---

ЧЕТИРИДЕСЕТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
Комисия по правни въпроси



П Р О Т О К О Л
№ 15

Днес, 29.04.2009 г., сряда, от 14:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Росица Дичева, и народния представител Фатме Илияз.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Янаки Стоилов, председател на Комисията по правни въпроси.
Янаки Стоилов:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при обявения дневeн ред:
Обсъждане на изготвения от работната група за второ четене проект на Семеен кодекс, № 802-01-37 от 01.04.2008 г., внесен от Министерския съвет - продължение.
Продължаваме с Глава девета. След като стигнем до края на законопроекта, тогава ще се върнем към отложените текстове и по някои други, ако се налагат допълнителни важни уточнения.
Моля да прегледате предложенията - текстовете на работната група. Ако има някакви предложения, заповядайте.
Сега сме на Глава девета. Отношения между родители и деца.
Г-жо Иванова, заповядайте.
Иглика Иванова:
Аз имам няколко предложения тук.
Едното е по чл. 133 за нова ал. 2, съответно ал. 3.
Янаки Стоилов:
Това е за фактическото съжителство, което ще го гледаме след като приключим с останалите текстове от законопроекта.
Иглика Иванова:
Ал. 2 не касае фактическото съжителство. Аз мисля, че има разум тя да остане. Ал. 2 няма нищо общо с фактическото съжителство. А това “подкрепя” и “неподкрепя” очевидно е заради ал. 3. Говоря по номерацията на работната група.
По чл. 133 имам предложение за нова ал. 2.
“(2) Родителите имат равни права и задължения, независимо дали са в брак или не.”
Мисля, че текстът си е на мястото тук. Предлагам да го подкрепим.
Другото очевидно ще остане в двата варианта в зависимост от това какво ще решим в крайна сметка.
Освен това, в чл. 134, ал. 2, което не е подкрепено от работната група, става въпрос за изслушване на детето. Мисля, че така записан текстът значи, че детето се изслушва при всички обстоятелства. Ако е 5-6 годишно няма как да се изслушва. Очевидно е, че ако намери това за необходимо, е по логичната конструкция.
И още едно предложение по чл. 138, ал. 2.
Може би на работната група й и се е сторило, че това е малко в повече как се определя издръжката, съобразно правилата. Не държа много, но за пълнота може би си струва и този текст да бъде записан.
Имам и още едно друго предложение по чл. 141. Става въпрос за противоречие между интересите на родителите и на детето. Но ми се струва, че противоречието може да бъде както между интересите на родителите и тези на детето, така и между самите родители може да има противоречиви интереси и примерно тези на единия да съвпадат с интересите на детето, а на другия – не. Може би нашата формулировка е по-прецизна (с. 93, чл. 141, ал. 2). Да помислим дали това не е по-прецизно.
И едно предложение по чл. 139 на с. 92. Става въпрос за режима на лични отношения на баба и дядо в случай, че родителят не може да упражнява тези. Може би е малко по-конкретен този случай, но за сметка на това е доста масов. Знае се, че съдът при развод определя първата и третата събота от месеца и т.н. И когато родителят не може да ги осъществи по някаква причина определен период от време, бабата и дядото не могат да видят внучето си. Те не могат по никакъв начин да използват правата, които има съответния родител. Няма упълномощаване в тези случаи, което е и нормално. Но за да могат да видят внучето си, те трябва да водят дела. Съгласете се, че житейски това едва ли е оправдано. Това са възрасткни хора, които са затруднени финансово да водят дела. Да не говорим, че в много случаи поне от моята скромна 20 годишна практика, съдът казва, че има определен режим на родителя. Бабата и дядото да бъдат така любезни да се вместят в него. Защото в противен случай ритъмът на живот на детето се нарушава и нямало кога майка му да контактува с него. На практика лишаваме бабата и дядото от възможността да контактуват с внучето си. Едва ли има по-добронамерени от бабата и дядото.
Янаки Стоилов:
Предполагам, че тази дискусия се е водила в работната група.


Иглика Иванова:
Аз повдигам този въпрос, защото на две или три заседания съм била извън България, не съм присъствала и съответно не съм взела участие в обсъждането.
Янаки Стоилов:
Въпреки това моля съвсем накратко, за да не повтаряме наново цялата дискусия.
Иглика Иванова:
Има само още едно предложение, което съм готов да оттегля.
Янаки Стоилов:
Да се върнем на предложенията, за които говорихте.
Чл. 139, който става чл. 130 на комисията. Виждайки предложението за окончателен текст как това изречение се отразява върху неговото съдържание. Т.е. гледайте текста на работната група и Вашето предложение, защото то е правено към текста на вносителя.
Иглика Иванова:
Пак остава районния съд. Пак ги пращаме възрастните хора по съдебен ред. Житейски това не е оправдано.
Ако нашето предложение бъде възприето спестяваме безсмислени дела и определяне допълнително на някакъв режим на бабата и дядото, който е извън този на родителя. Наистина така усложняваме и процедурата, и всичко друго. Нормално е тези възрастни хора да си видят внучето за час-два, когато то е примерно с бащата. Това е масовият случай. Сега ние насила ги караме да влизат в дела за отделни режими и т.н.
Янаки Стоилов:
Вие предлагате да се добави към “Това право има и детето, ако родителят ..... (Да.)
“Това право има и детето, ако родителят на когото съдът е определил режим на лични отношения, временно не е в състояние да го упражнява поради отсъствие или заболяване, този режим може да се осъществява от бабата и дядото на детето.”
Има ли възражения срещу това? Няма. Приемаме го като допълнение в ал. 1 към второто изречение.
В доклада да се отрази, че е прието предложението на г-жа Иванова във втората му част.
Приема се да се запише като нова ал. 2, а сегашната ал. 2 става ал. 3.
Само че тя не е много съотносима с ал. 1, защото по ал. 1 има решение на районния съд, а по ал. 2 има автоматизъм за заместването и няма нищо общо. Т.е. общото са личните отношения, но различен е режимът. Едното е по заместване, а другото е с решение на районен съд. При това положение това трябва да стане ал. 3.
Предложението на г-жа Иванова става нова ал. 3.
По следващото предложение, т.е. по предишното. Препращането е възможно. Приемаме го.
Предишното е за чл. 134.
Иглика Иванова:
Така както е записано в ал. 2 излиза, че при всички случаи се изслушва детето. Никаква преценка.
Янаки Стоилов:
При кои случаи трябва да се изключва. След 4-5 годишна възраст винаги някакво мнение може да изкаже.
Иглика Иванова:
От 10 годишна възраст нагоре ги слушаме по Закона за закрила на детето. А след 14 задължително. И тук да правим такова отклонение няма логика.
Янаки Стоилов:
Тук добавяме “ако прецени това за необходимо”. В края на изречението, след “детето” добавяме, “ако прецени това за необходимо.”
Ако детето е голямо, защо съдът ще преценява в този случай?
Нека да го видим при развода. Там да фиксираме и тогава ще пренесем в чл. 134 по вносител и чл. 125 по работната група. След като го решим там, ще видим дали тук трябва някакво отклонение от режима.
Нещо друго остана ли?
Иглика Иванова:
Чл. 133 по вносител, което става чл. 124. “Родителите имат равни права и задължения.” Ал. 2, която предлагаме да се добави.
Надя Антонова:
Г-н Председател, това си е действащ текст. Текстът е действащ и изведнъж като отпадне от новия Семеен кодекс, какво се получава.
Янаки Стоилов:
Добре. Тя става ал. 2, а другата става ал. 3.
Приема се това предложение.
Други бележки по Глава девета има ли? Няма.
Който е за Глава девета с направените допълнения, моля да гласува. Благодаря ви. Единодушно се приема.
Преминаваме към Глава десета. Издръжка.
Искам да поставя един въпрос. Дали е съобразена уредбата на това, което се предлага, със значителните практически затруднения, които съществуват при изплащане на издръжката в днешно време. Т.е. нещо облекчава ли се в процеса на изплащане на издръжката в резултат на текстовете, които се предлагат.
Иглика Иванова:
Точно по отношение на изплащането мисля, че не, защото това са процесуалните норми и те са в ГПК.

Янаки Стоилов:
Процесуалните норми определят издръжката, но не се плаща.
Иглика Иванова:
Точно събирането на издръжката, което е проблемът, то си е чисто изпълнително производство. Там са други проблемите. Тук имаме тази част, която е при неплащане – при невъзможност да бъде събрана.
На мен ми се ще да започнем с това, което тук се предлага и не е прието от работната група – това е определяне на минимална издръжка.
Напълно подкрепям да падне ограничението на горната граница, да няма максимум по закон. Защото има вече хора с действително много големи доходи и няма никакъв смисъл тези, които имат 5-6 цифрени доходи в евро на месец да плащат 80 лв. издръжка на децата си. Но минимумът трябва да се запази и аз съм много категорично на това становище. Защото това гарантира интереса на детето. Имаме много случаи, в които не могат да бъдат установени доходи. Сива икономика, черна икономика, каквато искате я кажете, човек, който плаща по 370 лв. за мобилен телефон, но казва, че мама му ги дава, а той е безработен и не може да си гледа децата. Просто трябва да определим един задължителен минимум. Предлагам една четвърт от минималната заплата и го намирам за разумно.
Янаки Стоилов:
В практиката какви са минимално определяните сега издръжки.
Иглика Иванова:
Има и по 15-20 лв. издръжка. Има деца на 15-16 години с 50 лв. месечна издръжка.
Росица Дичева: Министерство на правосъдието.
Съображенията ни да не се определи минимален размер е, че ако се дължи издръжка на 4-5 деца всъщност няма да може да се плати минималният размер. Защото ако е задължен за няколко лица, де факто няма да може да се спази законовата разпоредба. Това бяха мотивите на работната група.
Янаки Стоилов:
Т.е. в живота има случаи, когато не е възможно да се стигне до такава сума. (Да.)
Иглика Иванова:
Аз съм съгласна, че, ако един татко има 6 деца, ще е трудно, но мисля, че интересите на децата са преди всичко и ние трябва тях да защитаваме, когато определяме издръжката. В края на краищата става въпрос за средства за съществуване. А след като бащата работи на минимална работна заплата, както са 99% от татковците, ако гледаме съдебната статистика, а някой пита ли майката как ги издържа тези деца. Значи тя трябва да може, защото е майка. А бащата с ръце в джобовете и казва: Нямам пари!

Янаки Стоилов:
Дайте да мислим по въпроси от финала – от принудителното събиране. Ако на него му бъде определена такава издръжка, но той няма такъв доход и няма такова имущество, откъде ще му бъде събирана.
Иглика Иванова:
Държавата! Въпросът е децата да не останат без издръжка. Все пак съгласете се, че ¼ от минималната работна заплата не значи никакъв лукс. Това наистина са много елементарни средства за преживяване.
Янаки Стоилов:
Не е ли редно тогава да препратим не в Семейния кодекс, а в Закона за бюджета всяка година да определя минималния размер на издръжката, защото това е една подвижна величина. Другите плащания почти всички се определят година за година и това, според мен, трябва да е принцип, че самият Закон за бюджета трябва да определя минималния размер. Вярно, че по това може да се възрази, защото не е плащане от страна на държавата. Може би и тук да се фиксира, но да си даваме сметка, че ще се налага някаква промяна. Но след като се дава в относителен размер, дори и абсолютният да варира, принципът може да запази някаква устойчивост.
Иглика Иванова:
Дали ще е процент или дробна част от някаква величина, спестява много дела за изменение на издръжките. Аз мисля, че това е добро, както и да го погледнем. Дали ще бъде ¼, дали ще бъде 1/3 – по това може да се разсъждава, но трябва да има някаква макар и минимална гаранция.
А що се касае до размера, определян от бюджета в чл. 155 по работна група на с. 105 – сме се опрели на максималния размер, който се определя ежегодно в бюджета, но това е точно за случая, когато държавата изплаща издръжка, която не може да бъде събрана.
Янаки Стоилов:
Добре. Да го приемем това. Все пак е някаква минимална гаранция. Тук звучи грубо, но този въпрос няма изцяло да го решим, защото трябва да има някаква цялостна демографска и социална политика. И ако искаме да се предотвратят случаи, когато хора, които не могат да си издържат децата, а ги имат, трябва да има и някакви регресиращи стимули. Примерно, държавата да увеличава издръжката до 3 деца и да започва да я намалява оттам нататък.
Иглика Иванова:
Има някаква логика. Защото както традиционно бащите биват обвинявани за това, че безотговорно създават наследници и не ги издържат, понякога има и майки, за които това е форма на съществуване.



Янаки Стоилов:
Аз не казвам мъже или жени, а че има хора, които не подхождат отговорно към този въпрос, че всяко едно дете трябва да бъде отглеждано и издържано. Даже някои напротив, разчитат, че те ще бъдат издържани чрез децата.
Иглика Иванова:
Това е така, но аз се замислям за онзи казус, в който при модерните методи – асистирана репродукция, те често дават повече деца наведнъж. И примерно, ако семейството е имало две деца и третият път се появят още две, а ние сложим границата три. Говоря с условни цифри.
Янаки Стоилов:
Асистираната репродукция е за семейства, които нямат деца, а не които искат да произвеждат допълнително. Не е това проблемът.
Но това е една тема, която да не отваряме. Тя не може да се реши със Семейния кодекс. Тя е въпрос на демографска и социална политика и той като досега никой не желае да я води в тези именно посоки, тук сме потърпевши и търсим някакво решение. Нека да приемем това, което е за ¼ и то в повечето случаи все пак реално ще действа. Има ли възражение това да бъде като ал. 2. Няма. Приемаме го.
Иглика Иванова:
Редът на имащите право и на дължащите право на издръжка.
Аз съм предложила една промяна, която според мен е житейски по-правдива и по-справедлива. Аргументите в работната група бяха, че досега не е имало такъв проблем и да не пипаме текста. Но ми се струва, че не трябва да чакаме на всяка цена да се появи проблем и тогава законът да тича след него, за да го урежда.
Струва ми се, че няма никаква житейска логика редът на търсене да е първо.
Янаки Стоилов:
Аз съм съгласен с вашия ред. Той е житейски напълно мотивиран. Тук са подредени в един ред “деца, съпруг или бивш съпруг”. Кой е този, който ще полага по-големи грижи за бившия съпруг отколкото за децата и за съпруга си. Такава хипотеза е житейски нереална. Т.е. редовете трябва да станат по-ясни, а не да биват слагани в един ред лица, които очевидно са в различна категория.
Има ли възражения срещу предложението на г-жа Иванова? Нали разликата е само в реда?
Иглика Иванова:
Това е обикновено. Сигурно 99% от случаите на търсене на издръжка е за деца.



Янаки Стоилов:
Тук се получава известно разместване. То житейски е оправдано, обаче дали трябва родителите на съпруга да са на едно ниво с родителите и нейния съпруг. Така е записано във Вашето предложение в т. 2.
Иглика Иванова:
Не става въпрос за любимите тъща и тъст. Става въпрос за рождените родители.
Янаки Стоилов:
Да, собствените родители и съпруг. (Да.)
Надя Антонова:
Защо майката да бъде на един ред със съпруга.
Иглика Иванова:
Аз лично си мисля, че житейски е оправдано. От една страна, видимо родителите са по-възрастните хора, които вероятно и болни и с по-ниски доходи, защото са пенсионери. Това са на 100% от случаите. Но от друга страна, дотолкова доколкото съществува съпружеската връзка с всичките права и задължения, ако съпругът няма възможност да се издържа, логично е да бъдат на един ред. Така си мисля аз. Защото все пак това семейство още съществува.
Янаки Стоилов:
Нека да помислим. Дали не трябва да се запази децата и съпругът на един ред, защото те все пак са семейството. А родителите вече не са семейството. Вярно е, че дългът към тях е не по-малък. Но тук идеята е, че все пак лицата в рамките на семейството приоритетно полагат грижа за взаимната издръжка и едва тогава идват родителите на който и да е от тях.
Проф. Герджиков, заповядайте.
Проф. Огнян Герджиков:
Аз бих искал да припомня не само, че работната група не е подкрепила това предложение, но този ред, който се предлага от работната група и който всъщност не е абсолютно нищо различно от сега действащия режим, който през годините, доколкото ми е известно, изобщо не е създавал никакви проблеми. И след като една норма действа с десетилетия без да създава проблеми, нито в теорията е повдигнат такъв въпрос, нито някъде съм чул в съдебната практика да има такива проблеми, защо трябва насила да правим промени. Ние сега говорим малко наизуст: “Те обикновено са възрастни, болни.” Напротив, те може да са богати и то повече, отколкото всички останали. Нека да не изхождаме от хипотетични виждания.
Янаки Стоилов:
Въпросът, който на практика остава, е дали бившият съпруг да не бъде сложен малко по-назад.


Проф. Огнян Герджиков:
Бившият съпруг – за него е ограничено. Само ако не му създава никакви трудности, а другият съпруг е в много тежко състояние. Само тогава се стига до бившия съпруг. Така че там е ограничена хипотезата.
Иглика Иванова:
Това е така, но тук говорим за ред на тези, които имат право и съответно ред на тези, които са задължени. Значи това е една последователност, която е задължителна, когато търсиш или когато си задължен. Вярно е, че това е за един определен срок от време и при определени условия. Но трябва ли възрастните ти родители да чакат докато изтекат тези три години.
Янаки Стоилов:
Добре. Така предлагате. Първият ред е между двата варианта – вашият и на работната група.
Първи ред – деца и съпруг;
Втори – родители и
Трети – бивш съпруг.
И нататък си вървят както са.
Има ли възражения така да бъде? Няма. Така го приемаме.
Други неща по издръжката има ли? Заповядайте, г-жо Илияз.
Фатме Илияз:
Аз се извинявам, че пропуснахме чл. 141 по вносител.
Искам да обърна внимание, че направих едно много важно предложение, което беше подкрепено и на последната конференция, организирана от Министерството на правосъдието.
Моето предложение е за допълнение на чл. 141. Няколко директори на домове за деца, лишени от родителски грижи алармираха за този проблем и аз настоявам това да се приеме. Аргументите на работната група не знам какви са били. Аз също не можах да присъствам на всички заседания, понеже имах ангажименти в чужбина. Сега бих искала да обърнете внимание. Моите аргументи са, че понякога се налага животоспасяващи мерки да се предприемат за дадено дете, което е настанено в Дом за деца, лишени от родителски грижи. Директорът на дома е възпрепятстван, защото не може да намери родителя, или единият родител е неизвестен, а другият е в неизвестност и са вързани ръцете на съответната специализирана институция. В случая не могат да се направят животоспасяващи неща, за които се изисква съгласие на родителя. Ето защо настоявам този текст на бъде в Семейния кодекс и да бъде подкрепен.
Янаки Стоилов:
Само един въпрос. Аз мисля, че той не предизвиква възражение по същество. Но няма ли общо взето такива текстове в Закона за закрила на детето. (Не.) Няма! Тогава какво има в този закон всъщност.

Фатме Илияз:
Такъв текст няма. Аз лично съм проверила.
Янаки Стоилов:
Ако наистина има празнота, въпреки че тази уредба би трябвало да е част от Закона за закрила на детето, защото се говори за деца, които са извън семейството. Мисля, че мотивите са основателни за потребността от такъв текст.
Г-жа Балева иска думата.
Надка Балева:
Аз подкрепям направеното предложение. Имам предвид текста на ал. 4, когато става въпрос за решения и действия за запазване на живота и здравето на децата, настанени в институция.
Но ми се струва твърде пресилено приемането на ал. 3, че по отношение на правни действия разрешението и съгласието да се дава от ръководителя на институцията, където е настанено детето. Тук става въпрос за правни действия, свързани твърде често с имущество. Каквито и да са родителите, когато има противоречия си има особен ред, така че не подкрепям ал. 3.
Янаки Стоилов:
Аз ви предлагам да приемем ал. 4 и да направим справка дали не трябва с преходна разпоредба да бъде в Закона за закрила на детето, защото там има мерки за защита. Мисля, че е по отношение на институциите. Ако няма там подходящо място, тя да бъде включена тук. Но иначе мястото й е в другия закон. Така че сега да я приемем като съдържание и само да отразим дали да бъде в преходните разпоредби или в основното тяло.
Моля да проверите това.
Продължаваме нататък с издръжката.
Надка Балева:
Какво уточнихме всъщност за издръжката? ( ¼) Не можем ли да запишем и нещо друго. Все пак за яснота. Минималната издръжка за едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата.
Янаки Стоилов:
Нека да го добавим, за да е ясно. Не просто на едно лице, което плаща, а за едно дете.
Надка Балева:
“Минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата.”
Не се налага постановления и т.н.
Янаки Стоилов:
Чл. 146, където е възрастта, до която се дължи издръжка, е прието 20 години, ако лицето учи средно образование. Но ако лицето си е завършило навреме средното образование, излиза, че един студент не може да иска до 20 години да бъде издържан и този, който е бил изоставащ, само той ще бъде издържан. Аз приемам да е “до 20 години”, а да не е “до завършване на образованието”, но тогава изискването да бъде ако той продължава образованието си да може независимо дали е средно или висше до тази възраст да разчита на издръжка от родителите си. Приемате ли тази идея. Т.е. да не обвързваме плащането на издръжка със средното образование, а че лице, което продължава образованието си, има право на издръжка до навършване на 20 години.
Или старото положение – до 25 години, ако учи висше образование.
Надка Балева:
25 години по стария текст беше обвързан с двете години военна служба. Сега такава няма. Значи не можем да приемем автоматично 25 години.
Янаки Стоилов:
Трябва да ги свалим на 23 години.
Надка Балева:
Нормалното обучение е 5 години.
Елиана Масева:
Има и една друга практика, когато са навършили пълнолетие, обаче са в нетрудоспособно положение. Това са болни деца, които са на легло с церебрални парези. Търсят се издръжки от родителя, когато са в разделени семейства.
Янаки Стоилов:
Това е друга ситуация.
Надя Антонова:
Да си останат 25 години, ако учат висше образование.
Янаки Стоилов:
Добре. Ще гласуваме по този въпрос – 25 години, ако учат висше образование.
Реплика: Редовно!
Янаки Стоилов:
Сега няма разлика между редовно и задочно. Тези, които учат задочно, не работят. А тези, които учат редовно, работят. Т.е. няма никаква връзка между задочно и редовно и работата. Защото преди, за да учи задочно, трябваше да се представи бележка, че работи. Сега може да учи задочно без да работи. А голяма част от студентите, които учат редовно, също работят. Редовно и задочно нищо не значи в днешно време.
Подлагам на гласуване. Тези, които са “за” до 25 години, ако учат висше образование, да гласуват. Има мнозинство – четири на три. В залата ще го решим.
Да се напише текстът. Идеята е ясна. Тя е близо до старата редакция.
Има ли други въпроси по тази глава?
Проф. Герджиков, измислихте ли някакъв рационален начин да могат да се събират по-лесно парите за издръжката. В текста не виждам някакво радикално решение за събиране на дължимата издръжка. Преди се знаеше лицата къде живеят, къде работят и направо им удържаха и парите отиваха по предназначение. Сега трябва да се водят всички тежки издирвателни процедури. Става дума за чл. 155 на с. 105.
Нали няма опасност максималният размер, определен от държавата, да е по-нисък от минималната издръжка. Да не стане парадокса, че определената от държавата максимална издръжка е по-ниска от минималната по закон. Защото тук се говори за максимален, а не за минимален. Ние трябва да кажем, чене може да бъде по-малък от минималния, а се изплаща не повече от определения максимален.
Иглика Иванова:
По отношение на издръжките, които са несъбираеми и когато се налага да ги плаща държавата.
Аз имах едно предложение от кога държавата започва това изплащане.
Янаки Стоилов:
Нека първо да определим въпроса с размерите и тогава с процедурата.
Необходимо ли е ние по някакъв начин да фиксираме това, което е за минималната издръжка, да го обвържем с бюджета. Защото би трябвало да бъде не по-малко от минималната, а колко нагоре ще плаща, ще си определи държавата. Според мен е по-важно да сложим “но не по-малко от определения”, а държавата винаги ще се съобрази с възможностите си и без да я караме ще определи колко да е максималната издръжка. Ние трябва да гарантираме, че тя ще плаща не по-ниско от някаква минимална величина.
Текстът не се нуждае от промяна. Размерът остава по този начин.
А по реда какво предлагате?
Надка Балева:
Не е точно така. Защото минималният – да, но в текста, който е предложен, говорим, че трябва да има и максимален размер, който държавата да плаща.
Янаки Стоилов:
Определено е по съдебно решение, примерно, 200 лв. издръжка. Държавата казва: Аз повече от 100 няма да плащам.
Надка Балева:
Може, когато е определена издръжката, лицето, което дължи издръжка, да е с високи доходи. Обаче прекратява да плаща. Държавата трябва ли да поеме този висок размер.
Янаки Стоилов:
По размера няма други въпроси. Сега кажете по реда.
Иглика Иванова:
Понеже по сега действащата уредба е едно безкрайно ходене по мъките, докато стигнеш до момента, в който държавата поема издръжката. Трябва да се съберат всичик възможни данни за имущество, за доходи, движимо и недвижимо, от КАТ за колите и т.н. и всичко това пада върху длъжника. Т.е. понякога минава дори повече от година до две, докато се установи, че няма никакво имущество и не може да се събира издръжката и едва тогава държавата започва да я плаща. В края на краищата става въпрос за средства за съществуване. И аз за това предлагам това да бъде от момента, в който е образувано изпълнителното дело. Защото, от друга страна, знаем, че пет години можем изпълнителният лист да си го държим в джоба и един преди изтичане на тези пет години, да образуваме изпълнително дело и да претендираме за цялата сума назад. За да предотвратим такава спекулация, този, който наистина се нуждае от издръжка, в момента в който се снабди с изпълнителния лист, ще си образува изпълнителното дело. И оттам нататък тези няколко месеца ходене по мъките по всевъзможни инстанции по хилядите банки, защото отвсякъде трябва да се получи удостоверение, че няма влогове, няма средства, няма недвижимост, това време да не остава в тежест на детето и на този, който има право на издръжка.
Янаки Стоилов:
Как ще се уредят отношенията за този период между длъжника и държавата.
Иглика Иванова:
Това нещо се трансформира във вземане на държавата. Държавата каквото е платила по този ред си го търси след това от длъжника.
Янаки Стоилов:
Така ще се увеличи размерът на средствата, които не се връщат в бюджета.
Елеонора Николова:
Този въпрос е уреден в ал. 5 на чл. 155.
“Издръжката се изплаща, считано от месеца, в който взискателят е подал молба по изпълнителното дело за изплащане от държавата на присъдена издръжка.”
Янаки Стоилов:
Но трябва да е налице поне два месеца неплащане на определената издръжка.
Тя говори за периода, в който все още се уточнява имуществото, към което може да се насочи вземането.
Иглика Иванова:
Ако има два месеца неплатена издръжка, образува се изпълнителното дело и оттам нататък да се дължи. Защото в противен случай отива поне още една година отгоре.
Янаки Стоилов:
Предлага се да се уточни като идея преди да се стигне до редакция.
Лицето, което има право на издръжка да може да иска от държавата още от момента на издаването на изпълнителния лист да започне.
Иглика Иванова:
От момента на образуване на изпълнителното производство.
Янаки Стоилов:
Да, от момента на образуване на изпълнителното производство до момента, в който реално започне да се изплаща издръжката.
Иглика Иванова:
Краният момент е разтеглив.
Ал. 5, която е по работна група, да стане “считано от първо число на месеца.”
Янаки Стоилов:
Но тук има една опасност. Ние не трябва да въвеждаме такъв абсолютен автоматизъм, защото някои има възможност да си плаща издръжката. Нека да бъде не “считано от това число”, а че лицето, което има право на издръжка, може да подаде искане държавата за започне изплащането от образуването на изпълнителното дело. Т.е. да няма автоматизъм, защото в някои случаи няма нужда да натоварваме бюджета с това плащане. Но ако наистина няма друга възможност родителят, при когото е детето, да му осигури за този междинен период издръжката, независимо дали ще я плаща или не другият родител, тогава той да се обърне за този период от образуването на производството, да може да я получи. А не това да бъде някакво автоматично действие. Защото така излиза, че държавата за още една година назад ще плаща на всички, на които е присъдена издръжка, при които има липса на доброволно изпълнение.
Иглика Иванова:
Тогава ще натоварим този родител, при който е детето и който не е осъденият, да доказва, че е бил затруднен през този период от време и не е могъл сам да поеме издръжката. Как ще стане това в хода на изпълнителното производство?
Имаме присъдена издръжка. Имаме неизпълнение повече от два месеца. Има доста случаи, при които родителят, при който е детето няма финансови затруднения и изобщо не търси издръжка, независимо че му е присъдена. Но обикновено в този ад на изпълнителното производство влизат тези, които финансово са притеснени.
Янаки Стоилов:
Мисълта ми е да се формулира една нова алинея, защото това е един случай, който не се вмества в другите. Т.е. нито има прекъсване на плащането на издръжката, нито родителят е в състояние по някакъв начин да реагира на тази ситуация за периода, в който трябва да издържа детето. За това е по-добре да се формулира тази идея като една нова алинея, в която да се каже, че родителят на детето, който отглежда детето, има право да поиска от държавата след образуване на изпълнителното производство до преминаване на изпълнението на изплащането по този ред.
Иглика Иванова:
Друга е идеята. Тук става въпрос, че докато се установява имуществото – ако накрая се установи имуществото, длъжникът ще си го плати. Но, ако не се установи, само в този случай държавата да поеме и този период.
Янаки Стоилов:
Предлагате в ал. 5 да се допълни? (Да.) “Издръжката се изплаща, смятано от месеца,”
Иглика Иванова:
“... следващ този, през който е образувано изпълнителното производство.”
Това предлагам аз.
Янаки Стоилов:
Вместо другия текст?
Иглика Иванова:
Да. Не от момента, в който е подадена молбата за издръжка от държавата, а от момента, в който е образувано изпълнителното производство. А при всички случаи държавата ще започне да изплаща, ако се окаже, че няма имущество.
Янаки Стоилов:
Тогава може да отпадне текстът на работната група, така ли?
Иглика Иванова:
Той е заместващ. Не е необходимо да се комбинират двата. (Не могат.)
Тогава приемаме така:
“Издръжката се изплаща, смятано от първо число на месеца, следващ този, през който е образувано изпълнителното производство.”
До Глава десета има ли още бележки? Няма.
Който я подкрепя с направените изменения, моля да гласува. Благодаря ви. Единодушно се приема.
Продължаваме с Глава единадесета. Настойничество и попечителство.
Има ли бележки? Няма. Материята е класическа и юридическа и се доверяваме на работната група. Който я подкрепя, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Преминаваме към Административно-наказателни разпоредби.
Тук г-жа Илияз има предложение. Заповядайте.


Фатме Илияз:
Уважаеми колеги, моите мотиви за тези предложения са продиктувани от безброй забавени досиета на деца, които отлежават в специализираните институции и никой от съответните административни служби, поделения на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на правосъдието не поема отговорност и никой не е наказан за това, че всъщност на неговото или на нейното бюро залежава съдбата на хиляди деца, които могат да бъдат осиновени, но поради неглижиране или поради недобросъвестна работа на тези служители тези досиета отлежават. Ето защо аз предложих специални административно- наказателни разпоредби.
Работната група е разгледала тези предложения в мое отсъствие. Те не са подкрепени, но аз мисля, че е добре да има наказания, за да може добросъвестно да се изпълняват задълженията от съответните служители в поделенията на Министерството на труда и социалната политика и Министерството на правосъдието.
Янаки Стоилов:
Можем да приемем някакви административно-наказателни разпоредби.
Надка Балева:
Има си основания за дисциплинарна отговорност. Още повече струва ми се, че тук в чл. 189 се размиват нещата. Оказва се, че от две министерства са оправомощени. А всяко едно размиване на отговорността води до безотговорност. Това от практиката го твърдя, че е така. Министърът на правосъдието ще прехвърля на министъра на труда и социалната политика. Ако има промяна в структурата на Министерския съвет, това ще наложи наново промяна на Семейния кодекс.
Струва ми се, че основанието за дисциплинарна отговорност съществува и че не е наложително в Семейния кодекс да вкарваме административно-наказателни разпоредби.
За това споделям становището на работната група.
Янаки Стоилов:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, естествено, че дисциплинарната отговорност съществува и по Кодекса на труда и по Закона за държавния служител, но тук става въпрос за конкретни нарушения на конкретни законови разпоредби, предоставящи права и съответно създаващи задължения на определени длъжностни лица. Тук не става въпрос за лошо изпълнение на служебните или на трудовите правоотношения, а става въпрос за конкретни нарушения на конкретни текстове и именно за това те са посочени в предложението на г-жа Илияз за конкретни задължения на съответните служители и съответните служби да има възможност за налагане на административно-наказателни санкции след констатация на съответните оправомощени органи – най-вероятно инспекторатите към съответните министерства.
Според мен, мотивите са напълно основателни. Ако ние желаем наистина по някакъв начин да подобрим сегашното статукво, ако искаме да дисциплинираме и да накараме тези служители да работят по-добросъвестно в полза и в интерес на по-бързото решаване на съдбите на тези деца, мисля, че подобни разпоредби не са излишни. Напротив, те са необходими.
Фатме Илияз:
Г-н Председател, по отношение на аргументите на г-жа Балева, че се размина отговорността, аз не съм съгласна. Защото в Семейния кодекс изрично е записано къде, как и кой носи съответната отговорност. Дали е Министерството на труда и социалната политика или Министерството на правосъдието. При това тук са посочени текстовете за извършване на нарушението. В тези текстове ясно личи кой носи отговорността. За да не изписваме съответно в кой текст кой министър носи отговорността, аз поставих министъра на правосъдието и съответно министърът на труда и социалната политика да могат да оправомощават длъжностни лица, които да налагат тези административно-наказателни разпоредби.
Елиана Масева:
Може би е по-добре в началото на чл. 188, ал. 1 да се запише: “Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение....”.
Мисля, че има резон, защото администрацията, която осъществява тази дейност е много важна и дисциплинарната отговорност никак не е маловажна. Да запишем “длъжностно лице”, за да подчертаем, че това се отнася само за тези, които решават по административен път съдбите на хората и възпрепятстват.
Янаки Стоилов:
Промяната е в началото:
“Длъжностно лице, което извърши или допусне извършването на нарушение....и текстът продължава.
Мисля, че в другите текстове не се налага промяна.
Подлагам на гласуване. Който подкрепя тази промяна за административно-наказателните разпоредби, моля да гласува. Благодаря ви. Против? Няма. Въздържали се? Трима “въздържали се”. Приема се предложението.
Преминаваме към Допълнителни разпоредби.



Надка Балева:
Г-н Председател, по отношение на Допълнителните разпоредби и по-конкретно § 3. Аз поддържам становището си, че трябва да има все пак определение за семейно жилище. Защото с тези юридически факултети,които се нароиха и за които не се знае ще спрат или не, ми се струва, че за да избегнем противоречивата съдебна практика, трябва да има текст за това. Защото не е само въпрос за чл. 27, но по-нататък има текстове за предоставяне на ползване като последица от прекратяването на брака с развод. За това аз поддържам предложението си да остане текста с корекциите, които съм предложила.
Конкретното ми предложение е изразът “общите им деца” да се замени с “техните”. Защото двама съпрузи имат семейно жилище, но могат да нямат общи деца. Значи ли, че техните малки деца, които са от предишни бракове, няма да се съобразим с техните интереси.
Поддържам и предложението си да отпадне след “деца” текстът “и е посочено като основно в данъчната декларация...”. Може да не е посочено. Може да не са подадени декларации. Може да се отнася за друго жилище.
Янаки Стоилов:
Даже има един случай, за който се сещам и който може да не е въпрос на добросъвестност. Те могат да живеят в жилище, което да не е тяхна собственост и те няма какво да посочат в този смисъл в декларацията.
Надка Балева:
Поддържам направеното от мен предложение във вида, в който е направено.
Янаки Стоилов:
Има ли възражения да оставим текста.
Които поддържат оставането на текста с тези редакционни уточнения и отпадането на финалната му част, моля да гласуват. Благодаря ви. Мнозинство. Против? Няма. Въздържали се? Двама “въздържали се”. Приема се текстът с уточненията.
Които поддържат допълнителните разпоредби с направените промени, моля да гласуват. Благодаря ви. Приемат се.
По предложението на г-жа Илияз за § 4. Има ли връзка с това, което приехме за Административно-наказателните разпоредби? (Да.) Трябва да го приемем. Трябва да приемем какво е повторно нарушение, след като въведохме административни нарушения и тя дава определение за повторност.
Надка Балева:
Не върви ли по общите правила по ЗАН, кога е повторност. Да не ги повтаряме след като имаме административно-наказателно производство.
Янаки Стоилов:
Няма нужда от § 4.
Фатме Илияз:
Оттеглям предложението си.
Янаки Стоилов:
Добре. Сега преминаваме към Преходните и заключителните разпоредби. Като прескочим текстовете, които са отложените, виждам че има предложения. До § 10 няма. Г-жа Илияз по § 16.
Фетме Илияз:
Във връзка с влизането в сила на този кодекс тук са изброени с изключение на кои членове, аз бих искала да включим и § 6, който се отнася за осиновяванията. Защото мисля, че тези проблеми са много важни и не търпят отлагане и трябва спешно да бъдат разрешени.
За това моля след § 5 да се добави § 6 и да продължи с § 10, § 15 и т.н.
Янаки Стоилов:
Имате предвид § 6 от Преходните разпоредби? (Да.)
Имате ли възражения? (Не.)
Практическата последица е по отношение на деца, които са престоли повече от 6 месеца. Автоматично ще е изтекъл срокът. Ако той се включи, ще се смята, че за тях са изтекли тези срокове и те веднага ще могат да бъдат осиновявани. Това ли е идеята.
Елиана Масева:
Това е цялата идея на шестте месеца, да става по-бързо.
Янаки Стоилов:
Ако някой сега виждайки, че срокът е съкратен на 6 месеца, реши да каже, че той ще се грижи за детето, тази възможност няма да я има.
Фатме Илияз:
Шест месеца той не е проявявал никаква заинтересованост.
Янаки Стоилов:
Той не е, защото си е казвал, че има кой да го гледа. Но в момента, в който разбира, че той вече губи възможност за родителство, може реакцията му да е друга.
Надка Балева:
По работна група става въпрос аз три месеца. Къде видяхте шест месеца?
Янаки Стоилов:
Който е “за” § 6 да влезе в § 16, моля да гласува.
Други предложения по Преходните и заключителните разпоредби има ли? Няма. Който приема цялата глава, моля да гласува. Благодаря ви. Приема се.
Преди да се върнем към няколкото отложени текстове, г-жа Илияз помоли за две бележки. Моля да започнете от по-лесната – за отпадане на изречението.
След това аз ще ви прочета текста, който сме приели за приемно семейство и осиновяване, ако имате към него предложения.
Заповядайте, г-жо Илияз.
Фетме Илияз:
Уважаеми колеги, бих искала да обърна вашето внимание на чл. 86, ал. 2, последното изречение. Става въпрос за следното.
“(2) Когато детето е настанено в специализирана институция по административен ред съгласно Закона за закрила на детето и родителят без основателна причина не е поискал прекратяване на настаняването или промяна на мярката за закрила” тогава родителят се уведомява писмено в 7-дневен срок от изтичане на срока към регионалната дирекция “Социално подпомагане” и детето се вписва в регистър. Тук е добавено едно изречение.
“Към уведомлението се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред по чл. 27, ал. 2 от Закона за закрила на детето.”
Смятам, че това изречение е напълно излишно тук и допълнително ще усложни самата процедура на уведомление. При административното настаняване на детето и когато е изтекъл 6-месечният срок детето се дава за осиновяване, когато то не е потърсено от неговите родители. Съдебното настаняване си е отделна процедура. И когато процедурата за осиновяване и съдебното настаняване на детето се прекратява. Мисля, че няма смисъл към уведомлението да се прилага копие от искането за настаняване по съдебен ред. Аз не знам какви са били мотивите на работната група да добавят това изречение.
Янаки Стоилов:
Ако може някой от вносителите да каже. Заповядайте.
Росица Дичева:
Мотивите бяха, че като се приложи това искане, копие от него, ще се упражни контрол върху това, че е направено такова искане до съда. Наистина повече се утежнява процедурата, както каза г-жа Илияз, но от друга страна пък е някаква форма за контрол. Това бяха съображенията.
Янаки Стоилов:
Да ви прочета редакцията на текста, който приехме миналия път във връзка с осиновяването – новото, което приехме в ал. 2 на чл. 97. Пред вас е текстът, който е в доклада на работната група, а ние миналия път го обсъдихме и приехме друга редакция.
“(2) Извън случаите по ал. 1 Съветът по осиновяване може да определи за подходящ осиновяващ за детето лице, което осъществява приемна грижа като приемно семейство, ако е вписано в регистъра по чл. 87 и е полагало грижа за детето не по-малко от една година от настаняването му за отглеждане в семейството.”
Ако има някакви уточнения и допълнения, да ги чуем.

Фатме Илияз:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми колеги, аз искам да обърна вашето внимание, че тази процедура в момента съществува и тя се използва масово за заобикаляне на Закона за осиновявания. Защото примерно, взима се едно дете като приемна грижа, защото много малко в България са желаещите да вземат дете като приемна грижа. Това по принцип не е съзвучно дори и с манталитета на българина. Почти няма желаещи. Има статистика за 2008 г. По-малко от 200 деца са били в приемни семейства.
Янаки Стоилов:
Значи не се заобикаля законът по този начин.
Фатме Илияз:
Това е една “вратичка”. Взима се детето и се казва: Взимате го и ако го харесате, с предимство ще го осиновите. Т.е. вие сте свикнали вече с него, подавате документите за осиновяване и с предимство го осиновявате това дете. Струва ми се, че тази порочна практика отваря хоризонти за корупционни практики. Защото това семейство, което е решило да осинови, то по принцип си върви по процедурата за осиновяване. Изпълняват се всички задължения и изисквания, които са по закона, подава си документите и чака дете да бъде осиновено. А този, който се колебае: Аз сега мога да взема едно дете за временно отглеждане, но ако го харесам, може и да го осиновя Струва ми се, че не е добре за съдбата на децата по този начин да бъдат поставени. Ако го харесам, мога да го осиновя. Какво значи това? Това може да доведе и до взимане на едно дете и връщане, взимане на друго дете и връщане, защото не са го харесали. По този начин се търси някаква избирателност на децата. Макар че аз лично не съм дълбоко убедена, че това не трябва да съществува, от друга страна, говорила съм с неправителствени организации по този текст, които се занимават с тази материя, те също са категорично против изобщо предимството на приемната грижа да осиновят дете.
Янаки Стоилов:
Но имайте предвид, че ако някой извършва такава злоупотреба и през един-два месеца кандидатства като приемно лице и връща децата, той тогава въобще трябва да загуби качеството на приемна грижа. Той няма качеството да осъществява приемна грижа. Така че ако самите органи, които осъществяват приемната грижа и които се занимават с осиновяването, могат силно да ограничат и почти да предотвратят тези случаи.
Фатме Илияз:
Критериите за приемно семейство за много по-ниски.



Янаки Стоилов:
Те са по-ниски, но ако той достатъчно продължително е осъществявал грижата, той после вече ще бъде преценяван по критериите за осиновяване, а не просто за приемна грижа. И тогава той трябва да загуби качеството и за приемна грижа, ако прави това, което казвате. Ако няма държава всеки един текст може да бъде заобиколен.
Ние този текст го приехме. Питам има ли към него допълнение.
Заповядайте, г-жо Балева.
Надка Балева:
Ако става въпрос за корупционни практики, те съществуват и сега, защото Съветът по осиновяване предлага дете на желаещите да осиновят. Практиката е друга, миналия път говорихме за нея, за да се заобиколи въобще процедурата по осиновяване се тръгва по линия на припознаването от бащата и след това съпругата му, за която не се отнасят тези изисквания и този ред за осиновяване, осиновява дете на съпруга си.
Поставям въпроса. Какво означава едно дете да стои една година при едни хора от приемно семейство. То свиква с тях, те свикват с него и изведнъж Съветът по друга корупционна практика го взима от тях и го дава на други лица, които не е изключено да са устойностили точно този избор. Коя е по-голямата травма? Ние достатъчно изисквания поставяме, че при равни други условия, предимството е на тези. Фактически по този начин запазваме и интересите на детето.
Янаки Стоилов:
Моля ако има някакви допълнения като текст, защото самата идея е дискусионна. Аз си давам сметка, че нито едно от двете решения няма само предимства.
Г-н Казак иска думата. Заповядайте.
Четин Казак:
Само искам да повторя това, което казах и миналия път. Не е толкова проблема в това, че има някакви корупционни практики и т.н., а чисто и просто ако с новия Семеен кодекс създаваме законови изисквания и такъв законов ред, при който да няма възможност родителите да избират децата, а от името на Съвета по осиновяване за всяко дете да се гарантират максимални възможности да бъде осиновено, т.е. да има шанса да бъде осиновено, струва ми се, че с тази разпоредба, г-жа Илияз съвсем ясно каза, създаваме възможност по заобиколен път родителите отново да избират децата, които след това ще осиновят. Т.е. отива в дома “х”, избира едно хубаво русо дете със сини очи и му казват, че процедурата по осиновяване е много тежка, тромава, има сериозна конкуренция, вземете го като приемна грижа една година и след това с предимство ще ви го дадем на вас конкретно това дете. Лошото е, че само русите деца със сини очи ще намират бързо осиновител, а другите ще стоят.

Янаки Стоилов:
Да чуем какво е допълнението, което се предлага, към текста. Моля ви за внимание.
Фатме Илияз:
Аз мисля, че текстът има основание. Приемам аргументите и на другата страна. Но струва ми се, че ще е добре ако увеличим срока, който да не е една година, а да е три години или поне две.
Янаки Стоилов:
Така вече се губи възможността детето да премине по един естествен път. Ако е особено малко, то ще възприеме тези хора като родители. Това създава неудобства.
На този етап нямаме нещо, което да е по-добро. Остава текстът, който ви прочетох. Ние сме го приели. Аз питах дали има някакви конкретни допълнения към него.
Фатме Илияз:
Искам да обърна внимание върху един текст, който по някаква техническа причина може би е пропуснат от работната група. Сега говорих и с представители от Министерството на правосъдието. Има го в предходния Семеен кодекс.
Става въпрос за чл. 97, ал. 6. В стария Семеен кодекс е чл. 57в. Този текст е много важен, защото се касае когато за едно дете няма желаещи за осиновяване от националните кандидат осиновители, да може да премине от регистъра за национално осиновяване в регистъра за международно осиновяване. Аз прегледах целия кодекс и установих че липсва. Трябва да го добавим в чл. 97 като ал. 6.
“Чл. 57в. Ако в шестмесечен срок от вписване на детето в регистъра са определени поне трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или в шестмесечния срок за него не е определен подходящ осиновяващ, Съветът уведомява Съвета по международни осиновявания при Министерството на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ чужденец.”
Янаки Стоилов:
Аз си мисля да не би умишлено да е изпуснат този текст, за да се намалят многото злоупотреби с бездействията на служители, които държат папките, нищо не правят и след това се намира някой, който скъпо да ги впише в регистъра за международни осиновявания. Предполагам, че за това липсва такъв текст.
Фатме Илияз:
В такъв случай по какъв начин тези деца ще попаднат в регистрите за международно осиновяване, след като законът трябва да изисква.
Янаки Стоилов:
Дайте да помислим. Първо, срокът тук трябва да бъде годишен, а не шестмесечен и второ, по някакъв начин да се изисква информация от съответните длъжностни лица да представят подобен списък, т.е. да има някакъв контрол върху системата. Аз съм съгласен да го запишем, но с тези два ограничителя: веднъж за по-дългия срок и второ, представяне на някакъв списък, който подлежи на контрол дали за тези деца наистина е имало предложение. Т.е. да има някаква проверка преди те да бъдат прехвърлени от единия в другия списък.
Фатме Илияз:
Това, може да се направи в наредбата.
Янаки Стоилов:
Не, тук в закона. Дайте да помислим за една нова алинея, в която да се каже, че за лицата, за които няма направено предложение или дадено съгласие за вписване в регистъра, се представя списък от съответните лица, който да бъде проверен и след изтичането на една година децата могат да бъдат предложени за международно осиновяване.
Това са двата ориентира. Не го казвам като точна редакция.
Фатме Илияз:
Този текст, г-н Председател, е много важен. Иначе няма друг механизъм, по който да преминат децата от националния регистър в регистъра за международно осиновяване.
Янаки Стилов:
Имате ли нещо да допълните по предложената идея – да се представя списък и те да се прехвърлят от единия в другия списък след изтичане на една година.
Надка Балева:
Не мислите ли, че едногодишният срок е твърде продължителен, когато в повечето случаи става въпрос за деца с увреждания. А там всяка своевременна компетентна намеса е от значение за детето. И ние създавайки този двойно по-дълъг срок, както е идеята, фактически не ускоряваме процедурата по осиновяването на такива деца.
Янаки Стоилов:
Няма как да ги разделим и да кажем за кои деца този срок да бъде едногодишен.
Фатме Илияз:
Г-н Председател, в България повечето деца за осиновяване са от ромски произход. Общоизвестно е, че тези деца не са желани за осиновяване в България. Ако направим срока една година, това е твърде дълъг срок. Изпускат се първите най-важни години от живота на детето. Нека да не удължаваме излишно този срок.
Янаки Стоилов:
Предлагате да остане общия шестмесечен срок, но преди това да се представя списък.
Надка Балева:
Оказва се, че има такъв текст – чл. 115, ал. 2.
Иглика Иванова:
Мисля че подходихме малко непрецизно с административно-наказателните разпоредби. Чл. 99 просто не може да бъде нарушен.
Едното е разглеждане на искането за осиновяване, т.е. действията на съда. Ако е старият чл. 99 е Съвет по осиновяването – структурирането му.
Янаки Стоилов:
Текстовете са по вносител.
Иглика Иванова:
И в двата случая чл. 99 просто не може да бъде нарушен, за да се стигне до административно-наказателна разпоредба.
Янаки Стоилов:
Моля експертите да ги прегледат и да оставят само възможни нарушения на длъжностни лица, където става дума за някакви техни задължения. Т.е. могат да бъдат намалени част от тези, които са изброени.
Връщаме се към отложения текст за фактическото съпружеско съжителство. Бяха изказани всичик аргументи. Ако някои държат да заявят още нещо много пламенно в подкрепа или в оспорване на този институт, да ги чуем накратко и ще гласуваме, тъй като от това по-нататък зависи оформянето на текстовете за тяхното представяне в залата.
Има ли някой, който желае нещо да каже в повече.
Чл. 13. Първият вариант е да отпадне. Вторият вариант урежда този институт.
Реплика:
Има представител от неправителствена организация. Дали е възможно да представи становището си.
Янаки Стоилов:
Вие в работната група имахте ли възможност да изкажете вашите съображения. (Не.) Заповядайте. Ще ви моля в рамките на три минути да изразите вашето становище. Моля да се представите.
Диана Даскалова:
Уважаеми г-н Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз съм адвокат и съучредител на Център за правна помощ, което е неправителствена организация, развива обществено полезна дейност - защитава правата на уязвими групи от обществото, част от които са сираци и самотни майки.
Всички промени, които са дискутирани тук имат много съотносимост към дейността на нашата организация и за това си позволявам да отнема от времето на Комисията. Ще ви помоля за малко търпение. Няма да отнема повече от три минути.
Първо, приветстваме много от промените и уважаваме работата, която вършите.
Искаме да наблегнем и на някои сериозни опасности, които се крият главно с този нововъведен институт на чл. 13.
На първо място, фактическото съжителство не отговаря на актуалните условия в Република България и е против традициите и ценностите на българския народ, определени в Конституцията като основен закон на страната.
Фактическото съжителство е на практика опит за “легално” заобикаляне на чл. 46 от Конституцията, който гласи, че бракът е доброволен съюз между мъж и жена и постановява, че законен е само гражданският брак. Атакувайки устоите на брачната институция засега индиректно, но за в бъдеще напълно директно, новосъздаденото фактическо съжителство представлява на практика опит за замаскирано изменение на Конституцията и подкопаване на едно от основните задължения на държавата, което е регламентирано в чл. 14 на Конституцията да осигурява закрила за семейството, майчинството и децата.
Как правното уреждане на съжителството ще навреди на институцията на брака е видно от следното:
Чл. 13 от законопроекта регламентира съжителството между мъж и жена.
С жалба от 11 април 2008 г. на Българската гей организация “Джемини” пред Комисията за закрила от дискриминация се повдига въпроса за дискриминационния характер на тази разпоредба спрямо лица с хомосексуална ориентация.
Официалната препоръка на Комисията от юли 2008 г. е, че отказът да се признае фактическото съжителство между еднополови двойки е проява на пряка дискриминация съгласно не само българското, но и европейското законодателство и съответно разпоредбата би трябвало да включва уреждането на съжителство между двама партньори, а не между мъж и жена.
Описаното ни разкрива една тенденция, че веднъж българският законодател допусне ли отклоняване от традиционното разбиране на брак и семейство чрез институциализирането на фактическото съжителство той не би могъл да спре или задържи бъдещото бързо и прогресивно подкопаване на самата изконна дефиниция на брака като доживотен съюз с цел възпроизводство, който се основава на различната и допълваща се роля на мъжа и жената.
Вследствие на вече действащото европейско и българско антидискриминационно законодателство аргументите на хомосексуалното лоби за необходимостта фактическото съжителство да включва и еднополовите двойки, лесно ще бъде узаконено, ако не сега, то в близкото бъдеще.
Но истинската цел и аз мисля, че законодателят трябва да гледа прозорливо и в бъдещето, истинската цел на това лоби всъщност не е хомосексуалното фактическо съжителство, а признаването на хомосексуалното семейство, т.е. промяна на самата дефиниция за брак. А веднъж постигнато това лесно би могло да се атакува за в бъдеще и хетеросексуалния моногамен стандарт, стигайки до възможността така наречените двойни или свободни взаимоотношения. Това е съвсем реална перспектива.
Моят въпрос към всички вас днес е, подготвено ли е българското общество и най-вече българският правен мир за такава рязка промяна, която да афектира основни идеологически, социални и икономически устои.
Въпросът в случая е дали чрез институциализирането на фактическото съжителство държавата насърчава и закриля брака и семейството, от които тя отчаяно се нуждае или подкопава собствените си устои.
Вярвам, че законодателят ще намери правилния отговор на този въпрос сега преди да е твърде късно, за да поправи грешката си евентуално за в бъдеще.
Благодаря ви за търпението и за това, че ни изслушахте. Смятам, че е важно.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, за Вашия интерес към темата.
Мисля, че това беше нещо, което не сме чували досега. Другите аргументи в рамките на Комисията и в залата са били изказвани в подкрепа и в оспорване на това решение.
Можем да преминем към гласуване, нали? (Да.)
Тези, които подкрепят отпадането на първия вариант на чл. 13, моля да гласуват. Седем гласа “за”. Против? Един “против”. Въздържали се? Трима “въздържали се”.
Приема се отпадането на текста.
Във всички текстове ще се оформи доклада на Комисията с отпадането на регистрираното фактическо съжителство.
Има ли други въпроси.
Проф. Огнян Герджиков:
Току-що казахте: “отпадането на регистрираното фактическо съжителство.”
Тук има вариант ІІІ – ал. 2 да отпадне. Т.е. да няма регистрация на фактическо съжителство. Което означава с всички доказателствени средства да се установява съществуващите над 20 хиляди деца, които нямат установен произход от баща, да могат да имат баща.
Чл. 13, долу, на с. 11 пише: “Вариант ІІІ: Алинея 2 да отпадне.”
Алинея втора говори за регистрацията на това съжителство по реда на Закона за гражданската регистрация. Ако отпадне, една част от притесненията отпадат.
Янаки Стоилов:
Трябва да отпадне и ал. 3, защото се казва: “Не може да се регистрира фактическо съпружеско съжителство, докато не се заличи съществуващата регистрация или не се прекрати съществуващ брак.”
Проф. Огнян Герджиков:
Няма да има вече регистрация. Като отпадне ал. 2 отпадат всичик останали истории, свързани с регистрацията.
Надка Балева:
Колеги, дори и да не остане текстът на ал. 1, няма никаква правна пречка фактическото съжителство между двамата да бъде доказателство за произхода на децата. Защото и сега, когато медицинската експертиза дава един параметър на период на евентуално зачеване, страната която е предявила иска, трябва да докаже, че през този период на зачеване е поддържал интимни контакти с лицето. Може да не са били и във фактическо съжителство. Оставането отваря една “вратичка”. А и сега тези, които си живеят фактически, те не се преследват от закона, защото това не е наказуемо.
И пак казвам. Безотговорните родители дори и да са в брак, си изоставят децата. Отговорните с брак, без брак, регистрирани, нерегистрирани си полагат грижи за децата.
Янаки Стоилов:
Прави се предложение, независимо от отпадането на чл. 13, да се възстанови ал. 1 в него. Това е предложението.
Проф. Огнян Герджиков:
Това, което каза г-жа Балева, предполага предявяване на искове. А ако остане ал. 1 означава една презумпция за бащинство, което е много ценно нещо.
Янаки Стоилов:
Тази дискусия е малко абстрактна само в рамките на чл. 13, защото има редица закони, които придават значение на фактическото съжителство. Записът не противоречи на нещо, което съществува. Но практическото значение на въпроса е в чл. 41.
Моля да погледнете на с. 41 чл. 65 дали нещо трябва да приемем по този въпрос. Става дума за втория вариант. Той именно насочва към конкретно повдигнатия проблем за произхода. Ако искате този текст да се приеме и това ще бъде доказвано по общия ред.
Надка Балева:
Чл. 65, ал. 1 говори за регистрирано.
Янаки Стоилов:
Във втория вариант няма нищо регистрирано.
Аз ще го подложа на гласуване, защото той има самостоятелно значение извън чл. 13, независимо дали го има или го няма.
Чл. 13 отпадна. Но отделно можем да гласуваме втория вариант на чл. 65. Той не е производен автоматично от липсата или наличието на чл. 13.
Четин Казак:
Колеги, след като отпадна регистрацията на фактическо съжителство между мъж и жена и чл. 65 става безпредметен, защото не може да се докаже.
Янаки Стоилов:
Може, но по-сложно.
Четин Казак:
Как ще го докаже. Този, който е бил във фактическо съжителство казва, че не е бил 300 дни. Казва аз не съм съжителствал.
Янаки Стоилов:
Подлагам на гласуване чл. 65 във втория вариант. Които са “за”, моля да гласуват. Няма подкрепа за това предложение. В залата тази дискусия ще продължи предполагам много по-подробно и пламенно, отколкото в Комисията.
Ще подготвим доклада и след ваканцията на парламента – след 10 май, ще бъде на разположение на пленарната зала.
Благодаря на работната група, на членовете на комисията и на предложителите на различните идеи.
Закривам заседанието.

Председател:
(Янаки Стоилов)

Стенограф-протоколчик: