---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 5

Днес, 12.02.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Калин Рогачев, заместник-министър и Теодор Илиев, и народните представители Александър Паунов, Георги Анастасов, Минчо Христов и Стела Банкова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси съгласно обявения дневен ред:
1. Гласуване на Проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 854-02-60 от 20.05.2008 г., внесен от Димитър Абаджиев; № 854-02-14 от 01.02.2008 г. и № 854-02-76 от 01.07.2008 г., внесен от Мария Капон; № 854-02-90 от 10.09.2008 г., внесен от Борислав Ралчев и група народни представители; № 854-02-12 от 03.12.2008 г., внесен от Надя Антонова, Яни Янев и Диана Хитова; № 854-02-126 от 10.12.2008 г., внесен от Светослав Спасов, Лъчезар Иванов и Пламен Панайотов; № 954-02-5 от 21.01.2009 г., внесен от Йордан Бакалов и група народни представители; № 954-02-6 от 23.01.2009 г., внесен от Надя Антонова и група народни представители; № 954-02-7 от 23.01.2009 г., внесен от Лъчезар Тошев и № 954-02-10 от 04.02.2009 г., внесен от Минчо Христов Куминев и Стела Димитрова Ангелова-Банкова.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, № 654-01-32 от 10.03.2006 г., внесен от Красимир Каракачанов и група народни представители; № 654-01-110 от 02.08.2006 г., внесен от Яне Георгиев Янев и № 854-01-159 от 09.12.2008 г., внесен от Любен Корнезов и група народни представители.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 754-01-128 от 21.09.2007 г., внесен от Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев; № 854-01-28 от 26.03.2008 г., внесен от Марина Дикова, Борислав Владимиров и Яни Янев; № 854-01-35 от 09.04.2008 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители; № 954-01-4 от 12.01.2009 г., внесен от Димитър Дъбов и група народни представители; № 954-01-9 от 21.01.2009 г., внесен от Плавен Ранчев, Йордан Митев и Йордан Цонев; № 954-01-21 от 27.01.2009 г., внесен от Иглика Иванова и група народни представители.
По първа точка - Гласуване на Проектите за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Пристъпваме към гласуване на проектите по реда на тяхното постъпване. Миналия път бяха представени пред комисията. Имаше уточняващи въпроси по съдържанието. Сега ги поставям на вашето внимание за приемане или отхвърляне.
Първият проект за решение е внесен от Мария Капон на 01.02.2008 г.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Три гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема предложението.
Следващият проект е внесен от Димитър Абаджиев на 20.05.2008 г.
Който го подкрепя, моля да гласува. Има ли “за”. Няма. Против? Единадесет гласа “против”. Не се приема.
Следващият проект е отново от Мария Капон.
Който е “за”, моля да гласува. Трима “за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема.
По проекта на Борислав Ралчев и група народни представители, внесен на 10.09.2008 г.
Който е “за”, моля да гласува. Четири “за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем “въздържали се”. Не се приема.
По проекта на Надя Антонова. Той беше оттеглен миналия път.
Яни Янев:
Този законопроект е подписан от трима народни представители и само г-жа Антонова заяви, че го оттегля. Аз не съм заявил. Другият колега, който е подписал законопроекта, също не е заявил.
Колеги, възможността за внасяне на законопроект повторно в дневния ред през 2-3 месеца - не е излишно срокът от 6 месеца да бъде съкратен.
Реплики:
Как всеки месец?
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване това предложение, тъй като част от вносителите го поддържат. Който е “за”, моля да гласува. Трима “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Пет “въздържали се”. Не се приема.
Следващото предложение е на Светослав Спасов, Лъчезар Иванов и Пламен Панайотов. По този въпрос поискахме становище. Имаме ли някакъв отговор? Ние посочихме в писмото, че искаме отговор до вторник по двата въпроса: за преградните съоръжения и за студентската програма.
Който подкрепя предложението на Светослав Спасов, Лъчезар Иванов и Пламен Панайотов моля да гласува. Пет “за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест “въздържали се”. Не се приема.
Следващият проект е на Йордан Бакалов и група народни представители. Аз ви предлагам да го прескочим, тъй като по тази идея има редакция, която може да се сметне за обща, така че да изразим общо отношението към двата законопроекта в редакцията, която ще гласуваме.
Преди това обаче ще подложа на прегласуване предложението на Светослав Спасов, Лъчезар Иванов и Пламен Панайотов. Аз по този въпрос няма да гласувам, тъй като идват и студенти от университета.
Които са “за”, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Пет “въздържали се”. Приема се решението.
Следващото предложение на г-жа Антонова и група народни представители. Моля да чуем актуализирания текст.
Иван Кьосев: експерт.
“Представители на неправителствени, граждански, синдикални, съсловни и браншови организации по тяхна инициатива имат право да присъстват на заседанията на комисиите, да представят свои писмени становища и да вземат участие в разисквания по разглежданите проекти за актове на Народното събрание, отнасящи се до предмета им на дейност при спазване режима на достъп до Народното събрание.”
Борислав Ралчев:
Как ще станат разискванията?
Янаки Стоилов:
Като им дадем думата. Има се предвид сигурно и организации, които не са регистрирани като юридически лица.
Има ли уточнения по прочетената ви редакция преди да я подложа на гласуване. Да отпадне думата “неправителствени”? (Да.) Да остане “граждански”. То е по-широко като понятие, включва юридически и неюридически лица.
Само отпада думата “неправителствени”.
Подлагам на гласуване това предложение. Който е “за”, моля да гласува. Дванадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се.
По този начин по принцип подкрепяме предложението на г-н Бакалов, а буквално текстът с уточнението от г-жа Антонова.
Предложението на Лъчезар Тошев от 23.01.2009 г. По този въпрос също не получих информация каква е техническата готовност за въвеждане на тази система.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Двама “за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет “въздържали се”. Не се приема предложението.
По предложението на г-н Христов и г-жа Банкова.
Които са “за”, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет “въздържали се”. Приема се предложението.
И накрая, има едно предложение от г-жа Балева. Тъй като е за последната промяна в правилника, а при нас винаги има промени в НК и в Правилника, за да не се връщаме към тази тема и тъй като е по един въпрос, който така или иначе трябва да бъде поставен за решаване във връзка с контрола върху Държавната агенция за държавна сигурност, представете вашето актуализирано предложение, г-жо Балева. И след като се направят коментарите, ще го гласуваме.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, ще ви запозная устно, тъй като не е разпределено все още предложението, което е направено писмено. И за да не се занимаваме отделно с промени в Правилника, предложението е направено от мен и колеги с оглед възраженията на представители на опозицията при създаването на Постоянната комисия за контрол на Държавната агенция за национална сигурност.
Първото възражение беше с оглед на формулировката “и трима души от опозицията, включително независимите”. Становището беше, че по този начин с Правилника се определят независимите като опозиция, поради което предлагаме думата “включително”, да бъде заменена с “и”.
По същността във връзка с чл. 17, ал. 6, т. 3 приетото решение беше, че решенията за осъществяване на контрол се вземат с консенсус, което възражение считаме, че е основателно, което на практика означава, че всеки един член на комисията може да блокира вземането на решение за контрол върху дела на ДАНС, поради което предложението е:
“Решенията за осъществяване на контрол върху приключили оперативни дела се вземат с мнозинство.”
Практиката на страните членки на Европейския съюз не познава възможност за текущ контрол върху текущи оперативни дела.
Това са предложенията, които сме направили с колеги.
Янаки Стоилов:
Има ли коментари на това предложение.
Уточняваме начина на вземане на решение в комисията. Има ли някакви коментари.
Борислав Ралчев:
Защо не ни дадохте писмен материал.


Янаки Стоилов:
Аз самият не знаех, тъй като това предложение днес е внесено. Не е разпределено. Нямах възможност да ви го раздам. Ако искате ние да изразим становище, че го подкрепяме, но това не отменя дискусията в залата, включително и възможността да се направят редакции. Защото, ако няма съгласие по този въпрос, неговото приемане сега няма да го реши. Но да не се връщаме в Правната комисия към една дискусия, която няма нищо общо с Правната комисия, нека сега да вземем отношение.
Борислав Ралчев:
Вие знаете много добре, че тогава подходът беше чисто политически.
Едно съгласуване на действията на всички парламентарни групи и постигане на определени параметри на съгласие или несъгласие. И сега чрез Правната комисия така импровизирано много ми е трудно да се съглася, че това е правилният път на решаване на този важен въпрос, както чуваме от доклада.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да го гласуваме. Ако има против, ясно да се изразят, за да има ориентация преди пристъпването към дискусия каква е степента на съгласието.
Борислав Ралчев:
Аз не съм против. Как да съм против и как да съм за, като не мога да си спомня.
Янаки Стоилов:
Нека г-жа Балева да го прочете още веднъж. Достатъчно сте ориентирани в материята.
Яни Янев:
Нека да помолим сътрудника да го размножи това предложение. Да преминем сега към втора точка и след като получим материала, ще се върнем отново към него.
Янаки Стоилов:
Аз съм съгласен. Но ние имаме много въпроси за обсъждане. Ако пренесем цялата политическа дискусия при положение, че ние не сме страна като Комисия.
Надка Балева:
Става въпрос за два текста:
Първи: “В чл. 17, ал. 5 думата “включително” се заменя с “и” – по отношение на независимите. Това, което казах в началото, когато представят предложението. То става:
“Комисията се състои от 6 души, трима от управляващите и трима от представителите на опозицията и независимите.”
Янаки Стоилов:
Вече независимите няма да се числят към опозицията. Това е идеята.

Надка Балева:
Не се определят, че те са опозиция.
Второто предложение. Във връзка с начина на взимане на решение за контрол. Сегашният текст, който е приет, гласи:
“Решенията за осъществяване на контрол се вземат с консенсус.”
Предложението е:
“Решенията за осъществяване на контрол върху приключили оперативни дела се вземат с мнозинство.”
Янаки Стоилов:
Сега разбрахте идеята. Подходът е ясен. Аз не съм против да се формулира друга редакция на идеята. Заповядайте.
Колегите в резултат на поредните мъчителни консултации са внесли един проект, който ние няма как да гледаме в обозримото близко време поради нашата разнообразна и натоварена работа. Приключваме днес с рубриката “Правилник”, към която не ми се ще да се връщаме час по час и трябва да имаме едно становище по този проект, когато пленарната зала и парламентарните групи решат да го обсъждат, да го приемат или да го отхвърлят, това да не е пречка за дискусията по тази тема, която периодично се възпроизвежда с голямо противопоставяне и ентусиазъм едновременно. Ние не предрешаваме изхода от дискусията, а даваме възможност за дискусия по този въпрос.
Реплика: Защо се поставя на вниманието на Правната комисия.
Янаки Стоилов:
Защото засяга промяна в Правилника. Само заради това.
Г-жо Масева, заповядайте.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми колеги, това е съществена поправка в Правилника и работи за идеята парламентарен контрол на ДАНС. Когато се внасят такива поправки, трябва най-напред вносителят да очертае мотивите и целите на тази поправка. Ако целта, за която аз се досещам, е това да има реален и действен контрол върху ДАНС, мисля, че тази поправка няма да реши проблема с неформирането на парламентарна комисия за контрол. Поради което считам, че като непълна тази поправка, като неефективна и неоправдаваща целта за ефективен контрол, не бихме могли да я приемем.
Нашите най-съществени възражения бяха именно начина на приемане на решенията – консенсус, и второто е контрол върху действащите оперативни дела. Последващият контрол върху архивираните и прекратените според нас е една малка част за парламентарен контрол и за констатации, които биха могли да подобрят дейността, поради което считаме, че и втората стъпка трябва да бъде направена, за да може да има такава комисия.

Янаки Стоилов:
Явно вносителите са се съобразили с първото ви възражение и не са възприели второто. Това е част от дискусията по същество.
Г-н Българинов, заповядайте.
Борислав Българинов:
Аз искам да допълня следното. Не искам да участвам в промяна на Правилника чрез неговото нарушаване. Защото начинът, по който се внася този законопроект, аз съм на мнение, че наистина има нужда от такава промяна, но без да е разпределен този законопроект, аз не смятам, че днеска трябва да го разглеждаме в Правна комисия. Мисля, че другата седмица това нещо спокойно може да бъде внесено и разгледано. Така че нека да не избързваме с тия неща.
Плюс това могат да се договорят и за втората част на това, което каза г-жа Масева.
Янаки Стоилов:
Добре. Оставяме този въпрос, тъй като Вие имате формално основание да възразите. Аз мислех в случая да постъпим малко по-гъвкаво с оглед на това, че спорът по същество е от друго естество и той засяга повече Комисията по вътрешните въпроси.
Реплика: Защо да не гласуваме?
Янаки Стоилов:
Защото колегите поставят формални възражения. Ако те държат на възраженията не по същество, а на формалните, аз не мога да пренебрегна тази претенция, защото те имат формално основание да възразяват. Аз ги помолих да оттеглят формалните възражения, но те ги поддържат. Формалните възражения са, че не е постъпил по съответния ред този проект.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, внесени от Красимир Каракачанов и група народни представители; от Яне Георгиев Янев и от Любен Корнезов и група народни представители.
Има ли някой от вносителите на първия законопроект. Заповядайте, г-н Чернев.
Павел Чернев:
Аз ще представя законопроекта, внесен от името на Красимир Каракачанов.
Колеги, накратко това е един закон с по-скоро историческа стойност. Той възстановява една историческа несправедливост, която сполетява над 40 хил. семейства на български бежанци от Македония и Тракия. Случило се е така, че през 1964 г. е сключена Спогодба за уреждане на висящи финансови въпроси и развитие на икономическо сътрудничество между Народна Република България тогава и Кралство Гърция, с което тогавашното правителство на България се е отказало от обезщетяването за имотите на около 40 и повече хиляди бежански семейства, чиито имоти са останали на територията на Гърция. По този начин са спрели да плащат контрибуции, дължими от България след Парижкия договор. Семействата собственици не са обезщетени с държавни облигации.
Промяната, която се предлага от колегите е да се увеличи срокът за подаване на искания за обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти с още една година срок.
Това е искането на колегите.
Янаки Стоилов:
Ако можете да кажете за какъв брой става дума и за какъв размер на средствата, тъй като това не личи от мотивите на законопроекта. Ако може да ни ориентирате по-конкретно за ефекта от него.
Г-н Българинов.
Борислав Българинов:
Тук проблемът не е със средствата, които са необходими за обезщетяване, а със срока, който е пропуснат от хората, които трябва да бъдат обезщетени или техните наследници. Защото са им отнети земи, без да са обезщетени по някакъв начин. Това е признато от българската държава и чисто организационно нашата държава не може да осигури подготвянето на целия комплект документи от всички наследници. За това става въпрос.
Аз ви предлагам г-н Христов да даде кратка информация, защото в Комисията имахме десетки, ако не стотици писма, в течение на няколко години от хора, които казват: Ние сме пропуснали срока. Удължете ни срока. Защото имаше такова право дадено преди години и срокът е изтекъл, прекратил е тези права. Г-н Христов може да кажа по отношение на срока, на приблизителния кръг на лицата и как се е развил този въпрос през годините, за да ориентира това дискусията.
Иво Христов: експерт
Действително става въпрос за доста тежък проблем, актуален и в никакъв смисъл не е измислен.
Действително става въпрос за тези земеделски недвижими имоти, които са останали на територията на Егейска Македония и Западна Тракия – на територията на Гърция, за които имоти е имало няколко кръга дипломатически преговори. Част от тях са уредени с една спогодба “Калфов – Политис”, след това “Моллотов – Кафандарис”, в резултат на което част от бежанците първо са признати за национално малцинство, респективно са екстрадирани 1920 г., 1923 г. и 1925 г. Република България покрива част от репарационните си задължения, една значителна част, по Парижкия мирен договор към Кралство Гърция по онова време с дължимите обезщетения, които Гърция дължи на България, в частност на тези бежанци по линия на бежанските облигационни заеми, в резултат на което Република България се явява задължена страна по отношение на бежанците и техните потомци.
Действително в Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, известен още като Закона “Лучников” този въпрос беше донякъде уреден, но проблемът се състои в относително късите срокове, макар че цялото ни реституционно законодателство показа, че каквито и срокове да имаме, колкото и да ги удължаваме става въпрос за хора, които очевидно не четат Държавен вестник и не са длъжни. Първоначално срокът беше една година, след това беше удължаван и мисля, че окончателно изтече 2000 г. с всички удължавания. Цитирам наизуст.
Тези от бежанците и техните наследници, които са правоимащи по закон, които са имали имоти, находящи се на територията на Западна Тракия на територията на Гърция, голяма част от тях си получиха обезщетенията в срок благодарение на Съюза на тракийските бежанци. Проблемът е, че част от тези македонски бежанци и техните наследници не бяха добре организирани и хората не можаха да си предявят навреме реституционните претенции. В резултат на което те не могат да бъдат обезщетени. Току-що завърших отговор на молба на една жена, която поставя въпрос точно в този контекст.
Сега трябва да се вземе някакво решение дали ще се удължава срокът за пореден път или няма да се удължи. Това е воля на народното представителство.
Янаки Стоилов:
За какъв брой хора става дума, които са пропуснали и двата срока?
Иво Христов: експерт
Никой не може да ви каже точно със сигурност, като се има предвид, че приблизително по документи става въпрос от територията на Гърция, т.е. Егейска Македония за около 200 хил. човека от различните бежански вълни. Мултиплицирайте техните наследници и мисля, че става въпрос за една сериозна цифра, която следва да се има предвид като социален ефект.
Янаки Стоилов:
И в същото време сме 2009 г.
Иво Христов: експерт
Повтарям, става въпрос за недвижими имоти, които не са земеделски земи, за които поради някакви причини хората не са били обезщетени.
Янаки Стоилов:
Имате думата за изказвания по въпроса.
Елиана Масева:
Действително трябва да обявя конфликт на интереси, макар че по този въпрос сме решили фамилно да не повдигаме каквито и да е искания.
Първо искам да попитам вносителите с кой от текстовете удължавате срока и докога. Защото тук по-скоро става дума за отпадане на израза “мълчалив отказ”. Т.е. може би отпада срока за обжалване. И това е доста съществено. Дали удължаваме срок или въвеждаме нови процесуални правила, защото никак няма да е редно от гледна точка на правото да извършваме такива упражнения. Това че ГПК се заменя с АПК – да, но се заличава изречението: “Неполучаването на решението до 31 юни 2001 г. се счита за мълчалив отказ.”
Това е проектът на г-н Корнезов.
Янаки Стоилов:
Този въпрос още не сме го обсъждали. Сега обсъждаме законопроекта на Каракачанов и група народни представители.
Елиана Масева:
Извинявайте. Тогава няма да се изказвам при обсъждането на този законопроект.
По законопроекта на Каракачанов:
“Лицата по чл. 3, ал. 3 могат да подадат искания за обезщетяване по реда на Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти в едногодишен срок от влизане в сила на този закон.”
Янаки Стоилов:
Други становища има ли? Заповядайте.
Надя Антонова:
Мога ли нещо по процедурата да кажа. Тъй като се налага да отида на заседанието на Бюджетната комисия, моля, когато отразявате резултатите от гласуването, да имате предвид и моето гласуване.
По закона на Каракачанов и на Корнезов гласувам “за”.
По Закона за държавната собственост (трета точка от дневния ред) гласувам “за” за проекта на Дъбов и Мая Манолова, а по отношение на останалите законопроекти се въздържам.
Моля да ме извините.
Янаки Стоилов:
Други изказвания по първия законопроект, който беше представен, има ли. Ако няма, ще го подложа на гласуване.
Който е “за”, моля да гласува. Единадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Приема се законопроектът.
По следващия законопроект на г-н Яне Янев за обезщетяване на собственици на одържавени имоти. Вносителят го няма. Има ли изказвания по този законопроект. Няма. Подлагам го на гласуване.
Има ли някой, който подкрепя законопроекта. Няма. Против? Няма. Въздържали се? С тринадесет “въздържали се” не се подкрепя законопроектът.
Следващият законопроект е внесен от г-н Корнезов, Надя Антонова, Диана Хитова. Заповядайте, г-жо Хитова, да представите законопроекта.


Диана Хитова:
Законопроектът, който предлагаме на вашето внимание, колеги, се отнася до удължаване на срока за тези граждани, които са били страни по дела с предмет иск по чл. 7 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти, като предлагаме срокът, в който те да могат да подават искания за обезщетяване по случаи на загуба на въпросното дело, да се удължи с 10, респ. с 9 месеца от датата на влизане в сила на настоящия закон.
Считаме, че по този начин ще се уреди справедливо въпроса на тези граждани, които според мен съвсем не са много, но все пак ги има, които не са успели да направят в срок съответните искания. Когато някой загуби едно дело двумесечният срок след загубата на делото, според мен, е крайно недостатъчен, за да може той да охрани този свой интерес. Започват обикновено принудителни изпълнителни процедури и гражданите не са успели да охранят своя интерес.
По отношение на другите изменения, те се отнасят до едно осъвременяване на закона във връзка с приемането на новия Административно процесуален кодекс. Предишната уредба прилага ГПК с оглед издаването на актовете по този закон с допълнителни някакви уточнения – процедурни, по този закон. Ние приемаме, че трябва да намерят общо приложение на разпоредбите на Административно процесуален кодекс, без да има необходимост от някакви други допълнителни уточнявания, които са изрично цитирани, че трябва да бъдат заличени. Още повече, че отдавна са реализирани и са изчерпали своето значение.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Хитова. В основната част мисля, че законът уточнява съдържанието и във връзка с практиката.
В Преходните разпоредби защо с 9 месеца. Това някакъв витален срок ли е?
Диана Хитова:
С оглед на определените първоначални срокове до една година изравняване правата на тези граждани с правата на всички останали граждани, които са имали една година срок на разположение, за да могат да подадат своите искания за обезщетяване.
Янаки Стоилов:
Благодаря за разяснението. Има ли изказвания? Не виждам.
Които подкрепят по принцип законопроекта, моля да гласуват. Осем “за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет “въздържали се”. Приема се по принцип законопроектът.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост.
По първия законопроект, внесен от Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев има думата г-н Сотиров.
Иван Сотиров:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз се радвам, че след близо година и повече този законопроект влезна. Виждам, че има аналогични промени, внесени от други колеги, които са може би по-добре систематизирани, но общата идея е разпореждането с държавна собственост – нещо, което се възприе и в Закона за общинската собственост, е да става чрез публичен търг, като най-прозрачна процедура и да отпаднат замените и апортите, като начин на разпореждане с държавната собственост. Мисля, че няма смисъл да излагам допълнителни аргументи. Практиката показа, че замените и апортите са една непрозрачна, непазарна схема, при която държавата се ощетява и се нарушават всички принципи на конкуренцията.
И още нещо, апортът като техника е дейност, която по-скоро по Търговския закон трябва да бъде характерна за търговските дружества, а не за държавата и общините респективно, тъй като има достатъчно възможности по различните способи на публично-частното партньорство да се реализират такива имоти. Практиката показва, че чрез апортите се предоставят уникални държавни имоти в смесени дружества и след това чрез увеличаване на капитала и по други способи те преминават на безценица в собственост на частни юридически лица. За това пледирам да бъде подкрепено това предложение.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Сотиров.
Ще помоля г-н Рогачев да коментира общо законопроектите. Първо да чуем вносителите. Изказванията по законопроектите ще ги проведем общо.
Следващият законопроект е внесен от Марина Дикова, Борислав Владимиров и Яни Янев. Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Предложеното изменение на Закона за държавната собственост се налага от зачестилите през последните години случаи на извършени замени на недвижими имоти държавна собственост, в които държавният интерес не е бил в достатъчна степен защитен. Това е продължение на това, което ние направихме по отношение на възможността за извършването на замени с имоти общинска собственост.
Основният смисъл на тази промяна, която ви предлагаме, е да уеднаквим режима, който ние приложихме, приехме като действащ такъв в Закона за общинската собственост по отношение извършването на замени на имоти общинска собственост. Идентични и бих казал близки са правилата за условията за извършването на замени на имоти държавна собственост и за това правим това предложение.
Допустимо е да се извърши замяна на държавна собственост в случаите на:
- прекратяване на собственост върху имоти между държавата и трети лица;
- когато с влязъл в сила подробен устройствен план се предвижда отчуждаване на имоти за нуждите на държавата;
- между държавата и общините;
- когато по реда на чл. 69 от Закона за устройството на територията физически или юридически лица са изградили за своя сметка инфраструктурата, която обслужва и държавния имот;
и на последно място, при условия, определени в закон.
Особеното е, че при всички случаи предложенията за замяна не обвързват компетентния орган, който трябва да извърши такава.
Развити са и текстове по отношение на категоричните забрани за замяна, включително и тези, които са допустими: в случаите, когато не се допуска замяната и в случаите, когато имотите - собственост на трети лица, са обременени с ипотеки или други тежести, отдадени са под наем или под аренда.
На следващо място, не се допуска замяна на държавни имоти с имоти на лица, за които е установено, че без правно основание ползват държавен имот и които са ползвали държавен имот под наем, но договорите за това са прекратени по тяхна вина или по отношение на които се водят съдебни спорове.
На трето място, както и с лица, които имат ликвидни и изискуеми публични данъчни задължения и задължения за задължителни осигурителни вноски, както и лихви, свързани с тези задължения, които са обявени в несъстоятелност или са в производство по несъстоятелност или ликвидация.
На четвърто място, в други случаи, определени в закон или в правилника за прилагане на закона.
Тези текстове по своето естество дават възможност да бъдат уеднаквени процедури между Закона за общинската собственост – такива, каквито вече приехме и съответно възпроизвеждане на регламента в голяма степен по отношение на Закона за държавната собственост.
Янаки Стоилов:
Благодаря на г-н Янев.
Следващият законопроект е внесен от г-н Волен Сидеров и група народни представители. Имайте го предвид по-нататък при дискусията и гласуването.
Следващите вносители са Димитър Дъбов и група народни представители. Предполагам, че г-жа Манолова ще представи този законопроект. Заповядайте.

Мая Манолова:
С предлаганата промяна предлагаме един специален ред, по който политическите партии, които при условията на Закона за политическите партии са настанени в имоти частна държавна собственост под наем да закупят тези имоти.
Целта на този законопроект е да даде повече независимост и стабилност на политическите партии, повече защита от конюнктурата, включително и на различните политически управления с оглед задълженията на държавата да осигурява помещения, в които партиите да осъществяват своята политическа и партийна дейност, но това да бъде по-стабилно уредено. На практика тук хипотезата може да бъде сравнена с хипотезата, при която има значение дали едно семейство живее под наем или живее в собствено жилище. Така или иначе държавата има ангажимент към политическите партии, като основни участници в политическия живот, като основни субекти в парламентарната демокрация. Това предложение е в контекста на цялостната ни работа в посока на укрепване и повече стабилност на политическите партии.
Естествено, от това право не могат да се възползват всички 400 политически партии, които са регистрирани в момента в Софийски градски съд. Предлагаме от това право да могат да се възползват тези политически партии, които имат реално влияние, реално участие и са фактори в политическия живот. Предлагаме измерителят за това да бъде стандартния, който е възприет във всички изборни закони - и в Закона за политическите партии и в други закони, а именно партиите, които са парламентарно представени. И тъй като България вече е член на Европейския съюз и имаме наше представителство в Европарламента, и партии, които имат свой представители в Европейския парламент. Има съотносимост между двата критерия, защото знаете, че при наличието на 18 депутата прагът и представителството на един депутат на партията в Европарламента практически е равна на парламентарното представителство на същата партия в националния парламент, като брой гласове, което е един измерител и за подкрепата на тази партия и за влиянието има в обществото.
Предлагаме гаранции тези партии да бъдат използвани само изключително за развиване на съответната политическа или партийна дейност, също така и гаранции, които да предотвратят евентуално опити за злоупотреба с този облекчен ред на придобиване на тези имоти от партиите, като в случаите при разпускане на партията имотът преминава в полза на държавата. Също така партиите няма да имат възможност да се разпореждат с него, да го залагат. Т.е. тези имоти на практика остават извън гражданския оборот, доколкото са придобити по един специален ред от политическите партии.
Смея да твърдя, че това няма да бъде по-неизгодно за държавата, защото и без това наемите, които в момента партиите плащат на държавата, са много далеч от пазарните реалности. Знаете, че те се формират само от амортизационните отчисления и евентуално към тях добавени някои експлоатационни разходи.
По този начин, който предлагаме, а именно имотът да се продава по пазарни цени, като минималният критерий е данъчната оценка, осигуряваме защита и на държавния интерес.
В по-широк смисъл общественият интерес на държавата ще бъде гарантиран и в посока, че партиите ще имат по-голяма стабилност в осъществяване на своята политическа и партийна дейност, които в крайна сметка е в интерес на гражданите.
Ще си позволя да кажа няколко думи в аванс. Предполагам какви ще бъдат реакциите на политическите партии от опозицията, дано да греша. Но искам само да кажа, че изработването на този законопроект беше един дълъг процес, в който се включиха всички парламентарно представени партии и корекциите, които бяха направени с цел неговото подобряване, имаха за цел да отразят вижданията на всички парламентарно представени партии, включително нашето очакване беше и всъщност това беше изявлението на представителите на парламентарните групи, че той ще бъде подписан и подкрепен в пленарна зала доколкото касае и ползва всички основни субекти на политическия живот в момента, а именно всички парламентарно представени партии. Както виждате от кръга на вносителите, това не се случи, но се надяваме, че при обсъждането на този законопроект все пак партиите от опозицията ще имат предвид участието на техни представители в изработването на този закон. Още повече, и с оглед на възможността, която той дава, всички политически централи да се възползват от него.
Няма да го преразказвам повече. Така или иначе той дава възможност да бъде закупен по един имот, от който ще се ползват политическите партии. Предполагам, че това ще бъдат централите. Но има възможност за избор в случаите, в които партията има едни или други предпочитания по отношение на предлагания имот.
Това са накратко мотивите. Готова съм да отговарям на въпроси.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Манолова. По този законопроект има подробно становище на Съвета по законодателство.
Следващия законопроект е на господата Пламен Ранчев, Йордан Митев и Йордан Цонев. Той засяга разпореждането с имоти на Агенцията, която е към Министерството на външните работи. Предполагам, че в коментарите от представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще чуем мнение и по този законопроект.
Последния законопроект е на Иглика Иванова и група народни представители.
Г-н Анастасов, заповядайте да представите законопроекта.
Георги Анастасов:
Разликата между предложения от Димитър Дъбов и това, което представи Мая Манолова почти е несъществена. Нормално е държавната собственост, която се ползва за бази на партиите да бъде предоставена така на партиите, че да не зависят от силните на деня. Т.е. да не могат управляващите да си правят своите, ако щете инсинуации с различните формации и да влияят върху тяхното място за провеждане на политическата им дейност.
Много е важно една формация да има постоянен адрес. Със закупуването на имотите това ще се реализира и ще бъде факт, особено като се има предвид и това, че вече сме част от Европейския съюз и няма да е нормално едно непрекъснато местене и то само конюнктурно заради това кой управлява и от позиция на силата взима определени решения.
Това е практика, която е била до Девети септември 1944 г. в България.
Сега мисля да не влизаме в дебат кое на кой е взето, защото мисля, че сега е излишен този дебат, а да продължим нататък.
Второ, дава се една сигурност и независимост на партиите, за да не работят в услуга на една или друга политическа сила само заради това, че могат да бъдат извадени от собствените си имоти.
Не маловажно е, че предоставените бази, когато нямаш сигурност, ти не правиш и необходимите подобрения за поддържането на тези бази. Обикновено се извършват само спешните и аварийните ремонти, като изключим няколко формации – това са две-три формации, които си позволяват да правят големи ремонти. Всички други понеже не знаят дали ще ги ползват във времето, не инвестират в тези имоти.
Също така не са верни твърденията, че са щели да се облагодетелствуват партиите от това, че щели да купят имотите си. Първо, предложението е да се закупят на пазарни цени. Второ, трябва да кажа, че партиите са създадени именно за да обслужват гражданите и гражданското общество и те заради това трябва да имат и място, където да функционират. Т.е. когато нямаш база и основа, която да ти дава съответната сигурност, няма да можеш да изпълняваш пълноценно своите функции.
И най-вече с нашето предложение ще се гарантира, че партиите няма да злоупотребяват с имотите, тъй като те не могат нито да ги продават, нито да ги залагат, а единствено могат да ги ползват само за своята си дейност. Не могат да взимат нито кредити, нито да ги прехвърлят на когото и да е било друг. В случаите, че се закрие политическата формация или не отговаря на изискванията, имотът преминава автоматически в полза на държавата.
Това са в основни линии мотивите.
Не на последно място, с което се различаваме от другия проект, това е да не се купуват имотите само на 3-4 формации, защото много бързо бихме върнали чл. 1 на Конституцията, а да бъде разрешено на формациите, т.е. да има един общ критерий – на партиите, които са участвали под една или друга форма и са представени в Народното събрание.
Янаки Стоилов:
Имаме три теми за дискусия:
Едната е ограничаване на формите на разпореждане с имоти, които са държавна собственост. Това третират част от законопроектите.
Другите се занимават с това при какви условия политическите партии могат да закупуват имотите, които имат.
Третата тема се отнася до тези имоти, които са в разпореждане на Министерството на външните работи.
Можете в дискусията да засегнете и трите теми. Имате думата за изказвания. Представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството могат в началото да изразят становище към всички законопроекти. Те имат възможност в момента, в който преценят, ако искат и в началото, ад изразят становище по всеки един от законопроектите. Заповядайте, г-н Рогачев.
Калин Рогачев:
Може би наистина в началото да кажем нашето становище, за да може да се има предвид при последващите изказвания.
Както и Вие казахте, разделяме всичик законопроекти на три групи. Ние ще се съсредоточим върху първата част, а именно ограничаване на възможностите за разпореждане с имоти държавна собственост и при какви условия може да се стигне до това.
Честно казано, ние имаме готовност да започнем текст по текст, ако не възразявате.
Янаки Стоилов:
Ние сме на първо четене.
Калин Рогачев:
Общо ще говорим по текстовете, но имах предвид законопроект по законопроект.
Янаки Стоилов:
Ако искате законопроект по законопроект, а не по текстовете, като казвате принципно дали сте “за” или “против” и основните мотиви за подкрепа или отхвърляне.
Калин Рогачев:
Това имах предвид.
По първия законопроект на г-н Сотиров принципно поддържаме текста, но следва да се има предвид, че ако се приемат и другите текстове, считаме, че така самостоятелен текста просто няма да има смисъл, тъй като в края на краищата изрично е посочено в чл. 8, че всички разпоредби на Закона за държавната собственост се отнасят и за имоти извън страната, а именно ако ние ограничим разпорежданията само до търг и конкурс, това ще се отнася и за имотите извън страната. Така че сам по себе си този текст в един момент може би ще стане безсмислен да го има въобще в този член.
По втория законопроект на г-н Янев и г-жа Дикова ние принципно сме съгласни с изложените текстове. Искаме само да обърнем внимание, че така посочен няма изрична забрана за замяната.
Янаки Стоилов:
Смятате ли тогава, че първият законопроект и този са съвместими. Тъй като ние приемайки ги трябва да си даваме сметка до каква степен те се съчетават.
Калин Рогачев:
За това казах, че в един момент може да стане така, че да няма смисъл от първия, ако се приемат ограничения в целия Закон за държавната собственост. Тогава няма да има смисъл, защото той действа и по отношение на имотите, които са извън страната. Не мога да предположа какво ще се приеме като цяло, защото може би ще са инкорпорирани в другите текстове, ако има забрани и ограничения във връзка въобще със замяната на имоти частна държавна собственост.
Янаки Стоилов:
Това дали в страната ще има един режим и извън страната е това въпрос. Въпросът - първият и основният, е дали формите на разпореждане, които предлагат отделните законопроекти, са съвместими, тъй като едните предлагат по-големи ограничения, другите – по-малки, и това е първото, което ние трябва да решим.
Калин Рогачев:
Първият законопроект дава абсолютно ограничение на разпореждането, единствено само до ликвидация. Даже изрично не е написано, че става въпрос за имоти извън страната.
Янаки Стоилов:
Да оставим въпроса извън страната. Това е вторият аспект. Дори не можем да кажем, че за имотите извън страната е възможно този режим да е по-облекчен или обратното. Но да видим дали разпоредителните действия, които ние гледаме тук в страната по единия и по другия законопроект могат да бъдат съвместени – единият поглъща другия или те могат в някаква степен да се съчетаят. Това трябва да преценим.



Калин Рогачев:
Според мен, не могат да се съчетаят, тъй като във втория законопроект на г-н Янев има доста случаи, при които могат да се разширят сделките, специално за замяна.
По отношение на законопроекта на г-н Янев, наистина са изброени някои условия, при които могат да се извършват замени, но не видяхме изрична забрана.
Също някои от условията не са много ясно дефинирани, при които може да се извърши замяна. Не знам доколко конкретно можем да говорим. Става въпрос за първата четвърта.
Янаки Стоилов:
Представителите на министерството коментират представените законопроекти, тъй като ние вече сме в дискусия и трябва да се ориентираме.
Моля продължете по третия законопроект.
Калин Рогачев:
По третия законопроект на г-н Сидеров ние сме съгласни с така изложените промени. По ваша преценка специално за апорта дали да бъде забранен, тъй като в много случаи е важно да има апорти от страна на държавата. Може да посоча конкретен случай. Например, компанията, която ще реализира проекта Бургас - Александропулис, специално за земята, на която ще се изграждат някои от съоръженията, тъй като е държавна, ще трябва да се апортира и по споразумение в тази компания. Аз давам само един пример, но той е показателен, че абсолютната забрана за апорти може би няма да е най-удачният вариант за приемане в закон.
По отношение на проектозакона във връзка с политическите партии ние сме съгласни с така представените текстове.
Последният проект на закон от г-н Цонев. След като се събрахме колегите в министерството, обсъждахме текста на чл. 19. Според мен, и в ал. 7 е доста объркан текста. Нашето предложение е, ако можем да дадем предложение, е да отпадне ал. 7 от чл. 19, действащия и мога да се аргументирам защо. Отпадне ли ал. 7 от чл. 19, новата ал. 8 няма да има смисъл. Мога да се аргументирам защо нашето предложение е да отпадне ал. 7.
В момента текстът на ал. 7 е следния:
“(7) Имоти или части от тях, които са били частна държавна собственост към момента на включването им в капитала на търговски дружества се отдават под наем по реда на ал. 1 за срока по ал. 4. Този ред се предлага и за учредяване на ограничени вещни права върху такива имоти.”
Първата ни забележка е, че по принцип имоти, които са публична или изключителна държавна собственост не могат да се апортират така или иначе в търговски дружества. След това отдаването на имоти, които са в капитала, т.е. са собственост на търговските дружества, се извършва по реда на Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговски дружества, тъй като те вече загубват статута си на държавна собственост. Те става корпоративна собственост. Честно да ви кажа, тъй като имам поглед върху дейността на търговските дружества, които са в министерството, използва се редът, който е посочен в Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговски дружества. За това ние считаме, че този текст първо влиза в някакъв колизия с правилника и след това просто няма смисъл, тъй като тези имоти вече не се считат за държавна собственост.
Янаки Стоилов:
Тази промяна ние я направихме с цел защита на държавната собственост. Това беше преди година и половина или две. Независимо, че те са вкарани в капитала на търговски дружества, да се прилага по-утежнения режим с оглед на защитата на собствеността, тъй като безспорно тази собственост иначе третирана като корпоративна собственост преминава в общия режим на разпореждане и по този начин често на загуба на предназначението на тази собственост. Сега се предлага да се върнем към същото положение. Може би трябва да кажем какъв проблем е възникнал. Дали именно защитата на собствеността е накарала отново да се иска облекчаване на реда или някакви обективни затруднения при нейното управление, за да не се прилага този ред. Ние не знаем причините, които са наложили това изискване да отпадне, което го въведохме именно с такава цел.
Калин Рогачев:
Това искам да ви кажа, че в Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговски дружества има цяла глава, в която е изписан редът, по който се предоставят имоти, които са собственост на търговските дружества. Лично моето мнение изказвам, мисля, че е добре развит като текст и по принцип дружествата използват режима, който е написан в Правилника за реда за упражняване на правата на държавата в търговски дружества.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Рогачев.
Ще ви запозная със становището на министър Тачева, което получих преди заседанието на Комисията във връзка със законопроектите. То е дадено общо, без да визира конкретните законопроекти.
“Преобладаващата част от представените законопроекти са внесени през 2007 г. и 2008 г., а междувременно са приети няколко закона за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, с които се изменя и допълва уредбата в закона. В някои от представените за обсъждане законопроекти се предлага нова уредба с нормата на чл. 45 от Закона за държавната собственост или отмяната й. Не е взето предвид, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и използването на земеделските земи, приет от Народното събрание, тази разпоредба вече е изменена през 2009 г. С изменението се предвижда преодоляване на корупционните практики при извършване на замяна на имоти частна държавна собственост или на право на строеж върху имот частна държавна собственост на територията на страната с имот или с право на строеж, собственост на физически лица или на юридически лица.
Наред с горното следва да се има предвид, че с някои от законопроектите се предлага изменение на действащи разпоредби в закона, което не допринася за подобряване на съществуващата уредба. Така например не може да бъде споделено приложението в законопроекта от 9 април 2008 г. за изменение на ал. 1 на чл. 43 от закона, което изключва възможността държавата, която е равноправен субект освен чрез покупка, дарение, делба, възмездно или безвъзмездно учредяване на вещни права и завещание да придобива собственост чрез замяна или по друг начин, определен в закона.
Считам, че не би следвало да се възприемат предложенията за създаване на специален ред за продажба на имоти, частна държавна собственост, на политически партии без провеждане на търг. Независимо, че в законопроектите се съдържат ограничения при разпореждане с правото на собственост върху недвижим имот, придобит чрез търг, въвеждането на специален ред би поставило политическите партии в привилегировано положение спрямо другите правни субекти. Предлагам и за напред за политическите партии да е приложим общият ред за продажба на имоти, частна държавна собственост, установен в Закона за държавната собственост.”
Това е становището на министър Тачева.
Имате думата за изказвания по всички теми, които поставят законопроектите. Г-н Христов, заповядайте.
Иво Христов: експерт.
Аз имам едно питане към г-н Рогачев. Той каза, че въпреки действието на ал. 7 на чл. 19, която е приета 2007 г., Вие казахте, че досега търговските дружества са прилагали режима за отдаване под наем на имоти, които са апортирани в техния капитал по реда на Наредбата за държавните имоти. Това означава, че вие прилагате правилник, чиито норми противоречат на текстовете на закона.
Калин Рогачев:
Правилник. Но дали е след приемането. Мисля, че след приемането на изменението най-вероятно не. Но дотогава просто се действаше съвсем нормално. Казах, че има колизия в момента между закона и правилника.



Иво Христов: експерт
Аз не можах да разбера кои са били пречките, които ал. 7 в сегашната й редакция създава на търговските дружества за отдаване на имоти под наем.
Калин Рогачев:
Използват реда по наредбата.
Иво Христов:
С какво действащият текст на ал. 7 пречи в момента търговските дружества да отдават под наем имоти? Трябва да правят търг и че не могат да го дават за повече от 10 години. Да, действително това пречи.
Калин Рогачев:
И по правилника е 10 години. Кой знае какви фрапантни разлики няма.
Иво Христов: експерт.
Тогава каква е причината да искате отмяната на ал. 7?
Калин Рогачев:
Чисто правно технически. Има два режима изписани в два акта. Както кажете. Това е наше предложение. Или тогава да махнем главата от Правилника.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Илиев.
Теодор Илиев: МРРБ
Благодаря Ви, г-н Стоилов.
Като цяло Законът за държавната собственост урежда правоотношения, свързани с държавна собственост. Още в общите разпоредби в чл. 2, ал. 4 изрично, категорично и според мен не подлежи на дискусия е казано, че не са държавна собственост по смисъла на този закон имотите и вещите на търговските дружества и на юридическите лица с нестопанска цел, дори ако държавата е била единствен собственик на прехвърленото в тях имущество. Въобще приложното поле на ал. 7 няма място в този закон. По-скоро има място в Търговския закон, но не и в този. Това е един специален устройствен закон именно по отношение на имоти, които са държавна собственост, а не собственост на юридически лица без значение какъв е делът на държавата в тях.
Янаки Стоилов:
Не се предлага правно технически да се прехвърли разпоредбата в Търговския закон, а да не се прилага. А това вече е нещо различно. Ако въпросът е толкова чист, аз не знам защо това е инспирирано чрез народни представители, а не чрез правителството, което отговаря за държавната собственост. Но те също отсъстват, за да ни кажат това.
Имате думата за изказвания. Г-н Казак.


Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз предлагам след този спор да се концентрираме по-внимателно върху текстовете и върху мотивите.
В мотивите към законопроекта ясно е записано, че става въпрос за едно специфично дружество, което е ЕООД към министъра на външните работи, което има за изключителен предмет на дейност отдаване под наем на недвижими имоти и търговски обекти на членове на дипломатически корпус, дипломатически представителства и т.н. Отдаване под наем на мисии, консулски представителства, дипломати и т.н. – международни организации. Този специфичен предмет на дейност води след себе си и някои специфични изисквания, които имат тези лица. В повечето случаи от практиката се оказва нецелесъобразно да се обявява търг за отдаване под наем на някакъв имот, когато за него или няма въобще проявен интерес или проявява интерес само посолството на Египет. Въпросът е за кого е целесъобразно да бъде отдадено. От тази гледна точка ми се струва, че предложението има своите основания.
Що се отнася до другите законопроекти, аз мисля, че законопроектът, внесен от Марина Дикова и Яни Янев, в общи линии се старае да регламентира по-обстойно случаите на разпореждане с държавна собственост и по-специално вида разпореждане, наречен “замяна”. Само че в крайна сметка последните две точки, които са номерирани по един и същи начин, т.е. има две точки 4, леко отново се внася неяснота и възможност за разширяване. Тук между първо и второ четене трябва специално да се обърне внимание – да се конкретизират тези случаи и по-специално втората т. 4 – при условия, определени в закон.
Що се отнася до третата група въпроси, третирани от законопроектите, а именно продажбата на имоти на политически партии, мисля че заслужава да бъде подкрепено предложението, внесено от Димитър Дъбов, Мая Манолова и другите народни представители, тъй като все пак това е един изключителен режим, това е една хипотеза, която е изключение и като такова то трябва да има силно рестриктивен характер и да касае само онези политически партии, които имат сериозно представителство, които представляват сериозни обществени интереси и политически възгледи.
Според мен, трябва да се прецизират още текстовете по отношение на ограниченията за разпореждане с това имущество.
Аз специално не смятам, че трябва да се разширява толкова много възможността участието в коалиция за евроизборите, избран в коалиция на евроизборите, да дава право веднага на партията да закупува имота, който ползва под наем.
Не на последно място ми се струва, че в този закон трябва да се прецизира и факта, че този закон не може да действа безкрайно. Той трябва да има някаква времева рамка, някакъв срок и някакъв момент, от който нататък той да действа и трябва да има момент, в който да престане да действа, тъй като иначе рискуваме. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Други изказвания. Може да говорите по всички предложени законопроекти. Г-н Сотиров.
Иван Сотиров:
Аз ще коментирам Закона за придобиване на собственост върху партийните клубове. Понеже има три групи закони: едните за ограничаване с разпореждането, аз ще подкрепя всички предложения, които са в посока на ограничаване на формите за разпореждане с държавна собственост. Аргументите ги казах.
По закона, който явно общественият интерес само може да обедини Йордан Цонев и Йордан Мирчев и Пламен Ранчев като вносители на един законопроект. Няма смисъл да го коментирам.
По законопроектите за партийното имущество. Не го подкрепям. Моите опасения са, че с тези промени в Закона за държавната собственост за придобиване на държавна собственост от партиите, като разчитаме каква е политическата култура в България и каква е политическата практика, да въведем в политическите партии същите практики, които съществуват в основните вероизповедания. Освен всички проблеми, които съществуват в партиите, да започнат и всички драми, свързани с правото на собственост. Предоставянето на собственост върху имоти на политическите партии съм убеден, особено за партии, които не са утвърдени основни политически сили, ще създаде куп проблеми, свързани със собствеността на имотите, като знаем горе-долу каква е практиката. Примерно, ако този закон действаше, аз съм убеден, че г-н Манолов, който напусна “Атака”, освен апартамент, щеше да има и партийна централа.
Янаки Стоилов:
Предлагате, ако примерно два мандата не са парламентарно представени, да им бъдат отнемани имотите и изплащани. Нещо такова!
Иван Сотиров:
Според мен, по-скоро това трябва да си бъде държавна собственост, със специален режим, който действително да гарантира стабилност, че няма да може с промяна на политическа конюнктура да бъдат отнемани имоти от партиите, да има един специален регистър с имоти, които са предназначени специално за ползване от политически партии, да има много ясни критерии за това как се използват, как се управляват, да има стабилност действително. Но придобиването на собственост от политическите партии върху сградите ще създаде повече проблеми, отколкото да създаде стабилност на политическата система. Не са изчерпани всички хипотези. Знаем какви са практиките. Ще има спорове, ще има разправии. Ще има партии, които ще съществуват само заради партийните централи.
Това, което се предлага от колегата Четин Казак. Искам да ви кажа, че сега за евроизборите сигурно ще има оферти от рода: “Подкрепете нашата листа за евродепутати, за да можете да придобиете партийна централа.”
За мен е доста необмислено това предложение. По-скоро трябва да се търси друго решение – да има специален регистър на държавни имоти със специални критерии, които да се ползват от партиите. Вярно е, че се забраняват разпоредителни сделки с тези имоти, но те могат да се отдават под наем и това също ще породи интереси. Църковните имоти също не ги продават, но виждате какво става и в православната църква и в мюсюлманското вероизповедание – какви битки има вътре, какви разколи, точно заради имоти.
Четин Казак:
Въпрос към г-н Сотиров.
Г-н Сотиров, как ще коментирате следната хипотеза.
В началото на промените една политическа сила е имала огромно влияние в обществото, управлявала е самостоятелно държавата и т.н. Въз основа на това огромно влияние тя е получила една значителна по своя обем сграда на една известна улица в София, след което в края на първата десетилетка на 21 век тази политическа партия има много по-малко влияние, има съмнения дори, че може да прескочи бариерата и т.н. При режима, който предлагате вие – да се продължи режима на държавна собственост, как ще коментирате факта, че държавата в един момент няма да каже: Извинявайте, ама вас вече почти ви няма в политическото пространство. Редно ли е да продължавате да притежавате тази огромна сграда и да я ползвате като централа при всичките забрани за нейното ползване и т.н.
Янаки Стоилов:
Иначе излиза, че партията може да изчезне, а сградата й да остане във веки веков, защото те имат правото да я закупят.
Четин Казак:
Те ще я закупят като партия. Като изчезне партията като юридичесак регистрация?
Янаки Стоилов:
Партията никога няма да изчезне. Тя ще изчезне политически и ще остане като нейно имущество. В другия вариант тя може да бъде стеснявана по етажността на сградата, а така ще разполага с цялата.
Имате думата за още изказвания. Г-н Рогачев, заповядайте.
Калин Рогачев:
Това което каза г-н Казак във връзка с предложението за “АДИС”. Тъй като говореше за посолства и т.н. наясно ли са и предложителите, че ако отпадне от ал. 7, “АДИС” ще влезе в режима на правилника и тогава пак няма да стигне до тази хипотеза за правителства, посолства и т.н. Ако отпадне от единия режим, ще отиде на другия, който пак е с търг.
Ако отпадне от режима за провеждане на търг по ЗДС, ще отиде в режима за провеждане на търг, само че по правилника и пак ще е чрез търг и пак няма да се стигне до хипотезата или до идеите, за които г-н Казак спомена.
Янаки Стоилов:
Има ли други изказвания. Няма други изказвания. Ще пристъпим към гласуване на законопроектите за първо четене.
Който подкрепя законопроекта на Иван Сотиров, Христо Кирчев и Ясен Попвасилев, моля да гласува. Шест гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема.
Следващият законопроект е на Марина Дикова, Борислав Владимиров и Яни Янев. Който е “за”, моля да гласува. Седем гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест “въздържали се”. Приема се законопроектът.
По законопроекта на Волен Сидеров и група народни представители. Който е “за”, моля да гласува. Няма “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Единадесет “въздържали се”. Не се приема.
По законопроекта на Димитър Дъбов и група народни представители. Който е “за”, моля да гласува. Десет гласа “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Няма. С десет гласа “за” и трима “против” законопроектът се подкрепя.
Следващият е на Пламен Ранчев, Йордан Мирчев и Йордан Цонев. Които са “за”, моля да гласуват. Двама “за”. Против? Трима “против”. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема.
По законопроекта на Иглика Иванова и група народни представители. Които са “за”, моля да гласуват. Двама “за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет “въздържали се”. Не се подкрепя.
С това изчерпваме дневния ред.
Следващата седмица ще продължим с програмата, която засяга законодателството по европейските регламенти и директиви и второто четене на Законопроекта за изпълнение на наказанията.
Благодаря ви за участието. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: