съвет, подлежащи на бюджетно финансиране са:
1. Щатно комплектоване на цялостната дейност на органите на съдебната власт.
2. Подобряване на инфраструктурата и сигурността в съдебната система.
3. Усъвършенстване на информационните технологии в работата на съдебната власт и разширяване на автоматизирания обем на специализирана информация между съдебните институции и държавната администрация.
4. Укрепване на професионалната квалификация на правоприлагащите органи.
5. Дейност на специализирани съдебни институции в съответствие със законодателни промени и създаване на нови такива.
6. Контрол на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност.
Конкретно по политики.
По Политика № 1. Щатното комплектоване на цялостната дейност на органите на съдебната власт общо средствата, които сме поискали са 446 218 000 лв. От тях за заплати и осигурителни плащания са около 327 000 000 лв.; текуща издръжка 81 000 000 лв.; други възнаграждения и плащания – 37 000 000 лв.
Задачите за реализиране на тази политика са: назначаване на съдебни администратори, съдебни и прокурорски помощници Знаете, че с новия Закон за съдебната власт дадохме възможност от окръжно ниво нагоре на съдилищата и прокуратурите да си назначат тези съдебни помощници. Да намалим малко щата на съдиите и прокурорите, а да увеличим техническия персонал, което е по-добре. По този начин ще бъдат спестени средства от бюджета. Ние трябва да ги назначаваме тези хора и постоянно всички съдилища и прокуратури искат от нас бройки за това.
Друга задача е назначаването на специалисти за работа с класифицирана информация, което е задължително съгласно Закона за защита на класифицираната информация. При 360 структури в съдебната власт ние трябва да назначим такива специалисти.
Това са изисквания на закони, които ни задължават да назначим такива хора.
Назначаване на системни администратори, служители за връзка с обществеността.
Ако трябва да спазим законите, ние трябва да назначим горе-долу над 3 хил. Човека в съдебната власт.
Отделно трябва да се осигурят дейностите по подготовка и предоставяне на удостоверенията по § 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър. Там пари не са отпуснати.
По политика № 2 – Подобряване на инфраструктурата и сигурността в съдебната система, общо средствата, които искаме тук са 17 834 000 лв.
Задачите, които трябва да реализираме са:
- осигуряване на минимално необходимите условия за нормален съдебен процес - съдебни зали и информационно озвучителни инсталации, помещения за охранителния състав, за свидетелите и за другите участници в наказателните производства, защитни приспособления;
- съвременно оборудване и обзавеждане на кабинетите на магистратите и специализирано оборудване за помещенията на съдебната администрация – архиви, съдебни деловодства и други.
По политика № 3. Тук искаме 6 100 000 лв. Това е за усъвършенстване на информационните технологии в работата на съдебната власт и разширяване на автоматизирания обмен на специализирана информация между съдебните институции и с държавната администрация. Иска се всички решения за съдилищата да бъдат публикувани на сайтовете на съответния съд. За това трябват значителни средства, тъй като трябва да се съставят съответните програми, цялостната компютъризация на съдебната система трябва да стане, трябва да се осъществи оборудване на компютърната библиотека в НИП.
По Политика № 4 – Укрепване на професионалната квалификация на право прилагащите органи. Основно за обучение в НИП общо средствмата са 1 226 000 лв. Задачите за реализиране на политиката са:
Първо, на основание приетия от Висшия съдебен съвет Правилник за организация на дейността на Висшия съдебен съвет и неговата администрация ще продължи осъществяването на програмите за поддържане и повишаване на квалификацията на магистратите и служителите.
Второ, въвеждане на европейските стандарти в правораздаването.
Трето, обучение на административните ръководители по въпросите за съставяне и управление на бюджета на органите на съдебната власт и т.н. Много са задачите, които трябва да осъществяваме по тази политика.
По Политика № 5 – Дейност на специализирани съдебни институции в съответствие със законодателни промени. От 1 март 2007 г. стартира дейността на 28-те административни съдилища. Тук са необходими средства, както на заплати и осигурителни плащания – 24 720 000 лв. Общо за тази политика искаме 36 513 900 лв.
По Политика № 6 – Контрол на органите на съдебната власт, основаващ се на принципите на законосъобразност, обективност и публичност. Тук общо средствата, които се искат, са 3 786 400 лв. На основание чл. 132а от Конституцията на Република България и Закона за съдебната власт се създаде Инспекторат към Висшия съдебен съвет, който осъществява дейността си чрез проверки. За това са необходими тези средства за Инспектората.
В тази връзка са нашите предложения. Ние си поддържаме нашия проект. Също така, ние сме наясно, че както всяка година, така и сега нашият проект няма да бъде одобрен.
Нашата молба е ако можете да помогнете преди всичко приходите да бъдат намалени. Това е много важно. Казва се, че ако не изпълним тези приходи, от държавния бюджет ще бъдат додадени тези средства, но това означава накрая на година, което нас не ни устройва.
Янаки Стоилов:
По-голям брой дела ли залага Министерският съвет, за да увеличи приходите от такси. Таксите са увеличени. Делата намаляха ли?
Иван Колев:
И делата намаляха. От 1 март досега са намалели постъпленията с 4.5%. Бройките на делата намаляха. В момента започват да намаляват реституционните дела, които са на приключване и от които идваха постъпленията. Намаляха гражданските дела, които бяха за връщане на земи, на имоти и т.н. Също така много хора бяха освободени, когато се приватизираха предприятията, но голяма част и от тези дела отиват на приключване.
Единственото, за което моля и за което смятам, че можете да помогнете като Правна комисия, моля да се уважи нашето искане за ал. 3 и ал. 4 в предложенията ни да бъдат гласувани по начина, по който ние ги даваме, а не както е в проекта на Министерския съвет. Става дума за следното.
“(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт.”
Миналата година си спомняте, че се съгласихте, но един от представителите на законодателната власт повдигна въпроса и заради него остана, че не може по § 1 – само за заплатите, да се разпореждаме с тях.
Независимо от всичко, за да не нарушаваме закона, тъй като всяка година, а и миналата година, със гласуването на бюджета 12 500 000 лв. не ни стигаха за заплати. И още първия месец бяха прехвърляни от други параграфи.
Молбата ни е да можем да се разпореждаме в рамките на бюджета, който ни се дава и който се гласува от Народното събрание, нека да можем да се разпореждаме ние с този бюджет по параграфи. Знаете, че ние непрекъснато сме проверявани от Сметната палата, нямаме проблеми. Не злоупотребяваме с тези средства. За това ви моля поне това нещо да уважите.
Също така и за преходния остатък (ал. 4) да можем да се разпореждаме с него.
Това е нашата основна молба към Правната комисия. Ако можете да ни помогнете, ще бъдем много благодарни. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Тачева, заповядайте. След това ще дам думата за въпроси и за изразяване на мнения.
Миглена Тачева:
Благодаря, г-н Председател.
Аз ще кажа само няколко думи.
Бюджетът за 2008 г. на съдебната власт е бил 385 300 000 лв.
Проектът за бюджет на Министерския съвет за съдебната власт е 438 000 000 лв. Искането на Висшия съдебен съвет се свежда до 512 000 000 лв. - с една разлика от 70 и няколко милиона. Виждате, че от миналата година Министерският съвет е заложил един ръст от 13.76 превишение.
Защо сме заложили повече приходи от съдебни такси? Точно заради промяната в тарифата.
Ако твърденията на Висшия съдебен съвет, че делата са намалели, защо и сега и след това се предвижда да увеличаваме щатната численост? Едното от двете неща трябва да е вярно.
От друга точка, направена е сметка за това, че от миналата година с конституционните промени в Министерството на правосъдието се залагат парите за капиталови разходи. Досега тези средства за издръжка на съдебните сгради, за строителство и за ремонт стояха в бюджета на Висшия съдебен съвет. И ако направим и тази отметка, ще видим всъщност, че това, което Министерският съвет предлага като възможности на държавния бюджет, ще се качи малко повече от 13.76. Защото за тази година ние имаме 28 млн. лв. за капиталови разходи, а за догодина сме определили 29 млн. лв. за покупка и строителство на съдебни палати и ремонти.
Едно нещо, по което може да се разсъждава, това са другите възнаграждения и плащания на персонала, защото ние там сме заложили малко по-малко средства от миналата година, но ако делата са намалели, вече няма да имаме толкова вещи лица и толкова експертизи. За това ми се струва, че след онова, което се надявам утре или в понеделник да имаме яснота като изменение в Закона за съдебната власт в частта за следствените служби, ние сме подготвили един вариант, който сме го дали на колегите от Висшия съдебен съвет и утре ще го обсъждаме, тези пари да бъдат достатъчни за правилното функциониране на органите на съдебната власт.
Аз мога много дълго да говоря по точки и по пера, но ми се струва, че това, което казах, е достатъчно.
Мнението на Министерския съвет е да не се променят показателите в частта за заплати и възнагражденията на персонала.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър.
Докато изчакаме идването на г-н Ананиев, г-н Ралчев, искахте да поставите въпроси към г-н Колев.
Борислав Ралчев:
За приходите можете ли да кажете, имайки предвид всички параметри, които обсъждате и разликата в съдебните такси, дали ще придобие някаква друга картина или не.
Маргарита Радкова:
Вас ви интересуват параметрите.
Единствената и доста сериозна опасност е тази, че ако ние не можем да изпълним по план поставения ни размер на приходите. Да, наистина се казва, че неизпълнението на приходите е за сметка на държавния бюджет, но Министерството на финансите тези пари ще ни ги даде чак в края на 2009 г. Това страшно много ще затрудни процеса на работа. Може би трябва да се направи едно уточнение, че това ще се прави периодично, т.е. периодично да ни се отпускат тези средства от бюджета.
Миглена Тачева:
В алинеята, в която се казва, че е задължително за държавния бюджет, ако вие не можете да съберете приходите, да се субсидира до размера на утвърдения бюджет, мисля, че нямате притеснение в тази посока. Не може да три месеца бюджетът да се занимава с това и да се правят корекции на бюджета. Аз не съм специалист. Няма го заместникминистър Ананиев, но има някакви процедурни правила по това. Никога досега не се е случвало, ако не се съберат приходите, да не се даде пълния размер на бюджета, който е гласуван като цяло. И не се прави в края на годината, а към м. септември.
Иван Колев:
Няма как държавата да отпусне пари през годината, тъй като тя се надява да съберем таксите. Ние трябва да съберем 86 млн. лв. и ако не ги съберем в края на годината тогава ще ни отпусне пари. И това няма да бъде месец септември, а октомври или ноември, при всички случаи след деветмесечието ще бъде.
Това още един път доказва нашата правота при искането ал. 3 да отпадне, за да може ние да сме мобилни, дори и при така заложените приходи в бюджета. Т.е. да можем самите ние да си прехвърляме от едно перо в друго. Защото имаме ограничение в ал. 3, където е казано “които не водят до промени на показателите за заплати и възнаграждения на персонала”. Ние с пари не разполагаме. Те трябва да ни се отпуснат. Парите са в БНБ. Министерството на финансите всеки месец, когато поискаме, тогава живи пари се отпускат. Ние говорим само на книга за пари. Живите пари не са при нас. Те са в БНБ и ако не ни ги отпусне Министерството на финансите, ние няма как да се разпореждаме с тях. Заради това нашата молба е това нещо да стане.
И другото е за ал. 4, за преходния остатък. Друго нищо не искаме. Нашата молба е за това да ни подкрепите.
Миглена Тачева:
Само още едно изречение за приходите.
За 2008 г. проектът на бюджет на съдебната власт е бил да съберат 47 млн. лв. За бюджета на Висшия съдебен съвет е бил 47 млн. лв. По Закона за държавния бюджет ние сме казали 52 млн. лв. Към 30 септември има заложени 52 млн. лв. Това, което предлага Висшият съдебен съвет за догодина е всички да се съгласим, че те ще съберат само 53 млн. лв., при положение, че за деветмесечието те са събрали 52 млн. лв. при ниските такси. За това ми се струва, че е правилно разчетено от колегите.
За ал. 3 и ал. 4 оставям на преценката на колегите от Правната комисия.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Министър.
Колеги, имате думата за изказвания.
Само няколко изречения като постановка на въпроса в конкретизирането на дискусията по параметрите на бюджета.
Да започнем с бюджетната прогноза 2009-2011 г. – програмата за финансиране. Аз мисля, че това го отбелязахме и миналата година, но виждам, че с голяма устойчивост продължава да се посочва като приоритет от Висшия съдебен съвет, че “основната цел на бюджетната политика на Висшия съдебен съвет е независимостта при съставянето, разпределението и изпълнението на бюджета на съдебната власт”.
Това ли е основната цел да направим колкото се може по-независим Висшият съдебен съвет при съставянето, разпределението и изпълнението на бюджета и оттам нататък се пише “намиране на оптимален размер на паричните средства за нормално функциониране на съдебните институции”.
Мисля, че най-после трябва да фокусираме към постигането на определени социални цели в областта на правосъдието, а не към това той да бъде максимално независим като самоцел.
Второ, в доклада, който беше представен неотдавна от името на Световната банка, се отбелязва, че бюджетните ресурси за съдебната власт бележат стабилен ръст. Броят на персонала и нивото на заплащане също бележат ръст и са на общо взето добро ниво за българските стандарти в сравнение с другите области. Но само скромно подобряване на ефективността на съдилищата. Вярно е, че проблемите идват до голяма степен от районния и градския съд, претовареност, материален недостиг и натовареност на персонала във всичките му изражения, но мисля, че трябва да намерим този баланс между годишното стабилно развитие.
Реплика:
Те не са производствено предприятие.
Янаки Стоилов:
Не са производствено предприятие, но всяка една социална дейност трябва да се параметризира в някаква степен и нейните резултати да подлежат на количествено измерване. Може да не е в абсолютен размер, но когато поддържаме постоянен и стабилен ръст на средствата, би трябвало общо взето в показателите, които се постигат, да търсим приблизително същия ръст. Мисля, че това е основното и оттам да гледаме къде се нуждае системата от някакво оптимизиране на разходите или допълнителни разходи.
Имате думата. Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Вашето изказване аз не мога да го проумея 100% предвид специфичността на съдебната дейност.
На второ място, като знаем до каква степен и при какви условия са работили досега съдилищата и въобще магистратурите, струва ми се, че не тук трябва да бъдат заложени основните претенции. Че имаме претенции по отношение на качеството на работа в аспект съдебни актове и всички останали на магистратурите, е въпрос, който няма пряка връзка с материалния им статус.
А що се касае до заплатите, поне това е един сектор, в който нещата са зрими и не могат да бъдат обладаване на минималната работна заплата. Не говоря като “злите езици”, че имате допълнители доходи, но това е съвсем друга тема.
Според мен, това е един ресор, който трябва много внимателно да бъде оглеждан и предоставяне на необходимите условия е абсолютно задължително за този етап. Защото знаем при какви условия работят съдиите, а защо не и прокурорите. Това просто не е нормално в една значителна част от хората. Виждаме в крайна сметка капиталовите разходи до какво се свеждат. Не може да се направи един съд, а камо ли нещо друго. А претенциите към актовете е друга тема.
Янаки Стоилов:
Други изказвания? Заповядайте, г-н Колев.
Иван Колев:
Тези политики ние ги заварихме и сме длъжни да караме по тях, тъй като те са заложени в тригодишните прогнози. Прави сте за това, което казахте за независимостта, но така са приети и така сме тръгнали.
Прави сте и за това, че не това е най-важното. Трябва съдебната власт да е обърната социално към обществото. Но независимо от това съдебната власт не може в себе си да акумулира средства. Тези приходи, за които говорим, за от такси, които влизат. Тя изцяло са на надява на държавния бюджет, както във всяка друга страна. Всички средства, които са при нас, отиват основно за издръжка и заплати на персонала, който работи в съдебната власт. А капиталовите разходи не се при нас. Те са в Министерството на правосъдието. Преди промяната в Конституцията те си бяха при нас и тогава ние се разпореждахме. Сега ние не се разпореждаме. При нас са само средствата за заплати и издръжката, която ежедневно се оскъпява съгласно изискванията на законите които влизат. С това задължение за изнасянето на всички решения, налага да се компютаризират всички съдилища и прокуратури.
За назначението в съдебната власт. Ние искаме да съкращаваме съдиите и прокурорите. Не искаме да назначаваме нови съдии, прокурори и следователи. Но искаме съгласно законите, които действат в страната сега, ние сме длъжни да назначаваме хора, за които не сме сигурни, че трябва да ги назначаваме. Но по Закона за класифицираната информация всяко структурно звено, което са 363 в България, трябва да има служител по сигурността. Освен това трябва да има регистратура. Знаете какви средства отделяме от нашите средства от издръжката – предвидили сме за окръжен съд около 11 хил. лв., а за районен съд – 8 или 9 хил. лв. бяха, за съставянето на тези регистратури. Това са изисквания, заложени в закона. Също така трябват и 600 човека по Закона за защита на класифицираната информация да назначим в тези структури.
Съдебни администратори. Съгласно Закона за съдебната власт трябва във всички тези 363 структурни звена да назначим по един администратор, което прави 363 администратора.
Съдебните помощници, говорим за окръжни съдилища и т.н., те са над 1000, което трябва да назначаваме.
Ние говорим за помощен персонал. Не говорим за назначаването на съдии, прокурори и следователи. Напротив, ние искаме тях да ги намаляваме. Виждате, че самото законодателство ни принуждава да правим това.
Иска се да има разследващи прокурори. Само в Софийската районна прокуратура са 200 човека прокурори.Тук които сме на по-висока възраст знаят, че никога прокурорите не са били повече от съдиите. При 40 наказателни съдии в Софийския районен съд 200 прокурори и в момента се говори да се увеличават още прокурорите. Всичко това върви на основание на законодателните изисквания, а не че ние искаме това нещо да става.
Вече е тук г-н Ананиев и искам още един път да му благодаря. В неговото отсъствие казах, че за първа година се съобразиха с това, което ние искахме в рамките на техния бюджет да направят. Хората се съобразиха с това и го направиха. Сега още малко усилия за ал. 3 и ал. 4., за да сме доволни двете страни и да нямаме противоречия в тази връзка.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Колев.
Сега ще предоставя думата на заместник-министър Ананиев. Ние изслушахме становищата на ВСС и на министъра на правосъдието. Дискусионните въпроси бяха в различните размери на заложените приходи от такси в двата проекта. Възражението на г-н Колев по ал. 3 и ал. 4.
Заповядайте, да направите обосновка на вашето предложение.
Кирил Ананиев:
Благодаря, г-н Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми представители на Висшия съдебен съвет,
Уважаеми дами и господа,
Аз съм облекчен в изложението си, тъй като бях намислил да кажа и няколко думи като цяло за бюджета, но след като вече сте влезли в дискусията, няма смисъл да я усложнявам.
Действително имаме няколко неща, в които се различаваме.
На първо място, размера на приходите, които са предвидени в бюджета на съдебната власт. Предложението на Висшия съдебен съвет е за 53 млн. лв., а нашето предложение е за 86 100 000 лв., като има различия и вътре в отделните съставни елементи на приходите. Основното различие, според нас, идва от това, че с новия Гражданско-процесуален кодекс, който влезе в сила от 1 март т.г. и съответно приетата от Министерския съвет тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата ние предвиждаме един по-голям приход, който ще влезе в бюджета на съдебната власт. То не е наше решение или наше желание. Вносителят, когато внасяше проекта на закон в Министерския съвет, във финансовата обосновка, която съпровожда всеки един бюджет, беше предвидено, че през следващата година ще влязат допълнително в приход на бюджета на съдебната власт 34 млн. лв. Тези 34 млн. лв. сме ги заложили в бюджета на съдебната власт за следващата година.
Реплика: Кой го предложи?
Кирил Ананиев:
Министърът на правосъдието. Аз предполагам, че всичко това е координирано, съгласувано и са направени съответните изчисления на базата на новите такси. Ние сме ги заложили като приход, който ще дойде през следващата година.
На второ място, имахме предвид доброто изпълнение на приходната част години наред. По това водихме много спорове на предварителното съгласуване, но и 2008 г. тази тенденция на изпълнение на приходната част, като отчитаме и промените, които са станали през 2007 г. и 2008 г. На базата на всичко това ние сме заложили този приход от 86 100 000 лв.
Като финал по отношение на приходната част искам да кажа, че дори да има отклонения и нагоре и надолу, ние имаме необходимата нормативна уредба, с която да се решава какво се случва в тези случаи. Ако приходите са повече от това, което е предвидено с проекта на закон, Висшият съдебен съвет има възможност със самостоятелни решения да реши за какво ще ги харчи тези пари. И обратното, ако приходите са по-малко, държавата, т.е. държавният бюджет е длъжен да компенсира това неизпълнение.
Янаки Стоилов:
Тяхното възражение беше, че това би станало твърде късно и не знам дали има проблем, ако това се констатира в течение на изпълнението на бюджета дали може да се реагира, залагайки по-високите показатели.
Кирил Ананиев:
Няма да има такъв проблем, тъй като ние като финансово министерство наблюдаваме ежемесечните отчети по бюджета на съдебната власт. Ако има такива отклонения, които са критични за осъществяване на функциите на съдебната власт, ние имаме оперативната възможност да реагираме по всяко време.
Идеята на приходите не е да спъва нормалната работа на съдебната власт. Това са приходи, които по закон са отишли там и за това компенсират част от източниците за финансиране на разходната част. Мога да поема ангажименти, да гарантирам, че няма да допуснем такова нещо. Не е възможно да оставим органите на съдебната власт да не могат да изпълняват своите функции и то за сметка на някакви приходи, които винаги могат да бъдат малко по-високи или малко по-ниски.
За разходите разбрах, че обяснението е направено пред вас, уважаеми г-н Председател и уважаеми дами и господа. Ние решихме, че най-важният проблем, който стои в момента пред органите на съдебната власт е кадровото комплектоване. То е налице и е факт в проектобюджета за 2009 г. Искам да ви уверя, че и в разходната част извън заплатите няма да има проблем. Нося със себе си една справка за няколко години назад как се изпълняват разходите в така наречения раздел “Издръжка”. Ресурсът, който е предвиден, е значително по-висок от отчетите, които са имали досега, включително е по-висок и от отчета ,който имат към 30 октомври т.г., което показва, че с ресурса не би трябвало да има някакви сериозни проблеми.
Що се отнася до двете алинеи – ал. 3 и ал. 4.
В ал. 3 Висшият съдебен съвет предлага:
“(3) При изпълнението на бюджета на съдебната власт Висшият съдебен съвет при необходимост може да прави изменения в бюджетните разходи на органите на съдебната власт.”
Ние предлагаме да се запази старият текст, който действа през тази година, като считаме, че не е необходимо да бъде приет новия текст, тъй като ние сме решили проблема със заплатите. Не виждам защо е необходим този текст, който се предлага от Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
В рамките на определената численост за магистрати и помощен персонал са осигурени средства в рамките на проекта, който вие предлагате.
Кирил Ананиев:
Да и не би трябвало да възниква проблем по отношение на заплатите и назначаването на кадровия състав на органите на съдебната власт.
Иван Колев:
Ние искаме да бъдем по-мобилни, свободни и гъвкави в разпределението на бюджетните средства. Единствено съдебната власт има това ограничение. Никой друг няма такова ограничение. Само ние имаме това ограничение.
Друго, знаете, че всяка година, включително и тази, ние прехвърляхме от други параграфи 12.5 млн. лв., защото не ни стигаха за заплати, пак в нарушение на този член. Защо трябва да го има. Ще дойде Сметната палата и пак трябва да констатира, че ние сме нарушили тази алинея.
Янаки Стоилов:
Как се роди идеята за тази алинея? Ние бяхме констатирали няколко пъти, че планираме определена численост за места, които не се назначават, а впоследствие част от средствата, предвидени за заплати, се преразпределят между наличния състав. За това се появи ограничението, тъй като вместо да се назначават предвидените хора, тези средства се разпределят на наличния състав. Това го възприехме като някакво заобикаляне на финансовите правила. Нали си спомняте. Тази дискусия я водихме.



Иван Колев:
Напълно сте прав. Така е. Но това принуждаваше и аз като председател на районния съд, тъй като аз няма откъде да дам ДМС или някаква награда на тези, които действително работят, вие знаете, хората гледат по 1000 дела на година, да поддържам свободни бройки, за да мога да пестя от фонд работна заплата и да им дам някакво допълнително възнаграждение. За това се правеше това нещо. Ние не назначаваме хора, защото нямаме фонд работна заплата. Как да ги назначаваме, като нямаме този ресурс. За това се поддържат изкуствено тези свободни места.
И още нещо. Ние сме пуснали конкурс за свободните места миналата година по това време. Още не са назначени хората. Поради законодателни изисквания ние се бавим. Сега върви обжалването на нашия конкурс, който приключи м. август и още вървят обжалванията пред Върховния административен съд.
Става въпрос и за нещо друго. Хората работят при ненормални условия. Всеки ден при нас пристигат молби от административни ръководители в страната, които искат хора. Ще дам пример с малките съдилища. В Дряново има един съдия при три свободни бройки. Няма съдия по вписванията. Този човек гледа над 1000 дела. Да не говорим за качеството, но човекът се справя сам в продължение на 6-7 месеца и ние нямаме законово основание, нямаме възможност да назначим друг съдия, защото трябва да обявим конкурс. Но предишния конкурс е обжалван и не можем да назначим човек. На този човек, който работи сам, искаме да му платим. Защото по Кодекса на труда има възможност, когато се изпълнява такава длъжност, до 50% да взима от заплатата на свободната длъжност. Заради това ни трябват тези средства. Ние не искаме да ги раздаваме ей така. Знаете, че много строго се наблюдава това от Министерството на финансите и те знаят с какви пари разполагаме и на кого ги даваме. Но това е пречката, която не ни позволява ние да назначаваме тези хора ,които законът ги изисква.
Янаки Стоилов:
Г-н Ананиев, имате ли нещо да кажете по тази дискусия.
Маргарита Радкова:
Преди това аз бих искала нещо да допълня във връзка с ал. 3.
Г-н Ананиев, Вие много добре знаете, че с размера на приходите , които са заложени за 2009 г. за съдебната система, ние няма да ги изпълним. Това е повече от сигурно. С това ограничение, което правите в ал. 3 за 2009 г. вие наистина ни връзвате ръцете. Ние не можем да дадем нито една награда другата година на никой от съдебната система. А в целия бюджетен сектор това нещо не съществува. Вие си имате текстове, в които категорично се казва, че при реализирани икономии по други параграфи в края на годината може да се раздава ДМС и награди. А ние няма да можем и награди да дадем на хората. Ограничавате ни страшно много.
Кирил Ананиев:
От икономии на разходи от текуща издръжка може да се дава допълнително материално стимулиране само с решение на Министерския съвет. В никакъв случай самата организация не може да си дава ДМС и награди за сметка на икономии. В последните няколко години, ако имаме икономии в средства за работна заплата, само за сметка на икономиите в заплатите се дава една или по-малко.
Маргарита Радкова:
Ние искаме да бъдем по-мобилни. Защото Вие знаете, че досега преизпълнението на приходите се раздаваше по решение на Висшия съдебен съвет.
Янаки Стоилов:
Вие казвате, че няма да можете да изпълните така заложените приходи. Кое преизпълнение на приходите?
Маргарита Радкова:
В предишните години, когато е имало преизпълнение на приходите. От нашите отчети е видно, че сме давали пари за неща, които са били наложени от законодателни промени. Няма да забравя преди 2-3 години безумните обезщетения, които трябваше да плащаме на следователите, които се дадоха точно от преизпълнението на приходите. Държавата не осигури извънредни средства за това нещо.
Татяна Дончева:
Правя следното процедурно предложение. Не знам защо толкова дълго говорим едни и същи неща. Но още по недоумявам, що за разбиране за независимост. Цялата държава, правителството, парламентът опъват тази съдебна власт на гърба си вече няколко години. Казвам го независимо, че съм бивш магистрат. Тъкмо приемем, че ще имаме конкурси, вие правите нещо обратно на всякакви конкурси. Идват, товарят правителство, парламент, то не бяха измислици в съдебната власт, конструкции само и само някак си да решим нещата.
Вие продължавате да настоявате, че сте някакви независими и държавата нещо ви е длъжна. Вие сте държавата. Няма човек до момента, който да е казал, че сме се придвижили на сантим от проблемите на съдебната власт и сме осигури правосъдие на хората. Вие се пазарите като бакали за всеки лев. Извинявайте! Като трябва да оптимизираме служителите за класифицирана информация и твърдите, че законът ви вменява някакви задължения, макар че не мисля, че са толкова колосални, които да изискват на всяка керемида служител по сигурността на информацията, ще оптимизираме разходите. Но стига сме се пазарили за някакви смешни неща. Вие отдавна сте надхвърлили по заплати всякакъв среден служител, всякакъв среден началник и всички останали. Беше време, когато в магистратурата бяха в пъти по-зле заплатени. Поне не ни говорете, че държавата е нещо друго, а вие сте отделно.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Председател, нали ще възстановите добрия тон на дискусията, защото като чели се намираме на някакво събрание, а не сме в Народното събрание.
Съдебната власт има съвсем обосновани искания. Тя е дошла тук да ги представи и да ги защити и ако се намери някакъв разумен компромис между това което предлага бюджетът на съдебната власт и този на Министерския съвет, да намерим решението. Няма нищо прекомерно в тези искания, които тук са изложени и се защитават и ако се прецени, че те са разумни, ще бъдат приети. Всичко останало кой, какво получава преди това, кой се пазарял за лев и кой говори че е държавата и не е държавата? Ясно е, че всички сме държавата, но има три власти в държавата. И в случая консолидираният бюджет е от едната власт – изпълнителната. Ние сме в правото си да защитим претенциите си и да спазим добрия тон. Много се надявам, че това ще се получи в Правна комисия, както е било досега.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Мингова.
Г-н Колев, искахте думата.
Иван Колев:
Искам да кажа, че ние всички разбираме, че тези пари идват от държавата. Но трябва да се знае, че благодарение на малко по-високите заплати – ние не казваме, че заплатите са ниски, ние казваме, че заплатите в другите сектори са ниски, но не казваме, че заплатите в съдебната власт са високи. Те са нормални за тази страна. Благодарение на тези заплати все пак сега за разлика отпреди 4-5 години, има желаещи да постъпят в съдебната власт. Знаете, че преди 4-5 години младите хора не искаха да влизат в съдебната власт. Кой искаше да стане следовател, съдия или прокурор при ниските заплати? Ако това нещо се направи, да се пречи на съдебната власт да има нормално заплащане, тогава няма да има търсене на тази работа. Ние ще изгоним младите хора от страната ни. Имайте предвид, че тази година само в Софийския районен съд по собствено желание напускат 6 човека. Има поне още 10 човека, които искат да напускат, защото работата е огромна, условията са работа са много лоши, неприятни, а заплащането е 1300 лв. на съдия в районен съд. При липса на трудов стаж този човек взима 1150-1200 лв. заплата. Къде няма да ги вземе отвън тези пари? А от този човек искаме много. Над главата му е Инспектората, Висшия съдебен съвет и поне 10 административни ръководители, които го наблюдават и го натискат да работи. Много е работата в тези съдилища. И заради това искам да оптимизираме работата. Ние само искаме да запазим това заплащане, което мислим че е добро за нашата държава. Ние не искаме повече пари и за това благодарих и на г-н Ананиев. Защото ние имаме разбиране от негова страна и от Министерството на финансите. Нашият единствен проблем е в приходите. Казахме го, но като не може, не може. Но помогнете за ал. 3 и ал. 4. това е, което искаме. Това са наши пари. Дайте ни възможност. Както законът дава възможност за всички останали сектори в страната да могат да си преразпределят от параграф в параграф, само че е с разрешение на министъра на финансите. При нас го няма това нещо, тъй като сме независима съдебна власт, само това искаме. Защо да не можем вътре в тези рамки да го правим. Нищо лошо не виждам в това. Няма да нарушим законите. Напротив, сега нарушаваме закона, като нямаме тази възможност, защото имаме това ограничение. Това е нашата молба. Нека да бъдем разбрани правилно. Ние не плачем за пари.

Проф. Анелия Мингова:
Само едно изречение в тази връзка.
Ако преди години е имало някакво основание за известно съмнение или недоверие, че няма да може да се провери това преразпределяне и че то ще бъде произволно правено, от 2 години има вътрешни и външни одити, Сметната палата ни е на главата ежемесечно, не би могло да се получи нещо, което да си позволим като орган, който управлява съдебната система, да извършим така, че да е в разрез със законовата възможност, която впрочем ваши за всички други институции. Тази мобилност просто ще е глътка въздух от месец за месец, когато е нужно, за да можем в края на годината да сме в рамките на бюджета и на субсидията, която е дадена. За това става дума. И ако миналата година наистина имаше разбиране от събранието и се стигна до този компромис, нека сега да отидем до края и да премахнем и това ограничение. Мисля, че е възможно да се направи.

Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Мингова. Заповядайте, г-н Ананиев.
Кирил Ананиев:
Г-н Председател,
Уважаеми дами и господа,
Вие знаете, че този текст действа две години – миналата година и тази. Този текст го има в проекта на закона на базата на дискусията, за която преди малко каза председателя. Според мен, това е въпрос на решение по целесъобразност. Ако прецените, че това решение може да бъде взето, в крайна сметка не е нещо, което ще бъде фатално за проектобюджета. Въпрос на целесъобразност.
Следващият въпрос е малко по-сложен от чисто бюджетарска гледна точка. Ал. 4 предлага следното:
“Преизпълнението на приходите от дейността на органите на съдебната власт”, както беше и досега. Новото е “и преходният остатък се разпределят по ред, определен от Висшия съдебен съвет.”
Първата част е традиционна и там няма нищо ново. Новото е свързано с преходния остатък. Това, което трябва да кажа пред вас е, че преходният остатък не е приход в бюджета на съдебната власт. Той се явява във финансирането. И всъщност ако запишем един такъв текст, ние по същество даваме право на разход за сметка на финансирането, което като презумпция води веднага до нарушаване на параметрите и фискалната цел, която е заложена в бюджета. Разбираме, че тук не става въпрос за толкова големи суми, но тук става въпрос за принцип. От тази гледна точка ние не сме го подкрепили, тъй като както всички бюджетни организации изпълняват своите функции на базата на бюджетното законодателство, което ясно и точно е казано в няколко члена на Закона за устройството на държавния бюджет, какъв е механизмът за предоставяне на допълнителни разходи и за сметка на какви източници могат да бъдат, това е първият текст, който се явява в годишния закон за бюджета, който създава нов механизъм за трайно уреждане на такъв въпрос за финансиране за сметка на преходния остатък.
Това са ни били мотивите, свързани с бюджетната практика, която е създадена в Закона за устройството на държавния бюджет. Благодаря.

Янаки Стоилов:
Разбирам, че се поддържа ал. 4.
По ал. 3 остава открит въпроса за по-нататъшна дискусия по това, което се предлага от страна на Висшия съдебен съвет.
Имате думата за изказвания. Има ли други становища, въпроси? Ако няма, можем да пристъпим към гласуване.
Първо ще гласуваме проекта, който предлага Висшия съдебен съвет.
След това ще гласуваме становището по него, изразено от Министерския съвет в проектобюджета.
Въпросите, които се повдигнаха, ще се отразят с дискусията по тях, за да бъдат на вниманието на Бюджетната комисия, където предполагам, че дискусията ще продължи преди второто четене.

Иван Колев:
Г-н Председател, само за преходния остатък искам да кажа. Тъй като той е заложен в Закона за съдебната власт, където е казано, че бюджетът за съдебната власт се състои от това, това и от преходния остатък, ние заради това искаме в ал. 4 да се гласува този преходен остатък, тъй като е по Закона за съдебната власт. Кой е специален и кой е общ закон, но става дума за това. За това искаме този преходен остатък, след като ни е записан, че е при нас, да може да се разпределя. Ние имаме доста дълга преписка с Министерството на финансите по този въпрос. Прав е г-н Ананиев, че това е въпрос на финансова дисциплина, но го има вече записано в закона за съдебната власт и според мен, би трябвало да влезе и в закона за бюджета.

Кирил Ананиев:
Разбирам желанието на представителите на Висшия съдебен съвет да го регламентират този казус. Той и за нас е проблем, защото има още няколко бюджета, които са определени като самостоятелни бюджети и имат преходен остатък.
Ние сме на финала на нов Закон за устройството на държавния бюджет, или Закон за публичните финанси и по всяка вероятно до края на полугодието той ще влезе в Народното събрание за разглеждане и одобрение. Нека там да решим този въпрос, да бъде решен изцяло за всички, които се явяват с преходен остатък, за да не създаваме прецедент. Това ни притеснява нас. Иначе ясно е, че щом законът казва, че има преходен остатък, трябва да каже и изречението какво правим с този преходен остатък. Но за да не създаваме прецедент, да не го решаваме сега. Става въпрос за половин година. Нека да приемем новия закон, с който ще се регламентира този въпрос за всички, които имат преходен остатък. Защото ще се постави този въпрос поне от 4-5 самостоятелни бюджета, където също не е решен този въпрос.
Янаки Стоилов:
Мисля, че от тези пояснения не са възникнали допълнителни въпроси. Пристъпваме към гласуване.
Които подкрепят Законопроекта за държавния бюджет в частта му за съдебната власт, предложена от Висшия съдебен съвет, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем “въздържали се”. Не се приема.
Тези, които подкрепят становището на Министерския съвет, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Благодаря. Броя и гласа на г-жа Манолова, която участва в заседанието и специално заяви пред мен позицията си, тъй като става дума за гласуване по принцип, а не на отделни текстове.
Това сме го практикували досега, а ако в един момент го прекратим, трябва предварително да се разберем.
Ако обичате още веднъж да гласуваме, за да преброим точно гласовете. Осем гласа “за” с гласа на г-жа Манолова. Против? Шеста “против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
С отразяването на дискусията, изразените становища и позицията, която като становище гласува Правната комисия, ще представим нашето становище в пленарната зала. Надявам се, че по-нататък дискусията ползотворно ще продължи в търсенето на необходимите решения.
Благодаря на всички за участието. Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: