---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси





П Р О Т О К О Л
№ 2



Днес, 22.01.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, Ирена Борисова и Юлия Меранзова; от Министерството на вътрешните работи – Николета Кузманова, началник на кабинета на министъра; от Главна прокуратура – Николай Георгиев и Петър Раймундов; от Националната следствена служба – Румен Георгиев, зам.-директор и Фатме Илияз, народен представител.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Дневният ред е с една точка:
Обсъждане на първо четене на законопроектите за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 754-01-154 от 14.11.2007 г., внесен от Владимир Кузов и Ваньо Хърков; № 754-01-156 от 16.11.2007 г., внесен от Владимир Кузов; № 854-01-42 от 24.04.2008 г., внесен от Фатме Илияз; № 854-01-73 от 17.06.2008 г., внесен от Йордан Бакалов и група народни представители; № 854-01-87 от 16.07.2008 г., внесен от Николай Кънчев и група народни представители; № 854-01-91 от 23.07.2008 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители; № 854-01-104 от 17.09.2008 г., внесен от Лъчезар Иванов; № 854-01-113 от 15.10.2008 г., внесен от Ненко Темелков; № 854-01-153 от 28.11.2008 г., внесен от Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак; № 854-01-157 от 03.12.2008 г., внесен от Четин Казак и група народни представители; № 902-01-5 от 09.01.2009 г., внесен от Министерския съвет; № 954-01-13 от 21.01.2009 г., внесен от Яни Янев; № 954-01-12 от 21.01.2009 г., внесен от Евдокия Манева и Елиана Масева и № 954-01-14 от 21.01.2009 г., внесен от Надка Балева и група народни представители.
Искам да ви помоля освен тези, които са вписани в предварително раздадения ви дневен ред, да разгледаме и постъпилите вчера и разпределени от Председателя на Народното събрание законопроекти по същата тема от Надка Балева и група народни представители, от Яни Янев и от Евдокия Манева и Елиана Масева.
Предлагам ви да работим по следния начин. Първо всеки от вносителите, който присъства на заседанието, по реда на внасяне на законопроектите, накратко да го представи. За повечето законопроекти това не е никакъв проблем, защото те самите са кратки и засягат една или две теми. След това да не ги обсъждаме заедно и да се говори последователно по най-различни теми, а да ги групираме, защото тематично законопроектите, с изключение на правителствения законопроект, който е по-широк тематично, имат една водеща или една единствена тема, така че тематично да има изказвания и аргументи в подкрепа или в оспорване, които да чуем. След като по този начин изчерпаме дискусията, последователно ще гласуваме законопроектите за първо четене. Надявам се, че приемате този начин на работа. Както виждам, няма възражения.
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Заявявам, че не подкрепям нито едно от направените предложения, свързани с увеличение на наказанията в Наказателния кодекс.
Ако се възприеме тезата от Правната комисия, че трябва да се увеличат наказанията, правя следното предложение: първо, да премахнем чл. 55, второ – на всички да сложим минимум две години и трето, на всички да сложим горна граница задължително над пет години.
Протестирам по този начин да бъдат третирани въпросите с престъпността в България. Тя има много по-различни измерения и много по-същностни проблеми отколкото да си играем и да слагаме минимум на шест месеца и прозрачни тези.
На второ място, с някои от въпросите в предложенията ние се занимавахме в рамките на по-малко от един месец. Сега те отново са на дневен ред. Струва ми се, че това е некоректно по отношение на дейността на Комисията. Моля ви в този смисъл да вземете предвид и моето становище.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Ралчев. Това са всъщност бележки към вносителите и препоръка към Комисията, защото вие коментирате подхода при подготовката на законопроектите. (Да.)
Продължаваме по дневния ред.
Първият хронологично от законопроектите е на Владимир Кузов и Ваньо Хърков. Няма представител на вносителите.
Следващият отново е на Владимир Кузов.
Това са законопроекти в една тематична област. Ако по тях има становища, нека да ги чуем. Има ли изказвания по тези законопроекти? Няма.
По следващия законопроект, внесен от г-жа Фатме Илияз.
Близък до тази тема е и законопроектът на Евдокия Манева и Елиана Масева.
Заповядайте, г-жо Илияз.
Фатме Илияз:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги народни представители,
Аз бих искала да обърна вашето внимание на чл. 238 от Наказателния кодекс, където предлагам изменение. В случая моето допълнение е да се включат като обект на престъпление и други водни организми, т.е. мидите. Ще обясня какви са моите мотиви за внасянето на тази промяна.
Като народен представител от Бургаски избирателен район искам да споделя с вас, че през последните няколко години има набези на бракониери за лов на бяла мида. Набезите започват още през месец март, като най-силни са по време на летния сезон. Най-често тези бракониери са чужди граждани, обикновено гърци, които идват и залавят в големи количества бяла мида, която се продава на гръцкия пазар на много висока цена. Бялата мида е защитен вид и обикновено наказанията, които се налагат на тези граждани нарушители са по Закона за рибарството и аквакултурата. Но де факто на тях наказания не им се налагат поради следните причини. Трябва да се намери регистриран преводач, за да им се връчи акта. След това тези актове трябва да отидат в Агенцията за рибарство и аквакултура, след това трябва да отидат в Консулския отдел на Министерството на външните работи и де факто в крайна сметка никакви наказания не се налагат на тези чужди граждани.
Бих искала да спомена тук и екологичните проблеми, които касаят лова на бяла мида. Те използват така наречените методи драгиране и тралиране на морското дъно, което нарушава екологичното равновесие по морето. Освен това, общо известно е, че рибите са естествен биофилтър. С оглед на това предлагам включването на мидите като обект на престъпление в чл. 238, ал. 1, като предлагам също увеличаване на глобата от 300 на 1000 лв., както и конфискация на плавателното средство, с което е извършено престъплението.
Опитах се да бъда максимално кратка. Ако имате въпроси, мога да отговоря. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Илияз. Има ли изказвания по този законопроект? Няма.
По законопроекта на Евдокия Манева и Елиана Масева. Няма ги вносителите. Има ли някой, който желае да вземе отношение? Той се отнася за животни и затова си позволих след морските обитатели, да видим и другата най-близка тема.
Г-жа Хитова иска думата. Заповядайте.
Диана Хитова:
Ако ми позволите, искам да възразя срещу това изброяване на начини на умъртвяване на животно като във филм на ужасите. Просто мисля, че не е място в Наказателния кодекс да се описва по този начин как може да бъде умъртвено едно животно. Може с някакъв общ абстрактен израз да бъде посочено всичко. Имам бележа по редакцията и тя е толкова съществена, че в крайна сметка ако не бъде променена, ще бъда против.
Янаки Стоилов:
Това значи ли, че по принцип ги подкрепяте?
Диана Хитова:
Да. Освен това, искам да изразя подкрепата си на становището на г-н Ралчев за това, че непрекъснато се внасят законопроекти за изменение на Наказателния кодекс. Дори тук с г-жа Иванова си говорихме, че трябва да бъде обявен мораториум по отношение на измененията в Наказателния кодекс поне до края на това Народно събрание. Повечето от тях са несериозни. А тези, които касаят само увеличаване на наказанията, отсега заявявам, че няма да ги подкрепя, тъй като считам, че е важно необратимостта на наказанието, а не завишаването на санкцията непрекъснато.
Фатме Илияз:
Може ли един въпрос. Сега ли ще подложите на гласуване моето предложение или накрая на дискусията?
Янаки Стоилов:
Ще ги гласуваме накрая на дискусията всички законопроекти, но няма да има допълнително обсъждане по темата, която вие поставихте.
Фатме Илияз:
Ако нямате въпроси, бих направила само една добавка, че моите предложения са съгласувани с Агенцията по рибарство и аквакултура, които също ги подкрепят.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за участието. Ние няма да ви задържаме повече, тъй като темата е изчерпана и предстои само гласуването на този законопроект след завършване на дискусията и по другите законопроекти.
Следващият законопроект е на Йордан Бакалов и група народни представители. Той се отнася за завишаване на санкциите за изборните нарушения. В тази област са и законопроектите на Волен Сидеров и група народни представители. Темата се третира и в правителствения законопроект. По тази тема е и законопроектът на Яни Янев.
По законопроекта на Йордан Бакалов има ли някой, който иска да вземе отношение.
Г-н Сотиров, бихме ли желали да кажете нещо от името на вносителите.
Иван Сотиров:
Нищо друго, освен че го подкрепям.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Подкрепяте го. Да дадем възможност на останалите вносители на законопроекти, да ги представят. От страна на г-н Сидеров няма представители.
Г-жо Министър, как предпочитате – след това общо да представите правителствения законопроект или по отделните теми? (Общо.) Добре, тогава по-късно ще представите правителствения законопроект. Правителственият законопроект е един от последните внесен в НС, но е най-обхватен и за това мисля, че заслужава самостоятелно внимание, защото в него има три-четири съществени теми. Сега искам да изчерпим другите теми, които са еднопланови, за да бъде по-ясно ориентирана дискусията.
Г-жо Иванова, заповядайте.
Иглика Иванова:
По законопроекта на Йордан Бакалов и група народни представители, но се касае и за някои други, аз си мисля, че поне на хора юристи не им отива да внасят такива законопроекти. Нека да погледнем с цялата сериозност на нещата. Става въпрос за наказателно право в крайна сметка. В този Наказателен кодекс се рови, ама наистина се рови – това е точната дума, кой когато и както се сети, понякога и по няколко пъти месечно. Вижте само колко пъти в рамките на този мандат променяхме Кодекса и колко са тези законопроекти сега. С този уклон да увеличаваме размера на наказанията ми се струва, че се получават едни деформации, които просто нямат никаква логика. Става едно разместване на понятията, разместване на ценности. Ясно е, че искаме да се преборим с отрицателното явление “купуване на избори”, ама с лишаване от свобода до 8 години – за какво говорим? На пешеходна пътека пиян шофьор прегази трима души и го осъждат условно за две години, а за купуването на 200 гласа на избори ще го вкарат за осем години в затвора. Мисля, че това просто не съответства на каквато и да е идея за тежест на престъплението и реципрочност на наказанието.
Същото е и по отношение на глобите – по 200, по 300, по 500 хил., дайте да пишем в милиони, за да е ясно, че това са абсолютно не събираеми суми. На практика това наказание не се прилага. Мисля, че при едно от предходните обсъждания на Наказателния кодекс помолихме за една такава справка каква е събираемостта. Събираемостта е някъде около 10%. Просто ги опрощаваме на практика. Тези суми стават несъбираеми. Има ли смисъл от такива наказания?
Това ми е забележката. Наистина трябва сериозно да помислим.
Янаки Стоилов:
Аз бих искал, ако можем да се ориентираме от вносителите, защото има обществено опасни деяния, които са с тежки последици и с голяма чувствителност. Вероятно има основание наред с другите мерки, да се мисли за по-високи санкции. Но това увлечение много от санкциите за по-леки престъпления по своята природата да бъдат доближавани до максимално най-големите наказания беше според мен правилно отправено като упрек. Искам да знам от вносителите дали, ако някой от законопроектите по принцип се приемат, те са склонни при обобщения законопроект вече да се дадат по-разумни граници на тези наказания, тъй като ние не сме в състояние, приемайки отделните законопроекти, да удовлетворим всички най-големи очаквания по отношение на наказанията. Това би ни помогнало да се ориентираме после при гласуването на законопроектите.
По тази тема има ли още изказвания. Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Във връзка с промените в чл. 167 от Наказателния кодекс, а именно по отношение на явлението “купуване на гласове” също съм внесъл законопроект. Той е част от общите ни предложения, които направихме във връзка с измененията в избирателното право и беше включен като част от Преходните разпоредби на Закона за избор на народни представители. Използвайки възможността, че днес го разглеждаме самостоятелно, го предлагам на вашето внимание.
Какво искам да изведа и да предложа на вниманието ви като текстове, които да бъдат коригирани и които имат значение за промени в този текст.
На първо място, когато беше приет текстът, основният текст на чл. 167 визираше единствено ситуацията, когато се явяваме на кметски избори и когато основният акцент върху явлението “купуване на гласове”, което се стремяхме да предотвратим с един такъв текст, е купуването на глас за конкретен кандидат. Но всички ще се съгласите, че когато отиваме към евроизбори и когато отиваме към парламентарни избори, ако това явление се проявява, то ще бъде не за купуване на гласове за конкретен кандидат, а за конкретни листи, което не изключва възможността да бъдат купувани гласове за конкретен кандидат независим, ако се приеме възможността за по-широко мажоритарно участие, а включително и когато се допусне преференция някой срещу някого да се опитва, макар и в рамките на една избирателна листа да мотивира собствените си партийци. Всички тези елементи трябва да бъдат вложени предвид в хипотезата за купуване на гласове в основния текст на чл. 167. Именно това е и предложението за промени в ал. 2 и ал. 3.
Тези предложения са съпътствани и с предложения за увеличение на наказанието, защото в практиката на прилагането на този текст до настоящия момент, виждате, че трудната разкриваемост на този тип престъпления се ограничава от възможността за ползване на специални разузнавателни средства и за това предлагам поне горната граница да надвиши петте години, което да даде възможност на разследващите органи за такъв тип престъпления да могат да ползват специални разузнавателни средства.
Бих казал, че един съществен пропуск досега в санкционните последици от извършването на такова престъпление е лишаването от права. Мисля, че е съвсем редно хора, които са допуснали подобен начин да злоупотребяват и да мотивират български граждани да нарушават избирателните права да понесат санкционните последици на лишаване от права, макар тя да е само в рамките на максималния срок до три години, които предвижда Наказателния кодекс в общата си част.
На следващо място предлагам да бъде инкриминирано и приготовлението за извършване на това престъпление, защото по-големият смисъл да няма модулации в изборния процес е тези деяния, ако има такива, да бъдат констатирани, да бъдат установени и да бъде разбита мрежата, която ще доведе до купуване на гласове по време на изборите, предварително. За това ви предлагам да бъде инкриминирано и приготовлението за извършване на престъпления именно във връзка с купуването на гласове.
Следващото допълнение, което правя с предложенията си, е по отношение на лицата, които да бъдат обхванати от наказателната репресия в случая е не само тези, които са преки изпълнители, тези които са “уличните дилъри”, които извършват покупката на гласове, не само организаторите на деянието, а досегашните текстове на Наказателния кодекс не обхващат с наказателна отговорност този, който финансира тази дейност. За това предлагам и лицата, които дават пари да бъде извършено това деяние, също да бъдат част от тези, които ще бъдат наказани.
Последното нещо, което предлагам на вашето внимание, е създаване на изцяло нов текст когато като цяло престъпленията в тази глава, включително и тези, които са купуване на гласове, се извършва от престъпна група. Веднага ще направя разграничението, че това не касае организирана престъпна група по смисъла на чл. 93 от Наказателния кодекс, тъй като тук обикновено няма икономически интерес. Общо взето такива са идеите и в последния законопроект, който предложихме с колегите. А тук е за типично престъпление, което се извършва от престъпна група, което е формулирано и ако погледнете Глава първа от Наказателния кодекс, където са престъпленията срещу държавата, ще видите, че там има формулиран такъв текст. Аз съм ползвал буквално текстовете, които са в тази част от Наказателния кодекс, за въвеждането на и на престъпна група за извършване на престъпление “купуване на гласове”. Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев. По тази изборна тематика има ли изказвания. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Имам един въпрос. Вчера представители на почти всички политически сили присъствахме на подписването на един обществен договор, иницииран от една гражданска коалиция. Там в една от алинеите на този договор фигурираше ангажимент към политическите сили да приемат наказания за купуване на гласове, равняващи се от порядъка на 150 до 200 хил. лв.
Искам да попитам вносителите на законопроектите специално по тази тематика поддържат ли подписа, който поставиха техни представители под този обществен договор или поддържат внесените от тях законопроекти. Благодаря.
Яни Янев:
Аз ще отговоря за себе си. Този законопроект е изготвен преди подписването на договора и възможността за промени на тези текстове и съобразяване с взетото политическо решение е предмет между първо и второ четене, ако законопроектът бъде одобрен на първо четене.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Други изказвания по тази тема? Заповядайте, г-н Сотиров.
Иван Сотиров:
Само две думи. Съгласен съм с опасенията на г-жа Иванова, но единствено сме били водени, когато сме направили това предложение, защото и сега е до три години наказателната отговорност, а идеята беше да е над пет години, за да може да се използват СРС, тъй като едно от основните оправдания е, че трудно се засичат този неща. Просто за да се намери възможност да се използват СРС.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за това пояснение.
Има ли други изказвания по тази група законопроекти? Няма.
Следващият законопроект е на Николай Кънчев и група народни представители по проблема за отвличанията.
В същата област е и законопроекта на Ненко Темелков.
Не виждам никой от вносителите на тези законопроекти. Има ли някой, който би желал да ги коментира? Няма желание за коментари.
По законопроекта на Лъчезар Иванов. Г-н Иванов отсъства. Има ли изказвания по този законопроект? Няма.
Следващият законопроект е на Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак във връзка със санкциите за посегателства срещу културно-историческото наследство - тази част от общия законопроект, която беше отделена и предстои сега да бъде представена и обсъдена. Заповядайте.
Яни Янев:
Колеги, предложените изменения в Наказателния кодекс в чл. 208 и следващите са пряко подчинени на логиката и терминологията, която се възприема в новия Закон за културното наследство. Ние сме изправени пред малък проблем, чисто временно, хронологично защото все още не е приключило обсъждането и приемането на Закона за културното наследство на второ четене, но се надявам, че в рамките на времето докато ние стигнем до зала с предложенията, които са тук, ще бъде приет на второ четене и всички текстове и термини, които сме имали предвид подготвяйки настоящия законопроект ще бъдат факт. Така или иначе той е минал на първо четене, минал е на второ четене през комисия и е по средата на второ четене в пленарна зала. Правя тази уговорка, за да не е некоректно при настоящото разглеждане.
Главното, което сме се стремили да направим с тези предложения, които са за промени в Наказателния кодекс, първо е чисто терминологичната промяна, тъй като текстовете в Наказателния кодекс са изцяло бланкетни и те препращат към досега действащия Закон за паметниците на културата. Сменена е терминологията и в Закона за културното наследство водещото понятие е “културна ценност”, а не “паметник на културата”, което има свое определено съдържание и което е подробно обяснено в самия закон, което налага и промяна на всички текстове, които касаят защита на културните ценности в Наказателния кодекс.
На следващо място, сериозно и ново решение ние даваме по отношение на въпросите във връзка с регистрацията и възможността за извършване на сделки с културни ценности, съответно реципрочната отговорност когато това вече е невъзможно и има съвършено нов ред, който е предвиден в закона и той намира своята наказателно правна защита в текстовете, които предлагаме.
С текстовете, които предлагаме в Наказателния кодекс обръщаме значително внимание на явленията, които досега са широко известни във връзка с иманярството и с начините, с които се прикрива тази форма на иманярство и затова правим предложение във връзка с употребата на технически средства и възможността изобщо да се извършват каквито и да било археологически проучвания така както то е предвидено с нов ред в Закона за културното наследство предлагаме и съответните санкционни последици в настоящия закон.
Досега липсваха като тематика въпросите за извършването на каквито и да било дейности в зоните, които са защитени, които са обявени за архитектурни резервати или са буферни зони – обвързваме наказателната отговорност и с териториално-устройствените решения, както и решенията, които са заложени за защита на тези зони в рамките на новия Закон за културното наследство и обвързваме наказателната отговорност на лицата, които не само извършват, а и които допускат извършването на подобни строителни дейности, които разрешават извършването на такива строителни дейности, както и завишена отговорност, ако има реакция от компетентните органи и тези дейности продължат в такива зони.
Текстовете са доста подробни. Няма да се задълбочавам, но това са принципните неща. Чрез тези текстове охраняваме основните постулати, които са заложени в Закона за културното наследство.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев. Сега е ред на г-н Казак. След това г-жа Тачева ще представи правителствения законопроект. Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги народни представители,
Уважаема г-жо Министър,
Законопроектът внесен от мен и група народни представители цели да се даде една по-ясна и осъвременена регламентация на така нареченото “престъпление на омразата” и по-специално регламентираните в чл. 162 престъпления, свързани с проповядването и подбуждането към национална етническа или религиозна вражда и омраза. Мисля, че за никого не е тайна, че през последните години така нареченото “враждебно говорене” или говорене, подбуждащо към етническа, расова или религиозна омраза започна да придобива тревожни размери в българското обществено и медийно пространство.
В мотивите обстойно съм разгледал международно правната регламентация и изричните разпоредби и на правото на Европейския съюз и препоръките на Съвета на Европа относно необходимостта всички държави членки на Европейския съюз да предприемат ясни ефективни и работещи законови механизми за борба с това опасно явление и тази тревожна тенденция.
Сегашните текстове на чл. 162 може да се каже, че са неработещи, почти няма дела, които са заведени. При изслушването на Главния прокурор наскоро аз помолих той да представи статистика за дела, които са заведени по тези текстове, но все още не съм получил такава информация. Надявам се скоро да получа.
Надявам се, че последното рамково решение, което съм ви предоставил, което е прието на 28 ноември 2008 г. от Съвета на министрите на Европейския съюз и което има задължителен характер за всички страни членки на Европейския съюз, ще ви помогне да оцените важността, която Европейският съюз в настоящия момент отдава на необходимостта в наказателното право да бъдат предприети съответни законови механизми за превенция и борба с речта на омразата и проявите на расизъм и ксенофобия.
Също така в законопроекта съм засегнал и друг кръг проблеми, свързани с посегателства и оскверняване на религиозни храмове, на гробници и други места, които имат значение на религиозните чувства на българските граждани. Мисля, че този вид посегателства крият също особена висока степен на обществена опасност и се нуждаят от една по-строга регламентация и по-строги наказания.
Надявам се да подкрепите на първо четене направените от нас предложения. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Казак. По тази тема има ли коментари? Няма.
Г-жо Министър, заповядайте да представите правителствения законопроект.
Миглена Тачева:
Благодаря Ви, г-н Председател.
За много години на всички. Това е първото заседание на Правната комисия след Нова година, в което участвам. Желая много здраве и късмет на всички.
Позволете ми накратко да представя законопроекта на правителството.
Аз ще споделя опасенията на колегата Ралчев и на г-жа Хитова за това, че действително правим промени в Наказателния кодекс на парче. Само за 2007 г. имаме седем промени в Наказателния кодекс. Знаете, че работим по Концепция за наказателна политика, което се оказа доста трудна задача, но се надявам и с ваша помощ в рамките на този мандат да осъществим поне Концепцията и за нов Наказателен кодекс. Не говоря за текстове. И независимо че и аз съм против честата промяна на законодателството, Междуведомствената работна група към Министерството на правосъдието подготви този законопроект като изпълнение на задължение на Република България като член на Европейския съюз и страна по някои нови международни договори. Прегледахме множеството предложения за промени в закона, постъпили в Министерството на правосъдието. Работната група ги систематизира. Възприех тези от тях, които не търпят отлагане и с идеята, че тогава когато разписваме Концепция за нов Наказателен кодекс, тогава голяма част, включително и от тези предложения, които са днес на вашето внимание, би трябвало да намерят съответното място.
Законопроектът беше обсъден и в Консултативния съвет по наказателна политика при министъра на правосъдието.
В най-общата си част става дума за специален текст за определяне на наказанието във връзка с прилагането на института на съкратеното съдебно следствие. Помните, че когато обсъждахме промените в Наказателно процесуалния кодекс, стигнахме до извода, че добре би било да се направят тук съответни текстове. Не знам дали това е най-добрият текст, защото има още един текст, който се обсъжда, а може да се мисли и за още други текстове, но текстът, който ние трябва да предложим, като преди това ще направя и едно друго уточнение, че на 5 февруари е насрочено заседание на Колегията на Върховния съд по искане за тълкувателно решение на тези текстове, така че дори и да не пипнем нищо по тези текстове, няма да стане кой знае какво при положение, че всичко трябва да се прави през призмата на една обща концепция, а не на парче. Но това е един от добрите варианти, който съумяхме да измислим, като той не ни дава възможност за това ,когато има три алтернативи какво се случва и кое избираш от всичките.
Проектът включва и възможност – това са текстовете, които според мен задължително трябва да влязат, които са свързани с приспадането на всяко задържане на едно лице във връзка с престъплението, за което е осъдено, включително и задържането по Закона за МВР и то е във връзка с преодоляване на осъдителните решения в Страсбург.
Промени в текстовете има и относно условното осъждане и условното предсрочно освобождаване. Те са редакционни и целят да се избегне съществуващата в момента неточност, според която в тези случаи на осъдените се налага и второ наказание пробация, освен това на което са осъдени.
В особената част ние сме се спрели по-конкретно на текстове, които са свързани с предстоящото ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата срещу сексуална експлоатация и сексуално насилие, Конвенцията на Съвета на Европа за борба с трафика на хора, която вече е ратифицирана със закон и текстове, които касаят порочната практика за “купуване на гласове”.
Актуализира се и размера на глобата при неправомерно използване на детския труд, продажба на алкохол.
Има текстове, които са свързани с извършване на престъпления чрез платежни инструменти.
С оглед по-пълна защита на правата на гражданите се криминализира разрешаването и разпореждането за използване на специални разузнавателни средства или прилагането им, може би става дума от органи, които нямат тези права по Закона за специалните разузнавателни средства.
Г-н Председател, изразили сме становище на работната група на Министерството на правосъдието по част от тези законопроекти, които ни изпратихте и за това аз няма подробно да занимавам комисията. Те са известни.
Янаки Стоилов:
Ако може обобщено да припомните становището на народните представители по тези, по които то е формулирано.
Миглена Тачева:
Няма да е толкова просто, защото сме направили по всеки един от законопроектите, които сте ни изпратили.
Янаки Стоилов:
Само в смисъл дали ги подкрепяте или не. Това ще ни помогне при гласуването.
Миглена Тачева:
Най-общо казвам, че работата “на парче” по Наказателния кодекс не е най-добрият подход при положение, че работим по концепция.
Освен това, не възразявам да се въвеждат рамкови решения, но на този съвет от 28 ноември нашата страна е член на още три рамкови решения. Ние общо някъде около 10 рамкови решения, които трябва да въведем. И когато избирателно се вади едно рамково решение и се прилага, не съм против това, но трябва да оставим на отдела или на органите, които се занимават с това - и международното правно сътрудничество, и Съвета на законодателство, да преценяват всички разкови решения, които се приемат в Съвет правосъдие и вътрешни работи поетапно да ги въведем. Защото ние почти на всеки съвет приемаме рамково решение. Това означава, че почти всеки ден трябва да променяме НК. Нека да ги обобщаваме, да видим кое трябва да се променя и да става не “на парче”, а по-глобално, по-общо.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Сега можете да изразите становище по правителствения законопроект, коментари, въпроси. Заповядайте, г-жо Балева.
Надка Балева:
Уважаеми г-н Председател,
Г-жо Министър,
Първо да заявя, че подкрепям законопроекта, който беше представен от г-жа Тачева. Имам обаче няколко въпроса, свързани с този законопроект.
Основният ми въпрос е свързан с приложението на съкратеното производство. Когато гледахме промените в НПК, не защото аз съм го предложила и не е било прието, но тогава мисля, че имахме едно уточнение, че ще се въведе една по-конкретизирана диференциация на санкциите, които се налагат при протичане на съкратеното производство – нещо от рода на чл. 63 за непълнолетните. Сега не виждам това в този проект. Напротив, много е обща мярката на предложения нов чл. 58а, което би могло и се налага да бъде коригирано с оглед намаляване огромната разлика в санкциите, които прилагат различните съдилища при съкратеното производство.
Притесняват ме и още два текста:
На чл. 154а. Става въпрос за отговорност за този, “който даде или обещае облага, извърши блудствени действия или съвкупление с лице, ненавършило 18-годишна възраст, което се занимава с проституция,се наказва с лишаване от свобода до три години.”
По принцип проституцията е платена любов. Не мисля, че това е борба с проституцията на малолетните.
На чл. 158а, ал. 3. Струва ми се, че този текст на практика ще остане неприложим.
“Който съзнателно наблюдава полови сношения, содомия, мастурбация, сексуален садизъм, мазохизъм или похотливо показване на човешки полови органи, в извършването на които участва лице, набрано или принудено по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години.”
Да оставим термина “набрано”, защото то нито е плод, нито е зеленчук, за да го набереш по условията на ал. 1. Елемент от състава е да съзнаваш по какъв начин това лице е ангажирано с участие в такива действия. Второ, “съзнателно наблюдаване” вкъщи – струва ми се, че малко трудно ще се стигне до прилагането на този текст.
Като цяло предлаганите промени са удачни и следва да бъдат подкрепени. Разбира се, някъде ще се наложи стилизиране по отношение на формулировката. Приключих.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Г-жа Антонова.
Надя Антонова:
И аз имам един въпрос към вносителите по новия предложен чл. 58а. Доколкото аз схващам тук се предлага нов начин на определяне на наказанието за едно престъпление, когато правната норма има предвидени две или повече по вид наказания. Т.е. когато имаме лишаване от свобода и глоба с чл. 58а не се налага най-тежкото, т.е. лишаване от свобода, а се минава задължително към глоба. Правилно ли схващам? В такъв случай не сме ли изправени пред риска по пътя на съкратеното производство изобщо да не се налага наказание лишаване от свобода. Това оправдано ли е от гледна точка на ценностите, защото на мен ми се струва, че наказателното право е призвано да защитава ценностите на нашата държава. Няма ли някакъв конфликт между тези ценности.
И най-важният въпрос, без да омаловажавам въпроса за моралните ценности, как този текст на чл. 58а се отнася към заварените случаи. Какво правим със заварените случаи? Това е един благоприятен закон. Какво правим със заварените случаи? Имаме ли представа и може ли да се добие представа за заварените производства, което знам, че е смело като предположение да искам някаква представа за заварените случаи, но този благоприятен режим, който ние приемаме, да не произведем пак някой главен национален отрицателен герой. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Г-жо Министър,
Господа народни представители,
Мисля, че дискусията показва необходимостта принципно да се подкрепи законопроектът и бележките, които могат да се направят са по-скоро уточняващи.
Министерството на правосъдието, респективно правителството изпълни препоръката, която ние очаквахме, да засегне темата за съкратеното производство. Мисля, че това ни дава възможност в по-нататъшната дискусия да търсим най-сполучливото решение.
Аз отсега привличам вниманието към това, което чухме в един от вариантите в предшестваща дискусия, може би за по-радикалното и в същото време по-универсално решение да се намалява с определен размер наложеното наказание. Да речем с 1/3 или в друг размер, което, според мен, ще обхване всички случаи и в същото време няма да допусне случай, когато заменяме лишаването от свобода с пробация. Защото ако е глоба, донякъде, но представете си замяната на по-тежкото наказание с по-лекото, което е пробация и обществения отзвук в такива случаи. Но мисля, че ние имаме възможност да потърсим решение, което да постигне целта, която ни обединява.
По отношение на други конкретни въпроси като този, който повдигна г-жа Балева, нека да помислим да направим приложими текстове, защото ако се преследва ефективно създаването и разпространяването на порнографски материали с участие на непълнолетни, ефектът до голяма степен ще бъде постигнат. Това, което тук споделихме, ако въвеждаме нов състав, достатъчно е да санкционираме този, който предоставя на група непълнолетни лица или на други лица да наблюдават такъв порнографски материали, когато в тях участват непълнолетни. Иначе да смятаме, че в условията на домашно видео или на компютър, някой ще влезе да санкционира! Ние да санкционираме тези деяния, които наистина придобиват някаква публичност. Но мисля, че това са детайли, които могат да бъдат уточнени.
Темите, които са засегнати в законопроекта и начина по който са решени, като цяло дават основание за подкрепа. Благодаря.
Г-н Янев иска думата.
Яни Янев:
Вие г-н Председател го подсказахте това, което аз имах като предложение по чл. 158а, ал. 3. Това е вече въпрос на детайли, наистина ако адресираме отговорността към това да бъдат създадени условията да бъде наказан този, който подобен род порнографски материали бъдат адресирани към малолетни и непълнолетни, защото в крайна сметка основната защита е там, в сферата на подрастващото поколение да бъде защитен моралния интегритет, а не по принцип. Разбира се, във всички случаи производителите на такива порнографски материали трябва да си носят отговорността. За това е уговорката, който съзнателно създава условия да бъдат наблюдавани такива сцени от малолетни и непълнолетни. Това да бъде предмета на защита по ал. 3. Това имах предвид.
Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Г-жа Николова. Заповядайте.
Елеонора Николова:
По принцип аз също ще подкрепя законопроекта със същите уговорки, които направиха колегите за нова редакция на чл. 58а. Аз няма да се уморя да повтарям, че една несправедливост, която е допусната и която всъщност е и в основата, ако щете, на студентската стачка сега, ние сме длъжни да я коригираме по някакъв разумен начин, като запазим смисъла на съкратеното производство и мотивираме хората към такова поведение, което подсказва осъзнаване на поведението и поемане на отговорност и същевременно намерим един баланс на справедливост, защото така решените в момента казуси, нека да не си представяме и да гадаем какво би се случило с най-тежкия казус, заради който хората протестират в момента. Добре е малко да забързаме, както се казва в този текст и в приемането на тези текстове, за да получим този баланс в обществото, който в момента е силно изкривен.
Отделно искам да кажа и по чл. 308. Да, много е добра новата ал. 3. Изцяло я подкрепям и за това, че редица удостоверения за гражданско състояние, нотариални актове и нотариални удостоверения са в основата на имотни измами, но бързам да кажа, че тук трябва да има една препратка към декларациите, които самите граждани попълват и въз основа на които се издават тези удостоверения. Те не са скрепени със санкция по чл. 313. Имала съм такива казуси. Става въпрос за много тежки унаследявания, когато наследниците са много, не са запазени книгите и записите по тях и когато длъжностното лице фактически издава удостоверение за наследниците въз основа на декларацията, която един от наследниците, търсейки такова удостоверение, прави. Така или иначе в Закона за наследството даването на такава декларация като частен документ не е скрепено със санкция по чл. 313. Трябва да се търси отговорност и за лицето, което съзнателно изкривява информация въз основа на което длъжностното лице влиза в този омагьосан кръг. Не винаги длъжностните лица по презумпция вършат престъпление.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Николова.
Други въпроси и изказвания има ли по законопроекта.
Г-жо Тачева, заповядайте.
Миглена Тачева:
Аз ще кажа няколко думи за съкратеното производство. Ако прочетем стенограмата от обсъждането по този въпрос, ще видите, че ние поехме ангажимент да направим една по-проста редакция, а в концепцията за нов Наказателен кодекс да диференцираме както сега е за непълнолетните. Това сега много трудно може да стане с един единствен текст, или дори с няколко текста. Ако можете да го направите, г-жо Антонова, направете го. Ще възприемем всяко едно предложение, което дава при започване на съкратеното следствие ясен сигнал. Защото за да се съгласиш на това, на теб трябва да ти е ясно какво наказание ще получиш.
Аз приветствам предложението, което беше направено от проф. Паликарски, аз го имам написано, но то не ни дава това. Или при нас ще направим всички работещи други инструменти като споразумение, като замяна, като съкратено следствие (мръсни думи) – по-добре да ги махнем въобще, ако искаме съкратени следствия, признаване на вина и бързо приключване на процеси и споразумения с прокуратурата дори, трябва отначалото да е ясно какъв е видът поне наказание, който се очаква. За това смятам, че този текст, който беше предложен, е относително добър. Не казвам, че е най-добрият. Но този, който е да се определи наказанието и после да се намали с 1/3, ще направим такава разнородна практика, че после да се чудим какво да правим. Единият случай ще казва глоба от 300 лв., а другият случай ще казва лишаване от свобода и ще слага 6 месеца лишаване от свобода и пак доникъде няма да стигнем. За това, ако искате да остане така, за да видим на 5 февруари, като аз смятам, че законопроектът за второ четене няма да мине на 5 февруари, да видим тълкувателното решение на Върховния касационен съд и оттам насетне да мислим. Имаме какво още да направим по този текст безспорно.
А сега нека Ирена Борисова, която е експерт по конвенциите специално за сексуалната експлоатация да каже какво сме имали предвид с едно-две изречения, за да знаете в каква посока да пишете промени и дали въобще да пишете такива.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Тачева.
Макар че е възможно да обсъдим и някакво съчетание между двата варианта, защото ние да ориентираме към принципа, който предлагате, но в същото време да ограничим по отношение на някои от престъпленията в зависимост от раздалечеността на алтернативата, тогава да се отива към редукцията на наказанието лишаване от свобода е не към избора на по-лекото.



Заповядайте, г-жо Борисова.
Ирена Борисова:
Аз ще направя две кратки разяснения във връзка с чл. 154а и чл. 158а.
Когато става въпрос за чл. 154а сме имали предвид въвеждане на задължително изискване на Конвенцията на Съвета на Европа за борба със сексуалната експлоатация и насилие срещу деца, която предвижда, че следва да бъде криминализирано умишленото използване на услугите на дете, което проституира.
Същевременно, при формулировката на разпоредбата сме се позовали и на определението за детска проституция, което е предоставено в същия член на Конвенцията, но в § 2, като по този начин сме обвързали даването или обещаването на облага с извършването на сексуални действия и под формата на съвкупление и на блудствени действия с лице, което не е навършило 18 години. Считаме, че “облагата” е достатъчно широко формулировка, която включва абсолютно всичко предвидено в определението за детска проституция.
Конвенцията е водена от идеята, че борбата с тази форма на сексуално посегателство срещу деца ще е успешна само, ако се адресира както предлагането, така и търсенето на детска проституция. Именно чл. 154а цели да криминализира поведението на клиентите на детската проституция.
По отношение на чл. 158а бих искала да отбележа, че с него въвеждаме едно цяло ново престъпление от Конвенцията на Съвета на Европа отново за борба със сексуалната експлоатация и насилие срещу деца и това е чл. 21 от Конвенцията, който е озаглавен “Престъпления, свързани с участието на дете в порнографски дейности.” Това е едно ново престъпление, което не съществува в нито един друг международен акт и само друг международен акт, а именно Рамковото решение на Съвета на Европейския съюз относно борбата със сексуалната експлоатация на деца предвижда, използва всъщност същата дума, а именно “порнографски дейности”. Нито един международен акт обаче досега не е дефинирал това понятие. За това ние сме се спрели върху порнографски дейности на части от използването определение за “порнографски материал”. Но самото изпълнително деяние и самата разпоредба е насочена главно срещу организаторите на действия на живо на деца, които участват в открито сексуално поведение, което означава, че тук се адресират случаите на така наречените “порно театрални спектакли с участие на деца”, които се провеждат на най-различни места, включително в заведения, клубове и т.н., които вече се срещат на практика.
Третата разпоредба, подобна на чл. 154а цели да адресира отново поведението на клиента на такъв тип изяви. Т.е. с ал. 1 адресираме поведението на организатора на тези изяви, с ал. 3 на лицата, които умишлено присъстват и знаят, че деца са набирани по този ред. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Мисля, че нашите резерви остават по една проста причина. Ние трябва да създадем условия да не се упражнява насилие по отношение на непълнолетни лица за блудствени и сексуални действия.
И другото, да не допускаме с обещаване или даване на материална облага, тези лица да бъдат склонявани към същото. Дали те са проститутки или не са, излиза че ние трябва да ги квалифицираме по професия, за да им дадем тази защита. Ние трябва да защитим непълнолетните от насилствени посегателства и от користни посегателства.
Има ли по тази тема още изказвания. Г-жа Кузманова.
Николета Кузманова:
По законопроекта, който министър Тачева представи и това, което колежката обясни, тук идеята е друга. В тези текстове, които инкриминират използването на лица ненавършили 18 години, които проституират.
Към момента в нашия кодекс имаме две нива: ако е до 14 години, каквото и да се върши с това дете, въпреки че е дало съгласие, е престъпление. Ако обаче е между 14 е 18 години и изрази съгласие за блудствено действие или съвкупление не е престъпление. Въпросът е, че предоставяйки сексуални услуги срещу заплащане на практика лицето изразява съгласие да участва в блудствено действие или съвкупление. И ако това лице е в категорията 14 навършени – 18 ненавършени, по нашия Наказателен кодекс към този момент не носи отговорност. Идеята да се ангажира отговорността на онзи, който като знае, че е ненавършило 18 години и предлага сексуални услуги срещу заплащане, дори и да се е съгласило лицето, а то се е съгласило, представяйки ги, да може да му се търси наказателна отговорност. Проблемът е от 14 до 18 години. Ако навърши 14 и на 14 години и 1 месец започне да проституира, този, който ползва услугите, ще носи отговорност само ако е против волята на 14 годишното и 1 месец. Ние много спорихме по темата, но това, което пише в тази Конвенция опасявам се, че ни задължава да го направим.
Това исках да направя като уточнение.
По повод изброяването, г-жо Балева, “содомия, мастурбация” и т.н. преписали сме определението за порнографски материал по чл. 93, т. 28.
Надка Балева:
Ако текстът беше по-добър – ако съзнателно организира наблюдение на полово сношение, содомия и т.н., да, но затова, че той единично наблюдава, ще бъде неприложимо.
Николета Кузманова:
Да, за това може.
Последно, г-н Председател, тъй като при промените в НПК, които Народното събрание гласува преди Нова година, с оглед отпадането, запазването на военната подсъдност за държавните служители в МВР, ще помоля да имате предвид, че отпадането на военната подсъдност технологично нямаше как да бъде отразено в материалния закон и там където е направено предложението, да се добави.
Николай Георгиев:
Патрулно-постовата дейност на МВР служителите се запазва като характер на дейност. И когато вие ги направите да не са субекти на тази глава, ще се налага да ги санкционирате по неизвестно какви текстове. Чл. 282 и подобни не може да приложите, и ще има само текстове, когато се допусне да пуснат затворник в смисъла на онзи текст и нищо друго. Хубаво е да се обмисли дали има наказателно правна защита на тези отношения. Няма.
Миглена Тачева:
Само още едно изречение за сексуалната експлоатация и за децата.
Това в момента е Конвенция на Съвета на Европа, но много скоро ще стане рамково решение на Европейския съюз, което е задължително. Само това исках да уточня.
Янаки Стоилов:
Ние търсим аргументи по същество, освен от формално естество.
Г-жо Балева, имате думата да представите последния законопроект.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Г-жо Министър,
Колеги, направените предложения от мен и от колегите са в три направления:
Едното е, което е основното според мен, улесняване разкриването и доказването на организираната престъпност. Поради това правим предложение за отпадане на “користната цел” в понятието по чл. 93, като същевременно предлагаме да бъде въведена като квалифициращо обстоятелство за някои престъпления по чл. 321.
Второто направление, в което са направените предложения, това е с оглед укрепване на държавността. Т.е. увеличаване на санкциите при посегателства срещу служители на МВР и съдия-изпълнители, за да могат да бъдат защитени интересите на държавата. Практиката показа, че това не е изолирано явление. Изключваме от приложението на чл. 78а, подобно на престъпленията, извършени в пияно състояние и умишлените посегателства срещу служители на МВР.
И още едно уточнение в тази връзка. Тъй като в закона има различна терминология: “служител от състава на МВР”, “полицейски служители” предлагаме уеднаквяване на терминологията – “полицейски орган”.
И още едно предложение. В Преходните и заключителните разпоредби по отношение санкцията, предвидена в Указа за борба с дребното хулиганство. Сега тя е от 10 до 100 лв., което е една символична санкция и не води нито до възпитателен, нито до възпиращ ефект, поради което правим предложение за увеличаване размера на глобата, налагана по УБДХ. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Балева. Има ли коментари по този законопроект? Няма.
Ако няма други изказвания, да пристъпим към гласуване на законопроектите в тяхната поредност.
1. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Владимир Кузов и Вальо Хърков. Който е “за”, моля да гласува. Няма гласове “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Четиринадесет “въздържали се”. Не се приема.
2. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Владимир Кузов. Който е “за”, моля да гласува. Няма “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Четиринадесет “въздържали се”. Не се приема.
3. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Фатме Илияз. Които са “за”, моля да гласуват. Четиринадесет гласа “за”. Против? Един “против” Въздържали се? Няма. Приема се.
4. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Йордан Бакалов и група народни представители. Които са “за”, моля да гласуват. Тринадесет “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
5. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Николай Кънчев и група народни представители. Които са “за”, моля да гласува. Тринадесет “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се.
6. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Волен Сидеров и група народни представители. Които са “за”, моля да гласува. Десет гласа “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Приема се.
Четин Казак:
Може ли да дам обяснение на отрицателен вот.
Гласувах против не защото съм по принцип против някои от идеите, а съм по принцип против да се гласуват законопроекти на народни представители, които са напуснали Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Може би евентуално трябва да добавим и които не са ги представили, тъй като за някои от тях и това може да се каже.

7. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Лъчезар Иванов. Които са “за”, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема.
8. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Ненко Темелков. Които са “за”, моля да гласуват. Четиринадесет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
9. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак. Които са “за”, моля да гласуват. Четиринадесет гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
10. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Четин Казак и група народни представители. Които са “за”, моля да гласуват. Четиринадесет “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
11. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Министерския съвет. Които са “за”, моля да гласуват. Четиринадесет “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
12. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Евдокия Манева и Елиана Масева. Които са “за”, моля да гласуват. Три гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Единадесет се въздържат. Не се приема законопроектът.
13. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Яни Янев. Четиринадесет “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
14. По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, внесен от Надка Балева и група народни представители. Които са “за”, моля да гласуват. Четиринадесет “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Няма. Приема се.
Благодаря ви за ползотворното участие.
Закривам заседанието.

Председател:
( Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: