---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 44

Днес, 27.11.2008 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Сметната палата – Румяна Георгиева, Свилена Симеонова, Коста Костов и Валери Апостолов, членове на Сметната палата, Мариана Кацарова и Цветелина Бондаренко, експерти; от Министерството на правосъдието – Нели Маданска; от Националната агенция по приходите – Мирослав Туев; и народните представители Йордан Величков, Петър Берон и Петър Манолов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Има необходимия регистриран брой участници, за да започнем съгласно обявения дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 802-01-77 от 27.10.2008 г., внесен от Министерския съвет.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 854-01-136 от 06.11.2008 г., внесен от Васил Калинов, Бойко Великов и Ангел Тюркеджиев - продължение.
3. Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, № 754-01-98 от 05.07.2007 г., внесен от Йордан Величков и група народни представители; № 854-01-98 от 01.08.2008 г., внесен от Ангел Найденов и група народни представители и № 854-01-101 от 10.09.2008 г., внесен от Марина Дикова и група народни представители - продължение.
По първа точка - Обсъждане на второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, внесен от Министерския съвет.
Разполагате с доклада. В него има направени редакционни уточнения. Ако имате някакви бележки, предложения, както от страна на вносителите, така и на членовете на Комисията, можете да ги направите. Заповядайте.
Нели Маданска: Министерството на правосъдието
Благодаря Ви, г-н Председател.
Като цяло, вносителят няма особени възражения относно предложените корекции в структурата и формулировката на текстовете.
Само бих си позволила да предложа да се обърне внимание на § 3 от предложения законопроект, където Комисията предлага друга редакция на текста.
Предлагам да обсъдите възможността все пак да възприемете текста на вносителя, имайки предвид че той е по-ясен при тълкуването му във връзка с първото изречение на текста на чл. 262ф. Какво имам предвид?
Чл. 262ф, ал. 1 казва, че в случаите, когато дружествата са капиталови, при преобразуването се изготвя и представя общ доклад, който е доклад за проверка на капитала. Нашето предложение за добавяне в този текст, имайки предвид случаите, в които акционерите или съдружниците са приели опцията да не се изготвя доклад за проверка на преобразуването. В този случай ние казваме: В тези случаи също се изготвя общ доклад.
Представената формулировка казва: “В този случай се изготвя и общ доклад.” Съюзът “и” предполага че има друг доклад, а такъв няма. Ние сме дали опция да няма такъв доклад. Предполагаме, че този вариант би могъл да създаде някакво двусмислие и трудности в тълкуването.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за бележката. В такъв случай предлагате да се ориентираме към текста на вносителя и да изоставим тази редакция като двусмислена.
Други предложения? Няма.
Надка Балева:
Кога ще дойде новия законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон?
Янаки Стоилов:
В смисъл, за да изчакаме него ли? Ние препоръчахме на Министерството на правосъдието в съгласувателната процедура да изкажат становище, че не е целесъобразно всеки месец да се променя Търговският закон. Още повече, тази тема беше разисквана по отношение на капитала и едва ли е подходящо и едва ли това ще има съществено отражение върху стопанската атмосфера. Аз не знам какъв е целият кръг на промените, но вие би следвало внимателно да ги прегледате и да прецените дали е целесъобразно в такива съкратени срокове да се представя още един законопроект.


Нели Маданска:
Нашето министерство се е ангажирало и ще се отнесе с нужното внимание.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Няма други предложения.
Предлагам ви общо да гласуваме: § 1 в редакцията, която предлагаме, § 2 и § 3 - по вносител. Допълнителната разпоредба също по вносител и преходната разпоредба – по редакция на комисията.
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Докладът ще го представим другата седмица.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Васил Калинов, Бойко Великов и Ангел Тюркеджиев - продължение.
Продължаваме с започната дискусия по първото четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, внесен от Васил Калинов, Бойко Великов и Ангел Тюркеджиев. На миналото заседание се поставиха въпроси. Искам да обърна внимание поне на един от тях – за въвеждането на удостоверенията като документ за собственост върху горите. Тук има представител – експерт, на комисията. Имаше правни възражения срещу постановката и ние би следвало от наша страна да направим преценка по тези предложения, които именно се отнасят към начина на установяване на собственост, за да препоръчаме в каква насока по-нататък да бъдат развити предложенията. Заповядайте.
Росица Станева, главен експертен сътрудник в Комисията по земеделието и горите.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз ще обясня какво стои като идея в ситуацията, в която се намира Държавната агенция по горите.
В момента по Закона за държавната собственост актовете за държавна собственост ги издават областните управители. Практиката сочи, че има случаи, в които три години областни управители не издават актове за държавна собственост.
Идентичен е случаят и в Закона за ползването на земеделските земи, моля да ме извините, че се отклонявам, където разпоредителните сделки, които извършва министърът със земи от държавния поземлен фонд се уреждат с решение, което е издадено от общинската служба “Земеделие” и в което пише: “Има силата на констативен нотариален акт.” Тъй като в практиката се получава така, че всъщност не работи този механизъм, или поне работи различно в държавата, вносителите на законопроекта решиха, че по аналогия, както другите ведомства като Военното министерство и МВР, които имат право да издават актове за държавна собственост като изключение от това задължение областните управители да издават актове за държавна собственост за всички държавни имоти. Поради тази причина се наложи една такава идея – да бъде вкарана възможността председателят на Държавната агенция по горите да издава документ за собственост за земите и горите от държавния горски фонд.
Аз сама разбирам, че тук има достатъчно основания за правни възражения, но ако дадете някаква по-легална дефиниция, ще бъдем благодарни.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жо Балева, заповядайте.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, аз лично съм затруднена да дам някаква дефиниция, защото има правни норми, които изрично определят с какви документи се доказва правото на собственост. Така че едно удостоверение съвсем не е достатъчно. Просто искам да припомня, не че това ще промени нещата, но ние удължихме срока за така наречената инвентаризация на общинските и държавни имоти с оглед спирането на придобивната давност, който срок за пореден път изтича след около месец. Струва ми се, че приемайки тази разпоредба в този й вид, ние толерираме безхаберните, независимо на какво ниво са те, просто да не си изпълняват задълженията. Ще си продължат да издават удостоверения. Какво е едно удостоверение? И то в никакъв случай не може да има силата на констативен акт. Още повече, че констативните актове за държавна собственост подлежат на вписване.
На миналото заседание ние отложихме обсъждането на този законопроект, за да може вносителите да обосноват предложенията си. Днес отново ги няма.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да се ориентираме към решение. Тъй като законопроектът предлага редица въпроси, ние да им дадем ход да се обсъждат по-нататък, но да препоръчаме, още повече, че в § 2, в ал. 2 се казва: “не може да се придобиват по давност гори и земи от горския фонд държавна или общинска собственост.” Т.е. колкото и да се е забавило издаването на акта на собственост, това не може да даде някакви предимства на други лица, които претендират за тях и да ги владеят по давност да придобият собственост. А удостоверенията могат да бъдат полезни, ако те са издадени от някакъв държавен орган само като предварително основание председателят на Държавната агенция по горите, позовавайки се на тези удостоверения, да издаде акт за държавна собственост. Те и сега ги издават. Но виждаме, че тук се променя компетентността. Аз не оспорвам тази компетентност да се прехвърли от областните управители, понеже те са бездействали в продължение на години. Все едно, че те са извън държавата и явно няма сила, която да ги накара да изпълняват тези действия. Така че може да се централизира тази дейност в Държавната агенция по горите, но тя пак трябва да стане с акт, който съответства с титула за собственост, а не просто с някакво удостоверение, което после, след някоя година някой ще внесе закон и да каже, че издадените удостоверения са актове за собственост. Имаме опита в това отношение от близките години. За това в нашето становище предлагам такава препоръка да дадем и да бъде променен този текст.
Росица Станева, главен експертен сътрудник в Комисията по земеделието и горите.
Аз считам, че този плах опит, който е направен и не е писано изрично, че е акт за държавна собственост, е много по-добре това, което вие предлагате. Много по-категорично и по-ясно е. Важното е, че вие възприемате идеята компетентността по издаването на документ за собственост да се премести от областните управители в Държавната агенция по горите, която разполага и с картния материал и картата на възстановената собственост, знае своите гори и земи и тя е длъжна също да направи такава инвентаризация на имотите си. Това е едно много по-добро решение, за което благодаря.
Янаки Стоилов:
Други предложения по този или по други принципни въпроси от законопроекта, имате ли? Няма.
Ние ще отразим тази препоръка. Надяваме се в хода на второто обсъждане преди второто четене на законопроекта да се намери това решение, което предлагаме.
Има ли други бележки по Закона за изменение и допълнение на Закона за горите.
Кога очаквате да се включи в дневния ред този законопроект. Виждам, че вие сте си дали становището.
Росица Станева, главен експертен сътрудник в Комисията по земеделието и горите.
Да, ние сме си дали становището и се очаква или поне г-н Калинов очакваше тази седмица да мине през зала, за да може да тече едноседмичния срок за предложения.
Янаки Стоилов:
Ние ще представим нашето становище в началото на другата седмица.
Ние ще препоръчаме текстовете от преходните разпоредби да бъдат внесени в проекта за промени в Закона за лова. Ще отбележим в нашето становище, че тези въпроси предстои отново да се разгледат в рамките на изменителния законопроект на Закона за лова и е по-добре там да бъдат предмет на дискусия.
Други бележки и предложения? Няма.
Който подкрепя по принцип законопроекта с предложенията за нашето становище, моля да гласува. Седем гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Един “въздържал се.”
Със седем гласа “за”, трима “против” и един “въздържал се” това становище ще бъде предоставено по законопроекта. Благодаря.
По трета точка - Обсъждане на второ четене на общия проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за политическите партии, внесени от Йордан Величков и група народни представители; от Ангел Найденов и група народни представители и от Марина Дикова и група народни представители - продължение.
Миналия път обсъждахме въпроса кой може да финансира политическите партии и стигнахме до текста за размера на държавната субсидия. Стигнахме до чл. 24. Сега следва чл. 25.
Миналия път обсъждахме за различните юридически лица. Г-н Янев иска думата.
Яни Янев:
Г-н Председател, имам предложение за прегласуване на текстовете, които бяха приети предния път. Ще се мотивирам защо.
По принцип в първоначалния вид на одобрените законопроекти нямаше предвидена възможността за финансиране на политическите партии по какъвто и да било начин от юридически лица. Такъв беше и контекста на законопроекта.
Предният път при гласуването на текста, в който се предвиждат забраните за финансиране на политически партии от различни видове юридически лица, практически ние допуснахме възможността да се направи изключение дарения да могат да правят неправителствени организации, такива, които не получават държавна субсидия. По своето естество един такъв текст бламира изцяло логиката на законопроекта, бламира изцяло логиката на ограниченията за други юридически лица да правят дарения на политическите партии, защото е ясно предварително, че чрез освобождаване на възможността дарения да извършват юридически лица с нестопанска, каквито са сдружения и фондации, всъщност те се превръщат в моста, чрез който средствата от юридически лица търговци или кооперации ще достигат до политическите партии.
Искам предварително да заявя, че не изразявам становище, че неправителствените могат да подпомагат политическата дейност на политически партии, но в никакъв случай не приемам формулата, че те трябва да предоставят средства, с които да се финансира дейността по своето естество на политическите партии. Ето защо аз предлагам да бъдат прегласувани текстовете, които допускат възможността за предоставяне на дарения от юридически лица на политически партии.
В конкретния случай ви предлагам забраната за предоставяне на дарение да не бъде раздробявана на юридически лица, които са търговци или кооперации, а просто да запишем, че не могат да получават дарения политическите партии от юридически лица. Единственото изключение, което може да се допусне като изрично описание, според мен, да се остави темата за религиозните институции, защото там не всички са регистрирани като юридически лица и в такъв случай би могло да финансират – да преминават средства към политическите партии.
Поставянето на въпроса за приемането на общата формула недопускане за финансиране от юридически лица практически изключва необходимостта да споменаваме и очертаваме други неправителствени организации, като политически партии, които да предоставят пари на политически партии или синдикати, които да предоставят пари на политически партии и т.н. За това правя предложението да се прегласуват тези текстове и забраната да бъде за получаване на дарения от юридически лица без изключение.
Янаки Стоилов:
Мисля, че стана ясно предложението на г-н Янев. Понеже се връщаме към въпрос, който миналия път беше обсъждан и гласуван, има ли някой, който изразява обратното становище, би било коректно да го чуем, преди да подложа на прегласуване този въпрос.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Аз предлагам да обсъдим възможността фондации да могат да правят дарение, но с таван така, както сложихме за физическите лица – 10 000 лв. За фондациите примерно да бъде 30 000 лв. Защото да не стигнем до другата крайност, при която по пътя на тълкуването да се направи извода, че фондациите не могат да финансират политическа дейност изобщо. Защото известно е, че в Европа съществуват много политически фондации, които финансират политическа дейност. Вярно е, те не правят дарения в прекия смисъл на думата. Предполагам, че е така, макар че ние не сме изследвали този въпрос как седи в Германия. Молбата ми е да се предпазим от другата крайност, когато по пътя на тълкуването, може да се стигне до това.
Янаки Стоилов:
Ще ви отговоря, тъй като въпросът, който поставя г-н Бисеров, е последващ в зависимост от решението на основния въпрос.
Специално за Германия има въведена забрана партиите да се финансират чрез фондации. Но в Германия има нещо друго, че държавата финансира не само политическите партии, но и политически фондации и дори те могат да получават по-голям размер на средствата, ако развият своята дейност не само в Германия, а и в други страни. Което показва, че самите фондации, особено политическите фондации не са изолирани от възможността по някакъв начин да изразходват средства за политическа дейност, но това не става когато те правят дарение на партиите, а когато те самите организират мероприятия, в които участват партиите. Ако това трябва да го запишем и там да сложим някакъв лимит на средствата.
А първо да гласуваме принципната забрана, че юридическите лица, в което се включват и юридически лица с нестопанска цел, не могат да правят дарения на политически партии.
Другият въпрос мисля, че можем да го изпишем в една отделна алинея, за да няма двусмислие при тълкуването.
Първо ще направим прегласуване на въпроса за юридическите лица, като ви предлагам да гласуваме включването в забраната за финансиране на политическите партии и на юридическите лица без всякакви уговорки за вида на юридическите лица. Редакцията ще я оформим, защото ако гласуваме, че юридическите лица – те ще бъдат търговци и нестопански организации, и няма нужда да ги изброяваме.
Който е за записване на забраната юридически лица да финансират политически партии, моля да гласува. Десет гласа “за”.Против? Няма. Въздържали се? Четирима се въздържат. Приема се.
Необходимо ли е да запишем за фондациите?
Надка Балева:
Г-н Председател, мисля, че няма да бъде излишно един уточняващ текст, за да не възникне след това противоречие при тълкуването е ли е в нарушение дадена партия, ползвайки услугите, примерно при обучение.
Яни Янев:
Колеги, прочетете основния текст на чл. 24, както се предлага. “Политически партии не могат да получават:”
Ясно е, че юридическото лице политическа партия не може да получава от друго юридическо лице каквото и да е то. Аз като член на една партия не съм юридическото лице на тази партия, ако някой ме изпрати на политическо обучение, ще отида. Но това не е дарение на политическата партия.
Христо Бисеров:
Щом в Правната комисия може да възникне такъв спор, представете си тогава какво би се случило при тълкуването на други нива.
Янаки Стоилов:
Ако има предложение за текст, нека да го чуем. Ако искате ще се върнем малко по-късно към този въпрос. Ако има предложени, което може да се формулира, ще го обсъдим. По-категоричните застъпници на идеята нека да я формулират като текст, да помислят за таван, ако трябва.
Яни Янев:
Колеги, смятам, че една от функциите на Правната комисия за дебатите в зала да е ясен какъв е мотивът на законодателя. Ако ние сме се обединили около тезата, че никой не ограничава това нещо да го правят фондациите и неправителствените организации. В крайна сметка който повдига спорът, да вземе да прочете протоколите и да види, че това е логиката на закона.

Янаки Стоилов:
Продължаваме с § 6, чл. 25, който миналия път отложихме, за да се запише нова редакция. Ако искате да дадете разяснение по новата редакция на дискусионния текст за финансирането на разроилите се политически коалиции. Г-жа Манолова. Заповядайте.
Мая Манолова:
На мен ми е изключително трудно да обоснова този текст, защото следва неестествената логика на нещата и до него изобщо не би следвало да се стига. Но тъй като животът и особено политическият живот са достатъчно многообразни, се налага в движение да правим всякакви корекции в законодателството, с които да го регулираме. Постарали сме се с новата редакция да нанесем минимални щети върху бъдещото развитие на парламентарните групи, като не стимулираме по никакъв начин движението на народни представители от група в група и така нареченото деклариране на принадлежност към една или друга група поне това по никакъв начин да не бъде обвързано с финансирането от страна на държавата на тези политически партии и субекти, които се намират в българския парламент.
Аз предлагам да дадем един нов прочит на проблема с коалиционните споразумения. В момента част от проблемите възникват поради факта, че за коалиционно споразумение се счита само такова, сключено в рамките на една коалиция, която е парламентарно представена, което е било сключено преди парламентарните избори и е било депозирано съответно в Централната избирателна комисия. Ние считаме, че всъщност самото коалиционно споразумение е договор, който е сключен в един момент, естествено преди изборите, от политическите партии, които участват н съответната коалиция, но този договор може да бъде променян, стига това да стане със съгласието на всички страни. Така че сме дали сила на това коалиционно споразумение след като го има в една коалиция, то да бъде основание за пропорционално разпределяне на държавната субсидия между партиите, които имат народни представители в съответния български парламент.
Ако г-жа Николова желае, може да доизясни това, което сме искали да кажем.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам тя по-скоро да отговори, ако има въпроси, защото ако този текст е приемлив, направо ще го гласуваме.
Надка Балева:
Аз искам да поставя един въпрос. Приемам ал. 1 и ал. 3. Но ако няма коалиционно споразумение, “общата сума, предвидена в бюджета, се разпределя пропорционално на получените действителни гласове от всяка партия.” Когато са участвали на избори като коалиция, как ще се отчетат гласовете на всяка една партия, участвала в онази коалиция, регистрирана по време на изборите.
Янаки Стоилов:
Ще дам думата на г-жа Николова да отговори на зададени въпроси.
Елеонора Николова:
Ние се обединихме около идеята, че субсидията се дава на партия. По този въпрос мисля, че няма спор.
Второто, което искахме да подчертаем е това, че не трябва да се напуска физиономията такава, каквато е очертана пред избирателя. Т.е. да се държи сметка за коалицията такава каквато е демонстрирана преди изборите и която е била указание за избирателя, за да даде своя глас. Последващи коалиции няма как да бъдат съобразявани. За това в ал. 3 сме казали “при наличие на коалиционно споразумение държавната субсидия се разпределя пропорционално на броя на народните представители”. В допълнителната разпоредба сме дали дефиниция на коалиционно споразумение. Всъщност сме верни на Закона за политическите партии, защото субсидията се дава съобразно гласовете, които е получила една политическа партия, а коалицията е въпрос на коалиционно споразумение такова каквото е демонстрирано пред избирателя.
Ал. 2 си е старата. Преписана е от действащия закон.
Янаки Стоилов:
Г-жо Николова, ал. 2 в този случай не решава казуса, когато коалицията се е разпаднала. Няма споразумение тогава как ще се разпределят средствата. Нали този въпрос трябваше да решим.
Елеонора Николова:
Ние конкретният казус такъв, какъвто е възникнал в този парламент, тук не решаваме. Защото те имат коалиционно споразумение.
Янаки Стоилов:
Г-н Българинов, заповядайте.
Така както е предложен текстът от работната група, аз задавам въпроса когато една част от представените в коалицията партии направи някакъв рязък завой следствие на някакво друго мислене, това значи ли, че партията, която е част от тази коалиция, не трябва да получава субсидия, защото не може да се стигне до ново коалиционно споразумение – допълнително споразумение между тези партии, които са в коалицията.
Янаки Стоилов:
Въпросът е когато в хода на мандата партиите от една коалиция се разделят, по какъв критерий те ще претендират, за да получат съразмерна част.
Елеонора Николова:
Мисля, че на този въпрос е отговорено, както в ал. 1, така и в допълнителната разпоредба, в която се казва, че коалиционното споразумение е договор между политически партии за участие в избори. Значи към този момент вие сте постигнали съгласие примерно три партии да участвате в една коалиция. Излизането на едната партия и разминаването в политическия път на партиите води след себе си това, че партията съобразно броя на получените гласове продължава да си получава субсидията.
Янаки Стоилов:
Ясен е казусът, но като чели няма решение засега. Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Колеги, целият въпрос възниква в необходимостта от промяната на принципа на разпределение и това е обективният подход, от който ние трябва да изходим. Защото когато една политическа формация като коалиция участва в изборите, е ясно, че не може да се направи ясното разграничение коя политическа партия колко гласове е получила. Но тази коалиция влиза в парламента с определени народни представители, които имат принадлежност към съответни политически партии. Само че не е ясно кой народен представител с чии гласове реално е бил избран. Той е избран с гласовете на коалицията, но там на парче не може да се дели. И когато влезе коалицията в Народното събрание, тя си получава парите общо от гласовете и вече това вътрешно разпределение не може да стане според гласовете на партиите, а в рамките на коалицията може да стане според народните представители, които са вътре в коалицията.
Сложният въпрос на предварителното разпределение. Тук има съчетаване на двата принципа. Първият принцип е колкото гласа е получила коалицията по 0.2 или по 0.5 на глас, получава една сума. Но как да се разпредели вътре. Този въпрос има два подхода:
Първият подход е, ако с коалиционното споразумение, което е преди изборите, независимо от резултата на изборите, те са си определили механизъм на разпределение, ще се спазва този механизъм. Но ако няма такъв механизъм, остава механизма според народните представители.
Или за да има остен за сключването на това споразумение и да се предвиди още в коалиционното споразумение разпределението какво ще стане, ако се напусне коалицията, може да се възприеме текстът, който аз съм го предложил. Щом като няма в тази част споразумение в предизборната коалиция, разпределя се по равно, спорове да няма.
Колеги, ако не се предложи законово решение, оставаме на следващия парламент да спори по този начин. Именно опасността с един депутат да получиш толкова, колкото получаваш с 10 депутати, ще накара коалициите предварително преди изборите да си разработят механизма при разпад на коалицията какво се случва. Това е цялата работа.
Янаки Стоилов:
Моля ви да се правят предложения за текстове, освен концептуални.
Има думата г-н Сотиров.
Иван Сотиров:
Аз предлагам към ал. 3 накрая да се добави:
“..., а ако няма такова, тя се разпределя между партиите пропорционално съобразно броя на депутатите, членове на съответната партия към момента на изборите.”
Което означава, че една предизборна коалиция се прави като всяка партия отчита каква е тежестта. Каквото е било съотношението на депутатите към момента на изборите в коалицията, това си остава съотношението на разпределение на субсидията между партиите. А не след това в самата коалиция да започнат да прескачат, да си сменят боята и да преориентират нещата. Мисля, че така е най-справедливо. Това горе-долу възпроизвежда философията на коалиционно споразумение.
Янаки Стоилов:
Благодаря на г-н Сотиров. Има думата г-н Шопов, след това г-н Берон, г-н Манолов и г-жа Иванова. Моля за кратки изказвания.
Павел Шопов:
Уважаеми колеги, виждам едно пълно неразбиране от всички на проблема, който е поставен. Аз говоря с това самочувствие, защото съм преминал през всички перипетии и кръгове на този ад, който се нарича държавна субсидия. Казусът, който се поставя не е с оглед на която и да е политическа сила, която може би се оправя вътре или не се оправя, той поставен с оглед на всички ония провали и този резил, който стана със субсидията по отношение на “Атака”. И недейте мислете, че тази разпоредба, която сега ще бъде приета, ще има някакво дълговечно значение за следващия и за по-следващия парламент. Тази поправка, която в момента е направена е с оглед да се излезе от тази тежка ситуация, при която излязоха миналата седмица едни публикации - това е точно така, както журналистите го отразиха, да се излезе в оставащите 6 месеца от тази ситуация. Не е друга причината.
Дори и предишната уредба, която беше преди последната поправка преди две години, даваше възможност общо взето за решаването на проблема. Тогава Йордан Величков, който го няма в момента и който в момента дава най-правилното предложение, внесе се едно изменение, с което се набутаха нещата в още по-голям тупик, в абсолютно задънена улица. А сега отиваме в още по-задънена улица с това предложение, което е направено.
Янаки Стоилов:
Вие не го приемате. Тук сме на второ четене.
Павел Шопов:
Абсолютно неразбиране на ситуацията. В момента ситуацията е такава – две партии от коалицията Атака, в която коалиция от тези две партии едната партия се състои от един единствен, а другата партия няма нито един народен представител. След многото баланси, които са правени, единственото работещо предложение, за да се излезе от тази ситуация, е предложението на Йордан Величков. За това ви предлагам недейте мислете толкова. Не знам какво да ви кажа? Но дайте да излезем от тази ситуация по този начин, което дава възможност за една максимална гъвкавост, която пази и от разрояване, и от тези, от които вие се притеснявате.
Янаки Стоилов:
Искам преди да дам думата на следващите, които обявих, да ви прочета една редакция на ал. 3, за да можете с вашите изказвания да прецените дали тя решава въпроса и така да се ориентираме към намиране на решение.
Ал. 1 и ал. 2 остават както са представени.
“Ал. 3. При липса на коалиционно споразумение за разпределение на държавната субсидия тя се разпределя пропорционално на броя на народните представители от всяка партия.”
Христо Бисеров:
... към момента на...
Янаки Стоилов:
Аз не знам към кой момент. Ако искате ще го фиксираме, но това трябва да бъде текста.
Реплика:
Може ли един малък принос:
“които декларират принадлежност към съответна партия.”
Янаки Стоилов:
Какво значи “декларират”. То така става. Всеки казва от коя партия е.
Ще повторя текста, без да претендирам за окончателна редакция, а той може да бъде допълнен от гледна точка на времето. Но принципът според мен трябва да бъде:
“Ал. 3. При липса на коалиционно споразумение за разпределение на държавната субсидия, тя се разпределя пропорционално на броя на народните представители от всяка партия.”
Ако искате може да се фиксира моментът.
Г-н Берон, заповядайте.
Петър Берон:
Предложението на г-н Величков е много добре обмислено. Защо? Защото тези 21 души, които съставиха коалиция “Атака” при влизането в парламента, има няколко независими сега, които не принадлежат към никоя партия. Какво става с тях? Какво става с хора като Батилов, като Минчо Христов, като Стела Банкова и други, които в началото при формирането на коалицията не са принадлежали към партия. И сега не принадлежат към партия. Има такива, които в настоящия момент са независими и безпартийни, тъй като са излезли от съответната партия. А те не са малко. Смятам, че трябва да се възприеме постановката тези хора да декларират, че техните пари ще отиват в еди-коя си партия. Те няма да отиват за тях. Примерно, 21 части от субсидията. Като се раздели на 21 се получава някаква сума. Нито ние ще вземем нещо за нас, а всички пари, които ще се получат от партиите, ще отидат за функциониране на партиите, както е презумпцията на закона. Нека да отидат към партиите и парите на съответните депутати, които ще декларират това. Иначе тези пари просто изветряват. Помислете за това.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че този въпрос ако трябва да го уточним, се решава в редакцията. Защото те може да са били безпартийни, но техните кандидатури са издигнати от някоя партия или коалиция. Те са в листата на една партия или коалиция. Няма значение дали са партийци или не са. Те са издигнати от партия или коалиция. Те не са влезли като независими, защото тогава само би възникнал казуса как да се финансират независимите. След като те са издигнати от партия или коалиция, техните пари отиват към съответната партия или коалиция, а те да си ги разпределят както намерят за добре.
Петър Берон:
Добре, отиват към съответната коалиция. Но как се разпределят след това?
Янаки Стоилов:
Продължаваме дискусията. Има думата г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Не ни е проблемът, който съществува сега. Проблемът е друг път да няма такива проблеми. Проблемът ни не е сегашният проблем, а проблемът ни е да няма следващи такива проблеми. Начинът е с текста, който изчете г-н Стоилов. Според мен трябва да се добави “към момента на изборите”.
Другото, което е, ако една партия напусне след изборите коалиционното споразумение, това води до някакви последствия.
Мая Манолова:
Много е хубаво предложението на г-н Бисеров, но то повтаря действащия текст. В момента е така.
Предложението на г-н Стоилов повтаря действащия текст. Да ви прочета ли действащия текст? (Да.)
“За коалициите, представени в Народното събрание общата сума по ал. 2 се разпределя между съставляващите ги партии по коалиционно споразумение, а при липса на такова, тя се разпределя пропорционално на броя на народните представители от отделните партии.”
Христо Бисеров:
Няма да влизаме в схемата, при която субсидията върви с депутата. Депутатът не е студент, за да получава стипендия. Субсидират се партии. Депутати не се субсидират. От тази гледна точка, както и да го въртите, трябва да си остане в рамките на партиите. Това е.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем конкретното предложение за текст на г-жа Манолова и след това г-н Ралчев. Г-н Манолов, и Вие искахте думата? (Да.)
Мая Манолова:
Моето конкретно предложение е да бъде уточнен моментът, към който се прави преценката за наличието на народни представители от една партия. Този момент да бъде към момента на разпределението.
Янаки Стоилов:
Към момента на разпределение на субсидията. Т.е. какъвто и да е този момент.
Мая Манолова:
Това е технология и няма за какво да го пишем тук. То е ясно.
Янаки Стоилов:
Има думата г-жа Иванова. След това г-н Ралчев и г-н Манолов. Заповядайте.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, готова съм да не се съглася с почти всичко, което се каза тук.
Първо, нека да погледнем ал. 2. Там, според мен, трябва да се направи едно допълнение. Защото излиза, че общата сума в бюджета, ако започнем внимателно да четем това, което е написано, се разпределя само между партиите. Нека да добавим “и коалиции”. Тук става дума за общата глобална сума, предвидена в бюджета.
И долу е грешка, защото пише “при наличие на коалиционно споразумение”. Дайте да ги оправяме. Четем тук едни текстове, които как да ги гласуваме, като са грешни.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате в ал. 2 да добавим.
Иглика Иванова:
“Всяка партия или коалиция”, за да има смисъл този текст.
Второ, това, което се предложи за момента – да бъде съобразно отпускането на субсидията, на съответния транш, това значи, че в един момент ще бъдат субсидирани от бюджета партии, които не са се явявали на избори. Влизам от една партия, от една коалиция, на следващото тримесечие декларирам друга партия, която изобщо не се е явявала на избори. Това правим. Това ли е смисълът? Това е напълно възможно да се получи при наличие коалиционно споразумение. От 5 партии в коалицията, които участват, едната няма представител. Защо да не се предвиди “участвала в изборите”.
Освен това, това, което се предлага тук, значи на всяко тримесечие определен народен представител ще дава субсидията, която върви след него, на различни партии. Дайте да смятаме в четири години във всяка по четири тримесечия колко партии ще облагодетелствува този народен представител. Това е абсурд.
Янаки Стоилов:
Г-жо Иванова, предложение към ал. 3 имате ли?
Иглика Иванова:
В момента на изборите. Това е. Добавяме “... от всяка партия, към момента на изборите.”
Янаки Стоилов:
Това вече се предложи – “към датата на изборите”.
Борислав Ралчев:
Аз имам едно питане. Ако всички тези промени се направят, за да може по някакъв начин да възтържествува справедливостта в това Народно събрание за следващите 8 месеца, да подходим по един начин. Ако все пак правим един закон, който да бъде издържан във всичките му части закон, нека да помислим малко за принципите.
Г-н Бисеров всъщност сложи вододела – със депутат и с партия. Това са двете начала. Ако Народното събрание е сбор от партии, и ако Народното събрание не е дейност на всеки един депутат, която да бъде политическа, ще се съглася с неговото тълкуване. Но на мен ми се струва, че е абсолютно невъзможно да бъде прието от всяка една гледна точка – и политическа и правна. Тръгнете от чл. 63 на Конституцията кого представлява народният представител. И тук вие говорите за едни пари къде ще се дрънкат на всеки три месеца. Когато има едно много ясно правило: парите трябва да следват народния представител, защото той осъществява политическа дейност и на народния представител не е забранено да бъде политик. Ако му забраните да бъде политик, всичко останало ще бъде ясно. В случая ви давам един пример, който знам че ще предизвика вашите усмивки. Какво щеше да стане при вашата логика, ако от НДСВ бяха излезли 52 депутати и беше останал един. Хипотеза! Какво щеше да стане? Дайте да говорим като разумни хора. Или ще говорим като политици, или ще си гледаме личните интереси. Ако си гледаме личните интереси, дайте едно предложение, гласувайте си го и ние да си ходим.
Моето предложение е ясно и принципно. Тези текстове да бъдат съобразени с народните представители. Защото много приказки се говорят за мажоритарен избор, за едно друго, а като дойдат парите, обръщате тоягата обратно.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-н Манолов има думата.
Петър Манолов:
Искам да подкрепя идеята за това, че законите не ги пишем за конкретен случай и за конкретна партия, а се правят да се ползват от обществото дори и след като дадена партия вече е изчезнала от политическия небосклон.
Второ, във връзка с това би трябвало това положение да го решим така, че и бъдещите случаи да могат да бъдат решавани с този закон, а не така, че сега дадена партия да получи пари за 6 месеца. За това считам, че това, което е предложено от работната група е правилно. Съгласен съм и с добавките в ал. 2, тъй като в съществуващото положение е изпуснато всяка партия и по подразбиране се разбира партии и коалиции. В случая тук ще бъде написано конкретно “партия или коалиция”.
В ал. 3 подкрепям предложението на председателя г-н Янаки Стоилов. Искам само да кажа, че неговото предложение е правилно, защото в момента работната група е дала едно неясно положение. Коалиционно споразумение има сключено според това което е записано, но то някак си няма никаква сила, тъй като ще се разпределя по броя на народните представители. В такъв случай защо има нужда да се сключи коалиционно споразумение. За това неговото предложение е правилно, тъй като се разделя когато има коалиционно споразумение и след това, когато няма коалиционно споразумение.
Трябва да се отделят тези две положения. Когато няма коалиционно споразумение, трябва да се разпределят – тук влизаме вече във следващите диалози, как ще бъде разпределено между народните представители. Стига се до положението, че имаме народни представители, които са представители на партия, народни представители, които са влезли като независими.
Янаки Стоилов:
Няма такива. Няма значение партийни, безпартийни. Няма влезли като независими.
Петър Манолов:
Съгласен съм. Но тъй като се казва, че те трябва да обявят принадлежност, ако този народен представител, избран с коалицията, откаже да обяви принадлежност, тогава какво ще правим. Тогава как да се брои. За това в моето предложение е залегнало следното положение. В такъв случай се използва “в дялово съотношение, пропорционално на броя на народните представители, заявили принадлежността си”.
Янаки Стоилов:
Те да не са акционери?
Петър Манолов:
Точно така. Не са акционери. Но това решава проблема, когато някои народни представители не искат да обявят своята принадлежност. Тогава парите, които те фактически би трябвало да получат, ще влязат като дял към тези, които вече са обявили. Това е идеята. Просто да има възможност да се преразпределят парите. Иначе трябва конкретно за всеки народен представител да има спорове.


Янаки Стоилов:
Г-н Величков, да чуем Вас и след това г-жа Манолова има още едно уточнение в текста.
Йордан Величков:
Г-н Председател, аз съжалявам, че малко закъснях. Но бях в Комисията по европейските въпроси, където обсъждаме най-актуалния проблем и за това се наложи да закъснения.
Никога не съм се чувствал по-неловко в това Народно събрание от този момент, от миналия момент, и по-миналия, когато трябваше да отстоявам някаква теза, представете си за какво – за пари. Това нещо, което тук се разиграва и с което губим времето на толкова много хора, се дължи на ето този човек, който е между нас. Този човек в продължение на две години искаше и вземаше толкова, колкото получаваха 20 депутати. И аз се чудя с какво нахалство можеш да стоиш тук и да убеждаваш депутатите: Дайте ми за в бъдеще, пак да получавам!
Колеги, когато на първо четене мина моето предложение и на колегите, този човек по най-бързия начин отиде във финансите и подписа коалиционното споразумение за разпределение на парите и ние четирите партии си получихме субсидиите, които се бавеха повече от година.
Сега той иска, използвайки колебанията, отново да вземе останалите.
Бих предложил следното. Ако той заяви пред всички вас, че е готов до края на мандата на този парламент, да подпише и следващото споразумение, защото всяка година се иска подписване в началото на годината, аз си оттеглям моето предложение. Но това е целта – момчето да вземе, защото явно иска да купи още един апартамент за 300 хил. лв., както видя цяла България, което е обидно не само за него, обидно е за всички нас като депутати. Това е едно изключително петно върху нас – парите, които се дават за дейност на партията, ние си купуваме какво ли не и ги харчим по един безобразен начин. Това е проблемът.
За това аз казвам, че ако той заяви това, което казах, аз си оттеглям предложението и повече да не си губим времето.
Янаки Стоилов:
За реплика ли? (Да.) Заповядайте.
Петър Манолов:
Искам да дам пояснение.
Първо, г-н Величков е получил от мен и от моята партия парите, които той е желал с коалиционно споразумение, сключено между двете партии. Имам го и мога да го представя да се запознаете. Сумата му е преведена. За миналата година той няма никакви финансови претенции към нашата партия. По отношение на останалите партньори “Атака”, “Нова зора” и Величков са получи своите дялове по равно, както сме се разбрали, от партия НДСО, въпреки че това се счита за закононарушение от Сметната палата.
Колкото до това как партията си разходва собствената си субсидия, която е по равно, това вече не е работа на другите партийни лидери.
Последно, партия “Атака” е получила най-много пари от държавната субсидия, защото тя получи първите траншове до промяната в закона еднолично и нищо не преразпредели на другите партии. Тя ги върна в републиканския бюджет, но нейният дял си го усвои без да го дава на никой. След това тя е получила по равно от всички партии, както трябва, своя дял, като единствено нашата партия не е превела, защото счита това за закононарушение и не е посмяла да наруши закона. Но тази година тя си е получила своя дял. И това те не могат да го отрекат. Така че всички обвинения са напълно безпочвени по отношение разпределението по равно на субсидията. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Г-жа Манолова иска да направи едно уточнение по текста.
Мая Манолова:
Искам да направя едно конкретно предложение. По логиката на част от преобладаващите разсъждения на г-н Бисеров, г-н Сотиров, г-н Янев и на г-н Стоилов трябва да остане действащия текст, защото всичко това, което го казахте присъства в действащия текст.
За да решим обаче конкретния казус, аз ви предлагам един вариант, който по никакъв начин не пипа текста, но решава въпроса, а именно:
Янаки Стоилов:
Говорим за вашия текст или за действащия?
Мая Манолова:
За действащия текст. Всъщност всичко, което вие казахте, го има там и е текст, който решава проблема.
Предлагам в допълнителните разпоредби да дадем едно определение на коалиционно споразумение. Защото в конкретния случай “коалиционно споразумение” има. То е от 20 април 2005 г. То е предизборно, но в момента не се зачита от ЦИК и от Сметната палата, защото не е регистрирано в ЦИК. Но там са се подписали четири субекта. Може би партия “Атака” не е там, но предвид кои са четирите субекта, има гаранции, че въпросът ще бъде решен справедливо.
Янаки Стоилов:
Като не е регистрирано, как ще разберем кога е съставено това споразумение.
Мая Манолова:
Това са всички заинтересовани страни, които са се подписали.
Проблемът възниква от неправилната практика на Сметната палата да счита за коалиционно споразумение само такова, което е регистрирано в ЦИК.


Янаки Стоилов:
То е като нотариуса. Ако няма дата, на която да е заверено, откъде да се знае от кога е това споразумение.
Мая Манолова:
Това е споразумение между всички субекти, които са участвали в коалицията. Това е договор между тях. Ако те примерно решат да си променят договора, това е ли е нещо, което следва да бъде контролирано.
Янаки Стоилов:
Ако те могат да го променят, то тогава няма значение дали е предизборно или след изборно. Ако ние допуснем те да го променят, ние не трябва да се интересуваме от датата, на която е сключено.
Мая Манолова:
О’кей! Значи има коалиционно споразумение между партиите, в което обясняват какви са отношенията между тях и кои са партиите в коалицията.
Янаки Стоилов:
Тогава определението става по-тясно. Защото тогава коалиционно споразумение е договор между политическите партии за съвместна дейност, а не за участие в изборите.
Яни Янев:
Те не могат да имат коалиционно споразумение, ако нямат клаузи за разпределение на държавната субсидия.
Мая Манолова:
Няма такова коалиционно споразумение, което да третира финансови въпроси. Нито това на Коалиция за България, нито това на ОДС. Предполагам, че ОДС не са си написали в коалиционното споразумение кой как ще взима парите. Тук е смисълът кои са партиите, които участват в коалицията. Т.е. кои са субектите, които участват на изборите. Защото тук целият проблем възниква от това, че фактически в коалицията присъстват повече партии, отколкото се регистрират пред ЦИК. Пред ЦИК се регистрират само две, а те реално участват в това коалиционно споразумение 4. В последствие се появяват и 8. Но тогава са били четири, те възлагат на двама да бъдат мандатоносители, но реално е видно, че коалицията се състои от четири субекта.
Янаки Стоилов:
Някакви политически франкенщайновци ще творим постоянно с това, което е било, ние трябва да го засилваме, вместо да го опростяваме. Някакви партии, които били в коалиция и не се показали, а после някой разбрал, че са били. Такива фокуси!!??
Последно какви предложения има още?

Мая Манолова:
Предлагам текстът да си остане какъвто си е – действащият текст, като единствено се добави що е то “коалиционно споразумение” в преходните и заключителните разпоредби.
Надка Балева:
Едно понятие не решава възникналия проблем.
Янаки Стоилов:
Ще подложа последователно на гласуване предложенията.
Разбирам, че предложението на работната група е неактуално. Остава да гласуваме предложението на г-н Величков, без думата “дялово”. То е представено. Няма да го чета.
Има предложение и на Петър Манолов.
Ще ги гласуваме последователно.
Има предложение и на г-н Янев. Моля формулирайте го, за да можем да го гласуваме.
Яни Янев:
Предложението, което е по ал. 6, специално за ал. 3. Предлагам следната корекция:
“При липса на коалиционно споразумение по ал. 1, в частта относно разпределението на държавната субсидия, същата се разпределя по равно между политическите партии в коалицията.”
Колеги, знам какъв ще е коментарът. Но в закона ако няма остен, който ад ви накара да направите споразумение предварително, законът предлага решение.
Мая Манолова:
Това го има в текста. Защо го правите.
Яни Янев:
Там е казано “пропорционално”. Аз не казвам пропорционално. Аз казвам по равно.
Янаки Стоилов:
Моля за внимание, пристъпваме към гласуване. Г-н Ралчев, и Вие имате предложение? Заповядайте.
Борислав Ралчев:
“Субсидията се разпределя съобразно броя на депутатите от партията, представена в Народното събрание.”
Става въпрос за дейност.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, може ли още един път да го прочетете, за да се запише текстът.
Борислав Ралчев:
“Субсидията се разпределя съобразно броя на депутатите в съответната партията, представена в Народното събрание.”

Янаки Стоилов:
Сега ми се струва по-неясно. Обратното би трябвало да бъде.
“Субсидията се разпределя между партиите съобразно с броя на народните представители.”
Борислав Ралчев:
Представени в Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Но трябва да се започне с партията, а не с народните представители.
Борислав Ралчев:
Съгласен съм. Идеята е който е представен в това Народно събрание да получи субсидия.
Янаки Стоилов:
Имаме такова предложение. Ще го гласуваме, но само да обърна внимание, че то не фиксира към кой момент са били тези народни представители. Това е различното, но ще го гласуваме.
Имаме вече четири варианта на предложения и ще ги гласуваме последователно.
Иван Сотиров:
Аз възразявам. Проведе се дискусия. А сега някой без дискусия прави предложение, по което аз имам принципно възражение. Защото тук се изговориха куп неща.
Ние не сме мажоритарно избрани депутати. Няма независими, както е по закон някой да се е явил и да е влязъл в парламента. Всички са влизали с листи на политически партии пропорционално, да не говорим за някои партии, на които трябва просто на лидера да се даде цялата субсидия, защото те са гласували за него, а не за партията и за неговите депутати. Това, което се предлага е за стимулиране на създаването на нови политически партии, за които никой не е гласувал, за стимулиране на политическото гастрольорство, което е крайно непочтено към избирателите, към членовете на политическите партии, които са работили. Това си е директно предложение ние да легализираме една политическа измама със закон. Хората гласуват за един човек, без да го знаят, просто защото е издигнат от една партия. Хората инвестират и гласоподаватели и членове на партии и изведнъж на някой на първата или втората година му хрумва да си прави партия и да иска да получи субсидията, която се полага за партията, за която са гласували и работили хората. За това аз категорично протестирам по такъв тип предложения по закона.
Янаки Стоилов:
Това е отрицателно мнение към предложението на г-н Ралчев.
Преминаваме към гласуване на предложенията в последователността на тяхното представяне.
Който поддържа предложението на г-н Йордан Величков, моля да гласува. Девет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет гласа “въздържали се”. Приема се това предложение.
Другите предложения е безпредметно да бъдат гласувани, тъй като те са алтернативни.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, по формулировката, която Вие дадохте по предложението, което имах честта да изложа пред вас, не е свързано с ал. 3.
Янаки Стоилов:
Добре, ще го подложа самостоятелно на гласуване.
Тези, които поддържат предложението на г-н Ралчев, моля да гласуват. Четири гласа “за”. Против? Двама “против”. Останалите се въздържат. Не се приема предложението.
По ал. 1 и ал. 2 има ли някакви въпроси. Те остават по вносител.
Продължаваме с § 7.
Диана Хитова:
Предлагам малко да се изглади текстът на това, което гласувахме по предложението на г-н Величков.
Според мен, ал. 2 да отпадне.
Политически партии, които са учредени преди парламентарните избори.
Янаки Стоилов:
Това, което направихме е: по ал. 1 и ал. 2 – по вносител.
Предложението за нова редакция на предложението на г-н Величков, нека да се види от експертите и ако трябва редакционно да се уточни, без да се променя неговия смисъл. Сега повече да не правим редакции в този състав.
Преминаваме към § 7.
Предложение за увеличаване на държавната субсидия от 2 на 5 на сто.
Предложение на г-жа Николова да отпадне.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Има ли някакви други предложения? Не виждам.
Г-жа Николова в момента излезе.
Г-жо Манолова, г-жа Николова поддържаше ли си предложението в работната група да отпадне § 7, за да знам дали да го гласуваме, тъй като в момента я няма. (Не.) Т.е. тя го оттегля. Нека да остане в доклада, за да може тя да го заяви, ако иска.
По предложението от 2 на 5 на сто. Има ли други предложения2 Няма. Който е съгласен, моля да гласува? Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По § 8. Предложение на г-н Бакалов, което не е подкрепено.
Работната група подкрепя текста на вносителя.
Заповядайте на масата членовете от Сметната палата, за да можете да се включите, когато прецените, в дискусията.
Мая Манолова:
Това е текст в крайна сметка изработен с участието на Сметната палата. Идеята за него и за следващия член, който касае финансирането, е свързана с това, че ние считаме, че за да бъде действащ този законопроект в частта, в която урежда правила за финансирането, трябва да има един по-ясен контрол за това как наистина политическите партии изразходват средствата си.
Имаше известен дебат в посока коя трябва да е институцията, която да се занимава с осъществяването на този контрол и в крайна сметка след дебати и с представители на НАП, не сме поглеждали към други възможни институции, като Държавната финансова инспекция, все пак преценихме, че с оглед съществуващите правомощия Сметната палата е тази, която следи за законосъобразността в действията на политическите партии и поради тази причина сме се опитали да създадем текстове. Можете да ги видите на следващата страница, които да казват по какъв начин Сметната палата ще наблюдава начина на финансиране на политическите партии.
Янаки Стоилов:
Добре. Принципът е ясен.
По § 6, чл. 28а има ли бележки? Няма.
Подлагам на гласуване най-напред предложението на г-н Бакалов. Който е съгласен, моля да гласува. Един “за”. Благодаря. Не се приема.
Чл. 28а, текста на работната група. Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към § 9. Има няколко предложения.
Има текст на работната група.
Ако някои от вносителите на предложения, ако имат бележки, нека да ги направят.
Гледаме текста на работната група на с. 8. Има ли изказвания по този текст. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Може би е техническа грешка. Работната група е подкрепила нашето предложение да отпадне т. 4 и 5. Но в крания вариант т. 4 продължава да фигурира. Възразяваме срещу публикуването на номера на банковите сметки. Как ще си публикуваме банковите сметки. За какво говорим. Знаете колко престъпления има в банковата сфера – и с карти, и със сметки, а сега остава да си публикуваме и номерата на сметките. Защо? Какъв е смисълът? Кому е нужно това, освен на разбойниците.



Янаки Стоилов:
Това да кажат хората, които непосредствено се занимават с финанси. Спорът е дали да се публикуват номерата на банковите сметки на партиите.
Мая Манолова:
Аз лично подкрепям предложението на г-жа Иванова. Не сме го мислили от тази му страна. Нека да отпадне.
Янаки Стоилов:
Съгласно предложението на г-жа Иванова трябва да отпадне т. 4 в редакцията на работната група. Записано ли е, че те се декларират пред Сметната палата. (Да.) Ако няма възражение, да отпадне т. 4. Още повече, то е прието, но е останал текстът.
Нещо друго по редакцията на работната група има ли, което предизвиква възражения?
Борислав Ралчев:
Обсъждано ли е предложението на Петя Гегова и група народни представители. Според мен то е едно рационално предложение. Предложението е много разумно.
Иван Сотиров:
Когато се коментираше този въпрос в работната група, мисля че се прие все пак да има срок, в който данните за този регистър се нанасят на интернет страницата. Да има едноседмичен срок за всяко дарение, което да се нанася на страницата, за да може и текущо да се контролира. Примерно за една предизборна кампания хубаво е хората, които следят кампанията, да знаят текущо кой как дарява, а не да се разбира след кампанията, след като е проведен изборът, че има нередности.
Янаки Стоилов:
За коя точка говорите. За ал. 3.
Иван Сотиров:
Това е за чл. 29. Може в ал. 3 да се каже, че обстоятелствата от публичния регистър се вписват в едноседмичен срок след възникването на конкретните обстоятелства, които са по точките. Защото имаше принципно разбирателство да се сложи все пак някакъв срок.
Янаки Стоилов:
Вие предлагате обстоятелствата по ал. 2 се вписват на интернет страницата в едноседмичен срок. Нека бъде двуседмичен, защото двуседмичен беше за разкриване на сметката и мисълта ми е да се върви в този двуседмичен срок.
Г-жо Манолова, в чл. 28а се говори за политическите партии, а не за политическата партия и от текста не се разбира дали партията трябва да има една сметка или може да има много сметки.
Мая Манолова:
След като не е написана една, явно е, че са повече.
Янаки Стоилов:
Те като са повече, никой не може да им хване края. В текста на вносителя пише една банкова сметка, а работната група дава един обтекаем текст, в който не е ясно.
Мая Манолова:
Ние преценихме, че е невъзможно да се оперира от една партия само от една сметка. Представете си примерно местни избори. Кандидати за кметове в 264 общини. Едните внасят, а другите теглят и разходват. Чисто практически какво означава 264 души да имат спесимени и да се разполагат с тази банкова сметка?
Янаки Стоилов:
От практически съображения е ясно това, но ако примерно партията разкрие 30 банкови сметки във всяка област, или във всяка община, тогава по какъв начин контролът ще става. Някой ще трябва да събира от 260 места по 260 сметки, за да разбере какви са приходите и разходите.
Мая Манолова:
Ние за това сме написали текст:
“Политическите партии декларират през Сметната палата разкритите от тях банкови сметки”.
В момента в който се декларират всичките сметки Х на брой ,естествено, че Сметната палата ще ги контролира.
Христо Бисеров:
Няма как една партия да оперира само с една сметка. Особено при местни избори, когато някой иска да дари на кандидата от Малко Търново и внесе в тази единна сметка, някой от Кула ще ги изтегли. Като не може да е една сметката, няма как да кажем, че са три, осем или десет. Единственото нещо, което можем да направим, е да задължим всяка партия да ги декларира. Ако дадете междинно решение, дайте го. Но няма как да е една.
Янаки Стоилов:
Ясна е идеята, но тогава може би трябва да променим редакцията на чл. 28а., като заменим множественото число с единствено и да стане:
“Политическата партия декларира пред Сметната палата разкритите от нея банкови сметки...”, т.е. да се знае, че всяка партия има това задължение. Задължението е на всяка партия и няма нужда от множествено число.
Нали няма пречка Сметната палата да проследи всички сметки, които са заявени при нея?
Свилена Симеонова: член на Сметната палата.
Няма проблеми за това, защото те декларират броя, самият номер и в коя банка са разкрити. Разбира се, това че са повече от една е житейски нормално, но вътре движението по сметките е банкова тайна. Ако се наложи то да се гледа, има отделен ред за това.
Янаки Стоилов:
Решаваме, че една партия може да има много сметки, но ги декларира – политическата партия декларира разкритите от нея банкови сметки.
По § 7 има ли някакви допълнителни бележки? Нещо пропуснах ли, което трябва да гласуваме. Отпада т. 4.
Гласуваме § 7 с отпадането на т. 4 и 14 дневния срок, записан като второ изречение в ал. 3.
“Обстоятелствата по ал. 2 се вписват на интернет страницата в двуседмичен срок от тяхното възникване.”
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се. Против и въздържали се няма.
По § 10. Работната група подкрепя текста на вносителите.
По § 8. Работната група предлага да се създаде нов § 8.
Има ли предложение по § 8. Няма. Гласуваме § 8. Които са съгласи, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към § 11. Г-н Янев има предложение. Работната група не подкрепя предложението.
Иглика Иванова:
Аз съм по принцип против, но не ви ли се струва, че 1000 е доста ниска граница. Това означава, да си декларираме компютрите. Не е ли малко прекалено.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев, поддържате ли предложението? Конкретизирате ли друг размер?
Яни Янев:
Ако имат желание колегите да стане 2000 или 3000 лв., да кажат. Това е един принцип. Защото става въпрос за укриване на имущество. Ако сега декларираме и обявим имущественото състояние на партиите, вие разбирате, че в движимо имущество, което е в рамките на отделни вещи, могат да се съдържат страшно много пари, което няма да излезе наяве, а партията го притежава.
Христо Бисеров:
Тези 1000 или 3000 лв. като пазарна оценка, данъчна, като застрахователна за МПС, като каква стойност. Да търсим експерт!
Яни Янев:
Текстът за моторните превозни средства е заложен. Същият подход какъвто има за оценка на моторните превозни средства, да се приложи и към другото движимо имущество.
Янаки Стоилов:
Предлагам да остане предложението на г-н Янев и да сложим една граница 5000 лв.
(Има общо несъгласие в залата.)
Вие въобще не искате ли? Моля, слушайте г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Върнете се на с. 8 в чл. 29., ал. 2, т. 7. “разпоредителните сделки с движимо или недвижимо имущество, чиято стойност надхвърля 5000 лв.”
Съответната сделка се декларира в съответния регистър. Това имущество се придобива по някакъв начин.
Яни Янев:
Този текст, който разискваме в момента, касае първичното деклариране. Сега, след приемането на този закон всички политически партии ще си декларират имуществото. И когато изключиш движимото имущество, може да се окаже, че партиите имат за милиони движимо имущество.
Реплика: Примерно библиотека.
Яни Янев:
Библиотеката като цяло не е движимо имущество.
Надка Балева:
Колеги, приехме вярно текст за разпореждане, което трябва да бъде отразено в регистъра. Приехме го, защото е нормално да се знае произходът на средствата, които постъпват в една партия. Но аз не мога да приема логиката да правим опис на имуществото, което да го декларираме. Не само че възниква проблема по каква стойност. Ще назначим лицензиран оценител ли? Ако една партия има една картина, на която стойността доста трудно може да се определи. Ще правим ли инвентаризационен опис, като да го декларираме? Усложняваме много неща, което мисля, че няма да допринесе с нищо за прозрачността на партийната дейност.
Янаки Стоилов:
Добре. Чухме мотиви “за” и “против”. Гласуваме предложението на г-н Янев по принцип. Въпросът не е в стойността, а в това дали трябва да се обхване и значителното по стойност движимо имущество.
Които са “за”, моля да гласуват. Четирима “за”. Против? Въздържали се? Не се приема предложението.
Приема се текстът по вносител.
Преминаваме към § 12. По него има предложение на Петя Гегова. Работната група не го е подкрепила. Тя предлага свой вариант на текст за финансовите отчети. Има ли бележки по текста на работната група на с. 10. Има ли някакви предложения по този текст? Няма.
Който подкрепя предложението на г-жа Гегова, моля да гласува. Трима “за”.
Който е за предложението на работната група, моля да гласува. Приема се текстът на работната група. Благодаря ви.
По § 13. Предложение на Петя Гегова за отпадане.
Предложение на работната група за редакция на § 13.
Моля да погледнете допълнително раздадените ви нови текстове за чл. 35. Материалът е с дата 27.11.08. Това е нова редакция на чл. 35.
Има ли допълнително бележки по този текст?
Националната агенция по приходите има ли бележки по този текст. Моля да ни кажете какво е вашето становище за тази редакция. Става въпрос за актуалната редакция на чл. 35 от 27 ноември.
Мирослав Гуев: Национална агенция по приходите.
Уважаеми г-н Председател,
Става дума за тази хипотеза, ако искате да я регламентираме в този случай да кажем, че само в случаите, когато има данни в Сметната палата за извършена стопанска дейност и че тази партия осигурител, единствено при тази хипотеза Националната агенция по приходите да може да бъде уведомена.
Янаки Стоилов:
Всяка партия е осигурител, доколкото тя има някакъв по-голям или по-малък персонал и внася осигуровки.
Мирослав Гуев:
В тази чиста хипотеза да се знае категорично в закона, че Националната агенция по приходите няма никакви функции в тази хипотеза. Единствено само когато е извършвана стопанска дейност.
Янаки Стоилов:
Това е удачна като идея. Сметната палата проверява по отношение на получаването и изразходването на държавната субсидия. Националната агенция по приходите проверява приходите от стопанска дейност и от внасяне на осигуровки. Говоря за стопанска дейност в общия смисъл. Тя придобива някакво имущество, за което трябва да плати данъци.
Мая Манолова:
В крайна сметка Сметната палата след дебат с работната група предложи текстовете, които са ви раздадени, с което се съгласихме и НАП и Сметната палата. Да не се връщаме на текстовете, които вече никой не подкрепя.
Янаки Стоилов:
Вие към коя точка имате конкретно предложение.
Мирослав Гуев:
Към ал. 2 на чл. 35.
Янаки Стоилов:
В момента ние обсъждаме допълнително раздадения ви текст. Не гледайте основния доклад, а вижте актуалната редакция. Ако имате бележки по нея, моля да ги направите.
Заповядайте, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
Аз не разбирам намесата на Националната агенция по приходите в политическите партии. Примерът, който вие давате, че когато партията продава имущество или придобива имущество, тя плаща местен данък. Това е работа на местните ревизионни звена да видят платен ли е местният данък. Тук НАП няма никакво отношение. Още повече задачата на НАП доколкото аз разбирам от нещо, не е да установява приходи и разходи. Тя установява наличие на данъчни задължения. Това е задачата на НАП. От тази гледна точка НАП какво ще прави при политическите партии. За това моля колегите да бъдат така любезни да помислят и да изключим ролята на НАП по отношение на политическите партии.
Иво Христов: експерт.
Колеги, обсъждаме последната кавър версия на чл. 35 с дата 27.11.2008 г. Там няма НАП и други такива институции. Има само правомощията на Сметната палата при извършването на одит спрямо дейността на политически партии, които ползват бюджетна субсидия.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване на текста на чл. 35 от страницата с дата 27.11.2008 г. Тук има и текст за чл. 36, ал. 2. Има ли бележки по чл. 36, ал. 2? Ако нямате бележки, да ги гласуваме заедно. Нали няма бележки? Гласуваме чл. 35 и чл. 36 в новата редакция. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Борислав Ралчев:
Не можах да разбера от текста на чл. 36 как стои въпроса с прокуратурата.
Мая Манолова:
Може ли да поясня? След дебата, който се проведе в работната група кой да е органът, който да контролира реално и на практика как политическите партии набират и разходват средства, в което обсъждане се включиха и НАП и Сметната палата, ние и който още се сетите, с оглед засилване на реалния контрол върху дейността на партиите се стигна до тази редакция на чл. 36, ал. 2.
По принцип актът с който приключва един одит на Сметната палата, е одитен доклад , който одитен доклад за разлика от ревизионния доклад, който се издава от другите контролни институции, в диспозитива на НАП пише: определя размера на данъчните задължения, преизчислява данъчната основа и т.н. НАП се занимава само с данъци. Одитните доклади на Сметната палата съдържат констатации и доказателства. Т.е. тук не се прави нищо извънредно от това, което в момента се извършва от Сметната палата. Тук се пояснява, че органът, който ще прецени дали има извършено престъпление или незаконност при набиране и разходване на средства ще бъде в крайна сметка съдът, след като одитният доклад се предостави на прокуратурата, когато има сериозни нарушения на процеса. Нищо различно от това, което прави и досега Сметната палата.


Янаки Стоилов:
Благодаря за разяснението. Ние вече гласувахме този текст. Има ли възражение по него?
Надка Балева:
Имам възражение по § 36, ал. 2. Защото Мая хубаво обясни при “сериозно” нарушение. В текста, който гласуваме обаче няма този израз. И прокуратурата – основната й функция е “престъпления”, а не да контролира всякакви нарушения. Защото при одита може да се окаже, че не е подадена декларацията в срок. Това трябва ли да ангажира вниманието на прокуратурата, а и бумащината от кореспонденцията.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем разяснението от Сметната палата.
Свилена Симеонова:
Наши експерти участваха в работната група.
Тъй като съгласно сега действащия закон (чл. 40) при системни нарушения на този закон прокуратурата може да предприема действия, да сезира съда за прекратяване дейността на партията. Когато тя получи няколко поредни такива нарушения, тогава се изпраща.
Янаки Стоилов:
Дори и да са дребни нарушенията, ако са системни, тя може да предприеме действията по този закон. Не е необходимо да са сериозни, защото при системност на нарушенията от този характер, тя може да предприеме действия.
Текстът сме го гласували. Ако има предложения за прегласуване, ще го подложа. Иначе идеята му е ясна. Закривам дискусията по този въпрос.
Свилена Симеонова:
Г-н Председател, може ли да допълня още нещо.
Вие гласувахте нов чл. 35. Трябва да решите какво става със стария чл. 35.
Янаки Стоилов:
Нали се изменя старият текст.
Свилена Симеонова:
Предложението на работната група е старият чл. 35 да стане чл. 35а. В него има текстове, които се отнасят до правомощията на Националната агенция по приходите. Ако остане чл. 35а с правомощията на НАП, трябва да решите какво ще стане.
Също така мисля, че пропуснахте § 8, който е важен за отдаването под наем на имуществото.
Янаки Стоилов:
Съществуващите текстове се прехвърлят в чл. 35а и не се променят.
Преминаваме към предложението на работната група за чл. 37а, което ще го обсъждаме, като обсъждаме измененията в избирателните закони.
Преминаваме към § 14. Има предложение на г-н Янев, което е подкрепено.
Има предложение на Петя Гегова, което не е подкрепено.
Предложение на работната група за § 11 на с. 11 от основния доклад, чл. 37. По него има ли някакви предложения? Няма.
Който е съгласен, моля да гласува. Благодаря ви. Мнозинство. Приема се.
Преминаваме към § 15. Предложение на Иглика Иванова и Георги Анастасов, което не е подкрепено.
Предложение на работната група за § 12, чл. 37а. Има ли предложения. Вече казахме, че ще го обсъждаме след Нова година с изборния закон. Няма предложения.
Г-жо Иванова, поддържате ли предложението си?
Иг. Иванова:
Да, но тук пише, че не е подкрепено, а то е отразено в редакцията на работната група.
Янаки Стоилов:
Ще се коригира – работната група подкрепя предложението.
Гласуваме § 12. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По § 16. Тук има няколко предложения.
На Елеонора Николова не е подкрепено.
Подкрепено е предложението на Яни Янев.
Не е подкрепено на Иглика Иванова и Георги Анастасов.
Предложението на Петя Гегова е подкрепено.
Текстът на работната група на с. 13, горе. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Предлагам текстът по т. 5. “политическата партия не е провеждала предвидените в устава заседания на върховния й ръководен орган..., т.е. да ползваме терминологията от приетия § 19а. Да бъде в единствено число.
Янаки Стоилов:
Да преценим дали това не е много дълъг срок, като се има предвид, че законът ще действа занапред. Като кажем “повече от два последователни мандата” ние трябва да чакаме 8-9 години. За това ви предлагам да помислим за някакъв абсолютен срок, календарен, но да не е повече от 5 години, защото някои могат да провеждат на 2, други на 3, на 4, но цикълът не би трябвало да бъде по-дълъг от 5 години. Ако една партия 5 години не е провела такова нещо, защо ще чакаме да станат 10 години, за да се убедим, че тя не съществува. Нека да е малко по-дълго от парламентарния мандат.
“Повече от два последователни пъти, но не повече от 5 години.”
Защото ако някои предвиждат на 2 години да правят, и ако не са правили 4 или 5 години, ще се премине към процедурата. А други 5 години от влизането на закона не са го направили, трябва същия ефект да има. Ние трябва да фиксираме момента, от който тече този срок.
Трябва да сложим една преходна разпоредба, а тук да остане принципа. В преходната разпоредба трябва да видим как текат сроковете.
Елеонора Николова:
Аз мисля, че не е коректен текстът, защото различните устави предвиждат различни срокове. Така че няма как да кажем, че на 5 години веднъж трябва да проведат. Нека да кажем два последователни пъти в рамките на не по-малко от 5 години.
Янаки Стоилов:
Трябва да ги въведем като отделни критерии.
Христо Бисеров:
Примерно, една партия, която съществува, след като се приеме законът, да си свика конгрес и да приеме, че конгресите се свикват на 7 години.
Янаки Стоилов:
Не е нормално това.
Христо Бисеров:
Като си приеме устав с такива срокове, какво правим?
Янаки Стоилов:
Законът не трябва да допуска уставите да заобикалят някакви негови разумни изисквания. За това да бъде “повече от два последователни пъти, но не по-малко от един път на пет години” Това трябва да бъде.
Може би ще помислим за една преходна разпоредба, ако се налага, как да се броят тези срокове оттук нататък или от излизането на закона. От влизането на закона ще бъдат пет години. Това ли е идеята?
Иван Сотиров:
Като формулирахме така нещата, трябва да се разбира за най-висшите органи – върховен орган, и оттук може да се разбере конгрес или конференция. В този смисъл, ако говорим за това, аз мисля ,че е коректно да запишем, че отчетно изборни събрания, защото иначе те могат да си правят общи дискусии.
Янаки Стоилов:
Тук идеята е, че те когато се съберат, трябва да представят в съда състава на ръководството, било то старото или новото. Но трябва да кажат, ние се събрахме и тези хора оттук нататък продължават да са ръководството на партията Ако това не го представят, как ще разберем. Ще представят протокол, че са се събрали ли?
Иван Сотиров:
Поне веднъж на пет години върховният орган на партията да прави отчетно изборно събрание.
Янаки Стоилов:
Аз споделям идеята, но как да я запишем. Ако искате да добавим едно изречение: “В този случай се регистрират избраните ръководни органи” или нещо такова, за да се разбере, че това е финалът на един процес. Като място не претендирам къде ще се запише, но да не го пропуснем като идея.
“В този случай партията представя в съда състава на новото ръководство.”
Т.е. става ясно, че на този цикъл трябва да има някаква изборност.
Г-жо Иванова, искате да направите някак предложение?
Иглика Иванова:
Аз си признавам, че се обърках, защото се записва, че не се подкрепя, а де факто е подкрепено и накрая не мога да разбера какво отпада и какво остава.
Янаки Стоилов:
Остават т. 4 и т. 5 на с. 13.
Гласуваме § 13 с допълнителната редакция. Които са “за”, моля да гласуват. Приема се.
По § 14 има ли някакви бележки. Няма предложения. Гласуваме го. Който е “за”, моля да гласува. Приема се. Благодаря ви.
По § 17, който става § 15. Има ли бележки? Няма. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Отхвърляме предложението за отпадане на параграфа.
Работната група предлага да се създаде нов § 16 със следната редакция.
Преминаваме към преходни и заключителни разпоредби.
По § 17 има предложения на Елеонора Николова и на Иглика Иванова и Георги Анастасов, които работната група не подкрепя.
Има предложение на Яни Янев, което е подкрепено от работната група.
Гласуваме § 17 по редакцията на работната група със срок 31 март 2009 г. Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
По § 18. Работната група предлага свой вариант. За банковите сметки дадохме двуседмичен срок. Тук даваме месечен. Защо?
Мая Манолова:
Там е текущо, а тук е началния срок.
Янаки Стоилов:
Добре. Които са “за” § 18 по работна група, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По § 19 има няколко предложения за отпадане. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Имаше много предложения, направени включително и от Коалиция за България с цел да бъдат ограничени другите партии, които са на пазара на местните избори, защото те точно така разбират участието си там, но в крайна сметка отпаднаха предложенията и на Коалиция за България и на Иглика Иванова за задължение да съществуват брой структури. Отпадна ангажимента да се поддържа и следи членски състав, който е необходим за регистрация. Но това около което се обединихме участниците в работната група е все пак и предвид реалната практика с провежданите през последните години местни избори, да се създаде ограничение за участие в местни избори на партии, които не са национално представени, като за национално представени взехме обективният критерий “резултат на изборите”.
Това е текстът, който като идея обединява всички предложения, които бяха направени в тази посока от различни парламентарни групи.
Янаки Стоилов:
Разбирам идеята. Сега да чуем мнения и бележки. Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че това е много неудачно решение. Наред с всичко, което се каза по повод на такова предложение при първото обсъждане на закона, че общо взето противоречи на Конституцията, на мен не ми е ясна пряката връзка между участие в национални избори и участие в местни избори. Участва една партия на национални избори и се представя зле. След три години примерно тя е достатъчно укрепнала, за да участва на местни избори на територията поне на половината общини в България, но ние казваме: Не, никакво участие! Първо ще се докаже на национални избори. Няма никаква логика.
Освен това, не е уредена хипотезата за тези, които не са участвали изобщо. Пропуснали са едни избори. Какво правим. Във веки няма да ги пуснем на местни избори ли? Значи въвеждаме задължение за участие на партиите на национални избори. Нека да го запишем тогава, за да е ясно. Но аз мисля, че това много, много се различава въобще от всякакви принципи на политически живот.
Янаки Стоилов:
Тук идеята е, че партиите като възникнат, първо трябва да се докажат на национални избори преди да започнат да се явяват на местни избори.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че е точно обратна идеята.
Янаки Стоилов:
Практиката, ако наистина сме внимателни към нея, аз оставям открита дискусията по текста, но има множество примери на партии, които са национално регистрирани, които вече практически почти са изчезнали, се явяват в 2-3 общини по разбираеми начини и там получават значителна подкрепа, което не е свидетелство, че тази партия е увеличила общественото си влияние, а че е намерила изгоден начин “да се продаде”, грубо казано, на някакви местни фактори или групи. Проблемът е реален и затова решението се предлага. То наистина стеснява класическите възможности за участие, но поне не дава възможност да се заобикалят този род изисквания.
Ако имате други варианти, ги предложете.
Иглика Иванова:
Аз си мисля, че ако една новосъздадена партия няма достатъчно сили да се яви на национални избори и да спечели този 1%, логичното й развитие е първо да се пробва там, където силна – в 10-20 или 100 общини, и тогава да отиде на национални избори. Това е нормалният път на развитие. Но със създаването си да бъде в състояние да спечели 1% на националните избори, извинявайте, но това общо взето само у нас се е случвало един-два пъти и няма да се случи повече.
Мая Манолова:
Ще ви цитирам един разговор между двама политици на последните избори. Те се питаха: “На изборите в Сандански ти с какъв лиценз участва?” Вече на партийната регистрация й казват лиценз.
Иглика Иванова:
Колеги, обръщам ви внимание на следното. Една партия на даден етап, в следващите избори догодина решава, че няма да участва на парламентарните избори. Това значи, че ние я обричаме да не участва след това и на местните избори. Защо? Каква е логиката? Каква е идеята изобщо? Така решават за момента – нямат капацитет, нямат подходящи хора и още много могат да бъдат причините.
Янаки Стоилов:
Има думата г-н Сотиров.
Иван Сотиров:
Колеги, аз по принцип подкрепям идеята в първото изречение. Местните избори вече се деполитизираха, така че не виждам чак такава драма. Местните избори се деполитизираха независимо какъв е законът.
Второто изречение обаче за мен е абсолютно неясно.
“Ако партията е участвала в последните избори за народни представители в коалиция, последната трябва да е получила процент от общия брой на гласовете, равен на броя на партиите в коалицията.”
Трябва да се каже 1%.
Мая Манолова:
Трябва да е равен на броя на партиите – 8 партии – 8%.
Реплика: Значи партия - процент. Ако коалицията е от 3 партии значи 3%.
Иглика Иванова:
Колеги, аз много добре разбирам интересите на големите партии. Но аз като представител на малка партия съм категорично против въвеждането на такива абсурдни принципи. Значи малките партии ги лишаваме от възможността да участват в избори. Дайте да ги забраним Да изброим поименно партиите в България и да приключим. Малка партия, която не е в състояние или се съмнява колко ще получи, примерно получава 0.98, ние я лишаваме от правото да участва в избори.
Янаки Стоилов:
Всъщност вие давате аргумент, че един процент е много и предлагате да го свалим. Аз така разбирам вашето изказване.
Иглика Иванова:
Аз предлагам този критерий изобщо да отпадне.
Янаки Стоилов:
Иначе няма да може да се извърши комасация в партийната система.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че не е това начинът да се извършва комасация в партийната система. Начинът да се извърши е друг.
Борислав Ралчев:
Аз имам въпрос. Какъв е принципът по отношение на ново създалите се партии? Какво имаме като предложение за новосъздадените партии.
Янаки Стоилов:
Според този текст, те първо трябва да участват на национални избори, да вземат определен процент и тогава отиват на местни избори.
Борислав Ралчев:
Как ще участват, като не са участвали досега.
Реплики:
Това е Законът за местните избори.
Янаки Стоилов:
Виждам, че идеята получава подкрепа от болшинството. Има ли предложения по отношение на праговете. Някой може да предложи да е по-малко от 1% или повече.
Яни Янев:
В нашия законопроект ние бяхме предложили 0.5%. Но групата не го е приела.
Борислав Ралчев:
Нали разбирате, че при настоящата комасация, ако трябва да вярваме на някои от изследванията, ще влязат 4 партии.
И още един аргумент – малки партии не могат да съществуват.
Янаки Стоилов:
Малките партии могат да съществуват с тенденция да станат по-големи. Това е принципът.
Борислав Ралчев:
Ако сте се разбрали така, кажете.
Янаки Стоилов:
Аз разбрах, че Вие сте за отпадане на текста. Има ли предложения за корекции в текста и ще преминем към гласуване.
Иглика Иванова:
Ако може само още един аргумент. Доколкото си спомням досега в Народното събрание беше необходима 4% бариера, независимо дали партия влиза самостоятелно или в коалиция. Т.е. за партия и за коалиция прагът е еднакъв. Тук става в пъти. Значи коалиция от 5 партии значи 5%. А самостоятелна партия – 1%. Променяме принципа. Защо? Ако целта е да се ликвидират малките партии, кажете го.
Янаки Стоилов:
Има предложение за 1% и предложение за 0.5%. Ще ги гласуваме и двете. И предложение за отпадане.
Борислав Ралчев:
Естествено за отпадане. Необходимо съображение. Това противоречи на Конституцията и ние като Правна комисия не е необходимо чак толкова много, ще ме извините всички, “да си плюем на сурата”. Това ви го казвам отговорно. То бива, бива, ама вече го ударихме урбулешката. Какво е това нещо? Правна комисия да говори такива неща. То е срамота да се слуша. Има ли Конституция. Ясно е. Четири партии ще влязат. Забранете останалите и да си ходим.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев поставя въпроса като принцип, а не като целесъобразност. Това също трябва да се прецени. Има ли други изказвания.
Г-жа Николова иска думата и след това ще гласуваме.
Елеонора Николова:
Представете си хипотеза. Четири партии в коалиция и получават 4% и са парламентарно представени и ние им казваме: Няма да участвате в местни избори.
Иван Сотиров:
Така казано “гласовете”, просто не е перфектно. От кои гласове? 1% от гласовете – от имащите право на глас или от кои. Така казано 1% от гласовете” не е ясно. Трябва да се каже или от действителните гласове, или от гласувалите, или от имащите право на глас. Така казано “1% от гласовете” може да се разбира по много начини. Трябва да се прецизира.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението за отпадане на този текст. Които са за отпадане на текста, моля да гласуват. Двама “за”. Не се приема.
Гласуваме предложението за 0.5%. След това ще гласуваме за 1%.
Който е за 0.5%, моля да гласува. Не се приема. Остава 1%.
Сега гласуваме текста по работната група. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Двама са против. Въздържали се? Двама се въздържат. Приема се текстът на работната група.
Преминаваме към § 20. Това е за изборните закони и оттук може да отпадне. Работната група не подкрепя текста на вносителя и предлага той да отпадне. Който подкрепя предложението на работната група, моля да гласува. Благодаря ви. Отпада параграф 20.
Има предложение на Петя Гегова, които са относими към избирателния закон и тук не ги гласуваме.
Има предложение на Йордан Бакалов, което не е подкрепено.
На Елеонора Николова, което е подкрепено.
Заповядайте, г-н Сотиров. Предложението на Йордан Бакалов ли искате да обосновете?
Иван Сотиров:
Нашето предложение е да се създаде в Закона за разсекретяване на досиетата да се създаде един § 7а, който гласи, че “Комисията предоставя на ръководителите на службите за сигурност списъци на лицата, извършващи публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 5.”
Ал. 2 предвижда “в 14 дневен срок от предоставянето на списъците по ал. 1, ръководителите на службите за сигурност предоставят на комисията списък на свалените от отчет служители под прикритие и сътрудници, извършващи публична дейност по смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 5.”
“(3) Разпоредбите на чл. 32 не могат да бъдат основание за изключване на лица от списъка на свалените от отчет служители под прикритие и сътрудници по ал. 2.”
Янаки Стоилов:
Каква е идеята?
Иван Сотиров:
Идеята е, че досега Законът за разсекретяване на досиетата допуска в ръководство на политическа партия да членува лице, което е било на отчет, но е свалено и това да не е публична информация, което според нас е недопустимо да няма прозрачност. Недопустимо е конфликт на интереси да има за ръководител на политическа партия и за член на ръководство на политическа партия, свързано със службите, което не е публично достояние. Тук не става въпрос за лустрационна разпоредба, а за публичност на свързани.
Янаки Стоилов:
Т.е. да бъдат задължени партиите да изпратят имената на своите ръководства и комисията да каже дали са били или не.
Иван Сотиров:
Комисията императивно подава списък с лица, които са в ръководство на политически партии. Те подлежат служебно на проверка. Оповестява се дали са били заети в службите, независимо дали са свалени от отчет.
Надка Балева:
В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност тези лица наистина ги няма. Но този текст, както се предлага, не чрез оторизирания чрез закон орган, който да дава данни принадлежало ли е едно лице или не, а всяка една изборна комисия да комуникира със службите за сигурност. Кои са службите за сигурност.
Янаки Стоилов:
Този въпрос е решен в Закона за досиетата. Да изясним положението. В списъците на лицата, които подлежат на проверка от службите, попадат и ръководителите на политическите партии.
Иван Сотиров:
Става въпрос за следното. Едното е за разсекретяване оперативно на хората, които са били свързани със службите преди 10 ноември. Втората хипотеза е, че се свалят от отчет лица, които са на публични длъжности. Но няма в Закона за разсекретяване на досиетата разпоредба, която да предвижда, че свалените от отчет тези, които са работили за службите - секретни сътрудници под прикритие след 10 ноември, тези лица могат да са свалени от отчет и да продължават да бъдат членове на ръководствата на политически партии.
Янаки Стоилов:
Ясно е предложението, ще може да се произнесете при гласуването.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Трима “за”. Не се подкрепя предложението.
Преминаваме към предложението на г-жа Николова.
Желаете ли да го обосновете, г-жо Николова.
Елеонора Николова:
Този текст изцяло кореспондира с току-що гласувания текст на чл. 40 от закона за местните избори. Защото разумът е да не се създават партии по повод на избори за кмет и общински съветници. Т.е. да участват национално представените партии. След като това е така, ние няма защо да ограничаваме кметовете. Защото световна практика е кметовете на столиците на държавите след това да стават министър-председатели. А ние казваме, че те не могат да бъдат шефове на политически партии. Това е един текст, който е предложен от по-стари депутати – от Бакърджиев срещу Софиянски, но не са работещи текстове. Какво се случва? Софиянски направи ли партия? Направи. Бойко Борисов направи ли? Направи. Работят с чифт ръководители. Т.е. когато партията има успех, Бойко Борисов е лидер, а когато няма успех – Цветан е лидер. Това са смещни неща. Нека да ги оправим. Защото след като ръководител на политическа партия може да бъде министър-председател, няма пречка един шеф на политическа партия да бъде кмет.
Янаки Стоилов:
Има ли други предложения по това предложение.


Иван Сотиров:
Колеги, миналата година, когато се приемаха промените в Закона за местното самоуправление и местната администрация винаги съм казвал, че това ограничение е абсурдно и го няма никъде в европейската практика. Ще го кажа и в пленарна зала, защото миналата година имаше голям отпор и дори бях обвиняван, че лобирам за Бойко Борисов, с който нямам личен контакт и не се познаваме лично.
Мен ме интересува защо действително има една практика през година да се променя позицията, защото аз във времето съм следил как се развива това. Едно време се вкара за Софиянски. След това беше за целите ръководства на партиите. От БСП го отклонихте, защото се оказа, че в ръководството на вашата партия има много хора, които са и кметове. Сега пак се променя заради някакви персонални схеми. Радвам се, че сега пада ,но начинът по който се правят тези неща, конюнктурно – заради Софиянски, заради Бойко Борисов, заради членове на ръководството, е абсурдно. Държа да обясните на обществото, защото през година си сменяте концепцията по този въпрос.
Янаки Стоилов:
Г-н Сотиров подкрепя предложението по принципни съображения за разлика от други, които го подкрепят по конюнктурни.
Има ли възражения срещу самото предложение? Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Мисля че сме изправени пред поредно приемане на правни норми с оглед на определена ситуация и определени лица, както и досега. Само че аз друго се чудя. След като един министър-председател по една сравнително често практикувана процедура може да бъде отзован на втория месец от неговия мандат, какво правим ние. Отново сме в хипотезата, за пореден път, само че този път в друга материя, че ние узаконяваме това, което се случва. Редно ли е, полезно ли е за обществото, правилно ли е. Всичко това е на заден план. Така става, дайте да го узаконим. Аз съм против тази тенденция в нашето правно творчество. Дълбоко погрешна линия е това.
Елеонора Николова:
Аз не можах да разбера. Вие смятате ли, че кметовете не могат да бъдат фигури, които първо са политически фигури, т.е. не се крият, и второ, влизайки в изпълнителната власт, включително и в големи градове, нямат право да се развиват в политическата йерархия?
Иглика Иванова:
Аз само си мисля, че един град като столицата е потънал в проблеми, най-малко работа на кмета е да ходи да си представя депутатите н Брюксел.


Янаки Стоилов:
То тук ако има някакъв реален риск, то е само това да не би кметовете на някои големи градове да искат да създадат национални партии. Това е единственият потенциален риск. Другото е незначително.
Преминаваме към гласуване на предложението на г-жа Николова. Който го подкрепя, моля да гласува. Шест гласа “за”. Против? Един. Въздържали се? Четири “въздържали се”. Шест на пет. Г-жа Мая Манолова не гласува.
Хр. Бисеров:
Колежке, този текст не е ли извън обхвата на закона. На първо четене ние не сме приемали текст, който по някакъв начин да засяга тази тема. Да не бързаме лесно да го приемаме, за да не се окаже, че приемаме текст извън обхвата на закона.
Янаки Стоилов:
След като го обсъдихме по същество, не знам как да процедираме сега.
Христо Бисеров:
На първо четене ние сме приели два закона. В тези два закона не е третирана темата за кметове, а камо ли за промени в Закона за местното самоуправление.
Елеонора Николова:
Аз искам да се обоснова.
От м. юли сме внесли предложение в същия смисъл в Закона за местните избори и местното самоуправление. Тъй като в момента тази материя се обобщава тук, за това го внасяме. Това предложение съществува като внесено.
Янаки Стоилов:
Г-н Бисеров, след като гласувахме по същество, сега да гласуваме дали е в обхвата? Но аз приемам тази дискусия да се развие в пленарната зала. Текстът е налице. С или без подкрепата на комисията, той наново ще бъде обсъждан. Така че да не преувеличаваме тежестта на това предложение, което не е толкова юридическо, колкото някакви политически съображения.
Борислав Ралчев:
Искам да бъде фиксирано в протокола чрез моя въпрос, който ще задам за участие в следващи местни и парламентарни избори не се отнася за нововъзникнали политически партии. По смисъла на това, което каза г-н Яни Янев преди един час, че това което в протокола остава, да се знае волята на законодателя.
Янаки Стоилов:
Няма такова изречение. Няма такова тълкуване.
Борислав Ралчев:
Какво е. В закона нищо не пише по този въпрос.
Янаки Стоилов:
След като няма текст, действа текстът в редакцията в която е записан. Но дискусия по този въпрос ще има и в парламентарната зала.
Параграф 23 за влизането на закона в сила ще отпадне.
Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: