---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси




П Р О Т О К О Л
№ 11


Днес, 26.03.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Виолета Обретенова и Мария Колева Кирилова; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС и Радка Петрова, член на ВСС; от Инспектората към ВСС – Ана Караиванова, главен инспектор, Незабравка Стоева и Петър Михайлов, инспектори; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Главна прокуратура – Петър Раймундов; от Национална следствена служба – Бойко Найденов, директор и Румен Георгиев, заместник директор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с единствена точка в дневния ред:
Обсъждане на второ четене на внесените предложения по общия законопроект, № 953-03-18 от 09.03.2009 г., на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-3 от 19.01.2009 г., внесен от Министерския съвет; № 854-01-117 от 17.10.2008 г., внесен от Бойко Великов и група народни представители и № 854-01-48 от 15.05.2008 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон.
Започваме по доклада.
По § 1 съм направил предложение, с което разполагате. Искам само да отбележа като мотив за него, е възможността на членове на Висшия съдебен съвет и на магистрати да участват в разработването и осъществяването на проекти, финансирани от Европейския съюз и от други международни организации, които имат отношение към дейността на съдебната власт, респ. това тяхно участие да може да бъде заплащано. Съществуват редица ограничения, включително и несъвместимости, така че според мен е подходящо тази възможност да бъде дадена. Тя не създава конфликт на интереси в тяхната дейност.
По § 1 има и предложение на г-н Янев, Мая Манолова и Марина Дикова.
Това са предложенията по § 1 с една и съща цел и с едно и също съдържание.
Има ли някакви въпроси и изказвания по този въпрос? Няма. Моля, които приемат предложението, да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По § 2. Към текста на вносителя се прави предложение за отпадане на няколко от включените в ал. 2 разпоредби. Става дума за това да не се получават средства за облекло, за средствата за задължително обществено и здравно осигуряване на членовете на Висшия съдебен съвет за сметка на бюджета и за получаването на обезщетение при освобождаването от длъжност след изтичане на мандата. Запазват се другите предложения, които се отнасят до по-високия процент за всяка година трудов стаж и за размера на отпуските.
Същото по-нататък предложение се отнася и за членовете на инспектората.
Това е предложението по § 2. Какви предложения имате по него? Заповядайте, г-жо Петрова.
Радка Петрова: член на Висшия съдебен съвет.
Аз моля народните представители да не уважат предложението за отпадане на чл. 221 и чл. 224 в § 2 от предложения проект, касаещ сумите за облекло и осигуряване на членовете на Висшия съдебен съвет. Моля да имате предвид, че става въпрос само за 22 човека. Тъй като знаете, че изборните членове на Висшия съдебен съвет са толкова. Нито бройката, нито пък статута на тези членове предполага лишаване от правата, които имат всички, работещи в съдебната система. Не става въпрос за тогите. Става въпрос за сумите за облекло и за осигуряване. Тези текстове са приложими за цялата съдебна система, включително и за нейната администрация.
Също така ще ползвам като аргументи разпоредбите в Закона за държавния служител, чл. 32 и чл. 38, чл. 39 и чл. 40, с аналогични разпоредби в Кодекса на труда, Закона за отбраната и въоръжените сили, Закона за МВР, както и правилника, Финансови правила по бюджета на Народното събрание, където са посочени всички тези привилегии, които ползват работещите във всички системи.
Съгласни сме с отпадането на чл. 225 и ще ви кажа защо. Членовете на Висшия съдебен съвет не получават обезщетенията си от Висшия съдебен съвет. Счита се, че след напускането на съответния орган от съдебната система, те получават обезщетение от съответния орган, така че като членове на Съвета няма какво да получават като обезщетение. Благодаря ви.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, за разяснението. Аз не исках да се впускам в мотивацията, но все пак е добре да се изясни правния статус на членовете на Висшия съдебен съвет. Веднъж те се наричат правителство на съдебната власт. Втори път се наричат държавни служители и все пак трябва да разберем. Все пак те са висши длъжностни лица и сравнението би трябвало да бъде веднъж с парламента и правителството. Вярно е, че те са орган за управление на съдебната власт и оттам черпите основания по всички права да бъдат приравнени към магистратите. Но техните функции са управленски, а не магистратски. Това са били мотивите.
Други изказвания има ли по тези текстове.
Борислав Ралчев:
От Ваша страна беше направено възражението администрация – магистратура. Нещо повече във връзка с аргументацията, която г-жа Петрова изложи, имаме или нямаме. Да бъдем по-коректни.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че са наясно колегите. Ако има някакви допълнителни въпроси, коментари, заповядайте. Г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Аз мисля да не тръгваме оттам как се нарича Висшият съдебен съвет. Алюзията към правителство на съдебната власт е само за да се подчертае, че всъщност това е ръководещият орган в третата власт. Иначе нищо общо и никакво приравняване не може да има с висшия орган на изпълнителната власт. И няма никаква логика и уредба в закона, която е трайно установена през годините, откакто съществува Закон за съдебната власт, в която единственият регламент беше за съдебните служители, които имат именно статут на работещи именно в органите на съдебната власт, точно членовете на органа за управление да бъдат извадени от същия статут. Така че това е било основанието да го изпишем изрично, тъй като другото означава, че има различен подход към тези, които са администрация и тези, които са органи. А ясно е, че не са магистрати членовете на Висшия съдебен съвет. Точно за това се налага и това подчертаване за приравняване на статута. В крайна сметка аз си мисля, че ако се цели някаква рестрикция, може да се получи и обратното. Защото, примерно, единият от текстовете, който визира тези прословути 2% за стаж, но не повече от 40, не изключвам, че някой биха могли да вземат повече, защото няма да има ограничението от 40%. А иначе всеки работодател може да прецени колко и какъв процент да дава такъв клас. Така че не виждам смисъла от това ограничаване. Не виждам целта. Ако е, за да се облекчи финансово системата, няма да доведе до този резултат. Ако е да има разлика в статута, няма правна логика, защото не може да има различен статут органът от собствената си администрация и от тези, които управлява.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Мингова.
Въпросът е по-малко финансов и повече принципен. И аз от това съм се водил, че в органите за управление няма тъждество между статута на членовете на самия орган и на обслужващата го администрация. Защото в правителството положението на министрите не е същото като на служителите от администрацията на Министерския съвет и отделните министерства. В Народното събрание също не е. Само в съдебната власт членовете на органа и служителите са напълно приравнени, а те имат различна роля и различни функции. Вярно е, че това дава и тези отражения, за които говорим, но аз наистина съм се ръководил от това, че те имат различен статут. Това не се оспорва. Не се получават от органите за управление дрехи за облекло. Магистратите и военните ги получават, защото имат определен тип униформено облекло. Това е общия мотив.
Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги, понеже симетрично този текст е включен и за инспекторите в Инспектората, с което се влошава и досегашното положение. Инспекторите бяха приравнени на съдебната администрация и се прилагаха в чл. 351 задължителното здравно осигуряване. Сега отпада с тези промени.
Аз действително не виждам основание повечето членове на инспектората, изключвам себе си, аз навършвам нормалната пенсионна възраст, но повечето членове на инспектората са досега действащи магистрати. И да им се влоши статуса, когато са отишли инспектори макар и за един ограничен мандат, аз не виждам логика и разум. Те ще се върнат по местата си, които се пазят по закон и там държавата ще им поема общественото осигуряване и здравното осигуряване. А докато са инспектори няма да получават средства за облекло, въпреки че и последната деловодителка и чистачка, макар че при нас нямаме чистачки на щат, получават тези средства. Струва ми се несправедливо и нелогично.
Аз не виждам защо трябва да им се влошава статута от това, че те са отишли да изпълняват една обществено полезна цел. Нека да се върнат с необходимия авторитет, а не да бягат от длъжността си и да търсим хора, които не са достатъчно подходящи.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жа Николова.
Елеонора Николова:
Аз мисля, че предложението, г-н Председател, което правите, е в противоречие с ал. 1 на чл. 29, защото там статута и възнаграждението на членовете на Висшия съдебен съвет е приравнено не към каквито и да е служители, а към съдия във върховен касационен съд. И това е логиката, че всъщност законът в своя първи вид приравнява колегите във Висшия съдебен съвет и Инспектората към статута на магистратите. Оттам нататък естествено са следващите се бонуси.
Разбира се, аз се присъединявам към казаното от г-жа Радка Петрова, че чл. 225 неуместно е посочен, защото възнаграждението за прослужено време се получава от нея и то по повод напускането и вливането им във Висшия съдебен съвет и Инспектората.
Мисля, че премахването на ал. 2 не произтича от съдържанието на ал. 1.
Янаки Стоилов:
Други становища има ли? Можем да пристъпим към гласуване.
Разбирам, че по отпадането на чл. 225 няма възражение, така че ще подложа на гласуване чл. 221 и (л. 224, които да отпаднат от текста на вносителя. Тези, които са “за”, моля да гласуват. Четирима “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Повечето са “въздържали се”. Не се приема предложението.
Отпада само чл. 225.
Тъй като трябваше да гласуваме и § 1 с допълнението и § 2 по вносител с изключение на чл. 225. Тези, които са “за”, моля да гласуват. Гласуваме основния текст с корекциите. Благодаря ви. Приема се.
По § 3. Предложение от Любен Корнезов. Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
С две думи. Подобно е и предложението на народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова.
Текстът в закона е до два пъти и половина. Става въпрос за администрацията. Разбира се в рамките на същия бюджет за тази година. Не става въпрос за даване на пари допълнително. Знам от колегите, че изпитват остра нужда от експерти и от служители. Става въпрос за 5-6 човека, доколкото знам. Но нека и те да кажат доколко това ги устройва, за да могат да функционират, тъй като те са постоянно действащ орган.
Янаки Стоилов:
Другите предложения са:
На г-жа Николова, но то е редакционно и на Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова, които предлагат всъщност да няма ограничение. Заповядайте.
Яни Янев:
Ние изхождаме от разбирането, че възможностите за назначаването и броя на служителите в рамките на системата се определят от средствата, които са заложени в бюджета. Единственият вероятно орган е Висшият съдебен съвет, на който са фиксирани възможностите за съотношение на администрация и основни членове. Поради тази причина и това ограничение практически създава възможност и за вътрешни размествания в системата, което би облекчило. Тук не става въпрос за увеличаване на щатове. Защото те не могат да излязат извън разходите, които са в бюджета, а възможността свободно да се оперира с наличните щатове в рамките, в които са назначени. За това ние предлагаме това изречение, което налага ограничението, да отпадне. Това е логиката.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Ясно са мотивите.
Г-н Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев:
Ще бъда съвсем кратък. Аз ще ви моля да подкрепите предложението на народния представител Яни Янев. Мисля, че когато приемахме на първо четене закона, аз изложих нашите съображения. Изобщо не става дума за увеличаване на бюджета. Нито настоящия бюджет да се увеличи, нито за следващата година.
Първо, парламентът е този, който определя бюджета. Ние можем да си пишем администрация с десетки хиляди души, но ще ги държим без заплати, защото той очевидно няма да ни даде бюджет за такава администрация. Става дума да имаме оперативната възможност да решим как да разпределим тази администрация не само на Висшия съдебен съвет. Защото тя обслужва не само Висшия съдебен съвет, тя обслужва съдебната система. Аз казах и миналия път. Можем да вземем администрация, да вземем бройки от районните и окръжните звена и да ги централизираме към нас и те да обслужват цялата система. Това е много по-ефективно, отколкото ако са разпръснати по районни и по окръжни нива. За това става дума.
Няма да говоря за това, че все пак е обидно по някакъв начин да се слагат някакви законови рамки на администрацията на Висшия съдебен съвет. Утре законодателят може да каже, че не можем да обитаваме повече от 10 стаи, примерно. Това е един подход, който аз не мога да го разбера, но не искам да се конфронтирам. Казвам само дайте ни възможност в рамките на този бюджет и на всеки следващ бюджет, който вие ще гласувате, да имаме по-голяма оперативна самостоятелност да разполагаме администрацията, включително в цялата съдебна власт било на централно ниво, било на местни нива. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Всъщност предложенията предлагат различен подход към един и същи проблем.
Г-н Янев и останалите колеги искат това да се урежда по целесъобразност в рамките на бюджета на Висшия съдебен съвет.
Г-н Корнезов запазва принципа, който сега се съдържа в закона, но се облекчава като численост.
Това е между което трябва да избираме.
Г-жа Мингова и г-жа Масева виждам че искат думата. Заповядайте, г-жо Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
С няколко думи. И на първо четене стана ясно. Аз мисля, че самата философия да има подобно ограничение в закона е сбъркана. Тя противоречи на Конституцията и ще ви кажа защо.
Първо, в Закона за съдебната власт в досегашната уредба е записано, че съответната администрация на отделните звена се приема от Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет може да определя броя на администрацията на нивата, които управлява, но не може да определя броя на собствената си администрация. Тогава може Народното събрание да определи броя на администрацията. Ако ние не можем да собствената си администрация да определим числеността след като ще управляваме цялото звено, а можем на по-долните нива, тогава къде е авторитетът на този орган пред самите административни ръководители от по-долните звена, тъй като ние определяме тяхната администрация, а не можем да определим собствената си. В крайна сметка това е конституционен орган.
Аз защитавам тази позиция и по отношение на Инспектората, има такова предложение, защото той също е орган в Конституцията. И се получава така, че Конституцията издига на такова ниво, конституционният законодател е възприел и конституирал тези органи. Това, което предопределил в правомощията на Народното събрание също го пише в Конституцията и то е с оглед формиране на състава и с оглед последващата форма на отчетност, която беше въведена с представяне на докладите.
Има разбира се и други правомощия. Но по отношение на това как конституционният орган ще си осъществява конституционните правомощия обикновеният законодател, според мен, няма опция. Погледнете от този ъгъл.
А чисто прагматично ние точно като постоянно действащ орган, и точно във връзка с конституиране на Инспектората към този момент имаме тройно увеличени дисциплинарни преписки. Вие можете ли да си представите как се обработват дисциплинарни дела. Това са мини наказателни процеси. Ние се задъхваме. Тук не става въпрос дали са три или четири, защото догодина не се знае какво ще се случи.
После, имаме амбицията да правим информационен център. Имаме амбицията по-добре да контролираме цялата работа на звената надолу точно, защото сме постоянно действащ орган. На практика ние сега се изолираме, защото не можем ние да ръководим чрез собствената си администрация такива функции в администрациите по места, които могат да бъдат централизирани. Например, връзките с обществеността. Сега всеки административен ръководител може да си назначава или трябва да назначава съответно лице PR, който да обслужва авторитета на системата чрез нейния имидж. Така се гради. Ние не можем да контролираме този процес, а бихме искали да го правим. Защото е много важно да се говори, да се действа и да се постулира това, което трябва да правят органите и звената, централно. Ние иначе ще назначаваме триста звена в съдебната система и триста ще си назначат. Защо да се плащат пари за триста ,когато ние можем да назначим двеста, говоря условно цифрата, бюджетът ще бъде оптимално изразходен.
Разбира се, че не става дума за нещо извън бюджетната рамка. Но този орган, точно защото е постоянно действащ, трябва да има оперативната самостоятелност да работи по-добре. Ако нещо не харесва, когато се отчитаме, ще кажете не си вършите работата. Следователно този орган може да претърпи други корекции, вече законодателят знае как и какви са му предоставени. По отношение на това да бъдем с вързани ръце, аз не виждам смисъла от една такава постановка. За това съвсем откровено и добронамерено призовавам не го правете, то не обслужва никаква цел.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Мингова. Г-жа Масева и след това г-н Ралчев.
Елиана Масева:
Уважаеми г-н Председателю,
Уважаеми представители на магистратурата и колеги,
Аз съм съгласна, че законодателят трябва все пак да се движи в рамка, която да дава наистина оперативна самостоятелност и да не навлиза в правомощията на съдебната власт. Мисля, че и на първо четене изказах подобни съображения. Само, че ако сме последователни, трябва да си спомним, че това ограничение беше въведено във връзка с констатирани някои доста произволни възнаграждения и назначения в предишния Висш съдебен съвет. И когато това нещо се приемаше беше подплатено с числа, с численост на персонала и т.н. Считам обаче, че не е редно. Навлизаме наистина в чужди териториални води и не е работа на законодателя с норматив какъвто и да било той – даже и три пъти и четири пъти, да ограничава управлението в съдебната власт. Защото това е процес на управление изграждането на администрацията.
Веднага искам да добавя, че има и още един принцип. Ние нарушаваме и един друг принцип, като определяме и възнагражденията на администрацията. Знаете, че на първо четене имаше предложение да се определи възнаграждение на администрацията равно на възнаграждението на магистратурата Трябва да решим всъщност кой от принципите да следваме и какви жертви да принесем в полза на това тази система да се развива и самостоятелно, и независимо, и ефективно. Ако ние със закон казваме какви са възнагражденията на администрацията, тогава не е работа само на Висшия съдебен съвет. Защото при изготвяне на бюджета на съдебната власт веднага се съобразяват законовите норми, изчислява се бюджетът, и се казва: Понеже законът изисква това, се изискват еди-какви си средства. За това броят не може да бъде безграничен, за това не може два пъти, трябва да е еди-колко си, защото държавата може да осигури толкова.
Казвайки това, трябва да дадем самостоятелност Висшият съдебен съвет да си определя числеността, със собствени нормативни актове да определя и възнагражденията, като се съобразява с възможностите и предложенията за бюджет от компетентните, съгласно Конституцията, органи.
Мисля, че това е по-редно. Така че едно от двете неща, трябва законодателят да се откаже и мисля, че най-разумно това да определя със закон възнаграждението.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, заповядайте и да приключим тази дискусия.
Борислав Ралчев:
И според мен, трябва да я приключим, още повече като става въпрос за цената на триците и брашното – въпрос, който се изясни.
Не става въпрос за това, че претенциите ни към съдебната власт и нейната висша администрация са към канцеларията й. Може да има някакви забележки към канцеларията, но претенциите са на други нива, то е очевидно да не се бъркаме там, където не ни е работата.
Янаки Стоилов:
Нещо в повече ли, г-жо Петрова, от казаното имате да споделите.
Радка Петрова:
Искам да кажа, че изложените аргументи относно числеността на администрацията при стария Закон за съдебната власт днес не са актуални, тъй като знаете, че сега има постоянно действащ Съвет, има Инспекторат и беше подчертано вече колко различни са функциите на сегашния Висш съдебен съвет и във връзка с конкурсното начало и във връзка с дисциплинарната практика, произхождаща от активната дейност на Инспектората. Сегашният Висш съдебен съвет на практика се получи, че е един първоинстанционен дисциплинарен съд. А пък относимо възнагражденията на някои членове на администрацията то е само разпореждането в чл. 357 за главния секретар и съдебния администратор, ние не възразяваме законодателят да промени тези разпоредби и да остави в единния класификатор да се определят възнагражденията на администрацията, като разбира се това ще се редуцира оптимално.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Антонова и след това ще гласуваме.
Надя Антонова:
Аз имам един, а може би и два въпроса към представителите на Висшия съдебен съвет.
Законът за съдебната власт по моя преценка е един особен закон, като казвам особен, не влагам някакво чувство или някаква преценка. В него се допускат съществени отклонения, т.е. той регламентира и отпуски, регламентира 2%, регламентира здравни осигуровки, включително парите за тогите, майчинството и ако съдията се премести, и командировъчните му регламентира. Освен това и размерът на възнагражденията.
Този подход в Закона за съдебната власт, който ние сме го допуснали при ваше съучастие в значителна степен се отклонява от всички устройствени закони на другите видове власти по моя скромна преценка.
Смятате ли вие, че съдебната власт и нейната администрация трябва в определени моменти да бъде адекватна по статут с другите видове власти. Вашата администрация нещо различно ли е по статут и по права от администрацията на парламента, който, ако не ме лъже памет, също е конституционен орган. Вашата администрация и нейната численост нещо по-различно ли е от администрацията на Министерския съвет, който също, ако ме не лъже памет, е конституционен орган. И общинската администрация! Защото числеността и на администрацията на парламента, и на Министерския съвет и на общините – числеността и структурата на администрацията е регламентирана. Има съотношение, знае се каква дирекция може да има. В Закона за администрацията се регламентира структурата на държавната администрация и на общинската администрация. Така че същият подход сме възприели. В Закона за администрацията казваме колко човека трябва да има в една дирекция, колко човека в сектор и т.н. Този подход е същия.
Искам да попитам трябва ли в тази държава, според вас, да има някакъв синхрон в статута, в привилегиите между съдебната администрация и администрацията на парламента, на общините и на изпълнителната власт.
Янаки Стоилов:
Ще пристъпим към гласуване. Не са необходими повече изказвания. Ясни са мотивите, ясни са вариантите за решение на въпроса. Всеки един от тях има своята обосновка. Преминаваме към гласуване.
Първо ще гласуваме предложението за отпадане на ал. 3 в чл. 30 –това, което се предлага от вносителите - изречение второ. Тези, които поддържат този вариант, моля да гласуват. Седем гласа “за”.
Нека да гласуваме предложението на г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Аз ще се присъединя към това, което се възприеме.
Янаки Стоилов:
За това нека другия вариант да положим на гласуване, за да видим кой подход има мнозинство.
Които са “за” предложението на г-н Корнезов, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Приема се предложението на г-н Корнезов с осем на седем гласа.
Целият текст се приема с тази корекция в съдържание, като думите “два пъти и половина” се заменят с “три пъти”.
Предложението на г-жа Елеонора Николова го приемаме като редакционно предложение.
По § 4 - по него няма предложения. Сега имате ли други предложения. Няма.
По § 5 също.
Приемаме § 4 и § 5 в съдържанието, което имат по вносител в доклада.
По § 6 има две идентични предложения за отпадане на този параграф – за запазване на възможността за гласуване “въздържал се” в съдебния съвет.
Има ли други мотиви, освен направените предложения. Няма.
Които са съгласни с тези предложения за отпадането, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Следващото е предложение на г-н Корнезов за създаване на нов § 6а.
Любен Корнезов:
Всъщност това е чл. 37. Става въпрос за постоянните комисии.
Янаки Стоилов:
Това не усложнява ли много нещата. Налага ли се? Не е ли много сложно. Имате предвид за дисциплинарните състави ли?
Любен Корнезов:
Ако с това предложение затруднявам Висшия съдебен съвет, нека да кажат колегите.
Янаки Стоилов:
Г-жа Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
На Висшия съдебен съвет му е нужна повече аргументация за приемането на такова правило. В края на краищата точно защото е постоянно действащ орган всеки придобива някакъв капацитет, когато започва да работи. И е много специфично. По нашия правилник има само едно изключение, което ние чакаме да го променим, защото точно за година и половина преценяваме, че не ни е нужно. Аз не виждам някой да обвинява Висшия съдебен съвет в това, че трябва да направи някаква ротация по други съображения. Не са ми ясни съображенията и за това питам какви са?
Любен Корнезов:
Аз го взех от вашия правилник. Имате комисия, която се обновява. Защо една комисия ще се обновява, а друга няма да се обновява.
Янаки Стоилов:
Който поддържа това предложение, моля да гласува. Четири гласа “за”. Не се подкрепя предложението.
Остава без допълнителен параграф.
Проф. Анелия Мингова:
Защо няма ротационен принцип в комисиите в Народното събрание?
Ако става въпрос за корупционен натиск, го има навсякъде и във всяка институция. Не искам малко под сурдинка да се отправят обвинения.
Янаки Стоилов:
Аз призовавам обвиненията да се отправят открито, ако има такива и да се аргументират и от двете страни.
Текстът за нов § 6а не се приема.
Продължаваме с § 7.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, следват поредица от предложения, които са свързани с идеята да се намери малко по-различно положение на следствието. Тя е съгласувана с институциите. Но тъй като темата е доста голяма, а на нас ни предстои още едно заседание по този закон, аз бих ви предложил да го прескочим сега.
Само ще го маркирам. Става въпрос за това следствието да премине към прокуратурата, да запази своята относителна самостоятелност. Националната следствена служба да застане след ВКП до Върховната административна прокуратура да застане Националната следствена служба, а окръжните следствени служби, да минат в прокуратурата на окръжните прокуратури, като запазят своята относителна самостоятелност като следствени отдели.
Тъй като темата е голяма и важна и тъй като трябва и международно измерение с оглед на някои позиции от Европейската комисия, които сме получавали като анонс отпреди една година, бих настоял да присъства и министърът на правосъдието, тъй като той е органът, който поддържа този контакт.
Предлагам на другото заседание тази тема да я разгледаме. Така или иначе ние ще имаме още едно заседание по този закон. Мисля, че и за колегите е по-подходящо. Последните предложения бяха внесени в последния ден на срока. Предлагам ви за по-разумно да дадем още една седмица време за доработка.
Янаки Стоилов:
Добре. Това е мотивация на процедурно предложение за отлагане на тези въпроси.
Борислав Ралчев:
Към предложението на г-н Бисеров да бъде извикан министъра на правосъдието, аз правя предложение да бъде поканена и г-жа Грънчарова. Защото на нас ни се връчи едно писмо.
Г-н Бисеров, в подкрепа на Вашето искане, да изчистим въпроса от Решение № 3, оттам нататък какво правим. Въртим се в омагьосан кръг.
Янаки Стоилов:
Решение № 3 няма връзка с идването на г-жа Грънчарова, но аз мога да я поканя и нея, за да каже дали е актуална информацията в това писмо.
Няма възражения срещу отлагането, нали? Ива ли възражения2 Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Колеги, аз съм съгласен, че във всички случаи ние днес няма да приключим с всички промени в Закона за съдебната власт, но не виждам основателна причина непременно да отложим дебата във връзка с мястото на следствието. Действително това е най-сериозният, най-големият, най-същественият проблем, който решаваме с тези промени. И поради тази причина няма никаква пречка, тъй като е много сериозен въпрос, дебатът да бъде два пъти. Нека да не си пестим времето по тази тема. Нека днес да тръгнем. Нека да има изслушване на мнения. Ясно е, че окончателно въпросът днес няма да се реши. Ясно е, че така или иначе ще отложим разглеждането, защото няма да свършим днес. Но защо да не го започнем.
Янаки Стоилов:
Колеги, има две предложения. Аз смятам, че все пак по-добре е този въпрос да го обсъждаме, когато ще го решаваме. Защото ние можем да го обсъждаме и три пъти, и да не го решим, и да не решим за сметка на него и другите въпроси. Но има две предложения и ги подлагам на гласуване.
Които са за отлагане на дискусията по тези въпроси, моля да гласуват. Благодаря. Явно мнозинство има. Няма нужда да гласуваме другото предложение.
Прескачаме тези текстове и отиваме на § 8, по който няма предложения.
По § 9 няма предложения.
По § 10. Това са въпроси, които вече обсъждахме. Предполагам, че решението по първата част от въпросите може да се приеме. Т.е. приема се предложението за отпадането на чл. 225 и оставането на другите два текста, като становище на Комисията.
С това съдържание остава § 10.
По § 11 има предложение на г-н Корнезов. Заповядайте.
Любен Корнезов:
Идентично. Касае се за Инспектората. Сега числеността на администрация е двукратния брой. Аз предлагам да бъде “два пъти и половина броя”.
Янаки Стоилов:
Ще подложа на гласуване предложенията.
Първо гласуваме предложението за отпадане. Които подкрепят предложението за отпадане, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Седем гласа подкрепят предложението за отпадане.
Които са против и въздържали се, моля да гласуват. Осем гласа “против и въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Корнезов. Благодаря ви. Приема се предложението.
По § 11. има предложение на г-н Янев за приемане на правилник за организацията на дейността на Инспектората.
Предполагам, че няма възражения. Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Нямам естествено възражения за дейността. Досега беше само за администрацията. Експертите ги включихме в правилника. Толкова подробно е описана нашата дейност в Закона за съдебната власт, въпреки че имаме някои спорове с отделни членове на Висшия съдебен съвет какви са всъщност правомощията по т. 3 на чл. 54, а именно анализира и обобщава делата, които са приключени. Аз твърдя, а и инспекторите са на мнение, че когато по влезли в сила – или не са обжалвани, или са обжалвани, ние намерим нарушение на закона, те са основание да правим предложения за дисциплинарни наказания, както сме и правили. Някои поддържат твърде екзотичната, според мен, идея, че нямаме такова право. В такъв случай остава ненаказано едно голямо безобразие само заради това, че не е минало по инстанциите.
Намирам, че е странна тази идея. Но нямам нищо против, ще направим нов правилник за нашата работа.
Янаки Стоилов:
Подкрепя се това предложение.
Само да ви обърна внимание по ал. 4, тъй като е комбинация между различните вносители, вероятно трябва да остане “възнаграждението на съдия в районен съд”. Става дума за експертите в Инспектората. А не “или на прокурор в районна прокуратура”. Т.е. първото.
Ако имате съображения за едното или за другото, кажете.
Ана Караиванова:
Те са еднакви на прокурорите и на съдиите на районно ниво, но понеже в текстовете обикновено пише възнаграждението на съдия в районен съд, въпрос на техника. По същество няма разлика.
Янаки Стоилов:
Нека да използваме тогава съда, защото това е критерий и при други възнаграждения.
Нека да гласуваме целия § 11 с вече приетите предложения. Благодаря ви. Приема се.
По § 12. По него няма предложения.
По § 13 няма предложения.
Приемаме ги с това съдържание.
По § 14. Аз имам едно уточняващо предложение по § 14 във връзка с командироването, което на няколко места се съдържа и давам малко по-голяма гъвкавост с възможност при командироването на съдии, включително и възможността да бъдат командировани съдии в софийските съдилища, които нямат от другаде от откъде да се командироват, ако се ограничим до същия съдебен район.
Това са няколкото предложения. Нека да бъдат разглеждани общо.
Г-жа Петрова.
Радка Петрова:
Имам една единствена забележка по отношение на § 14, ал. 3 се изменя. Ще бъда конкретна. Когато става въпрос за командироване на съдия от един районен съд в друг, ние бяхме предложили апелативен съдия да прави командировката. Сега е направено предложение за всички съдилища да прави председателят на Върховния касационен съд. Защо?
Янаки Стоилов:
Това е само когато не е възможно прилагането на другите условия.
Радка Петрова:
Смятам, че излишно натоварваме председателят на Върховния касационен съд.
Петър Михайлов:
Това предложение беше направено с оглед на следното.
В момента не е тайна за никого, че при наличието на тотално конкурсно начало системата в кадрово отношение до голяма степен се крепи на института на командироването. Защото един национален конкурс, включая обжалването, приключва за не по-малко от една година.
Къде е проблемът в момента? В момента при настоящата редакция на чл. 81, когато командироваме съдии ние сме ограничени да ги търсим в рамките на апелативния район, защото командирова председателят на окръжния съд, ако не е възможно, председателят на апелативния. Но председателят на апелативния няма компетентност извън собствения си апелативен район. В момента в София в районния съд имаме може би 15 свободни места, но не можем да ги запълним предвид провеждане на следващ национален конкурс. Понеже има много желаещи колеги да бъдат командировани в София, но са извън Софийския апелативен район, когато председателят на Софийския апелативен съд, например, не може да командирова от Софийския апелативен район, председателят на ВКС. Това е.
Ал. 2 си остава. Ал. 3 е изключението.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жо Николова, Вие имате тук кратко предложение.
Елеонора Николова:
То е свързано с всички заповеди за командировка. Когато от един в друг район се мести или когато се командироват съдии, особено във ВКС, добре е председателят да изложи и кратки мотиви защо предпочита този, а не друг кандидат. Така е коректно.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя предложението на г-жа Николова, моля да гласува. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”.
Сега подлагам на гласуване няколкото предложения, които съм направил и които мотивирах. Те са към този и следващите параграфи за командироването. Тези, които ги подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
Сега да гласуваме § 14, § 15, § 16, § 17 и § 18. Които ги подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
По § 19. Има предложение от г-жа Николова за съгласуването на командирования с административния ръководител, откъдето идва командироването.
Елеонора Николова:
Нормално е като се взема съдия от един колектив и евентуално там ще се създаде напрежение и претоварване, това да бъде предварително съгласувано. Това е едно уважение към административния ръководител, разбира се, с мотивировката защо се командирова конкретното лице – за качества, или проекции. Добре е да го има. Съдиите биха били спокойни.
Янаки Стоилов:
Под съгласуване какво разбирате. Да бъдат уведомени и взето тяхното мнение или без съгласието на административния ръководител, той да не може да бъде командирован. Това трябва да е ясно.
Елеонора Николова:
Аз разбирам, че когато вземеш съдия от един много натоварен район, все пак да уведомиш административния ръководител, че му вземаш един съдия за сметка на друг. Нормално е това да се прави, ако ще разстроиш нормалната работа в този район.
Янаки Стоилов:
Не знам дали стана ясно уточнението на моя въпрос. Яз нямам възражение по същество на вашето предложение. Но дали става дума за информиране и становище, или без съгласието на административния ръководител, от който съд се взима съдията. Съгласуването клони повече към съгласие отколкото към синхронизиране на становище.
От съда има ли някакви мнения по този въпрос – за тежестта на административния ръководител, за неговото мнение по този въпрос.
Борислав Ралчев:
Становище е по-добре и е правилно. Становището няма задължителен характер.
Петър Раймундов:
Само една добавка. Понеже по-нататък разпоредбите за прокуратурата препращат към тези текстове, в прокуратурата няма да се получи съгласуване никога, защото там е единоначалие. И аз предлагам в този текст да се промени термина “съгласуване”. Може би след изслушване становището на административния ръководител. Да се обвърже този ръководител, обаче да не бъде неговата дума решаваща.

Янаки Стоилов:
Тогава текстът трябва да бъде:
“За командироването на съдията се изисква становище от административния ръководител.”
Да се види дали нещо не се налага да променим в други текстове.
Петър Михайлов:
Ако мога само две думи да кажа по този въпрос.
При настоящата редакция съгласуването при действащия закон означава даване на съгласие. Даването на съгласие наистина в редица случаи е пречка пред командироването, но е гаранция, че долните по степен съдилища няма да бъдат оголени. Защото председателят на горния съд императивно заяви взимам 10 човека, защото ми трябват, аз нищо не мога да му кажа. Ще дам становище против и какво от това. Той ще ми ги вземе, а аз нямам откъде да ги попълня. Донякъде е гаранция срещу административен произвол.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г.н Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев:
Нека да внеса малко яснота от моя гледна точка. Аз винаги съм го чел този текст от действащия закон за съгласуване, като вземане на становище на ръководителя, разбира се, но по никакъв начин не го разбирам като право на вето на долния ръководител. Специално в системата на административното правораздаване това е немислимо. Когато някой ми каже аз нямам съдия, командировай ми, имам места оголени, аз винаги казвам: Посочи от кой съд. Защото аз не мога да кажа от кой. Винаги се получава консенсус, колегиален консенсус. И все пак ми се вижда малко пресилено да ми каже на мен председателя на Енския административен съд, аз слагам право на вето и ти не можеш да ми командироваш човек от моя съд. Това ми се вижда малко пресилено. Не че не би се получило при нас, но не би трябвало в закона да го има. Аз се съмнявам да има и такъв ръководител, който без да се интересува от долното звено, ще го гони императивно. Нека да гледаме с малко повече доверие и на висшестоящите административни ръководители. Може би не винаги отговарят на доверието, което им възлага законодателят, но аз смятам, че ние отиваме към нормализиране на системата, към нормални ръководители на всички нива и да няма войни.
Янаки Стоилов:
Г-н Михайлов е за по-голяма тежест и императивност на становището на административния ръководител, а г-н Пенчев е за нещо като важност на становището. Т.е. че то в повечето случаи ще бъде съобразено. Да оставим тогава термина “съгласуване”, което запазва малко по-голямото значение административният ръководител от по-горно ниво да убеди другия, че това е необходимо и все пак да се съобрази с неговите основателни възражения.
Оставаме текста на г-жа Николова в редакцията, която е предложила.
Тук обаче експертите ми казват, че това, което г-жа Николова го предлага, го има в действащия текст на закона. И щом като го има, само да се добави “мотивира”. Моля да се отрази по най-икономичния начин, след като се съдържа вече в закона.
Този въпрос, за да не го гледаме на два пъти, в § 25 с промяната, чл. 123, който се предлага там, там всъщност отпада тази алинея. Не знам защо е направено това предложение.
В сега действащия текст чл. 123, ал. 2 гласи: “Командироването на съдия се съгласува с административния му ръководител.”
Виждам, че това е отпаднало от предложението на вносителя. Може би е някакво разместване, което сега не мога да преценя, дали е преминал този текст на друго място.
Добре. Нека да не губим време сега. Вероятно и в основния текст трябва да се запази редакцията и да се използва тази конструкция за включване на предложението.
Г-н Янев иска да направи едно уточнение.
Яни Янев:
Колеги, понеже имаше две различни тълкувания на съгласуването. В единия вариант на съгласие, в другия вариант – на становище. Много е важно тук да го има като мотив. Трябва да го кажем и в зала. Защото когато съгласуването е с елемент на съгласие, елемент от възникването и валидността на административния акт. Ако това нещо ние го казваме тук, е много опасно. В случаите, когато няма съгласуване от нишестоящия все едно командироването е недействително и съдията, отивайки на онова място, е некомпетентен да правораздава. За това трябва да утвърдим тезата, че това съгласуване е със съзнанието на елемента на становище, а не на съгласие. Това трябва ясно и точно да го кажем.
Янаки Стоилов:
Даже на много важно становище, което в почти всички случаи трябва да води до намирането на общо приемливо решение за ръководителите от различните нива.
По § 20 няма предложения.
По § 21 – това вече го приехме.
По § 22 няма предложения.
Приемаме текстовете.
По § 23. Предложение на г-н Корнезов да отпадне.
Има предложение на г-жа Николова, което вече сме го обсъждали.
Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Всъщност предлагам да остане същия текст, който е сега. Разликата е в това, че досега в Закона за съдебната власт - предния и сега действащия, за съди във Върховния касационен съд, Върховния административен съд, Главна прокуратура, се изискваше 12 години юридически стаж. Сега за мен е необяснимо защо, не само в този текст, а и в следващи, касаещи стажа, изведнъж се появяват 15 години.
Уважаеми колеги, нищо ново не казвам. Въпросът за стажа даже е един конституционен въпрос, защото в нашата Конституция примерно за съдии в Конституционния съд се изисква 15 години юридически стаж. За членове на Висшия съдебен съвет – 15 години юридически стаж. Защо трябва да вдигнем летвата изведнъж, поне аз да имам за себе си някакво обяснение. В края на краищата един съдия на 12 години ако става за съдия, е станал съдия и ако не става, и на 20 и на 30 години не става. Защо на по-младото да му слагаме някакви пречки, изкуствени бариери, за да не може да расте. Мисля, че не е разумно.
Янаки Стоилов:
Аз си спомням, че самите вносители при първото четене се мотивираха или поне в част от дискусиите това беше заявено, че системата много бързо се задръства, защото хората като стигнат до върховния съд, те дълги години работят и по-добре е да се осигури на другите нива да има такива магистрати, които са подготвени и това беше мотива. Т.е. че с утвърждаването на определена стабилност в системата, може да се позволи малко повдигане на стажа. Аз не виждам разлика за компетентността, която трябва да притежава един съдия, било във Върховния касационен съд, Конституционен съд или Висшия съдебен съвет. Мисля, че те са общо взето като квалификация на едно ниво. Не говоря за управленския опит или други въпроси.
Любен Корнесозов:
Досега винаги е било 12 години. Изведнъж сега го правим 15 години. Утре на някой може да му скимне да го направи 17 години.
Янаки Стоилов:
Няма да има логика повече да се увеличава. Защото ще се увеличат изискванията спрямо другите.
Любен Корнезов:
Защо трябва да се вдига. Явяват се на конкурс и ако има свободно място да се заема и т.н. Просто нямам обяснение. Ако се прави за конкретна личност да отиде или да не отиде, кажете го.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, в текста на вносителя има още един съществен момент, който ние въобще не коментираме. Не става въпрос само за увеличаване на необходимия стаж от 12 на 15 години. С предложението на вносителя отпада ограничението за 6 месечен срок на командироване в рамките на три години. Мисля, че това е по-сериозният въпрос, който трябва да обсъдим.
Янаки Стоилов:
Бележката на г-жа Балева, на което аз сега обръщам внимание, е, че иначе бихме ограничили върховния съд единствено по отношение на срока на командированите лица за 3 години само по 6 месеца. Това е по-същественото.
Г-н Пенчев.
Константин Пенчев:
Аз не съм вносител, но бих могъл да обясня по моему какви са мотивите на вносителя.
Специално за това дали да бъдат 12 или 15 години, този въпрос трябва да го решите, като приемете чл. 164, където се казва кой какъв стаж да има.
За командироването наистина сегашната редакция на закона създаваше много неудобства и много необясними неща. Ще ви кажа един пример. Имаше един съдия, който беше в отпуск по майчинство. Отпуската по майчинство винаги е повече от 6 месеца. Но ние в рамките на три години този съдия можем да го заместваме само 6 месеца. Защото това беше ограничение за мястото. Аз като съдия мога да бъда по чл. 227 командирован две години на друго място, но не мога да бъда командирован на едно място. Ако имаме три места, първо на едното, после на другото и после на третото. Това за мен много затруднява системата.
Дали ще бъде 12 или 15 години е въпрос на чл. 164.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Пенчев.
Г-жо Петрова, вие поддържате предложението на вносителя?
Радка Петрова:
Да. Много ви моля, приемете текста на вносителя.
Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване. Моля да гласуваме предложението на г-н Корнезов. Тези, които го подкрепят, моля да гласуват.
Любен Корнезов:
Ако искате за годините да не го гласуваме, защото има 3-4 текста за годините. Моята идея е да си остане старото положение, което е било 12 години.
Г-н Председателю, подложете на гласуване отпадането на вместо 15 да бъде 12 години. И да си остане текста на вносителя.
Янаки Стоилов:
Добре. Нека тогава да гласуваме текста на вносителя, а след това отделно ще гласуваме по него само въпроса за 12 и 15 години, за да разделим това ,което изглежда безспорно.
Тези, които подкрепят предложението на вносителя в основната му част за срока на командироването, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Приема се предложението.
Сега ще гласуваме двете предложения – за 12 и 15 години.
Тези, които са за 12 години, моля да гласуват. Осем гласа “за”. Приема се 12 години.
По § 24 няма предложения. По § 24 защо се предлага т. 1. По него няма предложения, но не е ли излишна тази точка – “чл. 123 се заменя с чл. 227”. Този въпрос е уреден. Не знам какво се цели с тази точка. Нали единият текст препраща към другия.
Заповядайте, г-жа Петрова.
Радка Петрова:
Защото всъщност се обсъжда чл. 122, ал. 1, т. 8, която казва, че председателят на Върховния административен съд командирова съдии в условията на чл. 123, а предложението е в условията на чл. 227. То е не повече от три месеца без съгласието на командирования. Така както е за всички други, които вече ги минахме.
Янаки Стоилов:
Другите не са променени. Така че да не променяме и този. Т.е. имаме нещо като двойно препращане. Нека правно технически сега да не се задълбочаваме по това, което с него и без него нищо не се променя. А да видим какъв е общият подход – дали към основния текст се препраща и после вътрешното препращане или директно. Това ще го направим по един и същи начин.
По § 25. Тук също трябва да се приеме срока за годините. Приемаме го с корекцията за годините.
Предложението на г-жа Николова е прието.
С тези уточнения приемаме § 25.
Отлагаме обсъждането по предложенията за § 25а. Отлагаме § 26.
По § 27. Предложение на г-н Янев, г-жа Манолова и г-жа Дикова.
Яни Янев:
Колеги, тук се предлага едно решение във връзка с единната информационна система – по отношение на формата на информацията, която трябва да се предава. Това касае текста на чл. 141, ал. 3 и промяната е чисто редакционна. Няма съдържателна промяна.
Янаки Стоилов:
Няма възражения. Приема се с уточняващата редакция.
По § 28 няма предложения. Приема се.
Следващите § 29, § 30, § 31, § 32, § 33, § 34, § 35 и § 36 се отлагат.
По § 37 няма предложение.
По § 38 няма също.
Параграф 39 се отлага.
По § 40. Има предложение на г-н Корнезов. Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Въпросът за стажа, за съжаление, в българското законодателство не е уреден. Говоря за юридическия стаж. В 37 текста на Закона за съдебната власт се говори за стаж, само че веднъж говорим за юридически стаж, втори път говорим само за стаж и трети път говорим за трудов стаж.
В Закона за адвокатурата се дава друга формулировка за стажа. Да не изброявам Закона за нотариусите и Закона за частните съдебни изпълнители. Сега не можем да го решим също този въпрос. Но предстои да изработим едно единно понятие що е юридически стаж и що е юридическа правоспособност. Вероятно другия мандат ще стане.
Това, което сега ви предлагам, е леко разширяване на сегашната ал. 7.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е приемлива, защото има специална квалификация, която се придобива от юристите, които работят към органите.
Вие за другото заседание не можете да предложите решение на по общия въпрос.
Любен Корнезов:
Не се наемам. Те са над 50 текста, които са разнопосочни.
Янаки Стоилов:
Добре. Приемаме в тази част предложението на г-н Корнезов.
По § 41 аз съм направил предложение за отпадане, тъй като не съм намерил мотиви в предложението на вносителя защо отпада т. 8 в ал. 1 на чл. 165, че когато се върне титуляра, заместващият освобождава длъжността.
Заповядайте, г-жо Петрова.
Радка Петрова:
По сега действащите норми в Закона за съдебната власт, които задължават Висшия съдебен съвет да обяви всички свободни места в системата и задължително се провежда конкурс, практически не е възможно място да се заеме без конкурс само за периода за заместване на този, който е излязъл в отпуск по майчинство. Имахме такива заварени случаи и тези колеги, които се бяха явили на конкурс, са работили една година. Като се върне титулярът, примерно колежката от майчинство, той автоматично напуска и трябва да се явява на нов конкурс по същата процедура. Поради което текстът на т. 8 става безпредметен. Просто той е излишен. Всички трябва да се явяват на конкурс. Нямаме конкурс по заместване. Има редовен конкурс.
Янаки Стоилов:
Тук е за освобождаване от длъжност.

Проф. Анелия Мингова:
За да може да се завърне някой ,трябва да има сложен на негово място. А няма такъв конкурс за заемане на място по заместване. Така че няма как да бъде освободен заместван. Него го няма. Той е механично пренесен от предишния закон.
Янаки Стоилов:
Искате да кажете, че и за в бъдеще няма такъв казус да възникне.
Оттеглям си предложението. Може въобще в доклада да не го включваме. Изясни се въпросът.
По § 42 няма предложения. Така се приема.
Параграф 43 се отлага.
По § 44. Има мое предложение и на г-н Корнезов. Има на Мая Манолова, но те за следствието и тях ги отлагаме.
Има предложение и на Елеонора Николова.
Тук мотивът за моето предложение е да въведем малко повече законови изисквания – критерии, на които трябва да отговарят административните ръководители, като съм добавил те да бъдат положително атестирани в предишния период, когато кандидатстват за ръководители. Защото, според мен, това трябва да бъде задължително основание в техните собствени претенции или в тези, които ги предлагат за административни ръководители. Това е смисълът на предложението.
Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Тук отново се сблъскваме с този стаж. Предложението е за “най-малко пет години стаж”, даже не се казва юридически стаж. Вероятно идеята е за юридически стаж. Става въпрос за председател на районен съд. Моето предложение е думите “пет години стаж”, да се заменят с “три години юридически стаж като съдия, прокурор или следовател”. Нещо подобно имаме за Инспектората. Или горе да се запише “пет години юридически стаж.”
Янаки Стоилов:
Тук се въвежда едно допълнително изискване за ръководителя преди това да е бил магистрат. Ясни са мотивите за вашето предложение.
“Пет години юридически стаж”. Приемате ли?
Проф. Анелия Мингова:
Но понятието “юридически стаж” вече го няма в закона още от самото му създаване 2006 г. Няма такова понятие. Вижте в чл. 164. Там не пише юридически стаж. Пише стаж, който е нужен за органите на съдебната система. И това, което се предлага за допълване е пак такъв стаж. Не бива да се използва терминът “юридически”, защото се внася ново понятие само тук.


Любен Корнезов:
Отворете Конституцията. За Висшия съдебен съвет се изисква 15 години юридически стаж.
Янаки Стоилов:
Значи можем да го запишем и тук.
Проф. Анелия Мингова:
В Конституцията може да пише “юридически стаж”. В закона го няма термина.
Христо Бисеров:
Какъв е проблемът да пише “юридически”.
Проф. Анелия Мингова:
Различен ли е тогава от понятието стаж по чл. 164, като го запишем тук юридически. В чл. 164 се говори за стаж. Ако ще пишем юридически, да го запишем.
Янаки Стоилов:
Тогава да добавим и там юридически.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Стоилов, нали сме го обяснили какво представлява този стаж.
Любен Корнезов:
Извадил съм всички текстове. В Закона за съдебната власт чл. 42, ал. 2 и 3 казват: “За главен инспектор трябва 15 години юридически стаж, за инспектори трябва 12 години юридически стаж. Чл. 52 също препраща към чл. 42. Чл. 55, ал. 2 – юридически стаж. Това е все в Закона за съдебната власт. За това ви казах, че има разнобой между текстовете.
Да не ви давам пример със Закона за адвокатурата какво значи юридически стаж.
Проф. Анелия Мингова:
В чл. 164 е написано това във всички тези пет точки или алинеи е описано какво е.
Янаки Стоилов:
Да, наистина такъв е подходът. Но има едно неудобство, защото текстовете към които препраща чл. 164, там са изброени само длъжностите: дознател, разследващ полицай, съдия и т.н., т.е. не са тъждествени термините “юридически стаж” и стаж към текстовете, по които се препраща, защото той е стаж за определени юридически длъжности. Т.е. може да има юридически стаж, който не съвпада с това изброяване. Оттук идва неудобството. Юридически стаж би трябвало да е едно по-широко понятие от стажа, който съдия, прокурор, разследващ полицай и т.н., които са изрично упоменати като функции, като длъжности.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Стоилов, в ал. 6 на чл. 164 се съдържа описание на понятието “стаж” и там ясно е казано какъв е. Ако това ще наречем “юридически стаж”, да го добавим тогава в ал. 6 – да кажем: “който е юридически”. И какъв друг има? И тогава да не го използваме при тези длъжности.
Според мен, трябва да отпадне, това пак е останало от предишния закон, в регламентацията на стажа за член на Висшия съдебен съвет и на инспекторите. Там трябва да отпадне “юридически”, защото това е стажът по чл. 16, ал. 6. И в ал. 7 има приравняване. Това е то стажа и изискванията към него.
Янаки Стоилов:
Благодаря за разяснението. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Аз съгласен, защото чл. 170 във връзка с чл. 164. Той не може да се чете без чл. 164. И тъй като не може да се чете без чл. 164 няма как да стане грешка. Ще допуснем грешка, ако извършим промяната, г-н Корнезов. Не може чл. 170 да го прочетеш без чл. 164. В чл. 170 се говори за чл. 164. Там връзката е толкова пряка, че не може да стане грешка. За това нека да не пипаме текста.
Янаки Стоилов:
Тази дискусия е по-голяма и за съжаление не можем да я решим достатъчно добре. Защото чл. 164, ал. 6 казва, “длъжност или професия, за която се изисква юридическо образование”, като се посочват само по-характерните. Текстът не е изчерпателен. Така че да използваме терминът “стаж”. Тогава Вие можете да оттеглите вашето предложение.
Г-н Корнезов, оттегляте ли предложението си тук?
Любен Корнезов:
Не, не го оттеглям.
Янаки Стоилов:
Добре. В поредността на предложенията, първо подлагам на гласуване моето предложение за добавяне на това, което вече мотивирах, в чл. 170. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Гласуваме предложението на г-н Корнезов. Които го подкрепят, моля да гласуват. Трима “за”. Не се приема.
Моля да гласуваме § 44 с направените промени. Който е “за4, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По предложението на Елеонора Николова за нов § 44а. Имате думата, г-жо Николова, да мотивирате предложението си.
Елеонора Николова:
Аз поддържам предложението и смятам, че не нарушаваме конституционен текст, защото тук говорим за административни ръководители. Защото явното гласуване и мотивирането ще избегне това Главният прокурор да си предложи примерно шеф на окръжна прокуратура или на апелативна, а да бъде саботиран с тайно гласуване по неясни причини. Става въпрос за ръководители, става въпрос за една ситуация, която се повтаря един път на пет години. Става въпрос за сериозните критики, които имаме по отношение на съдебната власт, корупционни практики и всичко останало, което ни го пишат във всички доклади.
Аз мисля, че този текст ще ни даде възможност сега да определим ръководители, които са извън подозрение. Защото един такъв ръководител ще наложи своя стил на управление и по отношение на своите колеги. Не го смятам за дискриминационен точно с оглед на това, че говорим за административен ръководител. Не става въпрос, че по принцип всеки избор се прави с тайно гласуване, че по някакъв начин ще отнемем нещо от достойнството на човека, който е подложен на гласуване. Тук става въпрос за принципи. Когато се избират ръководители, трябва да стане ясно защо се отхвърля един, защо се избира друг, трябва да има мотивировка.
Мая Манолова:
Първо, аз не мога да сложа знак на идентичност между двата момента, а именно явно гласуване и мотивиране. Предполагам, че там кандидатурите се обсъждат и при обсъждането се излагат мотиви за и против всяка една кандидатура може ли да бъде гласувана за съответната длъжност или не. Т.е. така или иначе това го има в момента.
А що се касае до гласуването, аз искам да ви задам един въпрос. Не се ли притеснявате, че членовете на Висшия съдебен съвет, които гласуват по един или друг начин, могат да бъдат подлагани на натиск.
За мен принципът във всички демократични общности е гласуването да бъде тайно. И това е по принцип гаранция за един безпристрастен избор, при което всеки се ръководи от съображенията на съвестта си при това гласуване. А преди това при обсъждането всеки си казва мотивите “за” и “против” съответната кандидатура.
Елеонора Николова:
Когато избираме Висш съдебен съвет ние гласуваме с имената на хората. Те се подлагат на гласуване с обикновено мнозинство. Тогава нищо не нарушаваме, защото казваме, че гласуваме за Пенка Драганова и се гласува. Изборът е явен, с имена. Какво нарушаваме тук? Аз предлагам същия подход при административни ръководители. В случая аз искам да се подчертае ролята на Висшия съдебен съвет. Тези хора всъщност ще изберат административните ръководители за следващите пет години. Това е тяхната отговорност. Тя трябва да бъде видяна. Защото аз не знам след това следващите доклади към коя власт ще ги отнасяме.
Янаки Стоилов:
Всъщност г-жа Николова иска да каже, че дори и да има някаква зависимост, по-добре да е административна тази зависимост, служебна отколкото извън съдебна. Защото тогава няма да знаем кои са факторите, които мотивират решаващите за едно или друго решение. Тук аналогиите мисля, че не са далечни от другите органи – правителство, парламент, че те по персонални въпроси се произнасят по правило с явно гласуване, а не с тайно.
Освен това, тук не става дума за избор като магистрати, което Конституцията е запазила изрично като тайно гласуване, когато съдията трябва да е независим в своята функция. Тук става дума за един административен ръководител, който има управленски функции в това си качество. Той като съдия е тайно избиран. Но като ръководител се казва, че няма да бъде избиран тайно. Това са две различни неща.
Елеонора Николова:
Ако получим още един отрицателен доклад, аз искам да знам кой носи отговорност. В тази държава не се знае кой носи отговорност. Това е големият проблем. И висшият съдебен съвет е органът, който трябва да въведе ред. И за това ние му гласуваме изключително право.
Янаки Стоилов:
Да чуем и г-н Янев. Тук никога не могат да бъдат абсолютни мотивите в едната крайност, но трябва да се избере това, което се смята за по-аргументирано към дадена ситуация.
Яни Янев:
Колеги, наистина ограничение конституционно за тази възможност за явно гласуване при избор на административни ръководители нямаме. То е видимо.
Другото, което е, че Висшият съдебен съвет е на път да постигне почти идеална форма на гласуванията, защото примерно във Висшия съдебен съвет въпросът за гласуване с чужд пулт е решен. Там никой не може да гласува с пулта на другия.
Реплика: Това не е вярно.
Яни Янев:
Как да не е вярно. Отидете да видите. Пултове има и те са направени по такъв начин, че не може да се гласува от друг и които г-н Пирински трябва да види и ако нашите в Народното събрание се направят по същия начин, ще видите решението на този въпрос. Това е направено в новия Висш съдебен съвет с въвеждането на новата форма за работа на членовете на Висшия съдебен съвет и начина по който са я организирали.
Поставям следния въпрос. Имаме ли случай, когато ръководител на една от системите предлага назначаването на административен ръководител на съдилищата и с тайното гласуване във Висшия съдебен съвет да не се уважава това предложение и категорично без мотивировка да се налага друг кандидат. Има ли такъв случай? (Да.) Ето това налага, уважаеми колеги, защото трябва да има мотивиране. Когато някой предлага някого и отстоява позицията да бъде той, той трябва да каже защо го предлага, защо този човек е по-качествен от другия, който е предложил административния ръководител.

Янаки Стоилов:
Преминаваме към гласуване. Тези, които поддържат предложението на г-жа Николова, моля да гласуват. Явно мнозинство. Против? Трима “против”. Приема се предложението на г-жа Николова.
Преминаваме към § 45. Отлага се.
По § 46. Заповядайте.
Елеонора Николова:
Г-н Председател, всъщност с този текст елиминирам възможността да се влиза в съдебната система без конкурс. Защото е записано, че съдебен помощник и прокурорски помощник се назначават без конкурс, а след това в следващи текстове е записано, че при пет години престой в съдебната система те вече имат право да бъдат назначавани. Това е бързата писта пак за нашите деца. Аз съм против това.
Янаки Стоилов:
Това е чл. 176. Г-жа Николова казва, че който ще става магистрат, ще се яви на конкурс за магистрат, независимо, че преди това е помагал определен период.
Радка Петрова:
Съдебните помощници и прокурорските помощници съгласно закона са служители. Те не са магистрати. Не могат да отидат в чл. 176 на този конкурс за магистрати. Предложението ми е да отпадне § 46.
Янаки Стоилов:
Много добре. Нали нищо не пречи да отпадне. Ще си остане сегашния текст. В такъв случай се приема идеята на г-жа Николова и отпада § 46.
Нека да гласуваме този параграф да отпадне. Ако има някакви проблеми за съответствието, ще ги видим.
Аз съм предложил § 74 да отпадне и е най-добре да отпаднат и двата.
Тези, които подкрепят отпадането на § 46 и на § 74, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
Продължаваме с § 47. Няма предложения. Приема се.
Прескачаме § 48 – отлага се частта по т. 1 и т. 2
Има предложение от Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова за промяна в т. 2 на ал. 2. “Процентите по ал. 1 се определят поотделно за нивата, посочени в чл. 176, ал. 2.”
Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
По чл. 178 знаете, колеги, че Висшият съдебен съвет определя чрез жребий 20% от свободните длъжности в съда, прокуратурата и следствените служби за заемането им чрез конкурс за първоначално назначаване.
Предложението е тези 20% да се определят за всяко от отделните нива, които са по чл. 176, ал. 2. Да не са общо. Това е уточняващ текст.
Радка Петрова:
Те и сега са поотделно.
Янаки Стоилов:
За отделните клонове и за отделните нива, за да не се заобикалят.
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 49 няма предложения.
По § 50 също няма.
По § 51 предлагам да отпаднат т. 2 и 3, като мотивът е, че те създават възможност без конкурс и по едни или други причини кандидатите да бъдат сведени до един за определени длъжности и тогава да се каже, че няма да има конкурс Аз не виждам причина, ако кандидатът е един, защо да не се направи конкурс. Защото в много случаи може да се упражни влияние и кандидатът да остане един. За това смятам, че тук няма основание да се прави промяна в съществуващата уредба.
Който приема това предложение, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се отпадането на т. 2 и т. 3.
По § 52. Аз съм направил предложение за отпадане, защото, според, мен, сегашната уредба като чели ориентира по-добре тези, които трябва да направят класирането. Защото след като се обявят резултатите от конкурса, лицата, които са го издържали, могат да кажат за кои от длъжностите, за които кандидатстват, поддържат совите желания. Ако това го премахнем, ще се правят паралелни класирания, които не знам дали не затрудняват органа, който трябва да вземе крайното решение.
Проф. Анелия Мингова:
Предлага се да отпаднат ал. 3 и 4, защото срокът се удължава и много се бавим.
Янаки Стоилов:
Ако трябва да съкратим срока, но то ви облекчава, когато лицето е издържало за няколко места и виждайки резултатите и преценявайки коя длъжност може да заеме, ще каже аз не искам другите места, а държа на това. Ако трябва да съкратим сроковете, но мисля, че ще се затрудни работата при окончателното решение.
Яни Янев:
Или да се допусне възможността за алтернативно предлагане. Изпада се в ситуация, при която се чака много.
Константин Пенчев:
Понеже стана дума, че се забавят конкурсите, може ли да обърна внимание върху един подобен проблем, който го няма нито в предложенията на вносителя, нито в предложенията между първо и второ четене, въпреки че бях изпратил един E-mail на Мая Манолова. Става дума, че конкурсът за назначаване на длъжности – не само за младши съдии, но и за нормални съдии, прокурори и следователи, този конкурс подлежи на обжалване по една съкратена процедура – седем дневен срок само пред една инстанция - на Върховния административен съд. А решенията за назначаване на административните ръководители, които ние правим в момента, те се обжалват по общия ред – чл. 36, в 17 дневен срок на две инстанции. Просто ви обръщам внимание дали не е целесъобразно да ги вкарате и тях в една по-ускорена процедура, защото ние рискуваме този процес за административни ръководители в момента, който тече, да протече във времето на необозримо бъдеще. Защото колкото и да бързаш, ще минат поне 3-4 месеца за всяка една позиция. Т.е. няма ли някаква възможност от името на Комисията да се каже, че назначаването на административните ръководители се обжалва по същия ред, както и за редовите длъжности, т.е. по съкратената процедура, ако приемете, че това е правилно.
Янаки Стоилов:
Сега говорим само за заявяване на предпочитания при обявяването на резултатите.
Константин Пенчев:
Това се отнася само за административните ръководители.
Янаки Стоилов:
Ако искате, го формулирайте за следващия път, за да видим конкретен текст. За да не се връщаме сега по идея без да имаме изричен текст.
Все пак аз смятам, че е по-целесъобразно тук да отпаднат тези две предложения, защото става дума за седем дневен срок, в който желаещите могат да изявят своето предпочитание.
Които подкрепят това предложение, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По § 53. Това е във връзка с уточняване на ранговете. За това аз се придържам към старата редакция. Според мен, сегашният текст е по-обективен в определянето на позициите.
Радка Петрова:
На практика се получи така, че за този конкурс, който беше проведен от Висшия съдебен съвет при атестирането кандидатите получиха оценка много добра. Висшият съдебен съвет нямаше възможност да провери на 200 кандидати материалите, които помощните атестационни комисии са подали. В такъв случай при равна атестационна оценка се гледа стажът. Стажът не е необходимо да бъде определящия. Защото ние знаем, че има юристи, които могат и десет години да стоят на едно място.
Янаки Стоилов:
Разбрах ви. Аз съм напълно съгласен, че стажът не трябва да има прекалено голяма тежест. Но всъщност това, което ви е създало проблем, е формалният подход към атестирането, който ние препоръчваме да стане по-същество. Не да променяме закона, когато формално се прилага законът, а да започнем да прилагаме законът така, че при атестирането да варират оценките от най-ниските до най-високите. Това че не са направени атестациите както трябва, не означава, че те не трябва да се правят по-добре. За това мисля, че текстът не трябва да се променя, защото това няма никакво въздействие. Така пак казвате: Всички при другата атестация ще получат най-високи оценки и дайте оттам нататък да ги оценяваме както ни хрумне, че един е по-добър, а другият е по-лош.
Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Г-н Председателю, аз напълно се солидаризирам с Вашето мнение. Много важен е аргументът, че не бива само по стажа. Защото всички, които сме работили знаем, че някой приключват и в районен съд по различни причини ,но не са и най-добрите. Но това е последният обективен признак. Преди всичко не се направиха атестациите обективно, както отдолу от самите органи, така също аз продължавам да твърдя до днес, че председателят на най-важната комисия изцяло пренебрегва закона с предложението на 194 и оценките от Инспектората. Едни пет точки сложили, махаме ги от всички. Чакайте, ние сме правили проверки, доклади пращаме, кога ги махате и кога ги слагате. В закона пише за нашите оценки. Оня ден има едно решение на Върховния административен съд много хубаво, където казва няма никакво значение административното му наказание за точно намерено нарушението за това, че сте му дали отлична оценка. Тези атестации не отговарят на действителното положение. Заради това аз съм да остане стажа, но да започне Висшият съдебен съвет и особено Комисията по атестациите да измисли някакви по-обективни критерии за тази атестация.
Янаки Стоилов:
Ние критериите ще ги запазим в закона и ще се доразвият, защото те пак ще отидат някъде другаде.
Заповядайте, г-н Раймундов.
Петър Раймундов:
На мен ми се струва, че новият текст съдържа условия за повече субективизъм. А що се отнася до нравствените качества, това е условие за заемане на длъжността. Той ако не притежава тези нравствени качества не може да бъде магистрат. Не може да се каже един е по-нравствен, а другият е по-малко нравствен. Ако няма нравствени качества, ще го освободят.
Янаки Стоилов:
Г-жа Антонова има думата.
Надя Антонова:
Доколкото схващам текста на вносителя, тук се въвеждат известни критерии: “доказана висока квалификация, образцово изпълнение на служебните задължения, нравствени качества, съответстващи на Етичния кодекс на съдиите, прокурорите и следователите.” На мен ми се струва ,че това са част от критериите, по които трябва да бъдат атестирани магистратите. А действащият текст въвежда като критерии еднакъв ранг и предимство на този, който има по-дълъг стаж. Текстът на вносителя казва нещо друго, което аз схващам като критерии при атестирането.
Янаки Стоилов:
Не е така. Темата за атестирането е на друго място и там ще ги гледаме. Тук е вече когато има определен резултат, как органът да взима своето решение. Т.е. това е последващо действие след начините на атестиране. Пречи, защото се изместват обективните критерии със субективни в някаква степен критерии на финалната фаза.
Чуха се мненията.
Които подкрепят отпадането на § 53, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Приема се.
Има предложение за нов § 53а.
Г-н Янев, имате думата.
Яни Янев:
Новото предложение, колеги, е да не се прави и да не се чака следващ цикъл на атестация, всъщност да се използват резултатите и едва след три поредни класирания, както се прави на всякъде и във висшите учебни заведения. След като се извърши атестацията и за всичко онова, което е в текста на чл. 194, да могат да се попълват местата на базата на резултатите от тази атестация, която е направена, а не да се чака следваща атестация и да бъде правена отново.
Радка Петрова:
Предложението е да не се чака следващ конкурс. В Рамките на този конкурс, ако някой кандидат е бил по-напред, но се е отказал по една или друга причина, да може да се включи следващият след него.
Янаки Стоилов:
Добре. Които подкрепят предложението, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По § 54. Това го приехме вече. Но трябва да го приемем в предишната редакция, която е в § 1, за да се уеднакви. Така че приемаме по принцип предложението, в редакцията, която приехме по § 1. Това е първата част от предложението на Мая Манолова, което вече приехме.
Сега сме на второто в неговата цялост. Това е за участие в избирателни комисии и други неща. Сега сме на предложението за възможността на магистрати да участват в други дейности не съдебни.
Радка Петрова:
Ако позволите да кажа нещо по чл. 53а.
Янаки Стоилов:
По чл. 53а следващия път ще говорим.
Сега сме във втората част на § 54 - предложението на Мая Манолова.
Тук се разширява възможността на магистрати да участват в други дейности. Защото имаме редица несъвместимости. Даже аз си спомням, че ние записахме, че магистрати не могат да участват в нестопански организации, които имат стопански функции, а такива висши магистрати има и този въпрос не се повдига. Аз го поставям неофициално, но сме записали, че магистратите не могат да участват в нестопански организации, които имат стопански функции. А такива магистрати има и то висши магистрати. Този въпрос никой не го повдига от Висшия съдебен съвет. Там вече има конфликт на интереси.
Сега сме на предложението по § 54 на Мая Манолова – да участват в избирателни комисии и да получават възнаграждение за участието си.
Христо Бисеров:
Няма забрана за участие.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По § 55. Ще мотивирам предложението. Тъй като в законопроекта виждаме, че се предлага изискванията за атестирането да отпаднат в основната си част от закона и да отидат към наредба. Смятаме, че това беше един голям и важен пробив, този въпрос да бъде поставен и решен в закона. Така че ако има необходимост да допълним, да коригираме закона, а не да изваждаме тази много важна тема от самия закон.
Тук е направено предложение за отпадане, тъй като има една поредица от текстове, които извеждат този въпрос към наредба на Висшия съдебен съвет.
Имат думата последователно г-жа Мингова и г-жа Караиванова.
Проф. Анелия Мингова:
На мен ми се струва, че нищо не отпада от сегашната уредба в закона, свързано с атестацията. Чл. 198, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения. “Създава се нова т. 2.” В чл. 198 са критериите.
В § 56 нищо не е предложено да отпадне. Създава се само още нещо.
В § 55, чл. 197, ал. 1 “Атестирането на съдия, прокурор или следовател се провежда въз основа на критерии, определени с наредбата по чл. 209а.”
Критериите трябва да са в закона, а не в наредбата. За това предлагам да отпадне. А не оспорвам, че вие може да имате наредба, която да определя методиката и реда за провеждане на тази дейност. Ние не ви отнемаме тази възможност, а не искаме да допуснем критериите, които са едно от най-важните неща за магистратите и обществото, да отидат в един вътрешен подзаконов акт. За това трябва да отпадне текста и да се запази това, което е от сегашния закон.
Г-жо Караиванова, заповядайте.

Ана Караиванова:
Благодаря Ви, г-н Председателю.
Има една трета алинея, която аз още миналата година в началото казах в комисията, че въпросът може да се реши практически, но комисията не искаше. Нямало го в закона. Това е за преподавателите – магистрати, които отиват в Националния институт на правосъдието. На формалните критерии – те нямат брой дела, за да попълнят графите, нямат срочност при решаването на делата – да им напишеш точка 15, а като отидеш виждаш, че те стоят по 400 дена нерешени и други, не искат да ги атестират. Разумът е, че тези магистрати са избрани, защото са най-добрите, защото преподават своя опит. И не би следвало по този формален критерии, защото не можеш да им запълниш бройката дела, половината от които са давани разрешения за теглене на влог, но влиза като бройка и излиза, колко много е решавал дела, да не се атестират тези магистрати, които са за известно време преподаватели.
В същото време възникна и при инспекторите този въпрос. Колкото и да ми е мъчно на мен, а пък и за членовете на Висшия съдебен съвет, и някои инспектори ще тръгнат да искат такива атестации и ще кажат, че в закона го няма заложено да се атестират, докато са били в органа и предсрочно искат ад кандидатстват за някъде.
Аз за това намирам, че щом като не можем практически да приложим закона, трябва да е написано в закона, за да не спъваме развитието на хора, които действително са качествени отколкото някакви измислени бройки да се събират числа.
Янаки Стоилов:
Кажете под каква редакция, ако отпаднат първите две алинеи. .
Това го има в сегашния закон за отчитане на натоварването. Това не е някаква новост.
Ана Караиванова:
Новата ал. 3, която е предложена, да остане.
Янаки Стоилов:
В коя редакция, ако отпаднат първите две алинеи. Защото тя препраща наред с другото и към неща, които смятаме да отпаднат. Така че ако остане нещо, то трябва да е различно от това, което ще отпадне.
Радка Петрова:
И общата натовареност, посочена в ал. 2.
Янаки Стоилов:
Това го има в сегашния закон. (Няма го!) Гледаме закона не само в отделния текст. Обърнете внимание на следното.
Чл. 198, ал. 1 дава общите критерии. Там ги има всички неща и те няма нужда да бъдат отменени и да се чуем как да ги повторим.
Част от тях се прехвърлят в нови разпоредби, друга част – се губи систематиката. Чл. 198 съдържа тези критерии. За това предлагам чл. 197 да отпадне. Който е “за”, моля да гласува. И като видите това, което отпада и това, което остава, къде да се включи пасажа, за който говори г-жа Караиванова.
Параграф 55 отпада.
По § 56 няма предложения.
По § 57 мотивите за отпадане са същите.
По § 58 мотивите са същите.
По § 59 също.
Които подкрепят отпадането, моля да гласуват. Приема се. Благодаря.
Г-н Янев, кажете предложението.
Яни Янев:
Да няма възможност при извършването на комплексна оценка, атестацията да бъде обжалвана отделно от общата комплексна оценка. Това е предложението. Да се включи в сегашния чл. 207 в края на изречението.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 60. Той също трябва да отпадне.
Преминаваме към § 61. Няма предложения по него. Приема се.
Параграф 62 трябва да отпадне с оглед на вече изразените мотиви.
Тук има едно предложение на г-н Янев. То валидно ли е при това положение? Не. Параграф 62 отпада.
По § 62а. Има предложение на г-н Корнезов за нов § 62а. Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Нека колегите от Висшия съдебен съвет да кажат така ли е. Поне така ми беше обяснено. Когато се командирова един магистрат от апелативния съд и отиде във върховния съд, той трябва да получава заплатата на върховен съдия, за което е командирован. Но се получава проблем в това, че заплатата му като апелативен съдия се получава от апелативния, само разликата трябва да се заплати от върховния. Така ли е?
Радка Петрова:
Да, правилно е Вашето предложение.
Любен Корнезов:
Ако ви устройва този текст, да се приеме. Аз разбрах че има големи проблеми около превеждането на средствата за социално осигуряване и за това предлагам решение на този проблем, който до скоро не знаех, че съществува.
Янаки Стоилов:
Има ли въпроси по това предложение? Вие го подкрепяте?

Радка Петрова:
Да. Правилно е предложението.
Янаки Стоилов:
Т.е. съдът, където е на постоянна работа да плати за него. То е логично може би, въпреки че той ще работи за друг.
Това е въпрос, който Висшият съдебен съвет трябва да каже как технически по-лесно ще стане.
Радка Петрова:
Това е по искане на НОИ. Текстовете са правилни.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се. Създава се нов § 62а.
Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Стори ми се, че както възприехме предложението на г-жа Караиванова по чл. 197, ал. 3, после го отхвърлихме.
Янаки Стоилов:
Не. Аз казах да го формулират с оглед отпадането на останалите два текста от този член.
Иглика Иванова:
Аз предлагам първото изречение от ал. 3 да стане нова ал. 3 на действащия чл. 198.
Янаки Стоилов:
Моля да я продиктувате.
Иглика Иванова:
“Чл. 198 (3) При атестирането се взема предвид и времето, прослужено като постоянен преподавател в Националния институт на правосъдието.”
Става ал. 3 на действащия чл. 198.
Радка Петрова:
Аз не знам защо не ви харесва ал. 2 на този текст, като той прецизира атестирането.
Иглика Иванова:
Става въпрос, че това е нова ал. 3 на чл. 198. Добавяме, а не заменяме.
Янаки Стоилов:
Който подкрепя това предложение, моля да гласува. Приема се.
Продължаваме с § 63. Г-н Корнезов, имате предложение за отпадане.
Любен Корнезов:
Да, трябва да отпадне. Има опасност невинни хора да бъдат санкционирани, без да бъде доказана присъда, че той е извършил престъпление.

Янаки Стоилов:
А няма ли опасност да има някакви обстоятелства, които да изключват неговата наказуемост и да го върнем като магистрат, независимо, че е извършил нарушение. Задавам си въпрос. Не съм сигурен в коя посока трябва да направим избора.
Любен Корнезов:
Колегите са го внесли.
Янаки Стоилов:
Постигнали споразумение, че той нещо е направил, спогодили се и той отново се връща да правораздава. Това ли да направим.
Радка Петрова:
При споразумение се плаща и обезщетение.
Иглика Иванова:
Освен за споразумението, аз виждам и определена заплаха за давността. Ясен е в системата принципът, че “гарван гарвану око не вади”. Действа с пълна сила поне до сегашния момент. Такова едно тупкане на топката само и само да изтече давността и нашият човек да не си понесе отговорността, не мисля, че трябва да се стимулира.
Проф. Анелия Мингова:
Такива бяха съображенията.
Янаки Стоилов:
Поддържате ли го, г-н Корнезов? (Да.) Който подкрепя предложението за отпадане, моля да гласува. Не се приема.
По § 64. Тук има няколко предложения, които аз съм направил, г-н Корнезов и г-н Казак. То е едно и също – да се даде същия ранг на административния съд в София, както за другите софийски съдилища. Мисля, че има мотиви, но сега смятам да ви ги спестя.
Аз нямам претенции за редакцията. Вижте коя е най-добрата.
Любен Корнезов:
Откакто има съдилища и прокуратура винаги и преди 1989 г. и по Закона за прокуратурата, и по Закона за устройството на съдилищата, откакто свят светува винаги съдилищата и прокуратурите в София са с един ранг по-високо. Винаги е било така.
Янаки Стоилов:
Г-н Корнезов даде повече историческия аргумент, но аз искам да дам и други, без да пренебрегвам това. Мисля, че има аргументи с по-голяма тежест.
Това че административният съд в София действа като апелативна инстанция по определени дела. Освен това, тук са много от актовете на висшите държавни институции. На трето място, натовареността му, както и на другите софийски съдилища, е значително по-голяма отколкото средната за страната. Мисля, че това дава основание за приравняване.

Иглика Иванова:
Един въпрос, по-скоро уточняващ. Чета: “съдиите в районния съд в София са с ранг на съдия в окръжен съд.” Това значи, че и този, който вчера е започнал работа, също започва като окръжен съдия. Така ли да го разбирам. Така излиза.
Янаки Стоилов:
Аз съм направил едно друго предложение и добре, че напомнихте, за да видим всички проекции на въпроса и моля да го подкрепите. Тези съдии трябва да отговарят извън заварените случаи на изискванията за работа в по-горен съд. Т.е. когато той претендира да получи този ранг, може ако се налага ще отиде в някой друг съд да поработи и след това да получи този ранг. Разбира се, ще има преходна разпоредба за тези, които са в момента, че няма да се засегне тяхното положение.
Същото се отнася както е по принципа на командироването. Значи, имаш ранг, но ти трябва наистина да отговаряш на изискванията и мисля, че по този начин позицията става съвсем солидна. Няма разжалване на заварените случаи.
Заповядайте, г-н Пенчев.
Константин Пенчев.
На времето, за което г-н Корнезов припомни, беше така. Тогава основният извод беше, че младшият съдия в Софийския градски съд не може да стане съдия в Софийския районен съд, преди да отиде поне две години в провинцията да направи стажа.
В момента редакцията, която е приета с новия закон, в която по моему беше пропуснат Административния съд в София, някаква друга идея беше. В момента младши съдии от Софийски градски съд, те са основно попълнение на Софийския районен съд. Не знам там нещо да не объркаме. Има логика в това, което се каза. Щом има по-голям ранг, получава по-голяма заплата и трябва да има повече стаж. Това е смисълът.
Янаки Стоилов:
Да гласуваме § 64 с направените предложения. Които ги подкрепят, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По § 65. Тук имам предложение за отпадане.
За повишаването на място в по-горен ранг и получаването съответно на по-високо възнаграждение. С отпадането на изискването за стажа по чл. 164 се създава възможност за бързо увеличаване на възнаграждението, без да се променят реално досегашните задължения, а вероятно обемът на работата. Т.е. повишаването в ранг не трябва да има автоматизъм, а трябва да има определена оценъчност и за това трябва да отпадне това предложение в § 65, според мен.
Има ли други становища? Няма.
Който го подкрепя, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
По § 66. То е във връзка с определяне на старшинството. Моето предложение е за отпадане, при което би се получил един кумулативен ефект – старшинството да се определя не само от стажа в отделен орган, а от общия стаж в съдебната система. Според мен, ако един човек е бил съдия, или прокурор, независимо какъв е в момент, неговото старшинство трябва да се определя от общия стаж в съдебната система. Това е идеята.
Г-жа Петрова.
Радка Петрова:
Изменението на този текст възникна по искане на колеги от страната, основно съдии, тъй като е имало спорове. Да речем тричленен състав във въззивен съд, възникнали спорове кой има старшинство. “Съответния орган на съдебната власт” - какво точно се приема. Този спор се води и в Правната комисия на Висшия съдебен съвет. Струва ми се, че трябва да остане “съответния орган на съдебната система”, защото не е логично един следовател, който по силата на конкурс няма един ден съдийски стаж, но има много дълъг иначе юридически стаж, да оглави един състав на въззивен съд. За това ми се струва, че старшинството трябва да се определя по стажа в съответния орган на съдебната власт, а не общо стажа юридическия. Или примерно прокурор да води съдебно производство в зала, при положение, че има съдии с дълъг стаж. Създава конфликт между съдиите.
Янаки Стоилов:
Приемам. Този аргумент има също тежест. Но обикновено старшинството в редица случаи е комбинация между прекаран стаж в една система и напредването на възрастта общия професионален опит в тази система. За това съм предпочел, без да претендирам, че това във всички случаи е най-доброто решение. Както прецените.
Вие сте свободни да прецените на кой аргумент да се даде тежест. Тук всеки един от двата има свое място.
Които подкрепят предложението за отпадане на § 66, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Приема се.
По § 67, § 68, § 69, § 70, § 71 и § 72 няма предложения.
Има ли някакви бележки? Няма. Приемат се.
По § 73 аз имам предложение. Моето предложение е да отпадне назначаването на помощници на най-ниското ниво на системата – на районното. Тези хора трябва да се научат в началото на своята кариера сами да си подготвят актовете и да не създаваме някакви помощници на тези, които до вчера са помагали на някой друг. Това е едно разточителство в системата, което пречи дори за добрата квалификация. Един съдия, който не е започнал сам да върши всички работи, а някой друг да му ги върши.
Има предложение на г-н Янев , Мая Манолова и Марина Дикова.

Яни Янев:
Ние добавяме да има и за районна прокуратура.
Янаки Стоилов:
Добре. Благодаря ви. И това се приема.
По § 74. Ние вече го гласувахме.
Прие се предложението и на г-жа Николова да отпадне.
По § 75. Няма предложение.
По § 76 също няма предложение.
Има предложение на г-н Янев за създаване на нов § 76а – за съдебните изпълнители. Заповядайте, г-н Янев.
Яни Янев:
Колеги, основанието да предложа тези текстове е с оглед на това, че след приемането на Закона за частното съдебно изпълнение и възлагането на събирането на публичните вземания на държавата от Агенцията за събирането на държавни вземания, се получи значителен дисбаланс практически в дейността на държавните съдебни изпълнители. Ако е имало някаква концепция, която постепенно да доведе до закриването на тази структура, очевидно че тя не е извървяна докрай и към настоящия момент държавното съдебно изпълнение продължава да функционира, но в неравностойна, неравно поставена от правна гледна точка среда по отношение на останалите структури.
От тази гледна точка предлагам тези текстове на вашето внимание. Разбирам, че в някаква степен те са извън обхвата на предложения първоначално законопроект, но най-малкото на този етап дебатът ще има значение да се повдигне тази тема, ако не бъдат приети, защото трябва сериозно да се мисли за това в крайна сметка ще има ли държавно съдебно изпълнение или няма да има. Защото общо взето в рамките на Европейския съюз държавното съдебно изпълнение не е пренебрегнато. Обратното е. То е утвърдено и не само, че е утвърдено, а още повече, голяма част от функциите, които са възложени на държавното съдебно изпълнение не се възлагат на частното съдебно изпълнение. Тук не бих желал да отиваме към сблъскване на двете форми на съдебното изпълнение, но все пак би трябвало щом като нещо работи, функционира, няма политическа воля за това да се изчисти, да се ликвидира или нещо друго да се създаде на мястото на държавното съдебно изпълнение, то щом то стои, функционира, има необходимост и непрекъснато към него се обръщат най-малкото за събиране на публични вземания редица държавни органи, които са принудени за събиране на публичните вземания да отидат само и единствено към частните съдебни изпълнители. Ние стигаме до парадокса, че дори глобите, които държавният съдебен изпълнител налага, той няма право сам да ги събира, а трябва да отиде да ги събере частният съдебен изпълнител.
Казвам ги тези общи аргументи, за да разберете какви са ми основните мотиви, за да предложа конкретните текстове на вашето внимание. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев.
Това са мотивите за § 76а. Нека да ги гледаме заедно с § 77 и § 78.
Но мисля, че предложението на вносителите за 90% от възнаграждението на районен съдия са по-обосновани. Все пак да не приравняваме напълно тези дейности, защото едната е правораздавателна, а другата е последица от нея.
Вашето предложение остава по § 76а.
Яни Янев:
Специално по отношение на възнаграждението в никакъв случай. За мен е ясно, че правораздаването има своята съществена функция, но в редица случаи в живота и на практика, едно съдебно решение, ако не бъде изпълнено, то всъщност все едно че го няма. Т.е. че процесът се затваря на правосъдието, на правораздаването в двата елемента – съдебно решение плюс съдебно изпълнение. Ако го няма съдебното изпълнение, остава съдебното решение като нещо??? Съзнавам много добре, че по сложност и квалификация казусите, които решават съдиите в районните съдилища вероятно са по-сложни, но поглеждайки в ГПК и функциите и нещата, които правят съдебните изпълнители, мисля, че не малко са нещата и сложността, която те правят. Пътят, по който се достига до тази функция, не е лек, също е с конкурс и с изисквания, които са значително високи. По тази причина като чели не е без основание да се търси едно приравняване на възнагражденията.
Янаки Стоилов:
Безспорно е много важна ролята на изпълнението. Дори в посока на вашите аргументи бих казал, че понякога дори от фактическа страна действията на съдия изпълнителя за по-трудни, защото те са в една конфликтна среда, изискват настойчивост, повтаряне на множество действия, търсене на лица. Но може би е по-добре да запазим като основа възнаграждението, което предлага вносителя, а да предвидим възможности по какви критерии в какъв диапазон то може да бъде повишавано спрямо основното. Т.е. това наистина да бъде една преценка с оглед на конкретната работа, извършвана от тези лица, а не априори да бъдат приравнени.
Г-н Раймундов, заповядайте.
Петър Раймундов:
Искам един допълнителен аргумент да дам.
Районният съдия е магистрат, който се явява нещо като процесуален началник на държавния съдебен изпълнител. Всички действия, които са опорочени, подлежат на контрол от съдията магистрат. Практиката е такава, че никога не се е приравнявало едно такова възнаграждение на различни инстанции. Горе-долу така си го представям. Винаги е имало разлика между районен съдия и окръжен съдия. Аз съм бил в районен съд десет години и знам каква е дейността на съдия изпълнителя и каква е на съдията. Винаги на съдията се гледа като на правоприложителя, който контролира действията на съдията изпълнител, така че не би трябвало да се изравняват възнагражденията от чисто морално естество.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Вие поддържате ли ги в другата част?
Предлагам да приемем основния текст. Който подкрепя § 76а, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Ако имате някакви възражения, кажете какво да махнем. До сега нямаше възражения.
Радка Петрова:
И ал. 5 ли се приема на чл. 269. Тогава трябва да има аналогичен текст за съдиите по вписванията. Тогава защо елиминирахме съдебните помощници. Това не е логично.
Янаки Стоилов:
Вие предлагате ал. 5 да отпадне? (Да.)
Предлага се да отпадне ал. 5 на чл. 269.
Радка Петрова:
Предлагам съдията по вписванията по същия начин да влезе в системата.
Янаки Стоилов:
Нека още веднъж да се помисли по редакцията на тези три нови параграфа.
Сега да гласуваме основните параграфи:
По § 77.
Г-н Янев, поддържате ли предложението си по § 77. (Не.) Тук предложението се оттегля. Гласуваме текста по вносител по § 77. Благодаря ви. Приема се.
По § 78. Приема се текстът на вносителя. Той е за съдиите по вписванията. Който е “за”, моля да гласува. Приема се.
По § 79. Тук е за стажа. Има ли някакви бележки по новата редакция.
Петър Раймундов:
Един от органите не е приет - “окръжен следствен отдел”.
Янаки Стоилов:
Той е подусловие. Гледайте общата идея. Който го подкрепя, моля да гласува. Приема се. Редакцията ще бъде уточнена след обсъждане на отложените текстове.
По § 80 няма предложения. Приема се.
По § 81 има предложение на г-н Корнезов за отпадане.

Любен Корнезов:
Кое налага смяната на досегашния режим.
Радка Петрова:
Препоръки на Венецианската комисия.
Янаки Стоилов:
Какво точно изтъква тя.
Радка Петрова:
Удължаване на давностните срокове за дисциплинарни наказания.
Проф. Анелия Мингова:
Това е предложение, което изхожда от Висшия съдебен съвет, подкрепено от Инспектората и за това е залегнало в предложенията на вносителя. То е продукт на комуникацията, която имат органите на съдебната власт в лицето на Съвета и Инспектората в мониторинговия процес по показателите за напредък. И всъщност това се оценява положително в аспект на по-голяма възможност да бъдат обхванати такива нарушения, които макар и извършени в по-ранен период от момента на откриването ще дадат възможност да се наложи санкция.
На следващо място много е важно в т. 2 какво се предлага. Защото точно това има значение в практиката. Да не цитираме конкретните решения, които бяха отменени точно в тази връзка.
Що се отнася до т. 3 за ал. 4 ние вече гласувахме аналогично по чл. 231.
Аз предлагам да си остане текста на вносителя.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за разяснението, г-жо Мингова.
Г-н Корнезов, поддържате ли се предложението. (Да.)
Има ли някой, който подкрепя предложението за отпадане. Един “за”.
Които подкрепят текста на вносителя, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се текстът на вносителя.
По § 82 няма предложения. По § 83 – няма. По § 84 – няма. По § 85 няма. По § 86, § 87, § 88, § 89, § 90 и § 91.
Които подкрепят текстовете на вносителя по тези параграфи, моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
Предлагам ви до тук да приключим за днес.
На следващото заседание ще продължим § 92.
Ще помоля вносителите на отложените предложения да ги представят, за да се обсъдят и приемат съответните решения.
Благодаря ви. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стeнограф-протоколчик: