---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




П Р О Т О К О Л
№ 8


Днес, 05.03.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, Ирена Борисова и Юлия Меранзова; от Министерството на вътрешните работи – Николета Кузманова, началник на кабинета на министъра на МВР; от Главна прокуратура – Николай Георгиев; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател; от Националната следствена служба – Румен Георгиев, зам.-директор; от Върховния касационен съд – Румен Ненков, зам-председател, и народните представители Фатме Илияз, Евдокия Манева и Иван Иванов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на второ четене на общия законопроект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-42 от 24.04.2008 г., внесен от Фатме Илияз; № 854-01-73 от 17.06.2008 г., внесен от Йордан Бакалов и група народни представители; № 854-01-87 от 16.07.2008 г., внесен от Николай Кънчев и група народни представители; № 854-01-91 от 23.07.2008 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители; № 854-01-113 от 15.10.2008 г., внесен от Ненко Темелков; № 854-01-153 от 28.11.2008 г., внесен от Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак; № 854-01-157 от 03.12.2008 г., внесен от Четин Казак и група народни представители; № 902-01-5 от 09.01.2009 г., внесен от Министерския съвет; № 954-01-13 от 21.01.2009 г., внесен от Яни Янев; № 954-01-12 от 21.01.2009 г., внесен от Евдокия Манева и Елиана Масева и № 954-01-14 от 21.01.2009 г., внесен от Надка Балева и група народни представители.
Колеги, пристъпваме към обсъждането на предложенията за промени в Наказателния кодекс за второ четене.
Първите от тях са тези, които са прехвърлени от Законопроекта за изпълнение на наказанията, отнасящи се до Наказателния кодекс.
По § 1 има ли бележки? Съдържанието е:
“Параграф 1. В чл. 25, ал. 3 думите “два дни пробация се зачитат” се заменят с “един ден пробация се зачита”.
§ 6. В чл. 43а, т. 2 след думите “лишаване от свобода” се поставя запетая и се добавя “като един ден пробация се заменя с един ден лишаване от свобода”.
Това е предложението на вносителя. Когато неоснователно се е отклонил от изпълнение на наказанието. Това е вече утежняване на наложеното наказание. Когато не изпълнява наказанието пробация един ден пробация се заменя с един ден лишаване от свобода. Ако има някакво друго предложение, да го чуем. Това са предложенията по § 1, § 6 и § 8. Това са замените на наказанията.
Предложения по тези редакции не са постъпили. Тук има ли предложения? Моля, който иска да взима думата и да поставя въпроси, които се отнасят към второто четене, ако има алтернативни предложения на внесените за отпадане или за коригиране на текстовете, да го направи.
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Предложението ми е да се запази съотношението две към едно.
Янаки Стоилов:
По кой параграф? Вашето предложение е да отпадне § 6, защото той се отнася до замяната на един ден с един.
Заповядайте, г-жо Меранзова.
Юлия Меранзова:
Добър ден. Моля за извинение, но ако народните представители са склонни да правят някаква редакция на § 6 да го направят, но в никакъв случай не бива да отпада изменението и допълнението в чл. 43а, т. 2, тъй като към настоящия момент в Наказателния кодекс липсва начин по който да се определи самото заменяне на пробацията с лишаване от свобода. Ако ви се струва много “един ден пробация за един ден лишаване от свобода” би могло да бъде, примерно, два за един или нещо такова, но нека да остане такова допълнение, тъй като действително в момента в т. 2 няма такъв ред.

Янаки Стоилов:
Г-жо Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Аз смятам, че такива текстове трябва да има. Трябва да има начин за замяна на пробацията с лишаване от свобода. Обаче действително § 1, § 6 и § 8 трябва да бъдат в някакво съотношение по между си. Защото в § 1 “един ден пробация се зачита за един ден лишаване от свобода”. Същото е и в § 6. А в § 8 “два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода или за два дни пробация”.
Излиза, че два дни пробация по § 8 са равни на два дни домашен арест, а по § 1 и § 6 един ден пробация е равен на един ден лишаване от свобода. Тук няма никаква хармония в тези текстове.
Янаки Стоилов:
Подходящо ли е тогава да заменим “два дни пробация с един ден лишаване от свобода”. А да си останат домашния арест към пробацията – два дена от едното за два дена от другото.
Даниела Доковска:
Да, поне по-справедливо е. Така се губи логиката на закона.

Янаки Стоилов:
Като формулировки, тъй като това е алтернативното предложение, като алтернативна редакция?
Даниела Доковска:
Да се коригира § 6 и § 8 да си остане както е.
Янаки Стоилов:
В § 6 ще бъде “два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода”.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, за да сме наясно все пак какво гласуваме, дайте да направим съотношението пробация – домашен арест.
Янаки Стоилов:
Това правим и сега уточняваме редакцията, която ще гласуваме.
В § 8 налага ли се някаква промяна?
Даниела Доковска:
Аз мисля, че не.
Миглена Тачева:
Параграф 1 и § 2 трябва да отпаднат, защото вчера се обсъжда този въпрос и отпадна определението.

Янаки Стоилов:
Добре. Сега пояснявам и ще пристъпим към гласуване.
Параграф 1 отпада, тъй като в него няма промяна.
Параграф 2 отпада, тъй като няма да правим определение на “доживотен затвор”.
В § 6 заменяме думите “един ден” с “два дни” и става “два дни пробация се заменят с един ден лишаване от свобода”.
В § 8 няма промяна.
Има ли други предложения? Няма.
Гласуваме ги общо. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 3. Заповядайте, г-жо Доковска.

Даниела Доковска:
Аз не виждам никакъв резон, нито логика, нито, позволявам си да кажа, дори политика в това след като от 1968 г. са се полагали грижи за младите пълнолетни в тоталитарния режим са се прилагали, до 2009 г. са се прилагали и сега се предлага да отпаднат. Не мога да разбера какво се декларира с това в нашата социална държава.

Янаки Стоилов:
Вносителите имате ли мотиви?
Миглена Тачева:
В Закона за изпълнение на наказанията сме предвидили една глава на режима и възпитанието на малолетни.
Даниела Доковска:
Говорим за младите пълнолетни. Мисля, че нашата държава декларира в Конституцията си, че е социална и премахва този текст без никаква нужда. Не че нещо се прави за младите пълнолетни, но поне този жест да го няма. То и сега не се прави кой знае какво.
Предлагам да отпадне оттук § 3 и свързания с него § 4.
Янаки Стоилов:
Ние вече приехме на второ чете Закона за изпълнение на наказанията и ако тези текстове останат тук ще бъдат без съдържание, защото не кореспондират на някакви текстове, определящи режима на изпълнение на наказанията. Там няма текстове по тези въпроси.
Даниела Доковска:
Този закон го въвежда и то си седи в този закон. Онзи закон оперира с понятията непълнолетни и пълнолетни. А този закон предвижда да се полагат особени грижи за младите пълнолетни. Това е един социален въпрос. Разбира се, ако народните представители така го решат.
Янаки Стоилов:
Въпросът е, г-жо Доковска, че ако в другия закон, по който вчера приключихме обсъждането на второ четене и предстои да го завършим в пленарна зала, това го нямаше въобще в конструкцията на закона, тези текстове тук ще бъдат с някакво декларативно значение, без всякакво съдържание по-нататък.
Миглена Тачева:
Би трябвало да подкрепим това, което казва г-жа Доковска, тъй като колегите тук ми подсказват, че по международните актове има такава категория. Колегите не са се сетили в ЗИН да го направят и това е наш пропуск.
Румен Ненков:
Аз смятам също, че е по-добре да остане.
Янаки Стоилов:
Той може да остане като някакъв лозунг обаче.

Миглена Тачева:
Ще го направим във вътрешните правила.
Янаки Стоилов:
При това положение се предлага § 3 и § 4, т. 1 да отпаднат. Това и Вие го поддържате, г-жо Министър. (Да.) Добре.
Тези, които подкрепят отпадането на § 3 и т. 1 от § 4, моля да гласуват. Благодаря. Има мнозинство. Приема се.
Приема се и т. 2 на § 4, която се отнася за ал. 6.
По § 5 има ли бележки. Това е за подписката. Има ли някакви възражения по § 5. Няма. Приема се.
Преминаваме към съкратеното производство. Тук ви моля да обърнете внимание на втория вариант, който предлага по-съществена промяна в режима на съкратеното производство, но без ал. 2, която се поглъща от ал. 3.
Първият вариант е редакция върху първоначалния текст на вносителя.
Имате думата. Заповядайте, г-н Ненков.
Румен Ненков:
Уважаеми колеги, аз дойдох, за да взема отношение по този § 1, който сега става § 7.
Понеже разбрах, че в Правна комисия се поставя въпроса за това доколко тълкувателното решение, което ще постанови Върховния касационен съд – Наказателна колегия, има някакво значение по отношение на материално правните последици от приложението на съкратената процедура.
В момента във Върховния касационен съд – Наказателна колегия, има висящи три искания за постановяване на тълкувателни решения. Бих ви пожелал да ползвате възможно най-добрия експертен капацитет, защото когато прокуратурата и съдът се затрудняват при приложението на закона, ние трябва да си поставим въпроса, като не го приемайте като критика, за качеството на законодателството. В момента трябва да постановим тълкувателно решение за трафика на хора, за данъчните престъпления и това е третото. Вече е приет дизпозитива, казвам ви го от кухнята, за решението за съкратеното съдебно следствие. Но искам да ви кажа, че то няма отношение към материално правните последици от приложението на това следствие. Разбира се, материално правните последици могат да унищожат института, а могат и да създадат възможности за по-добро му приложение. Ние с нашето решение ще изследваме 15 въпроса или повече. Изследваме процесуалните аспекти. Не казваме какъв ще бъде бонуса, защото вие го казвате като законодатели. Ние естествено няма да допуснем да се злоупотребява с института, да се прилага в случаи когато само за да се извлече бонус едностранен за една от страните, тогава когато доказателствата не подкрепят самопризнанието или то се прави частично, или то се прави само с оглед на извоюване на правото на реформация и т.н. Няма да допуснем злоупотреби с процесуалния аспект на института. Но за материално правните последици няма никакво значение. Само на едно място препращаме към материално правните последици, но няма нищо по-просто от това вместо да препращаме към чл. 55, да препратим към чл. 58а, както вие го предвиждате.

Янаки Стоилов:
Г-н Ненков, ако обичате, кажете първо дизпозитива на решението.
Румен Ненков:
15 въпроса трудно бих могъл да ви ги кажа.
Янаки Стоилов:
По основната част. Това дали съдът може да прави преценка.
Румен Ненков:
Преценката не може да бъде извън рамките на закона. Във всички случаи съдът, когато самопризнанието е пълно, когато се иска от всички подсъдими, ако има повече от един подсъдим, когато е подкрепено от доказателствата по делото, съдът не може да разсъждава. Той трябва да приложи тази процедура.
Искам да ви кажа да не се подвеждате от търсене на някакъв по-друг аспект, дори манипулиране на общественото мнение, от това, че съкратеното съдебното следствие води до крайна несправедлива наказателна политика. Аз поне такъв случай не познавам. Защото в последните 15 години само увеличаваме наказанията, а в случаите, когато се прави пълно искрено самопризнание, какъвто е този, обикновено се налагат наказания към минимума.
Янаки Стоилов:
Извинявайте, че се намесвам. Четох становища на ръководители на окръжни съдилища, някои от тях доста подробно и аргументирано описани, и в част от мненията на ръководители на определени окръжни съдилища се изразяваше опасение именно от прекомерна несправедливост в резултат от прилагането на съкратеното производство.
Румен Ненков:
Дайте ми един единствен пример. Нека да подходим емпирически. Такъв пример няма.
Янаки Стоилов:
Това не е наша задача. Аз ви давам обобщено становище на ваши колеги.
Румен Ненков:
Хипотетично може да възникне това нещо и аз съм го предвидил, че може да възникне и сега има един случай, при който действително може да възникне. Това възниква за най-тежките посегателства върху човешкия живот, когато има един сериен убиец, или когато има един човек лишил от живот децата си. Има и друг проблем с някои по-леки наказания, където има предвидени алтернативни наказания за някои по-леки престъпления. Например, има лишаване от свобода или пробация, пробация или глоба – в тези случаи съдилищата са принудени да търсят нещо по-ниско и от глобата под най-ниския размер.
Но мисля, че с вариант първи се отговаря изцяло на тази потребност от едно справедливо законодателство. В този случай обществото лесно ще преглътне признанието да бъде поне основание да не се наложи доживотен затвор без право на замяна ще бъде доживотен затвор с право на замяна. Или пък вместо пробацията, ще бъде наложено глоба, но няма да се слиза под най-ниския размер на глобата.

Янаки Стоилов:
По-големият проблем е когато единственото наказание е лишаване от свобода.
Румен Ненков:
В тези случаи искам да ви кажа, че за най-тежките има такива специални минимуми, при които признанието пак няма да доведе до такава прекомерна несправедливост.
Аз поддържам вариант първи първо, защото той е в съответствие с идеята на вносителя, коригирана при това, защото така както беше внесено се създаде една страшна възможност за необосновано разширяване на института и за втората процедура, която се намира в Глава 27. Идеята на вносителя е коригирана.
Във вариант втори, така както е редактиран, първо, необосновано разширява института, защото важи и за двете процедури. Тогава няма да има дело без съкратена процедура. Защото всеки ще каже: Ние искаме да се прочетат показанията на един свидетел, за да ползваме привилегиите.
Второ, не е ясно за кои наказания става дума.
Трето, вярно е, че има държави, в които се използва такъв механизъм, но там дискрецията на съда не е толкова голяма. Там примерно за първа степен убийство има 20 години и тогава се знае какъв е бонусът, когато се отива на това самопризнание.
В този случай ние ще унищожим процедурата, ако приемем вариант втори, защото бонусът няма да бъде ясен. Ще се играе с дискрецията на съда и ще се определя едно наказание, а то може да бъде и към максимума, за да се приспадне една трета неизвестно от какво.
При това не е ясно за кое наказание става дума, защото системата на наказанията включва и конфискация, включва и глоба, включва и обществено порицание, а тук всичко трябва да делим на една трета.
Да не говорим, че има и противоречие между ал. 1 и ал. 3 така както е редактирана. Има изключително неясен механизъм на налагането на това наказание, противно дори на логиката на общата част на Наказателния кодекс.
Най-малък риск съдържа да се приеме вариант първи така както е предложен от работната група.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Други становища? Г-жо Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Аз ще си позволя с Ваше разрешение малко повече думи и няма да се изказвам обширно по другите текстове. Този текст е много важен.
Искам да кажа, уважаеми госпожи и господа, че когато се прие новият НПК Европейската комисия приветства създаването на диференцираните процедури и специално на съкратеното съдебно следствие. Идваха експерти от чужбина, които преди това ни питаха: Защо не давате съществени бонуси на хората, които признават, за да може да се облекчи системата. И тогава се направиха двата вида съкратено съдебно следствие. При единия няма никакъв бонус за подсъдимия, защото просто се отказва само от някои свидетели, които да не бъдат разпитани, а да им се прочетат показанията. В другия случай той признава всичик факти така, както са изложени в обвинителния акт и може да пледира само за наказанието и за квалификацията. Той спестява по този начин няколко години производство по тежките дела. И съкратеното съдебно следствие потръгна отлично, защото дела със 100 души свидетели, уверявам ви, завършват аз един ден. В момента средната продължителност на делата в България, това го декларирам най-отговорно, е по-добра отколкото е в редица европейски страни, макар че нашата държава не го заявява това, въпреки че го заслужаваме.
Това, което се пише по вестниците, че видите ли, когато човек е признал, му се налагало много ниско наказание е по-скоро един медиен шум. Има два начина на стимулиране на обвиняемите към признания в англосаксонската и в континенталната система. В англосаксонската система е прието те да “изкривят” закона. Там им казват, ако вие признаете фактите, ние ще ви съдим не за убийство по чл. 116, а за причиняване на смърт по чл. 124, фигуративно казано. И го осъждат за престъпление, което той реално не е извършил. Той е извършил по-тежкото, обаче му слагат много по-ниско наказание. В континенталната система има друг принцип. Ние му казваме, вие ще бъдете осъден за реалното престъпление, което сте извършили. Ние закона няма да го нарушаваме, обаче, заради това, че вие признавате, а това означава разкайвате се, възпитателният ефект при вас е започнал, спестявате ни много средства на държавата за процеса, ние ви даваме един бонус. Въпросът е колко голям да бъде този бонус. Тук твърдя, че няма никаква емпирика, съгласявам се със заместник-председателя на Върховния касационен съд, това да е довело до някакви големи несправедливости. Нищо.
Добре. Но ако законодателят иска да направи промяна, така че в най-тежките случаи да не изглежда за обществото прекомерно леко наказанието, вариант първи може да се подкрепи. Макар че в Съединените щати му казват ако вие признаете едно, убийство, ние няма да се занимаваме с другите и не го съдят за други четири.
И още нещо общо теоретично ще си позволя да кажа. Естествено, че Народното събрание може да премахне тези привилегии или да ги направи по-малко привлекателни. Тогава този институт просто няма да се прилага. Ако обвиняемият няма да получи някаква привилегия, ние ще си гледаме делата по 6-7 години, говоря за тежките дела, и най-накрая той пак ще получи наказание по чл. 55, защото съобразно практиката на Европейския съд по правата на човека продължителността на делото се отчита. Ние искаме да спестим това и да не се товари държавата. Не си мислете, уважаеми госпожи и господа, че говоря като адвокат в момента. Никога не съм си го позволявала. Казвам го като професионалист. Защото като адвокат какво да ви кажа. Като не е изгодно за подсъдимия, просто няма да дадем съгласие. Няма да има този институт. Много пари за държавата и дълго производство.
Вариант втори, ако ми разрешите да се изразя точно така, както мисля, този вариант втори е направен извънредно непрофесионално.
Първо, вътре пише: “при прилагане на съкратеното съдебно следствие пред първа инстанция”, а то се прилага само при първа.
Второ, при прилагане на съкратеното съдебно следствие, се имат предвид двете хипотези, а това означава, че разширяват приложното поле на текста неизвестно защо. Защо, ако подсъдимият се съгласи да се прочетат показанията на двама свидетели, ще има същата привилегия както ако признае фактите. Този, който го е писал просто не разбира смисъла на института.
Освен това, както справедливо отбеляза Председателят, ал. 2 се субсумира под друга алинея.
Освен това, какво ще правим с тези наказания, които са неделими.
Първо, този принцип, който се предлага, не е принцип на българското право. У нас в наказателното право няма такъв принцип първо съдът да определи наказанието, а после да го редуцира. Дори при непълнолетните съдът първо прави редукцията, тогава определя наказанието. Защото се дискредитира правосъдието. Всеки ще прочете присъдата и ще каже: Какво значи съдът смята, че той трябва да лежи в затвора 15 години, обаче го осъжда на 10 години. В това няма никакъв резон. Такова нещо се прилага само в Италия с една трета. Някой го е прочел , обаче в някаква общо популярна книга, предполагам. Прилага се в Италия, както каза и г-н Ненков, при съвършено други правомощия на съда за дискреция.
За това моля уважаемите народни представители, не унищожавайте този институт в интерес на правораздаването. Ако толкова трябва да се избегнат някакви ваши опасения, нека да остане първия вариант. Но в никакъв случай втория, защото ако той остане, ще стане хаос в прилагането на закона. Никой няма да знае какви санкции налага.
Благодаря ви, много.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Проблем има при всички случаи. Но не се съгласявам изцяло с казаното от г-жа Доковска, защото има обществен проблем с прилагането на съкратеното производство в някои от случаите. Какъв е този процент тук никой от нас точно не може да каже.
Борислав Ралчев:
Как правим закон, като не можем да кажем.
Янаки Стоилов:
Не можем да кажем дали процентът е 15, 20 или 25. Това никой не може да го каже. Но че има проблем със съразмерността в резултат на прилагането на съкратеното производство, има. Такъв проблем има. Иначе ние нямаше да се занимаваме и вносителят нямаше да предложи тази тема да се обсъжда. А ние самите сме много пъти сезирани, ако използвам този юридически термин, от хора, които не са били страна по конкретни дела.
Заповядайте, г-н Георгиев.
Николай Георгиев:
Г-н Председател, аз искам само да вметна и като реплика към г-н Ненков и г-жа Доковска. Като се съгласяваме, че безспорно трябва да се облекчава институцията да работи, нещо за което прокуратурата многократно е била упреквана, ми се струва, че това което бе заявено, от една страна, декларативно, че не се допуска по никакъв начин да се злоупотреби, виждате ли, с този институт, гаранции такива трябва да признаем с ръка на сърцето че няма. Въпросът е да имаше повече време може би, за да се помисли в тази посока по какъв начин да се обвърже, защото, както беше казано от г-жа Доковска, всяко признание, независимо на кой етап на наказателното производство става, бива направено, носи ето този резултат. От гледна точка на справедливостта към днешна дата в нашето общество с основание се поставят тези въпроси.
Ние имаме едни данни, които и на вас ви бяха предоставени от прокуратурата, те не могат да бъдат сравнени. Много са малко. Примерно, на 5 хиляди са случаите, по които има произнасяне по този начин. Съдът би дал по-точни данни. Това са данни за 2008 г., но все пак те са все още предварителни. По реда на съкратеното съдебно следствие има произнесени 5716 случая, който са 13% от произнасянията. Не казваме, че е лошо. Въпросът е не може ли да бъде по-добре и да се избегнат някои недостатъци. Защото ние чухме вижте колко аргумента, така институцията работи по-добре. Съгласен съм с това.
Но искам в друг контекст да намекна това, което бе проблем на наказателния процес и тук се третира въпросът пак по този начин. Направиха се много диференцирани форми за съдебното производство, а за досъдебното те липсват. В същото време обаче процедурата се обвързва с материално правния резултат.
Мисля си, че ако имаше малко повече време, макар че ние не знаем кой е подготвял този текст.
Янаки Стоилов:
Време имаше, защото този въпрос го обсъждаме още от предишната промяна на НПК, така че време е имало.
Николай Георгиев:
Може би тук е моментът, когато се прави признанието, не като момент сам по себе си, а доколко той съдейства за разкриване, респ. за приключване на производството, може би е добре да се обвърже по някакъв начин или поне е вариант.
Янаки Стоилов:
Поставяте два допълнителни процесуални въпроса: единият каква е тежестта на неговото признание с оглед доказването на престъплението и второто е да се разграничи ранният от късния момент на признанието.
Николета Кузманова:
Г-н Председател, първо да започна от изказването на г-жа Доковска.
Вярно е, че нямаме институт на редукция на наказанията, но имаме подобен механизъм за увеличаване на наказанията при съвкупност. Там правилата са: определям наказание за всяко престъпление, налагам най-тежкото и го увеличавам с една втора. (За всяко поотделно.) За всяко поотделно. Така че този механизъм с обратния вариант е предложен тук.
Даниела Доковска:
А не за едно и също престъпление две наказания – едно по-високо, едно по-ниско.
Николета Кузманова:
Второ, приемам бележката, че няма пречката да се посочи, че става дума за прилагане на съкратеното съдебно следствие само в случаите на чл. 374, ал. 4, което ще обхване именно онази хипотеза, когато е направил самопризнание, за да не стига до необосновано.
Това, което е записано в чл. 371, т. 2 подсъдимият да признае изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Това е в НПК. Поне там е записано и на този етап не знам да има предложение за промяна в НПК.
Формулировката е използвана по този начин с оглед наименованието на главата в НПК.
“При прилагане на съкратеното съдебно следствие в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК”.
Миглена Тачева:
Кой текст от действащия НПК се чете.


Николета Кузманова:
“Последици от предварително изслушване на страните” ( чл. 373, ал. 2)
“При прилагане на съкратеното съдебно следствие в случаите по чл. 373, ал. 2 от НПК, съдът след като определи наказанието по реда на този кодекс намалява размера му с една трета.”
Или начинът, по който е направен чл. 372, ал. 4.
Няма пречка да се посочи изрично препращането и да се ограничи само до този текст.
По този начин реално ще се решат случаите, когато за едно престъпление е предвидено само едно наказание и трябва съдът да определи размера само на това едно наказание. Защото първоначално предложената редакция обхваща случаите когато за едно престъпление има предвидени две или повече наказания, без значение дали те са алтернативни или са кумулативни. Когато обаче за това престъпление в особената част има само едно наказание, пак се прилага редът на чл. 55. Мисля, че статистиката колко състави има, за които е предвидено само едно наказание, ще покаже, че те са по-големия брой, отколкото случаите когато са предвидени две или повече наказания.
Това е причината поради която се предложи на обсъждане и този вариант на текста.
Така предложената ал. 3 обхваща случаите когато за едното престъпление има предвидени две и повече алтернативни наказания и бонусът в случая е, че нормата на НК ще забрани налагането на най-тежкото от тях. Т.е. когато е доживотен затвор.
Даниела Доковска:
Това е първият вариант.
Николета Кузманова:
Това е защото първоначалната воля на комисията, поне с такова впечатление останахме, събирайки се да работим, беше да се направи комбинация от двата варианта. Това, което проф. Паликарски каза, което е първата алинея, и това, което е по вносител, предложено в момента в редакцията на третата алинея на вариант две. Като вариантът за ал. 2 би могъл да бъде подкрепен само ако третата алинея я няма. Защото реално ал. 3, както е предложена, поглъща ал. 2.
До известна степен баланс ще се постигне, ако текстът бъде възприет в двете му алинеи. Т.е. първата с указанието за начина на редукция на наказанието до една трета и втората алинея, когато има алтернативно предвидени санкции със забраната плюс допълнението, че наложеното наказание се определя по реда на този кодекс, т.е. ще си важат общите правила. Благодаря.
Даниела Доковска:
Г-н Председател, само едно изречение.
Тук в ал. 2, за която аз се надявах, тъй като Вие казахте, че ще отпадне, в ал. 2 на всичкото отгоре се предлагат абсолютни санкции, които българският Наказателен кодекс няма – лишаване от свобода за срок от 30 години и за лишаване от свобода за срок от 20 години.
Янаки Стоилов:
Нали се уточняваме, че ал. 2 дори няма да я обсъждаме.
Даниела Доковска:
Но понеже колегата Кузманова говори, че тя трябва да остане.
Янаки Стоилов:
Не. Да остане ал. 3 като ал. 2, а ал. 2 отпада.
Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Благодаря, г-н Председател.
Аз не мога да разбера кога ще престанем с практиката без да знаем за какво става въпрос да променяме законите. Може ли някой сега да ми каже в колко случаи има приложение на съкратеното производство и по кои текстове ,за да можем да направим изводите си.
Миглена Тачева:
Прокуратурата казва 13% от всички произнасяния, но не знаят по кои текстове.
Борислав Ралчев:
Добре. За 13% отново да разбъркваме целия наказателен процес. Кои са обществените отношения, които са значими в настоящия момент. Дали българското правосъдие, което се задъхва по много причини, включително и по многото дела, да се разчисти в крайна сметка възможностите за решаване на делата. Да отидем към това, което е признато в цял свят – сравнително бързо производство, или заради няколко шумни случая, да обръщаме всичко с главата надолу.
Г-н Председател, аз твърдя, че във всички случаи, когато съм чел писания по вестниците, се говори за вина. Той си признал вината и затова. И когато някой не разбира една материя, не трябва да пише по нея. Това е големият проблем. Защото в това производство има две неща: едното е да признаеш съдържанието на събраните доказателства, конкретно посочени и другото – да признаеш фактите. Като чели някой не може да чете на български и не вижда, че съдът въпреки тези процедури може да постанови оправдателна присъда. Как това не го виждат. (Разбира се.) Като се разбира, кой го разбира. Този, който пише статии, не го разбира, защото непрекъснато говори за вина.
Питам ви къде тук има значение за налагане на наказанието това, че подсъдимият си е признал вината. Няма такова нещо. Той признава само онези обстоятелства, които подлежат на доказване. В първата алинея една характеристика, във втората алинея – друга характеристика.
Това ако разберем, ще престанем да вършим глупости. Това е целият въпрос. Никъде няма вина. Никъде няма признание на вина. И сега заради това, че някой не разбира съдържанието на тези текстове, и на целия институт и какво той допринася, поради това че са написани три-четири за фрапантни случаи, може и няколко случая, кой прави абсолютно 100% покритие за справедливостта. Не може така да се работи, когато става въпрос за значими неща, изключително значими, свързани с държавната политика. От една страна, бием “самара” и казваме много малко работите, много дела, минаха давностни срокове и т.н., и когато се предлагат ефективни процесуални средства за решаване на въпроса, казваме: Не, случаят еди-кой си в Бургас, случаят еди-кой си в Пирдоп.
Това не може да определи една наказателна политика!
Аз съм на мнение, че не трябва да има изменение в тези текстове.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жа Тачева.
Миглена Тачева:
В продължение на това, което говори г-н Ралчев, тогава няма да си задаваме въпроса в кой момент някой си признал.
Тук става дума за съкратено съдебно следствие, което означава, че обвиняемият трябва да знае в какво се обвинява, за да признае, което означава, че на досъдебната фаза не е този институтът, който се прилага. Казано е от кой момент може да стане, какви бонуси и какви небонуси.
Ние като вносител на текста сме за първия вариант, защото ми се струва, че този вариант е по-добър. Този, който е предложен от проф. Паликарски, аз не считам, че е толкова добър, защото се губи идеята за бонус. Тогава е по-добре да го премахнем и да знаем, че няма да имаме 13% от делата, които приключват при съкратено съдебно следствие. Т.е. без да имаме разпита на свидетели и на вещи лица. Ако се стремим за бързина в наказателния процес, това е института, който ни казва, че 13% от всички 50 хиляди дела са приключени по този ред. 49% от наказателните дела са приключили със споразумения. Тогава обаче не обсъждаме да премахнем този институт, когато споразумението става в самата съдебна зала. И когато за подсъдимия е ясно, че той ще получи конкретно наказание и преди самата зала се споразумява с прокуратурата. Дайте да разсъждаваме тогава и за споразумението.
Янаки Стоилов:
Ние разсъждавахме и ако си спомняте, го ограничихме.
Миглена Тачева:
13% от делата приключват в рамките на ден, без да се използва целия арсенал от съдебни заседания. Но можем да помислим да изключим от приложението на този текст някои особени престъпления. Тогава вече ще можем да задоволим и обществената нагласа, че за много тежки престъпления може да се прави това. Ние сме за първия вариант. Смятаме, че този текст е по-добър.
Можем да говорим и за нещо друго, ако го няма съкратеното съдебно следствие въобще. Съдът, когато налага наказанието и има смекчаващи вината обстоятелства, прилага ли чл. 55. Винаги! Задължение. Тогава?
Янаки Стоилов:
От това, което казахте, аз разбирам, че Вие към чл. 58а, първия вариант вие предлагате да изключим някои престъпления, или от гледна точка на резултата от някои престъпления, да изключим съкратеното производство. При тежка телесна повреда или смърт и може би още някои. Т.е. това може да стане като едно допълнение към този вариант.
Миглена Тачева:
За тежки умишлени престъпления, защото другото е глоба, другото е чл. 78а – те се оказаха 12%.
Елеонора Николова:
Г-н Стоилов, аз искам да изслушаме г-н Ненков. Така или иначе Върховният касационен съд – Наказателното отделение, са се занимавали с този въпрос. Ние имаме все пак щастието, че този въпрос е дискутиран от магистрати на високо ниво и нека да чуем техните съображения. Г-н Ненков не можа да доизкаже какво са решили в зависимост от това на кой етап се прави признанието и каква е неговата зависимост за наказателния процес.
Янаки Стоилов:
Ако част от въпросите са решени по тълкувателен път, идеята ви е да решаваме само тези, които не са решени с тълкуването ли?
Борислав Ралчев:
Защо не?
Янаки Стоилов:
Не, да не бъде като вчерашната дискусия за Конституцията, където имаше един аргумент, който да не кажа друга дума, но е твърде спорен, понеже Конституционният съд е тълкувал един въпрос, ние няма да го решим, тъй като той е предопределил нормативното решение.
Ще чуем г-н Ненков, формулирайки ни основните положения от диспозитива, но искаха още един-двама души думата. С това няма да приключи дискусията по този въпрос. Може би и г-н Ненков да ги чуе. Тъкмо може да коментира заедно с това, което вече е обсъждано.
Мислете, ако се отиде към вариант едно, в кои случаи моеж да се изключи прилагането на съкратеното производство от гледна точка на това, което каза министър Тачева в края.
Мирослава Манолова: експерт.
Аз искам само да вметна точно по този параграф, касаещ съкратеното съдебно следствие – варианта на чл. 58а, за становището на Консултативния съвет, в който влизат неоспорими за тук авторитети в областта на наказателното право. Становището на Консултативния съвет беше този параграф въобще да отпадне. Това е в подкрепа на казаното на г-н Ралчев, на доводите на г-жа Доковска и на това, което иска да каже г-н Ненков.
Янаки Стоилов:
Аз не искам да правя коментар, но понякога като чели съветите, които ни се дават, носят по-голяма доза консерватизъм отколкото решенията, които трябва да търсим.
Г-н Ненков има думата.
Румен Ненков:
Първо да отговоря на въпроса.
Един от въпросите, който ние трябва да отговорим е дали самопризнанието на фактите, които са заложени в обстоятелствената част на обвинителния акт може да се третират и допълнително като смекчаващи отговорността обстоятелства. Отговорът ни е, че по принцип това не е възможно, защото самият законодател е предвидил бонуса, което означава, че с едно голо признание на фактите отиваме към горния регистър по чл. 55. Т.е. ако е 5 години минимума, отиваме към 4 години и 11 месеца. Освен ако правим уговорката, това не е елемент на цялостно поведение за съдействие за разкриване на престъплението, започнало още в досъдебната фаза на процеса непосредствено след извършване на деянието. Защото това е все пак правораздаване. То не може да бъде лимитирано само в едни точни граници. Има и понятие като справедливост.
Искам само да ви обясня чисто емпирично каква е разликата между първи и втори вариант.
В първи вариант се казва така както каза председателстващият. Постига се този ефект, защото се изключват най-тежките посегателства, включително най-тежките посегателства върху личността, където има предвидено наказание доживотен затвор. Тогава отиваме вече до това твърде спорно “доживотен без замяна”. А се изключват някои прекомерно ниски наказания, които просто са смешни – да търсим ... под сто лева за другите видове наказания. Автоматически се постига този ефект. Но чисто емпирично да кажем: Един закон е минимум от 5 години. В единия вариант аз отивам и правя признание, защото знам че ще сляза под 5 години и съм си гарантирал 4 години и 11 месеца. В другия вариант аз пак ще постигна 6 години, от които ще смъкна една трета и ще отида на 4 години. Но разликата между двата варианта е, че в единия случай ще направя признание, защото знам какво ще постигна, а другия случай няма да направя самопризнание и ще отида на 3-4 годишен процес, защото не знам какво ще постигна.
Янаки Стоилов:
Г-н Ненков, сега да чуем това, което искаха колегите, накратко.

Румен Ненков:
Диспозитивът по въпроса е следният. Признанието на фактите не може да се третира допълнително като смекчаващо вината обстоятелство, освен ако е елемент на цялостно поведение, започнало непосредствено след извършване на деянието, насочено към разкриване на престъплението и неговия извършител.
Янаки Стоилов:
Г-н Ненков, бихте ли го повторили, тъй като колегите тук малко ме разсеяха и не чух.
Румен Ненков:
Казваме, че самопризнанието допълнително не може да бъде в случая на съкратеното производство не може да бъде третирано като смекчаващо вината обстоятелства, освен ако е елемент на поведение, насочено към съдействие за разкриването и доказване на престъплението, започнало още в досъдебната фазата. Защото ако 5 години е минимумът не е без значение дали е 4 години и 11 месеца или 3 години.
Борислав Ралчев:
Може ли да попитам нещо за изясняване.
Излиза, че двата бонуса не могат да се получат. А в случая, когато е елемент, ще се получат ли двата бонуса.
Янаки Стоилов:
Ние тук имаме да решаваме няколко задачи:
Едната е сега да се фокусираме върху материално правното съдържание и като го уточним, ако се сметне за необходимо, някои процесуални аспекти да се уточнят.
Първият вариант с едно допълнение, че съкратеното производство не се прилага в случаите, когато има причиняване на тежка телесна повреда или смърт, може би за умишлените, и само смърт при непредпазливите. Т.е. в този диапазон.
Миглена Тачева:
По-добре е да измислим нещо за организираната престъпност, отколкото другото.
Даниела Доковска:
Аз си позволявам да възразя на това предложение на председателя. То е излишно, а може да се окаже, че ще се внесе и един много голям дисбаланс. Защото ако така приемем, че ще се изключат случаите на причиняване на смърт, включително и по непредпазливост, ще излезе, че човек, който признава тежко умишлено престъпление, получава по-голям бонус от този, който извършва престъпление по непредпазливост, пък било той да е причинил смъртта. Когато е извършено тежко умишлено престъпление, с което не е причинена смърт, тогава този човек ще получи по-голям бонус отколкото онзи, който е извършил по непредпазливост. Не виждам логиката, защото наказва се за вина. Непредпазливите деяния по принцип трябва да се ползват с много по-голяма толерантност от страна на съда.
Янаки Стоилов:
Казва се за резултата, който е функция на вината. Така че не можем да пренебрегнем резултата.
Даниела Доковска:
Освен това, когато правихме този институт, ние направихме много големи проучвания на експертно равнище и на мен не ми е известно нито една държава, която да изключва възможност за такова съкратено следствие за някакви престъпления. За англосаксонската система абсолютно гарантирам, че признанието се зачита независимо от престъплението, както и за Италия и Германия. Не съм подготвена сега, за да ви кажа как е за другите страни. Ако вие го запишете, просто няма да се прилага и отиваме на дългия процес за всяко убийство. Много пъти убийствата са с доказано авторство. И като е доказано авторството, могат да свършат за един ден. Ако не е доказано, пак никой няма да го признае.
Но както преценят уважаемите народни представители.
За това аз апелирам за първия вариант да се приеме в чистия му вид, защото иначе просто трябва да е ясно, че се съкращава приложното поле на този институт значително.
Борислав Ралчев:
Прословутия случай Митьо-очите. Да го сложим на кантара. Десет човека подсъдими. Без един всички минаха на споразумение. Всички минаха на съкратен вариант. И какво значението в края на краищата. Дали Митьо-очите ще лежи 11 години, или 8 години или 6 години. По-важно е този, който се е провинил да бъде изпратен в затвора. Хиляда пъти съм казал и смятам, че тези, които са вътре в тази материя, ще потвърдят. Няма никакво значение дали си 10 години в затвора или 8 години. Ама никакво. Недейте да пипате там, където ще разбъркате нещо, което хубаво стана. То хубаво стана за правосъдието. И не може понеже някой написал няколко работи и ги скрепил с вина, сега всичко да обърнем наопаки. Недейте така! Все пак сме професионалисти.
Ако трябва нещо да задоволим, както каза г-жа Министъра, първият вариант мисля, че удовлетворява.
Янаки Стоилов:
Други предложения има ли? Има ли други уточнения по текстовете? Не виждам. Ще пристъпим към гласуване. Ще прочета текста:
“Чл. 58а. Когато в производството по чл. 372, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс съдът постанови осъдителна присъда, той не може да наложи най-тежкото по вид наказание при алтернативно предвидени различни наказания, а в останалите случаи определя наказанието при условията на чл. 55.”
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Осем гласа “за”.
Подлагам на гласуване втория вариант. Който е “за”, моля да гласува. Няма “за”.
Приема се първият вариант.
Г-жа Кузманова каза, че следствие на този вариант, тези наказания, които предстои да се увеличават по следващите състави, при съкратеното производство всичките ще минат по чл. 55 – под минимума, така че ще бъдат безпредметни в голяма степен гласуванията.
Даниела Доковска:
Г-н Председателю, по чл. 116 минималното предвидено в закона наказание е 15 години. По чл. 115 минималното предвидено в закона наказание е 10. По най-тежките престъпления минимумът е 5, има 8 години, има 4 години. Малко ли е това?
Янаки Стоилов:
В § 69, т. 6 ( в НПК) се приема предложената редакция, защото тя вече съответства на приетото съдържание на чл. 58а. По това няма възражение. Приема се.
Преминаваме към § 2, който става § 8. Ние го приехме.
Преминаваме към § 3. Мисля, че т. 1 трябва да отпадне, защото ще станат много проблеми с промяната в терминологията на НК. Може би компромиса е в Закона за изпълнение на наказанията ние приехме “неправителствена организация”, но в НК да не пипаме в общата част, защото ще станат много несъответствия със специалната. В ЗИН сме променили терминологията, но да не пипаме в НК общата част.
Остава т. 2. Тук няма възражения. Благодаря ви.
По § 4. Остава си по вносител.
Параграф 11 отпада.
По § 5 няма предложения.
По § 6 също няма предложения.
Николета Кузманова:
С измененията на Закона за МВР от лятото въведохме три категории служители, условно казано, с оглед правомощията, които имат. Първата категория това са полицейските органи, т.е. онези служители в рамките на министерството, които имат полицейски правомощия и това са служителите, които са в Главна дирекция “Криминална полиция”, Главна дирекция “Охранителна полиция” и Главна дирекция “Гранична”. Цитирам в момента по памет.
Отделно от това създадохме нарочна алинея, с която определихме кои са органи на пожарна безопасност и спасяване, за да ги отграничим, че нямат полицейски правомощия.
Третата алинея определя кои са разследващите полицаи.
Така че използването на формулировката “полицейски орган” има съдържание в чл. 53 от Закона за МВР.

Борислав Ралчев:
Г-н Председател, много моля да се прочете чл. 78а, ал. 6.
Юлия Меранзова:
“Чл. 78а, ал. 6. Ако причиненото увреждане е тежка телесна повреда или смърт, и деецът е бил в пияно състояние, както и при множество престъпления” и сега се добавя, “както и когато престъплението е извършено спрямо полицейски орган при или по повод изпълнение на службата му.”
Борислав Ралчев:
Аз не възразявам за многото терминологични уточнения, но привилегия специално за полицейски служител.
Миглена Тачева:
Те са длъжностни лица, а за длъжностните лица винаги е квалифициран съставът. Защо да извадим полицая, който разследва. За него ще бъде длъжностно лице, а за този, който е охранител на улицата, за него ще бъде изключен чл. 78а.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, след като получих отговора, мога да изразя становище. Не може за една категория длъжностно лице, каквото и да е то, да се въвеждат специални състави.
Янаки Стоилов:
По принцип може, когато те имат специални функции.
Борислав Ралчев:
Не може. Защото другият, който също е орган на МВР и попада в второто, или третото, е толкова значим за обществото и толкова правно защитим като необходимост, колкото и този. За това в чл. 93 са казани отделни категории лица, към които има специално отношение. Не може полицията да я раздробим на пожарникари и други. Въобще този подход трябва да отпадне.
Янаки Стоилов:
Предлагате да отпадне текста?
Борислав Ралчев:
Да. Не може да има привилегия специално по длъжностното качество за полицай. Тогава да запишем и прокурорите, защото и те са значими хора. За адвокатите да не говорим!
Янаки Стоилов:
Добре. Има две различни мнения по въпроса. Още едно обяснение от г-жа Кузманова и преминаваме към гласуване.
Николета Кузманова:
Засилена защита на определени категории длъжностни лица има още от 1997 г. И това са вторите алинеи на чл. 116 и на чл. 131, където са включени горските с наименованието, което съответства по Националната агенция за горите. Така че тази практика не е непозната до момента.
Предназначението на предложението по забраната за прилагане на чл. 78а е да се обхванат онези случаи, които са в приложното поле на чл. 78а и са най-често срещаните престъпления, които се извършват на улицата по отношение на полицейски органи. И въпросът е в тези случаи да се постигне някаква по-засилена защита, изразяваща се в това, че деецът няма да бъде освободен от наказателна отговорност, а ще се реагира с цялата репресия наказателна. Това е идеята на текста.
Янаки Стоилов:
Дадох възможност за две изказвания – за оспорващи текстове и за обосноваващи го.
Борислав Ралчев:
Ако през 1997 г. са извършени глупости, не трябва да ги повтаряме.
Янаки Стоилов:
Тук имаме много други теми. Мисля, че на всеки е ясна позицията и всяка от двете тези има възможност да бъде поддържана или оспорвана.
Борислав Ралчев:
Лишаваме съда от преценката и на едното и на другото качество на участника в процеса.
Миглена Тачева:
Г-жо Кузманова, за кои престъпления спрямо полицейския орган говорим. Ние искаме да уточним тука боя на полицаите при митинги. Но дайте да го сложим там като текст, отколкото тук. За всички престъпления, които са извършени спрямо полицейския орган, не може да се прилага чл. 78а.
Янаки Стоилов:
По повод на службата му. Г-н Ралчев, Вие направихте предложение за отпадане на § 5, нали така? (Да.)
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Четири гласа “за”. Против? Осем “против”. Не се приема отпадането на текста.
По § 6. Има ли бележки по § 6? Заповядайте, г-жо Министър.
Миглена Тачева:
Ние сме за отпадане на § 6.
Янаки Стоилов:
Какви са мотивите за отпадане. Моля кажете ги.
Миглена Тачева:
Много сериозни и мога да ги изложа.
Република България е ратифицирала със закон Конвенцията на Организацията на обединените нации срещу транснационалната организирана престъпност. В чл. 2 от Конвенцията са определени основните признаци на организирана престъпна група, които наред със структуриране, трайност на осъществената престъпна дейност се отличават и със специална цел получаване на пряко или косвено на финансова или друга имотна облага. Това е съществен елемент от понятието, което е общо прието от всички държави членки и страни по Конвенцията. Организираната престъпност се отличава от останалата престъпност или групи освен с висока степен на структуриране, рамки и разпределение на функциите между членовете си именно със специалната й цел да реализира облаги, печалби от своята дейност. Трудно е да се представи дори пример, в който би се създала подобна престъпна организация за някаква друга цел, освен за имуществени или финансови облаги.
Някой ще ми възрази, че се създава организирана престъпна група с цел убийство, и ние не можем да го накажем по този текст. Когато има престъпна група, нека да се върнем към текстовете на Наказателния кодекс, в който определение за престъпна група, която е различна от организираната престъпна група и онези текстове, които са в съучастие, подбудител, помагач, извършител и еди-какво си, когато са се уговорили да извършат нещо си.
За това, това е специален текст, който е свързан само с организирана престъпна група с цел имотна или друга облага – да реализира облаги или печалби от своята дейност. Това е според Конвенцията.
Ако трябва да правим някакви други работи, за да облекчим прокуратурата, е друго. И Прокуратурата дори е против този текст.
Янаки Стоилов:
Не е против. Просто казват, че не са го поддържали.
Миглена Тачева:
Не за първи път обсъждаме този текст. Близо една година го обсъждаме този текст. Ние сме категорично против този текст.
Янаки Стоилов:
Ако приемем отпадането на един от елементите, от Европейския съюз би трябвало да ни приветстват, защото ние опростяваме реализирането на отговорността без да доказваме целта, което винаги е по-трудното.
Миглена Тачева:
Моля да ни позволите да изложим още няколко изречения за рамковото решение.
Ирена Борисова:
Рамковото решение възприема едно към едно определението от Конвенцията и при изготвянето му изрично е отбелязано, че това е обективен неделим критерий от признаците на организираната престъпност и целта е държавите членки да го въведат абсолютно точно.
На следващо място, именно при изготвянето на рамковото решение държавите членки са поставили акцент върху факта, че тази цел, с която се създава организираната престъпна група подпомага и действията във връзка с издирване, изпиране, изземване и т.н. на имуществото. Защото това е една от основните цели.

Янаки Стоилов:
Моят въпрос беше ние няма ли даже да надхвърлим критериите, защото ние облекчаваме по този начин преследването, тъй като липсата на този елемент дава възможност по-решително България да преследва организираната престъпност и трябва да ни похвалят, а не да ни упрекнат за това.
Борислав Ралчев:
Когато има думичката “цел”, тя е съществен елемент в наказателната норма.
Янаки Стоилов:
Аз не оспорвам това. Но въпросът ми е, ако ние приемем облекчаване на признаците, това дава възможност за улесняване на преследването.
Борислав Ралчев:
Да, само че ще бъде друго престъпление.
Миглена Тачева:
И в крайна сметка България няма да е въвела това рамково решение.
Ирена Борисова:
И ще е единствената държава, която има такова определение за организирана престъпност. Просто губи се основният елемент.
Николета Кузманова:
В продължение на това, което министър Тачева каза, искам да обърна внимание на чл. 34 от Конвенцията, защото спря четенето само до чл. 2, а в чл. 3 и чл. 4 се казва, че всяка една държава може да въведе по-рестриктивен от този, който е заложен в Конвенцията, първо.
Второ, конституционното решение от 1992 г., което е свързано с международните актове в областта на наказателното право, изрично определя, че няма пряко приложение на който и да е международен акт в областта на наказателното право, а той въвежда само задължение на държавата да съобрази своето наказателно законодателство, т.е. да формулира състава и да определи санкцията за нея.
Ако отпадне изискването за целта за генериране на имотно облага, дори и по отношение на висящите наказателни производства, при които три лица са постигнали съгласие да извършат престъпление в чужбина или в България, за което се налага повече от три години наказание лишаване от свобода, и спрем дотук, няма да се прекратят висящите наказателни производства дори и целта да е установена, поради факта, че обективните признаци се намаляват, но не се въвежда някакво допълнително изискване, на което тези лица да отговарят. Тази цел, ако е установена в това производство, ще се отчете при индивидуализацията на наказанието.
Освен това, в проекта се предлага при състава за образуване, членуване и ръководене на организирана престъпна група, да се въведе квалифициран състав, ако групата е с користна цел. Така че реално не остава без наказателно правна защита случаите, когато е установено, че тази група е образувана с целта да генерира доход.
Борислав Ралчев:
За какво го правите. Моля кажете на български. За кои престъпления?
Реплика: Там където не може да се докаже целта.
Борислав Ралчев:
Нека да ги кажем кои са. То като не можеш да докажеш едното, на какво оставаме в Наказателния кодекс.
Ирена Борисова:
Само да отбележим, понеже Вие цитирахте чл. 34 от Конвенцията.
Обяснителният меморандум към нея казва, че държавите могат да въведат по-рестриктивен режим, но той не може да се отклонява от финансовия или имотния характер на целта, с която е създадена организираната престъпва група, първо.
Второ, въвеждането на международните актове в случая много малко имат общо с рамковото решение, което е общностно право и което е задължително за въвеждане.
На последно място, дори да си представим, че с премахването на тази цел, специално с която се създава организираната престъпна група, т.е. да се набави имотна облага, ще се облекчи работата на обвинението за доказване на престъпленията точно по чл. 321, това означава, че пренебрегваме нуждата от издирването, обезпечаването и отнемането на престъпното имущество, което е основната цел при противодействие и наказване на организираната престъпност – това именно, което очакват и европейските ни партньори и всички останали. Какъв ще е мотивът тогава да се издирва и да се изземва това имущество. Ако то се издирва и се изземва, това означава, че ще е много лесно да се докаже имотният характер на целта.
Пак казвам, това е обективен критерий, неделим от определението за организирана престъпност и ако тази цел се премахне, първо, ще сме единствената държава, която прави това и привидно може да означава разширяване на обхвата, но това не е така. И ако дори разсъждавате, че Конвенцията дава възможност на държавите да отидат по-далеч, рамковото решение не я дава, тъй като то казва кои са обективните елементи на организираната престъпност. Има директна и ясна дефиниция.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за уточнението.
Борислав Ралчев:
Има си квалифициран състав, в който пише “организирана група”. Два пъти ли да го квалифицираме.
Николета Кузманова:
Ние говорим за определението за организирана престъпна група.
А що се отнася до реда за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито чрез престъпна дейност, имаме специален закон, в който има каталог от престъпления. Миглена Тачева:
Ние говорим за издирване и обезпечаване, а не за отнемане.
Николета Кузманова:
Издирването и обезпечаването на такова имущество, ако се обвърже само с организираната престъпна група, означава, че ние нищо не правим.
Янаки Стоилов:
Г-жо Тачева, смятате ли, че ако се приеме този текст, можем да имаме някакви проблеми.
Миглена Тачева:
Министерството на правосъдието е категорично против включването на такъв текст.
Янаки Стоилов:
Но по тази причина ли – защото смятате, че можем да излезем от стандартите, които се налагат.
Миглена Тачева:
Имаме мотиви, които са изложени на три страници.
Ирена Борисова:
И все пак поради факта, че когато влезе в сила Лисабонския договор, той ще дава възможност за образуване на дела пред съда на европейската общност за неизпълнение общностното законодателство. Тогава вече според новия Лисабонски договор попадат в обхвата и рамковите решения. Това ще бъде счетено като категорично неизпълнение. Но не само това е аргументът.
Аргументът ни е, че се отклоняваме изцяло от възприятието за организирана престъпност, пренебрегвайки специалната цел.
Янаки Стоилов:
Благодаря. По европейските стандарти и две лица били група. Г-жа Кузманова.
Николета Кузманова:
Според рамковото решение, което вие сега ми предоставихте, две лица са достатъчни, за да има престъпна организация. А Конвенцията борави с терминологията “организирана престъпна група”, т.е. ние ще трябва да въвеждаме друго понятие, различно от това, което сме определили в момента.
Янаки Стоилов:
Г-жа Доковска иска думата, след което преминаваме към гласуване. Заповядайте, г-жо Доковска.
Даниела Доковска:
Първо, не зная защо трябва да сме единствените, които да не споделят общностното право. Не зная защо трябва постоянно да се засилва (завишава) наказателната репресия. Но най-важното, ще стане хаос в закона, като се премахне целта. Защото имаме съучастие, имаме престъпна група и имаме и предварителен сговор. Ще се прилага законът на еднаквост спрямо всички граждани, отделно от това, че прокуратурата и полицията няма да издирват имуществото, заради което се е сформирала групата и което е цел на рамковото решение.
Янаки Стоилов:
Има предложение за отпадане на § 6. Който го подкрепя, моля да гласува. Петима “за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима се въздържат. Отпада параграф 6.
По § 7 в новата редакция. Няма бележки. Приема се.
По § 8. Има допълнителна редакция. Приемаме § 8 в допълнителната редакция.
По § 9 също.
По § 10. Приемаме го, тъй като той е свързан с предишните.
Връщаме се на § 9. Тук по наказанията има ли някакви бележки?
Даниела Доковска:
По § 9 и по всички параграфи, по които се предлага завишаване на наказанието, никъде няма мотиви. Седнал е някой , не знам къде – в министерството, или на друго място, отворил си е закона и е казал: Това наказание не ми изглежда добре, я да го завишим и така едно с две години, друго – с три години. Аз смятам, че това е абсолютно несолидно. Навсякъде се завишават санкциите, включително има един текст по чл. 208, каквито дела няма откакто аз съм адвокат, повече от 30 години няма такива дела, и там се завишават санкциите. Не е ли нужно поне някакви мотиви някой да даде, когато иска завишаване на санкциите.
Тук има цели страници, в които пише: “от три става на пет години”.
Янаки Стоилов:
Може да имаме допълнителни мотиви, че тъй като запазваме широкото поле на съкратеното производство, това е известна гаранция, че слизайки под минимума, ще има достатъчно???
Даниела Доковска:
Г-н Председателю, съкратеното производство не би могло да бъде мотив, защото са 13% от делата, а вие засилвате наказателната репресия спрямо всичик останали.
Янаки Стоилов:
Да, но за някои от тези състави твърде малко се прилагат.
Даниела Доковска:
Не знам. Но това ми изглежда изключително несолидно. Просто някой е седнал и е решил, че не му харесват тези наказания.
Юлия Меранзова:
Това е депутатско предложение, като мотивите бяха, че се предлага това завишаване на санкцията по ал. 1 на чл. 142 с оглед на това, че твърде често такива престъпления се извършват с користна цел и защото има доста голям дисбаланс между наказанието по ал. 1 и ал. 2.
Казвам какви бяха мотивите. Но ние сме на същото мнение били и при първото четене, че въобще със завишаването на санкциите не е много разумно предложение. Това беше предложение на народни представители.
Борислав Ралчев:
Нека да ми се обясни какво значи този текст за махалата, където булката се отвлича, това е първата алинея, какви са квалифициращите елементи на втората алинея. Циганчетата ли ще ги вкарваме от две до осем години, защото са си взели булката. Какво е това нещо?
Миглена Тачева:
Понеже става въпрос за отвличания.
Борислав Ралчев:
Първата алинея е ясна. Булката се взима. То си има правила. Мешерето решава.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване на този текст. Някой формулира ли предложение за отпадане.
Борислав Ралчев:
Аз правя предложение за отпадане.
Янаки Стоилов:
А някой гласува ли за него? Гласуваме за отпадането.
Борислав Ралчев:
И г-жа Елеонора Николова гласува за отпадането. Тя ми се довери предварително.
Янаки Стоилов:
Тя би трябвало пред мен да декларира, че вие ще я представлявате. Защото има и много други текстове и утре вие поемате отговорност така генерално упълномощавайки някой да гласува.
Които са за отпадането на текста, моля да гласуват. Пет гласа “за”. Които се въздържат, моля да гласуват. Шест “въздържали се”? Текстът остава.
По § 11, който става § 18. По него има ли бележки? Няма. Приема се с допълнителната редакция.
По § 12. По него има ли бележки. Няма. Приемаме го с допълнителната редакция.
По § 13. Няма предложения. С допълнителната редакция се приема.
По § 14. Няма бележки. Приема се.
По § 15. Също няма бележки. Приема се.
По § 16. “Действителни, виртуални или симулирани”. Каква е разликата между виртуални и симулирани? (Има разлика.)
Приема се с уточнената редакция § 16, който става § 23.
По § 17. Има ли бележки? Приема се § 17 с тази редакция, който става § 24.
По § 18 няма предложения. Приема се.
По § 19 няма предложения. Има ли бележки? Заповядайте.
Даниела Доковска:
Аз ви моля г-н Председателю, да обърнете внимание на господата народни представители върху тези два текста. Същото е: от една до осем става от три до осем; от две до десет става от три до десет; от три до десет става от три до петнадесет. Това е хвърляне на чоп. Тук няма научна обосновка, тук няма правно виждане. Тук няма дори фактическо основание.
Искам само да кажа, че нарастването на наказателната репресия в един момент ще доведе до нарастване на престъпността. Като човек, който се занимава с криминология мога и да го докажа това. Ако продължавате да засилвате наказателната репресия ще засилите еднозначно престъпността.
Янаки Стоилов:
От кое следва, че повишаването на санкцията ще стимулира извършителите на такива престъпления.
Даниела Доковска:
Следва от това, че когато санкциите еднозначно се завишават, престъпността се окрупнява, първо. Ако открадна 200 лв. и знам, че ще вляза в затвора за 10 години, аз няма да открадна никога 200 лв., а ще открадна 2 млн. лв.
Освен това, когато се завишават санкциите престъпността се ожесточава. Като ударя някого с колата си и му счупя крака, мога да го прегазя. Който изнасили някаква жена, ако знае, че ще го осъдят като за убийство, ще я убие. Това става в България. Ние постоянно засилваме наказателната репресия и ще засилим престъпността.
Янаки Стоилов:
Г-жо Тачева, това ваше предложение ли е?
Миглена Тачева:
Да, това е наше предложение. Ние държим тези текстове така както сме ги предложили да останат. Първо, не защото в Конвенцията са определени тези наказания, но затова защото глобите така, както са предвидени сега, са много ниски. Ние слагаме минималност на глобата. Освен това, правим една съразмерност на наказанията. За разврат наказанията са по-големи отколкото за трафик на хора сегашните.
Даниела Доковска:
Защо не намалихте наказанията за разврат?



Миглена Тачева:
Не, няма да ги намалим за разврата, а ще ги увеличим за трафика на хора, защото България е на едно от първите места в Европа по извършване на този вид престъпления и то трансгранични.
Янаки Стоилов:
Тук единствено може да се обсъжда дали да бъде две или три години долната граница.
По ал. 1 да започне вместо “от една” да стане “от две до осем години и глоба от две до 12 хиляди.” Нещо такова по първа алинея да бъде.
Само пременяме в ал. 1 “от две до осем години” и другите текстове остават.
По § 20. Г-жо Тачева, с оглед на това, което приехме в § 19, в § 20 налага ли се там да бъде от две или тук да остане?
Миглена Тачева:
Това е за “каналите”. Това е по-тежката. Нека да остане така.
Янаки Стоилов:
Добре, остава така.
По § 21. Има ли бележки?Заповядайте.
Ирена Борисова:
На пръв прочит забелязвам, че разделяйки на две алинеи, на втората сме оставили “същото наказание се налага на този, който използва лице, пострадало от трафик на хора, за принудителен труд или за да бъде държавно в принудително подчинение.” Т.е. игнорираме съгласието му. Ние имахме известни дебати при изготвянето на разпоредбата. Така както е разписана ал. 2, въпреки че имаме принудителен труд или да бъде държан в принудително подчинение, това не води до игнориране, според международните дефиниции и практиката, до необходимостта отново да има референция, независимо от съгласието му. Това “независимо от съгласието му”, което го има в ал. 1 трябва да го има и в ал. 2. За това ние не престъпихме към разделяне на деянието.
Само да обобщя. Цялото международно определение, което сме приели за трафик, което е и в основния състав по чл. 159а, “независимо от съгласието му” стои накрая, след всичките форми на изпълнителното деяние, защото то се отнася за всички форми – и за принудителния труд, и за държането в принудително подчинение.
Янаки Стоилов:
Смущава ви, че в ал. 2 не се третира въпросът за съгласието му.
Само единствено пострадалият от трафика може да бъде съотносимо към съгласието. Защото то може да е пострадало, съгласявайки се или пострадало, несъгласявайки се.
Миглена Тачева:
Той може да мие чинии, съгласявайки се и пак да е трафикиран.

Ирена Борисова:
Това е ирелевантно дали е съгласен или не, именно за това.
ДаниелаДоковска:
Не може на български език да се каже така: “който използва лице, пострадало от трафик на хора за принудителен труд с негово съгласие или държано в принудително подчинение, независимо от негово съгласие.”
Няма такъв човек, който да разбере това изречение на български език.
Янаки Стоилов:
По втора алинея няма нужда да обсъждаме съгласие или несъгласие.
Ирена Борисова:
Съгласна съм с вас, че така се получава, но това е заради думите, които използваме на български език. Рискуваме да изпуснем важен елемент. Имаме го това изброяване в чл. 159а. “Набира, транспортира ....с цел да бъдат използвани за развратни действия, за принудителен труд, отнемане на телесни органи или да задържани с принудително подчинение, независимо от съгласието им.”
Това е пак обективен елемент.
Янаки Стоилов:
Ако ние не кажем независимо или зависимо от съгласието му, нали игнорираме това дали той е бил съгласен или несъгласен и казваме наказанието е това.
Ирена Биросова:
Не сме сигурни, че е така.
Янаки Стоилов:
Защото той може със съгласие да си даде органите, ама няма как да работи принудително без съгласие.
Миглена Тачева:
Ако те бият по три пъти на ден, как да няма.
Ирена Борисова:
Напротив, точно в това рискуваме много да сгрешим.
Янаки Стоилов:
Тогава действа в условията на принуда и заплаха.
Ирена Борисова:
В случая става въпрос за различен състав на престъплението. Идеята е, че той работи доброволно и на това именно се позовават лицата, които са трафиканти или ползватели. Примерно, човекът, в чиято ферма работят принудително полски труд лицата, той казва, че той работи доброволно.- излиза и работи доброволно.
Янаки Стоилов:
Как доброволно, пък принудително.


Ирена Борисова:
Точно за това, защото след това ако не се разпише това нещо, независимо от съгласието му, знам, че според вас се включва принудителен труд и принудително подчинение.
Янаки Стоилов:
В ал. 1 го имаме. А ал. 2 просто препраща към ал. 1.
Миглена Тачева:
Не могат да ги докажат такива престъпления.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз се мъча да вникна в доводите на вносителя. По принцип тези текстове са за защита на жертвите на трафик. И оттам с оглед на това, че дори този, който е обвинен, че е трафикирал тези жени, да каже: Те бяха съгласни. Аз не съм ги принуждавал, не съм ги държал в принудително подчинение или в принудителен труд. Те бяха съгласни. Въпреки това, Конвенцията държи тези лица да бъдат наказани, независимо че обвиняемият доказва, че те са били съгласни. Щом се докаже, че тези хора са трафикирани, трябва да има наказание.
От момента от който жертвата е трафикирана, примерно, насилствено е била изнесена от страната в Италия, оттам нататък тя какво може да прави в Италия освен да работи, за да живее. Примерно, тя трябва да проституира, за да живее. Т.е. тя го прави със съгласие.
Миглена Тачева:
Без да се разделя текстът на две алинеи.
Янаки Стоилов:
Тогава отиваме към първоначалния вариант. Приемаме първоначалната редакция на текста.
По § 22 има ли някакви бележки? Няма.
Мая Манолова:
Колеги, моля да ме извините и да проявите разбиране за това, че искам да кажа нещо по един параграф, който предстои да се разглежда, а именно по § 27, който става § 34. Трябва да участвам в един парламентарен диспут и се налага да тръгна.
Искам да кажа моето мнение и да отчетете моето гласуване.
Става въпрос за купуването на гласове. Искам да ви информирам, че беше подписан един обществен договор от всички политически партии, включително и парламентарно представените с неправителствени организации. В този договор един от ангажиментите, който поехме, беше за увеличаване на паричната санкция срещу купуване на гласове, като конкретният текст на ангажимента, който поехме е да се увеличи санкцията в размер на 150 и 200 хил. лв. Разбира се, този обществен договор няма юридически характер, но все пак изразява позицията на политическите сили за противодействие срещу тези явления.
Аз не съм съвсем убедена, че безкрайното завишаване на санкциите е най-добрият начин това да се случи. Но понеже така или иначе беше формирана някаква обща воля, може би не в тези размери, но в някакви по-чувствителни параметри, би следвало да има увеличение и на паричната санкция, освен другите промени, които превръщат това престъпление в тежко престъпление с възможност да се използват специални разузнавателни средства и пр. В момента това е въпрос и на политическа воля и чисто на един знак към общественото мнение, че ще направим необходимото.
Аз съм съгласна, че ние тук можем да приемаме всякакви закони. Важното е кои от нас ще ги приложат на практика и кои от нас ще се съобразят с това какво са приказвали.
Предлагам в § 28 паричните санкции по т. 2 и т. 3 да бъдат увеличени. Тук се предвиждат глоби от десет до двадесет хиляди лева; от пет до двадесет хиляди лева. Просто те да бъдат драстично увеличени. Това е моето предложение. Благодаря ви.
Яни Янев:
Г-жо Манолова, аз също участвах в подписването на този обществен договор. Не мисля, че това трябва да го правим в НК. Двеста или триста хиляди лева, или 150 хиляди лева, това е абсурдна глоба.
За това, колеги, ако ние имаме политическата воля, аз ви предлагам това да бъде имуществена санкция в Закона за политическите партии или в някои от изборните закони да го въведем като имуществена санкция, когато се констатира купуване на гласове. Но не да бъде глоба за отделното физическо лице. Това не е изпълнимо като санкция. От тази гледна точка мисля, че по този начин можем да удовлетворим поетия политически ангажимент – да бъде имуществена санкция за политическата сила, която е практикувала, но не и за отделното физическо лице, защото е неизпълнимо.
Янаки Стоилов:
Това ще го предложите в Закона за изборите, когато обсъждаме. Така че тук ще завишим да стане тежко престъпление, а там партиите да си плащат големите суми.
Миглена Тачева:
Ако сме още на този текст, моля да видим ал. 6. Според мен, ал. 6 трябва да отпадне. Не знам откъде е дошло това “за приготовление към престъпление по ал. 2-4 наказанието е лишаване от свобода до пет години.”
Янаки Стоилов:
За приготовлението ще отпадне, защото ако ние говорим за организиране, самото организиране е вид приготовление. Ако нямаш организиране, тогава има резон да се обсъжда.

Надя Антонова:
И аз имам един въпрос по § 28 към министъра на правосъдието, ако е любезна, да ми отговори. Отнася се до чл. 167, ал. 1. Какво отношение има съдържанието на новия чл. 167, ал. 1 в частност към Закона за амнистия. Т.е. това деяние по чл. 167, ал. 1 обхваща ли се от проектозакона за амнистия, г-жо Министър.
Миглена Тачева:
Не, защото е до 1 юли 2008 г.
Надя Антонова:
Обаче имаме обсъждани по чл. 167. Ако ме не лъже памет, заместник главният прокурор Манчев спомена на предното заседание на Правната комисия, че има висящи производства. Аз питам ще се прилага ли към заварените случаи на производство.
Миглена Тачева:
Висящите производства ще приключат по стария режим, който е във всички случаи 78а, дори и да не ги амнистираме.
А по Закона за амнистията ние казваме, че те ще си получат административното наказание така или иначе.
Николета Кузманова:
За всички висящи наказателни производства, които попадат под обсега на Закона за амнистията, без значение от вида престъпление, защото там условията са други, влизането в сила на Закона за амнистията е абсолютно прекратително основание по чл. 24 от НПК.
Миглена Тачева:
Даже няма да бъдат наложени тези наказания за висящите производства, защото те са извършени по старите текстове, които са за едни смешни глоби, за които даже не се прилага чл. 78а. В действащия НК е глоба. Нали за това сега предлагаме да се завишат санкциите и правим разграничение между този, който е купувал, този, който е организирал и за третия какво е правил. За висящите производства съдът ще наложи старите глоби. До 1 юли 2008 г. нямаме извършени престъпления за новите избори, за да се амнистират по чл. 1 на закона.
Янаки Стоилов:
Тези въпроси още веднъж ще ги обмислите при второто четене и по останалите параграфи.
Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Колеги, понеже отидохме на чл. 167 и то е свързано с предложенията, които бях направил за промени.
Специално за колегата Доковска ще кажа, че логиката на увеличението на наказанията е тук поради това, че има особено голям обществен отзвук от това явление “купуване на гласове” и несъразмерността на ниските санкции, които бяха предвидени досега. И още повече съдебната практика, когато при явно констатирано нарушение и заловени лица да извършват това престъпление, им бяха налагани глоба, пробация, което не съответства на общественото очакване за справедливост в този случай. Съдът е приложил закона такъв, какъвто действа към момента. От тази логика е предложението за завишаване на наказанието.
Второ, в първоначалния вариант изхождах от това и ние всички сме поели ангажимент да има възможности да се прилага специални разузнавателни средства по начина, по който влиза на второ четене тези текстове, единствените, които остават над пет години, т.е. там където е тежко престъплението и възможността да се прилага специални разузнавателни средства, остава ограничен обхват.
Това е моето възражение и аз бих желал да се подкрепим, защото дали ще е по ал. 1 или ал. 2 извършеното престъпление, ако ние нямаме възможността да използваме специални разузнавателни средства, разкриването на тези престъпления е изключително трудно и всички го знаете.
Янаки Стоилов:
Вие поддържате текста както е внесен, нали?
Яни Янев:
Първоначалният вариант на текста, който е внесен.
Николай Георгиев:
Г-н Председател, само да вметна едно изречение.
Понеже г-жа Манолова и г-н Янев считат, че ще се прилагат специални разузнавателни средства за тази алинея, искам да кажа, че това не е вярно, ако не претърпи промяна НПК чл. 172, ал. 2. В момента Глава трета, Раздел трети въобще не фигурират в каталога от престъпления спрямо които може да се прилагат специални разузнавателни средства.
Янаки Стоилов:
Добре ме подсещате сега да включим тази промяна в НПК.
Даниела Доковска:
Смятате ли, че е обществено оправдано да се подслушват партийни централи и политически партии. Това поставя под много голяма угроза общественият живот у нас. За това са падали американски президенти.
По този текст за продажба и купуване на гласове вие давате възможност на полицията да подслушва политически централи. Защото кой купува и продава гласове? Хората свързани с партиите. Това е идеята. Вие давате възможност да се подслушват партийни лидери от най-различни партии. Това е някакъв абсурд. Аз не знам да има държава, която да дава такава възможност.
Янаки Стоилов:
Във Франция има служител на техните служби, които са на щат в партиите. Не казвам, че това е добре.
Даниела Доковска:
Аз много искам да помоля за следното. Не напразно престъпленията, при които има възможност за подслушване, са по каталог, първо, защото подслушването е много скъпо и второ, вие в момента работите срещу себе си и срещу тези, които идват след вас. Вие искате да се подслушват партии.
Аз моля много добре народните представители да обсъдят тази тема. Това застрашава плурализма под претекста, че някоя партия се кани да продава гласове, може всяка полиция да ви слуша.
Янаки Стоилов:
Ще се върнем към този текст.
Сега да продължим с § 22. По нето няма бележки. Приема се.
По § 23 в допълнителната редакция. Чл. 161. Създава се нова ал. 3. Има ли бележки по него? Няма. Приема се.
Даниела Доковска:
Имам бележки по чл. 161.
Когато двама съпрузи се скарат и съпругата отива в гражданския съд и казва: Моля издайте заповед срещу домашното насилие. Съдията издава една заповед срещу домашното насилие и казва: Вие няма да доближавате жена си на разстояние от 20 м. Но това, което се предлага, означава, че прокурорът ще бъде задължен винаги колчем се издаде заповед за домашно насилие, той да образува дело от общ характер, защото волята на пострадалия няма да бъде от значение. И прокуратурата ще се затрупа с работа, която не й е присъща, защото това са дела от частен характер, ще отчита разкриваемост, обаче доказването започва наново. При това гражданският съд е приел, че има домашно насилие и пред прокуратурата доказването започва отново. И ние затрупваме полицията и прокуратурата с дела от общ характер, които по принцип винаги са били от частен характер. И са от частен характер, защото е по-евтино. Ще се затрупаме с предварително производство по всяка заповед за домашно насилие.
Янаки Стоилов:
Аз съм съгласен с Вас. Сигурно тук вносителите ще си поддържат текста. Заповядайте, г-жо Меранзова.
Юлия Меранзова:
Това са предложения, които бяха изготвени във връзка със Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита срещу домашното насилие, чието внасяне в Народното събрание всеки момент предстои. Идеята специално за тази част от текста, когато за деянието вече е имало издадена заповед за защита. И на практика въпреки това имаме извършване на такова деяние, само единствено тогава престъплението да бъде от общ характер.
Това, предложение, което беше за ненавършил 18 години, постъпи мисля, че в хода на съгласувателната процедура на измененията в Наказателния кодекс, ние го възприехме. Първоначалната идея на Министерството на правосъдието беше само за акта срещу домашното насилие.
Янаки Стоилов:
При съгласувателна процедура кое министерство го предложи МВР не го е предложили.
Юлия Меранзова:
Не помня кой даде идеята. Но специално аз ще поддържам за акта срещу домашно насилие като вносител.
Предложението да остане в ал. 3, а не в ал. 1 е, защото се обхваща частно публичния характер. Включват се квалифицирани случаи на телесни повреди, злепоставяне. Обсъждахме това с колегите от Народното събрание и както е дадено в § 30 за ал. 3. Ние го предложихме като вносител като ал. 2 да изключим частния характер и то за тези случаи. И само когато вече е имало издадена заповед за домашно насилие, но въпреки това има такъв акт на домашно насилие.
Янаки Стоилов:
Тук се изключва и ал. 2, т.е. ще пострадалият не може да го оттегли.
Даниела Доковска:
Или е акт на домашно насилие,за който е имало издадена заповед. Щом е издадена заповед, моментално прокурорът образува дело от общ характер.
Янаки Стоилов:
Идеята е, че след като е образувано по тъжба на пострадалия, пострадалият може да го оттегли.
Даниела Доковска:
Г-н Председател, вижте текста на ал. 2. Ако престъплението е акт на домашно насилие, за което е имало издадена заповед. За всяко престъпления от частен характер, за което има издадена заповед за насилие –тук се включват обидите, леките телесни повреди и полицията и прокуратурата започват да ги разследват като дела от общ характер.
Янаки Стоилов:
Правилно е. Защото отпада по тъжба на пострадалия (ал. 1) и ал. 2. отпада възможността да го оттегли.
Даниела Доковска:
Държавите в момента разширяват приложното поле на делата от частен характер, защото няма досъдебно производство.
Янаки Стоилов:
Ясни са мотивите. Този текст го подлагам на гласуване.
Юлия Меранзова:
Мислите ли, че обидата може да бъде акт на домашно насилие?


Даниела Доковска:
Разбира се. Как да не може. Насилието може да бъде и вербално. Обидата може да бъде акт на вербално нападение, колега Меранзова.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване § 23. Който го поддържа, моля да гласува. Един “за”. Не се приема. Т.е. предложението е за отпадане.
По § 24, който става § 31. Има ли бележки по предложената редакция. Няма. Приема се.
По § 25. Няма предложения. Приема се.
По § 26. По допълнителната редакция има ли някакви допълнителни съображения. Няма. Приема се.
По § 27. Тук като се предлага да се замени “народната власт” с “властта”, коя власт се има предвид? Защото освен държавата има и друга власт и някои от тези власти стават все по-силни. Икономическа власт, информационна власт! Тогава да го кажем “държавната власт”, защото и другите с голямата власт може би ще искат да се ползват от този текст. Местната власт може да се смята държавната. Тя е местно самоуправление, но е част от структурата на държавата.
Добавяме “държавната власт”. С това уточнение приемаме § 27.
По § 28. Както вече уточнихме ал. 6 отпада.
Има ли някакви бележки по този текст. Разбрахме се, че за по-големия размер на имуществените санкции е проблем на изборния закон по отношение на самите юридически лица.
Тук ако го приемем текста, остана дискусионния въпрос за прилагането на специалните разузнавателни средства. Но това нека да го обсъдим извън материалната част. Където има текстове за спец. средствата, тогава ще го обсъдим.
Сега приемаме съдържанието на § 28 без ал. 6.
По § 29 няма предложения.
Даниела Доковска:
Това са ниски санкции, които се завишават незначително. Говоря за чл. 167а. Защо “до една година или с пробация” да стане “от една до три години лишаване от свобода и глоба.” Няма никъде мотиви.
Янаки Стоилов:
Тук се въвежда долна граница. (Защо?)
Юлия Меранзова:
Това е пак с оглед на цялостната светлина на купуването на гласове – цялостен преглед на завишаване на санкциите.
Янаки Стоилов:
Имаше и по-тежки санкции, но в общия доклад възприехме тези, които са по-малки. За мен смущението идва единствено от това, че нетипично се прилага долна граница при нисък размер на лишаване от свобода. Защото санкциите до три години поначало нямат долна граница. И това е отклонението. Сега е до три години. Не, тук е лишаване от свобода до една година. Аз ви предлагам да стане “лишаване от свобода до три години”.
С тази промяна приемаме текста. Имуществените санкции остават.
По § 30 с новата редакция. Тук е обратният подход – с лишаване от свобода до осем години с минимум от една година. Не трябва ли да е от две години?
Даниела Доковска:
Има и от една до осем и от две до осем.
Но аз друго искам да попитам. На мен текстът на ал. 4 абсолютно не ми е ясен.
“Не се наказва участник в групата, който доброволно се предаде на властта и разкрие групата, преди да е извършено от нея или от него друго престъпление по този раздел.”
Те са дадени алтернативно. Това означава, че ако той се предаде преди той да е извършил престъпление, макар и някой от групата да е извършил или обратното, той пак ще ползва привилегии. Ако той е извършил престъпление, но някой от групата не е извършил и се предаде, ще се екскулпира от наказателна отговорност, както и обратното.
Янаки Стоилов:
Да, такъв е смисълът на текста.
Даниела Доковска:
Той чака групата да извърши престъпление и не извършва престъпление и отива и се предава. Другият вариант е той извършва престъпление!!!
Борислав Ралчев:
Групата е във фаза на приготовление.
Даниела Доковска:
Аз само искам да кажа, че този текст е неясен и не знам как ще се разбира изобщо.
Николета Кузманова:
Самото образуване на групата е престъпление. И създаването на този текст идва да каже: Няма да носиш отговорност аз това престъпление, че си участвал в групата, ако ти съдействаш на властта преди тя да е извършила престъпление друго, за което е създадена.
Даниела Доковска:
Може тя да не е извършила престъпление, ако той е извършил престъпление, не се екскулпира. И обратно, ако той не е извършил, а групата е извършила.
Николета Кузманова:
Г-жо Доковска, текстът е абсолютно симетричен на текста на чл. 109 и той съществува в кодекса от 1968 г. и досега не е създавал проблеми.

Янаки Стоилов:
Той стимулира, защото ако лицето е извършило престъпление, но издаде групата.
Даниела Доковска:
Редакцията не е ясна. Аз за редакцията говоря, а не по същество.
Николета Кузманова:
Редакцията е преписана от чл. 109 от 1968 г. досега съществува.
Янаки Стоилов:
С редакцията на тези четири алинеи приемаме чл. 169г.
По § 31 няма предложения. Приемаме го.
По § 32 също няма предложения. Приемаме го.
По § 33 няма. Приемаме го.
По § 34. Няма бележки. Заповядайте.
Мирослава Манолова-експерт:
По § 34 става въпрос за въвеждане на квалифициран състав за кражба, за чието извършване е използван платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на държателя.
Първо, на мен лично не ми е ясно защо се променя вместо “титуляр” да е “оправомощен държател”. Това е свързано и с пипането на чл. 249.
Янаки Стоилов:
Аз веднага мога да отговоря, защото някой може да си даде картата на близък, който да я ползва. “Оправомощен държател” е по-широко от “титуляр”.
Даниела Доковска:
Титулярът се изключва.
Мирослава Манолова-експерт:
Второ, което е по-съществено като аргумент против този текст. В момента , според мен, няма пречка когато се върши такава кражба с карта, доколкото схванах това е идеята, да се приложи кражба, извършена с техническо средство или по специален начин. Т.е. в момента има квалифициран състав. Това че не се прилага е друг въпрос. Аз нямам обяснение защо не се прилага. Но това ще създаде проблем в практиката, според мен, защото ще има дублиране на два квалифицирани състава за едно и също нещо. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Може би от прокуратурата ще ни кажат, защото имаше доста оплаквания, че нямало как да бъдат преследвани тези престъпления.
Николай Георгиев:
Досега действащия текст, понеже в чл. 249 има едно недоразумение, което се получи да има налице значителни вреди или щети, ние не възразяваме този текст, както сега е предложен, да отпадне, но при положение, че в чл. 249 се казва, ако не е извършено по-тежко престъпление – редакцията, която в момента е предложена и мисля, че комисията я приема.
Тук е добре да се гледат няколко параграфа едновременно.
Янаки Стоилов:
Да видим какво гласи чл. 249, ал. 1.
“Чл. 249 (1) Който използва платежен инструмент или данни от платежен инструмент без съгласието на оправомощения държател, ако деянието не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до пет години и с глоба до двойния размер на получената сума.”
Какъв е проблемът с тази редакция.
Николай Георгиев:
Сега е добра. Ако остане тази редакция, възникващите в практиката проблеми, който действително няма да ги решаваме.
Янаки Стоилов:
Т.е. при това положение може да отпадне § 34.
Николай Георгиев:
Да, така както предлага комисията. За нас беше по-ясно да го има, но като смятате, че трябва да отпадне, сме съгласни.
За “оправомощения държател”.Понеже винаги този текст се превежда в съответствие със законите, които уреждат платежните инструменти и тази специална материя. Там по-рано се е наричал “титуляр”, възпроизведено от закона. После е станало “оправомощен държател” и в този смисъл сега е така.
Янаки Стоилов:
А не трябва л да кажем и двете: “титуляра и оправомощен държател”. Защото те все пак са различни. Държател е този, който на правно основание е получил този платежен инструмент.
Чатин Казак:
Терминът “оправомощен държател” включва както титуляра, така и оправомощен държател. Примерно, ако на Вашата банкова карта пише Янаки Стоилов, Вие сте титуляр и същевременно това ви дава основание да бъдете и един от оправомощените държатели. Но вие можете от банката да получите две карти, на които пише Янаки Стоилов и едната да я дадете на съпругата си. Вие ще бъдете титуляр на едната карта, а на другата съпругата ви ще бъде оправомощен държател без да е титуляр.
Янаки Стоилов:
Вие няма да имате проблеми с прилагането на оправомощен държател? (Няма.)
Мирослава Манолова-експерт:
Ще има. Аз само искам да напомня на народните представители, че вчера в Икономическата комисия мина на второ четене и другата седмица живот и здраве ще влезе в зала изцяло нов Закон за платежните услуги и за платежните системи, който отменя сегашния Закон за паричните преводи, платежните инструменти и платежните системи и който въобще не борави с понятието “оправомощен държател”. Там е “ползвател” и “платец”. Няма “титуляр”, но няма и “оправомощен държател”.
Така че ако искаме да сме екзактни, както каза колегата, просто това нещо няма да ви върши работа, защото няма да има позитивна уредба в практиката.
Николай Георгиев:
Това предложение е от есента на 2007 г., така че сигурно е претърпяло промени.
Янаки Стоилов:
Там използват термина “ползвател” и “платец”, така ли? Какво ще рече платец?
Мирослава Манолова:
“Платец” е доставчик на платежни услуги, има ползвател на платежни услуги, има ползвател на платежни инструменти, доставчик на платежни инструменти – понятията са много различни, но няма оправомощен държател.
Янаки Стоилов:
Това е една изцяло неюридическа терминология – “доставчик на платежни инструменти”.
Аз мисля, че тук не е задължително да има съответствие между Закона за платежните инструменти и НК, въпреки че е желателно да има някаква връзка между двете.
Николай Георгиев:
Понеже се пипа чл. 243, а до момента са банкови разплащателни карти, за да се обхванат всички видове, защото има дистанционни и разни други видове, които се обогатяват непрекъснато, се предложи да станат “платежни инструменти”. Но предполагам, че след малко ще говорим за това.
Янаки Стоилов:
Чл. 249 остава в редакцията, както е предложена.
Николай Георгиев:
По ал. 1 на чл. 249 - да, но по ал. 2 и ал. 3 имаме известни възражения, които ще ги изложим.
Янаки Стоилов:
В чл. 249 само ал. 1 се променя, а в другите – санкциите.
Николай Георгиев:
Да, санкциите, но те са от значение. Примерно, при използването на специални разузнавателни средства, когато това е бизнес на групи, които използват технически средства, за да свалят данни на карти на хората.
Янаки Стоилов:
Те са от една до шест години и от една до осем години.

Николай Георгиев:
Били са. Сега падат под пет години. И сега се изключват точно тези, които представляват проблем.
Янаки Стоилов:
Защо се намаляват санкциите?
Юлия Меранзова:
Това го обсъждахме в групата, с която конкретизирахме текстовете. Ще се получи голям дисбаланс между основната алинея, която ще бъде на чл. 249, ал. 1. Защото ние на практика възстановяваме действащия текст на чл. 249 с това предвидено наказание лишаване от свобода до 5 години.
Другите текстове, които са по ал. 2 и ал. 3 е използване на платежни инструменти, издадени в Република България или в чужбина, без да има покритие за сумата става с лишаване от свобода от една до шест години, което сега е по-леко наказуемо от престъплението по чл. 249, ал. 1.
Същото се отнася и за ал. 3. Това е един опит, за който колегите ни обърнаха внимание по оразмеряване на наказанията в целия текст.
Колегата Георгиев е много прав. Да, възможно е да има такива организирани групи. Дали да не се създаде някакъв квалифициран състав с по-високо наказание.
Четин Казак:
Във връзка с текста на чл. 249. Аз доколкото разбирам тук не става въпрос за кражба като се използва платежен инструмент. За разлика от чл. 195, понеже се чу идеята, че щом го има там, тук трябва да отпадне.
Николай Георгиев:
В момента имаше затруднения в практиката как да се квалифицират тези текстове, когато се извършва отнемане, ако мога така да се изразя, ползва се платежен инструмент и се отнемат средства без съгласието на титуляра на картата.
Янаки Стоилов:
Приехме за чл. 195 да отпаднат предложенията за промяна при положение, че се прави промяната в чл. 249. Защото ние санкционираме едното действие като кражба по специален начин или със специално средство, а в чл. 249 санкционираме самото използване, независимо как е придобито.
Четин Казак:
Нали точно за това в чл. 249, ал. 1 пише “ако деянието не съставлява по-тежко престъпление”. По-тежкото престъпление е кражба по чл. 195, защо трябва да отпадне този квалифициран състав.
Янаки Стоилов:
Той отпада, защото има по-обща формулировка по специален начин. Т.е. това е един специален начин. По това има ли спорове в практиката.


Николета Кузманова:
Защо изключваме съвкупността между неправомерното използване по чл. 249 и кражбата, ако правилно съм ви разбрала.
Четин Казак:
Данни от карта могат да се използват не за кражба, а за нещо друго. Т.е. съставът на ал. 1 на чл. 249 е много по-общ и той може да не включва кражба.
Янаки Стоилов:
Чл. 195 е само за кражба.
Николета Кузманова:
Въпросът е в случаите, когато е използван този платежен инструмент неправомерно и в същото време има и отнети средства, но двете деяния не се покриват, защо да се не се прилагат правилата за съвкупност. Това е въпросът.
Даниела Доковска:
Никога не са се прилагали, защото как да се използват. Той не може да се използва за нищо. Той се използва за нещо. Дайте да видим за какво мога да използвам вашата кредитна карта. Или ще си я държа в джоба, или ще я използвам и тогава ще ви взема парите.
Четин Казак:
Може да се използват данни от карта, могат да се използват лични данни. Например, аз ви дължа пари. Обаче сме се разбрали да ви платя с чек или в брой. Обаче вие сте взели данните от моята карта и в един момент сами си решавате и ми теглите парите от сметката без моето съгласие. Това е неправомерно използване. Това не е кражба, защото аз ви дължа тези пари. Но ние сме се разбрали по друг начин да ви ги изплатя.
Янаки Стоилов:
Това попада в другия текст “Който използва платежен инструмент без съгласието на упълномощения държател”. Това вече не е кражбата.
Четин Казак:
Именно аз за това казвам, че чл. 249, ал. 1 е по-общ. Той не е само за кражба.
Янаки Стоилов:
Ние го приемаме този текст.
Четин Казак:
Но защо трябва да отпадне квалифициран състав.
Янаки Стоилов:
Той не отпада.
Николета Кузманова:
Въпросът е, че когато използвам вашата дебитна карта, без ваше знание, за да изтегля пари от нея, аз извършвам кражба с техническо средство (по т.4). Това, че не сме записали изрично към този момент, че използвам чужд платежен инструмент, не лишава този случай от наказателно правна защита. За това там отпада.
Янаки Стоилов:
По наказанията остана да се направи уточнението. Има ли други решения извън предложените. Става въпрос за § 53. Нали трябваше да уточним наказанията.
Николай Георгиев:
Деянието е който изготвя, монтира или използва техническо средство, за да придобие информация. Това е когато слагат примки и още не знам какво друго. Този текст много по-напред изнася наказателно правната защита от гледна точка на ???.
Янаки Стоилов:
Защо се намаляват санкциите.
Мирослава Манолова-експерт:
Да, санкциите се намаляват. Само че не може при една изключително предварителна дейност, предиката на самото престъпление, да се наказва по-тежко, отколкото основния състав, който сега е лишаване от свобода до пет години на самото използване. Не може съхраняването на такава информация да е по-тежко от използването на този инструмент. Това просто противоречи на всякакъв правен принцип и правна логика.
Николай Георгиев:
Тук объркването идва това, че тук са вкарани няколко различни деяния, на които може би мястото им въобще не е тук. Но това е друг въпрос. Аз не споря. Само казах какви са последиците.
Янаки Стоилов:
Тук най-проблематично е във ал. 2.
Но в ал. 3 – който изготвя, монтира или използва техническо средство, това е по-тежест не по-малко деяние отколкото по ал. 1. Защото той може да извърши многократно престъпления с едно техническо средство и на много лица. Докато другият взима една карта и тегли каквото има в нея. Така че по ал. 3 аз не виждам защо наказанието трябва да е по-ниско отколкото по ал. 1. За ал. 2 е друго – там използва без покритие. Но по ал. 3 това е с тежест, което не виждам защо да е по-ниско наказуемо от ал. 1.
Николета Кузманова:
Основният състав е да използва платежния инструмент. Защото аз мога да придобия информацията и въобще да не се стигне до използване. Това е дейност, която по естеството си е приготовление към първата алинея. Тя си е инкриминирана като самостоятелно престъпление, но тя е приготовителна.
Янаки Стоилов:
Да, но в единия случай той е придобил чужда карта и е изтеглил сумата, която може да изтегли от нея. В другия случай то може да не е изтеглил никакви пари, обаче е монтирал едно устройство, което дава възможност многократно да се снема информация и няколко кратно в по-големи суми да се придобият средствата. Това е потенциално по-опасно престъпление, отколкото по ал. 1.
Мирослава Манолова-експерт:
Придобиването на информацията не е част от изпълнителното деяние. Тук изпълнителното деяние е изготвянето и използването на технически средства.
Четин Казак:
Доколкото разбирам, г-н Стоилов иска да каже, че за него, а мисля, че и за мен, тежестта на деянието “приготовление”, т.е. изготвянето на специалното техническо средство е също толкова натоварено с тежест и наказуемо и обществено опасно, отколкото без такова техническо средство ако си откраднал, изтеглил пари от една каса.
Даниела Доковска:
В единия случай има реално накърнение на обществените отношения, а в другия случай аз правя едно нещо, което не е накърнило обществените отношения.
Янаки Стоилов:
Накърнило ги е, но друг е въпросът, че няма щета, но то ги е поставило в по-голяма опасност, защото вече предвижда друг начин на ползване на тези съоръжения.
Четин Казак:
Примерно, открива се миникамера на един банкомат. Все още не е могъл да я използва. Тя е открита съвсем в началото. За мен това е също толкова опасно, а извършването на деянието изтегляне на пари просто е било предотвратено благодарение на ранното откриване. Но самият факт, че човекът го е монтирал там с намерението да го използва.
Янаки Стоилов:
Аз мисля тук да не се занимаваме с промяна на санкциите в тези текстове. Единственото, което е необходимо, това което е добавено – “ако деянието не съставлява по-тежко престъпление”, да се промени редакцията и да не променяме санкциите по тези текстове. Защото ние не знаем какво ще се случи по сега висящи дела за такива деяния, защото се намаляват значително санкциите.
Юлия Меранзова:
Искате да кажете, че ако се замени изразът “и от това са настъпили значителни имуществени вреди”.
Янаки Стоилов:
Не. Запазваме редакцията на ал. 1 без да променяме санкциите по ал. 1, ал. 2 и ал. 3. Защо ги променяте?


Юлия Меранзова:
Това беше предложение, което обсъждахме и в работната група не е постъпило друго предложение. Колегите го предложиха. Събирали сме се специално по санкциите, защото имаше предложения за промени в санкциите. Ал. 2 и 3 предложиха колегите.
Янаки Стоилов:
Предлагам да приемем редакцията на чл. 249 и да не пипаме санкциите. Може би с едни по-общи съображения за съразмерност с други състави това да има основание, но погледнато в рамките на това престъпление само ще объркаме нещата.
Запазваме старите санкции и приемаме новата редакция на чл. 249, ал. 1.
Сега се връщаме към § 35. чл. 208. Г-жо Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Който намери нещо и го предаде в срок до две седмици, а сега се предлага до една седмица и се добавя наказание пробация. А в ал. 2 “до две” се заменя с “до четири”.
То е безсмислица и аз не мога да ви кажа защо. Няма такива дела. Защо трябва без мисъл да се решават казуси.
Борислав Ралчев:
Това дойде от културното наследство. Всичко стана културно. След малко ще стигнем до текстове, които са излишни, защото и културното наследство си е нещо.
Даниела Доковска:
Ако му се даде повече време, има повече време да обсъди мотивите си за и против и по-голям шанс да го предаде, защото те и без това няма да го разкрият.
Янаки Стоилов:
Аз психологически не знам дали по-дългото време за размисъл потиква към правомерно или неправомерно поведение. Не мога да кажа.
Мирослава Манолова-експерт:
Искам само да поясня. Г-н Ралчев е прав, че тези текстове са свързани с новоприетия Закон за културното наследство. Ще поясня защо е “от две седмици” на “седем дни”. Защото първоначално в проекта на закона имаше административна санкция за непредаване и несъобщаване в продължение на седем дни. Тъй като се включи в проекта на Наказателния кодекс седем дни да стане, оттам падна административната санкция и сега сами разбирате, че единствената защита е тук в Наказателния кодекс.
Даниела Доковска:
Защо трябва да е седем дни, а не две седмици. Кой го изнамери, кой го реши, кои дела ви подтикнаха това да го предложите.


Мирослава Манолова-експерт:
Аз не мога да кажа, защото не съм вносител. Аз пояснявам за народните представители защо се получава така – от две седмици да стане седем дни. Там имаше предложение за административни санкции за седем дни, а тук да остане две седмици. В проекта за Наказателен кодекс, който беше върнат с текстовете от Закона за културното наследство тази административна санкция падна и се прие, че трябва да има по-засилена наказателно правна закрила и за това стана седем дни.
Янаки Стоилов:
Оставяме го седем дни, а в залата ще се спори дали да бъде седем, десет или четиринадесет.
По ал. 2 да бъде “до три години”. До четири години много рязко се увеличават. Така че да го направим “до три години” по т. 2.
По т. 3. Създават се нови ал. 4 и ал. 5.
(4) Когато съкровището съдържа културна ценност се предлага по ал. 1 лишаване от свобода до две години и глоба и по ал. 2 – до шест години и глоба и по ал. 3 – от една до шест години.
Николета Кузманова:
Тъй като горе стана вместо “до четири” до три години, тук по ал. 2 може да стане лишаване от свобода до пет години, а по ал. 3 – от една до шест и глоба.
Янаки Стоилов:
С тези уточнения приемаме текста на ал. 4.
По ал. 5.
Даниела Доковска:
“Глоба от петнадесет хиляди до тридесет хиляди лева”. Такъв толеранс на глоба няма в целия закона.
Янаки Стоилов:
В ал. 5 става “от две до осем години и глоба от десет хиляди до тридесет хиляди лева.”
С тези корекции го приемаме.
Сега преминаваме към § 66 - чл. 325а и чл. 325б. Моля да видите текстовете по новата редакция.
По чл. 325а има ли някакви бележки по текста.
Николета Кузманова:
По ал. 2. По дълбоко вътрешно убеждение смятам, че такъв състав не трябва да има. Говоря за редакцията, която е предложена от комисията.
Разбирам идеята първата алинея да обхване случаите на умъртвяване, а ал. 2 да обхване случаите на накърняване на физическата неприкосновеност, без да е умъртвено животното.
Първо, никъде в Наказателния кодекс няма термин “трайно увреждане”.
Тук е несъотносимо и използването на формулировката “накърняване на физическа неприкосновеност”, защото тя е обвързана единствено и само с живо физическо лице.
Така че, ако може, ал. 2 да отпадне.
Янаки Стоилов:
Ако отпадне, тогава няма как да се направи разграничение между умъртвяване и причиняване на някакви трайни увреждания. Да видим, ако се отчитат тези разлики, дали “трайно увреждане” може да се замени с нещо друго.
Даниела Доковска:
Г-н Председателю, няма “трайно увреждане”, както каза колегата Кузманова, но няма и текст за животни. Когато се слага текст, какво пречи да се запише.
Николета Кузманова:
Тогава вариант на формулировката “трайно нараняване”, ако използваме термин, който се използва в изброяванията при телесните повреди. Какво означава “трайно” там е ясно, поне като съдебна практика. Да не е “увреждане”. Поне да е “нараняване”, защото на мен лично не ми се връзва.
Четин Казак:
Имам въпрос към вносителите.
В ал. 2. Какво правим?
Рискуват ли, г-жо Доковска, служителите на фирми като “Екоравновесие”, които трайно увреждат животни, кастрирайки ги, да бъдат подведени под отговорност по ал. 2. Умишлено, трайно увреждане. Кастрацията е трайно увреждане. Трябва да добавим “без законово основание”.
Даниела Доковска:
“Противозаконно”. Мисля, че това трябва и в двете алинеи да се добави.
Янаки Стоилов:
Към умишлено трябва да добавим “противозаконно”.
Николета Кузманова:
Само “противозаконно”.
“Който противозаконно причини трайно нараняване на гръбначно животно...”. Не е необходимо да се посочва изрично, че е умишлено.
Янаки Стоилов:
В този смисъл е по-добре да остане “увреждане”, защото “нараняването” - в случая обхващаме нещо по-широко. То може да бъде наранявано, но стига да не бъде увреждано.
Николета Кузманова:
Но тогава аз бих задала въпроса как ще се прецени какво е увреждане.
Янаки Стоилов:
Примерно, ако един от четирите крака на кучето един е наполовина и само се подпира с него е ясно, че е увреждане.
Николета Кузманова:
Г-жо Манева, в момента се намираме в Наказателния кодекс, което значи, че тук или ще използваме термини, които се използват на друго място или ако ще даваме нови термини, трябва да ги дефинираме за Наказателния кодекс.
Евдокия Манева:
“Трайно увреждане” е в Закона за защита на животните.
Четин Казак:
Продупчването на ухото дали е трайно увреждане.
Янаки Стоилов:
Това са изисквания за маркировка и не е.
Юлия Меранзова:
Ако се сложи добавката “извън случаите, позволени от закона” или нещо такова.
Янаки Стоилов:
Ние вече го уточнихме:
“Който противозаконно причини трайно увреждане.....”. Така ще бъде текста на ал. 2.
Има ли още бележки по чл. 325а. В ал. 1 необходимо ли е също да се запише “противозаконно”. Няма нужда от противозаконно в ал. 1.
Евдокия Манева:
При клането има изисквания за безболезнено, не мъчително, така че изобщо не попада.
Иван Иванов:
Г-н Председателю, текстът, който се предлага от Комисията до голяма степен е удовлетворителен. Моите предложения са, а и това са всъщност и предложения на неправителствени организации, да се запише “противозаконно”, защото другите случаи на умъртвяване са изрично записани в Закона за защита на животните, включително и евтаназията, клането. Те са законни. И когато се каже “незаконно”, това означава случаите извън клането по закон и извън евтаназията по закон и самата особена жестокост към животните е разписана в §...
Янаки Стоилов:
Примерно, тези, които отглеждат домашни животни и ги заколят, това законно ли е.
Иван Иванов:
Говорим за кучетата и котките.
Янаки Стоилов:
Не, говорим за гръбначни животни.

Четин Казак:
Уважаеми колеги, нека все пак да боравим с неща от практиката. Всички знаете, че има така наречените “ритуални религиозни жертвоприношения” и в двете религии. По Коледа се коли прасе в домашни условия. При мюсюлманите по време на Байрам Курбана се коли при домашни условия.
Мисълта ми е да не допуснем с този текст някой утре да внесе обвинение, че в еди-коя си къща някой е заклал един-какво си.
Иван Ивманов:
За да бъде спокойна Комисията само ще цитирам.
В Закона за ветеринарномедицинската дейност чл. 159, ал. 3 е записано: “Допуска се клане на стопански животни”, т. 4. за религиозни ритуали на регистрирани вероизповедания.” Всичко е разписано по закона. Ако запишем “незаконни” фактически изчистваме проблема.
Четин Казак:
За това аз пледирам да се запише “противозаконно” и в ал. 1.
Янаки Стоилов:
За мен “умишлено” е по-добре, защото, поне за един пример се сещам, при който “противозаконно” разширява обхвата. При една пътна злополука по непредпазливост е сгазено едно животно. Това не е законно, но е по непредпазливост. Излиза, че тогава ще трябва да търсим отговорност.
Николета Кузманова:
Не излиза. Защото за да се накаже непредпазливото, трябва да го кажем изрично. След като не е казано изрично, значи е умишлено. Тук по-скоро проблемът е друг.
Вие говорите на фазата на първоначалните ви редакции, които сте предложили за тези текстове.
Иван Иванов:
Аз искам да коригирам това, което съм предложил.
“Който умишлено противозаконно умъртви”. С внасянето на “умишлено и противозаконно” се изчиства проблемът.
Николета Кузманова:
Аргумент за обратното. Излиза, че можеш законно умишлено да умъртвиш по особено жесток начин.
Янаки Стоилов:
Последно по редакцията на ал. 1 на чл. 325а да остане умишлено.
Евдокия Манева:
Г-н Председател,
Колеги, текстът на Комисията е абсолютно прецизен и никакви “противозаконни” и никакви други думи не са нужни. Тук е казано само за “особено мъчителен” и “особена жестокост”. Никъде в закона такива неща не се предвиждат. Няма нужда от противозаконни. Текстът е абсолютно прецизен. Всичко е написано съвсем ясно. Това е текстът, който предвижда наказание само за особено мъчителен и особено жесток начин.
Четин Казак:
Кой ви гарантира, че някоя организация за защита на животните няма да подаде жалба.
Евдокия Манева:
Тя може и сега да подаде, без да сме го записали.
Четин Казак:
Досега няма наказателна отговорност. Сега ние внасяме наказателна отговорност. Аз държа да се запише “противозаконно” в ал. 1.
Евдокия Манева:
Излиза, че има закон, който разрешава в определени случаи да се прилага особена жестокост към животните. Няма такова нещо. В Закона за защита на животните е казано кое е особено жестоко, кое е особено мъчително. Никъде не се говори за ритуално заколване. При ритуално заколване има еднократно действие, което не предвижда някакви особени страдания. В Закона за защита на животните е казано какво може да се прави. Така че тази формулировка е съвсем ясна и тя е насочена към два вида деяние и не сте застрашени от нищо.
Янаки Стоилов:
Г-н Георгиев, нали смятате, че с “умишлено” в ал. 1 е решен въпроса.
Николай Георгиев:
Понеже не сме наясно в момента със съвременната уредба в Закона за ветеринарномедицинската дейност, примерно, ако са бесни животни или нещо друго и се наложи да става смачкване с някакво друго средство, хипотетично, това ще попадне ли в умишлено. Защото може да се изпадне в ситуация, че примерно накрая на селото на някой му лаят кучетата и той излиза с трактора и ги смачква, което ще бъде жестоко за животните вероятно, а може и да са бесни. Въпросът ми е това някъде регламентира ли се, за да има смисъл “противозаконното”.
Евдокия Манева:
Щом е бясно, болно, представлява заплаха и т.н. има процедура, по която то се умъртвява. (По мъчителен начин ли?) Не, от компетентно лице, се разрешава да се застреля или да се евтанизира. Има процедура по въпроса.
Николай Георгиев:
Съгласен съм, но когато има процедура, ако кажем “противозаконно”, това означава, че когато не е спазена законовата процедура. Защото преди малко се каза, ако мъчителният начин и жестокостта за животното никога по никакъв начин не може да бъде приложима, няма нужда от “противозаконно”.


Евдокия Манева:
По закон особено мъчителен и жесток начин при никакви случаи не се предвижда. По закон, когато се евтанизира, това е с инжекции или друг начин, който е безболезнен за животното. Не го разкъсвате на парчета, не го разчленявате.
Янаки Стоилов:
Този текст, например, допуска, тъй като разстрелът обикновено не е мъчителен, е възможно да се приложи.
Приемаме текста в редакцията по ал. 1 без промяна.
В ал. 2 “Който противозаконно причини трайно увреждане”.....
По чл. 325б. Има думата г-жа Манева.
Евдокия Матева:
В чл. 325б смятам, че изразът “незаконни състезания” трябва да отпадне и да остане само “боеве с животни”, които са забранени. Защото при незаконни състезания аз не знам какво са имали предвид колегите.
Янаки Стоилов:
Има се предвид неофициални залагания.
Евдокия Матева:
За това има административна санкция. Трябва ли да го инкриминираме. В нас състезания освен конни състезания, какви други може да има.
Янаки Стоилов:
Може да има примерно надбягвания с кучета.
Евдокия Манева:
Тук смисълът да се наказва жестокостта, тъй като при боевете с животни, които са изключително жестоки зрелища и се стига до убиване.
Янаки Стоилов:
Има ли административни наказания при организиране на незаконни състезания.
Евдокия Манева:
Има процедура, при която се разрешават състезания.
Янаки Стоилов:
Но други нямат никаква цел да се разрешат, защото не могат да се контролират залаганията. Ако има административна санкция, може би е по-добре тя да се прилага. Но аз не знам има ли някъде административна санкция за организиране на такива незаконни състезания, респективно залагания. (Няма.)
Янаки Стоилов:
Трябва да сложим още едно квалифициращо обстоятелство: “незаконни състезания с животни със залагания.”
Евдокия Манева:
При боевете най-страшното е жестокостта. Предлагаме само за боеве да остане.
Янаки Стоилов:
В ал. 1 да бъде: “Който организира боеве или предоставя животни за боеве се наказва ...”.
Ако трябва да направим една отделна алинея:
“Който организира незаконни състезания с животни със залагания....”.
Това е свързано с хазарта и не знам дали не трябва в главата за хазарта да ги сложим. Дали да отиде като нова алинея или в чл. 327 да добавим такава алинея.
Николета Кузманова:
Общият текст е който организира, а по ал. 1, който участва в такива игри.
Янаки Стоилов:
Значи не се обхващат животните.
В чл. 327 е по-подходящо за животните като обект на залагането. Само не знам коя алинея да бъде в чл. 327.
В чл. 325б ще остане само за боевете и предоставянето.
“Чл. 325б, ал. 1. Който организира боеве с животни или предоставя животни за боеве се наказва с....”, както е предвидено.
Борислав Ралчев:
Питбулите няма ли да забраним.
Евдокия Манева:
Нямаме право да забраняваме породи, но сме длъжни да създадем условия, така че те да не създават рискове, нито да участват в боеве.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев повдига друг основателен въпрос. Ние тук даваме защита срещу посегателствата към животни. А когато този, който притежава животното – по общия режим на злепоставянето и по телесната повреда ще отиде, ако например животното е нападнало някой друг.
Евдокия Манева:
И сега е решен този въпрос.
Янаки Стоилов:
Продължаваме с ал. 2 на чл. 325б.
1. деянието е извършено повторно;
2. деянието е извършено от ветеринарен лекар;
В т. 3 трябва да отпадне “незаконните състезания” и трябва да отиде към чл. 327. Т. 4 също.
Иван Иванов:
Г-н Председател, т. 4 остава само “боевете се заснемат.”
Ирена Борисова:
Ако има такова нещо, трябва да се допълни, че е с някаква цел. Така само заснемането първо, може да не доведе до никакво използване и т.н. По-скоро с някаква цел.
Янаки Стоилов:
Може би да се каже: Боевете се заснемат с цел да се прожектират.
Това за заснемането предлагате да отпадне? (Да.)
Евдокия Манева:
Вие сте специалистите, за да кажете. Ние смятаме, че те се заснемат, защото след това се разпространяват.
Иван Иванов:
Тази редакция, която на мен ми беше предложена и аз съм я предложил като предложение пред Комисията е: “ако са използвани видео и други материали със сцени от боеве с участието на животни”. Всъщност става въпрос за използването на такива материали, показването им.
Юлия Меранзова:
Хубаво е да бъде малко по-смислено, но ако бъде в чл. 325б и вкараме използване на видео и други материали, как ще организираме боеве чрез използване на видеоматериали. Аз не го разбирам това.
Янаки Стоилов:
Да се махне заснемането, защото се замислих, че има игрални филми, в които има такива сцени.
Нека сега да уточним.
Ал. 1 остава само за боевете.
Ал. 2 остава с т. 1 и т. 2.
Т. 3 остава: “боевете се осъществяват в присъствието на малолетни, непълнолетни или въоръжени лица.”
Реплика: Какво общо имат “въоръжени лица”.
Янаки Стоилов:
Под въоръжени лица може би се имат предвид групировки, които наред с другите неща се занимават с организиране на боеве.
Юлия Меранзова:
Но тук пише, че боевете се осъществяват в присъствието.
Николета Кузманова:
Само искам да направя едно уточнение. Въоръжено лице по смисъла на Наказателния кодекс е лице, което обективира оръжие, т.е. трябва да го видим, че има такова. Ако няма по какъв начин да се установи, че това лице е въоръжено, на практика този състав аз не виждат как ще се изпълни.
Янаки Стоилов:
“Ал. 3. Имуществото, придобито чрез престъплението...”. Това ще отиде оттатък.
Тук остава: “животните, участвали в боевете, се отнемат в полза на държавата.”
Защо да взимат животните. Държавата какво да ги прави? Това е средство на престъплението.
Николета Кузманова:
И какво правим с тях после.
Само искам да кажа, че това е предмет на престъплението, а не е средство.
Янаки Стоилов:
Чрез него се извършва престъплението, а не е насочено към придобиването.
Николета Кузманова:
То си е предмет на престъпление, което означава, че в рамките на висящото наказателно производство някъде трябва да се съхранява, за да може най-накрая да се отнеме. Това означава, че в двора на районното ще събираме котки и кучета. Категорично възразявам.
Евдокия Манева:
Ако животното е особено агресивно, това се доказва и животното се евтанизира. Така че е по-добре да не го съхраняваме някъде. Това ще е отговорност на този, който подлежи на наказание.
Янаки Стоилов:
Когато е предмет на престъплението нали се отнема в полза на държавата.
Николета Кузманова:
Отнема се в полза на държавата само ако норма го каже. И ако тази норма не се сложи, няма да се отнема в полза на държавата. Така че ако отпадне оттук, няма да имаме ангажимент да съхраняваме.
Янаки Стоилов:
А не трябва ли вместо за гръбначни, да говорим за бозайници. Ако някой си заколи кокошката, това винаги е по мъчителен начин. При това положение този текст обхваща и птиците.
Юлия Меранзова:
Как стоят нещата с административните санкции. Това е било едно от принципните възражения на Министерството на правосъдието срещу тези текстове и при предишното им обсъждане в Наказателния кодекс преди две години. Когато говорихме тук на първото четене на законопроектите, личното ми мнение и такова становище сме изразили, че ако има административни санкции, които са значителни – тежки глоби и т.н., не е ли достатъчно.
Евдокия Манева:
Така е в цялото европейско законодателство. Трябва да го познавате. Няма страна, в която особената жестокост към животните, към гръбначните, включително и към птиците е инкриминирана. Само в България това не може да стане. 19 век е станало в Англия. Този разширеният текст е взет от английския закон.
Как може да поставяте този въпрос? Бихме могли да ви покажем десетки страници.
Птиците са гръбначни животни, защото ако погледнете в Закона за ветеринарномедицинската дейност има специални изисквания за клане на птици. Птиците, които ние ядем, трябва да са заклани по специален начин, за да не бъдат в стрес. Те се зашеметяват още в началото на поточната линия, след това им се отрязва главата и всичко останало, което се прави, за да не бъде птицата в стрес, да не отделя адреналин и т.н.
Юлия Меранзова:
Г-жо Манева, един последен въпрос. В тези текстове, които са в законите, остават ли някакви административни санкции или директно отиваме на наказателни санкции.
Янаки Стоилов:
В Закона за защита на животните дали има административни санкции.
Евдокия Манева:
Няма за особена жестокост. Вие си спомняте, че когато се прави този закон, отпадна, защото беше казано, че не можем със специален закон да променяме Наказателния кодекс и останаха тези текстове за особената жестокост и боевете.
По следния текст – ал. 3, ако това създава вероятност да се създадат проблеми в МВР и т.н., нека да отпадне ал. 3 и въпросът ще се реши със самия факт на инкриминиране на боевете.
Иван Иванов:
Г-н Председателя, по отношение на размера на глобите.
В двата нови члена (325а и 325б) прави впечатление, че има глоби включително и до петнадесет хиляди лева. Това е чл. 325б, ал. 2, където няма долна граница. Мисля, че и г-жа Манева и аз в предложенията, които сме направили, сме давали и долна и горна граница. Като се каже до петнадесет хиляди лева това означава ли, че може да е сто лева. (Може.)
Янаки Стоилов:
Правилно, ние трябва да сложим някакъв минимум и да намалим максимума, защото не можем да сложим от хиляда до петнадесет хиляди лева.
Евдокия Манева:
За боевете трябва да е поне хиляда долната граница. Това наистина е едно голямо престъпление.
Иван Иванов:
Аз мога да направя предложения, стига да бъдат приети.
По чл. 325а, ал. 1 глобата от хиляда до три хиляди лева. Това е за умишлено умъртвяване.
Янаки Стоилов:
По основния състав не е добре да има минимум. Даже да помислим дали да остане до три хиляди лева, но е по-добре да няма минимум там.
Иван Иванов:
При повторното, когато глобата нараства до пет хиляди лева, нека да бъде от две до пет хиляди лева. По ал. 3.
Янаки Стоилов:
Да, по ал. 3 ще сложим минимум. Нека да бъде от хиляда до пет хиляди лева.
Иван Иванов:
По същия начин в чл. 325б, ал. 1, където глобата е до десет хиляди лева, да бъде от две хиляди до десет хиляди лева. Да има поне десетократен размер, т.е. от хиляда до десет хиляди лева.
В ал. 2 да бъде от две хиляди до петнадесет хиляди лева.
Борислав Ралчев:
Защо си представяте, че тази организация на боевете е нещо голямо, което събира над 200 човека.
Юлия Меранзова:
Лишаването от свобода да го махнем от ал. 1. Не може по чл. 187 за изтезаване на малолетно дете да е до една година и тук да е до една година.
Иван Иванов:
За изтезаване на малолетно дете трябва да е повече от една година.
Янаки Стоилов:
Вярно е. Ние предвиждаме за умъртвяване на животно лишаване от свобода или пробация плюс глоба. Тук би трябвало да махнем лишаване от свобода в основния състав.
В ал. 1 на чл. 325а да бъде: лишаване от свобода или пробация и глоба до три хиляди лева.”
В ал. 2 – пробация или глоба до три хиляди лева.
В ал. 3 става лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.
В чл. 325 става глоба от хиляда до пет хиляди лева.
За боевете трябва да падне лишаването от свобода. Да бъде пробация и глоба от хиляда до пет хиляди лева – по основния състав.
А по ал. 2 става лишаване от свобода до две години и глоба от две до десет хиляди лева.
Ал. 3 отпада.
Това е текстът на чл. 325б.
Борислав Ралчев:
Нещо не ми е ясно по ал. 3, т. 3 на чл. 325а. – “по начин или със средства опасни за живота или здравето на хора или животни.”
Янаки Стоилов:
Т. 3 трябва да отпадне. Какво значение има тя.
Евдокия Манева:
Защото може да се използва отрова, взривно вещество.
Янаки Стоилов:
Добре, нека да остане т. 3 на ал. 3. Остава т. 3.
Последното, с което днес трябва да завършим, е да формулираме в чл. 327 това, което вече говорихме.
В чл. 327 се записва отделна алинея, като се прецени коя да бъде като номерация, в която се казва: “който без съответно разрешение устройва хазартна игра с участие на животни”.
Николета Кузманова: “Хазартна игра” ли е?
Янаки Стоилов:
Как да не е хазартна игра, ако примерно те правят залагания за това кое животно ще спечели в нея.
Николета Кузманова:
Трябва да направим справка, за да не стане по-голямо объркване.
Янаки Стоилов:
Конните залагания не са ли хазартни.
Добре, помислете да формулирате в текста за хазарта, като може да не го наричаме “хазартна игра”, а който организира неразрешени състезания с животни, свързани със залагания, и съответната санкция.
То ще бъде в чл. 327 или в чл. 327а, като изпълнителното деяние бъде организиране на състезания без разрешение и със залагане.
Евдокия Манева: Благодаря ви много на всички.
Янаки Стоилов: Благодарим и ние.
Ирена Борисова:
Може ли само един кратък въпрос, понеже Вие казахте за международната уредба, а очевидно ние не сме запознати с нея. Колко от държавите имат такова криминализирано умъртвяване на животни в наказателно правната уредба.
Евдокия Манева:
Всички до една. Ще ви дам справка. Във всички европейски държави в наказателно правната уредба. Освен това има специален протокол на Европейския съюз, без да е директива, който препоръчва маса законодателни решения за животните.
Янаки Стоилов:
Въпросът тук е малко по друг. Навсякъде почти има някакви санкции срещу посегателствата към животни. Въпросът е дали те са престъпления, т.е. дали води към наказателна отговорност.
Евдокия Манева:
Текстовете, които са предложени тук, включително и за затвор са преписани от английския закон. Ще ви дам преведените материали.
Съвсем скоро имаше една нашумяла история за един известен американски спортист, който беше шест месеца в затвора по техния закон и 250 хил. долара глоба за това, че е убил някакво животно.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Закривам заседанието.


Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: