---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 12



Днес, 02.04.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Миглена Тачева, министър, Виолета Обретенова, експерт; от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС, Радка Петрова, Георги Шопов и Пламен Стоилов, членове на ВСС; от Инспектората към ВСС – Ана Караиванова, главен инспектор и Незабравка Стоева, инспектор; от Върховния касационен съд – Лазар Груев, председател; от Върховния административен съд – Константин Пенчев, председател; от Главна прокуратура – Валери Първанов и Петър Раймундов; от Национална следствена служба – Бойко Найденов, директор и Румен Георгиев, заместник директор; Гергана Паси – министър по европейските въпроси.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с единствена точка в дневния ред:
Обсъждане на второ четене на внесените предложения по общия законопроект, № 953-03-18 от 09.03.2009 г., на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 902-01-3 от 19.01.2009 г., внесен от Министерския съвет; № 854-01-117 от 17.10.2008 г., внесен от Бойко Великов и група народни представители и № 854-01-48 от 15.05.2008 г., внесен от Елеонора Николова и Мария Капон - продължение.
Колеги, продължаваме с обсъждането на второ четене на Доклада за промени в Закона за съдебната власт. Първо ще продължим с въпросите, които бяха отложени от миналото заседание, отнасящи се до статута на следствието.
Първото от тези предложения се намира в § 7 от доклада, с който разполагате. Заповядайте, г-н Бисеров.

Христо Бисеров:
Колеги, по въпроса за следствието има две групи предложения.
Първото предложение е направено във времето малко по-напред от второто. Аз участвах и в двете групи. Упълномощен съм от колегите Ангел Найденов, Пламен Моллов, Лютви Места и Мая Манолова да в кажа, че тази група предложения са оттеглени. Ще разглеждаме само предложенията, които са внесени от името на Татяна Дончева, Марина Дикова и моя милост. Това, което мога да добавя, че това са предложенията, които бяха консултирани с г-н Велчев, главния прокурор. В тези предложения са отразени неговите забележки. Моля по текста да се движим по предложенията, които са от тримата вносители.
Идеята на промените е следната. Следователите получават частично прокурорски функции.
Второ, окръжните следствени служби стават следствени отдели към окръжните прокуратури. Запазват относителна самостоятелност вътре като следствени отдели в окръжните прокуратури. Националното следствие преминава в Главна прокуратура като самостоятелно звено до двете прокуратури – Върховна касационна, Върховна административна и Национална следствена служба, като нейният директор получава статут на заместник-главен прокурор. Идеята е, че по този начин главният прокурор пряко ще ръководи през директора, който е и заместник-главен прокурор, дейността на Националната следствена служба.
В крайна сметка запазва се относителната самостоятелност на следствените органи така както го изисква чл. 128 от Конституцията. Смятаме, че се намира решение, през което се решава онзи открит въпрос за това, че следствието трябва да бъде натоварено с работа без да променяме концепцията на НПК така както го приехме преди близо три години и в рамките на конституционните текстове. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Аз ще помоля по този въпрос за отношение и министър Тачева, министър Паси и разбира се, от Висшия съдебен съвет и от следствието.
Ориентирам ви, че от вносителите се поддържа втория вариант от предложението по § 7, което по-нататък се появява и в следващите параграфи като развитие. Преди малко г-н Бисеров обоснова мотивите за тяхното предложение.
Имате думата за кратки аргументи в подкрепа, оспорване или предлагане на решения по поставената тема.
Заповядайте, г-жо Тачева.
Миглена Тачева:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
Принципно подкрепяме тези предложения. Струва ми се за коректно вместо “окръжни следствени отдели” да запишем “териториални следствени отдели” за това, защото всички ще се съгласят, че има няколко служби в страната, в които няма необходимост от институциализиран следствен отдел. Може би колегите от следствието ще бъдат по-конкретни. Аз избирам две, които ми идват на прима виста – Смолян и Силистра, където има двама следователи, от които единият е ръководител, а другият е редови следовател – две заети щатни бройки и две незаети щатни бройки към този момент. Ако видим натовареността, много е спорно дали трябва да има и двама души.
Въпросът е да направим такива промени, които да дадат възможност на укрепване на разследващите органи (много е модерно да говорим за административен капацитет), защото в голямата си част критиките в докладите, а и не само там, всеки от нас, който е работил много или малко в системата, може категорично да каже, че имаме проблем с разследването.
Имаше идеи да се запази само Националната следствена служба, която да осъществява международно правното сътрудничество и поръчките, а следователите да преминат към прокуратурата като прокурори. Но тогава пак всички щяха да бъдат наблюдаващи и нямаше да има кой да разследва. Освен това, ако въведем изрична терминология на “разследващ прокурор”, това означава да разграничим разследващите от наблюдаващите и пак няма да е добре за разследването като цяло. За това ми се струва принципиално, че това предложение е добро. То всъщност всяко предложение е добро. Зависи с какво съдържание ще се изпълни после и как ще се прилага законът.
Но идеята е сега да убедим европейските партньори, че възлагайки функции по разследване на всички следователи, каквато функция има всеки един прокурор, ние ще укрепим досъдебната фаза. Защото ако с нарочен текст дадем само правомощия, ще се върнем на две-три повтарящи се изречения в докладите напоследък.
Струва ми се, че това е добре и за колегите от следствието, които отдавна искат да работят, за да покажат своя професионализъм и капацитет. Едновременно с това, закривайки окръжните следствени служби като юридически лица, ще създадем единност и централизираност и в следствието, но в рамките на прокуратурата.
За това трябва да се помисли какво се случва с бюджета на Националната следствена служба – дали той ще бъде в бюджета на прокуратурата или ще бъде на отделен ред, както е записана Националната следствена служба. Това е важното. Така да направим, за да не е както едно време за всеки лист хартия да се дава разрешение от София за покупка на канцеларски материали. Това е едното.
Другото е кой ще има право да прави предложения в кадрови аспект за следователи в териториалните следствени отдели. Примерно, не казвам, че трябва да закрием отделите в Смолян и Силистра, но няма пречка да бъдеш следовател в териториален следствен отдел Пловдив и да бъдеш с работно място в Смолян. Идеята е да съкратим администрацията за сметка на разследващите органи. Вероятно след това пак ще се наложи да взимам думата. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други становища? Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Уважаеми г-н Председател,
Дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Аз бих искал да кажа само няколко думи. Имах възможността предходната седмица да участвам в Третата среща на върха на ръководителите на прокуратури от 112 страни в Букурещ, където бяха обсъдени много въпроси. Един от въпросите беше да се изработят и приемат в международен план чрез приета конвенция на ООН за институциализиране на прокуратурите във всички страни, определяне на правомощия, както и процесуални способи за международна правна помощ и съвместно разследване.
Акцентът беше поставен на международно приетите стандарти на правомощие на прокуратурата. Кои бяха те: първото правомощие – надзор за законност и процесуално ръководство върху действията на полицията, когато се извършва наказателно преследване; на второ място, задължителни прокуратурата осъществява самостоятелно разследване; на трето място, публично обвинение и явяване пред съда и на четвърто място, надзор за законност при изтърпяване на наложените наказания. Установих, че нашето законодателство е абсолютно адекватно. Т.е. кооптирайки и запазвайки определена автономност на следствените органи в рамките на прокуратурата те ще осъществяват именно това признати от всички прокуратури право на прокуратурата да разследват чрез свои органи. Това беше и традицията на българската прокуратура, която до 1979 г. си имаше следователи в окръжните и в районните прокуратури и до ден днешен има военни следователи в окръжните прокуратури и никой не е поставил под въпрос, че това е противоконституционно.
С това исках да помогна при обсъждане на темата. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви за становището. Г-жо Паси, заповядайте.
Гергана Паси:
Г-н Председател,
Колеги, аз знам, че темата за следствието е особено чувствителна и тя е от години чувствително възприемана с всички основания за това при условие на това, че става въпрос за 500 и малко професионалисти, които към момента практически са оставени без професионална натовареност.
Не мога да взема отношение по текстовете по същество. Бях поканена, за да отговоря на въпроса има ли становище в Европейската комисия, което възразява срещу прехвърлянето, така да се каже, на следователите в прокуратурата.
Всичките ми опити да стигна до такова становище се увенчаха с неуспех. Истината е следната. Към момента, в който България все още преговаряше, всички знаем, че Глава “Правосъдие и вътрешни работи” беше най-тежката и за това най-късно затворена, а темата за следствието беше обект на особено засилен интерес от страна на европейските ни партньори, като тогава се поставяше еднозначно необходимостта от закриването на тази институция. Разбира се, онзи най-перфектен вариант, който се дискутираше, беше следователите да преминат към дознателския апарат, който очевидно е невъзможен. Но Европейската комисия не е изразявала, или поне до мен не е стигало, изразено становище за това, че преминаването на следователите към прокуратурата би се възприело негативно. Опитах се последните няколко дни да разговарям специално с техния представител в София по правосъдие и вътрешни работи. Той не можа да потвърди наличието на такова становище. Оттук нататък въпросът е на вътрешно политическо решение дали това ще е моделът, който ще изберем, за да използваме професионалния ресурс на българския следовател. Лично аз смятам, че дори и да не е перфектен този модел, той е по-добър от съществуващия към момента, в който ние наистина държим лишени от възможност аз изява едни български професионалисти. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за мнението. Г-н Георгиев, заповядайте.
Румен Георгиев:
Най-доброто днес е, че се изясни, че няма външно политически пречки следователите да имат работа. Много тъжно е, че точно преди три месеца след като беше единодушно прието в Правната комисия и в Комисията за вътрешна сигурност и ред законопроекта на г-н Богатинов беше бламиран в пленарна зала. Той предвиждаше най-сетне, след пет години чакане, да се възложат определени дела на следователите.
Много хубаво и радостно е да го чуем, че всъщност евроаргументите, които тогава послужиха като мотив да бъде бламиран този проект и да не влязат тези текстове в правителствения проект вече не съществуват. Аз съм щастлив да го чуя.
Гергана Паси:
Искам реплика, защото смятам, че това е некоректна реплика върху моето изказване.
Румен Георгиев:
Аз най-малко визирам Вашето изказване, г-жо Паси.
В петък Съюзът на юристите имаше редовен 17-ти конгрес. Декларацията, която той е приел, към Народното събрание е съвсем кратка.
Съюзът на юристите изразява несъгласие с опита в 40-то Народно събрание между двете четения на Законопроекта за съдебната власт да се подмени проектът на Министерския съвет и вместо централизиране на следствените служби, да се предлага на народните представители да превишат властта си и да променят конституционната форма на държавно управление – следствието да премине в прокуратурата, и парламентът вместо Висшият съдебен съвет да преназначава магистрати.
Без да е обсъждано на първо четене се предлага и изменение в променения едва преди три месеца Наказателно-процесуален кодекс с разместване на функции на конституционно установени органи.
Това е от Съюза на юристите. Мисля, че е пристигнало по пощата и е връчено съвсем официално.
Казвам това само защото едната ръка стои пет години гипсирана не означава, че трябва да ампутираме тази ръка и три от пръстите да ги присадим на другата. Така или иначе в Република България съществува конституционен модел и когато се предлага между две четения на закон, дори не законопроект за промяна на Конституцията, между две четения на един устройствен закон се предлага да се подмени конституционният модел, тук трябва да има спор. И спорът не е между Камарата на следователите или между отделни юристи, тук става дума за спор между един конституционно установен ред и опита за неговото реализиране. Този опит ще бъде поначало не добър за държавата, дори да беше възможно това изменение, което се предлага.
Аз съм представил подробно становище миналия път, с което няма да отегчавам народните представители, ако разбира се, при започване по същество на дебата, имаме възможност да правим конкретни реплики.
Преназначаването на следователите от Народното събрание е надхвърляне на правомощията. Съдиите, прокурорите и следователите в България ги назначава Висшия съдебен съвет. Не може екс-леге парламентът да назначава съдии, прокурори и следователи, като определя, че директорът на следствената служба е и заместник-главен прокурор. Ако се възприеме, че това е възможно, утре с норма на закон вие може да пратите част от съда в прокуратурата или да назначите състав пленум на Върховния касационен съд.
Янаки Стоилов:
Предлагате, г-н Георгиев, на общо основание на конкурси да се явят следователите, ако тази промяна се приеме. Така ли е?
Румен Георгиев:
Аз мисля, че съм напълно ясен. Не може две от трите самостоятелни институции на съдебната власт при този конституционен модел да бъдат сливани. Много ясно го е казал и Конституционният съд. Защото това не е само нарушение на Конституцията и на модела. Това просто обезсмисля съществуващия модел. Представете си какво ще остане в съдебната власт: една прокуратура, която е и следствието и съд под една шапка. Това не е моделът, който е заложен в Конституцията от 1991 г.
Дали могат да се местят звената на съдебната власт, техните функции, много ясно е казано в Решение 3, тук всички са юристи, не искам никого да обиждам. Защото в крайна сметка не става дума за спор между мен и някой от вас. Спорът е с написания текст. Текстът е написан. Става дума за оспорване на конституционен текст, на текстове на решения на Конституционния съд, които са пределно ясни. И ако беше възможно всичко това – да се подменя държавното устройство между две четения на един закон, дори да се абстрахираме от противоконституционността на този акт, то това пак не решава проблемите. В момента се обсъжда един устройствен закон. А всички проблеми, по които няма спор, се намират в процеса. Времето да бъдат решени тези проблеми в процеса с възлагане на следователите на дела, които разследват, за съжаление, беше до декември. Не трябваше тогава да се бламират разумните предложения, които бяха направени. А сега да се иска да се промени устройството, за да можем да ползваме прокурорските функции, че да има работа за следователите.
Подходът, който е избран, (хубавото е на парламента, че всичко се записва) ако беше възможен, щеше да е изключително опасен. Имайте предвид, че в момента с поправката на поправката текстът на вносителя Министерски съвет става вътрешно противоречив. Настъпват много сложни противоречия между текстовете, които вие сега ще приемете и НПК. И трудностите, които би имало на практика, като се абстрахирам от базовата противоконституционност на този акт, ще са много вредни за държавата. А полза няма! Продължаваме да разгромяваме една институция, която аз твърдя, независимо че няма европейски аналог, е полезна. Тя в момента се занимава с толкова нисък процент от делата, че реформа в нея не би могла да трогне никой. Няма да имаме “ченгелчета” от евроекспертите, че сме направили някаква реформа, защото делата продължават да са малко. Но имайки предвид евродокладите, сега ще настъпят страшни проблеми. Например, как ще се разпределят между прокурорите и разследващите полицаи. Прокуратурата ще реши. Точно срещу това бяха докладите на евросъюза – да няма право прокурорът да казва кое ще е дознание, кое следствие, когато имаше дознание. Да бъде законово установена формата на разследване и разследващия орган.
Увеличаваме административната власт на прокуратурата, което е напълно ненужно. Тогава защо е надзорът за законност, ако всички сме в едно ведомство. Надзорът за законност се превръща в административно управление. Тогава той е лишен от смисъл. Да сте чували вътре във военното следствие да има някакво нарушение или проблеми? Не. Защото те са съгласувани предварително. Но това не е идеята на законодателя. Вижте, че законодателят в главата “Съдебна власт” непрекъснато разграничава професиите – съдии, прокурори, следователи.
В крайна сметка, тази атака, тя беше очаквана, предизвестена с редица интервюта, подготвена сред общественото мнение, за да може да се възприема, защото все пак става дума за корекция на конституционния модел, но повярвайте ми, че това не е пътят към храма.
Аз съм депозирал конкретно становище с няколко точки. Аз мисля, че приемайки законопроекта, така или иначе действително парламентът ще встъпи в правомощия каквито няма. Има хора, който казват: Да, следствието и прокуратурата трябва да са извън съдебната власт. Но тези предлагат това да стане п установения от Конституцията ред. Да се измени Конституцията. Редица политици предлагат това. Но така между две четения на Закона за съдебната власт, по терлици с изменение на НПК, извинявайте, това според мен, а вие сте хората, които сте написали Правилника за организация и дейност на Народното събрание, аз не искам да ви дам акъл, но между две четения такава голяма разлика и противоречие в принципи и обхват на един закон дали са допустими, за да бъде гледан въобще този закон. Допустимо ли е да се изменя така съществено НПК три месеца след като беше приет Закон за изменението на този основен кодекс. Вижте цялата законодателна техника. Дълбоките ми уважения към експертите, които са писали този текст. Може да е имало съгласувания не само с Главния прокурор, а и с много други хора, но какво означава да се съгласува нарушение на Конституцията от който и да било. Какво означава да се пишат текстове по този начин, буквално на коляно, и обсъждайки устройството да изменяме процедурата.
Янаки Стоилов:
Връщаме се към първоначалните аргументи, г-н Георгиев. Не подценявам важността на случая, но да не правим кръг около всички.
Аргументите са в три групи: конституционни, процедурни и по същество. Вие ги представихте. Ако трябва да се развият? Аз за това допуснах по-дълъг дебат от обичайния за второ четене, защото решението по този въпрос ще рефлектира и върху другите текстове. За това има възможност да доразвиете аргументацията, но предлагам да се добавят аргументите по същество, тъй като аудиторията независимо дали възприема или не, разбира аргументите и в трите области.
Заповядайте, продължете, но с тази молба.
Румен Георгиев:
Аз няма да отегчавам повече аудиторията, но ми се струва, че това, което се предлага, е действително фрапиращо нарушава и Правилника за организацията и дейността на народното събрание и Конституцията на Република България. Разбира се, като започне конкретното обсъждане, аз повече няма да ви отегчавам с аргументи. Текстът е написан и всеки може да сравни къде и какво се нарушава. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Паси помоли за кратко уточнение, тъй като имаше позоваване на нейното изказване в част от аргументацията. Заповядайте.
Гергана Паси:
Струва ми се важно и моля да ги изясним, г-н Георгиев. Ние с Вас сме говорили не малко пъти и аз истински ви се радвам как защитавате бъдещето на една институция, която практически няма бъдеще. Казвам го това, защото ми се струва, че този дебат ще спечели, ако казваме нещата с истинските им имена.
Ако има нещо, срещу което Европейската комисия е възразявала, това е за допълнително разширяване на правомощията на следователите. Т.е. във вида, в който следствието съществува в момента, натоварването с правомощия за разследване на още престъпления, е нещо, което ще предизвика негативна реакция. Оттам нататък въпросът е въпрос на политическо решение у дома. Според мен, аз ще бъда болезнено пряма, защото за първи път участвам в такава дискусия. Аз самата съм юрист, и знам, че винаги можем да намерим юридическите към социалните аргументи, за да защитим една или друга теза и в част от вашите аргументи аз виждам смисъл. Но изборът е пределно ясен. Ние искаме ли в момент, в който България получава заслужени критики за това, че досъдебното производство като цяло страда от определени недостатъци, искаме ли да оставим 500 души без работа, каквито в момента са следователите или искаме да търсим някакво по-добро решение, може да не е перфектно, но по-добро решение.
Янаки Стоилов:
Г-н Ралчев, към кого имате въпрос. Заповядайте.
Борислав Ралчев:
Въпросът ми е следния. Ние не получихме окончателен отговор какво е становището на Европейската комисия по този въпрос. От пет години насам всичко правим и въртим около този кръг. При този некатегоричен отговор на г-жа Паси, аз имам силни съмнения или поне опасения, че след един месец ще получим пак негативен отговор и пак ще бъдем грешници. За това, според мен, ние знаем че търсим практическия ефект, средствата очевидно са различни и ще има защитници всяка една теза и основание за това. Но нека да не изпадаме в такъв рисков момент. Ако трябва да отложим нещата със седмица или две, но да не стане така, че ние пак да бъдем виновни. Ясно е, че за този модел, който се предлага, трябва да се получи отговор с да и не. А така ще изпаднем в същата ситуация, както през последните пет години.
А какво е следовател, че е мръсна дума, че не трябва да му се дава работа и т.н., всички тези работи ги знаем до втръсване. Това е единственият рационален въпрос, по който, според мен, ние не можем да приемем решение, без да знаем отговора.
Янаки Стоилов:
Аз се опасявам, че дефинитивен отговор правете го или недейте го прави, няма да има и след три седмици, тъй като все повече се гледат резултатите от дейността на съдебната власт, а не вътрешните маневри в нея. Но ако иска г-жа Грънчарова да даде отговор, ако смята, че времето може да снеме този въпрос в неговата сложност.
Г-жа Тачева и след това г-н Найденов.
Миглена Тачева:
На въпроса на г-н Ралчев. Знам, че миналата седмица се е разпространило едно писмо – мое питане до г-н Бойко Коцев, с текстове от май 2008 г. на промяна на Наказателно-процесуалния кодекс, в който дадох определен вид престъпления да се разследват от следователите. Попитахме, ако дадем повече дела, но направим структурна промяна, как гледат европейските експерти на това. Не сме получили становище на европейски експерти. Ясно е написано в отговора и този отговор аз лично го предоставих на г-н Пламен Стоилов.
По повод Румен Георгиев може да извадите отговора, който получихте от Марио Милушев по електронната поща, за да бъде съвсем ясно на всички тук. Ако някой иска ще му дам цялата кореспонденция от 2002-2003 г. при затваряне на главата. Правила съм го неколкократно, давала съм го на г-н Пламен Стоилов – извадени изречения от всички доклади, които касаят следствието, мисля, че за никого не остава съмнение за това, че Европейската комисия не гледа с положително око на това да се дават повече дела на следователите. Те искат от нас да направим силно разследване в полицията, защото такъв ангажимент сме поели всички ние, като казвам ние, имам предвид българската държава, без значение кое име е стояло като министър на правосъдието или като директор на Националната следствена служба. И това е отговорното поведение в момента. Всичко друго, ако ви слуша човек, и ако не бяхме чули думата следовател, щяхме да помислим, че днес сме се събрали да решаваме дали да бъде от утре България монархия.
Ние не се събираме да променяме формата на държавно управление тогава, когато един орган на съдебната власт не го вадим от съдебната власт, остава в съдебната власт, натоварва се със съответни правомощия, които вие отчаяно мечтаете, но вече имам силни съмнения за това. Защото ще попитам г-н Георгиев кой носи отговорност за хилядите дела, които бяха прекратени по давност. Нека заместник-главният прокурор да ги каже като цифри за последните две години. Дознанието ли или онова следствие, за което ние твърдим, че има 550 високи професионалисти, които се чудим как да натоварим с дела. А те се чудят как да не говорят за Решение № 3 и колко противоконституционно било. Кое е противоконституционно, когато военното следствие е към военната прокуратура или обратния модел. В единия момент сме сбъркали Конституцията. Кой момент е сбъркан? Когато военното следствие работи към военната прокуратура или когато следствието работи самостоятелно извън прокуратурата. Опитваме се да намерим някаква форма за това, удовлетворявайки поетия ангажимент на България, не искането на европейските експерти. Ние сме поели ангажимент и трябва да устоим този ангажимент. Много хубаво ви го каза тогава Марио Милушев. Съжалявам, че не можах да мини, тъй като идвам направо от Министерския съвет, за да взема тази кореспонденция, защото вие знаете по-добре от мен. И тук ясно е написано. Ние сме питали Сабине Званепул, когато беше експерт в Главна дирекция “Правосъдие и вътрешни работи”. Днес не е там. Но ние сме питали конфиденциално тази информация, получили сме я и са ни казали: Преди доклада не бъркайте следствието, защото няма да е добре за доклада – от май до юли. Но колкото повече отлагаме нещата, толкова повече ще се задълбочава проблемът. И мисля, че имате в лицето на този кабинет хора, които искат да помогнат на следствието и всячески се опитваме да намерим формулата. Кажете “кой е пътят към храма”? Защото само с приказки и позоваване на Решение № 3 няма да се справим. Кажете, според вас, какво трябва да се случи със следствието в рамките на поетия ангажимент на България и в рамките на това, че искаме тези хора да бъдат натоварени с работа. Аз го искам повече от вас. Защото виждате, че има проблем.
Борислав Ралчев:
Това ли е моделът, който ще удовлетвори Европейската комисия? Само това питам.
Миглена Тачева:
Европейската комисия, защото някои забравиха, че Джонатан Фол беше тук месец ноември и тогава журналистите го питаха: Какво решавате по въпроса за следствието. Аз му казах за модела за закриване на следствените служби. Той тогава каза: “Има много модели. Ние няма да ви кажем как да го направите, но искаме институция, която да събира годни доказателства, които да издържат в съда. Много просто и ясно.
Ако чакаме Европейската комисия да ни каже какво да направим със следствието, тя ще каже закрийте го. Коментирахме, че това не може да се случи без Велико Народно събрание, тъй като следовател е конституционно определено (чл. 128) .
Дайте днес да намерим модела, който най-много удовлетворява и вас така, че да укрепим разследването, да запазим този професионализъм и наистина да докажете, че сте професионалисти.
Янаки Стоилов:
Г-н Найденов и след това г-н Бисеров.
Бойко Найденов:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми народни представители,
Колеги, аз мисля, че ако тръгнем по дебата кое е първо кокошката или яйцето, няма да стигнем до никъде. Аз мисля, че в момента е поставен за разглеждане един законопроект, който – и тук ще говоря от мое лично име и от името на Националната следствена служба, която по закон засега представлявам, че намирането на решение за някакво бъдеще на следствието като такова, е в наши ръце и по някакъв начин ние трябва да го намерим. Аз не смятам, че може да се отлага занапред във времето. Аз съм от две години в следствието. Този проблем възникна от създаването на новия НПК. Новият НПК прави вече четири и половина години, откакто действа. През тези четири години и половина тези 500 души магистрати с равно образование, с равен опит, с равни възможности на съдиите и прокурорите, са оставени без работа при положение, че нашата страна има нужда от по-качествено разследване, по-качествено съдебно производство.
Ето защо аз ще си позволя да кажа от мое име и от името на Националната следствена служба ние бихме възприели варианта, който се предлага като първи вариант. За съжаление, г-н Бисеров каза, че се оттегля. Но аз ще ви кажа защо подкрепям именно първия вариант с даването на правомощия на следователите в рамките на прокурорите, изпълнявайки две от правомощията на прокурорите.
По текстовете, когато се обсъждат, всеки от депутатите би могъл да ги коригира. Аз казвам моето становище и то ще бъде в рамките на две минути и няма да ви отегчавам. Защото когато стигнем до Преходните и заключителните разпоредби и поискаме да се постигне промяна на НПК и се дадат две пълномощия: а именно пълномощието по разследване и пълномощието по поддържане на обвинението, няма да се дублират функциите между прокурор и следовател, ще се постигне едно по-качествено разследване и с по-пълна отговорност на конкретния магистрат, който води своето разследване. Както каза г-н Първанов, има възможност прокуратурата да води собствени разследвания. В този случай следователят, който е в рамките на прокуратурата, ще води свое разследване, ще решава делото и ще носи отговорност за това как се решава.
Връщайки се назад, аз държа да кажа, че за мен по-добрият вариант е оставането на една силна Национална следствена служба с централизирани и териториални отдели, която да е пак към главния прокурор, натоварена с тези правомощия, която да извършва по-специфични разследвания, които да не могат да бъдат извършвани от дознателите. Това ще бъде разграничителната линия – лимита на работа на следователите. Мисля, че в този модел нито се нарушава Конституцията, нито се нарушават каквито и да било изисквания и претенции на Европейската комисия, ако има такива.
Това е, което искам да кажа. По-нататък при обсъждането, ако има въпроси, бих отговорил.

Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Найденов, за становището.
Г-н Бисеров, това което казахте остава в сила, защото имаше коментар по вариантите. (Да.)
Г-н Стоилов, заповядайте.
Пламен Стоилов:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
С две думи 20 години вече реформата в съдебната система се провежда в едно основно направление, а именно полагат се неимоверни усилия за ликвидиране на следствието в противоречие с конституционните разпоредби.
Първото сериозно нарушение на Конституцията по отношение на следствието се извърши с приемането на новия НПК, който отне почти всички компетенции от следствието и по този начин фактически го ликвидира. Сега се подготвя вторият, последен акт – правното, юридическото ликвидиране на следствието, за което се представят отделни законопроекти, които, според мен, са откровено противоконституционни. Нарушаването на Конституцията по целесъобразност ще има пагубно въздействие върху общественото правосъзнание. Щом парламентът си позволява да нарушава Конституцията за това, защото отвън му било казано нещо, а то не е казано точно така или по други съображения, това означава, че Конституцията е една фикция фактически и всеки следващ парламент би могъл да я нарушава така както диктуват неговите интереси.
Що се касае конкретно кои са конституционните нарушения, то е едно основно. Тогава, когато едно самостоятелно звено в съдебната система, каквото е следствието, бива погълнато от друго звено в съдебната система, каквато е прокуратурата, това е в явно, откровено противоречие с Конституцията. По този начин се променя и формата на държавно управление, което е недопустимо и от гледна точка на Конституцията, и от гледна точка на Решение № 3 от 2003 г.
И последно. Що се касае до вината, че десетки хиляди дела бяха прекратено поради изтичане на давността, давам само конкретен пример. През 1999 г. по разпореждане на Главна прокуратура всички окръжни прокуратури трябваше да преобразуват всички дознания в следствия, за да започнело дознанието на чисто. Така за един ден в Пазарджик 4800 дознания бяха преобразувани в следствия и тези следствия бяха стоварени върху 19 следователи, като всеки от тях получи по 470 дела на производство. И това се случи не само в Пазарджик. Случи се и в други окръзи. Когато се говори чия е вината, вината е на безкрайните реформи, които се правят от различни правителства, правят се по техни съображения и резултатът в края на краищата с досъдебното производство въобще не е лицеприятен.
Аз ви призовавам да не нарушаваме Конституцията по целесъобразност, да спазим конституционния модел, да не позволяваме поглъщането на едно самостоятелно звено административно от друго самостоятелно звено в съдебната система. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Бисеров и след това г-жа Балева.
Христо Бисеров:
Искам да призова да се изказваме по същество. Ние народните представители можем да изказваме лично мнение. Участниците в нашето заседание от органите на изпълнителната власт и на съдебната власт разбира се, че могат да изказват лично мнение, но те преди всичко очакваме да изказват мнения на своите институции.
Чухме г-жа Паси, която се изказа от името на своята институция. Министърът на правосъдието се изказа от името на своята институция. Г-н Първанов направи, макар и кратко, изявление от името на Главна прокуратура. Г-н Бойко Найденов защити позиция от името на следствието. Смятам да продължаваме в този ред, а не частни, лични мнения да изместват мнението на институциите. За това нека да водим дебата в този порядък.
Бих казал, без да пречим на личните мнения да бъдат заявени, мотивирани, все пак да дадем предимство на онези изказвания, които мотивират позиции на институции.
Янаки Стоилов:
Г-н Стоилов е избран от следователите във Висшия съдебен съвет и предполагам, че той говори до голяма степен и с тази отговорност, която носи. Той не е просто само член на Висшия съдебен свет.
Христо Бисеров:
Очевидно, че има такъв елемент, но това не е институция.
Янаки Стоилов:
Аз предполагам, че в самият Висш съдебен съвет нямат толкова единно становище. Г-жа Балева.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги,
Уважаеми гости, аз няма да се ангажирам с коментар на съображенията за и против законосъобразността с оглед на Конституцията на предлаганите промени. Личното ми мнение обаче е, че където и да местим следователите като пешки по шахматната дъска, включително и с тези предложения, независимо дали са първи или втори вариант, ние не решаваме в крайна сметка проблема на следствието. Понеже са несменяеми колегите, трябва да ги чакаме да навършат възрастта, за да могат да бъдат освободени.
Но има нещо друго, което лично мен ме притеснява. Препоръките, да ги приемем така, защото се оказа, че ултиматум няма, на европейските партньори, са да не се разширяват правомощията на следователите. С предложения текст за промяна на чл. 152 на практика се стига до реално разширяване. Позволявам си да прочете дословно предложението:
“Чл. 152. Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури осъществяват разследване по всички дела, възложени им от административния ръководител на окръжната прокуратура.”
Къде са тогава ограниченията на функциите на следователите в качеството им на разследващи органи. Ние, от една страна, мислим, че решаваме някакъв проблем, а всъщност, ми се струва, че го задълбочаваме без да го решим.
Янаки Стоилов:
Последователно имат думата г-жа Петрова, г-жа Дончева и г-жа Николова. Г-жо Петрова, заповядайте.
Радка Петрова:
Само искам да кажа, че г-н Пламен Стоилов изрази становището на част от колегите от Висшия съдебен съвет и в този смисъл аз го подкрепям и ще кажа защо.
Има, разбира се, хубави елементи в предложенията и на едната и на другата група, но аз лично не виждам смисъл прокуратурата във втория вариант, ако се приеме, да се разширява обемно, тъй като тя и сега е изключително разширена като име прокурори бройки. Не виждам обаче по същността на нещата каква толкова ще бъде разликата дали ще се наричат следователи към прокуратурата или ще бъдат прокурори, подчинени пряко чрез своя завеждащ отдел на административния ръководител на ниво окръжна прокуратура. За това, защото и сега в НПК се дава възможност да се делегират възможностите на прокурора да възлага разследващи функции на следователя. Същото ще се получи и с предложението на чл. 152. Въпреки това, искам да подкрепя този текст, защото ако този текст не съществува, ще се обезсмисли наистина разследващата роля на прокуратурата и ще се обезсмисли и по единия и по другия начин влизането на колегите следователи в прокуратурата без значение как ще се наричат и каква структура ще имат за в бъдеще. Защото колкото и да искаме силна разследваща полиция, ние всички виждаме, че към този момент силна разследваща полиция няма и скоро няма да има. Ще се разчита именно на този текст и на такива възможности прокурорите и колегите следователи да разследват тежките престъпления в държавата. Ако някой цели обратното?
Татяна Дончева:
Само отговор на два въпроса.
На въпроса, който постави колегата Балева. НПК предоставя на прокурорите възможност да разследват дела изцяло или частично. Идеята на този законопроект е, използвайки това правомощие на прокуратурата, което е абсолютно несъмнено, никога не е будило спор в Европейската комисия, да се използва, за да се легитимира участието на прокурора-следовател, да го наречем, използвайки тези правомощия и бидейки по-пълно натоварен, без да спорим с Европейската комисия как точно да възложим на следователите дела с висока фактическа и правна сложност. Правно технически това е по-лесно.
Може да се спори по два-три други въпроса. Единият беше поставен от г-н Найденов, другият – от г-жа Петрова. Дали не може да се капсулира следствието и да се вкара в прокуратурата в капсулиран вид, като ръководителят на следствието запази изцяло йерархичния контрол върху системата си, което е досега. Струваше ни се с колегата Бисеров, че това не е удачно решение – нито е в интерес на работата, нито е в интерес на следователите.
Работата е в София. Националната следствена служба си остава. Нейният ръководител придобива подходящ статут и има административно ръководство и контрол върху служителите и следователите там. Тези, които са териториално ниво работят на практика с прокурорската система. Какво би ни дала една уредба, при която се запазва централизацията на следствието и капсулата.
Тогава бихме разсъждавали върху други въпроси. Как ще се съотнася една следствена система към системата на Върховната касационна прокуратура с йерархия и към Административната с йерархия. Няма такъв замисъл. Конституцията казва, че прокуратурата е централизирана. Би трябвало тези следователи да бъдат общо взето имплантирани в другата система по един относително непротиворечив начин.
От четвърта гледна точка сме следили да има статут. Може, г-жо Петрова, да се оптимизира процесът. Той по-нататък във времето може и да се оптимизира. Животът ще покаже това. Но ние сега наистина имаме 550 души, които са несменяеми, получават по хиляди лева заплата без работа. Непрекъснато се позовават на решението на Конституционния съд, а не на никаква държавна целесъобразност, разчитайки че много трудно се събира конституционно мнозинство и политическо съгласие за Велико Народно събрание докато е това решение на Конституционния съд.
Но административно как да се имплантира следствието в прокуратурата ми се струва повече административен и технократски въпрос, отколкото процесуален.
Хубаво е да се притъпят конфликтите и те да бъдат законодателно видени още сега. Ясно е, че има съпротива от страна на следствието. Може би ще има съпротива и от страна на прокуратурата, които ще ги гледат като чужди тела. Но аз мисля, че с разумно решение, като се даде един добър статус на тези хора и относителна самостоятелност и същевременно професионално поле за изява, бихме могли да излезем от казуса.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жо Николова, ако позволите, г-н Найденов иска да поясни нещо допълнително.
Бойко Найденов:
Единственото, което искам да уточня, бъдете сигурни, че може да има наистина хора от следствието, които не искат промени, именно с тази цел. Но ви уверявам, че болшинството, нека да кажа, че повече от 80% действително желаят такива промени, които да им дадат възможност да работят и това наистина е така.
Янаки Стоилов:
Г-жо Николова, заповядайте.
Елеонора Николова:
Аз останах много изненадана от една интерпретация, която чух от г-н Пламен Стоилов, която няма нищо общо с начина, по който е устроено нашето досъдебно производство и въобще наказателния процес. Не може да става въпрос за две самостойни фигури в досъдебното производство. Ние имаме прокурор, който отговаря за всичко, което се случва в досъдебното фаза – какви доказателства се събират, колко са качествени те, достатъчни ли са, за да се повдигне обвинение, на първо място, и второ, да се внесе обвинителен акт. Няма спор, че фигурата на прокурора в досъдебното производство е водещата фигура. И ако ние казваме, че съдията е господар на съдебната фаза на съдебното производство, ние казваме със същия успех вече, че господар на досъдебната фаза е прокурорът. В този смисъл да говорим за две самостойни фигури, които имат самостоятелни права в досъдебния процес, това е нонсенс, колеги.
И никога не е било така. Нека да кажем, че ние извървяхме един пълен кръг и се връщаме оттам, откъдето излязохме 1989 г. Защото ще кажа още нещо.
За нас е много важно какъв исторически опит имаме като държава. Какво беше до 1989 г.? Имахме дознатели, които бяха наречени следователи под шапката на МВР със самостоятелността – да имат собствената си съвест, никой да не им се меси в събирането на доказателства, да имат своето самочувствие и достойнство. Това беше всъщност едно модерно дознание. Имахме следствен апарат към прокуратурата, който на ниво районна прокуратура се занимаваше с престъпленията на непълнолетните, а в окръжните прокуратури се занимаваха с тежките транспортни престъпления със смъртен резултат, тежки стопански дела. Това беше и нямаше нищо лошо в това. Цялата система работеше. След това правихме хиляди промени, без да знаем къде отиваме и сега се връщаме там, откъдето сме тръгнали, стъпвайки на една традиция, която имаме. Аз казвам, че традицията не е лошо нещо и давам пример с Инспектората. Ние го имахме като традиция. И тъй като го имахме като традиция, като го възстановихме, видяхме, че Инспекторатът независимо от големите спорове, които имахме при промяната на Конституцията, хилядите обструкции, които се правеха по повод на този институт, той заработи точно, защото ние имахме традиция в това отношение. Инспекторатът, стъпвайки на традициите, които имахме до 1990 г. се заеха с работата си така, както тя съществуваше и каквато философия се вложи в Конституцията и в Закона за съдебната власт.
Така че прагматично днес ние трябва да решим въпроса. Аз мисля, че дори второто предложение, което правят тримата колеги – Дончева, Бисеров и Дикова, това по някакъв начин подчертава престижа на следователите и ги издигаме на една по-висока степен, защото казваме, че това са разследващите прокурори. Това са следователи с функция на разследваща прокуратура. Запазва се тяхната самостоятелност в смисъл не сменяемост, имунитет, подчертава се техният служебен статус. Слага се една точка на цялото това мъчение. Аз смятам, че който от вариантите да приемем, мисля, че вариантът разследващи прокурори-следователи не е лош вариант. Той отговаря на опита, който имаме. Бързо можем да го възстановим. Възстановява самочувствието на следователите, които толкова години чакат нещо да се реши по отношение на тях.
Колеги, аз мисля, че наистина трябва да имаме волята да го решим.
В момента гледам справка за заети служителски бройки. Има 719 служители в едно следствие, което не работи. Такъв разход на средства просто е безсмислен. По-добре да се отиде към специализация на следователите, за модерни кабинети, за обучение, ако щете, защото вече имаме много тежки престъпления, които трябва да се догонват, защото сме назад от извършителите на престъпления и с тези пари да се укрепи техният статут, тяхното самочувствие и всичко останало.
Аз ще отида и по-нататък, тъй като се спори какви дела ще гледат.
Колеги, ние вече напипахме нещата. Безспорно, че ще гледат делата, които ДАНС произвежда. За това аз ще си позволя отново да презентирам пред вас предложението, което съм направила в чл. 149, ал. 4. То е направено на база на текста, който Министерският съвет внесе.
“(4) Към националната следствена служба има териториални следствени отдели, като районът на дейност е район на действие и на териториалните служби на ДАНС.”
Защото е съвсем ясно, че те други дела няма да гледат. Това са колеги с висок професионализъм. За това казваме, че този професионализъм най-накрая трябва да бъде впрегнат. Дано да не е разпилян. Като ще бъде впрегнат, това са делата, които трябва да им бъдат предоставени за разлика от делата, които гледа дознанието към полицията, което е поело целия останал обем от приблизително 97% от наказателните производства. Мисля, че по този начин ще избегнем това, което досега имаше – във всяка паланка, във всеки град да има следствена служба. Няма значение, че в Силистра, примерно, няма нито едно следствено дело или в Търговище. Ще кажем, че има следствени отдели там, към прокуратурата или самостоятелно – това е спор, който ще решим, които ще се занимават с високо отговорните дела, които ДАНС има като предмет на дейност. Мисля, че по този начин биха могли да бъдат решени нещата. Крайно време е да сложим точка на този спор.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Можем ли да пристъпим към гласуване. Смятам, че се изразиха достатъчно мнения и аргументи за и против. Има ли някой, който настоява още да вземе думата по тази тема. Няма.
Пристъпваме към гласуване. Първото предложение е оттеглено.
Подлагам на гласуване предложението по § 7 на Татяна Дончева, Марина Дикова и Христо Бисеров.
Които са “за”, моля да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Приема се предложението по § 7.
По § 25а. Гледаме втория вариант. Дискусията беше обща. Решението е същото. Приема се.
Следващото предложение е по § 26.
Предложението по § 25б отпада.
По § 29. Това е за командироването. Същия принцип. Приема се текстът на вносителите.
По § 30, § 31 и § 32. Ако има бележки, заповядайте.
Г-жа Дончева.
Татяна Дончева:
Има няколко съществени различия. Едното предложение прави окръжните следствени служби досегашни в окръжни следствени отдели.
Другото предложение на колегата Николова прави териториални следствени отдели към Националната следствена служба.
Предложението на тримата вносители е, че тези териториални звена са към окръжните прокуратури, а не към Националната следствена служба. Националната следствена служба има към тях методическо ръководство. Ако имаме консенсус, че няма да е към Националната следствена служба в оня смисъл, остава да се разберем дали окръжни или териториални с районите на действие на ДАНС.
Става дума за следното. Наистина в Силистра има две дела и един следовател и половина. Но на много от местата има следователи. Въпросът е не само административната целесъобразност. Предлагаме ви да я направи правосъдието в малко по-късен момент, когато тези хора вече са влезли в системата. Ако искат едната част ще станат прокурори, другата част – ще работят в съседното населено място. Този от Силистра ще отиде да работи в Добрич като има място. Това самата система може да го направи. Ако го направим в сегашния момент, означава само да увеличим съпротивата на битов принцип.
Освен това, има хора, на които им предстои пенсиониране в рамките на една година. Системата може да си нагласи къде кой й е нужен и тогава с вътрешен акт те да си преструктурират в рамките на прокуратурата въпросните следователи. Това, което ние предлагаме да се уреди, е, че към всяка окръжна прокуратура може да има следователи. Обикновено има такава нужда. Обикновено окръгът е достатъчно голям район. Давам ви пример с Габрово. В Габрово няма структура на ДАНС. Има структура в Търново. Може би не е и нужно. Тези, които са в Габрово (бившето НСС) работят в Търново. Но защо да направим съпротива и по този повод. А ние имаме голям концентриран брой следователи в Националната следствена служба и в големите градове, където ще ни трябват разследващи и без това. Това е била логиката на нашето предложение.
Предлагаме ви на един следващ етап самият Висш съдебен съвет вече, влизайки тези хора в системата, да каже къде кой остава.
Янаки Стоилов:
Т.е. Вие поддържате предложението в редакцията, която е внесена. (Да.)
Елеонора Николова:
Г-жа Дончева, аз се съгласявам, че действително на колегите им е много трудно в следствието и че сега на този етап всеки трябва да знае, че му е запазено работното място, защото много им стана. С това съм съгласна.
Тук става въпрос за материалната им компетентност. Защото като кажем ДАНС, ние казваме и какво правят. А тук е много обща тезата, че окръжният прокурор ще им възлага каквото си реши. Това е логиката.
Татяна Дончева:
Прокурорът може разследва всичко.
Миглена Тачева:
Най-първоначално имаше смисъл от това предложение, защото преди ние не правехме предложение за промяна на правомощията. Казахме: с този НПК следователите разследват и нека да бъдат в ДАНС. Сега с новата постановка нека да бъде така, както предлагате вие текста.
Янаки Стоилов:
Г-жо Николова, Вие поддържате ли предложението си, тъй като има алтернативни редакции по § 32.
Елеонора Николова:
Аз съм го направила на базата на проекта, който Министерският съвет внесе.



Янаки Стоилов:
Можем да смятаме, че се приема по принцип, но да се ориентираме към една от двете редакции, а иначе ще ги гласуваме алтернативно. За това питам?
Елеонора Николова:
Да се приеме по принцип.
Янаки Стоилов:
В такъв случай § 30, § 31 и § 32 както са внесени от тримата народни представители, като по принцип това съвпада с идеята на г-жа Николова по § 32, но в редакцията, която е внесена от тримата народни представители.
Борислав Ралчев:
Нека още една минута време да отделим. В крайна сметка за какво става въпрос? Кой каква работа ли ще извършва или кой къде ще бъде стациониран.
Реплика: И двете.
Борислав Ралчев:
Като е и двете, това нищо не пречи да има териториални. А по въпроса за вътрешните разпределения да бъдат стационирани където има нужда. Ако е въпросът пълната компетентност да им се даде, е съвсем отделен въпрос.
Татяна Дончева:
Колега Ралчев, за тях статусът е важен. И затова дори системата да приеме новото преструктуриране, статутът на следователите е важен. И той е важен не само за досегашния ръководител на Националната следствена служба, но и за тези, които ръководят окръжните структури и за тези, които са шефове на отдели в Националната следствена служба.
Янаки Стоилов:
Предлагам, ако има изказвания, те да бъдат съпроводени с предложения. Могат да бъдат по същество, но с предложения. Само разсъжденията не са ни достатъчни.
Този, който има предложение, различно от внесеното, моля да го формулира и мотивира, ако смята за необходимо.
Заповядайте, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Имам питане.
Янаки Стоилов:
Питане, не! Само предложение. Защото кой е адресата на питането.
Борислав Ралчев:
Г-н Стоилов, в момента искаме да свършим една работа, която пет години я мотаме. И сега вие ни поднасяте едни текстове и толкова високо цените нашите знания в тази област, че искате мигновено да реагираме. Благодаря. Питам, за да мога да си формирам мнението.
Приравняваме ли прокурора и следователя?
Янаки Стоилов:
Не съвсем.
Борислав Ралчев:
Ето това питам. Кое е съвсем и кое не е. Тогава ще се разберем къде и как да бъдат стационирани. Ако следователят не е прокурор и това е ясно, значи ли, че функциите, които изпълнява, са прокурорски. Ако прокурорът може да върши всичко, което върши следователят, значи ли, че и обратното е вярно? (Не е!) Като не е, да го чуем и тогава продължаваме нататък.
Янаки Стоилов:
То следва от текстовете.
Борислав Ралчев:
Като следва, хайде да го запишем изрично.
Христо Бисеров:
Г-н Ралчев предложи да продължим по-нататък, което означава, че бидейки в процедура на гласуване, да извършим гласуването. Нали така, г-н Ралчев.
Борислав Ралчев:
Имаме няколко случая, в които чрез преходните правила обръщаме целия смисъл на закона. Да не се връщаме на политическите моменти. Това е недопустимо, особено в този закон.
Нека да бъдем наясно. Ако ние правим пълно покритие между двата института.
Янаки Стоилов:
Няма такова нещо и никой не го твърди това нещо. По-нататък правомощията се развиват. Тук сме на параграфите, които определят териториалното разположение на тези служби.
Борислав Ралчев:
За мен е ясно, че всичко, което може следователят, може и прокурорът. А обратното докъде е разписано?
Янаки Стоилов:
Г-жо Тачева, имате ли някакво отношение към текста на трите параграфа.
Миглена Тачева:
Имам по § 31, чл. 148. Може би аз не мога да разбера.
“(1) Следствените органи са Национална следствена служба и окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури.”
Не трябва ли да пишем Национална следствена служба като следствен орган, защото окръжният следствен отдел е част от администрацията или как да кажа – от структурата на Националната следствена служба.
Татяна Дончева:
Не! На окръжната прокуратура.
Миглена Тачева:
Тогава пак ставаме с някакво самостоятелно юридическо лице или нещо друго!
Христо Бисеров:
Националната следствена служба не е юридическо лице.
Янаки Стоилов:
Т.е. Националната следствена служба по това решение има собствена компетентност, но нямат собствена гражданска обособеност. Така че двете неща не са тъждествени.
Надка Балева:
По § 31 струва ми се малко тромав текста на ал. 2.
“(2) В София има следствен отдел в Софийска градска прокуратура с правомощия на окръжен следствен отдел.”
Не би ли било по-добре така: “Следственият отдел в Софийска градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.” (Да.)
Янаки Стоилов:
Добре. Други бележки по тези три параграфа. Няма.
Моля, тези които поддържат § 30, § 31 и § 32 по предложението на тримата народни представители заедно с направените уточнения, да гласуват. Единадесет гласа “за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима “въздържали се”.
Преминаваме към § 33 в редакцията на тримата народни представители. Има ли някакви бележки.
Същото е и за § 34, § 35.
По тези три параграфа има ли бележки и уточнения по редакцията.
Г-жо Петрова, заповядайте.
Радка Петрова:
По § 33, чл. 150, т. 9 поддържам предложението на народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова.
Янаки Стоилов:
Това, което цитирате, не съществува. Тези предложения са оттеглени.
Радка Петрова:
В такъв случай предлагам, тъй като касае единната информационна система за противодействие на престъпността, трябва да го запишем.
Янаки Стоилов:
Извинявайте. Вие говорите за предложението на Яни Янев, което е на с. 15. Какво предлагате?
Радка Петрова:
Предлагаме да се включи. Да остане текстът.
Бойко Найденов:
Ако позволите. Това е проблемът с не създаването и не заработването на единната информационна система. Така или иначе миналия път се постави въпросът кой да я администрира. В настоящия момент най-добрата работеща система в момента е в следствието. Постави се въпросът тя да бъде предоставена за администриране към Националната следствена служба. Ако се приеме предложението на тримата народни представители, да има нова точка, в която да се запише изрично, че следствената служба администрира тази единна информационна система.
Янаки Стоилов:
Мисля, че на този въпрос трябва да обърнем внимание. По същество тази дейност обикновено е в ръцете на изпълнителната власт в която й да е държава, защото това е основният масив, който дава ориентация за формиране на наказателна политика, за разпределянето на информацията към всички други потребители. Ние сега ще затворим тази информация в една от структурите на съдебната власт, понеже никой не я иска да я управлява. Но не знам дали от това нещо ще стане по-добре. За това нека да не решаваме въпроса на удобство, а да го решаваме така, както би следвало да се реши. За това го поставям и нека да чуем мнения, за да се реши.
Татяна Дончева:
И не само. Това, към което вие правите бележки, е било към старата редакция на чл. 150, който започва с фразата: “Националната следствена служба се ръководи от директор” и се изброяват 8 правомощия. А това предложение на колегите е деветото.
Това, върху което ние работим, падат всички осем текста.
Янаки Стоилов:
Това мисля, че се знае. Но сега ние обсъждаме дали трябва да се даде такова тяхно правомощие на Националната следствена служба в отделен текст, независимо къде.
Татяна Дончева:
Прокуратурата става институцията. Тя представлява. Следствието като какво. Пише ли някъде в закон някаква отделна компетенция за информационна система на Върховната административна прокуратура. Функцията е на прокуратурата. С кого ще я прави прокуратурата е нейна работа.
Бойко Найденов:
Все още не е на прокуратурата. Никъде не разписано. Ако се разпише, че се дава на прокуратурата, о’кей.
Татяна Дончева:
По същество аз смятам, че единната информационна система трябва да бъде задължение на изпълнителната власт.
Миглена Тачева:
Тук текстът трябва да отпадне. Но когато стигнем до текста “Съдебна статистика и информационни системи”, там трябва да бъде разписано. Няма спор, че министърът на правосъдието ще продължи да осъществява, както е написано тук. Ние бяхме преценили да отива към Висшия съдебен съвет, но те не го искат. Но това ми се струва, че не е добро като подход. Поне донякъде сме го направили. “Изграждането, поддържането, използването и развитието на ядрото”. Значи говорим за ядрото и говорим не за администриране, а за реалната работа по функциониране на ЕИСПП ще се прави в Националната следствена служба. А цялостното ръководство – Методическият съвет, както е записано сега, с междуведомствения съвет, ще остане при министъра на правосъдието.
Янаки Стоилов:
Това не е ли едно усложняване и разкъсване – едни да правят заданието, а други – оперират с него.
Миглена Тачева:
Не става дума за задание, не става дума за опериране, а става дума за система от информационни системи, защото така е замислена ЕИСПП – система от ведомствени системи, които трябва да се съхраняват в едно място, което се казва ядро. Колко е ефективно това е отделен въпрос. Но става дума за сечение между всички ведомствени системи, които да ни дават информация от извършването на престъплението, регистрацията на престъплението в МВР до изпълнение на наказанието за лишаване от свобода, ако има такова. Тук даже не става дума толкова за мерки за наказателна политика, а по-скоро става дума и за преглед на движение на едно наказателно дело от регистрацията до изпълнение на наказанието.
Янаки Стоилов:
Не е ли тогава най-добре да е в МВР, защото първата регистрация става там.
Миглена Тачева:
Не искам сега да го прехвърляме ту в МВР, ту на друго място, защото ако трябва да бъдем искрени, след последните промени на Закона за съдебната власт, министърът на правосъдието няма никакви правомощия дори по отношение на съдебната статистика. И най-малко на него му отива да стои ЕИСПП и той да се занимава с това. Но от друга гледна точка няма друга фигура в Министерския съвет, която да носи по някакъв начин отговорност за изработване на наказателните закони, на наказателната политика, разбира се, не самостоятелно, а в съвкупност и с министъра на вътрешните работи и с органите на съдебната власт, за това да не го прехвърляме повече. Административният капацитет е в момента в следствието. Там са и част от тези 700 и няколко служителки, които на ръка всеки ден вкарват данни от прокуратурата и присъдите от съдилищата на базата на едно споразумение, което е подписано преди 2-3 години. Сега ние се опитваме в рамките на тези и следващи месеци да се укрепи ведомствената система на прокуратурата - те би трябвало вече да са към своя край, данните да отиват автоматично. Но цялостното ръководство, управление и политика по ЕИСПП ще се прави при министъра на правосъдието от този междуведомствен съвет, към който трябва да се добави и Висшия съдебен съвет.
Но това като стигнем до тези текстове. За това, според мен, тук да не го пипаме като правомощие на Националната следствена служба, а когато дойде ред чл. 379 и следващите, ще трябва малко по-сериозно да ги погледнем.
Янаки Стоилов:
Добре. Това е принос към следващата дискусия.
Радка Петрова:
Ако може да обясня за какво става дума, тъй като прескочихме много текстове, искам да насоча вниманието, тъй като в първоначалния проект беше записано, че Националната следствена служба администрира дейностите, свързани с ЕИСПП въобще. А в това предложение (г-н Янев) беше записано “само за органите на съдебната власт”. В този смисъл г-жа Тачева беше права.
Тъй като следствието и сега обобщава цялостната информация за ЕИСПП, но само за органите на съдебната власт, а не и за органите на изпълнителната власт. В този смисъл трябва да се вкара този текст.
Янаки Стоилов:
Сега гласуваме § 33 по предложенията на тримата народни представители, § 34 (тук в момента го няма г-н Янев, но предполагам че той ще се съобрази с това, тъй като към темата за единната информационна система ще се върнем) също по предложенията на тримата народни представители и § 35.
Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Приема се.
По § 36 има предложение.
По § 39 и § 40. Има думата г-жа Балева.
Надка Балева:
Аз не получих отговор на въпроса за чл. 152 от § 35.
Янаки Стоилов:
Ние го приехме вече.
Има ли въпроси по параграфите, които обявих. Преди се постави въпрос за младшите следователи. Тук ги има, но те се заличават. Има ли бележки по § 36, § 39 и § 40. Заповядайте, г-жо Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
По § 35 имам въпрос.
Понеже виждам, че народните представители се ориентират към последователно приемане и логиката на вторите предложения на тримата колеги, имам въпрос по § 35 за чл. 152.
“Разследване по всички дела” струва ми се, че тук така както е формулиран текстът визира тематика на Наказателно-процесуалния кодекс и се нуждае от уточняване, защото може да възникне опасност от смесване на начина, по който им се възлагат функции, каквито и да са те.
Тук става дума за това, че те придобиват някакъв статут на разследващи прокурори, но това е въпрос, който кореспондира с НПК и трябва тук да се изясни.
Татяна Дончева:
Обяснявам. Прокурорът има право да разследва дела изцяло или частично. Той има право да разследва и дела, които по дефиниция са от компетенция на МВР за разследване. Въз основа на тия права на прокурора, ви предлагаме тези разследващи прокурори да имат същите права. Защото на тях ние даваме функции само във връзка с разследване. За да разделим наблюдаващ прокурор от оня, който ще разследва и да са два различни, наблюдаващият прокурор ще реши да възложи. Не може да стане смесване на компетентност, защото наблюдаващият прокурор няма как да даде едно и също нещо да го разследва хем МВР, хем следователя-прокурор. Това решава въпроса и това примирява една стара идея как да дадем възможност на следователите да работят дела с фактическа и правна сложност дори когато те формално не са на ДАНС. Защото пък замисълът в Закона за ДАНС е така направен, че да може и МВР да работи по ДАНС и ДАНС по МВР. Прокурор, който е от друг надзор, както те му казват: следствен, наказателно съдебен, а там, където са по-малки прокуратури, те си решават. Окръжният прокурор е наблюдаващ, а онзи, който ще разследва, ще бъде човек от следствения окръжен отдел, който има прокурорски статут, но може само да разследва.
Елиана Масева:
Не може така. Направо не може! Примерно, образува се едно производство. Стига до някъде. То е предмет на полицейско разследване. Изведнъж наблюдаващият, както се изразявате, решава да изземе това дело и да го даде на разследващ следовател. Как ще стане тази работа и какъв ще бъде принципът? Представете си, че то започне да се разследва и от разследващ следовател и полицейско разследване също.
Татяна Дончева:
Не може, защото ще има наблюдаващ прокурор. Как си представяш, че ще го разследват и двете едновременно. Нали има наблюдаващ прокурор щом има разследване. Принципът на разпределение на делата го прави наблюдаващият прокурор.
Янаки Стоилов:
Оказва се някак си, че всички имат свое решение, а не можем да намерим общо решение. Нека да чуем г-жа Тачева, г-н Найденов и г-н Първанов. Може би това ще ни ориентира към най-точната редакция на § 35.


Миглена Тачева:
Може би г-н Първанов трябва да ни обясни, защото, според мен, едно дело не започва винаги с наблюдаващия прокурор. Нещо повече, в някои случай делата започват без формален акт, направо от дознателя. Една от критиките на Европейската комисия беше това, прокурорът да не може да решава на кого да дава делата. Този текст не е много добър. Може би трябва да разпишем друг текст, който да ни дава пак това, но не през това.
Не искам да приемаме текст, който да буди съмнение в това, че прокурорът един път ще реши да даде делото на следователя, един път ще реши да даде делото на дознателя и ще имаме пак като малко седи в следствието и нищо не се върши, хоп ще го преобразуваме и ще отиде в дознанието – това, което го правихме години наред.
Борислав Ралчев:
Вижте чл. 212 и да вървим нататък.
Бойко Найденов:
Този проблем ще стои, ако следствието не е в прокуратурата. Когато следствието е в прокуратурата, няма никаква пречка. Както досега прокурор може да вземе всяко едно дознание, независимо по кой текст е, и да го разследва. Когато следствието е част от прокуратурата, пак прокуратурата ще си го работи така както се дава правомощието по разследване на следователя. Физически, че ще го изпълни друго лице от прокуратурата, наречено следовател, няма никакво значение в този случай. Т.е. тази редакция не създава никакъв проблем.
Янаки Стоилов:
Г-н Найденов, да чуете г-н Българинов, който има въпрос, за да се види какво да бъде решението.
Борислав Българинов:
Г-н Найденов, какъв ще бъде принципът на разпределението. Все пак трябва да има някакъв принцип това дело да остане при прокурора, при разследващия, при следователя. Какъв ще бъде принципът, за да може да се разпредели това дело?
Бойко Найденов:
Такъв принцип и в момента не е разписан по отношение на делата, които се разследват от прокурори. Т.е. ние не променяме нищо. Прокурорът решава по правна сложност, по степен на обществен интерес или каквото и да било, за да вземе всяко едно дознание.
Миглена Тачева:
Защо да пишем изрично в текста “следствен отдел”. Нали затова сме го направили този следствен отдел. Ако прокурорът може, той ще възложи на следствения си отдел.


Бойко Найденов:
Този текст се вписва по отношение на това кои дела се разследват от окръжните териториални отделения и кои дела се разследват от Националната следствена служба. Това върви структурно.
Янаки Стоилов:
Предназначението на този текст е за да се види, че това може да го направи следователят само при възлагане от прокурора. Това е особеното. Не когато си реши следователят, а когато прокурорът му възложи това нещо.
Г-н Първанов има думата. Виждам, че и г-жа Караиванова изразява желание.
Валери Първанов:
Аз бих искал да кажа, че това е практика и в момента във всички прокуратури. Т.е. когато се дава право на следователя да има прокурорско правомощие по чл. 46, ал. 2, т. 2 от НПК това означава, че той може да разследва всяко едно дело. И това е смисълът на тази промяна. Заради нея се прави цялата промяна. За да няма обаче конкуренция на правомощия, да не може следователят сам да си възложи делата, смисълът на този е, че само административният ръководител, разбира се, спазвайки общите принципи на случайния принцип. За това има отдел, за това има няколко следователи, за да може прокурорът като реши, че това ще бъде разследване чрез орган на прокуратурата, тук говорим не точно само за следовател, а като орган на прокуратурата, а не дознание. Прави се случайният принцип и се пада при следователя Х, за да има все пак някаква гаранция, че няма да има поръчково разследване.
Янаки Стоилов:
Благодаря за разяснението. Мисля, че то дава ориентацията. Г-жа Караиванов. След изказването на г-жа Караиванова ще помоля само ако има различни мнения или различни предложения за текста, да ги чуем, преди да вземем решението. Заповядайте, г-жо Караиванова.
Ана Караиванова:
Бях си казала, че няма да се изказвам, но не издържах.
Колеги, по въпросите на следствието. Принципът в чл. 212, който ни препоръча и г-н Ралчев да четем, ал. 1 е досъдебното производство се образува с постановление на прокурор.
Отдавна казвам, че прокуратурата не следи един основен показател за ефективност от едно време “неоснователно образувани дела”. Трупа, трупа макар да се вижда още от началото, че няма престъпление, обаче той образува, върти се шайбата, и викат ах колко сме затрупани. Така че преценката е най-напред на прокурора.
Полицаите образуват само при неотложни следствени действия. Отишъл на оглед, видял джебчийство, убийство и действа. Въпросът е сега, като пренесохме половината следователи, казахме, че те ще разследват, миналата година ме поканиха на отчета на националното следствие, и се оказа, че онези, които отидоха там да се включат в разследването като прокурори, защото това са правили, дотолкова се вживяха в прокурори, че собствените си дела, отишли в прокуратурата, ги върнаха да ги доразследват дознателите.
Сега чета при един сигнал от нас, че са го дали на разследващ прокурор в звеното – едни неверни декларации, с които нотариус – постоянна практика, на една жена апартамента заминава.
Питам аз разследващият прокурор какво прави една година по чл. 331 декларации. Той дава указания на полицая. Но нали е разследващ прокурор, до оня ден беше следовател, какво е толкова сложното – една година.
Да се знае, че те ще бъдат следователи, да се знае, че прокурорът само ще им възложи, защото срещу нотариус, а това е много разпространено, колеги, изглежда жилищните измами. Да се знае, че такива ще ги разследва следователят и най-важното е да им се упражнява контрол. И всеки да си носи отговорност. Това е вече начинът. Кръстихме ги разследващи, а те пак наблюдават. Кое наблюдават?
Янаки Стоилов:
Други предложения за редакция на чл. 152 има ли? Заповядайте.
Радка Петрова:
Думичката “всички” да отпадне, а думата “дела” да се членува и да стане “делата”.
Янаки Стоилов:
Думата “всички” пада, защото е паразитна и ще стане “по дела”, защото може да са много и може да са малко дела.
Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Едно нещо, което ми се струва, колеги, което остана неизяснено в дебата, е делата, които ще възложи окръжният прокурор са в рамките на компетентностите на окръжна прокуратура и или на района. Мисля, че там има едно известно разминаване, защото практически досега следователите преди да им ограничим възможностите за разследване, разследваха дела, които бяха в компетенции на районна прокуратура, районен съд или окръжна, окръжен съд.
Това само не става ясно. Мисля, че големият дебат оттук идва.
Предлагам да го кажем: “Възлагам дела в компетенциите на окръжна прокуратура” и нищо повече. С това приключва въпроса, освен ако не е идеята възможността следователите да разглеждат. Но логиката е и другата, че всеки прокурор може да гледа всичко.
Аз не съм против, това, което се предлага. Само казах кое остана неясно в дебата.

Янаки Стоилов:
Мисля, че темата се изясни. Не се изключва нивото на разследването. Нали това е идеята – да не се ограничава нивото на разследването.
Ако трябва, някой ще го формулира. Има ли предложение към редакцията. Аз ще прочета редакцията, която ще гласуваме. Моля да бъде чута. Ако има предложение за тази редакция, след като аз прочета текста, ще бъдат направени.
“Окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури осъществяват разследване по дела, възложени им от административния ръководител на окръжната прокуратура.”
Ако има предложение, г-н Найденов, да го чуем.
Бойко Найденов:
Всъщност следователите в окръжните следствени отдели извършват разследването.
Миглена Тачева:
“Следователите в окръжните следствени отдели към окръжните прокуратури осъществяват...
Янаки Стоилов:
Добре, “към”. Уместно е. Ще го отразим, защото дейността се извършва от субектите, а не от службите.
Други бележки. Г-жо Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Предложението, което г-н Янев направи, да се уточнят компетенциите, е хубаво да бъде казано изрично.
Янаки Стоилов:
Не, ние не го ограничаваме. То може да се каже, но не е необходимо.
Проф. Анелия Мингова:
От колегите тук на тази маса се каза, че не е ясно. Ако г-н Янев е разбрал, нека да се обясни.
Яни Янев:
Аз не съм го поставил въпроса защото не го разбирам, а просто, защото е ясно, че окръжният прокурор винаги може да изземе дело, което е от компетенция на районен прокурор и да го възложи на следовател към окръжната служба. Единствено това е възможно по йерархията да се случва. Въпросът, който остава единствен тук, е във връзка с образуването на делата и нищо друго. Защото при положение, че вече е образувано и се води делото в рамките на досъдебно производство от разследващ полицай и делото е от компетентност на районна прокуратура от НПК, въпросът да се премести и да отиде другаде трябва да го реши окръжният прокурор. Той решава, взима делото от районния прокурор и го възлага на следовател, но то е образувано от съответния прокурор районен или окръжен.

Янаки Стоилов:
Гласуваме § 35, чл. 152 в прочетената редакция. Който е “за”, моля да гласува. Благодаря ви. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма.
Продължаваме нататък.
По трите параграфа, които вече обявих, има ли предложения – по § 36, § 39 и § 40.
В § 40 по текста на вносителя мисля, че трябва да отпадне т. 2 съобразно с това, което вече сме гласували. То е свързано със стажа.
Има предложение, което е за самите следователи, произтичащо от логиката на това, което приехме.
Които са “за” приемането на тези параграфи, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Двама “въздържали се”.
Четин Казак:
Един въпрос.
Ал. 2 на чл. 153 “Окръжните следствени отдели се ръководят от завеждащи отдели, които се назначават от административните ръководители на окръжните прокуратури.”
Кой назначава административните ръководители?
Янаки Стоилов:
Това го приехме преди един час. Моля разясненията след това.
Продължаваме напред. По § 43. Има ли предложения по § 43? По § 43 няма въпроси и предложения. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Приема се текстът.
По § 44.
Предложението по § 45 е оттеглено, нали?
По § 44. Предложението на г-жа Николова го гледахме – за прокурорските помощници отпада. Защото на районно ниво приехме да няма помощници.
Следващото предложение е по § 48.
Гласуваме поотделно параграфите. Гласуваме § 44, който е чисто редакционен. Има ли бележки по § 44. Няма. Приемаме § 44.
Оттеглено е предложението по § 45.
Татяна Дончева:
Не е оттеглено предложението по § 45. Там е допълване на досегашния чл. 172, в който са добавени следните текстове:
“Ал. 3. Председателите на отделение в съда, завеждащите отдели в прокуратурата, завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба и завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури се назначават от съответния административен ръководител.”
Т.е. добавили сме “завеждащите специализирани отдели в Националната следствена служба и завеждащите окръжни следствени отдели в окръжните прокуратури”.
Янаки Стоилов:
Т.е. текстът остава. Поставих въпроса, защото едни хора участват в два отбора и те оттеглиха анблок предложенията и затова искам да съм сигурен, че това предложение не е между оттеглените.
Татяна Дончева:
То е просто привеждане в съответствие на чл. 172.
Янаки Стоилов:
По § 45 има ли бележки? Няма. Гласуваме § 45. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Приема се.
По § 48.
Татяна Дончева:
Също, само терминологични смени.
Янаки Стоилов:
Параграф 48 се приема.
По § 51 – в чл. 189 думите “следствени служби” се заменят със “следствени органи”. Приема се.
По § 53а. Това защо не е в преходните разпоредби?
Татяна Дончева:
Защото чл. 194а не е за преназначаване. Това си е нещо нормално в главата “Конкурси” за назначаване, повишаване в длъжност и преместване на съдия, прокурор и следовател.
Янаки Стоилов:
Тук му е мястото, така ли? (Да.) Има ли предложения по § 53а?
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Стоилов, това го минахме миналия път. Стигнали сме до § 92.
Янаки Стоилов:
Параграф 53а не сме го гледали. Предложението на г-н Яни Янев го гледахме, а предложението на тримата депутати не сме го гледали, защото е свързано със следствието.
Заповядайте.
Георги Шопов:
По § 53а.
“Чл. 194а (1) Лице, което е било освободено от длъжност съдия, прокурор или следовател, след като я е заемало повече от 5 години, може да бъде назначавано от ВСС в органите на съдебната власт без конкурс.”
Не изразявам само мое мнение. Считаме, че този текст трябва да отпадне от Закона за съдебната власт. Съображенията за това са следните.
На първо място, в ал. 2 е посочено “освободено от длъжност на основание чл. 165, ал. 1, т. 3 или т. 5”.
В крайна сметка тези пет години са един много малък срок.
Второ, това е лично волеизявление на хората, които са напуснали съдебната система по собствено желание. Елементарният пример е: решава, че на друго място ще печели повече и напуска на собствено волеизявление. Той може да е идеален човек, но е решил че трябва да напусне. Каквото и да е било, когато си напуснал по собствено желание и си излязъл от системата, това не може да бъде никакво предимство, по никакъв начин не може да се приеме като предимство по отношение на други хора, които работят в системата и които трябва да заемат определени места. Ще дам практически пример. Нашата система се запълни с кадри и е нормално. Какво може да се получи практически. Осем години съдия в районен съд, освобождава се едно място в окръжен съд и определен колега, независимо кога е освободен, той заема това място. Това ще създаде изключително голямо напрежение. Така вече няма да има равнопоставеност в системата. Ние приемаме като основан идея в нашия закон, че всичко е конкурс. Кадровата политика на Висшия съдебен съвет, независимо кой е той, много ще се затрудни. Тук има една въпиюща несправедливост. Действително може би доста хора са излезли от системата на не дотам законни основания, но ние за единични случаи не можем да правим цял текст. Защото аз съвсем отговорни заявявам, че доста от напусналите като съдии, прокурори, следователи са напуснали по съвсем други причини. В никакъв случай не може да се твърди, че те са най-големите специалисти. Но основната ми теза е, че ние поставяме не равнопоставеност, поставяме ги в привилегировано положение без никакво основание. Ще затрудни кадровата политика.
Янаки Стоилов:
Г-жа Тачева. След това народните представители.
Миглена Тачева:
Аргументи за това предложение.
Ако искаме да имаме професионални инспектори – експерти, които да работят към Висшия съдебен съвет, министри на правосъдието дори, които някога са били заместник-министри и са се върнали в системата, но сега са министри и нямат правомощията да се върнат, защото не са излезли от съдебната власт, ако щете дори и за депутати, които са работили 20 години като съдии и да отиват в Народното събрание читави хора юристи, защото виждате за какво става дума, смятам, че това е текст, който може да бъде подкрепен. Може би трябва да сложим думата “еднократно”, за да не дадем възможност за иди ми- до дими, всяка година – днес искаш да бъдеш адвокат, а утре искаш да ставаш пак съдия. Така ще дадем възможност да влязат и външни хора. Защото сега затворихме до окръжно ниво конкурсната процедура. Това означава ли, че ако аз утре искам да се върна в системата, трябва да се върна с конкурс и да стана окръжен съдия, при положение, че имам 30 години работа в системата и може би съм малко по-голям специалист от много съдии и прокурори и следователи, действащи днес.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Шопов.
Георги Шопов:
Тези неща, които се изтъкват тук, могат да намерят място в други закони. Става въпрос за министри и депутати. Но аз ви задавам един прост въпрос. Ако заедно място се явят трима кандидати, които имат право да се върнат, какво правим тогава? Примерно трима кандидати за окръжен съд Пазарджик.
Миглена Тачева:
Висшият съдебен съвет ще преценява. Има три кандидатури и ще прецени, както ги преценявате и сега.
Георги Шопов:
Не е така. Защото вие казвате, че той се връща без конкурс.
Янаки Стоилов:
Колеги, нека да изясним въпроса, защото случаите не са еднородни. За това ви предлагам малко по-конкретно да разсъждаваме по тази тема. Нека да поставим въпросите, за да видим дали има решение, което е между отхвърлянето и приемането на текста в този вид. Ние бихме могли да кажем, че ако тези лица са били в една от другите две власти условно и искат да се върнат, въпросът стои по един начин. Там може би единственият проблем е твърдението за някаква политизация, която също трябва да бъде преценявана. Но не е все едно със случая, когато примерно един магистрат е напуснал, за да стане адвокат, защото ще получава по-високо възнаграждение. Оказало се, че като адвокат получава доста по-малко и иска да се върне в съдебната власт. Това са различни случаи и за това ви предлагам да търсим решение, което е обосновано. А не просто така общо – някой излязъл и може да се върне.
Г-жа Дончева и след това г-жа Петрова.
Татяна Дончева:
За това в текста пише: “може да бъде назначено от ВСС”. Щом може да бъде назначено, значи може и да не бъде назначено. Решението е на ВСС. Вземете и преценете и когато правите конкурси, не казвайте, че конкурсите са измислени само на тестове и казуси и на изпит в Софийския университет пред тричленна комисия в еди-какъв си състав като начинаещи съдии. Защото това може да бъде конкурс по документи и всякакви други и вероятно вие щете-не щете ще минете на този вариант.
За това, което е направено, няма как да бъде търсено компромисно решение, освен в срока, в несменяемостта. Забележете какво се предлага – лицето да има 5 години стаж в системата. Защо да са пет. За да бъдат поне толкова колкото, ако е сега, пак ще е придобил статут на несменяемост. Лицето се връща без да има статут на несменяемост, независимо, че онзи стар период би го направило несменяемо. Какви привилегии, какви други неща? Лицето се връща. Ваша воля е дали да го върнете. Вие можете да го отхвърлите на основание, че имате толкова добри конкурсни кандидати, че просто няма да го обсъждате. Даже можете да го отхвърлите, защото такава е политиката ви в някакъв период от време, независимо кой заслужава. Вие не сте длъжен да върнете министъра на правосъдието.
Освен това, имате места, където няма чак такъв наплив. Направете си сметката. За това сме сложили пет години, за да не е пречка, ако нямате съдия примерно в Ивайловград, но имате кандидат, който има пет години стаж, който е бил дори адвокат, дори юрисконсулт, дори на свободна практика. Не укорявайте хората, които са напуснали системата. Какво тя е спечелила от своята затвореност? Ние имаме проблеми с корупцията в системата именно заради нейната затвореност. И много добре знаете, че вашите конкурси с нищо не я разрушават. Тези породи на системата не се разрушават. И сега има обвинения, че се правят затворени конкурси и много дирижирани. Така че това нещо общо взето е удобно и позволява да не важи само за началници. Никой не е казал за кой съд. Освен това, волята е ваша и човекът става магистрат обратно, ако вие решите това със статут на сменяем магистрат. Какъв проблем има в това?
Янаки Стоилов:
Нека да изясним фактическата обстановка. Аз мисля, че този текст е излишен, защото чл. 195 казва следното:
“Съдия, прокурор и следовател не може да бъде”.... еди-какво си.
Ал. 2 казва: “При преустановяване на длъжността на лицата, а това са народни представители, министри и заместник-министри”, мисля че това е добрата идея – хората, които са били на изборна длъжност в другите власти, да могат да се върнат без конкурси. Това законът го дава като възможност. Докъде повече да го разширим. Ако има аргументи за определени категории, да ги включим. Аз не виждам толкова много категории, за които трябва да отворим тази врата.
Ще чуем всички мнения. Сега г-н Казак, г-жа Балева, г-н Шопов и г-жа Петрова.
Заповядайте.
Четин Казак:
За мен сигурно е едно. Ние трябва да поощряваме подготвените юристи кадри на съдебната власт да бъдат да се ползват от други органи на държавата, било то Висш съдебен съвет, с гаранция, че после може да се върнат като магистрати, било Инспекторат, било то служби към Министерството на правосъдието, включително Инспектората, който все още съществува в Министерството на правосъдието, било то други държавни органи. Защото цялата ни държавна администрация в широкия смисъл на думата има нужда от подготвени специалисти и ние трябва да стимулираме онези подготвени магистрати, които биха желали да дадат своята компетентност в друг орган на държавната власт, да имат някаква гаранция, че след това ще могат да се върнат.
Аз лично съм склонен да огранича единствено това право на връщане, само човекът е напуснал за да упражнява свободна професия.
Аз съм против това, когато има вече обявен конкурс от Висшия съдебен съвет за дадена длъжност, той да бъде анулиран само защото някой бивш магистрат е изявил желание да заеме тази длъжност. Аз съм склонен да огранича единствено това право, ако магистратът е напуснал, за да упражнява свободна професия. Но ако е напуснал съдебната власт, за да отиде в друг държавен орган, да има право да се върне.
Янаки Стоилов:
Г-жа Балева. Моля за тишина. Заповядайте.
Надка Балева:
Г-н Председател,
Колеги, всяко едно поименно изброяване по някаква гледна точка просто е несправедливо и ограничава правата на отделните категории. На какво основание ще приложим текста за тези, които са отишли на една работа в друг държавен орган на изпълнителната власт и ще въведете забрана по отношение на упражнявалия свободна професия. Казусите са много за причините някой да напусне магистратурата, за да отиде в свободните професии. Няма да коментираме. Много са причините, може и да са здравословни. Тези ограничения, включително и страха да не би някой да наруши системата на самозадоволяване вътрешно възпроизвеждане, аз намирам за неприемливи. Тук не говорим за мен, за г-жа Тачева или за трети. Въпросът е принципен. И фактът, че “може”, колко пъти да се повтаря, че не е задължително. Значи за една част, включително и за членовете на Висшия съдебен съвет се пазят местата, а за други не.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Шопов.
Георги Шопов:
Уважаеми народни представители, аз се опитах да бъда полезен с моето изказване. Напрежение в системата няма.
Непрекъснато се повтарят думите затвореност. Това просто не е така. Миналата година 200 човека, назначени чрез атестиране, 47 са чрез тези 20%. Не може да се говори за затвореност. Това несериозни, според мен, аргументи. Но се връщам основно на този текст.
Моята идея е, че този текст като цяло трябва да отпадне, защото той е много генерален и защото отваря, първо, път за доста недобросъвестни хора и който създава много проблеми. Вие заставате и ми казвате думата “може”. Може да бъде назначен. А как да се откаже. По какви критерии да се откаже. Как ще стане това нещо.
Задавам ви два въпроса. Първият вече го зададох. За едно място трима. После казвате може. Къде са критериите в този закон. Или Висшият съдебен съвет ще каже: Тя ми харесва или той ми харесва. По кои критерии.
Казвам още веднъж и с това ще приключа. Този текст е много опасен и не бива да се приема в този му вид. Той ще предизвика неприятности. Направете го в друг текст, примерно за министри и за други, но в отделен текст.
Г-жо Дончева, като приключа мандата си в съвета, отивам понижен в длъжност и в заплата. Но аз мълча, защото съм го приел.
Този текст не бива да се приеме в този му вид. Нарушаваме основни принципи на конкурсното начало.
Янаки Стоилов:
Г-жо Петрова, заповядайте.
Радка Петрова:
Аз искам да снижим малко емоционалният тон на дебата и да кажа, че по същество сигурно е справедливо някои колеги да искат да се върнат в системата и сигурно много качествени хора искат да се върнат в системата и да я обогатят. Ще кажа, че системата не е капсулирана. Системата е много отворена и се обновява непрекъснато, така че да се говори за капсулирана система, просто не е честно.
Редакцията на текста, ако държите да остане, не е точна. Защото думата “може” не е достатъчна. Като вземете под внимание чл. 189, че Висшият съдебен съвет има задължение да обяви всички свободни длъжности за конкурс при атестиране, от всичко обявените да изтегли 20% за външните конкурси, на кои места, по кой ред и на кое ниво колегите, които искат да се върнат в системата, ще се върнат. Ако са работили на ниво районно, а искат да отидат направо на ниво апелативно, справедливо ли е да стане и как да стане, по какви критерии, като има повече кандидатури как да стане. Може би трябва още малко да се пообмисли текстът.
Янаки Стоилов:
Ние общо взето правим Закона за съдебната власт още от основния му вариант така че да ограничим доколкото може дискрецията в рамките на Висшия съдебен съвет. Т.е. да има ясни критерии и стандарти, за да не може едно нещо така и иначе да стане и всичкото да е правилно, независимо как ще стане.
Да чуем г-жа Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Уважаеми колеги, откъде идва това предложение и кое го предизвиква. Предизвиква го обстоятелството, че до този момент такива колеги, които са напуснали системата и не им се пази мястото по чл. 195 можеха да се върнат в системата, но попадайки в тези 20% за външно назначение и явявайки се на този конкурс за първоначално влизане в системата. Оттам дойде и проблемът. Редно ли е хора с доказан професионален опит, знания и умения, които са били, както е по предложението – повече от 5 години магистрати, да се подлагат на този изпит за съответното ниво в рамките на тези 20%. Очевидно идеята на предложението е да не попадат в конкурс за външно назначаване, за първоначално назначаване. Отговорът, който тук се предлага, е нека да им дадем друг шанс да се върнат по-лесно в системата. Според мен, обаче единственият начин те да бъдат равно поставени с всички останали, които растат по йерархията, е да се явяват на конкурс чрез атестация. Тогава да бъдат подложени на атестиране, което означава, че в закона трябва да бъдат разписани критерии за тази атестация, така както е разписано за Националния институт по правосъдие. Тогава те попадат на общо основание и ще им се преценяват качествата.
Янаки Стоилов:
Мисля, че е добра идеята, г-жо Мингова. Но завършвайки да отговорите. Те на каква основа ще бъдат атестирани, като са били навън.
Проф. Анелия Мингова:
Тогава, г-н Стоилов, бих искала да се върнем и да обсъдим едно нещо, което малко с лека ръка отхвърлихте на миналото заседание. А то беше за това да се приеме наредба, защото Висшият съдебен съвет е органът, който управлява системата и отговаря за кадрите и ние трябва да имаме дискрецията да посочим критериите за всяка категория кандидатстващи. В тази наредба, която е заложена в план-графика за изпълнение на показателите за напредък, да разпишем точно и ясно тези, които са вътре в системата и растат по йерархията, кои са основните критерии, кои са допълнителните, как се оценяват от комисиите. Тук и за помощните комисии е големият въпрос, който трябва да бъде преуреден. Да има втора категория за тези, които са напуснали и които обаче ще могат да бъдат атестирани така, че да кандидатстват и да трета категория, които са в Националния институт по правосъдие или някъде другаде. Това трябва да направи Висшия съдебен съвет със свой нормативен акт, който да е подзаконов. И тогава нещата биха се решили ясно, прозрачно, открито, защото тази наредба, ако не се харесва някому, тя подлежи на атакуване пред Върховния административен съд и може да отпадне. Не виждам нищо лошо и опасно в това Висшият съдебен съвет да приеме наредба.
Реплика: Това го пише.
Проф. Анелия Мингова:
Пише го, но народните представители го отхвърлиха. Моля ви да преразгледаме този въпрос.
Янаки Стоилов:
Това, което сме решили, няма да ревизираме. Защото критериите са в закона. Аз не съм против по този въпрос, който сега е открит, ако някой е готов след малко, докато вървим по другите въпроси, да формулира критерии и така, както ще има наредба на Висшия съдебен съвет за прилагането на процедурата по другите критерии, да се включат и тези. Но основните критерии трябва да са в закона и ние няма да ревизираме сега това, което сме решили, само заради едно изключение.
Сега имаме два варианта да продължим.
Едното е да гласуваме текста, който може да се приеме или да се отхвърли.
Другото е да го отложим за кратко, да продължим по другите текстове и докато върви дискусията, ако някой е в състояние да предложи по-сполучлива редакция на тази идея, включително с основни критерии, които по-нататък ще вървят както другите в наредбата, да ги чуем и да ги гласуваме.
Г-жо Тачева, заповядайте.
Миглена Тачева:
Аз ще се присъединя към това, което каза проф. Мингова. Не съм видяла в протокола от заседанието, че сте гласували този текст. Аз също смятам, че трябва да се подкрепи и мисля, че няма никаква пречка днес да се подложи на прегласуване този текст.
Янаки Стоилов:
Няма да отречем това, което сме направили на миналото заседание.
Миглена Тачева:
Правили сте го, г-н Стоилов, и Ви моля да подложите на прегласуване текста, защото считам, че Висшият съдебен съвет трябва да приеме наредба за критериите за атестацията. Наредбата е почти готова. Това е заложено в плана за действие, още повече, че в закона има само два критерия. Те са еднакъв ранг, по-висок ранг и по-дълъг стаж. Имаме изрични критики и препоръки, и всякакви други думи мога да употребя по отношение на атестирането, по отношение на конкурса чрез атестация. За това наистина Ви моля, може да не го решим сега, но този текст, който е за наредбата, трябва да се прегласува. И няма да има никаква пречка след това, това което каза проф. Мингова, да се разпише ясно и за тези критерии.
Янаки Стоилов:
На това посветихме половината от миналото заседание. Аз няма да зачеркна това, което сме правили. Те не са един текст. Те са поредица от текстове и това е един от основните принципи на закона, който приехме с ваше участие или с участието на повечето от вас представители на съдебната система. Няма сега заради един текст да правим завой на 180 градуса. Въпросът с критериите е въпрос на закон. Не е въпрос на вътрешни отношения във Висшия съдебен съвет. За това вие като юристи и ние като политици трябва да се разберем. Не може основните въпроси, които са публични въпроси за развитието на системата, да бъдат въпрос на някаква вътрешна организация на Висшия съдебен съвет. Това за мен е ясно докрай. Тази дискусия ще продължи в пленарната зала, а не да се връщаме на изходното положение в комисията.
По този въпрос има ли друго предложение преди да пристъпим към гласуването на предложението за § 53а. Имаме ли друга алтернатива освен подкрепата на текста и неговото отпадане или отлагане до края на заседанието, ако сте готови да предложите друг вариант.
Налага ли се да гласуваме отлагането на § 53а сега.
Татяна Дончева:
Може да се промени текста, като вместо “без конкурс” се добави “при условията и реда на чл. 189”.
Янаки Стоилов:
За какво ще бъде атестиран външния – за своята предишна служебна дейност или за актуалната дейност, която е извършвал преди съдебната власт.
Татяна Дончева:
За всичко ще бъде атестиран.
Георги Шопов:
Г-н Стоилов, може ли да взема думата.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, и ще преминем към гласуване на предложените редакции.
Георги Шопов:
Много лесно е да сложим думата “атестиране”. Ние непрекъснато си отваряме проблеми. Как ще го атестираме. Примерно, работил е в плод- зеленчук. Как ще го атестираме?
Татяна Дончева:
Ще го атестираш “работил е в плод-зеленчук” и комисията счита, че той е загубил квалификация за 10 години, защото е работил като фризьорка.
Георги Шопов:
Какво пречи да си остане стария текст.
Татяна Дончева:
Нищо не пречи. Питам удобно ли е Ана Караиванова да се яви при теб на първоначален конкурс. Удобно е. Няма никога да я изберете.
Георги Шопов:
Г-жо Дончева, за не говоря за г-жа Караиванова, не говоря и за още пет човека. Важен е принципът.
Янаки Стоилов:
Пристъпваме към приемане на решение по този въпрос.
По § 53а има ли предложения зад руга редакция, която да гласуваме, различна от предложената. Няма.
Които подкрепят § 53а, моля да гласуват. Шест гласа “за”. Против? Трима “против”. Приема се текстът в тази редакция – редакцията на вносителите. Няма допълнение. По-нататък дискусията ще продължи в залата.
Продължаваме с § 79. Има ли изказвания по този параграф. Няма. Приемаме § 79. Има ли възражения? Няма. Приема се.
Заповядайте, г-н Найденов.
Бойко Найденов:
По § 91 за чл. 338 – за отпуските, защото излиза, че няма кой да разпише отпуските на следователите.
В т. 9 на чл. 338 трябва да се добави: “и следователите от окръжна прокуратура”.
В т. 13. Главният прокурор разрешава отпуската на директора на Националната следствена служба.
В т. 14. Директорът на Националната следствена служба разрешава отпуските на следователите от Националната следствена служба.
Такава е всъщност логиката на закона.
Янаки Стоилов:
Добре. Ще се допълнят тези текстове.
Продължаваме с § 92. Приемаме ал. 2 на чл. 340.
По ал. 3 на § 93. По този въпрос се води епична дискусия, макар и зад кулисите. Аз не смятам подробно да обосновавам моето предложение. Мисля, че то е част от създаването на една ясна среда за управлението в системата на държавата, която във всяка солидна държава съществува, да има общо взето цялостен поглед върху администрацията в държавата, която се разклонява в основните направления на държавната власт и нейните основни органи. За това е направено това предложение, което разграничава моето.
Съдебните служители, чиято дейност е непосредствено свързана с осъществяване на органите на съдебната власт и другите служители, които изпълняват функции, които са почти идентични с функциите на тази част от администрацията във всеки други клон на държавата и нейното управление.
Тук напрежението идва от материалния статус на лицата, каквито конституционни, принципни и други съображения да се изтъкват, да говорим откровено, макар че във възраженията към този текст почти основният мотив никъде не се сочи, а се привеждат аргументи от много по-висок ранг.
Аз не искам по-подробно да се спирам. Даже нямам големи очаквания, че това ще се приеме, защото дори и малкото преместване на “тежкия камък” на съдебната власт коства неимоверни усилия и в много случаи то не се реализира.
Да чуем възраженията по този текст и ще пристъпим към гласуване, без да водим подробна дискусия, която засяга различните заинтересовани страни.
Г-н Чернев, заповядайте.
Павел Чернев:
Благодаря, г-н Председател. Както правилно отбелязахте, аз ще изкажа свои резерви по отношение на така предлаганата промяна, която на първо място ще внесе допълнително сериозен дисбаланс в яснотата кой какво работи в съда. Говоря от гледна точка на човек, който най-често е пред гишето на съда, човек, който се ползва от услугите на администрацията на съда. И когато правилата за работа в една институция, било то съдебна или каквато и да била, в случая съдебна, не е ясно кой на кой цар се кланя, защото според мен точно това ще стане, за мен ще има два вида служители: едните ще са черни, а другите ще са бели. И това ще донесе единствено и само повече бюрокрация, повече администриране и категорично нито ще спести пари на данъкоплатеца, нито пък ще донесе някакъв нов почин на работа в съдебната система. Аз категорично се противопоставям на тази може би добра идея с така направеното предложение. Считам, че това ще влоши нещата още повече в съда.
Борислав Българинов:
Аз имам един въпрос към представителите на Висшия съдебен съвет. Това предложение води до намаляване на заплащането на част от служителите в системата.
Янаки Стоилов:
Ще доведе до намаление на заплащането на определена категория служители, тъй като някои от тези служители в момента взимат по-високо възнаграждение отколкото заместник-директори на лечебни заведения.
Г-жо Тачева, заповядайте.
Миглена Тачева:
Понеже вероятно няма да чуем становище на Националното сдружение на съдебните служители, въпреки че виждам техни представители, аз не намирам за необходимо да правим промени в текстове, които не ни създават проблеми. А да създаваме проблеми в съдебната власт отново? Може Висшият съдебен съвет, както във всяко едно министерство има обща администрация и специализирана администрация – ясно е, че чистачката не може да бъде специализирана администрация, ясно е, че съдебният информатор, съдебният протоколист, деловодителят са малко особен статут и когато писахме текстовете на съдебната администрация, ние се опитахме да направим така, че това да бъде особен вид администрация. Да не е равна на държавния служител. Защото много по-лесно щеше да ни бъде да кажем държавен служител, конкурси и да приравним по Закона за държавния служител.
Не намирам за полезно в момента да създаваме някакво бружение в съдебната власт сред хората, които работят. Ние там имаме оптимизация и други работи, които си е поставил за цел Висшият съдебен съвет и ще ги свърши. Това за нищо не помага, защото примерно можем да спорим дали един служител, който подготвя или работи за подготовка на заседанието на Висшия съдебен съвет извършва по-квалифицирана работа от един секретар-протоколист, който седи 8 часа в залата и пише на компютъра и след това в рамките на три дни да оформи протокола. Много дълго можем ад говорим по този въпрос. Но не намирам за необходимо да променяме текстове, които няма да доведат до по-добро.
Янаки Стоилов:
Г-жо Тачева, нека да опростим примерите. Аз знам, че решението може да създаде проблеми в съдебната власт и тя няма никакви проблеми в този начин на организация. Но да попитам с какво една хигиенистка в съда трябва да чисти по-чисто отколкото в министерствата и в парламента. В съда по-чисто ли се поддържа и там трябва ли с всички класове, които ползват допълнителни права, да бъдат добавени само за това, че тези хора извършват абсолютно една и съща дейност, но на различно място. За това аз няма как да се убедя. А иначе проблем няма. Това е удобно за всички.
Миглена Тачева:
Висшият съдебен съвет ще направи това разграничение – обща и специализирана администрация. То е направено. Но не съм сигурна дали това е така. Нека колегите да кажат.
Проф. Анелия Мингова:
Аз не бих искала да влизам в конкретните примери, които са довели до това законодателно предложение. Искам само няколко неща да споделя с вас.
Мисля, че когато 2003 г. или 2002 г. беше направено това изменение с оглед статута на администрацията на органите на съдебната власт в предходно Народно събрание, и което вече повече от петилетка успешно консолидира работата на магистратурата и на администрацията, която я подпомага, беше направено с едно много важно съображение по една много съществена логика. Това е, че когато говорим за администрацията в съдебната система, ние трябва да разглеждаме съдебните служители от тази администрация по същностен принцип, а той е именно това, което ги обединява, защото те функционално принадлежат и функционалната им принадлежност към органите, които обслужва, трябва да бъде водеща, когато се определя този статут. И до тази по-същностна логика е стигнал законодателят в предходен период, в който е издигнал категорията “съдебен служител”. Трудно можем да направим приравняване на тази категория “съдебен служител” по друг принцип, който да я съпоставя с администрация от другите власти, отколкото да търсим вътрешното обединяване между различните категории съдебни служители в рамките на функционалната им принадлежност да обслужват съдебната власт.
И аз не мога да разбера как ще се направи и как ще се разграничи критерият за това кои точно трябва да бъдат наречени “съдебни служители”. Какво означава “непосредствено свързани”. Не е ли непосредствено свързан този, който е секретар-протоколиста, който е на практика от техническите сътрудници. Как може тези сътрудници, които имат толкова важно значение за работата на системата, да бъдат извадени от понятието “съдебен служител” с простото обяснение, че те вероятно взимат някакви допълнителни бонуси, свързани с възнаграждението. Ако това сега при тези придобити права от тази категория, защото тя е законова категория “съдебен служител” отстъпим, съдебната система ще бъде изправена пред колапс точно в този момент, точно пред очаквания за оценки за работата на системата.
И още повече, че ако трябва да търсим някакъв критерий на тези, които не са свързани и не обслужват работата на органите на съдебната власт, аз дори смятам, че и техническите сътрудници и тези, които са шофьорите и куриерите те какви са. Те не са ли свързани с функцията на системата? Те имат достъп не само до служебна информация. Те не са по-натоварени. Те обслужват съдебната власт. Неговият статут с оглед правата и задълженията, е различен. Защото ние бяхме поощрени да приемем единен Етичен кодекс на съдебните служители. Той няма ли да се отнася до чистачките и шофьорите или тях ще ги препратим да отговарят на Закона за държавния служител, т.е. по други критерии за етика и морал при професионалните им задължения. Защо статутът им според права и задължения ще бъде един, а това, което е свързано единствено с възнаграждението, ще бъде различно. И в крайна сметка, ако става въпрос само за чистачките в звената, за това ли ще правим изменение в закона.
Янаки Стоилов:
Не е само! Аз знам, че тук има две становища, които могат да се отстояват. Но не получих отговор на основния въпрос. С какво определени служители само заради това че работят в съдебната власт, тяхната функция се различава от това, което те изпълняват в други власти на държавата. На това не получих отговор. Разбирам, че такъв въпрос не е бил обсъждан във Висшия съдебен съвет, за да има той някакво смислено решение.
Г-н Казак и след това г-н Груев.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз мисля г-н Стоилов, че Вашите мотиви са напълно основателни. Само че подходът Ви е първо, закъснял безнадеждно, за съжаление и за това неправилен, тъй като вие предлагате едва ли не сега да започнем частично да решаваме този глобален проблем, който за мен е глобален и който тръгна оттам, че още в ранните години, когато се създаваше и структурираше администрацията на държавата. Ние тръгнахме да я изграждаме като единна, г-жа Елиана Масева знае, с един закон за администрацията в държавните органи и т.н. и след това започна един по един различни сфери на публичната власт да “дърпат чергата” към себе си и да се опитват да си създават специални статути. Първата пукнатина беше направена със специалния статут на служителите в Министерството на вътрешните работи, когато се създаде специален Закон за МВР и специални служители на МВР.
Следващият и вече съвсем логично се създаде специален статут на държавните служители, които обслужват съдебната власт и ги направихме съдебни служители.
Тази тенденция вече до такава степен е набрала скорост и единственият начин това да бъде коригирано е да се седне и да се помисли върху цялостната концепция за реформиране на принципите, по които функционира администрацията към държавните органи в държавата. И ако ние искаме да върнем отново единността, защото аз съм съгласен, че шофьорът на председателя на ВКС по нищо не се различава от шофьора на председателя на Народното събрание. Те са от НСО. Няма за мен логични аргументи дадена власт или дадена институция да претендира, че има някакъв специален статут, който да й дава право за някакви специални привилегии за нейните служители тогава, когато те изпълняват функции абсолютно идентични със служители в друг орган на държавната власт.
Аз за това ще гласувам против. Не защото съм принципно против този подход и идеите, които стоят зад това предложение, а защото просто това предложение в момента е частично. То не е обосновано, тъй като наистина не може да се направи това разграничение кои са пряко свързани с функцията и кои не и само наистина в момента ще разстроят работата на тези служители.
Аз продължавам да апелирам, че трябва някой в държавата да седне и да изработи цялостна концепция за реформиране на администрацията в държавата, като имам предвид администрацията във всичките й органи на тази държава.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Казак.
Аз даже мога да подсиля вашите аргументи, защото ние приемахме няколко закона, аз съм бил против, но няма значение, те са приети, в отделни сектори, където за особени категории от администрацията ние въведохме принципа не държавата да им осигурява необходимото възнаграждение, а от всеки закон те да си отчисляват от приходите от глоби и такси за редица органи в държавната администрация. Т.е. ако ние ще поддържаме една феодална по своята структура държава, защото това е принцип на късната феодална държава, а не на модерната. Така че това подсилва аргументите за запазване на съществуващото положение и в съдебната власт. Аз го разбирам. Този подход е частичен. Той трябва да бъде генерализиран. Но ние в момента решаваме по феодален начин въпросите на отделни структури в държавата, а не чрез единен подход.
Заповядайте, г-н Груев.
Проф. Лазар Груев:
Ще се опитам да бъда кратък, тъй като съм човек с чувство към аудиторията. Усещам, че тя започва постепенно да изчерпва търпението си.
Аз съм дълбоко убеден, че с представеното ви писмено становище сте се запознали и няма да го повтарям.
Янаки Стоилов:
Извинявайте, но нека да съобщя, че има становища от Председателя на Върховния касационен съд, от името на Главна прокуратура, от служителите на Националното сдружение на съдебните служители, на Националния институт по правосъдие, които се противопоставят на това предложение.
Заповядайте, г-н Груев.
Проф. Лазар Груев:
Г-н Стоилов, аз не съм политик. Вие политически трябва да решите дали това създава напрежение, дали не създава. Това нас не ни интересува. Аз искам освен писменото изложение, което съм ви дал, ясно да кажа, че се противопоставих защото и най-вече, чувствайки съдебната система знам, че приемането на това предложение ще създаде изключително напрежение. Дали имате полза, дали нямате полза това мен не ме вълнува. Мен ме вълнува, че вътре в системата ще се създаде изключително напрежение.
Г-н Казак, аз съм съгласен с Вас. Вие казахте, че не бива да има разлика между служителите в отделните части на властите. А това предложение всъщност създава разлика вътре в администрацията на едната власт.
Против това предложение ние сме изложили както исторически с оглед историята на българската съдебна система, така и конституционни, така и по същество, така и извън правни аргументи. Всички те имат своя модел. Аз се съмнявам, г-н Стоилов, че Вие не уважавате всяка една от тези части на нашите съображения – и конституционните, и тези по същество и тези с оглед на историческото развитие на българската съдебна система. Ако проблемът идва от заплатата на хигиенистката във Върховния касационен съд, искам ад ви уверя, че тя далеч не се различава от заплатата на която и да е хигиенистка, където и да било. Може би в класа, когато тя започва. Но вие ограничихте новопостъпващите, така че няма особена разлика. Това че имаше едно заглавие в един вестник – не е проблемът за хигиенистката, проблемът е, че във Върховния съд, който отговаря за стопанисването на съдебната палата, неговите хигиенистки чистят 31 дка площ. И аз искам да ви уверя, че ръководителите в съдебната власт съвсем не са безотговорни и така да харчат държавните пари. Ние оптимизирахме работата до такава степен, но това не беше написано в пресата, че хигиенистките увеличиха двойно площта, която чистят от предходния мандат и намалихме два пъти работното им време – на една втора работно време. Това че 60 хигиенистки в съдебната палата трябва да имат един единствен ръководител, който е шеф на сектора “Хигиена” и тя е жена пред пенсия, която ще пенсионираме след няколко месеца и по преходните разпоредби на приетия от вас закон има онзи клас, който е 70% и нейната заплата се доближава до там, не означава, че утре който и журналист на дойде и г назначим на нейното място, няма да взима 500 лв. Това е положението. Това буха популистки атаки срещу съда по съвсем други причини. И оттам да тръгваме да разбутваме системата? Кажете ми г-н Стоилов, това което каза и министър Тачева – с какво секретар-протоколиста, който слугува в специализираната администрация с привилегиите, според вас, повече е част от администрацията на съдебната система от директора на дирекция “Финансова” на Върховния административен съд с висше образование магистър, който управлява бюджета на върховния съд и който прави бюджетната политика. Или с какво компютърния специалист, който отговаря за качеството качване на интернет на решенията, обработвани, случайното разпределение – всички модули, които са, е повече от деловодителката или нещо друго. По-малко ли допринася за доброто функциониране и облика на съдебната власт този, който качва решенията и е компютърен специалист IT. Оставете шофьорите и чистачките. Те не са проблема. Честно ви казвам.
И още два аргумента: Разделянето на статута няма да позволи на ръководителите в съдебната власт, когато това е необходимо, целесъобразно и важно да направят трансформиране вътре на длъжностите и когато някой друг, примерно, Главният прокурор поеме управлението на съдебната палата, да трансформираме тия длъжности да ги прехвърлим. Какво става с възможността да се възлагат допълнителни функции при отсъствие и при всички замествания, които се правят. Ние отдавна не назначаваме нови служители. Има една рестриктивна политика на Висшия съдебен съвет и затова натоварваме допълнително служителите, които са вътре. Разграничението няма да позволи всичко това да се случи.
В крайна сметка всяко едно законодателно предложение наистина трябва да бъде огледано от всякъде, за това си позволих да занимая народните представители писмено.
Казвам позицията си. Ваша е волята да решите както намерите за добре. Вие сте законодателите.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-н Груев. Аз не мога да оспоря повечето от Вашите аргументи. Но аз поставям въпроса от друга страна, която е не по-малко важна. За това, че както е в модерните страни, администрацията трябва да може да се движи по хоризонтала между различните институции на държавата и че няма разлика между компютърния специалист в правителство, в съд, в парламент и можем да продължим този списък, нито в общото деловодство, касиера, счетоводителя и т.н. Трудно някой може да ме убеди. Те трябва да са взаимно заменими и да са общо взето на едно ниво като материален и служебен статус. Ако за това някой твърди обратното, нека да го каже.
Вие казвате, нашите служители ще са недоволни. И те ще са недоволни, защото те са с по-добро положение отколкото в другите части на администрацията. Вие сте прави да кажете: Защо не приравним другите служители към съдебната администрация, но това трябва да го изчислим дали можем да го направим. В това е дискусията.
Г-жа Караиванов, г-н Първанов и г-н Българинов.
Ана Караиванова:
Само няколко кратки думи. Няма да казвам, че ще се промени с този текст конституционното устройство на държавата – формата на държавното управление, и внесена за второ четене ще промени държавното устройство, както опонираха от следствието.
Но докато за следствието твърде отдавна се обсъжда въпроса и аз отдавна казвах, че в крайна сметка политиците трябва да вземат решението. Тяхна е волята да редят органите в държавата, тяхно е и правото. Но смятам, че между двете четения с една преходна разпоредба ще направим действително повече бели отколкото ще постигнем добър резултат.
Този въпрос действително съществува - има напрежение, и аз днес и в Съдебната палата и в Инспектората го забелязах. Аз мисля, че този въпрос трябва да е предмет на една широка дискусия, както вътре в съдебната власт, така и между политическите сили, да се види отвсякъде как трябва да се структурира администрацията. Дори и науката да разработи. Защото вие помните статута на отделни държавни служители – това са съдиите, дипломатите, помните практическите проблеми на Софийския районен съд, където ги решихме с отделни разпоредби на закона. Те казваха: Аз не съм държавен служител, аз не съм по трудов договор и за това мога да не идвам на работа. За мен няма работно време, аз само делата, мога да не си взимам отпуска, или председателят е длъжен да свика общо събрание, но аз нямам задължение да идвам. Науката трябва да разработи за тази по-специфична категория държавни служители, а оттам и администрациите по-специфични.
Мисля, че сега е твърде прибързано с един текст между първо и второ четене да решим такъв въпрос, още повече, че се засягат права и това ще създаде напрежение. Благодаря ви.
Проф. Лазар Груев:
Моля да ме извините, тъй като аз малко емоционално се изказах.
Като председател на Управителния съвет на НИП съм длъжен да обърна внимание на народните представители върху становището, което Националният институт по правосъдие е дал, тъй като то не касае тази дискусия. Просто Националният институт по правосъдието, който е по Конституцията, не е упоменат в текста и неговите служители.
Янаки Стоилов:
Това го няма в Конституцията.
Но в тяхното становище се твърди, че той е част от съдебната власт. Вие това поддържате ли го?
Проф. Лазар Груев:
Ние теоретични спорове няма да водим дали е част от съдебната власт, защото отговорът е ясен. Въпросът е, че служителите в НИП трябва да имат определен статут. Моля ви просто да имате предвид становището на НИП.
Янаки Стоилов:
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Г-н Председател, аз ще се опитам да ви отговоря на въпроса каква е разликата.
Бил съм шест години следовател. Както се вижда от насоката на сегашния законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, следствието ще бъде ситуирано в прокуратурата. Шофьорите, които са при тях и при нас участват във всички следствени действия, защото това се иска. Мога да ви кажа, че шофьорът, който ме е возил шест години е събирал заедно с мен труповете, откачвал ги е от въжетата и често е бил военно лице. Не мога да му обясня, че неговата дейност не е свързана непосредствено с функционирането на съдебната власт.
Относно чистачките ще си позволя един пример. Най-ефективният разузнавач през Втората световна война е агентът Цицерон. Той е прислужник на английския посланик в Истанбул.
В момента се занимавам с едно огромно дело на Дани-пачката, която заема мижавата длъжност “съдебен деловодител в стара архива”, която подменяше нотариални актове и т.н. Дайте да не подценяваме. Всеки, който е вътре в тази система би могъл да нанесе такива щети, като да измъкне документ от дадено дело, който да се унищожи.
Трябва да се измисли някакъв друг критерий. Не съм против това действително администрацията в държавата да има единен статут. Но по този начин в момента да направим разделение не става. Според мен, непосредствено свързани с изпълнение на функциите на органите на съдебната власт би трябвало да бъдат само съдебните помощници и прокурорските помощници, защото те по дефиниция готвят проекти за магистратски актове. За всички останали няма какво да говорим и да твърдим, че те са свързани.
Ако вземем МВР и ДАНС, там разделението по закон са служители, които осъществяват функциите на ведомството и това по принцип са офицерския състав, и спомагателните служители, които обикновено са със статут или на държавни служители или по Кодекса на труда.
В съдебната власт функцията на институцията осъществяват магистратите. Другите са помощен персонал. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Първанов. Мисля, че и примерите и другите разграничения наистина допълнително подсилват. Т.е. при един бъдещ подход има основание даже още повече да се радикализира това, което съм предложил.
Г-н Българинов, заповядайте.
Борислав Българинов:
Аз ще бъда много кратък. Този въпрос, който Вие поставяте чрез Вашето предложение за промяна на този текст, аз мисля, че е много сериозен. Това се доказа от дебата, който се провежда в момента. Но мисля, че трябва да търсим такава промяна в законите, която да не води до трусове в определени системи, в случая съдебната система, и не трябва да тръгваме с този подход, с който намаляваме самото финансиране на служителите, които работят там. Трябва да се търси съвсем друг подход.
Така че това, което поставяте Вие, е тема на един по-широк обхват и за това предлагам да преминем към гласуване.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Колеги, аз смятам, че тази дискусия трябваше да я предизвикаме. Аз поддържам предложението, защото смятам, че тази дискусия трябва да стане публична. Аз знам, че в момента има доста неудобства решаването на този въпрос. Но мисля, че ние не можем да си затваряме очите пред него и да следваме една лоша инерция. Аз съм сигурен, че това е лоша инерция да се твърди, че в държавата не трябва да има общо взето еднакви стандарти към лицата, които осъществяват администрирането на различните власти, включително и дейностите по материално изпълнение.
Аз ще отразя, че предложението не се приема, защото виждам, че това е преобладаващото, може би категорично преобладаващото мнение. Но виждам също, че досега във Висшия съдебен съвет не е имало воля този реален проблем да бъде решен по един принципен начин. Ако имаше, нямаше да се наложи да бъде поставен от мен.
Но аз го поставям и като въпрос, който е към управлението на цялата държава. Защото не може по този начин държавата ефективно да бъде управлявана, докато всяко едно ведомство в широкия смисъл търси своите собствени решения без оглед на общи критерии и стандарти.
В доклада ще отразя, че предложението не се приема. Дискусията в залата ще продължи не защото ще настоявам по-категорично на него, но мисля, че тази тема е тема на цялата държава. Тя в по-малка степен е проблем на съдебната власт. Но ние като политици, ако си затваряме очите пред него, нещата ще стават по-зле, а не по-добре, отколкото са в момента.
Преминаваме към следващите предложения.
По § 97. Има предложение на народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова. Заповядайте. Г-н Янев.
Яни Янев:
Колеги, тук повдигаме въпроса и даваме възможност да се реши един проблем, който всеки път по времето на приемането на бюджета се поставя, а именно спестените пари в съдебната система да не се връщат в държавния бюджет. Защото решението, което сега взимаме, те ушким стоят при тях, а пък нямат възможност да ги използват по никакъв начин. Т.е. не се стимулира първо, да се икономисват средства, да има смисъл вътре в системата тези средства да бъдат използвани.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев, нека тук ние да не решаваме проблеми на Закона за държавния бюджет, защото това винаги се е обсъждало в рамките на Закона за бюджета, така че да не смесваме тук въпроси, които са предмет на Закона за бюджета със Закона за съдебната власт.
Яни Янев:
Ако се отхвърли, добре. Аз само казах, че това е смисълът на нашето предложение.
Янаки Стоилов:
Г-н Янев поддържа предложението. Има ли други, които го поддържат. Няма. Не се приема това предложение.
Преминаваме към § 99. Тук има предложение. Кажете какви становища има. Г-жа Петрова, заповядайте.
Радка Петрова:
Висшият съдебен съвет счита, че следва да се възприеме становището на народните представители Яни Янев, Мая Манолова и Марина Дикова за всички предложени текстове. Само че в нашето предложение сме предложили и изменение на текста на чл. 385 с една редакция на текста.
Чл. 385 не е предложение на посочените народни представители. Ако позволите да ви предложа нова редакция на чл. 385.
Янаки Стоилов:
Ние сме на § 99. Имате ли предложение по § 99?
Радка Петрова:
Поддържам внесеното предложение от народните представители.
Янаки Стоилов:
Добре. Сега правите предложение по § 101? (Да.) Да чуем. Но преди това г-жа Тачева има предложение по § 99. Заповядайте.

Миглена Тачева:
По § 99 имам предложение, но няма направено официално и не знам чисто процедурно как се случва това.
В чл. 377 както е записано в сега действащия закон:
“Министърът на правосъдието, председателят на ВКС, председателят на ВАС, Главният прокурор, директорът на Националната следствена служба в съответствие със Закона за статистиката предоставят на Националния статистически институт данни за публикуване.”
Министърът на правосъдието няма никакви данни. Председателят на ВКС има такива, които ги праща на Висшия съдебен съвет. Най-логично е чл. 377 да бъде, че Висшият съдебен съвет изпраща тези данни за публикуване, защото той е този, който събира тези данни при себе си. Ако се възприеме това, можем да напишем конкретен текст по чл. 377.
Янаки Стоилов:
Нека да решим въпроса кой управлява системата. Тук предложението е за следствието.
Миглена Тачева:
Това не е за ЕИСПП. Това е текст, който задължава органите, които изброих - министърът на правосъдието, председателят на ВКС, председателят на ВАС, главният прокурор, директорът на Националната следствена служба в съответствие със Закона за статистиката да предоставят на Националния статистически институт данни за публикуване. Това са годишните данни. Но това са докладите, които ги приема Висшия съдебен съвет. Това е статистика, която се събира само и единствено от Висшия съдебен съвет. И няма как Висшият съдебен съвет да събира тази статистика, да ми я изпраща на мен, а аз да я изпращам на Националния статистически институт или пък главния прокурор или пък председателят на ВКС, когато тези данни се съхраняват и ги има във Висшия съдебен съвет. Говорим за всички статистически данни, които се събират във Висшия съдебен съвет, а не за ЕИСПП.
Текстът на този чл. 377 би могъл да бъде:
“Висшият съдебен съвет в съответствие със Закона за статистиката предоставя на Националния статистически институт статистически данни за публикуване.”
Може би е добре да прочетем Закона за статистиката, за да видим какви са данните.
Янаки Стоилов:
Бихте ли поръчали на някой да формулира писмено и да ни даде текста.
Борислав Българинов:
Ако искаме изменение на чл. 377 излизаме от обхвата на това, което сме приели на първо четене.

Янаки Стоилов:
Мисля, че не сме извън обхвата. Нямаме такъв текст, но той е в рамките на тематиката за информацията, така че няма проблем.
Борислав Българинов:
Аз мога да го подкрепя това нещо, но казвам, че излизаме извън обхвата на това, което сме приели на първо четене.
Янаки Стоилов:
Ако като обхват тълкуваме само номерацията на текстовете. Защото тематиката е в обхвата, но не е в рамките на номерацията.
Миглена Тачева:
Нека да остане уговорката, да се види в Закона за статистиката, да не би там да има изброяване на нещата.
Янаки Стоилов:
Г-жо Тачева, нека да се формулира предложението. Ако има колебания, ще ги кажете допълнително.
Татяна Дончева:
Вижте чл. 385. Не ви ли устройва.
“Чл. 385. (1) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се извършва от Висшия съдебен съвет със съдействието на Министерството на финансите и Министерството на регионалното развитие и благоустройството – чрез осигуряване на достъп до Националната база данни “население”, Националният статистически институт и Българския институт за стандартизация, включително и чрез предоставяне на лични данни в електронен вид или...”.
Миглена Тачева:
Това е друго.
Татяна Дончева:
Тогава би трябвало да вържем поне обхвата. Защото чл. 385 урежда информационния обмен между Националния статистически институт и съдебната система. А това, което се предлага, макар и по член извън предложените и дискутирани на първо четене, може да се счита като част от информационен обмен.
Миглена Тачева:
Трябва да се синхронизират двата текста, но сега като чели нямаме готовност за това.
Да отидем на чл. 378, по който има предложение от народните представители. Те са по ал. 4 и предложение за нова ал. 5.
В ал. 4 предлагам да се допълни “по предложение на министъра на правосъдието”, за да е ясно кой е вносителят на тази наредба.
Яни Янев:
Т.е. “..., издадена от Министерски съвет, по предложение на министъра на правосъдието.”

Миглена Тачева:
Ал. 5 да си остане така, както предлагате.
Чл. 379. Според мен, не трябва да отпадне този текст. А трябва да остане сега действащия текст и тогава ще стане:
“Чл. 379. (1) Изграждането, поддържането, използването и развитието на ядрото на ЕИСПП се извършва от Националната следствена служба.”
Татяна Дончева:
Не може да се възложи нещо, което е в прокуратурата.
Миглена Тачева:
Ще кажем” “на Националната следствена служба при Главния прокурор.”
Татяна Дончева:
Трябва да го възложиш на прокуратурата.
Миглена Тачева:
Нали се разбрахме, че работата по ЕИСПП ще се администрира, но всъщност не става дума за администриране, а за “изграждането, поддържането, използването и развитието на ядрото на ЕИСПП”, което се прави в момента. Не става въпрос за администриране, защото тя ще си дойде по съответния ред от информационната система на прокуратурата, по съответния ред, когато станат ведомствените системи на съдилищата.
Тук става дума, че примерно, ако се открие нов съд, кой ще даде кода. Ще го даде Националната следствена служба. Когато стане някаква съвместимост, кой ще го прави. Ще го направи Националната следствена служба, защото там е капацитетът, там е най-грубо казано ядрото. Това е нещо, което сме коментирали.
Яни Янев:
Колеги, нека да се движим по възможностите на законодателния процес. Имаме предложение от вносител, който предлага следното. Първоначално изграждането на системата беше от Висшия съдебен съвет. Явно тази теза отпада. Предложението е това да бъде Междуведомствен съвет, който да управлява системата, но тя да бъде изградена в рамките на Националната следствена служба. Големият въпрос остава, че няма конкретен текст и трябва да създадем като предложение на комисията такъв текст. И понеже вече не можем да говорим самостоятелно за следствието, трябва да кажем, че тази система – изграждането поддържането, използването и развитието на ядрото на ЕИСПП се извършва от главния прокурор. Това е нещото, което можем да направим. Трябва да се редактира в рамките на чл. 379.
Татяна Дончева:
Но не следват текстовете.
В чл. 378, ал. 4 и ал. 5 е това, което са написали тримата народни представители. То започва: Редът и начинът на изграждане, поддържане, използване и развитие на ЕИСПП .... се урежда с наредба...”.
В чл. 379 пише: “изграждането, поддържането, използването и развитието на ядрото на ЕИСПП се извършва от...”.
Как се съотнасят двата текста? Вие можете да си напишете в тази наредба каквото искате. То не включва ли така изписаното в буква “а” на § 99 на г-н Янев. За това те предлагат да отпадне чл. 379.
Или не трябва ли да бъде в чл. 378, ако искате още една алинея. Какво се уредили? Редът, начинът за изграждане, поддържането и използването с наредба на Министерския съвет.
В новата ал. 5 органите и институциите, които са свързани, са длъжни да осигуряват информацията, необходима за функционирането.
И какво искате за прокуратурата, което да се добави в нова ал. 6.
Много са близки функциите и компетенциите. Много боза е всичко това.
Миглена Тачева:
Имаме ли възможност тези текстове да ги оставим за допълнително уточняване.
Янаки Стоилов:
Не. Днес трябва да свършим доклада. Предлагам тази вечер да завършим по този доклад.
Четин Казак:
Колеги, аз предлагам да гласуваме това, което предложи министър Тачева в чл. 379 да заменим думите “министерство на правосъдието” с “Главна прокуратура на Р. България”.
Миглена Тачева:
А думите “изграждане, поддържане и използване” ще ги подменим.
Янаки Стоилов:
Ние технически промени в доклада можем да направим в началото на другата седмица.
Яни Янев:
Колеги, при това положение предлагам да гласуваме текстовете, които са по § 99 с допълнението, което направи министър Тачева.
В буква “в” остава текстът от чл. 379 по ал. 1 и отпада ал. 2.
Който е за варианта на § 99, предложен от мен и колегите Мая Манолова и Марина Дикова и допълнението, което направи министър Тачева, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Текстът на § 99 се приема.
По § 100 няма предложения.
По § 101 има предложения, които са във връзка с преходните текстове, които вече гласувахме.
Имате думата.
Миглена Тачева:
Нека в чл. 383, ал. 2 да добавим “представител на Висшия съдебен съвет”.
Яни Янев:
За чл. 383 ние предлагаме нов текст.
Миглена Тачева:
Искате да каже, че ал. 2 отпада, в която се изброяват кои са в Междуведомствения съвет.
Яни Янев:
Казваме, че Междуведомственият съвет се определя с Наредбата по чл. 378, ал. 4., която току-що я гласувахме. Там има наредба, която ще регламентира подробно тези неща.
Който е съгласен с предложение по § 101, което е направено от народните представители Янев, Манолова и Дикова, моля да гласува. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Миглена Тачева:
Ал. 2 трябва да е: “Съставът и организацията на дейността на Междуведомствения съвет се определят с наредбата по чл. 378, ал. 4.”
Янаки Стоилов:
Добре. Приема се.
Радка Петрова:
По § 101 имахме едно предложение още при първо четене по чл. 385 предлагаме друга редакция. По чл. 385 има предложение на вносителя.
Предлагаме да придобият следния вид:
“Чл. 385. (1) Информационното обслужване на дейностите в съдебната власт се основава на използването на одобрени от Висшия съдебен съвет информационни системи.”
Миглена Тачева:
Какво означава “основава”.
Янаки Стоилов:
Тук не пишем наредби. Тази редакция е достатъчна. Не правим инструкция. Вие ще разработите по-нататък наредбата.
Радка Петрова:
Ал. 2 предвижда специална наредба от министъра на правосъдието и министъра на регионалното развитие.
Миглена Тачева:
Този текст е безумен.
Чл. 385 трябва да звучи в смисъл, че Висшият съдебен съвет одобрява използването на информационните системи в органите на съдебната власт или нещо такова. Нито се основава, нищо не се използва, нищо не се одобрява.
Янаки Стоилов:
Добре. Чл. 385 не го променяме. Остава както е по вносител.
Продължаваме с § 104. Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Въпросът е дали средствата за всички ремонти, които се правят в съдебните сгради да се планират в бюджета на Министерството на правосъдието и съответно дейностите да се осъществяват от администрацията на Министерството на правосъдието или това да става само за основните ремонти на сградния фонд, както е в момента. За последните три години в сградите, които се ползват от прокуратурата са извършени общо към 120 текущи ремонти, организирани от администрацията на прокуратурата и платени с бюджета на прокуратурата. Ако отпадне “основен”, така както е предложението на вносителя, ще означава, че за всеки ремонт, колкото и да е малък, трябва да изготвям аз предложение до министъра и да чакам решение на въпроса. А примерно за основния ремонт на четвъртия етаж на Съдебната палата, където е и моя кабинет, вече чакаме може би три години. Естествено вината не е в министър Тачева.
Т.е. подкрепям предложението думата “основен” да не се заличава.
Янаки Стоилов:
Има ли възражения по това предложение?
Миглена Тачева:
Предложението, което направихме, беше заради това че когато смениш инсталацията на един кабинет, е текущ ремонт. Когато смениш инсталацията на три кабинета, вече става основен ремонт. (Не е точно така.) Ако имаш само три кабинета е основен ремонт. По Закона за устройството на територията има ясно разписано кое е основен ремонт, кое е текущ ремонт. Въпросът е, че идеята беше всичките средства, които са, да могат да бъдат използвани максимално добре. Аз не възразявам, защото ние нямаме администрация, която да се занимава и с това. Много сложно ни е да правим обществени поръчки, включително и за основни ремонти, да не говорим за текущите и за почивните бази на прокуратурите и на съда. В голямата част от малките обществени поръчки сме ги възложили на председателите на съдилищата, дори и за основни ремонти, дори и за проектиране, дори и за строителството.
Въпросът е като се махне “основен”, да се добави “застраховки и преоценки”.
Янаки Стоилов:
Те искат да остане думата “основен”.
Миглена Тачева:
Нямам нищо против да остане. Въпросът е да се добавят думите “застраховки и преоценки”, както е текстът на вносителя.
Янаки Стоилов:
Тези думи остават. Гласуваме предложението в комбинацията на вносителя, която не се променя и предложението на г-н Янев. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря. Приема се.
По параграфите, по които няма предложения, ги приемаме. Текстовете, по които няма възражения и предложения ги приемаме със съгласие.
Приемаме предложението по § 109 на тримата народни представители.
По § 111 остава предложението по вносител. Приема се.
Четин Казак:
Параграф 113 трябва да отпадне, защото противоречи на новия § 114, който е предложен от тримата народни представители.
Янаки Стоилов:
Остава си.
Четин Казак:
В § 113, в който се казва, че “Националната следствена служба е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на окръжните следствени служби.” Трябва да отпадне, защото в § 114 е казано, че прокуратурата е правоприемник.
Татяна Дончева:
Параграф 113 трябва да отпадне въобще.
Янаки Стоилов:
Добре, § 113 отпада.
По § 113а и § 113б има ли бележки.
Четин Казак:
По чл. 113 а. След като вече няма да има административни ръководители на окръжни следствени отдели.
Янаки Стоилов:
Те са сегашните ръководители. Те докога ще работят?
Четин Казак:
Като какви? Като шефове ли?
Янаки Стоилов:
Те ще бъдат на двойно подчинение: на собствения си ръководител и на прокурорите. Нали казваме, че следователите вече се ръководят от прокурора.
Четин Казак:
Трябва да се каже, че бившите директори на окръжни следствени служби се преназначават на длъжност ръководители на ... или на завеждащ отдел на окръжна следствена служба до края на мандата.
Янаки Стоилов:
Заповядайте, г-н Найденов.


Бойко Найденов:
При логиката на предложенията, които се гласуват, следствените отдели, както са наречени “териториални следствени отдели” или окръжни следствени отдели те имат свой ръководител. Те трябва и ще имат свой ръководител. В момента имат ръководители и това са директорите на окръжните следствени служби. Те имат своя мандат и те ще си го изкарат до край. Дори текат процедури за назначаване на нови. Въпреки че са в окръжна прокуратура, те ще си имат свой ръководител. Този ръководител в момента продължава.
Янаки Стоилов:
Т.е. вие подкрепяте текста така както е предложен. Така ли е?
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Първо за обхвата на лицата, на които трябва да им бъде запазен статута. В първия и втория вариант са предложени само административните ръководители, без техните заместници, а такива има и в Националната следствена служба и в окръжните следствени отдели. Те престават да съществуват по новата структура. Тогава аз бих предложил: “... продължават да изпълняват задълженията си, предвидени в този закон, до края на мандата.” Защото в този вид означава, че ще продължат да назначават, уволняват, да изпълняват бюджетни функции, а това просто е невъзможно.
Янаки Стоилов:
Предлагате да се добави: “да изпълняват задълженията си на административни ръководители по този закон до края на мандата си.”
Миглена Тачева:
Можем да кажем, че се преназначават за ръководител на окръжен следствен отдел до края на мандата им.
Татяна Дончева:
Директорът на Националната следствена служба ще го оставим да си изпълнява мандата до края. Но ще направим ли и други технически упражнения, например, да го избере Висшия съдебен съвет за заместник главен прокурор.
Янаки Стоилов:
Той по закон става такъв.
Татяна Дончева:
Т.е. няма да има никакви технически действия по това да бъде той произведен в заместник главен прокурор.
Янаки Стоилов:
Самата му длъжност става. Но не знам дали това е идентично с ръководителите на окръжните отдели.


Четин Казак:
За разлика от директора на Национална следствена служба, който се запазва като длъжност, има в длъжността на директора на Окръжна следствена служба досега на ръководител на звено. За това трябва изрично да се запише в закона, че тези лица се преназначават на новата длъжност.
Янаки Стоилов:
Тогава чл. 113а ще стане с две алинеи.
(1) Директорът на Националната следствена служба продължава да изпълнява задълженията си до края на мандата.
(2) Ръководителите на окръжните следствени служби стават ръководители на окръжни следствени отдели до края на мандата си.
Това да бъде смисъла, освен ако няма друга идея, тя ще се редактира в този смисъл.
Заповядайте, г-н Шопов.
Георги Шопов:
Не зная дали не трябва да влезе в преходните разпоредби, защото съгласно закона доста директори на следствени служби изтича мандата и ние обявихме конкурс. Смятам, че не трябва да се прекратява с решение на Висшия съдебен съвет конкурса, а трябва да намери място в преходните разпоредби. И за това правя това предложение.
Янаки Стоилов:
Записва се и ал. 3. Откритите процедури за назначаване на ръководители на окръжни следствени служби се прекратяват.
Надка Балева:
В чл. 153 изрично е казано кой кого назначава.
Янаки Стоилов:
И това ще го запишем като един параграф.
Приемаме § 113а с три алинеи.
Има ли бележки по § 113б? Има ли бележки по това предложение. Г-н Найденов, заповядайте.
Бойко Найденов:
Искам да повторя това, с което започнах. По този начин ще се ограничи възможността да се водят разследвания от нови 500 души, тъй като ще се ангажира отново работа на наблюдаващ прокурор. Т.е. през цялото време този следовател в окръжна следствена служба ще бъде наблюдаван от прокурор. Ако се приеме предишното предложение и т. 3, ще може следователят да осъществява своето разследване, той е магистрат, така както прокурорът води разследване, без да има наблюдаващ прокурор върху своята работа и той носи персонална отговорност за това, което върши.
Миглена Тачева:
Каква му е професионалната отговорност, че не мога да се сетя?

Бойко Найденов:
И дисциплинарна, и наказателна, и всякаква.
Може би инспектората ще спомене колко е трудно да намериш отговорността, когато двама магистрати вършат една и съща работа. Всеки прехвърля вината върху другия. Аз ви го казвам от практика. Говорим за фигурата “наблюдаващ прокурор”.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване § 113б. Които са “за”, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се.
По § 114. По § 114 има ли бележки? Заповядайте.
Валери Първанов:
Може би все пак трябва да се добави за трудовите правоотношения на служителите.
Реплика: Има текст по-надолу.
Янаки Стоилов:
Добре. Приемаме това като заместващ текст на текста на вносителя.
По § 116. Налага ли се да го приемаме?
Надка Балева:
И не само § 116, г-н Председател. Също и § 115.
Трябва да отпаднат § 115, § 116, § 117.
Кажете ми за § 118 какво правим. По текста така катто е внесен, автоматично трябва да бъдат преназначени всичките служители. Тук трябва да има заместващ текст, който да уреди правоотношенията. Трябва да има текст, че трудовите им правоотношения се уреждат по реда на ....
Янаки Стоилов:
Г-жа Балева поставя въпроса не е ли по-целесъобразно Висшият съдебен съвет да вземе решение къде да ги назначава, а не автоматично да бъдат пренесени на новото място.
Надя Антонова:
Тези хора имат трудово-правна закрила. Какво е това.
Янаки Стоилов:
Трудово правната закрила е за същото място. Мястото не е точно същото.
Татяна Дончева:
Замисълът за окръжните звена част от бройките, които съществуват, ще бъдат освободени. За какво са финансисти и други неща, които ги поема прокуратурата.
Надя Антонова:
Да преминат по чл. 123 всички и да прецени окръжният прокурор.
Валери Първанов:
Г-н Стоилов, аз бих обърнал внимание на следното. Още в първия закон, който е приет, през 1880 г. за устройството на съдилищата е казано: При всеки прокурор има секретар. Преди 130 години. В момента щата на съдебните служители в прокуратурата е на един прокурор 1.2 служители. Т.е. общо взето близо до това, което е било преди 130 години. В следствието, което идва, е горе-долу същото. При условие, че ни давате и ЕИСПП част от тези служители ще трябват.
Янаки Стоилов:
При всички случаи няма да преминат симетрично всички служители, защото ние казваме, че прокуратурата е правоприемник на активите и пасивите. Тези служители, които са се занимавали с активите и пасивите в по-голямата си част те няма какво да правят вече, бидейки общо управлявани активите и пасивите от прокуратурата. Т.е. въпросът не е механичен на прехвърляне на 100%.
Г-н Найденов, заповядайте.
Бойко Найденов:
Според мен, най-правилният подход е и ще кажа своето мнение, че трябва да преминат всички служители, които са на трудов договор, тъй като обратното ще породи безкрай ни съдебни спорове и ще създаде затруднения за цялата съдебна система.
Особено искам да обърна внимание, че в окръжните следствени служби работят основно хората, които подават информацията за единната информационна система. Има доста свободни бройки.
Янаки Стоилов:
Нека да чуем и г-жа Петрова. Тя има предложение.
Радка Петрова:
Нямам предложение. Само искам да обясня, за да не мисли някой, че се раздува щата на служителите в съдебната система. От есента на миналата година до ден днешен комисия “Съдебна администрация” има категоричен отказ и Висшият съдебен съвет не назначава служители в съдебната система. Защото в момента изчакваме мнението на Комисията за натовареността на магистратите и служителите и във връзка със следствието също, така че оптимизацията на съдебната система е грижа на Висшия съдебен съвет. В крайна сметка трябва да се съобразим с бюджета.
Янаки Стоилов:
Предлагате да се приеме § 118, като редакционно трябва да се промени текста. Но това не е по същество и промяната ще се отрази.
По § 119 и § 120 има ли бележки.
Татяна Дончева:
Аз имам едно предложение. Да се разберем по принцип, че се съгласяваме да спазим коректно правоприемството по Кодекса на труда. Ако искате да внесем като част от доклада, за да не се бавят нещата, тези параграфи от 115 до 120 с редакционно преработени текстове. Които ще отпаднат, ще отпаднат. Но които останат, да поработим върху редакцията и да имаме готовност в пленарна зала да ги подменим.

Янаки Стоилов:
Предлага се § 119 и § 120 да отпаднат?
Вече отбелязахме за § 115, § 116 и § 117. Остават § 118 с уточнена редакция.
По § 121.
Валери Първанов:
Имаме заварени младши следователи. Какво да ги правим. Това са длъжности. Да останат.
Янаки Стоилов:
Добре. Остава.
По § 122. (Да.) Остава.
По § 123. Тук има предложение на Пламен Славов. Мисля, че това е подразбиращо се и трябва да го включим. Нали става дума за лица с юридическо образование? (Да.) Трябва да останат, защото в различни периоди са се наричали по различен начин и просто ще добавим.
Не е ли по-добре да падне МВР. Защото дознатели където е имало, са били едни и същи.
До визира до влизане на Закона за МВР и тогава не е имало никъде другаде. Т.е. налага ли се това уточнение.
Татяна Дончева:
Да се разберем. Да не стане объркване. Преди това изменение нямаше изобщо длъжност “разследващ полицай”. Напротив, те пробутваха много смело всякакви полицаи със заповед на министъра.
Янаки Стоилов:
Става въпрос само за тези с юридическо образование.
Татяна Дончева:
Ще възникне следното нещо. Имат заповеди за разследващи полицаи десетки хиляди хора. Всички шефове на окръжни управления на МВР. И юридическо образование да има, шефът на РДВР не може. Той си работи на чисто милиционерска длъжност. Какво като е юрист. Тук ние говорим да се признава юридически стаж на разследващи, на определени категории, които упражняват професията. А той милиционерства. Няма да стане това.
Янаки Стоилов:
Става дума, че има едно колебание в практиката. Тъй като често се променят наименованията и “разследващ полицай” дойде по-късно като наименование. Когато той е юрист и е работил като разследващ полицай, няма никаква разлика за времето, когато се е наричал дознател.
Татяна Дончева:
Не е вярно това. Разследващ полицай се появи сега с последния закон преди няколко месеца. И тъй като текстът е за зачитане на стар стаж, въпросът който поставя колегата Славов няма смисъл. Тогава, навремето, преди влизането на това изменение, дълго време няколко вътрешни министри издаваха заповеди от Богомил Бонево време на десетки хиляди души, които си работят чисто милиционерска работа, някои от тях имат юридическо образование, особено от Академията на МВР, но са си чисто полицейски началници. Не са на длъжност “разследващ полицай”.
Янаки Стоилов:
Т.е. не се налага да се приема поради това, че е въведено по-късно, след Закона за изменение на Закона за МВР.
Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Мога ли да попитам нещо. В § 122, ал. 2 не е предвидено какво става със заварените на длъжността “младши следовател”. Имаме такива, колкото и малко да са.
Татяна Дончева:
Написано е в 117.
Миглена Тачева:
Вижте чл. 164, ал. 6. Там пише, че за стаж се зачита стажът, придобит на длъжност или професия, за която се изисква висше юридическо образование, включително стаж на лицата с висше юридическо образование на длъжност “дознател” в системата на МВР и НСО.
Янаки Стоилов:
Защо отново го предлагате. Вие защо го предлагате наново този текст. Новото е само “до влизане в сила на Закона за МВР.” Това е новото в текста.
Приемаме текстът на вносителя.
Миглена Тачева:
Не съм много сигурна.
Татяна Дончева:
Да не е вече приет със ЗИД на Закона за МВР.
Янаки Стоилов:
Следващото е моето предложение. То не се приема в съответствие с другото предложение, което обсъждахме.
По § 124. Отпада.
По § 125. Остава. Всичко, което е за възнаграждение остава.
По § 127. Наредба по чл. 209а отпада съобразно приетите текстове. Т.е. отпада финалът на изречението.
По § 128.
По § 129. Отпада. Има ли някаква спешност.
Миглена Тачева:
Предлагам по § 128 срокът да бъде шест месеца. Няма да може да се изпълни този срок.
Янаки Стоилов:
Добре. В § 128 срокът става шест месеца.
И последно, г-н Пенчев остави едно негово предложение. Аз ви го докладвам за сведение, а вие ще прецените дали се налага. Той иска да се промени участие в процедурата за обжалване на дисциплинарните производства, която гласи:
“Чл. 171а. (1) Заинтересованите лица могат да обжалват решението за назначаване на административен ръководител или негов заместник в седемдневен срок от съобщаването му. Обжалването спира изпълнението, освен ако съдът не постанови друго.
(2) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния административен съд и решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването.”
Т.е. той предлага вместо да е едноинстанционно обжалването за административните ръководители, да бъде двуинстанционно.
Аз коректно ви представям неговото предложение, без да го коментирам.
Може би засега решението, което е дадено, дисциплинарните производства да се обжалват на две инстанции, това вече засяга неговия статут като магистрат. А дали ще е началник чак толкова да обжалва на две инстанции, не е ли прекомерно.
Някой предлага ли това предложение. Ако има народен представител, който го поддържа, да каже.
Татяна Дончева:
Аз го поддържам.
Янаки Стоилов:
Г-жо Дончева внася предложението. Който поддържа това предложение, моля да гласува. Два гласа “за”. Не са достатъчни, за да се приеме предложението. Не се приема.
С това приключваме. Ще изготвим доклада. Ако имате бележки от чисто редакционно естество по него, могат да бъдат предоставени.
Благодаря ви. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: