---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси

П Р О Т О К О Л
№ 9

Днес, 12.03.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –експерти - Юлия Меранзова и Юлия Митева; от Министерството на вътрешните работи – Николета Кузманова, началник на кабинета на министъра; от Главна прокуратура – Николай Георгиев, прокурор и от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
Обсъждане на второ четене на общия законопроект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 854-01-42 от 24.04.2008 г., внесен от Фатме Илияз; № 854-01-73 от 17.06.2008 г., внесен от Йордан Бакалов и група народни представители; № 854-01-87 от 16.07.2008 г., внесен от Николай Кънчев и група народни представители; № 854-01-91 от 23.07.2008 г., внесен от Волен Сидеров и група народни представители; № 854-01-113 от 15.10.2008 г., внесен от Ненко Темелков; № 854-01-153 от 28.11.2008 г., внесен от Яни Янев, Младен Червеняков и Четин Казак; № 854-01-157 от 03.12.2008 г., внесен от Четин Казак и група народни представители; № 902-01-5 от 09.01.2009 г., внесен от Министерския съвет; № 954-01-13 от 21.01.2009 г., внесен от Яни Янев; № 954-01-12 от 21.01.2009 г., внесен от Евдокия Манева и Елиана Масева и № 954-01-14 от 21.01.2009 г., внесен от Надка Балева и група народни представители -продължение.
Колеги, продължаваме нашата работа по обсъждане на предложенията за промени в Наказателния кодекс за второ четене.
Първият въпрос да бъде в рубриката на прегласуване, в което мога да допусна по едно изказване в подкрепа и оспорване.
Става дума за дискусията и решението, което на миналото заседание се прие за елементите на организирана престъпна група. Имахме възможност да направим непосредствено справка с Рамковото решение № 841 от 2008 г.на Съвета. В ал. 4 на преамбюла на решението изрично се посочва, че държавите членки могат да квалифицират други групи лица като престъпни организации, например такива, чиято цел не е финансова и от друг вид материална печалба, от което следва, че това не е абсолютно необходим елемент във всички случаи за определянето на престъпна организация. Аз смятам, че миналият път беше неточно, в значителна степен и превратно, представянето на това решение и може би то е подвело някои от народните представители при формиране на тяхната позиция.
За това аз предлагам отново да се върнем към предложението на § 6 по отношение предложението на вносителя за отпадане на думите “и чрез, които се цели да се набави имотна облага”.
Има ли възражение срещу това? Заповядайте.
Юлия Меранзова:
Министерството на правосъдието поддържа изразеното становище, което предния път изразихме, че в никакъв случай, според нас, не трябва да отпада предвиждането за цел на организираната престъпност, не само защото и Конвенцията така го е предвидила. Ако искате подробните мотиви, които предния път министър Тачева прочете, бихме могли да ги представим отново.
Янаки Стоилов:
Не. Благодаря Ви. Ние разбираме, че това е вашето становище, което вие поддържате. Но оставете ни правото ние самите да тълкуваме. Дори, според мен, не става дума за тълкуване на решение, а за недобросъвестното му представяне.
Благодаря ви за становището. То ще бъде взето предвид при преценката на становищата.
Г-жа Доковска иска думата.
Даниела Доковска:
Г-н Председателю, позволявам си само една бележка към цитирания от Вас текст. Вие го цитирахте съвсем стриктно.
Но в този текст се казва, че държавите могат да приемат и други престъпни групи, в които не се изисква такава цел, каквито има в нашето законодателство. Има съучастие в предварителен сговор и други такива форми. Но задължително трябва да приемат, че организирана престъпна група е с користна цел. Могат и други, но дефиницията е дадена. Там е казано, че организирана престъпна група е тази, която действа с користна цел, а държавите могат и други. Но дефиницията е дадена абсолютно категорично. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Други мнения. Заповядайте, г-жо Кузманова.



Николета Кузманова:
Искам само да обърна внимание на народните представители, че рамковото решение борави с термина “престъпна група”, която означава, че ние към този момент в нашия Наказателен кодекс такава уредба изобщо нямаме. Определението, което обсъждаме в момента е “организирана престъпна група”. Въвеждането на рамковото решение в параметрите, които то залага за тази престъпна група, изисква промяна в цялостната концепция на организираната престъпност. Само ще илюстрирам, че според рамковото решение престъпна група са две или повече лица. В момента организираната ни престъпна група са три или повече лица. Рамковото решение изисква да са постигнали съгласие за престъпление, за което се предвиждат повече от четири години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. По сегашната уредба това са повече от три години лишаване от свобода или друго по-тежко наказание. Т.е. за да се инкорпорира рамковото решение в нашия Наказателен кодекс ще трябва да се направи цялостно преразглеждане какво държавата разбира под формулировката за организирана престъпна група. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че ако търсим общата логика на това решение извън само формално логическата, т.е. търсим и логиката за целите, които то преследва, според мен, отпадането на един от признаците създава по-високи стандарти на България в борбата с организираната престъпност. Защото колкото по-малко са признаците, толкова повече могат да бъдат приложени тези текстове. Така че в това отношение смятам, че България, ако се приеме, трябва да бъде поощрена, а не да възникват въпроси дали има някакво формално отклонение при казаното, че няма буквално тъждество в терминологията, която използват вътрешното законодателство и решението на Съвета.
Има ли от народните представители становище или да пристъпим към гласуване. Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
Г-н Председател, Вие сте абсолютно прав, но все пак трябва да държим сметка за този закон какъв е неговият обхват, какво цели, а не какви са прагматичните цели, до които се стремим. Защото правото си има канони, които трябва да се спазват. Ако характеристиката на тази дума - съответната “облага”, е налице и е елемент на състава, аз не виждам как ще я скочим. То тогава да направим един общ текст, който преследва цялата организирана престъпност, да не му слагаме никакви елементи и белези и работата ще стане.
Понеже сме Правна комисия и не е хубаво да слушаме такива неща, каквито се чуват в пленарна зала за закон Божи, нека да разсъждаваме като юристи.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Ралчев.
Да, за това го поставихме, защото както виждате има различни тълкувания на един и същи текст.
Има ли друго изказване от народните представители? Ако няма, да пристъпим към гласуване. Няма.
Поставям на гласуване предложението в § 6 за отпадане на цитирания израз. Който е “за”, моля да гласува. Седем гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Двама. Приема се отпадането.
Заповядайте, г-жо Антонова.
Надя Антонова:
Г-н Председател, аз бих помолила да ме освободите от заседанието на Комисията по правни въпроси, тъй като в момента тече заседанието на Комисията по бюджет и финанси с изслушване на министър Орешарски. Предоставила съм писмено становище по текстовете от Наказателния кодекс, което моля да се има предвид. Отчитайте моя глас така, както съм ви информирала, г-н Председател. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Продължаваме с § 36. Нека да чуем становището на прокуратурата, тъй като те се ангажираха да ни представят такова. Заповядайте, г-н Георгиев.
Николай Георгиев:
Ние представихме становище и по чл. 212. То не беше прието преди това в рамките на работната група в Министерството на правосъдието. Бяха изтъкнаха аргументи, че парламентът в смисъл Правната комисия се е занимавала преди около година време.
Предложението касаеше освен това, което е прието в момента от комисията, да се включи и “юридическо лице” в ал. 2 на чл. 212.
Предмет на документната измама да бъде и недвижими имоти.
Янаки Стоилов:
Както вървят нещата в годините на прехода ще трябва да помислим и за нов институт “кражба на недвижим имот”.
Николай Георгиев:
Само искам да вметна, а и практиката, която вероятно ви е известна, от 1979 г. до 1993 г. – от 1982 г. не само съдебната практика, а и законово е бил разрешен този въпрос и е било предмет на измамата. Ако някой се е занимавал и е видял какви са разсъжденията на Върховния съд с Решение 34 от 1979 г. ще стане ясно, че по същия начин стои въпроса и при кражбата и другите присвоителни престъпления. Така или иначе не става дума, че този, който получи, за това и законът използва този израза “получи”, не става собственик на предмета на престъплението, точно защото го прави чрез престъпление. В този смисъл там има достатъчно аргументи, които не намирам за необходимо да ги изтъквам.
Просто моята задача е да напомня, че сме направили такова предложение, а вие сте си в правото да го решите в една или друга посока.
Янаки Стоилов:
Т.е. Вие поддържате текста по вносителя.
Николай Георгиев:
Не. Мисля, че Вие имате предвид предложението на Прокуратурата, което се различава от вносителя.
Янаки Стоилов:
А какво точно е то, тъй като не съм сигурен дали като редакция в момента е пред мен. Моля да припомните вашето предложение.
Николай Георгиев:
Предложението беше да се създаде нова ал. 6. “Предходните алинеи се прилагат съответно и когато предмет на документната измама са недвижими вещи и вещни права върху недвижими вещи.”
Реплика: Няма го в обобщения проект. Но в първоначалния го има.
Янаки Стоилов:
Това е за допълнение на чл. 212?
Николай Георгиев:
Да. В случай, че не се приеме, алтернативно се предлага, да се създаде нова т. 6 на чл. 210.
Т.6. “Ако за улесняването на измамата е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание”- квалифициран състав тогава, когато става дума за измама, при която улесняващото престъпление е такова.
Янаки Стоилов:
“Т. 6. Ако за улесняването на измамата е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание.”
Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
Искам да попитам с Ваше разрешение.
Възможно ли е прокуратурата предлага нещо в работната група на министерството – не се приема. Предлага го в следващата работна група – не се приема. И сега при второто четене в Правната комисия прави предложение за нещо, което не фигурира тук. Ако това е възможно, аз имам също нови идеи.
Янаки Стоилов:
Възможно е, ако това се поддържа от народен представител, член на комисията, който го поддържа и би могъл като член на комисията да направи устно предложение между двете четения. Само в този случай е възможно.
Даниела Доковска:
В момента го прави представител на прокуратурата. Да не говорим за изключителната научна неиздържаност на това, което се предлага.
Какво пречи в момента на прокуратурата, ако има недвижим имот с един нотариален акт – това е чиста измама и отделно документно престъпление. Значи две деяния. Ако вие сега промените чл. 212 всички внесени ще се объркат тотално и ще последват съкрушителни оправдателни присъди поради това, че в обстоятелствената част няма да има данни за измама. Защо искаме да проваляме делата. Защо е това “улесняващо престъпление”, което е можело да бъде извършено заедно с измамата. Имат отделно документ с невярно съдържание, имат измама – осъждат ги за двете. Това е било откакто се помня.
Янаки Стоилов:
Тогава аз питам сегашните текстове, ако не се прилагат, защо не се прави, а се търси някакъв друг текст, който да се допълни към съществуващите уредби. Практически от какво се налага, според вас, това.
Даниела Доковска:
При две престъпления могат да ползват чл. 24.
Янаки Стоилов:
Г-жо Доковска, трансформирам вашите мотиви в един въпрос. След като сега са уредени съставите за тези, да ги наречем “съпътстващи или улесняващи” основното в текста престъпление, защо се предлага друго съдържание, допълващо освен това, което съществува в момента като възможност. Има ли някакви проблеми от практическа гледна точка, които се срещат.
Николай Георгиев:
Дотолкова доколкото практиката в прокуратурата са изтъкнати като проблеми и така, както бяха обобщени, във връзка с които е направено предложението, всъщност се приема, че в случаите, когато бъде приет такъв състав самото доказване, формулиране на обвинението, било в постановлението за привличане в качеството на обвиняем, така също и в обвинителния акт, би се облекчило и на практика биха се свели до по.малко трудностите и пропуските, които се правят, които препятстват един или друг случай.
Янаки Стоилов:
Това е нещо като законодателно указание към уеднаквяване на практиката на прокуратурата. Така ли да го разбираме? Аз нещо подобно схванах от изказването.
Николай Георгиев:
Искам да кажа, че практиката по този начин е поднесла проблема, който съществува и ръководството на прокуратурата прави това предложения. В случая аз бях длъжен да повторя това, което е писмено дадено и не искам да взимам отношение различно от това в качеството си на Николай Георгиев.
Янаки Стоилов:
Г-жа Балева и след това г-жа Кузманова.
Надка Балева:
Г-н Председател, вярно е, че измамите с недвижими имоти растат. Не мога да кажа в каква прогресия. Но има нещо друго. Не може да се иска всичко да се сдъвче и да се поднесе в законова рамка на действащите магистрати. Защото така както колегите от прокуратурата, с най-голямото ми уважение към тази част от магистратската гилдия, да се твърди, че е ненаказуема кражба на средства с открадната дебитна карта, защото бил еди-какъв си размера. Имате чл. 195, квалифициран състав, даже до 10 години се предвижда, а не че не е наказуемо.
И няма никаква пречка да се постави въпроса, ако има противоречива практика, дори и с едно окръжно на прокуратурата, да се разясни на колегите, които са завършили юристи, минали са обучение на магистрати в Института по правосъдие, как да прилагат законите и какви квалификации могат да прилагат на база на това, с което разполагаме. Защото абсолютно права е колежката Доковска, че това означава прекратяване и връщане на всички висящи производства. Нето е привлечен по този текст, защото го е нямало тогава, а и нещо друго – ще остане, че оня е по-благоприятния и такава каша ще настъпи. Така че аз не подкрепям такова допълнение.
По отношение на юридическите лица – да.
Янаки Стоилов:
Не се налага да продължаваме дискусията, защото аз не видят някой, който да внася официално това предложение.
Подлагам на гласуване § 42 в редакцията, която е дадена в курсив, която съответства на предложението на вносителя. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма Въздържали се? Няма.
По § 37 няма предложения.
По § 38.
По § 39.
По тези три параграфа има ли предложения? Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Не ми е ясно защо защитата на културните ценности се надставя над защитата на всички останали ценности. С какво културната ценност трябва да бъде до шест години, а всичко останало – до три, до пет години. Не ми е ясно.
Янаки Стоилов:
Говорите за други материални и духовни ценности ли? В какъв контекст?
Борислав Ралчев:
Говоря за Раздел VІІ. Унищожаване и повреждане. Чл. 216. В чл. 216 сам за културната ценност скачаме за по-големи наказания. Изброяват се и изведнъж всички наказания стават по-ниски за сметка на културната ценност, която отива на шест години. Защото трябва да има мотиви.
Янаки Стоилов:
Ясен е въпросът. Има ли някой, който да отговори? Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Като един от вносителите на тези текстове, ще отговоря.
Колеги, културните ценности – това, което предвижда по принцип новия Закон за културното наследство, те имат характеристиката на нещо, което е неповторимо, невъзпроизведимо. Ясно е, че увреждането на една културна ценност, която е уникална по своя характер и невъзможността тя да бъде възстановена не може да бъде приравнена по защита с всичко останало, с което боравим ежедневно. От тази гледна точка ми се струва, че е оправдано да помислим за една п завишена защита на предметите, които представляват по своето естество културна ценност.
Това е била логиката, за да се предложат тези текстове.
Борислав Ралчев:
Дали намерената монета е по-ценна от електропреносна, електроразпределителна, газотранспортна и пр. система.
Яни Янев:
Разбира се, когато се касае за неща, които са определени по характеристиките и по приложението на Закона за културното наследство, които са с характеристика на културна ценност. Мога да кажа, че именно една намерена монета, която е възможно да е уникална, която да е белег на епоха и т.н., ако бъде унищожена, ние загубваме изобщо нещо, което може да бъде възпроизведено в историята на човечеството.
Това е логиката. Вие казахте енергопреносна система. Вероятно, ако се вгледаме в нещата, които са от нашия бит, ще има и още много други неща, които като стойност, като нещо, което се определя с пари, много по-скъпи. Ние говорим за това – възможно ли е електропреносната система, която се повреди, да я възпроизведем и възможно ли е, когато се повреди една културна ценност, тя да бъде възстановена във вида, в който я е запазила природата и я е пренесла от хилядолетия до наше време. За това става дума.
Надка Балева:
Говоря за специалния статут на културните ценности. Твърде разширен е обхвата на културни ценности. Аз бих поставила въпроса, колега Янев, дори не само със стойностното изражение. Говорим за ценностни критерии за ценности. За причинена смърт по непредпазливост на човек е до 3 години лишаване от свобода. Квалифициращото е до пет години. Ако е причинена с огнестрелно оръжие, силно отровни вещества, на две или повече лица (ал.2) – там е до пет. А изведнъж за културната ценност - до шест години. Колкото и да е уникално в оня огромен обем вещи, които са културни ценности, мисля че не е оправдано тази висока санкция, съпоставена със санкциите за престъпленията против личността.
Борислав Ралчев:
Още повече, че имаме и повреда и там ще започнем да говорим дали е умишлена или не и някои други неща.
Даниела Доковска:
Аз се присъединявам към становището, че ние постоянно засилваме наказателната репресия и като се приеме някой закон, се правят промени в Наказателния кодекс, за да станат санкциите все по-тежки и по-тежки. Това не е проблем на държавата. На държавата е проблем изпълнимостта на закона. Но ако народните представители приемат, че трябва да се завишават санкциите по тези три параграфа, най-малкото, което аз мисля, че на всяка цена трябва да се направи, да се промени понятието “щета”, с което Наказателният кодекс изобщо не си служи. Понятие “щета” в Наказателния кодекс няма.
В чл. 219, нова ал. 3 е записано: “..., независимо от размера на настъпилата щета.” Трябва да бъде “вреда”.
Освен това, какво значи размера на вредата, когато става дума за безстопанственост по отношение на културна ценност или документ.
Тук се въвеждат някакви много странни конструкции – “безстопанственост по отношение на документ”. Каква вреда може да настъпи, имуществена, от неуправлението на документа.
Не знам. Много новаторски се прави този Наказателен кодекс. То ме плаши просто.
Яни Янев:
Колеги, имайте предвид, че унищожаването или увреждането на културна ценност и специално, вие знаете, че това е свързано с незаконните разкопки, с които се увреждат културни ценности. Знаете, че това като цяло е елемент на организирана престъпна дейност в страната. Разкриването на тези престъпления е изключително сложно и тежко. Вие знаете каква е практиката в момента и констатациите, които са направени е, че търговията с културните ценности вече се изравнява по оборот с търговията с наркотици. Така че ще трябва да има възможност за това. Защото тези, които разкопават културните ценности и по този начин ги уреждат, те не са само инициирали се играчи на пазара. Те винаги са обвързани с някой, който ги купува и с някой, който е поел ангажимент да изстреля в чужбина даден предмет.
Борислав Ралчев:
Каква е разликата между пет и шест години.
Яни Янев:
Една година е разликата.
Янаки Стоилов:
Казаха се мотивите в подкрепа и в оспорване. Има ли нещо съществено, което да повлияе на досегашната аргументация?

Яни Янев:
Това, което се предлага тук е съобразено с това, което е прието със Закона за културното наследство.
Даниела Доковска:
Г-н Председателю, не може да има безстопанственост без вреда. Това всички го знаем.
Как така ще има безстопанственост по отношение на документ? Не съм чула такова нещо. Няма такава конструкция. Ако няма вреда, не може да има безстопанственост.
Яни Янев:
Нали ви е ясно, че когато за определени архивни документи, не се полага необходимата грижа за тяхното съхранение, знаете какво става. Когато ценни неща, които представляват елементи, които трябва да бъдат архивирани, или пък са архивирани, но не се съхраняват по съответния начин, именно поради обстоятелството на не полагане на необходимата грижа за съхранението на това имущество, то се унищожава и се унищожава безвъзвратно.
Борислав Ралчев:
Това е престъпление по непредпазливост, нали?
Николета Кузманова:
Аз си позволявам само по повод корекцията – замяната на термина “щета” с “вреда”. Не смятам, че е правилно терминът “щета” да се замени с “вреда”, тъй като това необосновано би разширило приложното поле на текста.
Вреда ще обхване всички възможни вреди. Терминът “щета” се използва на доста места в Наказателния кодекс, включително и в чл. 219, където е безстопанствеността. Така че коректно е така както е записано.
Даниела Доковска:
Щетата обхваща и пропуснатите ползи. Никога в наказателното право не може да се говори за пропусната полза. Просто не знам за какво си говорим в момента.
Янаки Стоилов:
В гражданското право непозволеното увреждане също дава възможност. Това е производна дискусия в зависимост от това дали ще се приеме текста или не.
Подлагам на гласуване трите параграфа в тяхната цялост, тъй като отношението към тях е еднозначно. Ако се приемат, ще уточняваме редакцията по терминологията в един от параграфите.
Който подкрепя тези текстове, моля да гласува. Трима “за”. Против? Двама “против”. Въздържали се? Четирима “въздържали се”. Не се подкрепят текстовете.
Тази дискусия ще продължи в пленарната зала. С това становище тези текстове ще бъдат внесени в залата.
По § 40. Няма. Предложения.
По § 41 – стотинките се превръщат в левове. Няма предложения.
По § 42 – няма предложение.
По § 43 – няма.
По § 44 също.
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Приемат се.
По § 45. По платежния инструмент няма предложения.
По § 46. Няма.
По § 47 – няма.
Има ли някакви становища по тези три параграфа? Заповядайте.
Николай Георгиева:
Ще взема отношение по § 46 и § 47. Мисля, че би било хубаво тези текстове така както са предложени да бъдат подкрепени със следните аргументи.
Тъй като до момента, така както е формулиран текстът в чл. 243, по този начин в чл. 244 и чл. 245 тогава, когато става дума за прокарване в обръщение или държане, се говори за подправени парични или други знаци по предходния текст, като в съдържанието на знаци не могат да се включат платежните инструменти, защото те не са знаци.
Янаки Стоилов:
Какви други знаци? Можете ли да илюстрирате, защото сигурно има практически проблеми.
Николай Георгиев:
Така както са посочени в текста на чл. 243 тук би трябвало да бъдат: паричните, таксовите и други марки, които са посочени в т. 2. По начало законодателството, което урежда уредбата на използването на платежните инструменти, сключването на договори и това какво включва в съдържателно отношение като услуга и в какво се заключава тази дейност, картите - за това предложението първоначално беше да бъдат изрично посочени като разплащателни дебитни и пр. банкови карти, но се възприе да се предложи по-общото “платежен инструмент”. Такъв в момента фигурира и в чл. 93, т. 24, свързани с чл. 249. Идеята е, че в случаите, когато става дума за подправяне на такива по същество банкови карти, прокарването, държането не може да бъде обхванато и не се обхваща от понятието “знаци”. По този начин на практика това не е инкриминирано.
Янаки Стоилов:
Те добавят “платежни инструменти”.
Николай Георгиев:
Това предлагаме да стане в чл. 244. Обаче е предложено чл. 244 и чл. 245 да отпаднат. Понеже се гласува да отпаднат и всъщност няма да се включат. Същото се отнася и за чл. 246.

Николета Кузманова:
Само искам да обърна внимание, че в § 45, чл. 243, ал. 2, т. 3 се изменя и се включва в т. 3 “платежни инструменти”.
Коректна е бележката, поставена под § 47, защото в чл. 246 препратката е към чл. 243 и реално обхваща всички изброявания по чл. 243. Ако се запази текстът, както е предложен, той ще звучи: “парични или други знаци, или платежни инструменти”. Т.е. ще повтори чл. 243, ал. 2.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е достатъчно ясно. Няма различие по същество. Но тъй като това са препращащи текстове към чл. 243, в който ние въвеждаме специално “т. 3. платежни инструменти”.
Дискусията като чели става излишна по-нататък. Имате ли нещо, което да ви смущава.
Николай Георгиев:
Нищо не се е променило. В момента вие правите една терминологична промяна. До момента бяха “банкови и други карти”. Ние ги заменяме с “платежни инструменти”. Другите текстове остават същите. Нищо не се е променило.
Янаки Стоилов:
Вие какво искате повече да се промени. Тези текстове са синхронизиращи.
Николай Георгиев:
Те са синхронизиращи, но в случая ние пак казваме и други знаци, в чието съдържание на понятието “знак” не влиза “платежният инструмент” като веществено средство.
Янаки Стоилов:
Нали платежният инструмент е в основния текст, към който препращат 243.
Николай Георгиев:
Парични знаци или други.
Мирослава Манолова-експерт:
Колега, при цялото ми уважение, обаче така както го аргументирате, излиза, че и в момента прокуратурата не може да прилага чл. 243, защото тълкува стеснително текста и излиза, че поправката в смисъла на чл. 244 не може да ви бъде прокарването в обръщение на таксова марка, което е нелепо.
Николай Георгиев:
Не искам да влизам в никакви спорове. Да не обобщаваме кой колко е работил и за какво става дума или кога защитаваме една или друга теза. В случая изобщо не се слушаме какво казахме. Изобщо не става дума за таксови и пр. марки. Става дума за това, че платежният инструмент, разновидност на който са различните банкови карти, не се включва в понятието “други знаци”. Ако проследите развитието на чл. 243 от създаването му досега точките за банковите карти са добавени допълнително, а текстовете за други знаци са фигурирали по-рано. Дали мълчаливо законът е разширил съдържанието на понятието “знаци”, при положение, че картата не е знак по своя характер. И речника да вземем, и каквото и да вземем при тълкуването на понятието “знаци” няма как да се съдържа в това понятие банкови и други карти. Това е.
Мирослава Манолова-експерт:
Колега, по вашето тълкуване в момента “и други знаци” по предходния член, нито таксовите марки, нито облигациите не са знаци. Чл. 244 препраща към чл. 243.
Янаки Стоилов:
Ние затъваме в тези неща, защото кодексът понякога си служи с твърде много термини, между които има в най-добрия случай нюанси, не отчетливи разлики и като се напластят много думи наистина се изправяме пред дилемата дали липсата на всяка една дума променя състава на престъплението. От формална гледна точка, това, което се каза, аз ще прочета чл. 246, ал. 3 в сегашната редакция, защото предполагам, че някои от вас не я следят, за да се ориентирате.
“Чл. 246 (3) Който изготвя, придобива, пази или укрива предмети, материали или оръдия, компютърни програми или елементи за защита на паричните знаци, за които знае, че са предназначени или че са послужили за подправка на парични или други знаци по чл. 243 се наказва с лишаване от свобода ....”.
Предлага се да се добави, както е по вносител, “или платежни инструменти”.
Тъй като съдържанието на ал. 2 на чл. 243 е по-широко, а позоваването е на една част от съдържанието на чл. 243, ал. 2. Т.е. те искат препращането да бъде в неговата пълнота, а не отчасти, за да не възниква най-малкото двусмислие дали се препраща към цялата ал. 2 или само към нейни елементи. Ще може ли да си остане текста по вносителя, който не се различава като идея. Но за да не възникват тези спорове, които виждаме, че се водят.
Другият подход е да се каже, че по чл. 243 ал. 2, т. 1, 2 и 3, за да е пълен. По-добре тогава препращането да е техническо и в пълнота, а не с частично изброяване.
Моля да го отразите това. Ще го променим: “ще са предназначени, или ще са послужили за подправка на какво. Защото иначе трябва да говорим аз марки и т.н. Трябва да кажем: “на знаци или платежни инструменти по чл. 243, ал. 2.” Т.е. препращането е ясно.
Така коригираме и по вносител и по работната група.
Гласуваме с тази редакция § 45, § 46 и § 47.
Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 48. Предлага се да отпадне. Какви мотиви има? Заповядайте.
Мирослава Манолова-експерт:
Идеята беше да отпадне този параграф и е да отпадне този параграф, тъй като с току-що приетото допълнение в чл. 212, че може да има документна измама и по отношение на физическо лице, това според мен, ще създаде изключителен проблем в практиката, защото не виждам как колегите ще преценят дали да прилагат чл. 248а или да прилагат по-тежката отговорност по чл. 212 и съответно съвкупност между чл. 209 и документно престъпление.
Това са аргументите да отпадането на този параграф. Т.е. в момента хипотезата е уредена и няма нужда от такова допълнение на текста в Наказателния кодекс.
Янаки Стоилов:
Има ли други разбирания? Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
Г-н Председателю, аз действително смятам, че ще се получи хаос с чл. 212, но няма да повтарям това, което вече каза колегата.
Но бих искала друг аспект да поставя на вашето внимание.
Как е възможно за престъпление, което не е тежко, защото се предвижда до пет години лишаване от свобода, да се предвижда и конфискация на част от имуществото на дееца. Законът става все по-регулистичен и по-объркан в санкционната му част.
Да отпадне. Но каква е тази конфискация за леко престъпление.
Янаки Стоилов:
Ние сме получили нещо, което е внесено от народните представители. При тази многообразност на темите за Наказателния кодекс, знаете, че всяко едно предложение на практика е един отделен закон.
Други изказвания? Г-н Ралчев, заповядайте.
Борислав Ралчев:
В чл. 248а имаме три алинеи, където извършител е този, който извършва и изпълнителното деяние. В това, което се предлага – който получи средства. Кой ги получава? Това не мога да го осъзная.
Янаки Стоилов:
Има ли предложения в подкрепа на текста?
Борислав Ралчев:
Нека да го осмислим малко. Това е сложна работа.
Янаки Стоилов:
Аз питам, тъй като досега всички изказвания оспорват текста и поддържат неговото отпадане, има ли предложения в защита на текста.
Г-жо Кузманова ,заповядайте.
Николета Кузманова:
Може би само да си позволя едно уточнение да направя по предназначението на този текст.
Чл. 248а, ал. 2 обхваща случаите, когато едно лице представи неверни сведения, за да получи средства от еврофондовете. Престъплението към момента по ал. 2 е формално престъпление. Т.е. самото деклариране на невярната информация е основание за наказателна отговорност. Предназначението на предложението за ал. 2 е да предвиди по-тежко наказуем състав тогава когато декларирала съм неверните сведения и съм получила парите. Това е идеята.
Ако не получа парите, ще бъде довършено престъпление по ал. 2. А става въпрос за случаите, когато като квалифициращ признак е предвиден резултат, както е в конкретния случай, ако са получени средства.
Янаки Стоилов:
Нека да не робуваме толкова на стилистиката, а първо на идеята, за да видим дали трябва да има тъждество между подателя и получателя. Или може един да е подал – той ще носи по ал. 2, а друг да е получил – той ще носи отговорност по ал. 5. Не знам каква е идеята. Ако подалият информация по ал. 2 получи средства, тогава ще е само за него. Но може би идеята е по-широка и не знам какво е. Трябва да уточним субекта. Може да е и единият и другият вариант. Кажете какво целим.
Николай Георгиев:
Така формулиран текстът на практика препраща пак към предходните алинеи и всъщност при онези хипотези, когато са получени средствата.
Само искам да вметна, че така както е формулиран, има хипотези, които не могат да се обхванат от чл. 212, нито от чл. 209. Всъщност препраща към горните алинеи и този, който е направил
Янаки Стоилов:
Разбирам, че Вие поддържате текста. Но излиза, че този, който е получил, а не е подал невярната информация, него ще го пуснем с парите, защото той е различен от подателя. Всички препращат към извършителя на формалното престъпление. Ал. 5 е по-обоснована, че може един да дава информацията, а друг да получава парите и след това той да си получава от него. Аз поставям този въпрос, защото има йерархия в тази организирана престъпна дейност. Едни са лицата, които поемат по-големия риск да подават информацията, но те я подават, за да получи друг парите. И този, който получава най-големите пари, той е чист благодетел и наказателно неотговорен.
Тази ал. 5 за мен би имала смисъл, ако насочва към получателя, който може и да не е от извършителите по предходните алинеи.
Даниела Доковска:
Г-н Председател, той не може да отговаря, след като друг дава неверните сведения. Ако някой даде вместо вас неверни сведения и вие получите пари по сметката си, вие ли ще отговаряте.

Янаки Стоилов:
Ако аз съм страна в този проект, наистина се замислям.
Даниела Доковска:
Не сте вие. Вие получавате пари по сметката си, но друг е дал неверни сведения.
Янаки Стоилов:
То не може без всякаква връзка да ги получи. Нека да ги изясним тези неща.
Николай Георгиев:
Все пак да съобразим ал. 2 и ал. 3 какво казват. Същото наказание се налага и на онзи, който представи, за да получи. Тук поначало съставите, които са предвидени, се свързват с това, че този който представя, ги представя с оглед той да получи.
Ал. 3 касае юридическо лице и представители на самото лице.
Янаки Стоилов:
Ал. 5 не ни казва кого визира. Дали всички тези по предходните алинеи, подали информацията и получили средствата, или ал. 5 има някаква по-амбициозна цел. Това от нейната редакция на мен не ми става ясно.
Борислав Ралчев:
Защо правихме нещо по чл. 212 и сега го правим пак. Аз ли не го разбирам.
Янаки Стоилов:
Може би този въпрос е трябвало да си зададем на по-ранен етап, защото една държава, която няма силни комплекси, би трябвало поне в еднаква степен да защитава собствения си бюджет и парите, които идват от бюджета на Европейския съюз. Излиза, че по-тежко е да излъжеш Европейския съюз, отколкото собствената си държава и ние не ги приравняваме тези две неща. Но така се движим в друга инерция.
Борислав Ралчев:
Този текст като приложно поле е чл. 212. Нека вносителят да ни го каже.
Мирослава Манолова-експерт:
Има квалифициран състав по чл. 212, ал. 3, когато имуществото е получено чрез документ с невярно съдържание или преправен или неистински е фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от него на българската държава.
Извинявам се на колегата, ако не ме е разбрал, но аз наистина не мога да разбера как ще се оправят, при положение, че по чл. 212, ал. 3 квалифицираният състав лишаването от свобода е от три до десет години, тук наказанието е лишаване от свобода до пет години. Как ще се оправят в хипотеза, в която аз представям неверни сведения чрез документ с такова съдържание. При всички положения въвеждам в заблуждение на базата на този документ, получавам средствата от европейските фондове или от такива, предоставени на българската държава, как ще преценя, че аз върша чл. 248а, ал. 5, защото съм ги получила средствата, а не чл. 212, ал. 3.
Николай Георгиев:
Както ви е известно чл. 212 както и други престъпления е присвоително. Той за това и казва, който чрез еди-какъв си документ направи еди-какво си с намерение да го присвои. Тук става дума, че една част от средствата се получават като кредити и се използват от тези програми. От обективна страна даже не съвпада състава.
Янаки Стоилов:
Имайте предвид, че в този случай той няма намерение да ги присвои, а просто да ги ползва и след това да ги върне, само използвайки по-облекчен начин, за да борави с тези пари.
В ал. 2 е само формално престъпление. Ако се установи, той ще носи отговорност, дори и без да ги е получил.
Значи ли, че се предлага ал. 5 да бъде: “Ако в резултат на деянието извършителят по ал. 2 е получил средства”, и т.н. Или “деецът”.
Ал. 3 е за търговец. Няма отношение към ал. 2.
Моля чуйте редакцията на ал. 5, но е доста тавтологична.
“Ал. 5. Ако в резултат на деянието, деецът по ал. 2 е получил средствата”, и т.н. - наказанието което се предлага.
Не е много добра редакцията, но това е смисълът.
Или може би така:
“Ако деецът по ал. 2 е получил средствата”.... Т.е. това е неговото съдържание, което може да се подкрепя или неподкрепя. Нали няма бележки по съдържанието, което трябва да се гласува.
Колеги, ще прочета текста, който ще гласуваме:
“Ако деецът по ал. 2 е получил средствата, наказанието е лишаване от свобода до пет години.”
Татяна Дончева:
Защо отпадна “в резултат на деянието”?
Янаки Стоилов:
Защото това обсъждахме – дали искаме да накажем някой, който не е извършител на формалното престъпление с получаването на парите. Но те казаха, че не е била това идеята.
Николета Кузманова:
Г-жо Дончева, това че не се оказва, че е резултат, не променя същината на текста. Защото реално резултатът е настъпил, тъй като по ал. 2 е формалното.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване текста до конфискацията. Тъй като имаше възражение, тя ще бъде гласувана отделно.
Който подкрепя ал. 5 в редакцията, която прочетох, по отношение на изпълнителното деяние и размера на лишаването от свобода, моля да гласува. Благодаря ви. Има ли против? Няма. Въздържали се? Двама.
Който подкрепя допълнението : “като съдът може да наложи конфискация на част от имуществото.”, да гласува. Трима “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Осем “въздържали се”. Не се приема текстът.
Преминаваме към § 49. По него има редакция. Г-жа Балева.
Надка Балева:
Първо, за мен е непонятно защо драстично се намаляват санкциите по чл. 249, след като това е едно изключително тежко престъпление, от което потърпевши са не само български граждани, а и чуждестранни лица.
Второ, какво искаме да кажем с промяна на досега действащото понятие “без съгласието на титуляра на платежното средство” с термина “оправомощен държател”. Какво означава оправомощен държател. За да е оправомощен, значи му е предоставен този платежен инструмент. “Без съгласието”, но ти си му предоставил, което означава съгласие. Или ако аз съм разрешила на сина си да изтегли от моята карта 100 лева, а той е изтеглил 200 лева, за тази разлика ли се отнася само изпълнителното деяние.
Янаки Стоилов:
Нека да отговорят какъв е смисълът на промяна на тази терминология.
Надка Балева:
Въпросите ми са два: драстично намаляване на санкциите, което означава даже и за това да си говорим, че не можеш да ползваш СРС за монтирането на устройства да вземеш чуждите данни. Не виждам логиката в предложенията, които са направени, и в двата им аспекта.
Янаки Стоилов:
Едното е терминологично. Другото е запазване на размера на сегашното наказание.
Има ли някой отговор на тези въпроси.
Николай Георгиев:
Аз останах с впечатлението, че миналия път тези текстове ги разисквахме.
Ще започна с “оправомощения държател”. Понеже текстът е внесен много отдавна в Министерството на правосъдието, той искаше да съгласува терминологията, която се ползва в момента в Закона за електронните платежни инструменти и платежни системи. Миналия път научихме, че току-що е минал в Бюджетна или в някаква друга комисия закон, който ще отмени този закон и въвежда друго понятие.
Въпросът е дали е необходимо точно така да стане?
В момента с новия закон се предлага “упълномощен ползвател”. По стария е “оправомощен държател”. А “титуляр”, аз всъщност не си спомням дали е било в съответствие с тогава действащия закон, по-скоро се свързва с основния носител на правото на ползване.
Янаки Стоилов:
Сега направихме справка. Този закон, който е гласуван днес влиза в сила от 1 ноември. Т.е. следващият парламент ще може да реши този въпрос, защото ние сега не можем да допуснем разминаване в терминологията. Остава старата терминология “титуляр”. Ясно ли е? (Разбрах.)
Николай Георгиев:
За санкцията, за която миналия път споменахме, но сега ще повторя пак, че всъщност на практика за престъпления, които представляват не малка обществена опасност и от друга страна са трудни за разкриване, ние по този начин с промяната на санкция – по принцип са предвидени в чл. 172 на Наказателно-процесуалния кодекс. Т.е. СРС са приложими за тях. Но променим ли санкцията, ние ги изключваме. Предлагаме да си остане. Или ако се коригира, ако има някакви причини, поне за тежко да бъде в най-лошия случай.
Янаки Стоилов:
Сега наказанието в основния състав е от две до осем години.
Николай Георгиев:
За всички състави.
Янаки Стоилов:
Тук се обоснова предложението за отпадане на този текст.
Той трябва да остане в частта “... и от това са настъпили значителни имуществени вреди” се заменят с “ако деянието не представлява по-тежко престъпление”. Само това остава от текста.
Юлия Меранзова:
Аз останах с впечатление от предния път, че се имаше предвид “оправомощен държател” в случаите, когато примерно един човек има две дебитни карти и на двете той е титуляр. Едната предостави на съпруга си или на съпругата си. И ако тази карта попадне у някого, това имахме предвид под “оправомощен държател”.
Янаки Стоилов:
Това, което казвате, е така, че титулярът може да даде съгласие някой да ползва картата му и това изключва престъплението.
Какво друго да направим.
Юлия Меранзова:
За това така беше направено предложението и така сме го имали предвид, а не да изключим “титуляра”. Това беше предложението на прокуратурата.

Янаки Стоилов:
Когато картата е открадната от титуляра и този, който я е откраднал я предоставя на друго лице, то няма съгласие на титуляра някой неизвесетен за него да му изтегли парите. Излиза така, че като чели понякога ние правим закона за хора с ограничени възможности за възприятия.
Яни Янев:
Титулярът има възможността, когато има желание да предостави някой да ползва от неговата сметка чрез дебитна карта да тегли средства, да издаде на този друга дебитна карта – на съпруга, на деца. И тук вече се получава разминаването между “Титуляр”, защото титулярът на сметката е едно лице, а от тази сметка могат да теглят двама-трима, четирима човека, на които той е дал съгласие, да им се дадат карти, за да теглят пари.
Янаки Стоилов:
Колеги, предлагам да не губим време в едно терминологично задълбаване в теми, които като чели нямат свое съдържание. Нека да гласуваме текста само в допълнението за настъпването на по-тежкото престъпление.
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се само в тази част предложението.
По § 50 няма предложение. Има ли някакви бележки? Заповядайте.
Даниела Доковска:
Г-н Председателю, не мога да разбера защо се прави тази промяна.
Първо, се завишава санкцията, въпреки че такива дела няма. И то драстично се завишава.
“Който употреби сила или заплашване с цел да принуди орган на властта”, сега се добавя “представител на обществеността” - добре, “частен съдебен изпълнител” – кое налага да се завиши санкцията. Никой не казва, няма мотиви.
Второ, защо полицейският орган е изведен отделно и санкцията е двойно по-висока? Той е орган на властта. Ако деянието бъде извършено срещу съдия е до три години, ако бъде извършено срещу местния полицай – от една година до шест години. Аз разбирам толерирането на полицията, но все пак някакви рамки трябва да има. Трябва да има все някаква етика при съставянето на законопроектите.
Янаки Стоилов:
Вие казвате, че по чл. 269 няма никакви досъдебни и съдебни производства?
Даниела Доковска:
Аз не мога да кажа дали за частните съдебни изпълнители и помощник частни изпълнители дали в момента няма, защото са от скоро. Обаче такива дела в практиката по начало е имало изключително малко по отношение на орган на власт и т.н. Важното е, че се завишава санкцията без обосновка. И ако някой извърши нещо срещу местния полицай, ще отговаря два пъти повече, отколкото ако го извърши срещу прокурор и съдия. Това е предполагам предложение на МВР. Те навсякъде са си наслагали тези предложения. Но мисля, че трябва да се сложи някаква спирачка в това.
Борислав Ралчев:
Каква е разликата между полицейски орган и орган на властта?
Даниела Доковска:
Той е полицейски орган. Но когато е извършена спрямо друг орган на властта, отговорността е два пъти по-малка.
Янаки Стоилов:
От името на вносителите на това предложение да чуем становище.
Николета Кузманова:
Г-н Председател, първо искам ад обърна внимание на народните представители, че и към момента от 2005 г. в ал. 2 на чл. 269 са изброени: представител на обществеността, частен съдебен изпълнител, и помощник частен съдебен изпълнител.
Същото така искам да обърна внимание, че ал. 1 не предвижда завишаване на наказанието, защото и към момента по ал. 1 е до три години лишаване от свобода или пробация.
А ал. 2 казва, същото наказание се налага и за случаите когато...
За жалост досъдебните производства по отношение на частните съдебни изпълнители вече не са малко се оказа, съвсем наскоро стана ясно, така че реално текстът приложение в тази част има.
Безспорен е фактът, че полицейските органи са вид органи на власт. Но също така безспорно е, че не е непозната правна техника за определени органи на властта да се предлага по-засилена защита. Законодателна рамка, че от тази категория органи на власт се ползват с по-висока защита. Вече са подкрепени няколко от текстовете в тази посока – и по чл. 78а, съществуват по чл. 116 и по чл. 131 от 1997 г.
Янаки Стоилов:
Бих искал да задам един въпрос.
Ние приехме засилена защита на полицейските органи, които се занимават с определени оперативни дейности, примерно, когато са свързани с масови прояви, защото те най-често са изложени на най-голям риск и срещу тях се извършват посегателства. Тук обаче става дума не за техните непосредствени действия в една такава усложнена обстановка, а за заплаха, която се упражнява по отношение на тях. И според мен, въпросът е резонен. С какво е по-опасно да се заплаши един полицай да не извърши това, което следва, от заплахата на един прокурор или съдия, примерно, да не се занимава с едно дело. И тук аз не намирам отговор и затова трябва да се дадат някакви аргументи в случаи на заплаха защо е засилена защитата.

Борислав Българинов:
Има много образувани дела и срещу нотариуси и срещу адвокати. Ние трябва ли да ги включим и тях тук, за да можем да обхванем целия кръг от хора, които във връзка с работата си получават такива заплахи.
Янаки Стоилов:
Има ли други бележки, въпроси? Няма. Можем ли да отделим спорното от безспорното в този текст преди гласуването в смисъл това, което среща подкрепа и това, което е оспоримо или като цяло да го гласуваме.
Г-жа Дончева.
Татяна Дончева:
Това не са излишни текстове и не е екстраваганция да са два пъти по-тежки санкциите. Но беше резон, според мен, въпросът на председателя, дали не трябва и органи на съдебната власт също да са тук. Вярно е, че по дефиниция съдията, прокурора, разследващия не са на предната линия. Но вижте какво стана. Последната година имаше два интересни процеса: единият Волен Сидеров, който си закара една цяла агитка в съдебната зала и общо взето не е ясно, ако следващия път влязат хуни могат ли да влязат и в саморазправа със съдебния състав.
Не знам защо правосъдието не обича “хулиганството”. Иначе всяко посегателство на полицай те биха могли да го използват, вместо да си предвиждат нов състав от една до шест години, нека да ги перкат за едро хулиганство по ал. 2 и какъв е проблемът. Даже още по-лесно, още по-обтекаемо.
И втория случай, за който си спомням, при делото на Маджо го охраняваше собствената му охрана в съдебната зала, не можах много да си представя, ако тръгнат тези мутри да се разправят с някой, защото да речем съдията е по-агресивен и иска от човека, който охраняват, определени показания, които той няма желание да дава или стане някаква друга конфликтна ситуация.
Янаки Стоилов:
По ал. 1 няма друго предложение, освен направеното.
По ал. 2 се допълва: “когато деянието по ал. 1 е извършено спрямо (добавяме) орган на съдебната власт или полицейски орган ...
По ал. 3 препраща към ал. 1 и 2 за действия в тълпа и т.н.
Това се оформя като предложение към текста.
Борислав Българинов:
По това, което направихме в момента, смятам, че трябва да включим и “органи на местната власт”. Защото кметът, примерно, разпорежда или не дава разрешение за извършване на митинг или нещо такова.
Янаки Стоилов:
Това го има в ал. 1. Няма го само в ал. 2.

Борислав Българинов:
Само питам. Всичко може да започне от него. Трябва ли специални правомощия.
Янаки Стоилов:
Добре. Ще гласуваме отделно ал. 2. Но ал. 2 все пак е свързана с правозащитни органи, които по професия се предполага, че извършват по-рискови дейности. Така че които го подкрепят, ще гласуват.
Борислав Българинов:
Аз ви дадох пример, че това също е рискова дейност.
Янаки Стоилов:
Рискова е. Но и професията на шофьора на линейката е рискова, защото кара с висока скорост.
Борислав Ралчев:
Защо делим органите на властта на важни и на по-малко важни.
Янаки Стоилов:
С вашето гласуване ще прецените дали ги делим или не. Оформиха се становищата. Има аргументи “за” и “против”.
Борислав Ралчев:
Защо напълнихте Наказателния кодекс със специални норми за полицията.
Янаки Стоилов:
Г-жа Кузманова иска думата.
Николета Кузманова:
В контекста на вашето предложение, тъй като използваната правна техника до момента е съдия, прокурор, следовател, но това поражда пък друг въпрос в тази връзка, тъй като полицейски орган изключва разследващите полицаи. И ако спазим логиката на вашето предложение би означавало: съдия, прокурор, следовател, полицейски орган или разследващ полицай.
Янаки Стоилов:
А предлагате ли ДАНС да се включи. Разследващият полицай не е ли разследващ орган?
Николета Кузманова:
Не. Не е полицейски орган.
Татяна Дончева:
Той няма полицейски функции, но това не значи, че не е полицейски орган.
Николета Кузманова:
Г-жо Дончева, написахме изрично кои дирекции са полицейски органи и досъдебно производство не е там. В чл. 53 от Закона за вътрешните работи изрично сме записали, че полицейски органи.
Янаки Стоилов:
Тогава да употребим термина “полицай”.
Николета Кузманова:
Не, не може. Защото терминът на Закона за МВР е “полицейски орган” и ще се получи разнобой.
Борислав Ралчев:
За да можем да бъдем еднакво справедливи, нека по ал. 1 да увеличим малко наказанието, и да оставим възможността съдът да преценява кой орган е по-заплашен и кой не е и конкретните случаи. Ако смятате, че до три години е малко, да го направим на пет години. Иначе се получава една дискреция, която на мен лично не ми е понятна.
Елиана Масева:
Какво значи “представител на обществеността”?
Реплика: Има такава норма.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към гласуване. Има няколко варианта, за което моля да се ориентирате.
Първо, във вида, в който е представен текста. Г-н Ралчев предлага алтернативно да няма втора алинея и да се завиши наказанието по ал. 2. Така че алтернативата е да съществува или не ал. 2. Там ще изброим списъка.
Борислав Ралчев:
Напротив, ще оставим само основния текст. И нека съдът да каже кой е по-важен и кой е по-красив.
Янаки Стоилов:
Вносителите, приемате ли такъв подход, за да знам как да подлагам на гласуване. Приемате ли увеличаване на наказанието по основния състав и отпадането на ал. 2. Т.е. тогава няма да има ал. 2.
Предложението е лишаване от свобода до пет години и пробация.
Татяна Дончева:
Шест години.
Янаки Стоилов:
Ако е шест години, трябва да сложим и минимум и тогава става още по-тежко. Аз предлагам пробацията да отпадне.
Вариантът, който, според мен, е обединяващ и балансиращ, е наказанието да бъде до пет години и отпадане на пробацията. Отпада ал. 2.
Остава ал. 3. “Когато престъплението по ал. 1 извършено от участници в тълпа, подбудителите и предводителите се наказват с лишаване от свобода от две до осем години.”
Да гласуваме предложения текст в двете алинеи без ал. 2 с уточнената санкция. Благодаря ви. Приема се.
По § 51, който става § 55. Вижте редакцията, която се предлага в болтвания текст.
Тук не трябва ли да приложим същия подход, който вече приехме, тъй като те са симетрични като субект на престъплението. Да се види по отношение на наказанието и да не създаваме ал. 2, защото така бихме изпаднали в асиметрия спрямо онзи текст, който приехме.
Борислав Ралчев:
И тук все пак изпълнителното деяние е само пречка, а нищо друго. Така че добре си е наказанието три години. Няма активни действия. Има само пречка.
Реплики:
То сега е три месеца, а сега се предлага една година.
Янаки Стоилов:
От този текст остава ли нещо?
Ал. 1 остава. Ал. 2 отпада. Т.у. т. 1 остава, т. 2 – отпада.
Николета Кузманова:
В ал. 3 трябва да останат думите: “по предходната алинея” се заменят с “на органа на властта”.
Янаки Стоилов:
Добре. А т. 4. Заповядайте.
Юлия Меранзова:
Това, което вносителят е предложил с добавяне “с контрол върху управлението или използването на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз” към ал. 2, колегите са предложили да се създаде ал. 4, което според нас е добре.
Янаки Стоилов:
Т.е. за по-високо наказание ли?
Юлия Меранзова:
Не. То е същото, само че като редакция е по-добро.
Янаки Стоилов:
Препращате към контрола за трафик на наркотични вещества приравнявате контрола за еврофондовете? Така ли е? (Да.)
Аз се опасявам и смятам, че вместо безкрайно да се развява до изхабяване знамето на санкциите, е по-добре да има някакви резултати в тази дейност. Защото на всеки несвършен въпрос ние отговаряме с нови текстове с не много по-добре свършена практическа работа. Не знам докога някой ще вярва на това нещо. Защото вече в България не се вярва, а и вярващите навън стават все по-малко.
Какви мотиви има за оспорване или подкрепа на този текст. Ще гласуваме и ал. 4. Ще повторя какво гласуваме:
Гласуваме т. 1 както е предложена;
Т. 2 отпада
Т. 3 както е предложена, препращайки към първата.
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Отделно гласуваме т. 4, респ. ал. 4. Които са “за”, моля да гласуват. Пет “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Един “въздържал се”. Не се приема. Остава текста, който в зала няма да се подкрепя от комисията. Но текстът ще го има в доклада.
По § 52. Тази тема вече я обсъждахме. Това са нови текстове.
По § 53 също, § 54 и § 55.
Гласуваме тези текстове. Който ги подкрепя, моля да гласува. Шест гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Четири “въздържали се”. Приемат се тези текстове.
По § 56. Няма предложения.
Надка Балева:
Г-н Председател, нещо пропуснах. Отнася се до чл. 278. Недоумение буди в мен ал. 2. “Когато културната ценност има особено висока научна или художествена стойност, наказанието е лишаване от свобода до четири години и глоба от хиляда до пет хиляди лева.”
Той субективно трябва да съзнава, че това, което е открил, пък не уведомил. Текстът е неприложим.
Янаки Стоилов:
Той малко е в ролята на експерт, който може да носи отговорност по непредпазливост. И тогава по основния състав.
Може да се направи предложение за отпадането й.
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
В края на краищата има правни системи с правни норми. Прочетете ал. 3 и ми кажете за какво престъпление става въпрос. (Чл. 278 (3)) Какви са тези терминологии?
Надка Балева:
“Ако е последвало унищожаване ... и когато деецът не е искал и не е допускал това.”
Кажете ми това каква форма на вина е?
Янаки Стоилов:
Разбирам, че има предложение за отпадане на ал. 3.
Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Комисията не подкрепя ал. 3 на чл. 278.
Борислав Ралчев:
Аз предлагам да отпадне и ал. 4. Чл. 278 има шест алинеи.
Янаки Стоилов:
Ние приехме вече всички текстове на чл. 278.
Борислав Ралчев:
Не сме приели нищо. Ако вие сте ги приели, запишете си го на вашата сметка. Ние не сме го приели.
Какъв е следващият текст? Имам предвид ал. 4.
Янаки Стоилов:
Няма да се връщаме на текст по текст.

Борислав Ралчев:
Г-н Председател, ако вие галопирате по текстовете, кажете да станем да си ходим. Ако за Вас всичко е толкова елементарно, за мен не е.
Янаки Стоилов:
Не е елементарно!
Борислав Ралчев:
Аз съм член на Комисията. Колегите също и няма защо да ни пришпорвате.
Янаки Стоилов:
Кажете какво предлагате да се прегласува от гласуваните текстове.
Борислав Ралчев:
Предлагам някой да обясни.
Янаки Стоилов:
Не да обясни. Какво предлагате да се прегласува.
Борислав Ралчев:
Целият чл. 278 се нуждае от обяснение. Това е една нова материя.
Янаки Стоилов:
Обясненията са били в рамките на първото четене. За второто няма предложения. Тук нямаше изказвания и се гласува. По чл. 278 приключваме.
Борислав Ралчев:
Предлагам чл. 278 целият да отпадне.
Надка Балева:
Той не е нов текст. Има го. Променя се, но има такъв текст.
Янаки Стоилов:
Не се направи искане за прегласуване по чл. 278.
По останалите разбрах, че има предложение за отпадане и за прегласуване. Кажете какво?
Татяна Дончева:
Г-н Председател, тази ал. 3, където отпадна, не беше ли по-добре да бъде “или” вместо да отпада цялата алинея. Предлагам в ал. 3 да стане: “..., когато деецът не е искал или не е допускал това”...., за да можем да хванем двете форми на непредпазливост.
Надка Балева:
Непредпазливост за изчезване? Как непредпазливост за изчезване.
Тотяна Дончева:
Ако ще обсъждаме текст по текст внимателно – “унищожаване, повреждане” има резон да се санкционира. “Изчезване”, ако имаш възражения по изпълнителното деяние, може да отпадне “изчезване”.
Яни Янев:
Когато една културна ценност не се съхрани, остави се времето я разрушава и тя изчезва. Няма я! Една културна ценност, когато не се съхранява, тя изчезва.
Янаки Стоилов:
Това не е изчезване. Изчезването е когато някой го е изнесъл без да се знае и да се визира кой. А това е повреждане. Как така изчезване без намесата на човек, който прави изнасянето.
Татяна Дончева:
Автор на тези текстове, доколкото знам, е Сашо Торнев. Тук не става въпрос харесва ли ни или не. И ако са имали предвид практически хипотези, ние бихме могли да ги извикаме.
Янаки Стоилов:
Не, няма да ги викаме. Аз бих искал тук да чуем вносителите на тези текстове. Но това, което чух за “изчезване”, за мен това не е изчезване, когато в резултат на повреждането вещта се е унищожила. Това не може да се нарече изчезване. Има унищожаване и повреждане.
Надка Балева:
Г-н Председател, направих процедурно предложение за отпадане на ал. 3 на чл. 278. Г-жа Дончева постави въпроса за прегласуване на отмяната с корекции в текста. Да се концентрираме по това.
Янаки Стоилов:
А има ли предложение за отпадане на думата “изчезване”, ако ал. 3 остане.
Надка Балева:
Моето предложение е изцяло да отпадне ал. 3.
Борислав Ралчев:
И то е логично. Защото ал. 1 като основен текст недоносителство. И това, че нас не съм го казал и ако изчезне и се унищожи.
Татяна Дончева:
Колеги, има някаква логика в подреждането на тези текстове.
Яни Янев:
И ще ви кажа защо е. Разискват се конкретни хипотези.
Когато имаме унищожаване или повреждане, имаме умишлено действие или непредпазливо действие към една културна ценност, която не е изчезнала.
Искате ли да ви кажа какво значи да изчезне? (Да, кажете.) Много просто. Разкрива се гробница с определени предмети или се намира документ, който е съществувал хилядолетие в някаква микросреда и който, когато е намерен, и не се занесе на специалиста, той се дезинтегрира – изчезва стенописа, защото влиза кислород и се разрушава. Изчезва! Това обаче не е предмет на умишленото или непредпазливо действие на този, който го е извършил. Това не са термини, които са употребени случайно. Колегата Дончева ви каза. Това не е прищявка нито на Яни Янев , нито на някой друг. Това са неща, които са мислени, работени са от експерти в тази област, проф. Стойнов ги е гледал.
Колеги, обясняваме ви всичко това, защото тук не става въпрос за някакви произволи.
Янаки Стоилов:
Ще дам думата и на г-жа Дончева и на г-н Ралчев. Но като се изказвате моля да отговорите и на още един въпрос.
Това, което се обясни, не попада ли в категорията унищожаване. Унищожаването трябва ли да е било винаги в резултат на умишлено действие или в резултат на това, че нещо е направено, но не са последвали дължимите действия и то пак може да се унищожило. Изчезването на стенописа е неговото унищожаване.
Като обсъждате допълнително, обяснете дали изчезването казва нещо повече от унищожаването.
Заповядайте, г-н Ралчев. След това г-жа Дончева. Ако има още някой желание, ще го чуем.
Борислав Ралчев:
Ал. 1 е недоносителство, казано грубо.
Ал. 3 започва “ако е последвало”. От кое? Ако е последвало, от недоносителството ли? (Да.)
Имаме текстове, когато имаш унищожение в резултат на лична инкриминация. А тук ако не си съобщил, че на “могилата Х” има нещо. Хайде де!
Татяна Дончева:
Ал. 1 не е недоносителство. Тук се криминализира не съобщаването на откриването, но ти си откривателят. Какви са рисковете и откъде е обществената опасност? Тя е да се унищожи откритието. Откъде може да се унищожи? То може да се унищожи от естество на материал, от липса на правилно съхранение. Защото ако аз съм открива в градината на баба ми нещо, което е разкопки, което е фрески, което е някаква друга работа и не искам да съобщя на властта, защото искам аз да си го имам за мене си. Ад не доноснича за съседа. Аз искам да си го имам за себе си. Но тъй като междувременно съм разровила гробницата, унищожени с стенописите, или документите, или нещо друго, тук предмет на опазване е културно историческо наследство. Не се занимаваме с донасяне и недонасяне. И казваме, че криминализираме, макар и с дребни наказания, защотоискаме да го съхраним. И ние не караме хората да си доносничат кой открил, пък не дал на държавата.
Борислав Ралчев:
Къде причинната връзка между първа и трета алинеи.
Татяна Дончева:
Причинната връзка е тъй като държавата не може да вземе мерки за опазване, не може да се създаде подходяща среда, не може да се създаде климатична инсталация, не може с препарати да обработва стенописи и т.н. От това е обществената опасност. Само, че в ал. 3 трябва да е “или”.
За изчезването? Въпросът е резонен. Дали унищожаване и повреждане? Не може да обхване всички хипотези, защото и изчезването е унищожаване. Ако ще изпарявания, ако ще заличавания.
Борислав Ралчев:
Деянието е по ал. 1. В ал. 3 няма деяние.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, да чуем още едно становище и преминаваме към гласуване.
Юлия Меранзова:
Г-н Председател, бих искала да попитам.
Това е от действащия чл. 278а. Т.е. близък е до него. Действащият чл. 278а в момента се криминализира. Който укрие паметник на културата или друга ценна историческа находка, съответно сега “културна ценност” и в продължение на две седмици съзнателно не съобщи на властта.
Янаки Стоилов:
Какво значи съзнателно? Не може ли несъзнателно да съобщи?
Юлия Меранзова:
Значи това му е умисълът. Той с такава цел, за която каза г-жа Дончева, не съобщава на властта.
Янаки Стоилов:
Искате да кажете, че той няма съзнание, че това е културна ценност и тогава моеж да не е съобщил.
Юлия Меранзова:
Не само. Според мен съзнателността обхваща несъобщаването на властта. Така ли е, г-жо Манолова. Бъркам ли?
Янаки Стоилов:
Аз ви питам за съзнателното. Защо го задавате.
Юлия Меранзова:
Аз питам защо сега го няма? Аз може не съзнателно да не съобщя, а просто да съм заминала за някъде.
Янаки Стоилов:
Заминаването не е субективна страна на деянието. То би имало смисъл, ако вие не може да оцените стойността на това нещо и тогава нямате умисъл и не съобщавате. Какво значи съзнателно. Може ли несъзнателно да съобщи?
Борислав Ралчев:
Само ми кажете кое е деянието по ал. 3.
Янаки Стоилов:
Въпросът е за ал. 1. Аз мисля, че няма какво да добавяме по ал. 1. Според мен, по ал. 1 сложим или не сложим съзнателно, то е умишлено престъпление. Може ли по непредпазливост да бъде извършено?
Колеги, цялата тази дискусия води към това да гласуваме предложението за отпадане на ал. 3. Ако тя остане, ще гласуваме корекциите в нея.
Който поддържа предложението за отпадане на ал. 3, моля да гласува. Четири гласа “за”. Против? Пет “против”. Ал. 3 остава.
Сега гласуваме отпадането на думата “изчезване” в ал. 3. Който е “за”, моля да гласува. Четири гласа “за”. Против? Един. Въздържали се? Няма. Отпада думата “изчезване”.
И накрая текстът на ал. 3 остава с “или”.
Други бележки по чл. 278 няма. Така ще отразим в становището на Комисията.
По чл. 278а не чух бележки за отпадане. Такива не се и правят в този доста по-късен момент от началната фаза на дискусията. Няма предложения по чл. 278а.
По чл. 278б има ли някакви възражения.
Борислав Ралчев:
Предлагам да отпадне целия текст и ще се мотивирам.
Не може да има пак текстове, които са “унищожаване, повреждане” и т.н. и тук да въвеждаме други текстове в тази връзка, защото вече ги отхвърлихме досега. Казахме, че унищожаването и повреждането ще се санкционира съобразно вещта по съображения на съда.
Янаки Стоилов:
Това е вече за своя вещ, а не за откриване на културна ценност.
Борислав Ралчев:
А какво означава ал. 2 на чл. 278б. “Длъжностно лице, което противозаконно даде разрешение”
Татяна Дончева:
Означава Божидар Димитров да даде разрешение под предлог, че не представлява ценност. Защото за да го унищожат им искат тапии.
Янаки Стоилов:
Постъпило е предложение за отпадане на чл. 278б. Който е “за”, моля да гласува. Един “за”. Против? Останалите са против. Не се приема предложението.
Юлия Меранзова:
Г-н Стоилов, искам да обърна внимание, като говорихме за наказанията по чл. 278б, ал. 1, не ми се струва “лишаване от свобода до четири години или с глоба от петстотин до хиляда лева”. Струва ми се, че не е съразмерно. Защото много е високо “лишаване от свобода до четири години или глоба”.
Борислав Ралчев:
Защото най-страшното в тази държава е археологията и животните! Другото е бадева.

Янаки Стоилов:
Тогава до три години да направим наказанието, а глобата от петстотин до две хиляди лева.
С това уточнение в ал. 1 приемаме чл. 278б – “до три години да направим наказанието, а глобата от петстотин до две хиляди лева”....
По § 56. По него няма предложения. Приема се.
По § 57, който става § 61. Има ли възражения по § 57. Заповядайте.
Мирослава Манолова-експерт:
Заедно с колегите от правосъдието предлагаме вместо “съдейства” да е “подпомага”.
Янаки Стоилов:
Добре. Приема се така.
По § 58 в новата редакция. Тук няма възражения. Приема се.
По § 59. Няма коментари. Приема се.
По § ???. Тук се появява МВР. Редакционна ли е поправката.
В чл. 294 трябва да добавим този именник: съдия, прокурор, следовател, разследващ полицай.
В чл. 294 се налага допълнително синхронизация. Вие го нямате в текста, с който разполагате. Това се налага като терминологично уточнение. Заменя се “лице от състава на Министерството на вътрешните работи”. Приема се.
По § 60. Каква е целта на този текст? Г-жа Кузманова.
Николета Кузманова:
Предназначението на текста е да въведе някаква санкция за случаите, когато не се изпълни заповед по Закона за домашното насилие. Защото в самия Закон за защита срещу домашното насилие не е предвидена дори административно наказателна разпоредба за това.
Към момента, когато се установи, че едно лице не изпълнява наложена такава заповед, полицейският орган уведомява прокурора. Това е текстът на Закона за защита и се спира до тук и нито има административна, нито има наказателна разпоредба.
Янаки Стоилов:
Благодаря за предложението. Мисля, че е основателно. Няма възражения срещу него. Приема се.
По § 61, който става § 65. Само отпада правоспособност. Другите неща остават в уточнения текст. Заповядайте.

Николета Кузманова:
По вносител се предлага нова ал. 3.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Приема се с тази редакция текстът. Става дума за чл. 308.


Борислав Ралчев:
Сигурни ли сте, че с изброяването на тези документи се изчерпва целият въпрос.
Янаки Стоилов:
Не, но ще могат да се добавят в зала, ако нещо сме пропуснали. Няма да възразим. Ще бъде като редакционно допълнение.
Борислав Ралчев:
Бих искал да изразя становище по този въпрос.
Янаки Стоилов:
Ако становището мотивира отпадане или промяна на текста.
Борислав Ралчев:
За отпадане. Защото характеристиката на един документ сама по себе си трябва да определи и всичик конкретни документи. Ако изтървем нещо?
Янаки Стоилов:
Ако изтървем нещо, ще мине по основния състав. Така че не е фатално. Не е едно и също някой да направи един такъв нотариален акт или някакво друго удостоверение. Подкрепяте ли текста?
Борислав Ралчев:
Поне материята за документни престъпления е чиста от панти века.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев предлага да отпадне този параграф. Който подкрепя неговото предложение, моля да гласува. Един “за”. Не се подкрепя отпадането. Остава текста.
Преминаваме към § 62. По него няма предложения. Добавя се “с користна цел”. Приемаме го. В основния състав е без нея, а тук е с тази квалификация.
По § 63. Тук казват, че няма минимум от шест месеца. Какво предлагате? Констатацията е вярна. Ако има минимум, какъв да бъде. От една до пет години? Или да няма минимум? Това ще бъде единствения текст, в който има минимум от шест месеца. Не е много убедително. Ако трябва, или да няма минимум, или да е една година. Какви са тези шест месеца.
Добре. Приема се тестът по вносител. В чл. 325 остава “от шест месеца до пет години”, което е по вносител.
Прескачаме текстовете за животните, защото миналия път ги приехме.
Борислав Ралчев:
Колеги, можем ли да въведем минимум шест месеца и ако може някой да ми го обясни. Предлагам да отпадне този текст.

Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев отново със закъснение предлага прегласуване.
Който поддържа отпадането на § 63, моля да гласува. Четири гласа “за”. Против? Един. Въздържали се? Не виждам. Не се подкрепя § 63.
Реплика:
Защо прескачаме текстовете за животните?
Янаки Стоилов:
Нищо не прескачаме. Тези текстове са обсъждани и гласувани миналия път. Сега повече няма да обсъждаме този въпрос. Миналия път тук бяха вносителите – г-жа Манева и г-н Иванов, и един час и половина обсъждахме редакцията за животните. Който е бил добър да дойде, е имал възможност каквото може да направи. В залата могат да се обсъждат два дни въпросите за защита за животните. Ако искате тези параграфи да отпаднат, може да поставите въпроса в зала. В залата бих приветствал обстойното обсъждане на тази тема още веднъж.
Моля сега да отворите закона на § 64. Предлага се редакция. Има ли бележки по чл. 339а? Заповядайте, г-жо Кузманова.
Николета Кузманова:
Бих искала да поставя въпроса за прегласуване на чл. 325.
Янаки Стоилов:
Ние го прегласувахме и при прегласуването не се подкрепя предложението на вносителя. В зала ще продължи да се обсъжда.
Николета Кузманова:
То е свързано с параграф от преходните и заключителните разпоредби.
Янаки Стоилов:
Искате и там да отпадне текста? Какво пречи да си остане в преходните разпоредби параграфа. Ако се налага по повод на преходните разпоредби нещо, което е логическо несъответствие, ще го чуем.
По § 64 няма бележки. Приема се.
По § 65. Това е прието.
Стигаме до § 66. Има ли бележки по § 66? Заповядайте.
Николай Георгиев:
Ръководството на прокуратурата изпрати писмени бележки в тази посока. Само искам д обърна внимание на аудиторията да се има предвид да се има предвид тази промяна, която се прави в чл. 371в с отваряне на възможни субекти на тези престъпления, които са наречени военни. Всъщност характерът на дейността на дирекциите остава една и съща и всъщност ще се лиши от ефективна наказателно правна защита. Ще остане един текст, който касае пускането на затворник и на практика нищо не се е променило по същество в дейността, а единствено има една промяна в НПК, която струва ми се неправилно отново се свързва с необходимост да се промени.
Борислав Ралчев:
Това е големият спор – дали дейността или заглавието.
Янаки Стоилов:
Ако се приеме този текст на § 66 служителите в затворите за извършените от тях престъпления ще отговарят пред общите съдилища.
Николай Георгиев:
Не, не е за това кой е компетентният. Тук всъщност ги изключват като субекти на военните престъпления.
Янаки Стоилов:
Да, за това говорим, само че в материално правния аспект, не в процесуалния.
Николай Георгиев:
Те не могат да бъдат субекти на престъпленията по Глава 13, която касае освен за чинопочитание и пр. неща, които са несъществени, касае патрулна, постова, конвойна и друга служба. А като характер на труда, който те осъществяват, те продължават да го работят.
Янаки Стоилов:
Т.е. Вие оспорвате този текст, защото смятате, че дейността им по същество трябва да си върви по санкциите, които съществуват.
Николай Георгиев:
Действително законодателството в тази част има проблеми с терминология и пр., но на практика сега няма да има наказателно правна защита по същество на такива деяния, осъществени от такива служители, които се извършват.
Янаки Стоилов:
Няма да има квалифицирана защита, защото те ще бъдат санкционирани. (Не.) Ако има извършено такова деяние, те ще вървят по общите състави.
Николай Георгиев:
Общите са чл. 282, например. Но там има друга цел.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате Вие? (Да отпадне този текст.) Добре. Друго мнение има ли?
Надка Балева:
Моето мнение е обратното, защото не можем да ги включим в глава “Военни престъпления”, които по съществото си са: военнослужещи, генерали резервисти и т.н. Не само по чл. 282 общия текст. Имаме специални текстове: “причинена телесна повреда от длъжностно лице при и по повод изпълнение на служебните му задължения.” Те остават в тези текстове.
Янаки Стоилов:
Добре, г-жо Балева, Вие поддържате текста по вносител.
Да чуем и МВР. Имате ли отношение по темата?


Николета Кузманова:
Бяхме направили предложение на първо четене, но не го подновихме, да се включи и МВР в този параграф. А не го подновихме не заради друго, защото се оказа, че има престъпления, които нямат аналог на друго място в кодекса, а реално съществуват като възможни за извършване от нашата категория служители.
Янаки Стоилов:
Какво предлагате сега?
Николета Кузманова:
Ние не сме предложили нищо по този параграф.
Янаки Стоилов:
Аз Ви питам сега какво предлагате. Дали да остане, дали да отпадне или нещо различно като редакция.
Николета Кузманова:
Проблемът е идентичен с Главна дирекция “Охрана”. При тях, ако отпаднат оттук, за определени престъпления ще остане вакуум.
Янаки Стоилов:
Т.е. Вие поддържате оставането на текста по вносител.
Николета Кузманова:
Внесли сме го и няма как да кажем нещо различно.
Янаки Стоилов:
Добре. Гласуваме § 66. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря. Против? Един против. Въздържали? Един въздържал се.
Г-жо Кузманова, смятате ли че нещо за МВР аналогично трябва да се запише.
Николета Кузманова:
Не, не смятам.
Янаки Стоилов:
По § 67, който става § 71. По точките има ли нещо? Те са по-скоро терминологични, така ли е? (Да.)
Във връзка с това, което се въведе като завишена отговорност за престъпленията с купуване на гласове. Дали те да се вписват за прилагането на специални разузнавателни средства, тъй като, ако това се смята да се направи, трябва да се запише някъде. Аз ви поставям и двата въпроса. Те са открити.
По § 71 няма проблеми по същество. По т. 3 във връзка с чл. 172.
Борислав Ралчев:
И за културните ценности ли ще има специални разузнавателни средства.
Янаки Стоилов:
Въпросите са два. Ако има предложения те да се правят, да се мотивират накратко и да се гласуват. Чета § 71, в който има много неща и специално т. 3, на която трябва да обърнете внимание – дали трябва или не трябва да се допълни.
Г-н Янев и след това г-н Ралчев.
Яни Янев:
Правя предложения в тази насока за допълване в НПК с възможността за текстовете със завишеното наказание, като за съжаление като номера не ги помня, но които са приети и където е предвидено над пет години лишаване от свобода, в чл. 167 и в чл. 169г да има възможност да се прилагат специални разузнавателни средства.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Поставянето на политическите партии под контрол е много интересно нещо. Разбира се, че сме за санкции за купуване на гласове, но да се подслушват политическите партии, защото Иванчо ще каже, че еди-къде си става еди-какво си няма да стане.
Яни Янев:
Нали на всички е ясно, че уличният дилър, който купува гласовете, няма какво да го подслушваме, защото там ще го хванат или няма да го хванат. Но то не е и тежко престъпление и не е необходимо да бъде подслушван. Но ако ние имаме реалното намерение да се борим с това явление, вие знаете, че онази част, която не е на улицата, тя е тази, която предотвратява престъплението. Защото в противен случай ние ще кажем, да, ще бъдат отговорни уличните дилъри. И ако той някой ден реши да издаде някой друг, който му е дал парите или който е създал организацията. Това е. Другото няма да може да бъде разкрито. Повече от ясно е.
Борислав Ралчев:
Как ще стане това?
Янаки Стоилов:
Г-н Янев направи реплика. Г-н Ралчев, дубликата е отговор, а не въпрос. Ако имате отговор на репликата, да чуем.
Борислав Ралчев:
Въпросът съдържа всичик останали неща. Дайте ми една реална хипотеза ,в която когато някой няма да подаде данна, че става в еди-коя си политическа централа еди-какво си, няма да се случат всички слушалки.
Яни Янев:
Щом си мислите, че това ще става по политически централи, браво.
Борислав Ралчев:
Естествено, че ще става. Кое е браво? Трябва да бъдем реалисти.
Янаки Стоилов:
Аргументите и в двете посоки са ясни и оспорими. Да ги гласуваме.
Първо гласуваме предложението за допълнение, което е продължение на материално правния текст, който включва завишаването на санкцията и това са били вероятно и мотивите за предложението, за да се обсъдят процесуалните възможности за противодействие срещу това явление.
Подлагам на гласуване допълването в т. 3 на съответните състави по отношение на купуването на гласове. Който е “за”, моля да гласува. Четири гласа “за”. Против? Пет “против”. Въздържали се? Шест “въздържали се”. Предложението не се приема.
Но аз отсега казвам, че тази дискусия сигурно ще се възпроизведе в залата и там няма да може да се оспорва като процесуално недопустима. Т.е. това предложение по същество ще бъде обсъждано.
Елиана Масева:
Това предложение се прави сега. Защо ще бъде обсъждано в зала.
Янаки Стоилов:
Защото то кореспондира на един приет текст. И когато е свързан процесът с материята, според мен не е недопустимо неговото обсъждане в залата, без да се предопределя решението в едната или в другата посока.
Сега гласуваме чл. 71 във вида, в който е предложен текстът.
Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се текстът.
По § 68, респ. § 72. Това е редакционна промяна, уточняваща текста на вносителя. Моля да се гласува. Благодаря. Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По § 73. В него няма какво да гласуваме.
Юлия Меранзова:
По § 69, който става § 73, който е за Закона за административните нарушения и наказания.
Говорихме с колегите, когато работихме. Няма логика всички престъпления, както сме ги предложили, по разврата – от чл. 149, да се получи някаква облага от юридическо лице, и ние предлагаме да бъдат следните престъпления:
Янаки Стоилов:
Тук има дати и години. Какво предлагате?
Юлия Меранзова:
Думите “159в” се заменят със “152” и добавяме 152, ал. 3, т. 4. Мотив: Това е изнасилване с цел въвличане в последващи развратни действия или проституция.
Следващото, което сме предложили, е чл. 153 – съвкупление със служебна или материална зависимост. Обмислихме ги, не твърдя че сме прави, предлагаме да се включат.
Чл. 154а, новият, който сега комисията прие. Чл. 154а е: “Който, като даде или обещае облага, извърши блудствени действия или съвкупление с лице, ненавършило 18 годишна възраст, което се занимава с проституция.”
Чл. 155 – сводничество.
Чл. 155а с изменението, което сега се прие – установяване на контакт с лице, ненавършило 18 години за извършване на блудствено действие съвкупление, полово сношение или за създаване на порнографски материал.
Чл. 156 – отвлече друго лице, с цел да бъде предоставено за развратни действия.
Чл. 158а – който и по какъвто и да е начин набира и принуждава отделни лица, ненавършили 18 годишна възраст или групи от такива лица да извършват ...Също новоприет текст.
Това са текстовете, които предлагаме.
След това се поставя запетая и остава 159- 159г.
Янаки Стоилов:
По тези нови предложения има ли възражение за отпадане, за допълнение? Г-жа Кузманова.
Николета Кузманова:
По всички възразявам. Защото предназначението на тази отговорност по Закона за административните нарушения и наказания е една квази наказателна отговорност за юридически лица. Абсурдно е по същество юридическо лице да извърши изнасилване, дори и във връзка с всичик тези неща, които се изброяват – и отвличане с цел разврат. То логически противоречи на идеята на Закона за административните нарушения и наказания.
Отнася се за всички текстове, с изключение на трафика на хора, тъй като там е малко по-особено. Това което е по вносител. Но за всички останали – просто не мога да си представя как юридическо лице би ги извършило.
Янаки Стоилов:
По това предложение, което направи г-жа Меранзова, има ли някой народен представител, който го поддържа, за да знам дали да го гласуваме.
Юлия Меранзова:
Може ли само една реплика на г-жа Кузманова.
Янаки Стоилов:
Тази форма на реплики и дуплики между представители на изпълнителната власт не прилагаме, но заповядайте.
Юлия Меранзова:
Само едно изречение. Може аз да бъркам, но в Закона за административните нарушения и наказания се налага имуществена санкция на юридическото лице, което се е обогатили или би се обогатило от престъпление, извършено от някакъв негов представител. Естествено, че престъплението не е, но това е така в самия чл. 83а от Закона за административните нарушения и наказания.

Янаки Стоилов:
Той представителят на юридическото лице е извършил престъплението.
Има ли някой, който поддържа допълнителното предложение, а не който възразява, защото такова официално предложение все още няма.
Имали такова предложение? Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Аз го поддържам. Поддържам абсолютно всички текстове, които предвиждат имуществена санкция по чл. 83 от Закона за административните нарушения и наказания. По своето естество е ясно, че извършителят е едно отделно физическо лице и не е идентично с юридическото лице. Имуществената санкция е санкция за последици – имуществена облага, и тя няма пряка причинно следствена връзка от престъплението. За това обхващането е предмет на доказване и ако се установи, че това юридическо лице е получило средства или имуществена облага по повод на извършените престъпления, тогава ще се наложи санкцията. То не е някакъв автоматичен ред на прилагане на тези текстове.
Янаки Стоилов:
Предложението е формулирано.
Юлия Меранзова:
Г-н Председателю, бих искала да обърна внимание, че вносителят е внесъл предложението с още по-голям обхват – от 149 до 159г., което е всичко.
Надка Балева:
Чл. 154а. Какво означава това. Този текст като изпълнително деяние е толкова сложно и противоречащо на всякаква логика и закони. Ще си позволя да го прочета.
“Чл. 154а. Който като даде или обещае облага, извърши блудствени действия или съвкупление с лице, ненавършило 18 годишна възраст, което се занимава с проституция, се наказва с лишаване от свобода до три години.”
Първо, с този текст ние приемаме, че узаконяваме проституцията на пълнолетните. Това е логиката.
Янаки Стоилов:
Предлагате да отпадне “което се занимава”, така ли?
Надка Балева:
И още един аргумент. За да докажеш престъпление по този нов текст, трябва първо да докажеш задължително, че онова лице се занимава с проституция. Къде е тежестта? Към кое се стремим? Кого санкционираме? Няма логика в този текст.
Юлия Меранзова:
Г-жо Балева, доста сериозно дебатирахме предния път тук. Това е във връзка с Конвенцията на Съвета на Европа за борба със сексуалната експлоатация на децата и изключително сериозно е поставен въпросът за санкциониране на клиентите на детска проституция. Според вносителя, не би могло да се приеме, че по този начин се узаконява проституцията.
Янаки Стоилов:
И още един въпрос. Това означава ли, че по отношение на непълнолетно лице, което бъде склонено с имуществена облага, се извършват тези действия, но то по никакъв начин не попада в тази категория на проститутките, тогава той е наказателно незащитен. Т.е. означава ли тогава, че тези лица, които поначало не злоупотребяват с предоставянето на подобен род услуги срещу облага, че срещу тях проявяваме по-голяма толерантност да бъдат склонявани чрез тези действия към сексуално подобно поведение за разлика от другите, които по занятие се занимават с това нещо.
Юлия Меранзова:
По тези текстове имахме предвид евентуално да ги направим като квалифицирани състави към действащите чл. 149 и чл. 151, където имаме основни текстове. По чл. 149 е от една до шест години.
“Чл. 149 (1) Който извърши действие с цел да възбуди или удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на лице ненавършило 14 годишна възраст.”
Янаки Стоилов:
Това няма никаква връзка с другия състав. Това е друг състав.
Моят въпрос се свежда до това. Не се ли оказва, че с една по-голяма наказателно правна защита на непълнолетните лица, които се занимават с проституция от тези, които при същите обстоятелства не се занимават с това.
Николета Кузманова:
Към момента ние нямаме забрана за предоставяне на сексуални услуги срещу заплащане в българското законодателство. От гледна точка на правилата на морала обаче кой възприема, кой не възприема, е въпрос на лично вътрешно убеждение. Когато става въпрос за лице, ненавършило 18 години, което предоставя сексуални услуги срещу заплащане, би следвало държавата да постави една висока наказателно правна защита по отношение на тези лица чрез санкциониране на хората, които ги използват. Това е идеята на текста. И за това наказателната отговорност е за лицето, което ползва услугата, а не за това, което я предоставя.
Елиана Масева:
Когато непълнолетното срещу заплащане извършва, какво става тогава.
Надка Балева:
Това е текстът на чл. 329. Това че той не се прилага, не значи че е отменен.

Николета Кузманова:
Няма забрана за проституцията. Включително има индиректно легализиране на тази дейност чрез Закона за доходите на физическите лица.
Не може в Наказателния кодекс да въведем състав на престъпление за тази категория лица, защото половината от тях ще са наказателно неотговорни според общите правила. Ако е до 14 години Наказателният кодекс казва, че той не носи отговорност. Ако е от 14 до 18 години носи, ако разбира свойството и значението на извършеното.
Янаки Стоилов:
Един пример. Едно лице, което е на 16-17 години и друго лице, което му предоставя някаква много скъпа вещ и по този го склонява, прави го сексуално по-отзивчиво. Това е напълно резонно. Тя не се занимава с проституция. Тя използва това стечение. След няколко месеца се появява друг подобен благодетел, който по същия начин я стимулира към едно поведение, но това не е проституция. За това казваме, че е обществено приемливо. А тези, които са се афиширали с етикета аз съм проститутка или по начина по който се обличат, ние им казваме, че те трябва да бъдат още по-силно защитени.
Николета Кузманова:
Чл. 155, ал. 1 – който склонява друго лице към проституция. Това е основният състав. Предоставянето на сексуална услуга срещу каквато и да е имотна облага, е проституция, без значение дали клиентът е един или са десет. Тогава склоняващият, предоставяйки материалната облага, реално ще попадне под ударите на чл.155, ал. 1.
Янаки Стоилов:
Г-жо Балева, предлагам тази дискусия да продължи в залата. Има основа и за едното и за другото решение. Тази дискусия я смятаме за неприключена.
Колеги, сега гласуваме предложението за допълнение на § 73 с тези текстове от административната в наказателната отговорност.
Които са “за”, моля да гласуват. Четирима “за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Допълва се текстът.
По § 70, който става § 74. Тук няма предложения.
По § 75. Приема се.
По § 71. Има ли предложения. Да се сложи от 100 до 500 лв. Защото вече 1000 лв. са наказателни санкции, освен ако не е за някакви имуществени облаги, придобити.
Николета Кузманова:
Не сме съгласни. Искаме да си остане, както сме го предложили, защото просто тази санкция е смешна. Ще ви дам най-пресния пример. При последните екшъни, които се разиграха на стадиона, масово се прилагаше Указа за борба с дребно хулиганство и се налагаха санкции от по 20 лв. Практиката в момента предпочита приложението на Указа за борба с дребно хулиганство вместо приложението на Наказателния кодекс.
Прегласувайки параграфа, с който отхвърлихте завишаването на наказанието при 325 и намаляването на санкцията - тук сега е от 10 до 200 лева.
Янаки Стоилов:
Сега не трябва ли да го направим от 50 до 500 лв.
Николета Кузманова:
Г-н Стоилов, в крайна сметка каква е целта. Така или иначе практиката не можем да я принудим по някакъв начин да си прилага Наказателния кодекс. Нека поне санкцията по Указа за борба с дребно хулиганство да е адекватна.
Янаки Стоилов:
Добре. Тогава приемаме от 100 до 500 лв. санкция. Приема се.
По § 76. Влиза в сила от 10 април. Само за този. Другият влиза по общия ред.
Юлия Меранзова:
С оглед на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража не знаем кога ще бъде приет.
Янаки Стоилов:
Тогава да кажем влиза в сила от влизането в сила на онзи закон, без да е определена датата. Така добре ли е? (Да.) Ние може при гласуването, ако има точна дата, да я запишем. Но ако няма, ще остане с този условен срок – от влизането в сила на другия закон, влизат в сила и тези разпоредби.
Има ли по тези параграфи нещо, което е пропуснато. Няма.
Благодаря ви за усърдната работа.
Закривам заседанието.
За следващата седмица допълнително ще насрочим заседанието и определим неговата тема. Благодаря.


Председател:
(Янаки Стоилов)



Стенограф-протоколчик: