---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 13

Днес, 09.04.2009 г., четвъртък, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Сабрие Сапунджиева, заместник министър, Елена Владимирова, Даниела Белчина, Екатерина Стоянова, Красимир Войнов и Петя Радомирова, експерти; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Даниела Петрова; от Висшия адвокатски съвет – Валентин Бенатов, главен секретар; от Асоциацията на банките – Елеонора Христофорова; от Асоциацията на държавните съдебни изпълнители – Мария Колева; от Камарата на частните съдебни изпълнители – Георги Дичев, председател на Съвета, и от Софийския районен съд – Красимир Влахов, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с обявения дневния ред:
1. Обсъждане на второ четене на предложенията по общия законопроект, № 953-03-24 от 20.03.2009 г. на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 954-01-4 от 12.01.2009 г., внесен от Димитър Дъбов и група народни представители и № 954-01-21 от 27.01.2009 г., внесен от Иглика Иванова и група народни представители.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 902-01-17 от 18.03.2009 г., внесен от Министерския съвет; № 954-01-29 от 06.02.2009 г., внесен от Иглика Иванова и Георги Анастасов, и № 954-01-24 от 30.01.2009 г., внесен от Диана Хитова, Надя Антонова и Мая Манолова.



По първа точка - Обсъждане на второ четене на предложенията по общия законопроект, на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, внесени от Димитър Дъбов и група народни представители и от Иглика Иванова и група народни представители.
Законопроектът е пред вас. По него има авансов параграф, който е предложение на г-жа Надя Антонова. Има ли изказвания по този параграф?
Г-н Янев, заповядайте.
Яни Янев:
Аз мисля, че предложението е разумно и би следвало да бъде подкрепено, тъй като следва и по отношение на публичната собственост, както е за частната държавна собственост, да се даде възможност до 10 години. Това създава условия за развитие и на този вид собственост, както и за възможността за по-трайна инвестиция относително, толкова колкото се касае за наем на имот. В този смисъл мисля, че е резонно и трябва да се подкрепи този текст.
Янаки Стоилов:
По § 1 има ли други становища? Ако няма, тези, които подкрепят § 1, моля да гласуват. Благодаря ви. Приема се единодушно. Против и въздържали се няма.
По § 2. Г-жа Балева.
Надка Балева:
Аз мисля, че следва да подкрепим и предложението по § 2, защото реално при отсъствието на лицето се блокира цялата процедура по отчуждаване. Тази промяна води до уеднаквяване на един друг режим по отношение на обжалванията, които не спират процедурата по отчуждаването Аз съм за.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Други становища има ли? Г-н Янев.
Яни Янев:
Макар и тук да не му е мястото, но подобен текст би следвало да намери и в развитието си и тогава, когато става въпрос не само по отношение на отчуждаване на имоти, а и във връзка когато се правят учредявания на сервитути – право на преминаване. Защото така както отчуждаването може да бъде спряно от неизвестен собственик на имот, така и когато трябва да се извърши преминаване през имот във връзка с реализиране на различни линейни инфраструктурни обекти.
Казвам го в подкрепа на текста от гледна точка на това, че то трябва да намери приложение и в развитието на тези разширения.
Янаки Стоилов:
Други мнения? Няма. Тези, които подкрепят параграф 2 моля да гласуват. Благодаря ви. Единодушно се подкрепя.
Другото е предмет на допълнително решение, тъй като няма как да стане във връзка с промяна на текста.
Преминаваме към съществуващите текстове на проекта. По тях няма постъпили предложения.
Има кратко становище от Министерството на правосъдието, подписано от заместник-министър Бойко Рашков. Те правят уговорката, че не са водещи в тази материя.
Има представител и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Ще ви ориентирам за няколкото предложения, които са направени от Министерството на правосъдието.
Едното от тях е по чл. 44а. Казва се: “Когато повече от една партия при изпълнение на предвидените в чл. 44а условия едновременно кандидатства за един и същи имот, трябва да се предвидят обективни критерии въз основа на които може да се даде предимство на една от тях да закупи този имот.” Т.е. хипотеза, която я няма в проекта. Ако повече от една партия претендира, че отговаря на условията по този закон, на коя от тях да се даде правото да закупи имота. Това е един въпрос, който е открит. Този въпрос е повдигнат и ако смятате, че трябва да му се даде отговор, да го имате предвид.
Второ, в чл. 44а, ал. 13 да се запише, че посочените в чл. 38, т. 4 и 5 от Закона за политическите партии – тук е допусната грешка от вносителите, защото става дума за точки, а не за алинеи. Това е техническо уточнение. И да се посочи, че е от Закона за политическите партии.
Трето, “необходимо е да се обсъди и предвиди уредба в този закон и на хипотезата по чл. 38, т. 3 от Закона за политическите партии, а именно върху кого преминава правото на собственост на придобития по реда на чл. 44а имот при саморазпускане на партията.” Такава хипотеза също няма.
Или може би обратния въпрос. Ако партията загуби имота какво става с нея. Защото тук зависимостта може да е по-силна даже.
Това също е извън отговорите по законопроекта.
Предлагам ви да погледнем текста и ако имате по него възражения, имайки предвид и поставените въпроси, както и други.
Имате думата. Представителят на Министерството на правосъдието има ли други бележки. Заповядайте.
Петя Радомирова: Съвет по законодателство
към Министерството на правосъдието
Освен бележките, които Вие прочетохте, други нямаме.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Г-жа Иванова има думата.
Иглика Иванова:
Колеги, аз си мисля, че в текста на ал. 8 някак си по инерция са записани “три екземпляра”, но те са недостатъчни. След като ще има вписване, очевидно един екземпляр трябва да отиде там, има две страни и общината станаха четири екземпляра. Мисля, че просто три екземпляра няма да са достатъчни, а ние поставяме това ограничително условие, което ще създаде някакви практически трудности, абсолютно ненужни. По-добре да запишем пет екземпляра, за да има един повече. И защо въобще трябва да записваме колко екземпляра.
Янаки Стоилов:
Каква промяна предлагате, за да не ограничаваме броя.
Иглика Иванова:
“..., който се изготвя в писмена форма и влиза в сила от деня на сключването му.”
Янаки Стоилов:
Да отпаднат думите “който се изготвя в три екземпляра”.
Иглика Иванова:
Да, дори и следващите “подписва се от двете страни”, защото ако го няма просто няма да има договор. Ненужни думи трупаме тук.
Що се касае до забележките, които сега чухме, тръгвам отзад напред.
Мисля, че от момента от който престане да съществува политическата партия, там очевидно да правоприемство не се говори. Тя просто прекратява своето съществуване и по общите правила този имот преминава в държавата. Няма ничий имот. Всичко, когато не е на някой друг, е на държавата.
Янаки Стоилов:
Може би все пак това да го запишем.
Иглика Иванова:
Бихме могли това да го запишем, за да няма някакви колебания и да не се създава повод за разнопосочна практика. Бихме могли да го запишем изрично.
Янаки Стоилов:
При саморазпускане е по общата логика, както казвате, да премине към държавата. Но може да се окаже, че една партия се обявява изведнъж за някакъв приемник на друга, което трудно би могло да стане в чисто юридическия смисъл. За това може би по-добре е да има изрично текст, че при саморазпускане на партията имотът преминава към държавата.
Иглика Иванова:
Да го запишем, за да бъде абсолютно ясно.
Янаки Стоилов:
Записваме в ал. 13, т. 3, 4 и 5.
Другото е препращане пак в ал. 13 към Закона за политическите партии.
Другият въпрос е когато повече от една партия кандидатства за един имот.

Иглика Иванова:
Аз мисля, че тази хипотеза трудно би възникнала, защото тук говорим за право на наемател да закупи имот. Т.е. имотът вече е бил даден под наем на партията и тя закупува това, което наема.
Янаки Стоилов:
Ще дам пример със сградата до Операта, където има настанени няколко партии.
Петя Радомирова:
От законопроекта не личи, че трябва да бъде закупен същия имот. Да бъдат под наем, но никъде не пише, че същият имот. Могат да бъдат в друг имот под наем и да кандидатстват не за същия имот.
Янаки Стоилов:
Едно от условията е да го ползват. Практически няма такъв случай, за да го уреждаме към момента.
Аз имам един въпрос, който предлагам на вашето внимание. Той е свързан с ал. 11 и ал. 12.
В ал. 12 правилно се въвежда ограничението, че “недвижим имот, придобит от политическа партия по този ред, не може да бъде прехвърлен на трети лица, които не отговарят на условията за придобиване...”.
Ал. 11 казва друго, но тя е относима към тематиката на ал. 12.
“(11) Недвижим имот, придобит от политическа партия по този ред, не може да служи за обезпечение на нейни задължения, освен за заем, предоставен за закупуване на същия имот.”
Какво се оказва? Ние даваме двойно предимство на партиите. Веднъж им даваме преимуществено правото да закупят имота, в който се намират. Дава им се и второ право, имот, който е държавен, да го ипотекират да вземат заем, с който да го закупят. И ако партията не изплати заема, всъщност този имот може да премине в трето лице – нещо, което е изключено по ал. 12. Дори тук се създават условия за злоупотреби. Някой, който не държи толкова да се ползва имота от партията, може да се прехвърли на практика на други лица в резултат на неизплащане на заема, било поради причини, независещи от него или умишлено, неизплащайки заема и придобивайки възможност да го продаде, заобикаляйки ал. 12. Т.е. дали трябва да се допусне тази възможност за ипотекиране на имота за вземане на заем. Това е един въпрос, който съдържа улеснения за партията, защото тя ще разчита на субсидиите, които получава за някакъв период или наем да го изплати. Но тук се крият доста рискове въобще да се заобиколи или да отпадне ограничението по ал. 12 - трети лица да се възползват от този имот, който партията е получила.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Вашата бележка е основателна. Обаче от друга страна, няма да мъчим партиите да купят тези имоти. За това този текст е сложен, за да даде възможност на партиите да получат кредит срещу тези имоти. Съзнавам, че това може да доведе и до злоупотреби, но в практиката, ако искаме законът да проработи, мисля, че трябва да остане текстът. Не знам какъв текст би могъл да има предпазна клауза, но по-добре да мислим в посока как да запазим текста, а не как да го отхвърли.
Янаки Стоилов:
Не трябва ли да предвидим някакви гаранции, защото всъщност банката заемодател, ще управлява имота, респ. лицата, които са страна по договора. Т.е. вече държавата не е страна в решаване на такъв конфликт.
“Ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договор принадлежат на лицето, което учредява.”
Това е общият принцип. Тук можем да кажем, че това е някакво изключение, което се прави от общото правило.
Кога партията придобива имота? В момента, когато е изплатена ипотеката.
Но въпросът за транслативния ефект, защото ние казваме, че “в 14- дневен срок от представяне на платежните документи се сключва договор за продажба в писмена форма.” Това значи ли, че партията първо ще ипотекира имота, ще вземе заема, ще внесе парите, ще сключи договора и излиза, че тя придобива веднага собствеността по някакво условие. И ако не бъде изплатена, то тогава собствеността ще премине към този, който дава кредита.
Христо Бисеров:
По-скоро кредитът се дава под условие. Това са взаимоотношения между партията и кредитната институция. Тези разпоредби дават възможност там да се търси гъвкавата форма. Иначе в отношенията между това кога се прехвърля собствеността и другите неща се прилагат общите правила на правото.
Янаки Стоилов:
Ал. 8 и ал. 11 в тази хипотеза. Тези, които са готови веднага да платят имота, няма казус. Но по ал. 8 се изисква представянето на платежни документи, т.е. че имотът е платен. А как той ще бъде ипотекиран от партията, когато не е неин.
Г-жа Иванова.
Иглика Иванова:
Аз мисля, че въпросите, които се обсъждат сега, не са лишени от логика, но първо практиката вече е изпреварила закона и ежедневно се сключват такива договори, в който банката се явява някаква трета страна, гарантирайки кредита. Подписва се нотариалният акт в днешния ден и се вписва, за да има действие, но парите не се плащат веднага. Парите банката ги превежда на третия и четвъртия ден. Т.е. това като правна техника е изчистено. Това става и както каза колегата Бисеров, това е въпрос на договорка.
Янаки Стоилов:
Да, но тук законът изисква представяне на платежните документи. Т.е. кога ще пристигнат и как ще се уговорят не е от значение. Тези документи трябва да са налице, за да се извърши самото прехвърляне, да има договор. Значи парите трябва да са постъпили.
Иглика Иванова:
Би могло да се намерят форми. Мисля, че това не е проблем. Това е въпрос на техника как да стане точно разплащането.
Янаки Стоилов:
Не, това е юридическият проблем и по-добре да го уредим. Защото това са два възлови проблема: как става сключването на договора за придобиване на собствеността и как става сключването на договора за получаване на заема. Тези проблеми са юридически, а не технически на разплащане.
Иглика Иванова:
Може би тогава трябва да мислим да не е този срок, който залагаме тук – две седмици, които са едно празно пространство, в което не е ясно какво се случва. Би трябвало да се премине към общия ред и в момента, в който се сключва договорът, тогава да става и плащането. А то ще стане от банковата институция по силата на договора за кредит.
По ал. 11. Мисля, че хипотезата като идея е ясна. Партиите не разполагат с готови пари в брой, за да закупят имотите. Горе-долу знаем за какви имоти става въпрос. Това са имоти в центъра на София на висока стойност и мисля, че няма партия, която да има парите кеш. Очевидно ще се теглят кредити. Смисълът на този текст е именно ограничението – да не могат тези имоти впоследствие да служат като обезпечение на кой за каквото му хрумне да тегли пари – някакви заеми от банки и да ги харчи за какво ли не, а единствено и само за закупуване на имота. Т.е. това е ограничително условие, стеснително. Вярно е, че чисто хипотетично един необслужен кредит знаем до какво може да доведе. Но аз мисля, че идеята на партиите е не да вземат имотите и да ги прехвърлят към банковите институции, а да ги вземат и да ги ползват за себе си.
Петя Радомирова:
Ако партията се разтури преди да е изплатила имота какво става?
Христо Бисеров:
В България такива партии няма.
Янаки Стоилов:
Ако Вие имате предложение също се включете. Макар че ако някоя партия има толкова голям имот, тя и да няма избиратели, ще продължи да съществува заради имота.



Иглика Иванова:
Имам предложение. В ал. 8 да премахнем 14-дневния срок и да остане: “При представяне на платежните документи се сключва договорът.”
Яни Янев:
Колеги, практиката, която е в момента с отпускането на кредитите е предварително подписване на един тристранен договор между банката, купувача и продавача, в който договор са уредени всички тези взаимоотношения. В този смисъл и гаранцията на банката – тези средства с подписването на договора се обособяват в отделни сметка. Гарантиран е купувачът, че след като се прехвърли собствеността върху имота и този имот се ипотекира, той тогава превежда по сметката на продавача по сделката. Точно това е процедурата. Тристранният договор, който се сключва, е гаранцията за купувача, че той ще получи парите. Това е между участници в процес, между физически лица или търговци. Въпросът е можем ли да поставим държавата в тази ситуация. Защото това е практиката на банките и по този начин се процедира. Прехвърля се собствеността с нотариален акт на базата на нотариалния акт на новия собственик се ипотекира в полза на банката имота и тя превежда парите на продавача. Това е механизмът, който се прилага.
Христо Бисеров:
Плащането може да бъде извършено, примерно, в едномесечен срок след подписване на договора. И неплащането е условие за разваляне на договора. Т.е. трябва да обърнем нещата, за да дадем работещ механизъм и за да е ясно, че ипотеката е от името на партията с имота вече на партията.
Яни Янев:
Това се извършва в рамките на един и същи ден едновременно, защото при нотариуса, при който се изповядва прехвърлянето на собствеността, вписва се нотариалния акт в полза на новия собственик и веднага след това – даже двата договора, и за прехвърляне на собствеността и за ипотека, се подписват едновременно, като се вписват един след друг при съдията по вписванията. Обикновено още на следващия ден банката превежда парите на продавача. Това е механизмът
Диана Хитова:
Мисля, че можем да избегнем всички тези усложнения с представяне на платежни документи и т.н. като направим запис, че договорът за продажба произвежда действия след получаване на продажната цена.
Христо Бисеров:
Нашата цел е обратната. Целта е договорът да породи действие преди плащането, за да може партията да ипотекира имота пред банката, за да получи парите. Иначе държавата ипотекира имота. Хипотезата трябва да бъде, че договорът влиза в сила от деня на подписването, а плащането се извършва в 14-дневен срок от прехвърляне на собствеността и евентуалното неплащане води до разваляне на договора и невъзможност на партията отново да кандидатства за този имот.
Янаки Стоилов:
Вероятно този модел трябва да изберем. Иначе ако можеше партиите да са като акционерни дружества и от злополучния опит в приватизацията, най-добре беше да разделим капитала в акции или в дялове, тя да си залага акциите или дяловете, да получи средства и да стане собственик, когато изплати последната от акциите или дяловете. И ако така беше минала приватизацията нямаше всички тези измами да ги има и да се чудим какво да правим. Т.е. собствеността да се придобива, когато си изпълниш всички обещания.
Петя Радомирова:
Не могат ли да им отпуснат кредит срещу нещо друго, което имат, без да ипотекират.
Диана Хитова:
Като разсъждавам, мисля, че кредитът може да бъде отпуснат след придобиване на имота.
Янаки Стоилов:
Прехвърлянето може да стане без условие. Самият факт, че й се дава правото, прехвърля се собствеността и се дава срок – един месец, в който тя трябва да извърши плащането. Ако не заплати имота, тогава се разваля договорът. А тя за този един месец може да сключи договор за ипотеката, с който да вземе заем и да изплати.
Христо Бисеров:
И за този един месец може да го препродаде.
Янаки Стоилов:
Сега възниква другия въпрос. Как да предотвратим разпоредителни действия в този период.
Диана Хитова:
Банката може да ипотекира и бъдещ имот. Т.е. придобит в бъдеще време.
Яни Янев:
Вариантът е във всички тези случаи държавата да впише едно обезпечение на бъдещ иск и да се впише възбрана върху имота. Т.е. по закон.
Янаки Стоилов:
То въобще е забранено. Може би няма опасност, г-н Бисеров, за това, което казвате, че тя ще препродаде имота. Защото ал. 12 забранява дори и да е придобила собствеността, да продава имота. Защото идеята е партиите да го ползват за своите цели, а не да извършват сделки с недвижимите имоти.
Четин Казак:
Ако партията го прехвърли на друга партия?
Янаки Стоилов:
Какво става, ако все пак партията наруши ал. 12.
Дайте нова редакция за ал. 8.
Иглика Иванова:
Да приемем предложението на колегата Бисеров за нова редакция на ал. 8.
Янаки Стоилов:
Досега приемаме идеи, а аз вече искам предложения. Дайте редакция за ал. 8, че става прехвърлянето на собствеността и в едномесечен срок трябва да стане плащането на цената. Ако не бъде направено плащането, договорът се разваля.
Христо Бисеров:
И партията няма право да кандидатства втори път.
Иглика Иванова:
Тогава може би трябва да тръгнем още от ал. 7.
“В шестмесечен срок от получаване на заповедта се сключва договорът. В едномесечен срок след сключването на договора се извършва плащането.”
Янаки Стоилов:
Моля още веднъж да прочетете текста, за да видим дали е подходящ.
Иглика Иванова:
Корекцията започваме от ал. 7.
“Ал. 7. В шестмесечен срок от получаване на заповедта се сключва договор за продажба в писмена форма, който влиза в сила от деня на сключването му. Договорите за продажба се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождение на имота, като разноските за вписването са за сметка на купувача. В едномесечен срок след подписването на договора се извършва плащането.”
Янаки Стоилов:
И още едно изречение: При неплащане в срок договорът се разваля и партията няма право да.
Иглика Иванова:
Дали да не пишем “разваля по право”.
Янаки Стоилов:
“Разваляне по право” – каква е тази фигура? Има разваляне по инициатива на изправната страна. Но “разваляне по право”?
Иглика Иванова:
Ако може някак си да облекчим този ред. Да не отива по общия ред.
Янаки Стоилов:
Мен ме смущава повторението на дължа съдебна процедура, когато е очевидно, че той не е платил. А може и 2-3 години да стои в имота, докато делото свърши.
Да помислим за едно отклонение. Държавата да не се налага 2-3 години да ходи да търси по съдебен ред имота, а да може по някакъв облекчен ред да иска развалянето на договора.
Яни Янев:
Да помислим за някое от съкратените производства по ГПК. Да не е по общия исков ред, а по някои от съкратените производства.
Янаки Стоилов:
Има ли някаква възможност по по-лек ред. Може ли да се каже: “се разваля по реда на съкратеното производство”.
Да предвидим следното:
“При неплащане на цената договорът се разваля по реда на бързото производство.” Бързото производство си е уредено.
Колеги, моля да редактираме текстовете, след което ще ги гласуваме общо.
В ал. 6 е казано:
“ Ал. 6. Въз основа на решението на Министерския съвет министърът на регионалното развитие и благоустройството или областният управител по местонахождението на имота издава заповед...”
Ние трябва да оставим един орган да сключи договора. Кой от двамата. Местонахождението на имота е свързано с областния управител, а не с министъра. На практика всички партии са в София. Ако имаше в страната, можеше да оставим областния управител.
Иглика Иванова:
Записано е “областният управител по местонахождението на имота”.
Янаки Стоилов:
Тогава защо и министърът на регионалното развитие и благоустройството?
Иглика Иванова:
Махаме министъра.
Янаки Стоилов:
Става: Въз основа на решението на Министерския съвет областният управител по местонахождението на имота издава заповед...”. Пада “министърът на регионалното развитие и благоустройството.”
С това уточнихме ал. 6. Поправката е редакционна.
За ал. 7 каква редакция остава.
Иглика Иванова:
“Ал. 7. В шестмесечен срок от получаване на заповедта се сключва договор за продажба в писмена форма, който влиза в сила в деня на сключването му.
Следва второто изречение от ал. 8.
Янаки Стоилов:
Формата е даже нотариална. Защо пишем “писмена форма”.

Иглика Иванова:
“Ал. 7. В шестмесечен срок от получаване на заповедта се сключва договор за продажба в писмена форма, който влиза в сила в деня на сключването му.”
Янаки Стоилов:
Какво значи влиза в сила. Кога влизат в сила договорите? Нали всеки договор влиза в сила след като се подпише, ако няма срок в него. Значи е излишно “който влиза в сила в деня на сключването му.”
Иглика Иванова:
Съгласна съм. Махаме го. Второто изречение на ал. 8 отива в ал. 7 като следващо изречение. “Договорите за продажба се вписват по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождение на имота, като разноските за вписването са за сметка на купувача.”
След това се записва изречение второ на ал. 7: “В противен случай се смята, че се е отказал от сделката, като административната преписка се прекратява, а издадената заповед се отменя.”
Ако в този шестмесечен срок партията прецени, че не и е по силите или не може да си гарантира плащането, тя просто няма да сключи договора.
Янаки Стоилов:
Не е задължение на партията да си купи имот.
Иглика Иванова:
Да, това е възможност, но да не виси до безкрай, това е смисълът на това изречение.
Янаки Стоилов:
Партията ако не е подала искането, няма да стане сделката. Но искате да кажете, че тя може да е подала искането, но в един момент се отказва.
Иглика Иванова:
Да, напълно реална хипотеза. Обявяват ви една цена, която е непосилна и партията се отказва.
Янаки Стоилов:
Сега нека да чуем как звучи ал. 7.
Светла Янкулова: експерт
“(7) . В шестмесечен срок от получаване на заповедта се сключва договор за продажба в писмена форма. Договорът за продажба се вписва по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождение на имота, като разноските за вписването са за сметка на купувача.
(8) В едномесечен срок след подписването на договора се извършва плащането. При неплащане в срок договорът се разваля по реда на Глава 25 от ГПК.”
Янаки Стоилов:
“В противен случай се смята, че се е отказал от сделката...”.
Това изречение необходимо ли е?
Яни Янев:
Много е важно, колеги, дали този срок, който ние посочваме е инструктивен или преклузивен.
Янаки Стоилов:
Не е преклузивен. Ако длъжностното лице не е подписало договора, правото не отпада, ако има някакво забавяне. Въпросът е, че срокът е задължителен по отношение на правоимащия. Ако правоимащият не предприеме необходимото за сключване на договори за плащане, то отпада. Няма да го чакат с години.
Яни Янев:
В такъв случай няма нужда от обяснение, тълкуване, че се прекратява преписката. Изтекъл му е срокът и трябва да кандидатства наново изцяло.
Янаки Стоилов:
Ако има колебание да се запише. Да не ни кара някой след това да се променя законът, като кажат, че не са знаели, че трябва в шестмесечен срок да го направим това. За това може би е по-добре да остане изречението, че се е отказал от сделката в противен случай.
Трябва да е непосредствено след изречението, за да има логическа връзка. Да не е отделна алинея, но не съм сигурен второ или трето изречение да бъде.
Запишете като отделна алинея, че купувачът е длъжен да плати цената в едномесечен срок от сключване на договора. В противен случай договорът се разваля по реда на еди-коя си глава от ГПК.
Нека още веднъж да се прочетат ал. 7 и ал. 8 в новото им съдържание.
Светла Янкулова: експерт
“(7). В шестмесечен срок от получаване на заповедта се сключва договор за продажба в писмена форма. Договорите за продажба се вписва по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождение на имота, като разноските за вписването са за сметка на купувача.
(8) В едномесечен срок от сключване на договора се извършва плащането. “В противен случай се смята, че купувачът се е отказал от сделката, като административната преписка се прекратява, а издадената заповед се отменя.”
Янаки Стоилов:
Ние казахме, че ако в шестмесечния срок не е сключил договора, тогава се смята, че се е отказал. А ако не е платил, договорът се разваля по реда на бързото производство. Защото иначе няма какво да се разваля. Ако в шестмесечния срок не е предприел необходимото от негова страна, тогава се прекратява и той губи това право. Ако не е платил в едномесечен срок от сключването на договора, тогава се разваля по реда на бързото производство.
Четин Казак:
Ако договорът не е сключен по вина на нежелание на администрацията.
Янаки Стоилов:
Ще се сключи след това. Въпросът е той да е представил всички необходими документи и да е извършил това, което е необходимо от негова страна, за да се сключи договорът в шестмесечен срок. Т.е. той е преклузивен по отношение на упражняване на правото, а не на извършване на административното действие.
Четин Казак:
Може в този шестмесечен срок администрацията изведнъж да загуби желание да сключи договора.
Янаки Стоилов:
Това не прекратява правото. Той има заповед. Тук става дума вече за облигационния ефект.
Петя Радомирова:
Помислете дали едномесечният срок е достатъчен да се получи кредитът от банката. Да не би този един месец да не е достатъчен и това да препятства.
Янаки Стоилов:
Идеята е, че договорът ще бъде подготвен още преди неговото сключване. Т.е. банката ще е намерена, принципно ще са договорени условията и едва когато се представи сключването на договора, те за няколко дни или седмица спокойно могат да оформят договора за ипотека и да извършат плащането. На практика тези процеси вървят паралелно.
Последно четене на текстовете с направеното уточнение.
Светла Янкулова: експерт
“(7). В шестмесечен срок от получаване на заповедта се сключва договор за продажба в писмена форма. Договорът за продажба се вписва по разпореждане на съдията по вписванията по местонахождение на имота, като разноските за вписването са за сметка на купувача.
(8) В едномесечен срок от сключване на договора се извършва плащането. В противен случай договорът се разваля по реда на Глава 25 от ГПК.”
Янаки Стоилов:
Само че го няма сегашното второто изречение от ал. 7. То си остава в ал. 7. То отива към оформянето на договора от страна на потенциалния купувач.
А ал. 8 съдържа двете изречения кога става плащането и как става прекратяването.
Ал. 7 ще има три изречения, а ал. 8 – две изречения.
Няма да ги четем повече. Ще се отрази.
Има ли други бележки по този текст. Няма.
Гласуваме направените редакционна промяна в ал. 6 и новото уточнено съдържание на ал. 7 и ал. 8.
Които са “за”, моля да гласуват. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
Сега да гласуваме целия § 1, който става § 3.
Който приема с направените промени цялото съдържание на § 1, който става § 3, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроектите за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, внесени от Министерския съвет; от Иглика Иванова и Георги Анастасов, и от Диана Хитова, Надя Антонова и Мая Манолова.
Давам думата на вносителите. Заместник-министър Сапунджиева, заповядайте.
Сабрие Сапунджиева.
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерският съвет е вносител на Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, който е одобрен с решение от 13 март 2009 г. на Министерския съвет.
Както всички знаем, от 1 март 2008 г. е в сила нов Граждански процесуален кодекс. Предложеният законопроект е насочен към изпълнение на изискването на чл. 46 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и от изменение и допълнение на норми, предимно в част Седма от кодекса “Особени правила относно производството по граждански правила при действие на правото на Европейския съюз”, с което се въвежда режима на Регламент ЕО 1393 от 2007 г. и регламент ЕО 861 от 2007 г. Предполагам, че всички в тази зала си спомняте, че когато се обсъждаше първото изменение на Гражданския процесуален кодекс, а и преди това, когато се обсъждаше приемането на самия Кодекс се прие, че в чл. 303 имплицитно се съдържат норми, които водят до отмяна на влязло в сила решение и тогава не се прие изрично да се посочи, че трябва да има влязло в сила решение на Европейския съд за правата на човека, за да има отмяна на влязло в сила съдебно решение.
Също така се реши, че когато регламентите влязат в сила, тогава ще бъдат транспонирани във вътрешното право и именно това налага внасянето на този законопроект.
Съгласно чл. 46 от Европейската конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи държавите членки са длъжни да предприемат всички необходими мерки за изпълнение на окончателните решения на Европейския съд по правата на човека, по които те са страна.
Комитетът на министрите в своя препоръка № R(2000)2 относно преразглеждането и възобновяването на някои дела на национално равнище във връзка с решенията на Европейския съд по правата на човека приканва договарящите страни да гарантират, че на национално равнище съществуват адекватни средства за постигане, доколкото е възможно, на restitutio in integrum. Параграф 2 от препоръката очертава обстоятелствата, в които преразглеждането на случая или възобновяването на производството са от особена важност, или както се подчертава в обяснителния доклад, той “идентифицира онези изключителни обстоятелства, в които целта да се гарантират правата на индивида и изпълнението на решенията на съда вземат превес над принципите, стои в основата на концепцията за res judicata и по-специалност принципът за правна сигурност, независимо от безспорната важност на тези принципи”.
Държавите са свободни да изберат под контрола на Комитета на министрите към Съвета на Европа подходящите мерки за изпълнението на решението на съда, като вземат предвид особеностите на националната правна система и при условие, че тези мерки съответстват на изводите, до които е достигнал съдът в решението си. Такива мерки биха били например отговорност за вреди, амнистия, помилване, реабилитация, възстановяване на права, издаване на отказани разрешения, поправки в регистри, публично извинение, възобновяване на съдебни производства и други. В този смисъл чл. 231, буква “з” от отменения Граждански процесуален кодекс многократно е бил посочван от българското правителство в неговите доклади пред Комитета на министрите като една от приетите на национално ниво генерални мерки за изпълнение на решенията на съда. Повторното разглеждане на случая или възобновяването на производството са били и продължават да бъдат изтъквани, както в практиката на съда, така и в актовете на Комитета на министрите, като адекватно средство за постигане на restitutio in integrum.
Липсата на изричен текст в този смисъл в приетия през 2008 г. Граждански процесуален кодекс и отпадането на тази възможност от българското гражданско процесуално законодателство води до принципна невъзможност да бъдат изпълнени някои решения на многократно е бил посочван от Европейския съд за правата на човека, които поради характера на установеното нарушение изискват възобновяване на производството пред националния съд.
До настоящия момент необходимостта от отмяна на влязло в сила решение на граждански съд е възниквала във връзка с решенията на Европейския съд за правата на човека по делата, без изброяването да бъде изчерпателно “Кехая и други срещу България”, “Неделчо Попов срещу България”, “Костадин Михайлов срещу България” и “Янакиев срещу България”. Жалбоподателите по тези дела до 1 март 2008 г. са разполагали със законовата възможност да упражнят своето право и да поискат преразглеждане, независимо от това дали то действително е било поискано или не от тях.
Отпадането на това основание за отмяна на влезли в сила решения по граждански дела съставлява отстъпление от поетите от българската държава ангажименти по спазване на Конвенцията за защита на правата на човека. Това поражда структурен проблем, който може да засегне правата на широк кръг лица и да постави България в неблагоприятно положение.
Искам да споделя пред уважаемите народни представители, че многократно ни беше напомнено, че България и отстъпила от тези позиции в резултат на което се създаде работна група, ръководена от мен в Министерството на правосъдието и ние проучихме как този въпрос е уреден в страните членки, как те в своето процесуално законодателство са уредили този въпрос. Има страни, които не са го уредили изрично. Но тъй като България един път вече е била уредила този въпрос, се счита, че тя е отстъпила от постигнати позиции, поради което се налага изрично в чл. 303 да бъде записано като основание за отмяна на производството влязло в сила решение на Европейския съд по правата на човека.
Във връзка с това следва да се подчертае, че съгласно международните стандарти и българските процесуални традиции отмяната на влязло в сила съдебно решение се извършва с решение на съд само при наличие на законова норма.
Възможността за възобновяване на съдебни производства е уредена както в наказателното производство (чл. 422, ал. 1, т. 4 от Наказателно процесуалния кодекс) , така и в административното производство (чл. 239, т. 6 от Административно процесуалния кодекс) недопустима е разлика в законодателното решение по отношение на един от трите процесуални кодекса. В светлината на общото си задължение по чл. 1 от Конвенцията за защита на правата на човека държавата е длъжна да осигури на всяко лице под нейна юрисдикция правата и свободите, гарантирани в Конвенцията и в протоколите към нея. Това би създало вътрешно правен способ за защита срещу вече установени нарушения на Конвенцията за защита на правата на човека и би представлявало средство за постигане, когато това е възможно, на restitutio in integrum.
С предложеното допълнение на чл. 303, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс ще бъде постигната именно тази цел.
С изменението на чл. 411, ал. 1 се предвижда, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение се подава само до районния съд по постоянния адрес или до седалището на длъжника. Издаването на заповедта от съда по седалището или постоянния адрес на кредитора – местоизпълнението, съгласно действащия текст на ал. 1 създава следните проблеми. Ако позволите, след това ще дам думата на председателя на Софийския районен съд да изложи аргументи в подкрепа на това изменение.
В случай, че длъжникът оспори вземането чрез възражение, искът за съществуване на вземането на общо основание ще се предяви пред съда по адреса или по седалището на длъжника (чл. 105 от Гражданския процесуален кодекс). Пак там в повечето случаи ще се проведе и принудителното изпълнение, защото имуществото на длъжника, върху което ще се насочи изпълнението, обикновено се намира в района на населеното място, където живее лицето.
Търсената бързина на производството в този случай не се постига. Издадената заповед трябва да се връчи на длъжника, като за целта се изпрати на съда по неговото седалище или адреса му, а това е свързано с разход на време, както и с разход на средства от страна на държавата. Освен това, концентрирането на заповедните производства в няколко големи районни съдилища, където се намират седалищата на големите кредитори, неизбежно води до забавяне на произнасянето и спазването на тридневния срок по чл. 411, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс е обективно невъзможно.
Предявяването на иска пред съд, различен от издалия заповедта, обективно затруднява самия кредитор и е свързано със забавяне на исковия процес следствие на необходимостта пред съда, разглеждащ иска, да се представят доказателства за издадената заповед и за събраната в заповедното производство такса с оглед на доказване на правния интерес от предявения иск и плащане само на разликата между вече платената и дължимата такса в исковия процес. В случай, че съдът издал заповедта, е същият, който ще разгледа и иска за съществуване навземането, той ще има възможност при постъпване на искова молба по чл. 415 от Гражданския процесуален кодекс да извършва служебна проверка на посочените обстоятелства, както и да приложи заповедното производство към исковото.
Целта на предлаганото изменение на чл. 412 е да се отстрани допуснатата неточност в редакцията на т. 8, съгласно която заповедта за изменение съдържа указание, че тя се обезсилва при подадено възражение от длъжника в двуседмичен срок. Съгласно чл. 415, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс заповедта се обезсилва не при подаването на възражението, а при непредявяване на иск от заявителя в едномесечен срок от подаването му по ал. 1. Подаденото възражение само препятства влизането в сила на заповедта, но същата остава да съществува в правния мир и всъщност изчаква приключването на исковия процес.
Предлагат се и следните изменения и допълнения в част Седма “Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз”.
Във връзка с влизането в сила на регламент (ЕО) № 1393 от 2007 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 ноември 2007 г. относно връчване в държавите членки на съдебни и извън съдебни документи по граждански или търговски дела. (“Връчване на документи”) и за отмяна на регламент (ЕО) № 1348/2000 на Съвета, като са предложени изменения и допълнения в наименованието на Раздел първи от Глава 56 и произтичащите от новия регламент изменения и допълнения в чл. 608, 609, 610, 611, 612 и 613. Създава се чл. 613а, с който се определя едногодишен срок, считано от постановяване на решението, за подаване на молба за възстановяване на срока за обжалване по чл. 19.4 от Регламент (ЕО) 1393/2007.
От 1 януари 2009 г. започна да се прилага Регламент (ЕО) № 861/2007 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес, поради което се налага допълване на чл. 432 с ново основание за спиране на изпълнителното производство във връзка с новосъздадената ал. 3 на чл. 624, която определя съда, постановяващ спиране или ограничаване на изпълнителното производство по чл. 23 от същия регламент.
Благодаря ви за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Заповядайте, г-жо Иванова, да представите Вашия законопроект.
Иглика Иванова:
Ние предлагаме изменения в частта, засягаща принудителното изпълнение, защото считаме, че сега съществуващата уредба е несправедлива в смисъл такъв. След като се изключи от кръга на възможностите да се обжалва определената при съдебното изпълнение оценка на вещта се създават сериозни затруднения за самия процес и сериозна възможност да бъдат увредени интересите и на кредитора и на длъжника в зависимост от конкретната ситуация.
Освен това ,ние считаме, че особено на този етап, когато става въпрос за принудително изпълнение, съдебният контрол е наложителен. Знаем, че това са бързи процедури, в една инстанция, т.е. тук съображението за бързина не би могло да надделее по никакъв начин.
От друга страна, сме изключили възможността при определяне на тази оценка, да се ползва вещо лице. Изрично даже е записано, че вещо лице определя само състоянието на вещта, каквото и да значи това. Като се има предвид, че предмет на принудително изпълнение могат да бъдат вещи, които не са масово разпространени от рода на сбирки с художествена стойност, предмети антични, съдията очевидно няма необходимите познания да определени тази стойност. Няма никаква логика в едно съдебно производство по делба съдията да ползва вещо лице, за да определи стойността на имуществото, а тогава когато пристъпва към принудително изпълнение, да го направи само въз основа на личния си опит. Това са просто абсурдни ситуации.
Тези две малки предложения, които сме направили – малки като текст, но с голям ефект, мисля, че не само могат споделено, а е наложително да бъдат направени, защото по този начин ще върнем изпълнението в нормалния му вид с възможности, без да се злоупотребява, да се защитават интересите и на длъжника, и на кредитора и в крайна сметка на съдия изпълнителя дотолкова, доколкото той носи отговорност. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-жа Хитова, за третия законопроект.
Диана Хитова:
Нашият законопроект също е предизвикан от разбирането, че сега съществуващата уредба на принудителното изпълнение съдържа доста несправедливи моменти. Според сега действащия законов запис съдебният изпълнител прави (определя) цената на продаваемата движима вещ, срещу която е насочено принудителното изпълнение. Излиза, че една много скъпа вещ може да бъде оценена за един лев и това да бъде законосъобразно. Липсва критерия, по който да бъде дадена тази цена. Ние считаме, че това трябва да бъде нейната пазарна стойност. Справедливата пазарна цена е един широко използван в гражданското производство термин и мисля, че той трябва да намери в случая и тук приложение.
Следващият момент, който считаме за несправедлив, е това, че продаваемата вещ при започване на търг с явно наддаване, наддаването започва от 50% от нейната цена. Считаме, че това също е несправедливо, че това води до ликвидация на имущество, но не и до ликвидация на дълга, че това се отразява негативно, както на кредитора, така и на длъжника, а може би е една добра ситуация за един спекулативен купувач. Точно поради това считаме, че наддаването трябва да започне от пазарната оценка, особено в момент на финансова криза, когато невъзможността на един длъжник да изпълни задълженията си по договор не са резултат само на негово неправилно поведение.
Считаме, че по този начин ще се отговори и на изискването на справедливостта и на изискванията на сегашния икономически момент.
Следващото предложение, което правим, е, че при повторния търг началната цена да бъде равна на 80% от пазарната стойност. Благодаря.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Хитова.
До мен са постъпили две становища от името на Асоциацията на банките и от Камарата на частните съдебни изпълнители по двата законопроекта, внесени от народни представители. Но тук има техни представители, така че ако желаят в дискусията могат накратко да изразят отношение към направените промени.
Имате думата за изказвания. Г-н Янев, заповядайте.

Яни Янев:
По реда на представянето.
Очевидно промяната, която се предлага от Министерския съвет трябва да бъде подкрепена. Това са текстове, които би следвало да бъдат включени в ГПК. За мен, все пак малко по-внимателно трябва при всички случаи между първо и второ четене и при второ четене да се направи оглеждането на хипотезата за отмяна с решение. Защото мисля, че трябва да има значително детайлизиране и уточняване на това като самостоятелно основание за отмяна. Буквално казано, част от текста не е необходимо да се съдържа в основанието и “новото разглеждане на делото е необходимо, за да се отстранят последиците от нарушението” е текст, който в известна степен е паразитен.
Що се касае до текстовете, които са предложени от колегите ще кажа, че ориентацията към пазарната цена на имота, защото това е тема, която е застъпена и в двата законопроекта на колегите - единият с вносители Диана Хитова и другият – Иглика Иванова, е поставена като тема. Аз мисля, че това е нещо, което би могло да бъде подкрепено към настоящия момент.
Едно от нещата, което предлага колегата Иванова, а именно да се допусне обжалването на цената, се опасявам, че ще бъде една процедура, която пак ще изпрати съдебното изпълнение в безкрайността и възможността да се събират вземанията, ще затрудни и ще затормози интересите така както на длъжника, а така също и на кредитора. За това отивайки към идеята да бъде назначено вещо лице, което да определи пазарната цена, нека не бъде в процедура на обжалване. Ако щете да приемем да бъде в рамките на процедура на оспорване на цената и съдия изпълнителят да има така както в рамките на едно съдебно заседание вместо единична, да сложи тройна експертиза, но не да бъде процедура на обжалване. Защото вкараме ли го в процедурата на съдебното обжалване, това няма да бъде в полза нито на длъжника, нито на кредитора в конкретния случай. Така че аз съм с резерва към изменението на чл. 435 н момента.
Предложението на Диана Хитова и другите колеги – идеята да се отиде към пазарната цена мисля, че е полезна. Защото в момента е ясно, че имаме наплив на пазара от изнасяне на имоти на публична продан на ипотекирани имоти, които са обезпечили кредити на граждани. Това е един процес, който сега поради естеството на навлизането на кризата в страната все повече и повече са случаите, в които това се случва. Отиването на ниска база на стойността на имота във всички случаи в някаква степен става и подпомага процеса на неговото отчуждаване, на неговата реализация – прехвърлянето на собствеността, довежда до удовлетворяването на банките кредитори, но във всички случаи отива в сериозно увреждане на интересите на гражданина-длъжник или на този, който е длъжник. За това този подход с повишаването и отиването към търсенето на реална пазарна цена като основа и спадането от тази пазарна цена на 80% като начало за продажбата, ми се струва, че е един правилен подход и аз лично бих го подкрепил. Той е подходящ към настоящия момент. И ние трябва да кажем, че наистина, ако това се подкрепи, т. е. заради конкретния момент, в който е България. За това при преодоляването на кризата ние трябва да помислим за последваща отмяна и връщане на досегашните текстове на ГПК. Защото те до настоящия момент, преди изпадането на страната в това състояние, масово при излизане на пазара на многобройни имоти, които се предлагат и които са ипотекирани, не е съществувал като тежък проблем. Сега възниква като сериозен проблем.
Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-н Янев. Други становища. Заповядайте.
Валентин Бенатов: главен секретар на Висшия адвокатски съвет.
Ние благодарим за поканата, която ни отправихте, да вземем участие в дискусията по обсъждането на тези предложения. Възложено ми е да изразя нашата подкрепа и по трите предложения: по предложението на Министерския съвет, както и по двете предложения на двете групи народни представители.
Единственият въпрос, по който искам да взема отношение след като чух бележките, е трябва или не трябва да има обжалване на приетата от съдия изпълнителя или от съдебния изпълнител оценка на вещта, която подлежи на публична продан. В скоби искам да подчертая, че този режим ще се прилага, както вие правилно отбелязахте, и за проданта на недвижимите имоти. Ако в закона не се предвиди възможност за съдебен контрол върху тези действия на съдебния изпълнител, цялото изменение, целият опит да се приведе режимът за оценяване ще бъде само пожелателен. Мисля, че не би могло да се възлага на съдебния изпълнител функцията като съд да преценява с тройна експертиза или по някакъв друг начин правилността и справедливостта на оценката от пазарна гледна точка. Единственият обективен начин от процесуална гледна точка, според нормите на гражданския процес, за един контрол върху едно процесуално действие е възможността за неговото обжалване пред една по-висока инстанция. Спрямо съдебния изпълнител това е районния съд.
Не смятаме, че възможността за обжалване ще изпрати изпълнението в едно измерение на безкрайност във времето, тъй като според режима на обжалването се изисква една абсолютно изчерпателност на основанията поради които жалбоподателят, в случая длъжникът ще отнесе този възникнал в изпълнението спор пред контролиращия съд в лицето на районния съд.
Вие правилно сте предвидили в законопроекта, че определението на съда по този въпрос, по този специален въпрос няма да подлежи на обжалване именно с оглед целите на изпълнението за една бързина.
Защото какво се получава, уважаеми членове на комисията и уважаеми присъстващи, участници в днешното заседание. Аз бях запознат с един случай, при който на продан се изнася недвижими имот, чиято данъчна оценка е 70 хил. лв. Съдебният изпълнител определя оценка 35 хил. лв., за да приближи проданта към размера на дължа. Т.е. проданта е насочена и ще постигне ефект, който е по-голям от предвиденото в изпълнителния лист. По-големи отрицателни последици за длъжника би имало, ако се тръгне в тази посока. Добре, идва вещото лице и казва: Цената е 40 хил. лв. И ако това не може да бъде проконтролирано дали е така или не е така с една санкция на съд, нормите биха били пожелателни.
Не е достатъчно да се смята, че Гражданско процесуалният кодекс ще изпълнява целите на съдебната реформа, ако на всяка цена и винаги ускорява съдопроизводството. Ако в името на ускорението на съдопроизводството бъде докаран един длъжник до отнемане на имуществото за един малък дълг, който той не може да плати, това не би било от социална гледна точка оправдано като законодателно решение. Поради тази причина ние подкрепяме законопроекта и в тази част.
Подкрепяме изцяло и другия законопроект.
Подкрепяме и предложението за изцяло заповедното производство да се развива в съда по местонахождението на длъжника именно с оглед на съображенията, които изтъкна заместник-министърът на правосъдието. Вярвам, че председателят на Районния съд ще даде по-сериозни аргументи в тази посока. Ние адвокатите сме свидетели как Софийският районен съд е затрупан със заповедни производства по молби на големи кредитори, чиито седалища са в София. За тях е удобно да искат заповеди за изпълнение. Това са мобилните оператори, това са топлофикациите, електроснабдяване и т.н. Не е оправдано да им се дава такова голямо удобство. Те работят по общи условия, би следвало да съобразят общите си условия със социалната база на своите длъжници, поради което от тази гледна точка е напълно оправдано това предложение.
Разбира се, напълно подкрепяме и предложението за съобразяване на Гражданско процесуалния кодекс в редица свои части и с нормите на европейското право.
Благодаря за вниманието.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви за становището. Други мнения? Г-н Дичев, заповядайте.



Георги Дичев: председател на Съвета на Камарата на
частните съдебни изпълнители
Ние имаме официално становище по отношение на двата законопроекта на народни представители.
Според това, което чувам в момента явно има едно неразбиране на самата публична продан и на принудителното изпълнение дотолкова доколкото става въпрос не за сделки на свободния пазар. Става въпрос за едно формално производство, в което страните по него имат определени права, включително обжалване на действията и на постановлението за възлагане накрая. Потенциалните купувачи, които биха участвали в един такъв търг, биха избягали ако започва една продажба от пазарната стойност. Защо да дойдат при съдебен изпълнител да купуват с риска да претърпят някаква редикция, да им се забавят парите по сметката на съдебния изпълнител заради жалба, с всички проблеми, които имат след това да извадят длъжника от имота, който купуват, защото там е длъжникът, при положение, че могат ад отидат на свободния пазар и на пазарна стойност да си купят същия имот.
Т.е. първо, трябва да се изхожда от там, че това е едно производство, което има специфика.
Второ, не е толкова важно от колко ще започне наддаването при една продажба, защото в края на краищата новият ГПК разписа едномесечен срок за писмени наддавателни предложения, след което имаме устно наддаване. Т.е. важно е този текст да бъде разгласен, хората да знаят за него, да дойдат максимален брой купувачи. Защото един имот мога да започна да го продавам от един лев и пак да го продам на пазарната му стойност. Важно е да има наддавачи, защото те по между си наддават. И такива случаи в практиката има много.
Разбира се, има случаи и с оглед на срива на пазара на недвижимите имоти, в които няма интерес към определени имоти и тогава участниците са малко. Но две неща спъваха изпълнителния процес в годините и всичик мисля, че го знаят в тази зала, а именно определянето на пазарна стойност, защото колкото вещи лица, толкова и пазарни стойности.
И другото, обжалването на оценката. Има тук колеги от държавното съдебно изпълнение, има и адвокати. Те много добре знаят. Аз не съм изненадан, че адвокатурата иска да се възстанови правото на жалба срещу оценката, защото благодарение на това право с две-три години се бавеха делата в окръжния съд. Защото това е открито заседание, призоваване на страните, вещи лица, след това оспорване на тройната експертиза, искане на петорна експертиза. Непрекъснато отлагане на делата, защото е нередовна процедурата. И в края на краищата когато най-накрая съдът потвърди или отмени оценката на въпросното вещо лице, пазарът се е променил – минали са една или две години и т.н. Бяхме в един омагьосан кръг и за това винаги сме настоявали най-много да се избяга от термина пазарна стойност, защото няма как предварително да се определи. Може някакъв ориентир да се даде, но абсолютно точна пазарна стойност не може да се даде предварително при един търг. Това е от една страна и второто е правото на жалба.
Според нас, връщането назад при един безспорен успех на новия ГПК, който просто ускори максимално изпълнителното производство, защото България влиза в криза по икономически причини, ми се струва бягство от един безспорен успех.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Имате ли идея, ако се възприеме по принцип предложението на вносителите за пазарната цена, дали не трябва да се повиши този процент, който първоначално да гарантира в по-голяма степен техните интереси.
Аз също смятам, че няма нужда да се посочва пазарна цена, защото тогава няма предимство от влизане по реда на съдебното изпълнение. Но все пак да има гаранция, ако оповестяването не е толкова широко, ако има други причини, че длъжникът няма да бъде значително ощетен, а и други от потенциалните кредитори, няма да бъдат значително ощетени. Т.е. този диапазон да бъде малко по-близък до това, което се очаква да се получи като краен резултат.
Георги Дичев:
Има известна логика да не е 50% първоначалната цена, а да е 70%, казвам примерно, тъй като в момента на практика какво се случва, и това го искат и кредиторите и съдебните изпълнители – масово се увеличава стойността на имота при оценката, за да може наддаването да започне като начална цена на близка до пазарната – някъде около 80% и т.н. Но това не е във всички случаи. За това едно такова законодателно решение би могло да бъде добър вариант с оглед на кризата.
Но пак ви казвам, апелът ни е не връщайте обжалването на оценката и не въвеждайте този термин “пазарна стойност”, защото оттам влизаме в омагьосан кръг.
Янаки Стоилов:
Аз разбирам, че могат да се сближат позициите на вносителите и на изпълнението – някъде около 75%. Може би е добре да има такова сближаване, за да намерим най-сполучливото решение.
По отношение на обжалването наистина трябва да намерим някакво съчетание между принципните аргументи и това, което каза г-н Янев. Дали в рамките на самото изпълнително производство да не се предвидят някакви допълнителни защити. Защото ако ще трябва с две-три години да се удължи изпълнителното производство, понякога, според мен, трябва да действа принципа по-добре по-малко, но навреме отколкото най-добре, но почти никога.
Г-жо Колева, заповядайте.
Мария Колева: държавен съдебен изпълнител
От името на Асоциацията на държавните съдебни изпълнители съм тук да изразя нашето становище. Общо взето, като слушах изказванията, нашето мнение е някъде по средата – точно както казахте Вие, някакво осреднено мнение. Т.е. да не може да остане сегашния вариант – 50%, говоря за началната цена от която се продава имотът, но да не бъде и пазарната цена на имота, така както е формулирано. Колегите общо взето са на мнение, че някъде около 80% начална цена е добра база, за да има все пак наддаване. Защото ако ние направим на пазарна цена имота, никой няма да има интерес да купува такъв имот, при който на практика на него ще му излезе много по-проблемно да го купи от нас, отколкото на свободния пазар. Все пак трябва да има и нещо, с което да привлечем евентуални купувачи. Но все пак ще има наддаване. Защото при другия вариант – 50%, има голяма опасност да не се явят други наддавачи, да има само един единствен и той да вземе имота на половин цена. И това се случва в практиката. За това наистина трябва да се направи тази промяна. Може би не на 100% наддаване, но да има промяна задължително в тази част.
Като за втора продан, защото знаете, че стигаме и до втора продан, също да бъде 80 или 70% от цената при втора продан.
Относно другото предложение за обжалването, от дългата ни практика с колегата Дичев знаем, че то наистина възпрепятства. Но ако се въведе принципът задължително вещо лице да определя оценката и задължително да започва оценяването, т.е. наддаването от един по-висок процент, мисля, че няма да има нужда от допълнителни гаранции за длъжника като обжалвания пред съда. Защото тогава наистина ще се гарантира постигане на реалната цена на имота.
Евентуално като едно предложение, което чух вече, бихме могли да предложим и ние от свое име, да има право съдия изпълнителят да назначава тройна експертиза. Защото не е важно дали ще го назначи вещото лице съдията изпълнител или съдът. Така или иначе ще бъде прието. А дали съдът ще си играе да назначава, да посочва вещи лица. Той така или иначе ще приеме експертизата и ще я предяви на страните. Същото нещо можем да го направим и ние в изпълнителното производство.
Янаки Стоилов:
Ще помоля вносителите да заявят дали вие приемате известно модифициране на вашата първоначална идея, за да могат да се ориентират и народните представители, ако подкрепят по принцип законопроектите, че те все пак ще намерят своята реализация частично, а не точно във вида, в който са представени.
Има ли други изказвания? Г-жа Масева.

Елиана Масева:
Във връзка с проекта на Министерския съвет за връчване по пощата в Република България, че трябва да бъде в превод или достъпен език. Чие задължение е, в чия тежест е извършването на превода? Това е чл. 610. Това е ново изискване и никъде в ГПК го няма.
Сабрие Сапунджиева:
Експертът ни ще отговори.
Красимир Войнов:
Аз съм главен експерт в дирекция “Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” на Министерството на правосъдието.
Чл. 610 третира връчване по пощата в Република България. Това е задължение на изпращащата страна. Т.е. страната, която желае връчване на документи в Република България, трябва да се погрижи документът да е съставен или придружен с превод на български език, или на език, който адресатът разбира. Т.е. това е задължение на страната, която желае връчване в Република България на друга страна.
Елиана Масева:
И това е по силата на регламент, за да е задължително за изпращащата.
Красимир Войнов:
Да, това е по силата на регламента. Или трябва да е придружен от превод на български, за да се разбира от българския гражданин, или пък на някакъв език, ако е пребиваващ чужд гражданин на територията на България, който адресатът разбира. Може да е немски гражданин или друг.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Бенатов, ако искате нещо да поясните, моля съвсем накратко.
Валентин Бенатов:
Г-н Председател, извинявам се, че се налага да взема втори път думата.
Доколкото разбирам тук възниква един страх от обстоятелството, че при обжалване на действията на съдебния изпълнител, свързани с оценката на продавания имот, ще се стигне до едно прекомерно забавяне на изпълнителното производство. Но мисля, че този страх идва от спомените от миналия режим, а не от този, който е уреден в сега действащия ГПК. Гаранцията, че това няма да се случи в такава степен, в каквато считат представителите на изпълнението, е, на първо място, в разпоредбата на чл. 437, който урежда едно едноинстанционно производство. И на второ място, в принципите за изчерпателност на исканията в жалбата, които са въведени в уредбата на въззивното производство. Т.е. всички доказателства ще бъдат поискани в жалбата. Съдът ще ги назначи и ще ги приеме в единственото заседание по делото. И естествено, че това ще бъде тройна експертиза, ако съдия-изпълнителят е определил цената с ползване на едно вещо лице. Няма да се започне с моля назначете вещо лице, след това оспорвам заключенията, второ заседание, трето и т.н. Всичко ще се изчерпва с едно съдебно заседание и това се гарантира, както от разпоредбата на чл. 437, така и от правния режим на въззивното обжалване, който както вече казах, изисква изчерпателност на доказателствените искания. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви. Г-н Влахов, Вие искате ли по въпросите, които се повдигнаха, да изразите някакво становище? Заповядайте.
Красимир Влахов:
Аз бих искал само да подкрепя предложенията на Министерския съвет за изменение на уредбата – местната подсъдност, заповедното производство и съвсем накратко да обясня за какво става дума.
Да наистина алтернативната местна подсъдност изглежда едно много удобно, много демократично решение, даващо възможност на кредитора да избира между съда по своето седалище или адрес и съда по седалището или адреса на длъжника. Какъв обаче е резултатът. Резултатът доведе и не преувеличавам, като употребявам тази дума – доведе до блокаж на работата на големите първоинстанционни съдилища и в частност Софийския районен съд. Цифрата за първите три месеца на тази година в Софийския районен съд е 23 хиляди граждански дела, от които по-голямата част заповедни производства, от които поне половината срещу длъжници с адрес или седалище на територията на страната. И какво става? Тридневният срок, разбира се, е немислим. Едномесечният срок е успех, ако се постигне при тези мащаби. Издава Софийският съд заповедта. Тя трябва да се връчи на длъжника за възражение. Праща се с поръчка до съдилища в страната. Време и пари за държавата. Длъжниците оспорват чрез възражение. Предявяват иск. Но искът не се предявява тук. Той се предявява на общо основание там, където е адресът и седалището на длъжника. Като резултат и самите кредитори нямат интерес от тази уредба, защото не получават бърза заповед. Получават я бавно. А страдат всички граждани, които не могат да получат навременно правосъдие по техните дела.
От тази гледна точка наистина ви моля да приемете правителствения законопроект и да допуснете изменение в уредбата на местната подсъдност в заповедното производство.
Използвам случая, проф. Анелия Мингова не може да дойде и ме помоли да заявя от нейно име, ако не успее да дойде до края на заседанието, че тя споделя правителствения законопроект с една забележка. Нейното лично становище е, че при тази редакция на чл. 303, ал. 1, т. 7. Възстановяването като отменително основание на осъдително решение на Европейския съд по правата на човека може би трябва да се помисли за някакво уточнение в кои случаи по-конкретно такова решение ще е основание за възобновяване на производството пред националния съд.
Поех ангажимент да го заявя от нейно име. Благодаря ви.
Янаки Стоилов:
Това е във връзка с процедурата за второ четене. Може да се направи от вносителя.
Има ли други изказвания? Давам думата на г-жа Иванова и на г-жа Хитова в края на дискусията за кратък коментар.
Иглика Иванова:
Уважаеми колеги, аз мисля, че всички тук сме убедени в необходимостта да се ползват специалните познания на вещите лица, когато се определя стойност на съответна вещ – движима или недвижима. Очевидно съдиите не разполагат с тези специални познания, които са необходимо условие, за да имаме реална цена или изобщо някаква цена.
Янаки Стоилов:
Дискусията стигна до там кой да назначава вещите лица, а не дали да ги има.
Иглика Иванова:
Въпросът беше дали да има възможност за обжалване.
Аз продължавам да бъда твърдо на становище, че такава възможност трябва да предвидим. Намираме се във фаза на принуда на съдебното изпълнение тогава, когато реално се засягат вече интересите на длъжника. Но както казах, това може да се насочи и срещу интересите на кредитора. Съвсем накратко. Имате един дълг от 100 000 лв. и единствен имот на длъжника. Цифрите са условни. Ясно е, че от стойността, която ще бъде определена зависи дали ще удовлетворим реално вземането, дали ще увредим една от двете страни, като това увреждане може да бъде много чувствително. Защото, ако се определи по-ниска цена от тази, която е реалната и тя не подлежи на никакъв контрол, увреждаме взискателя. Няма друго имущество. Много важно, че дългът е примерно 200 000 лв. Дори половината не може да вземе, защото отиваме на ниска цена и т.н. На практика ние го лишаваме от възможността да получи това, което всъщност би могъл да вземе, когато изнесе съответната вещ на публична продан. Както и обратното. Не може целта да бъде да ликвидираме длъжника. По моите скромни убеждения целта на изпълнителното производство да се удовлетвори вземането на взискателя, а не да ликвидираме икономически длъжника. Не може един единствен скъп имот ние да го продадем само на стойността на дълга. Т.е. решаваме проблемите на взискателя, а това, че засягаме интересите и то сериозно интересите на длъжника, да няма никакво значение. Така че в случая аргументи за бързина са абсурдни. Не може това да бъде основен принцип и единствен.
Действително при старата уредба се точеха тези дела доста дълго време. Но като цяло всички разпоредби на сега действащия ГПК са към скъсяване на тези срокове, петорните експертизи вече минаха в историята и т.н. Значи възможности да се злоупотребява по този начин ми се струва, че не са толкова много и при всички случаи са много по-малка заплаха отколкото едно крайно несправедливо съдебно изпълнение. А да не говорим, че това нещо впоследствие може да рефлектира наистина и върху съдиите-изпълнители, защото те определяйки една нереална висока или ниска стойност и извършвайки продажба на тази стойност, след това самите те носят отговорност. Защо тях да ги товарим с тази отговорност, когато нещата биха могли да бъдат съвсем близко до обективното.
Аз мисля, че именно съдебното изпълнение да остане без контрол, не ми се връзва с представите съдия-изпълнителят да си назначава вещо лице и след това някакви други вещи лица. Как той ще приема оценките на вещите лица. Той се превръща в някаква инстанция сам на себе си.
Янаки Стоилов:
Другият съдия ги приема горе-долу по същия начин.
Иглика Иванова:
Все пак там има инстанция нагоре.
Янаки Стоилов:
Г-жа Дончева иска думата.
Заповядайте.
Татяна Дончева:
Понеже отиваме на друга комисия ще направя едно бързо изказване.
Смисълът на новостите в ГПК в частта за изпълнението беше да има изпълнение. Ако няма изпълнение, става един колосален държавен проблем на взаимна задлъжнялост, която обхваща целия стопански живот. Инстанциите не са измислени сами по себе си. Иначе на всяка инстанция можем да сложим контролна и колкото контролни и още по-контролни. Добре, можем да примирим въпроса да има вещо лице вместо да се употребява термина “пазарна” и да сглобим от двата законопроекта плюс този на Министерския съвет нещо, което е сносно. Чухме съдиите-изпълнители, чухме председателя на Софийския районен съд, адвокатурата и правосъдието. Смисълът на изпълнението житейски беше следния. Когато дължи един длъжник, той трябва да бъде стимулиран от системата да си плати. Ако не иска съдията-изпълнител да го обезкости, и да си направи с него пълен произвол, той трябва активно преди това да предприеме действия и да прецени кое от имуществото си ще запази. Като си е направил къща на пет ката, и твърди, че това е единственото му жилище, но е завлякъл не знам си колко хора за не знам какви пари, моля, продай си я, купи си апартамент, който ти е по доходите и не занимавай правосъдието. Оттам нататък стигаме в един омагьосан кръг. Знам, че има съди-изпълнители и нотариуси, които от тази работа си направиха добър бизнес.
Но ние имаме като държава да решим тежкия въпрос с между фирмената задлъжнялост, която в сегашната икономическа криза е още по-тежка.
Така че аз ще гласувам срещу обжалване във всяка една разновидност на закона. Иначе ви предлагам много конструктивно да сглобим трите законопроекта с най-полезното, което е в тях: да има право на вещо лице и тройно, ако иска; да има промяна на подсъдността и останалото да го решим. Струва ми се, че само примерът с Тракиябанк беше толкова драстичен, че хич нищо друго да не беше станало и никаква практика да нямаше Софийският районен съд, да разберем, че много се злоупотребява с това. Кой с кого и с кои е близък, за да си извади по местонахождението си какъвто си иска лист, каквато си иска заповед, каквото си иска обезпечение и каквито си иска други чудеса.
Аз ще подкрепя трите законопроекта.
За второто четене мисля, че трябва все пак да се движим в концепцията, която сме заложили с изпълнителното производство. Изпълнението трябва да върви.
Янаки Стоилов:
Благодаря ви. Г-жо Хитова, Вие желаете ли да вземете думата.
Диана Хитова:
Да. Дори няма да взимам отношение, само искам да попитам съдебните изпълнители понеже обосноваваха трудността на намиране на наддавачи с административни процедури и проблеми в принудителното изпълнение.
Можете ли да ни дадете сведение какъв е процентът на претърпелите евикция или на забавено плащане по принудителното изпълнение.
Георги Дичев:
Такава статистика няма. Но аз мога да ви кажа какво виждам при мен. Доста често има дори и измами в банките. Ипотекирани са имоти, които не са на длъжника. Банката започва дело с ипотека и се оказва, че имотът не е на длъжника и се спират производствата. Ако бях аз продал такъв имот, този който го е купил, нали се сещате, че този, който е купил, не е станал собственик. Такива неща стават, за съжаление. За това исках да кажа, че от една страна, може да има такъв проблем. Второ, има право длъжникът да забави реалното предаване на собствеността.
Янаки Стоилов:
Благодаря. Преминаваме към гласуване на законопроектите.
Тези, които подкрепят Законопроекта за изменение и допълнение на
Гражданско процесуалния кодекс, внесен от Министерския съвет, моля да гласуват. Благодаря. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Единодушно се приема.
Тези, които подкрепят законопроекта на Иглика Иванова и Георги Анастасов, моля да гласуват. Дванадесет “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се. Благодаря ви.
Които подкрепят законопроекта на Диана Хитова, Надя Антонова и Мая Манолова, моля да гласуват. Дванадесет “за”. Против? Няма. Въздържали се? Един “въздържал се”. Приема се. Благодаря ви.
Моля при второто четене да се направят предложенията, които да коригират обхвата на първоначално внесените проекти така, че да се постигне ефектът.
Благодаря ви. Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)


Стенограф-протоколчик: