---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 43

Днес, 20.11.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Държавната агенция по горите – Росен Попсавов, заместник-председател, Георги Котарев и Магдалена Стоянова и от Сметната палата – проф. Валери Димитров, председател и Цветелина Бондаренко, и народния представител Йордан Величков.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 854-01-136 от 06.11.2008 г., внесен от Васил Калинов, Бойко Великов и Ангел Тюркеджиев.
2. Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-98 от 05.07.2007 г., внесен от Йордан Величков и група народни представители; № 854-01-98 от 01.08.2008 г., внесен от Ангел Найденов и група народни представители и № 854-01101 от 10.09.2008 г., внесен от Марина Дикова и група народни представители.

По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Васил Калинов, Бойко Великов и Ангел Тюркеджиев.
Тук има представители на ръководството на Държавната агенция по горите, но не виждам от вносителите представител.
Заповядайте, господа, да ви чуем вас, тъй като сме ви поканили, да изразите вашето становище към този законопроект по принцип и в някои от съществените разрешения, които той предлага. Аз разбирам, че вие сте фактическите автори на този законопроект. Заповядайте.
Росен Попсавов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Държавната агенция по горите е представила официалното си становище по предложения законопроект. По принцип ние подкрепяме законопроекта във вида, в който той е представен и ни беше предоставен, като имаме някои принципни бележки, които са предложени в нашето становище. Предполагам, че всеки от вас се е запознал. Бих могъл в момента подробно да ги коментирам. Както кажете, г-н Председател. Или отделните текстове да коментираме с нашите бележки.
Янаки Стоилов:
Да не се впускаме по отделните параграфи, но там, където има съществени дискусионни въпроси, да обърнете внимание.
Росен Попсавов:
Аз ще акцентирам на няколко неща.
По § 1. Ще прочета предложението на г-н Калинов.
“Държавата удостоверява правото си на собственост върху гори и земи от горския фонд с удостоверение и скица. Удостоверението се издава от председателя на Държавната агенция по горите, а скицата от съответната общинска служба по земеделие или службата по геодезия, картография и кадастър.”
Нашето предложение има следния вид и редакция.
По § 1 относно чл. 7, ал. 1 в предлаганата редакция не кореспондира с разпоредбата на чл. 13 от Закона за възстановяване собствеността върху земи и гори от горския фонд. В тази връзка, ако бъде прието предлаганото изменение, предлагаме в Преходните и заключителните разпоредби на закона да бъде предвидена отмяна или съответно прецизиране на този член от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд.
Освен това, считаме, че трябва да бъде съобразена и синхронизирана със Закона за държавната собственост.
Следващият текст е по § 5. Предлагаме срокът за даване на становище от страна на регионалната дирекция да бъде удължен, тъй като предложеният в разпоредбата е прекалено кратък и практически неизпълним.
По § 15а, който визира продажба на гори и земи от горския фонд, предлагаме на ал. 2 следната редакция.
Предварителното съгласуване, което трябва да се иска от Министерския съвет за закупуване на площи с имоти по-големи от 100 дка. Ние предлагаме да се обсъди възможността Министерският съвет да дава разрешение за закупуване, а не така нареченото “предварително съгласуване”.
По ал. 16. Предлагаме ал. 16 да отпадне от проекта по принцип, тъй като касае продажбата на имоти публична държавна собственост. Считаме, че тази възможност трябва да отпадне.
Чл. 15б., касаещ замени, предлагаме изменение, редакция на ал. 2, т. 2. Да се даде възможност на общинските органи да могат да преценят необходимостта от използване на замяната като способ за придобиване на собственост върху земята – една от предпоставките за кредитиране или финансиране на проект. В тази връзка предлагаме следната редакция.
“За реализиране на проекти, свързани със задоволяване на обществени нужди, доказани с решение на общинските съвети или на Министерския съвет.”
По ал. 6, касаеща инициирането и издаването на актове за държавна собственост. Считаме, че бюджетът на Държавната агенция по горите няма да може да покрие необходимите разходи и в тази връзка сме дали своето предложение:
“Съставянето на актове за държавна собственост да се изисква от председателя на Държавна агенция по горите или от упълномощено от него лице.”
Имаме едно предложение – една препратка за чл. 112, ал. 4, тъй като е допусната техническа грешка и с редакцията и предложението, което даваме, предлагаме да бъде приета, за да бъде отстранена тази техническа грешка.
В законопроекта, предложен от г-н Калинов, има и текстове, касаещи Закона за устройството на териториите.
Предложението е при изработването на общи и устройствени планове това да става след съгласуване с председателя на държавната агенция. Не считаме за целесъобразно и оправдано председателят на Държавната агенция по горите да дава становище във всички случаи, когато в общия устройствен план се включват горски територии. Това би било оправдано единствено в хипотезата, когато се касае за засягане на територии от държавния горски фонд. Не би следвало да се отнася за случаите, когато в плана се включват имоти не държавна собственост. За тях би следвало съгласие да дават съответните собственици.
Това са текстовете по Закона за горите, които ние предлагаме. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Имате думата за коментари и становища по представения законопроект. Г-н Сотиров, заповядайте.
Иван Сотиров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги,
Аз не знам точно каква е тази процедура. Това е за първо четене, както виждам. Уточнявам въпроса, защото аз имах внесен проект за първо четене, но водещата комисия го отхвърли. Сега тук се дава само този, който е минал във водещата комисия. Вярно е, че водещата комисия е отхвърлила моя законопроект, но мисля, че когато се гледа на първо четене в другите комисии, е редно да го има. Вярно е, че това в правилника стриктно не е разписано, но би било коректно да се гледат всички законопроекти.
Аз искам да изкажа едно принципно възражение, защото идеята да бъде внесен Закон за изменение и допълнение на Закона за горите, възникна още когато се гледаха предишните изменения в Комисията по земеделие и гори. И понеже там имаше много предложения не само от страна на парламентарната група на ОДС, а и от други опозиционни партии, които включваха чувствителната материя за разпоредителните сделки – точно за замените на гори и за промяна на предназначение. Тогава тези предложения бяха отхвърлени с аргумента, че са вън от обхвата на обсъжданите тогава промени. Имаше ангажимент от страна на г-н Юруков да бъдат внесени такива предложения до лятната ваканция. Такива предложения бяха внесени от Държавната агенция за сведение на комисията, но така или иначе този ангажимент не беше изпълнен - да бъде внесен от Министерския съвет. Загубиха се няколко месеца. Ние внесохме предложения на първо четене с оглед на това, че имаше изявена воля, включително и от министър-председателя за радикално решение на въпроса със замените на гори, за което се сезирани европейските институции. Доколкото знам от там има много категоричен натиск. Не случайно външният министър е поставил въпроса в Министерския съвет, което само по себе си е показателно за какво става въпрос.
Тези промени, които са внесени тук, в никакъв случай не ограничават тези практики, за които общественото мнение, а и в Европа има категорична оценка, а напротив, тук една от основните занимания на законопроекта, внесен от правителството, е как да се регламентират замените, което за мен е по същество един опит да се създаде впечатление, че се прави някаква стъпка в тази посока, а не се извършва никаква стъпка.
Лично аз принципно не мога да подкрепя това, което се предлага в този вид, защото това е един опит за директна измама, че се правят някакви съществени промени в тази посока.
Янаки Стоилов:
Моля ви да коментирате, ако имате отношение, бележките, които направиха от Държавната агенция по горите. Това променя ли за вас съществено нещата.
Иван Сотиров:
Не. Това не променя съществено нещата. Ние освен в частта за разпореждането с гори, сме предложили и много други текстове, които доколкото знам на експертно ниво в Министерския съвет са получили положителна оценка – по начина на управлението, на стопанисването на горите и т.н., повечето от нещата са приети. Но явно няма политическата воля да се направи решителната крачка по ограничаване на замените и промяна на предназначението на българската гора. Знаете какви са данните, които включително и неправителствени организации са изнесли.
Аз бях поставил въпрос на министър Калфин. 26 хил. дка. гори са заменени. Няма информация в правителството на каква част от горите, които са заменени, им е променено предназначението. Но това е едно престъпление – не само, че това е една корупционна практика, защото е смешно да се твърди, че при тези замени гражданите едва ли не се ощетяват. Дори тези, които са участвали в замените, са се отказали да си получат разликата в парите – някъде около 7 млн. лв. Ако продължаваме в тази посока, аз мисля, че ние действително ще извършим едно престъпление към поколенията, защото освен икономическите загуби, това е и съсипване на българската природа с всичките последици. Знаем за какво става въпрос. Замяната на гори се извършва в 90% от случаите не за окрупняване на горски масиви за по-добро стопанисва, а се извършва, за да им бъде променено предназначението, да бъдат застроени и голяма част от тези действия се извършват по Черноморието и в зимните курорти, а същевременно се предоставят гори във вътрешността на страната, за които няма никакъв интерес. След това се променя предназначението и се застрояват. Да не говорим, че голяма част от тези сделки се извършват и в защитени територии.
Това са ми възраженията по законопроекта.
Янаки Стоилов:
Те са съществени. Но аз ще помоля все пак към съдържанието на законопроекта да бъдат адресирани мотивите и да се види дали чрез него могат по-добре да се решат тези въпроси, които се поставят. Тъй като все пак ние ще имаме принос като комисия, ако дадем някаква ориентация в каква посока въз основа на този законопроект евентуално могат да се постигнат такива резултати.
Г-н Янев иска думата.
Яни Янев:
Аз имам въпрос към колегите вносители.
Янаки Стоилов:
Няма никой от тях и за това по-добре си изразете мнението. Тук има представители на Държавната агенцията по горите.
Яни Янев:
Ако те могат да дадат обяснение каква е логиката на промяната в § 1.
“Държавата удостоверява правото си на собственост върху гори и земи от горския фонд с удостоверение и скица.”
Борислав Ралчев:
Няма логика.
Яни Янев:
Малко неясно е как въвеждаме такава логика в доказване на собствеността на държавата по отношение на собствеността й само с удостоверение. Не знам друг такъв модел да има. Ако има обяснение на това нещо, нека някой да го каже, ако знаете. Съжалявам, че задавам въпроса към представителите на Агенцията. Защо това нещо се влага и с какво то допринася за правната уредба.
Росен Попсавов:
Ние сме направили коментар по предложението на вносителите. Предложено е удостоверението да се издава от председателя на Държавната агенция по горите, а скиците от общинските служби или от съответните служби по кадастър, които обслужват картите за възстановената собственост.
Елиана Масева:
Какво ще удостоверява с този документ председателят на Агенцията.
Яни Янев:
За мен е неясен смисълът на тази разпоредба. Трябва колегите, които са направили това предложение, много ясно да го обосноват.
Борислав Ралчев:
Аз предлагам да снемем от разглеждане този законопроект. Няма ги вносителите. Въпросите, които са предмет на този законопроект просто не могат да бъдат обсъждани.
Янаки Стоилов:
Има процедурно предложение. Тези, които го подкрепят, моля да гласуват. Девет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет “въздържали се”.
Отлагаме разглеждането. Ако имаме време, ще се занимаем отново. Но само ако имаме време, тъй като нашата програма е твърде натоварена. Ще поканим вносителите, тъй като към тях имаше въпроси. Аз дадох възможност да започне дискусията, но след като в нейния ход се появяват съществени въпроси към вносителите, вие решихте да се прекъсне засега обсъждането, което започна.
Благодаря на представителите на Държавната агенция по горите.
По втора точка - Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесени от Йордан Величков и група народни представители; от Ангел Найденов и група народни представители и от Марина Дикова и група народни представители.
По заглавието на законопроекта няма предложения.
Има редица предложения в началото от Йордан Бакалов, което работната група не е подкрепила. Второ от Йордан Бакалов, което също не е подкрепено. От Иглика Иванова и Георги Анастасов също не е подкрепено. В крайна сметка работната група не подкрепя текста на вносителя за § 1 и предлага той да отпадне.
По § 1 има ли становище? Г-жа Иванова.

Иглика Иванова:
Относно направеното от мен и от колегата Анастасов предложение. То и всички следващи, които са свързани – те имат и един и същи дух, една и съща цел и намерение, не са подкрепени от работната група.
Аз си задавам тук въпроса. Защо изприказвахме всички онези приказки, включително и от трибуната в залата, че сме твърдо решени да сложим край на местните партии, на тези, които защитават интересите на един много малък кръг от хора и то не политически интереси, които не са образувани на тази основа и т.н. Всичко това е прах в очите на публиката. Нищо не се предвижда за премахване на този феномен. Дойдоха тук хора от всички посоки, съветваха ни и ни казаха, че бизнес партиите и местните партии са някакъв абсурд, някакво недоразумение и не бива да се допуска такова нещо да съществува. Ние обаче ги оставяме да си съществуват спокойно, защото по никакъв начин не затягаме законодателството по отношение на тях. Какво пречи, дори и с тези изменения, утре хората в Кремиковци да си регистрират партия за възход на комбинат “Кремиковци”. И това ще бъде напълно законно и вероятно нормално, като се има предвид позицията на работната група и те ще се явят на избори за национален парламент. Признавам си, че за мен такъв подход се разминава тотално с представата за политическа партия, за идеологии, за начин на функциониране, за самата идея за политическа партия.
Янаки Стоилов:
Г-жо Манолова, моля кажете мотивите на работната група. Макар че тук има два въпроса: единият е каква да бъде териториалната представителност на партиите, а вторият, какви партии могат да се допускат до избори. С § 1 ние не решаваме втория въпрос.Той допълнително ще бъде обсъждан. Заповядайте.
Мая Манолова:
Права е колегата Иванова, че тези въпроси трябва да се разглеждат в комплект, т.е. разписване във всички параграфи, а именно даваме ли възможност за съществуване на партии с регионално значение.
Искам да започна отзад напред. Прегледът на европейското законодателство показва, че по принцип намесата в устройството и функционирането на партиите е изключително предпазливо във всички европейски страни с изключение на Италия поради ред особености и може би има тук-там някаква страна. Френските експерти, които се срещаха с всички парламентарни групи и с Правната комисия, бяха категорични, че по принцип в тяхното законодателство твърде прецизно се пипа в регламентирането на вътрешно партийните правила на партиите и внимава, когато се поставят едни или други изисквания към тях.
От друга страна, истина е, че ние в България имаме конкретен проблем, който е свързан с участието, особено на местни избори през последните една-две години, на кухи партии, на кухи структури, на партии с неясно значение, зад които застават определени икономически субекти и ги използват в крайна сметка в един или друг интерес. Компромисът, до който след продължителни дебати стигна работната група, е въвеждане на забрана за партиите, които не са национално представени, за регистрация и за участие в местни избори, като приехме, че обективният критерий не е критерият какъв е техният членски състав или какви териториални структури имат. Защото по този начин лишаваме от възможността да съществуват партии от електорален тип, каквито има много и приехме като единствен обективен критерий резултатите, показани на национални избори. Препятствието, което създаваме пред кухите структури, които напоследък предлагат своите партийни абревиатури на различни местни избори, е недопускане до участие в местни избори на партии, които на последните избори за народни представители не са получили резултат над 1% от гласовете, като респективно за коалициите в зависимост от броя на партиите, които съставляват коалицията, процентът става 2, 3 или 4 – по 1 % за партия. Това е компромисното и консенсусно решение, към което се обединиха представителите на парламентарните групи, които участваха в работната група.
В интерес на истината трябва да кажем, че на първо четене в редица от парламентарните групи прозвучаха сериозни забележки срещу рестрикциите, които се предлагат в двата законопроекта – единият е на Коалиция за България. Ние след обсъждане се съгласихме, че това е вариант, който решава проблема, който в момента съществува в България, от друга страна, не прекаляваме с намесата си в устройството и във функционирането на партиите.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Предлагам ви, след като се чуят полярни становища по един проблем. Въпросът е ясен. Този параграф поставя единствено въпроса трябва ли законът да се занимава с това каква е структурата на отделната партия. Ясно е предложението по вносителя, по някои от предложенията, ясно е и становището на работната група, което казва, че това не е въпрос, който законодателно има значение. Мисля, че на всички в комисията е ясно и трябва да се вземе едното или другото решение. Няма как да се вземат и двете заедно.
Предлагам да гласуваме по този въпроси.
Понеже в § 1 има и един въпрос за банковата сметка за приходите и разходите, а това някак остана незабалязано покрай другото. Но мисля, че този въпрос е пренесен някъде другаде в законопроекта и по-добре да го обсъждаме там.
Мая Манолова:
Има две различни предложения: едното касае изискването при регистрация на политическа партия, същата да декларира своя банкова сметка, а второто е по принцип партиите да декларират банковите сметки, с които оперират. Предложението, което не се възприе от работната група е на Коалиция за България и ние се съгласихме, че текстът, който предлагаме в § 6 е по-добрият и в крайна сметка постига всичките задачи, които си поставяме с § 1. Погледнете го в чл. 28 или § 6 на с. 7 от доклада.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 1. Които са “за”, моля да гласуват. Мнозинство. Против? Няма. Въздържали се? Приема се отпадането на § 1.
По § 2. Има § 2 по вносител и предложение на народните представители Иглика Иванова и Георги Анастасов, на Елеонора Николова, като първото не е подкрепено, а второто е подкрепено. Превръща се в § 1 с нова редакция.
За да започнем коментарите обръщам внимание може би за промяна на редакцията, която предлага работната група, защото се иска в съда да се представят “протоколите от взетите решения”. Аз се питам дали това не е излишно обременително, защото съдът какво го интересуват политическите решения на партията. Съдът трябва да се интересува от уставите и от ръководствата. Може ли съдът да проверява нещо по политическите решения? Съдът може да проверява само факти, отнасящи се до юридическото лице и формата на функциониране, т.е. уставът и ръководството. (Именно.) Не е именно, защото се казва “протоколите от взетите решения”. Партията може да вземе решение примерно, че излага някаква своя политическа позиция, което съдът едва ли го интересува.
Мая Манолова:
Това предложение също е в контекста да остане едно от изискванията към функционирането на политическите партии основно по причините, които бяха изтъкнати по § 1, а именно законът да гарантира по някакъв начин демократичността на политическите партии, което разбираме в рамките на определен срок или съобразно техните устави провеждането на заседания на техните върховни органи. В случая става дума, че по този начин партиите ще обявят провеждането на заседание на своя върховен орган, което е изискване за съществуването на партията, което по-нататък е заложено – в рамките на 5 години да е проведено поне едно заседание на върховния орган. Възможно е според устава този върховен орган да не избира ново ръководство, нито да извършва промени в устава. От друга страна, както справедливо беше отбелязано от колегите от ДСБ, целият протокол с това какво се случва на това заседание, не е въпрос, който би следвало да бъде оповестяван чрез прилагането на Софийски градски съд. За това в момента сме се опитали да дадем текст, от който да е ясно, че по този начин партията декларира, че в рамките на определения срок е проведено поне едно заседание на нейния върховен орган.

Янаки Стоилов:
Последователно имат думата г-жа Дончева, г-жа Михайлова и други, ако има желаещи.
Татяна Дончева:
Производството по регистрация е охранително производство. Твърдя, че от всичко, което сте ни представили, излиза, че вие изобщо не изхождате от това условие, което е абсолютна константа. Софийският град съд не е пункт на вторични суровини. Абсолютно е забранено да давате на регистърен съд неща, които нямат никакво отношение към онова, за което съществува правният субект. А те са: юридическо лице, седалище и представителство. Не е ваша работа нито по отношение на фирми, нито по отношение на партии, нито на синдикати да казвате нашата партия колко пъти си е събрала ръководния състав, нито пък нашата фирма колко пъти си е събрала управителния съвет. Това е наша вътрешна работа. Като не ни харесва начина, по който функционираме, ще се сменяме. Всичко останало не е грижа на държавата. На държавата е грижа само да има ясен регистър, от който да е ясно какво е юридическото лице и кой го представлява, т.е. може ли да договаря, ако държавата или третите лица им трябва да нещо, да се знае кой е той. Такива неща, като това, че държавата се грижела за демократизма на партиите! Най-големият демократизъм е да оставите партиите, фирмите, синдикатите и всички останали да функционират както искат. Това е абсолютна новост, което се предлага.
Екатерина Михайлова:
Според мен, този текст наистина трябва да отпадне, защото той създава много допълнителни въпроси.
Първият въпрос, който възниква за мен е какво означава “представят в Софийския градски съд протоколите”. Те какво го правят, като ние го представим? Примерно, аз го занасям в деловодството, представям го, а те какво го правят. Завеждат го в специален регистър ли?
Мая Манолова:
Това е мястото, където има информация дали това се случва или не.
Екатерина Михайлова:
Разбирам, че логиката на вносителите е да се трупа в папката с досието.
Второто, което повдигам като въпрос, е чисто редакционно, ако остане този текст. Аз го поставих като тема още при първото гледане на законопроекта в Правна комисия.
“Взетите решения на техния върховен орган.” Разбира ли се от това, че става въпрос за националните събрания. Защото това зависи от устава как е уредено.
Второ, когато ги заличаваме е съвсем друга терминологията, която е използвана.
Като чета този член не ми става ясно дали става въпрос за националните форуми или отиваме на по-ниското ниво. При нас е национално ръководство и в устава е написано всичко.
Моето предложение е за отпадане на този текст, защото той създава повече въпроси и проблеми отколкото да решава проблема.
Янаки Стоилов:
Ще продължим дискусията, но понеже знам замисъла на групата, която е направила този текст. Става дума за национални върховни ръководства, както и те да се наричат при всяка партия.
Втората причина да съществува текста, може да не е достатъчно сполучливо редактиран, да се гарантира, че тези партии са живи. Защото има много партии, които са регистрирани и те по регистър съществуват, но те не съществуват фактически. За това е необходимо нещо да доказва, че през един достатъчно дълъг период тези партии са се събрали в своя представителен състав и това е по някакъв начин отразено. Защото по-нататък се предвижда механизъм за прекратяване, ако те в продължение на години въобще не съществуват.
Искат думата г-н Янев и г-н Бисеров.
Яни Янев:
Колеги, ясен е замисълът и той е точно за това, което се преследва. Но понеже органът, който има правомощието да предизвика пред съда при настъпването на конкретните условия процедура по прекратяване на политическата партия по разписаните материални основания по чл. 40, ал. 2 – всъщност това е прокуратурата. И вместо да изпращаме тази информация на съда, който действително е регистърен съд и охранително производство, и те да нямат къде да ги сложат тези папки, информацията в този смисъл трябва да постъпва при контролния орган, който е в правомощието си да даде исковете за прекратяване на партия, ако тя не подава или има неприети финансови отчети, или не е провеждала през съответните периоди заседанията по уставите на нейните ръководни органи. В този смисъл, ако ние модифицираме текста, че за това информация трябва да има, трябва да кажем подходящо ли е да бъде непременно изпратен протокол, но удостоверение или информация за удостоверяване от върховния орган, че такова заседание е проведено, което във всички случаи, ако това е документ с невярно съдържание, може да бъде проверено и пр. И да се търси наказателна отговорност. Но не и конкретните текстове да се изпращат в самата прокуратура, която има право да поиска пред съда при неналичието на тези обстоятелства завеждането на иска за ликвидирането на партията.
Ясен е замисълът. Предложението е информацията да бъде изпращана до прокуратурата.


Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам все пак да мислим за редакцията, а не за най-простото – отпадането на този текст. Защото се предполага, че като се съберат на 5 години, този форум трябва да потвърди или да избере ръководството. Това също се регистрира в съда. Ако те не са направили това действие, защо съществуват, като на всички е ясно, че ги няма.
Има думата г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Колеги, аз апелирам към вас да не отхвърляме с лека ръка този текст. Това е форма на контрол. Тогава защо е формата на контрол при Сметната палата. Както ще има контрол върху финансите, така трябва да има контрол върху реалното съществуване на политическата партия и този контрол трябва да става през функционирането на върховния ръководен орган на партията. А при положение, че одобряваме идеята прокуратурата да може да иска заличаване на партията, ако не е провела повече от два пъти по устав заседание на върховния орган, трябва да има някъде място, където да се събират доказателства за това. И аз смятам, че най-естественото място е делото на партията. Защо прокуратурата ще създава собствен архив на партиите. Там където са регистрационните дела на партиите, там където се регистрират промените в ръководствата, а имате предвид, че в повечето случаи върховният орган прави промяна в ръководството. Всеки върховен орган ще трябва да си подава протоколите един път в прокуратурата и един път в съда. Нека да се знае, че бюджетите
на партиите са в Сметната палата, а решенията относно ръководните органи, включително и политическите решения, са в съда. Така е по-лесен и общественият контрол. Не забравяйте обществения контрол. Така както информацията в Сметната палата е публична, така и информацията в съда е публична. Прокуратурата не е публична. От тази гледна точка с оглед на публичност смятам, че този текст е правилният текст. А върховният орган е ясно какво е, особено когато е казано “върховен орган съгласно устава” очевидно е, че става въпрос за върховния орган А прокуратурата ще си преценява съобразно устава на всяка партия кой е върховният орган. И това не е никак трудно. То е елементарно. За това нека да си остане текста както е, без да го пипаме.
Янаки Стоилов:
Ще дам думата на всички, които желаят, но ви призовавам във вашите изказвания, ако не се отхвърля идеята, да предлагате и редакция, уточняваща текста, за да можем да вървим напред.
Поскаха думата г-жа Антонова, г-н Чернев, г-н Казах, г-н Сотиров и г-н Осман. Заповядайте, г-жо Антонова.



Надя Антонова:
Благодаря. Две думи от мен. Разбирам идеята и съм склонна да я подкрепя, но мисля, че тази редакция не е най-добрата за целта, за която говорим. За това бих предложила да се помисли, ако ще остава този чл. 19а, дайте да го направим малко по-работещ. Т.е. да се предвиди срок, в който политическите партии ще представят в градския съд протоколите. Примерно, 14 дневен срок от провеждането му. Много е важно ако не се представи в срок, свързано ли е с правни последици и какви. Ако прокуратурата реши да предяви иска за заличаване на регистрацията на партия, няма никаква пречка, според мен, в хода на самото производство непредставеното решение да бъде представено в хода на производството. Това сочи, че текстът ако искаме да изиграе ролята, която му възлагаме, трябва да бъде конкретизиран с оглед сроковете на представяне, доказателствената стойност на това, което се представя или не се представя, каква роля ще имат те в един бъдещ процес. В този смисъл моля да се конкретизира текстът. Съжалявам, че не мога да дам точна редакция, но мисля, че Правната комисия ще се справи с това. Благодаря ви.
Павел Чернев:
Колеги, наистина е да има редакция. Първо, изискването за контрол за реалност на партиите е съвсем необходимо. Същевременно всяка година не се провеждат изборни конгреси, не се избира всяка година ново ръководство. По смисъла на охранителното производство това се регистрира от Софийски градски съд. Някъде в този проект си спомням, че имаше задължителни изискване, императив към партиите, да провеждат заседания на своите върховни органи, без да задължаваме партиите да си избират всяка година ръководство и да го регистрират това в съда. За това нека да помислим за редакция в смисъл прокуратурата нека д има правото в откритото заседание по охранителното производство, когато съответната партия внесе искане за промяна, настъпила в устава или в ръководството, да изисква за текущия период доказателства за провеждане по устава на заседание на съответния върховен орган. Това ерго да бъде основание, ако не бъдат представени в открито заседание, да се иска.
Янаки Стоилов:
Въпросът е решен по-нататък в закона.
Г-н Сотиров, г-н Осман и г-н Казак. Моля всеки, който се изказва, да казва дали подкрепя идеята за такъв текст и ако я подкрепя как смята, че тя трябва да бъде изразена. Ако не, да казва, че е против и да продължаваме нататък. Заповядайте, г-н Сотиров.
Иван Сотиров:
Аз вдигах от отдавна ръка, защото исках да обърна внимание, че ние имахме едно предложение, което изобщо не е номерирано и някак си отпадна. Ясно е, че след като не се прие от работната група, няма да се приеме и тук. Но съм длъжен да кажа, че на с. 1 в материала, с който разполагаме, има предложение на Йордан Бакалов и група народни представители, което не е номерирано като § 1, но е предложение, което съществува. Мисля, че е редно да се гласува. В този текст, който все пак се надявам да бъде гласуван, ние предлагаме номинално да бъдат заложени в закона изисквания, които да гарантират демократичните принципи, по които да функционира една партия в смисъл номинални права на членовете. Става въпрос не за ограничения, а за права и освен това се прецизира досегашния текст, който казва, че “учредителното събрание избира членовете на ръководните и контролните органи на политическите партии” сега това да важи за членовете. Някои колеги казаха, че това не е съществена промяна, но тук става въпрос за идеята да имаме изборни органи в партиите – всеки член да е избиран, а не да има партии в България, в които някой си посочва цели ръководства и ги назначава. Защото, ако има проблем на политическата система, то е защото голяма част от партиите, включително и някои основни политически партии не функционират демократично и не може да се гради демократична политическа система без партиите да имат минимални изисквания за демократично устройство.
Янаки Стоилов:
Разбрахме предложението. То малко ни отклонява от дискусията, която водим. Ще го подложа на гласуване.
Иван Сотиров:
Връщам се на въпроса, който сега разглеждаме. Аз съм категорично за това действително всяка партия, каквито и да са конституционните права на политическо сдружаване, всяка партия трябва да спазва закона и да има гаранция, че тя действително функционира. В този смисъл аз подкрепям този текст. Смятам, че е нормално да бъде в съдебните регистри. В досието на всяка политическа партия, което е в съда, да се внасят копия от протоколите. Но бих ви предложил още нещо – да е ясно какви са реквизитите на това, което се внася в архива на Софийски градски съд. Ще кажа защо имам такова предложение.
Ако една партия не си свиква редовно, съобразно устава висшият орган, който да взима решенията, тази партия е в нарушение на закона. Каква е гаранцията, че ако ние задължим да се внасят само протоколи от заседанията, че такива еднолични партийки, които са маргинални, че няма някой да си напише един протокол и да го внесе. Аз мисля, че ако искаме да има по-сериозен контрол, трябва да се иска присъствен лист и данни, че там действително е имало заседание и е имало кворум, а не просто някой да напише един протокол. Защото, който не спазва устава, респ. закона, той може да си направи един фиктивен протокол и да попълва регистъра на съда. За да има контрол, трябва да има гаранция, че действително е имало заседание.

Янаки Стоилов:
Г-н Осман и след това г-н Казак.
Ремзи Осман:
Г-н Председател,
Колеги, аз мисля, че г-жа Татяна Дончева повдигна един много сериозен въпрос. В началото изцяло бях съгласен с текста, че става въпрос за върховния орган – конгрес, конференция и т.н. Това беше идеята на първоначалните вносители. Но преди малко г-н Чернев разви теорията и ако неправилно съм разбрал, моля да бъда извинен, за протоколи от заседания. Казваме “протоколите от взетите решения”. Ако има 50 решения за декларации, това всичко трябва да се внесе в съда.
Янаки Стоилов:
Аз ще ви предложа редакция, но нека да чуем и останалите колеги, които са заявили желание. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, съвсем накратко, подкрепяйки изказаните досега мнения от г-н Бисеров, от г-н Янев относно необходимостта от подобен текст и в съзвучие с апела на г-н Председателя за изчистване на текста (уточняване) искам да ви напомня, че в действащия чл. 17, ал. 1 на закона се казва “в регистъра на Софийски градски съд се вписват следните обстоятелства:” и се изброяват – наименование, устав и т.н. От тази гледна точка ми се струва, че текстът може да се усъвършенства по следния начин.
“Политическите партии представят в Софийския градски съд протоколите от взетите решения на техния върховен орган относно подлежащите на вписване обстоятелства, съгласно чл. 17, ал. 1.”
Янаки Стоилов:
Продължаваме с изказванията. Искам да ви обърна внимание да не слагаме ударението на “протоколи от взетите решение”, а “протоколи от проведените заседания”. Защото в този протокол от заседанието ще се каже: обсъждаха се еди-кои си въпроси. Съдът не го интересува какво е точно съдържанието на въпроса. Ако то засяга регистърни факти, те ще бъдат посочени. Извлечение от протокола за проведеното заседание. Ще се представи една страница за това с какво се е занимавал този форум. Ако има обстоятелства, които засягат устава и ръководството, те ще бъдат регистрирани. Когато се събере този форум, трябва винаги да има нова регистрация на ръководството, защото не може, ако е преминал цикъла на това ръководство, заседанието да бъде валидно, без да се промени или потвърди ръководството.
Христо Бисеров:
Съдът изисква, когато се променя ръководството, пълния протокол. Такава е съдебната практика.

Янаки Стоилов:
Ние казваме какво е. Г-жа Иванова и г-жа Масева.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, мисля, че всички се обединихме около становището, че това е необходима форма на контрол за действителното съществуване на политическите партии – опит да сложим край на фантомите. Оттам насетне обаче, твърдо седя на становището, че мястото на тези протоколи е във фирмените дела на всяка партия. Защото ако те се подават в прокуратурата, просто няма къде да отидат. В Прокуратурата няма фирмено дело за регистрацията на партията. Коментирам този въпрос, защото имаше такова предложение.
Мисля, че прецизният текст тук трябва да бъде, че се представят извлечения от протоколите за проведените заседания. Съвсем отделен въпрос е, че на практика рядко има конгрес, даже може би няма конгрес на партия, който да не взима решения, подлежащи на вписване. Допускаме чисто теоретично, че ако са извънредни конгреси в по-кратки периоди от време, може да няма промяна точно на тези обстоятелства. Но ако впишем “извлечение от протокола” и то именно за проведено заседание. Не е толкова просто някой, който е едноличен собственик на партия, която се състои от него и от съпругата му, да представи такова нещо. Нека да си спомним, че става въпрос за обнародване в ДВ, за срокове, за място, час, дата, дневен ред. Така че не са толкова елементарни нещата Нека да си спомним какво пише в закона.
Освен това, задължително този протокол, за да има изобщо някакъв смисъл и да не е толкова елементарно да бъде фалшифициран, с какво започва един протокол. Днес, еди-коя си дата, свикано е заседание, спазени ли са изискванията на закона и на устава, присъствали – налице е кворум и може да взима решение. Т.е. тук правим опит да вкараме нещата действително да бъдат законни.
Надка Балева:
Всяка една партия, която се е регистрирала, си е приела устав. Това че нейните учредители са приели ръководството им да се назначава, си е лично неин проблем.
Колега Сотиров, аз ще се въздържа от коментар, но това което предлагате, не е демократично. Това е намеса на държавата в работата на партията.
По същия начин това, което казва колежката Иванова. Не е работа на съда да проверява редовно ли е свикан конгреса, присъствали ли са делегатите. Има си мандатна комисия, която проверява редовен ли е форумът.
И още нещо. Не всички заседания, на които се взимат решения, подлежат на вписване. Ние говорим тук за това да контролираме дали дадена партия действително съществува и има някакъв организационен живот или само е регистрирана. За това трябва да се ограничим в минималното, което ще изискваме.
Янаки Стоилов:
Има думата г-жа Масева. След това ще търсим редакция, по която сигурно отново ще възникнат коментари.
Елиана Масева:
Колеги, всъщност ограничителните текстове са два: единият процент и този – тва, за което г-жа Иглика Иванова говореше. Но искам да ви кажа, че в действителност ние правим един компромис. Не е работа на съда, нито на прокуратурата да се занимава с партийните организации. Колко е по-далече партията от държавата и прокуратурата толкова по-добре и толкова по-демократично. Получава се едно внушение – разбирам Татяна Дончева и нейната реакция. Мисля обаче, че това условие към настоящия момент е задължително. Искам да ви предложа един текст:
“Политическите партии представят в Софийски градски съд извлечение от протокол, с което се удостоверява проведено заседание на върховния орган, определен в устава им.”
Два елемента: хем да бъде извлечение, хем да удостоверява. Защо? Защото протокол с взетите решения няма да е точно. Защото върховният орган може и да не вземе решение. Това означава ли, че контролът по организационната дейност трябва да бъде елиминиран, ако няма взети решения. Мисля, че това ще съответства най-добре.
Даже мисля ,че идеята трябва да бъде продължена и във връзка с удостоверяване на организационната дейност и живот и пред Министерството на финансите и Сметната палата. Става дума за финансирането на партиите, за субсидията и т.н. Получаването на субсидията не се декларира пред Сметната палата. Може организационният живот да е спрял.
Янаки Стоилов:
Мисля, че редакцията е много добре. Ще ви помоля по-бавно да я прочетете, за да я чуят колегите. Мисля, че решава проблема. По-нататък ние ще обсъдим какъв да бъде максималният срок, в който партията, ако не е правила това нещо, се преминава към нейното заличаване. Тя трябва да има един максимален срок, в който да пререгистрира своето ръководство. Защото не може да се съберат примерно на заседание някакви “вечни” хора.
Моля още веднъж да прочетете предлаганата редакция. Нека да я чуят колегите. Ако има някакви допълнения и корекции, да се направят и да гласуваме.
Елиана Масева:
“Политическите партии представят в Софийски градски съд извлечение от протокол, с което се удостоверява проведено заседание на върховния орган, определен в устава на партията.”
Реплика: А срока?
Янаки Стоилов:
Срокът може да е месечен от провеждането.
Надя Антонова:
Ако няма срок, текстът е безсмислен.
Янаки Стоилов:
Не е безсмислен, защото винаги има опасност да започне срещу нея процедура по заличаване, ако е пропуснала този срок.
Дали ще бъде в единствено или в множествено число, редакционно ще се уточни. Има ли други предложения по този текст.
Яни Янев:
Две думи в допълнение към текста на колегата Масева. След “партия” слагаме запетая и добавяме “независимо от това дали са налице обстоятелства за вписване.”
Янаки Стоилов:
За мен това е подразбиращо се, защото обстоятелствата за вписване са в друг текст.
Яни Янев:
Това означава, че всички случаи на провеждане на такива заседания трябва да се дава това извлечение.
Янаки Стоилов:
За мен това се разбира, но преценете. Нека да чуем г-жа Иванова каква редакция предлага.
Иглика Иванова:
Мисля, че моята редакция е по-стегната от това, което предложи колегата Масева.
“Политическите партии представят в Софийски градски съд извлечение от протоколите от проведените заседания на техния върховен орган”.... и текстът продължава, не това “които удостоверяват, че за проведени”.
Янаки Стоилов:
“ ... извлечение от протоколите за проведените заседания на техните върховни органи, съгласно устава на партията в срок не по-късно от един месец.”
Екатерина Михайлова:
Понеже почти винаги говорим по няколко души, може да не сме се разбрали. Аз схванах това, което предлага г-жа Масева, че практически документът, който се представя, удостоверява че има такова проведено заседание.
Янаки Стоилов:
Не можем да сложим така ударението, защото там трябва да се кажат всички важни неща, които са се случили, че е имало определени хора, че е имало определени въпроси, които са се обсъждали.
Екатерина Михайлова:
Това, което предлага колегата Иванова на мен лично ми прозвуча, че извлечение от заседанията е разказ на всичко, което се е случило.
Янаки Стоилов:
Не. Знаете как се прави извлечение от протокол.
Преминаваме към гласуване. Първо ще гласуваме предложението на Йордан Бакалов и група народни представители – тези, които са пред скоби и които не ги гласувахме в началото.
Който подкрепя тези предложения, моля да гласува. Един “за”. Останалите са против и въздържали се. Не се приема.
Иван Сотиров:
А присъствения лист.
Янаки Стоилов:
Какъв присъствен лист.
Иван Сотиров:
Присъственият лист за големите партии не е проблем.
Мая Манолова:
От съществуващите 400 партии за последните 10 години половината въобще не са си провеждали заседания на върховните органи. Те съществуват, защото не могат да свикат върховния си орган. Ходих в Софийски градски съд и това което установих е, че не могат да се заличат партиите по причината, че не могат да си свикат заседанията на върховните органи, за да се саморазпуснат. Това е причината да има 400 партии.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че за съда е ясно, че той ако не види в протокола, че това е проведено заседание на някаква дата, място, с определени хора и при определени въпроси, аз не смятам, че съдът ще приеме този протокол като валиден. Ние говорим колко обемен да е протоколът, а че в него има обстоятелства, които няма как да не бъдат отразени. Протоколът ще може да бъде проверяван от прокурора. Ако прокурорът сметне, че този протокол не отразява реални обстоятелства, той може да задвижи процедурата за заличаване на партията.
Иван Сотиров:
Проблемът е такъв. И досега по действащия закон прокурорът е длъжен да проверява тези неща. Но прокуратурата изобщо не й се занимава с това. Ако прокуратурата си вършеше работата, нямаше смисъл да правим тази поправката.
По същество, ако ние накараме един куп измислени партии, където адресът му е вкъщи, може да си прави всякакви препис-извлечения от протокол и да ги носи в съда, нищо няма да решим. Измислените партии действат по този начин.
Реплика: Това е престъпление.
Иван Сотиров:
Може да е престъпление, но прокуратурата пак няма да се занимава с това. Ако не искаме кворум, нищо не се прави – да има присъствен лист, да се види кои са присъствали.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване на текста, чиято редакция беше прочетена. Г-н Янев предлага да добавим: “независимо от обстоятелствата по чл. 17...”. Според мен, това се подразбира.
Реплики: Това е ясно.
Янаки Стоилов:
Добре. Има срок – до един месец.
Гласуваме § 2, който става § 1 по работната група в променената редакция. Които са “за”, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест “въздържали се”. Приема се текстът.
Продължаваме нататък. По § 3. Предложенията не ги подлагам на гласуване, защото едното е подкрепено по принцип, а другото за териториалните структури беше отклонено.
По § 3 има няколко предложения, както неподкрепени, така и подкрепени. Работната група не подкрепя текста на вносителя по § 3 и предлага той да отпадне. Ние този въпрос го решихме и предлагам да пристъпим към неговото гласуване. Които са за отпадането на § 3, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Работната група предлага да се създаде нов § 2. В чл. 22, ал. 1 след думата “дейност” се поставя запетая и се добавя: “освен в случаите по чл. 23, ал. 1, т. 6.”
Има ли възражения? Няма. Които са “за”, моля да гласуват. Приема се.
По § 4. Това е текстът за даренията. Има оттеглени предложения. Има неподкрепени предложения от работната група. Има предложение на работната група за 10 000 лв. от физически лица. Това е основното.
Яни Янев:
Аз съм предложил да отпадне, защото текстът в действащия закон в момента е такъв.
Мая Манолова:
Така е, но тук редакцията е различна.
Янаки Стоилов:
Има ли възражение по това да бъде таванът на дарението от едно физическо лице до 10 000 лв.?
Г-н Димитров, заповядайте, за да ви е по-удобно и ако решите по-нататък да се включите в дискусията. (Благодаря.)
Г-н Ралчев, заповядайте.


Борислав Ралчев:
Ние поддържаме становището, че ограничение по нормата на дарение не следва да има, а трябва да се разработи система, която е предложена, която да дава абсолютна гласност на всяка една стотинка и на всеки един лев. Това е нашата теза. В крайна сметка това, от което страда нашия изборен процес и проблемите на партиите са свързани точно с непрозрачността на този тип дейност, заобикаляне и всякакви други машинации в тази връзка. Ако се въведе съответния контрол – Сметна палата и т.н., това е начинът за регулиране на този процес. Останалото не са форми, които могат да преодолеят проблема. Гласност и контрол.
Янаки Стоилов:
И на първо четене беше това принципа – неограниченост на даренията и строг контрол върху предоставените средства.
Друга теза? Г-жа Михайлова. След това г-жа Антонова и г-н Казак.
Екатерина Михайлова:
Аз искам отново да застъпя нашата позиция, че според нас този текст няма да реши проблемите, за които говорим. Отпадането на дарения на юридически лица не е панацеята, за да се спре корпоративното влияние върху политическия живот. Това го има и в становището, което получихме от колегите от Франция, има го и тази работна група, която работеше по Закона за политическите партии. Там имаше дискусия, на която бяха поканени всички политически сили. Докато няма ясно изградена система за контрол не само за публичността, както е Сметната палата, а както съществува в някои страни – орган, който има право да прави пълна проверка, с пълно разследване за даренията и финансирането на партиите, дали ще ограничим дарението от юридически лица или ще има юридически и физически, няма да реши проблема. В този смисъл аз искам да кажа, че това, което ще се приеме, няма да реши проблема, с който сме тръгнали да се борим. Това е, за съжаление.
Янаки Стоилов:
Проблемът по същество е тежък, но ние ще обсъждаме по-нататък и механизми за реален контрол, а не само за отидиране. В някаква степен тогава това може да постигне известен ефект.
Борислав Ралчев:
Ако тези предложения, които имате предвид са реални, то тогава е напълно безсмислено да внасяме ограничение в първата база – 5 или 10 хил. лв. Щом контролът бъде реален, не трябва да има никакви ограничения. Няма логика.
Янаки Стоилов:
Има логика. Защото този, който дава много пари, търси някаква възвращаемост на парите.
Продължаваме дискусията. Г-жа Антонова има думата.

Надя Антонова:
Аз ставам все по-тъжна като гледам текстовете и като слушам дебата. Защото доброто намерение, което сме си поставили като цяло може би се отдалечава като изпълнение. Чудя се защо тези 10 000 лв. са възможност да бъдат подарени от едно физическо лице. Дайте да си кажем истината. Кое е това физическо лице, което ще подари 10 000 лв. на партията си. Защо подтикваме хората и ги намесваме в някакви мътни, никому неизвестни и нелицеприятни схеми. Защото примерно Надя Антонова подарява 10 000 лв. на партията. Какво яде Надя Антонова, като е подарила тези 10 000 лв.
Аз разбирам, че трябва да има публичен, ясен контрол. Защото няма нищо лошо моето ЕОД, ако съществува, да подари на партията на Ралчев 1 млн.лв. Аз ги подарявам с надеждата, че БНД нещо ще ми престира. Няма нищо лошо в това намерение, важното е, че е публично. И когато Ралчев започне да лобира в полза на Надя Антонова, ще му кажат: В конфликт на интереси си г-н Ралчев. Ти от нея взе 1 млн. лв. Важното е да е публично.
Искам да кажа, че може би това не е най-добрият, верният тон.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате. Тази сума да отпадне или да бъде намалена или увеличена.
Надя Антонова:
Аз предлагам тази сума, ако ще има някакъв таван, да бъде разумен таван.
Янаки Стоилов:
Разумният таван е по-нагоре или по-надолу?
Надя Антонова:
Разумният таван е субективен, г-н Председател.
Второ, какво се мъчим да постигнем със забраната юридически лица да не правят дарения. Да се напънат адвокати за 15 минути и да намерят начин да заобиколят този текст. Това постигаме.
Акцентът е върху контрола. Това е проблемът. Оттук нататък забранявам това,у забранявам онова. Мисля, че не е това подходът. Дайте да мислим как да се контролират нещата. И като Надя Антонова е подарила 10 000 лв., да видим откъде ги е взела другарката Антонова.
И друго. В чл. 23 да отпадне изразът “по ал. 2” . За съжаление, сега се вглеждам и в ал. 2, ал. 3 и в ал. 4 на чл. 23 има някакви странности. Собствените приходи на партията са приходи от фондонабиращи мероприятия. Няма лошо. Защо обаче тези средства от фондонабиращите мероприятия да не се включат в имуществото на една партия, което да й послужи да взима кредити. Защо? Това са пари. Защо са изключени?


Янаки Стоилов:
Понеже са изключени фондонабиращите мероприятия. Защото няма да се контролират именно средствата откъде са.
Надя Антонова:
Пак антилогика – понеже не можем да го контролираме, да го забраним. Добре, ще го забраним, ама то ще съществува. Само че създаваме работа на един адвокат да го измисли как да стане. Примерно БСП е събрала 2 млн. от фондонабиращо мероприятие. Има 2 млн. по сметките си. Какво пречи да получи 3 млн. кредит и аз гарантирам част от тях с тези 2 млн. Къде е логиката? Не я схващам. Забраняваме тона и онова, тъй като не можем да го контролираме. Хайде да се опитаме да го контролираме. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Добре. Това следва по-нататък.
Припомням, че до тук има само предложение за 10 000 лв. И има предложение да отпадне.
Има думата г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз мисля, че и колегата Ралчев и Надя Антонова поставят въпроси, които заслужават внимание. Според мен, целта на всички тези промени е да се оздрави (санира) политическият процес и специално що се отнася до финансирането на политическите партии - да се създаде повече прозрачност, повече отчетност и повече обществен контрол, включително и финансов от страна на упълномощения орган – Сметната палата. Ако ние постигнем тази цел, значи сме си изпълнили задачата и това може да стане независимо дали ще забраним тази или онази форма на финансиране.
Янаки Стоилов:
Нашата цел е намаляване на финансовата зависимост на партиите в тяхната политическа дейност, което определя някакви лимити.
Четин Казак:
Изхождайки от практиката, която показва общо взето как се използват физически лица, за да се направи де факто едно финансиране от юридическо лице. Няма нужда адвокатите да си блъскат глава 15 минути, а само 2 минути са нужни. То е измислено, вече е приложено на практика как може чрез физически лица едно юридическо лице да финансира политическа партия. Сега ние просто ще изгърмим един фишек - един фойерверк.
Според мен, това което се каза от г-н Ралчев, което мисля, че се споделя от всички нас, ако създадем ефективни механизми за отчетност и контрол от страна на Сметната палата, ако предвидим разумни суми – прагове, и ако обвържем тези суми с реално декларираните доходи на тези лица, било то физически, било то юридически, и платените данъци, тогава мисля че ще сме постигнали желаната цел. Не може едно физическо лице, което не плаща нула данък и декларира, че получава 500 лв. на месец, да дарява на политическа партия 30 000 лв.
Христо Бисеров:
Г-н Казак, не си прочел закона по-нататък и говориш тези работи. По-нататък си пише, че когато дарението е над еди-колко си лева, има декларации за произхода на средствата и т.н.
Колеги, прочетете целия закон и тогава коментирайте. Не сме на първо четене.
Четин Казак:
Нали точно това казвам. В закона са предвидени тези механизми и механизмите, които са написани след това, правят излишно това, което сме написали.
Янаки Стоилов:
И тук нямаше предложение различно от предложените 10 000 лв. Освен да отпадне, разбира се. Но ако ние твърде много либерализираме финансирането от едно лице, тогава защо предлагате да увеличаваме държавната субсидия. Това са две противоположни решения. Избира се или едното или другото. Не можем да казваме: Дайте да повишим държавната субсидия и всеки да може колкото може да взима от другаде.
Г-н Сотиров и след това г-н Осман.
Иван Сотиров:
Ще бъда много кратък и ще направя едно предложение, почти процедурно. Изобщо с тези неща, които са свързани с регулацията на финансирането и на контрола, коментирахме ги в групата и аз ще ви кажа какво е моето съображение.
Мисля, че тук безсмислено се палим по тези въпроси, защото мисля, че всички тук присъстващи сме наясно, че проблемът с финансирането на партиите е проблемът не с парите, които минават през бюджета на партиите и тези, които стават по пътя на даренията. Големият проблем е с косвеното финансиране и с това, което не минава по този начин.
Янаки Стоилов:
Да се остойностяват всички услуги на партиите.
Иван Сотиров:
Става въпрос за други технологии на финансиране. Големите пари не минават по този начин. Ако Марио Николов ги беше дал на ръка, както обикновено се практикува, просто нямаше да се занимават с него. Става въпрос за схеми, по които примерно как ще се калкулира това, когато един медиен бос чрез апорти придобива голяма собственост и след това медията му работи за политическите партии, които са му създали тези възможности. Тук става въпрос за голямата политическа корупция и за това, за което си говорим. Там трябва да се решат нещата с други закони. Възможността дали ще бъде кмета на общината или общинският съвет...
Янаки Стоилов:
Това вече не е предмет на Закона за партиите.
Иван Сотиров:
Аз предлагам да не си губим времето, защото това са “кокошкарски” неща. Това е най-прозрачната форма на финансиране.
Янаки Стоилов:
Значи и тук няма предложение по този параграф.
Иван Сотиров:
Аз просто предлагам да не си губим времето с тези неща.
Янаки Стоилов:
Г-н Осман има думата. След това г-н Янев и ще преминем към гласуване.
Ремзи Осмен:
Г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз съм благодарен, защото днес чух много неща как се финансира една партия и какви са технологиите за финансиране. Въпросът е, че чувам и от г-н Янев и от Вас, г-н Председател, може би без да искате преди малко казахте, че всеки дарител очаква срещу дарението нещо.
Колеги, казвам съвсем официално от името на моята парламентарна група. Преди малко моят колега Четин Казак искаше да каже, че парламентарната ни група не се притеснява от това нещо. Притеснителното е друго. Всички казаха, че знаят какви са технологиите, чувам различни пътища от членовете на Правната комисия. По един начин говорят в комисията, по друг начин пред пресата, по трети начин когато са насаме.
Г-н Ралчев, постави въпроса по принцип за едно юридическо лице. Аз не съм против този текст, парламентарната ни група не е против този текст, който е в законопроекта. Но ние го казахме от трибуната на парламента. Ако едно юридическо лице иска да направи дарение, какъв е проблемът. Съвсем прозрачно и контролните органи да го проверяват. Какъв е проблемът? Ние не сме предложили законопроект. Четин не е казал, че ние сме предложили 10 000 лв. или 20 000 лв. ДПС няма внесен законопроект. И чувам тук от БСП, от НДСВ, от БНД – от всички партии как стават начините за дарение. Кажете ми, колеги! Чувам тук, че всеки който иска да направи дарение, ще очаква нещо. Вие не можете да купите моето съзнание, честа ми, достойнството ми не подлежат на пари. И какво мислите, че аз като правя дарение, очаквам нещо от политическата сила. Това е проблем на вашите политически сили. Ако разбирането е в другите политически сили, че всеки, който прави дарение, трябва да има някаква възвращаемост.
Янаки Стоилов:
Как абсолютизирате - всеки?
Ремзи Осман:
Аз чух преди малко изказвания, че щом правиш дарение, значи очакваш нещо. При нас честта и достойнството с пари не се купуват. Ако някой се опита, получава заслужен отговор.
Янаки Стоилов:
Това е много хубав финал на изказването.
Ремзи Осман:
Въпросът, както е поставен в законопроекта, ще го подкрепя, но не може да бъде поставен пред журналистите, че щом като една фирма иска да направи дарение, това е мафиотска фирма. Има си контролни органи. Какъв е проблемът? Значи ние не вярваме на контролните органи в държавата. Всичко е прозрачно. Който е нарушил законът, да бъде санкциониран.
На първо четене аз чух тук в Правната комисия много неприятни неща. Като знаете, кажете какви са пътищата. Чувам и от опозицията и от управляващите.
Като завършвам казвам, че много е глупаво, ако отпаднат дарения от юридически лица и дарението от физическо лице да се свали надолу. Оставете човекът да прецени. Ако има пари, защо да не ги даде. Какъв е проблемът? Примерно, аз имам мои избиратели, които работят в Западна Германия. Изкарват си парите с пот. Организират се и правят дарение. Какъв е проблемът? Ще ви заведа в центъра на Париж, където работят. Има възможност, прави дарение. Ние сме либерални хора.
Христо Бисеров:
Колеги, когато четем текста на ал. 23, нека да видим, че следва ал. 24. Там се казва откъде не може да получи партията дарение. Там всъщност е ясният текст. Тук текстът не е много ясен. Става въпрос не изобщо за юридически лица. Става въпрос за търговци. Търговското юридическо лице не е редно да има отношение към политическата партия. Разбирате ли какъв е смисълът. Търговското юридическо лице, г-н Осман, не може да иска или да не иска. Това е юридическо лице. Редакцията на т. 2 е “средства от търговци по смисъла на Търговския закон, от кооперации и от други юридически лица.” Т.е. истината е в следващия текст. От тази гледна точка посоката на промяната е правилна. Въпросът е дали да възпроизведем този текст от чл. 24 в чл. 23 и тогава нещата си лягат на мястото.
Ремзи Осман:
Става въпрос за дарения от юридически лица. Аз казах, че ще гласувам за този текст, но въпросът е, че по време на заседание на Правната комисия чувам от управляващи и от опозиция глупости.
Янаки Стоилов:
Такива квалификации недейте да правите. Нали си оттегляте последните думи.
Ремзи Осман:
Ако всеки, който прави дарение, очаква възвращаемост.
Янаки Стоилов:
Да не спорим сега. Г-н Янев иска думата и ще преминем към гласуване.
Яни Янев:
Ще кажа нещо, което ще се възприеме точно в категорията на глупостите, но държа да го кажа.
Когато започнахме да работим по тези текстове, аз ще се върна към предложението, което бяхме направили от НДСВ за 100 лв. То не беше случайно, колеги. То се базира на едно изследване, което е правено в рамките на Европейския съюз, където тенденцията като цяло в развитите демократични държави е увеличаването на държавната субсидия и намаляването и изключването категорично на финансиране от каквито и да е хора от юридически лица и довеждането на даренията от физически лица до символично дарение в аспекта на желанието да се докаже съпричастността към функционирането на една политическа партия. Разбира се, символичността на дарението е нещо, което всеки един от нас може да третира по различен начин, но то в никакъв случай не може да бъде в параметрите на това, което ние си казваме за безграничност на възможността на дарението, което означава че липсва каквато и да било символика. Естествено е, че държавите, които са извървели демократичния си път на развитие, вървят по този път много от отдавна, са минали през всички вариации на темата какво и как се случва в една държава, когато има неограниченост на възможността на дарението. Подходите, които са възприели и до които са стигнали, считат, че това са възможности за утвърждаване на демократичните принципи е тогава, когато дарението от отделното физическо лице не може да бъде на значителна стойност и има символичен характер – символичен характер на съпричастност към дейността на политическата партия, но не до такава степен, че това дарение да бъде под форма на подчиняване на функционирането на политическата партия. Колкото и да са добри помислите ни, колкото и да са добри вижданията ни за това, че ние сме едни независими хора и страшно обичаме дадена политическа формация, и ние го правим това категорично безкористно и безвъзмездно за нас. Очевидно е, че тази практика за хората, които от дълги години са минали по демократичния път, не е така и ние няма защо отново да откриваме парната машина. Ще ви дам един простичък пример дори и за варианта, ако считаме, че сумата от 10 000 лв. дарение годишно от едно физическо лице. Питали ли сте се колко хора в България могат да си позволят да направят дарение от 10 000 лв. един път годишно. Аз направих прости сметки. Може да не е верен критерият, но ако един човек има годишен доход след облагане около 50 000 лв. и от тях да даде 10 000 лв. за политическа партия. В тази бройка в България попадат не повече от 7 хил. човека по подадени данъчни декларации.
Борислав Ралчев:
Тогава защо да правим ограничение за една шепа хора?
Яни Янев:
Какво означава това. Когато исках да показваш съпричастност към дадена политическа формация, трябва да дадеш възможност на хората, а не да даваш варианти на един таван колкото се може по-голям и по-висок, а да даваш възможността на плураризма на тази система да работи. Т.е. повече хора спокойно да могат да го правят, без да се притесняват. Тогава обаче независимостта от политическите партии от тези, които могат да правят големи дарения, се налага именно поради тази причина. Защото когато даваш тавана нагоре и той е позволяем таван на дарение, то увеличава възможността на все по-малко хора да правят все по-големи дарения. И се губи смисъла от това повече хора да правят множество малки дарения, което увеличава плураризма на политическата система и подкрепата за политическата партия.
Реплика: Защо няма такова предложение.
Яни Янев:
Нямаше такова предложение. Предложението за 10 000 лв. го имаме и досега. И ако в конкретния случай увеличаваме два пъти и половина държавното финансиране, макар и да не е правено такова предложение от моята партия, правя лично предложение два и половина пъти да се намали възможността за горна граница на дарението.
Янаки Стоилов:
Да бъде 4000 лв. ли? (Да.)
Г-н Янев направи предложение за 4000 лв. максимум. Ще го гласуваме.
Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Какво ще кажете за онези физически и юридически лица, които имат възможност да спонсорират под формата на дарение 4-5 политически партии.
Янаки Стоилов:
Вашият въпрос е дали 4 пъти могат да дадат по 10 000 лв. или да разделят 10 000 лв. на 4-5 партии.
Г-н Бисеров иска да направи предложение към текста.
Христо Бисеров:
Колеги, аз ви предлагам да не отпада т. 4. “дарение от юридически лица”, защото в другия член е казано, че фондациите могат да даряват. Да кажем така:
“Дарение от юридически лица с нестопанска цел.”
Т.е. да могат да се получават дарения от юридически лица с нестопанска цел, защото ние сме го казали в следващия текст на практика. Защото дарението може да не е само от фондация. Може да е от сдружение с нестопанска цел.
Янаки Стоилов:
Да стане с препращане. Това, което предлагате ще го гласуваме.
Аз използвам да кажа, че тук нашият режим отново е по-либерален за финансирането, защото има страни, в които не се допуска фондации, включително партийни фондации да финансират съответните партии. Защото тогава някой ще финансира фондацията и през фондацията ще се транслират същите пари, които не могат да дойдат в партията. За това например в Германия хората са направили нещо по-разумно. Там държавата финансира партийните фондации, но фондацията няма право да превежда пари на партията. Защото фондацията е мостът за заобикаляне на финансирането на партията.
Ще гласуваме всички предложения.
Има две предложения за гласуване по § 3.
Едното е отпадането на ал. 2. Другото е 4 000 лв. и Предложението на работната група е за 10 000 лв.
Предложението на г-н Бисеров е по т. 5 – за юридическите лица.
Имаше предложение въобще да няма таван за финансирането, което е предмет на ал. 2, включително и на тези, които оспорват и на юридическите лица.
Другото е да има възможност по изключение определени юридически лица да финансират.
Тези, които подкрепят предложението на Петя Гегова, моля да гласуват. Двама “за”. Против? Въздържали се? Останалите са против и въздържали се. Не се приема това предложение.
Т.е. приема се да се забрани финансирането от юридически лица с изключение на уговорката, която ще гласуваме по-нататък.
Гласуваме по ал. 2 предложението на г-н Янев за 4 000 лв. Тези, които са “за” 4 000 лв., моля да гласуват. Три гласа “за”. Не е достатъчно. Не се приема.
Тези, които са за предложението на г-н Бисеров.
Четин Казак:
Предложението на г-н Бисеров беше т. 4 да се прецизира.
Янаки Стоилов:
Това гласуваме. Тези, които са за предложението на г-н Бисеров, моля да гласуват. Това е:
“определени юридически лица, фондации и граждански сдружения да могат да финансират политическите партии.”
Тези, които са “за”, моля да гласуват. Достатъчно мнозинство има. Приема се предложението.
Които са за целия текст по работна група с уточненията, които направихме, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
По § 4, чл. 24. Ако има някакви предложения по чл. 24, моля да се направят.
Четин Казак:
В т. 2 трябва да отпадне текста: “и от други юридически лица”.
Янаки Стоилов:
Трябва да остане текста до “и от кооперации”. Другите са в т. 5.
Т. 5. “Средства от юридически лица с нестопанска цел.”
Трябва да има освен фондации и сдружения, но проблемът е дали всяко едно сдружение може да финансира партията. Според мен, тук трябва да се помисли дали всяко едно сдружение или фондация може да финансира партия. Дали някои по своето естество не са такива, че е недопустимо да предоставят средства на партиите.
Четин Казак:
Що се отнася до юридическите лица с нестопанска цел, Вие знаете, че по закон юридическите лица с нестопанска цел се делят на юридически лица в публична и в частна полза. Освен на фондации и сдружения, което мисля, че е индиферентно разделение, това което нас ни интересува е дали и двата вида юридически лица с нестопанска цел – и тези които са в обществена и тези които са в частна, да имат право да финансират. Като имайте предвид, че тези които са в обществена полза се регистрират в специален регистър и имат право на 100 лв.
Янаки Стоилов:
Веднага ми дадохте отговора. Ние трябва да кажем:
“Средства от юридически лица с нестопанска цел с изключение на такива, които получават финансиране от държавния бюджет.”
Защото някои от тези, които са в обществена полза, те получават пари от бюджета. Ако получават пари от бюджета, няма да могат да дават на партията. Защото така излиза, че държавата им дава пари за едно, а те ги дават за друго.
Г-н Осман, заповядайте.
Ремзи Осман:
Уважаеми г-н Председател,
Аз имам едно предложение в т. 5 да отпадне “и на случаите, когато политическа партия получава средства от друга политическа партия в рамките на образувана от тях предизборна коалиция с цел финансиране на предизборната им кампания.”
Уважаеми колеги, ние тук говорим как други колеги, не аз, с дарение и подпомагане могат да въздействат на определени лица или политически партии. По тази логика определени политически сили могат да направят следното: “ако се включиш в коалиция с мен, аз ще те нахраня.” Нямаше го на първо четене в законопроекта. Не знам кой го е предложил. Един такъв текст няма да допринесе за нищо.
Янаки Стоилов:
Основателно е вашето предложение за отпадане на текста, но по други причини.
Ремзи Осман:
Няма значение. Аз казвам, за да остане в протоколите моята позиция. Какво ще излезе от гласуването изобщо не ме интересува. Но не е нормално досега 2 часа да коментираме във връзка с финансиране и дарения, в същия момент стимулираме партия-майка да финансира еди-коя си партия. Има си други начини. Приехме текстове за дарения, текстове за финансиране – да не се опитваме да ги заобикаляме. Този текст трябва да отпадне. Иначе няма смисъл от тези предложения за стягане на режима.
Янаки Стоилов:
Този текст ще отпадне, но това не означава, че няма да може да става. Защото има партии, които са недостатъчно силни. Те се коалират. Едната от тях може да получи определено финансиране и после да го предоставя на другата. Това го има в практиката на другите страни. Но текстът трябва да отпадне. Аз съм съгласен.
Ремзи Осман:
Тъй като направихте коментар на моето изказване, аз ще продължа. Аз се изказвам от името на политическата сила, където членувам. За нас да правиш политика не означава да търсиш пари и дарения. Политика се прави и без пари. Ако някой ме убеждава, че в моя избирателен район може да ни купи с пари, да опита. Минали са 20 години.
Янаки Стоилов:
Купуването е различно. Живеем в пазарни условия и не може да се прави политика напълно без пари.
Има думата г-жа Балева.
Надка Балева:
Подкрепям предложението на г-н Осман за отпадане на текста и по една друга причина, плюс това, което вече каза.
Партията внася средства не като дарение на друга партия, а тя ги внася в коалицията за общото участие в предизборния процес.
Янаки Стоилов:
Настъпва следната корекция в текста.
По т. 1 няма промяна.
По т. 2 точката е след “кооперации”.
По т. 3 няма корекции.
По т. 4 няма.
В т. 5 остава следния текст:
“средства от юридически лица с нестопанска цел с изключение на такива, които получават средства от държавния бюджет.”
Яни Янев:
Не може така, г-н Председател. Защото стават две “не”, което означава, че може. За това предлагам да остане следния текст:
“средства от юридически лица с нестопанска цел.”
Янаки Стоилов:
Но трябва да го има това ограничение.
Яни Янев:
В началото текстът гласи: “Политическите партии не могат да получават”... “средства от юридически лица с нестопанска цел.”
Янаки Стоилов:
Тук се различава. Едната част казва: “партиите да могат да бъдат финансирани от юридически лица с нестопанска цел.” Това беше първоначалната идея. Ако тя се оспорва, трябва въобще да остане абсолютната забрана. Но понеже тук някакъв компромисен вариант се предлага, за това предложих редакция за него.
Надка Балева:
За да не се повтаря втори път “не”, да бъде: “ако те получават финансиране от държавния бюджет.”
Янаки Стоилов:
Точно така “ако те получават финансиране от държавния бюджет”.
Яни Янев:
Няма смисъл да дописваме текст, когато взаимно могат да се формулират. Защото всъщност ние не сме забранили никъде една политическа партия да предоставя средства на друга. Т.е. няма забрана за това нещо.
Янаки Стоилов:
Нали няма възражения. С тези уточнения можем да гласуваме общо.
“средства от юридически лица с нестопанска цел, ако те получават финансиране от държавния бюджет.”
Екатерина Михайлова:
Ако ще има забранителен режим, и партиите не могат да правят дарения на друга партия.
Янаки Стоилов:
Гласуваме чл. 24 с тези 5 точки с прочетената редакция. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
По § 6. Има предложение на Йордан Величков, на Петър Манолов, на Яни Янев.
Работната група не подкрепя предложенията.
На първо четене нали подкрепихме предложението на г-н Величков.
Вие имате ли някакво уточнение, или го поддържате във вида, в което е направено.
Йордан Величков:
Поддържам го, но искам да направя едно пояснение.
Г-н Председател, ако ми позволите, само едно пояснение. Аз видях, че на последното заседание имаше двама колеги с известни резерви за това, че този текст, който предлагам, може да стимулира някои ново появили се партии и т.н., поради което допълнението, което дадох и предложих на вашето внимание е, че това се отнася за следното:
“Преди парламентарните избори и притежаващи актуална съдебна регистрация”. Т.е. партии, появили се една или две години след като са влезли в парламента, а партии, които са учредени до изборите.
Янаки Стоилов:
Моля да прочетете текста в окончателната редакция.
Йордан Величков:
“При липса на коалиционно споразумение по ал. 2 или промяна на членския състав на парламентарните групи на партиите и коалициите, формирани според резултата от последните парламентарни избори, държавната субсидия се разпределя, като се предоставя на политически партии, учредени преди парламентарните избори и притежаващи актуална съдебна регистрация и имат сформирана парламентарна група или партии, към които независимите народни представители декларират принадлежност.”
За това става дума.
Янаки Стоилов:
Това е предложението, което го има в доклада за второ четене.
Йордан Величков:
Какъв беше мотива, бих искал да кажа, уважаеми колеги.
Кое ни подтикна към тази крайно неприятна дейност да се занимаваме с финанси и с пари. Нищо по-неприятно няма от това да се занимава човек с пари, още повече в парламента. Но след като четири политически партии в продължение на две годни бяха оставени без средства, без субсидии и след като един от хората, който използва именно факта, че един от мандатоносителите сложи в джоба над 400 хил. лв., с които купува, както е написано и в днешния вестник, апартамент на дъщеря си и т.н. – това е мотивът.
Искам да ви кажа и още нещо. В момента, в който миналия път комисията прие този текст, същият колега Манолов по най-бързия начин отиде във финансите, подписа споразумението и ние си взехме с обратна дата за година и нещо субсидията. Т.е. аз съм убеден, че това е текст, който никога няма да бъде приложен, защото такива неразумни няма да има. Но нека вариант да го има в закона. Той не засяга нито една от политическите партиите. Превантивна мярка.
Христо Бисеров:
Колеги, аз предлагам да не го гласуваме сега текста, защото има един проблем, който не е решен във вашия текст. Създава се впечатлението, че народният представител си връща субсидията. Нещо като студент със стипендия и може да се мести от партия в партия и да мести субсидията, която едва ли не е във вътрешния му джоб.
От тази гледна точка проблемът, който вие поставяте е правилно поставен, но вашият текст не го решава. Има неправилно третиране на въпроса. Парите са на партията. Понеже има много фрапиращ пример, предлагам да не го гласуваме сега и до другото заседание да се намери решението на проблема.
Янаки Стоилов:
Кой ще намери решението?
Христо Бисеров:
Някой опитен юрист от нашата комисия.
Павел Шопов:
Проблемът е толкова изстрадан, че надали бихме се занимавали с г-н Величков. Минава време. От началото всичко това е тихо и спокойно.
Янаки Стоилов:
Вие поддържате ли текста.
Павел Шопов:
Абсолютно. Този текст не се поддържа от един единствен човек в 40-то Народно събрание и той е Петър Манолов. Този принцип, който г-н Бисеров повдигна, да така е. Не следва ли субсидията депутат, и съответно с депутата партията, това е критерият и от това никой не бива да се плаши. Защото разцепленията и санкциите срещу тези разцепления не могат да бъдат намерени и да бъдат администрирани, така че това да бъде причината да не се стига до разцепление. Има съвсем други политически подбуди и причини, за да се стига до излизане от парламентарни групи, до така нареченото политическо номадство, за което се говори.
Мога да изложа и други съображения. Но това е обмислено отвсякъде. Тук се решава проблемът на около 30 души независими, които излизат и няма противоречие.
Янаки Стоилов:
Г-жа Балева иска думата.
Надка Балева:
Г-н Председател, предлагам да не гласуваме на днешното заседание на комисията този текст. Работната група да го изчисти, за да не създава недоразумения. Тази формулировка, която се предлага, наистина е много сложна и неясна.
Янаки Стоилов:
Има ли някой, който желае да се включи в изчистването на този текст. Има ли хора, които ще участват в неговата редакция, преди да го подложим следващия път на гласуване. Г-н Йордан Величков и още някой.
Г-н Димитров, нека да чуем и Вас.
Проф. Валери Димитров:
Благодаря ви, г-н Председател.
Само няколко думи. Виждам че тук нагласата е в насока, че Сметната палата се схваща като едва ли не тя е единственият контролен орган за спазването на режима по Закона за политическите партии. Но искам да помоля и да предложа, за следващото заседание, според мен, е уместно да присъства и директора на Националната агенция по приходите – г-жа Мургина. Защо? Защото одитът на Сметната палата е стъпка към данъчна ревизия на партията. И ако погледнете разпоредбите в закона, те са такива, че след одита следва данъчна ревизия на партиите, които не са представили в срок отчети, както и на всички политически партии, получаващи субсидия. В момента има текуща данъчна ревизия от миналогодишния ни доклад.
Данъчната агенция по приходите е пряко заинтересована, защото тя върши данъчна ревизия по повод на наши одитни доклади. Резултатите от тази данъчна ревизия – ревизионният акт, те ни го връщат и ние трябва да го оповестим на сайта на Сметната палата. Така че г-жа Мургина има пряко отношение. За това е и моето предложение да я поканите за следващото обсъждане.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Димитров.
Г-н Величков, искате ли някой да привлечете към вашата група по това предложение за редакцията.
Г-жо Манолова, можете ли да уточните редакцията на този текст, за да го гласуваме с уточнена редакция. (Да.) Добре, текстът остава да се гласува на следващото заседание след като се уточни редакцията. Тогава ще гласуваме и текста за уточняване на размера на държавната субсидия и по следващите текстове.
Следващата седмица ще имаме две заседания – в сряда и в четвъртък, като ще продължим със Закона за политическите партии и след това с Наказателно-процесуалния кодекс.
Надка Балева:
Г-н Стоилов, не е възможно в сряда да имаме готовност на работната група по Наказателно-процесуалния кодекс. Срокът изтича днес.
Янаки Стоилов:
Добре, вие ще представите вашия доклад в сряда на заседанието и в четвъртък ще го гледаме.
Мая Манолова:
Репликата ми е към г-н Валери Димитров. Ние сме си позволили, след като помолихме съвсем настоятелно Сметната палата да се включи в разписването на текстове, които да предполагат реален контрол върху изразходването на средствата от политическите партии. Може би това, което сме написали, не е най-прецизното. Но ако искате да има добри текстове, много Ви моля изпратете вашите експерти, които да работят освен по другата част от законопроекта, и по конкретните текстове, които сме предложили в последното приложение към доклада, което днес се раздаде - по § 27.
Янаки Стоилов:
Добре. В началото на седмицата ще изпратя едно официално писмо до директора на Националната агенция по приходите. Г-н Димитров ще определи надявам се представители от Сметната палата и в рамките на работната група в състав, в който вие решите, ще имате възможност след едно събиране до вторник най-късно да можете да уточните текстове, да ги представите, за да можем в сряда да продължим работата в комисията с уточнената им редакция.
Мая Манолова:
Без тези текстове законът няма смисъл. Така или иначе ще бъдат вменени на Сметната палата да одитира какво реално се случва с финансите на партиите, така че, ако съдействат съответните институции, в крайна сметка по-бързо и по-ефективно ще стигнем до окончателния вариант на текстове.
Проф. Валери Димитров:
Г-н Стоилов, по повод изказването на г-жа Манолова, ще кажа няколко думи.
Всеки, който е разглеждал правомощията на Сметната палата и на Националната агенция по приходите, ще види, че правомощията в рамките на една данъчна ревизия са много по-силни доказателствените правомощия, т.е. можеш да събереш много повече доказателства за фактическото състояние. Защото Сметната палата прави последващ контрол само по документи – документирани приходи, разходи и активи. Тези правомощия не бива да отиват до там да се губи това, че ние правим одит (одитна институция) и да се превърнем в разследваща институция.
И още нещо. В момента финансовият контрол и резултатите от това дали една партия е получила законно или незаконно финансиране се въртят в рамките на Сметната палата и Националната агенция по приходите – институции, които са извън съдебната власт. Аз смятам, че най-рационалният модел е, когато със съдебно решение – съдът се произнася за това има ли незаконно финансиране или не. Така е във Франция. Т.е. трябва да има съдебна процедура, защото в края на краищата това са прекалено сериозни въпроси и аз не смятам, че нито Сметната палата, нито Националната агенция по приходите трябва да се произнасят окончателно за това има ли незаконно финансиране или не.
Янаки Стоилов:
Става дума за това, че дори и да се привлече съдът в окончателното решение, трябва някой да го сезира. И в това отношение мисля, че имат място и Сметната палата и Националната агенция за приходите.


Проф. Валери Димитров:
Точно за това става дума, че и одитът и данъчната ревизия могат да бъдат само част от една процедура, която да завършва със съдебно решение.
Янаки Стоилов:
Това трябва да се разпише и за това казваме да бъде обмислено и предложено.
Контролът от Сметната палата наистина е формализиран, но пък от друга страна, тя е по-независима от данъчните и също е хубаво партиите, като организации, които формират волята на гражданите да разчитат повече на проверката на една по-независима институция.
Но така или иначе тази група трябва да се събере и там да бъдат обсъдени предложенията.
Така се уточняваме по въпроса за партиите. Даваме положителен отговор на искането на г-жа Манолова, като с участието на работната група, Сметната палата и Националната агенция по приходите да се доуточнят предложенията.
По Наказателно-процесуалния кодекс. Ние определихме г-жа Балева като ръководител на групата и ако някой не е посочил свой представител и желае да участва, да се включи, тъй като има редица предложения. Някои от тях са дадени, включително и от Висшия съдебен съвет и от Министерството на правосъдието. Ние не отклоняваме желанието за участие, но е добре да се прегледат предложенията преди в четвъртък да ги гледаме в Комисията. Днес изтича срокът за внасянето на предложенията.
Дневният ред за следващата седмица ще го уточним от степента на вашата готовност. Да се включат тези, които желаят. Г-жа Балева ще координира работата.
Закривам заседанието.



Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: